В сила от 01.01.2004 г.
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.)
Изисквания към предно монтираните защитни конструкции при преобръщане и методи на изпитването на якостните им качества и тяхното закрепване към трактора
1. Общи изисквания към предно монтираните защитни конструкции при преобръщане
1.1. Всяка предно монтирана защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора трябва да е проектирана и изпълнена така, че да изключи или намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия, като в случай на преобръщане осигурява в огражданото от нея свободно пространство достатъчен обем, за да бъде защитен водачът.
1.2. Съответствието на предно монтираните защитни конструкции при преобръщане и на колесните трактори, на които са монтирани защитни конструкции при преобръщане, с изискването по т. 1.1 се установява чрез прилагането на посочените в това приложение изисквания и методи за изпитване.
2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Определения
2.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Определяне на базова точка на седалката, положение на седалката и регулировка за изпитването (прилагат се определенията и изискванията по Код 6, точка 1 от Решение C(2008) 128 на ОИСР от октомври 2008 г. с изключение на точка 1.1 (Селскостопански и горски трактори).
2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Базова точка на седалката (SIP)
Базовата точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353:1995.
За изпитванията за разширение на обхвата във връзка с протоколи от изпитване, в които първоначално е използвана точката за оразмеряване на седалката (SRP), изискваните измервания се извършват с позоваване на SRP, а не на SIP и ясно се посочва използването на SRP (съгласно приложение 1).
2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Положение на седалката и регулировка за изпитването
2.1.2.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Когато наклонът на седалката и облегалката може да се регулира, те трябва да бъдат установени в такова положение, че базовата точка на седалката да се намира в най-задното и най-горното си положение.
2.1.2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Когато седалката е снабдена със система за окачване, то тя трябва да бъде блокирана в средното положение на нейния обхват на отклоняване, освен ако това не противоречи на инструкциите, ясно посочени от производителя на седалката.
2.1.2.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Когато позицията на седалката е регулируема само по дължина и вертикално, надлъжната ос, минаваща през базовата точка на седалката, трябва да е успоредна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, минаваща през центъра на кормилното колело, и на не повече от 100 mm от тази равнина.
2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Свободна зона
2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Базова вертикална равнина и линия
Свободната зона (фиг. 1a, 1б и 1в) е определена чрез базова вертикална равнина и базова линия:
Размерите са в mm
Фиг. 1a. Страничен изглед
Напречен разрез през базовата равнина
Размерите са в mm
Фиг. 1б. Свободна зона
Изглед отзад
Размерите са в mm
1 - Базова линия
2 - Базова точка на седалката
3 - Базова равнина
Фиг. 1в. Свободна зона
Поглед отгоре
2.2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Базовата равнина е вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през базовата точка на седалката и центъра на кормилното колело. Обикновено базовата равнина съвпада с надлъжната равнина на симетрия на трактора. Приема се, че базовата равнина се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на натоварванията, но остава перпендикулярна на трактора или на пода на защитната конструкция при преобръщане.
2.2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Базовата линия лежи в базовата равнина и минава през точка на (140 + ah) mm зад и на (90 - av) mm под базовата точка на седалката и през първата точка на венеца на кормилното колело, която базовата линия пресича при накланянето и до хоризонтално положение.
2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Определяне на свободната зона за трактори с нереверсируема седалка
Свободната зона за трактори с нереверсируема седалка е определена в съответствие с т. 2.2.2.1 до т. 2.2.2.11 и е ограничена от следните равнини, като тракторът се разполага върху хоризонтална повърхност, като в случай на регулируема седалка тя се регулира в своето най-задно и най-горно положение, и кормилното колело, ако е регулируемо, се регулира в средно положение за седящ водач (обръща се внимание на потребителите, че базовата точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353 и е фиксирана точка за трактор, който не се движи, когато седалката е регулирана в положение, различно от средното положение; за определянето на свободната зона седалката се поставя в най-задното и най-горното положение):
2.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) две вертикални равнини, разположени на 250 mm от двете страни на базовата равнина и намиращи се на височина 300 mm над равнината, определена в т. 2.2.2.8 и най-малко на 550 mm в надлъжно направление пред вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на (210 - ah) mm пред базовата точка на седалката;
2.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) две вертикални равнини, разположени на 200 mm от двете страни на базовата равнина и намиращи се на височина 300 mm над равнината, определена в т. 2.2.2.8 и в надлъжно направление спрямо повърхността, определена в т. 2.2.2.11, до вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на (210 - ah) mm пред базовата точка на седалката;
2.2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина и успоредна на базовата линия, и на 400 mm над нея, простираща се назад до нейното пресичане с вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща през точка на (140 + ah) mm зад базовата точка на седалката;
2.2.2.4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина, която пресича равнината, определена в т. 2.2.2.3, в най-задния и ръб и се опира в горната част на облегалката на седалката;
2.2.2.5. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) вертикална равнина, перпендикулярна на базовата равнина, минаваща най-малко на 40 mm пред кормилното колело и най-малко на (760 - ah) mm пред базовата точка на седалката;
2.2.2.6. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) цилиндрична повърхност с ос, перпендикулярна на базовата равнина, и с радиус 150 mm и допираща се до равнините, определени в т. 2.2.2.3 и т. 2.2.2.5;
2.2.2.7. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) две успоредни наклонени равнини, минаващи през горните ръбове на равнините, определени в т. 2.2.2.1, като наклонената равнина от страната на нанасяне на удара не е по-близко от 100 mm до базовата равнина над свободната зона;
2.2.2.8. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) хоризонтална равнина, минаваща през точка на (90 - av) mm под базовата точка на седалката;
2.2.2.9. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) две части от вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина, минаваща на (210 - ah) mm пред базовата точка на седалката, като тези две части от равнина съединяват съответно най-задните части на равнините, определени в т. 2.2.2.1, с най-предните части на равнините, определени в т. 2.2.2.2;
2.2.2.10. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) две части от хоризонталната равнина, минаваща на 300 mm над равнината, определена в т. 2.2.2.8, като тези две части от равнина съединяват съответно най-горната част на вертикалните равнини, определени в т. 2.2.2.2, с най-долната част на наклонените равнини, определени в т. 2.2.2.7;
2.2.2.11. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) повърхност, криволинейна при необходимост, чиято образувателна е перпендикулярна на базовата равнина и минава по гърба на облегалката.
2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Определяне на свободната зона за трактори с реверсируемо положение на водача
За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируеми седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката (фиг. 2).
Фиг. 2
Свободна зона при трактори с реверсируеми седалка и кормилно колело
2.2.4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Допълнителни седалки
2.2.4.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) В случай на трактори, които могат да бъдат оборудвани с допълнителни седалки, резултатната свободна зона, използвана при изпитванията, се получава въз основа на базовите точки на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не навлиза в най-широката свободна зона, вземаща предвид базовите точки на различните седалки.
2.2.4.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване се проверява дали свободната зона около новата SIP попада в резултатната свободна зона, установена преди това. Ако това изискване не е изпълнено, трябва да бъде проведено ново изпитване.
