начало

Опасните шахти и съдът – пострадалите, делата и обезщетенията Опасните шахти и съдът – пострадалите, делата и обезщетенията

Дарение

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Дарение

Мнениеот nothingelse » 25 Яну 2021, 23:22

Здравейте,имам този договор за дарение:

"Днес, 25.01.2021 г. между страните :

1Име.......................ЕГН.................адрес...............

2.Име............ЕГН..................адрес...............

се сключи настоящия договор за следното:

"Чл. 1. ДАРИТЕЛЯТ дарява на ДАРЕНИЯ негови парични средства в размер на.............лева.
Чл. 2. ДАРЕНИЯТ заявява, че е съгласен и приема с благодарност дарението на описаните в чл. 1 на настоящия договор парични средства.
Чл. 3. Дарителят отстъпва на надарения безусловно веднага и безвъзмездно горепосочената сума.

Настоящият договор се състави в два еднообразни екземпляра по един за всяка от страните."

Четох,че дарението на парична сума трябва да бъде извършено с предаване на парите или нот. заверка.Не сме правили нот. заверка и затова реших да попитам,в така изготвен договор смята ли се,че парите са предадени или трябва да има специален текст за това?
nothingelse
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 14 Дек 2020, 01:36

Re: Дарение

Мнениеот propensity » 26 Яну 2021, 21:59

За да отговаря на изискванията на закона, договрът трябва да е с нотариална заверка, при което ще се начисли и интерес от нотариуса според тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
propensity
Потребител
 
Мнения: 314
Регистриран на: 04 Сеп 2018, 00:00
Местоположение: Аркутянски РС

Re: Дарение

Мнениеот nothingelse » 27 Яну 2021, 01:30

propensity написа:За да отговаря на изискванията на закона, договрът трябва да е с нотариална заверка, при което ще се начисли и интерес от нотариуса според тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.


Сигурен ли сте за нотариалната заверка?Аз лично разбрах,че може да се сключи и с предаване на парите?
nothingelse
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 14 Дек 2020, 01:36

Re: Дарение

Мнениеот propensity » 27 Яну 2021, 03:53

Има разнородна практика. Ако един ден трябва да доказвате, че това дарание не е фиктивно пред съд/НАП, то нот. заверка ще ви спести доста главоболия.
propensity
Потребител
 
Мнения: 314
Регистриран на: 04 Сеп 2018, 00:00
Местоположение: Аркутянски РС

Re: Дарение

Мнениеот jhoro » 27 Яну 2021, 13:35

nothingelse написа:Здравейте,имам този договор за дарение:
...
Четох,че дарението на парична сума трябва да бъде извършено с предаване на парите или нот. заверка.Не сме правили нот. заверка и затова реших да попитам,в така изготвен договор смята ли се,че парите са предадени или трябва да има специален текст за това?

Здравейте!
Каква Ви е идеята, за използване на договор? Още повече - с нотариална заверка?
Както е казал Джон Пол Гети - „Ако на човек може да му се вярва - договор не е необходим, ако не може да му се вярва - договорът става излишен!“
propensity написа:Ако един ден трябва да доказвате, че това дарание не е фиктивно пред съд/НАП, то нот. заверка ще ви спести доста главоболия.

Какво да доказва?
„Бития си е бит, а ... парите са на сигурно място“!
Всички публикации, свързани с този профил, са плод на вашата фантазия!
Интернет не съществува!
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 2182
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Re: Дарение

Мнениеот vili_spasova » 27 Яну 2021, 13:42

Здравейте, имайте предвид, че дължите местен данък за придобиване на имущество за дарените суми.

Според ЗМДТ

Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва:
(буква "а" отм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
1. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на б. "б", изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от 0,4 до 0,8 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на б. "в", изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от 3,3 до 6,6 на сто - при дарение между лица извън посочените в т. 1..............
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 785
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: Дарение

Мнениеот jhoro » 27 Яну 2021, 15:48

vili_spasova написа:Здравейте, имайте предвид, че дължите местен данък за придобиване на имущество за дарените суми.

Я пак помисли!!! Не става дума за имущество (недвижими имоти и МПС), сделките с което подлежат на вписване! Говори се за „пари кеш“!
Пп. Друг момент тук е, разпоредбата на ЗМИП!

Значи - ако ти дам 10'000 лева, ама ... „Не на заем, а за спомен“ - ти дължиш данък?

Хубаво е, че си вярвате, но това ... не Ви помага!
Всички публикации, свързани с този профил, са плод на вашата фантазия!
Интернет не съществува!
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 2182
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Re: Дарение

Мнениеот vili_spasova » 27 Яну 2021, 18:28

jhoro, ВАС не мисли като Вас:

РЕШЕНИЕ № 15105 ОТ 15.11.2013 Г. ПО АДМ. Д. № 6641/2013 Г., VІІ ОТД. НА ВАС

Чл. 44, ал. 1 ЗМДТ

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ЛОЗАН ПАНОВ

при секретар и с участието на прокурора М. П. изслуша докладваното от съдията ЛОЗАН ПАНОВ по адм. д. № 6641/2013

