'' ДАНЕВ " АДВОКАТСКА КАНТОРА - ВАРНА


Варна, ул. "Страхил Войвода", № 14, партер, monteskio@lex.bg lawyer_danev@abv.bg
Начало
ДЕЙНОСТ И ПАРТНЬОРИ
СТАТИИ - ПРАВО НА ОСИГУРИТЕЛНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ТРУДОВ ДОГОВОР / 2004Г./
СТАТИЯ- ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ / 2004Г./
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТРУДОВО ПРАВО & ОСИГУРИТЕЛНО ПРАВО& НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО И ПРОЦЕС
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО & ТЪРГОВСКО ПРАВО& OБЛИГАЦИОННО ПРАВО
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ СЕМЕЙНО ПРАВО & НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО & ВЕЩНО ПРАВО& ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕС
За контакти
Линкове
 
Друг сайт
English

СТАТИЯ- ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ / 2004Г./

ТЕМА: " ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ - СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ "


ПРЕДГОВОР

1. Общи бележки

Понятието "риск" се употребява в застрахователното право, като застрахователен риск, в облигационното право - като неблагоприятна последица от неизпълнението, когато дължимата престация е станала невъзможна поради обстоятелства, за които длъжникът не отговаря, в наказателното право - като оправдан стопански риск, в трудовото право - като нормален производствено - стопански риск, а в осигурителното право - като осигурен социален риск. Във всички тези отраслови правни понятия идеята за риска е обща, т.е. рискът е опасност, вероятност от настъпване на неблагоприятни последици.
2. Осигурени социални рискове - същност
Осигурените социални рискове заемат ключово място в осигурителното право. Около тях се гради обществено - осигурителната сстема, а тя от друга страна се установява за определени социални рискове. Ако няма осигурени социални рискове, не може да има и осигурителна система.
При настъпването си рискът поражда в едни случаи състояние на материално затруднение, а в други вредни последици, изразяващи се в болестно състояние. Тези последици могат да бъдат по-тежки, когато рискът се е породил поради недостатъчно познаване на явленията и процесите. Последиците на риска се изразяват в:
а) загуба или намаляване на работоспособността, а от там и на трудови доходи;
б) липсата на възможност лицето да работи, както и да получава трудови доходи;
в) настъпили изменения в семейното положение на осигуреното лице, което води до повишаване на разходите за тяхната издръжка;
г) болки и страдания и др. подобни.
Възможно е съчетанието и комбинираното действие на различните видове последици. Рискът е причината, която поража тези последици и която съществува реално и обективно.
В някои случаи последиците са тежки и нежелани - болест, трудова злополука, смърт, безработица. Има и рискове с желани и благоприятни последици: бременност, раждане. Независимо от стресовото състояние, което поражда, рискът винаги дава отражение върху материалното и / или здравното положение, в което се намира и в което живее засегнатото осигурено лице и неговото семейство.
Рискът, това е възможността от нежелана случайност, вероятността от нейното настъпване. Възможността от настъпването на риска е винаги само вероятна. Вероятността е степен на нъзможности и е променлива величина, която е присъща на всички осигурени социални рискове. В някои случаи вероятността от настъпване на осигурения социален риск е толкова висока, че прераства в неизбежност - при риска смърт. В други случаи рискът е с висока степен на вероятност от настъпването му, но не достига до сигурност и неизбежност - това е рискът старост. Съществуват и рискове, които изобщо могат и да не настъпят в живота на някои хора - рискът бременност и раждане, общо заболяване, трудова злополука и т.н. извода от това е, че вероятността от настъпването на риска по отношение на конкретни осигурени лица е диференцирана според вида на риска. Всеки от рисковете за отделното осигурено лице се реализира случайно и непредвидено по време.
За да бъде предмет на обществено осигуряване даден социален риск, то той трябва да бъде възможен, както и да има несигурен и случаен характер. Несигурността може да се отнася както до това дали събитието ще настъпи, така и до това, кога ще настъпи.
Не всеки социален риск е обект на осигуряване. Обект може да бъде само такъв социален риск, който се поддава на статистическо отчитане и може да бъде изразен математически.
Рискът е социален по характер, защото за посрещане на последиците, които той поражда, се изправя обществото чрез създадената организирана , управлявана и поддържана от него общественоосигурителна система. От друга страна, социалният характер на риска се изразява в загубата на трудови доходи, в състоянието на неработоспособност, предизвикано от него, липсата на работа, влошено здравно състояние и т.н. Осигуряването за съответните социални рискове има икономическа същност. С цената на минимални разходи във вид на осигурителни вноски, осигуряването дава възможност да се удовлетворят чрез обезпечения конкретни нужди, предизвикани от настъпването на дадени социални рискове. Съществуват социални рискове, които са дадени от самосебе си - например рискът майчинство. Аналогично с положението и при риска старост, когато изискуемата възраст за пенсиониране се изчислява по датата на раждането и датата на навършване на изискуемия трудов стаж. Обаче има социални рискове, които не са дадени от самосебе си, а се оценяват от компетентни за целта органи - например при риска инвалидност, инвалидността се определя от ТЕЛК.
Предназначението на общественото осигуряване е осигурителният орган да изплати парично обезщетение, помощ или пенсия на осигурените в резултат на настъпилия социален риск, който е довел след себе си безработица, временна или трайна неработоспособност или смърт на осигурените.
За да бъде социалният риск осигурен, трябва той да е изрично признат от действащото законодателство. Признаването се извършва чрез включването му в "списъка" на социалните рискове, така правото му отдава голямо обществено и лично значение. Каталогът е национален, в смисъл че съществува в осигурителната система на страната и е специфичен за нея.
Признаването на определен социален риск за осигурен означава, че осигурителната система го покрива, т.е. при настъпването му във всеки отделен случай предвижда съобразно неговия характер и съответни осигурителни обезпечения - обезщетения, помощи и т.н. Признаването на социалните рискове за осигурени е въпрос на социална политика на държавата. В нея намира една от своите типчни изяви социалният характе на държавата. Колкото по-социална е държавата, толкова по-голям е броят на осигурените социални рискове.
Осигуреният социален риск е сложно правно понятие, юридически факт. Той е от категорията на юридическите събития, т.е. настъпва независимо от волята на хората, но дори и да настъпи с участието на човешката воля, при така наречените относителни юридически събития - бременност и раждане, безработица и др., правото не се интересува от проявената в тях човешка воля, а от настъпилия резултат.
Докато да осигуреното лице не е настъпил осигуреният социален риск, то продължава да има качеството на активно осигурен. Активно осигурените, в процеса на осъществяване на осигурителното правоотношение, натрупват осигурителни права, ползването на които е възможно при настъпването на осигурения социален риск, т.е. да е налице осигурителен случай.
Осигурителният случай е настъпилото вече събитие, което поражда правото на осигурения да иска и задължението на осигурителния орган да заплати обезпечението на осигурения.
Осигурителният случай е производно от осигурения социален риск правно понятие. Той е реализираният социален риск. Отличава се от осигурения социален риск основно по това, че докато осигурения социален риск представлява бдещо случайно, вероятно и несигурно събитие, то осигурителният случай е вече настъпило събитие, което поражда вече определени от нормативните актове последици за субектите на осигурителното правоотношение. Осигурителният случай е от категорията на относителните юридически събития. Характерът му на юридическо събитие произтича от самата същност на общественото осигуряване на осигурените лица, когато те изпаднат в материално затруднение.
Осигурителният случай внася съществена промяна в правното положение на осигуреното лице. Това е неговият основен и непосредствен преобразуващ ефект. Осигуреното лице става неработоспособно поради заболяване от обща или професионална болест, трудова злополука, остава безрабтно и т.н. Интензитетът на тази промяна е различен по степен, но винаги съществен. Правната промяна,която предизвиква осигурителният случай, може да засегне и правоотношението, върху основата на което е създадено осигурителното правоотношение.настъпването на голяма часто от осигурителните случаи при осигурените работници и служители се отразява и върху трудовото правоотношение.
Осигурителният случай има специфично проявление при всеки осигурен социален риск. Той се определя от характера на съответния осигурен социален риск и носи неговите съществени белези.
За да произведе своето правно действие, осигурителният случай трябва да бъде установен, т.е. да се признае неговото настъпване, появяване и протичане като отделен юридически факт в социалната и правната действителност. Това означава осигурителният случай да е действителен. Само установеният осигурителен случай е правопораждащият юридически факт, от който възникват права и задължения за страните по осигурителното правоотношение (осигурителен орган и осигурено лице). За целта осигуреният социален риск, който обуславя осигурителния случай трябва да е бил реален.
Докато осигурените социални рискове са изрично и изчерпателно изброени в действащото законодателство, то осигурителните случаи са стотици хиляди. Една част от осигурените социални рискове могат да се реализират многократно при едно и също осигурено лице, но има и други, които се реализират еднократно при едно и също лице.

