ЗАКОН ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Обн. ДВ. бр.97 от 13 Ноември 2001г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 2. (1) Законът се прилага за всеки двустранен или многостранен договор, сключен в писмена форма между Република България и други държави или международни организации, независимо от това дали договорът се съдържа в един или в няколко свързани помежду си документа.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и към договорите на Република България с чуждестранни лица, в които тя участва като публичноправен субект, когато тези договори подлежат на ратифициране от Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Глава втора.
ПОДГОТОВКА ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ
Чл. 4. (1) Заедно с проекта по чл. 3 се изготвя проект на доклад до Министерския съвет, в който се обосновава необходимостта от сключване на договора, посочват се очакваните резултати и финансови последици от неговото прилагане, съответствието на разпоредбите му с Конституцията, законодателството и международните задължения на Република България, както и с правото на Европейския съюз.
(2) В случай че изпълнението на договора е свързано с приемане на нормативни актове или с изменения и допълнения на законодателството на страната, в проекта на доклад се посочват съответните законови и подзаконови мерки, които следва да бъдат предприети, както и държавните органи, от чиято компетентност е тяхната подготовка.
(3) Когато проектът на международен договор съдържа разпоредби, които изискват изменения в Конституцията на Република България, в проекта на доклад се обосновават необходимостта от участие на Република България в договора и съответно необходимостта от тези изменения, като се мотивират конкретните предложения за извършването им. Международният договор се сключва след приемането на тези изменения.
Чл. 5. (1) Проектът на международен договор и проектът на доклад до Министерския съвет се съгласуват с министъра на външните работи, както и с другите министри и ръководителите на заинтересуваните ведомства, включително по въпроса за измененията, които следва да се извършат в законодателството на страната, уреждащо материята от тяхна компетентност, във връзка с прилагането на договора.
(2) Когато при съгласуването по реда на ал. 1 се установи, че в проекта на международен договор има разпоредби, които противоречат на законодателството на Република България, в доклада изрично се посочват съответните нормативни актове и разпоредби, както и предложенията на министъра на правосъдието и на другите министри и ръководителите на заинтересуваните ведомства за отстраняването на тези противоречия.
Чл. 7. (1) Разпоредбите на чл. 3 - 6 се прилагат и когато като основа за водене на преговори се предлага проект на международен договор, изготвен от друга държава или от международна организация. В този случай вносителят представя освен оригиналния текст на чужд език и превод на проекта на български език.
(2) Разпоредбите на чл. 4 - 6 се прилагат съответно и при подготовката за присъединяване на Република България към многостранен международен договор, като вносителят представя освен оригиналния текст на чужд език и превод на договора на български език. Когато при необходимост Република България формулира резерви или декларации към многостранен договор, вносителят ги обосновава в проекта на доклад и ги включва в проекта на решение на Министерския съвет.
(3) Разпоредбите на чл. 3 - 6 се прилагат съответно и при изготвяне на проект на споразумение за изменение на международен договор, както и при предложение за прекратяване на договор, за спиране на неговото действие и за излизане от многостранен договор, по който Република България е страна.
Чл. 8. (1) Министерският съвет одобрява с решение проекта на международен договор или проекта за изменение на международен договор, по който Република България е страна, като основа за водене на преговори и определя ръководителя на делегацията за провеждането на преговорите и за подписването на договора.
(2) В решението си по ал. 1 Министерският съвет в случаите по чл. 4, ал. 2 и 3 възлага на компетентните министри и ръководители на ведомства подготовката на необходимите мерки и определя сроковете за изпълнението им.
(3) В решението си по ал. 1 Министерският съвет задължително се произнася относно предложението по чл. 6, ал. 2.
(4) Министерският съвет одобрява с решение предложенията по чл. 7, ал. 2 и 3.
Глава трета.
СКЛЮЧВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ
Чл. 9. (1) Международни договори се сключват:
1. от Президента на Република България - след съгласуване с Министерския съвет в зависимост от значението и предмета на договора или съобразно съгласуваното между страните равнище на държавните органи, които ще подпишат договора;
2. от Министерския съвет - съобразно материята, до която се отнасят договорът и неговите разпоредби.
(2) В случаите, когато международен договор попада в кръга на самостоятелната компетентност на определен министър или ръководител на ведомство, той сключва договора със съответния орган на друга държава въз основа на решение на Министерския съвет.
