НАРЕДБА № 14 ОТ 15 ОКТОМВРИ 2012 Г. ЗА ЛЕТИЩАТА И ЛЕТИЩНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
Издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Обн. ДВ. бр.86 от 7 Ноември 2012г., обн. ДВ. бр.87 от 9 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.48 от 10 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.51 от 7 Юли 2015г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Част първа.
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛЕТИЩАТА
Дял първи.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ И ДАННИ ЗА ЛЕТИЩЕ
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Тази наредба определя стандартите, условията и изискванията към:
1. данните, които се обявяват за летищата;
2. физическите характеристики на летищата;
3. ограничаването и отстраняването на препятствията;
4. визуалните аеронавигационни средства на летищата;
5. визуалните средства за обозначаване на препятствията;
6. визуалните средства за обозначаване на зоните за ограничено използване;
7. оборудването и инсталациите на летищата;
8. аварийните и други служби на летището;
(2) Спецификациите за цветове на наземните аеронавигационни светлини, маркировките, знаците и таблата са посочени в приложение № 1, освен когато в тази наредба не е посочено друго.
Раздел II.
Кодово обозначение на летище
Чл. 2. (1) В съответствие с характеристиките на самолетите, за които е предназначено даденото летище, се използва кодово обозначение, съдържащо кодов номер и буква.
(2) Кодовото обозначение се състои от два елемента:
1. първият елемент е номер, зависещ от разчетната за типа самолет дължина на летателната писта;
2. вторият елемент е буква, основаваща се на разпереността на крилата на самолета или разстоянието между външните колела на основния колесник.
(3) Кодовата буква и номерът на кодовото обозначение на летището, които са избрани за целите на проектирането на летище, се определят според характеристиките на самолета, за който се оразмеряват летищните съоръжения, като първо се определят самолетите, за които е предназначено летището, а след това се определят двата елемента на кодовото обозначение.
(4) Числата и буквите на кодовото обозначение на летището имат следните стойности, определени в таблица 1:
1. кодовият номер за първия елемент се определя от колона 1 на таблица 1, като се избира кодовият номер, съответстващ на най-голямата стойност на разчетна дължина на летателното поле за типа самолети, за които е предназначена писта за излитане и кацане (ПИК);
2. кодовата буква за втория елемент се определя от колона 3 на таблица 1, като се избира кодовата буква, която съответства на най-голямата разпереност или най-голямото разстояние между външните колела на основния колесник, в зависимост от това кое отговаря на по-висока кодова буква на самолетите, за които е предназначено съоръжението.
(5) За летателните площадки, разположени на земната повърхност по отношение повърхностите за ограничаване на препятствията, маркировка, указателни знаци и аварийно-спасително и противопожарно осигуряване, се прилагат изискванията за летища с кодови обозначения съгласно таблица 1.
| Таблица 1 |
| |
| Кодово обозначение на летищата |
| |
| Кодов номер |
Дължина на летателната писта |
Кодова буква |
Разпереност на самолета |
Разстояние между външните колела на основния колесник (*а) |
| 1 |
по-малка от 800 m |
A |
до 15 m, но не включвайки 15 m |
до 4,5 m, но не включвайки 4,5 m |
| 2 |
от 800 m до 1200 m, но не включвайки 1200 m |
B |
от 15 m до 24 m, но не включвайки 24 m |
от 4,5 m до 6 m, но не включвайки 6 m |
| 3 |
от 1200 m до 1800 m, но не включвайки 1800 m |
C |
от 24 m до 36 m, но не включвайки 36 m |
от 6 m до 9 m, но не включвайки 9 m |
| 4 |
1800 m и повече |
D |
от 36 m до 52 m, но не включвайки 52 m |
от 9 m до 14 m, но не включвайки 14 m |
| |
|
E |
от 52 m до 65 m, но не включвайки 65 m |
от 9 m до 14 m, но не включвайки 14 m |
| |
|
F |
от 65 m до 80 m, но не включвайки 80 m |
от 14 m до 16 m, но не включвайки 16 m |
___________________________
*а - разстояние между външните страни на основния колесник
Глава втора.
ДАННИ ЗА ЛЕТИЩЕ
Раздел I.
Аеронавигационни данни
Чл. 3. (1) За всяко летище се поддържа и публикува в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" база данни по отношение на:
1. географските координати (аеронавигационни данни);
2. контролната точка на летището;
3. надморската височина на летището и пистите;
4. разчетната температура в района на летището;
5. размерите на летището и свързаната с тях информация;
6. носимоспособността на изкуствените настилки;
7. площадката за предполетна проверка на висотомерите;
8. обявените дистанции;
9. състоянието на работната площ и свързаните с нея съоръжения и средства;
10. преместването на въздухоплавателно средство, загубило способност да се придвижва само;
11. аварийно-спасителното и противопожарно осигуряване;
12. системите за визуална индикация на глисадата;
13. координацията между доставчика на аеронавигационно обслужване и летищната администрация;
14. друга информация, която се изисква по Наредба № 20 от 2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (обн., ДВ, бр. 101 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2007 г., бр. 38 от 2012 г.)(Наредба № 20).
(2) Летищната администрация за граждански летища за обществено ползване, а за летища, които не са за обществено ползване, и летателните площадки - собственикът на летището или съответно на летателната площадка, предоставят на доставчика на аеронавигационно обслужване данните за летището за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2011 г. за аеронавигационно информационно обслужване (ДВ, бр. 37 от 2011 г.) (Наредба № 15).
(3) Степента на точност и интегритет на аеронавигационните данни, свързани с летища, е необходимо да е в съответствие с изискванията на таблици от 1 до 5 на приложение № 7 на Наредба № 11 от 1999 г. за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република България (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 109 от 1999 г., бр. 34 от 2007 г.).
(4) Точността на публикуваните аеронавигационни данни следва да съответства на изискванията, посочени в таблици 1 - 5 в приложение № 7 на Наредба № 11 от 1999 г. за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република България, отчитайки установените процедури от изградената система за качество.
(5) Изискванията за точност на аеронавигационните данни се базира на 95 процента пълнота, като за това е необходимо да се определят три вида данни за местоположение:
1. измерени точки (праг на пистата за излитане и кацане, местоположения на навигационни средства и др.);
2. изчислени точки (математически пресмятания на базата на известни измерени точки или на точки в пространството, контролни точки и др.);
3. обявени точки (точките по границата на района за полетна информация - РПИ, и др.).
(6) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" контролира интегритета на аеронавигационните данни от момента на измерването им до изпращането им до крайния потребител.
(7) Изискванията към интегритета на аеронавигационните данни се определят от потенциалния риск, който произтича от изкривяване на данните и от използването на конкретен елемент от тях, като се прилагат следната класификация и нива на интегритет на данните:
1. критични данни (ниво на интегритет 1 х 10-8), при които съществува голяма вероятност при използването на изкривени критични данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа;
2. съществени данни (ниво на интегритет 1 х 10-5), при които съществува малка вероятност при използването на изкривени съществени данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа;
3. рутинни данни (ниво на интегритет 1 х 10-3), при които съществува много малка вероятност при използването на изкривени рутинни данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа.
Чл. 4. (1) Защитата на електронните аеронавигационни данни при тяхното съхранение или пренос се осигурява чрез циклична контролна сума (CRC).
(2) Осигуряването на нивото на интегритет на критичните аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 32-битов CRC алгоритъм.
(3) Осигуряването на нивото на интегритет на съществените аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 24-битов CRC алгоритъм.
(4) Осигуряването на нивото на интегритет на рутинните аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 16-битов CRC алгоритъм.
Раздел II.
Общи отправни системи
Чл. 5. (1) Географските координати, указващи широчина и дължина, се измерват и предоставят на доставчика на аеронавигационно обслужване, като се използва геодезичният референтен датум на Световната геодезична система - 1984 (WGS-84), определяща тези географски координати, които са трансформирани в координати в WGS-84 чрез математически способи, и тези, чиято точност при работа на първоначален терен не отговаря на изискванията на приложение № 2, таблица 1.
(2) Степента на точност на работата на терен е такава, че произтичащите оперативни аеронавигационни данни за фазите на полет следва да бъдат в максимални отклонения по отношение на определен отправен релеф, както е посочено в таблиците на приложение № 2.
(3) В допълнение към превишението спрямо средното морско ниво (геоида) за конкретни изследвани позиции от земната повърхност геоидната вълна (по отношение на елипсоида на WGS-84) за позициите, посочени в приложение № 2, се определя и предоставя за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" на доставчика на аеронавигационно обслужване по реда на чл. 3, ал. 2.
Раздел III.
Експлоатационна годност на летища
Чл. 7. (1) Летищната администрация уведомява авиационните оператори и другите лица, извършващи дейности на летището, че към момента на издаване или заверяване на удостоверението за експлоатационна годност на летището от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" то отговаря на изискванията за експлоатационна годност на летищните съоръжения и тяхното функциониране и гарантира, че те ще бъдат поддържани за периода на валидност на удостоверението за експлоатационна годност.
(2) Процесът на удостоверяване експлоатационната годност включва непрекъснато наблюдение и проверка на спазването на изискванията.
(3) При удостоверяване експлоатационната годност на летище Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изпраща информация до доставчика на аеронавигационно обслужване за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" (AIP).
(4) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" удостоверява експлоатационната годност на летища и летални площадки в съответствие с изискванията на тази наредба и на другите нормативни актове, въвеждащи изискванията на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO).
Чл. 8. (1) При подаване на заявление за издаване на удостоверение за експлоатационна годност за летище кандидатът предоставя за одобряване ръководство за управление и експлоатация, обхващащо цялата информация, отнасяща се до местоположение на летището, средства, обслужване, оборудване, оперативни процедури, организация и управление, включващо Система за управление на безопасността.
(2) Изискванията за изготвяне на Система за управление на безопасността (СУБ), осигуряваща организиран и правилен подход в управлението на безопасността на летището от летищния оператор, се съдържат в Наръчника за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859) и в Наръчника за сертифициране на летища (Manual on Certification of Aerodromes (Doc 9774).
Раздел IV.
Управление на безопасността
Чл. 9. (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изготвя програма по безопасност с цел постигането на приемливо ниво на безопасност при дейностите на летищата съгласно приложение № 3.
(2) Приемливите нива на безопасност се определят от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
(3) Указания за изготвяне на програми за безопасност и за определяне на приемливи нива на безопасност се съдържат в Наръчника за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859).
Чл. 10. (1) Съгласно програмата за безопасност на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" летищата, притежаващи удостоверение за експлоатационна годност, въвеждат система за управление на безопасността, одобрена от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", която да отговаря на изискванията за осигуряване поддържането на безопасността съгласно приложение № 4.
(2) Системата за управление на безопасността следва да:
1. определя риска;
2. осигурява коригиращи действия за поддържане на установеното ниво на безопасност;
3. осигурява продължителен мониторинг (наблюдение) и постоянна оценка на постигнатото ниво на безопасност;
4. цели създаване на постоянен напредък и подобряване на общото ниво на безопасност;
5. съдържа стратегия за избягване на нерегламентирано навлизане на ПИК "Runway Incursion" с отчитане на трафика и условията на видимост;
6. съдържа програма за обучение по Система за управление на безопасността (SMS), Човешкия фактор (Human Factor), включващи оценка на риска.
Раздел V.