3. Видове
Осигуренте социални рискове могат да бъдат класифицирани съобразно признаците, които ги характеризират.
В зависимост от условията, при които се осъществява трудовата дейност на осигурените лица, социалните рискове биват с професионален и непрофесионален произход. Рисковете с професионален произход се осъществяват във връзка с упражняваната професионална дейност на осигурените лица. Тези рискове с непрофесионален произход като правило не са свързани с упражняваната професия от осигурените лица.
За възникването на осигурителни права и задължения между осигурения и осигурителния орган е достатъчно само рискът да е настъпил през времето, когато осигуреният се е намирал в кръга на осигурените.
В зависимост от това дали осигурените социални рискове и тяхното настъпване засягат здравето и свързаната с него работоспособност или живота на осигуреното лице, както и възможността да упражнява трудова дейност, те биват рискове с биологичен и рискове с икономически произход.
Рисковете с биологичен произход засягат физическото или психическото здраве на осигуреното лице и свързаната с него работоспособност, а така също и живота му. Към тях се отнасят майчинството, общото заболяване, трудовата злополука, професионалното заболяване, старостта и смъртта на осигурените лица.
При рисковете с икономически произход, осигурените лица не са засегнати физически. Работоспособността им е запазена, но те са лишени от възможността да упражняват трудова дейност и от нея да получават трудови доходи. Към тях се отнася безработицата.
Рисковете със социално - демографски произход нямат вредоносен характер, но при тях се пораждат тежести в семейството на осигуреното лице. Такъв социален риск е майчинството.
Обект на осигурителното право не са всички социални рискове, а само такива чийто вредоносен резултат се изразява в настъпване на временна или трайна неработоспособност или оставане без работа , или смърт на лицето и води след себе си до загубване или намаляване на трудовия доход, получаван от лицето преди настъпване на осигурителния случай.
Временната или трайната неработоспособност, временното оставане без работа, както и смъртта на осигуреното лице представляват елемент на осигурения социален риск
Ядрото на риска е събитието или действието, което причинява временната или трайната неработоспособност, оставането без работа или смъртта на осигуреното лице. Държавното обществено осигуряване включва в своя обхват само тези социални рискове, при които неработоспособността, оставането без работа или смъртта на лицето е резултат на събития и действия, които законодателят определя като важни на даден етап от общественото развитие.
Обект на държавното обществено осигуряване са и рисковете, които не водят до настъпване на вредоносен резултат, както за лицето, така и за обществото. Такъв е рискът майчинство.
Осигурените социални рискове по българското законодателство, които съответстват на Конвенция № 102 от 1952 г. на Международната организация на труда за минималните норми на социалното осигуряване са изброени в чл. 1 и чл. 2 от КЗОО. Това са: 1. Общо заболяване; Трудова злополука; Професионална болест; Инвалидност; Майчинство; Безработица; Старост; Смърт.






РАЗДЕЛ І

Осигурен социален риск - "Общо заболяване"

