начало

Извънредното заседание на парламента не се състоя Извънредното заседание на парламента не се състоя

тълкуване на чл. 229 от ДОПК

Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


тълкуване на чл. 229 от ДОПК

Мнениеот nevyanavelikova » 04 Юни 2020, 18:40

Моля за тълкуване на следния казус и отговор на следните въпроси:
1. Само за работещи предприятия ли се дава съгласие за издаване на разрешение за извънредни плащания по чл. 229 от ДОПК?
2. Парите в сметката на предприятието служат за обезпечение на глобата към държавата или с част от тях могат да се платят заплатите на служителите?

Предприятие има "глоба" от държавен орган и наложен запор от м.Февруари на банковите сметки от НАП. Размера на глобата е много над обезпечението, с което предприятието разполага. Първоначално предприятието работеше нормално, като НАП даваха съгласие два поредни месеца - Февруари и Март за извънредно плащане на задължения по чл. 229 от ДОПК. Под задължения визирам плащания на фактури към контрагенти и заплати и осигуровки на служители. Разрешенията за извънредно плащане нямаха общо с въвеждането на извънредно положение и в последствие извънредна ситуация.

Към днешна дата дружеството е преустановило дейността си и е освободило служителите си по чл.328, ал. 1, т. 12 от КТ., считано от средата на м. Май. Дружеството не може да изплати заплати на служителите си за м. Април и Май, защото НАП вече не дават съгласия за извънредно плащане, като изтъкват за причина, че чл. 229 от ДОПК се отнася само за работещо предприятие. В случая предприятието вече не е работещо и те не могат да дадат разрешение за извънредно плащане на заплати на служителите поради това, че сумата служеща за обезпечение на глобата, ще намалее. С други думи дружеството не работи, няма приходи с които да попълни сметката и НАП не дават съгласие за плащане на задълженията след искане по чл. 229 от ДОПК. НАП отговарят отрицателно и по възраженията на дружеството. Следваща стъпка е предприятието да заведе дело в съда. Но докато съда излезе с решение по случая ще мине време.

Служителите на дружеството са "заложници" в създадената ситуация, защото до прекратяване на трудовите им договори в средата на м. Май, те са изпълнявали задълженията си, но не са получили възнаграждения. Вече същите са уволнени, но не са получили дължимите им суми за заплати, обезщетение и неизползвани отпуски.
nevyanavelikova
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 12 Май 2020, 21:18

Re: тълкуване на чл. 229 от ДОПК

Мнениеот jhoro » 04 Юни 2020, 19:54

Не мисля, че има „заложници“! Просто трябва да се задейства производство по несъстоятелност и да се приложат разпоредбите на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 1414
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Re: тълкуване на чл. 229 от ДОПК

Мнениеот nevyanavelikova » 04 Юни 2020, 20:46

Това е ясно, че в някакъв момент ще се задейства такава процедура. Аз по-скоро търся отговор на двата въпроса в началото на темата. Може би не поставих въпроса в правилната тема.
nevyanavelikova
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 12 Май 2020, 21:18

Re: тълкуване на чл. 229 от ДОПК

Мнениеот jhoro » 04 Юни 2020, 21:23

nevyanavelikova написа:Това е ясно, че в някакъв момент ще се задейства такава процедура. Аз по-скоро търся отговор на двата въпроса в началото на темата. Може би не поставих въпроса в правилната тема.

Ок!
Понеже двата въпроса са свързани и следват един от друг - първо дайте дефиниция на „работещо предприятие“?
Знам за фирма в престой, за фирма без дейност (през отчетния период), за обявяване на несъстоятелност, за ликвидация и заличаване на фирма ...
Работят хората - фирмите осъществяват дейност. Ако ще и рутинни разходи, като наем, охрана, комунални разходи са дейност. Няма приходи - ами, случва се.
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 1414
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Re: тълкуване на чл. 229 от ДОПК

Мнениеот kalahan2008 » 04 Юни 2020, 21:49

nevyanavelikova написа:Моля за тълкуване на следния казус и отговор на следните въпроси:
1. Само за работещи предприятия ли се дава съгласие за издаване на разрешение за извънредни плащания по чл. 229 от ДОПК?
2. Парите в сметката на предприятието служат за обезпечение на глобата към държавата или с част от тях могат да се платят заплатите на служителите?

