'' ДАНЕВ " АДВОКАТСКА КАНТОРА - ВАРНА


Варна, ул. "Страхил Войвода", № 14, партер, monteskio@lex.bg lawyer_danev@abv.bg
Начало
ДЕЙНОСТ И ПАРТНЬОРИ
СТАТИИ - ПРАВО НА ОСИГУРИТЕЛНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ТРУДОВ ДОГОВОР / 2004Г./
СТАТИЯ- ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ / 2004Г./
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТРУДОВО ПРАВО & ОСИГУРИТЕЛНО ПРАВО& НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО И ПРОЦЕС
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО & ТЪРГОВСКО ПРАВО& OБЛИГАЦИОННО ПРАВО
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ СЕМЕЙНО ПРАВО & НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО & ВЕЩНО ПРАВО& ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕС
За контакти
Линкове
 
Друг сайт
English

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ СЕМЕЙНО ПРАВО & НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО & ВЕЩНО ПРАВО& ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕС

ОТГОВОР НА ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ:


СЕМЕЙНО ПРАВО


1.С мъжът ми, имаме сключен брак от 1,5 години, но нещата не вървят.И двамата искаме да се разведем по взаимно съгласие. Възможно ли е това?

* В семейния Кодекс съществува изрична разпоредба ,която налага ограничение за постановяване на развод по взаимно съгласие, когато от сключване на брака не са изтекли 3 год.
В дадения случай, е прилага следното разрешение: Ако и двамата- съпругът и съпругата са убедени, че не могат да продължат съвместното си съжителство, и не желаят да чакат 3 год. се подава молба за развод, като основание се посочва вина на единият, а в последствие се изменя основанието, като се замолва съдът да не се произнася по отношение на вината. Така "легално" се заобикаля закона и е често срещана съдебна практика.*
...................................

2.Имам дете от жена ,с която съм нямал сключен брак.Вече 5 години аз се грижа сам за детето,като тя идва на посещения.Имам ли право по съдебен ред да търся издръжка от нея?А за минало време мога ли и за колко време назад мога да потърся?

( отговаря - Гергана Костакиева )

*може да заведете иск, с който да поискате месечна издръжка за детето, както и да търсите издръжка за една година назад считано от датата на завеждането на иска. Имайте предвид, че делата за издръжка, могат да се гледат, като бързо производство (съгласно чл.126а от ГПК) и са освободени от държавна такса и разноски по водене на делото.
Нещо повече след приключване на делото, ще се снабдите с изпълнителен лист и случай, че майката продължава да не плаща определената и от съда издръжка, може да образувате изпълнително дело. Възможно е присъдената ви издръжка да се изплаща от държавата (чрез общината), но с тази цел пак трябва да се образува изпълнително дело. Така или иначе не плащането на издръжка представлява и престъпление по НК.
*

3.Каква е процедурата за осиновяване на дете?

( отговаря - Гергана Костакиева )

*Първото, което трябва да направите е да бъдете вписани в регистъра на осиновителите. За целтта трябва да подадете молба до дирекция "Социално подпомагане" в съответната община, по постоянен адрес. Извършват ви проучване в рамките на 3 месеца и ако бъдете одобрени, се вписвате служебно в регистъра воден за осиновителите. Разрешението, което получавате е за срок от 2 год., като в случай, че има промяна в обстоятелствата (които са от значение за издаване на разрешението за осиновяване и вписване в регистъра) декларирани от вас сте длъжни да информирате "Социално подпомагане" относно настъпилите промени.
След това съответния "Съвет по осиновяване", ще ви предложи детенце от регистъра на децата за осиновяване. Имате възможност да харесате детенцето или да откажете да го осиновите. Така докато си изберете детенце.
След това се подава молба до съответния ОС респ. СГС с която се иска да бъде допуснато пълно осиновяване.*
........................................

4.Имам жилище, което ми е дарено от родителите с право на доживотно обитаване от тяхна страна. Предстои ми да сключа брак и временно ще живеем с моите родители в него. Въпросът ми е какво би станало с жилището, ако евентуално се разведа един ден и имам деца от този брак? Съпругата ми ще има ли право над него, ако преди евентуалния развод вече не живеем в него?