1. Правна уредба - същност
Осигуреният социален риск е най-разпространеният осигурен социален риск и най-често реализиращият се на практика. Той е най-подробно и най-пълно уреденият в действащото осигурително право осигурен социален риск и с най-големи традиции в правната уредба. Към него препращат уредбите на други осигурени социални рискове.
Правната уредба се съдържа в чл. 1, 11, 25, 26, 40 - 42, 74 - 77 от КСО и др. Рискът "Общо заболяване" (болест) има и значителна международноправна уредба в конвенциите на Международната организация на труда (МОТ): Конвенции № 24 и № 25 от 1927 г.; Конвенция № 102 от 1952 г. и Конвенция № 130 от 1969 г. България е ратифицирала само Конвенция № 24 и Конвенция № 25. Те са обнародвани в "Държавен вестник", бр. 87 от 1929 г. и са влезли в сила за България.
Общото заболяване има всички признаци на медицинското понятие за болестта. От медицинска гледна точка то представлява анормално състояние на физическото или психическото здраве на човека. За осигурителното право общото заболяване има значени само тогава, когато причинява временна неработоспособност, която не е предизвикана от трудова злополука или професионално заболяване. Така причинената временна неработоспособност може да прерастне в инвалидност или да предизвика смърт на осигурения. Причината, която води до състояние на неработоспособност е болестта. Тя може да причини неработоспособност в двете нейни форми: временна и трайна. Те се определят от органите на експертизата на неработоспособността.
При причинена временна неработоспособност от общото заболяване се спира изпълнението на трудовото правоотношение или на изпълнението на друго правоотношение, по което се изпълнява трудова дейност, заради която се извършва осигуряването. Спирането е временно и трае докато продължава неработоспособността, а на осигуреното лице се разрешава отпуск по болест от органите на лекарската експертиза. За осигурителният орган възниква задължението да изплати на осигуреното лице определени осигурителни обезпечения вместо липсващия трудов договор.
Когато общото заболяване причинява трайна неработоспособност, трудовото правоотношение с осигурения работник или служител се прекратява, или лицето се трудоустроява на друга подходяща работа. Трайно неработоспособният (инвалидът) осигурен има право на специално осигурително обезпечение - пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 70 - 77 от КСО. За разлика от осигурените социални рискове трудова злополука и професионално заболяване, рискът общо заболяване няма професионален произход, т.е. не е в причинна връзка с трудовата дейност на осигурения.
2. Видове социални осигурителни рискове, приравнени към "Общо заболяване"
В чл. 43 - 45 от КСО са изброени осигурени социални рискове, които са приравнени към общото заболяване. При тях осигуреното лице е поначало реално работоспособно, но е "възпрепятствано" да работи. Тези осигурени социални рискове могат да бъдат разделени на две групи в зависимост от това в чия сфера се намират интересите, за закрилата на които е предвидено осигуряването.
А) Рискове, при които обект на осигурителна закрила е личното здравословно състояние на осигуреното лице. Това са:
1. Санаторно - курортно лечение (чл. 44 от КСО). Това е лечение в специални лечебни заведения - санаториуми, при което се използват естествени лечебни фактори като климат, минерални води и др. То представлява продължение на лечението в клиничните здравни заведения или на лечението, провеждано в домашна обстановка. Състоянието, в което се намира осигуреното лице е продължение на неговото болестно състояние и на причиненото от него състояние на временна неработоспособност. През това време лицето се смята за неработоспособно.
2. Карантина (чл. 43, т. 1 от КСО). Представлява изолация, уединяване, отделяне на болните и съмнително болните от заразна болест в домашни условия, за да се предотврати разпространяването на заразата. Продължителността на карантината се определя според съвременните епидемиологични постижения за всяко отделно заболяване от лекуващия лекар.
3. Отстраняване от работа по предписание на здравните органи (чл. 43, т. 2 от КСО). Прилага се спрямо заразно болни, заразоносители и носители на паразите, които са опасни за здравето на околните. Правомощие за отстраняването според ЗНЗ имат органите на държавния санитарен контрол. Наличието на отстраняването води до възпрепятстване на лицето да работи.
Б) Рискът, свързан с неотложни грижи за здравето на близки на осигуреното лице (чл. 45 от КСО). Той включва няколко хипотези:
1. Гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството (чл. 45, ал. 1, т. 1 от КСО). Тук хипотезите са две:
- Гледане на болен член от семейството. "Членове на семейството според чл. 45, ал. 4 от КСО са съпругът, съпругата и техните възходящи и низходящи по права линия".
- Належащо придружаване на болев член на семейството за медицински преглед, изследване или лечение в страната или чужбина. Придружаването трябва да бъде належащо, т.е. да се налага от грижите за болния или нуждаещото се от изследване или лечение лице.
2. Грижи за дете до 18-годишна възраст. Обхваща два случая:
- Гледане и належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина (чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО).
- Гледане на дете до 18-годишна възраст болно от заразна болест и поставено под карантина (чл. 45, ал. 1, т. 3 от КСО).
3. Гледане на малко дете до 7-годишна възраст. И тук се включват два случая:
- Гледане на дете до 3-годишна възраст, което е настанено в болница заедно с осигурения член на семейството (чл. 45, ал. 1, т. 4 от КСО).
- Гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина (чл. 45, ал. 1, т. 5 от КСО).
Осигурените социални рискове, които "възпрепятстват осигурените лица" да работят, се приравняват към риска общо заболяване по отношение на реда и органите, които установяват настъпването им, тяхната продължителност, предпоставките и размера на дължимите обезщетения.


РАЗДЕЛ ІІ

Осигурен социален риск. Трудова злополука.

1. Правна уредба. Същност
Исторически трудовата злополука е най-рано признатият и уреден осигурен риск както в света, така и в българското законодателство.
Трудовата злополука е класическият най-често реализиращият се професионален осигурен социален риск.
Правната уредба на трудовите злополуки в действащото осигурително право се съдържа в КЗОО и в Наредбата за установяване, разследване и отчитане на трудовите злополуки от 2000 г.
Трудовата злополука има и значителна международно правна уредба в конвенциите на МОТ: Конвенция № 12 от 1921 г.; Конвенции № 17 и № 19 от 1925 г.; Конвенция № 102 от 1952 г. и Конвенция № 121 относно обезщетенията при трудови злополуки и професионални заболявания от 1964 г. България е ратифицирала първите три от тези конвенции.
Трудовата злополука е легално определена в действащото осигурително законодателство. Дефиницията й се съдържа в чл. 55, ал 1 от КСО. "Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт".
Най-важните признаци, които в своята съвкупност характеризират трудовата злополука са:
1. Внезапно увреждане на здравето. Увреждането се изразява в нарушаване целостта и функциите на отделни органи или системи на човешкия организъм, предизвикано от външно въздействие. Възможни са и психични увреждания, предизвикани от въздействия върху висшата нервна система. Увреждането трябва да бъде внезапно, външно, неочаквано и непредвидено, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост или нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло.
Внезапното увреждане на здравето е травматично увреждане. Събитието за настъпване на трудовата злополука има случаен характер, защото то не е нито очаквано, нито желано явление.
2. Внезапното увреждане на здравето трябва да е настъпило във връзка с изпълнението на работата по трудовото или служебното правоотношение.
3. Трудовата злополука се характеризира и със специфичен за нея резултат. Този резултат е временна неработоспособност, инвалидност или смърт на пострадалия. Това е определен, висок по степен на тежест вредоносен резултат.
Само когато внезапното увреждане води до неработоспособност или смърт, ще бъде налице трудова злополука като осигурен социален риск.
4. Трябва да има причинна връзка между внезапното увреждане на здравето и настъпилата неработоспособност или смърт. Неблагоприятният за здравето, работоспособността и живота на осигуреното пострадало лице резултата трябва да е предизвикан и породен от настъпилата трудова злополука.
За наличието на трудова злополука не се изисква безвиновно поведение на пострадалото осигурено лице.
В чл. 55, ал. 2 от КСО са изброени злополуки, които са приравнени на трудовите. Това са злополуките станали по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
- основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
- мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
- мястото за получаване на възнаграждение.
Общото между тях се изразява в това, че всички те са внезапни увреждания на здравето, станали "по повод на извършената работа".