(3) В решението на Министерския съвет за приемане на проектодоговора се посочва изрично от кого той трябва да бъде подписан.
Чл. 19. (1) Резерви и декларации по разпоредби на многостранен международен договор се формулират при подписване, ратифициране, утвърждаване, приемане или при присъединяване.
(2) Текстът на резервите и декларациите по ал. 1 се одобрява от държавния орган, изразил съгласие за обвързване на Република България с договора.
(3) Възражения срещу резерви или декларации, направени от други страни по договора, както и оттегляне на резерви и декларации се подготвят и приемат по реда на този закон и се заявяват от министъра на външните работи.
Чл. 22. (1) При установяването на явни грешки в текста на международен договор, по който Република България е страна, министърът на външните работи прави постъпки по дипломатически път, за да получи съгласието на другата или другите страни за нейното поправяне.
(2) В случаите, когато договорът е вече обнародван, поправката в него се обнародва в "
Държавен вестник" след получаване на съгласието по ал. 1. Поправката влиза в сила от деня на обнародването и.
Глава четвърта.
ВЛИЗАНЕ В СИЛА, ОБНАРОДВАНЕ И ДЕЙСТВИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ
Чл. 25. (1) Международният договор се обнародва в "
Държавен вестник" в 15-дневен срок от датата на влизането му в сила за Република България. Обнародването се подготвя от министъра или ръководителя на ведомството, който е вносител на предложението за участие на Република България в съответния договор.
(2) Органът, който дава съгласие за обвързване на Република България с международен договор, може в акта за обвързване да разпореди договорът да не бъде обнародван.
(3) Когато международен договор е обнародван, изменението, прекратяването или спирането на действието на договора подлежат на обнародване по реда на ал. 1.
Глава пета.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ
Чл. 26. (1) Задълженията, произтичащи от действащ международен договор, по който Република България е страна, се изпълняват добросъвестно, независимо от това кой компетентен държавен орган е дал съгласието за обвързване.
(2) Държавен орган не може да се позовава на разпоредби на вътрешното право като основание за неизпълнение на международен договор, по който Република България е страна.
(3) Действието във вътрешния правов ред на разпоредбите на международен договор се определя в зависимост от характера на тези разпоредби, пряко приложими или не, и от йерархическото място на акта за обвързване във вътрешния правов ред съобразно Конституцията и законите на страната.
Чл. 28. (1) Контролът по изпълнението на международните договори на Република България се осъществява от Министерския съвет.
(2) Министрите, в чиято компетентност е прилагането на международния договор, съобразно неговия предмет и разпоредби отговарят за изпълнението на произтичащите от договора задължения за Република България.
(3) Министърът на външните работи следи за изпълнението на международните договори на Република България и информира Министерския съвет за случаи на неизпълнение, когато такива са му известни, като може да предложи мерки за отстраняването им.
Глава шеста.
СЪХРАНЯВАНЕ, РЕГИСТРАЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ И ДЕПОЗИТАРНИ ФУНКЦИИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Чуждестранно лице" е:
а) юридическо лице със седалище извън територията на Република България;
б) дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина.
2. "Ведомство" е държавна институция, създадена със закон или с постановление на Министерския съвет, чийто ръководител е оправомощен да сключва международни договори.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Международните договори, ратифицирани, влезли в сила за Република България и обнародвани преди влизането в сила на действащата Конституция, имат правното действие на международните договори по чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
§ 3. Министерският съвет осигурява обнародването в "
Държавен вестник" на действащите необнародвани международни договори, утвърдени по съществуващия правов ред при влизането им в сила, в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 4. Този закон отменя Указ № 1496 за участие на Народна република България в международни договори (ДВ, бр. 62 от 1975 г.).
§ 5. В
чл. 5 от Закона за "Държавен вестник" (обн., ДВ, бр. 89 от 1995 г.; попр., бр. 92 от 1995 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 56 от 1999 г. и бр. 1 от 2000 г.) ал. 1 се изменя така:
"(1) Международните договори, подлежащи на обнародване, се представят и обнародват в "
Държавен вестник" в 15-дневен срок от датата на влизането им в сила по отношение на Република България."
-------------------------
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 31 октомври 2001 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
