Върховният административен съд на Република България - седмо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: председател: Соня Янкулова, членове: Павлина Найденова, Весела Андонова, при секретар Анелия Станкова и с участието на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното от председателя Соня Янкулова по адм. дело № 6560/2016 г.

Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на сдружение "Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи", седалище и адрес на управление София, ул. Шести септември № 29, срещу Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваната заповед е изменена Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

І. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - сдружение "Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи", счита оспорената заповед за нормативен административен акт, тъй като отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 1 и 2 АПК. Заповедта съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен кръг правни субекти, има многократно правно действие. Наред с това заповедта е издадена по прилагане на нормативен акт от по-висока степен - чл. 179, ал. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), и в изпълнение на законова делегация - чл. 179, ал. 2 ЗМВР. Фактът, че наименованието на акта е "заповед", не променя характера му.

Жалбоподателят сочи, че оспореният акт страда от съществен порок, който го прави нищожен - не е обнародван. Позовава се на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, на чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Необнародването на акта е пречка той да породи предписаните му правни последици, тъй като до публикуването му не съществува като юридически факт.

Сочи, че за него като синдикално сдружение на служителите в Министерството на вътрешните работи е налице правен интерес от оспорване на акта. Позовава се на предмета на дейност на сдружението и на Тълкувателно решение № 2 от 12.10.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2009 г. Необнародваният акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес от обявяването на неговата нищожност.

В представена по делото писмена защита излага доводи и за незаконосъобразността на оспорената заповед.

Моли съда да обяви нищожността на оспорената Заповед № 8121з-437. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Даниел Стоянов, Адвокатска колегия - Велико Търново.

2. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, счита същата за недопустима поради липса на правен интерес, алтернативно - за неоснователна.

С оспорената заповед не са засегнати ничии права или законни интереси, защото тя само доуточнява механизма на изчисляване на допълнителните възнаграждения на служителите и дава прозрачност и разбираемост на текста за начина на изчисляване на допълнителните възнаграждения.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при издаването ? не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалните норми. Излага фактите по издаване на заповедта, както и причините, наложили издаването ?. Регламентираното от чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР право на служителите на заплащане на положения от тях труд по време на официални празници и фактически използваният програмен продукт за изчисляване на възнагражденията е следвало да бъдат синхронизирани.

Не споделя становището на жалбоподателя за характера на акта като нормативен, тъй като актът не отговаря на кумулативните изисквания на чл. 1а ЗНА. Заповедта се отнася до определяем кръг субекти - служителите на Министерството на вътрешните работи, чиято обща щатна численост според чл. 104, ал. 1 от Правилника за управлението и дейността на Министерството на вътрешните работи (правилника) е 50 100 щатни бройки.

Актът не препятства изпълнението на служебните задължения на служителите от министерството, респективно получаването на възнаграждение за това. Той цели синхронизиране на подзаконовата нормативна уредба с новия закон за Министерството на вътрешните работи.

Моли съда да отхвърли жалбата, "с която се иска прогласяване на нищожност на МЗ № 8121з-437 от 28.04.2016 г. в частта за придаденото ? обратно действие и да оставите в сила атакуваната наредба".

Ответникът се представлява от главен юрисконсулт Райна Михайлова.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Оспореният акт отговаря на изискванията за нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК. Същият не е обнародван, което е абсолютна пречка за пораждане на правните последици на подзаконовия нормативен акт - оспорената заповед е нищожна поради липса на форма.

ІІ. Фактите по делото:

За да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата, съдът установи, че:

1. На 25.02.2011 г. в Софийския градски съд е регистрирано юридическо лице с нестопанска цел - сдружение "Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи". Основните цели на сдружението са: да "отстоява и защитава трудовите, професионалните, социалните и гражданските права на своите членове", което включва, inter alia: "отстояване и гарантиране на основните трудови права и социално-икономически интереси на членовете на синдиката; постигане на справедливо заплащане в съответствие с професионалната квалификация и резултатите от извършената работа; спазване на нормативните изисквания за труд и почивка и за компенсиране на положения труд". Сдружението осъществява дейност в частна полза. Членове на сдружението са служители на Министерството на вътрешните работи - чл. 242, ал. 2 ЗМВР.

2. На 27.06.2014 г. в "Държавен вестник", бр. 53, е обнародван Закон за Министерството на вътрешните работи, в който:

"Чл. 179./span>. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.

(2) Размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи."

"Чл. 187./span>. (9) Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи."

3. На 19.08.2014 г. в "Държавен вестник", бр. 69, е обнародвана Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-407).

