НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2015 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СГРАДИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КУЛТУРАТА И ИЗКУСТВАТА
В сила от 20.04.2016 г.
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството
Обн. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2016г., попр. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.78 от 4 Септември 2020г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Част първа.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят минималните изисквания при проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката,
здравеопазването, културата и изкуствата, наричани за краткост "сгради за образование и наука,
здравеопазване, култура и изкуства", и специфичните експлоатационни показатели на контролируемите параметри и на техническите изисквания към
строителните продукти с оглед удовлетворяване на основните и функционалните изисквания към тези сгради и към вътрешните им сградни инсталации.
(2) Изискванията на наредбата се прилагат и при проектиране на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сградите по ал. 1. Допускат се отклонения от отделни функционални изисквания на наредбата, при условие че не се намаляват проектните нива на експлоатационните показатели на сградите, в т.ч. механично съпротивление, устойчивост и дълготрайност на
строителните конструкции и на земната основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания. В тези случаи отклоненията се определят със заданието за проектиране въз основа на технико-икономическа оценка.
(3) Териториалноустройствените изисквания на наредбата се прилагат само за нови сгради.
Чл. 2. (1) Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове и техническите спецификации, с които се определят техническите правила и норми за осигуряване на изискванията към строежите по
чл. 169 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
(2) Със заданието за проектиране може да се определят допълнителни специфични изисквания към сградите от обхвата на тази наредба, при условие че не противоречат на определените в наредбата минимални изисквания към експлоатационните показатели.
Чл. 3. При планирането на сградите за обществено обслужване се отчитат следните технически критерии и условия:
1. демографските показатели на населеното място;
2. инвестиционното намерение и функционалният капацитет;
3. социалната и културната инфраструктура на прилежащите територии;
4. изискванията на нормативните актове за защита при бедствия;
5. комуникационната и транспортната достъпност до сградите;
6. взаимодействието с
околната среда - оценка на ефектите за и от
околната среда, включително опазване на защитени територии, обекти и недвижими културни ценности.
Чл. 4. При проектирането на сгради за образование и наука,
здравеопазване, култура и изкуства се спазват следните основни принципи:
1. сградите се проектират, изпълняват и поддържат така, че при нормална експлоатация в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок да отговарят на изискванията към строежите съгласно
чл. 169 ЗУТ и на
приложение I от Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на
строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕЕС (Регламент (ЕС) № 305/2011);
2. експлоатационните показатели на контролируемите параметри удовлетворяват нормативните изисквания в продължение на проектния експлоатационен срок;
3. обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти са в съответствие с Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.);
4. проектите на нови сгради се изготвят и с технико-икономическа прогноза за разходите за поддържане на проектните експлоатационни показатели на сградите по време на жизнения им цикъл;
5. основен ремонт, консервация, реставрация, адаптация, реконструкция или други намеси в сгради със статут на недвижими културни ценности (НКЦ) се проектират в съответствие с режимите за тяхното опазване, а проектите се съгласуват по реда на Закона за културното наследство;
6. при проектирането на сградите се предвиждат, а при изпълнението им се влагат
строителни продукти, които осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно
чл. 169 ЗУТ и отговарят на изискванията на
Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), съответно на
Регламент (ЕС) № 305/2011.
Чл. 5. Контролът при експлоатацията на сградите за образование и наука,
здравеопазване, култура и изкуства включва:
1. осигуряване на постоянство на проектните нива за удовлетворяване на основните изисквания към строежите;
2. управление на отпадъците;
3. извършване на текущи ремонти за поддържане на сградата в съответствие с изискванията на част Б "Мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти" от техническия паспорт на сградата съгласно Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите (ДВ, бр. 7 от 2007 г.).
Чл. 6. Класифицирането на видовете сгради за образование и наука,
здравеопазване, култура и изкуства за целите на тази наредба се извършва съгласно
Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) и в съответствие с действащото специално законодателство в съответните области.
Глава втора.
СПЕЦИФИЧНИ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ ПОКАЗАТЕЛИ НА КОНТРОЛИРУЕМИТЕ ПАРАМЕТРИ НА СГРАДИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, КУЛТУРА И ИЗКУСТВА, СВЪРЗАНИ С УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ
Чл. 7. (1) Сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства се проектират и оценяват за съответствие с основните изисквания към строежите (сгради и строителни съоръжения), както следва:
1. механично съпротивление и устойчивост;
2. безопасност в случай на пожар;
3. хигиена, здраве и околна среда;
4. достъпност и безопасност при експлоатация;
5. защита от шум;
6. енергийна ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение;
7. устойчиво използване на природните ресурси.
(2) Основните изисквания към строежите се оценяват заедно, комбинирано или индивидуално в зависимост от предназначението и капацитета на сградите.
(3) Сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства се проектират, изпълняват и поддържат така, че да отговарят на определените в тази наредба общи и/или специфични по видове сгради контролируеми параметри за всяко едно от основните изисквания към строежите.
Раздел II.
Механично съпротивление и устойчивост
Чл. 8. (1) Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяване на основното изискване към строежите "Механично съпротивление и устойчивост", са, както следва:
1. носимоспособност и деформация на земната основа;
2. носимоспособност и коравина на строителната конструкция;
3. устойчивост на строителната конструкция и на земната основа под нея;
4. дълготрайност на строежа при експлоатационни, сеизмични и други възможни особени натоварвания.
(2) Експлоатационните показатели на контролируемите параметри по ал. 1 се определят по изчислителен път и се оценяват чрез сравнение с нормативните изисквания (гранично допустими стойности), определени в действащите национални нормативни актове за проектиране и изпълнение на сградите.
(3) Не се допуска проектиране и изпълнение на сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства в свлачищни райони, ако те не са предварително укрепени и трайно стабилизирани, както и в неблагоприятни и малко пригодни за строеж терени в земетръсни райони.
Чл. 9. При определяне на експлоатационните показатели на контролируемите параметри на сградите се прилагат следните изисквания:
1. класовете по степен на значимост на строежите по отношение на последствията от разрушаването или неизползваемостта на строителната им конструкция се определят в зависимост от функционалния им капацитет и от възлаганите им социални функции при бедствия, аварии, терористични актове и/или военни действия, определени от възложителя с техническото задание;
2. нормативните стойности на въздействията върху конструкциите на строежите и продължителността на проектния експлоатационен срок се определят в съответствие с минималните изисквания на съответните нормативни актове и приложими технически спецификации;
3. при проектиране на бетонните и стоманобетонните конструкции на строежите освен механичните въздействия се отчитат и деформациите от температура, пълзене и съсъхване на бетона и влиянията на условията на
околната среда, както и възможните специфични и непреки въздействия от условията на експлоатация (например физическа и/или химическа атака от течности, съдържание на хлориди в бетона, алкало-силициева реакционна способност на добавъчните материали, температурни промени, изтриваемост и др.); условията на
околната среда се класифицират в съответствие с БДС EN 206-1 "Бетон. Част 1: Спецификация, свойства, производство и съответствие." и националното приложение;
4. при проектиране на стоманобетонните конструкции на строежите с обем на бетоновите работи над 10 000 m3 с оглед постигане на достоверни изчислителни резултати за контролируемите деформации модулът на еластичност на бетона Ев се потвърждава с декларация на производителя за характеристиките на използваните при строителството бетонни смеси въз основа на представително изпитване;
5. конструктивният анализ се провежда за меродавните проектни състояния и комбинации от въздействия както за цялата конструкция, така и за съставните и части; анализът обхваща и агресивните въздействия на почвата и подземните води върху фундаментите и подземните технически проводи с оглед осигуряване на равномерност и минимална скорост на слягане на земната основа; при технико-икономическа целесъобразност освен статичен линеен анализ може да се използват и по-точни изчислителни методи, като нелинеен статичен, модален спектрален или нелинеен във времето динамичен анализ, като се отчитат ефектите от втори ред на деформации в конструкциите и взаимодействието земна основа - конструкции;
6. гранично допустимите стойности на изчислените показатели на контролируемите параметри, свързани с експлоатационната годност на конструкциите (като деформации, взаимно разместване на части от конструкциите, широчина на отворените пукнатини при стоманобетонните конструкции, относителни деформации или напрежения в отделни части от конструкциите и др.п.), се определят с нормативните актове, приложими за съответния вид конструкция;
7. допълнителни ограничения за гранично допустимите стойности на експлоатационните показатели на контролируемите параметри за отделни елементи или части от конструкцията може да се въвеждат от експлоатационните показатели на подови настилки, покривни покрития, стенно ограждане и изисквания за нормална експлоатация на използваното технологично оборудване, както и от особени натоварвания при изпълнение на социални функции извън пряката им дейност.
Чл. 10. За постоянното поддържане на проектните експлоатационни показатели на контролируемите параметри на сградата, свързани с "Механично съпротивление и устойчивост", се спазват следните изисквания:
1. експлоатацията и поддържането на сградите да е по предназначението, за което е издадено разрешението за ползване/удостоверението за въвеждане в експлоатация;
2. да не се допуска извършването на промени в сградите, които водят до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията на нормативните актове за цялата сграда или за отделни нейни елементи или характеристики;
3. безопасната експлоатация на строежите да се осигури чрез:
а) редовно техническо поддържане, постигане на постоянство и подобряване на първоначалните експлоатационни характеристики в съответствие с научно-техническия прогрес и повишаващите се изисквания за сигурност и комфорт на обитаване;
б) отчитане на вероятните дълготрайни въздействия и ефекти върху всички основни изисквания към строежа при планиране и извършване на промени;
в) своевременно откриване и отстраняване на причините, които биха довели до настъпване на аварийни събития; възстановяване или премахване на сградата при поява на повреди или разрушения, предизвикани от природни явления (земетресения, наводнения, свлачища, големи снежни натрупвания и др.) и аварии.
Раздел III.
Безопасност в случай на пожар
Чл. 11. (1) Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "Безопасност при пожар" при проектиране и изграждане на сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, са:
1. минимална огнеустойчивост на конструктивните елементи в зависимост от степента на огнеустойчивост на сградите;
2. максимално допустими застроени площи между брандмауерите в зависимост от класа на функционална пожарна опасност, категорията по пожарна опасност, степента на огнеустойчивост, броя на етажите и височината на сградите;
3. класовете по реакция на огън на конструктивните елементи, елементите на вентилационните инсталации и покритията по вътрешните и външните повърхности на сградите;
4. минималната огнеустойчивост на пожарозащитните прегради, пожарозащитните завеси, елементите на вентилационните инсталации, вратите, капаците и уплътненията в зависимост от класовете на функционална пожарна опасност, категорията по пожарна опасност, предназначението и разположението на помещенията;
5. параметрите на пътищата за противопожарни цели;
6. параметрите на елементите на евакуационните пътища и изходи;
7. наличието на защитени и/или безопасни зони;
8. параметрите на предвидените активни мерки за пожарна защита - пожароизвестителни системи, пожарогасителни системи, водни дренчерни завеси, вентилационни инсталации, системи за управление на дим и топлина, евакуационно осветление, сградни водопроводни инсталации за пожарогасене;
9. параметрите на външното водоснабдяване за пожарогасене;
10. степените, групите и категориите на защита на електрическите уредби и инсталации;
11. разстоянието до съседните строежи;
12. наличието на пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари.
(2) Контролируемите параметри по ал. 1 за съществуващи сгради включват и организационните мерки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите и мерките за поддържане на сградите, системите и средствата, свързани с безопасността при пожар.
(3) Експлоатационните показатели на контролируемите технически параметри по ал. 1 и 2 се оценяват в съответствие с изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.) и на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр. 89 от 2014 г.).
(4) Огнеустойчивостта на строителните конструкции при проектиране и изграждане на нови сгради за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, които се възлагат при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, се определя в съответствие с изискванията на частите за проектиране на конструкции срещу въздействия от пожар на БДС EN от 1990 до 1999 заедно с националните приложения и съответните национално определени параметри, които са неразделна част от Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции (ДВ, бр. 2 от 2012 г.).
Раздел IV.
Хигиена, здраве и околна среда
Чл. 14. Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "Хигиена, здраве и околна среда" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, са, както следва:
1. контролируеми параметри, които отчитат условията на обитаване и/или ползване на сградата, въздействията на вложените в строежа строителни продукти и на технологичното оборудване:
а) емисии от опасни вещества, опасни излъчвания; летливи органични съединения, парникови газове или опасни частици във въздуха вътре или навън;
б) отделяне на токсичен газ;
в) материали, предизвикващи реакция при допир с кожата;
г) възможности за развитие и миграция на микроорганизми, паразити, насекоми и вредни гризачи;
д) нездравословни въздействия върху обитателите;
2. параметри, които отчитат физични фактори на жизнената среда, включително работната среда:
а) температура на въздуха;
б) защита от слънчево греене;
в) относителна влажност на въздуха;
г) скорост на движение на въздуха;
д) чистота и кратност на обмена на въздуха;
е) съотношение между използването на изкуствено и естествено осветление, параметри на изкуственото осветление (средна поддържана осветеност (Em), обобщена степен на яркостен дискомфорт (UGR1) и индекс на цветопредаване (Ra), параметри на естественото осветление (коефициент на светлопропускливост на остъкляването за странично и/или горно естествено осветление (tn);
ж) хидроизолация и защита от влага отвън;
з) качество на питейната вода;
и) създадени условия по отношение на безопасността на предлаганите храни и напитки в зоните за хранене;
3. параметри по отношение на въздействието върху
околната среда по време на строителството и на експлоатацията на строежа: чистота на въздуха, качество на водите, опазване на околната среда и почвите от замърсяване с отпадъчни води и твърди и течни отпадъци.
Чл. 15. Определените експлоатационни показатели на контролируемите параметри се оценяват в съответствие с изискванията на приложимите нормативни актове, както и с изискванията, посочени в заданието за проектиране за конкретната сграда, по отношение на:
1. здравните и санитарно-хигиенните изисквания към сградите;
2. осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
3. факторите на жизнената среда - води, предназначени за питейно-битови цели, води, предназначени за къпане, минерални води, предназначени за пиене или за използване за профилактични, лечебни или хигиенни нужди, шум и вибрации в сградите, йонизиращи и нейонизиращи лъчения в сградите и урбанизираните територии, химични фактори и биологични агенти в сградите, курортни ресурси, въздух;
4. техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на системите за отопление, охлаждане и вентилация на сградите;
5. техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на сградните водопроводни и канализационни (ВиК) инсталации;
6. пределно допустимите концентрации на вещества, отделяни от строителните продукти;
7. пределно допустимите концентрации на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух на населените места;
8. реда и начина на съхранение на опасни химични вещества и смеси;
9. защитата на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа;
10. опазването на околната среда;
11. управлението на отпадъците.
Раздел V.
Достъпност и безопасна експлоатация
Чл. 16. (1) Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "достъпност и безопасна експлоатация" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, са, както следва:
1. архитектурно-конструктивни параметри на елементи на сградите, чрез които се предотвратява настъпването на травми и нещастни случаи (височини на предпазни парапети, подпрозоречни стени, корнизи, прагове, врати, подлези, сутерени, подпокривни стопанства и др.; наклони на стълбища, широчини и дължини на стъпала, площадки и стълбищни рамена);
2. носеща способност и устойчивост (механична и/или устойчивост на корозия) на съединенията, с които оборудването, обзавеждането, фасадните облицовки и архитектурните елементи се закрепват към носещата конструкция с оглед ограничаване на риска от травми и нещастни случаи;
3. наличие на защити и/или заграждения за предотвратяване на възможностите за падане на предмети от височина или падане в шахти и монтажни отвори и др.п. при изпълнение на ремонтни дейности;
4. устойчивост на хлъзгане, износоустойчивост, устойчивост на химикали, препарати за почистване и образуване на петна, както и дълготрайност на подови настилки с оглед за ограничаване на риска от подхлъзване и спъване;
5. параметри за осигуряване на достъпност на средата до всички части на сградата и осигуряване на свободно придвижване и евакуация на хора, включително на хора с намалена подвижност, при струпване на големи групи и при евакуация на болни хора;
6. наличие на предупредителни и указателни знаци и пиктограми, тактилност на настилките, аварийно осветление в неосветяеми помещения за предотвратяване на травми;
7. температура на горещата вода или на течности, повърхностна температура на тръбопроводи или оборудване с оглед недопускане на изгаряния;
8. електрическа изолация и защита срещу поражения от електрически ток;
9. параметри на външната и вътрешната мълниезащитна уредба;
10. планирани средства и персонал за превенция и поддържане на сградите, за недопускане на аварийни събития от вътрешните сградни инсталации или при природни бедствия;
11. (изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) технически характеристики на средствата и системите за физическа защита на сградите срещу криминални прояви и контрол на достъпа в съответствие с Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (ДВ, бр. 1 от 2017 г.).
