КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
В сила от 01.01.2000 г.
Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., изм. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г., доп. ДВ. бр.35 от 10 Април 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.10 от 29 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., доп. ДВ. бр.112 от 29 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., доп. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2003г., доп. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.21 от 16 Март 2004г., доп. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.69 от 6 Август 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Май 2005г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., попр. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., доп. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 31 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 23 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.89 от 13 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.106 от 10 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.111 от 27 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.18 от 4 Март 2014г., изм. ДВ. бр.27 от 25 Март 2014г., изм. ДВ. бр.35 от 22 Април 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 24 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 1 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 12 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., попр. ДВ. бр.16 от 20 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.30 от 3 Април 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.46 от 1 Юни 2018г., доп. ДВ. бр.53 от 26 Юни 2018г., изм. ДВ. бр.64 от 3 Август 2018г., доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., доп. ДВ. бр.88 от 23 Октомври 2018г., изм. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 11 Декември 2018г., изм. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.12 от 8 Февруари 2019г., доп. ДВ. бр.35 от 30 Април 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 29 Ноември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 17 Декември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.26 от 22 Март 2020г., доп. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г., изм. ДВ. бр.44 от 13 Май 2020г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.69 от 4 Август 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 4 Декември 2020г., изм. ДВ. бр.109 от 22 Декември 2020г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 5 Март 2021г., изм. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 16 Септември 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 2022г., изм. ДВ. бр.18 от 4 Март 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 29 Март 2022г., доп. ДВ. бр.51 от 1 Юли 2022г., изм. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 5 Август 2022г., доп. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2023г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Предмет
Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:
1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
2. допълнителното социално осигуряване, което включва:
а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
б) (изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;
в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
Част първа.
ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ (ПРЕДИШЕН ДЯЛ I - ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Обхват на осигуряването
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:
1. временна неработоспособност;
2. временна намалена работоспособност;
3. инвалидност;
4. майчинство;
5. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) безработица;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) старост;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) смърт.
(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във:
1. фонд "Общо заболяване и майчинство" за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;
2. фонд "Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд "Трудова злополука и професионална болест" за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд "Безработица" за безработица.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете "Общо заболяване и майчинство", "Пенсии", "Пенсии за лицата по чл. 69", "Трудова злополука и професионална болест", "Безработица" и Учителски пенсионен фонд".
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За осигурените лица за трудова злополука и професионална болест се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Трудова злополука и професионална болест".
(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За осигурените лица за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт се внасят осигурителните вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии".
(6) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска.
Принципи на осигуряването
Чл. 3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.
Изпълнение на задължения при обявено извънредно положение
Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) При обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България:
1. нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на част първа, глави четвърта - осма спират да текат;
2. заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор;
3. непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Документите по ал. 1, т. 2, подадени от осигурените лица и пенсионерите до 14 дни след отмяната на извънредното положение в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се смятат за подадени в срок.
Осигурени лица
Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:
1. (доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;
2. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) държавните служители по Закона за държавния служител;
3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност, по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
8. (нова - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
9. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
10. (нова - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(3) (Обявена за противоконституционна по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст с РКС № 5 от 2000 г. - ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на
чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
3. (обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2000 г. - ДВ, бр. 55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;
5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
6. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
(7) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
(8) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(9) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 4 - върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(10) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
(11) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 7, доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение на лицата по ал. 7 и 9, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Осигуряване на морски лица
Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(2) Лицата по ал. 1 по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица върху избрания месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(3) Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Безработица" и фонд "Трудова злополука и професионална болест", както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) 19,8 на сто за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд - 22,8 на сто;
2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) 14,8 на сто за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд - 17,8 на сто;
3. 3,5 на сто за фонд "Общо заболяване и майчинство";
4. 1 на сто за фонд "Безработица";
5. 1,1 на сто за фонд "Трудова злополука и професионална болест";
6. (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) за морските лица, направили избор по чл. 4б, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд "Пенсии" е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1;
7. (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за морските лица, направили избор по чл. 4в, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд "Пенсии" е със съответния размер на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2.
(4) Лицата по ал. 1 не определят окончателен размер на осигурителния доход от трудово правоотношение като морски лица.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1 и 2 се урежда с акта на Министерския съвет по чл. 4, ал. 11.
(6) Когато лицата по ал. 1 получават доходи и от дейности по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. (нова - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) осигурителния доход като морски лица;
4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на
чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) доходи за работа без трудово правоотношение.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1 се удържат и внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" и във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" (Загл. изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.)
Чл. 4б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г.) Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1:
1. от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. - не по-късно от една година преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
2. от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. - не по-късно от две години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
3. от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. - не по-късно от три години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
4. от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. - не по-късно от 4 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
5. след 1 януари 2038 г. - не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1.
(2) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на избор след изтичане на една година от избора по чл. 124а.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата упражняват избора си по ал. 1, като подават заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Редът и начинът за избор на осигуряване, събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии"
Чл. 4в. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.
(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата упражняват избора си по ал. 1, като подават заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Редът и начинът за избор на осигуряване, събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Осигурители
Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
(3) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и
данък по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по
чл. 4, ал. 5 и 9.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 29.12.2005 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
(7) (Предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Осигурителят е длъжен:
1. да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд;
2. по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г.;
3. по искане на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд на осигурени при него лица, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с такива документи;
4. (В сила от 01.01.2022 г.) до 25-о число на месеца, следващ месеца на прекратяване на осигуряването, да представи на Националния осигурителен институт документ, удостоверяващ продължителността на осигурителния стаж от първа и/или втора категория труд, придобит при него от лицето; в документа осигурителят вписва и съответната разпоредба от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм., бр. 97 от 1969 г., бр. 67 от 1972 г., бр. 7, 46 и 64 от 1975 г., бр. 4 от 1977 г., бр. 82 и 83 от 1978 г., бр. 65 и 93 от 1979 г., бр. 31 и 56 от 1980 г., бр. 68 и 100 от 1981 г., бр. 8 и 68 от 1982 г., бр. 39 и 55 от 1983 г., бр. 35 и 61 от 1984 г., бр. 20 и 85 от 1985 г., бр. 3 от 1986 г.; попр., бр. 13 от 1986 г.; изм., бр. 35 и 81 от 1986 г., бр. 56 от 1988 г., бр. 3, 45 и 59 от 1989 г., бр. 2, 7, 10, 25, 43, 49, 52, 58 и 103 от 1990 г., бр. 35 от 1992 г., бр. 2 от 1993 г., бр. 74 от 1996 г.; отм., бр. 39 от 1998 г.; доп., бр. 123 от 1998 г.) и/или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 123 от 1998 г.; изм., бр. 114 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 64 от 2001 г., бр. 13 от 2011 г. и бр. 15 от 2013 г.), по която предлага да се зачете осигурителният стаж.