* В случай, че в това жилище се установите да съжителствувате с бъдещата си съпруга, то при всяка разпоредителна сделка от Ваша страна по отношение на този имот ще е необходимо и съгласието на съпругата Ви. Тя няма да има право на собственост върху апартамента, но ще бъде длъжна да обективира волеизявлението си , с оглед на доказването в един бъдещ процес. Изискването за съгласие е предвиена от законотворецът защитна мярка с оглед интересите на семейството и на децата.В случай, че се разпоредите с това имущество, то съпругата Ви може да поиска обявяване на сделката спрямо нея за относително недействителна съгл. чл .135 ЗЗД.При евентуален развод, в случай, че имате ненавършили пълнолетие деца и съпругата Ви поиска предоставянето на родителски права и ползване на семейното жилище и съда уважи така предявените й претенции с решението което постанови прекратяване на брака, то до навършване на 18 години на детето, майката на децата Ви ще ползва жилището, но само това.Тя не може да извършва разпоредителни сделки с него.По смисъла на Семейният Кодекс, семейно жилище е това, в което са съжителствували съпръгът, жена му и евентуално децата им, преди настъпването на фактическа раздяла, или ако такава не е настъпила , до постановяване на решение за прекратяване на брака.Именно с оглед защитата интересите на семейството и децата е установена тази "защитна клауза".В разпоредбата на чл. 23 СК не е поставено времево прекратително условие за наличието на съгласие - т.е. до фактическата раздяла, след нея...В този смисъл, не следва да се тълкува разпоредбата разширително. Този извод следва и след логическо тълкуване ...."семейно жилище" - т.е. налице е семейство, отношения между съпрузи, между деца и родители, а такива са налице само и единствено при наличие на СЪЩЕСТВУВАЩ ВАЛИДЕН БРАК.По аналогия от обратното - след като вече брака е прекратен, то тогава няма да се изисква съгласие, тк.к. семейство по смисъла на СК не съществува и не може да се говори за семейно жилище. А дори в случай на фактическа раздяла, образуванието семейство( макар и формално), както и ВАЛИДЕН БРАК съществуват,поради и което за разпореждане на семейното жилище ще се изисква съгласие на другия съпруг.
........................................



5.
Здравейте! Радвам се, че ви открих и мога да задам въпроса си. Сигурна съм, че ще получа от вас компетентен отговор. Омъжена съм, но съпругът ми живее вече трета година при др.жена /т.е. не се прибра от една командировка/. Притежаваме общо семейно жилище вече 25г., в което живея с едното си дете/пълнолетно/. Той няма намерение нито да се развеждаме, нито да живее в жилището ни. От децата разбрах,че той желае апартамента ни да се прехвърли чрез покупко-продажба на едната ни дъщеря /за сега неомъжена/, тъй като другата /омъжена и с дете/ вече си има собствено жилище /дарено й от свекърва ми/. Така да се осигурят и двете - с два почти равностойни апартамента, а и да няма претенции за наследство след време.
Въпросът ми е: “Какъв е най-подходящия и сигурен за мене начин, това да се извърши?” Като се има пред вид, че това е единствената ми собственост и дом. Съпругът ми общо взето диктува нещата от разстояние и ще ми предстои сигурно една единствена среща – при нотариуса. Поради което се обръщам към вас за съвет.
Малко информация за семейството ми:
-С мъжа ми сме работили винаги заедно, с еднакви професии сме – инженери. По стечение на обстоятелствата останахме без работа и когато получих едно много добро предложение, му го преотстъпих, така смятах тогава, че е по-доброто решение за СЕМЕЙСТВОТО НИ ИЗОБЩО. И понеже на моята възраст трудно се намираше работа, не биваше да губя години за трудов стаж - започнах, но на ниско заплащане, където съм и до сега. Тъй като до сега той използваше децата като посредници, за уреждането на някои въпроси между нас /прехвърлянето на старата ни кола на трето лице с пълномощно, попълването на лични негови документи, за които са му необходими и моите данни като негова съпруга и т.н./
За съжаление доходите ни са несравними, в пъти по-различни, а от тук и възможностите ни за в бъдеще. За да не остана отново най-потърпевшата /и емоционално и материално/, както от него до сега, така и от децата си са в бъдеще, вярвам че ще ми дадете компетентен съвет.
Втори вариант на въпроса ми:"Има ли някаква възможност от апартамента ни, които е делим, да получа сега /още по време на брака / своята собственост 1/2, та да не се създават предпоставки след време да се чувствам нежелана в собствения си дом? И как ще се определи коя е тя?
Благодаря предварително!.
И още един въпрос: относно дареното от свекърва ми жилище /безвъзмездно/ на едното ми дете – има ли възможност да предявят към него претенции 1)съпругът й и 2) след време всичките й наследници и дори!.


