начало

Прокуратурата огласи още документи от разследването на шпионския скандал Прокуратурата огласи още документи от разследването на шпионския скандал

запитване на потърпевш, НД, спешно

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


запитване на потърпевш, НД, спешно

Мнениеот geovanna » 08 Май 2019, 23:09

1 Констатирах, че НП се води от гражданска колегия, след много заседания и жалби, в посл момент, съдията беше сменен, но и делото набързо приключено, без уведомление на потърпевшия - нарушение ли е и ако да, ако определението на рс е окончателно, какво може да се направи

2. Делото е приключитело със споразумение, като на разпоредително заседание- съдебна фаза внесох молба с искания - споразумение, което след като има обв акт, трябва да бъде между прокурор-обвинени и потърпевш, но изведнъж беше върнато в прокуратура - последва спорузумение между прокурор и обвинени и заседание на съда, без уведомяване на потърпевшия

3 Ако каченото на сайта на РС окончателно определение е сгрешено името на пострадалия, прави ли го невалиден и какви са правата ми за реакция, като пострадал след 3 изброени обстоятелства,

4. Прокурорът казва в зала, че ще доведе пострадалия принудително в зала - къде трябва да е конституиран като свидетел, ако може да цитирате член от закона, ако е в нарушение, защото никъде в документите не съм прочел това
и мога ли да обжалвам пред по-горни инстанции при 4 обстоятелства

изключително благодаря
geovanna
Нов потребител
 
Мнения: 6
Регистриран на: 06 Май 2019, 13:23

Re: запитване на потърпевш, НД, спешно

Мнениеот bvoykov » 09 Май 2019, 20:38

1. Аз лично не виждам пречка наказателно дело да се разглежда от "граждански съдия", като цяло Законът за съдебната власт не въвежда някаква "класификация" или "разграничение по правна материя" по отношение на съдиите. Има съдилища с по един или двама съдии, които гледат всички видове дела, самото обособяване на колегии е чисто организационно. Виждал съм граждански съдии да гледат наказателни дела, когато наказателните са си направили отводи поради една или друга причина. Определението на съда, с което е одобрено споразумението е окончателно и не подлежи на обжалване - чл. 382, ал. 9 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), но същото може да бъде отменено по реда за възобновяване на наказателни дела - чл. 419, ал. 1. Само че, пострадалият не е от лицата, които са легитимирани да подадат искане за такова възобновяване (чл. 420 изчерпателно изброява кои могат да сторят това, като пострадалият не е сред тях), така че не можете нищо да направите. Участието като цяло на пострадалия е ограничено, тъй като една от предпоставките за сключване на споразумение е обезпечаването или възстановяването на причинените имуществени вреди (примерно да се възстанови откраднатата сума, да се обезщети счупената кола и тем подобни), тоест, ако е бил засегнат Ваш имуществен интерес, същият би трябвало да е защитен. Ако сте били обект на някакво физическо или друго посегателство срещу личността Ви, може да предявите иск за обезщетение за неимуществени (наричани още "морални вреди), ако са Ви нанесени удари, претърпели сте боли, страдания и т.н. пред гражданския съд, който ще бъде длъжен да зачете влязлото в сила споразумение, тоест, ще приеме, че е налице виновно извършено престъпление и реално борбата ще бъде за размера на обезщетението, тъй като всички други елементи ще бъдат доказани с факта на споразумението.
2. Ако първоначално съдебното производство е било образувано с внасяне на обвинителен акт в съда, но в последствие в съдебно заседание, в този случай заявявате в разпоредителното такова, е направено искане делото да бъде решено със споразумение, то съгласно чл. 384, ал. 3 НПК за да бъде одобрено споразумението е необходимо съгласието на всички страни. Тук идва обаче един тънък момент, който може би все още е решаван противоречиво от съдилищата, предвид на липсата на тълкувателна практика, понеже това "разпоредително заседание" е въведено в края на 2017-та година и той е, не знам дали ще ме разберете, защото това е чисто юридически въпрос, дали пострадалият има качеството на страна преди да бъде конституиран като граждански ищец и/или частен обвинител, тъй като в съдебно заседание пострадалият може да участва само като такъв. За това конституиране съдът следва да се произнесе изрично с определение и от този момент може да се заяви категорично, че пострадалият може да участва в съдебното производство.
Ако е било налице връщане на прокуратурата, то най-вероятно съдът е установил съществено процесуално нарушение, което е следвало да бъде отстранено от прокурора и затова делото му е било върнато. Това обаче, което се е случило след това, най-вероятно е било, че прокурорът, вместо да внесе обвинителен акт, директно е внесъл споразумението за разглеждане в съда и така е задействал едно друго производство, което изключва участието на пострадалия в него, тъй като, ако съдът бъде сезиран само със споразумение, а не с обвинителен акт, то разпоредително заседание не се провежда, а в това заседание по одобряване на споразумението участват като страни само прокурорът, обвиняемият и неговият защитник и съдът няма задължение да търси други лица. Затова най-вероятно не са Ви призовали втория път, защото реално е образувано "ново" производство пред съда, по ред, който изключва участието на пострадалия въобще.
3. Не мисля, че грешка в имената би направило определението или споразумението невалидно, все пак там се вписва и ЕГН, което е друг индивидуализиращ белег и би станало ясно за кое лице се отнася конкретно. За съжаление, на мен не ми е известен ред, по който може да се извърши корекция или поправка в този случай.
4. Това дали едно лице трябва да бъде конституирано като свидетел се решава от органа, който води производството. В този случай, в съдебна фаза, това се решава от съда. При внасяне на делото с обвинителен акт прокурорът има задължение да изготви списък на лицата, които трябва да бъдат призовани - чл. 246, ал. 4 НПК. Практиката е пострадалият винаги да се разпитва като свидетел и той разполага с правата и задълженията на такъв. Съгласно чл. 120, ал. 3, изр. 1 свидетел, който не се яви да даде показания, се наказва с глоба и се довежда принудително, но според изр. 2, ако са налице уважителни причини, глобата и принудителното довеждане могат да бъдат отменени. В този случай, ако делото е в съдебна фаза, не прокурорът, а съдът решава дали, как и защо да се доведе принудително даден свидетел, прокурорът може само да отправи евентуално искане съдът да вземе някакво отношение по въпроса с неявяването на свидетеля. На гърба на призовката, която са Ви връчили, следва подробно да са описани правата и задълженията на свидетеля, включително и възможността да бъдете доведен принудително при неявяване без уважителна причина. И все пак, щом делото е приключило, е безпредметно да Ви разпитват като свидетел.
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 220
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


cron