(8) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.) Съдържанието на документите по ал. 7, т. 2, 3 и 4 и редът за тяхното представяне се определят с инструкция, издадена от управителя на Националния осигурителен институт. Данните в документите се използват за отпускане и изчисляване на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
(9) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(10) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им. Заявлението се подава по ред, определен с инструкцията по ал. 13. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в
търговския регистър, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в
търговския регистър, освен в случаите на служебно заличаване по реда на
чл. 17а, ал. 6 от Търговския закон. Когато ведомости и други документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за работници и служители, които са работили в клонове на чуждестранни търговци, служебно заличени по
чл. 17а, ал. 6 от Търговския закон, не са предадени в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт до датата на заличаването, лицата, които ги съхраняват, са длъжни да ги предадат в тримесечен срок от заличаването.
(11) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Документите по ал. 10 се обработват и предават за сметка на осигурителите. В случаите, когато се прекратява дейността на търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата или община, и няма възможност обработването и предаването на документите да се извърши за сметка на дружеството, средствата се осигуряват от министерството или общината, които упражняват правата на едноличния собственик на капитала.
(12) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Националният осигурителен институт създава и поддържа информационна система за ведомостите за заплати, предадени по реда на ал. 10. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.
(13) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 12 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал. 10.
(14) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2010 г., предишна ал. 13 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и представя в Министерството на труда и социалната политика и в надзорния съвет на Националния осигурителен институт информация за размера на събраните социалноосигурителни вноски, тенденциите и предприетите мерки за тяхната събираемост на шестмесечие.
Осигурителни вноски и осигурителен доход (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2007 г., в сила от 01.10.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за фонд "Пенсии", съответно за фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:
а) 17,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а - 20,8 на сто;
б) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) 60,8 на сто за лицата по чл. 69;
2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за фонд "Пенсии", съответно за фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:
а) 12,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а - 15,8 на сто;
б) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) 55,8 на сто за лицата по чл. 69;
3. (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) за лицата по чл. 127, ал. 5 осигурителната вноска за фонд "Пенсии" по т. 2 се увеличава с 5 процентни пункта;
4. (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) осигурителната вноска за фонд "Пенсии" се увеличава, както следва:
а) от 1 януари 2017 г. - с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;
б) от 1 януари 2018 г. - с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;
5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) 3,5 на сто за фонд "Общо заболяване и майчинство";
6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) едно на сто за фонд "Безработица";
7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от 0,4 до 1,1 на сто за фонд "Трудова злополука и професионална болест", определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
3. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 7 и 8 и ал. 3, т. 5 и 6 се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
1. за 2000 и 2001 г. - 80:20;
2. 2002 - 2004 г. - 75:25;
3. 2005 г. - 70:30;
4. 2006 г. - 65:35;
5. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 2007 г. - 65:35;
6. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 2008 г. - 60:40;
7. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фондовете "Общо заболяване и майчинство" и "Безработица" се разпределя в съотношение 60:40;
8. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., както и за лицата по чл. 127, ал. 5, работещи по трудови правоотношения, се разпределя, както следва:
а) 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице - 17,8 на сто;
б) (доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) 9,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а - 12,9 на сто;
9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:
а) 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице - 12,8 на сто;
б) (доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) 7,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а - 10,1 на сто;
10. (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) за лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", увеличената осигурителна вноска във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1; вноската се разпределя между осигурителя и осигуреното лице в размерите по чл. 157, ал. 3;
11. (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за лицата по чл. 4в, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", увеличената осигурителна вноска във фонд "Пенсии" е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Възнаграждението за лицата по
чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на
Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 10 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест", с изключение на вноските за лицата по чл. 4а, ал. 1 са за сметка на осигурителите.
(7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто и е изцяло за сметка на осигурителя.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(9) (Доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
(10) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските стопани по ред, определен от Министерският съвет.
(11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. (нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи за работа без трудово правоотношение.
(12) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 11, доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7.
(13) (Предишна ал. 12 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.
(14) (Предишна ал. 13 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
(15) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 14, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Справката по ал. 9 в годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица се утвърждава от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.
(16) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 15 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Максималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.
(17) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.
Осигурителни вноски и осигурителен доход на лица, командировани или изпратени в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария (Загл. доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.)
Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г. (*)) (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.
(2) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3.
Ред за внасяне на осигурителните вноски (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Върху допълнителни доходи от трудова дейност след срока по ал. 1 осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.08.2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 могат да заявят по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 6, кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват. В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат.
(6) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
(7) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица, лицата по чл. 4, ал. 9 и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код.
(8) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., предишна ал. 7, доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Осигурителите и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно.
(9) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции.
(11) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, не се удържа от авансовите плащания.
(12) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 се внасят от осигурителите:
1. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони, до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването;
2. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган;
3. до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се полага обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;
4. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа.
(13) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се внасят авансово върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 3.
Осигурителни каси
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) Осигурителите, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал. 1, като:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) събират и превеждат в законоустановените срокове дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" по съответните сметки на Националната агенция за приходите;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване;
3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 29.12.2005 г.) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, съгласувано с Националната агенция за приходите.
Осигурителен стаж (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 и ал. 3, т. 5; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
3. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната;
4. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1;
5. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
3. (*) на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.
(3) За осигурителен стаж се зачита и времето:
1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
2. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
3. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното брутно възнаграждение;
4. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;
5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9.
(4) Осигурителният стаж в случаите по ал. 3, т. 1 - 4 се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2020 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за Фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
(8) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(9) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(10) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(11) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Редът и начинът за удостоверяване и изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата
Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита:
1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;
2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.
(5) Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 1 за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 2 за разликата до 5 години.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
Възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на осигуряването (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишен текст на чл. 10 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (Загл. изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а) (изм. - ДВ, бр. 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето;
б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;
в) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение инвитро;
г) бременност и раждане;
д) (изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.) отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
е) (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
ж) (нова - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).
2. парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б) профилактика и рехабилитация;
в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;
3. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) обезщетения за безработица;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) пенсии за:
а) осигурителен стаж и възраст;
б) инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
в) инвалидност поради общо заболяване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл. 41.
Осигурителни права на осигурените за трудова злополука и професионална болест (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Осигурените за трудова злополука или професионална болест лица имат право на:
1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;
2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;
3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.
Осигурителни права на осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на:
1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;
3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл. 7, ал. 4.
Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство
Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а) (изм. - ДВ, бр. 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) временна неработоспособност поради общо заболяване, санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето;
б) трудоустрояване при временна намалена работоспособност поради общо заболяване;
в) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение инвитро;
г) бременност и раждане;
д) (изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.) отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
е) (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
ж) (нова - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).
2. парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б) профилактика и рехабилитация;
в) помощно-технически средства, свързани с увреждането.