Докато същестува брачен съюз имуществото придобито в СИО не може да се дели мецду съпрузите. Това е така, понеже собствеността е бездялола, а не идеални части / ЧЛ.22 ИЗРЧ.2 СК/. Едва след като съдът постанови прекратяване на брака, може да се заведе иска за делба на СИО, тъй като вече ще бъде обикновена съсобственост /ЧЛ.26 СК/.
Според мен, най -удачният вариант относно жилището е следния, като се има предвид, че мъжа Ви движи нещата, т.е. каквото казва става..
Вие двамата продавате апартамента на дъщеря си, но само Вие си запазвате пожизнено право на ползване. По този начин, вие ще бъдете обезпечена - ще можете да позвате жилището си до когато и както решите. Дъщеря ви ще притежава само " голата собственост" / юридически термин/. Ще може да се разпорежда с имота, но Вашето рпаво на ползване никой не може да го ограничи без ваше съгласие.
Относно дарението. Същестува хипотетична възможност да се иска разваляне или намаляване на дарението при определени условия посочени в ЗЗД, както и ЗН.


6.*
Здравейте, аз съм самотна майка, дъщеря ми е на 7 години. Бащата не желае да я признае, нито да даде кръв за ДНК тест.
Въпроса ми е следния: Има ли начин да го накарам да се подложи на такъв тест, т.е. да заведа дело срещу него и държавата да го задължи или нещо подобно?


Иск може да се заведе от името на детето ви, а вие като негов законен представител ще го представлявате в процеса. Това право може да се упражни до навършване на детето на 14 год. След това искът може да се предяви от детето , но с ваше съгласие - това рпаво до 18 год. Сле дкато детето навърши пълнолетие има право в 3 год. срок да заведе иск за установяване ан бащинство. Цитирам ви и законовия текст:
///Иск за установяване на произход от бащата
Чл. 41 СК Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.///
ДНК експертизата е много скъпа - около 800 -1000 лева и ще трябва Вие да я платите. Можете да поискате вместо това кръвногрупова експертиза, както и гинекологична за периода на зачеване и да сочите свидетели, че през този период сте имали интимна връзка с него. Ако пък и сте живели заедно през това време, искът Ви може да бъде уважен и без да правите ДНК експертиза. Ако искът Ви бъде отхвърлен на 1 инстанция, ДНК експертиза може да искате на втората.


7.Дядо ми почина.Втората съпруга им али право от дял на наследство, което се открива след неговата смърт - възстановяват се правото на собственост върху земеделски земи?


Втората съпруга има право на дял от наследството, защото тя е наследник по закон / наследствена трансмисия чл.57 ЗН вр.чл.9 ЗН/. Възстановяване на правото на собственост след като вече наследството е било открито се явява новооткрито наследство. То се поделя между наследниците съгласно общия принцип за наследяване по закон.



8.*Възможно ли е бракоразводно решение с което се предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите до навършване на 18.год. на детето, да бъде противопоставено на лице, което има учредено право на ползване или лице, което е придобило имота след влизане в сила на решението?



За да се даде правилен отговор на така поставения въпрос е необходимо да се изследва коя материално-правна разпоредба е приложима. От изложените по-горе факти се налага извода, че това са разпоредбите на СК и в частност новелата на чл.107 СК, тъй като се касае за семейно-правни отношения, касаещи грижата за отглеждането на децата.

