Re: уведомление за цесия от цесионера
Публикувано на: 29 Юни 2018, 17:01
Здравейте, нов съм във форума. Изчетох всички коментари по темата и следва да изразя, че съм напълно съгласен neutralen въпреки наложилата се напоследък практика на ВКС в обратния смисъл.
Считам за недопустимо задължението на цедента, да бъде превърната в право на лицето (цесионера), което да упражни чуждото задължение в своя полза. Макар и да не е изрично изразена последователността на действията в чл.99, ал.3 от ЗЗД считам, че потвърждаването на прехвърлянето следва да е последното от задълженията на цедента, тъй като именно в това се състои логиката на потвърждаването - цедентът да е уведомил на длъжника, след което да потвърди настъпилото прехвърляне. Иначе каква е ролята на потвърждаването ?, т.е. защо законодателят е вменил да бъда потвърдено прехвърлянето, ако е достатъчно само сключването на договора и предаването на книжата ? В този смисъл ми се струва, че е налице злоупотреба с права, противоречие с "добрите нрави" и заобикаляне на закона, поради което ВКС в този случай тълкува превратно закона, погазвайки основите на правото в полза на банковата система. Друг е въпроса, че цесиите с колекторите са очевидно симулатевни, тъй като целят съвсем друг ефект.
Бих поставил обаче въпроса, дали въпросните пълномощни следва да са нотариално заверени и евентуално защо ?
От една страна, формата на договора за цесия не е нотариална, съответно не се изисква и пълномощното да е в такава форма, но от друга страна, пълномощното не е за сключване на договор, а за представителство пред трето за цесията лице - длъжника ?
И отделно от това, дали въпросното пълномощно изобщо би породило действие, ако не е датирано ?
Считам за недопустимо задължението на цедента, да бъде превърната в право на лицето (цесионера), което да упражни чуждото задължение в своя полза. Макар и да не е изрично изразена последователността на действията в чл.99, ал.3 от ЗЗД считам, че потвърждаването на прехвърлянето следва да е последното от задълженията на цедента, тъй като именно в това се състои логиката на потвърждаването - цедентът да е уведомил на длъжника, след което да потвърди настъпилото прехвърляне. Иначе каква е ролята на потвърждаването ?, т.е. защо законодателят е вменил да бъда потвърдено прехвърлянето, ако е достатъчно само сключването на договора и предаването на книжата ? В този смисъл ми се струва, че е налице злоупотреба с права, противоречие с "добрите нрави" и заобикаляне на закона, поради което ВКС в този случай тълкува превратно закона, погазвайки основите на правото в полза на банковата система. Друг е въпроса, че цесиите с колекторите са очевидно симулатевни, тъй като целят съвсем друг ефект.
Бих поставил обаче въпроса, дали въпросните пълномощни следва да са нотариално заверени и евентуално защо ?
От една страна, формата на договора за цесия не е нотариална, съответно не се изисква и пълномощното да е в такава форма, но от друга страна, пълномощното не е за сключване на договор, а за представителство пред трето за цесията лице - длъжника ?
И отделно от това, дали въпросното пълномощно изобщо би породило действие, ако не е датирано ?