'' ДАНЕВ " АДВОКАТСКА КАНТОРА - ВАРНА


Варна, ул. "Страхил Войвода", № 14, партер, monteskio@lex.bg lawyer_danev@abv.bg
Начало
ДЕЙНОСТ И ПАРТНЬОРИ
СТАТИИ - ПРАВО НА ОСИГУРИТЕЛНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ТРУДОВ ДОГОВОР / 2004Г./
СТАТИЯ- ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ / 2004Г./
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТРУДОВО ПРАВО & ОСИГУРИТЕЛНО ПРАВО& НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО И ПРОЦЕС
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО & ТЪРГОВСКО ПРАВО& OБЛИГАЦИОННО ПРАВО
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ СЕМЕЙНО ПРАВО & НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО & ВЕЩНО ПРАВО& ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕС
За контакти
Линкове
 
Друг сайт
English

СТАТИИ - ПРАВО НА ОСИГУРИТЕЛНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ТРУДОВ ДОГОВОР / 2004Г./


ТЕМА: " ПРАВО НА ОСИГУРИТЕЛНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ"


1. Предговор

По своята правна същност осигурителните обезпечения са субективно право на осигуреното лице към осигурителния орган, т.е. те са резултат от прехвърляне на риска (непредоставяне на работна сила, при което лицето се лишава от трудов доход) от осигурителя върху осигурителния орган. Тези обезпечения възмездяват, до известна степен липсата на трудов доход на осигуреното лице, която липса възниква при наличието на изрично установени в Конституцията (правната им основа) и доразвити в КСО предпоставки. Такива предпоставки са реализиралите се социални рискове за осигурените лица. По действащото осигурително право осигурени социални рискове са:
- Временната неработоспособност;
- Временната намалена работоспособност;
- Инвалидност;
- Майчинство;
- Безработица;
- Старост1;
- Смърт.

2. Субекти на правото на осигурителни обезпечения.
По принцип субекти на правото на осигурителни обезпечения са осигурените, за определен социален риск лица, за които рискът се е реализирал. Но има изключения2. Според непосредственото си
предназначение осигурителните обезпечения биват парични обезщетения и парични помощи.
2.1. Осигурените за всички осигурени социални рискове лица имат право на:
2.1.1. Парични обезщетения за:
а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно - курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.
б) временна намалена работоспособност при трудоустрояване поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест.
в) трудоустрояване при беременност и кърмене
г) бременност и раждане
д) отглежадне на малко дете
е) безработица
2.1.2. Парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия
б) профилактика и рехабилитация
в) помощно - технически средства, свързани с увреждането
г) еднократна помощ при раждане
д) отглеждане на малко дете - до навършване на една година
е) отглеждане на дете до навършване на осемнадесет години
ж) безработица
з) при смърт на осигуреното лице

2.2. Осигурените лица само за трудова злополука и професионална болест имат право на:
2.2.1. Парични обезщетения за:
а) временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно - курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и лечение
2.2.2. Праични помощи за:
а) профилактика и рехабилитация
б) помощно - технически средства, свързани с увреждането
в) при смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест
2.3. Осигурените лица само за инвалидност поради общо заболяване и за смърт, имат право на:
2.3.1. Праични помощи за:
а) помощно - технически средства, свързани с увреждането
б) при смърт на осигуреното лице

3. Диференциацията на осигурителните обезпечения е продиктувана от разликат в основанията, на които се дължат паричните обезщетения и паричните помощи. Чрез таблицата ще представя характерините разграничителни белези.
Сравнителна таблица
Осигурителни обезщетения Осигурителни помощи
1. Предоставят се по-често
2. Имат характер на редовни периодични дългосрочни плащания
3. Изплащат се през целият период на реализация на социалния риск 1. По-рядко се предоставят
2. Имат краткотраен (инцидентен) характер. Изплащат се в ограничени случаи - при точно определен от правна норма социален риск (при внезапно възникнали нужди)
3. Изплащат се за точно определено от закона време независимо дали социалния риск продължава да се реализира

4. След така направеното въведение в материята на осигурителните обезпечения - осигурителни обезщетения и осигурителни помощи, следва същинското изложение по темата.

РАЗДЕЛ І

Осигурителни обезпечения за временна неработоспособност, временна намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест.

1. Същност. Правна уредба.

Докато съществува състоянието на временна неработоспособност и временна намалена работоспособност, осигуреното лице остава без трудови доходи, следствие на което изпада в състояние на тежка материална нужда. Ако това лице е било осигурено за конкретния реализирал се социален риск през периода на това състояние ще получава от фондовете на държавното обществено осигуряване осигурителни обезпечения под формата на парични плащания, които ще заместват до определена степен липсващите трудови доходи на това лице. В този смисъл тези обезпечения имат алиментно значение.
Правната уредба на тези парични плащания се съдържа в (чл. чл. 40 - 47 от КСО, чл. чл. 5 - 8 от НЕВ).

2. Субекти.
Субекти на правото на осигурителни обезпечения за временна неработоспособност, временна намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест са лицата, осигурени за тези социални рискове.

3.Изплащане.
Паричните обезпчения за временна неработоспособност и временна намалена работоспособност се изплащат от точно определен осигурителен фонд, в зависимост от това кой социален риск се е реализирал. Тези плащания се извършват чрез осигурителите в сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения.