Правото на ползване на семейното жилище, което се предоставя от съда по реда на спорната съдебна администратиця не е еднозначно, на ограниченото вещно право на ползване. Първото е облигационно право, което е установено в СК. Второто е изрично ограничено вещно право посочено в ЗС. Следователно различита между тях са големи, но резултат който се постига, ефектът е почти идентичен. И двете права са видове право на ползване.
Със съдебното решение по реда на чл.107 СК се предоставя правото на ползване върху точно определена от самия законодател вещ - семейното жилище. Обратно - ограниченото вещно право на ползване може да се учреди за различни по вида и рода си вещи.
От друга страна способите за прекратяване на тези права на пръв поглед също са идентични, но съществува коренна разлика. Правото на ползване, което се предоставя със съдебното решение се прекратява само в два случая - със сбъдването на прекратителното условие - до навършване на пълнолетие, или когато съпругът, на когото е предоставено семейното жилище сключи нов брак. чл.107 ал.5 СК. Това е правилото и единствената хипотеза, когато това право предоставено от съда, се прекратява преди да изтече срокът, за който е дадено, а именно когато лицето, комуто е предоставено правото на позлване, сключи брак.
Вещното право на ползване се прекратява със срока за който е учредено или и преди това, само ако ползвателят си служи с веща не според предназначението.Друга съществена отлика е, че носителят на вещното право на ползване дължи заплащане на всички ряазноски за имота, а така също и дължимите местни данъци и такси. Не така стои въпроса с родителят, който ползва семейното жилище. Разходите ще се дължат в зависимост от притежанието и квотите от правото на собственост.

Следва да е ясно, че с предоставяне на семейното жилище на родителя, които ще упражнява родителските права досежно ненавършилите пълнолетие деца, родителят който е едноличен собственик или който е съсобственик / след развода / изпълнява задължението си съобразно разпоредбите на СК да осигури жилище за децата си/. Това е семейното жилище. С тълкователно решение се даде ясно и изчерпателна формулировка на понятието семейо жилище. То може да бъде изключителна собственост на единия родител, придобито в условията на СИО или собственост на близки. Под близки следва да се разбира лица, които поради едни или други съображения са предоставили ползването на собственото си жилище на това семейство.

Основен мотив за съда при определяне кому от двамата родителите да се предостави жилището / при наличие на деца под 18 год. / е интересът на децата. . Той е "пътеводната звезда" за решаващия орган. Разпоредбите на СК са установени да регулират особен вид отношения - тези в семейството. Една от основните функции е да се отгледат и възпитат деца. Това трябва да се извърши именно в обстановка, която да даде максимално добри възможности за правилното развитие на тези най-слабо защитени лица - децата. Техните интереси винаги имат примат/ привилегия /, първостепенно значение /пред интересите на другите субекти на правото.

Ето защо, в този случай сме изправени пред lex specialis / специална разпоредба /- чл.107 СК спрямо lex generalis /обща разпоредба/- чл.56 и сл. ЗС. При това положение действа правилото, че специалната норма, изключва действието на общата норма.

Принципно положение е, че законът не въвежда ограничение относно правото на родителя, който е изключителен собственик и който не владее,или близкия, който е собственик, да се разпорежда със своя дял от "семейното жилище ". Приобретателят обаче по тази сделка ще следва да се съобразява, т.е. решението на съда относно предоставяне ползването на семейното жилище ще му бъде противопоставимо, доколкото решението се ползва със сила на присъдено нещо с нейните субективни предели.

Ето защо, в защита на този висш интерес на децата, дори и при извършване на продажба или учредяване на ограничаване на вещно право върху имота, тази сделка не може да се противопостави на това съдебно решение. Това е против морално-етичните норми установени в обществото и които са първоизточник на правните норми. Подобен опит за "освобождаване" от това родителско задължение следва да се възприеме, като злоупотреба с права. Това от своя страна е недопустимо съгласно Конституцията.

Изведените от мен правни изводи съответстват с буквата и духа на закона, което се подкрепя от трайно установената съдебна практика. Така: Решение от 7.06.2001 г. на РС - Дулово по гр. д. № 106/2000 г., ГК, докладчик председателят Николай Гунчев ; Решение № 610 от 22.08.2001 г. на ВКС по гр. д. № 40/2001 г., II г. о., докладчик председателят на отделение Милена Жабинска


Следователно Видно от изложението по-горе а и от нормативната база, за мен се налага изводът, че правото на ползване на семейното жилище, е противопоставимо на собственика на имота, на ползвателя на имота, независимо от извършените промени в титула на собственост, докато се сбъдне условието, при което това право ще се погаси.



НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО



1.* Децата отговарят ли за банковия кредит, които е теглен от техния родител, когато след смъртта мъ същия не е изплатен, но е обезпечен с поръчители?



Децата няма да отговарят за това задължение ако приемат наследството под опис./ арг.чл.60 ал.2 ЗН/. или се откажат от наследството. В тази връзка, ако не е налице имущество от което Банката може да удовлетвори своето вземане кредиторът - Банката ще насочи претенциите си спрямо поръчителите. В този случай, ако се приеме под опис, то след като кредиторите се удовлетворят от имуществото и остане някакво друго имущество, то вие ще получите този остатък от наследството.











ВЕЩНО ПРАВО


1. Каква е процедурата и колко пари ще струва да си сменя фамилията ?

*Съгласно Закона за гражданска регистрация промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Това са предпоставките, чието наличие е задължително. В противен случай промяна на име е недопустимо. Молбата за промяна се разглежда по реда на бързото производство съгл. чл. 126а б " л " ГПК.
Държавната такса е в размер на 8 лв.*


2. Имам син, на когото искам да прехвърля единствения си апартамент. Но тъй като той е женен и не се разбират със съпругата си, не искам при евентуален развод жена му да получи дял от апартамента.Също така бих искал по някакъв начин да остана да живея в жилището до края на живота си.Можете ли да ми дадете някакво разумно разрешение?

*Съгласно Семейния кодекс правата върху недвижими вещи придобити през време на брака по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В този ред на мисли, апартамента трябва да се прехвърли чрез дарствен акт, за да се защитят максимално вашите интереси и тези на сина ви. Законодателят е установил това правило, поради факта, че това имущество не е придобито чрез съвместен принос на двамата съпрузи, и ще бъде морално неоправдано, етично необосновано това подарено имущество да бъде собственост и на двамата. На още по силно основание мотивировката на законотвореца да установи такова правило, е да не се допусне неоснователното обогатяване на съпруга, който не е надарен.
Вие можете да гарантирате вашия престой в жилището, което ще подарите, като си запазите пожизнено право на ползване. По този начин, никой не може да предприеме действия срещу вас за да напуснете апартамента. Дори и при евентуално последващо прехвърляне от страна на сина ви , вие си запазвате това пожизнено право на ползване.
С влезлите в сила промени на закона за местните данъци и такси от 01.01.05. при прехвърляне на недв.имот между роднини по права линия – не се дължи държавна такса, а само нотариална такава, в зависимост от данъчната оценка на имуществото.
Необходимите документи за извършване на сделката във вашия случай са: оригинал на н.акт за собственост;удостоверение за местонахождение на имота – получава се от района по местонахождение на имота; удостоверение за данъчна оценка – получава се от данъчната служба находяща се в сградата на изчислителния център; комплект декларации ,които се попълват при нотариуса.*


3.*Лицето А е прехвърлило имот на лицето Б,като запазва за себе си вещно право на ползване до края на живота си.
Ако Б иска да продаде имота,необходимо ли е съгласието и подписа на ползвателя върху нотариалния акт за продажба?


Лицето, което е собственик в настоящия случай, притежава част от абсолютното право на собственост, което включва разпореждане, владеене, ползване. Третият елемент а именно ползването е предоставено на трето лице. В тази връзка, правото да се разпореди, респективно да продаде, е в негово притежание и упражняването му не е обусловено от нещо друго. В правната доктрина такава собственост се нарича " гола собственост"., при която обаче собственика не може да позва имота според предназначението му. Това е единствения, но основен " недостатък".
Нещо повече - липса законова забрана собственикът да продаде имота си, когато има учредено право на позлване. Вярно е обаче, че едва ли ще се намери купувач за този имот, след като имотът няма да може да се използва / изключвам хипотезата ако купувач е самият ползвател или лице, което ще се саморазправи и изкара насил позлвателя да напусне имота/.
В заключение може да се каже, че не е необходимо каквото и да е разрешение или съгласие от ползвателя, ако собственика желае да продаде имота си. Но ако лицето, което купува имота желае да го позлва, едиснтвеният вариант е - чрез нотариално-заверена декларация за отказ от правото на ползване.