Контролна точка на летище
Чл. 14. (1) За всяко летище се определя контролна точка на летището.
(2) Контролната точка на летището се разполага в близост до първоначалния или планирания геометричен център на летището, като това местоположение остава неизменно.
(3) Местоположението на контролната точка на летището се измерва и обявява в градуси, минути и секунди и се обявява за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
Раздел VI.
Надморска височина на летище и ПИК
Чл. 15. (1) Надморската височина на летището и вълната на геоида в точка на ПИК се измерват с точност до 0,5 m и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
(2) За летища, предназначени за неточен подход за кацане на ВС, надморската височина и вълната на геоида на всеки праг и на крайните участъци на ПИК, както и на произволни междинни точки с по-големи разлики в нивелетата се измерват с точност до 0,5 m и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
(3) За ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, надморската височина и вълната на геоида на праговете, на крайните участъци на ПИК, и най-голямата надморска височина на зоната за приземяване на ПИК се измерват с точност до 0,25 m и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" (AIP).
(4) При определяне на вълната на геоида се използва съответната система координати.
Чл. 16. (1) В района на летището разчетната температура на въздуха се определя в градуси Целзий (°С).
(2) Разчетната температура на въздуха в района на летището представлява средномесечната температура, изчислена на основата на максималните денонощни температури за най-горещия месец от годината (месеца с най-висока средномесечна температура).
(3) Разчетната температура се осреднява в течение на най-малко 5 години.
Раздел VII.
Физически данни за летище и съпътстваща информация
Чл. 17. (1) За всяко съоръжение, разположено на летището, се измерват и предоставят следните данни:
1. за ПИК:
а) истинският азимут с точност до една стотна от градуса;
б) цифровото обозначение, дължината, широчината, разположението на изместения праг на ПИК, с точност до най-близкия метър;
в) наклонът, типът на повърхността, типът на ПИК, а за ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I - наличието на зона, свободна от препятствия, ако съществува такава;
2. за летателна писта - дължина и широчина с точност до най-близкия метър и тип на повърхността на:
а) пистата за излитане и кацане;
б) крайни участъци за безопасност (КУБ);
в) крайни участъци за спиране (КУС);
3. за пътеките за рулиране (ПР) - обозначение, широчина и тип на повърхността;
4. за перона - тип на повърхността, местостоянки на ВС;
5. за границите на диспечерското обслужване на въздушното движение;
6. за участъка, свободен от препятствия - дължина с точност до най-близкия метър, профил на земната повърхност;
7. визуалните средства на схемите за подхода при кацане, маркировката и светосигнални средства на ПИК, ПР и пероните, други визуални средства за ориентация и управление на ПР и пероните, включително светлините на местата за изчакване при рулиране и "стоп" линиите, както и разположението и типът на системите за визуално присъединяване с телескопичните ръкави;
8. за разположението на всяко летищно място за проверка на VOR и неговата радиочестота;
9. за разположението и обозначаването на стандартните маршрути за рулиране;
10. за разстоянията с точност до най-близкия метър между курсовия радиомаяк и глисадния радиомаяк, съставящи системата за кацане по прибори (ILS), или азимутната и ъгломестната антена на микровълновата система за кацане (MLS) и съответните краища на ПИК.
(2) Географските координати на всеки праг се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
(3) Географските координати на точките по осевата линия на съответната ПР се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
(4) Географските координати на всяка местостоянка на ВС се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
(5) Географските координати на по-значителните препятствия в зоните на подходите при кацане и излитане, както и в зоната за полет по кръга и околностите на летището се измерват в градуси, минути, секунди и десети от секундите.
(6) За публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" се обявява и височината на най-голямото препятствие, закръглена до цяло число метри, типът, маркировката и светлинната индикация (ако има такава) на съществените препятствия.
(7) Информацията се представя във вид на карти, подходящи за подготовката на сборници за аеронавигационна информация и публикация.
Раздел VIII.
Носимоспособност на изкуствените настилки
Чл. 18. (1) Носимоспособността на изкуствените настилки се определя и предоставя за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" по реда на чл. 3, ал. 2.
(2) Носимоспособността на изкуствената настилка, предназначена за въздухоплавателно средство на перона (на местостоянка на самолета) с маса, по-голяма от 5700 kg, се определя по метода "Класификационно число на ВС - класификационно число на настилката (ACN - PCN)" с представяне на следните данни:
1. класификационно число на настилката (PCN);
2. тип на настилката за определяне на ACN - PCN;
3. категория на носимоспособността на земната основа;
4. категория на максимално допустимото налягане в гумите или величината на максимално допустимото налягане в гумите на ВС;
5. метод на оценка.
(3) Въздухоплавателните средства с класификационното число ACN, равно или по-малко от обявеното класификационно число на настилката PCN, могат да използват тази настилка с отчитане на ограничения на налягането в гумата или на пълната излетна маса на дадения тип въздухоплавателно средство (посочените типове въздухоплавателни средства).
(4) Носимоспособността на настилката може да бъде обявявана с точност до една десета, а ако носимоспособността на настилката се поддава на значителни сезонни колебания - могат да бъдат представени различни значения на PCN за различните сезони.
Чл. 19. (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя стандартните процедури, свързани с метода ACN - PCN за определяне ACN на въздухоплавателно средство, и определя критериите за регулиране на използването на настилките от въздухоплавателните средства, класификационното число ACN, на които е по-голямо от обявеното класификационно число на тази настилка PCN.
(2) За определяне на ACN изкуствената настилка се класифицира като еквивалентна на твърда или еластична конструкция.
(3) Информация за типа на настилката за определяне на ACN - PCN, категорията на носимоспособността на земната основа, категорията на максимално допустимото налягане в гумите на ВС и метода за оценка се представят съгласно приложение № 5.
Раздел IX.
Площадки за предполетна проверка на висотомерите
Чл. 20. (1) На територията на летището се изграждат една или повече площадки за предполетна проверка на висотомерите.
(2) Площадките за предполетна проверка на висотомерите могат да се разполагат и на перона, като се допуска целият перон да се използва като площадка за проверка на висотомера.
(3) Надморската височина на площадката за предполетна проверка на висотомерите се измерва като средна надморска височина на участъка, върху който тя е разположена, с точност до метър.
(4) Надморската височина на произволна част на площадката за предполетна проверка на висотомерите се ограничава до 3 m от средната надморска височина на тази площадка.
Раздел X.
Обявяеми дистанции за публикуване
Чл. 21. (1) За ПИК, предназначена за граждански търговски въздушен превоз, се определят и предоставят за публикуване по реда на чл. 3, ал. 2 в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" следните дистанции с точност до метър:
1. разполагаема дължина за разбег (take-off run available - TORA);
2. разполагаема дължина за излитане (take-off distance available - TODA);
3. разполагаема дължина за прекъснато излитане (accelerate-stop distance available - ASDA);
4. разполагаема дължина за кацане (landing distance available - LDA).
(2) Обявените дистанции по ал. 1 се определят съгласно приложение № 6.
Раздел XI.
Състояние на работната площ и свързаните с нея съоръжения и средства
Чл. 23. (1) Летищната администрация или собственикът на летището (за летища, които не са за обществено ползване) осигурява наблюдение за състоянието на работната площ и експлоатационното състояние на свързаните с нея съоръжения и средства и предава на доставчика на аеронавигационно обслужване за летището съобщения по въпросите от експлоатационно значение или по въпросите, засягащи характеристиките на ВС по отношение на:
2. наличие на неравна или разрушена повърхност на ПИК, ПР или перона;
3. наличие на сняг, киша или лед на ПИК, ПР или перона;
4. наличие на вода на ПИК, ПР или перона;
5. наличие на снежни купове или навявания в непосредствена близост до ПИК, ПР или перона;
6. наличие върху ПИК или ПР на течни химикали за предотвратяване или отстраняване на заледяването;
7. наличие на други временни препятствия, включително паркираните самолети;
8. отказ или прекъсвания на работата на части или на всички визуални средства на летището;
9. отказ на основния или резервния източник на електрозахранване.
(2) За изпълнение на изискванията на ал. 1 и на чл. 22 летищната администрация или собственикът на летището (за летища, които не са за обществено ползване) осигурява огледът на работната площ да се прави най-малко един път на ден за летища с кодови номера 1 и 2 и най-малко четири пъти на ден - за летища с кодови номера 3 и 4.
(3) Огледът на работната площ се провежда съгласно изискванията на приложение № 7.
Чл. 24. (1) При обявяване на информация за наличие на вода върху настилката се предоставя описание на повърхността върху централната половина от широчината на ПИК, включително оценка на дълбочината на слоя вода, като се използват следните термини:
1. влажна - повърхността си изменя цвета вследствие наличието на влага;
2. мокра - повърхността е пропита с вода, но няма застояла вода (локви);
3. частично наводнена - забелязват се участъци с локви вода;
4. изцяло наводнена - забелязва се значителна площ, покрита с вода.
(2) Летищната администрация осигурява обявяването на информация за това дали ПИК или част от нея може да бъде хлъзгава в мокро състояние.
(3) Пистата за излитане и кацане или част от нея се определя като хлъзгава в мокро състояние тогава, когато измерванията на спирачния ефект показват, че сцеплението на повърхността на ПИК (определено чрез устройство за непрекъснато измерване на сцеплението) е по-малко от минималното равнище на сцепление, равно на 0,3.
Чл. 25. (1) Летищната администрация или собственикът на летище (за летища, които не са за обществено ползване) осигурява измерването на спирачния ефект и разпространява информация за минималното равнище на сцеплението за обявяваните условия на хлъзгава ПИК, както и за използвания тип измерващо устройство.
(2) Когато се предполага, че ПИК може да стане хлъзгава при необичайни условия, се провеждат допълнителни измервания.
(3) Когато допълнителните измервания по ал. 2 показват, че ПИК или част от нея е станала хлъзгава, се предоставя информация за сцеплението на повърхността на ПИК.
Чл. 26. (1) В зимни условия летищната администрация осигурява постоянно наблюдение за състоянието на ПИК с оглед предаване на информация за наличие на сняг, киша или лед върху ПИК, както и за обявяване на резултатите от измерване на спирачния ефект съгласно приложение № 7.
(2) Когато върху ПИК има сух сняг, мокър сняг или киша, се прави оценка на средната дълбочина на слоя на всяка третина от ПИК с точност приблизително до 2 сm за сух сняг, 1 сm за мокър сняг и 0,3 сm за киша.
(3) Данните за състоянието на пистата и спирачния ефект се разпространяват със SNOWTAM и NOTAM, оформени според изискванията на Наредба № 15 от 2011 г. за аеронавигационното информационно обслужване (ДВ, бр. 37 от 2011 г.).
Чл. 27. (1) С оглед изпълнение на изискванията на чл. 26, ал. 1 летищната администрация осигурява:
1. ежегодно тариране на уреда за измерване на спирачния ефект в условията, определени от производителя;
2. отговорно длъжностно лице, което да следи непрекъснато състоянието на ПИК и прогнозата за метеорологичната обстановка на летището с оглед предприемане на незабавни мерки за измерване на спирачния ефект при необходимост.
(2) Отговорното длъжностно лице по ал. 1, т. 2 предприема мерки за установяване на спирачния ефект на ПИК:
1. при всеки оглед на работната площ в съответствие с изискванията на приложение № 7;
2. при всяка промяна на метеорологичните условия, която би могла да доведе до влошаване на спирачния ефект на ПИК;
3. при информация, получена за летището от доставчика на аеронавигационно обслужване или от екипаж на кацнало ВС, за констатирано при кацането отклонение от обявения спирачен ефект.
