начало

За бизнеса и любовта – ВКС обясни как се определя моментът на раздяла между съпрузи За бизнеса и любовта – ВКС обясни как се определя моментът на раздяла между съпрузи

Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?



Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот neutralen » 26 Авг 2012, 22:43

Всъщност за нищо не спорим - всички дадохме правилни отговори. В началото въпросът на Питащата беше за реда на погасяване на задълженията, когато длъжникът не е в забава - тогава се прилагат разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД. В последствие Питащата уточни, че става въпрос за погасяване на задължения, когато длъжника е в забава - тогава се прилага разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2627
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот kalahan2008 » 07 Окт 2012, 11:55

Малко да повдигна темата наново.
Проблемът идва още от
ВЗЕМАНЕТО ПО ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД НЕ Е ЛИХВА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 76, АЛ. 2 ЗЗД И ПОРАДИ ТОВА СЕ ПОГАСЯВА СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ГЛАВНИЦАТА.
Чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД
Чл. 86, ал. 1 ЗЗД


Докладчик съдията Тодор Домузчиев
С атакуваното решение Б. апелативен съд е оставил в сила решение№ 91/1998 г. по гр. д. № 128/1997 г. на Б. окръжен съд, като е приел, че същото е законосъобразно с оглед релевираните по делото доказателства. Изложил е съображения, че спорните правоотношения между страните са породени от неразчетени сметни отношения във връзка със заплащане на инертни материали, доставени от ищеца, настоящ касатор, на ответника - купувач по сделката. Приел е, че ответникът е платил главницата, но със забава, поради което дължи обезщетение за същата, съобразно времето на забавата и действащия лихвен процент през този период. Приел е, че при заплащане на сумите не следва да се прилага разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и че жалбата против първоинстанционното решение е неоснователна.
ВКС, V г.о., споделя изцяло приетото от Б. апелативен съд и намира доводите на касатора за незаконосъобразност на съдебния акт за неоснователни.
От фактическа страна е безспорно установено количеството на доставените инертни материали, тяхната стойност и размера на заплатената от ответника сума. Не е спорно, че плащането е извършено със забава. Спорен е въпросът как следва да стане плащането и приложима ли е разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Във връзка с навежданите от касатора доводи, ВКС, V г.о., приема следното:
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД постановява, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
И в двата случая се касае до акцесорни вземания, които могат реално да съществуват само при наличие на главен дълг. Независимо че и в двата случая дължимата сума се изчислява в лихви - договорна лихва в първия случай и определена от закона във втория, вземанията
се различават по своята същностна характеристика.
Тези различия са:
1. Лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тя е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на капитала и времето на ползването му.
Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. Презумира се, че вредата е равна на размера на законния лихвен процент, действащ по време на забавата и че кредиторът би могъл да получи заемообразно на кредитния пазар сума, равна по размер на тази невърната му в срок, като заплати лихви по кредита. Именно техния размер ще получи като обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но законът не ограничава обема на отговорността (вж. изр. 2 на същата алинея). Докато лихвата може да се уговаря в пари (най-често) или в заместими вещи, обезщетението е винаги в пари.
2. Лихвата е договорна и се дължи по силата на едно съглашение между съконтрагентите. Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД, заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните (затова обезщетението се нарича още законна лихва, макар и неточно).
3. Лихвата се дължи и при точно изпълнено задължение за плащане на главния дълг във времево отношение.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи само при забавено изпълнение.
Изложеното налага извод, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е лихва и това изключва приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД при погасяване на задълженията.
В подкрепа на казаното, че не следва да се прилага чл. 76, ал. 2 ЗЗД при претендирано заплащане на главница и обезщетение за забава, ВКС, V г.о., излага и следните съображения:
Забавата не влияе върху определения размер на лихвата по договора за кредит, а доколкото паричното задължение по главния дълг се погасява със забава, отговорността за нея ще се носи на отделно основание, заедно и наред със задължението за лихва. Фактът, че обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се изчислява на база действащите законни лихви през времето на забавата, не променя неговия характер и не го прави лихва, защото начинът на изчисляване не може да промени същността на вземането, а лихвеният процент ще определи само размера на обезщетението, респ. съотношението на акцесорното вземане спрямо главния дълг.
Или, в процесния случай следва да се приложи чл. 76, ал. 1 ЗЗД, при което се погасява най-напред главницата, а после обезщетението за забавеното й плащане. Като е приел същото, Б. апелативен съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Основният аргумент на ВКС в цитираните по-горе решения е, че обезщетението за забава не било законна лихва и затова същото следва да се погасява след главницата.
Това становище на ВКС повдига няколко въпроса, които са подминати в решенията:
1. След като обезщетението за забава не било законна лихва, какво всъщност е законната лихва и кога се прилага?
Видно от текста на Постановление № 100 от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, както и на отмененото Постановление № 72 от 08.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, законната лихва се определя за просрочените задължения. Така просрочените публични задължения винаги се събират в размер на законната лихва (чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ). Има и изключения - напр. за осигуровки по КСО, за лихви върху глоби по КТ, където размерът на лихвата е ОЛП+20 %, а не +10%.
Чл. 86 ЗЗД определя един минимален праг на вземането за обезщетение, какъвто е законната лихва, което обаче не лишава кредитора от възможността да претендира и по-голямо обезщетение за реално претърпените вреди (чл. 86, ал. 1, изр. 2). Но това не променя характера на това обезщетение - то пак си е лихва, доколкото се изчислява като процент от главницата и се отнася за определен или определяем времеви период. Неправилно е становището на ВКС, че лихвата е само възнаградителна и представлявала възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Обезщетението за забава също е възнаграждение за кредитора, но такова, каквото той получава заради пропуснатата възможност да ползва своите пари. Никъде в чл. 76, ал. 2 не се прави разграничение между възнаградителна и законна лихва. Ако следваме логиката на ВКС, ще излезе, че след настъпване на изискуемостта на задължението ще продължава да се начислява договорната лихва до окончателното изплащане на задължението, което всъщност не е така. С настъпване на изискуемостта договорната лихва се заменя от законната.
2. Тълкуването на ВКС противоречи на самия закон. Чл. 136 определя редът на погасяване на задълженията, като в т.1 е посочено, че първо се погасяват разноските за обезпечаването и принудителното изпълнение срещу имуществото. Ако е вярно тълкуването на ВКС, то ще излезе, че редът на погасяване на разноските се определя от чл. 76, ал. 1, а не чл. 136 ЗЗД, т.е. първо следва да се погасява най-обременителното задължение (главницата) и чак след това - разноските и лихвите. Което обаче противоречи на чл. 136, т. 1 ЗЗД. С други думи, тълкуването на ВКС създава нова привилегия (за плащане първо на главницата), която не е в синхрон с предвидените в чл. 136 привилегии.
Ползването на адвокат не е задължително, но е препоръчително.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3360
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот andy70 » 08 Окт 2012, 09:48