2.3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2006 г., предишна т. 2.4 - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Допустима грешка на измерването
| Линейни размери |
+/- 3 mm |
|
с изключение на: |
|
|
- деформация на гумата: |
+/- 1 mm |
|
- деформация на конструкцията |
|
|
при хоризонталното натовар- |
|
|
ване: |
+/- 1 mm |
|
- височина на падане на блока |
|
|
на махалото: |
+/- 1 mm |
| Маси: |
+/1 % |
| Сили: |
+/2 % |
| Ъгли: |
+/- 2° |
2.4. (предишна т. 2.5, доп. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) За целите на измерването се използват следните символи:
| ah |
(mm) |
- |
Половината от хоризонталната регулировка на седалката |
| av |
(mm) |
- |
Половината от вертикалната регулировка на |
| |
|
|
седалката |
| В |
(mm) |
- |
минимална габаритна широчина на трак- |
| |
|
|
тора; |
| Bb |
(mm) |
- |
максимална външна широчина на защит- |
| |
|
|
ната конструкция; |
| D |
(mm) |
- |
деформация на конструкцията в точката |
| |
|
|
на удар (динамично изпитване) или |
| |
|
|
в точката на и по направление на |
| |
|
|
прилагане на натоварването (статични |
| |
|
|
изпитвания); |
| D' |
(mm) |
- |
деформация на конструкцията за пресмя- |
| |
|
|
таната изисквана енергия; |
| Ea |
(J) |
- |
енергия на деформацията, погълната в |
| |
|
|
точката след премахването на натоварва- |
| |
|
|
нето; площта, съдържаща се в кривата F - D; |
| Ei |
(J) |
- |
погълната енергия на деформация; площта |
| |
|
|
на пукнатини и скъсвания; |
| E'i |
(J) |
- |
енергия на деформация, погълната при |
| |
|
|
изпитване с претоварване в случай, че |
| |
|
|
натоварването е било прекратено преди |
| |
|
|
започването на изпитването с претова- |
| |
|
|
рване; площта под кривата F - D; |
| Eil |
(J) |
- |
енергия, която трябва да бъде погълната |
| |
|
|
при надлъжно натоварване; |
| Eis |
(J) |
- |
енергия, която трябва да бъде погълната |
| |
|
|
при странично натоварване; |
| F |
(N) |
- |
статична натоварваща сила; |
| F' |
(N) |
- |
натоварваща сила за пресмятаната изиск- |
| |
|
|
вана енергия, съответстваща на Е'i; |
| F - D |
|
- |
графика на зависимостта сила - дефор- |
| |
|
|
мация; |
| Fi |
(N) |
- |
сила, прилагана към твърд елемент в зад- |
| |
|
|
ната част; |
| Fmax |
(N) |
- |
сила на максимално статично натовар- |
| |
|
|
ване, получаваща се по време на натоварва- |
| |
|
|
не, с изключение на претоварване; |
| Fv |
(N) |
- |
вертикална смачкваща сила; |
| Н |
(mm) |
- |
височина на падане на блока на махалото |
| |
|
|
(динамични изпитвания); |
| Н' |
(mm) |
- |
височина на падане на блока на махалото |
| |
|
|
при допълнително изпитване (динамични |
| |
|
|
изпитвания); |
| I |
(kg.m2) |
- |
базов инерционен момент на трактора |
| |
|
|
спрямо оста на задните колела без значение |
| |
|
|
каква е масата на задните колела; |
| L |
(mm) |
- |
основна надлъжна колесна база на трак- |
| |
|
|
тора; |
| M |
(kg) |
- |
базова маса на трактора по време на из- |
| |
|
|
питванията на деформация, както е определена |
| |
|
|
в т. 3.2.1.4. |
3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Правила и изисквания при изпитването на якостните качества на предно монтираните защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора се създава бележка под черта (техническите изисквания за ЕО одобрение на типа на предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански или горски колесни трактори с тясна колея са тези в съответствие с приложимите изисквания, определени в Код 6, точка 3 от Решение C(2008) 128 на ОИСР от октомври 2008 г., с изключение на точки 3.2.4 (Протокол от изпитване), 3.4.1 (Административно разширение на обхвата), 3.5 (Етикетиране) и 3.7 (Здравина на закрепване на предпазните колани).
3.1. Предварителни условия за якостните изпитвания
3.1.1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Провеждане на две предварителни изпитвания
Защитната конструкция може да бъде подложена на якостни изпитвания само в случай, че двете изпитвания за странична устойчивост и непродължително преобръщане са били проведени и са завършили в съответствие с изискванията (блок-схема на фиг. № 3).
Фиг. 3. Блок-схема за определяне на поведение на продължаващо преобръщане на странично преобръщащ се трактор с предно монтирана защитна конструкция при преобръщане (ROPS)
Версия В1: Точка на удара на ROPS зад надлъжно нестабилната точка на равновесие
Версия В2: Точка на удара на ROPS близо до надлъжно нестабилната точка на равновесие
Версия В3: Точка на удара на ROPS пред надлъжно нестабилната точка на равновесие
3.1.2. Подготовка за предварителните изпитвания
3.1.2.1. Тракторът се оборудва със защитна конструкция в положение, осигуряващо безопасност.
3.1.2.2. Тракторът се оборудва с гуми, имащи най-големия диаметър, посочен от производителя, и най-малкото напречно сечение за гуми с този диаметър. Гумите да не са запълнени с течен баласт и да са напомпани до налягане, препоръчвано за работа на полето.
3.1.2.3. Задните колела да са в позиция, отговаряща на най-тясната напречна колесна база; предните колела трябва да са възможно най-близко до същата напречна колесна база. Ако са възможни две регулировки, осигуряващи напречни колесни бази на предните колела с еднаква разлика от най-тясната напречна колесна база на задните колела, се избира по-широката от тези две регулировки.
3.1.2.4. Всички резервоари на трактора се запълват или течностите се заменят с еквивалентни маси в съответните места.
3.1.2.5. Всички принадлежности при серийни образци се закрепват към трактора в нормалното им положение.
3.1.3. Изпитване за странична устойчивост
3.1.3.1. Тракторът, подготвен за изпитване, се разполага върху хоризонтална повърхност така, че оста на окачване на предния мост, или хоризонталният шарнир, между двата моста в случай на шарнирно съчленен трактор да може да се движи свободно.
3.1.3.2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2006 г.) Чрез използването на подемно устройство или механизъм частта на трактора, която е твърдо съчленена за оста, която носи над 50 % от масата на трактора, се накланя, като непрекъснато се измерва ъгълът на наклон. Този ъгъл трябва да бъде най-малко 38° в момента, когато тракторът е в състояние на нестабилно равновесие с колела, докосващи опорната повърхност. Изпитването се извършва един път с управляващи колела, завъртени до пълно дясно блокиране, и един път с управляващи колела, завъртени до пълно ляво блокиране.
3.1.4. Изпитване за непродължително преобръщане
3.1.4.1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Основни бележки
Изпитването се извършва с цел да се провери дали конструкцията, с която е оборудван тракторът за защита на водача, може удовлетворително да предотврати продължителното преобръщане на трактора в случай на страничното му преобръщане по наклон: 1:1,5 (фиг. 4).
Доказателство за непродължително преобръщане може да бъде получено в съответствие с един от двата метода, посочени в т. 3.1.4.2 и 3.1.4.3.
3.1.4.2. Демонстриране на поведение на непродължително преобръщане чрез изпитване на преобръщане.
