НАРЕДБА № 5 ОТ 14 МАЙ 1998 Г. ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА НЕДВИЖИМИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
Издадена от Министерството на културата
Обн. ДВ. бр.60 от 27 Май 1998г., изм. ДВ. бр.20 от 6 Март 2001г., отм. ДВ. бр.98 от 11 Декември 2012г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 3. (1) Процедурата за обявяване на обектите от недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата включва:
1. идентифициране;
2. деклариране;
3. заключителна комплексна оценка;
4. утвърждаване, обнародване и регистриране.
(2) Предложенията за обявяване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата се подготвят от Националния институт за паметниците на културата (НИПК).
(3) Обявяването на недвижими паметници на културата се извършва системно - по ежегодни териториални програми.
(4) Обявяването на недвижими паметници на културата може да се извършва и инцидентно - при възникнали неотложни обстоятелства.
Глава втора.
ВИДОВЕ И КАТЕГОРИИ ОБЕКТИ НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО И РЕЖИМИ ЗА ОПАЗВАНЕТО ИМ
Чл. 6. (1) Видът на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се определя в зависимост от:
1. принадлежността им към определен исторически период;
2. пространствената им структура и териториалния им обхват;
3. научната и културната област, към която те се отнасят;
4. местоположението им.
(2) Според принадлежността им към определен исторически период обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:
1. праисторически;
2. антични;
3. средновековни;
4. възрожденски;
5. от Новото време.
(3) Според пространствената им структура и териториалния им обхват обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:
1. единични обекти;
2. групови обекти:
а) ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно-историческо наследство, чиито елементи се намират в определени пространствени, естетически и смислови взаимоотношения помежду си и с прилежащата им среда;
б) комплекс - разновидност на ансамбъла, чиито елементи принадлежат на една функционална общност;
в) историческо селище - цялостно урбанизирано образувание, което, независимо дали се е развивало постепенно във времето или е планово създадено, е наситено с културно-исторически свидетелства от една или няколко епохи;
г) историческа зона - обособима структура от селищна, извънселищна територия или част от акватория, наситена със свидетелства за културата или историята на една или няколко исторически епохи.
(4) Според научната и културната област, към която се отнасят, обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:
1. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2001 г.) археологически-материални следи на човешка дейност от минали епохи, съществуващи в руинно състояние над земята и/или в земните пластове - на сушата и във водните басейни на територията на страната;
2. исторически - структури, паметни знаци и места, свързани със забележителни исторически събития и личности;
3. архитектурно-
строителни-самостоятелни сгради и инженерни съоръжения или съчетания от тях, които имат значение за развитието на архитектурно-
строителното изкуство и наука;
4. художествени - произведения на изящните, монументалните и приложните изкуства като неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;
5. на урбанизма и културния пейзаж - пространствено обособими структури от селищна или извънселищна територия, разпознаваеми по устойчивата им композиция и от значение за развитието на градоустройствената наука, взаимодействието на човека с природната среда, притежаващи структурообразуваща или поддържаща роля за развитието на населено място или извънселищна територия;
6. на парковото и градинското изкуство - териториално или пространствено обособени структури, разпознаваеми по устойчивата им композиция и от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;
7. етнографски - свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи, вярвания, представляващи неразделни елементи от пространствената среда, на която принадлежат, и значими от гледна точка на етнологията;
8. производствено-технически и индустриалнотехнологични - самостоятелни сгради или комплекси от сгради и инженерни съоръжения с прилежащото им техническо оборудване, които имат значение за развитието на техническата култура и индустриалните технологии.
(5) Според местоположението им спрямо селищни структури обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:
1. в населено място;
2. в извън населено място.
Чл. 7. Според културно-историческата им стойност обектите на недвижимото културно-историческо наследство се степенуват във:
1. категория "световно значение" - обекти с общочовешка стойност според критериите, утвърдени от международната конвенция за защита на световното наследство;
2. категория "национално значение" - обекти с изключителна стойност за българската история и култура;
3. категория "местно значение" - обекти, свързани с местна история и култура;
4. категория "ансамблово значение" - обекти с относително ниска индивидуална културно-историческа стойност, които поддържат пространствената характеристика на груповия паметник, към който принадлежат;
5. категория "за сведение" - обекти с ниска индивидуална културно-историческа стойност, които са носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.
Чл. 8. Режимите за опазване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство са комплекс от правила и норми, които включват:
1. териториален обхват:
а) граници на обекта и на неговите съставни елементи - ако са идентифицирани такива;
б) граници на охранителната му зона - ако е определена такава;
2. предписания за опазване на обекта и неговата среда.
Глава трета.
ПРОЦЕДУРА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ОБЕКТИТЕ ОТ НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО ЗА ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
Чл. 10. (1) Идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство, на техните елементи и на прилежащата им среда е системен процес, чрез който те се издирват, локализират и описват.
(2) Идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се извършва от НИПК - самостоятелно или във взаимодействие с други физически и юридически лица.
(3) Идентифициране на обекти на недвижимото културно-историческо наследство може да се извърши системно или при провеждане на селскостопански, благоустройствени,
строителни и други дейности.
Чл. 11. Идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се осъществява чрез:
1. системни теренни обхождания, проучвания и сондажи;
2. целеви - тематични, научни експедиции;
3. аеро- и подводни проучвания;
4. други научноизследователски, недеструктивни методи и средства.
Чл. 13. (1) Идентифицираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се декларират от НИПК след предварителна оценка на културно-историческата им стойност и обществена значимост.