(3) В резултат на огледа на състоянието на работната площ и измерването на спирачния ефект отговорното длъжностно лице подготвя и предава на доставчика на аеронавигационно обслужване SNOWTAM/NOTAM за летището, в който обявява състоянието на работната площ, резултатите от измерването на спирачния ефект и интервала от време, през който летището или негови части ще бъдат затворени за провеждане на полети поради почистване на ПИК, извършване на ремонтно-възстановителни работи или наличие на недопустими препятствия.
Раздел XII.
Преместване на въздухоплавателно средство, загубило способност да се движи само
Раздел XIII.
Аварийно спасяване и борба с пожарите
Чл. 29. (1) Летищната администрация или собственикът на летище (за летища, които не са за обществено ползване) предоставя информация за равнището на защита, осигурявана на летището за въздухоплавателно средство в частта спасяване и борба с пожарите.
(2) Равнището на защита се обявява чрез категорията на аварийно-спасителната и противопожарната служба, определена според изискванията на чл. 439 - 476 на тази наредба и Наредба № 3 от 2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища (ДВ, бр. 44 от 2009 г.).
(3) Всички изменения в равнището на защита, осигурявано на летището в областта на спасяването и борбата с пожари, се съобщават от летищната администрация на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и оперативно на доставчика на аеронавигационно обслужване за обявяване и предаване на необходимите сведения на кацащите и излитащите самолети. Когато подобно изменение в посоченото равнище отпадне, посочените органи се информират незабавно.
(4) В резултат на изменение на количествата пожарогасителни вещества, средствата за техните доставки или броя на персонала за обслужване на оборудването и други се изменя и равнището на нормално осигуряваната защита на летището.
(5) В резултат на изменението по ал. 4 се променя категорията на аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището.
Раздел XIV.
Системи за визуална индикация на глисадата
Чл. 30. При инсталирането на система за визуална индикация на глисадата се предоставя следната информация:
1. обозначеният номер на съответната ПИК;
2. тип на системата съгласно чл. 196, ал. 1 за разполагането на АТ-VASIS, PAPI или APAPI се указва страната на ПИК, на която са поставени светлините - на лявата или дясната страна;
3. когато оста на системата не е успоредна на осевата линия на ПИК, се указват ъгълът и направлението на изместване - вляво и вдясно;
4. номинален ъгъл (ъгли) на глисадата; за T-VASIS или AT-VASIS това е ъгъл q съгласно формулата на фиг. 20, а за PAPI и APAPI това е ъгъл (B + C) ё 2 и съответно (A + B) ё 2, както е показано на фиг. 22;
5. минимална/и височина/и на очите над прага на сигнала (сигналите) "Самолетът е на глисадата!", както следва:
а) за T-VASIS или AT-VASIS - това е най-малката височина, на която само фланговия хоризонт/и са видими;
б) допълнителни височини, на които фланговият/те хоризонт/и плюс един, два или три лампови елемента при снижение се откриват пред очите, могат също да бъдат указани и докладвани, ако такава информация би била от полза за въздухоплавателното средство, използващо подхода;
в) за PAPI - това е монтажният ъгъл на третия елемент от ПИК минус 2', т.е. ъгъл B минус 2';
г) за APAPI - това е монтажният ъгъл на следващия елемент от ПИК минус 2', т.е. ъгъл A минус 2'.
Чл. 31. (1) Летищната администрация, отговорна за летищното обслужване, предоставя своевременно на доставчика на аеронавигационно обслужване следната информация:
1. информация за наличието на експлоатационна годност на летището и условията на летището (съгласно чл. 7, 8 и 22 - 30);
2. оперативното състояние на съответните съоръжения, обслужване, навигационни средства в техния район на отговорност;
3. всякаква друга информация от оперативно значение.
(2) Информацията по ал. 1 се използва от доставчика на аеронавигационно обслужване за осигуряване на актуална предполетна информация и за удовлетворяване потребностите от информация по време на полет.
Дял втори.
ФИЗИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛЕТИЩЕ
Глава трета.
ПИСТИ ЗА ИЗЛИТАНЕ И КАЦАНЕ
Раздел I.
Брой и направление на ПИК
Чл. 34. При избора на броя и направлението на ПИК по чл. 33 страничната компонента на вятъра е необходимо да не превишава:
1. 37 km/h (20 възела) за самолети, за които разчетната дължина на летателната писта е 1500 m или повече, с изключение на случаите, когато поради наблюдавана от време на време ниска ефективност на спирането на ПИК в резултат на недостатъчно високия коефициент на надлъжно сцепление, допустимата скорост на страничната компонента на вятъра да не превишава 24 km/h (13 възела);
2. 24 km/h (13 възела) за самолети, за които разчетната дължина на летателната писта е 1200 m или повече, но не достига 1500 m;
3. 19 km/h (10 възела) за самолети, за които разчетната дължина на летателната писта е по-малка от 1200 m.
Раздел II.
Данни за определяне на коефициента на използване на ПИК
Чл. 35. (1) При избора на данни за определяне на коефициента на използване на ПИК се използват статистически данни за разпределението на вятъра за максимално възможен по продължителност период, но не по-малък от 5 години.
(2) Използваните данни е необходимо да бъдат получени в резултат на не по-малко от 8 измервания на ден, провеждани през равни интервали от време.
(3) При възможност пистите на едно летище се разполагат и ориентират така, че направленията им за излитане и кацане да имат минимално шумово влияние върху жилищни райони и други чувствителни райони на шум близо до летището, за да се избегнат бъдещи проблеми с шума.
Раздел III.
Разположение на праговете на ПИК
Чл. 36. (1) Прагът на ПИК се разполага в края на изкуствената настилка на ПИК с изключение на случаите, когато изборът на друго разположение произтича от съображения от експлоатационен характер съгласно приложение № 6.
(2) Когато е необходимо да се промени местоположението на прага на ПИК се вземат под внимание различните фактори, които могат да имат значение за разполагането на прага.
(3) Когато промяната по ал. 2 се налага поради негодността на ПИК за експлоатация, между негодната за експлоатация площ и изместения праг следва да има наличен разчистен и подравнен участък с дължина най-малко 60 m.
(4) След челото на ПИК се предвижда допълнителна дистанция, за да бъдат изпълнени изискванията за крайните участъци за безопасност (RESA).
Раздел IV.
Фактическа дължина на главна или спомагателна ПИК
Чл. 37. (1) Фактическата дължина, която следва да се предвиди при проектиране на главната ПИК, следва да бъде достатъчна, за да отговори на експлоатационните изисквания на самолетите, за които е предназначена, и не може да бъде по-малка от най-голямата дължина, определена, отчитайки корекциите за местните условия и техническите характеристики за излитане и кацане на съответните самолети.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите на чл. 39.
(3) Изискванията по ал. 1 не означават задължително осигуряване на експлоатация на критичния самолет с максималната му маса.
(4) При определяне на дължината на ПИК, както и при преценка на необходимостта от използване на ПИК за излитане и кацане в двете направления, се спазват изискванията, свързани с излитането и кацането.
(5) Към местните условия, които се отчитат по ал. 1, се отнасят надморската височина, температурата, надлъжният наклон на ПИК, влажността и характеристиката на настилката на ПИК.
Раздел V.
ПИК, свързани с КУС или участъците, свободни от препятствия
Раздел VI.
Широчина на ПИК
Чл. 40. (1) Широчината на ПИК е не по-малка от:
1. за летище с посочен кодов номер 1а:
а) 18 m - за посочени кодови букви А или В;
б) 23 m - за посочена кодова буква С;
2. за летище с посочен кодов номер 2а:
а) 23 m - за посочени кодови букви А или В;
б) 30 m - за посочена кодова буква С;
3. за летище с посочен кодов номер 3:
а) 30 m - за посочени кодови букви А, В или С;
б) 45 m - за посочена кодова буква D;
4. за летище с посочен кодов номер 4:
а) 45 m - за посочени кодови букви C, D или E;
б) 60 m - за посочена кодова буква F.
(2) Широчината на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, е не по-малка от 30 m, когато е посочен кодов номер 1 или 2.
(3) Комбинациите на кодовите номера и букви, за които са определени различните широчини, се изготвят на базата на типови характеристики на самолети.
Раздел VII.
Минимални разстояния между две паралелни ПИК
Чл. 41. (1) Когато необорудвани успоредни ПИК са предназначени за едновременно използване, минималното разстояние между осевите им линии следва да бъде:
1. 210 m - когато по-големият кодов номер е 3 или 4;
2. 150 m - когато по-големият кодов номер е 2, и
3. 120 m - когато по-големият кодов номер е 1.
(2) Когато успоредните оборудвани ПИК са предназначени за едновременно използване при условията, съдържащи се в том I на Процедури за аеронавигационни услуги - операции (PANS - OPS Doc 8168), минималното разстояние между осите им е необходимо да бъде:
1. 1035 m - за независими успоредни подходи при кацане;
2. 915 m - за зависими успоредни подходи при кацане;
3. 760 m - за независими успоредни излитания;
4. 760 m - за разделни успоредни операции.
(3) Изискванията на ал. 2 не се прилагат:
1. при осъществяване на разделни успоредни операции, като определеното минимално разстояние:
а) може да се намалява с 30 m на всеки 150 m изместване на прага на ПИК при кацане в направление на пристигащите самолети до минималното разстояние 300 m;
б) необходимо е да се увеличава с 30 m на всеки 150 m изместване на прага на ПИК при кацане в направление, противоположно на пристигащите ВС;
2. при осъществяване на независими успоредни подходи за кацане, като могат да се използват съчетания на минималните разстояния и съответните условия, които не са посочени в Инструкция № 4444 от 2007 г. за управление на въздушното движение, издадена от министъра на транспорта (ДВ, бр. 58 от 2007 г.), ако е установено, че използването на такива съчетания няма да има други отрицателни последствия за безопасността на полетите на ВС.
Раздел VIII.
Наклони на ПИК
Чл. 42. (1) Надлъжният наклон на ПИК, определен като отношение на разликата между максималната и минималната кота по протежение на осевата линия на ПИК към дължината на ПИК, не може да превишава:
1. едно на сто - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. две на сто - когато е посочен кодов номер 1 или 2.
(2) Надлъжният наклон на която и да е част от ПИК не може да превишава:
1. 1,25 на сто за ПИК - когато е посочен кодов номер 4, като надлъжният наклон на първата и последната четвърт от дължината на ПИК не може да превишава 0,8 на сто;
2. 1,5 на сто - когато е посочен кодов номер 3, като за първата и последната четвърт от дължината на ПИК категория II или III, оборудвана за точен подход за кацане, надлъжният наклон не може да превишава 0,8 на сто;
3. 2 на сто - когато е посочен кодов номер 1 или 2.
(3) Когато измененията на наклона са неизбежни, разликата между два последователни наклона не може да превишава:
1. 1,5 на сто за ПИК - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. 2 на сто за ПИК - когато е посочен кодов номер 1 или 2.