(2) Сградите за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата се проектират с достъпна архитектурна среда в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (ДВ, бр. 54 от 2009 г.).
Чл. 17. При оценката на контролируемите параметри се спазват и следните общи изисквания:
1. (изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) предпазните парапети на балкони и тераси с цел обезопасяване срещу възможно падане се проектират с височина най-малко 1,05 m за обезопасяване срещу падане от височини до 20 m и с височина най-малко 1,20 m за обезопасяване срещу падане от височини над 20 m, като парапетите се изпълняват от здрав материал и с разстояние между вертикалните елементи на парапета не повече от 9 cm и без хоризонтално поставени ограждащи елементи при ажурните парапети; височината на парапети за обезопасяване на външни открити стълбища за евакуация е съгласно изискванията на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр. 89 от 2014 г.);
2. прозорците се проектират така, че да е възможно безопасното им почистване от вътрешната страна на помещението; за външно почистване и поддържане на фасадите се предвиждат необходимите приспособления и оборудване;
3. осветлението на входните пространства, фоайета и коридори се свързва с аварийното осветление на евакуационните пътища; откритите комуникационни пътища, стъпала, площадки и др., които са в прилежащата територия на сградите, се предвиждат с номинална осветеност по тази наредба;
4. за всички части на сградите се преценяват рисковете от травми и необходимостта от използването на указателни знаци, сигнали и/или пиктограми, както и тактилни настилки;
5. за недопускане на изгаряния на хора от технологичното оборудване или сградните инсталации, които работят с температури над 40 °C, се предвиждат подходящи топлинни изолации, предупредителни табели и/или трайни прегради за ограничаване на достъпа;
6. за безопасната експлоатация и поддържането на строежите и за недопускане настъпването на аварийни събития от вътрешните сградни инсталации, натрупване на отровни или взривоопасни газове, наводнения или повреди на технологичното оборудване се предвижда сградите да се поддържат в съответствие с изискванията на част Б "Мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти" и част В "Указания и инструкции за безопасна експлоатация" от техническия паспорт на сградата съгласно Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите.
Чл. 18. Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "Защита от шум" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, са, както следва:
1. акустични характеристики на строежите, в т.ч.:
а) индекс на изолация от въздушен и/или ударен шум;
б) време на реверберация;
2. дневно и средноседмично ниво на експозиция на шум в dBA;
3. ниво на шум - ден, вечер и нощ в dBA;
4. еквивалентно ниво на шума в dBA;
5. върхово ниво на звуковото налягане в dBС.
Чл. 19. (1) За оценка на контролируемите параметри за удовлетворяване на основното изискване към строежите "Защита от шум" при проектиране, изграждане и експлоатация на сгради за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства се прилагат изискванията на нормативните актове за показателите и граничните стойности за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството.
(2) Преди въвеждането на сградите по ал. 1 се извършват измервания за реализираните проектни експлоатационни показатели на контролируемите акустични параметри на строежа по отношение на следните параметри:
1. изолация от въздушен шум на стени, подове, врати и прозорци, в т.ч.:
а) индекс на изолация от въздушен шум R'w в dB;
б) приведена разлика в нивото на звуковото налягане Dn в dB;
2. изолация от ударен шум на подове; индекс на изолация от ударен шум L'nw в dB;
3. ниво на шум в помещенията от инженерни и санитарно-технически съоръжения на сградите;
4. ниво на звуковото налягане Lp в dB в октавни честотни ленти от 63 до 8000 Hz;
5. (попр. - ДВ, бр. 13 от 2016 г.) ниво на шума L в dB;
6. време за реверберация.
(3) Минималните изисквания за изолация от въздушен шум на стени, подове/тавани, за изолация от ударен шум на подове и за нивото на шума от техническото оборудване (инженерни и санитарно-технически съоръжения) се определят съгласно Наредба № 4 от 2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството (ДВ, бр. 6 от 2007 г.).
(4) Методите за контрол и оценка на акустичните параметри на изследваните сгради са съгласно приложение № 1.
Раздел VII.
Енергийна ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение
Чл. 20. (1) Контролируеми параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "Енергийна ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, са техническите показатели за енергийна ефективност, както следва:
1. интегрираният показател "специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m2 годишно или в kWh/m3 годишно за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и потребяващи енергия уреди на един квадратен метър от общата кондиционирана площ на сградата или на един кубичен метър кондициониран обем за нови сгради за обществено обслужване, както и при тяхната реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и преустройство, при надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата и се променят енергийни характеристики на сградите;
2. обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи: на фаза идеен проект; при реконструкция, обновяване и основен ремонт на съществуващи сгради, когато се променят енергийните им характеристики, и при които строителните и монтажните работи обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи конструкции и елементи; при надстрояване и пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на сградата преди надстрояването/пристрояването и се променят енергийни характеристики на граничещите с външния въздух сградни елементи.
(2) Съответствието с изискванията за енергийна ефективност на сградите се приема за изпълнено, когато интегрираният показател - специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m2, съответства най-малко на съответния клас на енергопотребление съгласно Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).
(3) При определяне на експлоатационните характеристики на контролируемите параметри и тяхното оценяване се прилагат изискванията на Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради и на приложенията към нея. Скалата на класовете на енергопотребление на сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства е дадена в приложение № 10 на Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради.
Раздел VIII.
Устойчиво използване на природните ресурси
Чл. 21. (1) Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "Устойчиво използване на природните ресурси" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства при тяхното проектиране, изпълнение и разрушаване, са, както следва:
1. местоположение на сградата и транспортните връзки до нея, включително и по отношение на обслужващия стопанската дейност транспорт;
2. възможности за многофункционално използване на отделни структурни пространства от сградите при запазване на първоначално предвидената им основна функция;
3. използване на екологични съвместими природни ресурси и на строителни продукти, получени след рециклиране и подготовка за повторна употреба на строителни отпадъци;
4. ефективно управление на водите;
5. балансирано използване на естественото и изкуственото осветление и използване на фотоволтаични елементи;
6. постигане на биоразнообразие чрез използване на възможностите за изграждане на зелени покриви и фасадни стени;
7. ниво на контрол в етапите на проектиране, строителство, експлоатация и разрушаване;
8. прогнозиране на физическото и/или моралното стареене на строежа чрез мониторинг на състоянието му и оценка на разходите за полаганите грижи за неговото поддържане;
9. потенциални възможности за преустройство, реконструкция и модернизация;
10. опазване на защитените обекти и на недвижимите културни ценности;
11. създаване на екологосъобразна система за управление на опасни строителни отпадъци след разрушаване (например отпадъци, съдържащи азбест и тежки метали и излъчващи радиоактивност и др.п.).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.)
Строителството на сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства се извършва по начин, осигуряващ минимизиране образуването на строителни отпадъци и управлението на образуваните строителни отпадъци в съответствие с изискванията на
Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 2017 г. (ДВ, бр. 98 от 2017 г.).
(3) По реда на наредбата по ал. 2 се определят и задълженията за влагане в строежа на строителни продукти, получени след рециклиране и подготовка за повторна употреба на строителни отпадъци.
(4) Експлоатационните показатели на контролируемите параметри, свързани с "Устойчиво използване на природните ресурси", се оценяват за всяка една сграда при нейното проектиране, строителство и по време на нормалната и експлоатация и поддържане.
(5) Дълготрайността на строежите се определя като функционална зависимост от физическото и/или моралното стареене на строителната конструкция, на инженерните системи, инсталации и технологичното оборудване в резултат от поддържането на съответствието им с изискванията на действащите нормативни актове и експлоатационните характеристики на строителните продукти. Методика за определяне и оценка на експлоатационните показатели за дълготрайността на строежите е дадена в приложение № 2.
Част втора.
СГРАДИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА
Глава трета.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 22. (1) Видовете сгради за образование и наука, включени в обхвата на тази наредба, са, както следва:
1. детски ясли;
2. детски градини;
3. училища;
4. центрове за подкрепа за личностно развитие по смисъла на чл. 49, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование по смисъла на чл. 50, ал. 3 ЗПУО;
5. общежития;
6. висши училища.
(2) Наредбата не се отнася за сгради и съоръжения за постоянните научни звена, за академичните специализирани звена, общоакадемичните помощни звена и звената, извършващи стопанска дейност по Закона за Българската академия на науките.
Чл. 23. (1) Видът и капацитетът на сградите за образование и наука се определят в съответствие с изискванията на заданието за проектиране и специализираното законодателство.
(2) Сградите по ал. 1 се проектират така, че да има възможност за адаптиране към бъдещите промени по отношение на броя на децата, учениците или студентите, развитието на учебната програма и различните начини на учене и преподаване.
(3) В заданието за проектиране се определят най-малко:
1. видът на сградата за образование и наука съгласно номенклатурата на видовете строежи, определена в Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи;
2. броят на очакваните деца, ученици или студенти съгласно съответната актуална общинска програма за детските градини и ясли и перспективната програма на Министерството на образованието и науката (МОН) за средни и висши училища, съобразени с демографската даденост, за конкретната община или област и информация за актуалната необходимост от професионално подготвени кадри в съответната област, регион и/или производствени отрасли;
3. броят на структурните единици (паралелки, групи и др.) и броят на децата, учениците или студентите в една структурна единица;
4. учебният план - съгласно нормативните държавни образователни стандарти (ДОС);
5. необходимите учебни зони;
6. необходимите зони за извънкласни дейности, спорт, хранене, здравеопазване, администрация и др.;
7. специфичните изисквания към оборудването и обзавеждането на учебните помещения, в т.ч. класни стаи, зали за лекции, специализирани кабинети, лаборатории, изследователски сектори, учебно-производствени работилници и площите за извънкласни дейности, в съответствие със спецификата на учебния материал и заниманията;
8. специфичните изисквания при осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания, включително към регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование по смисъла на чл. 50, ал. 3 ЗПУО, предвижданите в тях технически средства и оборудване и допълнителни помещения;
9. броят на смените (определянето му е приложимо само за училищата).
Чл. 25. (1) Със заданието за проектиране на специални училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗПУО и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование за деца и ученици със СОП се определят:
1. видовете специални образователни потребности в резултат на увреждания и/или затруднения при обучението, за които трябва да се създадат необходимите условия за провеждане на учебния процес, при отчитане на специфичните изисквания на органите на МОН;
2. броят на децата и учениците по видове увреждания и/или затруднения при обучението;
3. специфичните основни и допълнителни елементи на подкрепящата среда - архитектурно-строителни работи, непредвидени с Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания;
4. необходимостта от основно и допълнително оборудване и обзавеждане, в т.ч.:
а) специални учебно-технически средства и апаратура, дидактически материали;
б) учебни помагала, специализирани софтуери и др.;
в) средства, подпомагащи учебните програми по специалните учебни предмети за децата и учениците с увреден слух - за индивидуално формиране и развитие на устната реч, за развитие на речта, музикални стимулации, фонетична ритмика и моторика, реч и предметна дейност;
г) средства, подпомагащи учебните програми по специалните учебни предмети за децата и учениците с нарушено зрение - за зрително подпомагане, за ориентиране и мобилност и полезни умения;
д) средства, подпомагащи индивидуални образователни програми;
е) други изисквания съгласно нормативните актове за обучението на деца и ученици със СОП;
5. необходимостта от помещения за индивидуална и групова работа, оборудвани с технически средства и дидактически пособия, кабинети за рехабилитация, за психолога, логопедичен кабинет, ресурсни и други специализирани кабинети за подпомагане на конкретните специални образователни потребности;
6. целодневна организация на учебния ден или има необходимост от общежитие (за специалните училища за обучение на ученици със сензорни увреждания) и специфичните изисквания за това в зависимост от видовете специални образователни потребности в резултат на увреждания и/или затруднения при обучението, за които трябва да се създадат необходимите условия.
(2) Специалните училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование за деца и ученици със СОП се проектират при спазване на специфичните изисквания на заданието за проектиране и на нормативните изисквания за проектиране на сградите за образование и наука, вкл. специфичните изисквания, свързани с конкретното предназначение на сградата.
(3) В зависимост от конкретните специални образователни потребности се осигурява:
1. визуална връзка между пространствата в учебната зона, като не се допускат прикрити пространства;
2. специален контрол на вратите на определени помещения;
3. недопускане на остри елементи и ръбове в оборудването и обзавеждането;
4. съобразяване на разположението на зоните за учене и почивка - да не са разположени в близост до рискови обекти (водни площи, реки и др.);
5. необходимото специализирано оборудване и обзавеждане.
(4) При проектирането на специални училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания и на регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование за деца и ученици със СОП се предвиждат средства за недопускане на нерегламентиран достъп до сградите, а при необходимост - и до отделни помещения в тях.
Глава четвърта.
ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА. ОБЩИ ФУНКЦИОНАЛНИ И ПЛАНИРОВЪЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 26. (1) При избора на урегулирани поземлени имоти (УПИ) за обществено обслужване в областта на образованието и науката се отчитат предвижданията на действащите подробни устройствени планове (ПУП) за предназначението и начина на устройство на отделните урегулирани поземлени имоти и параметрите на застрояването им.
(2) Преди изготвяне на заданието за проектиране за сградите за образование и наука се възлагат предварителни проучвания за оценка спазването на изискванията на ЗУТ и на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.).
(3) Сградите за образование и наука се разполагат при спазване на следните изисквания:
1. извън производствени територии и в поземлени имоти, отдалечени от източници на замърсяване (магистрали, булеварди, улици с интензивно движение, паркинги, инфекциозни болници, гробищни паркове, бензиностанции и др.);
2. с ориентация за оползотворяване на топлинни печалби от слънчево греене и за осигуряване на нормативното условие на защита от слънчево греене, включително когато е необходимо - чрез слънцезащитни приспособления, за осигуряване на топлинен и светлинен комфорт на обитателите;
3. (изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) сградите на училищата, детските градини и детските ясли се проектират на разстояние от уличната регулационна линия и съседните поземлени имоти, както следва:
а) по-голямо от 15 m - за частите от сградите с учебни помещения в училищата и за помещенията за занимални и спални в детските градини и детските ясли;
б) по-голямо от 5 m - за частите от сградите на училищата с неучебни помещения (например зони за спорт, хранене и др.);
в) по-голямо от 8 m - за частите от сградите на детски градини и детски ясли с помещения, различни от занимални и спални;
4. при разполагането на открити и закрити площадки за игра и/или за спорт към сградите за образование и наука се предвижда връзка с основната учебна сграда и максимално ограничаване на шума при ползването им върху учебния процес в учебните помещения;
5. видът, броят и размерът на игрищата върху откритите и закритите спортни площадки се определят в зависимост от видовете спортни игри, заложени в учебния план; при проектирането трябва да се постига оптимално съвместяване на игрищата чрез максимално припокриване на игралните полета на спортните игри, предвидени с учебния план;
6. предвижданите открити и/или закрити площадки за игра се проектират така, че да отговарят на изискванията на Наредба № 1 от 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра (ДВ, бр. 10 от 2009 г.);
7. (изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) при проектирането на нови сгради за образование и наука и при възможност при извършване на реконструкции на съществуващи сгради се предвиждат места за паркиране съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии (ДВ, бр. 7 от 2018 г.);
8. в близост до входа на сградите за образование и наука се предвижда пространство за паркиране на велосипеди; площта и броят на стоянките се съобразяват с местоположението и вида на сградата, с броя на учениците или студентите и с възможностите за достъп до нея с велосипеди.
