Хубаво, ама ако в даден малък необластен град с районен съд примерно 90% от пенсионерите са с такива доходи или по-ниски и 80% от работещите на заплата получават около или под 1000 лева месечно, на целия град ли да му предоставим правна помощ?
Би следвало правната помощ да е за подчертано по-бедни хора, а другото да е просто достъпно що-годе. Такава ми изглежда идеята. Достъпността не тряБва да се постига само за сметка на адвокатите, разбира се, и на съдебните такси също, но те сравнително рядко са недостъпни, защото са или пропорционални, или в ниски граници.
Критериите са изброени примерно и неизчерпателно в чл. 23, ал. 3 ЗПП:
1. доходите на лицето или на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други обстоятелства.
Същите са критериите и за освобождаване от плащане на ДТ в чл. 83, ал. 2 ГПК:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.
Преценката е конкретна и законът предоставя голяма свобода на съда при преценка за наличието на тези обстоятелства.
По мое мнение задължително трябва да се представя справка от Агенция по вписванията за наличието на имоти - дали искащият правна помощ не притежава имоти. Една гола декларация не мисля, че е достатъчна. Трябва и справка от НАП за регистрирани трудови договори, от НОИ за размера на получаваната пенсия и т.н. за съжаление обаче законът не е такъв - достатъчна е и една гола декларация.
Така че не може да се отговори еднозначно дали на целия град да се предоставя права помощ - всичко зависи от конкретния случай. Но да, това е начинът, а не чрез намаляване на адвокатското възнаграждение, защото адвокатът просто няма да си свърши работата добре, ако не му е платено достатъчно. Ще пусне там формален отговор на ИМ или някаква жалба, колкото да се отбие номерът, и толкова. Целта е все пак да има качествена услуга, а не просто някаква услуга, колкото да кажем, че правото на защита на социално слабата страна в процеса не е накърнено.
Може да е дело за 1000 лв. и трудът по него да е много повече, отколкото дело за милион - експертизи, свидетели, оспорване истинността на документи и прочие. Материалният интерес реално не съответства на положения труд, но няма друг обективен критерий и затова е въведен в наредбата.
Според мен освен материалният интерес трябва да се въведат и допълнителни критерии за минимумите - например в зависимост от броя съдебни заседания, броя и вида доказателства, които са събрани в производството, в зависимост дали е частно или въззивно производство и т.н. Да има по-голяма спецификация, вкл. и относно вида на производството - не може възнаграждението по заповедното производство да е 1/2 от това по исковото, просто няма логика, тъй като в заповедното не се събират доказателства, освен писмени в това по чл. 417 ГПК. Има и разлика дали е по чл. 410 или по чл. 417 ГПК, а в наредбата няма разлика.
Няма никаква логика за изпълнителното производство адвокатското възнаграждение да е 1/2 от това по исковото - не че няма и по-сложни изп. дела, но с оглед нормата на чл. 18 ЗЧСИ много по-логично е взискателят сам да си образува изп. дело и да възложи на ЧСИ да извърши цялостно проучване, вместо да ангажира адвокат с голям хонорар, който само да "ръчка" ЧСИ.
Тези размери на адвокатските възнаграждения за заповедното и изпълнителното производство обслужват главно канторите, които работят с банки и колекторски фирми и други големи корпоративни клиенти, но 90% от адвокатите не работят в такива кантори. Т.е. наредбата обслужва интересите на точно определен кръг адвокати.
Няма логика за промени в ООД възнаграждението да е 500 лв. - при положение че има много ООД с капитал 2 лв. За 90% от ООД-тата смяната на адрес или управител не изисква никакъв сериозен интелектуален труд, само се попълват едни бланки и готово. Разбира се, че фирмаджията ще отиде при счетоводител, който ще му направи промените само за 100 лв.
А същевременно по исково производство с експертизи, свидетели и т.н., но с материален интерес само 1000 лв., минималното възнаграждение е 400 лв. Къде е логиката?
Къде е логиката по дела за несъстоятелност адвокатското възнаграждение да е на базата на материалния интерес? Та това са дружества без имущество, които имат дългове за стотици хиляди левове, разбира се, че няма да имат финансова възможност да платят 10000 лв. адвокатски хонорар.
В обобщение - моето мнение е, че за водене на исково производство трябва възнагражденията да са много по-високи от останалите.
-----
Колкото до лудите клиенти, понякога съм си плюла в пазвата, цче адвокатите се разправяте с тях, при досег до съда - деловодството, та не ми се налага на мен.
Според мен адвокатът трябва да е нещо като преводач - превежда на юридически език от правно неграмотния клиент на съда какво точно иска клиентът, а след това превежда на клиента какво точно иска или казва съдът. Без адвокати на съда ще му е много по-трудно да комуникира със страните. Не че няма адвокати, на които нищо не им се разбира какво говорят и какво искат, но това е друг въпрос. Искам да кажа - кътайте си адвоката, защото с него зле, но без него - още по-зле.
Иска ми се да имаше някакъв по-засилен контрол върху качеството на адвокатските услуги, но критерии просто няма. И контрол над 14-те хиляди адвокати също няма особено - дисциплинарни производства се образуват по донос и селективно.
