навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

НАРЕДБА № 5 ОТ 23 АПРИЛ 2007 Г. ЗА МОНИТОРИНГ НА ВОДИТЕ

В сила от 05.06.2007 г.
Издадена от Министерството на околната среда и водите

Обн. ДВ. бр.44 от 5 Юни 2007г., отм. ДВ. бр.34 от 29 Април 2011г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Отменена с § 7 от заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 11 април 2011 г. за мониторинг на водите - ДВ, бр. 34 от 29 април 2011 г., в сила от 29.04.2011 г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат редът и начинът за планиране на мониторинга и за създаване на мрежите за мониторинг на водите във всеки район за басейново управление на територията на страната, както и за изпълнение на дейностите по тяхната експлоатация, поддръжка, комуникационно осигуряване и лабораторно-информационно обслужване.


Чл. 2. Тази наредба не се прилага за мониторинг на води, провеждан от компетентните органи на Министерството на здравеопазването, в изпълнение на разпоредбите на чл. 189 от Закона за водите, както и за мониторинга на водите, замърсени с радионуклиди.


Чл. 3. Целта на наредбата е създаването на възможност за извършване на съгласуван и изчерпателен анализ, оценки и прогнози за състоянието на повърхностните и подземните, включително минералните води по райони за басейново управление и на национално ниво чрез:

1. осигуряване на нормативна основа за осъществяването на мониторинга на повърхностните и подземните води и на зоните за защита на водите;

2. осигуряване на разработването на необходимите програми за мониторинг на повърхностните и подземни води и на зоните за защита на водите;

3. определяне на реда и начина за създаване на мрежите за мониторинг на водите, в това число мрежите за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие на водите;

4. осигуряване на поддържането на географска информационна система за водите на басейново и на национално ниво;

5. осигуряване на поддържането на специализирани бази данни, карти и информационна система за водите по райони за басейново управление и на национално ниво, като се осигурява съвместимост на басейново и национално ниво;

6. определяне на обхвата и съдържанието на контролно информационната система за състоянието на отпадъчните води;

7. регламентиране на принципите и реда за провеждане на собствен мониторинг;

8. регламентиране на дейностите по планиране, експлоатация, поддръжка и актуализация, информационно осигуряване и лабораторно обслужване на мрежите за мониторинг на водите;

9. регламентиране на управлението на мониторинга на водите.


Чл. 4. (1) Състоянието на повърхностните води за категории реки, езера, преходни и крайбрежни морски води се определя от екологичното и химичното състояние на повърхностните водни тела.

(2) Състоянието на изкуствените или силно модифицираните водни тела се определя от техния екологичен потенциал.

(3) Състоянието на подземните води се определя от количественото и химичното състояние на подземните водни тела.


Чл. 5. (1) Екологичното състояние на повърхностните води се определя от състоянието на повърхностно водно тяло, оценявано по стойностите на биологичните елементи за качество и на физикохимичните и хидроморфологичните елементи.

(2) Екологичният потенциал за изкуствените или силно модифицираните водни тела се определя от състоянието на тези тела, оценявано по стойностите на биологичните елементи за качество и на физикохимичните и хидроморфологичните елементи.

(3) Химичното състояние на повърхностните и подземните води се определя от степента, до която водните тела или група от водни тела са замърсени.

(4) Наблюденията за биологичните елементи за качество при определяне на екологичното състояние и екологичния потенциал се извършват по утвърдена от министъра на околната среда и водите методика, с която се определя подходящо таксономично ниво за постигане на необходимата достоверност и точност при класифициране на елементите.

(5) Нивото на достоверност и точност на резултатите от мониторинга се оценява чрез приблизителни изчисления.

(6) Изчисленията по ал. 5 се посочват в плана за управление на речния басейн.

(7) Количественото състояние на подземните води се определя от степента, в която водовземането или естественото дрениране от подземните води въздейства върху подземното водно тяло.

(8) Класифицирането на екологичното състояние и на екологичния потенциал на водните тела се извършва въз основа на резултатите от мониторинга при прилагане на разработената по реда на раздел I от глава III класификационна система.

(9) Класифицирането на химичното състояние по категории повърхностни води се извършва въз основата на утвърдени от министъра на околната среда и водите стандарти за качество на околната среда за определени замърсители, които се разработват при прилагане на изискванията на раздели III и IV от глава III.

(10) Класифицирането на количественото състояние на подземните води се извършва по параметър режим на ниво на подземните води и съгласно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.

(11) Класифицирането на химичното състояние на подземните води се извършва по параметри електропроводимост и концентрация на замърсители и съгласно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите


Чл. 6. (1) Мониторинг на повърхностните и подземните води се извършва по одобрени от министъра на околната среда и водите програми и включва измервания, наблюдения и оценки за състоянието на водите.

(2) Програмите по ал. 1 са част от плана за управление на речните басейни и се разработват от басейновите дирекции за всеки район за басейново управление.

(3) Програмите за мониторинг на повърхностните води се разработват въз основа на:

1. типология на водните тела с цел определяне на специфичните референтни условия;

2. определяне на границите на водните тела в рамките на определените типове;

3. извеждане на типово-специфични референтни условия и класификационна система за оценка на състоянието на водните тела;

4. анализ на въздействието от човешка дейност върху състоянието на водните тела, анализ на данните от наблюденията върху биологични, физикохимични, химични и хидроморфологични характеристики на водните тела, оценка на състоянието им, оценка степента на ефективност на прилаганите мерки за опазване и подобряване състоянието на водите, оценка на риска от непостигане на целите за опазване на околната среда, определени в глава десета, раздел III от Закона за водите;

5. формулиране на целите за опазване на околната среда и норми за качество на водите в зависимост от типологията и анализите по т. 4;

6. формулиране на система за оценка на състоянието на големи по размер водни тела, които включват повече от един пункт за мониторинг за различните елементи;

7. преглед на съществуващите мрежи и изпълняваните програми за мониторинг на повърхностните води;

8. преглед на схемите за анализ за осигуряване на достатъчно ниво на представителност и точност на резултатите, съобразно вида мониторинг и резултатите от дейностите по т. 1, 2, 3 и 4, в т. ч:

а) наблюдавани показатели и параметри;

б) честота и месеци на наблюдение, измерване и вземане на проби.

(4) Програмите за мониторинг на подземните води се разработват въз основа на:

1. характеризирането на подземното водно тяло и въздействието от човешките дейности върху него в съответствие с изискванията, посочени в наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите;

2. целите за опазване на околната среда, определени за подземното водно тяло;

3. определените стандарти за качество и прагове на замърсяване на подземните води;

4. определеното при характеризирането по т. 1 количествено и химично състояние на подземните води;

5. условията, при които химичното състояние на подземно водно тяло е определено като добро;

6. преглед на съществуващите мрежи и изпълняваните програми за мониторинг на подземните води;

7. анализ на резултатите от провеждания мониторинг на подземните води.

(5) Програмите по ал. 1 са част от националната система за мониторинг на околната среда и при разработването им се спазват изискванията, посочени в глави II, IV и V.

(6) С цел получаване на представителна информация от мониторинга на водите за състоянието на определените в плана за управление на речните басейни водни тела министърът на околната среда и водите одобрява мрежи за мониторинг на валежите по предложение на басейновите дирекции.

(7) Във връзка със спецификите и характеристиките на определените в плана за управление на речния басейн водни тела басейновите дирекции могат да планират и извършват допълнителни измервания и наблюдения.


Чл. 7. Мониторингът на водите има за задачи:

1. провеждане на лабораторни и полеви измервания и на системни наблюдения за определяне на състоянието на водите;

2. контрол за качеството на резултатите;

3. обработване, анализиране, визуализация и съхраняване на информацията;

4. осигуряване на информация за връзката между атмосферните, повърхностните и подземните води;

5. осигуряване на информация за целите на плановете за управление на речните басейни при разработване на програмите от мерки;

6. осигуряване на информация за състоянието на водите на басейново и на национално ниво;

7. осигуряване на информация за съставяне на водния баланс на басейново и национално ниво;

8. осигуряване на информация при плануване и провеждане на контрол;

9. осигуряване на информация за предупреждение при опасност от наводнения и замърсяване;

10. осъществяване на информационен обмен;

11. осигуряване на информация за оценка на риска за здравето на хората и околната среда;

12. обосноваване на предложения за промяна в мрежите за мониторинг;

13. осигуряване на информация за състоянието на водите, спецификата за мониторинга на които е регламентирана в други нормативни актове, в т. ч. за:

а) повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

б) водите, замърсени и/или застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници;

в) подземните води, замърсени и/или застрашени от замърсяване с вредни, опасни, приоритетни и приоритетно опасни вещества по смисъла на наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите;

г) водите за къпане;

д) крайбрежните и териториалните морски води;

е) водите за обитаване от риби и черупкови организми.