(4) (Попр. - ДВ, бр. 13 от 2016 г.) Допуска се след технико-икономическа оценка устройване на детско заведение или училище в съществуващи сгради, които не отговарят на функционални и териториални изисквания, определени в тази наредба, при условие че сградите отговарят на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ и на експлоатационните показатели на контролируемите параметри за удовлетворяване на основните изисквания към тях.
(5) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Технико-икономическата оценка по ал. 4 за устройване на детско заведение или училище в съществуваща сграда представлява оценка на икономическата целесъобразност и ефективност на инвестиционното строително намерение след извършено обследване на съществуващата сграда за съответствие със следните изисквания:
1. образователните и здравните изисквания;
2. изискванията на нормативните актове за механично съпротивление и устойчивост на строежите, пожарната безопасност, опазването на околната среда, защитата от шум и икономията на енергия и топлосъхранение.
(6) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Допуска се в застроени урбанизирани територии със съществуваща инфраструктура, както и при пристрояване и/или промяна на предназначението на съществуващи сгради, разстоянията по ал. 3, т. 3 да се намалят до 5 m по буква "а" и до 3 m по букви "б" и "в" с мотивирано решение на общинския съвет въз основа на извършена технико-икономическа оценка в обхвата по ал. 5.
Чл. 28. (1) Сградите за образование и наука се оборудват със съвременни технически средства и технологии на преподаване в съответствие с учебния материал (електронни интерактивни бели дъски, LCD/DLР-3D проектори и DVD плейъри, кабелни мрежи и безжичен интернет, с възможност за видеоконферентна връзка и др.).
(2) Проектните решения за инсталиране на предвидените технически средства, съоръжения и технологии (в т.ч. за специализирани кабинети, лаборатории, изследователски сектори и учебно-производствени работилници и др.) се отразяват в съответните части на инвестиционния проект.
(3) Всяко учебно помещение в нови училища и висши училища, както и в съществуващите училища и висши училища (при възможност) се оборудва за ползване като компютърна зала.
(4) Компютърните кабинети се проектират с необходимата инсталация за свързване на предвидените със заданието за проектиране технически средства за осигуряване на дейността по учебния план.
(5) Когато се предвиждат езикови лаборатории, те се оборудват най-малко с аудиовизуална система, с дигитална техника и с интернет мрежа.
Чл. 29. При проектирането на зоната за хранене в училищата и във висшите училища се спазват специфичните изисквания на Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане, както следва:
1. зона за хранене се проектира, когато това се изисква със заданието за проектиране; зоната за хранене се планира в пряка връзка с учебната сграда, както и с възможност за самостоятелно ползване; осигуряват се отделен вход, гардероб със закачалки (по 0,10 m2/1 място за сядане), умивалня (1 мивка на 50 места в залата) и тоалетни за мъже и за жени (минимално по 2 клетки);
2. бюфет се проектира във всички училища и във висшите училища;
3. бюфетът и зоната за хранене се разполагат при възможност на партерния етаж и в близост до рекреационните площи и изходите на сградите за улеснение при зареждането с продукти;
4. зоната за хранене се оразмерява за 25 , 30 % от броя на учащите и преподавателите, като се предвиждат по 1,2 , 1,4 m2 на място;
5. видът на кухнята се определя със заданието за проектиране (самостоятелна кухня, кухня, ползваща полуфабрикати, кухня за подаване на храна, получена отвън);
6. за кухня за подаване на храна, получена отвън, помещението за раздаване на храна (разливна) се проектира с площ 40 - 60 m2.
Глава пета.
ФУНКЦИОНАЛНИ И ПЛАНИРОВЪЧНИ ИЗИСКВАНИЯ, В Т.Ч. СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ, КЪМ ОБЗАВЕЖДАНЕТО И/ИЛИ ТЕХНОЛОГИЧНОТО ОБОРУДВАНЕ
Раздел I.
Функционални и планировъчни изисквания към училищата
Чл. 31. (1) При проектирането на училищата се прилагат обемно-планировъчни схеми, които позволяват адаптиране на учебната база към промени в държавните образователни стандарти и броя на учениците.
(2) Сградите се проектират с многофункционално използваеми помещения, свързани в единна компактна структура.
(3) Помещенията и площите в учебните зони и в многофункционалната зона се проектират в съответствие с изискванията на заданието за проектиране за смените на обучение, като при липса на специални изисквания се предвижда прилагане на учебния план при едносменно обучение.
Чл. 32. (1) Площите и пространствата в училищата се групират в две обособени учебни зони и в една многофункционална зона, които се планират съобразно вида на училището и в зависимост от предвижданите в него степен, етапи и съдържание на училищното образование, както следва:
1. първа учебна зона за учебно-възпитателна работа в първия етап на основната степен, която включва учебните помещения и пространства за учениците от началния етап на обучение I - IV клас;
2. втора учебна зона за учебно-възпитателна работа, която включва учебните помещения и пространства за учениците от втория етап на основната степен - прогимназиален етап V - VII клас, и гимназиален етап VIII - XII клас;
3. многофункционална зона, която обхваща сектори и помещения за избираеми учебни часове (ИУЧ), извънкласни дейности, център за библиотечно-информационно обслужване и зони за спорт, хранене, здравеопазване, административно ръководство и отдих.
(2) Зоната за учениците от началния етап на обучение се предвижда функционално отделена, без вътрешни и външни връзки със зоната за ученици от прогимназиалния и гимназиалния етап на обучение.
Чл. 34. (1) В учебните зони се предвиждат учебни занимания по специализираните дисциплини на ЗУЧ и ФУЧ с цяла паралелка или на групи в съответствие с учебния план и специфичните изисквания на заданието за проектиране.
(2) Специализираните кабинети по учебните предмети "биология и здравно образование", "физика и астрономия" и "химия и опазване на околната среда" се проектират при възможност групирано един над друг в общата обемно-планировъчна схема на сградата.
(3) Специализираните кабинети по учебните предмети по ал. 2 се проектират с демонстрационен плот, с пряка връзка към хранилището и с връзки към обслужващите сградни инсталации в сградата (водопроводна и канализационна, електрическа и др.).
(4) Хранилищата към специализираните кабинети се проектират за съхраняване на предвидените по учебния план технически средства и помагала. Те се разполагат така, че да има удобна функционална връзка с кабинетите. Хранилищата се предвиждат и като работни помещения за учителите по съответния предмет.
(5) Подготвителни помещения се предвиждат съгласно заданието за проектиране и в съответствие с учебната програма. Подготвителните помещения се проектират за създаване на условия за предварително подготвяне на необходимите нагледни демонстрации в учебните часове. Те се разполагат във функционална връзка с лабораториите или кабинетите.
(6) Лаборатории към специализираните кабинети се предвиждат съгласно заданието за проектиране и в съответствие с учебния план. Те се устройват при възможност за съвместено ползване от специализираните кабинети съобразно спецификата на изучаваните дисциплини. Лабораториите се обзавеждат с маси със защитно покритие, инсталационно оборудвани и с надстроечни елементи.
(7) Кабинетите по музика и изобразително изкуство се проектират самостоятелни. В заданието за проектиране може да се предвиди ползването им за занятия по ИУЧ, например театрално и киноизкуство; репетиционна за хор и оркестър, художествена самодейност, хореография, моделиране и др. В специализираните училища по изкуствата и по културата към тези кабинети се предвиждат хранилища.
(8) Броят на езиковите лаборатории се определя в зависимост от учебния план и капацитета на училището.
(9) Площта, видът и оборудването на кабинетите по учебните предмети "домашен бит и техника", "домашна техника и икономика" и "технологии" ("технологии и предприемачество") се определят със заданието за проектиране. Те се устройват в приземния етаж на сградите, когато за изучаваните учебни предмети е необходимо да се осигури защита срещу шум и вибрации.
(10) Компютърните кабинети се проектират при възможност със северно, североизточно или източно изложение и по изключение южно изложение с осигурена подходяща защита от слънчево греене.
(11) Във всички учебни помещения се осигурява контролиран по електронен начин или от учител достъп до интернет мрежа.
Чл. 35. (1) Многофункционалната зона се проектира от отделни взаимносвързани сектори, осигуряващи работата в учебните зони и изпълнението на учебния план в основната и средната степен на обучение.
(2) Някои от секторите на многофункционалната зона може да не се предвиждат, като се вземат предвид изискванията на възложителя и на заданието за проектиране, както и възможностите за интегрирано ползване на съществуващи обекти в близост до училището, които предоставят непредвидените в инвестиционния проект дейности.
(3) Секторите с възможност за интегрирано ползване и от населението се определят със заданието за проектиране. За тези сектори се осигурява самостоятелно влизане и възможност за изолирането им при ползване в извънучебно време.
(4) При възможност отделните сектори и помещения в многофункционалната зона и площите към тях може да се ползват последователно, без да се смесват потоците от началната, прогимназиалната и гимназиалната степен на обучение.
(5) В съответствие с учебния план в многофункционалната зона се предвиждат помещения с универсален характер за дейности по ИУЧ, които не подлежат на практикуване в класни стаи, кабинети и лаборатории.
Чл. 36. (1) Зоната за спорт се устройва в многофункционалната зона на училищата и включва:
1. закрита зона за спорт, която се състои най-малко от закрити спортни площадки, санитарно-хигиенни помещения, съблекални, едно или повече складови помещения, канцелария и комуникационни площи;
2. открита зона за спорт, която се състои най-малко от открити спортни площадки.
(2) Откритите и закритите спортни площадки се проектират така, че да са достатъчни за прилагане на учебния план на съответното училище.
(3) Видът, размерът и броят на игрищата, обхванати от откритите и закритите спортни площадки, както и спортно-техническото оборудване се конкретизират със заданието за проектиране. Целта е при проектирането да се постигне оптимално съвместяване на игрищата чрез максимално припокриване на игралните полета на спортните игри, предвидени с учебния план и със заданието за проектиране. Видовете игрища и техните минимални размери по видове спортни игри в откритата зона за спорт са дадени в таблица 1.
(4) Закритата зона за спорт се обособява при възможност в самостоятелни обеми с топла връзка с учебната зона.
(5) В таблица 1 са дадени минималните изисквания към размерите на игрищата, които може да са част от закритите и откритите спортни площадки при проектиране на нови училища. Съобразно заданието за проектиране игрищата може да са с пълни размери или с размерите на тренировъчно игрище. За спортните училища игрищата може да се проектират само при спазване на изискванията на заданието за проектиране в случаите, когато те трябва да са с размери съгласно правилниците на съответните международни спортни федерации.
(6) Необходимият брой на складовете за игрални пособия, уреди и др. към закритата и откритата зона за спорт се предвижда в съответствие с изискванията на заданието за проектиране, като той е най-малко един към закритата зона за спорт. Складовете се разполагат в непосредствена близост до съответните зони и с минимални размери на вратата, както следва: широчина 2,0 m и височина 2,2 m.
(7) Съблекалните в зоните за спорт се проектират самостоятелни за младежи и девойки. В тях се предвиждат места за шкафчета и пейки за сядане.
(8) В зоните за спорт се предвиждат при възможност площи за обособяване на площадки за фитнес, аеробика и др.
(9) В закритите спортни площадки при необходимост се монтират устройства за лесно трансформиране на общата зала в 2 или 3 игрища.
Таблица 1
|
Размери на игрищата или на елементи от тях в зоните за спорт (спортни площадки)
|
|
№ по ред |
Видове игрища/елементи по спортни игри |
Размери,
m |
Необходима свободна височина*,
m |
Брой ученици/паралелки |
|
до 270 |
270 - 420 |
420 - 840 |
над 840 |
|
9 пара-лелки |
9 - 14 |
14 - 28 |
над 28 |
|
Брой игрища/елементи |
|
1. |
Лека атлетика |
|
1.1 |
Права писта |
5/60, 5/100 |
- |
1 |
1 |
2 |
2 |
|
1.2 |
Писта дълго бягане |
5/200, 5/250 |
- |
- |
1 |
1 |
- |
|
1.3 |
Сектор тласкане на гюле
- уширение при 40° |
дължина на сектора р = 22+2
широчина на сектора 13,0 |
-
|
- |
1 |
2 |
3 |
|
1.4 |
Трап, дълъг и троен скок
- пътека за засилване |
широчина на трап 8
широчина на пътека 5,5
дължина на пътека 40
дължина на трап 10 |
- |
1 |
1 |
2 |
2 |
|
1.5 |
Площадка висок скок
Радиус на сектора засилване |
22/30
R = 15,0 |
- |
- |
1 |
1 |
1 |
|
2. |
Баскетбол |
|
|
- |
2 |
2(3) |
3(4) |
|
2.1 |
Игрално поле |
15/28 |
7,0 |
|
|
|
|
|
2.2 |
Поле с осигурителните ивици |
19/32 |
|
|
|
|
|
|
2.3 |
Учебно-тренировъчно поле, вкл. осигурителните ивици |
17/28 |
|
|
|
|
|
|
3. |
Волейбол |
|
|
- |
1 |
2 |
2 |
|
3.1 |
Игрално поле |
9/18
|
7,0
12,5 |
|
|
|
|
|
3.2 |
Поле с осигурителните ивици |
19/34 |
|
|
|
|
|
|
3.3 |
Учебно-тренировъчно поле, вкл. осигурителните ивици |
13/28 |
8,0 |
|
|
|
|
|
4. |
Хандбал |
|
|
- |
1 |
1 |
1 |
|
4.1 |
Игрално поле |
20/40
|
9,0
12,5 |
|
|
|
|
|
4.2 |
Поле с осигурителните ивици |
22/44 |
|
|
|
|
|
|
4.3 |
Учебно-тренировъчно поле |
18/36 (когато е покрито) |
|
|
|
|
|
|
5. |
Футбол |
|
|
- |
- |
- |
1 |
|
5.1 |
Игрално поле |
73/105 |
25 - в средата
20 - до вратата |
|
|
|
|
|
5.2 |
Поле с осигурителните ивици |
77/113 |
|
|
|
|
|
|
5.3 |
Учебно-тренировъчно поле |
45/75 |
|
|
|
|
|
|
6. |
Футбол на малко поле |
|
|
- |
- |
1 |
1 |
|
6.1 |
Игрално поле |
15 ? 25/25 ? 42 |
|
|
|
|
|
|
6.2 |
Поле с осигурителните ивици |
18/38 |
|
|
|
|
|
|
6.3 |
Учебно-тренировъчно поле |
15/25 |
|
|
|
|
|
|
7. |
Тенис корт - единичен |
|
|
- |
- |
1 |
1 |
|
7.1 |
Игрално поле |
8,23/23,77 |
12,2 - в средата
3 - в края |
|
|
|
|
|
7.2 |
Поле с осигурителните ивици |
15,55/36,57 |
|
|
|
|
|
|
7.3 |
Учебно-тренировъчно поле, вкл. осигурителните ивици |
12,73/36,57 |
|
|
|
|
|
|
8. |
Тенис корт - на двойки |
|
|
- |
- |
1 |
1 |
|
8.1 |
Игрално поле |
10,97/23,77 |
12,2 - в средата
3 - в края |
|
|
|
|
|
8.2 |
Поле с осигурителните ивици |
15,55/36,57 |
|
|
|
|
|
|
8.3 |
Учебно-тренировъчно поле |
15,55/36,57 |
|
|
|
|
|
|
9. |
Тенис на маса |
|
|
2 |
3 |
4 |
6 |
|
9.1 |
Игрално поле |
7/14 |
5 |
|
|
|
|
|
9.2 |
Учебно-тренировъчно поле |
|
|
|
|
|
|
|
10. |
Народна топка |
12/24 |
|
1 |
1 |
2 |
2 |
|
11. |
Гимнастическа площадка, m2 |
|
|
200 |
600 |
700 |
1000 |
*Необходимата свободна височина се прилага в случаите, когато се предвижда игрищата да се изградят в закритите зони за спорт.
