начало

Гражданите на ЕС няма да правят заверки на удостоверения за раждане, брак или смърт Гражданите на ЕС няма да правят заверки на удостоверения за раждане, брак или смърт

Спиране на дело?

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Спиране на дело?

Мнениеот zmeyan » 14 Дек 2018, 20:13

Колеги,
имам следният казус, над който почнах да се главоблъскам.

Имаме застрахователна компания (ЗК), която сключва задължителна застраховка на работниците на даден работодател. (По ЗУТ) - т.е. застраховащ е работодателя, застрахован е работника. Настъпва увреждане на работника.
Пострадалия работник образува две дела.
№1. Срещу работодателя, който привлича с обратен иск застрахователното дружество. Окр. съд в един град.
№2. Директно срещу застрахователя - в окр. съд в друг град.

Първо по време е дело №1.

Двете дела вървят едновременно и нито единият съд, нито другият иска да спре производството (това по дело №2 или това по обратния иск по дело№1).

Съществува риск, застрахователното дружество да бъде осъдено и на двете места, т.е. да трябва да плати два пъти за едно и също събитие по един и същи застрахователен договор и съответно на ищците да им уважат исковете и на двете места.

Някаква идея какво може да се направи?
zmeyan
Потребител
 
Мнения: 155
Регистриран на: 01 Фев 2008, 14:15

Re: Спиране на дело?

Мнениеот Melly » 16 Дек 2018, 23:16

zmeyan написа:Колеги,
имам следният казус, над който почнах да се главоблъскам.

Имаме застрахователна компания (ЗК), която сключва задължителна застраховка на работниците на даден работодател. (По ЗУТ) - т.е. застраховащ е работодателя, застрахован е работника. Настъпва увреждане на работника.
Пострадалия работник образува две дела.
№1. Срещу работодателя, който привлича с обратен иск застрахователното дружество. Окр. съд в един град.
№2. Директно срещу застрахователя - в окр. съд в друг град.

Първо по време е дело №1.

Двете дела вървят едновременно и нито единият съд, нито другият иска да спре производството (това по дело №2 или това по обратния иск по дело№1).

Съществува риск, застрахователното дружество да бъде осъдено и на двете места, т.е. да трябва да плати два пъти за едно и също събитие по един и същи застрахователен договор и съответно на ищците да им уважат исковете и на двете места.

Някаква идея какво може да се направи?


И двата иска са процесуално допустими. Макар исковите молби да излагат едни и същи факти, петитумите им са различни - насочени са към различни ответници. По тази причина съставите на двата местно компетентни съдилища отказват спиране на едно от двете дела.
Решението, което ще създаде СПН според мен ще е по онова дело, по което се установи основателност на исковата претенция, насочена към материално легитимиран ответник. По другото дело (срещу работодателя) искът ще бъде отхвърлен. Така мисля.

П.П. Реших да се включа в темата, за да провокирам отговори на колеги с различна от моята позиция, защото не твърдя със сигурност да съм на прав път.

Допълвам:
Струва ми се, че по второто дело насочено против застрахователя, ищецът е следвало да привлече като трето лице работодателя в случай, че застраховката не покрива в цялост риска във връзка с исковата претенция.
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 7484
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Спиране на дело?

Мнениеот ivan_lawyer » 17 Дек 2018, 05:47

Темпорално (времево) кога е заведен единият иск и кога другият.
ivan_lawyer
Активен потребител
 
Мнения: 4651
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Спиране на дело?

Мнениеот zmeyan » 18 Дек 2018, 14:02

Темпорално:
Дело №1 иск от увреденото лице към работодателя 07.07.2014
Във връзка с дело №1 е обратният иск от работодателя към застрахователя - 25.09.2014
Дело №2 иск от увреденото лице към застрахователя - 12.12.2014

И двете дела са били спрени преди първо о.с.з. до приключване на свързано наказателно производство и едновременно са възобновени през 2018г.

Актуално (от вчера) становище на съдията по дело№2 - няма да го спра, защото обратният иск е приет за съвместно разглеждане след дело №2. (тук могат да възникнат мнооого въпроси).

Несъмненно страните по делата са различни.
Основното дело №1 няма защо да се спира, но може да се раздели с обратния иска и да се спре обратният иск. Основания за това обаче няма, защото според съдът по дело №1, делото при него е образувано първо.

По-горе обясних и защо съдът по дело №2 не иска да спре делото при него.
zmeyan
Потребител
 
Мнения: 155
Регистриран на: 01 Фев 2008, 14:15

Re: Спиране на дело?