2. Процедура по установяване на трудовата злополука
За да породи правни последици, трудовата злополука трябва да бъде установена и официално документирана с акт за трудова злополука.
Трудовата злополука се установява по особен ред, т.е. установява се факта на злополуката и увреждането, а след това правната й квалификация като трудова. Установяването на факта на злополуката се извършва по реда на чл. 57 - 60 от КЗОО и издадената от Министерския съвет Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Производствата са две: административно и съдебно.
А) Административното производство включва два етапа:
Установителен. Производството се открива с деклариране на трудовата злополука пред териториалния орган на НОИ (РУСО) в района, в който е регистриран осигурителят на пострадалото осигурено лице. Това се извършва от осигурителя в 3-дневен срок от настъпването на злополуката, а ако той не го направи, декларирането може да се извърши и от пострадалия или неговите наследници в 6-месечен срок от злополуката. Тези срокове са конструктивни, целят да подтикнат по-бързото деклариране на злополуката.
След декларирането започва разследване на трудовата злополука. Извършва се съвместно от РУСО и инспекцията по труда с участието на представители на комитетите и / или групите по условията на труда в предприятието. Разследването се извършва в присъствието на пострадалия, а ако той не е в състояние - на негови близки и представител на синдикален комитет.
Задължително се разследват тежките трудови злополуки. За проведеното разследване се съставя протокол, който отразява факта на злополуката и обстоятелствата, при които е настъпила. Това е официален документ, който доказва установените в него факти, докато не бъдат опровергани. Екземпляр от протокола се изпраща на РУСО, на осигурителя и на пострадалия или на неговите наследници. За всяка злополука се съставя "досие". То представлява събрани и подредени документи и данни за злополуката и пострадалия.
Оценъчен. Оценъчното производство се състои в определяне на правната квалификация на злополуката като трудова. Осъществява се от административен орган - длъжностно лице от РУСО, определено от неговия ръководител. Той проучва досието и издава разпореждане в 7-дневен срок от декларирането, с което признава или не признава злополуката за трудова. Това е властнически индивидуален акт, който се връчва в 7-дневен срок от деклариране на злополуката в РУСО на осигурения или на неговите наследници и на осигурителния орган.
Административното производство приключва с упражняване на правото на обжалване на разпореждането на осигурителя, осигурения или неговите наследници пред ръководителя на РУСО.
Б) Съдебното производство е факултативно. То се образува, когато и ако разпореждането на ръководителя на РУСО бъде обжалвано. Жалбата се подава в 14-дневен срок пред Окръжния съд, който я разглежда по реда на ЗАП. По този начин се осъществява съдебният контрол върху акта по признаване на злополуката за трудова. Съдебното производство е с предмет законосъобразността на един индивидуален административен акт за признаване или отказ да се признае злополуката за трудова. Съдът установява само факта на злополуката, а не нейния характер.








РАЗДЕЛ ІІІ

Осигурен социален риск "Професионална болест".