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци" при община Варна против Решение № 628 от 13.03.2013 г. по адм. д. № 3776/2012 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът - Ю. Н. Н. от гр. Варна, чрез своя процесуален представител, представя писмен отговор, в който взима становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Акт за установяване на задължения № МД-АУ-177/14.12.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от гл. инспектор "РПК" при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-003/16.03.2012 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - община Варна, с който на Ю. Н. Н. от гр. Варна са установени задължения за внасяне на данък по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) - данък при безвъзмездно придобиване на имущество за 2008 г. в размер на 12869,36 лв. - главница и 4237,40 лв. - лихви за просрочие. За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че с писмо вх. № 3744/31.10.2011 г. Варненска окръжна прокуратура (ВОП) е уведомила Дирекция " Местни данъци" към Община Варна, че лицето Ю. Н. Н. е придобило на 28.11.2008 г. сумата от 94000.00 евро от Е. М. (роднина по съребрена линия 5-та степен). От събраните по делото доказателства е установено, че на 28.11.2008 г. сумата от 94 278.08 евро е изтеглена от сметката на Е. М. и е внесена по сметка на Ю. Н. Н.. Безспорно е, че не е подадена декларация по чл. 49 ЗМДТ в Дирекция "Местни данъци" към Община Варна и не е заплатен дължимия данък върху тази сума за 2008 г. За сумата е сключен договор за срочен влог от 28.11.2008 г. между "Банка ДСК" ЕАД и Ю. Н.. При разпита в качеството й на свидетел Е. М. е дала обяснения, че между нея и Ю. Н. е имало уговорка Е. М. да тегли месечната лихва от прехвърлената сума, възлизаща на 550 лв., за което е издадено изрично пълномощно. Свидетелката е заявила, че получава лихвата като допълнителни средства за издръжка към пенсията си. Освен това е посочила, че парите е превела, за да няма претенции от други наследници след смъртта й. Останала е обаче с впечатлението, че въпреки извършеното прехвърляне, Ю. Н. няма да може да се разпорежда със сумите без нейното изрично съгласие. В последствие разбрала, че сумата е изтеглена и внесена в друга банка, а Ю. Н. е закупила на свое име с нотариален акт № 58/10.12.2008 г. недвижими имоти - два офиса, находящи се в гр. Варна. За остатъка от парите е съставено ново пълномощно от 22.12.2008 г., с което на Е. М. е дадено право да се разпорежда неограничено, а не само да тегли лихви.
Съдът е приел, че между страните не е сключен формален договор, който по категоричен начин да установява каква е била волята им, като не е налице и договор за дарение. Решаващият съд е заключил, че фактическите очаквания на Е. М., че разпореждането със сумата е направено с оглед на обезпечаване на бъдещето й - получаване на материална облага до смъртта й чрез месечната лихва, като изявена воля за получаване на грижи, които имат материален израз, поради което се преодолява изричното изискване при договора за дарение - той да бъде безвъзмезден (чл. 225 от Закона за задълженията и договорите - ЗЗД). Административен съд - Варна е приел също така, че подаването на жалби от Е. М. до ВОП са действия, които изключват безвъзмездния характер на договора. Т.е налице е била сделка, която има възмезден и алеаторен характер.
Решението е неправилно.
По делото няма спор относно фактите. Спорът се съсредоточава около правния характер на сключения между Ю. Н. Н. и Е. М. договор, а оттук и наличието на задължение за данък при придобиване на имущество по дарение (чл. 44, ал. 1 ЗМДТ) от Ю. Н. Н. (приобретателя на имуществото) за 2008 г.
Чрез дарението едно лице се обогатява, т.е. неговото имущество се увеличава. Обогатяването на дарения и обедняването на дарителя трябва да настъпят веднага, т.е. законът изисква дареният веднага да придобие дадено право. Обогатяването на дарения трябва да бъде безвъзвратно, т.е. дарителят не може да отмени вече направено дарение и да иска връщане на подареното. Дарението обаче може да бъде под условие, стига това условие да е възможно, защото ако условието е невъзможно, дарението е нищожно - чл. 226, ал. 3 от ЗЗД. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение. Според чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който то е направено, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. С оглед изричното изявление на Е. М., че прехвърлянето на парите е станало, за да се избегнат спорове с наследници и евентуални техни претенции, може да се достигне до извод, че се цели именно заобикаляне на закона. От друга страна за очаквана издръжка като задължение би могло да се говори, само ако сумата за издръжката би била такава, с която реално ще се намалява патримониума на Ю. Н., което в случая не е налице. Самостоятелно теглена или получавана е само стойността на месечната лихва, което би могло да се извършва и без да се извършва превода на сумата. Ако имаше и каквото и да е управление на парите, то за това управление щеше да е евентуално дължимо възнаграждение от страна на Е. М., а плащанията са извършвани в обратна посока, което е аргумент за това, че не е налице и безвъзмезден договор за управление на паричните средства.
Друга специфика на дарението, която първоинстанционният съд не е съобразил, е предвиждането на допълнителни основания за нищожност - ако условието или тежестта, под които дарението е направено, са невъзможни, то е нищожно (чл. 226, ал. 3 от ЗЗД). Такива основания липсват в чл. 26 ЗЗД. Т.е. при дарението възниква ново понятие - тежестта или модалитет - условие, при което дарението е направено. Според текста на закона, ако тежестта е невъзможна, дарението е нищожно. Какво трябва да се разбира под "тежест". Тежестта не е правно задължение, защото тогава дарението ще стане двустранен договор в случаите, когато е уговорена тежест. Ако в договора е предвидено същинско задължение за приобретателя на прехвърляното право, това няма да бъде договор за дарение, а ненаименован договор. Чистият договор за дарение не допуска дареният да носи правно задължение, чието принудително изпълнение може да се иска. Затова и законът използва не понятието "задължение", а въвежда ново такова само при договора за дарение - "тежест". Поради това настоящият състав на ВАС счита, че в конкретния случай между страните е сключен именно договор за дарение с условие - дарителката да получава ежемесечно плодовете от прехвърлената сума. Това условие, както е установено, е изпълняемо и дори Е. М. за някои от месеците сама е теглила месечната лихва.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижими имоти, ограничените вещни права върху тях и МПС, придобити по възмезден начин. Настоящият съдебен състав приема в случая, че придобиването на посочената сума е в резултат на безвъзмездна сделка - дарение под условие.
По изложените съображения, съдът счита, че Решение № 628 от 13.03.2013 г. по адм. д. № 3776/2012 г. на Административен съд - Варна е неправилно и следва да се отмени, а жалбата срещу оспорвания Акт за установяване на задължения № МД-АУ-177/14.12.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК от гл. инспектор "РПК" при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-003/16.03.2012 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - община Варна, да се отхвърли като неоснователна.
Разноски не се претендират.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 628 от 13.03.2013 г. по адм. д. № 3776/2012 г. на Административен съд - Варна.
ОТХВЪРЯ жалбата на Ю. Н. Н. от гр. Варна, бул. "Сливница", бл. 78, вх. А, ет. 3, ап. 15 срещу Акт за установяване на задължения № МД-АУ-177/14.12.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК от гл. инспектор "РПК" при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-003/16.03.2012 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - община Варна.
Решението е окончателно.
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 785
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: Дарение