Слънце, има ново ;-)
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 100 ОТ 29 МАЙ 2012 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА ЗАКОННАТА ЛИХВА ПО ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ЛЕВОВЕ И ВЪВ ВАЛУТА


EDIT - Сега видях, че колегата преди мен го е въвел :D
Errare humanum est stultum est in errore perseverare.
Аватар
andy70
Потребител
 
Мнения: 883
Регистриран на: 25 Юни 2009, 11:09

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот neutralen » 09 Окт 2012, 09:22

Според мен, с цитираните решения / както от Поли, така и от Калахан/, ВКС, неправилно тълкува закона. Преди всичко бъркат се някои понятия, като понятието "задължение/вземане" с неговата структура/елементи, които се обявяват за отделни вземания. Чл.76 ал 2 ЗЗД посочва възможната структура на ЕДНО задължение и реда на погасяване на всеки от елементите - разноски ,лихва главница, а не описва различни по вид задължения. Чл.76 ЗЗД има предвид лихвоносни задълж.възникнали по силата на договор между страните. Лихвата представлява ЦЕНАТА на предоставената услуга/стока.
При тълкуването на закона, следва да се държи сметка и за това къде се намира съответната правна норма - в случая чл.86 ЗЗД се намира в част 2.НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на раздел ІІІ.ДЕЙСТВИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА от ЗЗД.
При неточно изпълнение, длъжникът изпада в забава, поради което дължи ОБЕЗЩЕТЕНИЕ /виж.чл.79 ЗЗД/. С оглед равнопоставеност на страните и лесна доказуемост, Законът определя размера на обезщетението - законната лихва/ОЛП+10/ . Става въпрос за начина на изчисляване на ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО а не за някаква "обезщетителна лихва".Следователно, ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО не е "лихва", а е елемент на съответното задължение, като редът за неговото погасяване е посочен в чл.79 ал. 1 от ЗЗД - "...кредиторът има право да иска изпълнението ЗАЕДНО С ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за забавата.."
Направените от ВКС тълкувания са прекалено измислени и противоречат на закона.
За сега толкова по въпроса.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2627
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот p_dyan » 14 Окт 2012, 17:49

