начало
Кадровиците не отстраниха от длъжност Константин Сулев, изслушаха прокурорите по делото срещу Нотариуса Кадровиците не отстраниха от длъжност Константин Сулев, изслушаха прокурорите по делото срещу Нотариуса

Престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с 1 НК

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с 1 НК

Мнениеот swtodorov » 11 Апр 2019, 14:46

На 15.05.2015 г. П.С. е назначен за ликвидатор на дружеството Х., което е в плачевно състояние. Няма пари, няма имоти, няма вземания, но има огромни задължения. През 2017 г. е заведено дело за несъстоятелност от една банка, която е кредитор на дружеството Х. През януари 2018 г. влиза в сила решение на съда, което казва, че началната дата на неплатежоспособността е 01.01.2013 г. Осъществил ли е П.С състава на чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 НК. Ако Да- кога /на коя дата/ е осъществено изпълнителното деяние. Как ще отговорите на възражението, че деянието не е извършено, защото П.С не е бил допуснат до книжата, компютъра и т.н. на дружеството и затова не е могъл да знае какво е състоянието на дружеството на което е назначен за ликвидатор
swtodorov
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 01 Фев 2019, 14:09

Re: Престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с 1 НК

Мнениеот sylviapetkova » 11 Апр 2019, 16:17

Според мен не е. Първо, защото началната дата на неплатежоспобността е 01.01.2013 г., когато П.С. не е бил все още назначен за ликвидатор. Тоест, за необявяването на неплатежоспособността под отговорност тук следва да се подведе управителят по реда на чл. 227б, ал. 1 от НК.
Относно възражението, няма какво да му се отговори, понеже е основателно, макар че най - правилно би било да се поддържа, че той изобщо не носи отговорност за необявяването на неплатежоспособността, поради горните аргументи. Всяко престъпление си има субективна страна и ако П.С. изобщо не е знаел какво е състоянието на дружеството, то престъпление няма, поради липса на задължителен елемент на състава.
sylviapetkova
Младши потребител
 
Мнения: 31
Регистриран на: 15 Фев 2019, 13:55

Re: Престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с 1 НК

Мнениеот doudoned » 16 Апр 2019, 11:29

Престъплението по чл. 227б НК е продължаващо / не- продължавано/. Деянието започва от 15 ден след като дружеството е спряло плащанията или е изпаднало в свръхзадълженост или настъпване на някое от другите основания, предполагащи несъстоятелност. Несъстоятелността се предполага винаги, когато дружеството е спряло плащанията или не е в състояние да изпълни изцяло или частично свое изискуемо задължение по търговска сделка, както и за публични вземания. Ако няма открито производство по несъстоятелност, извършването на това престъпление продължава неограничено във времето и затова в такива случаи не може да се говори дори за давност. Всички установени в закона предположения се заместват от влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност вкл. за датата на неплатежоспособността. Доколкото разбирам, ликвидаторът е бил назначен след като дружеството вече е било неплатежоспособно. Следователно той незабавно /в крок 15 дни от назначаването си/ е бил длъжен да подаде молба за обябяване в несъстоятелност. Неговата наказателна отговорност ще бъде ангажирана наред с управителя към датата, приета от съда. С назначаването на ликвидатор, правомощията на управителя се прекратяват, така че от датата на вписване на ликвидатор, деянието на предишния управител е приключено и отговорността преминава върху ликвидатора. Не ми се струва състоятелно твърдението за недопускане до книжа и компютър, тъй като неплатежоспособността е трайно състояние /не става дума за временни затруднения на дружеството/. Характерни признаци за свръхзадълженост се извличат чрез финансово-икономически анализ на отчетите на дружеството, които са публични и се обявяват в търговския регистър. Анализират се собствен капитал, нетен оборотен капитал, задълженията /краткосрочни и дългосрочни/, показателите за рентабилност, коефициенти на обща, бърза и незабавна ликвидност, коефициент на финансова автономност /т.е. независимост на дружеството от кредиторите/, коеф. на задлъжнялост и много други. Ликвидаторът се предполага, че е порфесионален търговец и би могъл на базата на публичната информация да направи такава преценка, а ако не му стигат знания и опит е можел и е бил длъжен да поиска професионална помощ. Също така като представляващ дружеството е имал правото да поиска информация от банката, НАП, НОИ, да се свърже с известните му кредитори и длъжници и мн. др. Така че, номерът с компа и архива НЯМА да мине. Но в крайна сметка няма основание за притеснение. Практиката ми сочи, че дори да му бъде повдигнато обвинение по този член, 99 на сто от тези производства приключват с предложение от прокурора до съда за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба по административен ред. Съдът налага глоба 1000 лв., което е минимумът. Това в случай, че ликвидаторът не е осъждан и не е освобождаван досега по чл. 78а НК. Дори и прокурорът да внесе такова предложение, може да не се съгласите и да искате от съда провеждането на съдебно следствие, където да си изложите аргументите и да представите насрещни доказателства. Ако съдът ги уважи може да го оправдае, но дори и да не ги уважи не рискувате нищо, защото положението на подсъдимия не може да се влошава и в най-лошия случай човекът пак ще се размине с глобата.
doudoned
Младши потребител
 
Мнения: 35
Регистриран на: 21 Сеп 2001, 10:04


Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 34 госта


cron