kalahan2008 написа:Темата е много обхватна и едва ли има смисъл да пиша фермани. Ще се опитам да бъда максимално кратък.
Първо, не мога да разгранича отношението си като човек от това като юрист. На първото ни упражнение по Конституционно право Васил Киров (тогава все още гл.ас.) във втори курс в СУ ни каза, че всеки юрист имал две същности/страни - едната е житейската, чисто човешката, а другата - на юрист. Не приемам такава професионална шизофрения за нещо естествено.
На второ място - накратко за разделението на властите. Този принцип се приписва на Монтескьо, който заявява, че абсолютната еднолична власт в ръцете на френския монарх трябва да бъде ограничена чрез разделяне на държавната власт на три - законодателна, изпълнителна и съдебна. Макар и да изглежда като абстракция това разделение на властите, на мен ми се падна като въпрос на държания изпит по публичноправни науки и трябваше да изтърпя виковете на проф. Карагьозова-Финкова, която не беше доволна от горното обяснение на доктрината за разделението на властите, като накрая не издържа и извика: "СВОБОДАТА!". Т.е. целта на това пусто разделение на властите била свободата. Малко като "Свободата, Санчо, е на върха но копието" ("Дон Кихот"). Това, което искам да кажа е, че свободата не е просто абстрактна категория, а има и конкретни практически измерения, вкл. и правни. Например принципът на свобода на договарянето; или пък - свобода на изразяване на мнение, свобода на мисълта и други "естествени права" според доктрината за естествените права.
Моето мнение е, че в България принципът на разделение на властите до голяма степен не се спазва. Има пълно сливане между законодателна и изпълнителна власт, а чрез ВСС те влияят и върху съдебната власт. За съжаление конституционният модел е такъв, че позволява половината от членовете на ВСС (11, без тримата "големи") да се избират от Парламента, т.е. влиянието на законодателната власт е значително. Може да се спори доколко този подход е удачен, за мен е редно да има влияние на законодателната власт (на принципа "власт възпира власт"), но то трябва да е доста по-ограничено, за сметка на съдийското самоуправление.
Твое право е да се съмняваш в думите на всеки. В крайна сметка, ако съмнението отсъстваще едва ли човешката цивилизация би еволюирала дотук. С риск да бъда възприет като професионален шизофреник, аз също смятам като В.Киров. Животът налага, ако щеш и със сила, своите уроци. Наскоро имах казус, чиято емоционално решаване, бе далеч по-трудно от юридическото. Ще си позволя да го споделя тук:
Нередовна искова молба. Дадени указания за внасяне на ДТ. В срокът за изпълнение, подадено искане за продължаване на срока, уважено от съда - срокът удължен с един месец. В последният ден на продължения срок, подадено ново искане за удължаване, по което няма произнасяне, но след 7 дни таксата е внесена. Съдът разглежда делото и се произнася с акт по същество, с който уважава иска. В рамките на инстанционния контрол, ответника многократно възразява срещу допустимостта на решението. Съдията-докладчик на когото е разпределено делото, проучвайки го смята, че и втората молба за удължаване на срока е основателна. Как ще постъпиш, ако си на негово място?
kalahan2008 написа:Не съм убеден, че във ВСС са хората с най-високи нравствени и професионални качества (каквото е изискването на чл. 130, ал. 2 ЗСВ), постоянните кавги в този и в предишния ВСС показват по-скоро обратното.
В тази връзка моите лични впечатления върху новия главен прокурор (а и върху предишните) са, че същият по никакъв начин не разполага с нужното високо ниво на професионализъм и морал.
Доводите ми са следните:
- на първо място - отношението към адвокатурата и правото на защита на обвиняемите - макар и да не съм специалист по наказателно право, според мен привличането на адвокати като съучастници на техните клиенти пряко противоречи на същността на адвокатската професия като защитник на своя клиент, което по презумпция изключва общност на престъпния умисъл с клиента. Затова ми се струва, че целта е просто обвиняемият да бъде оставен без адекватна правна защита от своя (привлечен като съучастник) адвокат.
Също така - главният прокурор заяви, че адвокатите просто вземат парите на своите клиенти и едва ли не са също толкова неморални като тях. По недопустим за мен начин определени хора се "дамгосват" като лоши хора (обвиняеми, престъпници и др.), излиза още малко, че каквото и да кажат, то е част от защитната им теза пред медиите, а се пренебрегва фактът, че самата прокуратура по недопустим начин се опитва да формира общественото мнение чрез медиите.
