Що е то административен капацитет, потенциал или нещо подобно? Или зад този елегантен термин се крие РЕАЛНАТА компетентност на съответния служител и съответно липсата на компетентност. Нашия случай на пишещият закони.
За да пишат закони, съставят закони, ремонтират закони и кодекси /любимите напоследък /, занимаващите се с тази дейност трябва да имат именно административен капацитет. Един царски син поискал ръката на една жена – дъщеря на бедняк – от баща й. Беднякът, обаче попитал какво може този царски син … и отказал. След като се е научил да плете кошници и демонстрирал умението си, вече получил дъщерята на този човек за съпруга. В нашият случай, колко от занимаващите се със законотворчество могат да забият пет пирона и от тях поне един да не изкривят. Колко от тях са засадили някое дръвче и дали от пет поне четири са се хванали. Или са синове на банкери и фабриканти и за тях банковото, финансово и т. н. т дела – са били детските им занимания? Колко от тях ако изпаднат от властта – ще могат да си осигурят насъщния, колкото до не умрат от глад. И очакваме добри закони. В коя сфера ...?
99% от тях са изучили прийомите на оцеляването в бюрократичния апарат и друго нищо. Което е нормално предвид възрастта и битуващата през годините на социализма народна “мъдрост” – “Учи сине да не работиш”.
Дали причината на икономическия възход на България до края на 60-те години не се крие в “простите” кадри и съответно - залеза – пак в кадрите, но тези, “учените”. Не че съм против „ученият човек” – просто при нас ученият е много по-често само учен /стерилно учен/ и много по-рядко - и човек с „административен капацитет”.
На тях ли им липсват първите седем години или на тези които ги избират? Май – вече на всички. Българинът няма такава народна приказка. Няма и следната народна мъдрост, румънска: „Ученият човек седи на стол от лед”. И може би затова румънците дръпнаха. Явно нямат нагласата да издигат в култ тапията, документа. Сърбите пък различават два вида специалисти – „инженер” и съответно „дипломиран инженер”
Българинът не е прагматик, като китайците с техните бели и черни котки. При нас, те не е важно да ловят мишки, важно е да са от съответния цвят.
От нашите закони лъха на “академизъм” и пълна липса на прагматизъм. Академизъм в кавички, защото академикът, който не е забил през живата си нито един пирон, не е засадил нито едно дръвче, не е направил нито един компромис – не е никакъв академик.
Изходът – питане. Питане към тези, чиито проблеми, живот, работа ще променят, регулират. В случая с АНК – полиция, прокуратура, съд. Питане към тези с 20 и повече години стаж. Не по високите етажи, а по изпълнителските такива. Същото с ГПК, НПК и т. н.
Ех ….. мечти …! При толкова пари за усвояване има ли някакво значение дали има нужда от съответните закони или не! Има ли значение полза ли ще носят или вреда. То затова и промените са козметични – от страх да не се навреди.
А с АНК-то /или ЗАНН/ решението е лесно, елегантно и възможно: Първо - наказание само за физически лица. И второ - въвеждане на наказанието „Задържане” като алтернатива на глобата в следните три /според мен три са напълно достатъчни/ хипотези: при невнасяне на глобата в съответния срок; при внесени три глоби – наказания за нарушение на един и същи текст в рамките на една година и при внесени глоби – наказания за различни нарушения, но чийто общ размер надвишава сумата от 1500 – пак в рамките на една година.
Възможността за обжалване „без край” и големият предполагаем размер на глобите за юридически /същото и за физически/ лица предполага корупционно поведение. /5073/
Виж другата подобна тема:
http://www.lex.bg/phorum/viewtopic.php?p=142030#142030