Мнениеот vili_spasova » 27 Яну 2021, 18:31

Jhoro, още малко, хубаво е да си вярвате, но още по-хубаво е да вярвате на закона:



РЕШЕНИЕ № 89 ОТ 18.05.2015 Г. ПО Н. Д. № 104/2015 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА



РЕШЕНИЕ
№ 89
18.05.2015 година, Гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Павлина Димитрова
секретар Г. Н.
прокурора Пламен Костадинов,
като разгледа докладваното от съдия Р. Лолова
ВНДОХ № 104 по описа за 2015 г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Р. А. Х., чрез защитника му адв. Е. С., подсъдим по нохд № 278/14 г. по описа на Разградския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 25.03.2015 г. с която е признат за виновен по обвинението му по чл. 255, ал. 1 т. 1 вр.чл. 26, ал. 1 вр.чл. 55, ал. 1 т. 1 НК и му е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. Излагат се съображения, че присъдата е необоснована, постановена при нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Същият не се явява в с.з., като с молба не възразява делото да се гледа в негово отсъствие и излага съображения, че посочените в обв. акт суми не подлежат на деклариране и съответно не дължи данък общ доход за тях.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл. 313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 25.03.15 г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия Р. А. Х. за виновен в това, че за периода 01.01.2008 - 30.04.2013 г. в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения като не подал годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ общо в размер на 20 029, 19лв. големи размери по смисъла на чл. 48 ЗДДФЛ и на основание чл. 255, ал. 1 т. 1 вр.чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. т. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при условията на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години.
Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.
За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х. от години не работел, нямал доходи от трудови правоотношения, от движимо или недвижимо имущество съпругата му имала здравословни проблеми. Въпреки това семейството му демонстрирало добър стандарт на живот като закупили през периода 2009-2010 г. два жилищни имота и три меки автомобила.
За да си набавя средства Х., както и много други в региона, започнал да осъществява запознанства с чужди граждани, предимно от Турция, чрез социалните мрежи и по телефона като под различни поводи успявал да ги убеди да му изпращат суми чрез международните системи за бързи разплащания "Уестърн юнион” и "Мъни грам”. Съобщавал личните си данни на изпращача, а последният му съобщавал размера на сумата и 10 цифрения код на превода. Х. посещавал офиси на подагентите на финансова къща "Кеш Експрес сървис”, съобщавал уникалния код на превода, размера на сумата и държавата на изпращането. Представял личните си документи и се подписвал като получател.
По този начин през 2008 г. усвоил общо 69 превода с левова равностойност 60 227, 71лв.; през 2009 г. - 22 превода с левова равностойност 29 787, 39лв.; през 2010 г. - 10 превода с левова равностойност 16 683, 23лв.; 2011 г. - 51 превода с левова равностойност 83 685, 35лв.; 2012 г. -15 превода с левова равностойност 9 908, 23лв.
За посочения период подс. Х. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДОФЛ.
След извършената проверка от НАП на подс. Х. е бил съставен РА -№ 171302278/04.09.2013 г. в който са отразени данъчни задължения за период от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г. по ЗДДОФЛ общо в размер на 29 678, 76лв. Актът е обжалван и решението на съда не е влязло в законна сила.
От заключението на ССЕ е видно, че задълженията на подс. Х. за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. са в размер на 20 029, 19лв.
Няма спор, че всички платежни документи във връзка с получените суми са подписвани от подсъдимия Х..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Спорът е относно това дали процесните суми са подлежали на деклариране и дължи ли се за тях ДОД.
Защитата на подс. Х. възразява, че процесните доходи не попадат в приложното поле на чл. 10, ал. 1 т. 6 и чл. 35 т. 6 ЗДДОФЛ. Твърди се, че тъй като тези доходи не са от дивиденти, ликвидационни дялове, лихви по депозити в чужди банки, облагаеми доходи от допълнително доброволно осигуряване, здравно осигуряване и застраховка "Живот”, доходи придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества в чужбина, то тези суми не подлежат на деклариране и съответно на данъчно облагане по този закон. Твърди се, че разпоредбата на чл. 35 ЗДДОФЛ се отнася само до доходи получени в страната.
Тези твърдения са несъстоятелни.
Подс. Х. като местно физическо лице е данъчно задължен по смисъла на чл. 6 ЗДДОФЛ за придобити доходи както в страната така и в чужбина. Паричните средства с недоказан или неустановен произход се определят като "доходи от други източници, които не са обложени с данъци” поради което и се дължи данък по ЗДДОФЛ за тях.
Доходите на подс. Х., общо в размер на 200 229, 91лв. за инкриминирания период не са от стопанска дейност, не са от източник в страната и не могат да бъдат определени като такива по смисъла на чл. 8 ЗДДОФЛ. Същите не са и доходи от работа в чужбина, тъй като няма никакви доказателства за това. Те не са и "дарение” по смисъла на чл. 225 ЗЗД. За същото се изисква писмена форма с нотариално заверени подписи. Освен това всички имущества придобити чрез дарение се облагат по реда на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ. По този ред подлежат на облагане и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества. Пари, получени по банков път като дарение се доказват с договор за дарение и заверени от банката платежни нареждания. Този данък се заплаща в двумесечен срок от получаването на дарението.
Доказателства в този смисъл няма по делото.
Както вече беше посочено, подс. Х. като местно физическо лице дължи съответни данъци за получени доходи в страната и в чужбина. Съгласно чл. 12. ЗДДОФЛ (1) Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Необлагаемите доходи на лимитативно изброени в разпоредбите на чл. 13 ЗДДОФЛ. Получените от подсъдимия суми не подлежат на облагане по ЗКПО или ЗМДТ.
Съгласно чл. 50 ЗДДОФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец, за доходи изброени в този текст. Местните физически лица прилагат към тази декларация удостоверения за внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на съответната държава.
Кои лица не са задължени да подават годишна данъчна декларация са посочени в разпоредбата на чл. 52 ЗДДОФЛ.
Неправилно защитата смесва разпоредбата на чл. 50, ал. 1 т. 3 ЗДДОФЛ с тази на, ал. 1 т. 1 от същия текст. В т. 3 са изброени конкретни доходи, докато т., обхваща всички доходи подлежащи на облагане.
От изложеното до тук е видно, че подсъдимият е следвало да подава годишна декларация по чл. 50 ЗДДОФЛ и съответно да заплати полагащия се данък върху придобитите суми. Като не е сторил това е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 255, ал. 1 т. 1 НК. Деянието е извършено при пряк умисъл, чрез бездействие.
При определяне наказанието на подс. Х. съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид високия размер на дължимите данъци и големия период на неплащане на данъчни задължения, както и завишената степен на обществена опасност на този род деяния в този регион, въззивната инстанция счита, че няма основания за приложение на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК, но поради липса на протест наказанието не може да бъде изменено в този смисъл.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл. 338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 25.03.2015 г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд № 278/2015 г. по отношение на подсъдимия Р. А. Х. с ЕГ№ **********.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл. 337а, ал. 2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 785
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: Дарение