3.1.4.2.1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изпитването на преобръщане се провежда на наклонен изпитвателен участък с дължина най-малко 4 m (фиг. 4). Повърхността се покрива с 18 cm слой от материал, който при измерване в съответствие със стандарти ASAE S313.3 FEB1999 и ASAE EP542 FEB1999 относно почвен конусен плътномер има индекс на проникване на конуса:
A = 235 ± 20
или
B = 335 ± 20
Фиг. 4. Съоръжение с наклон 1:1,5 за изпитване на качеството за прекратяване на преобръщането
3.1.4.2.2. Тракторът (подготвен, както е описано в т. 3.1.2) се накланя странично с нулева начална скорост. За тази цел той се разполага в началото на изпитателния наклон така, че колелата към долната част на наклона да са върху наклона и надлъжната равнина на симетрия на трактора да е успоредна на контурните линии на наклона. След удара с повърхността на (изпитателния) наклона тракторът може да се повдигне от повърхността, завъртайки се около горния ъгъл на защитната конструкция, но не трябва да се преобърне. Той трябва да падне обратно на страната, която първа е ударила повърхността на наклона.
3.1.4.3. Демонстриране на поведение на непродължително преобръщане чрез пресмятане
3.1.4.3.1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Във връзка с поставената цел за проверка на поведението на непродължително преобръщане чрез пресмятане трябва да бъдат установени следните данни, характеризиращи трактора (фиг. 5):
Фиг. 5. Данни, изисквани за пресмятането на преобръщането на трактор с триосово поведение на преобръщане
| В0 |
(m) |
- |
широчина на задната гума; |
| В6 |
(m) |
- |
широчина на защитната конструкция |
| |
|
|
между лявата и дясната точка на на- |
| |
|
|
насяне на удара; |
| В7 |
(m) |
- |
широчина на капака на двигателя; |
| D0 |
(rad) |
- |
ъгъл на завъртане на предния мост от |
| |
|
|
нулево положение до края на завъртането; |
| D2 |
(m) |
- |
височина на предните гуми при пълно |
| |
|
|
натоварване на моста; |
| D3 |
(m) |
- |
височина на задните гуми при пълно на- |
| |
|
|
товарване на моста; |
| Но |
(m) |
- |
височина на точката на окачване на пред- |
| |
|
|
ния мост; |
| Н1 |
(m) |
- |
височина на центъра на тежест; |
| Н6 |
(m) |
- |
височина на точката на нанасяне на удар; |
| Н7 |
(m) |
- |
височина на капака на двигателя; |
| L2 |
(m) |
- |
хоризонтално разстояние между центъра |
| |
|
|
на тежест и предния мост; |
| L3 |
(m) |
- |
хоризонтално разстояние между центъра |
| |
|
|
на тежест и задния мост; |
| L6 |
(m) |
- |
хоризонтално разстояние между центъра |
| |
|
|
на тежест и осовата линия на напречното звено |
| |
|
|
на защитната конструкция (да се предхожда от |
| |
|
|
знак "минус", ако линията се намира преди цен- |
| |
|
|
търа на тежест); |
| L7 |
(m) |
- |
хоризонтално разстояние между центъра |
| |
|
|
на тежест и предния ъгъл на капака на |
| |
|
|
двигателя; |
| Мс |
(kg) |
- |
маса на трактора, използвана при пре- |
| |
|
|
смятанията; |
| Q |
(kg.m2) |
- |
инерционен момент спрямо надлъжната |
| |
|
|
ос, минаваща през центъра на тежест; |
| S |
(m) |
- |
широчина на задната напречна колесна |
| |
|
|
база |
| |
|
|
сумата от напречната колесна база (S) и широчината |
| |
|
|
на гумата (В0) трябва да е по-голяма от широчината |
| |
|
|
В6 на защитната конструкция. |
3.1.4.3.2. За извършване на пресмятането могат да се направят следните опростяващи допускания:
3.1.4.3.2.1. неподвижният трактор се преобръща по наклон 1:1,5 при балансиран преден мост в момента, в който центърът на тежест се намира вертикално над оста на ротация;
3.1.4.3.2.2. оста на ротация е успоредна на надлъжната ос на трактора и минава през центровете на контактните повърхности на предното и задното колело от страната на наклона;
3.1.4.3.2.3. тракторът не се плъзга по наклона;
3.1.4.3.2.4. ударът по наклона е частично еластичен с коефициент на еластичност:
U = 0,2
3.1.4.3.2.5. сумата от дълбочината на проникване в повърхността на наклона и деформацията на защитната конструкция е:
Т = 0,2 m
3.1.4.3.2.6. в склона не проникват други компоненти на трактора.
3.1.4.3.3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Компютърната програма (BASIC) за определяне на поведението при продължително или прекъснато странично преобръщане на трактор с тясна колея с предно монтирана защитна конструкция е част от Код 6 на ОИСР от Решение C(2008) 128 на ОИСР от октомври 2008 г. с примери от 6.1 до 6.11.
3.1.5. Методи за измерване
3.1.5.1. Хоризонтално разстояние между центъра на тежест и задния (L3) или предния (L2) мост
Измерва се разположението между предния и задния мост от двете страни с цел да се установи, че няма ъгъл на завиване.
Разстоянията между центъра на тежест и задния мост (L3) и предния мост (L2) се пресмятат на базата на разпределението на масата на трактора между предните и задните колела.
3.1.5.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Височина на задната (D3) и предната (D2) гума
Измерва се разстоянието от най-високата точка на гумата до опорната повърхност (фиг. 5), като този метод се използва както за предните, така и за задните гуми.
3.1.5.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Хоризонтално разстояние между центъра на тежест и осовата линия на напречното звено на защитната конструкция (L6)
Разстоянието между центъра на тежест и осовата линия на напречното звено на защитната конструкция се измерва (фиг. 6а, 6в и 6с). Ако защитната конструкция се намира пред центъра на тежест, записаното измерване се предхожда от знак минус (-L6).
Фиг. 6а, 6в и 6с. Хоризонтално разстояние между центъра на тежест и челната точка на напречната секция на защитната конструкция (L6)
3.1.5.4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Широчина на защитната конструкция (В6)
Измерва се разстоянието между точките на нанасяне на удара на лявата и дясната вертикална колона на конструкцията.
Точката на нанасяне на удара се определя от равнината, допирателна към защитната конструкция и минаваща през линията, дефинирана от горните външни точки на предната и задната гума (фиг. 7).
Фиг. 7. Определяне на точките на удар при размер на ширината на защитната конструкция (В6) и височина на капака на двигателя (Н7)
3.1.5.5. Височина на защитната конструкция (Н6)
Измерва се вертикалното разстояние от точката на нанасяне на удара по конструкцията до опорната повърхност.
3.1.5.6. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Височина на капака на двигателя (Н7)
Измерва се вертикалното разстояние от точката на нанасяне на удара по капака на двигателя до опорната повърхност.
Точката на нанасяне на удара се определя от равнината, допирателна към капака на двигателя и защитната конструкция и минаваща през външната горна точка на предната гума (фиг. 7). Измерването да се извършва от двете страни на капака на двигателя.
3.1.5.7. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Широчина на капака на двигателя (B7)
Измерва се разстоянието между двете точки на нанасяне на удара по капака на двигателя, така както са дефинирани преди тази точка.
3.1.5.8. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Хоризонтално разстояние между центъра на тежест и предния ъгъл на капака на двигателя (L7)
Измерва се разстоянието от точката на нанасяне на удара по капака на двигателя, както е дефинирана, до центъра на тежест.
