начало

Лидерът на движение „Русофили“ е предаден на съд за шпионство Лидерът на движение „Русофили“ е предаден на съд за шпионство

Наивно за административните отношения

Дискусии и предложения по проекти за закони


Наивно за административните отношения

Мнениеот miro_atc » 19 Апр 2021, 12:11

Здравейте,
Има един интересен парадокс. От една страна едва ли има българин, който да е доволен от законодателството. От друга страна ми е много трудно да посоча някаква смислена реформа през последните 30г. Дали ние българите не уважаваме правото или е нещо друго – не знам. Но във всеки случай си давам сметка колко наивно изглежда, някой като мен без юридическо образование да прави предложения за реформи... Моля, простете нахалството ми!
Сега по същество... Тезата ми е, че добри и устойчиви отношения се изграждат с дребни неща. Ако имате примерно бизнес отношения с някой и той се опита да ви рекетира за 2 лева, то това не е просто обидно, а директно показва какво е нивото на доверието помежду ви. Абсурдно е от такива „партньори“ да се очаква голям бизнес. За себе си мога да твърдя, че моментално бих платил 2-та лева и бих приключил отношенията с това лице.
За съжаление, обаче, когато лицето е държавен служител и когато представлява някоя администрация, няма как да приключите отношенията си. Няма как да престанете да си плащате данъците, да се движите по пътищата и т.н. Или трябва да се съдите за 2лв, което е смешно и което няма как да ви донесе удовлетворение, дори и да спечелите. Или трябва да си платите и да преглътнете неприятното усещане.
Ще кажете, че е нормално държавните служители понякога да грешат, че гражданите твърде често злоупотребяват и че подобни казуси са нормални и неизбежни. Не, аз твърдя че този проблем е решим. Най-малкото съм работил в чужди държави и съм го видял с очите си.
Решението е съвсем тривиално. При всяко съмнение за дребна нередност, първата работа на държавния служител е да се обърне към гражданина и да го попита в прав текст. Ако гражданинът си признае, издава се фиша, акта или там каквото е за тия 2лв. Ще, кажете, че кой е луд да си признае. Всъщност, то точно това е целта на държавния служител. Не да си губи работното време с разправии за 2лв, а да изкара поне 2000лв. Но за да се вдигне „мизата“ от 2 на 200 или на 2000лв. е нужно основание. И основанието е „опит за измама на длъжностно лице“.
Нещо като игра на карти. Единият казва „контра“, другия „ре-контра“ и играта става интересна. Но е интересна и за двете страни. Загубилият плаща скъпо. Ако се стигне до съд и се докаже, че гражданинът е блъфирал или пък администрацията си е превишила правата, последствията са сериозни. Няма значение, че спорът е възникнал от нещо дребно.
Личните ми наблюдения са, че там където действа подобна система много по-рядко се стига до спорове. Правилата на играта са такива, че ако си системен нарушител, блъфирането не е печеливша стратегия и гражданите го осъзнават. Да, може да блъфираш един-два пъти и да не те хванат, но веднъж като те хванат си плащаш и за случаите, в които не са те хванали.
От друга страна и работата на институциите е значително по-улеснена и става по-ефективна. Нямат причина да подхождат с недоверие към гражданите, защото те масово се правят на невинни. Напротив, по-скоро масово хората почват да признават вина, дори и да нямат такава, само и само случаят да не ескалира. Подобни фалшиви признания не носят ползи за институциите, защото това води до ниски санкции и приход, с който трудно си оправдават заплатите.

Това са мотивите ми накратко, но ми е много трудно да посоча как точно би могло да се материализира законодателно. В другите държави е заложено в много и различни закони. Знам само, че трябва „думата“ на всеки гражданин да има някаква правна стойност. И тази стойност би трябвало да е по-висока от стойността на една фактура, или друг липсващ документ за 2 лева. Институциите, след като имат моята дума не би следвало да изискват от мен неща на по-ниска стойност. Ако имат съмнения в моята дума, то спорът вече не е за 2 лева. Нека те да бъдат така добри да заложат тяхната дума, срещу моята дума и съдът да прецени. И както, ако аз загубя ще влезе в досието ми, така и когато в тяхното досие се натрупат загуби да има последствия.
Предполагам, че дотук вече съм изгубил повечето читатели, но ако все още някой чете и не смята темата за налудничава ще се радвам на всякакви отзиви. Особено, ако има идеи как практически да се реализира, защото се опасявам че философията на цялото ни законодателство, още от комунизма не придава никаква стойност на мнението на обикновения човек. И всичко се решава само от документи, процедури, обстоятелства и какво ли не.
Но докато думата на един гражданин не се оценява и на пукнат лев от институциите, докато гражданите не носят отговорност за думите си, докато институциите не носят отговорност за претенциите си спрямо гражданите... забравете за взаимно доверие, забравете за ефективна администрация. Ако щете пренаписвайте конституцията, ако щете реформирайте съдебни системи, избирателни системи, политически системи. Докато си нямаме доверие за 2 лева, няма как да си имаме доверие за 2000. Няма такъв прецедент доколко ми е известно в историята.
miro_atc
Младши потребител
 