Мнениеот jhoro » 27 Яну 2021, 19:11

vili_spasova написа:jhoro, ВАС не мисли като Вас:

Не знам какво мисли ВАС и дали говорим за едно и също.
Въпроса е - какво „мисли“ ЗМДТ
Раздел III.
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин
Чл. 44. (6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Значи най-малкото, трябва да се уточни - има ли роднинска връзка между дарителя и надарения.
Всички публикации, свързани с този профил, са плод на вашата фантазия!
Интернет не съществува!
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 2182
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Re: Дарение

Мнениеот ilian_todorov » 27 Яну 2021, 22:34

vili_spasova написа:Jhoro, още малко, хубаво е да си вярвате, но още по-хубаво е да вярвате на закона:



РЕШЕНИЕ № 89 ОТ 18.05.2015 Г. ПО Н. Д. № 104/2015 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА



РЕШЕНИЕ
№ 89
18.05.2015 година, Гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Павлина Димитрова
секретар Г. Н.
прокурора Пламен Костадинов,
като разгледа докладваното от съдия Р. Лолова
ВНДОХ № 104 по описа за 2015 г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Р. А. Х., чрез защитника му адв. Е. С., подсъдим по нохд № 278/14 г. по описа на Разградския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 25.03.2015 г. с която е признат за виновен по обвинението му по чл. 255, ал. 1 т. 1 вр.чл. 26, ал. 1 вр.чл. 55, ал. 1 т. 1 НК и му е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. Излагат се съображения, че присъдата е необоснована, постановена при нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Същият не се явява в с.з., като с молба не възразява делото да се гледа в негово отсъствие и излага съображения, че посочените в обв. акт суми не подлежат на деклариране и съответно не дължи данък общ доход за тях.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл. 313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 25.03.15 г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия Р. А. Х. за виновен в това, че за периода 01.01.2008 - 30.04.2013 г. в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения като не подал годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ общо в размер на 20 029, 19лв. големи размери по смисъла на чл. 48 ЗДДФЛ и на основание чл. 255, ал. 1 т. 1 вр.чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. т. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при условията на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години.
Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.
За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х. от години не работел, нямал доходи от трудови правоотношения, от движимо или недвижимо имущество съпругата му имала здравословни проблеми. Въпреки това семейството му демонстрирало добър стандарт на живот като закупили през периода 2009-2010 г. два жилищни имота и три меки автомобила.
За да си набавя средства Х., както и много други в региона, започнал да осъществява запознанства с чужди граждани, предимно от Турция, чрез социалните мрежи и по телефона като под различни поводи успявал да ги убеди да му изпращат суми чрез международните системи за бързи разплащания "Уестърн юнион” и "Мъни грам”. Съобщавал личните си данни на изпращача, а последният му съобщавал размера на сумата и 10 цифрения код на превода. Х. посещавал офиси на подагентите на финансова къща "Кеш Експрес сървис”, съобщавал уникалния код на превода, размера на сумата и държавата на изпращането. Представял личните си документи и се подписвал като получател.
По този начин през 2008 г. усвоил общо 69 превода с левова равностойност 60 227, 71лв.; през 2009 г. - 22 превода с левова равностойност 29 787, 39лв.; през 2010 г. - 10 превода с левова равностойност 16 683, 23лв.; 2011 г. - 51 превода с левова равностойност 83 685, 35лв.; 2012 г. -15 превода с левова равностойност 9 908, 23лв.
За посочения период подс. Х. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДОФЛ.
След извършената проверка от НАП на подс. Х. е бил съставен РА -№ 171302278/04.09.2013 г. в който са отразени данъчни задължения за период от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г. по ЗДДОФЛ общо в размер на 29 678, 76лв. Актът е обжалван и решението на съда не е влязло в законна сила.
От заключението на ССЕ е видно, че задълженията на подс. Х. за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. са в размер на 20 029, 19лв.
Няма спор, че всички платежни документи във връзка с получените суми са подписвани от подсъдимия Х..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Спорът е относно това дали процесните суми са подлежали на деклариране и дължи ли се за тях ДОД.
Защитата на подс. Х. възразява, че процесните доходи не попадат в приложното поле на чл. 10, ал. 1 т. 6 и чл. 35 т. 6 ЗДДОФЛ. Твърди се, че тъй като тези доходи не са от дивиденти, ликвидационни дялове, лихви по депозити в чужди банки, облагаеми доходи от допълнително доброволно осигуряване, здравно осигуряване и застраховка "Живот”, доходи придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества в чужбина, то тези суми не подлежат на деклариране и съответно на данъчно облагане по този закон. Твърди се, че разпоредбата на чл. 35 ЗДДОФЛ се отнася само до доходи получени в страната.
Тези твърдения са несъстоятелни.
Подс. Х. като местно физическо лице е данъчно задължен по смисъла на чл. 6 ЗДДОФЛ за придобити доходи както в страната така и в чужбина. Паричните средства с недоказан или неустановен произход се определят като "доходи от други източници, които не са обложени с данъци” поради което и се дължи данък по ЗДДОФЛ за тях.
Доходите на подс. Х., общо в размер на 200 229, 91лв. за инкриминирания период не са от стопанска дейност, не са от източник в страната и не могат да бъдат определени като такива по смисъла на чл. 8 ЗДДОФЛ. Същите не са и доходи от работа в чужбина, тъй като няма никакви доказателства за това. Те не са и "дарение” по смисъла на чл. 225 ЗЗД. За същото се изисква писмена форма с нотариално заверени подписи. Освен това всички имущества придобити чрез дарение се облагат по реда на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ. По този ред подлежат на облагане и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества. Пари, получени по банков път като дарение се доказват с договор за дарение и заверени от банката платежни нареждания. Този данък се заплаща в двумесечен срок от получаването на дарението.
Доказателства в този смисъл няма по делото.
Както вече беше посочено, подс. Х. като местно физическо лице дължи съответни данъци за получени доходи в страната и в чужбина. Съгласно чл. 12. ЗДДОФЛ (1) Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Необлагаемите доходи на лимитативно изброени в разпоредбите на чл. 13 ЗДДОФЛ. Получените от подсъдимия суми не подлежат на облагане по ЗКПО или ЗМДТ.
Съгласно чл. 50 ЗДДОФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец, за доходи изброени в този текст. Местните физически лица прилагат към тази декларация удостоверения за внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на съответната държава.
Кои лица не са задължени да подават годишна данъчна декларация са посочени в разпоредбата на чл. 52 ЗДДОФЛ.
Неправилно защитата смесва разпоредбата на чл. 50, ал. 1 т. 3 ЗДДОФЛ с тази на, ал. 1 т. 1 от същия текст. В т. 3 са изброени конкретни доходи, докато т., обхваща всички доходи подлежащи на облагане.
От изложеното до тук е видно, че подсъдимият е следвало да подава годишна декларация по чл. 50 ЗДДОФЛ и съответно да заплати полагащия се данък върху придобитите суми. Като не е сторил това е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 255, ал. 1 т. 1 НК. Деянието е извършено при пряк умисъл, чрез бездействие.
При определяне наказанието на подс. Х. съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид високия размер на дължимите данъци и големия период на неплащане на данъчни задължения, както и завишената степен на обществена опасност на този род деяния в този регион, въззивната инстанция счита, че няма основания за приложение на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК, но поради липса на протест наказанието не може да бъде изменено в този смисъл.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл. 338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 25.03.2015 г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд № 278/2015 г. по отношение на подсъдимия Р. А. Х. с ЕГ№ **********.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл. 337а, ал. 2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