1. Същност.
Този осигурен социален риск е по-нов по време в сравнение с общото заболяване и трудовата злополука. Правната уредба на професионалните болести като осигурен социален риск се съдържа в КСО - чл. 56, 61 - 66, в Наредба за съобщаване, регистриране, отчитане, потвърждаване и обжалване на професионалните болести от 2002 г., както и в Списъка на професионалните болести издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването от 2001 г.
Подобно на трудовите злополуки, и професионалните болести се уреждат и изучават в трудовото право и в осигурителното право. В трудовото право те се урждат и изучават от гледна точка на тяхното предотвратяване чрез създаване на безопасни и здравословни условия на труда от работодателя и неговата отговорност при смърт или увреждане на здравето на работника или служителя от професионална болест, а в осигурителното право с оглед на последиците й като осигурен социален риск. Професионалната болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет.
"Професионалната болест е преди всичко вид болест на структурните и фунционалните особености на човешкия организъм, като отразява неговото патологично състояние".
Вредните фактори, допринесли за заболяването се делят на две групи: фактори на работната среда - това са външните условия, при които се полага трудът и фактори на трудовия процес, които са свързани с изпълняваната работа. Тези фактори оказват неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм и причиняват болестни изменения в него. Резултатът от това въздействие са и настъпващите професионални болести.
Най-големите промени, които въведе КСО са свързани с реда за признаване на професионалните болести.
2. Системи за признаване на професионалните болести
Световната практика познава три системи за признаване на професионалните болести.
1. Система на листата. Тя е най-старата и най-масово използваната от държавите. Към нея се придържат около 70 държави. При тази система професионалните болести са изброени изчерпателно в специален списък и за професионална болест се признава само такава, която е включена в него. В България тази система се прилагаше до 1999 г.
2. Система на легалната дефиниция. Закона създава легално определение на понятието професионална болест. Всяка болест може да бъде призната за професионална ако се установи, че е причинена от въздействието на вредности, присъщи на условията на труда и на условията, при които се изпълнява от осигуреното лице, възложената му работа. Тази система изисква строга и точна преценка на всеки отделен случай на заболяване. Тя е въведена за първи път в САЩ през 1912 г. Сега се прилага в САЩ, в латиноамерикански държави, Канада, Австралия и др. Известна е още като "система на доказването". Доказва се наличието на причинна връзка между заболяването и вредните условия на труда на пострадалото лице. Съдът при всеки отделен случай трябва да назначава медицинска експертиза, която рядко води до положителна оценка за осигуреното лице.
3. Смесена система. Тя представлява комбинация от първите две системи. Съчетава легална дефиниция на професионалните заболявания и примерен списък на професионалните болести. За болести, включени в списъка, съществува презумпция за техния професионален характер, а въз основа на легалната дефиниция може а се установява и доказва от пострадалия професионалния характер на всяка друга болест. Тази система съчетава предимствата на другите две системи, а именно сигурността и лекотата за установяване на професионалните заболявания по системата на листата и възможността да се преодолее нейната ограниченост за болести, невключени в списъка, но причинени от вредното въздействие на работната среда. Тази система се прилага в страните от Европейския съюз, Бразилия, Япония, Турция и др. В България се прилага смесената система от 2000 г.
3. Категории професионални болести.
Според начина на признаване, професионалните болести по действащото осигурително законодателство се делят на две категории:
1. Болести, включени в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. В него професионалните болести са подредени по номера. Те са общо 30 на брой. Групирани са в 6 основни групи:
- Заболявания, предизвикани от химически фактори;
- Заболявания, предизвикани от физически фактори и пренапрежение;
- Заболявания, предизвикани от въздействието на прахови аерозоли;
- Инфекциозни и паразитни заболявания;
- Професионални злокачествени заболявания, свързани с експлоатацията на азбест, радиоактивни лъчения и др.;
- Кожни заболявания, причинени от физически, химически и биологически носители, невключени в други раздели на списъка.
В списъка са посочени наименованията на болестите, професионалните вредности, причиняващи болестите и видовете работи и професиите, при които обикновено и най-често се срещат вредностите в условията на труда, които причиняват съответните професионални болести. Изброяването е примерно, т.е. могат да се появят и други професионални вредности и професии, стига да причиняват изброените болести.
Правното значение на списъка на професионалните болести се състои в това, че заболяванията изброени в него се признават за професионални с факта на включването им в списъка.
Според чл. 56, ал. 2 от КСО, "за професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения". Ограничението в последиците - само до настъпила трайна неработоспособност или смърт, е сериозна грешка на закона, защото поставя в противоречие чл. 56, ал. 2 с чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от КЗОО, които уреждат правото и размера на обезщетението за временна неработоспособност поради професионална болест. Може да се заключи, че осигуровката за професионална болест включва на общо основание и обезщетение за причинената от нея временна неработоспособност. Производството по установяване на всяка професионална болест протича в няколко етапа.
4. Съобщаване.
Практикуващите лекари и стоматолози при всеки случай на съмнение за професионална болест имат задължението да сигнализират съответното РУСО до 24 часа от установяване на съмнението. След получаване на известието, РУСО е длъжно да открие досие за професионалното заболяване в 3-дневен срок, както и да извърши проучвания и да ги предостави на медицинските експертни органи.
Проучването се извършва от комисия, определена от директора на РУСО. В състава й са включени представител на НОИ, който е и председател, и членове на комисията, които са специалисти по трудова хигиена, както и представители на работодателя и на работниците и служителите. В проучването могат да участват заболялото лице, наследниците му или техните представители. Целта му е да установи факторите на работната среда и трудовия процес и други данни, необходими за потвърждаване или отхвърляне професионалния характер на заболяването.
Комисията е длъжна да състави протокол за извършеното проучване в 10-дневен срок от представянето на известието за професионалното заболяване.
5. Потвърждаване или отхвърляне и регистриране на професионалното заболяване.
След проучване на медицинското досие, съответната ТЕЛК е длъжна в 40-дневен срок да вземе решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта. За тази цел ТЕЛК е длъжна да извърши клиничен преглед на лицето и да проучи данните от медицинското досие и допълнително събраните от комисията доказателства. Произнася се с решение по професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест за срок до 3 години (чл. 62, ал. 3 от КСО).
Решенията на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК. Тези на НЕЛК могат да се обжалват по реда на ЗАП пред окръжните съдилища, а техните решения - пред ВАС.




РАЗДЕЛ ІV

Осигурен социален риск "Инвалидност"