(4) Преходът от един наклон към друг е необходимо да се осъществява по крива повърхност с показатели на изменението не по-големи от:
1. 0,1 на сто на 30 m (минимален радиус на кривината 30 000 m) - когато е посочен кодов номер 4;
2. 0,2 на сто на 30 m (минимален радиус на кривината 15 000 m) - когато е посочен кодов номер 3;
3. 0,4 на сто на 30 m (минимален радиус на кривината 7500 m) - когато е посочен кодов номер 1 или 2.
Чл. 43. (1) Когато измененията на наклона са неизбежни, необходимо е те да са такива, че да се осигури пълна видимост от всяка точка:
1. разположена на височина 3 m над ПИК, до всяка друга точка, намираща се на височина 3 m над ПИК, на разстояние равно най-малко на половината дължина на ПИК, когато е посочена една от кодовите букви C, D, Е или F;
2. разположена на височина 2 m над ПИК, до всички други точки, намиращи се на височина 2 m над ПИК, на разстояние равно най-малко на половината дължина на ПИК, когато е посочена кодова буква B;
3. разположена на височина 1,5 m над ПИК, до всички други точки, намиращи се на височина 1,5 m над ПИК, на разстояние равно най-малко на половината дължина на ПИК, когато е посочена кодова буква А.
(2) Осигурява се пълна видимост по цялата дължина на ПИК, когато отсъства паралелна ПР, съответстваща на дължината на ПИК.
(3) Когато на летището има пресичащи се писти, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя допълнителни критерии за пълна видимост в зоната на пресичане на ПИК с оглед осигуряване безопасността на полетите.
Чл. 44. Не се допуска разстоянието между точките на пресичане на две последователни смени на наклоните да бъде по-малко от по-голямата величина, както следва:
1. сумата на абсолютните числови значения, съответстващи на измененията на наклона, умножена със следните стойности:
а) 30 000 m, когато е посочен кодов номер 4;
б) 15 000 m, когато е посочен кодов номер 3;
в) 5000 m, когато е посочен кодов номер 1 или 2;
2. 45 m.
Чл. 45. (1) За осигуряване на максимално бързо оттичане на повърхностните води повърхността на ПИК е необходимо да има двустранен напречен профил, освен когато едностранен напречен профил с низходящ наклон по направление на преобладаващия вятър по време на дъжд осигурява бързо оттичане на водата.
(2) Напречният наклон в оптималния случай е:
1. 1,5 на сто - когато е посочена една кодова буква C, D, Е или F;
2. 2 на сто - когато е посочена кодова буква А или В.
(3) Напречният наклон не може да превишава съответно 1,5 или 2 на сто, както и не може да е по-малък от 1 на сто, с изключение на местата на пресичане на ПИК или ПР, където е необходимо да има по-големи площни наклони.
(4) На повърхност, имаща двустранен профил, се осигурява симетричен напречен наклон от двете страни на осевата линия.
(5) Напречният наклон е необходимо да не се променя по цялата дължина на ПИК освен при пресичания с друга ПИК или ПР, за да се осигури плавен преход с отчитане необходимостта от съответното оттичане.
Раздел IX.
Носимоспособност и настилки на ПИК
Чл. 48. (1) Повърхността на изкуствената настилка на ПИК се изгражда така, че и в мокро състояние да осигурява добри характеристики на сцепление, като това изисква специална технология на обработка на повърхността.
(2) За потвърждаване на достигнатите разчетни значения на характеристиките на сцеплението се провежда измерване на характеристиките на сцеплението на нова ПИК или на ПИК с нова настилка, използвайки устройство за непрекъснато измерване на сцеплението, имащо намокрящо приспособление.
(3) Минималната дебелина на новата повърхност не може да бъде по-малка от 1,0 mm, като това изисква специална технология на обработка на повърхността.
(4) Когато повърхността е набраздена или награпена, браздите и грапавините следва да бъдат перпендикулярни на осевата линията на ПИК или успоредни на неперпендикулярните напречни съединения.
Глава четвърта.
СТРАНИЧНИ ИВИЦИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ПИК (СИБ)
Раздел II.
Широчина на странични ивици за безопасност на ПИК (СИБ)
Чл. 50. Страничните ивици за безопасност на ПИК се разполагат симетрично от двете страни на ПИК така, че общата широчина на ПИК и нейните странични ивици за безопасност да бъдат не по-малко от:
1. 60 m, когато е посочена кодова буква D или Е;
2. 75 m, когато е посочена кодова буква F.
Раздел III.
Наклони на странични ивици за безопасност на ПИК (СИБ)
Раздел IV.
Носимоспособност на странични ивици за безопасност на ПИК (СИБ)
Глава пета.
ЛЕТАТЕЛНИ ПИСТИ
Чл. 53. (1) Летателната писта (ЛП) включва ПИК и прилежащите към нея КУС.
(2) Дължината на летателната писта включва участъците, разположени до прага и след края на ПИК или КУС с дължина не по-малка от:
1. 60 m - когато е посочен кодов номер 2, 3 или 4;
2. 60 m - когато е посочен кодов номер 1 и ПИК е оборудвана;
3. 30 m - когато е посочен кодов номер 1 и ПИК е необорудвана.
Раздел II.
Дължина на летателните писти
Чл. 54. (1) Летателната писта, включваща ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, се простира в напречно направление от двете страни на осевата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:
1. 150 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. 75 m - когато е посочен кодов номер 1 или 2.
(2) Летателната писта, включваща ПИК, оборудвана за неточен подход за кацане, се простира в напречно направление от двете страни на осевата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:
1. 150 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. 75 m - когато е посочен кодов номер 1 или 2.
(3) Летателната писта, включваща необорудвана ПИК, се простира в напречно направление от двете страни на осевата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:
1. 75 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. 40 m - когато е посочен кодов номер 2;
3. 30 m или цялата дължина - когато е посочен кодов номер 1.
Раздел III.
Чужди обекти на летателните писти
Чл. 55. (1) Обект, който се намира на ЛП и може да представлява заплаха за безопасността на самолетите, се разглежда като препятствие и по възможност се отстранява.
(2) По време на използването на ПИК за кацане или излитане не се допуска наличие на неподвижни обекти върху ЛП освен визуалните средства, необходими за целите на аеронавигацията и отговарящи на изискванията за чупливост по тази наредба:
1. в границите на 77,5 m от осевата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категории I, II или III, когато са посочени кодов номер 4 и кодова буква F;
2. в границите на 60 m от осевата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категории I, II или III, когато е посочен кодов номер 3 или 4;
3. в границите на 45 m от осевата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, когато е посочен кодов номер 1 или 2.
(3) По време на използването на ПИК за кацане или излитане в тази част на ЛП не се допуска наличие на подвижни обекти.
Раздел IV.
Подравнени участъци на летателните писти
Чл. 56. (1) За намаляване на отрицателните последствия върху ВС в случаите на инцидентно напускане на ПИК от самолетите, за които ПИК е предназначена, върху част от ЛП на оборудвана ПИК се правят подравнени участъци, за които се прави вертикална планировка, по осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите най-малко на:
1. 75 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. 40 m - когато е посочен кодов номер 1 или 2.
(2) За намаляване на отрицателните последствия върху ВС в случаите на инцидентно напускане на ПИК от самолетите, за които ПИК е предназначена, върху част от ЛП на необорудвана ПИК се правят подравнени участъци, за които се прави вертикална планировка, по осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите най-малко на:
1. 75 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. 40 m - когато е посочен кодов номер 2;
3. 30 m - когато е посочен кодов номер 1.
(3) Повърхността на тази част от ЛП, която е прилежаща към ПИК, СИБ или КУС, се разполага на едно равнище с повърхността на ПИК, СИБ или КУС.
(4) Частта от летателната писта, която се разполага най-малко в границите на 30 m от прага на ПИК, се обработва така, че да се предотврати ерозията от удара от струята на двигателите и да се предпазят кацащите самолети от опасността от оголено чело на ПИК.
Раздел V.
Надлъжни и напречни наклони на летателните писти
Чл. 57. Надлъжният наклон на подравнената част от ЛП не може да превишава:
1. 1,5 на сто - когато е посочен кодов номер 4;
2. 1,75 на сто - когато е посочен кодов номер 3;
3. 2 на сто - когато е посочен кодов номер 1 или 2.
Чл. 59. (1) Напречните наклони на подравнената част от ЛП следва да предотвратяват задържане на вода на повърхността и да не превишават:
1. 2,5 на сто - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. 3 на сто - когато е посочен кодов номер 1 или 2;
3. 5 на сто - когато за подобряване на отводняването наклонът в границите на първите 3 m след края на ПИК, СИБ или КУС е необходимо да е отрицателен при изменение в направлението от ПИК.
(2) Напречните наклони на която и да е част от ЛП извън границите на подравнения участък не могат да превишават възходящ наклон 5 на сто, измерен в посока откъм ПИК.
Раздел VI.
Носимоспособност на летателните писти
Чл. 60. (1) Част от ЛП на оборудвана ПИК се подготвя или конструира така, че при излизане на самолет извън ПИК за тези типове самолети, за които е предназначена ПИК, да се сведе до минимум опасността, възникваща от различната носеща способност на съответните повърхности при движение на ВС. Тази част се намира от осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите на:
1. 75 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. 40 m - когато е посочен кодов номер 1 или 2.
(2) Част от ЛП, включваща необорудвана ПИК, се подготвя или конструира така, че при излизане на самолет извън ПИК за тези типове самолети, за които е предназначена ПИК, да се сведе до минимум опасността при движението на ВС, възникваща от различната носеща способност на съответните повърхности. Тази част се намира от осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите на:
1. 75 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. 40 m - когато е посочен кодов номер 2;
3. 30 m - когато е посочен кодов номер 1.
Глава шеста.
КРАЙНИ УЧАСТЪЦИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ПИК (КУБ)
Чл. 61. Във всеки край на ПИК се предвижда краен участък за безопасност на ПИК (КУБ):
1. когато за ПИК е посочен кодов номер 3 или 4;
2. когато за ПИК е посочен кодов номер 1 или 2 и ПИК е оборудвана.
Чл. 62. (1) Крайният участък за безопасност на ПИК се простира след челото на ПИК на разстояние не по-малко от 90 m.
(2) Там, където е възможно, крайният участък за безопасност на ПИК (RESA) се простира след челото на ПИК на разстояние не по-малко от:
1. 240 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;
2. 120 m - когато е посочен кодов номер 1 или 2.
(3) Широчината на крайния участък за безопасност на ПИК следва да превишава широчината на свързаната с нея ПИК най-малко два пъти.
(4) Широчината на КУБ следва, където е възможно, да е с широчината на подравнения участък на летателната писта.
Раздел III.
Чужди обекти на КУБ
Раздел IV.
Разчистване и подравняване на КУБ
Раздел V.
Надлъжни и напречни наклони на КУБ
Чл. 65. (1) Наклоните на КУБ се обработват така, че нито една част от КУБ да не прониква в повърхнините на подхода за кацане или за набиране на височина при излитане.
(2) Надлъжните наклони на КУБ не може да превишават низходящия наклон от 5 на сто.
(3) Измененията на надлъжните наклони, доколкото е възможно, са плавни, като се избягват резки преходи или значителни обратни наклони.
(4) Напречните наклони на КУБ не може да превишават възходящ или низходящ наклон от 5 на сто. Преходите между различните наклони по възможност са максимално плавни.
Раздел VI.
Носимоспособност на КУБ
Глава седма.