Предпоставките за разрешаване на неотложни плащания от публичния изпълнител са изброени в чл. 229, ал. 2 ДОПК:
Разрешението по ал. 1 се дава, при условие че:
1. сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника;
2. забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни;
3. сумите са за публични вземания.

Важно е сумите, за които се иска разрешение за неотложни плащания, да са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника, както и дали забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни. Следователно разрешението за неотложни плащания е с цел да не се спре или прекрати дейността на дружеството, т.е. дружеството трябва все още да е действащо. Ако вече е спряло дейността си, целта на разрешението за неотложни плащания няма да може да се изпълни.
Ползването на адвокат не е задължително, но е препоръчително.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3607
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: тълкуване на чл. 229 от ДОПК

Мнениеот nikodim77 » 05 Юни 2020, 00:38

Здравейте,
Мисля си, че нищо (освен тонер, време и хартия) не се губи от депозиране на молба по реда на чл 229 от ДОПК.
Тук ще изразя и моето мнение и моля kalahan2008 (привет Кalahan), да ме извини за това, че ще представя по-различно становище!
Това, че тези от НАП си добавят измислени норми към утвърдени от законодателя такива, не следва да плаши длъжниците. В чл. 229 не е въведено изискването предприятието - длъжник да е действащо. Спирането на дейността не съставлява пречка за заплащане на дължимости по договори, особено по трудови. Естествено, че неплащането на дължимите трудови възнаграждения би довело до промяна в икономическия баланс, или както е казано в ДОПК „може да доведе до тежки стопански последици”. Във връзка с последното, ноторен факт е, че всеки служител с неизплатено трудово възнаграждение би потърсил накърнените си права по начини, които във всички случай ще доведат до допълнителни разходи за предприятието. Изложените до тук аргументи от моя страна всъщност биха били едни добри мотиви в молбата по – 229. Условието предвидено в ал. 3 е, да се представят доказателства, които намирам, че в случая могат да бъдат тр.договори, банкови извлечения, от които да е видно, че не са превеждани тр. възнаграждения, ведомости и т.н.
Следва да отбележа, че органът, който разглежда искане по горния член от ДОПК е длъжен да се съобрази с чл. 3 от същия кодекс, който е основополагащ принцип за данъчните органи. В този смисъл е и текста на чл. 35 от АПК... А все пак § 2 от ДОПК препраща именно към АПК.
Та, в обобщение мисля, че може да се депозира една молба до публичния изпълнител, пък дори и при негативен резултат (отказ), вече има и по-нататъшни действия за удовлетворяване на искането.

пп. Да, налице е друг момент: На НАП не им пука, защото дори и предприятието да бъде осъдено за неизплатени тр. възнаграждения, то техните вземания са с приоритет (чл. 136 отЗЗД) и толкоз... :roll:
nikodim77
Потребител
 
Мнения: 638
Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29

Re: тълкуване на чл. 229 от ДОПК

Мнениеот jhoro » 05 Юни 2020, 05:56

nikodim77 написа:Здравейте,
пп. Да, налице е друг момент: На НАП не им пука, защото дори и предприятието да бъде осъдено за неизплатени тр. възнаграждения, то техните вземания са с приоритет (чл. 136 отЗЗД) и толкоз... :roll:

Здравейте Никодим!
Даже бих казал - „на НАП не им пука, защото” … са просто чиновници! И един от основните им мотиви е „За да Ви е гадно”!
Преди време имаше обратна ситуация. Фирма си работи, но … сумите за налозите намаляват. Обясниние - „Работата намаля, съответно и печалбите.” НАП се бяха снабдили със справка от ЕРП и отговарят - „Консумацията Ви на ел.енергия не е променена - защо твърдите, че обема работа е намалял?”
Лиосата на дейност означава, фирмата да е „във фризера”! По всички „партиди” - материални, финансови, документални - да няма никакво движение. Декларацията за „липса на дейност” се пидава три месеца след края на отчетния периид (годината). Сега - заради ИП- срока е до 30 юни. За 2019 година.
Ако фирмата има сграда - само консумацията на СОТ и АТЦ е достатъчна, за да има движенуе по партидата.
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 1414
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Re: тълкуване на чл. 229 от ДОПК

