навсякъде
справочник
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

РЕШЕНИЕ № 2892 ОТ 27 ФЕВРУАРИ 2014 Г. ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 12741 ОТ 2012 Г. (ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 2014 Г.)

Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.


Върховният административен съд в състав: председател: Румяна Монова, и членове: Донка Чакърова, Мира Райчева, с участието на съдебен секретар Антоанета Иванова разгледа административно дело № 12741 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, докладвано от Румяна Монова.
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Фондация "Семейна алтернатива", представлявана от председателя на управителния съвет - адв. Анна Иванова Гълъбова, срещу разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието (ДВ, бр. 80 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.). В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваната разпоредба като издадена на първо място в противоречие с изискванията на чл. 6 АПК, регламентиращ основния принцип на съразмерност. На следващо място се изтъква противоречие и с чл. 53 и 54 ЗАНН, които уреждат друг основен правен принцип, а именно, че никой не може да бъде наказван за поведение, което не е виновно. Излагат се твърдения за противоречие с чл. 8, 10 и 11 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, както и на чл. 116 от Семейния кодекс. В представена в съдебното заседание писмена защита се доразвиват и конкретизират доводите в жалбата, като се изтъква противоречие на атакуваната разпоредба с чл. 6, 22 и 23 ЗАНН. Посочва, че не е доказано от ответника по жалбата, че е спазена процедурата, регламентирана в чл. 26, ал. 2 ЗНА. Претендира се съдебният състав да отмени като противоречаща на материалноправни норми и несъответстваща на целта на закона или да обяви за нищожна обжалваната разпоредба, както и да присъди всички направени разноски.
Ответникът по подадената жалба - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова оспорва жалбата и излага подробни съображения досежно законосъобразността на подзаконовия нормативен акт в обжалваната му част и моли съда да отхвърли жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Асоциация "Акредитирани организации за международни осиновявания", чрез адв. Маврова иска подадената жалба да бъде уважена.
Представителят на Върховната админист­ративна прокуратура дава подробно заключение за основателност на подадената жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на жалбата, преценява следното:
Предмет на оспорване в процедура по чл. 185 и сл. АПК е законосъобразността на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието, съгласно която министърът на правосъдието има право да отнема разрешението за извършване на посредничество при международно осиновяване при "невписване на нито един кандидат-осиновител в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК в продължение на една година".
Настоящото оспорване на нормативен текст е свързано с оспорването на конкретна Заповед № ЛС-04-303 от 24.02.2012 г. на министъра на правосъдието, с която именно на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване на и отнемане на разрешение при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации е отнето разрешение № 118 от 15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Испания, Франция, САЩ и Великобритания, издадено на жалбоподателя.
Съобразявайки се с правилото на чл. 168, ал. 1 АПК, съдържащ се в общите разпореди на дял трети от АПК, приложим към настоящото производство, а именно, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав намира, че е налице нарушение по т. 3 от чл. 143, а именно съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая по отношение на приетия проект на наредбата това законово изискване не е спазено. Видно от представените по преписката доказателства, не са налице такива, които да удостоверят публикуването през 2009 г. на интернет страницата на Министерството на правосъдието проекта на наредбата заедно с мотивите, съответно доклада към него, и за какъв период. Представената на стр. 109 от делото докладна записка № 08-00-/12 от 5.07.2013 г. на директора на дирекция "Административно-информационно обслужване и канцелария" относно именно публикуване на проект за наредба на интернет страницата на Министерството на правосъдието по никакъв начин не би могла да даде необходимите данни за едно такова публикуване - не могат да се предоставят необходимите доказателства за публикуване на сайта на проекта. Такива следва да бъдат в писмен вид и не може със свидетелски показания да бъде доказано едно такова публикуване. Дори да се приеме, че е налице дефект в сървъра на Министерството на правосъдието, информация за такива законови изисквания определено би било добре да се съхранява и на друг носител освен електронен.
Срокът, предвиден в чл. 26, ал. 2 ЗНА, не е формално изискване, а израз на минимална гаранция за спазване на принципите за откритост и съгласуваност. Обстоятелството, изтъкнато от ответника, че не разполага с доказателства, за да удостовери спазването на тази процедура поради дефектирал сървър на Министерството на правосъдието, не променят факта на тяхната липса.
Липсата на доказателства за спазване на тези императивни правни норми е основание да бъде направен извод, че административният нормативен акт противоречи на нормативни актове от по-висока степен по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗНА и подлежи на отмяна на основание чл. 193, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК.
Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и представляват основание за отмяна на нормативния административен акт по смисъла на чл. 193, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че текстът от обжалваната наредба следва да бъде отменен и не следва да бъдат разгледани предпоставките по останалите искания за отмяна на отделна нейна разпоредба, за които са събирани и други доказателства по делото, но явяващи се неотносими към спора при основателност на направеното от жалбоподателя в писмената защита възражение за нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗНА.
В настоящото производство жалбоподателят е направил общо разноски в размер 30 лв. (10 лв. - държавна такса, и 20 лв. - такса за обнародване в ДВ), поради което с оглед изхода на спора същите му се дължат. По делото няма доказателства, че е заплатено адвокатско възнаграждение и въпреки че е претендирано, такова не се дължи.
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
Отменя чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 80 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2010 г.), по жалбата на Фондация "Семейна алтернатива", представлявана от председателя на управителния съвет адв. Анна Иванова Гълъбова.
Осъжда Министерството на правосъдието да заплати на Фондация "Семейна алтернатива", представлявана от председателя на управителния съвет адв. Анна Иванова Гълъбова, сумата от 30 лв., разноски по делото за първа инстанция.
Решението е оставено в сила с решение на петчленен състав № 8156 от 16.06.2014 г. по адм. дело № 5485/2014 г. по описа на Върховния административен съд.

Новини


 
 
 

Спектър


 
rss
Посети форума