Парични помощи за профилактика и рехабилитация
Чл. 13в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 13а - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В периода от 6 календарни месеца се включва и времето:
1. на платените и неплатените отпуски за отглеждане на дете;
2. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, както и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.
(2) Изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за период от 6 календарни месеца по ал. 1 не се прилага за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Право на помощите по ал. 1 имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1.
(4) Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация на лицата по ал. 1 и 3, както и процедурите за избор на юридически лица - изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Глава втора.
ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО
Осигурителни фондове
Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във:
1. фонд "Пенсии";
2. (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд "Пенсии за лицата по чл. 69";
3. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност";
4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд "Трудова злополука и професионална болест";
5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд "Общо заболяване и майчинство";
6. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд "Безработица".
(2) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Бюджет на фондовете
Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Народното събрание приема
Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете по
чл. 18 и бюджета на Националния осигурителен институт и действа за срок една календарна година.
(2) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Министерството на финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на Националния осигурителен институт необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) Законопроектът по ал. 2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 18, образуван чрез отчисления по норматив, определен в закона за бюджета, въз основа на осигурително-технически план. В резерва се внасят и приходите от главници по актовете за начет.
(5) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.
(6) В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.
Бюджет на Националния осигурителен институт
Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Бюджетът на Националния осигурителен институт е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по параграфи на бюджетната класификация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Средствата в бюджета на Националния осигурителен институт се формират от:
1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "Пенсии за лицата по чл. 69", "Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест" и "Безработица";
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) лихви върху внесени или принудително събрани просрочени осигурителни вноски и върху неправилно извършени осигурителни разходи;
3. приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви;
4. процент от приходите във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
5. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) приходи от продажба на осигурителни книжки и формуляри - утвърдени образци от управителя на Националния осигурителен институт;
6. приходи от такси за заверка на преписи на документи, издавани от Националния осигурителен институт;
7. приходи от такси за издаване на удостоверения;
8. приходи и доходи от собственост и неданъчни приходи;
9. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
10. заеми;
11. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) субсидии (трансфери) от държавния бюджет.
12. (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
(3) (В сила от 1 януари 2001 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разходите и трансферите по бюджета на Националния осигурителен институт се определят за:
1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
2. капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на Националния осигурителен институт;
3. погасяване на задължения по заеми.
4. (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Процентите по ал. 2, т. 1 и 4 се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(5) Разходите по ал. 3 се утвърждават от надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя.
(6) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Приходите по ал. 2, т. 2 - 8 постъпват като собствени приходи в бюджета на Националния осигурителен институт.
(7) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
Учителски пенсионен фонд
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Годишният бюджет на Учителския пенсионен фонд се приема със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като приложение към него и не се включва в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване.
(2) В случай че законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите на Учителския пенсионен фонд се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба.
(3) Набраните средства в Учителския пенсионен фонд се разходват за изплащане на пенсиите и добавките по чл. 69в.
(4) Временно свободните средства на Учителския пенсионен фонд могат да се влагат при условията и по реда на чл. 28.
(5) Първостепенен разпоредител със средствата на Учителския пенсионен фонд е управителят на Националния осигурителен институт, а второстепенни разпоредители са ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт.
(6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Административното, техническото, счетоводното, правното и информационното обслужване на Учителския пенсионен фонд се извършва от Националния осигурителен институт.
Приходи по фонд "Пенсии"
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Средствата по фонд "Пенсии" се набират от:
1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;
2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) суми от държавния бюджет за провеждане на осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 9, ал. 6 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
4. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) трансфери от държавния бюджет, предвидени в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
5. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
6. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. лихви и дивиденти;
9. дарения и завещания;
10. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
11. други източници.
Разходи по фонд "Пенсии"
Чл. 22. (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Средствата по фонд "Пенсии" се разходват и трансферират за:
1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, наследствени пенсии и добавките към тях;
2. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите по т. 1;
3. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване;
4. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) помощи за профилактика и рехабилитация.
Приходи по фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" (Загл. изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Средствата по фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" се набират от:
1. осигурителни вноски за лицата по чл. 69;
2. трансфери, предвидени в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
3. лихви и дивиденти.
Разходи по фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" (Загл. изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Средствата по фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" се разходват за:
1. изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и добавките към тях на лицата по чл. 69;
2. осъвременяване на пенсиите по т. 1;
3. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) помощи за профилактика и рехабилитация.
Приходи по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност"
Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се набират от:
1. трансфери от държавния бюджет за:
а) изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, и за индексациите, компенсациите и добавките към тях;
б) добавки към пенсиите на ветераните от войните;
в) добавки по чл. 84, определени от пенсиите по буква "а";
г) добавки към пенсиите, определени със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
2. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
3. лихви и дивиденти;
4. дарения и завещания.
Разходи по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност"
Чл. 22г. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват за изплащане на:
1. пенсии за военна инвалидност;
2. пенсии за гражданска инвалидност;
3. социални пенсии за старост;
4. социални пенсии за инвалидност;
5. пенсии за особени заслуги;
6. персонални пенсии;
7. добавки към пенсиите на ветераните от войните;
8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
9. добавки по чл. 84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски;
10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т. 1 - 9;
11. помощи за профилактика и рехабилитация.
(2) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените
Закон за пенсиите и
Закон за общественото осигуряване, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.
Приходи по фонд "Трудова злополука и професионална болест"
Чл. 23. Приходите по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) суми от държавния бюджет за осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
3. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;
4. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
5. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. лихви и дивиденти;
8. дарения и завещания;
9. други източници.
Разходи по фонд "Трудова злополука и професионална болест"
Чл. 24. Средствата по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;
3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;
4. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) диагностика на професионалните болести;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) помощно-технически средства, свързани с увреждането;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.
Приходи по фонд "Общо заболяване и майчинство"
Чл. 25. Приходите по фонд "Общо заболяване и майчинство" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) суми от държавния бюджет за осигуряването на лица по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
3. приходи, предвидени с други закони, за осигуряване за общо заболяване и майчинство;
4. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
6. (предишна т. 5, доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) лихви и дивиденти;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) дарения и завещания;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) други източници.
Разходи по фонд "Общо заболяване и майчинство"
Чл. 26. Средствата по фонд "Общо заболяване и майчинство" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;
3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;
4. осигуряване с помощно-технически средства;
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) средства по програмата "В подкрепа на майчинството";
6. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство.
7. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Приходи за фонд "Безработица"
Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Приходите за фонд "Безработица" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
3. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) целеви суми от държавния бюджет за обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
4. лихви и дивиденти;
5. дарения и завещания;
6. други източници.
Разходи за фонд "Безработица"
Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Средствата от фонд "Безработица" се разходват и трансферират за изплащане на обезщетения за безработица, обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Банково обслужване
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Банките, обслужващи сметките на Националния осигурителен институт, се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки Надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира банките, които имат право да обслужват сметките на Националния осигурителен институт.