УЧАСТЪЦИ, СВОБОДНИ ОТ ПРЕПЯТСТВИЯ
Раздел I.
Местоположение, дължина и широчина на участъците, свободни от препятствия
Чл. 67. (1) Участъкът, свободен от препятствия, започва в края на разполагаемата дължина на разбега.
(2) Дължината на участъка, свободен от препятствия, не превишава половината от разполагаемата дължина на разбега.
(3) Участъкът, свободен от препятствия в широчина, се простира най-малко на 75 m от двете страни по продължението на осевата линия на ПИК.
Раздел II.
Надлъжни и напречни наклони на участъците, свободни от препятствия
Чл. 68. (1) Повърхността на участъка, свободен от препятствия, не се допуска да излиза над равнина с възходящ наклон 1,25 на сто, като долната граница на тази равнина е хоризонтална линия, която:
1. е перпендикулярна на вертикалната равнина, съдържаща осевата линия на пистата;
2. минава през точка, лежаща на централната линия на пистата в края на разполагаемия пробег на излитане.
(2) При наличието на напречни или надлъжни наклони на ПИК, странична ивица за безопасност или ЛП долната граница на равнината на участъка, свободен от препятствия по ал. 1, може да се намира по-ниско от съответната надморска височина (кота) на ПИК, страничната ивица за безопасност или ЛП.
(3) В случаите по ал. 2, когато могат да представляват заплаха за самолетите:
1. повърхностите на ПИК, странична ивица за безопасност и/или ЛП се подравняват за привеждане в съответствие с долната граница на равнината на участъка, свободен от препятствия;
2. теренът или обекти, които са над равнината на участъка, свободен от препятствия след края на ЛП, но под равнището на ЛП, се отстраняват.
(4) Когато наклонът на повърхността на участъка, свободен от препятствия, е възходящ, се избягват резките промени в наклона.
(5) В границите на 22,5 m или половината на широчината на ПИК от всяка страна по продължението на осевата линия наклоните съответстват на характеристиките на наклоните на ПИК, към която е свързан даденият участък, свободен от препятствия.
Раздел III.
Чужди обекти на участъците, свободни от препятствия
Глава осма.
КРАЙНИ УЧАСТЪЦИ ЗА СПИРАНЕ
Раздел I.
Местоположение, широчина и наклони на краен участък за спиране (КУС)
Чл. 70. (1) Крайни участъци за спиране се предвиждат там, където условията позволяват изграждането им.
(2) Крайният участък за спиране има същата широчина, както и ПИК, към която е свързан.
(3) Наклоните и измененията на наклоните на КУС, както и преходите от ПИК към КУС се съобразяват с изискванията на чл. 41, ал. 2 и 3 и чл. 42 - 44 за съответната ПИК, към която е свързан КУС, с изключение на случаите, когато:
1. на КУС не се прилагат ограниченията съгласно чл. 42, ал. 1 относно наклон 0,8 на сто в първата и последната четвъртина от дължината на ПИК;
2. в местата на свързване на КУС с ПИК и по продължение на КУС максималното изменение на наклона е 0,3 на сто на 30 m (минималният радиус на кривата е 10 000 m) за ПИК, когато е посочен кодов номер 3 или 4.
Раздел II.
Носимоспособност на КУС
Раздел III.
Повърхност на КУС
Глава девета.
РАБОТНА ЗОНА НА РАДИОВИСОТОМЕР
Раздел I.
Местоположение, дължина и широчина
Чл. 73. (1) Работната зона на радиовисотомера се определя така, че да се разпростира пред прага на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане.
(2) Работната зона на радиовисотомера се простира най-малко на разстояние 300 m от прага на ПИК.
(3) Работната зона на радиовисотомера се простира от всяка страна на продължението на осевата линия на ПИК на разстояние 60 m, освен когато специални обстоятелства налагат това разстояние да бъде намалено (до не по-малко от 30 m) и ако такова намаление няма да се отрази на безопасността на ВС и полетите.
Раздел II.
Промени на надлъжните наклони
Чл. 74. (1) В работната зона на радиовисотомера се избягват промени на наклоните или се свеждат до минимум.
(2) Когато измененията на наклоните са неизбежни, те са максимално плавни, като се избягват резки преходи или остри обратни наклони.
(3) Изменението между два последователни наклона не може да надвишава 2 на сто на 30 m.
Глава десета.
ПЪТЕКИ ЗА РУЛИРАНЕ
Раздел I.
Площадки за обратен завой на ПИК
Раздел II.
Пътеки за рулиране
Чл. 76. (1) За осигуряване на безопасност и бързо придвижване на ВС по повърхността се предвиждат ПР.
(2) За ускоряване на извеждането на самолетите на ПИК и напускането на ПИК след кацане се предвиждат достатъчно входни и изходни ПР, а при голяма интензивност на движението - изграждане на скоростни изходни ПР.
(3) Когато в края на ПИК липсва ПР, се изгражда допълнителна площадка с изкуствена настилка за извършване на обратен завой от самолетите.
(4) Площадките по ал. 3 могат да бъдат изграждани и по протежение на ПИК за намаляване на времето и разстоянието за рулиране за някои типове самолети.
Чл. 81. При проектиране на площадка за обратен завой на ПИК, когато кабината на екипажа на самолета, за обслужването на който е предназначена дадената ПИК, е върху маркировката на площадката за обратен завой, отстоянието от което и да е колело на водещия колесник на самолета до ръба на настилката на площадката за обратен завой не може да бъде по-малко от следните стойности за кодови букви:
| Кодова буква |
Отстояние |
| А |
1,5 m |
| B |
2,25 m |
| C |
3 m, ако площадката за обратен завой е предназначена за самолети с разстояние между осите на носевия и основните колесници, по-малко от 18 m; |
| |
4,5 m, ако площадката за обратен завой е предназначена за самолети с разстояние между осите на носевия и основните колесници, по-голямо от 18 m |
| D |
4,5 m |
| E |
4,5 m |
| F |
4,5 m |
Раздел III.
Наклони на площадки за обратен завой на ПИК
Раздел IV.
Носимоспособност на настилката на площадка за обратен завой на ПИК
Раздел V.
Повърхност на площадки за обратен завой
Раздел VI.
Банкети на площадки за обратен завой
Раздел VII.
Широчина на ПР
Чл. 89. (1) Пътеките за рулиране се проектират по начин, който осигурява кабината на екипажа на самолета, за който е предназначена ПР, да се намира над маркировката на осевата линия на ПР, а външното колело на основния колесник да отстои от края на ПР на разстояние не по-малко от посоченото в табл. 2.
| Таблица 2 |
| |
| Минимални разстояния на външното колело на основния колесник от ръба на ПР |
| |
| Кодова буква |
Минимално разстояние от края на ПР |
| А |
1,5 m |
| В |
2,25 m |
| С |
3 m, ако ПР е предназначена за използване от самолети с база на основния колесник, по-малка от 18 m; |
| |
4,5 m, ако ПР е предназначена за използване от самолети с база на основния колесник, равна или по-голяма от 18 m |
| D, Е |
4,5 m |
| F |
4,5 m; когато интензивността на движението е висока, могат да се предвиждат и по-големи отстояния, за да могат самолетите да рулират с по-високи скорости |
(2) Базата на основния колесник е разстоянието от оста на носевия колесник до геометричния център на основния колесник.
(3) Където кодовата буква е F и има голям трафик, отстоянието от колесника до края на ПР може да е по-голямо от 4,5 метра, което ще позволява да се допускат по-високи скорости на рулиране.
(4) Широчината на праволинейния участък на ПР не може да бъде по-малка от посочената в табл. 3.
| Таблица 3 |
| |
| Минимална широчина на праволинейния участък на ПР |
| |
| Кодова буква |
Широчина на ПР |
| А |
7,5 m |
| В |
10,5 m |
| С |
15 m, ако ПР е предназначена за използване от самолети с разстояние между предния колесник и оста на задния колесник, по-малка от 18 m; |
| |
18 m, ако ПР е предназначена за използване от самолети с разстояние между предния колесник и оста на задния колесник, равна или по-голяма от 18 m; |
| D |
18 m, ако ПР е предназначена за използване от самолети с широчина на коловоза по външните колела на основния колесник, по-малка от 9 m; |
| |
23 m, ако ПР е предназначена за използване от самолети с широчина на коловоза по външните колела на основния колесник, равна или по-голяма от 9 m; |
| Е |
23 m |
| F |
25 m |
Чл. 90. (1) Промените в направлението на ПР следва да са по възможност малки.
(2) Радиусите на кривите се проектират в съответствие с възможностите за маневриране и скоростите на рулиране на самолетите, за които е предназначена ПР, така, че когато кабината на самолета се намира над маркировката на осевата линия на ПР, разстоянието между външното колело на основния колесник и края на ПР да не е по-малко от разстоянията, посочени в табл. 3.
(3) Увеличението на широчината на ПР за осигуряване на разстоянието по ал. 1 е показано на фиг. 1.
Фиг. 1. Завой на пътека за рулиране
(4) Съставните завои могат да намалят или елиминират необходимостта от допълнителна широчина на ПР.
Раздел IX.
Минимално разделително разстояние на ПР
Чл. 92. (1) Разделителното разстояние между осевата линия на ПР и осевата линия на ПИК, осевата линия на успоредната ПР или някой обект следва да бъде не по-малко от съответната величина, посочена в табл. 4, освен в случаите, когато на вече изградено летище е направено аеронавигационно проучване, което показва, че по-малко разделително разстояние не би повлияло на безопасността или би засегнало значително регулярността на опериране на самолетите.
| Таблица 4 |
| |
| Минимални разделителни разстояния на ПР |
| |
| Кодова буква |
Разстояние между осовата линия на ПР и осова линия на писта (метри) |
Разстояние между осовата линия на ПР и осова линия на ПР (метри) |
Разстояние от осовата линия на ПР, различна от ПР на местостоянка за самолет до обект (метри) |
Разстояние от осовата линия на ПР на местостоянка за самолет до обект (метри) |
| |
Оборудвани писти, кодово число |
Необорудвани писти, кодово число |
|
|
|
| |
1 |
2 |
3 |
4 |
1 |
2 |
3 |
4 |
|
|
|
| (1) |
(2) |
(3) |
(4) |
(5) |
(6) |
(7) |
(8) |
(9) |
(10) |
(11) |
(12) |
| A |
82,5 |
82,5 |
- |
- |
37,5 |
47,5 |
- |
- |
23,75 |
16,25 |
12 |
| B |
87 |
87 |
- |
- |
42 |
52 |
- |
- |
33,5 |
21,5 |
16,5 |
| C |
- |
- |
168 |
- |
- |
- |
93 |
- |
44 |
26 |
24,5 |
| D |
- |
- |
176 |
176 |
- |
- |
101 |
101 |
66,5 |
40,5 |
36 |
| E |
- |
- |
- |
182,5 |
- |
- |
- |
107,5 |
80 |
47,5 |
42,5 |
| F |
- |
- |
- |
190 |
- |
- |
- |
115 |
97,5 |
57,5 |
50,5 |
_________________________________
Забележки към табл. 4:
1. Разделителните разстояния в колони 2 - 9 представляват обикновени комбинации на писти и ПР.
2. Дадените в колони 2 - 9 разделителни разстояния не гарантират достатъчно безопасно разстояние зад самолета, намиращ се на място за изчакване, за преминаване на друг самолет по успоредна ПР.