4. Обезщетения. Видове.
4.1.Осигурителни обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест.
4.1.1. Правото на парични обезщетения възниква при наличие на следните предпоставки:
а) наличие на най-малко шест месеца осигурителен стаж, на осигурените лица, към момента на реализиране на риска. От това правло съществува изключение - изискването за шест месеца стаж, не се отнася за осигурени лица, не навършили осемнадесет години, които са изпаднали в състояние на временна неработоспособност.
б) наличие на една от формите на временната неработоспособност, които форми се установяват и удостоверяват от компетентни органи чрез издаване на болничен лист.
в) тази форма да се е реализирала
4.1.2. Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест се изплащат от първия ден на настъпване на това състояние, до неговото прекратяване. Съществуват и два атипични случаи, които са изключения.
І а) случай
Когато временната неработоспособност е настъпила до два месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се плаща за срока на неработоспособността, но за не повече от седемдесет и пет календарни дни.
І б) случай
Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочните трудови правоотношения и е била поради общо заболяване, паричното обезщетение се изплаща за не повече от седемдесет и пет календарни дни след прекратяване на правоотношенията.
ІІ случай
Когато временната неработоспособност е причинена от приравнените към общото заболяване рискове (карантина, санаторно - курортно лечение, гледане на болен член от семейството, отстраняване от работа от здравни органи), периодът на изплащане на парично обезщетение е строго фиксиран1.
4.1.3. Осигурителните плащания се изчисляват само за работни дни, като първите три работни дни от неработоспособността, но не за повече от петнадесет работни дни през една календарна година са за сметка на осигурителите.
4.1.4. Размерът на осигурителните обезщетения при временна неработоспособност се определя от два критерия:а) Основата, от която се изчислява обезщетението. Тя е среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски през последните шест месеца, предшестващи месеца на настъпването на неработоспособността.
б) Относителинят размер на обезщетението от така определената основа. Този относителен размер е диференциран - осемдесет на сто при временна неработоспособност поради общо заболяване и приравнените към него случаи и деветдесет на сто при временна неработоспособност поради трудова злополука и професионалнаболест.
4.1.4.1. За Размерът се въвежда ограничение - не може да надвишава среднодневното нетно1 възнаграждение за периода, от който е изчислено обещетението.
4.1.5. Методика2 на изчисляване на болнични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, карантина, гледане на болен.
Пример: Работник е ползвал 5 работни дни от месец февруари 2003 г. като болнични поради общо заболяване. За него това е първи подобен случай от началото на годината, а брутното му възнаграждение за всеки от 6-те предходни месеца е било 300 лева.
Съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО обезщетението за първите 3 работни дни е за сметка на фирмата - работодател, а за останалите 2 дни - за сметка на фонд Държавно обществено осигуряване - фирмата има право да изиска и да получи тази полагаща се сума.
1. Среднодневно брутно възнаграждение за шесте предходни месеца:
- работни дни за периода:
август …………………. 22
септември …………….. 20
октомври ……………… 22
ноември ……………….. 21
декември ……………… 19
януари ………………… 21
общо ………………….. 125 дни
- получени възнаграждения за периода:
6 месеца х 300 = 1800 лв.
- среднодневно брутно възнаграждение за 6-те месеца:
1800  125 раб. дни = 14,40 лв.
2. Полагащо се обезщетение за един ден от болничните:
14,40 х 80 % = 11,52 лв.
3. Удържани суми за осигуровки за предходните 6 месеца:
- за ДОО
300 х 9 % (25 % от 36 % ДОО) = 27 лв.
- за здравно осигуряване
300 х 1,5 % (25 % от 6 %) = 4,5 лв.
- общо 31,50 лв.
4. Облагаеми суми на възнагражденията за 6-те предходни месеца:
300 - 31,5 = 268,50 лв.
5. Удържан данък доход от възнагражденията по таблиците за облагане:
- за всеки от месеците на 2002 г. - 36,24 лв.
- за януари 2003 г. - 32,81 лв.
6. Нетни възнаграждения за периода:
- за всеки от месеците на 2002 г.
300 - 31,50 - 36,24 = 232,26 лв.
- за януари 2003 г.:
300 - 31,50 - 32,81 = 235,69 лв.
- общо:
(232,26 х 5 мес.) + (235,69 х 1 мес.) = 1396,99 лв.
7. Среднодневно нетно възнаграждение за 6-те предходни месеца:
1396,99  125 раб. дни = 11,18 лв.
8. Тъй като (7) е по-малко от изчисленото (2) полагащата се сума следва да се изплати с ограничение - до размера на (7) (чл. 41, изр. посл. КСО):
11,18 х 5 раб. дни = 55,90 лв.
9. От сумата 55,90 лв.:
- за сметка на фирмата работодател са 39,54 (3 раб. дни х 11,18 лв.)
- за сметка на фонд ДОО - 22,36 лв. (11,18 х 2 раб. дни)
10. Изплащане на обезщетението от 55,90 лв.:
- Фирмата - работодател е длъжна да начисли и изплати съответстващите парични обезщетения при окончателно изплащане на заплатата за съответния месец и след внасяне на осигуровките да изиска възстановяване на полагащите се суми от фонд ДОО.
- Получаването1 на суми от фонд ДОО от фирмата работодател най-често става по банков път - чрез платежни искания2.