Мнения: 16
Регистриран на: 11 Авг 2011, 16:40

Re: Наивно за административните отношения

Мнениеот Star_doznatel » 28 Май 2021, 11:32

Прав си
Star_doznatel
Потребител
 
Мнения: 195
Регистриран на: 06 Яну 2007, 15:09
Местоположение: Видин

Re: Наивно за административните отношения

Мнениеот berto » 28 Май 2021, 13:08

Здравейте, miro_atc!

Не е лошо това, което сте написали, но е много наивно си мисля, както сам сте отбелязал в заглавието.
Истината е, че хората вярват на думи, но това не винаги е хубаво. Лично на мен се случи да ме глобят за 50лв. за това, че съм си ЗАБРАВИЛ личната карта преди време. Случи се една вечер преди няколко години. Когато отидох в съда и помолих съдийката да не ме глобява, защото е маловажно (чл. 28 /ЗАНН ако не ме лъже паметта), и ми беше първото административно нарушение в живота, тя просто направи една физиономия в стил "да бе, да, добре, ей сега ще го отменя" и отсъди в полза на полицията, която беше съставила акта за установяване на административно нарушение и съответно беше издала наказателното постановление.

Истина е, че си признах, че съм го направил, защото мислех, че е маловажно и го мисля и до ден днешен въпреки че си платих глобата по-късно. Още не съм го забравил за случката (както за съставянето на акта, така и за делото в съда)и истина е също така, че ако ѝ бях казал, че са ми го написали въпреки това, че съм бил с лична карта (т.е. ако бях излъгал), то тогава сигурно нямаше да го потвърди. Не е толкова лесно да се приеме едно правило, т.е. да стане закон, защото трябва така да е направено, че да обхваща множество хипотези и да изхожда от принципи, които мнозинството от хората приемат.

Ето, аз си признах, но не съм доволен, защото с тия 50 лева можех да си напразарувам или да си платя някоя и друга сметка за телефон да кажем или за ток и студена вода и да живея спокойно.

Т.е. идеята ми е следната - да се вярва на думи и стиснати ръце не е хубаво, човек трябва добре да помисли как стоят нещата и да знае какви ще са последиците от това, което казва.

По случая си има едни доста хубави разпоредби в Наказателния кодекс за обида и клевета - чл. 146 и следващите, лошо е обаче, че никой не ги използва, а и да ги използва, рядко и трудно се намират свидетели, които да подкрепят пострадалия в едно такова дело.

Та в общи линии (НО САМО В ОБЩИ ЛИНИИ) правото ни не е лошо, лошо е когато се вярва на думи без други доказателства. А колкото до това, какво трябва да се промени - не ми се влиза в конкретика, първо, и второ за да се промени нещо, трябва преди това да се промени начина, по който хората виждат нещата :) .
berto
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 01 Сеп 2020, 17:32

Re: Наивно за административните отношения

Мнениеот guest1 » 28 Май 2021, 21:55

berto написа:Лично на мен се случи да ме глобят за 50лв. за това, че съм си ЗАБРАВИЛ личната карта преди време. :) .

Вие все пак сте били на улицара.
Знам случай, на глобен човек (за същото) в собствената му къща. Търговски обект на единия етаж, жилище на другия. Личната карта - в жилището, а човека (и собственик на всичко) - в магазина.
guest1
Потребител
 
Мнения: 137
Регистриран на: 07 Май 2021, 01:34

Re: Наивно за административните отношения

Мнениеот miro_atc » 31 Май 2021, 15:45

berto написа:Та в общи линии (НО САМО В ОБЩИ ЛИНИИ) правото ни не е лошо, лошо е когато се вярва на думи без други доказателства. А колкото до това, какво трябва да се промени - не ми се влиза в конкретика, първо, и второ за да се промени нещо, трябва преди това да се промени начина, по който хората виждат нещата :) .