1. Общи бележки
Неработоспособността е променено здравословно и общо физиологично състояние на осигуреното лице, при което то е загубило способността си да се труди. Тя е състояние, настъпило в резултат от реализирането на определен социален риск. Самата тя обаче не е осигурен социален риск.
Според степента на загубената работоспособност, неработоспособността бива:
1. Пълна. Осигуреното лице не е в състояние да извършва каквато и да е работа по времето докато трае състоянието на неработоспособността.
2. Частична. Осигуреният разполага с остатъчна работоспособност и може да изпълнява подходяща за нея трудова дейност.
Това деление има значение за осигурителното право за краткосрочното осигуряване, когато неработоспособността е временна, и за дългосрочното (пенсионно) осигуряване, когато неработоспособността е трайна.
Делението на временна и трайна неработоспособност се извършва въз основа на наличието или отсъствието на признаци за възстановяването на неработоспособността и на времетраенето й.
Трайната неработоспособност се поражда от определени осигурени социални рискове. Те се делят на две групи:
1. Рискове, които могат да породят както временна, така и трайна неработоспособност. Това са рисковете: общо заболяване, трудова злополука и професионална болест. Тази трайна неработоспособност настъпва обикновено след определено време, през което продължава временната неработоспособност. Тя се нарича инвалидност.
2. Рискове, които пораждат сами трайна неработоспособност. Това е рискът старост.
Трайната неработоспособност е стабилизирана неработоспособност. Тя води до загуба на трудовите доходи поради невъзможността на осигуреното лице да осъществява трудова дейност, както и поражда правото на особени осигурителни обезпечения - пенсиите.
Инвалидността и неработоспособността, предизвикана от биологичното развитие на човека се установяват по различен начин. Инвалидността се установява от ТЕЛК и НЕЛК чрез освидетелстване на лицето, а трайната неработоспособност, породена от старостта, се определя от рожденната дата по данни от документите за самоличност, т.е. тя е презумирана неработоспособност, която настъпва с навършване на определена от законодателя възраст на лицето. Само инвалидността като вид трайна неработоспособност се поддава на степенуване.
2. Същност
Инвалидността е състояние на човешкия организъм, с трайни или невъзвратими функционални смущения, които водят до постоянна или продължителна, трайна или частична загуба на работоспособността на осигуреното лице.
В КЗОО изрично е определена основата, от която се определя трайната неработоспособност (чл. 14, ал. 2 и чл. 75, ал. 2). За такава основа служат нормалните възможности на здравия човек. Установена е граница на неработоспособността, от която нагоре е налице трайна неработоспособност. Тази граница е фиксирана на 50 и над 50 % загубена работоспособност. За това при трайно намалена работоспособност под 50 % не е налице инвалидност и лицето се смята за работоспособно.
Сега според КЗОО степенуването се извършва в проценти спрямо възможностите на здравия човек, при най-малко 50 % загубена работоспособност. Разпределени са в три степени:
1. От 50 до 71 % загубена работоспособност
2. От 71 до 90 %
3. Над 90 %
Определянето на степените на инвалидност се извършва в момента на констатирането й с акта за констатиране на инвалидността от ТЕЛК и НЕЛК.
За да породи осигурителни последици неработоспособността трябва да бъде установена. Това става с експертиза на неработоспособността, която се осъществява от специализирани експертни органи и по реда, определен с Наредбата за експертиза на работоспособността, издадена от Министерския съвет на основание чл. 14, ал. 3 от КСО.
Експертизата на неработоспособността е официална оценка от специално подготвени и овластени органи и лица на здравното състояние на осигурените лица. Органите, които извършват тази оценка, са оценъчни органи, а не органи, които осъществяват медицинска дейност. Съставени са от специалисти, като се организират и ръководят от министерството на здравеопазването (чл. 14, ал. 1 от КСО) органите биват два основни вида според функциите и компетентността си: органи за установяване на временна неработоспособност и органи за установяване на трайна неработоспособност.
Органите за установяване на трайна неработоспособност са ТЕЛК и НЕЛК (чл. 15, ал. 2 от КСО).
Трайната неработоспособност се установява с експертно решение от органите по установяването й. В решението се определя и удостоверява трайна намалена работоспособност (инвалидността); нейната степен в проценти; причината, която я е породила и срокът, за който се определя.
Установената по този ред инвалидност може да послужи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Експертното решение е удостоверителен административен акт, издаден от овластен за целта държавен експертен орган и официален документ.
При тежка степен на неработоспособност (над 90 %), в експертното решение се определя потребността от чужда помощ, според възможностите на лицето да се самообслужва в битово отношение. Срокът на чужда помощ може да е същия или по-кратък от срока на намалената работоспособност, в зависимост от увреждането и динамиката му, но не по-малък от 6 месеца.
3. Контрол
Решенията на органите на експертизата могат да бъдат обжалвани и променяни от заинтересованите лица и органи: освидетелстваните, осигурителите, НОИ и органите на медицинската експертиза на работоспособността.
Обжалването бива вътрешно служебно и съдебно.
Вътрешното обжалване се извършва пред по-горестоящите органи на експертизата.
Жалбите срещу решенията на ТЕЛК се подават до НЕЛК в 14-дневен срок от получаване на решението на ТЕЛК от заинтересуваното лице или органа, който подава възражението.
Съдебното обжалване следва служебното по време и във функционално отношение и се прилага след неговото изчерпване. Прилага се само за решенията на НЕЛК. Те подлежат на обжалване пред Софийския Градски съд по реда на ЗАП.
Решенията на органите на експертизата са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, когато не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан.

РАЗДЕЛ V

Осигурен социален риск "Майчинство"

1. Общи бележки
Майчинството не е осигурен социален риск в същинския смисъл на това понятие, защото не води след себе си до настъпване на вредни резултати. То е преди всичко благоприятен социален риск, тъй като събитието, което съдържа е желано и очаквано.
Основите на правната закрила на майчинството се съдържат в чл. 27, ал. 2 от Конституцията. Уредбата на майчинството като осигурен официален риск се съдържа в чл. 48 - 54 от КСО и в редица Конвенции на МОТ: Конвенция № 3 за закрила на майчинството от 1919 г.; Конвенция № 102 за общественото осигуряване и Конвенция № 103 за закрила на майчинството от 1952 г. Макар и благоприятно по очаквани последици, майчинството съдържа и някои рискови моменти, в смисъл на допълнително натоварване и на опасност на живота и здравето на майката, плода и новороденото дете.
Осигурителното законодателство насърчава майчинството чрез предоставяне на платен и неплатен отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, който се зачита за трудов стаж чрез изплащане на еднократни помощи за раждане на дете, месечни добавки за деца и др.
Осигурените социални рискове майчинство и общо заболяване се характеризират с обща за тях предпоставка, че през време на отпуска поради временна неработоспособност, предизвикана от заболяването и отпуска поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете на осигурените лица се осигуряват доходи във вид на парично обезщетение, които да компенсират загубените доходи от трудова дейност. Изплащането на парични обезщетения и помощи за раждане на деца, от осигурителния орган се налага както в интерес на майката, така и на детето.
2. Същност
Понятието майчинството има два аспекта:
Под майчинството в широк смисъл на думата се разбира един продължителен период от живота на жената с оглед охраната на нейната детеродна функция. За този период законодателството предвижда да се осигуряват нормални условия за трудова дейност според състоянието на жената и такива за нейния живот, съобразени с изискванията за нормалното развитие и износване на плода, раждането и отглеждането на детето от една страна, а от друга страна е необходимо да се създават условия за по-нататъшното формиране от гледна точка на здравословното състояние, възпитание и образование на детето, докато започне само да полага грижи за себе си и за своята издръжка.
Под майчинство в тесен смисъл на думата се разбира по-голямата част от времето на бременността, самото раждане и известен период от време след раждането, като се включва и времето за отглеждане на малко дете.
Осигуреният социален риск майчинство се характеризира с биологична и обезпечителна страна.
На биологичната страна са посветени медицинските престации на здравното осигуряване като акушерска и лекарска помощ и т.н. Когато настъпят болестни усложнения, предизвикани от раждането, след изтичане на отпуска поради бременност и раждане осигурените майки имат право да се лекуват на общо основание за осигурения социален риск общо заболяване. Само в този случай осигуреният социален риск майчинство може да се смята за вредоносно и независещо от волята на лицето събитие.
Обезпечителната страна обхваща част от бременността, раждането и известен период от врем след раждането. Осигурителният орган обезпечава издръжката на майката и детето чрез изплащане на обезщетения и помощи, защото тя е лишена от доходи поради невъзможността да упражнява трудова дейност.
3. Етапи
В риска майчинство, с оглед на осигурителната му закрила се очертават четири етапа в неговото развитие:
1. Бременност. Започва от зачеването до 45 дни преди определения ден на раждането (термин). Това е началното развите на бременността, която обхваща средно около 7 месеца и половина. През този етап осигурителната закрила на майчинството по действащото право се изразява в "общо заболяване".
2. Краят на бременността, раждането и определено време след него. Започва от 45-ия ден преди определения термин и продължава известно време след раждането за срок общо 135 календарни дни (чл. 50, ал. 1 от КСО).
3. След отпуска за бременност и раждане до навършване на 2-годишна възраст на първо, второ и трето дете и 6 месеца за всяко следващо (чл. 53, ал. 1 от КСО и чл. 164, ал. 1 от КТ).
4. До навършване на 3 годишна възраст на детето (чл. 165 от КТ).
Третият и четвъртият етап от развитието на риска майчинство са възможни, но не са задължителни. Дали ще ползва тези възможности е субективно право на майката. Не може да й бъде отказано ползването. Рискът майчинство не е еднакратен акт, а продължаващо във времето състояние. Неговата възможна продължителност е от 1 година (9 месеца бременност и 3 месеца следрадов отпуск) до 3 години и 9 месеца (с ползването на отпуските по чл. 163 -165 от КТ).
Рискът майчинство е съпроводен с различна степен и характерна неработоспособност на осигурената жена.
Неработоспособността й може да бъде реална и "приравнена" поради възпрепятстване да работи.
Реалната неработоспособност е налице при случаите на паологично развитие на бременността, както и от необходимостта от физиологичното възстановяване след раждането - до 42 дни.
Приравнената неработоспособност съществува, когато майката на малкото дете, въпреки че е работоспособна, е освободена от задължението да работи и й е предоставен отпуск за отглеждане на детето, заради грижите по отглеждането му. Този отпуск може да се ползва и от бащата или от родителите на майката и бащата, но със съгласието на майката.
Рискът майчинство се установява с болничен лист от лекаря - гинеколог, от женските консултации или АГ отделения на болниците, с който се разрешава отпускът по бременност и раждане, но само от началото на бременността до 45-ия ден преди термина.
Отпускът за гледане на малко дете до навършване на 2 и 3-годишна възраст се иска с писмена молба до работодателя или до възложителя на работата.
Поради естеството на риска майчинство, за него са осигурени жени. Това са задължително осигурените за всички социални рискове жени по чл. 4, ал. 1 от КСО.
4. Осигурителни последици
Осигурителните последици от настъпването на риска майчинство са:
а) Осигурителни парични обезпечения, които биват:
- По краткосрочното осигуряване за временна неработоспособност, поради общо заболяване, свързано с протичане на бременността и за отпуск за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст на детето.
- Персонални пенсии на жени, навършили 65-годишна възраст, родили и отгледали 5 и повече деца до 18-годишна възраст (чл. 92 от КСО).
б) Признаване на времето, през което се ползват платени и неплатени отпуски за отглеждане на малко дете за осигурителен стаж (чл. 10, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от КСО).