Чл. 37. (1) Като част от зоната за спорт може да се проектира закрит плувен басейн, когато това е предвидено със заданието за проектиране, като се обособява самостоятелно с топла връзка към учебните помещения.
(2) В закрития плувен басейн се предвиждат най-малко две санитарно-хигиенни помещения с душове и съблекални, едно или повече складови помещения, канцелария, комуникационни площи и технологични помещения за пречиствателните съоръжения и за складиране на материали и резервни части. Допуска се разполагането на помещенията към плувния басейн на два етажа.
(3) Във всяко санитарно-хигиенно помещение се предвиждат най-малко 4 душови клетки, тоалетна с най-малко по 4 клетки и по 1 мивка.
(4) Санитарно-хигиенните помещения с душове и съблекалните към плувните басейни се проектират отделно за младежи и девойки. В тях се предвиждат места за шкафчета и пейки за сядане и се оборудват най-малко с по три сешоара.
Чл. 40. (1) Библиотеките в училищата се проектират като център за библиотечно-информационно обслужване с достъп до световния интернет обмен на информация за осигуряване и насърчаване на самоподготовката на учениците и за създаване на условия за равен информационен старт.
(2) Със заданието за проектиране се определя обемът на елементите, изграждащи библиотечно-информационния център, съобразно образователната степен и методите на обучение.
(3) Когато в непосредствена близост до училището има обществена библиотека, характерът на фондовете може да се съобрази в заданието за проектиране по преценка на възложителя.
(4) Към библиотеките в училищата може да се проектира помещение за занимания с регламентиран интернет достъп за обучение и с места за самостоятелна работа и самоподготовка с използването на компютри.
Чл. 44. (1) При проектирането на сградите на професионалните гимназии, както и на училищата по изкуство, спорт, култура и други специални училища, се взема предвид съвременното ниво на развитие на съответната професионална или специална област с детайлно разработване на оборудването и обзавеждането на отделните помещения и кабинети за всяка от специалностите съгласно учебния план.
(2) Кабинетите и помещенията по учебните предмети за осигуряване на общообразователния минимум по учебния план, както и многофункционалната зона се проектират при спазване на общите изисквания към училищата съгласно тази наредба.
(3) Специфичните изисквания при проектирането на сградите на професионалните гимназии и на училищата по изкуство, спорт, култура и други специални училища се определят в съответствие с действащите държавни образователни стандарти към тях за съответното професионално образование и обучение, за придобиване на квалификация по съответната професия и за материално-техническата база. Тези изисквания се включват в заданието за проектиране заедно с допълнителни специфични изисквания, ако е необходимо, към учебните кабинети и/или учебните зали, производствените и/или учебните практики и др.
Чл. 45. (1) Възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати се проектират така, че да се създадат условия за възпитание, обучение, самоподготовка и нощуване съгласно Правилника за устройството и дейността на възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати (ДВ, бр. 71 от 2006 г.).
(2) Във възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати се предвиждат следните зони, пространства и помещения:
1. учебна зона за провеждане на учебния процес за завършване на основно или средно образование, както и за придобиване на професионална квалификация съгласно учебния план;
2. подходящо оборудвани и обзаведени работилници и помощни стопанства в зависимост от учебния план за професионално обучение;
3. многофункционална зона за организиране и провеждане на различни форми на извънкласна и извънучилищна дейност: кръжоци, спортни и туристически секции, състави за художествена самодейност, клубове по интереси и др.;
4. зони за живеене в общежитието към училището, трансформирани за малки самостоятелни интернатни групи, които включват за всяка интернатна група, както следва: спални за разполагане на 2 до 4 легла с осигурено лично пространство най-малко 6,5 m2/ученик (включително за лични вещи и дрехи), санитарно-хигиенно помещение и помещения за учебна работа, за отдих, за хранене, за съхранение на лични вещи, учебни помагала, помещение за възпитател и др.;
5. помещения за документация и работа на училищните комисии и екипи;
6. помещения за индивидуална и групова корекционно-възпитателна работа с малолетните и непълнолетните.
Чл. 46. (1) Функционалните изисквания към училищата са дадени в таблици 2 и 3, като в таблица 3 са посочени минимални стойности на функционални параметри, които се прилагат само ако съответните зони и помещения се изискват със заданието за проектиране.
(2) Площите на помещенията съгласно таблици 2 и 3 може да се комбинират с цел проектиране на гъвкави обемно-планировъчни схеми с хуманизирани пространства, създаващи възможност за реализиране на учебния план и за постигане на определените с наредбата и с нормативните актове в областта на образованието функционални предназначения на помещенията.
(3) Светлите площи, посочени в таблици 2 и 3, са минимални. Площите на помещенията и откритите площадки, които не са нормирани, се определят със заданието за проектиране.
Таблица 2
|
Функционални параметри за училища
|
|
№ по ред |
Параметър |
Стойност |
|
І. Общи архитектурно-строителни изисквания |
|
1. |
Етажност (височина) на училищната сграда:
а) в извънградски селища и в новозастроявани урбанизирани територии
б) в застроени урбанизирани територии |
<= 3 етажа
<= 4 етажа |
|
2. |
Специални училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания |
<= 1 - 2 етажа |
|
3. |
Светла височина на учебните помещения |
> 3,0 m; < 3,3 m |
|
4. |
Най-голяма широчина на класните стаи, осигуряваща необходимата осветеност:
а) при едностранно осветяване на стаята
б) при двустранно осветяване на стаята |
<= 7,2 m
<= 9,0 m |
|
5. |
Разположение на прозорците спрямо седящ ученик |
от лявата страна |
|
6. |
Височина на подпрозоречните зидове и первази |
0,90 m |
|
7. |
Естествено осветление при съотношение на нето (светла) остъклената площ към площта на пода на помещението (по-голяма остъклена площ може да се предвижда със заданието за проектиране) |
1/4 (1/3) |
|
8. |
Отстояние на най-отдалечените врати на учебните помещения до стълбищни клетки при дву- и триетажно застрояване (евакуационни пътища) |
< 30 m |
|
9. |
Вратите и техните елементи (заоблени дръжки) се проектират така, че да не застрашават учениците и да заемат от широчината на пътя за евакуация |
<= 0,2 m |
|
10. |
Широчина на вратите на учебните помещения (класни стаи, кабинети, лаборатории и др.) |
>= 1,0 m |
|
11. |
Широчина на вратите на административните помещения |
>= 0,9 m |
|
12. |
Широчина на вратите на складови, санитарно-хигиенни и други видове помещения |
>= 0,8 m |
|
13.
|
Ориентация по географска посока:
а) на класните стаи
б) на специализираните кабинети (по информатика, информационни технологии, компютърно моделиране, изобразително изкуство, музика, за изучаване на учебните предмети "домашен бит и техника", "домашна техника и икономика" и "технологии" ("технологии и предприемачество") и др.) и на центъра за библиотечно-информационно обслужване |
изток, югоизток, югозапад и запад
северозапад, север
и североизток |
|
ІІ. Първа зона за учебно-възпитателна работа за учениците от първия етап на основната степен - начален етап на обучение I - IV клас |
|
14. |
Класни стаи:
а) площ на 1 място - m2
б) брой места в едно помещение |
>= 2,0 m2/ученик
(52 - 60 m2)
26 ? 30 бр./помещение |
|
15. |
Брой на класните стаи за начален етап, по една класна стая за паралелка |
1 класна стая/паралелка |
|
16. |
Зони за отдих (рекреация):
а) за определяне на общата площ
б) за определяне на площта в отделно помещение с 13 - 15 места
в) като част от пространствата за отдих се предвиждат площадки за занимания на открито |
1,0 m2/ученик
2,0 m2/ученик
за 1/3 до 1/2 от
общия брой на учениците |
|
17. |
Хранилища за технически средства и материали |
18 ? 25 m2 |
|
ІІІ. Втора зона за учебно-възпитателна работа за учениците от втория етап на основната степен - прогимназиален етап V -VII клас, и от средната степен - гимназиален етап VIII - XII клас |
|
18. |
Класни стаи:
а) площ на 1 място - m2
б) брой места в едно помещение |
>= 2,0 m2/ученик
(52 - 60 m2)
26?30 бр./помещение |
|
19. |
Брой на класните стаи за прогимназиалния и гимназиалния етап на обучение към общия брой на паралелките |
70 % |
|
20. |
Езикови лаборатории:
а) площ на 1 място - m2
б) брой места в едно помещение |
>= 2,0 m2/ученик
26 ? 30 бр. |
|
21. |
Места за самостоятелна работа за 5 % от учениците:
а) при двусменен режим на обучение
б) при едносменен режим на обучение се ползват класните стаи |
>= 2,0 m2/ученик
- |
|
22. |
Кабинети по биология и здравно образование, физика и астрономия и химия и опазване на околната среда |
2,5 ? 3,5 m2/ученик |
|
23. |
Кабинети по "домашен бит и техника", "домашна техника и икономика" и "технологии" ("технологии и предприемачество") |
2,5 ? 3,0 m2/ученик |
|
24. |
Компютърен кабинет с интернет мрежа:
а) площ на 1 място - m2
б) брой места в едно помещение |
2,5 m2/ученик
15 ? 30 бр. |
|
25. |
Кабинети по музика и хореография:
а) площ на 1 място - m2
б) брой места в едно помещение |
2,2 m2/ученик
26 ? 30 бр. |
|
26. |
Кабинети по изобразително изкуство и моделиране:
а) площ на 1 място - m2
б) брой места в едно помещение |
2,2 m2/ученик
26 ? 30 бр. |
|
27. |
Хранилища за технически средства и материали, когато се изискват със заданието за проектиране, към съответните кабинети по биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, музика, хореография, изобразително изкуство и моделиране (използват се за кабинети от учителите по специализираните предмети, а част от хранилищата - за кабинети на учителите от 5 - 6 класни стаи) |
18 ? 25 m2 |
|
28. |
Лаборатории, когато се изискват със заданието за проектиране, към кабинетите по биология и здравно образование, физика и астрономия и химия и опазване на околната среда |
2,2 ? 2,5 m2/ученик
26 ? 30 бр. |
|
29. |
Подготвителни помещения към кабинетите по биология и здравно образование, физика и астрономия и химия и опазване на околната среда в профилираните училища - когато се изискват със заданието за проектиране |
18 ? 25 m2 |
|
ІV. Многофункционална зона - център за библиотечно-информационно обслужване (сектор) |
|
30. |
Читалня с каталог, вкл. с каталог на линкове към библиотеки с регламентиран свободен достъп |
за 5 % от учениците
1,8 ? 2,0 m2/читател |
|
31. |
Зала за подръчен фонд на свободен достъп, вкл. до електронни книги |
по 5 тома на хартиен носител/ученик |
|
32. |
Книгохранилище:
а) на хартиен носител
б) на електронен носител |
по 5 ? 8 тома/ученик
по 3 ? 4 тома/ученик |
|
33. |
Помещение за четене на електронни книги и с регламентиран интернет достъп |
за 2 % от учениците при площ
1,8 ? 2,0 m2/читател |
|
34. |
Площ за размножителна техника |
обща площ 4,0 ? 8,0 m2 |
|
V. Многофункционална зона - сектор "Административно ръководство, преподавателски състав и обслужване и поддръжка на сградата" |
|
35. |
Кабинет на директора |
18 ? 25 m2 |
|
36. |
Кабинет на помощник-директора |
18 ? 25 m2 |
|
37. |
Учителска стая, вкл. заседателна:
а) обща площ, или
б) оразмеряване за 40 - 65 % от учителите с единична площ |
36 ? 65 m2
2,0 ? 2,5 m2/учител |
|
38. |
Канцелария - деловодство |
18 ? 25 m2 |
|
39. |
Финансово-счетоводна служба |
18 ? 25 m2 |
|
40. |
Помещение за архив |
12 ? 18 m2 |
|
41. |
Стая на портиера |
5 ? 7 m2 |
|
42. |
Склад на сервизния техник - обслужване и поддръжка на сградата |
12 ? 18 m2 |
|
VІ. Многофункционална зона - сектор "Здравеопазване" |
|
43. |
Лекарски кабинет с обособено място за събличане |
18 ? 25 m2 |
|
44. |
Кабинет по дентална медицина |
18 ? 25 m2 |
|
45. |
Чакалня към лекарския кабинет и към кабинета по дентална медицина |
18 ? 25 m2 |
|
VІІ. Многофункционална зона - сектор "Спорт" |
|
46. |
Закрита зона за спорт
а) единица площ
б) брой места в една зала |
6 - 7 m2/ученик в залата
26 ? 78 бр. |
|
При реконструкция и доказана невъзможност за увеличаване на площта:
а) начален етап на обучение
б) прогимназиален и гимназиален етап на обучение |
162 ? 288 m2
486 ? 540 m2 |
|
При ново строителство:
а) начален етап на обучение
б) прогимназиален и гимназиален етап на обучение |
>= 288 m2
>= 540 m2 |
|
47. |
Съблекални:
а) площ
б) брой места в едно помещение |
2 х 18 m2
15 ? 20 бр. |
|
48. |
Душови помещения (когато такива са предвидени със заданието за проектиране - при ново строителство):
а) площ
б) душови клетки в едно помещение |
2 х 18 m2
8 бр. |
|
49. |
Склад за инвентар |
18 ? 25 m2 |
|
50. |
Помещение за учители със санитарен (хигиенен) възел с тоалетна и душ |
18 ? 25 m2 |
|
VІІІ. Комуникационни и обслужващи площи |
|
51. |
Обслужващи площи (коридори, рекреации, стълбища, санитарно-хигиенни помещения, гардероби, складове за училищен инвентар, портиерна, технически помещения, битови помещения за персонала по почистването и поддръжката, помещение за централно отопление, трансформаторен пост, главно ел. табло, акумулаторно помещение и др.) |
< 40 % от разгънатата застроена площ на училището |
|
52. |
Клозетни клетки в санитарно-хигиенните помещения
Клозетните клетки, предвидени за ползване от хора с увреждания, се проектират така, че да отговарят на изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания |
размери
0,95/1,30 m2
височина >= 2,20 m |
|
53. |
Брой на клозетните клетки/брой на паралелките |
1 клетка/паралелка или
1 клетка/20 ученички
1 клетка/30 ученици |
|
54. |
Писоари в мъжките тоалетни |
1 писоар/20 ученици |
|
55. |
Мивки към санитарно-хигиенните помещения |
1 мивка/60 ученици |
|
56. |
Клозетни клетки за преподавателите на етажа на администрацията |
1/20 мъже и 1/20 жени |
|
57. |
Помещение за чистачките със санитарен (хигиенен) възел към него с умивалник, клозет и душ (при ново строителство) |
12 ? 18 m2 |
|
58. |
Помещение за персонала по поддържането на сградата |
8 ? 10 m2 |
Таблица 3
|
Стойности на функционални параметри, които се прилагат само ако съответните зони и помещения се изискват със заданието за проектиране
|
|
№ по ред |
Параметър |
Стойност |
|
І. Многофункционална зона - сектор "Административно ръководство, преподавателски състав и обслужване и поддръжка на сградата" |
|
1. |
Гардероб за учителите |
0,3 m2/учител |
|
2. |
Офис към учителската стая |
5 ? 7 m2 |
|
3. |
Стая за срещи на учители с ученици и с родители |
12 ? 18 m2 |
|
ІІ. Плувен басейн към многофункционална зона - сектор "Спорт" |
|
4. |
Закрит плувен басейн:
а) площ
б) места |
450 ? 540 m2
26 ? 78 бр. |
|
5. |
Съблекални към плувния басейн:
а) площ
б) места в едно помещение |
2 х 18 m2
15 ? 20 бр. |
|
6. |
Душови помещения към плувния басейн:
а) площ
б) места в едно помещение |
25 m2
12 бр. |
|
7. |
Помещение за преподаватели |
18 m2 |
|
8. |
Помещение за съоръжения за пречистване на водата |
50 m2 |
|
9. |
Душове към плувния басейн |
1 душова клетка на трима души |
|
ІІІ. Комуникационни и обслужващи площи |
|
10. |
Гардероб за ученици - към всяка класна стая или общ
(гардеробът за ученици от I степен се предвижда отделно) |
0,20 ? 0,30 m2/ученик |
|
ІV. Многофункционална зона - сектор "Хранене" |
|
11. |
Столова се проектира за училища с повече от 180 ученици. |
|
|
12. |
В средни общообразователни училища с голям брой ученици (повече от 180 ученици) се предвиждат два бюфета - по един за: |
ученици от І степен с топли закуски
ученици от II и III степен |
|
|
За ученици от начална степен на обучение се обособява самостоятелна столова или отделно пространство в общата столова. |
|
V. Многофункционална зона - сектор "Извънкласни дейности" |
|
13. |
Състав и площи в сектора за извънкласни дейности:
а) зала
б) склад за инвентар към залата
в) съблекални гримьорни за представления към залата и др.