3.1.5.9. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Височина на точката на окачване на предния мост (Н0)
Проверява се вертикалното разстояние от осовата линия на шарнира на окачването на предния мост до оста на предните гуми (Н01) и се включва в техническото досие на производителя.
Измерва се вертикалното разстояние от оста на предните гуми до опорната повърхност (Н02) (фиг. 8).
Фиг. 8. Височина на оста на люлеене на предния мост (H0)
Височината на точката на окачване на предния мост (Н0) представлява сумата на двете предишни стойности (Н01) и (Н02).
3.1.5.10. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Широчина на задната напречна колесна база (s)
Измерва се минималната задна напречна колесна база при монтирани гуми от най-големия размер, посочен от производителя (фиг. 9).
Фиг. 9. Широчина на задната напречна колесна база (S) и широчина на задната гума (В0)
3.1.5.11. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Широчина на задната гума (В0)
Измерва се разстоянието между външната и вътрешната вертикална равнина на задната гума в горната и част (фиг. 9).
3.1.5.12. Ъгъл на завъртане на предния мост (D0)
Най-големият ъгъл, определен от завъртането на предния мост от хоризонтално положение до упор, се измерва от двете страни на моста, като се има предвид наличието на ударопоглъщащи устройства в края на хода. Използва се измереният максимален ъгъл.
3.1.5.13. Маса на трактора (М)
Масата на трактора се определя от условията, посочени в т. 3.2.1.4.
3.2. Условия за изпитване на якост на защитни структури и тяхното закрепване към тракторите
3.2.1. Общи изисквания
3.2.1.1. Цели на изпитването
Изпитванията с помощта на специални съоръжения имат предназначението да симулират натоварванията, наложени на защитната структура при преобръщане на трактора. Тези изпитвания дават възможност за извършване на наблюдения върху якостните качества на защитната конструкция и скобите за закрепването и към трактора, както и върху всяка част от трактора, предаваща натоварването по време на изпитването.
3.2.1.2. Методи за изпитване
Изпитването може да бъде извършено както по
процедурата за динамично изпитване, така и по
процедурата за статично изпитване. Двата метода се считат за равностойни.
3.2.1.3. Основни изисквания при подготовката за изпитванията
3.2.1.3.1. Защитната конструкция трябва да съответства на характеристиките на серийното производство, да бъде закрепена по начин, съобразен с препоръките на производителя, към един от тракторите, за които е конструирана.
Забележка. При статично изпитване на якост не се изисква цял трактор; във всеки случай защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва, се разглеждат като самостоятелно действащо съоръжение, наричано по-нататък "монтажен възел".
3.2.1.3.2. Както при статичното, така и при динамичното изпитване на трактора тракторът, както е сглобен, или монтажният възел трябва да е оборудван със серийно произведени компоненти, можещи да повлияят на якостните качества на защитната конструкция или необходими за якостното изпитване.
Компоненти, можещи да създадат опасност в свободната зона, също трябва да са монтирани към трактора (или монтажния възел) така, че да могат да се проверят и да се види дали изискванията на условията за приемане в т. 3.2.3 са били изпълнени.
Всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително средствата за защита от метеорологичните фактори, трябва да бъдат доставени и описани в чертежи.
3.2.1.3.3. При якостните изпитвания всички панели и сваляеми неструктурни компоненти трябва да бъдат свалени така, че да не могат да допринасят за подобряване на якостните качества на защитната конструкция.
3.2.1.3.4. Напречната колесна база се регулира така, че доколкото е възможно, защитната конструкция да не бъде подкрепяна от гумите по време на изпитванията. Ако изпитванията се извършват в съответствие с
процедурата за статично изпитване, колелата могат да бъдат свалени.
3.2.1.4. Базова маса на трактора по време на якостните изпитвания
Базовата маса М, използвана във формулите за пресмятане на височината на падане на блока на махалото, енергиите на натоварване и смачкващите сили, трябва да бъде най-малко масата на трактора без допълнително оборудване, но включваща охладителна течност, масла, гориво, инструменти и защитната конструкция. Не се включват допълнителни предни и задни тежести, баласт в гумите, агрегатирано оборудване или машини или каквито и да са специални задни компоненти.
3.2.2. Изпитвания
3.2.2.1. Последователност на изпитванията
Последователността на изпитванията, независимо от провеждането на допълнителните изпитвания, посочени в т. 3.3.1.1.6, 3.3.1.1.7, 3.3.2.1.6 и 3.3.2.1.7, е, както следва:
а) удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията (виж т. 3.3.1.1.1 и 3.3.2.1.1);
б) изпитване на смачкване на задната част (динамично или статично изпитване) (виж т. 3.3.1.1.4 и 3.3.2.1.4);
в) удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по предната част на конструкцията (виж т. 3.3.1.1.2. и 3.3.2.1.2);
г) удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по страната на конструкцията (виж т. 3.3.1.1.3 и 3.3.2.1.3);
д) смачкване на предната част на конструкцията (динамично или статично изпитване) (виж т. 3.3.1.1.5 и 3.3.2.1.5).
3.2.2.2. Общи изисквания
3.2.2.2.1. Ако по време на изпитването някоя част от трактора или фиксиращото оборудване се счупи или премести, изпитването трябва да започне отначало.
3.2.2.2.2. Не се позволява поправяне или регулиране на трактора или защитната конструкция по време на изпитванията.
3.2.2.2.3. По време на изпитванията скоростната кутия трябва да е в неутрално положение, а спирачната система да не е задействана.
3.2.2.2.4. Ако тракторът е оборудван с окачване на шасито към колелата, по време на изпитванията то се блокира.
3.2.2.2.5. За прилагане на първия удар (динамично изпитване) или първото натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията се избира страната, която по мнението на органа, упълномощен да извърши изпитването, ще доведе до прилагане на серия от удари и натоварвания при най-неблагоприятни условия за конструкцията. Страничният удар или натоварване и задният удар или натоварване се прилагат от двете страни на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. Предният удар или натоварване се прилага от същата страна на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, където е приложен страничният удар или натоварване.
3.2.3. Условия за приемане
3.2.3.1. Счита се, че защитната конструкция удовлетворява якостните изисквания, ако отговаря на следните условия:
3.2.3.1.1. след всяко частично изпитване тя няма пукнатина или скъсвания по смисъла на т. 3.3.1.2.1 или т. 3.3.2.2.1; ако по време на едно от тези изпитвания се появят съществени пукнатини или скъсвания, допълнително изпитване в съответствие с метода на динамично или статично изпитване се извършва незабавно след удара или смачкването, причинили появата на тези пукнатини или скъсвания;
3.2.3.1.2. по време на изпитванията, различни от изпитването с претоварване, никаква част от защитната конструкция не навлиза в свободната зона, така както е дефинирана в 2.3;
3.2.3.1.3. по време на изпитванията, различни от изпитването с претоварване, всички части от свободната зона са обезопасени от конструкцията в съответствие с т. 3.3.1.2.2 и т. 3.3.2.2.2;
3.2.3.1.4. по време на изпитванията защитната конструкция не налага каквито и да са ограничения на конструкцията на седалката;
3.2.3.1.5. еластичната деформация, измерена по т. 3.3.1.2.3 и т. 3.3.2.2.3, е по-малка от 250 mm.
