начало
52-ма кандидати за младши магистрати посочиха къде искат да работят след НИП 52-ма кандидати за младши магистрати посочиха къде искат да работят след НИП

Чл. 37 от Закона за наследството

Брак, развод, наследство
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот portokal » 10 Юли 2024, 17:37

По-добро заглавие на темата не мога да измисля. :D

Имаме една баба, примерно баба Анка. Баба Анка има синове Гошо и Пешо и един апартамент.
Пешо е умрял преди майка си. И да е жив, за казуса все тая, може би има значение за мотивацията на бабата, която прави универсално завещание в полза на Гошо. Или завет, но в случая е универсално.
При смъртта на бабата тя така или иначе друго освен апартамента приемаме, че няма.
След смъртта на майка си Гошо прехвърля възмездно собствеността върху имота на дъщеря си Анетка.
След това Гошо умира и негов единствен наследник е Анетка.
Синът на Пешо - Драганчо, предявява срещу Анетка иск за делба на апартамента, като иска възстановяване на запазената си част в наследството на баба си Анка.
Анетка възразява: аз съм приобретател, за мен важи чл. 37 от ЗН.

Значи какво става - ако отчуждаването от Гошо е станало в едногодишния срок по чл. 37 от откриването на наследството на баба Анка, уважаваме иска по чл. 30 ЗН срещу Анетка - щото Гошо умрял - и казваме на Драганчо да предяви иск срещу третото лице - приобретател Анетка, което в случая съвпада с второто лице наследник Анетка, за отмяна на отчуждаването, извършено от Гошо, в чиято роля обаче след смъртта му влиза Анетка. И искът срещу Анетка - приобретателката се уважава, ако Анетка - наследницата не допълни запазената част в пари.
Правилно ли ви се вижда? На мен - не. Формално точно така излиза, разбира се, но отговаря ли на духа на закона?

Ако пък отчуждаването е извършено след едногодишния срок (в случая е така), тогава уважаваме иска срещу Анетка като наследник на Гошо и казваме на Драганчо: виж сега, тука имаме едно трето лице приобретател - Анетка, не можеш да му пипнеш имота, то е трето лице. Затова - търси си парите до размера на запазената част от неговия праводател Гошо, който е умрял, значи от неговия наследник - Анетка.

Не е ли по-логично в този конкретен случай, в който Гошо=Анетка, спорът да се реши, все едно отчуждаване няма, тоест да се намали завещанието в натура до размера на запазената част на Драганчо, който да стане съсобственик?
Как мислите?
Последна промяна portokal на 10 Юли 2024, 18:50, променена общо 3 пъти
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5509
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот guest1 » 10 Юли 2024, 18:29

Здравей!
Мисля ... хронологически, защото има няколко събития.

Единия син починал, но има заместващи низходящи. Когато бабата е починала - в нейното УН ще фигурират тези низходящи.
Преди чл. 37 - койго е изповядвал наследяването и посредващата сделка, е трябвало да се съобпази с чл. 28.
Човек винаги може да се държи добре с онези, които са му безразлични.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“

Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
guest1
Активен потребител
 
Мнения: 2076
Регистриран на: 07 Май 2021, 01:34

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот portokal » 10 Юли 2024, 18:40

Жоре, освен че постът ти няма отношение към въпроса, въпросът е към юристите. ;)
Иначе - здравей!
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5509
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот guest1 » 10 Юли 2024, 19:26

portokal написа:Жоре, освен че постът ти няма отношение към въпроса, въпросът е към юристите. ;)
Иначе - здравей!

:lol: :lol: :lol:

А нотариално заверени копия от дипломите?

Щом въппосът е зададен в "отключен" раздел - значи е към всички потребители.
Човек винаги може да се държи добре с онези, които са му безразлични.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“

Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
guest1
Активен потребител
 
Мнения: 2076
Регистриран на: 07 Май 2021, 01:34

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот ivan_lawyer » 10 Юли 2024, 23:33

Аз ще се опитам да мисля, наистина - съм по жегите - по дела и документи, интересен ми е казуса, аз разбира се - какво бих направил. Ще плесна едно друго, не си налагам стила - всеки си има традиции. Аз мога да мисля - но ако трябва да се действа - то трябва време.

Ако няма време - трябва да се действа. Мисля, че написах едно от най-полезните мнения в света.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5320
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот teogeo » 11 Юли 2024, 01:48

Аз не мога да споделя тази теза. Да, "сливането" дърпа юздите натам, че обърква процесуалното приложение на чл. 37 от ЗН (очаква се да имаме задължително необходимо пасивно другарство - т.е. двама ответници, а то - един).