И сега какъв извод да си направя? Ако има превод по банкова сметка между роднини по права линия и основанието на превода е дарение на парични средства, но липсва нот. заверен договор за дарение, значи ли че този превод не е дарение и трябва да се декларира и обложи с данък по ЗДДОФЛ ? :?:
ilian_todorov
Активен потребител
 
Мнения: 1184
Регистриран на: 08 Юни 2013, 13:34

Re: Дарение

Мнениеот jhoro » 28 Яну 2021, 01:53

ilian_todorov написа:И сега какъв извод да си направя? Ако има превод по банкова сметка между роднини по права линия и основанието на превода е дарение на парични средства, но липсва нот. заверен договор за дарение, значи ли че този превод не е дарение и трябва да се декларира и обложи с данък по ЗДДОФЛ ? :?:

Не се впечатлявай!
Първо - виж цитата от ЗМДТ.
Второ - в ЗДДФЛ (имаш една буква в повече) си има
Необлагаеми доходи
Чл. 13.
(2) Не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Възможност за деклариране на необлагаеми доходи
Чл. 50а.
(Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

Тоест - по този закон, такива доходи НЕ СЕ ОБЛАГАТ! И не е задължително да се декларират!
Всички публикации, свързани с този профил, са плод на вашата фантазия!
Интернет не съществува!
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 2182
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Re: Дарение

Мнениеот ilian_todorov » 28 Яну 2021, 12:12

jhoro написа:
ilian_todorov написа:И сега какъв извод да си направя? Ако има превод по банкова сметка между роднини по права линия и основанието на превода е дарение на парични средства, но липсва нот. заверен договор за дарение, значи ли че този превод не е дарение и трябва да се декларира и обложи с данък по ЗДДОФЛ ? :?:

Не се впечатлявай!
Първо - виж цитата от ЗМДТ.
Второ - в ЗДДФЛ (имаш една буква в повече) си има
Необлагаеми доходи
Чл. 13.
(2) Не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Възможност за деклариране на необлагаеми доходи
Чл. 50а.
(Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

Тоест - по този закон, такива доходи НЕ СЕ ОБЛАГАТ! И не е задължително да се декларират!


Така става, когато се доверявам на написаното от съдиите, които са сложили една буква в повече. :idea:

То това и децата го знаят, че има необлагаем доходи. Въпросът ми е, ако примерно баща ми реши да ми дари парични средства, трябва ли задължително да направим договор за дарение с нот. заверка на тези средства за да се приеме, че този доход е необлагаем. :idea: Не е ли достатъчно в основанието на превода на парите да пише, че са дарение на парични средства? :?:
ilian_todorov
Активен потребител
 
Мнения: 1184
Регистриран на: 08 Юни 2013, 13:34

Re: Дарение

Мнениеот propensity » 28 Яну 2021, 14:03

ilian_todorov написа:
jhoro написа:
ilian_todorov написа:И сега какъв извод да си направя? Ако има превод по банкова сметка между роднини по права линия и основанието на превода е дарение на парични средства, но липсва нот. заверен договор за дарение, значи ли че този превод не е дарение и трябва да се декларира и обложи с данък по ЗДДОФЛ ? :?:

Не се впечатлявай!
Първо - виж цитата от ЗМДТ.
Второ - в ЗДДФЛ (имаш една буква в повече) си има
Необлагаеми доходи
Чл. 13.
(2) Не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Възможност за деклариране на необлагаеми доходи
Чл. 50а.
(Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.]) Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

Тоест - по този закон, такива доходи НЕ СЕ ОБЛАГАТ! И не е задължително да се декларират!