4.1.6. От така дадения пример се вижда, че обезщетенията поради общо заболяване се "орязват" до размера на нетното възнаграждение за периода. Ако се направи аналогично изчисление за обезщетение при трудова злополука или професионална болест (90 %) също се палучава "орязване" - т.е. по-високия процент не може да се използва3!
4.2. Осигурителни обезщетения при временна намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест.
4.2.1. Правото на тези обезщетения възниква за осигуреното лице при наличието на следните предпоставки:
а) наличие на временна намалена работоспособност, установена и удостоверена от компетентните органи на експертиза на неработоспособността.
б) наличие на трудоустрояване по чл. 317 от КТ
в) намалено трудово възнаграждение на новата работа, на която лицето е трудоустроено
4.2.2. Размерът на дължимото обезщетение представлява разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
4.2.3. Това обезщетение се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 календарни месеца.

5. Осигурителни помощи за временна неработоспособност, временна намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест.
Както споменахме по-горе, осигурителните помощи за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест са вид осигурителни обезпечения, които имат краткотраен, еднократен характер. Тези парични плащания възникват при наличието на изрично изчерпателно изброени в действащото право предпоставки.
5.1. Видове осигурителни помощи
Според конкретното си предназначение и основанието, на което се дължат биват:
5.1.1. Помощ при липса на основание за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Правото на тази парична помощ възниква за осигурените лица при наличието на следните предпоставки:
а) осигуреният да е признат за трайно неработоспособен поради общо заболяване;
б) липса на достатъчен осигурителен стаж, за да бъде отпусната на лицето пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
в) осигуреният да не е трудоустроен на подходяща за здравословното му състояние работа.
Като резултат от горе изложеното, на това осигурено лице се изплаща от фондовете на ДОО осигурителна помощ в размер на следващото му се парично обезщетение за временна неработоспособност в зависимост от признатата група инвалидност за времето, докато му бъде отпусната пенсия за инвалидност, но за не повече от 6 месеца.
5.1.2. Помощи за осъществяване на профилактика и рехабилитация
5.1.2.1. Правото на парична помощ за профилактика възниква, когато е необходимо да се вземат мерки за подобряване условията на труд и работна среда.
5.1.2.2. Праични помощи за рехабилитация се предоставят за укрепване на здравето на осигурените лица след пекарано общо или професионално заболяване или трудова злополука.
5.1.3. Помощи за технически средства, свързани с увреждането.
Правото на тези помощи възниква в полза на най-близките лица на осигурения, когато смъртта му е настъпила докато той е осъществявал трудовата си дейност, заради която е осигурен.
Размерът на този вид осигурителни помощи е две минимални работни заплати.

РАЗДЕЛ ІІ

Осигурителни обезпечения за временна неработоспособност
поради майчинство
(бременност, раждане, кърмене, отглеждане на малко дете)

1. Правна уредба
Основите на правото на осигурителни обезпечения за временна неработоспособност поради майчинство се съдържат в чл. 47, ал. 2 от Конституцията, които са доразвити в чл. чл. 48 - 54 от КСО. Тази специална закрила на жената - бъдеща майка е продиктувана от обстоятелството, че в този период по медицински и здравни показания - издадени от органите по чл. 15 от КСО, жената небива да работи в интерес на нейното здраве, здравословно доизносване на плода, успешно раждане, т.е. тя е временно безвиновно неработоспособна и като резултат е без трудови доходи следствие на реализиралият се социален риск.

2. Видове осигурителни обезпечения за майчинство.
Според основанието, на което се дължат и в зависимост от предназначението си биват: А) Парични обезщетения; Б) Парични помощи.