4.* Имам сключен граждански брак. Желая да продам имот, който притежавам преди момента на сключване на брака. Необходимо ли е пред Нотариус да представям декларация от другия съпруг несобственик, че имота не е семейна имуществена общност?

Липсва законово изискване за представяне ан подобна декларация.При прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти, Нотариуса съобразява дали с оглед на представените документи лицето е собственик на имота. Ако това е така се изповядва сделката. Нотариуса няма право и задължение да изисква други документи.В тази връзка не може да се поставя като условие за удостоверяване на сделката представянето на подобна декларация.
В СК изрично е казано, че всеки съпруг може да се разпорежда с личното си имущество.Не е обходимо съгласието на другия / освен ако не сме в хипотеза на семейно жилище, каквото разбрах, че в случая не е /. Също така, при изповядване на сделката се подписва декларация по ЗННД в която се посочват определени данни. Едни от тях са има ли лицето граж.брак и от кога. Това като се съпостави с датата на придобиване може да се направи обоснован извод. За невярна декларация с носи съответната наказателна отговорност.Освен това / отново в хипотеза / ако имота е СИО и съпругът е действал от името на другия без представителна власт , то за поселдния сделката ще има действие, ако в 6 месечен срок от узнаването не я е оспорил. В тази хипотеза сме пред т.нар.висяща недествителност/ особен виж нищожност, която обаче може да се санира/. De lege ferenda тази законова уредба трябва да се промени, понеже не защитата достатъчно правата на неучастващия в сделката съпруг.



5.*
Родител дарява детето си с имот, но със запазване на вещното право на ползване. Детето е пълнолетно има си семейство. Има ли право родителят да не пуска в имота да живее детето му с негото семейство.


Да, разбира се, че има право. Това е така, понеже низходящият / син, дъщеря / е собственик само на " голата собственост " - юридически термин / на имота. Правото на собственост като субективно право е абсолютно и се състои от три елемента. Право на владение, право на ползване и право на разпореждане.
В конкретния случай, майката, съответно бащата си е запазил/а един от елементите, а именно - да ползва имота. В тази връзка единствено и само той/тя може да допусне друго лице да ползва имота, освен нея.



6.*
Един от съпрузите прехвърля на другия съпруг чрез продажба недвижи имот придобит от него по време на брака по наследство. Въпросът ми е,ще стане ли този имот семейна имуществена общност,предвид факта,че е придобит възмездно от единия от съпрузите по време на брака?


Няма две мнения по въпроса по начина, който го описвате. Придобитият имот е СИО. Това е така, понеже имуществото е придобито по време на действие на валидно сключен граждански брак и то възмездно. Също така, в СК изрично е уредено, че съпругът може да се разпорежда със свое лично имущество в полза на другия съпруг. Ето защо така придобитото имущество става СИО по силата на чл.19 СК въ връзка с чл.20 СК. Но при разпореждане от единият съпруг спрямо другия съпруг чрез - дарение - всичко е нормално. Така придобитият имот е лична собственсот на приобретателя.


7.Когато имаме продажба на недвижим имот от несобственик каква сделка е това? Нищожна или друг вид? За дабъдат защитетени интересите на купувача по този договор какво трявба да се направи, ако в последствие, продавача придобие правото на собственост? Трявба ли да се извършва сделка или първата продажба се санира?


Продажбата от несобственик не е нищожна сделка, а такава , която няма вещнопрехвърлително действие.
В правната доктрина има становище, че този договор между страните / подобно на нищожните договори/може се конверсира в предварителен договор за покупко-продажна на имота. Това се налага, с цел да не се разруши създалата се облигационна връзка между страните.
По нататък считам, че собствеността не преминава автоматично, ако ПРОДАВАЧЪТ придобие в последствие собствеността. Това е така, защото не може да се говори за отлагателно условие. Отлагателно условие относно действието на един договор, е налице само тогава, когато има волеизявление и на двете страни по договора за това/ чл.25, 21, 20, 8 ЗЗД /. Ето защо, дори и продавачът да придобие в последствие собствеността, не може да се приеме,че се е сбъднало отлагателно условие.
В горния случай, КУПУВАЧЪТ следва да развали договора по съдебен ред спазвайки законовите условия за това и да иска платената цена в едно с направените разходи.
Ако продавачът придобие собствеността по-късно, следва да се извърши нова сделка, с цел защита на интересите на купувача, а така също и във връзка с редът от вписването. Това се подкрепя и от принципът,че " не може приобретателят да има повече права от прехвърлителя " и от този, " че първи по ред е пръв по право ". Последваща продажба не заздравява първата.