Само публичните вземания се погасяват в реда в който иска Госпожата- първо да е главницата.
ДОПК, Чл. 169. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.
p_dyan
Потребител
 
Мнения: 484
Регистриран на: 09 Мар 2008, 23:37

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот neutralen » 14 Окт 2012, 21:52

А как се прилага чл.76, ал.2 от ЗЗД, когато някой има към едно лице няколко еднородни задължения ?
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2627
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот etere_ » 15 Окт 2012, 15:04

misiii написа:Здравейте. Имам стари задължения към Топлофикация и съм внасяла определени суми. Като си погледнах скоро бележките установих, че от главницата ми е погасена някаква много малка сума, всичко отива за лихви. От позната разбрах, че мога да почна първо да си погасявам главницата и да не ми текат лихви. Има ли някъде такъв закон, който позволява това, за да знам следващ път изрично да упомена какво внасям Благодаря!

Вярно е по принцип, че при погасяване на главницата спира да се натрупва лихва. Но - има едно важно законово положение. Според ЗЗД (чл. 76, ал. 2) погасяването на задълженията към кредитора/взискателя, става по следния ред - разноски, лихви, главница. (Освен ако страните не са уговорили нещо различно, разбира се).
Т.е. независимо какво основание ще посочите в платежното нареждане, дълговете ви така или иначе ще се погасяват по реда, посочен в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно - разноски, лихви, главница.
Разбирам, че това не Ви устройва, но ако искате нещо по-различно, е необходимо изричното съгласие на взискателя. Почти съм сигурна, че Топлофикация няма да Ви даде такова.
etere_
Младши потребител
 
Мнения: 46
Регистриран на: 14 Юли 2012, 18:57

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот neutralen » 15 Окт 2012, 19:43

Грешен отговор - задълженията към Топлофикация не са лихвоносни задължения, за това, ако все още няма някакъв влязъл в сила съдебен акт, питащата дължи само сумата по фактурата и не дължи никакви лихви, нито разноски.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2627
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот shonie » 13 Дек 2012, 14:44

Здравейте,
Изчетох мненията по темата и се питам в момента следното:
Клиентът ми, длъжник по изп.д, е внасял суми 3 години, които са отивали за погасяване на разноски и лихви /говорим за обезщетение за забава, а не за лихва по договор/. Към настоящия момент все още дължи, тъй като главницата му е почти непокътната. Задължението е от договор за банков кредит, в последствие банката е цедирала вземането си. Длъжникът не е посочил изрично в какава поредност иска да погасява задълженията си за мораторна лихва и главница, но все пак задължението за главницата е по-обременително. Установих също така, че няколко вноски по делото не са преведени своевременно на кредитора от СИ /говорим за забавяне от около 1.5 г./. Въпросът ми е какъв е пътят за защита на длъжника. Можем ли да претендираме за преизчисляване на дълга и ако такова ни бъде отказано, какво следва. Благодаря предварително.
shonie
Нов потребител
 
Мнения: 8
Регистриран на: 19 Окт 2007, 12:11

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот pitasht » 13 Фев 2015, 17:00

Гост. написа:
shelley написа:Дали става дума за "лихви" или говорим за "обезщетение за забава"? Защото разликата в правните последици точно при погасяването е огромна.
"Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата...Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет."
Разбирате какво имам предвид, нали?