Въпреки това, това, което прави Анетка трето лице е правното основание, на което имотът се е озовал в патримониума й, т.е. видът на вещнопрехвърлителното действие (в случая продажба) я прави трето лице и именно по линия на покупко-продажбата, а не наследството тя го придобива, оттам и качеството на ТЛ.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1558
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот nikodim77 » 11 Юли 2024, 04:24

Здравейте,
Интересен казус, който провокира и моето включване по темата.
Доколкото на мен ми става ясно, изведени са два основни въпроса, а именно:
1) Дали би било основателно възражение от страна на Анетка, че е приобретател, и за нея важи чл. 37 от ЗН.
2) Не е ли по-логично в този конкретен случай, в който Гошо=Анетка, спорът да се реши, все едно отчуждаване няма, тоест да се намали завещанието в натура до размера на запазената част на Драганчо, който да стане съсобственик?


Преди всичко следва да уточним, че за да споменаваме – 37-ЗН, то трябва да е минала „сагата” по чл. 30 от ЗН, като по тази „сага” ответник ще е именно Анетка. Приемаме, че искът по – 30 –ЗН от страна на Драганчо е уважен. Тогава, той ще следва да предяви такъв и по чл. 37 от ЗН.
И според моята логика, на въпрос 1, отговорът следва да е положителен:
Анетка, може да възрази, че е собственик на спорния имот по силата на възмездна сделка, която е осъществена след едногодишния срок и това обстоятелство стабилизира Анетка, в качеството ѝ на трето лице и за нея, както Portokal написа, „важи чл. 37 от ЗН". Но това възражение би било ирелевантно в иска по чл. 30 от ЗН.
На въпрос 2, считам, че отговорът следва да е отрицателен. Няма как спорът да се реши, все едно отчуждаване няма, защото възмездната сделка е факт – юридически, и не мисля, че съдебен състав би игнорирал този факт. Както по-горе споменах, Драганчо ще трябва първо да упражни правото си по чл. 30 от ЗН. Всъщност би могъл да предяви иск, основан и на двата члена – 30 и 37, като въобще произнасянето по иска с пр. осн. 37, ще е обусловено от същото по чл. 30.
Та при успешно приключила за Драганчо „сага” по дискутираните текстове от ЗН, за Анетка ще остане задължението да му заплати паричната равностойност на запазената част.
nikodim77
Активен потребител
 
Мнения: 1233
Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот portokal » 11 Юли 2024, 09:46

Искането по 30 ЗН Драганчо го прави в производството за делба.
Съответно ако приемем, че Анетка е трето лице приобретател по сделка, отхвърляме иска за делба - няма съсобственост. В тоя случай Анетка ще дължи на Драганчо пари на стойност запазената му част, както пишат и колегите по-горе. Ако Анетка с все собственост на апартамента е Гошо, допускаме делба.
Аз допуснах, Анетка обжалва и очаквам отмяна и начукване на канчето в мотивите на горната инстанция, но така ми се вижда по-логично - да се пробва.

Логиката ми беше: ЗН защитава с предимство интереса на третото лице, на Анетка кой интерес има да и защитаваме? ;)
И ако отчуждаването беше в едногодишния срок, как би се постъпило? Уважаваме иска по чл. 30 срещу Анетка като наследница на Гошо и след това иск по чл. 37 за отмяна на отчуждаването пак срещу нея, и то - ако не допълни запазената част в пари? Ама наследникът по завещание/заветникът в общия случай дължи да я допълни в пари, защото не е вече собственик на отчуждения имот, не за друго.

Иначе предполагам, че по-честото мнение (или единственото) ще е обратното на моето, и отворих темата, за да проверя. ;)
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5509
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот bozyo » 11 Юли 2024, 10:36

отговорът на nikodim77 е близо до истината, макар и непълен.
portokal написа:Значи какво става - ако отчуждаването от Гошо е станало в едногодишния срок по чл. 37 от откриването на наследството на баба Анка, уважаваме иска по чл. 30 ЗН срещу Анетка - щото Гошо умрял - и казваме на Драганчо да предяви иск срещу третото лице - приобретател Анетка, което в случая съвпада с второто лице наследник Анетка, за отмяна на отчуждаването, извършено от Гошо, в чиято роля обаче след смъртта му влиза Анетка. И искът срещу Анетка - приобретателката се уважава, ако Анетка - наследницата не допълни запазената част в пари.