3.2.3.2. Не трябва да има принадлежности, представляващи опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които са способни да наранят водача при преобръщане на трактора, или каквито и да са принадлежности или части, които са способни да го хванат като в капан - например за крака или стъпалото - като резултат от деформация на конструкцията.
3.2.4. Съоръжения и оборудване за динамични изпитвания
3.2.4.1. Блок на махалото
3.2.4.1.1. Блокът, действащ като махало, се окачва на две вериги или многонишкови въжета към точки на окачване, намиращи се на не по-малко от 6 m над опорната повърхност. Необходимо е да бъдат предвидени средства за независимо регулиране на дължината на рамото на провесване и на ъгъла между блока и окачващите вериги или многонишкови въжета.
3.2.4.1.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) При динамичното изпитване се използва махалото с маса 2000 +/- 20 kg, без масата на веригите или многонишковите въжета, която от своя страна не трябва да превишава 100 kg. Дължината на страните на ударната повърхност са 680 +/- 20 mm (фиг. 10). Блокът трябва да бъде запълнен по такъв начин, че положението на центъра му на тежест е непроменливо и съвпада с геометричния център на паралелепипеда.
Фиг. 10. Блок на махалото и окачващите го вериги или стоманени въжета
3.2.4.1.3. Паралелепипедът се свързва към система, която да го издърпва назад чрез устройство за мигновено освобождаване, което е така конструирано и разположено, че блокът на махалото да бъде освобождаван, без да се предизвиква трептене на паралелепипеда около хоризонталната му ос, перпендикулярна на равнината на люлеене на махалото.
3.2.4.2. Окачване на махалото
Точките на окачване на махалото се закрепват стабилно, така че преместването им в каквото и да е направление да не превишава 1 % от височината на падане.
3.2.4.3. Закрепване
3.2.4.3.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Закрепващи релси с нужното отстояние и покриващи нужната площ за закрепване на трактора във всички илюстрирани случаи (фиг. 11, 12 и 13). Тези релси трябва да са твърдо закрепени към недеформируема основа под махалото.
Фиг. 11
Пример за закрепване на трактор (заден удар)
Фиг. 12
Пример за закрепване на трактор (преден удар)
1 - Греда от иглолистно дърво със страна 150 mm на квадратното напречно сечение
Греда, притисната към страните на предните и задните колела, и подпора, заклинена срещу джантата на колелото след обтягането на закрепването.
Фиг. 13. Пример за закрепване на трактора (страничен удар)
3.2.4.3.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Тракторът се закрепва към релсите чрез многонишкови въжета с кръгли снопове и с влакнеста сърцевина с конструкция 6 x 19 в съответствие с ISO 2408:2004 и номинален диаметър 13 mm. Металните снопове са с гранично напрежение на якост 1770 МРа.
3.2.4.3.3. Централният шарнир на шарнирен трактор се подпира и закрепва, както е подходящо за всички изпитвания. При изпитването на страничен удар шарнирът се подпира от противоположната страна на удара. Предните и задните колела не е необходимо да бъдат в линия, ако това би улеснило закрепването на многонишковите въжета по подходящия начин.
3.2.4.4. Колесни подпори и греди
3.2.4.4.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) За подпора на колелата по време на изпитванията на удар се използва греда от меко дърво с квадратно сечение със страна 150 mm (фиг. 11, 12 и 13).
3.2.4.4.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) По време на изпитванията на страничен удар гредата от меко дърво се закрепва към пода, за да подпре джантата на колелото от страната, срещуположна на удара (фиг. 13).
3.2.4.5. Подпори и закрепвания за шарнирни трактори
3.2.4.5.1. При шарнирните трактори се използват допълнителни подпори и закрепвания. Тяхното предназначение е да осигурят, че секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция, е така стабилно закрепена, както в случая на нешарнирен трактор.
3.2.4.5.2. Допълнителни специфични подробности за изпитванията на удар и смачкване са дадени в т. 3.3.1.1.
3.2.4.6. Налягане и деформация на гумите
3.2.4.6.1. Гумите на трактора не се баластират с течен баласт и се напомпват до налягания, предписани от производителя за работа в полето.
3.2.4.6.2. Закрепванията във всеки отделен случай се опъват така, че гумите да получат деформация, равна на 12 % от стената на гумата (разстоянието между опорната повърхност и най-ниската точка на джантата) преди обтягането.
3.2.4.7. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Съоръжения за смачкване
Съоръжението, показано на фиг. 14, трябва да е в състояние да упражнява сила, насочена надолу, върху защитната конструкция чрез недеформируема греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана към механизма, прилагащ натоварването, чрез шарнири. Трябва да са предвидени подходящи опорни стойки за мостовете така, че гумите на трактора да не понасят смачкващата сила.
Фиг. 14. Пример за приспособление за смачкване на трактора
3.2.4.8. Средства за измерване
Необходими са следните средства за измерване:
3.2.4.8.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация) (фиг. 15).
1. Остатъчна деформация
2. Еластична деформация
3. Сумарна деформация (остатъчна плюс еластична)
Фиг. 15. Пример за приспособление за измерване на еластичната деформация
3.2.4.8.2. Устройство за проверка, че защитната конструкция не е навлязла в свободната зона и че последната остава под защитата на защитната конструкция по време на изпитванията (т. 3.3.2.2.2).
3.2.5. Съоръжения и оборудване за статичните изпитвания
3.2.5.1. Съоръжения за статично изпитване
3.2.5.1.1. Съоръжението за статично изпитване трябва да бъде така конструирано, че да позволява да бъде прилагано натоварване върху защитната конструкция.
3.2.5.1.2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2006 г.) Вземат се мерки натоварването да бъде равномерно разпределено перпендикулярно на направлението на натоварване и по дължината на фланец с дължина, кратна на 50 mm и между 250 и 700 mm. Твърдата греда е с височина на лицевата си част 150 mm. Ръбовете на гредата, които се допират до защитната конструкция, са със закръгление с максимален радиус 50 mm.
3.2.5.1.3. Опорната пета на натоварващото устройство трябва да може да се регулира на какъвто и да е ъгъл по отношение на направлението на натоварването с цел да е възможно да се следва всяка ъглова вариация на повърхността, понасяща натоварването в процеса на деформация на защитната конструкция.
3.2.5.1.4. Направление на силата (отклонение от хоризонталата и вертикалата):
- при започване на изпитването и нулево натоварване: +/- 2°;
- по време на изпитването под товар: 10° над и 20° под хоризонталата; тези отклонения трябва да бъдат сведени до минимум.
3.2.5.1.5. Скоростта на деформация трябва да бъде достатъчно ниска и по-малка от 5 mm/s, така че във всеки момент натоварването да може да бъде считано като статично.
3.2.5.2. Апаратура за измерване на енергията, поглъщана от конструкцията
3.2.5.2.1. За определяне на енергията, погълната от конструкцията, се построява зависимостта на силата от деформацията. Не е необходимо силата и деформацията да се измерват в точката на прилагане на натоварването върху конструкцията. Те обаче се измерват едновременно и в едно направление.
3.2.5.2.2. Началната точка за измерване на деформацията се избира така, че да се отчита само енергията, погълната от конструкцията и/или от деформацията на някои части на трактора. Енергията, погълната от деформацията и/или плъзгането на закрепването, се пренебрегва.