Вече съвсем професионално по темата, защото тези работи с НП и Топлофикация ми идват в повече.
:) Знам, че обезщетението по 86 е обезщетение за т.н. мораторни вреди,същото не е лихва по смисъла на чл. 76, въпреки, че се изчислява по начин, както и законната лихва( то в рамера няма разлика: ОЛП плюс 10 пункта, съгласно ПМС 72/94г.). " Приравняването на обезщетението за забавено плащане до размера на законната лихва обаче не влече след себе си задължение за погасяването му по реда на чл. 76, ал.2 ЗЗД/вж. Решениe № 1276 от 8.10.1999 г. на ВКС по Г. д. № 577/99 г., V г. о./."
Уф, трябва да продължа.... ама ми развалихте седянката, да знаете :x : претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е лихва и това изключва приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД при погасяване на задълженията (Решение № 48 ОТ 25.01.2000г, г.д.№ 1065/99г.)



Това и аз го срещнах в решение на ВКС и едва наскоро го прозрях, голям срам, че от толкова години съм адвокат и не се бях замисляла. :cry:
pitasht
Активен потребител
 
Мнения: 1272
Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот pitasht » 13 Фев 2015, 17:03

kalahan2008 написа:Малко да повдигна темата наново.
Проблемът идва още от
ВЗЕМАНЕТО ПО ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД НЕ Е ЛИХВА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 76, АЛ. 2 ЗЗД И ПОРАДИ ТОВА СЕ ПОГАСЯВА СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ГЛАВНИЦАТА.
Чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД
Чл. 86, ал. 1 ЗЗД