А) Парични обезщетения за майчинство
Според фазата на развитието на майчинството осигурителните обезщетения се диференцират по следния начин:
А1 Обезщетения при трудоустрояване поради бременност и кърмене
1. Правото на обезщетение при трудоустрояване поради бременност и кърмене възниква при наличието на следните предпоставки:
а) Осигурената за майчинство жена да е бременна или кърмачка. Това обстоятелство се установява с болничен лист.
б) Осигурената бременна или кърмачка да бъде трудоустроена на друга подходяща за нея работа или на същата работа при облекчени условия.
в) На новата работа, следствие на трудоустрояването, бременната или кърмачката да получава по-ниско среднодневно брутно трудово възнаграждение, от възнаграждението, което е получавала преди трудоустрояването й.
г) Трудоустроената бременна или кърмачка да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж, към момента на трудоустрояването й.
2. Този вид осигурително обезщетение се изплаща за цялото време, през което продължава трудоустрояването: на осигурената кърмачка докато ползва отпуска за кърмене на дете по чл. 166 от КТ; на осигурената бременна до излизането й в отпуск за бременност и раждане; на осигурената бременна или кърмачка чрез осигурителя на фонд "Общо заболяване и майчинство" след надлежно представено болничен лист.
Размерът представлява разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното
среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41 от КСО и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно трудово възнаграждение по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната или средното възнаграждение, определено по чл. 41 от КЗОО1, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.
А2 Обезщетения за бременност и раждане
1. Правото на осигурително обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане възниква при наличието на следните предпоставки:
а) бременната жена да е осигурена за риска майчинство поне за един ден преди излизането й в болнични (арг. чл. 40, ал. 1 от КСО).
б) бременността на жената да е навлязла в последния стадий от деветмесечния период на износване на плода. Това ще рече, здравния орган въз основа на медицинските показания да е определил предполагаемата дата на раждане и до нея да остават 45 календарни дни. Това изискване е основателно, целесъобразно, обосновано, с други думи правилно поради факта, че от този момент нататък по медицински и здравни показания жената не би могла да работи в интерес на нейното здраве, здравословното износване на плода, успешно раждане.
От първия ден на тези 45 календарни дни жената е временно неработоспособна и ползва отпуск (болнични) за бременност и раждане в продължение на 135 календарни дни - 45 дни преди предполагаемата дата на раждане и остатъка от 90 дни след раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкъг до 45 дни се ползва след раждането.
2. Размерът на осигурителното обезщетение е 90 % или от среднодневното брутно трудово възнаграждение или от осигурителния доход за предходните шест месеца. В чл. 49, ал. 2 от КСО се съдържа правилото, което установява минимален и максимален размер на този вид обезщетение както следва - минималната работна заплата и нетното трудово възнаграждение за предходните шест месеца.
3. Методиката на изчисляване и определяне размера на осигурителното обезщетение, както и изплащането и получаването на тези1 парични обезщетения са аналогични на тези за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест.
След като се извърши изчислението се налага изводът, че отново този по-висок процент (90 %), с който е осигурен рискът майчинство не може2 да се ползва!
4. Така полученото обезщетение, при нормално развитие на бременността и следващо успешно раждане на живо дете, се изплаща за целия срок от 135 календарни дни, поради факта, че това развитие е желано и осигурено от този социален риск - майчинство.
4.1. Но тъй като е възможно и неблагоприятно развите на тази последна фаза на бременността - раждане на мъртво дете, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането.
4.2. Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка, или почине след 42-ия ден от раждането обезщетението (за 135 календарни дни) се прекратява от следващия ден.
4.3. Когато осигурената жена или осигуреният мъж за всички осигурени социални рискове, които осиновяват дете до навършване на 90 дни от раждането имат право на парично обезщетение в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване, до изтичане на три години от датата, към която се полага това осигурително обезщетение.
4.4. При прекратяване на осигуряването по време на получаване на паричното обезщетение, последното спира да се изплаща след изтичане на 135-те календарни дни, определени за платен отпуск поради майчинство.
А3 Обезщетение за отглеждане на малко дете
1. Правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете възниква при наличие на следните предпоставки:
а) майката (осиновителката) на детето да е осигурена за риска майчинство. Правна последица1 на този факт, че тази майка (осиновителка) ползва обезщетение за:
аа1) отглеждане на малко дете до навършване на две години;
аа2) независимо от семейните доходи.
б) осигурената майка (осиновителка) да е поискала ползването на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на две години по чл. 164 от КТ.
2. Размерът на този вид осигурително обезщетение се определя ежегодно2 от ЗБДОО.
2.1. С писмено разрешение на осигурената майка (осинувителка) допълнителния платен отпуск може да се ползва вместо нея от осигурения баща (осиновител).
2.2. В случаите, когато майката (осиновителката) не е поискала ползването на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на две години, на нея й се изплаща осигурително обезщетение в размер на 50 % от полагащото й се обезщетение, определено от ЗБДОО, при условие детето да не е настонено в детско заведение на плна държавна издръжка (арг. от против. от чл. 54, ал. 3 от КСО)
Б: Осигурителни помощи за майчинство
1. Осигурителните помощи за майчинство представляват семейни помощи3 за деца и се диференцират както следва (чл. 2 от ЗСПД):
а) еднократна помощ при раждане
б) месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година
в) месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на осемнадесет години.
2. Правото на семейни помощи възниква за:
2.1. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната
2.2. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната
2.3. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето
2.4. семействата на чужди граждани, които постоянно прибивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е придвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
3. Право на еднократна парична помощ за раждане:
3.1. Възниква както за осигурената за майчинство, така и за тази майка, която не е осигурена, при наличието на следните предпоставки:
а) раждане на живо дете
б) това дете да не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца
3.2. Размерът на помощта е диференциран по поредността на живородените деца както следва:
а) за първо, второ, трето дете - по 200 лева
б) за всяко следващо по 100 лева
4. Месечна семейна помощ за отглеждане на малко дете до една година
4.1. Правото на месечна семейна помощ за майката (осиновителката) възниква при наличието на следните предпоставки:
а) майката (осиновителката) да не е осигурена (т.е. това са безработни майки) и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО
б) детето да не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка
в) детето да живее постоянно в страната
4.1.1. От правото на семейни помощи за отглеждане на малко дете до една година може да се ползва и самотния баща (осиновител), когато средномесечния доход на член от семейството е по-нисък от определен1 размер.
5. Месечна семейна помощ за отглеждане на дете до навършване на осемнадесет години.
5.1. Правото на тази осигурителна помощ възниква при наличието на следните предпоставки:
а) семействата да имат средномесечен доход на член от семейството за предходните шест месеца по-нисък или равен на дохода, определен за целта в ЗБДОО
б) детето да не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка
в) от седем годишна възраст до навършване на 18 години редовно да посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние
г) да живее постоянно в страната
5.2. Размерът на семейната помощ за отглеждане на дете до 18 години е 15 лева1.