3. Разделителните разстояния в колона 10 не е задължително да осигуряват възможност за изпълнение на нормално завиване от една ПР към друга успоредна ПР.
4. Разделителното разстояние между осевата линия на лентата за рулиране на ВС на местостоянката и обекта, посочено в колона 12, е възможно да се увеличи в тези случаи, когато скоростта на изгорелите газове от соплата на самолетите може да създава проблеми на наземното обслужване.
(2) Разполагането на ПР се съобразява с инсталираната ILS и MLS, доколкото ВС, рулиращи или престояващи на ПР, могат да бъдат източници на смущения за ILS.
Раздел X.
Надлъжни и напречни наклони на ПР
Чл. 93. (1) Надлъжният наклон на ПР не се допуска да превишава:
1. 1,5 на сто при кодова буква C, D, E или F;
2. 3 на сто при кодова буква А или В.
(2) В случаите, когато промяната на наклоните на ПР е неизбежна, преходът от един наклон към друг се изпълнява с вертикална крива с нарастване не по-голямо от:
1. едно на сто на 30 m (минимален радиус на кривата 3000 m), когато е посочена кодова буква C, D, E или F;
2. едно на сто на 25 m (минимален радиус на кривата 2500 m), когато е посочена кодова буква А или В.
(3) Когато промяната на наклона на ПР е неизбежна, тя се изпълнява така, че от която и да е точка, разположена на височина:
1. 3 m над ПР, може да се види цялата повърхност на ПР на разстояние най-малко 300 m от тази точка - когато е посочена кодова буква C, D, E или F;
2. 2 m над ПР, може да се види цялата повърхност на ПР на разстояние най-малко 200 m от тази точка - когато е посочена кодова буква В;
3. 1,5 m над ПР, може да се види цялата повърхност на ПР на разстояние най-малко 150 m от тази точка - когато е посочена кодова буква А.
(4) Напречните наклони на ПР е необходимо да са достатъчни, за да предотвратяват събирането на вода на повърхността на ПР, но не могат да превишават:
1. 1,5 на сто - когато са посочени кодови букви C, D, E или F;
2. 2 на сто - когато е посочена кодова буква А или В.
Раздел XI.
Носимоспособност на ПР
Раздел XII.
Повърхност на ПР
Раздел XIII.
Скоростни изходни ПР
Чл. 96. Скоростната изходна ПР (фиг. 2) се проектира с радиус на завоя при излизане от ПИК най-малко:
1. 550 m - за кодов номер 3 или 4 и осигурява при мокра повърхност на настилката скорост на ВС за излизане от ПИК най-малко 93 km/h;
2. 275 m - за кодов номер 1 или 2 и осигурява при мокра повърхност на настилката скорост на ВС за излизане от ПИК най-малко 65 km/h.
Фиг. 2. Скоростна изходна пътека за рулиране
Чл. 97. (1) Разширението от вътрешната страна на завоя на скоростната изходна ПР се изгражда с радиус, достатъчен за осигуряване на разширена гърловина на ПР, с цел ранно разпознаване на входа на ПР и завиването към нея.
(2) Скоростната изходна ПР е необходимо да включва праволинеен участък след кривата на завоя при изхода от ПИК, достатъчна за пълно спиране на ВС, излизащо от ПИК, преди достигане друга ПР.
(3) Ъгълът на пресичане на скоростната изходна ПР с ПИК е необходимо да бъде в границите между 25° - 45°, като се препоръчва 30°.
Раздел XIV.
ПР върху мостове
Чл. 98. (1) Широчината на участъка от мост с ПР, който може да издържа самолет, измерена перпендикулярно на осевата линия на ПР, не може да бъде по-малка от широчината на подравнения участък на лентата за рулиране, предвидена за тази ПР.
(2) Участъкът на ПР върху мост се изгражда така, че в случай на спиране на моста на най-големия самолет, за който е предназначена ПР, широчината на ПР върху моста да е достатъчна за оперирането аварийно-спасителните автомобили едновременно в двете посоки, включвайки се в обявеното време за реакция.
(3) Когато при преминаване на самолета неговите двигатели са извън мостовата конструкция, се предвижда защита от газовата струя на двигателите на прилежащите площи, разположени под моста.
(4) Мостът се изгражда на праволинеен участък на ПР с прави участъци в двата края на моста за облекчаване на насочването на самолетите, приближаващи към моста.
Глава единадесета.
СИБ НА ПР
Чл. 99. (1) На праволинейните участъци на ПР в случаите, когато е посочена кодова буква C, D, E или F, се осигуряват странични ивици за безопасност, разположени симетрично от всяка страна на ПР, така че общата широчина на ПР със страничните ивици за безопасност на праволинейните участъци да не е по-малко от:
1. 60 m - когато е посочена кодова буква F;
2. 44 m - когато е посочена кодова буква Е;
3. 38 m - когато е посочена кодова буква D;
4. 25 m - когато е посочена кодова буква С.
(2) На завоите на ПР и на пресечните точки, където участъците с изкуствена настилка имат по-голяма площ, широчината на страничните ивици за безопасност е не по-малка от широчината на страничните ивици за безопасност на праволинейните участъци на ПР.
(3) Когато ПР е предназначена за използване от самолети с газотурбинни двигатели, повърхността на страничните ивици за безопасност на ПР се подготвя така, че да ограничава ерозията и да изключва възможността от всмукване на повърхностни частици от несвързан инертен материал от двигателите на самолетите.
Глава дванадесета.
ШИРОЧИНА, ЧУЖДИ ОБЕКТИ, ПОДРАВНЯВАНЕ И НАКЛОНИ НА ЛЕНТИТЕ НА ПР
Чл. 100. (1) Лентата на пътеката за рулиране включва ПР с изключение на участъка за рулиране на местостоянката.
(2) Лентата на пътеката за рулиране се разполага симетрично от двете страни на осевата линия на ПР по цялата й дължина, заемайки в широчина не по-малка от разстоянията от осевата линия, посочени в колона 11 на табл. 4.
(3) Лентата на ПР се поддържа свободна от обекти, които могат да представляват заплаха за безопасността на рулиращите самолети, като:
1. местата за дренажните шахти следва да са избрани така, че да предотвратяват повреждането на самолет, инцидентно излязъл от ПР;
2. се предвидят подходящи решетки за дренажните шахти.
(4) Централната част на лентата за рулиране представлява разчистена и подравнена площ, заемана по широчина от осевата линия на ПР, най-малко:
1. 11 m - когато е посочена кодова буква А;
2. 12,5 m - когато е посочена кодова буква В или С;
3. 19 m - когато е посочена кодова буква D;
4. 22 m - когато е посочена кодова буква Е;
5. 30 m - когато е посочена кодова буква F.
(5) Повърхността на лентата на пътеката за рулиране се намира на едно равнище с краищата на ПР или страничната ивица за безопасност, ако има такава, и възходящият напречен наклон на нейната подравнена част не може да превишава:
1. 2,5 на сто за лентите на пътеките за рулиране - когато е посочена кодова буква С, D, Е или F;
2. 3 на сто за лентите на пътеките за рулиране - когато е посочена кодова буква А или В.
(6) Възходящият наклон се измерва по отношение на напречния наклон на прилежащите повърхности на ПР, а не по отношение на хоризонтална равнина. Низходящият напречен наклон, измерван по отношение на хоризонтална равнина, не може да превишава 5 на сто.
(7) Напречните наклони на произволна част на лентата на ПР, извън тези, които е необходимо да бъдат подравнени, не може да превишават 5 на сто по възходящ или низходящ наклон, измерван в посока от ПР.
Глава тринадесета.
ПЛОЩАДКИ ЗА ИЗЧАКВАНЕ, МЕСТА ЗА ИЗЧАКВАНЕ ЗА ПИК, МЕСТА ЗА ИЗЧАКВАНЕ НА ПР И МЕСТА ЗА ИЗЧАКВАНЕ НА СОТ
Чл. 101. (1) При средна или висока интензивност на трафика се предвижда площадка (площадки) за изчакване.
(2) Мястото или местата за изчакване за ПИК се разполагат:
1. на ПР при пресичане на ПР и ПИК;
2. при пресичане на ПИК с друга ПИК, когато първата ПИК е част от стандартния маршрут на рулиране.
(3) Мястото за изчакване за ПИК се разполага на ПР по начин, че неговото местоположение или ориентация са такива, че рулиращите ВС или МПС да не навлизат в повърхността, ограничаваща препятствията, или да не създават смущения в работата на радионавигационните средства.
(4) Мястото за изчакване на ПР се разполага на ПР, различно от това за изчакване при ПИК, на такова разстояние, че да е спазено безопасното отстояние от рулиращия самолет по другата ПР.
(5) Мястото за изчакване на СОТ се разполага преди пресичане на път за СОТ с ПИК или ПР.
Чл. 102. (1) Разстоянието между площадката за изчакване, мястото за изчакване за ПИК, мястото за изчакване на ПР или мястото за изчакване на СОТ и осевата линия на ПИК е необходимо да съответства на значенията, посочени в табл. 5.
| Таблица 5 |
| |
| Минимално разстояние от осевата линия на ПИК до площадката за изчакване, мястото за изчакване при рулиране или мястото за изчакване по маршрута за движение |
| Тип на ПИК |
Кодов номер на ПИК |
| |
1 |
2 |
3 |
4 |
| Необорудвана ПИК |
30 m |
40 m |
75 m |
75 m |
| ПИК за неточен подход |
40 m |
40 m |
75 m |
75 m |
| ПИК за точен подход за кацане по кат. I |
60 m (*b) |
60 m (*b) |
90 m (*a,b) |
90 m (*a,b) |
| ПИК за точен подход за кацане по кат. II и III |
|
|
90 m (*a,b) |
90 m (*a,b,c) |
| Писта за излитане |
30 m |
40 m |
75 m |
75 m |
__________________________
*а Ако надморската височина на площадките за изчакване, местата за изчакване при рулиране или местата на изчакване на маршрута на движение е по-ниска от прага на ПИК, разстоянието може да се съкрати с 5 m на всеки метър понижаване на местата или площадката за изчакване под прага на ПИК, така че да не се нарушава вътрешната преходна повърхност.
*b Това разстояние, ако е възможно, следва да се увеличи, така че да се избягват смущения в работата на радионавигационните средства, в частност глисадния и курсовия радиомаяк.
Забележка първа: Разстоянието 90 m за кодови номера 3 или 4 се отнася за ВС, височината на опашната част на което е 20 m, разстоянието от носевата част до най-високата точка на опашната част е 52,7 m и височината на носевата част - 10 m, мястото за изчакване на което се намира под ъгъл 45° или повече относно осевата линия на ПИК извън границите на зоната, свободна от препятствия, и което не отчита при разчета на абсолютната/относителната височина на прелитане на препятствие (ОСА/Н).
Забележка втора: Разстоянието 60 m за кодов номер 2 се отнася за ВС, височината на опашната част на което е 8 m, разстоянието от носевата част до най-високата точка на опашната част е 24,6 m и височината на носевата част - 5,2 m, мястото за изчакване на което се намира под ъгъл 45° или повече относно осевата линия на ПИК извън границите на зоната, свободна от препятствия.
*c При наличие на кодова буква F това разстояние е 107,5 m.