Докладчик съдията Тодор Домузчиев
С атакуваното решение Б. апелативен съд е оставил в сила решение№ 91/1998 г. по гр. д. № 128/1997 г. на Б. окръжен съд, като е приел, че същото е законосъобразно с оглед релевираните по делото доказателства. Изложил е съображения, че спорните правоотношения между страните са породени от неразчетени сметни отношения във връзка със заплащане на инертни материали, доставени от ищеца, настоящ касатор, на ответника - купувач по сделката. Приел е, че ответникът е платил главницата, но със забава, поради което дължи обезщетение за същата, съобразно времето на забавата и действащия лихвен процент през този период. Приел е, че при заплащане на сумите не следва да се прилага разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и че жалбата против първоинстанционното решение е неоснователна.
ВКС, V г.о., споделя изцяло приетото от Б. апелативен съд и намира доводите на касатора за незаконосъобразност на съдебния акт за неоснователни.
От фактическа страна е безспорно установено количеството на доставените инертни материали, тяхната стойност и размера на заплатената от ответника сума. Не е спорно, че плащането е извършено със забава. Спорен е въпросът как следва да стане плащането и приложима ли е разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Във връзка с навежданите от касатора доводи, ВКС, V г.о., приема следното:
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД постановява, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
И в двата случая се касае до акцесорни вземания, които могат реално да съществуват само при наличие на главен дълг. Независимо че и в двата случая дължимата сума се изчислява в лихви - договорна лихва в първия случай и определена от закона във втория, вземанията
се различават по своята същностна характеристика.
Тези различия са:
1. Лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тя е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на капитала и времето на ползването му.
Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. Презумира се, че вредата е равна на размера на законния лихвен процент, действащ по време на забавата и че кредиторът би могъл да получи заемообразно на кредитния пазар сума, равна по размер на тази невърната му в срок, като заплати лихви по кредита. Именно техния размер ще получи като обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но законът не ограничава обема на отговорността (вж. изр. 2 на същата алинея). Докато лихвата може да се уговаря в пари (най-често) или в заместими вещи, обезщетението е винаги в пари.
2. Лихвата е договорна и се дължи по силата на едно съглашение между съконтрагентите. Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД, заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните (затова обезщетението се нарича още законна лихва, макар и неточно).
3. Лихвата се дължи и при точно изпълнено задължение за плащане на главния дълг във времево отношение.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи само при забавено изпълнение.
Изложеното налага извод, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е лихва и това изключва приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД при погасяване на задълженията.
В подкрепа на казаното, че не следва да се прилага чл. 76, ал. 2 ЗЗД при претендирано заплащане на главница и обезщетение за забава, ВКС, V г.о., излага и следните съображения:
Забавата не влияе върху определения размер на лихвата по договора за кредит, а доколкото паричното задължение по главния дълг се погасява със забава, отговорността за нея ще се носи на отделно основание, заедно и наред със задължението за лихва. Фактът, че обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се изчислява на база действащите законни лихви през времето на забавата, не променя неговия характер и не го прави лихва, защото начинът на изчисляване не може да промени същността на вземането, а лихвеният процент ще определи само размера на обезщетението, респ. съотношението на акцесорното вземане спрямо главния дълг.
Или, в процесния случай следва да се приложи чл. 76, ал. 1 ЗЗД, при което се погасява най-напред главницата, а после обезщетението за забавеното й плащане. Като е приел същото, Б. апелативен съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Основният аргумент на ВКС в цитираните по-горе решения е, че обезщетението за забава не било законна лихва и затова същото следва да се погасява след главницата.
Това становище на ВКС повдига няколко въпроса, които са подминати в решенията:
1. След като обезщетението за забава не било законна лихва, какво всъщност е законната лихва и кога се прилага?
Видно от текста на Постановление № 100 от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, както и на отмененото Постановление № 72 от 08.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, законната лихва се определя за просрочените задължения. Така просрочените публични задължения винаги се събират в размер на законната лихва (чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ). Има и изключения - напр. за осигуровки по КСО, за лихви върху глоби по КТ, където размерът на лихвата е ОЛП+20 %, а не +10%.
Чл. 86 ЗЗД определя един минимален праг на вземането за обезщетение, какъвто е законната лихва, което обаче не лишава кредитора от възможността да претендира и по-голямо обезщетение за реално претърпените вреди (чл. 86, ал. 1, изр. 2). Но това не променя характера на това обезщетение - то пак си е лихва, доколкото се изчислява като процент от главницата и се отнася за определен или определяем времеви период. Неправилно е становището на ВКС, че лихвата е само възнаградителна и представлявала възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Обезщетението за забава също е възнаграждение за кредитора, но такова, каквото той получава заради пропуснатата възможност да ползва своите пари. Никъде в чл. 76, ал. 2 не се прави разграничение между възнаградителна и законна лихва. Ако следваме логиката на ВКС, ще излезе, че след настъпване на изискуемостта на задължението ще продължава да се начислява договорната лихва до окончателното изплащане на задължението, което всъщност не е така. С настъпване на изискуемостта договорната лихва се заменя от законната.
2. Тълкуването на ВКС противоречи на самия закон. Чл. 136 определя редът на погасяване на задълженията, като в т.1 е посочено, че първо се погасяват разноските за обезпечаването и принудителното изпълнение срещу имуществото. Ако е вярно тълкуването на ВКС, то ще излезе, че редът на погасяване на разноските се определя от чл. 76, ал. 1, а не чл. 136 ЗЗД, т.е. първо следва да се погасява най-обременителното задължение (главницата) и чак след това - разноските и лихвите. Което обаче противоречи на чл. 136, т. 1 ЗЗД. С други думи, тълкуването на ВКС създава нова привилегия (за плащане първо на главницата), която не е в синхрон с предвидените в чл. 136 привилегии.


Законна е лихвата която съдът ти присъжда в решението си: ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателно изплащане на сумата. Аз така го разбирам.
pitasht
Активен потребител
 
Мнения: 1272
Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот tochotocho » 15 Фев 2015, 10:33

Това е много важно. Разбира се в конкретния случай, че длъжникът е погасил главницата по недвусмислен начин! И лихвите/обезщетение/ са недължими! А какво става с другите суми: юрист.конс. разходи, такси, такси на ЧСИ и т.н..
Конкретен пример:"лицето дължи сумата 1980 лв. от които 900 лв. главница,законна лихва 100 лв. неолихвяеми вземания 120 лв. присъдени разноски 350 лв. /за юристконсултите/ и за ЧСИ 510 лв. Дъжима ли е сумата от 1080 лв. - част от която към Топлофикация и част към ЧСИ?
tochotocho
Потребител
 
Мнения: 228
Регистриран на: 16 Юни 2013, 22:34

Re: Главница и лихви - погасяване в този ред, има ли закон?

Мнениеот gudio » 28 Мар 2019, 19:04

Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3122
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Предишна

Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


cron