(2) Редът и начинът на обслужване на сметките на Националния осигурителен институт се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка.
Изпълнение на бюджета
Чл. 30. (1) Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт.
(2) Първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на Националния осигурителен институт.
(3) Второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители.
Годишен отчет
Чл. 31. (1) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
(2) Решението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се обнародва в "
Държавен вестник".
Национален осигурителен институт
Чл. 33. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Структурата и организацията на Националния осигурителен институт се определят с правилника по чл. 36, ал. 1, т. 5.
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Дейността на Националния осигурителен институт се осъществява от администрация, в която работят лица по служебно и по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За администрацията на Националния осигурителен институт се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този кодекс.
(5) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националният осигурителен институт:
1. изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;
3. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
4. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности;
5. организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
6. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) извършва плащането на пенсиите, обезщетенията и помощите по този кодекс, както и на гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
7. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица въз основа на данните, предоставени от Националната агенция за приходите, и за трудовите злополуки и професионалните болести;
8. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване;
9. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) издава информационен бюлетин;
10. (нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) поддържа информационна система за изплащаните пенсии, обезщетения и помощи по този кодекс и за гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
11. (нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт;
12. (нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) създава и поддържа електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им;
13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година;
14. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) издава персонален идентификационен код за електронна идентификация и достъп до електронните административни услуги, предоставяни от Националния осигурителен институт;
15. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) води регистър на лицата, прехвърлили средства от българска пенсионна схема към пенсионна схема на Европейския съюз, на Европейската централна банка или на Европейската инвестиционна банка;
16. (нова - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.) води регистър на данните от документите по чл. 5, ал. 7, т. 2, 3 и 4;
17. (нова - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.) води регистър на лицата с осигурителен стаж по чл. 9а;
18. (нова - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.) води регистър на решенията на медицинските комисии по чл. 98, ал. 4;
19. (нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2023 г.) води регистър на изплатените гарантирани вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Данните и документите, необходими за осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, се предоставят безплатно от съответните държавни и общински органи, включително от ЕСГРАОН, от Националния статистически институт, от Националния архивен фонд и от лечебните заведения, както и от Главна дирекция "Гранична полиция" и/или Главна дирекция "Национална полиция" за осигурените лица, преминали държавните граници на Република България.
(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Националният осигурителен институт предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 143з, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Националният осигурителен институт осъществява текущ обмен на информация с Националната агенция за приходите във връзка с изпълнение на правомощията им по ред, определен с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Органи на управление
Чл. 34. Органи на управление на Националния осигурителен институт са:
1. надзорният съвет;
2. управителят и подуправителят.
Надзорен съвет
Чл. 35. (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно Кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет, един от които задължително е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал. 1 се определят от ръководните им органи на национално равнище.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато представителните организации на работниците и служителите или на работодателите са различен брой, квотата на организациите с по-малък брой се допълва до квотата на организациите с по-голям брой по споразумение между заинтересованите организации.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) При липса на споразумение по ал. 3 допълване на квотата на национално представителните организации с по-малък брой не се осъществява и съставът на Надзорния съвет количествено се определя единствено по реда на ал. 1.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Надзорният съвет има мандат за срок четири години.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в "
Държавен вестник".
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип.
(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко половината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.
(10) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.
Функции на надзорния съвет
Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен институт;
2. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) утвърждава проектите на годишния бюджет на държавното обществено осигуряване, годишния бюджет на Учителския пенсионен фонд и отчетите им;
3. осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, съвета на управителя, управителя и подуправителя;
4. утвърждава проектите на нормативните актове по държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;
5. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и правилник за дейността на надзорния съвет. Правилникът за организацията и дейността на Националния осигурителен институт се обнародва от председателя на надзорния съвет в "
Държавен вестник";
6. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
7. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) взема решение за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от Националния осигурителен институт след приключване на производството за несъстоятелност на осигурителите;
8. взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен от правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
9. взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
10. взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване;
11. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
12. (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) определя с решение изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация за съответната календарна година; решението не подлежи на обжалване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Членовете на Надзорния съвет не получават възнаграждение за участието си в заседания на съвета.
Управител и подуправител
Чл. 37. (1) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок четири години. До три месеца преди изтичането на мандата на управителя и подуправителя Народното събрание избира нови управител и подуправител. В случай че до изтичане на мандата на управителя и подуправителя не е осъществен нов избор, те продължават да изпълняват своите правомощия до провеждането му.
(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя. Подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Управителят и подуправителят могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от шест месеца или са подали оставка пред Народното събрание.
(5) Управителят:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;
2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването във връзка с възложените на Националния осигурителен институт дейности;
3. внася за утвърждаване в надзорния съвет:
а) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) проектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Учителския пенсионен фонд;
б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) проектите за отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване и отчет за изпълнението на Учителския пенсионен фонд;
в) проекти за нормативни актове по държавното обществено осигуряване;
г) проект за правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
д) проекти на решения за използване на средства от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
4. открива и закрива поделения на Националния осигурителен институт и утвърждава структурата и бюджетите им;
5. сключва разпоредителни сделки за имуществото на Националния осигурителен институт до размер, определен с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
6. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
7. утвърждава разпределението на капитални вложения за стопанисване имуществото на Националния осигурителен институт;
8. (нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) утвърждава и обявява осигурителния доход по чл. 70;
9. (нова - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) определя цените на услугите и дейностите по чл. 20, ал. 2, т. 5 - 8;
10. (нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) упражнява функциите на:
а) орган по назначаването по отношение на държавните служители;
б) работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение.
(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Управителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на председател на постоянна парламентарна комисия. Подуправителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на народен представител.
Съвет на управителя
Чл. 38. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В своята дейност управителят се подпомага от съвет на управителя на Националния осигурителен институт. Съставът на съвета се определя с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. Управителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.
(2) Заседанията на съвета на управителя са редовни, ако присъстват две трети от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Съветът на управителя предлага на управителя проекти на решения във връзка с правомощията му по чл. 37, ал. 5, т. 1 - 9.
Изисквания към членовете на надзорния съвет, управителя и подуправителя
Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Членове на надзорния съвет, управител и подуправител на Националния осигурителен институт не могат да бъдат:
1. лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност;
2. лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове;
3. лица, осъждани за умишлено престъпление;
4. лица, които са били членове на управителни органи на юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) лица, които са съпрузи или се намират във фактическо съжителство или се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на надзорния съвет, управителя и подуправителя.
(2) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелството по ал. 1, т. 3 се установява служебно.
Глава четвърта.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Раздел I.
Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване
Право на обезщетение
Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number - IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) Длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), когато:
1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза;
2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца;
3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.
Срокове за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване (Загл. доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове:
1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя;
2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщетението.
Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) е ползвало отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя);
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.