6. Семейните месени помощи се изплащат през месеца следващ месеца, за който се дължат от Дирекция "Социално подпомагане" въз основа на молба - декларация2 по образец3 за всяка отделна помощ.

РАЗДЕЛ ІІІ

Осигурителни обезпечения при безработица

1. Общи бележки. Правна уредба.
Основата на правото на осигурителни обезпечения за безработица се съдържа в чл. 51, ал. 2 от Конституцията и е доразвита в чл. 54а от КСО.
От прочита на тези разпоредби следва извода, че обезпеченията за безработица са осигурителни обезпечения за осигурените лица и се изплащат при реализирането на този социален риск. Това реализиране се характеризира със следните белези:
а) състояние на трудова незаетост на трудоспособни лица. Този белег се състои от два взаимосвързани елемента:
аа1) трудовата незаетост следва да се разбира като в състояние, в което лицето не е трудово заето, с други думи - това лице не работи по каквото и да е правоотношение и поради това не получава трудови доходи, чрез които да удовлетворява свои материални нужди.
аа2) трудоспособно лице
б) това състояние на трудова незаетост е противно на неговата воля, т.е. лицето желае да работи. Това желание на лицето да работи намира израз в изявената от него воля, като лице, което е безработно да търси активно работа чрез регистрация1 в бюрото по труда.
2. Субекти на правото на осигурителни обезпечения при безработица
Субекти на правото, на парични обезпечения при реализиране на социалния риск "Безработица", са лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца. С други думи това са лицата, осигурени за риска безработица, и тези лица са:
а) работници и служители, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работа, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
б) държавните служители
в) съдиите, прокурорите, следователите, съдия - изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители
г) кадровите военослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария, държавните служители по ЗМВР, както и гражданските лица по ЗИН.
д) лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор
е) изпълнителите по договори за управление и контрол на търговските дружества

3. Възникване на правото на осигурителни обезпечения при безработица
Лицата по т. 2 могат да се ползват от правото на обезпечения при условие, че са налице следните предпоставки:
а) за лицата по т. 2 да се реализирал риска "Безработица"
аа1) Това реализиране се установява чрез регистрация на безработното лице в бюрото по труда1.
б) лицата по т. 2 да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или професионална пенсия за ранно пенсиониране
в) активно да търсят работа
4. Видове осигурителни обезпечения при безработица. изплащане
При безработица се изплащат два вида осигурителни обезпечения в зависимост от основанието на което се дължат и според предназначението си, и биват:
А: Осигурителни обезщетения
Б: Осигурителни помощи
И едните и другите се изплащат чрез осигурителния орган на фонд "Безработица". Те се отпускат въз основа на заявление1 до Териториалното поделение на НОИ, както и комплект2 документи.
Осигурителните обезпечения за безработица се изплащат от датата на прекратяване на трудовото (осигурителното) правоотношение, при условие Заявлението да е подадено в тримесечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след изтичане на този срок, паричните обезпечения се изплащат от датата на подаване на заявлението.
Лицето, което има право на парично обезпечение за безработица е длъжно в седемдневен срок да декларира в Бюрото по труда и всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на паричното обезпечение за безработица.
А: Праично обезщетение за безработица. Размер.

1. Осигурителните обезщетения за безработица са предоставят в различни размери съобразно продължителността на осигурителния стаж на безработното лице, както следва в изложената по-долу таблица.

Осигурителен стаж
(години) Период на изплащане
(месеци)
До 3
От 3 до 5
От 5 до 10
От 10 до 15
От 15 до 20
От 20 до 25
Над 25 4
6
8
9
10
11
12

2. Методика на изчисляване1
2.1. Размерът на паричното обезщетение за безработица е 60 % от получения средномесечен осигурителен доход за последните девет месеца, през които лицата са подлежали на задължително осигуряване за всички социални рискове.
Така определения (изчислен) размер не може да бъде по-малък от определения за тази цел минимален1 размер и по-висок от максималния2 размер, определени от ЗБДОО.
2.1.1. От това правило съществува изключение:
Определеният размер може да бъде и под минималния размер, когато лицето е работило по непълновременен договор. В този случай осигурителното обезщетение за безработиза се изчислява пропорционално на уговореното в договора време.
2.2. Когато паричното обезщетение за безработица се изплаща за непълен месец, полагащата се сума за частта от месеца се определя, като размерът на месечното обезщетение се раздели на броя на календарните дни в месеца и полученото се умножи по броя на дните, за които се полага обезщетението.
3. Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица се урежда от (Ноипоб)3.
Тези обезщетения се изплащат ежемесечно, през месеца следващ този, за който се дължат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции в страната по постоянния адрес на безработното лице.
4. Забележка
Безработните лица, независимо от продължителността на осигурителния им стаж, чиито трудови (осигурителни) правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават парично обезщетение в минимален размер и за най-краткия период на продължителност за изплащане на парично обезщетение за безработица.