г) аудитория
д) клуб |
1,0 ? 1,1 m2/място
18 ? 25 m2
2 х (18 ? 25 m2)
2 ? 3 класа 75/100 m2
50 ? 75 m2 |
|
14. |
Капацитет на залата |
1/5 ? 1/3 от броя на учениците |
Раздел II.
Функционални и планировъчни изисквания към центрове за подкрепа за личностно развитие и регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование
Чл. 47. (1) Сградите на центровете за подкрепа за личностното развитие по смисъла на чл. 49, ал. 1 ЗПУО и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование по смисъла на чл. 50, ал. 3 ЗПУО се проектират за организиране на дейности, свързани с развитието на интересите, способностите и потребностите на децата и учениците в областта на науката, техниката, технологията, изкуствата и спорта (центрове за работа с деца, обединени детски комплекси, общински детски комплекси и др.), както и за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности (ресурсно подпомагане).
(2) Сградите на центровете по ал. 1 се проектират с до три етажа и при спазване на общите изисквания към сградите за образование и наука, на изискванията на нормативните актове, с които се регламентират устройството и дейността им, и на здравните изисквания към тях.
(3) При проектирането на центровете по ал. 1 се прилагат обемно-планировъчни схеми, които позволяват бързо и лесно адаптиране на материалната база към промени в изискванията за подготовката на децата и учениците, бъдещи промени в броя на децата и учениците и различни извънучилищни дейности.
Чл. 49. (1) Площите и пространствата в центровете за подкрепа за личностното развитие за организиране на дейности за развитието на интересите, способностите, компетентностите и изявата на децата и учениците в областта на науката, технологиите, изкуствата и спорта се организират като взаимно свързани сектори и помещения за извънучилищни дейности, център за библиотечно-информационно обслужване и зони за спорт, хранене, здравеопазване, административно обслужване и отдих при спазване на общите изисквания към сградите за образование и на изискванията на раздел I от тази глава към многофункционалната зона в училищата. Специфичните изисквания към секторите и помещенията за извънучилищни дейности се определят в заданието за проектиране.
(2) Видът и броят на секторите и помещенията се определят в заданието за проектиране, като се вземат предвид и възможностите както за интегрираното им ползване от населението, така и възможността за интегрирано ползване за някои дейности на съществуващи обекти в близост.
(3) За секторите с възможност за интегрирано ползване от населението се осигурява самостоятелно влизане и възможност за изолирането им при ползване.
Раздел III.
Функционални и планировъчни изисквания към висшите училища
Чл. 51. (1) Висшите училища се проектират при спазване изискванията на тази наредба към сградите за образование и наука и в съответствие със:
1. предвижданата структура и организация на висшето училище, в т.ч. предвижданите професионални направления и специалности и необходимата материална база за преподаването им, включително практическото обучение;
2. утвърдените държавни изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист" по съответното професионално(и) направление(я) и/или специалност(и) от регулираните професии, включително със зададена структура и брой на академичния състав и предвиждания брой на студентите.
(2) Видът и броят на помещенията и кабинетите във висшите училища, в т.ч. специфични изисквания към конферентни зали, лекционни зали (аудитории), специализирани и общи помещения за теоретична и практическа работа по учебния материал, лаборатории и изследователски сектори, специализирани библиотеки, кабинети за преподаватели, административно ръководство (ректорат, деканати, канцеларии, деловодство, финансово-счетоводна служба и др.) и други специализирани и технически помещения, се определят подробно в заданието за проектиране.
(3) При проектирането на висшите училища се отчита съвременното ниво на развитие на професионалните направления, в които е профилирано висшето училище, и специалностите, по които ще бъдат обучавани студентите, с детайлно разработване на оборудването и обзавеждането по помещения и кабинети за всяка от специалностите съгласно плана за обучение.
Чл. 52. (1) Площите, пространствата, залите за лекции, специализираните и общите помещения, лаборатории и изследователски сектори по професионални направления и/или специалности се групират при възможност в отделни обособени зони и/или отделни корпуси.
(2) Лаборатории и работилници, при които се предвижда монтаж и работа на тежки машини или доставка, обслужване и изпитване на тежки образци, изделия и продукти, се устройват на първия етаж или в отделни едноетажни корпуси на висшите училища.
(3) Специализираните и общите помещения за теоретична работа по учебния материал за до 40 студенти се проектират с площи от 40 до 85 m2 в зависимост от конкретните изисквания на специалностите от професионалните направления. Помещенията се проектират със светла височина при възможност 3,5 m.
(4) Площта на кабинетите за преподавателския състав се приема при средна норма от 15 до 24 m2 на преподавател.
(5) Лекционни зали (аудитории) се проектират, като се вземе предвид, че площта за един студент, включително площта за сядане и частта от общата площ на проходите и катедрата, е 0,80 - 0,95 m2 при по-свободно разполагане на местата, а при зали с повече от 800 места площта за един студент може да се приеме 0,60 m2.
(6) В зависимост от изискванията на заданието за проектиране, капацитета и спецификата на преподавания материал лекционните зали може да се проектират с амфитеатрално разположение на редовете за осигуряване на пълна видимост към вертикалните и хоризонталните информационно-демонстрационни площи. Наклонът на пода при амфитеатралните лекционни зали се приема 12 %. Всеки следващ ред, считано от демонстрационната площ към дъното на залата, се предвижда така, че да осигурява просвет към катедрата най-малко 0,12 m над стоящите от предходния ред.
(7) Специализираните помещения за практическа работа се проектират в зависимост от конкретните изисквания на специалностите от професионалните направления.
Раздел IV.
Функционални и планировъчни изисквания към детските заведения
Чл. 55. (1) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При проектиране на самостоятелна нова сграда на детско заведение или при реконструкция на съществуваща сграда етажността не трябва да е по-голяма от три етажа.
(2) Проектиране на трети етаж в сградата на детското заведение се допуска по изключение при използването му за административно-стопански цели за персонала. За осигуряване на достъпа до третия етаж се спазват изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, в частност изискванията за евакуационните пътища.
(3) Не се допуска допълващо застрояване в двора на детските заведения.
(4) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При преустройство на част от съществуваща сграда с друго предназначение, както и в части от новопроектирана сграда с друго предназначение, се допуска да се проектира детско заведение, когато сградата се намира в застроени урбанизирани територии със съществуваща инфраструктура и при спазване на здравните, противопожарните и образователните нормативни изисквания.
(5) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) В случаите по ал. 4 помещенията на детското заведение се проектират:
1. в първите два надземни етажа, когато детската градина е разположена в нежилищна сграда, като се допуска разполагането на административни помещения на третия етаж и на обслужващи помещения в подземния или полуподземния етаж, които да са в пряка връзка с помещенията на детската градина;
2. в първи надземен етаж, когато детската градина е разположена в жилищна сграда, като в полуподземния или подземния етаж се допуска разполагане на обслужващи помещения, които да са в пряка връзка с помещенията на детското заведение.
Чл. 56. (1) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Входовете и стълбищата в самостоятелните сгради на детските заведения се проектират, както следва:
1. за всеки две яслени групи и всеки четири градински групи се предвиждат отделен вход и стълбище;
2. за единствена яслена група в детското заведение при възможност се проектира отделен вход;
3. за педагозите и медицинския персонал се допуска да ползват входа за детски групи;
4. за стопанските служби се предвижда отделен вход;
5. за изолационното помещение при възможност се проектира отделен вход.
(2) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Когато детско заведение се разполага в част от сграда, за него се проектира най-малко един самостоятелен вход.
(3) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Когато детско заведение се разполага в част от сграда, се спазват изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на защита в случай на пожар на детското заведение спрямо частта от сградата с различен клас на функционална пожарна безопасност, както и осигуряване на защитни (безопасни) зони с възможност за поетажно преместване на хора при пожар или авария.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При двуетажни и триетажни сгради отстоянието от вратите на помещенията, в които пребивават деца, до стълбищата се съобразява с изискванията на чл. 44 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като при път за евакуация в една посока максималната дължина от вратата на най-отдалеченото помещение до вход в съседна защитена зона, в съседна безопасна зона или в евакуационно стълбище не трябва да превишава 20 m.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При проектиране на сградата на детското заведение се осигурява удобен достъп на децата между всяка от групите и зоната за спорт, игра и занимания с изкуство.
(6) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) За външни посетители се осигурява пряк достъп до административно-стопанските служби. Към обособените помещения за всяка група се осигурява самостоятелен подход, като не се допускат преходи от група в група.
Чл. 57. (1) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Светлата височина на помещенията в детските заведения е най-малко 2,6 m. За обслужващи помещения в детски заведения по чл. 55, ал. 4 и 5 се допуска височината на помещенията да се намали, но най-много до 2,3 m.
(2) Ориентацията на прозорците на помещенията е, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) за занимални - юг, изток и югоизток;
2. (нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) за спални - юг, изток и югоизток, а по изключение югозапад и запад;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) за зоната за спорт, игра и занимания с изкуство - във всички посоки, с изключение на север.
(3) Подпрозоречните зидове и первази се проектират с височина 0,6 m.
(4) При проектиране на нови сгради най-малко 50 % от прозорците се предвиждат с горни отваряеми крила и при отваряне на долните крила на долна хоризонтална ос.
(5) Естественото осветление се осигурява при съотношение на остъклената площ към площта на пода на помещението 1:3 - за занималните и спалните, и 1:4 - за тоалетните и коридорите (по-голяма остъклена площ може да се предвижда със заданието за проектиране).
(6) При необходимост се предвиждат предпазни мерки срещу заслепяване от дневна светлина чрез подходящо засенчване. За помещения с изложение юг, югозапад и запад се предвиждат подходящи слънцезащитни устройства с възможност за промяна в съответствие с конкретното ослънчаване.
(7) На прозорците се монтират обезопасяващи елементи (включително решетки).
Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) За всяка група в сградите на детските заведения се предвижда обособена зона, която включва съблекалня с преддверие и гардероб, занималня с кът за хранене, спалня, санитарно-хигиенно помещение и хранилище за помощни пособия и материали.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Помещенията за занимания с кът за хранене и спалните помещения на всяка група в детските заведения се проектират с площи съгласно таблица 4. В зависимост от конкретните условия при реконструкция на сградите се допуска отклонение ±10 % от площите, посочени в таблица 4. Допуска се обединяване на помещенията занималня с кът за хранене и спалня при спазване на здравните, противопожарните и образователните нормативни изисквания.
Таблица 4
|
№ по ред |
Помещения |
Целодневна и нощуваща група |
Полудневна група |
|
Необходима площ, m2 |
Необходима площ, m2 |
|
1. |
Занималня с кът за хранене |
> 110
не по-малко от
2+2 m2/дете |
> 55
не по-малко от 2 m2/дете |
|
2. |
Спалня в детска градина |
- |
|
3. |
Спалня в детска ясла |
не по-малко от 3,0 m2/дете |
- |
|
4. |
Съблекалня с преддверие и гардероб |
> 25 (не по-малко от 1 m2/дете) |
|
5. |
Тоалетна, умивалня и корито за измиване на крака с подвижен душ |
> 25 (не по-малко от 1 m2/дете) |
|
6. |
Хранилище за помощни пособия и материали |
в съответствие със заданието за проектиране |
(3) С непосредствена връзка помежду им се проектират съблекалнята със занималнята, съблекалнята с умивалнята и тоалетната и занималнята със спалнята.
(4) От занималнята се предвижда зрителна връзка към тоалетната чрез остъклена витрина, с долен ръб на разстояние 1,0 m от пода.
(5) Преддверието пред гардероба може да служи и за чакалня на родителите.
(6) Санитарно-хигиенното помещение се оборудва в съответствие с нормативните здравни изисквания към детските ясли и детските градини.
Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Закритите и откритите площадки за игра в детските заведения се проектират в съответствие с Наредба № 1 от 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Към детските градини се предвиждат закрити помещения за спорт и музикални занимания (зали) съгласно таблица 5 за ползване последователно от всички групи по учебен график. Видът и броят на необходимите помещения/зали се определят със заданието за проектиране съобразно учебния план. Помещенията/залите могат да се комбинират в зависимост от броя на групите в детската градина и при отчитане на чл. 61, ал. 3.
Таблица 5
|
№ по ред |
Помещения |
Площ, m2 |
Видове дейности |
|
1. |
Зала за спорт и музикални занимания (физкултурен салон) със склад и тоалетна |
> 80 m2 |
Физическа култура, игрова двигателна дейност, музика и игра, музикално-ритмични упражнения, подвижни игри, куклен театър, конструиране, тържества и др. |
|
2. |
Зала за игрова култура и пресъздаване |
> 80 m2 |
Игрова среда, артистично пресъздаване, пресъздаване, фолклорни игри, прожекции, драматизация, куклен театър, библиотека, фонотека и др. |
|
3. |
Зала за изобразително изкуство, конструктивно-технически и битови дейности |
> 50 m2 |
Рисуване, художествено възприемане и пресъздаване, конструиране и моделиране, обработка и свързване на материали, грижа за себе си и за дома и др. |
(3) Препоръчва се залата за спорт и музикални занимания (физкултурен салон) със склад и тоалетна да се разполага на първия етаж.
(4) С архитектурното и конструктивното решение на сградата на детското заведение се осигурява възможност при нужда за обединяване на помещенията за занимания или за обединяване на салона за спорт и музикални занимания с кабинет и др.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) В двора на детското заведение се предвиждат по една самостоятелна открита площадка за игра за всяка група и обща открита спортна площадка за ползване от всички групи по график.
(6) Общата открита спортна (физкултурна) площадка се проектира с големина в съответствие с капацитета на детското заведение и с препоръчителна площ за едно дете от 2,0 - 3,0 m2, но не по-голяма от 200 m2 за детски градини с до 4 групи, като за всяка група в повече площта се увеличава с 25 m2, но не повече от 300 m2.
(7) По преценка на възложителя в рамките на общата спортна площадка може да се предвиждат душове и басейн.
(8) При възможност спортната площадка се проектира на разстояние от спалните и занималните, по-голямо от 15 m.
(9) За децата на възраст 2,5 - 3 години за всяка група се осигурява открита площадка за игра. Площадките за всяка група деца на възраст от 3 до 6 години се оборудват в съответствие със структурата и обема на учебното съдържание по образователни направления, за различни художествено-творчески занимания.
(10) За откритите площадки за игра и за откритите спортни площадки се осигурява регулируемо изкуствено и подходящо естествено засенчване.
(11) Към сградите на детските градини се предвижда природен кът, а при възможност - и опитна градина.