Раздел VІ "Отчитане и документиране на времето на разположение, на труда между 22,00 и 06,00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън установено редовно работно време" и Раздел VІІ "Компенсиране на държавните служители за работа извън установеното работно време" не регламентират начина на определяне на допълнителното възнаграждение за работа през дните на официални празници, а само начина на тяхното отчитане.

В наредбата не е регламентиран размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.

4. На 28.10.2014 г. със Заповед № 8121з-791, издадена на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР, министърът на вътрешните работи определя размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като:

т. 2. "За работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд, или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение."

т. 4. "Допълнителното възнаграждение по т. 2 се определя, като определеното основно месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния брой работни дни и полученото число се умножи по броя на отработените часове на официален празник."

т. 5. "Допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол - приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи."

5. На 15.01.2015 г. със Заповед № 8121з-40, издадена на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР, е изменена т. 4 в Заповед № 8121з-437, като т. 4 добива следната редакция:

"Допълнителното възнаграждение по т. 2 се определя, като основното месечно възнаграждение, определено към датата на полагане на труда, се раздели на средномесечния брой работни дни и числото осем. Полученият резултат се умножава по две и по броя на отработените часове на официален празник."

6. На 2.06.2015 г. в "Държавен вестник", бр. 40, е обнародвана Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-592).

7. На 12.10.2015 г. с Решение № 10515, постановено по административно дело № 8888/2015 г., Върховният административен съд обявява нищожността на Заповед № 8121з-40.

8. На 17.02.2016 г. с Решение № 1694, постановено по административно дело № 13709/2015 г., петчленен състав на Върховния административен съд оставя в сила Решение № 10515.

9. На 1.03.2016 г. в "Държавен вестник", бр. 17, са обнародвани Решение № 10515 и Решение № 1694 на Върховния административен съд.

10. На 5.04.2016 г. заместник-министърът на вътрешните работи предоставя на синдикалните организации в министерството за становище проект на заповед за изменение на Заповед № 8121з-791.

11. На 12.04.2016 г. проектът на заповед за изменение на Заповед № 8121з-791 е публикуван на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.

12. На 27.04.2016 г. административният секретар на Министерството на вътрешните работи с докладна записка рег. № 4576р-2964 предлага на министъра на вътрешните работи да издаде заповед за изменение на Заповед № 8121з-791.

13. На 28.04.2016 г. със Заповед № 8121з-437, издадена на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР, министърът на вътрешните работи изменя Заповед № 8121з-791, като:

т. 4. "Допълнителното възнаграждение по т. 2 се определя, като определеното основно месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния брой работни дни и полученото число се умножи по броя на отработените часове на официален празник."

т. 5. "Допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол - приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи."

14. На 29.07.2016 г. в "Държавен вестник", бр. 59, е обнародвано Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5450/2016 г., с което е отменена Наредба № 8121з-592.

15. На 2.08.2016 г. в "Държавен вестник", бр. 60, е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-776). Съгласно § 4 от тази наредба с нея се отменя Наредба № 8121з-407.

Раздел V "Отчитане и документиране на работното време, на времето на разположение, както и на положен труд извън редовното работно време, между 22,00 и 06,00 ч. и на официални празници" и Раздел VІ "Компенсиране на положения труд извън редовното работно време" не регламентират начина на определяне на допълнителното възнаграждение за работа през дните на официални празници, а само начина на тяхното отчитане.

В наредбата не е регламентиран размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.

ІІІ. По допустимостта на жалбата:

При така установените по делото факти, за да прецени допустимостта на жалбата, съдът следва: първо, да определи характера на акта - е ли Заповед № 8121з-437 нормативен административен акт, и ако да - второ, има ли жалбоподателят правен интерес от оспорването.

1. По характера на акта:

Както правилно сочи и жалбоподателят, чл. 75, ал. 1 АПК, съответно чл. 1а ЗНА, съдържат легални дефиниции за нормативен административен акт. Три са елементите, които характеризират един административен акт като нормативен: първо, съдържа административноправни норми, второ, тези норми се отнасят за неопределен или неограничен брой адресати, и трето, нормите имат многократно действие.

От съдържанието на оспорената заповед е видно, че чрез нея министърът определя: първо, начина на определяне на размера на допълнителното възнаграждение, което се полага на служителите на министерството при полагане на труд през официалните празници, и второ, условията за отчитане и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, на официални празници и за времето на разположение. Следователно с оспорената заповед министърът създава едностранно и властнически правила, правила за поведение във връзка с правния статус на служителите в министерството и в частност с установеното в закона право на допълнителни възнаграждения при полагане на труд през нощта, на официални празници и за времето на разположение - чл. 178, ал. 1 ЗМВР. Правният статус на служителите в Министерството на вътрешните работи се регламентира от норми на публичното и в частност на административното право. С оглед на това установените в оспорената заповед правила за поведение са по своя характер административноправни.