Срок на изплащане на обезщетението
Чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.
Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа
Чл. 43. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:
1. времето, за което осигуреният е под карантина;
2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.
Обезщетение за гледане на болен член от семейството
Чл. 45. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3-5;
3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;
4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето - до изтичането на срока на карантината.
(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.
(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата.
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Случаи, при които не се изплаща обезщетение
Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:
1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;
3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 - не по-дълъг от 3 календарни дни.
(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
Парично обезщетение при трудоустрояване
Чл. 47. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 18 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.
Раздел II.
Обезщетения за майчинство
Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро (Загл. доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.)
Чл. 48. (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете или напреднал етап на лечение ин-витро на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото и възнаграждение.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 24-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 24 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за бременност и раждане (Загл. доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 48б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.
Обезщетение при бременност и раждане
Чл. 49. (1) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.
(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане
Чл. 50. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането.
(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г.) Когато детето е родено мъртво, почине, е настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г.) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения второ и трето.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, при което е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, има право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.
(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, когато има 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.
(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10 и 12 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.
(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, когато отговарят на условията по чл. 48а.
Обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане
Чл. 50а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Майката, която отговаря на условията по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато:
1. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Когато майката е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата, това обезщетение се изплаща на бащата, а когато той е починал - на настойника. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията по чл. 48а.
(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
Обезщетение при смърт или при заболяване на майката или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска по чл. 167 от Кодекса на труда, се изплаща парично обезщетение по чл. 49, 53 или 53в. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а, 52а и 53а.
Право на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 52а. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 52б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.
Обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) След изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението се изплаща и на осиновителката, ако след изтичане срока на обезщетението при осиновяване на дете, то не е навършило 2-годишна възраст.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 5 от Кодекса на труда.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване, при прекратяване на осиновяването или при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3 и 4, когато отговарят на условията по чл. 52а.
Обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст
Чл. 53в. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) (1) На осигуреното за общо заболяване и майчинство лице през време на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се изплаща обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) На осигурения за общо заболяване и майчинство осиновител се изплаща парично обезщетение при осиновяване на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 164б, ал. 8 от Кодекса на труда, когато има 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.
(3) На осигуреното за общо заболяване и майчинство лице се изплаща парично обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49, след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни през време на отпуска по чл. 164б, ал. 2, 3 или 5 от Кодекса на труда.
(4) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 3 и 4, когато отговарят на условията по чл. 53а.
(6) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение по ал. 2, когато имат 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Обезщетение при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст
Чл. 53г. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) (1) Осиновителката на дете до 5-годишна възраст или осиновителят, който сам е осиновил дете до 5-годишна възраст, когато отговаря на условията на чл. 53а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато след изтичането на 90 дни от деня на предаване на детето за осиновяване:
1. не ползва отпуск за осиновяване, или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
(2) Когато осиновителката е починала, лишена е от родителски права и/или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на осиновителя, обезщетението по ал. 1 се изплаща на осиновителя, а когато той е починал - на настойника. Обезщетението се изплаща на настойника и в случаите, когато осиновителят, който сам е осиновил дете, е починал или е лишен от родителски права. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията по чл. 53а.
(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
Право на обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)
Чл. 53д. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) (1) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3.
(2) Когато на бащата (осиновителя) е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3 за период, по-кратък от два месеца, той има право на обезщетението по ал. 1 в размер на разликата между два месеца и периода на изплащане на съответните обезщетения.
Обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)
Чл. 53ж. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) (1) На осигурения за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) през време на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се изплаща парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(2) Паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при смърт на детето, лишаване на бащата от родителски права или ограничаването им, даване на детето за осиновяване, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка или по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
(3) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, когато отговарят на условията по чл. 53д.
Обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 54. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Майката (осиновителката), която отговаря на условията по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако:
1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията на чл. 52а.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, когато осиновяването е прекратено, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
Раздел III.
Парични обезщетения за безработица (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна глава ІV А - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
Право на парично обезщетение за безработица
Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код в Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция "Бюро по труда".
(4) (Отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:
1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;
2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.
(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
Размер на паричното обезщетение за безработица
Чл. 54б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г.) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
(4) Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, получават обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.
(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
2. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст - доходът, от който е определено паричното обезщетение, по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица;
3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
4. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.
Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва:
|
Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г.
(години) |
Срок на изплащане на обезщетението
(месеци) |
|
до 3 години |
4 |
|
от 3 години и 1 ден до 7 години |
6 |
|
от 7 години и 1 ден до 11 години |
8 |
|
от 11 години и 1 ден до 15 години |
10 |
|
над 15 години |
12 |
(2) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54г. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато е необходимо:
1. събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност;
2. извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.
Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54д. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168;
4. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
5. смърт на безработния.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 работни дни.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
(5) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.
Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица
Чл. 54е. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 3 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица (Загл. доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Чл. 54ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;
2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number - IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната.
Задължения за предоставяне на информация
Чл. 54з. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Агенцията по заетостта предоставя на Националния осигурителен институт ежедневно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.
(2) Националният осигурителен институт предоставя ежемесечно информация на Агенцията по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.
Раздел IV.
Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи (Нов - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и на помощите (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.)
Чл. 54к. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54л. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Преизчисляване на парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 54м. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл. 54к, въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9, и внесените окончателни осигурителни вноски.
(2) Когато в резултат на преизчисляването по ал. 1 се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението:
1. разликата до по-високия размер се изплаща на лицето в срока по ал. 1;
2. изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя.
Глава пета.
ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ
Трудова злополука
Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Професионална болест
Чл. 56. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на
здравеопазването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.
(3) Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните и последици.
Деклариране на трудова злополука
Чл. 57. (1) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.
Разследване на трудова злополука
Чл. 58. (1) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
(2) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.
(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.
(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:
1. работник или служител от същата професия, или
2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или
3. представител на синдикалната организация, в която членува;
4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т. 2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя/предприятието ползвател.
Досие
Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие, което съдържа:
1. декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;
2. протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено, или протокол за проучване на професионалната болест;
3. разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова или експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за призната професионална болест;
4. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) данните от издадените първични болнични листове и решенията по обжалването им от регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12;
5. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
6. други документи, свързани със злополуката или заболяването.
(2) Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
Квалифициране на злополуката за трудова
Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Разпореждането се връчва на осигурения и на осигурителя/предприятието ползвател по реда на чл. 110, ал. 4.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117.
Изготвяне на документи за професионална болест
Чл. 62. (1) За всяко известие по чл. 61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.
(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.
Размери на осигурителните вноски във фонд "Трудова злополука и професионална болест"
Чл. 64. (1) Размерите на осигурителните вноски, които внасят осигурителите, се определят в процент от месечния осигурителен доход на осигурените на базата на актюерските разчети.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя размерът на осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест по групи основни икономически дейности.