Чл. 61. (1) Административните и медицинските помещения към детските заведения се проектират с минимална площ съгласно таблица 6. При брой на групите, по-голям от пет, площите може да се увеличават в зависимост от изискванията на възложителя. При по-малко от четири групи изолационното помещение се комбинира с лекарския кабинет и се предвижда едно комбинирано помещение за директора и за други служители от канцеларията.
Таблица 6
|
№ по ред |
Помещения |
Площ, m2 |
|
1. |
Кабинет на директор (или завеждащ детска ясла) |
12 |
|
2. |
Учителска стая (методичен кабинет) |
12 ? 16 |
|
3. |
Здравен кабинет в съответствие с изискванията на Закона за здравето и на нормативните актове за неговото прилагане |
16 |
|
4. |
Изолационно помещение със санитарен (хигиенен) възел в съответствие с изискванията на Закона за здравето и на нормативните актове за неговото прилагане |
12 |
|
5. |
Канцелария |
12 |
|
6. |
Склад |
по задание |
|
7. |
Помещение за колички |
по задание |
|
8. |
Гардероб, санитарен (хигиенен) възел и душ за персонала |
2 m2/човек |
(2) При реконструкция в зависимост от конкретните условия на строежа се допуска отклонение ±15 % от площите, посочени в таблица 6.
(3) Предвидените в таблици 4 - 6 площи на помещенията може да се комбинират с цел проектиране на гъвкави обемно-планировъчни схеми с хуманизирани пространства, създаващи възможност за по-добро реализиране на учебния план в детските заведения и за постигане на определените с тази наредба функционални предназначения на помещенията.
Чл. 62. (1) В детските заведения с 6 и повече групи към санитарния (хигиенния) възел за персонала се предвижда клетка за инвентара за почистване.
(2) Помещенията и складовете, свързани с изграждането, поддържането и обслужването на сградните инсталации, се определят съгласно заданието за проектиране.
(3) Стопанската площадка се проектира за оградено място за кофите за смет и за други стопански нужди със собствен вход в зависимост от конкретните потребности с площ до 30 m2.
Чл. 63. (1) Към детските заведения се предвиждат обслужващи помещения в съответствие с изискванията на заданието за проектиране - кухненски блок, пералня и котелно. При възможност обслужващите помещения се разполагат в сутерена, като се осигурява естествено осветление.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При проектирането на кухненския блок се спазват изискванията на нормативните актове в областта на хигиената на храните и здравните изисквания към детските ясли, детските градини и детските кухни. Кухненският блок, когато храната се приготвя на място в детското заведение, се проектира с обща площ най-малко 60 m2, като конкретната площ и функционални решения се определят с инвестиционния проект.
(3) В случаите, когато със заданието за проектиране се предвижда снабдяване с храна от външна кухня-майка, към всяка група се проектира помещение за приемане и разпределяне на храната при спазване на нормативните актове в областта на хигиената на храните и здравните изисквания.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Помещението за пералня, когато се изисква със заданието за проектиране, се проектира с обща площ 45 - 50 m2 и при спазване на Наредба № 12 от 2018 г. за здравните изисквания към обществените перални (ДВ, бр. 98 от 2018 г.).
(5) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При използване на външна специализирана пералня се спазват здравните изисквания към складовете за чисто и нечисто пране в детските градини и детските ясли.
Раздел V.
Функционални и планировъчни изисквания към общежития за ученици и студенти
Чл. 66. (1) Общежитията се разполагат в поземлените имоти така, че помещенията за постоянно обитаване да са ориентирани на изток, югоизток, юг, югозапад и запад.
(2) Обемно-планировъчната схема на общежитията се предвижда така, че да се отчитат възможностите за адаптиране или за промяна на функциите на помещенията.
(3) В общежитията се осигурява:
1. комуникация за общо ползване в хоризонтално и вертикално направление (входно пространство, портиер, коридори, стълбища, асансьори);
2. достъп до всяка самостоятелна жилищна единица и/или жилищна група.
Чл. 67. (1) За помещенията за постоянно обитаване с ориентация на запад и югозапад се предвиждат мерки за изкуствено засенчване.
(2) Светлата височина в помещенията за постоянно обитаване е і 2,6 m.
(3) Съотношението на остъклената част на прозорците в жилищните помещения към площта на помещението е най-малко 1/8.
(4) Общежитията за ученици се проектират до 4 етажа.
Чл. 68. Броят на обитателите в жилищните помещения се определя със заданието за проектиране при спазване на следните изисквания:
1. в общежитията за ученици - за 2 и за 3 души в 1 жилищно помещение;
2. в общежитията за студенти - за 1 и за 2 двама души в 1 жилищно помещение;
3. в общежитията за студенти, докторанти и преподаватели без деца и с деца - за семейства.
Чл. 69. (1) Помещенията за постоянно обитаване в общежитията се планират като самостоятелни жилищни единици или в жилищни групи.
(2) Към всяко помещение за постоянно обитаване се предвижда самостоятелно санитарно-хигиенно помещение с душ, тоалетен умивалник и тоалетна чиния.
(3) Към помещението за постоянно обитаване може да се предвиди кухненска ниша і 1,5 m.
(4) Когато помещенията за постоянно обитаване се планират в жилищни групи, броят на обитателите във всяка жилищна група се определя със заданието за проектиране.
(5) Препоръчителният брой обитатели в жилищните групи за ученици е 20 - 30 обитатели, а за студенти - 6 - 20 обитатели.
(6) За всяка жилищна група се предвиждат помещение за постоянно обитаване (спалня, преддверие и санитарно-хигиенно помещение), дневна (за социални контакти), занималня, кухня и санитарно-хигиенно помещение с връзка между тях.
(7) Във всяка жилищна група за учениците се предвижда жилищно помещение за възпитател с преддверие, санитарно-хигиенно помещение и кухненска ниша с обща площ 16 - 17,5 m2.
Чл. 71. В таблица 7 са дадени минималните нето площи на обитател за оразмеряване на жилищните помещения.
Таблица 7
|
№ по ред |
Видове жилищни помещения |
Минимална площ на обитател в жилищно помещение, m2 |
|
1. |
Жилищно помещение за 1 обитател с място за работа:
а) за студенти, с преддверие и санитарно-хигиенно помещение
б) за студенти, с преддверие, санитарно-хигиенно помещение и кухненска ниша |
13 - 16
16 - 17,5 |
|
2. |
Жилищно помещение за 2 обитатели с място за работа:
а) за ученици, с преддверие и санитарно-хигиенно помещение
б) за студенти, с преддверие и санитарно-хигиенно помещение
в) за студенти, с преддверие, санитарно-хигиенно помещение и кухненска ниша |
8,0 - 10,0
8,0 - 10
9,5 - 12 |
|
3. |
Жилищно помещение за 3 обитатели с място за работа:
а) за ученици, с преддверие и санитарно-хигиенно помещение
б) за студенти, с преддверие и санитарно-хигиенно помещение - само при реконструкция |
7,5 - 8,5
7,5 - 8,5 |
|
4. |
Самостоятелна жилищна единица за семейство без дете |
30 - 32 |
|
5. |
Самостоятелна жилищна единица за семейство с дете |
33 - 38 |
Чл. 72. (1) Комуникационните площи, които включват коридори, стълбища, общи зони за занимания и отдих, портиерна, асансьори и др., заемат до 20 % от нето площта на сградата.
(2) В общежитията се предвиждат зони за хранене, спорт, търговия, битови и други услуги, когато това се изисква със заданието за проектиране и съгласно определените в него изисквания.
Чл. 73. (1) В таблица 8 са дадени минималните площи на обитател за оразмеряване на различни видове помещения, които може да се предвиждат във или извън жилищните групи в общежитията.
Таблица 8
|
№ по ред |
Помещения |
Минимална площ на обитател, m2 |
|
1. |
Дневна |
0,45 - 0,80 |
|
2. |
Занималня за ученици |
0,90 - 1,20 |
|
3. |
Кухня (когато жилищното помещение е без кухненска ниша) |
0,30 - 0,35 |
|
4. |
Помещение за пране, сушене и гладене |
0,65 - 0,80 |
|
5. |
Обща площ на помещенията за административно-битово обслужване |
0,62 - 1,57 |
|
6. |
Обща площ на помещенията за културни и младежки дейности |
0,40 - 0,90 |
(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) В таблица 9 са дадени показатели за общата площ на обитател за помещенията за административно-битово обслужване, културни и младежки дейности в общежитията в зависимост от броя на обитателите в общежитието.
Таблица 9
|
№
по ред |
Помещения |
Обща площ в m2 на обитател в общежития с брой обитатели |
|
50 |
100 |
200 |
400 |
600 |
1000 |
|
1. |
Входно пространство |
0,35 |
0,30 |
0,18 |
0,16 |
0,14 |
0,12 |
|
2. |
Помещения за административно обслужване |
0,20 |
0,18 |
0,14 |
0,10 |
0,09 |
0,06 |
|
3. |
Битови помещения за обслужващ персонал с гардероби и санитарно-хигиенно помещение |
0,20 |
0,15 |
0,08 |
0,045 |
0,035 |
0,03 |
|
4. |
Складове за лични вещи на обитателите, спортни принадлежности и др. |
0,45 |
0,42 |
0,40 |
0,37 |
0,35 |
0,32 |
|
5. |
Склад за нечисто пране |
0,10 |
0,09 |
0,06 |
0,04 |
0,03 |
0,025 |
|
6. |
Склад за чисто пране |
0,07 |
0,06 |
0,04 |
0,025 |
0,02 |
0,02 |
|
7. |
Склад за инвентар |
0,12 |
0,10 |
0,08 |
0,05 |
0,04 |
0,03 |
|
8. |
Помещение за битови отпадъци на ниво терен |
0,08 |
0,06 |
0,04 |
0,025 |
0,02 |
0,015 |
|
9. |
Помещения за социални контакти, младежки и културни дейности |
0,90 |
0,80 |
0,70 |
0,60 |
0,50 |
0,40 |
Глава шеста.
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНСТАЛАЦИИТЕ В СГРАДИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА
Чл. 77. (1) В помещенията за достъп на деца в детските заведения и в училищата за началния етап на обучение I - IV клас се предвиждат контакти със защитени съединения и защитени елементи срещу директен допир.
(2) В детските заведения се предвиждат телефонна и интернет връзка в кабинета на директора, лекаря, канцеларията и учителската стая.
(3) На входовете на детските заведения се предвиждат елементи за връзка със сигнална инсталация за комуникация с кабинета на директора, с канцеларията и с гардеробните на групите.
(4) Със заданието за проектиране се обосновава необходимостта от предвиждане на сигнални и охранителни инсталации и инсталации за видеонаблюдение.
Чл. 79. (1) При проектирането на системи за отопление, вентилация и климатизация на нови сгради или при реконструкцията на съществуващи сгради за образование и наука освен изискванията на тази наредба се спазват и изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (Наредба № 15 от 2005 г.) (ДВ, бр. 68 от 2005 г.).
(2) Училищата, детските градини и ясли и висшите училища се осигуряват след технико-икономическа обосновка със системи за централно или локално отопление, със системи за вентилация и/или климатизация за спазване на изискванията за факторите на средата. Минималните изисквания към параметрите на микроклимата, свързани с отоплението, вентилацията и климатизацията на типични помещения по видове сгради за образование и наука, са дадени в таблица 10.
(3) Помещенията в училища, детски градини и ясли и висши училища се климатизират, когато това е предвидено в заданието за проектиране. В тези случаи системите за климатизация се проектират при относителна влажност на въздуха до 70 % включително.
(4) Минималният дебит на пресния въздух, определен за конкретни помещения съгласно таблица 10, се осигурява чрез механична вентилация и при условие че въздухът се замърсява само вследствие на пребиваващите хора. Необходимото количество пресен въздух, подаван в помещенията чрез вентилационната система, се определя в заданието за проектиране в зависимост от категорията на топлинната среда съгласно Наредба № 15 от 2005 г.
Глава седма.
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕКСПЛОАТАЦИОННИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА КОНТРОЛИРУЕМИТЕ ПАРАМЕТРИ ЗА УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СГРАДИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА
Чл. 81. (1) Стените на учебните и работните помещения, както и комуникационните и обслужващите помещения и пространства се предвиждат с гладко, матово и устойчиво на дезинфекция покритие.
(2) Стените на помещенията с мокри процеси (тоалетни, кухни и перални) се облицоват с водонепропускливи строителни продукти на височината на вратите.
(3) Стените се боядисват в пастелни тонове, с коефициент на отражение на повърхността 0,4 (за директно осветление) и 0,8 (за индиректно осветление), а таванът се боядисва в матовобял цвят с коефициент на отражение на повърхността 0,7 - 0,8.
Чл. 84. (1) Учебните помещения в сградите за образование се проектират така, че да се осигури ъгъл между зрителния лъч и фронталната учебна площ, както следва:
1. хоризонтален < 67°;
2. вертикален < 33°.
(2) С оглед запазване зрението на учениците се спазват следните изисквания:
1. разстоянието от пода до долния ръб на монтиране на учебната дъска е, както следва:
а) за ученици от I - IV клас - 75 - 80 сm;
б) за ученици от IV - VIII клас - 80 - 85 сm;
в) за ученици от IX - XI клас и за студенти - 85 - 90 сm;
2. отдалечеността на учениците от учебната дъска (стена) е, както следва:
а) за класни помещения:
- минимална - 2,00 m;
- максимална при едностранно остъкляване - 7,20 m;
- максимална при двустранно остъкляване - 9,00 m;
б) за аудитории в училища:
- минимална - 2,40 m;
- максимална - 12,00 m;
в) за аудитории във висши училища:
- минимална - 2,40 m;
- максимална - съобразно капацитета на залата.
(3) Минималната отдалеченост на студентите от учебната дъска е 2 m, а максималната отдалеченост е в зависимост от предвидените технически средства (мултимедия и др.) за осигуряване на добра видимост от последния ред на аудиторията.
Чл. 87. (Попр. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Изчислителните параметри на микроклимата в учебните помещения по видове сгради за образование и наука съответстват най-малко на параметрите за най-ниската категория на топлинна среда за съответния вид сграда съгласно категориите, определени в Наредба № 15 от 2005 г., или при по-високи изисквания се осигуряват параметрите, определени в заданието за проектиране. Минималните изисквания към параметрите на микроклимата за типични помещения по видове сгради за образование и наука са дадени в таблица 10.