Така става, когато се доверявам на написаното от съдиите, които са сложили една буква в повече. :idea:

То това и децата го знаят, че има необлагаем доходи. Въпросът ми е, ако примерно баща ми реши да ми дари парични средства, трябва ли задължително да направим договор за дарение с нот. заверка на тези средства за да се приеме, че този доход е необлагаем. :idea: Не е ли достатъчно в основанието на превода на парите да пише, че са дарение на парични средства? :?:




Написал съм го по-горе. Има разнородна практика в съдилищата. Едни приемат само нотариално заверени подписи, други пък не, каквото е едно решение на ВАС.

РЕШЕНИЕ №7486 ОТ 06.06.2018 Г. ПО АДМ.Д. № 2703/2018 Г., I ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. д. № 2703/2018

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и И. И. Е. от гр. Пловдив срещу решение № 2266/19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1268/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-16001616001205-091-001/26.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 198/10.04.2017 г. на директора на посочената дирекция за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ над 3 000 лв. до пълния размер от 5 800 лв. и за съответните лихви, както и в частта за разноските. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че решението в тази обжалвана част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което представлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, като съдът ще извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за прилагането от първоинстанционния съд на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че решението на съда е немотивирано и неправилно била извършена преценка на доказателствата по делото относно възприетото от съда, че Б. Х. Д. - дядо на ревизираното лице е направил дарение от 25 000 лв., като се твърди, че кредитираната от съда декларация на Димитров не е нотариално заверена, а относно неговите свидетелски показания, неправилно съдът ги е възприел. Според касационният жалбоподател съдът не е отчел обстоятелството, че свидетелят като дядо на ревизираното лице е искал да й помогне да докаже своите твърдения, тъй като са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. Относно декларацията излага доводи, че тя като частен документ не се ползва с материална доказателствена сила и няма достоверна дата, нито пък съдържа нотариална заверка и затова съдът е следвало да приеме, че този документ е съставен с оглед защитната теза на И. Е.. По тези съображения моли в обжалваната част решението на първоинстанционния съд да се отмени, както и в частта за разноските. В случай, че ответникът по тази касационна жалба претендира разноски, касаторът моли същото да бъде намалено като прекомерно, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 640 лв. за всяка съдебна инстанция. В депозирано по делото писмено становище от юриск. И. П. се поддържат касационната жалба и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

И. И. Е. от гр. Пловдив обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу посочения по-горе ревизионен акт (диспозитивът на решението е неточен предвид липсата на отхвърлителен диспозитив, тъй като първата част от него е отменителна, а не изменителна) за определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 3 300 лв. и съответните лихви за 2015 г., а както и в частта за разноските. Не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се касае за неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства, което сочи на основание по чл. 209, т. 3 АПК съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се сочи от касационната жалбоподателка, че свидетелката Г. Б. е установила, че баща й е бил на дипломатическа служба в Монголия, както и заедно с майка й са й изпращали по 1 000 лв. - 1 200 лв. на месец, както и е получила дарение от 25 000 лв. от дядо й. Относно доходите на касационната жалбоподателка доходи, твърденията й са, че по делото са налице достатъчно доказателства, които ги установяват, вкл. и представените извлечения от банковите й сметки. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и да й се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. К. М..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:

За да постанови обжалвания и от двете страни по делото правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са определили задълженията във връзка с придобитите от Евстатиева доходи от продажба на дружествени дялове съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 3 и 4 ЗДДФЛ. Съдът е приел за неконкретни твърденията на жалбоподателката в първоинстанционното производство за извършвани от родителите й дарения поради липсата на писмени доказателства за даряване на парични суми, нито евентуално относно техния размер. В тази връзка съдът не е кредитирал свидетелските показания на Б. Д. и Г. Б., тъй като те не са посочени конкретни суми, нито лицата, които са ги дарили, а по отношение показанията на Димитров за сумата от 25 000 лв. съдът е приел, че това дарение е доказано, като сумата е дадена по повод закупуването на апартамент на жалбоподателката. За други суми, за които е дал показания свидетелят Б. Д., съдът не ги е кредитирал, тъй като за тях няма доказателства и не са били конкретизирани размерите в показанията на посочения свидетел. В тази връзка съдът е кредитирал дадените свидетелски показания под страх от наказателна отговорност на свидетеля Димитров - дядо на И. Е. и не е споделил констатациите на приходните органи в тази част. Относно твърденията на Евстатиева за спестени пари към началото на ревизирания период, съдът е приел, че за такива не е доказано предвид наличните пари по банковите й сметки и липсата на доказателства, че има такива в сейф и затова е потвърдено началното салдо, прието от приходните органи.

С оглед установената и описана по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде намалена съответно сумата от 49 101,92 лв. - други доходи в разходната част на изготвения в ревизията паричен поток с признатото дарение от 25 000 лв., което е довело и до намаляване на годишната данъчна основа, която според съда е в размер на 57 744,44 лв. (формирана от доходи от трудови правоотношения, доходи от прехвърляне на права и имущество, и от други доходи), а не приетата от ревизията данъчна основа от 82 744,43 лв., както е прието и, че данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ следва да се определи в размер на 5 774,44 лв., а данъкът за довнасяне - 3 300 лв. При така установеното съдът е установил, че дължим е данъкът в размер на 3 300 лв. (при авансово удържан данък от 2 474,44 лв.) и съответните лихви, а над тази сума до пълния размер, определен с ревизионния акт 5 800 лв. същият е отменен.