Мнениеот kalahan2008 » 05 Юни 2020, 09:15

nikodim77 написа:В чл. 229 не е въведено изискването предприятието - длъжник да е действащо. Спирането на дейността не съставлява пречка за заплащане на дължимости по договори, особено по трудови.

Да, изрично не е записано, но се извежда по тълкувателен път. Следва да се има предвид, че в ДОПК се говори за "прекратяване" или "спиране за продължително време" на основната му дейност. Ако "спирането" на дейността е за кратко време, чл. 229 ДОПК ще може да се приложи. Има се предвид ситуацията, при която вече са настъпили тези "тежки стопански последици" за дружеството.

При положение, че предприятието вече е затънало, не е целесъобразно да се позволява то да използва запорираните суми, за да плаща на други свои кредитори, които плащания няма да доведат до оздравяване на предприятието. Целта на мярката по чл. 229 ДОПК е да се даде възможност на предприятието да вземе "глътка въздух" и запорът да не го унищожи съвсем, но и НАП да си събере вземанията. Един вид - и вълкът сит, и агнето цяло. Когато не е възможно това, НАП разбира се ще предпочете да вземе всичко, което може да вземе, без ни най-малко жал към работниците.

Всеки кредитор, чийто длъжник е забавил или спрял плащанията си, е изправен пред дилема - дали да вземе сега и веднага всичко, което има, като се удовлетвори само частично, или да даде възможност на длъжника да работи, за да генерира приходи, с които да си погасява задълженията, като по този начин има шанс да се изплати по-голяма или цялата част от дълга. Това касае и банките например - те имат възможност да предоговорят и/или преструктурират кредита с длъжника или да вземат, каквото могат, тук и сега.
Касае се за икономическа целесъобразност и преценката е за всеки конкретен случай.
Слабост на законовата уредба е липсата на конкретни критерии. Така например, за сравнение, в процедурата по отсрочване и разсрочване плащането на публични задължения (чл. 183 и сл.) има редица критерии, при изпълнение на които се допуска разсрочване и отсрочване. Така например в чл. 183, ал. 2, т. 3 ДОПК е посочено, че се изисква коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9.
Това са същите коефициенти, които се изследват при анализ на неплатежоспособността на длъжника в производството по несъстоятелност, като референтните стойности на коефициентите са по-стриктни. По отношение на производството по разсрочване и отсрочване на публични задължения те са предвидени в НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГРАНИЦИТЕ НА КОЕФИЦИЕНТИТЕ ЗА РЕНТАБИЛНОСТ, ЕФЕКТИВНОСТ И ФИНАНСОВА АВТОНОМНОСТ, НА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ПРЕДСТАВЯНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ОСОБЕНИТЕ СЛУЧАИ, МЕТОДИТЕ И НАЧИНИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЕФИЦИЕНТИТЕ И НЕТНИЯ ПАРИЧЕН ПОТОК.
В производството по несъстоятелност се изследват главно коефициентите на ликвидност и финансова автономност, така, както бяха записани в отменения Счетоводен стандарт 13, които подробно са описани например в това решение на ВКС:
http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-d ... 37003AFF02
Накратко за различните коефициенти - тук:
https://efpages.blogspot.com/2014/12/blog-post_94.html