Тези правила за поведение се съдържат в признат източник на правото - заповедта е един от нормативно установените актове, в чиято форма министърът в качеството си на централен едноличен орган на изпълнителната власт материализира властническите си волеизявления - чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА). Заповедта е и конкретно посочената в чл. 179, ал. 2 АПК форма на материализиране на властническото му волеизявление. Вярно е, че този акт не е включен в номенклатурата на административните нормативни актове по чл. 7 ЗНА, но от този факт не може еднозначно да се направи извод за характера на акта, тъй като решаващо за определяне на характера на един акт е не неговото наименование, а неговото съдържание.

Фактът, че самият законодател е определил това наименование на акта, чрез който министърът да упражни делегираната му компетентност, не може да обоснове априори ненормативния характер на акта. Както сочи в Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. по повод на правото на оспорване Конституционният съд, "Конституцията не въздига в решаващ критерий конкретната квалификация на административния акт, която в редица случаи може да бъде и спорна. Решаващ е правният ефект на административния акт."

Установените от министъра правила като съдържащи се в признат от правната система източник на правото имат юридическа сила и действие, като изпълнението им е осигурено чрез държавната принуда, с която йерархичната власт на министъра разполага. Съгласно чл. 33, т. 6 и 7 ЗМВР министърът отговаря за управлението и разпределянето на финансовите ресурси и управлява човешките ресурси.

С оглед на горното съдът счита, че установените в оспорената заповед правила са административноправни норми.

Тези норми имат за адресат неопределен и неограничен брой правни субекти. Вярно е, както сочи ответникът, че щатната численост на министерството е точно определено число, но правилата се прилагат не към щата, а към служителите, които заемат тези щатове, а служителите, които заемат щатовете, са различни във всеки един момент - едни напускат, други постъпват, но правилото се прилага еднакво спрямо всички. Никой не може да каже кой, кога и колко пъти би попаднал под действието на установените със заповедта правила - те действат по отношение на всяко лице, което има установения в закона правен статус, и при настъпване на установените в закона юридически факти.

Последното установява наличието и на третото изискване на чл. 75, ал. 1 АПК - многократността на действието на установеното с оспорената заповед правило. Правното действие на заповедта не се изчерпва с нейно еднократно приложение. Тя е създадена, за да се прилага многократно - всеки път, когато на служител в министерството трябва да се определи размерът на допълнителното възнаграждение за положен труд на официален празник и когато е необходимо да се отчитат и изплащат допълнителните възнаграждения.

Видно от изложеното, оспорената заповед с оглед на своето съдържание представлява нормативен административен акт.

2. По правния интерес от оспорване на заповедта:

Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват нормативен административен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска цел, създадено въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение, което осъществява дейност в частна полза. С оглед на това то има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК.

Като организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК и организационна форма на конституционното право на свободно сдружаване - чл. 44, ал. 1 от Конституцията, призната от правния ред, юридическото лице с нестопанска цел има качеството на правен субект, който може самостоятелно да встъпва в правни отношения с други лица, да бъде носител на права и задължения и съответно да притежава процесуална правоспособност за защита на тези права и задължения по съдебен ред. С оглед на това за него ще е налице право на оспорване на нормативен административен акт, ако този акт засяга или застрашава негови права или законни интереси.

За да се прецени това обстоятелство, е необходимо да се установи какви са целите и какъв е предметът на дейност на сдружението, какви с оглед на това са неговите права и законни интереси и налице ли е исканата от законодателя форма на тяхното засягане.

Регистрираните цели на сдружението са отстояване и защита на трудовите, професионалните, социалните и гражданските права на своите членове - служители на министерството. Така регистрираните законно цели на сдружението му придават качеството на синдикална организация по смисъла на чл. 242, ал. 1 ЗМВР.

С оглед на това качество на жалбоподателя - на синдикална организация, при отчитане на неговия предмет на дейност и следователно на неговите права и законни интереси съдът приема, че оспорената заповед засяга права и законни интереси на сдружението, защото неговият предмет на дейност е съответен на предмета на оспорената заповед. Именно трудовите и социалните права на служителите на министерството министърът регламентира чрез оспорената заповед.

С оглед на това за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването на заповед.

ІV. По съществото на спора:

Съдът при така установената фактическа обстановка, след като обсъди твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК, счита жалбата на сдружение "Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи" за основателна.