Забележка трета: Разстоянието 107,5 m за кодова буква F се отнася за ВС, височината на опашната част на което е 24 m, разстоянието от носевата част до най-високата точка на опашната част е 62,2 m и височината на носевата част - 10 m, мястото за изчакване на което се намира под ъгъл 45° или повече относно осевата линия на ПИК и е извън границите на зоната, свободна от препятствия.
(2) За ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, се изисква изчакващото ВС или МПС да не създава смущения в работата на радионавигационните средства.
Чл. 104. (1) Място за изчакване на ПИК, установено в съответствие с чл. 101, ал. 3, се разполага така, че изчакващото ВС или МПС да не нарушава зоната, свободна от препятствия, повърхността на подхода за кацане, повърхността на набор на височина при излитане или критичната/чувствителната зона на ILS/MLS и да не създава смущения в работата на радионавигационните средства.
(2) При надморска височина над 700 m посоченото в табл. 5 разстояние от 90 m за ПИК с кодов номер 4, оборудвана за точен подход за кацане, се увеличава c 1 m за всеки 100 m над 700 m до надморска височина 2000 m.
(3) При надморска височина от 2000 m до 4000 m посоченото в табл. 5 разстояние от 90 m за ПИК с кодов номер 4, оборудвана за точен подход за кацане, се увеличава c 13 m, като се прибавя по 1,5 m за всеки 100 m над 2000 m.
(4) При надморска височина от 4000 m до 5000 m посоченото в табл. 5 разстояние от 90 m за ПИК с кодов номер 4, оборудвана за точен подход за кацане, се увеличава c 43 m, като се прибавя по 2 m за всеки 100 m над 4000 m.
(5) Мястото за изчакване за ПИК се разполага на ПР, така че неговото местоположение или ориентация да са такива, че рулиращите ВС или МПС да не навлизат в зоната, ограничаваща препятствията, или да не създават смущения в работата на радионавигационните средства.
(6) Мястото за изчакване на ПР се разполага на ПР, различно от това за изчакване при ПИК, на такова разстояние, че да е спазено безопасното отстояние от рулиращия самолет по другата ПР.
(7) Мястото за изчакване на СОТ се разполага преди пресичане на път за СОТ с ПИК или ПР.
Глава четиринадесета.
ПЕРОНИ
Раздел II.
Носимоспособност и наклони на перона
Чл. 106. (1) Всяка част на перона е необходимо да издържа натоварването, възникващо в резултат на движение на ВС, за чието обслужване е предназначен, като се отчита обстоятелството, че някои участъци от перона ще са с по-голяма интензивност на движение, като в резултат на по-бавното движение на ВС или тяхното спиране тези участъци ще бъдат подложени и на по-големи натоварвания, отколкото ПИК.
(2) Наклоните на перона, включващи и наклоните на лентата за рулиране (перонните ПР) на ВС до местостоянката, е необходимо да са такива, че да предотвратяват събиране на вода по повърхността, но да съответстват на допустимите за повърхностно отводняване на настилката изисквания.
(3) Максималният наклон на местостоянката не може да превишава 1 на сто.
Раздел III.
Минимални безопасни отстояния от местостоянките
Чл. 107. (1) Местостоянката се осигурява със следните минимални безопасни отстояния от използващото я ВС и разположените наблизо сгради, ВС на друга местостоянка или други обекти:
1. когато е посочена кодова буква А или В - 3 m;
2. когато е посочена кодова буква С - 4,5 m;
3. когато е посочена кодова буква D, Е или F - 7,5 m.
(2) На местостоянките на ВС, обърнати с носа към терминала, с кодова буква D, Е или F посочените безопасни разстояния по ал. 1 могат да бъдат намалени:
1. между терминалната сграда, включваща подвижен ръкав за пътници, и носевата част на ВС;
2. над произволна част от местостоянката на ВС, осигурявана с водене по азимута с помощта на системите за визуално направляване за съединяването с ръкава.
(3) На перона се обособяват и служебни пътища, площадки за маневриране и паркиране на самолетообслужваща техника.
Глава петнадесета.
ИЗОЛИРАНА МЕСТОСТОЯНКА
Чл. 108. (1) На летището се определя изолирана местостоянка или се уведомява доставчикът на аеронавигационно обслужване за този участък или участъци, подходящи за местостоянка за ВС, за който е известно или се предполага, че може да е обект на незаконна намеса, или което по други причини е необходимо да се изолира и изключи от нормалната работа на летището.
(2) Изолираната местостоянка на ВС по ал. 1 се определя максимално отдалечена и не по-близо от 100 m от други местостоянки, здания или обществени места и т. н.
(3) Местостоянката по ал. 1 не може да се разполага над подземни съоръжения, като газохранилища и складове за ГСМ и по възможност - над подземни електро- или комуникационни кабели.
Глава шестнадесета.
ЗОНА ЗА ПРОТИВООБЛЕДЕНИТЕЛНА ОБРАБОТКА НА САМОЛЕТИ (ЗПОС)
Чл. 109. (1) На летища, където възникват условия за обледеняване, се обособява зона за противообледенителна обработка на самолетите (ЗПОС).
(2) Зоната за противообледенителна обработка на ВС се обособява или на местостоянката за ВС, или на обособени отдалечени площадки покрай изходни ПР, водещи към ПИК.
(3) На площадката, обособена като ЗПОС, се изгражда дренажна система за събиране и безопасно неутрализиране на изтичащата се противообледенителна течност с оглед предпазване от замърсяване на подземните води.
(4) Дренажната система се проектира с оглед обема на обработка и не допуска смесване на противообледенителна течност с обикновените повърхностни води.
(5) Зоната за противообледенителна обработка на самолетите се избира в зависимост от времето за защитно действие на противообледенителната обработка и метеорологичните условия на летището.
Раздел III.
Отдалечена зона за противообледенителна обработка на самолети (ЗПОС)
Чл. 111. (1) Отдалечената ЗПОС се разполага извън повърхността на ограничаване на препятствията и така, че да не пречи на радионавигационните системи. Зоната се разполага така, че да бъде напълно видима от летищната контролна кула.
(2) Отдалечена ЗПОС да се разполага така, че да се осигурява бърз поток на движението с възможност за заобикаляне, без да са необходими специални маневри за влизане и излизане от площадката.
(3) Ефектът, причинен от ударната струя на двигателите, е необходимо да се взима предвид за движещи се самолети, самолети, които в момента се обработват с антиобледенителна течност или рулиращи отзад, за предотвратяване на унищожаване на антиобледенителната защита на вече обработен самолет.
Раздел IV.
Големина и брой на ЗПОС
Чл. 112. (1) Площадката за противообледенителна обработка на самолетите включва:
1. вътрешна зона за спиране на подлежащия за обработка самолет;
2. външна зона за придвижване на две или повече подвижни средства за противообледенителна обработка.
(2) Размерът на площадката за противообледенителна обработка съответства на размера на местостоянката, необходима за най-големия обслужван самолет за категорията на летището, като от всяка страна на самолета е необходимо да има минимум 3,8 m свободно пространство, покрито с изкуствена настилка, за придвижване на моторни средства за противообледенителна обработка.
(3) Когато се използват няколко площадки за противообледенителна обработка, за всяка от тях се предвижда отделна работна площ за моторни средства за противообледенителна обработка, като работните площи на съседни площадки не могат да се припокриват.
(4) Необходимото количество площадки за противообледенителна обработка се определя с отчитане на метеорологичните условия, типа на обработваните ВС, метода за прилагане на противообледенителна течност, типа и производителността на наличните подвижни средства за противообледенителна обработка.
Раздел VI.
Отстояния от ЗПОС
Чл. 114. (1) Площадката за противообледенителна обработка се осигурява да издържа на натоварванията, възникващи при движение и престой на ВС, за които е предназначена.
(2) На площадката за противообледенителна обработка (фиг. 3) се осигуряват минималните безопасни разстояния за местостоянката за ВС, а когато конфигурацията на площадката позволява възможност за заобикаляне при рулиране, се осигуряват минималните разделителни разстояния, посочени в колона 12 на табл. 5.
(3) Ако зоната за противообледенителна обработка е свързана с редовно използвана ПР, се осигурява минималното разделително разстояние на ПР, посочено в колона 11 на таблица 4.
Фиг. 3. Минимално разделително разстояние в зоната за противообледенителна обработка
Дял трети.
ОГРАНИЧАВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯ
Глава седемнадесета.
ПОВЪРХНОСТИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯТА
Чл. 115. (1) Около летище се определя въздушно пространство, което да остане свободно от препятствия, за да се осигурят сигурни и безопасни операции на ВС.
(2) Целта на определянето на въздушното пространство по ал. 1 е да се предотврати ситуацията летището да стане неизползваемо вследствие от нарастването на височината на препятствията в околностите му.
(3) Определянето на въздушното пространство по ал. 1 се постига посредством установяването на серии от повърхности за ограничаване на препятствията, дефиниращи граници, до които обектите могат да се изграждат във въздушното пространство.
(4) Повърхностите за ограничаване на препятствията (фиг. 4, 5 и 6) са:
1. външна хоризонтална повърхност;
2. конична повърхност;
3. вътрешна хоризонтална повърхност;
4. повърхност на подхода за кацане;
5. вътрешна повърхност на подхода за кацане;
6. преходна повърхност;
7. вътрешна преходна повърхност;
8. повърхност за преминаване на втори кръг при прекъснато кацане;
9. повърхност на набора на височина при излитане.
Фиг. 4. Повърхности за ограничаване на препятствията
Раздел II.
Конична повърхност
Чл. 116. (1) Коничната повърхност е повърхност, простираща се с наклон нагоре и встрани от периферията на вътрешната хоризонтална повърхност.
(2) Границите на коничната повърхност обхващат:
1. долна граница, съвпадаща с външните граници на вътрешната хоризонтална повърхност;
2. горна граница, разположена на посочената височина над вътрешната хоризонтална повърхност (фиг. 4).
(3) Наклонът на коничната повърхност се измерва във вертикална равнина, перпендикулярна на периферията на вътрешната хоризонтална повърхност.
Раздел III.
Вътрешна хоризонтална повърхност
Чл. 117. (1) Вътрешната хоризонтална повърхност е повърхност, разположена в хоризонтална равнина над летището и околностите му.
(2) Радиусът или външните граници на вътрешната хоризонтална повърхност се определят от реперна точка или точки, установени за тази цел.
(3) Формата на вътрешната хоризонтална повърхност не е задължително да е кръг.
(4) Височината на вътрешната хоризонтална повърхност се измерва от установената за целта кота.
Раздел IV.
Повърхност на подхода
Чл. 118. (1) Повърхността на подхода за кацане е наклонена повърхност или комбинация от повърхности, разположени пред прага на ПИК.
(2) Границите на подхода за кацане са:
1. вътрешна граница с определена дължина, преминаваща хоризонтално и перпендикулярно по отношение продължението на осевата линия на ПИК и разположена на определено разстояние пред прага;
2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и равномерно разтварящи се под определен ъгъл спрямо продължението на осевата линия на ПИК;
3. външна граница, успоредна на вътрешната граница.
(3) Повърхностите по ал. 1 и 2 е възможно да варират, когато има странично отместване, отместване или подходът е в крива, двата края на подхода, започващи от краищата на вътрешния ръб, се разтварят/отклоняват еднакво с конкретна стойност от удължената осева линия на страничното изместване, изместването или от земната повърхност в крива.