*
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕС
*

1.* Как се определя цената при обективно съединяване на исковете / кумулативно, алтернативно, евентуално /?

В чл.55 ал. 3 ГПК изричо е посочено как се определя цената на иска, а тя е равна на сбора от отделните искове. Това е. Колкото иска имате - независимо от обстоятелството дали връзката на евентуално съединение към главния е положителна или отрицателна / виж О.Стамболиев " Обективно съединяване на искове " /, събирате им цената и се получава сумата, връху която ще трябва да платите следващата се д.такса.
Относно родовата подсъдност / т.е. кой Съд - Райоенен или Окръжен съд е компетентен да разгледа делото, меродвна цената на всеки иск поотделно.
Акцесорният иск обаче, следва подсъдността на главния иск.



2.*
Може ли да ми каже дали съда ще ми върне и квитанцията за платена държавна такса, ако прекрати делото, поради пропускане на срока / с два дни/ за изправяне на нередовности, а именно - заверена от ОСЗГ скица на имот. и изобщо в закона е написано - исковата молба с приложенията се връща, а не делото се прекратява каквато е практиката в районните съдилища.


Не може да искате връщане на платената д.такса, в случай на прекратяване на делото. Това е така, понеже с образуване на делото, започва и неговото разглеждане.В тази връзка, след образуване на делото Съдията може да прецени, че искът е недопустим. но ще остави производството без движение за да внесе държавна такса, след което ще прекрати делото. Ето защо няма СЪД, който да постанови връщане на д.такса в случая посочен от Вас. Ще се наложи да подадете нова искова молба. Евентуално може да искате пред съда, който / в хипотеза на прекратяване /е постановил прекратяването, възстановяване на срока който сте пропуснал / чл.37 ГПК/. Към тази молба следва да приложите и доказателствата, които е трябвало да представите. Имайте предвид, че възстановяването на срока се допуска само по изключителни обстоятелства, които са Ви възпрепятствали да извършите нужните действия в срок. Такива са природни бедствия, внезапно заболяване и подобни форсмажорни обстоятелства.


8.сключен е нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение на Купувача за изготвяне и одобряване на инвестиционен проект за строителство на сграда и снабдяване с разрешение за строеж. Срок не е уговорен , защото било трудно да се предвиди колко време е необходимо за изпълнение на задължението.След като купувачът е поканен да да изпълни задължението си за представяне на одобрен инвестиционен проект, но не го е изпълнил какви са последиците от извършената сделка? Този нотариален акт прехвърля ли правото на собственост? Ако да - от кой момент? По какъв начин може да стане развалянето на този договор, ако има неизпълнение?

Правото на собственост върху недвижими имоти актове, се прехвърля при веднага с изповядването на сделката. Този извод се налага от чл. 205 ЗЗД/отлагането на преминаванетто на собствеността е допустимо за движимите вещи във връзка с чл.25 от ЗЗД./. Освен това чл. 112 от ЗС бук. "а" позволява вписване на "... актове, с които се прехвърля правото на собственост или...". Т.е. ако не е налице прехвърлителен ефект към момента на вписването, е немислимо да говорим за вписване. Не знам на кой би му послужил НА без вписване. По отношение същността на спора мисля,че е класически пример за неизпълнение и приложение на чл. 87 от ЗЗД.1. Като обобщение може да се заключи, че: Този н.акт прехвърля правото на собственост
2. Моментът е подписване на н.акт от страните и от нотариуса / необходимост от спазване на нот.форма
3. Този договор извършен във формата на нот.акт може да бъде развален само и единствено чрез исков съдебен процес / чл.87 ЗЗД/. Друг способ за разваляне е недопустим.








Последна дата на обновяване 8.6.201360315 посещения