Б: Праични помощи за безработица

1. Правото на парични помощи за безработица възниква само за безработните лица - тези, които имат регистрация като такива в териториалните поделения на Агенцията по заетостта - бюрата по труда.
2. Осигурителните помощи биват два вида:
а) Парична помощ за лице, което в периода на изплащане на обезщетение за безработица започне работа по непълновременен договор и получава трудово възнаграждение в размер, по-малък от размера на минималната работна заплата. в Този случай, на трудово заетото лице се изплаща парична помощ в размер 50 % от полагащото му се обезщетение за остатъка от периода, за който му се дължи обезщетение за безработица.
б) Парична помощ за професионално и мотивационно обучение, както и за придобиване на професионална квалификация или преквалификация. Тази осигурителна помощ1 се отпуска за обучение, което се осъществява от центрове за професионално обучение, с посредничеството и организацията на Агенцията по заетостта. За целите на този тип обучение Агенцията ежегодно изготвя бюджет, в който се предвиждат тези осигурителни парични плащания.










ТЕМА:” Т Р У Д О В ДО Г О В О Р “


Предварителни бележки
Индивидуалното трудово правоотношение възниква от определени юридически факти наричани основания. Те са от категорията на правопораждащите правомерни юридически действия.Това са юридически действия, защото централно място в тях заемат волеизявленията на правни субекти - работник или служител, работодател, или други определени от закона правни субекти – избирателно тяло, конкурсна комисия, държавен орган.По този начин основанията за възникване на индивидуално трудово правоотношение, които се уреждат и изучават от трудово право са: 1. трудов договор; 2. конкурс; 3. избор.
Трудовия договор е типичното и най-често използваното на практика основание за възникване на индивидуалното трудово правоотношение.Неговата широка приложимост се дължи на големите възможности, които то предоставя за изява на свободата на волята на страните при учредяване и определяне на съдържанието на трудовото правоотношение.
Страните по трудовото правоотношение са работодателят и работникът или служителят.Работодателят е страната, която наема работната сила на работника или служителя за ползване.Той я използва за определена работа в свой интерес и я поставя под свое разпореждане в процеса на нейното потребление.Работникът или служителят е страната, която отдава под наем работната си сила за ползване от другата страна.
1.Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работната сила.Предоставяне от страна на работника или служителя изразява готовността му да започне реалното изпълнение на възложената работа.От друга страна работодателят трябва да създаде условия за изпълнението на тази работа.Ако работодателят не създаде условия не може да започне реално изпълнение на възложената работа.
2.Съдържанието на трудовия договор
Съдържанието на трудовия договор е съвкупността от правата и задълженията на страните по него.Основните задължения на страните са изброени в
( чл.чл.124-129 КТ ).Според начина, по който то се създава, и източника, от който се формира, съдържанието на трудовия договор може да се раздели на законово и договорно.

2.1 Законово е съдържанието на трудовия договор, което следва пряко
от закона и се включва в договора по силата на закона.По този начин със сключването на договора страните се присъединяват към законовите разпореждания, те ги приемат, като не могат да ги изменят или отменят. Това законово съдържание е naturalia negotii на трудовия договор.
Такава законова част от трудовия договор са : дисциплинарната власт на работодателя, задълженията му да осигурява безопасни и здравословни условия на труд, правото на работника или служителя на нормални условия на труд дисциплинарната отговорност на работника или служителя и т.н.

2.2 Договорно е съдържанието на трудовия договор, което се включва изрично в него и се определя от волята на страните и постигнатото съгласие между тях. Тази част от своя страна се разделя на две групи :
А) Минимално необходимо договорно съдържание - чл. 66 , ал.1 КТ
То е минимално, защото трудовия договор трябва да съдържа най-малко
включените в него елементи, за да се счита, че е сключен.Тези елементи са :
1. мястото на работа - това е териториално определеното пространство, където работникът или служителят предоставя на работодателя си работната си сила и където той полага труда си. Мястото на работа следва да се различава от работното място.Мястото на работа е по-широко понятие.
2. характера на работа - Това е трудовата функция на работника или служителя .Тя се определя от предмета на дейността,
която работника или служителя извършва, обема на работата и условията при които я изпълнява.
3. трудовото възнаграждение - То включва определянето както на основното, така и на допълнителните трудови възнаграждения. Когато има сключен колективен трудов договор, с индивидуалния може да се уговаря само по-високо трудово възнаграждение.
Тъй като тези елементи са съществени за трудовия договор те съставляват essentialia negotii .
Б) Допълнително и факултативно договорно съдържание - чл.66 , ал.2 КТ
То обхваща “други условия” свързани с предоставянето на работна сила. Допълнително е, защото се прибавя към и допълва минималното необходимо договорно съдържание на трудовия договор.А е факултативно, т.е. възможно незадължително, защото и без него трудовия договор е сключен щом е постигнато съгласие за неговото минимално договорно съдържание.Тази част съставлява accidentalia negotii на трудовия договор.

3.Обща правна характеристика на трудовия договор
1.Трудовият договор е възмезден (арг. чл. 242 КТ ).Срещу престацията на работна сила на работника или служителя работодателят му дължи трудово възнаграждение, уговорено между тях по размер и платимо в определени срокове и периодичност.( чл. 270, ал.2 КТ.)
2.Трудовият договор е синалагматичен - на задълженията на едната страна съответстват задължения на другата.
3.Трудовия договор е личен договор - договор intuitu personae - сключен е с оглед личността на работника или служителя.
4. Трудовият договор съдържа редица имуществени елементи, които изразяват възмездния характер на трудовото правоотношение.
Такива са: задължението на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение; имуществена отговорност на работника или служителя към работодателя и др.
5. Трудовият договор съдържа и елементи на лична подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя, произтичащи от прилагането на наемния труд под управлението и контрола на работодателя.
6. Трудовият договор поражда едно продължаващо правно отношение. Правата и задълженията по трудовото правоотношение, които възникват от него се осъществяват чрез многократно, постоянно повтаряне във времето.
7. Трудовият договор е консенсуален договор.Смята се за сключен в момента на постигане на съгласие между страните.
8.Това съгласие задължително трябва да е изразено в писмена форма.