Мнениеот bvoykov » 10 Яну 2019, 18:01

Според старата тълкувателна практика и в частност ПП ВС 7/77 от 4.10.1978 г., макар и постановена във връзка със застраховка "Гражданска отговорност", която е и доста по-подробно уредена, считам, че следва да намери приложение и към правоотношенията по застраховка "Злополука". В т. 11 от това постановление се посочва, че макар и да се носи отговорност на две различни основания, тази на лицето, отговарящо с обезпечителна отговорност (каквото е именно работодателя с неговата отговорност за увреждане на живота и здравето на работника или служителя по чл. 200 КТ), и застрахователя не е солидарна, поради което е недопустимо субективно обективно кумулативно съединяване на искове срещу тях в едно производство. Това е възможно само чрез евентуално съединяване на искове срещу обективно отговарящото за увреждането лице и застрахователя, което в известен смисъл се поддържа и в новата тълкувателна практика (ТР 1/2014 ОСТК). В ПП ВС дори се стига до извода, че ако в две отделни производства бъдат предявени искове едновременно срещу лицето с обезпечителна отговорност и застрахователя, то съдът следва да укаже на ищеца кой от исковете поддържа - дали срещу лицето с обезпечителна отговорност или застрахователя, нещо, което не ми е известно дали се прави на практика. Като извод може да се приеме, че с предявяването на иска срещу работодателя увреденият вече е избрал на какво основание и от кого да получи обезщетението, така че това би било аргумент или за спиране (но на кое основание?), или за прекратяване (макар и да няма тъждество нито между страните, нито между основанията, но искането е едно и също - да се получи обезщетение за причинените от трудовата злополука вреди). Според мен общата идея зад цитираните от мен тълкувателни актове е, че не може да се получи два пъти едно и също обезщетение вследствие на настъпилия общ факт, а именно трудовата злополука. Така че това би било аргумент за спиране на второто образувано по време дело.
Аз виждам аргумент за спиране и на първото образувано по време дело. Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото от работодателя обезщетение се намалява с това, което застрахованият е получил като обезщетение от застрахователя за този риск. Тоест, за да може първият съд да се произнесе по отговорността на работодателя, той следва да спре делото, защото от изхода на второто зависи колко работодателят ще трябва да плати, ако застрахователното плащане не покрива изцяло риска, както и дали обратният иск срещу застрахователя ще бъде уважен, защото, ако застрахователят е осъден да плати по второто дело, той няма да дължи нищо на работодателя, защото ще е платил вместо него, а искът на работника срещу работодателя по чл. 200 ще бъде отхвърлен. Според мен не е пречка да се формира СПН по отношение на обстоятелството колко следва да плати застрахователя по второто дело и без да е участвал работодателят. Спорният предмет е тук дължи ли се застрахователно обезщетение, а не дали е налице фактът на трудовата злополука, като последното няма как да бъде обхванато от СПН според новата съдебна практика. Действително общият факт според мен в двете дела е това дали има трудова злополука, ако този се оспорва, което на теория е възможно, но на практика всичко става с издаването на административен акт - разпореждане на ТП на НОИ, с което се признава злополуката за трудова, и възможностите за лавиране са малко, тъй като съдът може да упражнява косвен контрол за законосъобразност по-скоро по изключение, а актът най-вероятно ще е противопоставим на всички, освен ако застрахователят не е участвал в производството му по издаването му (мисля, че изобщо май не му се дава такава възможност). Може би тогава би могъл да отправи искане за проверка законосъобразността на административния акт от гражданския съд по чл 17, ал. 2 ГПК.
По отношение на привличането на трети лица... не мисля, че застрахователят може да привлече работодателя. Застрахователят не може да има никакви права спрямо работодателя, ако първият е осъден да плати, така че това според мен го лишава от правен интерес от привличането, а такъв е необходим както за встъпването, така и за привличането съгласно чл. 218 и чл. 219, ал. 1 ГПК. Същото важи и за работника в делото срещу застрахователя. Първият не може да привлече работодателя, защото не може да предяви обратен иск, тъй като е можел да конституира работодателя като ответник още с предявяването на исковата молба. Това би довело до сходство с предмета на първото дело обаче.
Разделянето на обратния иск по дело № 1 не мисля че ще помогне кой знае колко на ситуацията, макар че това би било добре за третото лице предвид на факта, че съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК разноски не му се присъждат при никакви обстоятелства и това би го демотивирало откъм това да прави доказателствени искания, за които се искат разноски. Ако обратният иск е на основание различно от неизпълнение на договорно задължение, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен според мен, защото работодателят няма пряк иск срещу застрахователя за това, което е платил на работника при трудова злополука. Единствено, ако е платил в повече, а е имало договор за застраховане, може да иска осъждане на застрахователя затова, че не е изпълнил задължението си по договор да плати на застрахования работник и съответно да иска приспадане на платеното от него на работника в рамките на покритието на застраховката. Смятам, че би било по-добре да бъде спряно първото дело, защото от второто ще зависи изхода на първото - какъв ще бъде размерът на отговорността на работодателя и респективно дали ще бъде отхвърлен обратният иск, защото при едно осъждане на застрахователя може да се приеме, че последният е изпълнил задължението си по застрахователния договор и работодателят няма какво да иска от него повече.
Интересно ми е какво ще се получи, ако нито едно дело не бъде спряно. Докато тече процедурата по обжалване и по двете дела, решенията няма да са влезли в сила и няма да се е породила СПН, като това означава, че същите няма да могат да бъдат използвани като факти пред по-горните инстанции. Значи в крайна сметка след влизането в сила единственият вариант за защита, когато се иска плащане за едно и също нещо, ще се окаже пак по исков ред въз основа на новонастъпилите факти, а именно влезлите в сила съдебни решения.
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 187
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


cron