Хм, законодателството ни може да се оценява в различни аспекти. Някои искат повече справедливост, други повече ефикасност, актуалност и т.н. Някои искат генерални промени, нова конституция и т.н.
Аз умишлено не цитирах конкретни казуси, защото казусите за 50лв обикновено се обвързват със "справедливостта". Моето предложение няма нищо общо със справедливостта. Разбира се, желателно е да има справедливост. Но аз по-скоро говоря за ефикасност. За това законодателството да стимулира уреждането на отношенията да става повече по доброволен начин, което не е задължително да е най-справедливият начин. Даже напротив. Ще се изкуша все пак да дам един пример от детството ми. Като деца често се събирахме с братовчедите на село. Родителите на братовчедите ни бяха много справедливи и винаги, когато се спречкаме нещо те почваха разследване кой кого ударил, защо го е ударил и накрая наказваха "виновния". За разлика от това, моите родители никога не гледаха кой е виновен. Ако аз и брат ми се скараме нещо, веднага и двамата бивахме наказвани. Беше много несправедливо, но това ни възпита винаги да се покриваме един друг. Имало е случаи, аз като по-голям да набия брат ми и докато той реве се чува как входната врата се отключва. При което той избърсва сълзите и се усмихва, все едно че нищо не се е случило... Докато ефектът от "справедливостта" при братовчедите ни беше, че те постоянно се стремяха да натопят другия и да излъжат "съдията" да не накаже тях, а някой друг.
Извинявам се за лиричното отклонение, но не се сещам как по друг начин да обясня, че справедливостта не винаги е най-важното. Не по-маловажно е към какво поведение стимулира съответното законодателство. Ако има стимул то да се нарушава или да се злоупотребява, то колкото и справедливо да е това законодателство пак няма да се харесва на хората. И точно в тоя аспект, според мен, е огромната разлика между нашето и англосаксонския тип законодателства. Поне що се отнася до маловажни неща, там няма абсолютно никакъв смисъл да се лъжат длъжностни лица. Не че не можеш да ги излъжеш, но не си струва риска да го правиш системно, защото наказанието за измама е многократно по-високо от наказанието за маловажното нарушение.
Другото характерно нещо е, че длъжностните лица (полицаи, митничари, данъчни и т.н.) имат по-особен статут. В съда примерно думата им тежи повече от думата на обикновен човек. У нас малко ми е странно как примерно един катаджия се нуждае от свидетел, защото неговата дума тежи колкото на набедения нарушител. Ще кажете, че на запад лесно могат да злоупотребяват. Да, случва се и да злоупотребяват. Примерно напоследък излязоха много случаи между полицаи и цветнокожи в щатите. Но това, което може би липсва в новините е, че наказанията за длъжностните лица в случай че ги уличат в злоупотреба са наистина жестоки. Така че и те нямат много стимули да злоупотребяват за дребни неща.

И още един аспект... В предния пост казах, че в бизнеса доверието е нещо важно и нещо, към което повече се стремят. Това е така да се каже естественото право. Подобно нещо имаме и в наказателното право. Думичката е друга - не доверие, а съзнателно отношение. На практика това е дефиницията за "вина" - съзнателното отношение към извършено престъпно действие или бездействие... И това има огромно значение, когато говорим за наказателно право. Но в административното право или аз изпускам нещо или такова животно няма. Някак си на административното право се гледа като на някакви правила, които просто трябва да се следват и няма никакво значение съзнателно или несъзнателно. Донякъде е разбираемо. Примерно ограничение от 50км/ч си е ограничение и за съзнателни и несъзнателни шофьори. Това застрашава човешки животи. Но за по-маловажни неща трябва повече да се гледа на съзнателното отношение и изграждането на доверие между граждани и институции. Това е в интерес и на двете страни. Институциите нямат капацитет да следят всяко дребно нещо. Или поне на нас ни струва прекалено скъпо да поддържаме огромен брой полицаи, митничари, данъчни и други лица. За целта е нужна ефективност, която може да се постигне единствено по законодателен път и чрез смяна на философията. За дребните неща в административното право трябва да се разчита на доверие. Но не сляпо доверие, институциите пак трябва да си правят проверки. Но смисълът на тези проверки вече не е толкова относно формалния повод, колкото до това има или няма измама.
Освен да се наказват повече гражданите в случай на опит за измама, трябва да има и стимул за съвестните. Това което казах и в предния пост, че думата на един гражданин трябва да тежи повече от документ на някаква дребна стойност. Институциите трябва да имат повече доверие в гражданите. И вместо да ги разкарват за често глупави бележки, просто да помолят гражданина да декларира според него обстоятелствата и или да му повярват или за своя сметка и време да проверят. Примерно така работят в някои митници в чужбина. Идва пратка без фактура на ниска стойност, аз си декларирам по телефона какво е и колко е. От там нататък той е длъжен или да ми повярва и да не губим повече взаимно време или за негова сметка да провери и ме уличи в измама. Естествено ако ме хване в измама става много лошо...(за мен).

Общо взето темата е за дребни неща в административните отношения. Наричаме ги маловажни... Но според мен не са никак маловажни, защото те изграждат доверието и към институции и към законодателство. Знам, че много е модерно да се говори за големи неща, за нова конституция, за избори, за политически системи и какво ли не. Но пак ще кажа, ако между един гражданин и една институция няма доверие поне за 2 лева, каквато и конституция да приемете ще е все тая...
miro_atc
Младши потребител
 
Мнения: 16
Регистриран на: 11 Авг 2011, 16:40


Назад към Обсъждане на законопроекти


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


cron