Решението на първоинстанционния съд е правилно постановено.

Безспорно е установено по делото, че ревизията на И. Е. обхваща периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г., като са й определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ само за 2015 г. в общ размер от 5 800 лв. главница и 240,18 лв. лихва. Установено е също така, че през 2015 г. ревизираното лице е получило трудови възнаграждения в размер общо на 22 270,10 лв., начислени лихви върху депозити - 76,70 лв. и приходи от продажби на дялове от "Средногорец" ЕООД - 48 504,58 лв. по договор от 17.03.2015 г. за покупко-продажба на дружествени дялове, като И. Е. ги е продала на Е. Ц. 158424 дялове на обща стойност от 24 800 евро или левова равностойност 48 504,58 лв., а също и получена сума от 4 000 лв. от Б. Е. като финансова помощ. Спорният между страните въпрос пред първоинстанционния съд и оплакването в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е относно твърденията на ревизираното лице за получени дарения от бабата и дядото, както и от родителите на И. Е.. Не се спори по делото относно доходите на Евстатиева от продажба на дялове, като правилно съдът е възприел подхода на приходните органи за оценката им съгласно чл. 33, ал. 3 и 4 ЗДДФЛ, поради което в касационната й жалба не се излага такова оплакване относно тези доходи.

Правилно първоинстанционният съд е признал дарението от Б. Х. Д. - дядо и К. С. Д. - баба на И. Е. в размер на 25 000 лв. за закупуването на жилище. От разпита на свидетеля Б. Д. се установява, че той е работил в Република Коми на дипломатическа служба, което се доказва от представения по делото като доказателство дипломатически паспорт и в който изрично е вписано, че е бил генерален консул в гр. Сиктивкар. Такъв паспорт е представени по отношение на бабата на Евстатиева - К. Д. в качеството й на съпруга на Б. Д.. Освен това изяснено е по делото, че Б. Д. е бил на работа в различни банкови институции и други такива. От показанията на Б. Д. като дарител и под страх от наказателна отговорност, обосновано съдът е заключил, че е доказано даването, респ. получаването на дарението от 25 000 лв., поради факта, че работейки на дипломатическа служба дядото на Евстатиева е могъл да притежава спестени пари, които да дари на внучката си. Освен това правилно съдът е отбелязал в решението си, че още в хода на ревизията е представен договор за дарение. Оплакването в касационната жалба на приходната администрация, че този договор не е заверен нотариално, е неоснователно. В чл. 225, ал. 2 ЗЗД законодателят е предвидил, че при сключването на договор за дарение на движими имущества, е необходима нотариална заверка, а другият начин е чрез предаването на тези имущества. Движимите имущества са стоки, а парите не представляват стока съгласно чл. 5, ал. 2 ЗДДС, поради което за тях при дарение не се изисква нотариална заверка на подписите на договарящите дарението страни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на И. Е. за непризната сума от 25 000 лв. дарение от дядо й, тъй като първоинстанционният съд е приел за доказано това твърдение, а и настоящия състав споделя тези изводи, поради което оплакването й е несъстоятелно.

Правилно съдът не е възприел тази част от показанията на разпитаните свидетели за даването и на други суми, предвид липсата на доказателства за тях, а и непосочването на конкретни суми, също не може да установи, че са доказани твърденията на ревизираното лице. Съдът обосновано не е признал за доказани твърденията за други дарения на парични средства, предоставени от родителите на Евстатиева. Наистина съдебната практика на ВАС е ориентирана към възприемане на подхода, че за даренията на парични средства от роднини по права линия не е необходимо представянето непременно на писмени доказателства за това, но само при твърдения за даряване на парични средства без тяхната конкретизация като размер, не ги доказва. Освен това твърденията на Евстатиева, дадени в писмени обяснения пред приходните органи са, че е получавала по банков път от баща й преводи по сметка на Първа инвестиционна банка от Монголия, където той е работил, но няма доказателства за такова дарение за процесната 2015 г. Лелята на И. Е. - Г. Б. (сестра на баща й И. Е.) също е разпитана като свидетел и е твърдяла, че брат й И. Е. е имал адвокатска практика в гр. Пазарджик, след това е бил на дипломатическа служба в Улан Батор - Монголия, бил е и кмет на гр. Пазарджик, а след това и на гр. Стрелча и според свидетелката той е изпращал месечно на дъщеря си според свидетелката около 1 000 лв. - 1 200 лв., докато е бил на дипломатическа служба в Монголия. В тези показания липсва конкретика относно дарените парични суми, тъй като за посочените по-горе суми свидетелката не е сигурна в размера им и затова е казала пред съда "...според мен не по-малко от 1 000 лв. - 1 200 лв. всеки месец". Нещо повече дори да се приеме, че това е точната месечна сума, която родителите на Евстатиева са й изпращали, докато са работили в Монголия, няма никакви данни по делото, че тези суми, за които свидетелката сочи, че са изпращани през периода 2009 г. - 2011 г. не са били похарчени, нито каква част от тях е останала, за да може ревизираната да е ползвала от тях и през 2015 г. Недоказани са и твърденията на И. Е., че роднини са й давали пари за рождени дни и тя си ги е спестявала, тъй като нито са конкретизирани роднините, освен родителите й, нито точните суми, нито за кои от ревизираните периоди се отнасят тези дарения. Освен това правилно съдът е преценил за недоказани показанията на свидетелката и твърденията на И. Е., че спестените си пари е съхранявала в домашен сейф. В ревизионния акт приходните органи са признали наличните парични средства по банковите сметки на Евстатиева в размер на 2 677,76 лв. и те са взети предвид в приходната част и при определяне на годишната данъчна основа за облагане по реда на чл. 17 ЗДДФЛ.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационните жалби са неоснователни, а постановеното решение и в отменената част на ревизионния акт, и в отхвърлената част на жалбата срещу него, е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

За разноските: Н. И. Е. в зависимост от изхода на делото следва за касационната инстанция да се присъдят разноски в размер на 287,33 лв., а на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив - юрисконсултско възнаграждение в размер на 412,25 лв. или на приходната администрация следва да се присъдят 124,92 лв. по компенсация.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 2266/19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1268/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив.