- Тук идваме и до презумпцията за невинност, която изглежда е изключително чужда на главния прокурор. Идваме и до принципа на разкриване на обективната истина, която (поне така са ме учили в университета) включва задължение за прокуратурата да събира данни както в полза на обвинението, така и в полза на обвиняемия.
Дотук изброих 4 нарушени основни принципа на наказателния процес - чл. 11, 13, 15 и 16 НПК. И то без да претендирам да съм специалист по наказателен процес. Вероятно биха могли да се открият и други нарушени принципи.
- от чисто човешка гледна точка считам, че изказването на главния прокурор, че бил инструмент в ръката на Бога е богохулно и лицемерно. Освен това същото реферира към думите на Торквемада от Светата инквизия, а за мен намекът за прокуратурата като Светата Инквизиция е едновременно притеснително и...неуместно (меко казано).
Като дипломиран психолог смея да твърдя, че подобни изказвания от страна на главния прокурор създават основателно съмнение и за дееспособността му, съответно способността му правилно да разбира свойството и значението на своите постъпки. Разбира се, това може да го потвърди само психиатър, но за мен са налице някои видими симптоми на параноидна/кврулантна личност. Дали е такъв в действителност, не съм сигурен, защото никога не съм разговарял с него лично, Тук говоря само за впечатлението, което съм придобил от публичните му изяви.
Последният ми аргумент срещу главния прокурор е нееднаквото третиране на различните случаи, което е твърде очебийно. От една страна се проявява странно усърдие за очерняне на образа на някои от обвиняемите, като например държането с белезници на публично място на Иванчева - дори и да е виновна, не заслужава подобно опозоряващо отношение. За определени случаи се публикуват избирателно доказателства, които подкрепят тезата единствено на обвинението.
От друга страна обаче по други случаи, касаещи личността на министър-председателя, има учудващо мълчание - досега изобщо не е изследвано дали той действително е казвал нещата в записите, които представят министър-председателя като пълен простак и .....; не се изследва и дали пачките по 500 евро са негова собсветност и как са придобити и т.н.
Всичко това създава усещане за несправедливост, липса на разделение на властите, безотговорност, като цяло - нарушено върховенство на закона. Подобни неща не могат да се случват в нормална правова държава.
С оглед на това протестите срещу подобни груби нарушения са справедливи, стига да не се стига до насилие.
Това е моето мнение като човек и юрист.
А твоето какво е?
Моето мнение го споделих по-горе в темата. Не е предвидена правна възможност, хората от улицата да избират ръкодителите на органите на съдебната власт, затова тяхната преценка относно притежаваните качествата за заемане на съответната длъжност е без правна стойност. Разбира се, че всеки има право на лично мнение, но само толкова съгласно действащата нормативна уредба. Добър или лош законът трябда да се спазва, докато не бъде отменен. Дори и да бъде уважено искането на улицата и подадени исканите оставки, това не отменя действащите в момента правила. Евентуалната тяхна отмяна е въпрос на бъдещо несигурно събитие, което докато не се случи, компетентния орган да се произнася по качествата на кандидатите за ръководители в съдебната система е ВСС. Дали действащите членове на Съвета са най-достойните, също е въпрос на нормативно уреждане и подлежи на обсъждане по време на техния избор. Това което бих могъл да добавя е, че някой може да е изключителен магистрат, да е добър административен ръководител, пък да не успее да се справи като член на ВСС. Мястото на този орган в системата на държавните органи, предопределя нуждата от политически решения на неговите членове, не всеки притежава такива качества. Освен определяне посоката на коръбът на съдебната власт, наложително е да комуникираш ползоотворно и с другите два кораби /на законодателната и изпълнителаната власт/, които плават наоколо, както и да не загубваш връзката с пристанището /народа/, където всички кораби рано или късно се завръщат. Тази работа е несвойствена и далеч по-неблагодарна от простото упражняване на магистратстка длъжност и затова малко са достойните магистрати с необходимите качества, които имат желание да я вършат. Това трябва да се има предвид, когато се коментира работата на хора, които доброволно се решили да сложат своето име на пангара.
Успешен ден!