Глава втора.
ПРОГРАМИ ЗА МОНИТОРИНГ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

Чл. 8. (1) За мониторинг на повърхностните води се разработват програми за изпълнение на контролен и оперативен, а при необходимост - и на проучвателен мониторинг на водните тела за всеки район за басейново управление.

(2) Програмите по ал. 1 задължително включват:

1. хидрологични и морфологични наблюдения - в т.ч. за обем, водно количество и водно ниво за определяне на екологичното и химичното състояние и екологичния потенциал на водното тяло;

2. за морските води освен наблюденията по т. 1 и посока и сила на преобладаващите течения, вълнови режим, структура и субстрат на дъното;

3. наблюдения за екологичното и химичното състояние и екологичния потенциал;

4. определяне на честота на извършване на мониторинг на избраните елементи за качество и количество при спазване на изискванията по чл. 12;

5. определяне на допълнителните изисквания за мониторинг на защитените територии при спазване на изискванията по чл. 13;

6. нанасяне на избраните пунктове за мониторинг върху карта или карти в мащаб, избран съгласно изискванията на наредбата по чл. 178, ал. 2 от Закона за водите;

7. финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните дейности;

8. изготвяне на проект на мрежата за мониторинг при спазване на изискванията, посочени в чл. 9, 10 и 11.

(3) Програмите за мониторинг за българския участък на р. Дунав се съгласуват с Министерството на транспорта и съобщенията.

(4) Определената чрез програмите за мониторинг мрежа трябва да осигурява информация за екологичното и химичното състояние на повърхностните води в рамките на всеки район за басейново управление, която да позволява класифицирането на водните тела в съответствие с изискванията, посочени в наредбата по чл. 135, т. 9 от Закона за водите.


Чл. 9. (1) Програмата за контролен мониторинг осигурява информацията, която е необходима за извършване на оценка на общото състояние на повърхностните водни тела, както и за:

1. допълване и валидиране на резултатите от прегледа на въздействието от човешка дейност и оценката на риска;

2. планиране на бъдещите програми за мониторинг;

3. оценка на дългосрочните промени в естествените условия;

4. оценка на дългосрочните промени, които са резултат от широко разпространени човешки дейности.

(2) При избора на пунктовете за контролен мониторинг задължително се включват случаите, при които:

1. дебитът на водното течение е значителен в рамките на район за басейново управление, включително пунктове на големи реки, където водосборната площ е по-голяма от 2500 km2;

2. обемът на наличните води е значителен в рамките на района за басейново управление, включително големите езера и водоеми;

3. значими водни тела, които пресичат териториалната държавна граница;

4. други подобни пунктове, ако се изискват за оценка на натоварването със замърсители, преноса им през държавната граница и в морската среда.

(3) Контролният мониторинг се извършва за всеки пункт за срок една година по време на периода, обхванат в плана за управление на речния басейн, за:

1. параметри, показателни за всички биологични елементи за качество;

2. параметри, показателни за всички хидроморфологични елементи за качество;

3. параметри, показателни за всички основни физикохимични елементи за качество;

4. приоритетните вещества, които се изпускат в съответния речен басейн или подбасейн;

5. други специфични замърсители, които се изпускат в значими количества в съответния речен басейн или подбасейн.

(4) В случаите, когато резултатите от предишен мониторинг показват достигане на добро състояние на водното тяло и прегледът на въздействието от човешката дейност върху водното тяло не доказва, че въздействията са се изменили, контролният мониторинг по ал. 3 се извършва веднъж за времето на три плана за управление.


Чл. 10. (1) Програмата за оперативен мониторинг цели определяне на състоянието на водните тела, за които съществува риск да не бъдат постигнати целите, определени за тях в плана за управление на речния басейн, както и оценка на всички изменения в това състояние, които са резултат от прилагането на програми от мерки.

(2) Програмата по ал. 1 може да бъде променяна през времето на действие на плана за управление в случаите, когато се оценява, че определено въздействие не е значимо, т. е. не представлява риск за околната среда или когато съответният натиск е отстранен.

(3) За телата в риск от значително натоварване от точкови или дифузни източници, както и в риск от значителен хидроморфоложки натиск, пунктовете за оперативен мониторинг се избират представителни и достатъчно на брой, позволяващо оценка на величината и въздействието на натиска от тези източници.

(4) За оценка на величината на натиска върху повърхностните водни тела при оперативния мониторинг се контролират индикативните на натиска елементи за качество, които могат да бъдат:

1. параметри, показателни за биологичния елемент за качество, или елементи, които са най-чувствителни на натиска, на който са изложени водните тела;

2. всички зауствани приоритетни и приоритетно опасни вещества и други замърсители, зауствани в значими количества;

3. параметри, показателни за хидроморфологични елементи за качество, или елементи, които са най-чувствителни на натиска.


Чл. 11. (1) Програмата за проучвателен мониторинг се изготвя и изпълнява:

1. в случаите, когато причината за превишенията на екологичните стандарти е неизвестна;

2. в случаите, когато контролният мониторинг показва, че няма вероятност целите за опазване на околната среда да бъдат постигнати и все още не е започнал оперативен мониторинг с цел проверка на причините, поради които водното тяло или водните тела няма да постигнат определените цели;

3. за уточняване на величината и въздействието на случайно замърсяване.

(2) Програмата по ал. 1 предоставя информация за създаването на програма от мерки за постигане на целите, определени в плана за управление на речния басейн и конкретните мерки, необходими за отстраняване на въздействието на случайното замърсяване.


Чл. 12. (1) Честотата на извършване на мониторинга, определена в програмите по чл. 8, ал. 1, се съобразява, както следва:

1. за периода на контролен мониторинг се прилагат минималните честоти по таблица 1 към приложение № 1 по отношение на:

а) физикохимичните елементи за качество;

б) биологичните и хидроморфологичните елементи за качество - мониторингът се провежда най-малко веднъж през посочения период;

2. оперативният мониторинг се провежда през интервали не по-големи от посочените в таблицата по ал. 1, т. 1.

(2) Допускат се по-големи интервали от посочените в ал. 1, т. 1 и 2, ако това се основава на доказан технически опит или на експертни оценки.

(3) Честотата на мониторинга се съобразява и с променливостта на параметрите, получени в резултат на въздействия, причинени от естествените условия и от човешката дейност върху състоянието на повърхностните водни тела.

(4) При избора на честотите на мониторинг се цели постигане на приемливо ниво на достоверност и точност, чието определяне в резултат на проведения мониторинг се посочва в плана за управление на речния басейн.

(5) Времето на изпълнение на мониторинга се избира с цел свеждане до минимум на въздействието на сезонните изменения върху резултатите при гарантиране, че резултатите отразяват промените във водното тяло, предизвикани от промени вследствие на въздействието от човешка дейност.

(6) За постигане на целта по ал. 5 се провежда, ако е необходимо, допълнителен мониторинг през различните сезони за една и съща година.


Чл. 13. За зоните за защита на водите по чл. 119а от Закона за водите в програмите по чл. 8, ал. 1 се предвиждат допълнителни наблюдения, свързани със спецификата на съответната зона и в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 135, т. 4, 5, 7, 8, 10 и 12 от Закона за водите.


Чл. 14. (1) Повърхностни води, които осигуряват средноденонощен дебит над 100 m3 и се използват за питейно-битово водоснабдяване, се определят за пунктове за мониторинг и са предмет на допълнителни наблюдения за всички зауствани приоритетни вещества и за всички други вещества, зауствани в количества, които могат да засегнат състоянието на водното тяло и се контролират съгласно изискванията на Наредбата за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване по чл. 135, т. 4 от Закон за водите.

(2) Честотата на извършване на мониторинга по ал. 1 зависи от броя на обслужваното население и се определя съгласно приложение № 2.


Чл. 15. (1) Повърхностните водни тела в зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, се включват в програмата по чл. 10 в случаите, когато въз основа на оценка на въздействие или на контролния мониторинг те са определени като тела с риск за постигане на целите за опазване на околната среда.

(2) Мониторинг на водите по ал. 1 се провежда с цел оценка на величината и въздействието на всички значителни видове натиск върху тези тела, а при необходимост - и за оценка на измененията в състоянието на тези тела, предизвикано от програмите от мерки.


Глава трета.
КЛАСИФИЦИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ

Раздел I.
Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг

Чл. 16. (1) За оценка на резултатите от мониторинга на биологичните елементи за качество, определени за всеки тип повърхностни води, и за силно модифицирани и изкуствени водни тела се разработва класификационна система с участието на Изпълнителната агенция по околната среда и басейновите дирекции. Системата се основава на определени биологични видове или групи от видове или показатели, които са представителни за съответния биологичен елемент за качество като цяло.

(2) Класификационната система по ал. 1 представя резултатите от биологичния мониторинг като съотношения на екологичното качество за целите на класифицирането на екологичното състояние. Съотношенията трябва да отразяват връзката между стойностите на биологичните показатели, които се наблюдават в дадено повърхностно водно тяло, и стойностите на същите показатели за референтните условия, отнасящи се за същия тип водно тяло. Всяко съотношение се изразява като числена стойност между нула и единица, като много доброто екологично състояние се представя чрез стойности, близки до единица, а много лошото екологично състояние - чрез стойности, близки до нула.

(3) Скалата на всяко съотношение по ал. 2 за всяка категория повърхностни води е разделена на 5 класа от много добро до много лошо екологично състояние, както са определени в приложението "Нормативни дефиниции на класификациите за екологичното състояние" към наредбата по чл. 135, т. 9 от Закона за водите. За всяка една от границите между класовете се определя числена стойност. Числените стойности за границата между много добро и добро и за границата между добро и умерено екологично състояние за еднаквите типове водни тела в съответните екорегиони се определят чрез интеркалибрация с участието на страните от Европейския съюз по ред и начин, определен от Европейската комисия.

(4) Класификационната система по ал. 1 се утвърждава със заповед на министъра на околната среда и водите.


Раздел II.
Представяне на резултатите от мониторинга и класифициране на екологичното състояние и екологичния потенциал

Чл. 17. (1) За категориите повърхностни води класифицирането на екологичното състояние на водно тяло се определя чрез по-лошата от стойностите на резултатите от биологичния и физикохимичния мониторинг за съответните елементи за качество, класифицирани съгласно първата колона на таблицата в приложение № 3. Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които е отразено класифицирането на екологичното състояние на всяко водно тяло чрез цветово обозначение съгласно втората колона на таблицата в приложение № 3.

(2) За силно модифицираните и изкуствените водни тела класифицирането на екологичния потенциал на водните тела се представя чрез по-лошата от стойностите на резултатите от биологичния и физикохимичния мониторинг за съответните елементи за качество, класифицирани съгласно първата колона на таблицата в приложение № 4. Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които е отразено класифицирането на екологичния потенциал на всяко водно тяло чрез цветово обозначение по отношение на изкуствените водни тела съгласно втората колона на таблицата в приложение № 4, а по отношение на силно модифицираните водни тела - съгласно третата колона на таблицата в приложение № 4.

(3) Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които с черна точка посочват онези водни тела, за които непостигането на доброто състояние или добрия екологичен потенциал се дължи на неспазване на един или повече стандарти за качеството на околната среда, установени за това водно тяло по отношение на синтетични и несинтетични замърсители.


Раздел III.
Представяне на резултатите от мониторинга и класифициране на химичното състояние

Чл. 18. (1) Когато химичното състояние на едно повърхностно водно тяло постигне съответствие с установените стандарти за качество на околната среда съгласно приетата класификационна система, то се регистрира като постигащо добро химично състояние. В противен случай водното тяло се регистрира като непостигащо добро химично състояние.

(2) Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които е отразено химичното състояние на всяко водно тяло чрез цветово обозначение съгласно втора колона на таблицата в приложение № 5.


Раздел IV.
Определяне на химически стандарти за качество на повърхностни води

Чл. 19. За определянето на химически стандарти за качество на повърхностни води за основните замърсители, посочени в наредбата по чл. 135, т. 9 от Закона за водите, се използват данни за остри и хронични състояния на токсичност при базови биологични таксони:

а) водорасли и/или макрофити;

б) дафния или представителни организми за солени води;

в) риби.


Чл. 20. При подготовката на химическите стандарти за качество се прилага следната процедура за определяне на максималната годишна средна концентрация на замърсителите:

1. определяне на подходящ фактор на безопасност за всеки от случаите, посочени в приложение 6, в съответствие с характера и качеството на наличните данни и ръководните принципи, посочени в утвърдена от министъра на околната среда и водите методика по прилагане на Наредба за реда и начина за оценка на риска за човека и околната среда от нотифицирани химични вещества (ДВ, бр. 110 от 2004 г.) и Регламент на Комисията (EC) № 1488/94 за оценка на риска за съществуващи вещества;

2. когато има налични данни за устойчивостта и биоакумулирането, те се вземат предвид при определянето на окончателната стойност на стандарта за качество на околната среда;

3. определеният стандарт се сравнява с всички данни от други теренни проучвания; в случай на аномалии изчисленията се преразглеждат за изчисляване на по-прецизни фактори на безопасност;

4. определеният стандарт се подлага на експертно и обществено обсъждане, допринасящо за изчисляване на по-прецизен фактор на безопасност.


Глава четвърта.
ПРОГРАМИ ЗА МОНИТОРИНГ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

Чл. 21. (1) Програми за мониторинг на подземните води се разработват с цел съгласуван и изчерпателен преглед на количественото и химичното състояние на подземните води във всеки район за басейново управление.

(2) Програмите по ал. 1 включват програми за контролен и за оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води.

(3) Данните от мониторинга по ал. 2 са основа за идентифициране на значимите и устойчивите тенденции на замърсяване и насочването им в обратна посока

(4) Изчисленията за идентифициране на тенденцията се извършват за едно или група водни тела спрямо определено базово ниво.

(5) Насочването в обратна посока на идентифицираните тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители се доказва статистически, като се посочва нивото на достоверност.


Чл. 22. (1) За мониторинг на количественото състояние се определят:

1. мрежи за мониторинг на подземните, включително минералните води;

2. гъстота на пунктовете за мониторинг за всяко водно тяло или група тела;

3. честота на мониторинга;

4. интерпретиране и представяне на количественото състояние на подземни води.

(2) Мониторингът на количественото състояние включва измерване на нивото на подземните води и/или на водните количества.

(3) Критериите за определяне на добро количествено състояние на подземните води се определят с наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.

(4) За мониторинг на химичното състояние се определят:

1. мрежи за мониторинг на подземните, включително минералните води;

2. схема за полеви измервания и лабораторни изпитвания на качеството на подземните води в пунктовете от мрежата по т. 1, осигуряваща достоверност на резултатите и включваща:

а) основни показатели съгласно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите, в т. ч. съдържание на кислород, стойност на рН, електропроводимост, нитрати, амоний;

б) допълнителни показатели, свързани с въздействието от човешка дейност върху подземните води във връзка с потвърждаване на оценката на риска водното тяло да не постигне целите за опазване на околната среда;

в) допълнителни показатели за характеризиране и опазване на трансграничните подземни води за всички цели на ползването им;

г) показатели при минералните води, определени съобразно специфичния състав на минералните води в находището или в определените в него водни тела;

д) честота и месеци на наблюдение, измерване и вземане на проби.

(5) Критериите за определяне на добро химично състояние на подземните води се определят с наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.

(6) Нивото на достоверност и точност на резултатите от мониторинга на химичното състояние се оценява чрез приблизителни изчисления.

(7) Изчисленията по ал. 6 се посочват в плана за управление на речния басейн.


Чл. 23. (1) Мониторингът на количественото и на химичното състояние на подземните води може да се извършва едновременно.

(2) Мониторингът на количественото състояние може да се провежда в други представителни за тялото пунктове.


Чл. 24. (1) Програмите за мониторинг на подземните води се създават така, че:

1. задължително да обхванат подземните водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и осигуряват средноденонощно водно количество повече от 100 m3;

2. да осигурят надеждна оценка на количественото състояние на всички подземни водни тела или група тела, включително на ресурсите на подземните води;

3. да осигурят последователен и изчерпателен преглед на химическото състояние на подземните води в рамките на всеки речен басейн;

4. да осигурят достатъчна информация за оценка въздействието на водовземането и естественото дрениране върху нивото на подземните води и на водните количества за подземните водни тела, определени като рискови;

5. да откриват наличието на значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсителите, предизвикани от човешка дейност;

6. при определяне на гъстотата на пунктовете и честотата на измерванията, да се вземат предвид краткосрочните и дългосрочните изменения на подхранването на водните тела;

7. за трансграничните подземни води да осигуряват честота на измерванията, достатъчна за оценка на посоката на потока и водното количество, протичащо през държавната граница.

(2) За зоните за защита на водите по чл. 119а, т. 1 и т. 3, буква "а" от Закона за водите в програмите по ал. 1 се предвиждат допълнителни наблюдения, свързани със спецификата на съответната зона и в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 135, т. 2 и 5 от Закона за водите.

(3) Програмите за мониторинг на количественото състояние и за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води съдържат финансов разчет за обезпечаване на изпълнението на планираните дейности.


Чл. 25. Програмите за контролен мониторинг на химичното състояние на подземните води се изготвят въз основа на извършеното характеризиране и оценка на въздействието на човешките дейности върху подземните водни тела за:

1. допълване и потвърждаване на процедурата по оценка на въздействието и за осигуряване на информация, необходима за оценка на значимите и устойчивите тенденции в резултат от естествени изменения и от човешки дейности;

2. всеки период, за който се прилага планът за управление на речен басейн.


Чл. 26. (1) Програмите за оперативен мониторинг се изготвят за установяване на:

1. състоянието на всички подземни водни тела и групи тела, определени като рискови;

2. наличието на всички предизвикани от човешка дейност тенденции за повишаване на концентрациите на всеки замърсител.

(2) Оперативният мониторинг се изпълнява в периодите между програмите за контролен мониторинг.

(3) Честотата на мониторинга по ал. 2 трябва да бъде достатъчна за откриване на съответните въздействия от човешка дейност, но не по-малко от веднъж годишно.

(4) Програмите за оперативен мониторинг се изпълняват за всяко от водните тела или група тела, идентифицирани като рискови въз основа на оценка на въздействието от човешка дейност и резултатите от контролния мониторинг.


Чл. 27. (1) За оценка на химичното състояние на подземните води резултатите от мониторинга във всеки един пункт в рамките на едно водно тяло се обединяват за тялото като цяло.

(2) За химичните параметри, за които са определени стандарти за качество съгласно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите, се изчислява средната стойност на резултатите от мониторинга във всеки пункт в подземното водно тяло или група тела.

(3) Средните стойности по ал. 2 се използват за представяне на съответствието с нивата за добро химично състояние.


Чл. 28. (1) Представянето на резултатите от мониторинга за количественото и химичното състояние се извършва върху карти, които се прилагат към плана за управление на речния басейн.

(2) Върху картите по ал. 1 за количественото състояние се означават:

1. подземните водни тела с добро състояние със зелен цвят;

2. подземните водни тела с лошо състояние - с червен цвят.

(3) Върху картите по ал. 1 за химичното състояние се означават::

1. подземните водни тела с добро състояние със зелен цвят;

2. подземните водни тела с лошо състояние - с червен цвят;

3. подземните водните тела с идентифицирани значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители в резултат от човешка дейност - с черна точка;

4. подземните водните тела, при които е налице смяна на посоката на тенденцията - със синя точка.

(4) Количественото и химичното състояние на подземните водни тела могат да бъдат означени и върху една карта, върху която задължително се нанасят означенията по ал. 3, т. 3 и 4.


Глава пета.
МРЕЖИ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВОДИ

Чл. 29. Мрежите за мониторинг на водите са елемент от програмите за мониторинг по глави II и IV и включват мрежа:

а) за валежи и повърхностни води, включително твърд отток;

б) за подземни води;

в) за морски води;

г) контролно-информационна система за състояние на отпадъчните води.


Чл. 30. (1) Всяка от мрежите по чл. 29. се състои от станции и/или пунктове за наблюдение на състоянието на водите. За мрежата по буква "а" влизат станциите и пунктовете за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие на водите, а по буква "г" - станциите и пунктовете за мониторинг на отпадъчните води.

(2) Всяка мрежа с принадлежащите й станции и пунктове се отразява върху карта с определен мащаб.

(3) За всяка станция и пункт се изисква информационна карта, попълнена на хартиен и електронен носител.

(4) Формите и видът на съдържащата се в картите по ал. 3 информация са еднотипни за категориите води на територията на страната, определени в чл. 3 от Закона за водите, и се одобряват от министъра на околната среда и водите.


Раздел I.
Мрежа за мониторинг на валежи и повърхностни води, включително твърд отток

Чл. 31. Мрежата за мониторинг на валежи обхваща наблюдението на:

1. валежите от облаците - дъжд, сняг, град, суграшица;

2. приземните валежи - роса, слана, поледица, скреж, мокра мъгла.


Чл. 32. Мрежата по чл. 31 се състои от дъждомерни станции, които се изграждат с цел:

1. измерване количеството на падналия валеж за определено време;

2. определяне вида на валежа;

3. измерване продължителността на валежа;

4. оценка на връзката между валежите и количеството и качеството на повърхностните и подземните водни тела.


Чл. 33. (1) Мрежата за валежи се създава по проект, при изготвянето на който се отчитат:

1. анализите по чл. 6, ал. 3, т. 4;

2. броят и разположението на станциите така, че да дават необходимата достоверна информация за всички видове теренни форми - равнинни, хълмисти и планински райони, плата, склонове с различно изложение, морско крайбрежие, долини, за оценка на средногодишния валеж в обхвата на басейновата дирекция и на връзката между валежите, повърхностните и подземните води.

(2) Проектът по ал. 1 трябва да съдържа:

1. брой и разположение на станциите, нанесени върху карта;

2. географски координати;

3. техническа спецификация на средствата за измерване и наблюдение;

4. наблюдавани показатели;

5. норма на валежа, ако е определена;

6. информационна карта за станцията;

7. необходими финансови средства за оборудване на мрежата;

8. експлоатационни разходи за едногодишен период;

9. кадрово осигуряване.


Чл. 34. (1) За всяка дъждомерна станция се съставя информационна карта, съдържаща следната основна информация:

1. местоположение на станцията;

2. географски координати;

3. вида на дъждомера и неговото оборудване;

4. данни за наблюдателя;

5. подробно описание, скица или план за разположението на различни обекти около нея;

6. режим и начин на предаване на информацията.

(2) Информационната карта по ал. 1 се съхранява от органите, които стопанисват станциите.


Чл. 35. (1) В дъждомерните станции задължително се наблюдават и измерват:

1. количеството на валежа;

2. продължителността на валежа;

3. видът на валежа;

4. облачността;

5. метеорологичните явления;

6. снежната покривка;

7. качествен анализ на валежа.

(2) В станциите могат да се извършват и допълнителни наблюдения и анализи за:

1. интензивността на валежите;

2. силата, посоката и времетраенето на вятъра;

(3) Качествен анализ на валежа може да се извършва при необходимост в случаите на инцидентни замърсявания.

(4) Наблюденията върху валежите се съобразяват и с резултатите от анализите по чл. 6, ал. 3, т. 4.


Чл. 36. Редът и начинът за организиране на дейността за обслужване на дъждомерните станции и за провеждане на наблюдения за валежите за целите на управлението на водите се определят с инструкция от министъра на околната среда и водите.


Чл. 37. Мрежата за мониторинг на повърхностни води се създава в съответствие с изискванията на глава II "Програми за мониторинг на повърхностните води".


Чл. 38. Мрежата по чл. 37 се определя чрез:

1. броя и разположението на станциите и пунктовете;

2. информационна карта за всяка станция и пункт;

3. карта с разположението на пунктовете и станциите по водни тела.


Чл. 39. (1) Станциите и пунктовете от мрежата по чл. 37 са на течащи и стоящи води.

(2) Станциите и пунктовете по ал. 1 трябва да гарантират представителност на данните за измерваните показатели.

(3) Станциите и пунктовете се разполагат така, че да характеризират състоянието на водните тела по отношение на:

1. хидроложките условия във водосбора им;

2. екологичното и химичното състояние на повърхностните води;

3. връзката на повърхностните води с валежите и подземните води;

4. връзката с други повърхностни водни тела;

5. твърдия отток.


Чл. 40. Трайната маркировка на станцията или пункта по чл. 39 включва означение за принадлежността им към съответната басейнова мрежа за мониторинг и номерата им.


Чл. 41. Наблюденията, които се извършват в станциите и пунктовете по чл. 39 се определят в програмите за мониторинг.


Чл. 42. Наблюдения и измервания за определени в програмите по чл. 8 показатели чрез автоматични станции се проектират при възможност на трансгранични пунктове и във всички други случаи по преценка на басейновата дирекция.


Раздел II.
Мрежа за мониторинг на подземните води

Чл. 43. Мрежа за мониторинг на подземни води се разработва за всяко водно тяло или група водни тела в съответния район за басейново управление.


Чл. 44. (1) Мрежата за мониторинг на подземните води се състои от пунктове:

1. кладенец или сондаж;

2. извор;

3. минна изработка;

4. дренаж.

(2) Пунктът трябва да гарантира достоверността на показателите за подземния воден обект, за който е проектиран.

(3) Пунктовете се разполагат в рамките на водното тяло, така че наблюденията в тях да характеризират:

1. естественото състояние на подземните води;

2. подхранването на подземните води и връзката им с повърхностните води;

3. връзката с водите от други подземни водни тела.

4. качеството на водите в подземното водно тяло.

(4) Нови пунктове се предвиждат само при отсъствие, недостатъчен брой и необходимост от смяна на съществуващи пунктове.

(5) Гъстотата на пунктовете от мрежите за мониторинг на подземните води се определя така, че:

1. за водните тела, идентифицирани като рискови, да включват достатъчно на брой пунктове за оценка:

а) на въздействията от водовземането и естественото дрениране на подземните води върху количественото им състояние;

б) на химичното състояние;

2. за трансграничните подземни водни тела, освен изпълнение на изискванията по т. 1, букви "а" и "б", броят на пунктовете да осигури и оценка на посоката на потока и количеството на подземните води, протичащи през държавната граница.


Чл. 45. (1) За определяне мрежите за всяко подземно водно тяло се използват:

1. наличните данни за характеризиране на подземното водно тяло;

2. оценката на количественото състояние на водното тяло, включително ресурсите на подземните води;

3. оценката на химичното състояние на водното тяло, включително естествено повишените концентрации на вещества и въздействието на човешката дейност;

4. наличието и разположението на зоните за защита на водите;

5. резултатите от изпълнения мониторинг на подземните води.

(2) За мрежите по ал. 1 се определят:

1. броят и разположението на пунктовете за всяко водно тяло, включително географските координати, надморската височина на терена и на точката на измерване;

2. взаимовръзките с други пунктове за мониторинг на водите;

3. конструкцията на пунктовете;

4. оборудването на пунктовете със стационарни съоръжения за измерване.

(3) За мрежите по ал. 1 се съставят:

1. карти с местоположение на пунктовете;

2. информационна карта за всеки пункт.


Чл. 46. (1) Конструкцията на пункта включва подземното и надземното му оборудване, включително трайна маркировка, и:

1. съответства на предназначението на пункта;

2. осигурява надеждната му защита.

(2) Трайната маркировка на пункта включва означение за принадлежността му към съответната мрежа, номера на пункта и указание за собствеността му, както и трайно обозначение на точката за измерване.


Раздел III.
Мрежа за мониторинг на морските води

Чл. 47. (1) Мрежата за мониторинг на Черно море се състои от:

1. станции и пунктове за наблюдение на екологичното и химичното състояние на крайбрежните морски води и седименти;

2. пунктове за наблюдение на химичното състояние на териториалните морски води.

(2) Пунктовете по ал. 1, т. 1 се разполагат на определено разстояние от брега извън прякото въздействие на бреговата зона така, че да характеризират екологичното и химическото състояние на водите.

(3) Пунктовете по ал. 1, т. 2 се разполагат така, че да характеризират химическото състояние на териториалните морски води.


Чл. 48. (1) Мрежата за мониторинг на Черно море трябва да осигурява:

1. класифициране на състоянието на водните тела в крайбрежни морски води;

2. оценка на риска;

3. оценка на дългосрочните промени в природните условия;

4. анализ и оценка на ефективността на съществуващите мрежи за мониторинг;

5. оценка на промените в състоянието на водните тела, определени в риск, в отговор на прилагането на мерки за подобряване и/или предотвратяване на влошаването;

6. изясняване на причините водните тела да не постигнат целите, където причините са неизвестни;

7. изясняване на обхвата и въздействието от инцидентни замърсявания;

8. използване за процеса на интеркалибрация;

9. опазване на защитените територии;

10. определяне на референтни условия.

(2) Броят и разположението на станциите и пунктовете се определят така, че наблюденията в тях да осигуряват получаването на достатъчна и достоверна информация за състоянието на морските води във времеви и териториален аспект, като се отчитат промените в естествените условия и на въздействието от човешка дейност.


Чл. 49. Мрежите за мониторинг по ал. 1 и схемите за анализ трябва да осигуряват достатъчно ниво на статистическа точност и прецизност на резултатите, както и определянето на екологичното и химичното състояние на всяко отделно водно тяло.


Чл. 50. (1) Дълбочините на вземане на проби във воден стълб в пунктовете се определят в зависимост от дълбочината в района.

(2) В пунктовете по чл. 47, ал. 1, т. 1 пробите се вземат от повърхностния и придънния воден слой в пункта, както и достатъчно брой проби от междинния слой, за да се осигури представителност на резултатите от измерванията.

(3) В пунктовете по чл. 47, ал. 1, т. 2 пробите се вземат от повърхностния и придънния воден слой в пункта или до границата на разпространение на кислорода в дълбочина, както и достатъчно на брой проби от междинния слой, за да се осигури представителност на резултатите от измерванията.

(4) За вземане на проби от зоната на термоклина се използва подходящо оборудване, което позволява определяне на дълбочината му чрез измерване на място.

(5) Обвързването на биологичния мониторинг в пунктовете с измервания на концентрациите на физико-химични елементи във води и седименти трябва да осигурява получаване на достатъчна и достоверна информация за зависимостта и баланса между тях.

(6) За осигуряване на измерванията е необходимо използването на най-добрите налични методи и оборудване за вземане на проби и за лабораторен анализ.


Чл. 51. При необходимост от изследвания по чл. 6, ал. 7 в програмите могат да се включват допълнителни биологични елементи - зоопланктон, рибна фауна, морски бозайници и орнитологични наблюдения. Те се включват по специфична схема в зависимост от необходимостта от определяне на въздействието от интродуцирани видове в екосистемата и зависимостите в хранителната верига.


Чл. 52. (1) За осигуряване на финансова ефективност водните тела може да се групират за целите на мониторинга, ако са достатъчно подобни във всички важни характеристики, и групова оценка може да се прави чрез представителни проби.

(2) Всяка група от водни тела трябва да е индивидуална и да осигурява достатъчна точност при оценките.

(3) Решенията за групиране на водни тела трябва да включват оценка на хомогенността на групата и оценка на риска от погрешно класифициране на групата при осредняване на класификацията на всяко едно от водните тела.


Чл. 53. Броят и разположението на станциите и пунктовете от мрежата за мониторинг на Черно море и на наблюдаваните показатели се съобразяват и с изискванията на международни конвенции, споразумения и програми, по които държавата е страна.


Чл. 54. Разположението на станциите се съгласува с Министерството на транспорта и при необходимост с Министерството на отбраната.


Раздел IV.
Контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води

Чл. 55. Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води включва обектите, формиращи отпадъчни води, които заустват в повърхностни води и подлежат на разрешителен режим по Закона за водите, както и тези, за които се изисква издаване на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда.


Чл. 56. (1) Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води съдържа данни за:

1. обект, формиращ отпадъчни води;

2. вид на производството съгласно национален класификатор на икономическите дейности;

3. разрешително за водоползване, БУЛСТАТ на титуляря на разрешителното;

4. разрешително за заустване/комплексно разрешително, БУЛСТАТ на титуляря на разрешителното;

5. водния обект, в който се заустват отпадъчните води;

6. географските координати на мястото/местата на заустване;

7. годишно количеството на заустените отпадъчни води и измервателно устройство;

8. количественото и химическото състояние на заустените отпадъчни води от извършения мониторинг;

9. съоръжения за пречистване на отпадъчните води;

10. резултати от извършените контролни проверки, в т. ч. санкции и глоби;

11. контролираща регионална инспекция по околна среда и води;

12. контролираща басейнова дирекция.

(2) Информацията за състоянието на отпадъчните води в контролно-информационната система постъпва от:

1. собствения мониторинг, провеждан от лицата по чл. 61, ал. 1, т. 1, 3 и 4;

2. мониторинга на отпадъчните води, провеждан съгласно чл. 151, ал. 4, т. 1 от Закона за водите.


Чл. 57. Дейността по планирането на мониторинга на отпадъчните води се осъществява от басейновите дирекции, като по отношение на неговото провеждане и на възможностите за лабораторно изпълнение се съгласува със съответната/съответните регионална/и инспекция/и по околна среда и води и с Изпълнителната агенция по околна среда.


Чл. 58. (1) Дейността по провеждане на мониторинга на отпадъчните води на национално ниво се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда.

(2) Дейността по провеждане на мониторинга на отпадъчните води на регионално ниво се осъществява от съответните регионални инспекции по околната среда и водите в границите на териториалния им обхват.

(3) Басейновите дирекции могат да участват по преценка в провеждането на мониторинга на отпадъчните води.


Чл. 59. (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите ежегодно дават предложения на съответната басейнова дирекция и на Изпълнителната агенция по околна среда за актуализиране на списъците на обектите, формиращи отпадъчни води, по чл. 151, ал. 4, т. 5 от Закона за водите.

(2) Списъците по ал. 1 се утвърждават от министъра на околната среда и водите.


Чл. 60. Редът и начинът за събиране, предоставяне, съгласуване и обработка на информацията за състоянието на отпадъчните води се определят с инструкция на министъра на околната среда и водите.


Глава шеста.
СОБСТВЕН МОНИТОРИНГ

Чл. 61. (1) Собствен мониторинг на водите се провежда от:

1. титулярите на разрешителни за водовземане и/или ползване на водни обекти, в т. ч. на разрешителни за заустване на отпадъчни води и на разрешителни за отвеждане на замърсители в подземни води, издадени по реда на Закона за водите, ако това е предвидено в разрешителното;

2. юридическите лица с учредено особено право на водовземане на минерална вода - изключителна държавна собственост, ако това е предвидено в договора за концесия;

3. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг с издадено решение по оценка за въздействие върху околната среда;

4. операторите на инсталации и съоръжения, които при условията в издаденото им комплексно разрешително по реда на ЗООС се задължават да провеждат собствен мониторинг на водите;

5. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг по смисъла на наредбата по чл. 135, т. 5 от Закона за водите;

6. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг във връзка с отстраняване на минали екологични щети;

(2) Собствен мониторинг на водите се провежда и от други лица, извън посочените в ал. 1, когато това се изисква по силата на издаден нормативен или административен акт.


Чл. 62. (1) Лицата по чл. 61, ал. 1, т. 1 и 4 провеждат собствен мониторинг в съответствие с изискванията в разрешителните.

(2) При провеждането на мониторинга лицата по чл. 61, ал. 1, т. 1 изпълняват програма, изискванията към която се определят в разрешителните, издадени по реда на наредбите по чл. 135, т. 1а., 2 и 13.


Чл. 63. (1) Лицата по чл. 61, ал. 1, т. 3, 5 и 6 и тези по ал. 2 разработват план за провеждането на собствен мониторинг, съобразен с поставените условия в съответния акт, с който се изисква разработването на плана.

(2) При разработването на плана или изготвянето на комплексно разрешително се отчита и спецификата на наблюденията, регламентирани в наредбите по чл. 135, т. 4, 5, 7, 8 и 10 от Закона за водите.

(3) Планът или условията в комплексното разрешително за водите от депа за отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците се разработват и в съответствие с изискванията по приложение № 3 от Наредба № 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83 от 2004 г.).


Чл. 64. (1) Съдържанието на плана или на условията в комплексното разрешително за собствен мониторинг на подземни и повърхностни води включва следните основни елементи:

1. описание на обекта, за който се извършва мониторинг;

2. разположение на пробовземните точки, респ. на пунктове за мониторинг, в т. ч. тяхното предназначение, местоположение, отразено на карта с подходящ мащаб, географски координати, конструкция;

3. наблюдавани показатели за количество и качество и средства и методи за тяхното измерване;

4. честота и продължителност на наблюденията, включително време на наблюдение;

5. информационна карта за всеки пункт;

6. условия за експлоатация на системата за мониторинг;

7. анализ на данните от мониторинга и форма на предоставяне на резултатите;

8. критерии за своевременно уведомяване;

9. функционални връзки по предоставяне на информацията от мониторинга;

10. други изисквания, поставени към съдържанието на плана, в зависимост от спецификата на обекта.


Чл. 65. (1) Планът за собствен мониторинг се одобрява от органа, който го е изискал.

(2) При одобряване на плана или в разрешителните по чл. 61, ал. 1, т. 1 и 4 се определя информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят за включване в информационната система за водите и в контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води, както и реда, начина, мястото и срока за нейното представяне.


Чл. 66. Разходите за проектиране, изграждане и експлоатация на пунктовете за собствен мониторинг са за сметка на задължените лица по чл. 61, ал. 1.


Глава седма.
РЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЕКСПЛОАТАЦИЯ, ПОДДРЪЖКА, КОМУНИКАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ И ЛАБОРАТОРНО ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ НА МРЕЖИТЕ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВОДИТЕ

Раздел I.
Експлоатация и поддържане на мрежите за мониторинг на водите

Чл. 67. Експлоатацията на мрежите по чл. 29 включва дейности по тяхното стопанисване и обслужване.


Чл. 68. Стопанисването на мрежите включва стопанисване на станции и пунктове за мониторинг.


Чл. 69. (1) Стопанисването на станциите включва дейности по:

1. оценка на състоянието на станцията за мониторинг;

2. провеждане на профилактика;

3. планов ремонт;

4. авариен ремонт;

5. подобрение на оборудването на станциите;

6.подготовка на финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните в тях дейности.

(2) Стопанисването на пунктовете включва дейности по:

1. поддържане на терена в състояние, удобно за вземане на проби и полеви измервания и изследвания;

2. възстановяване на маркировка;

3. осигуряване и поддържане на достъп до пунктовете;

4. подготовка на финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните в тях дейности.

(3) Дейностите по ал. 1 и 2 се планират от директора на басейновата дирекция ежегодно до 30-о число на юли с оглед планиране и включване на съответните разходи в бюджета на Министерството на околната среда и водите за следващата година.

(4) Дейностите по стопанисване на мрежите за собствен мониторинг се изпълняват от лицата по чл. 61.


Чл. 70. (1) Обслужването на мрежите включва дейности по:

1. наблюдения на количеството и вида на валежите;

2. планиране на пробонабиранията и измерванията;

3. наблюдения на нивата и количеството на повърхностните и подземните води;

4. вземане на проби;

5. консервиране на пробите и транспортирането им до съответната лаборатория;

6. изпитване на проби;

7. текущ оглед на състоянието на водния обект, полеви изследвания и отразяване на наблюденията в протокол;

8. подготовка на финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните в тях дейности.

(2) Планирането на дейностите по ал. 1 се извършва от директора на басейновата дирекция, ежегодно до 30-о число на юли с оглед планиране и включване на съответните разходи в бюджета на Министерството на околната среда и водите за следващата година.

(3) Дейностите по обслужване на мрежите за собствен мониторинг се изпълняват от лицата по чл. 61.


Раздел II.
Лабораторно обслужване на мрежите за мониторинг на водите. Осигуряване и контрол на качеството на данните

Чл. 71. Изпитванията на проби се извършват от акредитирани лаборатории.


Чл. 72. (1) Наблюденията, измерванията, вземането, консервирането и изпитванията на проби се извършват съгласно български или международни стандарти.

(2) В случаите, в които липсват български или международни стандарти, дейностите по ал. 1 се извършват по утвърдени от министъра на околната среда и водите методи.

(3) Методите по ал. 2 се предлагат от Изпълнителната агенция по околна среда и се разглеждат и от Висшия консултативен съвет по водите.


Чл. 73. (1) Измерванията, вземането на проби и анализите се извършват със сертифицирани прибори и съдове, подлежащи на периодичен метрологичен контрол или калибрирани съгласно утвърдени методики за вътрешно калибриране.

(2) Метрологичният контрол се извършва по реда на глава четвърта от Закона за измерванията.


Чл. 74. (1) Всяка акредитирана лаборатория трябва да разполага с изградена система за управление, която регламентира мерките за контрол върху достоверността и точността на резултатите от изпитването.

(2) Съответната лаборатория изготвя програма за контрол на качеството на данните.

(3) Програмата по ал. 2 включва:

1. процедура за вътрешен контрол на качеството на данните - контролни проверки, контролни карти, използвани сертифицирани референтни материали и др.

2. процедура за външен контрол на качеството на данните - участие в междулабораторни сравнителни изпитвания поне веднъж в периода на акредитация.


Чл. 75. Всички лаборатории, включени в мониторинга на водите, ежегодно представят в Изпълнителната агенция по околна среда до 30 ноември програмите по чл. 74, ал. 2 за оценка, контрол и обобщаване качеството на данните от мониторинга.


Чл. 76. (1) Всички лаборатории, включени в мониторинга на водите, ежегодно представят на съответната басейнова дирекция:

1. резултатите от програмите по чл. 74, ал. 3, т. 2;

2. границите на откриване на използваните методи за анализи.

(2) Представяните резултатите от измерванията трябва да включват информация за:

1. крайните мерни единици;

2. комбинирана неопределеност;

3. доверителен интервал.


Раздел III.
Информационно и комуникационно осигуряване на система за мониторинг на водите

Чл. 77. Информационното осигуряване на система за мониторинг на водите включва:

1. събиране на информация от мрежите за мониторинг на водите и от мрежите за собствен мониторинг на басейново ниво и предаване на национално ниво;

2. съхраняване и организиране на информацията в информационна система за мониторинг на водите на басейново и национално ниво;

3. визуализация на информацията.


Чл. 78. (1) Събирането на информацията включва данни за:

1. идентификация на пункта чрез информационна карта;

2. наблюдения и измервания;

3. характеристика на водния обект по време на вземане на проби и измерване;

4. вземане, консервиране и транспортиране на проби;

5. изпитвания на проби.

(2) Резултатите по ал. 1 се записват в протоколи за вземане на проби и протоколи за изпитване с унифициран формат съгласно изискванията за акредитация.

(3) В началото на всеки месец до 15-о число протоколите за вземане на проби и изпитване от наблюденията на мрежите за мониторинг на водите през предходния месец се предават от регионалните лаборатории към Изпълнителната агенция по околна среда в съответната басейнова дирекция на хартиен и магнитен носител.


Чл. 79. Протоколите по чл. 78, ал. 2 се събират и съхраняват от басейновите дирекции на хартиен носител и се организират в информационна система.


Чл. 80. Информационната система за водите се организира и функционира на:

1. басейново ниво - в басейновите дирекции;

2. национално ниво - в Изпълнителната агенция по околна среда и в Министерството по околната среда и водите.


Чл. 81. (1) Информационна система за мониторинг на водите обхваща:

1. специализирани бази данни от провеждания по реда на тази наредба мониторинг на водите;

2. специализирани бази данни от извършения мониторинг и контрол за състоянието на отпадъчните води от регионалните инспекции по околната среда и водите;

3. специализирани бази данни от провеждания мониторинг върху фактори на околната среда, използвани при оценката на състоянието на водите.

(2) Данните по ал. 1, т. 2 и 3 са обвързани с географската информационна система.


Чл. 82. (1) Информационната система съдържа данни от информационната карта на пунктовете за мониторинг, както и данни за:

1. района за басейново управление на водите;

2. кода на пункта;

3. координатите на пункта;

4. подбасейна;

6. поречието;

7. водния обект;

8. типа на водното тяло;

9. характеристиката на обекта и метеорологичните условия по време на вземане на проби;

10. дълбочината на вземане на проби (за езера, язовири и морски води);

11. измерените нива и количества (за реки и подземни и отпадъчни води);

12. резултатите от изпитванията на проби.

(2) Системата по ал. 1 осигурява графични и таблични изходи за:

1. данните по ал. 1;

2. оценка на екологичното и химичното състояние на повърхностни води;

3. оценка на количественото и химичното състояние на подземни води;

4. оценка на риска водните тела да не постигнат поставените целите за опазване на околната среда;

5. оценка на риска от настъпване на неблагоприятни явления, свързани с водите;

6. статистическа обработка, моделиране, оценка, прогноза и предупреждение.


Чл. 83. Визуализацията на информацията за оценка на състоянието се реализира чрез географска информационна система във вид на карта с оцветяване.


Чл. 84. Данните за информационната система по чл. 82, ал. 1 се събират от:

1. басейновите дирекции - за мрежите за мониторинг на валежите, повърхностните и подземните води;

2. регионалните инспекции по околната среда и водите - за обектите, включени в контролно-информационна система за отпадъчните води, и фактори на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите;

3. дирекциите на националните паркове - за компонентите и факторите на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите;

4. контролиращият орган по издадените разрешителни по Закона за водите.


Чл. 85. Басейновите дирекции извършват контрол и оценка на данните на басейново ниво.


Чл. 86. Данните по чл. 84 се въвеждат в информационна система за мониторинг на водите на басейново ниво и се предават за въвеждане в системата на национално ниво.


Чл. 87. (1) Всяко лице може да ползва данните за състоянието на водите по реда на чл. 180, ал. 2 от Закона за водите.

(2) Лицата, провеждащи собствен мониторинг и предоставящи данни за включване в информационна система за мониторинг на водите, могат да ползват информацията за състоянието на водите за конкретния район безвъзмездно.


Чл. 88. (1) Комуникационното осигуряване на мониторинга на водите включва внедряването на съвременни информационни технологии и комуникации, осигуряващи обмена на информацията за състоянието на водите.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 се разработват проекти, съдържащи необходимите технически средства за комуникационно осигуряване на мониторинга на водите.


Глава осма.
УПРАВЛЕНИЕ НА МОНИТОРИНГА НА ВОДИТЕ

Чл. 89. (1) Мониторингът на водите се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите.

(2) За целите на управлението на мониторинга министърът на околната среда и водите:

1. одобрява програмите за мониторинг на водите, разработени от басейновите дирекции;

2. координира провеждането на мониторинг на водите на национално и басейново ниво, в т. ч. на мониторинг на валежите и за наблюдение и прогнози на рискови фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие върху водите;

3. създава специализирани база данни, карти, регистри и информационна система за състоянието на водите на национално и на басейново ниво;

4. утвърждава методики за изследване на води в случаите, когато липсват български стандарти, както и методики за анализ на данните от мониторинг на водите;

5. издава периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България;

6. извършва оценки и прогнози за количеството и качеството на водите на национално ниво;

7. възлага определянето на национално ниво на стойностите на стандартите за качество на околната среда за основните замърсители, посочени в наредбата по чл. 135, т. 9 на Закона за водите.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда::

1. провежда лабораторни и полеви изследвания за определяне на състоянието на водите;

2. провежда мониторинг на водите на национално ниво;

3. поддържа информационна система за мониторинг на водите на национално ниво, в т. ч. контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води;

4. разработва и предлага на министъра на околната среда и водите за утвърждаване методики за изследване на води в случаите, когато липсват български стандарти;

5. поддържа географска информационна система за водите на национално ниво, в т. ч.:

а) допълва и коригира географската информационна база данни за водите, състояща се от графични и атрибутни данни;

б) извършва геостатистически, географски и статистически анализи за състоянието на околната среда, в т. ч и на водите;

в) поддържа национална релационна база данни за водите;

г) съгласува единно геокодиране с помощта на уникални идентификатори на информацията в релационната база данни и географската информационна база данни за водите;

6. подготвя доклад за състоянието на водите на национално ниво, който е част/раздел от доклада за състоянието на околната среда по чл. 22, ал. 1 ЗООС;

7. създава, обработва и докладва информация за състоянието на водите до международни институции, в т. ч. Европейска агенция по околна среда.

(4) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите в границите на териториалния й обхват:

1. провежда мониторинг на отпадъчните води;

2. поддържа база данни за извършения мониторинг и контрол за състоянието на отпадъчните води;

3. поддържа в актуално състояние списъците на обектите, формиращи емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества;

4. контролира изпълнението на собствения мониторинг за отпадъчните води в предвидените от Закона за водите случаи.


Чл. 90. (1) Директорът на басейновата дирекция за определен район за басейново управление планира и участва в провеждането на дейностите по мониторинг на водите, събира, съхранява, обобщава данните, анализира и докладва за получените резултати.