(3) (В сила от 1 януари 2004 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Размерът на осигурителната вноска се определя от Националния осигурителен институт по методика и ред, определени с акт на Министерския съвет.
(4) (В сила от 1 януари 2004 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Мероприятия за предотвратяване на трудовата злополука и професионалната болест
Чл. 65. Фонд "Трудова злополука и професионална болест" финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд чрез:
1. оказване на осигурителите на помощ, консултации и съдействие за създаване и реализиране на ефективна система за управление на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
2. разработване и участие в разработването на национални отраслови програми (стратегии) в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
3. провеждане на обучение и повишаване квалификацията на работещите по въпросите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
4. осъществяване и възлагане на научни изследвания в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
5. проверка на състоянието на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
6. разследване самостоятелно или с другите компетентни органи на трудови злополуки и професионални болести;
7. провеждане на кампанийна дейност, предоставяне на информация на обществото по проблемите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
8. разработване и участие в разработването на нормативни актове по безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
9. изучаване и разпространяване на положителния опит в създаването на безопасни условия на труд;
10. извършване на други дейности по предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести.
Задължения на осигурителя
Чл. 66. Осигурителят е длъжен:
1. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
2. да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Задължения на осигуреното лице
Чл. 67. Осигуреното лице е длъжно:
1. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) да уведоми незабавно осигурителя/предприятието ползвател или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.
Глава шеста.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Раздел I.
Пенсии за осигурителен стаж и възраст
Придобиване право на пенсия
Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
(2) От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
(3) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При преценяване на правото на пенсия по ал. 1 и 2, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал. 3, се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето не получава друг вид пенсия.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) След 31 декември 2037 г. възрастта по ал. 1 се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота.
Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
Чл. 68а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.
(2) Лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3.
(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При преизчисляване на пенсията по ал. 1 процентът на намаление, определен съгласно чл. 70, ал. 14, не се променя.
Придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители - по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (Загл. изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", на военна служба или по законите по ал. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.; предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.
(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., нова - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Държавните служители от Държавна агенция "Разузнаване" придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция "Разузнаване", на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3.
(5а) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Националната служба за охрана, на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3.
(6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2006 г.; предишна ал. 4 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.
(7) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на длъжност "водолаз" в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, ако са прослужили на тази длъжност 15 години, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.
(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по ал. 4 и 7 може да допълва осигурителния стаж по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6.
(9) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 - 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.
(10) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, 5 и 5а, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6.
Придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации
Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.
(2) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 45-годишна възраст.
Придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд
Чл. 69б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и до 31 декември 2015 г. са навършили 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за мъжете и за жените.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45 години и 4 месеца към 31 декември 2017 г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. От 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и жените.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Пенсия по ал. 1 - 4 се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 или са променили осигуряването си по чл. 4в.
(6) За преценяване правото на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Пенсия по ал. 1 - 4 се отпуска на лице, което не е придобило право на пенсия по чл. 168, когато едновременно със заявлението за отпускане на пенсия е подало и заявление за прехвърляне във фонд "Пенсии" на средствата от индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено. В 7-дневен срок от датата на постановяване на разпореждане за отпускане на пенсията териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на съответното дружество, освен ако до тази дата лицето не е променило осигуряването си по чл. 4в.
(8) В случаите по ал. 7 пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява Националния осигурителен институт.
Придобиване право на пенсия от учителите
Чл. 69в. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.
(2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.
(4) На учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд "Пенсии".
(5) Лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с наредбата по чл. 106.
Размер на пенсията
Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент:
1. 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане;
2. 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж - за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1.
(2) За лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.
(3) Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
(4) За пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период, по-малък от три години, индивидуалният коефициент се изчислява от този доход. При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.
(5) За изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 4 се определят:
1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. включително и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
(6) Индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31 декември 1996 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 1, а когато осигурителният им доход е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 2.
(7) Съотношението по ал. 5, т. 2 не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период.
(9) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната - за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.
(10) Осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., се намалява, както следва:
1. при изчисляването на индивидуалния коефициент по ал. 4 осигурителният доход за месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на коефициент, представляващ среднопретеглено съотношение за тези месеци между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет;
2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) при изчисляването на индивидуалния коефициент по ал. 8, осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.;
3. (нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.09.2021 г.) в размера на вноската за фонд "Пенсии" по т. 1 и 2 се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително.
(11) Осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване по чл. 4б. Когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е възобновило осигуряването си в универсален пенсионен фонд по реда на чл. 124а, осигурителният доход не се намалява за месеците, през които лицето не е било осигурено в универсален пенсионен фонд и натрупаните средства от индивидуалната му партида са били прехвърлени в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Осигурителният доход на лицето не се намалява след прехвърлянето на средствата му по чл. 129, ал. 15 във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69".
(12) Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(13) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 12.
(14) Размерът на пенсията по чл. 68а се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1.
(15) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, 69, 69а, 69б и 69в не може да бъде по-малък от минималния размер по ал. 12.
(16) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се взема предвид осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство.
(17) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок след влизането в сила на разпореждането, с което размерът и е определен по реда на този кодекс. Преизчисляването се извършва от датата на подаването на заявлението.
(18) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите на изменение, преизчисляване, възобновяване или възстановяване на пенсиите индивидуалният коефициент се изчислява съгласно нормативните разпоредби, по които е определен.
(19) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.09.2021 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) При определяне на размера на пенсията във връзка с изчисляването на индивидуалния коефициент се взема предвид и броят на месеците с осигуряване в универсален пенсионен фонд, спрямо общия брой месеци с осигуряване в държавното обществено осигуряване, по ред и начин, определени в наредбата по чл. 106.
Доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент (Загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
Чл. 70а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Средномесечният осигурителен доход, съответно осигурителният доход за месеца се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При определяне на средномесечния осигурителен доход, съответно на осигурителния доход за месеца не се взема предвид дохода за времето:
1. на наборна или алтернативна служба;
2. на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение;
3. на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;
4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование или на недостигащи периоди за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, за които лицата са внесли осигурителни вноски изцяло за своя сметка;
5. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г.) след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете с трайно увреждане е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;
6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) на лице с увреждане, на което е определена чужда помощ, както и времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или на бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за него, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия, а след 1 януари 2018 г. - лична пенсия;
7. през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.;
8. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка;
9. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) през което лицата са се осигурявали на основание чл. 4, ал. 5, 7 и 9.
(3) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, се вземат предвид:
1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя - полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски;
2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) за времето на отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване - доходът, от който е изчислено обезщетението;
3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) При определяне на осигурителния доход за периода до 31 декември 2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения.
(5) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При определяне на пенсия, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато по българското законодателство е зачетен само осигурителен стаж, който не се включва при определяне на осигурителния доход съгласно ал. 2, за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 се взема предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.