С оглед на гореизложеното може да се изведе следната дефиниция за трудов договор:
Tрудовият договор е съглашение между работника или служителя и рабоодателя, с което работникът или служителят се задължава да предостави работната си сила за ползване от работодателя, като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателя - да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да изплати на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение.
4.Сключване на трудовия договор
Трудовия договор се сключва лично между работника или служителя и работодателя или негов представител ( чл.61 ал.1 КТ ).Всеки от тях може да поеме инициативата и да направи предложението за сключването на трудовия договор като направи едностранно волеизявление ( Молба ) за това до другата страна. Към молбата се прилагат определени документи. Предоставянето на тези документи е задължение на лицето, което кандидатства за съответната работа.То предшества сключването на трудовия договор.
По изключение трудовият договор може да се сключи и от по-горестоящ спрямо работодателя орган ( чл.61 ал.2, изр. 1 КТ ).Това отклонение е присъщо на йерархично изградените структури на управление в областта на държавно управление.
От изменената ( ал.1 на чл.61 КТ ) е видно, че законодателят установява новото правило – трудовият договор между работника или служителя се сключва преди постъпването на работа.
От императивната разпоредба на ( чл. 62 ал. 1 КТ ) става ясно, че трудовия договор се сключва задължително и само в писмена форма. С последните изменения на КТ от бр.120 ДВ 2002 год. беше отменена (ал. 2 на чл. 62 КТ), която позволяваше сключването на трудовия договор в устна форма.Законодателят правилно е приел писмената форма за необходима тъй като чрез нея се осигурява яснота в трудовите правоотношения. Нейното наличие предотвратява споровете не само за съществуването на трудовото правоотношение, но така също и по отношение на момента на възникването му, неговото времетраене, същинското му съдържание.
С последните изменения на КТ от бр.120 ДВ 2002 год. с оглед защита на осигурителните права на работника или служителя и осигуряване стабилността на фондовете за обществено осигуряване се създаде нова ( ал.3 на чл. 62 КТ ), която установява задължение за работодателя в три дневен срок от сключването или изменението на трудовия договор или в седемдневен срок от неговото прекратяване да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на НОИ.
Уведомление за изменение на трудов договор се изпраща, когато с него се променя длъжността и / или срокът на договора в него.Освен данните за работодателя и служителя или работника, се вписват : датата и основанието за сключване на трудовия договор, към който се отнася допълнителното споразумение, датата на сключване на допълнителното споразумение и данните за промените, извършени в него, както и кодовете по НКП и НКИД.
Уведомление за заличаване на подадено преди това уведомление работодателят изпраща до ТП на НОИ, когато:
- работникът или служителят не постъпи на работа в уговорения срок
съгл.( чл.63 ал.3 КТ ), при което трудовото правоотношение се смята за невъзникнало;
- уволнен работник или служител бъде възстановен на работа при отмяна на заповедта зa уволнението;
Като следствие на по-горе изложеното може да се направи извода, че цялата процедура по изпращане на уведомление за всеки сключен трудов договор, отстраняване на грешките, ако има такива се осъществява до началото на изпълнението на трудовия договор.
По-долу ще разгледам процедурата досежно изпълнението на
това задължение от работодателя по (чл.62.ал.3 КТ ):
1.Работодателят или упълномощено от него лице попълва всички необходими данни в уведомлението ( по образец приложение 1 към чл.1 ал.1 от наредбата), съобразявайки се с указанията дадени към него.
2.За улеснение на работодателите уведомленията могат да се изпращат по няколко различни начина:
а) чрез директно подаване на уведомлението в териториалното поделение на НОИ;
б) по Интернет с електронен подпис, когато работодателят има удостоверение за универсален електронен подпис;
в) с препоръчано писмо с обратна разписка;
Уведомлението се изпраща на хартиен носител, на дискета или чрез Интернет по предварително уговорен формат за записа.Заедно с него се изпраща и придружително писмо, което е в два екземпляра, когато се подава до съответното териториално поделение на НОИ или чрез препоръчано
писмо с обратна разписка.
Когато работодателят изпраща едновременно повече от пет уведомления за сключени, изменени, прекратени трудови договори, те задължително се подават на дискета или чрез Интернет.
3.След получаване на уведомленията се издава справка от ТП на НОИ. Тя съдържа списък на заверените уведомления, както и на неприетите с описание на причината за неприемането им.
4.Работодателят е длъжен да поправи грешките в уведомленията, които не са били приети.След поправката той следва отново да ги изпрати в ТП на НОИ в тридневен срок от датата на получаване или връчване на справката.
5.Справката с приетите уведомления се заверява от длъжностно лице в ТП на НОИ.
Заверената справка се връчва на представител на работодателя или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка или по Интернет.
6. Копие от хартиен носител от завереното уведомление работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа.
С последните изменения на КТ от бр.120 ДВ 2002 год. се създаде нова (ал.1 на чл.63 КТ ) ,
С които законодателят вменява задължение на работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението, изпратено до съответното териториално поделение на НОИ. За да осигури по-ефективна и по-сигурна защита на работника или служителя, законодателят е постановил с новата ( ал.2 на чл.63 КТ ), че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да е изпълнил вмененото му от ( ал.1 чл.63 КТ ) задължение.
По-горе изложеното е от съществено значение за момента, от който възникват правата на работника или служителя по трудовото правоотношение. В тази връзка работника или служителя в длъжен да постъпи на работа в едноседмичен от получаване на екземпляра на трудовия договор и копие от уведомлението.
5. Недействителност на трудовият договор ( чл.чл.74,75,76 КТ )
Кодексът на труда предвижда редица задължителни изисквания, които трябва да се спазват при сключването на трудовия договор, за да може той да изпълни своето предназначение и да породи желаните правни последици.Всяко отклонение от установените правила означава, че трудовия договор има пороци, които го правят недействителен.
Разпоредбата на ( чл. 74, ал. 1 КТ ) определя основанията за недействителност на трудовия договор.Това са :