за да спре батака с третото лице, което е второ, най-добре да се въведе раздвояване на личността: Анетка-наследница (А-н) и Анетка-приобретателка (А-п). и от там насетне си става доста тривиален случай, който зависи от сроковете, 5-годишния давностен по чл.30 и 1-годишния по чл.37.
1. при изтекъл срок по чл.110 ЗЗД от откриване на наследството на баба Анка, правата на Гошо и неговите низходящи са стабилизирани. срокът по чл.30 ЗН е утекъл и чл.37 не играе.
2. при заведен овреме иск по чл.30 и втори по чл.37, се гледа срокът по последния:
2.1. в рамките на 1-годишния срок се иска разваляне на сделката в иск срещу А-п. аз лично бих ги завел като две отделни производства, подчертавайки дебело разликата в качеството на ответницата, като посоча на съда възможността да ги обедини по свое усмотрение.
2.2. извън срока по чл.37 остава само иска по чл.30 срещу А-н, а вече тя си оправя взаиморазчетите с А-п както намери за добре.

portokal написа:Правилно ли ви се вижда? На мен - не. Формално точно така излиза, разбира се, но отговаря ли на духа на закона?

да, правилно е! духът се формулира чрез буква, а не чрез движени от личен интерес убеждения.

portokal написа:Не е ли по-логично в този конкретен случай, в който Гошо=Анетка, спорът да се реши, все едно отчуждаване няма, тоест да се намали завещанието в натура до размера на запазената част на Драганчо, който да стане съсобственик?

Гошо не е равен на Анетка, дори ако ще тя да е подписала и двете страни на НА. можете единствено в последния случай да копаете дали пълномощното е давало право да се договаря сама със себе си, но едва ли са изповядвали при толкова кьорав нотариус.


nikodim77 написа:Преди всичко следва да уточним, че за да споменаваме – 37-ЗН, то трябва да е минала „сагата” по чл. 30 от ЗН

и докато "мине" сагата по чл.30, срокът по чл.37 е утекъл? завеждане и на двата иска овреме! със спиране на производството по чл.37 или обединяване на двете производства, и двете по усмотрение на съда.

portokal написа:Аз допуснах, Анетка обжалва и очаквам отмяна и начукване на канчето в мотивите на горната инстанция, но така ми се вижда по-логично - да се пробва.

Логиката ми беше: ЗН защитава с предимство интереса на третото лице, на Анетка кой интерес има да и защитаваме? ;)

вариации извън казуса, но свързани с него:
- ако А-н няма пари да наплати запазената част, може да се води изпълнително производство срещу имуществото й, като се използва свързаността с А-п;
- войната на А-н и Драганчо завършва със заравяне на томахавките, и А-н му плаща от дела на А-п (в примера е апартамент, но при двуетажна селска къща можеше да има доплащане от Драганчо към А-п на разликата от 1/3 запазена част до 50% съсобственост + 1/3 от запазената част);
- не видях никакви мисли по повод чл.113 ЗЗД;
- не видях нищо по повод чл.26, във връзка с чл.17 ЗЗД. ако продажната цена в НА между Гошо и А-п е далеч под пазарната, може да се иска разтуряне на сделката извън чл.37 ЗН. същото, ако се докаже липса на заплащане между "купувача" и "продавача".

ама тия двете последните беше по-уместно да се появят в първоинстанционното производство, защото трябва да стане чудо, за да събере въззивната инстанция нови доказателства.
bozyo
Потребител
 
Мнения: 204
Регистриран на: 24 Мар 2021, 00:24

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот teogeo » 11 Юли 2024, 10:59

portokal написа:Искането по 30 ЗН Драганчо го прави в производството за делба.
Съответно ако приемем, че Анетка е трето лице приобретател по сделка, отхвърляме иска за делба - няма съсобственост. В тоя случай Анетка ще дължи на Драганчо пари на стойност запазената му част, както пишат и колегите по-горе. Ако Анетка с все собственост на апартамента е Гошо, допускаме делба.
Аз допуснах, Анетка обжалва и очаквам отмяна и начукване на канчето в мотивите на горната инстанция, но така ми се вижда по-логично - да се пробва.

Логиката ми беше: ЗН защитава с предимство интереса на третото лице, на Анетка кой интерес има да и защитаваме? ;)
И ако отчуждаването беше в едногодишния срок, как би се постъпило? Уважаваме иска по чл. 30 срещу Анетка като наследница на Гошо и след това иск по чл. 37 за отмяна на отчуждаването пак срещу нея, и то - ако не допълни запазената част в пари? Ама наследникът по завещание/заветникът в общия случай дължи да я допълни в пари, защото не е вече собственик на отчуждения имот, не за друго.

Иначе предполагам, че по-честото мнение (или единственото) ще е обратното на моето, и отворих темата, за да проверя. ;)


Да, ЗН защитава с предимство интереса на третото лице и за разлика от отменителния Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД, тук изобщо във ФС няма заложено изискване за добросъвестност.

Анетка си е трето лице и това й качество го придава именно транслативната сделка. Защото именно в качеството й на купувач имотът се е озовал в патримониума й, а не в качеството на наследник на Гошо. Това е, че е наследник на Гошо е "рефлексно", а не определящият фактор (не съм казвал, но пак ще повторя - определящият фактор е сделката).