Раздел II.
Пенсии за инвалидност
Начална дата и срок на пенсията
Чл. 73. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94.
(2) Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се отпускат пожизнено.
Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване
Чл. 74. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишен текст на чл. 74 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст - една година;
3. до 30-годишна възраст - 3 години;
4. (обявена за несъответстваща с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Конвенции № 37 и 38 на Международната организация на труда с РКС № 5 от 2000 г. - ДВ, бр. 55 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) над 30-годишна възраст - 5 години;
5. (обявена за несъответстваща с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Конвенции № 37 и 38 на Международната организация на труда с РКС № 5 от 2000 г. - ДВ, бр. 55 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Една трета от осигурителния стаж по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г.) Лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.
(4) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.04.2009 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68, ал. 1 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,9;
2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,7;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,5.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.)
(4) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:
1. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12;
2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 105 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12.
(5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по ал. 4. След навършване на една година осигурителен стаж пенсиите се определят по реда на чл. 75 - 77.
(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17.
Индивидуален коефициент
Чл. 77. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.09.2021 г.) За определяне размера на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и 3, ал. 11 и 19, а за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. - по реда на чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19.
Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест
Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.09.2021 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 3 се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7 - за пенсиите, отпуснати с начална дата до 1 януари 2019 г., а за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. - по реда на чл. 70, ал. 8 и 9, и по следните коефициенти:
1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,5056;
2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,4424;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,3792.
(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест не може да бъде по-малък от:
1. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 125 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12;
2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - минималния размер по чл. 70, ал. 12.
(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17.
Раздел III.
Наследствени пенсии
Право на наследствена пенсия
Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.
(3) Отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия.
(4) Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.
Определяне на наследствената пенсия
Чл. 81. (1) Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва:
1. при един наследник - 50 на сто;
2. при двама наследници - 75 на сто;
3. при трима и повече наследници - 100 на сто.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях. Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 75 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12.
(3) При смърт на двамата родители (осиновители) децата имат право на наследствена пенсия, която се определя от сбора на пенсиите на починалите.
Условия за отпускане и получаване на наследствена пенсия
Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването и, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 или преди тази възраст, ако е неработоспособен.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и не получават лична пенсия.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта им.
Видове наследствени пенсии
Чл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г.) При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена работоспособност повече от 90 на сто.
(2) Когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или трудова злополука или професионална болест, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност поради трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 90 на сто.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г.) При смърт на военнослужещ на наборна военна служба или при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема размерът по чл. 86, ал. 1, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност над 90 на сто.
(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) При смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за военна инвалидност, размерът на пенсията на наследниците се определя от следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, определена по чл. 86.
(6) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 81, съобразно вида на получаваната пенсия.
Добавка от пенсията на починал съпруг
Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г.) Пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) до 31 август 2011 г. - 20 на сто;
2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от 1 септември 2011 г. - 26,5 на сто.
3. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(2) Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по ал. 1 се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83.
(3) Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.
Раздел IV.
Пенсии, несвързани с трудова дейност
Пенсия за военна инвалидност
Чл. 85. (1) Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на:
1. наборната военна служба;
2. службата в запаса или в резерва.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г.) Право на пенсия за военна инвалидност имат загиналите при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.
(3) Пострадали по смисъла на ал. 1 и 2 се считат и загиналите и безследно изчезналите.
Размер на пенсията за военна инвалидност
Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост по следната таблица:
|
|
Трайно намалена работоспособност |
|
|
над 90 на сто |
71-90 на сто |
50-70,99 на сто |
|
Редници и сержанти |
150 на сто |
140 на сто |
115 на сто |
|
Офицери |
160 на сто |
150 на сто |
120 на сто |
(2) Когато лицата по чл. 85 са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди постъпването им на наборна служба или на служба в запаса, размерът на пенсията за военна инвалидност се определя както при пенсията за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
Пенсия за гражданска инвалидност
Чл. 87. Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали:
1. при изпълнение на граждански дълг;
2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.
Размер на пенсията за гражданска инвалидност
Чл. 88. (1) Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 150 на сто;
2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 140 на сто;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 115 на сто.
(2) На лицата, които са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест, пенсията се изчислява по реда, установен за пенсиите за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
Социална пенсия за старост
Чл. 89а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.
(2) Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
Социална пенсия за инвалидност
Чл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) Размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, както следва:
1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 100 на сто с определена чужда помощ - 160 на сто;
2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 91 на сто до 100 на сто - 140 на сто;
3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 на сто до 90 на сто - 130 на сто.
Раздел V.
Общи правила за пенсиите
Дата на отпускане на пенсията
Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.
(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Наследствена пенсия или добавка по чл. 84 се отпуска от датата, следваща датата на прекратяване на пенсията на наследодателя, когато заявлението е подадено в двумесечен срок от датата на смъртта на наследодателя.
(5) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Пенсията по чл. 68, ал. 4 се отпуска от датата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3, но не по-рано от датата на подаване на заявлението.
Спиране на пенсията
Чл. 95. (1) (Предишен текст на чл. 95 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато:
1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) пенсионерът подаде заявление за спиране;
2. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;
4. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) не се следва изплащането и на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната по размер;
5. (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказаните условия на труд;
6. (нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1;
7. (нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията; в този случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор; след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването и.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
Прекратяване на пенсията
Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато:
1. пенсионерът почине;
2. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена или персонална пенсия, или е осиновено при условията на чл. 101 от Семейния кодекс;
3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак;
4. отпадне основанието за получаването и;
5. (нова - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по т. 1 на ал. 1 пенсията се прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът, а по т. 2 - 5 - от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването.
(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Пенсията по чл. 68, ал. 4 се прекратява от датата на отпускането и, при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание по този кодекс.
Възобновяване и възстановяване на пенсията
Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Изплащането на пенсията се възобновява:
1. по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 1 и 3, като изплащането се възобновява от датата на спирането, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това - от датата на заявлението;
2. по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 4, като изплащането се възобновява от датата на заявлението;
3. по писмено заявление на пенсионера или въз основа на получена информация, че е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 5, като изплащането се възобновява от датата на отпадане на основанието за спиране, ако заявлението или информацията са получени в тригодишен срок от тази дата, а ако са получени след това - от датата на получаването им;
4. по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от:
1. датата на която е отпаднало основанието за прекратяването и, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това - от датата на заявлението;
2. датата на прекратяването и, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване поради уважителни причини - в случаите по чл. 96, ал. 1, т. 5.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
Ред за отпускане и изменение на пенсията
Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:
1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни;
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Длъжностните лица по ал. 1 издават и разпореждания за:
1. спиране на производството по отпускане, изменение или преизчисляване на пенсия и/или добавка, когато в хода на производството:
а) възникне необходимост да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на пенсията/добавката; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца;
б) се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството; в този случай след спиране на производството материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор; след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по ал. 1 за продължаване на спряното производство;
2. възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии; дължимите суми по разпореждането се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Очевидните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е постановил. Поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията.