1. Противоречие на закона или на колективен трудов договор
2. Заобикаляне на закона или на колективен трудов договор
1.1 Противоречие със закона е налице, когато индивидуалният трудов договор е сключен в противоречие с императивни правни норми на КТ, актовете за неговото прилагане, както и противоречие с други нормативни актове, независимо от техния ранг, които установяват специфични изисквания или правила при сключване на трудовия договор ( напр. сключен е трудов договор с лице, което не притежава изискващото се от закона образование или правоспособност за заемане на дадена длъжност; сключване на трудов договор с лица под 18 год.възраст за работа, която е забранена за изпълнение от такива лица поради това, че е тежка или вредна.
1.2 Противоречие с колективен трудов договор е налице, когато с индивидуалния трудов договор са уговорени условия, които са по-неблагоприани от тези, установени в колективния трудов договор ( напр. ако индивидуалният трудов договор съдържа клаузи за по-ниско трудово възнаграждение от уговореното в КТД или по-малък размер на платен годишен
отпуск .
2.Заобикаляне на закона или на колективен трудов договор е налице, когато с трудовия договор по заобиколен път се стига до забранен от закона резултат. С това заобикаляне пряко не се нарушават разпоредбите или клаузите на КТД, но се стига до заобикалянето на закона или на КТД ( напр. когато за дадена длъжност се предвижда допълнителен платен годишен отпуск по
чл.156 КТ, а работодателят променя наименованието на длъжността, без характера на работа да се променя и по този начин лишава работника или служителя от допълнителен платен годишен отпуск; приема се на работа жена на длъжност или работа, която е забранена за изпълнение от жени, като се сключва трудов договор за работа, която е разрешена, а всъщност се възлага за изпълнение работата, която е неподходяща.4.1 Видове недействителност
Недействителността може да бъде пълна или частична.
Пълна е недействителността, когато се засяга самото съществуване на трудовия договор в нарушение на допустимата възраст за приемане на работа, или когато липсва изискващо се образование или правоспособност.В тези случаи е невъзможно недостатъкът на трудовия договор да бъде отстранен.
Частична недействителност ще бъде налице, когато само отделни клаузи на трудовия договор са недействителни.В тези случаи се провъзгласява само недействителността на съответната клауза, която се замества от повелителните разпоредби на закона или предвиденото в КТД.

4.2 Обявяване на недействителността
За да произведе действието си, недействителността трябва да бъде обявена. Обявяването на недействителността означава нейното установяване от компетентни органи и прогласяването и.Органът, който може да обяви недействителността е съдът.Това може да стане както в рамките на самостоятелен исков процес така и чрез възражение по висящ исков процес.Съдът може да се произнесе досежно недействителността и служебно.
От правилото, че съдът е единствения орган, който може да се произнесе по недействителността на трудовия договор, разпоредбата на ( чл.74 ал.2 КТ ) установява едно изключение: в случаите, когато трудовият договор е сключен поради приемането на работник или служител, който не е навършил изискващата се от КТ допустима възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда.
Разпоредбата на ( чл.74 ал.5 КТ ) предвижда, че страните не могат да се позоват на недействителността на трудовия договор или на отделни негови
клаузи преди да бъдат обявени за такива от компетентния орган за всеки отделен случай и решението за обявяването и не бъде връчено на страните.Връчването по смисъла на тази разпоредба означава съобщаването му на страните по недействителния договор.
Обявяването на недействителността на трудовия договор е крайно средство, което следва да се използва едва тогава, когато това се налага и не може да се избегне.Поради това ( чл.74 ал.6 КТ ) предвижда,че недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен.
Това обявяване има действие само занапред.При недействителността на трудовия договор не се прилага разпоредбата на ( чл.333 КТ ). Отношенията между страните по недействителния трудов договор се уреждат като при действителен такъв при положение,че работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, а по нашето трудово законодателство добросъвестността се предполага до доказване на противното ( чл.8 ал.2 КТ ).









Последна дата на обновяване 8.6.201360211 посещения