(2) Дейностите, свързани с провеждане на мониторинг на водите, включват:

1. експлоатацията, стопанисването и поддържането на пунктовете и станциите за мониторинг на водите, в т. ч. и за валежите в рамките на басейновия обхват и тези за наблюдение и прогнози на рискови фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие върху водите;

2. разработването на програми за мониторинг на водите;

3. представянето на министъра на околната среда и водите за одобряване програмите за мониторинг на водите и изпълнение на одобрените програми;

4. планирането и участието в провеждането на мониторинга на водите;

5. събирането, съхраняването, обобщаването, анализирането и оценката на данните, вкл. за:

а) валежите и на нивата на повърхностните и подземните води;

б) химическото и екологичното състояние на водите;

в) отпадъчните води;

6. подържането на специализирани бази данни, карти и информационна система за водите на басейново ниво;

7. извършването на контрол на изпълнението на собствения мониторинг;

8. издаването на периодичен бюлетин за състоянието на водите;

9. извършването на оценки и прогнози за количеството и качеството на водите на басейново ниво;

10. извършването на измервания, наблюдения и лабораторни анализи, които не се изпълняват от регионалните лаборатории към Изпълнителната агенция по околна среда за оценка на състоянието на водите в пунктовете за мониторинг в рамките на района за басейново управление;

11. актуализирането на програмите за мониторинг в случаите по чл. 159, ал. 2 от Закона за водите;

12. установяването на негативните процеси в рамките на водните обекти и прогнози за тяхното развитие;

13. изготвянето на предупреждения при установени замърсявания, контрол върху развитието им и оценка на ефективността на предприетите действия.


Чл. 91. Директорите на дирекциите на националните паркове в границите на територията на националния парк организират и ръководят:

1. извършването на наблюдение и контрол върху компонентите и факторите на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите;

2. ежегодното предоставяне на данните и информацията от провеждания мониторинг на водите на басейновата дирекция, в чийто район се намира съответната дирекция.


Чл. 92. В случаите, в които подземен воден обект е разположен в териториите на няколко района за басейново управление на водите, дейностите по чл. 90, ал. 2 се координират между съответните басейнови дирекции, като се отчита хидравличното единство на водния обект.


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Екорегион" е териториална единица, в която са проявени приблизително едни и същи растителни и животински елементи, обусловени от еднотипни климатични влияния, геологично развитие и историческо развитие на флората и фауната.

2. "Значими количества" са такива количества, които изпуснати във водното тяло, могат да окажат съществено отрицателно влияние върху състоянието на съответното водно тяло или да доведат до неспазване на целите за опазване на околната среда.

3. "Референтни условия" означава специфично за даден тип водни тела състояние в настоящето или в миналото, когато е нямало или е имало много малки изменения в стойностите на биологичните елементи за качество, каквито биха могли да се регистрират при отсъствие на въздействие от човешка дейност. Биологичните референтни условия трябва да се представят чрез стойностите на биологичните елементи за качество при изчисляването на съотношението на екологичното качество и последващото класифициране на екологичното състояние.

4. "Остро състояние на токсичност" е въздействие, при което токсичният агент е в концентрации и с продължителност, предизвикващи пълно разрушаване на водните организмови съобщества.

5. "Хронично състояние на токсичност" е подтискане на жизнената активност на водните организми чрез пряко отровно действие или биоакумулация на токсичните агенти.

6. Употребените в наредбата термини: "воден режим", "воден баланс", "водни ресурси","водовземане","замърсяване", "минерални води", "мониторинг на водите", "повърхностни води", "подземни води", "праг на замърсяване на подземните води", "речен басейн", "воден обект", "водно тяло", "вода за питейно-битови цели", "екологично състояние на повърхностните води", "количествено състояние на подземните води", "езеро", "стандарт за качество на околната среда", "замърсител", "крайбрежни морски води", "опасни вещества", "повърхностно водно тяло", "изкуствено водно тяло", "силно модифицирано водно тяло", "подбасейн", "подземно водно тяло", "преходни води", "район за басейново управление", "река", "приоритетни вещества", "състояние на повърхностните води", "състояние на подземните води", "трансгранични води", "значима и устойчива тенденция на замърсяване на подземните води", "териториални морски води", са дефинирани в Закона за водите.

7. Употребеният в наредбата термин "базово ниво" е по смисъла на наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.


Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 135, т. 14 от Закона за водите.


§ 3. Наредба № 5 от 2000 г. за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на Националната система за мониторинг на водите (ДВ, бр. 95 от 2000 г.) се отменя.


§ 4. Определянето на референтни условия за типовете повърхностни водни тела се извършва по реда на наредбата по чл. 135, т. 9 от Закона за водите.


§ 5. Инструкциите по чл. 36 и 60 и методиките по чл. 5, ал. 4 и чл. 20, т. 1 се издават в срок до една година от влизане в сила на тази наредба.


§ 6. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник".


Приложение № 1 към чл. 12, ал. 1, т. 1


Таблица 1



Елементи за Реки Езера/ Преходни Край-
качество   язовири   брежни
        морски
1 2 3 4 5
БИОЛОГИЧНИ        
Фито-        
планктон ** 6 месеца 6 месеца 6 месеца 6 месеца
Друга водна        
флора 3 години 3 години 3 години 3 години
Макробезгръб-        
начни 3 години 3 години 3 години 3 години
Риби 3 години 3 години 3 години  
ХИДРОМОР-        
ФОЛОГИЧНИ        
Непрекъснатост 6 години      
Хидрология * 1 месец 1 месец    
Морфология 6 години 6 години 6 години 6 години
ФИЗИКО-        
ХИМИЧНИ        
Температурни        
условия 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца
Кислороден        
режим 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца
Соленост/        
електропрово-        
димост 3 месеца 3 месеца 3 месеца  
Биогенни        
условия 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца
Киселинно-        
алкална        
реакция 3 месеца 3 месеца    
Други        
замърсители 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца
Приоритетни        
вещества 1 месец 1 месец 1 месец 1 месец
         

* Минималната честота на измерване (определяне) съвпада с честотата на вземане на проби за изследване на качеството на водите.

**Фитопланктон - само за р. Дунав.


Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2



Брой на обслужваното Честота
население  
до 10 000 4 пъти годишно
от 10 000 до 30 000 8 пъти годишно
над 30 000 12 пъти годишно
   


Приложение № 3 към чл. 17, ал. 1



Класификация на Цветово
екологичното състояние обозначение
Много добро Синьо
Добро Зелено
Умерено Жълто
Лошо Оранжево
Много лошо Червено
   


Приложение № 4 към чл. 17, ал. 2



Класификация Цветово обозначение
на екологич-  
ния потенциал изкуствени силно модифи-
  водни тела цирани водни тела
Добър и Равни зелени и Равни зелени и
по-висок светлосиви тъмносиви ивици
  ивици  
Умерен Равни жълти и Равни жълти и
  светлосиви тъмносиви ивици
  ивици  
Лош Равни оранжеви Равни оранжеви и
  и светлосиви тъмносиви ивици
  ивици  
Много лош Равни червени Равни червени и
  и светлосиви тъмносиви ивици
  ивици  
     


Приложение № 5 към чл. 18, ал. 2



Класификация на Цветово
химичното състояние обозначение
Добро синьо
Непостигащо добро състояние червено
   


Приложение № 6 към чл. 20, т. 1



  Фактор на
  безопасност
Най-малко една L(E)C50 от изпитване 1000
за остра токсичност на всяко от трите  
трофични нива на базовите таксони  
Една NOEC (концентрация без видим 100
ефект) от изпитване за хронична ток-  
сичност на риби или дафния, или пред-  
ставителен организъм за солени води  
Две NOEC (концентрация без видим 50
ефект) от изпитване за хронична ток-  
сичност на видове, представящи две  
трофични нива (риби и/или дафния  
или представителен организъм за  
солени води и/или водорасли)  
NOEC (концентрация без видим ефект) 10
от изпитване за хронична токсичност  
на най-малко три вида (обикновено  
риби, дафния или представителен  
организъм за солени води и водорасли),  
представящи три трофични нива  
Други случаи, включващи данни от Оценка
мястото на вземане на проби или според
моделни екосистеми, които позволяват случая
изчисляване и прилагане на по-пре-  
цизни фактори на безопасност  
   



Новини


 
 
 

Законодателство и актове във връзка с COVID-19


 

Спектър


 

rss
Посети форума