Ще дам два примера в подкрепа на тезата си.

А продава недвижим имот на Б. Впоследствие Б продава същия имот обратно на А.
Имаш верига от правоприемства А ---> Б ---> А. Следвайки в широк смисъл твоята логика, излиза, че щом вещта се е появила обратно в патронимониума на А, то правоприемство никога не е имало и Б никога не е бил собственик. Няма как да заличим правоприемството и да се направим, че Б никога не е ставал собственик на вещта само защото тя отново се е върнала при А.

Без да се обиждаш, този начин на мислене, че отчуждаване няма защото в Анетка са се слели качествата и на трето лице, и на наследник по закон, има силен облигационен привкус (сливането на кредитор и длъжник). Но "вещарски" погледнато - качеството ТЛ се определя от транслативния способ, по който Анетка е придобила имота. И той е - покупко-продажба, а не наследяване по закон.

Толкова от мен.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1558
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот teogeo » 11 Юли 2024, 11:23

А... и втория пример, че го забравих.

Дядо А има лозе. Съставя частно завещателно разпореждане в полза на съседката Б, че й завещава лозето.
След това дядо А прехвърля с продажба лозето на единствения си син В. Още след това дядо А почива.
Ок, завещаното в полза на Б лозе се намира в патримониума на В, който е единствен наследник на А.
Следва ли А да изпълни завета и има ли Б претенция към него за завещаното й лозе? Отговори си на този въпрос и прокарай паралела.

Това е.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1558
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот portokal » 11 Юли 2024, 11:48

Не се сещам какво да кажа, освен популярното в такива случаи: "това не е същото". ;)

Наистина мисля, че няма особен паралел. Виждам възстановяването на запазената част в пари от ползващия се от завещанието отчуждител като "сурогатно", половинчато, заместващо възстановяване, само защото, само доколкото не може да се възстанови собственост в завещаното имущество, която собственост поначало би ти се полагала при възстановяване на запазена част. Е, да, ама тука може.

Заветът е бонус, идва ти отгоре за нищо. Няма ли го в имуществото на завещателя точно в момента на откриване на наследството - бог дал (т.е. щял да даде), бог взел. Не ти се полагат примерно пари на тая стойност, дори законът казва "заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството", да не стават грешки.

Ясно, че ако всеки от нас тръгне да си донамисля какво е имал предвид законодателят, без да го е казал, краят не е ясно къде ще му излезе. Но все пак понякога го правим - когато формалният резултат е ачик несправедлив.
Сега, тук наистина не е чак несправедлив (и по тая причина не съм изобщо убедена, че съм права) - Драганчо ако не на имот, има право на пари, а освен това законодателят, като обща тенденция, гледа да не създава излишно съсобственост.
Интересно ми е все пак да чета дискусията.

_____

Към другия колега - няма мисли по 113 от ЗЗД, 26, 17 и т.н., защото нямат отношение подобни мисли. Нито се твърди недействителност (срещу издръжка и гледане е сделката между Гошо и Анетка; Анетка не е в брак към момента), нито някой е сключвал съглашение за удължаване или скъсяване на давността, нито нищо. Също така не е изтекла погасителната давност за правото по чл. 30 от ЗН, считано от обявяването на завещанието.
______

и докато "мине" сагата по чл.30, срокът по чл.37 е утекъл?

Срокът по чл. 37 не може да утече, защото едногодишният срок се отнася за самото отчуждаване, не за предявяването на иска, а евентуалният давностен би трябвало според мен да тече от влизането в сила на решението по чл. 30 от ЗН. Така или иначе това също няма отношение.
Последна промяна portokal на 11 Юли 2024, 12:11, променена общо 2 пъти
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5509
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Re: Чл. 37 от Закона за наследството

Мнениеот bozyo » 11 Юли 2024, 12:01

teogeo написа:Анетка си е трето лице и това й качество го придава именно транслативната сделка. Защото именно в качеството й на купувач имотът се е озовал в патримониума й, а не в качеството на наследник на Гошо. Това е, че е наследник на Гошо е "рефлексно", а не определящият фактор (не съм казвал, но пак ще повторя - определящият фактор е сделката).

има и по-просто обяснение: Анетка като купувач има имот. Анетка като наследник на продавача има парите от сделката, ведно със задълженията на наследодателя си, вкл. задължението по чл.30 ЗН. при липса на иск по чл.37, или при изтекъл преклузивен срок, искът по чл.30 ще доведе само до парично задължение.
bozyo
Потребител
 
Мнения: 204
Регистриран на: 24 Мар 2021, 00:24


Назад към Семейни казуси


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


cron