Касае се за финансов анализ на предприятието, за който има цяла икономическа специалност. Доколкото съм запознат, подходът в България на изследване на коефициентите на ликвидност и финансова автономност като критерии за платежоспособността на предприятието не е общоприет в световен план, но това е тема на друг разговор. Прилагането на отменен счетоводен стандарт също е тема на друг разговор. Защо не се изчислява EBIDTA, така, както се прави навсякъде по света, също е тема на друг разговор.
Важното според мен е, че разрешението по чл. 229 ДОПК, за разлика от разсрочването и отсрочването по чл. 183 и сл. ДОПК, не е подчинено на конкретни икономически критерии, а се използват понятия като "прекратяване" или "спиране за продължително време" на основната дейност, които имат различно съдържание в различните закони.
Така например не е ясно дали съдържанието на тези понятия в КТ и в ТЗ са идентични по съдържание. Дори и в ТЗ на различните места термините имат различно значение.
Ще дам примери:
В производството по ликвидация:
Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 80 от 2006 г.) Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си.
Чл. 268. (1) Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията.
Чл. 274. (1) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото.

В производството по несъстоятелност:
Чл. 630.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696.
Чл. 632. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната и дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството.
(6) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) В едномесечен срок от вписването на решението по ал. 1 длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Чл. 635. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) С откриване на производството по несъстоятелност или в случаите по чл. 629а длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл. 629а.
Чл. 711. (1) С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:
1. (доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието

В Кодекса на труда:
§ 1, т.14. (нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) "Преустановяване на дейността" е фактическото преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа поради технологични причини или производствена необходимост.

Видно е, че в някои случаи законодателят приравнява понятията "прекратяване на предприятието" на "прекратяване на дейността", в други - не. В различните закони тези понятия се използват с различно съдържание. Всичко това, а и използваният от законодателя в чл. 229 ДОПК термин "може" (да разреши), дава широка свобода на преценка на публичния изпълнител, който действа в условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност.

nikodim77 написа:пп. Да, налице е друг момент: На НАП не им пука, защото дори и предприятието да бъде осъдено за неизплатени тр. възнаграждения, то техните вземания са с приоритет (чл. 136 отЗЗД) и толкоз... :roll:

Не е така - съгласно чл. 136, т. 5 ЗЗД вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения, са с привилегия пред вземанията на държавата (чл. 136, т. 6 ЗЗД). В действителност чрез запора на банковите сметки на работодателя Държавата на практика "изпреварва" работниците и служителите, докато те не се снабдят с изпълнителен лист срещу работодателя, когато вече ще могат да претендират за привилегия. Проблемът е, че дори и тогава, ако работникът образува изп. дело срещу работодателя, НАП вече ще е наложил запор и банката най-вероятно ще се съобрази с реда на запорите, а не с привилегиите. Имал съм няколко такива случаи, колкото и да обяснява ЧСИ, който събира вземанията на работника, на банката, че работникът е с привилегия пред НАП, банката упорито не превежда суми по втория запор, а гледа реда на налагане на запорите.
Работникът не е и "обезпечен кредитор" по смисъла на чл. 194 ДОПК, затова не е присъединен по право в изпълнителното производство по ДОПК, а и законът не му дава право да се присъединява в това производство, независимо от привилегията му по чл. 136, т. 5 ЗЗД. Очевидно законодателят просто е неглижирал работника като привилегирован кредитор, който може да се удовлетвори само чрез производство по несъстоятелност, в което (чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ) също е привилегирован. Но пък работникът не може самостоятелно да иска откриване на производство по несъстоятелност, тъй като вземането му не произтича от търговска сделка. След промените от 2018 г. по инициатива на Мая Манолова работникът вече може да се обърне към Инспекцията по труда с искане тя да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Но, доколкото имам информация, ИТ много предпазливо (а в много случаи и доста нескопосано) упражнява това свое правомощие, защото...трябва да плати първоначалните разноски (за експертиза най-вече), а ИТ били бедна държавна институция, която няма излишни пари за експертизи в производството по несъстоятелност...Пък и отказите на ИТ да инициират такова производство пак ще минат към графа "оперативна самостоятелност", която не подлежи на съдебен контрол...
Ползването на адвокат не е задължително, но е препоръчително.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3607
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53


Назад към Общи дискусии


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 8 госта


cron