РАЗДЕЛ VІ

Осигурен социален риск "Безработица"

1. Общи бележки
Безработицата е ново явление в българската социална действителност. Тя се появи в началото на 1990 г.
Появата й е част от прехода към пазарна икономика и дълбоките промени в страната. Тя е един от необходимите стимулиращи развитето на пазарната икономика фактори. Последиците от безработицата са тежки и разнопосочни: икономически, социални и психологически. При икономическите кризи безработицата се нарича конюктурна, а при технически прогрес - структурна или технологична безработица. Понастоящев в България масовата безработица е предизвикана от и от двете причини.
Правната уредба на безработицата се съдържа в чл. 51, ал. 2 от Конституцията, съгласно който "Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определен със закон". Тази разпоредба визира безработицата като осигурен социален риск. През 1997 г. бе приет Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, който влезе в сила през 1998 г. Той е комплексен закон - осигурителен и трудов, в смисъл, че урежда както безработицата като осигурен социален риск, така и въпроси, свързани с трудовите правоотношения.
Рискът безработица има значителна международно правна уредба. Тя се съдържа в конвенциите на МОТ: Конвенция № 44 за безработицата от 1934 г.; Конвенция № 102 относно общественото осигуряване от 1952 г. и Конвенция № 168 относно насърчаването на заетостта и защитата при безработица от 1988 г. България е ратифицирала само Конвенция № 44.
Безработицата е обективна невъзможност на работоспособни лица временно да упражняват трудова дейност.
2. Същност
Тя е състояние на трудова незаетост на трудоспособно лице, т.е. то е останало без работа, въпреки че желае да работи.
Безработен е този, който е работоспособен и търси походяща работа, но не може да намери такава. Търсенето си той доказва чрез регистрирането си в съответното бюро по труда и постоянно и трайно изявява желание и готовност да започне да работи чрез явяването си в бюрото един път месечно. С явяването си лицето манифестира състоянието си на безработен. То е безработно, докато бюрото по труда не му предложи подходяща работа. Но ако такава му се предложи и то откаже да я приеме без основание, от този вече не се счита за безработно.
3. Видове
Безработицата бива:
1. Принудителна. Безработният е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери такава. Това лице се намира в принудителна безработица. Този вид безработица е обект на осигурителното право.
2. Доброволна. Трудоспособното лице не желае да упражнява трудова дейност срещу възнаграждение, без значение дали е регистрирано или не в бюрото по труда. Ако бъде регистрирано и откаже предложената му работа, ще е налице доброволна безработица.
Безработицата като риск се характеризира с неблагоприятните последици, които предизвиква настъпването й. Осигуреният е без трудови доходи, защото е останал без работа. Тя е вероятност от настъпването на тези последици. Има различна степен. Може да се реализира, а може и да не се реализира в живота на отделното осигурено лице. Безработицата е общ осигурен социален риск, защото се изразява в отсъствието на постоянна и редовна работа на лицето, а не само на работа по трудово правоотношение. Няма да е налице безработица, когато лицето макар и да не работи по трудово правоотношение, упражнява свободна професия, търговска дейност и др. или не работи, защото е неработоспособно или не е в състояние да работи редовно и постоянно.
4. Субекти
Лицата, които се осигуряват за риска безработица са:
- работници и служители по трудово правоотношение;
- лица, работещи по договор за управление или контрол в ЕООД, ООД, АД и ЕАД и предприятия с преимуществено държавно или общинско участие;
- работещи без трудово правоотношение в областта на изкуството и културата и др.
5. Установяване
Установяването на реализирането на риска безработица се извършва чрез вписване на лицето като безработно в бюрото по труда. Бюрото по труда изпълнява двуяки функции: функции на осигурителен орган - определя и изплаща осигурителните обезщетения и помощи на осигурените лица и функции на трудов посредник на пазара на труда - информира безработните за свободните работни места, оказва съдействие на безработните за намиране на работа и др.
Вписването се извършва по искане на безработното лице по мястото на адресната му регистрация в 3-месечен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Бюрото е длъжно да регистрира като безработни лицата. В тези случаи то действа като осигурителен орган, защото извършва правно действие, което е необходимо за осъществяване на осигуровката безработица.
6. Осигурителни последици
При реализирането на риска безработица, осигурените лица имат право на осигурителни обезпечения:
1. Право на обезпечения при безработица
2. Право на осигурителни помощи при безработица
Рискът "безработица" самостоятелен фонд, от който се осигуряват и изплащат осигурителните обезпечения при настъпването на риска.