Таблица 10
|
Помещение |
Температура на усещането |
Минимален дебит на пресния въздух
|
|
лято |
зима |
|
°С |
°С |
l/s . m2 |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
1. Училища, висши училища |
|
1.1 |
Класни стаи, специализирани кабинети |
24,5 ± 2,5 |
22 ± 3 |
2,4 |
|
1.2 |
Лаборатории към специализирани кабинети |
24,5 ± 2,5 |
22 ± 3 |
2,4 |
|
1.3 |
Хранилища към специализирани кабинети |
22 ? 27 |
18 |
- |
|
1.4 |
Компютърни кабинети и езикови лаборатории |
22 ? 27 |
22 ± 2 |
4,2 |
|
1.5 |
Лекционна зала (aудитория) |
24,5 ± 2,5 |
22 ± 3 |
6,4 |
|
1.6 |
Закрита зона за спорт |
22 ? 27 |
18 |
4,2 |
|
1.7 |
Театрални и киносалони |
24,5 ± 2,5 |
20 ± 3 |
2,4 |
|
1.8 |
Библиотека |
24,5 ± 2,5 |
22 ± 3 |
2,4 |
|
1.9 |
Книгохранилище |
28 ? 30 |
18 |
- |
|
1.10 |
Кабинети за преподаватели и административни кабинети |
24,5 ± 2,5 |
22 ± 3 |
0,8 |
|
1.11 |
Лекарски кабинет |
24,5 ± 2,5 |
22 ± 3 |
0,8 |
|
1.12 |
Бюфет |
- |
18 ± 2 |
- |
|
1.13 |
Санитарно-хигиенни помещения, вкл. тоалетни и помещения с мивки |
- |
20 ± 2 |
- |
|
1.14 |
Душови помещения към зоните за спорт |
- |
25 ± 2 |
- |
|
1.15 |
Съблекални към зоните за спорт |
- |
22 ± 2 |
- |
|
1.16 |
Коридори и стълбища |
- |
10 ? 20 |
- |
|
1.17 |
Входни антрета |
- |
10 ? 20 |
- |
|
1.18 |
Гардеробни помещения |
- |
20 ± 2 |
- |
|
1.19 |
Работилници |
22 ? 27 |
18 ± 2 |
- |
|
2. Детски заведения |
|
2.1 |
Изолационно помещение със санитарен (хигиенен) възел |
23,5 ± 2,5 |
20,0 ± 3,5 |
- |
|
2.2 |
Спалня, занималня и кът за хранене в детски ясли и детски градини |
23,5 ± 2,5 |
20,0 ± 3,5 |
2,8 |
|
2.3 |
Закрити помещения за спорт или за музикални занимания |
-
|
20 ± 2 |
4,2 |
|
2.4 |
Съблекалня с преддверие и гардероб |
|
20 ± 2 |
- |
|
2.5 |
Тоалетна и умивалня |
- |
25 ± 2 |
- |
|
2.6 |
Здравен кабинет |
23,5 ± 2,5 |
20,0 ± 3,5 |
0,8 |
|
2.7 |
Коридори и стълбища |
- |
10 ? 20 |
- |
|
2.8 |
Административни помещения |
- |
22,0 ± 3,0 |
0,8 |
|
2.9 |
Помещение за приемане и разпределяне на храна |
- |
18 ± 2 |
- |
|
2.10 |
Складови помещения към перални |
- |
18 ± 2 |
- |
|
2.11 |
Кухненски блок (подготовка на храна до 15 деца) |
- |
15 ± 2 |
- |
|
2.12 |
Кухненски блок (подготовка на храна над 15 деца) |
- |
15 ± 2 |
- |
|
2.13 |
Пералня (с капацитет за изпиране на пране за до 150 деца) |
- |
18 ± 2 |
- |
|
2.14 |
Пералня (с капацитет за изпиране на пране за над 150 деца) |
- |
18 ± 2 |
- |
|
2.15 |
Басейн |
28 ± 2 |
28 ± 2 |
10 |
|
2.16 |
Съблекалня към басейн |
- |
25 ± 2 |
- |
|
Забележки:
1.Температурата на въздуха в помещението може да се приеме приблизително равна на температурата на усещане.
2. При проектирането на сградите за изчислителна температура може да се използва най-високата температура от температурния обхват през лятото и най-ниската температура през зимата, в случай че със заданието за проектиране не са предвидени други стойности.
3. Температурите през зимата за стълбищни клетки и помощни помещения са в границите от 10 до 20 °C.
4. Температурите през лятото са препоръчителни освен в случаите, когато със заданието за проектиране са определени изисквания за целогодишно осигуряване и поддържане на параметри на микроклимата, вкл. са определени интервалите от време, изискващи охлаждане в летен режим. В тези случаи температурите за лято са задължителни.
5. Смукателната вентилация в закрити помещения за спорт и музикални занимания е прекъсната освен в случаите, когато със заданието за проектиране се предвижда непрекъсната общообменна смукателно-нагнетателна вентилация. В тези случаи дебитът на пресния въздух е не по-малко от 60 m3/h човек в часовете за спортна или друг вид тренировъчна дейност.
6. Помещенията, за които има изисквания за минимален дебит на пресния въздух, се осигуряват:
а) в нови сгради - с механична вентилация;
б) в съществуващи сгради без изградена вентилационна система - с естествена вентилация или с принудителна вентилация, когато при основно обновяване, основен ремонт или реконструкция със заданието за проектиране е предвидено пресният въздух да се доставя по механичен начин от системи със или без въздухопроводи. Вентилационните агрегати трябва да са с висока енергийна ефективност и да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1253/2014 на Комисията от 7 юли 2014 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на вентилационни агрегати.
7. В занималните на детските градини и в класните стаи на класовете от първи до четвърти на училищното образование минималният дебит се осигурява със 100 % пресен въздух без рециркулация.
8. В басейните се осигурява 100 % пресен въздух, подналягане, температура на въздуха не по-висока от 30 °С и относителна влажност 50 - 70 %.
9. Дебитът на изсмуквания въздух от тоалетни, бани, санитарно-хигиенни помещения, помещения с мивки и перални трябва да осигурява от 4- до 6-кратен въздухообмен. |
Чл. 89. (1) Осветеността на повърхностите при естествено, изкуствено и смесено осветление в различните учебни зони се предвижда така, че да отговаря на нормираната осветеност на помещенията за изпълняваната дейност по всяко време на денонощието през цялата година.
(2) Естественото осветление в училищата и помещенията за теоретична и практическа работа във висшите училища се осигурява при съотношение на остъклената (светлата) площ към площта на пода на помещението най-малко 1:4 (1:3 - по-голяма площ може да се предвижда със заданието за проектиране).
(3) В детските градини и детските ясли естественото осветление се осигурява при съотношение на нето (светлата) остъклената площ към площта на пода на помещението най-малко 1:3 за занималните и спалните и 1:4 за тоалетните и коридорите.
(4) Интериорът се предвижда с цветове със светли тонове с оглед постигане на по-голям коефициент на отразяване.
(5) За постигане на нормираната осветеност на работното място при необходимост се осигурява допълнително местно осветление.
(6) За помещенията по учебни предмети, за които има повишени изисквания към възприемане на естествените цветове ("изобразително изкуство", "биология и здравно образование", "физика и астрономия", "химия и опазване на околната среда", висши художествени училища и др.), се предвиждат светлинни източници с подходящ спектър, съобразен със спецификата на предмета.
(7) С инвестиционния проект се определя коефициентът на запаса на осветителните уредби и се отчитат всички данни, необходими за определяне на неговата стойност. С проекта се определя и разположението на осветителните тела съобразно изискванията за помещението, като се съставя подробен план за обслужване и поддръжка, който съдържа интервалите за смяна на светлинните източници, почистването на прозорците и осветителните тела и помещението, както и методите и техническите средства за изпълнение на почистването.
(8) При осигурена вентилация на вътрешните помещения в училищата и висшите училища се допуска непряко естествено осветление за коридори, спомагателни, складови и душови помещения, умивални и съблекални, за които се предвижда изкуствено осветление. В детските заведения се допуска складовете, офисите и санитарните (хигиенните) възли за персонала да са без естествено осветление.
(9) Входовете на сградите се осветяват.
(10) При проектиране на осветителните уредби се спазват параметрите, дадени в таблица 11, както следва:
1. стойност на средната поддържана осветеност върху работната повърхност Еm;
2. обобщена степен на заслепяване (яркостен дискомфорт) UGR;
3. индекс на цветопредаване Ra = 80, с изключение на т. 7 от таблица 11.
Таблица 11
|
№ по ред |
Вид на помещението, задача или дейност, повърхност |
Em, lx |
UGR |
|
|
Детски градини и детски ясли, училища, учебни сгради |
|
|
|
1. |
Помещения за игра в детски градини и детски ясли, помещения за ръчен труд |
300 |
19 |
|
2. |
Спални помещения в детски градини и детски ясли |
200 |
19 |
|
3. |
Класни стаи, занимални, учебни помещения (по информатика, музика, чужди езици и др.)* |
300 |
19 |
|
4. |
Учебни помещения във вечерни (сменни) училища* |
500 |
19 |
|
5. |
Лекционни зали, катедри за демонстрация, зали по изкуства и чертожни зали* |
500 |
19 |
|
6. |
Стенни дъски - избягват се огледални отражения |
500 |
19 |
|
7. |
Зали по изкуства в училища по изкуства и висши художествени училища (цветова температура >= 5000 К), Ra = 90 |
750 |
19 |
|
8. |
Учебни помещения за практически упражнения и лаборатории, учебни работилници |
500 |
19 |
|
9. |
Подготвителни помещения и работилници |
500 |
22 |
|
10. |
Входни пространства, общи помещения за ученици и студенти и за зали |
200 |
22 |
|
11. |
Зони за движение, коридори |
100 |
25 |
|
12. |
Стълби |
150 |
25 |
|
13. |
Учителски стаи |
300 |
19 |
|
14. |
Библиотеки: библиотечни лавици |
200 |
19 |
|
15. |
Библиотеки: зони за четене |
500 |
19 |
|
16. |
Помещения за учебни помагала, складове |
100 |
25 |
|
17. |
Закрити спортни площадки** |
300 |
22 |
|
18. |
Санитарни помещения, гардероби |
200 |
25 |
|
19. |
Столови за хранене |
200 |
22 |
|
20. |
Кухни |
500 |
22 |
Забележки:
* Осветителната уредба се проектира така, че да може да се управлява.
** В специфични случаи се спазват изискванията на EN 12193.
За помещенията или повърхностите, непосочени в таблица 11, се приемат стойностите за подобна сравнима ситуация.
(11) Аварийното осветление за евакуация се изпълнява съгласно изискванията на чл. 55 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
(12) При изпълнение на осветителните уредби в помещенията на детските заведения се осигурява:
1. допълнително изкуствено местно осветление в лекарския кабинет, в изолационната и в кабинета на директора;
2. дежурно осветление, чиито осветителни тела са на височина над 1,8 m и с не повече от 0,6 lx хоризонтална осветеност на височина 0,5 m в помещенията, предназначени за нощуване на децата;
3. евакуационно осветление;
4. светлинни източници със спектър, близък до естественото осветление - в един от кабинетите.
(13) Осветителните тела се обезопасяват. Във физкултурните салони осветителните тела се осигуряват със съответната механична защита срещу удар.
Чл. 90. (1) Когато в сградите за образование и наука се проектират помещения за съхранение и използване на опасни вещества, се спазват нормативните изисквания при съхранението на опасни химични вещества и смеси, както и специфичните изисквания в заданието за проектиране по отношение на предвижданите за използване опасни вещества към вентилацията, пожарната безопасност, осветлението, осигуряването на техническите средства за поддържане и контрол на специфични параметри на микроклимата и за улавяне, събиране или третиране и др.
(2) В специализираните кабинети и в помещенията за практически упражнения се осигурява улавяне, отвеждане или неутрализиране на опасните вещества, които се отделят по време на опит под формата на газове, пари или прах.
(3) В кабинетите по технологии, в които се очакват опасни концентрации на прах (например кабинетите за обработка на дърво), се проектира смукателна вентилация за прах.
Чл. 92. (1) В случаите, когато сградите за образование са разположени в близост до улици от първостепенната и второстепенната улична мрежа, достъпът до тях се обезопасява чрез предпазни парапети на тротоара и се изграждат или монтират средства за ограничаване на скоростта на движение (отклонения и препятствия, разположени напречно на платното за движение) в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-10 от 2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях (ДВ, бр. 56 от 2012 г.).
(2) При осигуряване на достъпа на учениците от началните класове до училищата не се допуска пресичане на главни градски улици на едно ниво. С проекта се предвиждат мероприятия за обезопасяване по предписание на службите, определени от министъра на вътрешните работи, за контрол по спазване на правилата за движение съобразно пътнотранспортната обстановка, съгласувано с администрациите, управляващи пътя.
(3) Дворът на сградите за образование и наука се огражда с ограда, която се поддържа в изправност, за недопускане влизането на външни лица и животни.
(4) Оградата на училищата се проектира с плътна и неплътна част, като неплътната част е с достатъчна височина (3,0 - 4,0 m) за задържане на топките, с които се играе в двора.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Оградата на детското заведение се предвижда с минимална височина 1,6 m. Когато детската градина или детската ясла се разполага в част от сграда, се допуска частично ограждане на площта от двора, ползван от детската градина или ясла. Не се допускат изцяло плътни огради.
(6) Оградите се проектират така, че да не позволяват катерене и без възможност за захващане и стъпване в хоризонтални елементи.
Чл. 93. (1) При проектирането на нови сгради за образование и наука освен нормативните изисквания за проектиране и изграждане на достъпна архитектурна среда се спазват и следните специфични изисквания към отделни конструктивни елементи:
1. коридорите са със светла широчина от 2,40 до 3,60 m;
2. рамената на стълбищата са с широчина най-малко 1,40 m;
3. максималната височина на стъпалата е 16 сm;
4. дълбочината на стъпалото е 28 сm;
5. наклонът на стълбищните рамена или съотношението на вертикалния (Н) и хоризонталния (В) размер на стъпалата са по-малки от 1:2 и 2Н + В = 59 - 65 сm;
6. броят на стъпалата в стълбищните рамена е от 3 до 16 стъпала;
7. височината и широчината на стъпалата се проектират постоянни;
8. междинните стълбищни площадки се предвиждат с минимална широчина, равна на прилежащите и стълбищни рамена;
9. светлата височина на учебните помещения е не по-малка от 3 m и не по-голяма от 3,30 m.
(2) При реконструкция на съществуващи сгради, в които има единични стъпала или разлика в нивата, се осигуряват достъпни маршрути в съответствие с нормативните изисквания за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с намалена подвижност, включително за хората с увреждания.
Чл. 94. (1) В детските градини, в детските ясли и в училищата с учебни зони за начална степен на обучение I - IV клас се предвиждат двойни парапети с височина на ръкохватките 0,9 m и 0,5 m с подходящ профил за лесно обхващане.
(2) Парапетите на открити тераси в сградите за образование и наука са с височина не по-малка от 1,40 m. Терасите в детските заведения се обезопасяват, както и се оборудват със сенници за ползването им за игри на открито.
(3) Стълбеният просвет (между две рамена) не трябва да надвишава 0,12 m.
(4) Стълбищните парапети се проектират с височина не по-малка от 1,10 m и 1,20 m за деца от началната степен на обучение І - ІV клас.
(5) Не се допуска хоризонталното разчленяване на парапета, както и наличието на детайли по него, които позволяват катерене, пързаляне, провиране, седене и поставяне на обекти върху тях. Отворите между вертикалните елементи на стълбището са не по-големи от 0,09 m.
(6) В нови сгради за образование парапетите се монтират двустранно.
(7) Площадките с разлика в нивата, по-голяма от 0,3 m, спрямо прилежащи повърхности в детски градини, детски ясли и училища с учебни зони за начална степен на обучение I - IV клас се обезопасяват с парапет с височина 1,0 m.
Чл. 95. (1) Прозорците се проектират така, че при отваряне и затваряне, както и когато са в отворено положение, да не създават опасност за учениците.
(2) Всички ръкохватки и дръжки на прозорците се проектират така, че да позволяват манипулиране от безопасно място.
(3) Прозорците се проектират така, че да може безопасно да се почистват.
(4) В зоната на вратите към помещенията, ползвани от деца, се осигуряват подходящи мерки за обезопасяване срещу защипване на пръсти и други части на тялото.
(5) Краищата на ръкохватките и на дръжките на вратите и прозорците се предвиждат заоблени и на разстояние най-малко 2,5 сm от прилежащите части.
Чл. 97. (1) Подовете в учебните помещения, санитарно-хигиенните помещения, коридорите и стълбищата се предвиждат с лесно почистваща се, нехлъзгава повърхност, а подовете в кабинетите по културно-образователната област "природни науки и екология" - и с киселиноустойчива повърхност.
(2) Настилките в общите части на двора се проектират така, че да не позволяват хлъзгане, когато са мокри.
(3) Повърхностите на стените и колоните се обработват като гладки повърхности на височина до 2,0 m, а ръбовете на колоните се заоблят с минимален радиус 2 mm.
(4) Ограничителите и буферите при отваряне на вратите се монтират на разстояние от стените, по-малко от 15 cm.