(2) Декларираните обекти се поставят под временна закрила като недвижими паметници на културата до окончателното доказване на тяхната културно-историческа стойност и обществена значимост.
(3) С акта на деклариране на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се определят:
1. предварителната им видова характеристика;
2. предварителната им категория;
3. временният режим за тяхното опазване.
(4) Временният режим на декларираните обекти е задължителен за всички физически и юридически лица.
(5) Предложения за деклариране на обекти на недвижимото културно-историческо наследство пред НИПК могат да правят всички заинтересувани лица.
Чл. 14. (1) Декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се вписват в декларационни списъци, които се утвърждават от директора на НИПК.
(2) Копия от списъците на декларираните обекти се изпращат на общините, районите и кметствата, на чиято територия се намират декларираните обекти.
(3) Националният институт за паметниците на културата издава удостоверения на заинтересуваните лица при необходимост.
(4) Общините, районите и кметствата са задължени да нанесат декларираните обекти в данъчните регистри и кадастъра на населеното място и да уведомят всички заинтересувани лица по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс.
Раздел III.
Заключителна комплексна оценка
Чл. 17. (1) Заключителната комплексна оценка доказва културно-историческата стойност и обществена значимост на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство.
(2) Заключителната комплексна оценка се извършва от НИПК след изучаване и документиране на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство въз основа на системата от утвърдени критерии за:
1. автентичност и степен на съхраненост;
2. научна и художествена стойност;
3. взаимодействие със средата;
4. взаимодействие с обществото.
Чл. 18. (1) Изучаването и документирането на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство включват:
1. проучване на място - чрез набиране от място на допълнителна и възможно най-пълна информация за обектите и прилежащата им среда;
2. проучване на данни за обектите от архивни писмени, графични, фотографски и други документални източници;
3. осъществяване на специализирано заснемане.
(2) Изучаването и документирането на декларираните археологически обекти на недвижимото културно-историческо наследство се извършва в съответствие с Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България (ДВ, бр. 12 от 1997 г.).
(3) Информационното съдържание и документационните стандарти за изучаване и документиране на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се създават от НИПК.
Чл. 20. (1) Ако от извършената заключителна комплексна оценка се установи, че декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство не отговарят на системата от критерии за придобиване статут на паметник на културата, временният режим за тяхното опазване по смисъла на чл. 13, ал. 3, т. 3 се отменя.
(2) Отмяната се осъществява от НИПК, който писмено уведомява за това общините, районите и кметствата, на чиято територия се намират декларираните обекти и ги отписва от декларационните списъци.
(3) Общините, районите и кметствата са задължени да уведомят заинтересуваните лица по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс и да нанесат поправката в кадастъра.
(4) Заинтересуваните лица могат да направят възражение срещу отписването от декларационните списъци чрез НИПК до министъра на културата. Министърът на културата се произнася по възражението в двуседмичен срок от получаването му.
Глава четвърта.
УТВЪРЖДАВАНЕ, ОБНАРОДВАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ
Чл. 21. Списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, предложени от НИПК за придобиване на статут "паметник на културата" по смисъла на чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите, се утвърждават от:
1. Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО - за паметниците на културата от световно значение, чрез Националната комисия на ЮНЕСКО по предложение на министъра на културата;
2. Министерския съвет - за паметниците на културата с режим "резерват" по предложение на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството;
3. министъра на културата - за всички останали категории паметници.
Чл. 22. (1) Списъците на паметниците на културата, утвърдени по реда на
чл. 21, се обнародват в "
Държавен вестник".
(2) До обнародване на утвърдените списъци в "
Държавен вестник" НИПК при необходимост издава временно удостоверение на заинтересуваните лица.
Глава пета.
НАЦИОНАЛЕН НАУЧНО-ДОКУМЕНТАЛЕН АРХИВ
Чл. 27. (1) Националният архивен фонд на Националния научно-документален архив съдържа документи за обектите на недвижимото културно-историческо наследство в Република България, както и за обекти, свързани с българската история и култура извън нейната територия.
(2) Националният архивен фонд на Националния научно-документален архив съдържа:
1. оригинала на Националния регистър на недвижимите паметници на културата;
2. оригиналите на списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство;
3. оригиналите на досиетата на декларираните обекти и регистрираните паметници на културата;
4. нормативни документи в областта на опазването на недвижимото културно-историческо наследство и ратифицираните от Република България международни документи в тази област;
5. научни разработки и други документи, свързани с обектите на недвижимото културно-историческо наследство и опазването на недвижимите паметници на културата - научно мотивирани предложения, научни теми, директивни планове-концепции, опорни планове и териториалноустройствени схеми, копия от действащи за
строителни и регулационни планове, архивни планове и кадастри, фототека, видеотека и др.
(3) Досиетата на недвижимите паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство се образуват от всички документи, включително и тези, обект на авторско право, които се събират и създават за тях в процеса на обявяването, популяризирането и опазването им.
§ 1. Тази наредба отменя Наредба № 5 на Комитета за култура за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата (обн., ДВ, бр. 6 от 1979 г.; доп., бр. 51 от 1988 г.).
§ 2. Наредбата се издава на основание § 2, ал. 2 от Правилника за устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата, одобрен с Постановление № 93 от 1976 г. на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 102 от 1976 г.;изм., бр. 47 от 1978 г., бр. 73 от 1979 г., бр. 16, 45 и 95 от 1991 г.).