3.2.5.3. Средства за закрепване на трактора към земната повърхност
3.2.5.3.1. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2006 г.) Релсите за закрепване с необходимото отстояние помежду им и осигуряващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички илюстрирани случаи трябва да бъдат неподвижно свързани към недеформируема основа до съоръжението за изпитване.
3.2.5.3.2. Тракторът се закрепва към релсите с всички подходящи средства (греди, клинове, метални въжета и др.) така, че да не може да се премества по време на изпитванията. Това изискване се контролира по време на изпитванията чрез обикновени средства за измерване на линейни размери.
Ако тракторът се премести, цялото изпитване се повтаря отначало освен в случая, при който системата за измерване на деформацията, необходима за построяване на зависимостта сила - деформация, е свързана към трактора.
3.2.5.4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г.) Съоръжение за смачкване
Съоръжението, показано на фиг. 14, трябва да е в състояние да упражнява насочена надолу сила върху защитната конструкция чрез твърда греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана с механизма за прилагане на натоварването чрез сферичен шарнир. Предвиждат се и подходящи подпорни стойки за мостовете, така че гумите на трактора да не са подложени на натоварването при смачкване.
3.2.5.5. Други средства за измерване
Необходими са следните средства за измерване:
3.2.5.5.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Средство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация) (фиг. 15).
3.2.5.5.2. Средство, с което се проверява дали защитната конструкция не е навлязла в свободната зона и че последната остава в рамките на защитната конструкция по време на изпитванията (т. 3.3.2.2.2).
3.3. Методи (процедури) за изпитване
3.3.1. Динамично изпитване
3.3.1.1. Изпитвания на удар и смачкване
3.3.1.1.1. Удар по задната част
3.3.1.1.1.1. Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и максимум 20°. Ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата, ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара и в момент на максимално отклоняване, като окачващите вериги или многонишковите въжета сключват с вертикалата ъгъл 20°.
Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.
Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на блока се намира на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикалната равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, трябва да се добавят клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.3.1.1.1.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Тракторът се закрепва към опорната повърхност чрез четири многонишкови въжета, по една на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фиг. 11. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че многонишковите въжета да сключват ъгъл, по-малък от 30°, с опорната повърхност. Освен това задните закрепвания се поставят така, че точките на пресичане на двете многонишкови въжета да се намират във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежест на блока на махалото.
Многонишковите въжета се обтягат така, че гумите да получат деформирането, посочено в т. 3.2.4.6.2. При обтегнати многонишкови въжета плътно пред задните колела се поставя и закрепва заклинваща греда към опорната повърхност.
3.3.1.1.1.3. В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървено блокче със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и се стабилизира към опорната повърхност.
3.3.1.1.1.4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел , подложен на изпитванията:
Н = 25 + 0,07 М
за трактори с базова маса, по-малка от 2000 kg;
Н = 125 + 0,02 М
за трактори с базова маса, по-голяма от 2000 kg.
След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.
3.3.1.1.1.5. За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируеми седалки и кормилно колело) се прилагат същите формули.
3.3.1.1.2. Удар по предната част
3.3.1.1.2.1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2006 г.) Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равна на М/100 и максимум 20°, освен ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата. В този случай ударната повърхност на блока трябва да се регулира с помощта на допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара и в момент на максимално отклоняване, като окачващите вериги или многонишкови въжета сключват с вертикалата ъгъла, определен по-горе.
Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.
Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята при обръщане на трактора настрани при движението му напред и обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на блока се намира на 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикалната равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до заздравяване на конструкцията.
3.3.1.1.2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Тракторът се закрепва към опорната повърхност чрез четири многонишкови въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фиг. 12. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване е такова, че многонишковите въжета сключват ъгъл с опорната повърхност, по-малък от 30°. Освен това задните закрепвания се поставят така, че точките на пристягане на двете многонишкови въжета да се намират във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежест на блока на махалото.
Многонишковите въжета се обтягат така, че гумите да получат деформирането, посочено в т. 3.2.4.6.2. При обтегнати многонишкови въжета плътно зад задните колела се поставя и закрепва заклинваща греда към опорната повърхност.
3.3.1.1.2.3. В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървено блокче със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.
3.3.1.1.2.4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:
Н = 25 + 0,07 М
за трактори с базова маса, по-малка от 2000 kg;
Н = 125 + 0,02 М
за трактори с базова маса, по-голяма от 2000 kg.
След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.
3.3.1.1.2.5. За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) височината трябва да бъде по-голяма от получената по една от формулите по т. 3.3.1.1.2.4 или от следните формули:
Н = 2,165 x 10-8 М x L2
или
Н = 5,73 x 10-2 I
3.3.1.1.3. Страничен удар
3.3.1.1.3.1. Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета са вертикални. Ако вследствие на деформация защитната конструкция в точката на нанасяне на удара образува ъгъл, по-малък от 20° спрямо вертикалата, в този случай ударната повърхност на блока се регулира чрез допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на нанасяне на удара в момента на максимално отклонение, като окачващите вериги или многонишковите въжета остават вертикални в момента на удара.
Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.
Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане.
3.3.1.1.3.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Колелата на трактора от страната, по която се нанася ударът, се закрепват към опорната повърхност чрез многонишкови въжета, минаващи на съответните краища на предния и задния мост. Многонишковите въжета се обтягат до получаване на деформации на гумите съобразно т. 3.2.4.6.2.
При обтегнати въжета се поставя заклинваща греда на опорната повърхност, плътно притисната към гумите, от страна, противоположна на нанасянето на удара и фиксирана към опорната повърхност.
Може да се наложи да се използват две греди или клинове, ако външните страни на предната и задната гума не лежат в една и съща вертикална равнина. След това се поставя подпора, съгласно фиг. 13, срещу джантата на най-тежко натовареното колело, срещуположно на точката на нанасяне на удара, притисната плътно към джантата и след това фиксирана в основата и. Дължината на подпората трябва да е такава, че след поставянето и срещу джантата да образува ъгъл с опорната повърхност 30° +/- 3°. В добавка дебелината и, ако е възможно, трябва да е между 20 и 25 пъти по-малка от дължината и от 2 до 3 пъти по-малка от широчината и. Подпорите са заострени в двата им края, както е показано в детайлите на фиг. 13.
3.3.1.1.3.3. Ако тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и странично подпрян чрез средство, подобно на подпората, притисната към задното колело, както е посочено в т. 3.3.1.1.3.2. След това шарнирът се закрепва стабилно към опорната повърхност.
3.3.1.1.3.4. Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по една от следните две формули, избрани въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:
Н = (25 + 0,20 М) (В6 + В)/2В
за монтажни възли с маса, по-малка от 2000 kg;
Н = (125 + 0,15 М) (В6 + В)/2В
за монтажни възли с маса, по-голяма от 2000 kg.
3.3.1.1.3.5. При реверсируеми трактори височината е тази, която е по-голяма, получена чрез формулите по т. 3.3.1.1.3.4 или чрез следващите формули:
Н = 25 + 0,25 М
за монтажни възли с маса, по-малка от 2000 kg;
Н = 125 + 0,15 М
за монтажни възли с маса, по-голяма от 2000 kg.
След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.
3.3.1.1.4. Смачкване на задните части
Гредата се поставя при най-високия конструктивен елемент(и) в задния край на машината и резултатната на смачкващите сили трябва да лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Прилаганата резултатна смачкваща сила се определя по формулата:
Fv = 20M
Силата Fv трябва да продължи да действа 5 s след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.
За случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, способна да поддържа преобърнатия трактор.
Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в преобърнато състояние. С така позиционираната смачкваща греда се прилага отново смачкващата сила Fv.
3.3.1.1.5. Смачкване на предната част
Гредата се поставя при най-високия конструктивен елемент(и) и в предния край на машината резултатната на смачкващите сили трябва да лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Прилаганата резултатна сила се определя по формулата:
Fv = 20 M
Силата Fv трябва да продължи да действа 5 s след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.
В случаите, в които предната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, способна да поддържа преобърнатия трактор.
Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в преобърнато състояние. С така позиционираната смачкваща греда се прилага отново смачкващата сила Fv.
3.3.1.1.6. Допълнителни изпитвания на удар
В случай че при изпитване на удар се появят пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани като незначителни, се провежда второ подобно изпитване, но с височина на падане, определена по следната формула:
Н' = (H x 10-1) (12 + 4a) (1 + 2a) -1
Второто изпитване се провежда веднага след изпитването на удар, причинило появата на пукнатини или скъсвания, като "а" представлява отношението на остатъчната деформация (Dp) към еластичната деформация (Dе), така както са измерени в точката на нанасяне на удара:
а = Dp / De
Допълнителната остатъчна деформация вследствие на второто изпитване на удар не трябва да надвишава 30% от остатъчната деформация, получена при първото изпитване на удар.
За да може да се провежда допълнително изпитване, е задължително да се измерва еластичната деформация при всички изпитвания на удар.
3.3.1.1.7. Допълнителни изпитвания на смачкване
Ако по време на изпитване на смачкване се появят съществени пукнатини или скъсвания, се провежда второ подобно изпитване на смачкване, но със сила, равна на 1,2 Fv. Това второ изпитване се провежда веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания.
3.3.1.2. Измервания
3.3.1.2.1. Счупвания и пукнатини
След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малки пукнатини по маловажни части се пренебрегват.
Всички скъсвания, причинени от ръбовете на тежестта на махалото, се пренебрегват.
3.3.1.2.2. Свободна зона
3.3.1.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Навлизания в свободната зона
По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция е навлязла в свободната зона около седалката на водача, така както е дефинирана в т. 2.2.
Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата, ако част от защитната конструкция влиза в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се постави преобърнат по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на напречните колесни бази трябва да бъдат най-малките препоръчвани от производителя.
3.3.1.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изпитвания на твърда задна опора
Ако тракторът е оборудван с твърда секция, корпус или друга твърда опора, разположена зад седалката на водача, то тази опора се разглежда като защитен елемент в случай на обръщане настрани или назад. Тази твърда опора, разположена зад седалката на водача, трябва да е в състояние да издържи без счупване или навлизане в свободната зона насочена надолу сила Fi, където:
Fi = 15 M
Тази сила се прилага перпендикулярно на горната част от рамката и лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Началният и ъгъл на прилагане трябва да е 40° спрямо хоризонталата, така както е показано на фиг. 16. Минималната широчина на твърдата секция трябва да е 500 mm (фиг. 17).
Допълнително тази секция трябва да е твърда и здраво закрепена към задната част на трактора.
Фиг. 16. Симулирана линия на терена
1 - Твърда задна опора 500 mm минимум
Фиг. 17. Минимална ширина на твърдата задна опора
3.3.1.2.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Еластична деформация (при страничен удар)
Еластичната деформация се измерва на (810 + av) mm над точката за оразмеряване на седалката и във вертикална равнина, минаваща през точката на нанасяне на удара. При това измерване да се използва приспособление, подобно на показаното на фиг. 15.
3.3.1.2.4. Остатъчна деформация
След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За целта преди започване на изпитването се регистрира разположението на елементите на защитната конструкция при преобръщане по отношение на точката за оразмеряване на седалката.
3.3.2. Статични изпитвания
3.3.2.1. Натоварващи и смачкващи изпитвания
3.3.2.1.1. Натоварване по задната част
3.3.2.1.1.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора.
Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, и обикновено това е горният ръб. Вертикалната равнина, в която се прилага натоварването, е на разстояние 1/3 от габаритната широчина на горната част на конструкцията от надлъжната равнина на симетрия.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.3.2.1.1.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.2.5.3.
3.3.2.1.1.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да е най-малко:
Еil = 500 + 0,5 М
3.3.2.1.1.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) се прилага същата формула.
3.3.2.1.2. Натоварване по предната част
3.3.2.1.2.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и разположена на разстояние 1/3 от габаритната широчина на горната част на конструкцията, от външния край на горната част.
Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане на трактора при движение напред, и обикновено това е горният ръб.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.3.2.1.2.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.2.5.3.
3.3.2.1.2.3. Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко:
Eil = 500 + 0,5 M
3.3.2.1.2.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията трябва да е по-голямата от получената по т. 3.3.2.1.2.3 или избраната от следните две:
Eil = 2,165 x 10-7 M x L2
Eil = 0,574 I
3.3.2.1.3. Странично натоварване
3.3.2.1.3.1. Страничното натоварване се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция при преобръщане, която би ударила земята първа при странично обръщане, и обикновено това е горният ръб.
3.3.2.1.3.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.2.5.3.
3.3.2.1.3.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко:
Еis = 1,75М(B6 + B)/2B
3.3.2.1.3.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията трябва да е по-голяма от изчислената по т. 3.3.2.1.3.3 или чрез:
Eis = 1,75 М
3.3.2.1.4. Смачкване на задната част
Всички условия са идентични на посочените в т. 3.3.1.1.4.
3.3.2.1.5. Смачкване на предната част
Всички условия са идентични на посочените в т. 3.3.1.1.5.
3.3.2.1.6. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Допълнително изпитване с претоварване (фиг. от 18 до 20)
Изпитване с претоварване се провежда при всички случаи, при които силата намалява с повече от 3 % през последните 5 % от деформацията, получена при поглъщането на изискваната енергия от конструкцията (фиг. 19).
Забележки:
1. Определяне местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D'
2. Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa ? 1,03 F'
Фиг. 18. Изпитване с претоварване не е необходимо
Крива Сила - Деформация
Забележки:
1. Определяне местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D'
2. Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa ? 1,03 F'
3. Изпитването с претоварване е удовлетворително при Fв > 0,97 F' и Fв > 0,8 Fmax
Фиг. 19. Изпитването с претоварване е необходимо
Изпитването с претоварване включва постепенно нарастване на хоризонталното натоварване със стъпка 5 % от първоначално изискваната енергия до максимум 20 % на добавената енергия (фиг. 20).
Забележки:
1. Определяне местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D'
2. Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa ? 1.03 F'
3. Fв < 0,97 F' необходимо е продължаване на изпитването с претоварване
4. Fс < 0,97 Fв необходимо е продължаване на изпитването с претоварване
5. Fd < 0,97 Fc необходимо е продължаване на изпитването с претоварване
6. Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако Fe > 0,8 Fmax
7. Изпитването с претоварване е неудовлетворително, ако на който и да е етап товарът падне под 0,8 Fmax
Фиг. 20. Изпитването с претоварване да бъде продължено
Крива Сила - Деформация
Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след всяко нарастване с 5,10 или 15 % на изискваната енергия силата намалява с по-малко от 3 % за нарастването от 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax.
Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след като конструкцията е погълнала 20 % на добавената енергия, силата надвишава 0,8 Fmax.
Получаването на допълнителни пукнатини или скъсвания и/или навлизане във или липса на защита на свободната зона вследствие на еластична деформация са позволени по времето на изпитването с претоварване. След премахването на натоварването обаче конструкцията не трябва да навлиза в свободната зона и свободната зона трябва да е напълно защитена.
3.3.2.1.7. Допълнителни изпитвания на смачкване
Ако по време на изпитване на смачкване възникнат пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани за незначителни, веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания, се провежда второ подобно изпитване със сила 1,2 Fv.
3.3.2.2. Измервания
3.3.2.2.1. Счупвания и пукнатини
След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи визуално се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малки пукнатини по маловажни части се пренебрегват.
3.3.2.2.2. Свободна зона
3.3.2.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Навлизане в свободната зона
По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция не е навлязла в свободната зона, така както е дефинирана в т. 2.2.
Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата, ако част от защитната конструкция влиза в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се постави преобърнат по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на напречните колесни бази трябва да бъдат най-малките препоръчвани от производителя.
3.3.2.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изпитвания на твърда задна опора
Ако тракторът е оборудван с твърда секция, корпус или друга твърда опора, разположена зад седалката на водача, тази опора се разглежда като защитен елемент в случай на обръщане настрани или назад. Тази твърда опора, разположена зад седалката на водача, трябва да е в състояние да издържи без счупване или навлизане в свободната зона насочена надолу сила Fi, където:
Fi = 15 M
Тази сила се прилага перпендикулярно на горната част от рамката и лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Началният ъгъл на прилагане на тази сила трябва да е 40° спрямо хоризонталата, така както е показано на фиг. 16. Минималната широчина на тази твърда секция трябва да е 500 mm (фиг. 17).
Допълнително тази секция трябва твърдо и здраво да бъде закрепена към задната част на трактора.
3.3.2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Еластична деформация при странично натоварване
Еластичната деформация се измерва на (810 + av) mm вертикална равнина, минаваща през точката на прилагане на натоварването. При това измерване се използва приспособление, подобно на показаното на фиг. 15.
3.3.2.2.4. Остатъчна деформация
След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За тази цел преди започване на изпитването се регистрира разположението на елементите на защитната конструкция при преобръщане по отношение на точката за оразмеряване на седалката.
3.4. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Разширение на обхвата на резултатите от структурното изпитване върху изменени модели на защитната конструкция
Тази процедура може да не се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е останал на същия принцип (например гумени опори, заменени с устройство за окачване).
3.4.1. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (например прикрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).
3.4.2. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (например изменение на компонент от конструкцията, на метода на прикрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за потвърждаване и резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата.
Определят се следните ограничения за този вид разширение на обхвата:
3.4.2.1. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата без извършване на изпитване за потвърждаване;
3.4.2.2. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) резултатите от изпитването за потвърждаване ще бъдат приети с оглед разширението на обхвата, ако всички условия за приемане са изпълнени и:
- ако деформацията, измерена след всяко изпитване на удар, не се отклонява от деформацията, измерена след всяко изпитване на удар от протокола от първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при динамично изпитване);
- ако силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % и деформацията, измерена (остатъчна + еластична деформация, измерени в точката на достигане на нивото на изискваната енергия), когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от деформацията, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при статично изпитване);
3.4.2.3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) в един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но единствено едно изпитване за валидиране може да бъде прието в рамките на един протокол за разширение на обхвата; вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата.
3.4.3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, посочени в т. 3.4.2.2, не са приложими в такъв случай).
3.4.4. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изменение на твърдата задна опора или добавяне на нова твърда задна опора. Трябва да бъде проверено дали свободната зона остава в рамките на защитата, осигурена от защитната конструкция, при всички изпитвания, като се взема под внимание новата или изменената твърда задна опора. Трябва да бъде извършено валидиране на твърдата задна опора чрез изпитването по 3.3.1.2.2.2 или 3.3.2.2.2.2 и резултатите от изпитването трябва да бъдат представени в протокола за разширение на обхвата.
3.5. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Устойчивост на защитните конструкции на ниски температури
3.5.1. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Когато защитната конструкция има характеристики за устойчивост на крехкост на материала при ниски температури, протоколът от изпитване съдържа информация за това.
3.5.2. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Следните изисквания и процедури са предназначени да увеличат якостта и устойчивостта на защитната конструкция от разрушаване, дължащо се на крехкост при ниски температури. Предлагат се следните минимални изисквания по отношение на материалите при оценка на годността на защитната конструкция при ниски експлоатационни температури в онези страни, които изискват тази допълнителна експлоатационна защита.
3.5.2.1. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) За болтовете и гайките, използвани за присъединяване на защитната конструкция към трактора и за свързване на конструктивните елементи на защитната конструкция, трябва да е потвърдено, че са издръжливи на ниски температури.
3.5.2.2. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Всички електроди за заваряване, използвани за производството на конструктивните елементи и рамки, трябва да са съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в т. 3.5.2.3.
3.5.2.3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) За стоманените материали за носещите части на защитната конструкция трябва да е потвърдено, че издържат на провлачане на материала и отговарят на минималните изисквания за изпитване на ударно огъване по Шарпи на пробни тела с V-надрез, които са посочени в таблица № 1. Марката и качеството на стоманата се определят в съответствие с ISO 630:1995.
Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод, по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване.
Носещите части на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.
3.5.2.4. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) При извършване на изпитванията на ударно огъване по Шарпи на пробни тела с V-надрез размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите от размерите по таблица № 1, за които дава възможност материалът.
3.5.2.5. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изпитванията по Шарпи на пробни тела с V-надрез се извършват в съответствие с процедурата в ASTM A 370-1979 с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица № 1.
3.5.2.6. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630: 1995, Amd 1:2003.
3.5.2.7. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Образците са надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или носещата част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки.
| Таблица № 1 |
| |
| Минимални изисквания на изпитванията на ударно огъване по Шарпи на пробни тела с V-надрез |
| Размери на |
Енергия при |
Енергия |
| образеца |
- 30 °C |
при - 20 °C |
| mm |
J |
J(b) |
| 10 x 10 (a) |
11 |
27,5 |
| 10 x 9 |
10 |
25 |
| 10 x 8 |
9,5 |
24 |
| 10 x 7,5 (a) |
9,5 |
24 |
| 10 x 7 |
9 |
22,5 |
| 10 x 6,7 |
8,5 |
21 |
| 10 x 6 |
8 |
20 |
| 10 x 5 (a) |
7,5 |
19 |
| 10 x 4 |
7 |
17,5 |
| 10 x 3,5 |
6 |
15 |
| 10 x 3 |
6 |
15 |
| 10 x 2,5 (a) |
5,5 |
14 |
(а) Посочват се предпочитаните размери. Образците не трябва да с размери, по-малки от най-големите предпочитани размери, за които дава възможност материалът.
(б) Изисква се стойността на енергията при - 20° да е 2,5 пъти по-голяма от стойността на енергията при - 30°. Други фактори въздействат върху устойчивостта на ударното огъване, като посоката на валцоване, границата на провлачване, ориентацията на зърната и заваряването. Тези фактори се разглеждат при избора и употребата на стоманата.