(4) Надморската височина (котата) на вътрешната граница е равна на котата на средната точка на прага.
(5) Наклонът на повърхността на подхода за кацане се измерва спрямо вертикална равнина, преминаваща през осевата линия на ПИК и в продължението си, спрямо вертикална равнина, преминаваща през осевата линия на всяко странично изместване или кривата на земната повърхност.
Фиг. 5. Повърхности за ограничаване на препятствията: вътрешна повърхност на подхода, вътрешна преходна повърхност и повърхност за преминаване на втори кръг при прекъснато кацане
Раздел V.
Вътрешна повърхност на подхода
Чл. 119. (1) Вътрешната повърхност на подхода за кацане е правоъгълен участък на повърхността на подхода за кацане, разположен непосредствено пред прага.
(2) Границите на вътрешната повърхност на подхода за кацане са:
1. вътрешна граница, съвпадаща с разположението на вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане, но имаща собствена определена дължина;
2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и преминаващи успоредно на вертикалната равнина, преминаваща през осевата линия на ПИК;
3. външна граница, успоредна на вътрешната граница.
Раздел VI.
Преходна повърхност
Чл. 120. (1) Преходната повърхност е сложна повърхност, разположена по направление на страничната граница на зоната и част от страничната граница на повърхността на подхода за кацане, която се простира нагоре и встрани до вътрешната хоризонтална повърхност.
(2) Преходната повърхност по ал. 1 е контролна повърхност за ограничаване на препятствията за сгради и др.
(3) Границите на преходната повърхност са:
1. долна граница, започваща от точката на пресичане между страничната граница на повърхността на подхода за кацане с вътрешната хоризонтална повърхност и простираща се надолу по направление на страничната граница на повърхността на подхода за кацане до вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане и по-нататък по направление на ивицата, успоредна на осевата линия на ПИК;
2. горна граница, разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност.
(4) Надморската височина на точка от долната граница е равна на котата на:
1. повърхността на подхода за кацане в тази точка по направление на страничната граница на повърхността на подхода за кацане;
2. най-близката точка на осевата линия на ПИК или нейното продължение по направление на ивицата.
(5) Преходната повърхност по дължината на ЛП ще е изкривена, ако профилът на ЛП е в крива, или ще е права, ако профилът е права линия.
(6) Пресичането на преходната повърхност с вътрешната хоризонтална повърхност също е изкривена или права в зависимост от профила на ПИК.
(7) Наклонът на преходната повърхност се измерва във вертикална равнина под прав ъгъл спрямо осевата линия на ПИК.
Раздел VII.
Вътрешна преходна повърхност
Чл. 121. (1) Вътрешната преходна повърхност е повърхност, аналогична на преходната повърхност, разположена по-близо до ПИК.
(2) Вътрешната преходна повърхност е контролна повърхност за ограничаване на препятствията за аеронавигационните средства, ВС и други транспортни средства, които се налага да се разполагат в близост до ПИК.
(3) Над ПИК, в случая по ал. 2, не може да излизат никакви обекти, с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа).
(4) Границите на вътрешната преходна повърхност са:
1. долна граница, започваща от края на вътрешната повърхност на подхода за кацане и простираща се по направление на вътрешната повърхност на подхода за кацане до вътрешната граница на тази повърхност и по-нататък по направление на ивица, успоредно на осевата линия на ПИК до вътрешната граница на повърхността за преминаване на втори кръг при прекъснато кацане, а след това нагоре по страничната граница на повърхността на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане до точката на пресичане на тази странична граница с вътрешната хоризонтална повърхност;
2. горна граница, разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност.
(5) Надморската височина на точка на долната граница е котата на:
1. конкретната повърхност в тази точка по направление на страничната граница на повърхността на подхода за кацане и повърхността на подхода на втори кръг при прекъснато кацане;
2. най-близката точка от осевата линия на ПИК или нейното продължение по направление на ивицата.
(6) Вътрешната преходна повърхност по дължината на ЛП ще е изкривена, ако профилът на ЛП е в крива, или ще е права, ако профилът е права линия.
(7) Пресичането на вътрешната преходна повърхност с вътрешната хоризонтална повърхност е изкривена или права в зависимост от профила на ПИК.
(8) Наклонът на вътрешната преходна повърхност се измерва във вертикална равнина под прав ъгъл към осевата линия на ПИК.
(9) По отношение навигационните средства, ВС и други транспортни средства, които се налага да се разполагат в близост до ПИК, вътрешната преходна повърхност представлява контролна повърхност за ограничаване на препятствията, над която не може да излизат никакви обекти, с изключение на напречните лесно чупливи обекти (на чуплива основа).
ПОВЪРХНИНИ, ОГРАНИЧАВАЩИ ПРЕПЯТСТВИЯТА
Фиг. 6. Повърхнини, ограничаващи препятствията
Раздел VIII.
Повърхност на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане
Чл. 122. (1) Повърхността на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане е наклонена повърхност, разположена на определено разстояние след прага и преминаваща между вътрешните преходни повърхности.
(2) Границите на повърхността на преминаване на втори кръг при прекратено кацане са, както следва:
1. вътрешна граница, преминаваща хоризонтално и вертикално по отношение на осевата линия на ПИК и разположена на определено разстояние след прага;
2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и равномерно разтварящи се под определен ъгъл от вертикалната равнина, минаваща през осевата линия на ПИК;
3. външна граница, успоредна на вътрешната граница и разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност.
(3) Надморската височина на вътрешната граница е равна на котата на осевата линия на ПИК в местоположението на вътрешната граница.
(4) Наклонът на повърхността на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане се измерва във вертикална равнина, минаваща през осевата линия на ПИК.
Раздел IX.
Повърхност на набора на височина при излитане
Чл. 123. (1) Повърхността на набора на височина при излитане е наклонена равнина или друга определена повърхност след края на ПИК или участъкът, свободен от препятствия.
(2) Границите на повърхността на набора на височина при излитане са, както следва:
1. вътрешна граница, преминаваща хоризонтално и перпендикулярно по отношение на осевата линия на ПИК и разположена или на определено разстояние след края на ПИК, или в края на участъка, свободен от препятствия, ако има такава, и нейната дължина превишава определеното разстояние;
2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и равномерно разтварящи се под определен ъгъл от полетната траектория до определена крайна широчина и продължаващи от тази широчина, по протежение на останалата част от дължината на повърхността на набора на височина при излитане;
3. външна граница, преминаваща хоризонтално и вертикално по отношение на определената полетна траектория.
(3) Надморската височина на вътрешната граница се равнява на най-високата точка на продължението на осевата линия на ПИК между края на ПИК и вътрешната граница. При наличието на участък, свободен от препятствия, котата е равна на най-високата точка на повърхността на терена, намираща се на осевата линия на участъка, свободен от препятствия.
(4) Когато траекторията на набор на височина при излитане е праволинейна, наклонът на повърхността на набор на височина при излитане се измерва във вертикална равнина, минаваща през осевата линия на ПИК.
(5) Когато траекторията на набор на височина при излитане прави завой (вираж), повърхността на набор на височина при излитане представлява сложна повърхност, която съдържа нормали, лежащи в хоризонтална равнина, прокарана към осевата линия, като наклонът на осевата линия е аналогичен на наклона при праволинейна траектория на излитането.
Глава осемнадесета.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ПРЕПЯТСТВИЯТА
Чл. 124. (1) За необорудвана ПИК се установяват следните повърхности за ограничаване на препятствията:
1. конична повърхност;
2. вътрешна хоризонтална повърхност;
3. повърхност на подхода за кацане;
4. преходни повърхности.
(2) Относителната височина и наклонът на повърхности по ал. 1 не превишават значенията, посочени в табл. 6, а техните други размери не могат да са по-малки от размерите, посочени в същата таблица.
| Таблица 6 |
| |
| Размери и наклони на повърхностите, ограничаващи препятствията |
| Подходи за кацане на ПИК |
| |
| Повърхност и размери (a) |
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПИК ЗА КАЦАНЕ |
За точен подход за кацане |
| |
необорудвана |
за неточен подход |
кат. I |
кат. II или III |
| |
кодово число |
кодово число |
кодово число |
кодово число |
| |
1 |
2 |
3 |
4 |
1,2 |
3 |
4 |
1,2 |
3,4 |
3,4 |
| 1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 |
| КОНИЧНА |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Наклон |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
| Височина |
35 m |
55 m |
75 m |
100 m |
60 m |
75 m |
100 m |
60 m |
100 m |
100 m |
| ВЪТРЕШНА |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| ХОРИЗОНТАЛНА |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Наклон |
45 m |
45 m |
45 m |
45 m |
45 m |
45 m |
45 m |
45 m |
45 m |
45 m |
| Радиус |
2000 m |
2500 m |
4000 m |
4000 m |
3500 m |
4000 m |
4000 m |
3500 m |
4000 m |
4000 m |
| ВЪТРЕШНА НА |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| ПОДХОДА ЗА КАЦАНЕ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Широчина |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
90 m |
120 m (д) |
120 m (д) |
| Разстояние от прага |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
60 m |
60 m |
60 m |
| Дължина |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
900 m |
900 m |
900 m |
| Наклон |
|
|
|
|
|
|
|
2,50 % |
2 % |
2 % |
| ПОДХОД ЗА КАЦАНЕ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Дължина вътрешен ръб |
60 m |
80 m |
150 m |
150 m |
150 m |
300 m |
300 m |
150 m |
300 m |
300 m |
| Разстояние от прага |
30 m |
60 m |
60 m |
60 m |
60 m |
60 m |
60 m |
60 m |
60 m |
60 m |
| Разходимост |
10 % |
10 % |
10 % |
10 % |
15 % |
15 % |
15 % |
15 % |
15 % |
15 % |
| Първа секция |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Дължина |
1600 m |
2500 m |
3000 m |
3000 m |
2500 m |
3000 m |
3000 m |
3000 m |
3000 m |
3000 m |
| Наклон |
5 % |
4 % |
3,33 % |
2,50 % |
3,33 % |
2 % |
2 % |
2,50 % |
2 % |
2 % |
| Втора секция |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Дължина |
- |
- |
- |
- |
- |
3600 m (б) |
3600 m |
12000 m |
3600 m (б) |
3600 m (б) |
| Наклон |
- |
- |
- |
- |
- |
2,50 % |
2,50 % |
3 % |
2,50 % |
2,50 % |
| Хоризонтална секция |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Дължина |
- |
- |
- |
- |
- |
8400 m (б) |
8400 m (б) |
- |
8400 m (б) |
8400 m (б) |
| Обща дължина |
- |
- |
- |
- |
- |
15000 m |
15000 m |
15000 m |
15000 m |
15000 m |
| ПРЕХОДНА |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Наклон |
20 % |
20 % |
14,30 % |
14,30 % |
20 % |
14,30 % |
14,30 % |
14,30 % |
14,30 % |
14,30 % |
| ВЪТРЕШНА ПРЕХОДНА |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Наклон |
- |
- |
- |
- |
-- |
- |
- |
40 % |
33,30 % |
33,30 % |
| ПОВЪРХНОСТ ЗА |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| ПРЕМИНАВАНЕ НА |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| ВТОРИ КРЪГ ПРИ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| ПРЕКЪСНАТО КАЦАНЕ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Дължина вътрешен ръб |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