Чл. 99. При проектиране на зоните за спорт се спазват следните изисквания:
1. настилките в зоните за спорт, включително в баните и съблекалните, се изпълняват така, че да не позволяват подхлъзване (в сухо и мокро състояние);
2. вътрешните повърхности на ограждащите стени в закритите зони за спорт на детските заведения се облицоват с подходящ мек еластичен материал;
3. не се допуска елементи на вратите или други архитектурно-строителни елементи да навлизат в обемното пространство на спортните площадки; затварящите системи се проектират така, че да не позволяват произволно самоотваряне на вратите.
Чл. 100. (1) Специализираните кабинети се проектират така, че между учебните места и плота за демонстрации да е осигурено разстояние най-малко 1,2 m или да е предвидена подходяща защитна преграда.
(2) При проектирането на специализирани кабинети се осигурява разстояние най-малко 0,85 m между редовете с учебни маси или работни плотове и най-малко 1,5 m до съседното работно място.
(3) При проектирането на кабинети и помещения, през които преминават захранващи кабели и/или други инсталации, се преценява целесъобразността от монтирането на двоен под.
(4) При проектирането на лекционни зали се осигурява разстояние между редовете и широчина на пътеките най-малко 0,80 m.
Чл. 102. При проектирането на сгради за образование и наука за постигане на ниво на речта, която е достатъчно силна спрямо нивото на фоновия шум за слушателите в цялата класна стая или в учебното пространство, се спазва критерият за ефективност - максимална продължителност на времето на реверберация (Т, s), съгласно таблица 12.
Таблица 12
|
Максимална продължителност на времето за реверберация Т, s в свободни, напълно завършени класни стаи и в други учебни пространства |
|
№ по ред |
Учебно пространство |
Максимално време на реверберация за нива на звуково налягане в октавни ленти със средни честоти 500, 1000 и 2000 Hz, s |
|
1. |
Основни учебни пространства със затворен обем < 283 m3 |
0,6 |
|
2. |
Основни учебни пространства със затворен обем > 283 m3 и <= 566 m3 |
0,7 |
|
3. |
Основни учебни пространства със затворен обем > 566 m3 и всички спомагателни учебни пространства |
от 0,7 до 1,1 (<= 1,5) |
Част трета.
СГРАДИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ
Глава осма.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Глава девета.
ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНИ И ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 107. (1) Разполагането на сградите на лечебните заведения се определя въз основа на организацията на лечебните и съпътстващите ги дейности съгласно заданието за проектиране.
(2) Лечебните заведения за болнична помощ се разполагат в самостоятелни урегулирани имоти, предназначени за обществено обслужване.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Местата за паркиране към лечебните заведения се оразмеряват съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. За лечебните заведения за болнична помощ и за домовете за медико-социални грижи се осигуряват не по-малко от 4 места за паркиране.
Раздел II.
Достъпност на лечебните заведения
Чл. 108. (1) Достъпът до и в лечебните заведения се осъществява в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.
(2) Входни и комуникационни пространства, помещения и пространства за общо ползване, коридори, асансьори, стълбищни клетки и санитарно-хигиенни и спомагателни помещения в лечебните заведения се проектират с възможност за маневриране с легла, носилки или подвижни пациентски столове.
(3) Лечебните заведения се проектират със самостоятелни входове за пациенти, персонал и стопанско обслужване.
(4) За спешното приемно отделение, за приемния сектор към родилното отделение, за детската и женската консултация и за патологоанатомичното отделение се осигуряват отделни входове.
(5) При разполагане на инфекциозни отделения/клиники и на отделения/клиники за лечение на болни с открита форма на туберкулоза в обща сграда с други отделения или клиники се осигуряват:
1. самостоятелен подход и отделни входове за приемане и изписване на инфекциозно болните;
2. пълна изолация на стълбища, асансьори, вентилационни и канализационни инсталации, складове и самостоятелни помещения от останалите отделения;
3. самостоятелни помещения за хранене и детска млечна кухня;
4. отделен санитарен пропускник за персонала.
(6) В лечебните заведения се предвиждат асансьорни уредби съобразно заданието за проектиране и при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради.
(7) За лечебни заведения с повече от един етаж се осигурява болничен асансьор така, че да може да се превозват лежащо болен с болнично легло и придружител.
(8) За транспортиране на материали, свързани със стопанското обслужване, се предвижда самостоятелен асансьор.
(9) За транспортиране на персонала, придружителите и приходящите пациенти се осигурява пътнически асансьор.
(10) Към всяко отделение (клиника) в лечебните заведения за болнична помощ се предвиждат поне една болнична стая и тоалетна за хора с увреждания.
(11) В отделенията (клиниките) по ортопедия и травматология към лечебните заведения за болнична помощ, в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, в домовете за медико-социални грижи и хосписи всички помещения се оразмеряват за ползване от болни с повишена зависимост от грижи и контрол.
(12) Санитарно-хигиенните помещения, ползвани от инвалиди и болни с повишена зависимост от грижи и контрол, се оборудват с приспособления, подпомагащи ги при самообслужване.
Раздел III.
Функционални и планировъчни изисквания
Чл. 110. (1) Индивидуалната практика за извънболнична медицинска помощ включва най-малко един кабинет за провеждане на консултации (прегледи), чакалня, манипулационна и хигиенен възел.
(2) Допуска се разкриването на общи чакални, манипулационни и хигиенни възли към амбулаториите за първична и специализирана медицинска помощ.
(3) Към кабинетите по кожни и инфекциозни болести задължително се обособяват отделни чакални.
(4) Към кабинета за акушеро-гинекологични прегледи се проектира помещение за лична хигиена на пациентките, ако това е определено в заданието за проектиране.
Чл. 111. (1) Груповата практика за първична/специализирана медицинска помощ разполага с кабинети за извършване на консултации (прегледи), с манипулационна, чакалня и отделни тоалетни за персонала и пациентите.
(2) Към груповата практика, упражняваща консултативно-диагностична хирургична дейност, се проектира асептична хирургична превързочна за извършване на леки хирургични интервенции в областта на еднодневната хирургия.
(3) Към груповата практика за първична или специализирана медицинска помощ се допуска разкриване на обща манипулационна за ползване от всички кабинети.
Чл. 112. (1) Медицински център, дентален център и диагностично-консултативен център (без леглова база за краткосрочно лечение и наблюдение и без източници на йонизиращи лъчения), както и медико-диагностични и медико-технически лаборатории се разкриват в самостоятелни, новоизграждащи се или реконструирани сгради за здравеопазване, както и в сгради със смесено предназначение.
(2) В сгради със смесено предназначение се допуска промяна на предназначението на жилищни или офисни помещения, разположени само на първия или полуподземния етаж, в лечебни заведения по ал. 1, достъпни от самостоятелни входове при спазване изискванията на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Медицински център, дентален център и диагностично-консултативен център с леглова база до 10 легла за диагностично уточняване и наблюдение, с престой до 24 часа и с източници на йонизиращи лъчения се разкриват в самостоятелни новоизграждащи се или реконструирани сгради за здравеопазване при спазване изискванията на Наредбата за радиационна защита, приета с Постановление № 20 на Министерския съвет от 2018 г. (ДВ, бр. 16 от 2018 г.).
(4) Медицинският център, денталният център и диагностично-консултативният център обхващат консултативни кабинети, чакалня с регистрационен пост, хигиенни възли и манипулационни.
(5) Към медицинските, денталните и диагностично-консултативните центрове, в които се извършват операции в областта на еднодневната хирургия, се проектират асептична хирургична превързочна и зала за временен престой и наблюдение на пациентите.
(6) За диагностично-консултативния център и за медико-диагностичните лаборатории се осигуряват отделни хигиенни възли за персонала и пациентите.
(7) Хигиенните възли за пациенти се разполагат в удобна връзка с чакалните и кабинетите за прегледи.
(8) Към медицинските, денталните и диагностично-консултативните центрове може да се разкриват:
1. аптеки от открит тип с помещения и площи съгласно изискванията на Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (ДВ, бр. 109 от 2008 г.);
2. оптики с помещения и площи съгласно Наредба № 19 от 2008 г. за устройството и дейността на оптиките и здравните изисквания към тях (ДВ, бр. 79 от 2008 г.);
3. дрогерии с помещения и площи съгласно Наредба № 29 от 2008 г. за условията и реда за организация на работата в дрогерията (ДВ, бр. 109 от 2008 г.).
(9) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Към медицинските, денталните и диагностично-консултативните центрове, секторите на диагностично-консултативния блок и стационарните отделения се проектират складове за съхраняване на чисто и нечисто пране, за консумативи, апаратура и помещения за разделно съхранение на отпадъци и за съхраняване на инвентара за почистване и на препаратите за почистване и дезинфекция.
(10) Минималните площи на помещенията в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ са съгласно приложение № 3.
Чл. 113. (1) Разполагането на лечебните заведения за болнична помощ в самостоятелно урегулирани имоти, предназначени за обществено обслужване в областта на здравеопазването, се определя съобразно извършваните в сградите медицински дейности.
(2) В лечебните заведения за болнична помощ се обособяват консултативно-диагностичен блок, стационарен блок и административно-стопански блок.
(3) Проектирането на функционално обособените блокове на лечебните заведения за болнична помощ се определя със заданието за проектиране и в съответствие с Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 83 от 2010 г.) и Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).
(4) Пространственото планиране и определяне на площите на структурните блокове се извършва с оглед провеждане на процесите на диагностика, лечение и административно-стопанско обслужване. Не се допуска разполагането на тяхна територия на обекти за търговия и услуги с изключение на съоръженията за автоматична продажба.
(5) При проектирането на лечебните заведения за болнична помощ се вземат предвид техническите изисквания за инсталиране на необходимата медицинска апаратура за осъществяването на диагностичната и лечебната дейност, определена в съответствие с медицинските стандарти и определените с тях нива на компетентност.
(6) В лечебните заведения, в които се извършва обучение, се обособява най-малко една учебна зала с 15 - 20 места.
Чл. 114. (1) Към консултативно-диагностичния блок се отнасят пространствено обособените функционални звена за консултативните кабинети, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, структури по образна диагностика, функционално-диагностични кабинети, структури по нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хематология и асистирана репродукция.
(2) Видът, броят и площите на помещенията, съставляващи функционалните звена на консултативно-диагностичния блок, се определят със заданието за проектиране и в съответствие с действащите медицински стандарти и ЗБИЯЕ.
(3) Към диагностично-консултативния блок може да бъдат включени структури по нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хематология и асистирана репродукция.
Чл. 116. (1) Медико-диагностичните лаборатории включват клинична, микробиологична, имунологична, алергологична, хистологична, паразитологична, вирусологична, генетична, радиоизотопна и трансфузионно-хематологична лаборатория.
(2) Медико-диагностичните лаборатории включват чакалня, регистратура, помещение за вземане на кръв или на друг биологичен материал, помещение за лабораторен лекар, работно лабораторно помещение, ламинарен, хроматографски, флуоресцентен бокс, миялна, стерилизационна и складове за апаратура и консумативи.
(3) В медико-диагностичните лаборатории освен помещенията по ал. 2 може да се разполагат и други помещения с площи, съответстващи на утвърдения медицински стандарт за съответната дейност.
(4) Допуска се помещението за вземане на кръв или на друг биологичен материал да се разполага извън работната зона на лабораторията.
(5) Клиничната лаборатория за изследване на урина се проектира със самостоятелно обособен хигиенен възел с преддверие за пациентите.
Чл. 118. Функционално-диагностичните кабинети обхващат кабинети и процедурни помещения за електрокардиографии, вектокардиографии, периферно кръвообращение, спирографии, фонокардиографии, балистокардиографии, радиотелеметрия, електрогастрографии, миографии, ректороманоскопии, електродермодиагностика, електрофизиология, катетризация, електрогастрография, енцефалография, лапароскопия, бронхоскопия, гастроскопия и колоноскопия.
Чл. 119. (1) Структурите по образна диагностика обхващат процедурни и обслужващи помещения за конвенционална рентгенова диагностика, интервенционална рентгенология, термография, ултразвукова диагностика (ехография), компютърна томография, магнитно-резонансна образна диагностика, остеодензитометрия и мамография.
(2) Функционално-диагностичните кабинети и процедурните помещения за образна диагностика се проектират с площи, съответстващи на изискванията на съответната апаратура и на регламентите за работа с нея.
(3) Помещенията за образна диагностика с източници на йонизиращи лъчения се проектират, изграждат и оборудват в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 5 от Закона за здравето.
Чл. 121. (1) Операционният блок (операционната зона) се проектира с пространство за трансфер, депо за транспортни колички, съблекалня за персонала с хигиенен възел и душ, помещение за обличане на операционното облекло, стая за почивка на операционните екипи с обособен кът за написване на оперативни протоколи, помещение за предоперационно измиване и подготовка на операционни екипи, помещение за преданестезиологична подготовка на болните, най-малко две операционни зали (септична и асептична) и зала за следоперативно събуждане на пациентите.
(2) Операционният блок по кардиохирургия се проектира с допълнително помещение за разполагане на апарат за екстракорпорално кръвообращение.
(3) Операционният блок по гръдна хирургия се проектира с две операционни зали - за големи и малки торакални операции.
(4) Операционният блок по урология се проектира с три операционни зали, в т.ч. за септични, асептични и трансуретални операции.
Чл. 122. (1) Кабинетът за прием на раждащи жени се проектира с удобен достъп от вход, достъпен за моторни превозни средства, и се свързва посредством асансьор с родилния блок.
(2) Проектирането на родилния блок се извършва на принципите "предзала - родилна зала". Родилният блок включва кабинет за прием на родилките, помещение за хигиенна обработка с тоалетна и душ, предродилна зала, родилна зала, кът за хигиенна обработка и реанимация на новородените, зала за интензивни грижи за новородените, зала за интензивни грижи за родилките и самостоятелни родилни стаи с кътове за родилките и за хигиенна обработка и реанимация на новородените.
(3) В една родилна зала се допуска разполагане на две родилни легла.
(4) Родилният блок се обособява и проектира с помещения, обслужващи най-малко две родилни легла.
(5) До родилните зали се разполагат най-малко две операционни зали за асептични и септични операции, както и стаи за интензивно следоперативно наблюдение на родилки.
(6) Отделението за здрави новородени деца се разполага на един етаж с родилната зала или се осигурява връзка между тях с асансьор.
(7) Отделението за здрави новородени деца се проектира децентрализирано (новороденото и родилката са в едно и също помещение), полуцентрализирано (новороденото и родилката са в две помещения, свързани помежду си) и централизирано (родилката и новороденото са настанени в отделни помещения).
Чл. 123. (1) Специализираната структура за анестезиология и интензивно лечение обхваща помещения за провеждане на интензивно лечение и за дихателна реанимация, манипулационна, работна стая за медицински сестри, лекарски кабинет, помещение за информация на близки и помещение за измиване и стерилизиране на анестезиологична апаратура.
(2) Отделението за анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) се проектира с удобен достъп до операционния блок, хирургичното отделение и спешното приемно отделение.
(3) Провеждането на интензивно лечение се организира както в общи зали с най-малко 6 легла, така и в единична зала.
Чл. 125. (1) Структурата по нуклеарна медицина се проектира с чакалня за пациенти, с регистратура, с лекарски кабинет, с помещение за радионуклиди, с помещение за престой на пациенти, с бокс за амплициране, с процедурно помещение за изследване на пациенти, с хранилище за радиоактивни източници, с чисти помещения за персонала, с радиохимична лаборатория, със санитарни (хигиенни) възли за персонала и неаплицирани пациенти, със санитарни (хигиенни) възли за аплицирани пациенти и с хранилище за радиоактивни отпадъци.
(2) Помещенията се проектират функционално свързани така, че да не се смесват потоците на аплицираните с радиофармацевтици от неаплицираните пациенти.
(3) При провеждане на метаболитно лечение с І-131, изискващо хоспитализация, се проектират допълнителни помещения съгласно изискванията на медицински стандарт "Нуклеарна медицина".