ОСЪЖДА И. И. Е. от гр. Пловдив да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконуллтско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 124,92 лв., изчислено по компенсация.

Решението не подлежи на обжалване.


Моят съвет е да се оформи много внимателно подобен договор и винаги да се ползва нат. заверка.
propensity
Потребител
 
Мнения: 314
Регистриран на: 04 Сеп 2018, 00:00
Местоположение: Аркутянски РС

Re: Дарение

Мнениеот jhoro » 28 Яну 2021, 16:28

ilian_todorov написа:Така става, когато се доверявам на написаното от съдиите, които са сложили една буква в повече. :idea:
Въпросът ми е, ако примерно баща ми реши да ми дари парични средства, трябва ли задължително да направим договор за дарение с нот. заверка на тези средства за да се приеме, че този доход е необлагаем. :idea: Не е ли достатъчно в основанието на превода на парите да пише, че са дарение на парични средства? :?:

Основание за превода, може да е стандартното - „Захранване“ (да си имаш).
propensity написа:Написал съм го по-горе. Има разнородна практика в съдилищата. Едни приемат само нотариално заверени подписи, други пък не, каквото е едно решение на ВАС.

Ех тези ... съдебни практики ...
Факт - първа инстанция решава едно, втора - отменя решението, трета го връща.
И всички решават „въз основа на свободно формирано вътрешно убеждение на магистрата“!
propensity написа:Моят съвет е да се оформи много внимателно подобен договор и винаги да се ползва нат. заверка.

А моят съвет е - мотивирайте си добре действията! А не после - „К'о пра'им ся?“ и „Оти ги ручааме* жабетата?“
Ако аз (дай боже) реша да „Ви даря“ едни 10'000 лева - щото така ми е рекло - какво? Независимо, дали ще ги дам на ръка или ще „ги хвърля от балкона“ (като за телефонен измамник) И без друго - данъчни облекчения за дарение НА физическо лице няма!
Всички публикации, свързани с този профил, са плод на вашата фантазия!
Интернет не съществува!
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 2182
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Re: Дарение

Мнениеот nothingelse » 29 Яну 2021, 04:22

vili_spasova написа:Здравейте, имайте предвид, че дължите местен данък за придобиване на имущество за дарените суми.

Според ЗМДТ

Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва:
(буква "а" отм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
1. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на б. "б", изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от 0,4 до 0,8 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на б. "в", изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от 3,3 до 6,6 на сто - при дарение между лица извън посочените в т. 1..............


Дарението е по права линия,четох че не се дължи данък върху тези дарения и не се декларира в данъчната декларация,така ли е?
nothingelse
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 14 Дек 2020, 01:36

Re: Дарение

Мнениеот jhoro » 29 Яну 2021, 10:16

nothingelse написа:Дарението е по права линия.
Четох, че:
1. не се дължи данък върху тези дарения и
2. не се декларира в данъчната декларация.
Така ли е?

Спете спокойно.
1. Такова дарение не се облага - нито по ЗМДТ (чл. 44, ал. 6), нито по ЗДДФЛ (чл. 13, ал. 2).
2. Декларирането е чисто информативно и по желание - чл. 50а от ЗДДФЛ - в Образец 2013: Приложение № 13 необлагаеми доходи и имущество, получено по наследство, завет, дарение или с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
На самата бланка си пише:
(Приложението е неразделна част от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и се подава заедно с образец 2001)
ВНИМАНИЕ! Това приложение се попълва само от местни физически лица, които желаят да декларират в годишната данъчна декларация придобитите през годината доходи, освободени от облагане на основание чл. 13 от ЗДДФЛ, и/или получено имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Данните от това приложение не участват при формирането на общата годишна данъчна основа!
Всички публикации, свързани с този профил, са плод на вашата фантазия!
Интернет не съществува!
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 2182
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Re: Дарение

Мнениеот jhoro » 29 Яну 2021, 10:21

vili_spasova написа:Jhoro - хубаво е да си вярвате, но още по-хубаво е да вярвате на закона:

Правете разлика, между съдебни решения на конкретен съд, по конкретно дело и текст от Закона.
Без значение - дали е написан в самия закон или изтълкуван с Тълкувателно решение на ВКС!
Всички публикации, свързани с този профил, са плод на вашата фантазия!
Интернет не съществува!
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 2182
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Re: Дарение

Мнениеот nothingelse » 31 Яну 2021, 22:38

В крайна сметка се спряхме на същия договор с инкорпорирано още едно изречение в чл.3:

"Днес, 25.01.2021 г. между страните :

1Име.......................ЕГН.................адрес...............

2.Име............ЕГН..................адрес...............

се сключи настоящия договор за следното:

"Чл.1. ДАРИТЕЛЯТ дарява на ДАРЕНИЯ негови парични средства в размер на.............лева.
Чл.2. ДАРЕНИЯТ заявява, че е съгласен и приема с благодарност дарението на описаните в чл. 1 на настоящия договор парични средства.
Чл. 3. Дарителят отстъпва на надарения безусловно веднага и безвъзмездно горепосочената сума,предадена с подписване на настоящия договор,който има характер на разписка.

Настоящият договор се състави в два еднообразни екземпляра по един за всяка от страните."

Така защитени ли сме максимално,че парите са предадени,ако някой ден се наложи да доказваме договора?
nothingelse
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 14 Дек 2020, 01:36

Re: Дарение

Мнениеот jhoro » 31 Яну 2021, 23:37

nothingelse написа:Така защитени ли сме максимално,че парите са предадени,ако някой ден се наложи да доказваме договора?

Осъществете предаването чрез банков превод. Особено, ако сумата е над 10'000 лева.
Защото
Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Закон за ограничаване на плащанията в брой
Всички публикации, свързани с този профил, са плод на вашата фантазия!
Интернет не съществува!
jhoro
Активен потребител
 
Мнения: 2182
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58

Следваща

Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


cron