(4) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Разпорежданията по ал. 1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(5) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, причинната връзка, датата на инвалидизиране, срока на инвалидността и на чуждата помощ.
(6) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят и подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК - пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) Ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.
(8) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) След влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а социалната пенсия за инвалидност се определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при определен процент трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто.
(9) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Към пенсията по ал. 7 не се изплащат добавки по този кодекс и други нормативни актове.
(10) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Пенсията по ал. 7 не може да се получава заедно с друга пенсия.
Изменяне или отменяне на разпореждането
Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал:
1. по заявление на пенсионера - когато същият представи нови доказателства за:
а) (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17;
б) гражданското си състояние;
2. по инициатива на органа - когато се установи, че:
а) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;
б) инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
в) смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
г) пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането и;
д) пенсията е определена в неправилен размер.
(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:
1. по т. 1 - от датата на представяне на доказателствата;
2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) по т. 2 - от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.
Осъвременяване на пенсиите
Чл. 100. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случай че процентът по ал. 1 е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват.
Получаване на повече от една пенсия
Чл. 101. (1) Не могат да се получават едновременно следните пенсии:
1. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст;
2. лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
3. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
4. (нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.08.2000 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
4а. (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава;
5. (нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия от същия вид.
(2) Когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.08.2000 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(3а) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 получават пълния размер на определените им две пенсии - пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(5) При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалид, който е получавал или е имал право на двете пенсии по ал. 4 в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.
(6) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия, с изключение на случаите по ал. 7.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г.) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4.
Преизчисляване на пенсията
Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) Пенсиите, свързани с трудова дейност - за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, може да се преизчисляват по един от следните начини:
1. служебно - с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията;
2. по заявление на пенсионера - с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията.
(2) Пенсията подлежи на служебно преизчисляване по ал. 1, т. 1, когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж през предходната календарна година и не е подал заявление по ал. 1, т. 2 до датата на служебното преизчисляване. Преизчисляването се извършва считано от 1 април на съответната година, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица - данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до 31 декември включително на предходната календарна година и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт към 1 март на текущата календарна година.
(3) Заявление за преизчисляване на пенсията по ал. 1, т. 2 може да подаде всяко лице с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Преизчисляването се извършва ежегодно, от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица - данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт. Когато към датата на преизчисляването не са налични такива данни, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 постановява разпореждане за отказ за преизчисляване на пенсията, като същата не подлежи на последващо преизчисляване по ал. 1, т. 2, освен ако пенсионерът не подаде ново заявление.
(4) В случай че преизчисляването по ал. 1, т. 2 с наличните данни за придобития осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на данните за осигурителния стаж за същия период.
(5) Преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл. 70, съответно на чл. 75 - 77. При преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото и отпускане, а за пенсия, отпусната до 1 януари 2000 г. - средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г., след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. При преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104.
Категории труд
Чл. 104. (1) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) При пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно
строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(4) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.
(5) За лицата по чл. 69 от летателния състав на реактивната авиация, екипажите на подводните съдове и от водолазния състав една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) За лицата по чл. 69 от летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за охрана към граничните полицейски участъци и на надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) За лицата по чл. 69, при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време, една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(8) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) За лицата по чл. 69 при участие в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
(9) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69а се превръща, като 4 години осигурителен стаж на длъжност "балерина, балетист или танцьор" в културни организации се зачита за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.
(10) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му.
Давност
Чл. 105. (1) Правото на пенсия не се погасява по давност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Вземането за пенсия и добавки, включително след смъртта на пенсионера, се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.
Контролни органи
Чл. 107. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишен текст на чл. 107 - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Контролни органи на Националния осигурителен институт са:
1. инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;
2. лекарите - експерти по експертиза на временната неработоспособност в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;
3. длъжностните лица, на които със заповед на управителя на Националния осигурителен институт или на ръководителя на териториалното поделение е възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.
Правомощия на контролните органи (Загл изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения:
1. извършват проверки и ревизии във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт;
2. установяват административни нарушения на законодателството относно държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на Националния осигурителен институт;
3. дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт;
4. могат да изискват от физическите и юридическите лица и техните поделения да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина, както и да предоставят документи, свързани с трудовата и стопанската им дейност;
5. могат да изискват от органите на медицинската експертиза и лечебните заведения да предоставят документи във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност и подаване на данни в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12;
6. имат право на достъп до подлежащите на контрол работни помещения и обекти.
(2) Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.
(3) Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(4) Контролните органи на Националния осигурителен институт задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване.
(5) Управителят на Националния осигурителен институт възлага ревизия в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност.
(6) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на правомощията им.
Забрана за други дейности
Чл. 109. (1) Служителите на контролните органи на Националния осигурителен институт не могат да полагат допълнителен труд, свързан със служебните им задължения, по трудово или по гражданско правоотношение с друг работодател. Те не могат да извършват дейност, свързана със служебните им задължения, и като еднолични търговци, съдружници в търговски и други дружества, кооперации и други организации.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Служителите на Националния осигурителен институт са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им на съответната длъжност, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на договора им. Тези факти и обстоятелства могат да бъдат предоставени на орган на съдебната власт или на друг държавен орган при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт в съответствие с действащите нормативни актове.
Ревизионни актове за начет
Чл. 110. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет:
1. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
2. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
5. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(2) По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Разпорежданията се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Сумите по разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване;
2. (доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците и вземанията им към трети лица;
3. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) изпълнение върху суми, възстановени от орган на Националната агенция за приходите по запорирана сметка на длъжника.
4. (нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(6) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника в банката, има действие по отношение на всичките и клонове. Запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката. В случай, че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за причините, поради които не е изпълнен запорът.
(7) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатените суми, до размера на задължението, заедно с лихвата по чл. 113 след плащането. Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането. Органите по ал. 3 издават разпореждания за събиране на сумите, като могат да наложат и обезпечителни мерки.
(8) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Органът, наложил запора, може с мотивирано решение да разреши определена част от постъпилите или постъпващите суми по сметка на длъжника да се оставят в негово разпореждане. Решението и отказът за издаване на разрешение не подлежат на обжалване.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи се погасяват в следната последователност: главница, лихви и разноски. Забранява се цесията на вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи.
(10) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника и вземанията към трети лица се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(11) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 10, изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(12) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 11, изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
Задължения за вписване
Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Лихви по вземания на Националния осигурителен институт и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (Загл. изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Чл. 113. (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишен текст на чл. 113 - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неоснователно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва.
(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
Възстановяване на неоснователно получени суми
Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2;
2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане;
3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4.
(4) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което се връчва по реда на чл. 110, ал. 4. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