РАЗДЕЛ VІІ

Осигурен социален риск "Старост"

1. Същност
Рискът старост е от най-рано признатите и е един "класическите" осигурени социални рискове.
Правната уредба на този риск е в КСО и в редица конвенции на МОТ: Конвенция № 35 и № 36 относно осигуровката старост от 1933 г.; Конвенция № 102 от 1952 г.; Конвенция № 128 относно обезпечената при инвалидност, старост и смърт от 1967 г. България е ратифицирала само Конвенции № 350и № 36.
Старостта като осигурен социален риск има два аспекта:
1. Биологичен. Изразява се в настъпилите изменения в човешкия организъм при навършване на определена възраст на осигурения. От тази гледна точка старостта е нормално, закономерно явление, което неминуемо настъпва за всеки човек, ако живее до тогава.
2. Социален. Изразява се в настъпване на неработоспособността при навършване на определена възраст на осигурения. Старостта настъпва при навършване на рзличните условия на труд на осигурените. Законодателството определя средната възраст, когато настъпва староста като осигурен социален риск. От тази гледна точка старостта представлява навършване на възрастта, при която лицето е неработоспособно и трябва да прекрати трудовото си правоотношение, като бъде обезпечено за изгубения си трудов доход, чрез пенсия от фонд "Пенсии".
При определяне на възрастта, законодателя изхожда от презумираната неработоспособност на осигурените. Старостта като осигурен социален риск в социалния й аспект, от гледна точка на загубване на работоспособността, е равнозначна на осигурения социален риск инвалидност. Но за разлика от него, тя в биологичния си аспект не настъпва нито случайно, нито пък поради патологически промени в организма на осигурения. Старостта се характеризира с редица белези:
1. Тя е достигане на определена в закона висока възраст. Общо установена е за всички осигурени лица.
2. Старостта настъпва в резултат на биологичното износване на човешкия организъм
3. Тя е нормално развитие на организма на човека. Не е негово болестно състояние, а е обичайно такова, което е резултат от фактора време в човешкия живот. Настъпва неизбежно с времето и е неотменима и неотвратима.
4. Настъпва постепенно и бавно. Подготвя се дълго време и е очакван и предвидим риск.
5. Старостта е невъзвратим и невъзстановим социален риск. Веднъж започнала, тя продължава "неспирно" действието си. Тя е прогресиращ социален риск, тъй като колкото повече продължава, толкова повече отслабват физическите и умствени сили на човека. При нея няма връщане назад и възстановяване на предишните сили и трудоспособност на човека.
6. Рискът старост е един в човешкия живот. Тя не познава многократно проявление. Веднъж започнал, рискът има различна продължителност на реализирането си. Той продължава до края на човешкия живот. Продължителността му е индивидуална и неповторима при осигурените лица.
7. Рискът поражда само трайна неработоспособност, която е презумирана, строго индивидуална и опровержима. Тя настъпва без значение дали лицето е реално и фактически неработоспособно или не, стига да е навършена определената в закона възраст.
Презумпцията е опровержима, тъй като лица, навършили съответната възраст, продължават да работят.
8. Мярката за възрастта на старостта като осигурен социален риск в някои случаи е диференцирана по пол, а в други случаи е общоустановена.
В кръга на осигурените лица за този социален риск са включени преди всичко задължително осигурените лица за всички социални рискове и тези за старост, смърт и инвалидност поради общо заболяване.
Старостта е най-лесно и най-леко установимият осигурен социален риск. Тя се установява с датата на раждане на осигуреното лице. Удостоверява се с личната карта на гражданина и удостоверението за раждане.
Реализирането на риска старост е свързано с възникването на правото на пенсия на осигуреното лице, т.е. с обезпечение на дългосрочното обществено осигуряване.
С настъпването на риска е свързано възникването на две групи от пенсии: пенсии за осигурителен стаж и възраст и социални пенсии.



РАЗДЕЛ VІІІ

Осигурен социален риск "Смърт"

1. Правна уредба
Правната уредба на този риск е в КСО (чл. 1, 2, 4, 80 - 84) и в конвенции на МОТ: Конвенция № 39 и № 40 относно осигуровката смърт от 1933 г.; Конвенция № 102 относно общественото осигуряване от 1952 г. и др. България е ратифицирала само Конвенции № 39 и № 40 на МОТ.
Смъртта е краят на биологичното съществуване на човека. Настъпването й като осигурен социален риск означава, че осигуреното лице престава физически да съществува.
Тя се отличава от всички други осигурени социални рискове, които са рискове на продължаващото да живее и след реализирането им осигурено лице.
Рискът смърт е най-тежкият и трагичен социален риск, защото означава постоянна, завинаги и безвъзвратна неработоспособност на осигуреното лице.
Неблагоприятните осигурителни последици от смъртта на осигуреното лице настъпват в сферата на неговите белези, които то е издържало и които се нуждаят от осигурителна защита, защото са изгубили доходите, необходими за издръжката им.
Смъртта като осигурен социален риск нормално бива причинена от други социални рискове като: общо заболяване, трудова злополука и професионална болест. В това отношение тя е уникален социален риск. Смъртта е последица от увреждането на здравето, което тези три риска съдържат.
Реализирането на риска смърт се установява от лекаря, който е констатирал смъртта. Тя се установява с акта за смърт, който е индивидуален административен акт от категорията на удостоверителните. Той е официален документ, който се ползва с доказателствена сила и с наказателно правна защита.
Кръгът на осигурените лица за този риск включва задължително осигурените за всички социални рискове и тези за старост, смърт и инвалидност поради общо заболяване.
От реализирането на риска смърт се придобва право на наследствена пенсия и право на еднократни помощи на деца, съпруг на починалия или на неговите родители.



Последна дата на обновяване 8.6.201360326 посещения