Безспорно е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР именно министърът на вътрешните работи е компетентен да определи размера на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР е ясна, точна и императивна. В изпълнение на установеното в нея правомощие ответникът е определил начина на определяне на размера на допълнителните възнаграждения, както и условията и реда за тяхното изплащане.

Оспорената заповед е издадена и в исканата от закона задължителна писмена форма. Но с оглед на установения нормативен характер на оспорената заповед, за да породи валидно правно действие, заповедта следва да бъде надлежно обнародвана в "Държавен вестник", т.е. налице е изискване за форма на разгласяването на нормативния акт, което е установено в Конституцията. Член 5, ал. 5 от Конституцията изрично установява, че нормативните актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определено друго. Аналогични са разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК. Това повтаряне на възприетото конституционно решение само утвърждава значимостта на обнародването като начин за узнаване от адресатите на акта за издаването му и като завършващ елемент на фактическия състав по издаване на нормативния административен акт.

Всеки акт, за да породи правно действие, т.е. за да бъде противопоставен на адресатите си, трябва да е станал тяхно достояние. За нормативните административни актове това става чрез обнародването им в "Държавен вестник", което създава законовата презумпция за узнаване. С оглед на това при необнародване актът не е довършен - не са извършени предписаните от Конституцията действия. Недовършеният акт не може да произведе правно действие, но може (по принцип) да бъде довършен - в случая с обнародването му.

Въпросът е, че хипотетичната възможност за довършване на акта до приключване на устните състезания по настоящото производство не е използвана - оспорената заповед не е обнародвана.

Налице е превръщане на фактическото в нормативно - налице е прилагане (от датата на издаване - 28.04.2016 г.) на акта от органа и фактическо уреждане в съответствие с него на правоотношенията, предмет на регламентацията му. Да се приеме при това положение, че актът продължава да е недовършен, т.е. несъществуващ, значи да се толерира неправомерното действие на органа, като му се позволи да постигне желан от него фактически резултат в нарушение на конституционна норма.

Това пряко нарушава принципа на правовата държава - чл. 4, ал. 1 от Конституцията, и принципа на законност - чл. 4, ал. 1 и 2 от Конституцията, както и принципите за правна стабилност и на оправданите правни очаквания от правните субекти. Вярно е, че всеки, който има интерес да установи факта на необнародване на акта, може да заведе установителен иск по чл. 128, ал. 2 АПК. Но с оглед на субективните предели на действие на установителното съдебно решение то ще има действие само между страните по делото. В контекста на презумпцията за законосъобразност на административния акт и на неговата пряка изпълняемост, както и на конституционното задължение на съда да осъществява контрол за законност на актовете и действията на административните органи - чл. 120, ал. 1 от Конституцията, да се приеме в случая, че е налице недовършен акт, а не изпълняван порочен акт, значи съдът да не изпълни задължението си да даде ефективна защита на правата и интересите на гражданите и на държавата - чл. 117 от Конституцията.

Именно фактическото прилагане на акта обективира окончателното приключване на производството по издаване на акта и прави неизпълнението на конституционното изискване за обнародване нарушение на изискването за форма на проявление, на външно изразяване на волеизявлението на органа. Изискването за спазване на тази форма е конституционно установено. Обнародването е единствено възможната форма за външно изразяване на нормативния административен акт. Само изразен в тази форма нормативен административен акт се ползва от презумпцията за законност и има обвързваща задължителна сила, скрепена с властта на държавата. Обнародването е конституционна гаранция за обезпечаването на интересите на лицата, но и на държавата, защото създава изискуемата от Конституцията публичност на волеизявлението на органа. Неспазването на тази конституционно установена форма за външно изразяване на нормативния административен акт засяга валидността на волеизявлението - то не може да придобие исканото от закона правно действие на нормативен административен акт.

Горното прави оспорената Заповед № 8121з-437 нищожен акт.

Видно от изложеното, доводите на жалбоподателя за нищожност на Заповед № 8121з-437 са основателни. Оспорената заповед е нищожна и съдът следва да обяви нищожността ?. Тъй като актът е нищожен, съдът не извършва проверка за неговата законосъобразност.

С оглед на изхода от спора, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер 10,00 лв. държавна такса, 20,00 лв. такса за обнародване на съобщението в "Държавен вестник" и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 4940 от 5.12.2016 г.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

(Попр. с Решение № 6289 от 18.05.2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 49 от 2017 г., в сила от 20.06.2017 г.) Обявява нищожността на Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи.

Осъжда Министерството на вътрешните работи, София, ул. Шести септември № 29, да заплати на сдружение "Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи", седалище и адрес на управление: София, ул. Шести септември № 29, 530,00 (петстотин и тридесет) лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването.