НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 28 АВГУСТ 2018 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЪТИЩА
В сила от 26.10.2018 г.
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството
Обн. ДВ. бр.79 от 25 Септември 2018г., попр. ДВ. бр.90 от 30 Октомври 2018г., изм. ДВ. бр.38 от 24 Април 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.33 от 12 Април 2024г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Глава първа.
ЦЕЛ И ОБХВАТ. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Чл. 2. Видовете пътища и класификацията на републиканските пътища са съгласно
чл. 3 от Закона за пътищата.
Чл. 4. (1) За геометричните елементи на пътя, които не отговарят на изискванията на тази наредба и не се променят с инвестиционния проект, следва да се предвидят организационно-технически мерки за осигуряване безопасността на движението.
(2) Проектирането и изграждането на търговски крайпътни обекти, инженерни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се извършват при условията на Закона за пътищата и актовете за неговото прилагане.
(3) Нови технически решения в областта на пътното дело, които предоставят еквивалентно или по-високо изпълнение на изискванията на наредбата, се прилагат след приемането им с мотивирано решение от експертен съвет на Възложителя.
Чл. 5. (1) Допуска се преминаване през урбанизираните територии на:
1. (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) автомагистрали (АМ), скоростни пътища (СП) и пътища I и II клас от републиканската пътна мрежа по изключение при условията на чл. 76 на ЗУТ и при наличието на доказана теренна, градоустройствена и икономическа целесъобразност;
2. пътища от III клас при отсъствие на интензивно товарно движение, транзитно за населеното място и превоз на общоопасни и замърсяващи товари;
3. местни пътища като основни маршрути, свързващи урбанизираните територии.
(2) Пътищата по ал. 1 се оразмеряват като елементи на първостепенна улична мрежа, когато преминават през урбанизираните територии.
Чл. 7. (1) Пътищата трябва да осигуряват изпълнението на основни функции и изисквания, както следва:
1. предоставяне на инфраструктура и услуги за обслужване на пътните превозни средства, водачите и пътниците в тях;
2. осигуряване на безопасността на движението;
3. осъществяване на движението с приетото качество и пропускателна способност за съответния клас на пътя;
5. опазване на земеделските земи;
6. осъществяване на връзка с други пътища, прилежащи територии и населени места;
7. икономично използване на наличните материали, трудови, енергийни и финансови ресурси;
8. обвързване на пътя с ландшафта;
9. запазване на културно-историческите зони и паметници;
10. защитаване на националните интереси и сигурността на страната.
(2) Безопасността на движението се осигурява по цялата дължина на пътя чрез:
1. създаване на еднородни условия за движение посредством правилно оразмеряване и взаимно обвързване на проектните елементи в план и профил;
2. прилагане на принципите за пространствено развитие на пътя и зрително ориентиране на водачите на моторни превозни средства (МПС);
3. удобно и безопасно разполагане на пътните кръстовища и възли, на аварийни площадки, паркинги и др.;
4. максимално използване на възможностите за създаване на условия за изпреварване;
5. изпълнение на подходящо пътно покритие;
6. осигуряване на условия за бързо отвеждане на повърхностните води встрани от пътното платно;
7. предвиждане на технически средства за организация и регулиране на движението и на предпазни и направляващи устройства;
8. предвиждане на осветителни устройства в участъци със сложни условия на движение;
9. предвиждане на радио- или телефонна връзка по автомагистралите и скоростните пътища, а за останалите пътища - при доказана техническа и икономическа целесъобразност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2024 г., в сила от 12.04.2024 г.) Проверката и оценката на безопасността на движението по пътищата се извършва съгласно Наредба за процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура .
(2) С проектирането на пътищата се осигуряват следните екологични изисквания:
1. съхраняване на ценни природни форми, горски масиви, райони за размножаване и хранене на диви животни и птици и миграционните им пътища;
2. възможно най-голямо използване на наличните необработваеми и слабо продуктивни земи;
3. преминаване по границите на земеделски земи с трайни насаждения;
4. избягване на преминаването през вододайни зони и природни резервати;
5. обхождане на населени места, курортни комплекси и лечебно-възстановителни центрове;
6. обходните пътища на населените места да преминават по възможност от подветрената страна на преобладаващите ветрове на достатъчно голямо разстояние от границите на населените места;
7. осигуряване на паркинги, предназначени за спиране на автомобили, превозващи опасни товари.
Чл. 9. Строителните продукти, които се предвиждат с инвестиционния проект и се влагат при изграждането на пътища и на съоръженията към тях, трябва да отговарят на хармонизираните технически спецификации от
Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на
строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО и/или на изискванията на
Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).
Глава втора.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I.
Общи изисквания. Основни характеристики
Чл. 10. (1) Пътищата се оразмеряват за прогнозна интензивност на движението, която се приема съгласно изискванията на заданието на Възложителя.
(2) Перспективният период за проучване и анализ на движението е 30 години. За първа година на този период се приема годината след завършване на
строителството по проектната разработка.
Чл. 12. (1) Основните функционални, проектни и транспортни характеристики, както и експлоатационните показатели на пътищата се определят в зависимост от класа на пътя, неговите функции в пътната мрежа и характера на терена съгласно таблица 1.
(2) Типът на пътното платно се определя в зависимост от класа на пътя, неговите транспортни функции, оразмерителната интензивност и изискваното качество на провеждане на движението.
(3) Допуска се за отделни пътища да се приемат по-високи транспортни и проектни характеристики от тези в таблица 1 за съответния клас път при доказана технико-икономическа целесъобразност. В този случай класът на пътя не се променя.
Чл. 13. Приетите транспортни характеристики и експлоатационни показатели на пътищата се съобразяват с перспективните планове за развитие и основните ремонти на пътната инфраструктура и съответстват на транспортните потребности и социалните интереси на обществото.
Таблица 1
Функционални, проектни и транспортни характеристики на републиканските пътища
|
Вид на пътя |
Клас на пътя |
Транспортни функции на пътищата |
Функционални
характеристики |
Транспортни и проектни характеристики |
|
режим на движение |
наличие на обслужване на прилежащи територии |
пътни кръстовища и възли |
движение |
максимална допустима скорост Vдоп в km/h |
проектна скорост Vпр в km/h |
|
вид |
оразмерителен осов товар в t/ос |
|
Ре-
пу-
бли-
кан-
ски |
АМ |
Транспортно обслужване на големи райони. Провеждане на транзитно движение на средни и дълги разстояния с висока интензивност и скорост |
Скоростен непрекъснат |
Забранено директно обслужване |
Задължително на различни нива |
Автомобилно |
11,50 |
<= 140 |
1401
1301
1201
(100)3 |
|
СП |
Транспортно обслужване на големи райони. Провеждане на транзитно движение на средни и дълги разстояния с висока интензивност и скорост |
Скоростен непрекъснат |
Забранено директно обслужване |
Задължително на различни нива |
Автомобилно |
11,50 |
<= 120 |
120
110
100
(90)3 |
|
I клас |
Транспортно обслужване на големи райони. Провеждане на транзитно движение на средни и дълги разстояния |
Непрекъснат или прекъснат |
Забранено или много ограничено директно обслужване |
На ниво или на различни нива |
Автомобилно |
11,50 |
<= 90
(100)2 |
100
90
80 |
|
II клас |
Транспортно обслужване на райони от областно значение. Събиране, провеждане, разпределение и прехвърляне на транзитно местно движение |
Прекъснат |
Ограничено директно обслужване |
На ниво |
Смесено или автомобилно |
11,50 |
<= 90 |
80
70
60 |
|
III клас |
Транспортно обслужване на малки райони. Събиране, провеждане и разпределение на местно движение |
Прекъснат |
Без ограничения |
На ниво |
Смесено |
10,00 |
<= 90 |
70
60
50 |
|
Местни
пътища |
Транспортно обслужване на общини или на отделни населени места. Провеждане на местно движение |
Прекъснат |
Без ограничения |
На ниво |
Смесено |
10,00 |
<= 90 |
60
40
30 |
Забележки:
1. Проектните скорости за всеки клас на пътя се отнасят за равнинен, хълмист и планински терен.
2. За първокласните пътища е посочена максималната допустима скорост от 100 km/h, която може да се въведе, съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ДВ, бр. 20 от 1999 г.).
3. При тежки теренни условия участъци от автомагистралите може да се проектират с проектна скорост 100 km/h, а скоростните пътища - с проектна скорост 90 km/h.
Раздел II.
Меродавни скорости
Раздел III.
Безопасност на движението
Чл. 19. (1) Проверката и оценките на проектите за безопасност на движението се извършват въз основа на подробен анализ на диаграмата "скорост - път", построена за Vпр, i съгласно изискванията на чл. 17.
(2) Безопасността на движението по двулентовите пътища се осигурява с проектното решение, когато разликата в проектните скорости Vпр в два съседни хомогенни участъка е:
(Vпр, i - Vпр, i +1) <= 10 km/h, при Vпр > 80 km/h (1)
(Vпр, i - Vпр, i +1) <= 20 km/h, при Vпр <= 80 km/h (2),
където i е номерът на съответния проектен участък с проектна скорост Vпр, i.
Чл. 20. Пространственото развитие на трасето на пътя трябва да оказва възможно най-малко въздействие върху
околната среда както по време на
строителството, така и в процеса на неговата експлоатация.
Чл. 21. (1) Проектните решения на трасето на пътя в ситуация (план), надлъжен и напречен профил се съобразяват с конфигурацията на терена, като се осигурява възможно най-добро вписване на пътя в околното пространство.
(2) По възможност се избягва проектиране на високи насипи и дълбоки изкопи, които нарушават формите на терена и ландшафтното равновесие.
(3) Нарушените терени се възстановяват чрез подходящо оформяне и укрепване на откосите.
(4) Проектните решения трябва да осигуряват условия за предпазване на околните терени от заливане с повърхностни води и ерозия.
Чл. 23. (1) При проектиране на пътища, включително обходни пътища, се предвиждат и изграждат шумозащитни съоръжения, ако транспортният шум в прилежащите застроени територии е по-голям от граничните стойности на показателите за шум в околната среда, определени с Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.).
(2) При избор на типа шумозащитно съоръжение и оценяване на оптималната ефективност се отчитат местоположението, геометричните му параметри (височина, дължина, форма), материалите (естествени и изкуствени) и факторите, оказващи влияние върху ефективността на съоръжението при действителните условия, включително: конфигурацията на терена, отразяването на шума от други сгради и обекти, пречупването на акустичните вълни от горните и страничните ръбове на екрана, поглъщащите характеристики на повърхността на екрана, формата на самия екран, абсорбцията на почвата и др.
(3) При проектиране и оразмеряване на типа шумозащитни съоръжения и влаганите в тях материали се спазват изискванията за устойчивост, в т.ч. аеродинамично натоварване, натоварване от вятър и динамично налягане от превозните средства, както и общите изисквания за безопасност и опазване на околната среда в съответствие с действащите нормативни актове и технически спецификации.
(4) Шумозащитните съоръжения се проектират с комбиниране на строителни продукти помежду си и със зелени зони, като при възможност предимство при избора на строителни продукти за изграждане на съоръженията имат екологични продукти, които отговарят на изискванията за устойчиво използване на природните ресурси.
Глава трета.
ПРОЕКТНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПЪТЯ
Чл. 27. (1) При проектиране на пътищата се отчитат топографските особености на местността и възможностите за изграждане на необходимите пътни съоръжения, пътни кръстовища и възли.
(2) Проектните решения на автомагистралите, скоростните пътища и на пътищата от I, II и III клас се съобразяват с демографските и стопанските особености на прилежащите райони, като улесняват транспортното им обслужване. Те трябва да са обвързани с устройствените и териториално-устройствените планове на населените места и териториите, през които минават или които свързват.
(3) При пътища с две платна за движение се допуска разделянето им на разстояние, по-голямо от широчината на разделителната ивица, както и разполагането им едно над друго при тежки теренни условия и доказана целесъобразност.
(4) Местните пътища трябва да осигуряват възможно най-добри транспортни връзки с административните центрове в района и/или с пътищата от по-висок клас.
(5) Отделните райони и населените места трябва да се свързват по възможно най-краткия път.
Чл. 30. (1) Максималната дължина на правите участъци (max LM) в m не трябва да е по-голяма от 20 пъти стойността на Vпр, където Vпр е в km/h (max LМ <= 20 Vпр), като граничните стойности на максималната дължина са обобщени в чл. 45, ал. 12.
(2) Между две последователни еднопосочни хоризонтални криви се предвиждат прави участъци с минимална дължина (min LM) в m не по-малка от посочената в таблица 2.
Таблица 2
Минимална дължина на прав участък между две еднопосочни хоризонтални кръгови криви
|
Vпр в km/h |
min Lм в m |
|
30 |
30 |
|
40 |
35 |
|
50 |
40 |
|
60 |
50 |
|
70 |
65 |
|
80 |
90 |
|
90 |
115 |
|
100 |
150 |
|
110 |
190 |
|
120 |
250 |
|
130 |
325 |
|
140 |
400 |
(3) Когато изискването на ал. 2 не може да се изпълни поради трудни теренни условия, вместо с прави участъци хоризонталните кръгови криви се свързват с яйцевидна клотоида или се проектира една обща кръгова крива.
(4) Допирането на съседни еднопосочни криви (кошови криви) се допуска по изключение за местни пътища, както и при основен ремонт на двулентови републикански пътища при условията на фигура 1.
Чл. 31. (1) Хоризонталните кръгови криви се проектират с радиуси не по-малки от минималните радиуси (min Rкр), посочени в таблица 3 и приложение № 3.
Таблица 3
Минимални радиуси на хоризонтални кръгови криви
|
Проектна
скорост Vпр
в km/h |
Минимален радиус на хоризонтална кръгова крива
min Rкр в m |
Минимална дължина на кръговата крива min Dкр в m |
|
при max qкр= 7,0 % |
при max qкр = 6,0 % |
при min qкр= 2,5 % |
|
30 |
30 |
|
100 |
20 |
|
40 |
45 |
|
190 |
25 |
|
50 |
80 |
|
320 |
30 |
|
60 |
120 |
|
490 |
35 |
|
70 |
180 |
|
700 |
40 |
|
80 |
250 |
|
980 |
45 |
|
90 |
340 |
|
1300 |
50 |
|
100 |
|
600 |
1700 |
55 |
|
110 |
|
700 |
2100 |
60 |
|
120 |
|
870 |
2700 |
65 |
|
130 |
|
1050 |
3300 |
70 |
|
140 |
|
1250 |
3800 |
75 |
където qкр е напречният наклон в кривата
(2) Минималните радиуси в таблица 3 се прилагат при тежки теренни условия, когато проектирането на хоризонтални кръгови криви с по-големи радиуси е невъзможно или икономически неизгодно.
(3) Радиусите на съседните хоризонтални кръгови криви при автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от I, II и III клас се приемат при спазване на изискванията за граничните съотношения между тях, показани на фигура 1, както следва:
1. при автомагистрали, скоростни пътища и пътища от I клас пресечните точки на радиусите на съседните криви трябва да попадат в сектора "добър обхват";
2. при останалите пътища тези пресечни точки могат да попадат и в сектора "допустим обхват".
Фигура 1. Гранични съотношения между радиусите на съседни криви
Забележка.
(4) Дължината на преходния участък между две хоризонтални кръгови криви (Dпр) може да се определи от приложение № 1 за съотношение на съседни скорости или съседни радиуси.
(5) Когато при реконструкцията на съществуващи пътища от II, III клас и местни пътища условията по ал. 3 не могат да се изпълнят, се предвиждат организационно-технически мероприятия съгласно приложение № 2.
(6) В поредицата "права - крива" радиусите на хоризонталните кръгови криви трябва да са по-големи от тези, дадени във фигура 2, ако Vпр не изисква по-голям радиус.
Фигура 2. Радиуси на хоризонтални кръгови криви след права
Забележка.
(7) Дължината на хоризонталната кръгова крива (Dкр) между преходните криви не може да е по-малка от минималната дължина (min Dкр), дадена в таблица 3.
(8) Изискването на ал. 7 не се прилага за върхови клотоиди.
(9) Когато централният ъгъл ? е по-малък от ъгъл min ?, съответстващ на минималната дължина на хоризонталната кръгова крива min Dкр по таблица 3, се увеличава радиусът на кривата. В този случай увеличеният радиус на кривата Rкр се отчита от фигура 3 в зависимост от ? и Vпр.
Фигура 3. Радиуси на хоризонталните кръгови криви, осигуряващи min Dкр
Чл. 32. (1) Свързването на прави участъци с хоризонтални кръгови криви и обратното, както и на криви с криви, се извършва с преходна крива - клотоида, посочена в приложение № 4.
(2) Дължината на преходната крива Lp в m се определя по формулата:
Lp = А2 / Rкр (3),
където:
Rкр е радиусът на кръговата крива в m;
А е параметърът на преходната крива в m.
(3) Параметърът на преходната крива А се избира в границите от 1/3 Rкр до Rкр.
(4) За осигуряване на добра оптическа плавност на трасето параметърът на преходната крива не трябва да е по-малък от минималните стойности, дадени в таблица 4.
Таблица 4
Минимален параметър на преходна крива
|
Проектна скорост Vпр
в km/h |
Минимален параметър на преходната крива
min A в m |
|
30 |
20 |
|
40 |
25 |
|
50 |
35 |
|
60 |
45 |
|
70 |
60 |
|
80 |
80 |
|
90 |
110 |
|
100 |
200 |
|
110 |
240 |
|
120 |
290 |
|
130 |
350 |
|
140 |
420 |
(5) Основните форми на преходните криви са показани на фигура 4. При прилагането им се спазват следните изисквания:
1. обикновената клотоида се използва във всички случаи, когато отсъстват ограничителни условия и радиусите на кривите отговарят на изискванията на чл. 31, ал. 3;
2. инфлексна и яйцевидна клотоида се използват главно при раздвижен терен или при проектиране на клотоидно трасе;
3. на автомагистрали, скоростни пътища и пътища от I клас се проектират предимно симетрични инфлексни клотоиди, при които А1 = А2 и R1 = R2;
4. при несиметрични инфлексни клотоиди параметрите им по възможност трябва да удовлетворяват изискването А1 <= 1,50 А2 при условие, че А2 <= 200 m;
5. когато между двата клона на инфлексната клотоида се налага да се вмъкне къса права, дължината на тази права Lвм в m трябва да удовлетворява неравенството:
Lвм <= 0,08 (А1 + А2) (4);
6. яйцевидната клотоида се проектира с ъгъл, по-голям от 3,50 gon*);
7. върховата клотоида се прилага по изключение, като параметрите А1 и А2 се избират с близки стойности, а радиусът във върховата точка трябва да е по-голям от 450 m при автомагистрали, скоростни пътища и пътища от I клас и по-голям от 250 m за останалите пътища.
Фигура 4. Основни форми на преходни криви
__________________
*) 1 gr (град) = 1 gon (гон); в настоящия текст се използва означението gon, което е съгласно приложение № 4 към чл. 21, ал. 1 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България (ДВ, бр. 115 от 2002 г.).
(6) Преходни криви може да не се предвиждат в следните случаи:
1. при хоризонтални криви с радиуси, по-големи от R съгласно таблица 5;
2. при хоризонтални криви с ъгъл на изменение на посоката (?), по-малък от 10 gon;
3. при местни пътища, когато не се развива скорост Vпр >= 40 km/h - съобразно графиката "скорост - път".
Таблица 5
Радиуси на хоризонтални кръгови криви, при които не се изискват преходни криви
|
Проектна скорост
Vпр в km/h |
Радиус, при който не се изискват
преходни криви R в m |
|
<= 80 |
>= 1500 (по изключение 1000) |
|
> 80 |
>= 3000 (по изключение 2000) |
Раздел III.
Надлъжен профил
Чл. 34. (1) Наклоните на нивелетните прави не може да са по-големи от максималните надлъжни наклони, дадени в таблица 6.
Таблица 6
Максимални надлъжни наклони
|
Проектна скорост
Vпр в km/h |
Максимален надлъжен наклон max i в % |
|
30 |
9,00 |
|
40 |
8,50 |
|
50 |
8,00 |
|
60 |
7,50 |
|
70 |
7,00 |
|
80 |
6,50 |
|
90 |
6,00 |
|
100 |
5,50 |
|
110 |
5,00 |
|
120 |
4,50 |
|
130 |
4,00 |
|
140 |
4,00 |
(2) За осигуряване отводняването на пътя не се допуска да се проектират нивелетни прави с надлъжен наклон (min i), по-малък от 0,50 %. По изключение този наклон може да се намали или да е 0,00 % при осигурени условия за водооттичане.
(3) Надлъжните наклони по главното направление в зоните на пътните кръстовища не може да са по-големи от 4,00 %.
(4) Надлъжните наклони в тунелите се проектират съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели (ДВ, бр. 8 от 2016 г.). При проектна скорост, по-голяма от 110 km/h, се спазват изискванията, дадени в таблица 6.
Чл. 35. (1) Чупките на нивелетните прави се закръгляват с вертикални криви съгласно приложение № 5.
(2) Минималните стойности на радиусите на изпъкналите вертикални криви min Rиз са дадени в таблица 7 в зависимост от осигуреното в тях разстояние за видимост по схемите на приложение № 6.
Таблица 7
Минимални радиуси на изпъкнали вертикални криви
|
Проектна скорост Vпр в km/h |
Минимален радиус на изпъкнали вертикални криви min Rиз в m в зависимост от осигуреното разстояние за видимост в кривата |
|
осигурено Lсп |
осигурено Lиз |
|
30 |
1000 |
- |
|
40 |
1000 |
- |
|
50 |
1400 |
28200 |
|
60 |
2400 |
30000 |
|
70 |
3150 |
35000 |
|
80 |
4400 |
40000 |
|
90 |
5700 |
48000 |
|
100 |
8300 |
52000 |
|
110 |
11500 |
- |
|
120 |
16000 |
- |
|
130 |
21000 |
- |
|
140 |
26000 |
- |
(3) В таблица 7 Lсп е разстоянието за видимост при спиране, а Lиз - разстоянието за видимост при изпреварване, съгласно изискванията на раздел VI "Напречни наклони и уширения".
(4) При прилагане на минимални радиуси на изпъкнали вертикални криви по таблица 8 при двулентови пътища се спазват следните изисквания:
1. кривите се проектират по възможност с радиуси, по-големи от тези, при които са осигурени необходимите разстояния за видимост при изпреварване Lиз;
2. при тежки теренни условия радиусите на кривите трябва да осигуряват разстояния за видимост в обсега от Lсп;
3. по възможност да се избягва проектирането на криви с радиуси, осигуряващи разстояния за видимост в обсега от Lсп до Lиз, поради опасност от конфликтни ситуации при изпреварване;
4. при съчетание на изпъкнала вертикална крива с хоризонтална крива осигуреното разстояние за видимост на изпреварване се доказва чрез изследване на пространственото развитие на пътя.
(5) Вдлъбнатите вертикални криви (Rвдл) трябва да са с радиуси не по-малки от минималните радиуси (min Rвдл), дадени в таблица 8. При проектиране на вдлъбнати вертикални криви по възможност да се спазва условието Rвдл >= 0,5 Rизп, където Rизп е радиус на изпъкнала крива.
Таблица 8
Минимален радиус на вдлъбнати вертикални криви
|
Проектна скорост
Vпр в km/h |
Минимален радиус на вдлъбнати вертикални криви
min Rвдл в m |
|
30 |
500 |
|
40 |
500 |
|
50 |
500 |
|
60 |
750 |
|
70 |
1000 |
|
80 |
1300 |
|
90 |
2400 |
|
100 |
3800 |
|
110 |
6400 |
|
120 |
8800 |
|
130 |
11000 |
|
140 |
13000 |
(6) Дължината на тангентите на вертикалните криви трябва да отговаря на следните изисквания:
1. при автомагистрали, скоростни пътища и пътища от I и II клас:
ТВ >= Vпр (5);
2. при нови пътища от III клас и местни пътища и при ремонт на пътища от I и II клас:
ТВ >= 0,75 Vпр (6),
където:
ТВ е дължината на тангентите на вертикалните криви в m;
Vпр - проектната скорост в km/h.
(7) Допуска се краят и началото на две последователни вертикални криви да се допират при спазване на изискванията на ал. 6.
(8) При наличие на много малки чупки в нивелетния полигон (i1 + i2 <= 0,50 %) се спазват изискванията на ал. 6 и на приложение № 6, т. 6.3.
(9) Участъкът около най-високата (най-ниската) точка на вертикалните криви с дължина Lхр = Rизп/100 или Lхр = Rвдл/100 има надлъжен наклон, по-малък от 0,50 %, и в него се осигуряват условия за отвеждане на повърхностните води встрани от пътя.
Раздел IV.
Напречни наклони и уширения
Чл. 37. (1) При необходимост от разширяване на платното за движение в прав участък от пътя разширението се изпълнява двустранно, като ръбовете му се оформят с плавни S-образни криви линии.
(2) Дължината на участъка, в който се извършва разширението на платното за движение в прав участък, се определя по формулата:
където:
Lуп е дължината на участъка, в който се изпълнява разширението на платното за движение, в m;
Ву - размерът на пълното разширение на платното за движение в m.
(3) Когато в прав участък се преминава от двулентов път към път със средна разделителна ивица и обратното, разширението на платното за движение може да се изпълни едностранно при спазване изискванията на ал. 2.
Чл. 38. (1) При промяна на широчината на платното за движение по дължината на участък в хоризонтална крива разширението се изпълнява от вътрешната страна на кривата съгласно приложение № 7, т. 7.1.
(2) Дължината на участъка в хоризонтална крива, в която се извършва разширението на платното за движение, се определя по формулата:
Lук = Lр/2 + 2D (8),
където:
Lук е дължината на участъка в m, в който се изпълнява разширение на платното за движение по протежение на участък с хоризонтална крива;
Lр - дължината на хоризонталната преходна крива в m;
D - разстоянието от задния мост до предната броня на автомобила в m, което е D = 10 m.
(3) При отсъствие на преходна крива във формула 8 вместо Lр се използва Lпр - дължина на преходната рампа съгласно формула 12.
Чл. 40. (1) При преминаването на пътя от права в хоризонтална крива платното за движение се уширява. Уширението се дава постепенно по дължината на преходната крива или по дължината на преходната рампа, определена по формула 12.
(2) Пълното уширение на платното за движение в хоризонтални криви max Е представлява сборът от необходимото уширение на всяка лента за движение и се определя по формулите, дадени в таблица 9.
Таблица 9
Пълно уширение на платното за движение в хоризонтални криви
|
При разминаване в кривата на: |
Пълно уширение
max Е в m |
Радиус, при който е необходимо уширение, в m |
|
B <= 6,00 |
B > 6,00 |
|
два автомобила с ремаркета |
max E = 50n/Rкр |
30 <= Rкр <= 400 |
30 <= Rкр <= 200 |
|
два автобуса |
max E = 40n/Rкр |
30 <= Rкр <= 320 |
30 <= Rкр <= 160 |
Забележка.
В таблица 9 с n е означен броят на лентите за движение, а с В - широчината на платното за движение в m.
(3) Размерът на уширението се определя по схемата "разминаване на два автомобила с ремаркета". Когато при трудни или стеснени теренни условия изпълнението на това уширение е икономически неизгодно, то се определя по схемата "разминаване на два автобуса".
(4) Пълното уширение (max Е) по таблица 9 се изпълнява във всички хоризонтални криви с ъгъл на завиване (?), по-голям от граничния ъгъл (?пу). Стойността на граничния ъгъл (?пу) се определя по формулата:
?пу = 2 (200 / ?) аrc sin (D / Rкр) (9).
(5) Стойността на D в ал. 4 се приема съгласно чл. 38, ал. 2.
(6) Когато ъгълът на завиване ? е по-малък от граничния ъгъл ?пу по ал. 4, в кривата се изпълнява намалено уширение Ен, което се определя по формулата:
(7) Уширение на платното за движение в криви не се изпълнява в следните случаи:
1. при max Е < 0,25 m и В <= 6,00 m;
2. при max Е < 0,50 m и В > 6,00 m.
(8) Уширението по правило се дава от вътрешната страна на хоризонтална крива, освен ако конкретните условия и обстоятелства не налагат друго решение. При хоризонтални криви с радиуси, по-малки от 50,00 m, уширението може да се изпълнява от двете страни на платното за движение.
(9) Уширението на платното за движение в хоризонталните криви се изпълнява по схемата в приложение № 7, т. 7.2.
Чл. 41. (1) Напречният профил на платното за движение в правите участъци се оформя по схемите на фигура 5. Платното за движение на двулентовите пътища може да е с едностранен или двустранен напречен наклон.
Фигура 5. Форми на напречния наклон в прави участъци
(2) Напречният наклон на платното за движение в правите участъци е qпр = 2,50 % при платно с асфалтово покритие и 2,00 % - при бетонова настилка. За пътища с разделителна ивица при минимален надлъжен наклон се допуска напречният наклон да е 3,00 %.
(3) При основен ремонт на пътищата напречният наклон в правите може да е в границите от 2,00 до 3,00 %. В тези случаи се препоръчва напречният наклон по дължината на правата между две хоризонтални криви да е постоянен и еднакъв от двете страни на оста на пътя. Ако това изискване не може да се спази, допуска се разлика в напречните наклони от двете страни на пътя не по-голяма от 0,50 %.
(4) Елементите на пътното платно без банкетите, в зоните на пътните кръстовища и възли могат да се проектират с различни напречни наклони при спазване изискванията на части втора "Трасе на пътя" и трета "Пътно платно".
Чл. 42. (1) Напречният наклон на платното за движение в хоризонталните криви е насочен към центъра на кривата. Трябва да се избягва проектирането на криви с обратен напречен наклон, насочен към върха на кривата, освен в случаите, когато това е необходимо за отводняване на пътното платно и радиусът на кривата допуска това.
(2) Максималният напречен наклон (max qкр) в хоризонталните криви на път с проектна скорост Vпр < 100 km/h е 7,00 %, а при проектна скорост Vпр >= 100 km/h е 6,00 %.
(3) Напречният наклон в криви (qкр) се отчита по таблица 10 в зависимост от радиуса на кривата Rкр и скоростта Vпр. Получените стойности на напречния наклон се закръгляват на 0,50 %. При основен ремонт на съществуващи пътища се допуска промяна на напречния наклон спрямо дадените стойности в таблица 10, като разликата не трябва да надвишава 1,00 %. Допуска се до 0,50 % разлика в наклоните на двете ленти или платна за движение, като най-голямата разлика между проектната стойност и стойността, посочена в таблица 10, не трябва да надвишава 1,00 %.
Таблица 10
Определяне на напречния наклон в хоризонталните кръгови криви
|
Радиус на хоризонталната крива |
Напречен наклон в кривата qкр % |
|
Vпр = 30 км/ч |
Vпр = 40 км/ч |
Vпр = 50 км/ч |
Vпр = 60 км/ч |
Vпр = 70 км/ч |
Vпр = 80 км/ч |
Vпр = 90 км/ч |
Vпр = 100 км/ч |
Vпр = 110 км/ч |
Vпр = 120 км/ч |
Vпр = 130 км/ч |
Vпр = 140 км/ч |
|
>= 200 |
>= 400 |
>= 600 |
>= 800 |
>= 1500 |
>= 2000 |
>= 2200 |
>= 2500 |
>= 3000 |
>= 3500 |
>= 4000 |
>= 4500 |
-2,50 |
|
200 - 100 |
400 - 190 |
600 - 320 |
800 - 490 |
1500 - 700 |
2000 - 980 |
2200 - 1300 |
2500 - 1700 |
3000 - 2100 |
3500 - 2700 |
4000 - 3300 |
4500 - 3800 |
2,50 |
|
100 - 85 |
190 - 175 |
320 - 295 |
490 - 450 |
700 - 660 |
980 - 940 |
1300 - 1230 |
1700 - 1600 |
2100 - 2000 |
2700 - 2500 |
3300 - 3050 |
3800 - 3410 |
3,00 |
|
85 - 70 |
175 - 140 |
295 - 270 |
450 - 360 |
660 - 605 |
940 - 750 |
1230 - 1130 |
1600 - 1300 |
2000 - 1860 |
2500 - 2100 |
3050 - 2650 |
3410 - 2950 |
3,50 |
|
70 - 60 |
140 - 115 |
270 - 225 |
360 - 300 |
605 - 495 |
750 - 600 |
1130 - 935 |
1300 - 1080 |
1860 - 1550 |
2100 - 1750 |
2650 - 2300 |
2950 - 2530 |
4,00 |
|
60 - 50 |
115 - 90 |
225 - 185 |
300 - 250 |
495 - 410 |
600 - 510 |
935 - 770 |
1080 - 900 |
1550 - 1320 |
1750 - 1500 |
2300 - 1980 |
2530 - 2150 |
4,50 |
|
50 - 45 |
90 - 75 |
185 - 155 |
250 - 210 |
410 - 355 |
510 - 440 |
770 - 670 |
900 - 780 |
1320 - 1115 |
1500 - 1250 |
1980 - 1680 |
2150 - 1800 |
5,00 |
|
45 - 40 |
75 - 65 |
155 - 135 |
210 - 180 |
355 - 310 |
440 - 380 |
670 - 585 |
780 - 600 |
1115 - 700 |
1250 - 870 |
1680 - 1050 |
1800 - 1250 |
5,50 |
|
40 - 35 |
65 - 60 |
135 - 120 |
180 - 160 |
310 - 280 |
380 - 350 |
585 - 520 |
< 600 |
< 700 |
< 870 |
< 1050 |
< 1250 |
6,00 |
|
35 - 30 |
60 - 45 |
120 - 80 |
160 - 120 |
280 - 180 |
350 - 250 |
520 - 340 |
- |
- |
- |
- |
- |
6,50 |
|
< 30 |
< 45 |
< 80 |
< 120 |
< 180 |
< 250 |
< 340 |
- |
- |
- |
- |
- |
7,00 |
(4) С оглед отводняването на платното за движение минималният напречен наклон в кривите е min qкр = qпр, където qпр се приема съгласно изискванията на чл. 41, ал. 2 и 3.
(5) Косият наклон в хоризонталните криви qкос в % трябва да е по-малък от 10,00 % и се определя по формулата:
(6) Допуска се по изключение проектиране на криви с обратен напречен наклон. В този случай обратният напречен наклон в кривата е qобр = -qпр и се приема съгласно изискванията на чл. 42, ал. 2 и 3.
(7) Хоризонталните криви с обратни напречни наклони при условията на ал. 6 се проектират с радиуси, по-големи от радиусите в таблица 11.
Таблица 11
Минимални радиуси на хоризонтални кръгови криви с обратен напречен наклон
|
За скорост Vпр, km/h |
min Rкр в m
при
qкр = -qпр= -2,5 % |
|
60 |
800 |
|
70 |
1500 |
|
80 |
2000 |
|
90 |
2200 |
|
100 |
2500 |
|
110 |
3000 |
|
120 |
3500 |
|
130 |
4000 |
|
140 |
4500 |
(8) При мостови съоръжения с дължина над 20,00 m в хоризонтална кръгова крива напречният наклон на платното за движение не може да е по-голям от 5,00 %. В този случай радиусът на кривата се определя от таблица 10 в зависимост от приетия напречен наклон и Vпр.
Чл. 43. (1) Промяната на напречния наклон от права в хоризонтална крива се извършва по протежение на преходен участък, в който постепенно се завърта платното за движение и се оформя рампата на надвишението (понижаването) на ръбовете му.
(2) Въртенето на платното за движение се извършва по правило около оста на пътя. Допуска се въртенето да се извършва около вътрешния ръб на платното за движение. При автомагистралите може да се избира и друга ос на въртене (фигура 6). Прилагането на схема 7 от фигура 6 се допуска при необходимост след съгласуване с Възложителя.
Фигура 6. Схеми на въртене на платното за движение в криви
Забележка.
qкр е напречният наклон в края на преходната рампа в %;
qпр - напречният наклон в началото на преходната рампа в %.
(3) Преоформянето на напречния наклон се извършва по дължината на преходната крива, като стойността на напречния наклон qкр се постига в края на преходната крива и се запазва постоянен по дължината на кръговата крива.
(4) При отсъствие на преходна крива преоформянето на напречния наклон се извършва по дължината на преходна рампа, която се разполага с 1/3 до 2/3 от дължината си в правия участък, а останалата част - в кръговата крива. В този случай пълната стойност на напречния наклон qкр се постига в края на преходната рампа, като в началото на кръговата крива напречният наклон не може да е по-малък от qкр - 2,00 %.
(5) Минималната дължина на преходната рампа се определя по формулата:
където:
min Lпр е минималната дължина на преходната рампа в m;
В0 - разстоянието от оста на въртене до ръба на платното за движение в m;
mах ?i - максималният допълнителен наклон по ръбовете на платното за движение в преходната рампа в % съгласно таблица 12;
знакът пред qпр е "плюс" при разнопосочни напречни наклони в правата и кривата и "минус" - при еднопосочни.
Таблица 12
Допустим допълнителен надлъжен наклон по ръбовете на платното за движение в преходния участък
|
Проектна скорост
Vпр в
km/h |
max ?i в % при |
min ?i в %
в участъка
от qкр = -qпр
от qкр = qпр |
|
B0 <=
4,00 m |
B0 >
4,00 m |
|
<= 50 |
0,500 B0 |
2,00 |
0,10 В0, но не по-голям от max ?i |
|
60 - 70 |
0,400 B0 |
1,60 |
|
80 - 90 |
0,250 B0 |
1,00 |
|
100 - 140 |
0,225 B0 |
0,90 |
(6) Когато дължината на преходната крива Lp е по-малка от min Lпр по формула 12, преоформянето на напречния наклон се извършва по дължината на преходната рампа, като разликата ? L = min Lпр - Lр се разполага в кръговата крива и пълната стойност на qкр се достига в края на преходната рампа. В началото на кръговата крива напречният наклон трябва да е по-голям от qкр - 2,00 %.
(7) Схемата за преоформяне на напречния наклон се определя за всеки конкретен случай в зависимост от типа на пътното платно и характерните особености на трасето. Основните схеми за изпълнение на надвишението са показани на фигура 7 и в приложение № 8.
(8) Допълнителният надлъжен наклон ?i в % се определя по формулата:
където:
Lпд е действителната дължина на участъка за преоформяне на напречния наклон между разглежданите точки.
(9) Допълнителният надлъжен наклон на преходната рампа ?i по ал. 8 трябва да е по-голям от min ?i съгласно таблица 12.
(10) Когато изискването на ал. 9 не е изпълнено, се прилага разделено преоформяне, при което частта от началото на преходната рампа, през сечението q = 0,00 до сечението q = qпр се завърта ускорено в участък с дължина LВ по схемата на фигура 6. Дължината на участъка LВ в m се определя по формулата:
LВ = В qпр / min ?i (14),
където:
В е широчината на платното за движение в m, а min ?i - минималният допълнителен надлъжен наклон съгласно таблица 12.
(11) Когато в инфлексната точка на инфлексна клотоида надлъжният наклон на нивелетата i е по-малък от min ?i, точката с нулев напречен наклон може да се измести от инфлексната точка на разстояние не по-голямо от L = 0,10 А при автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от I клас и не по-голямо от L = 0,20 А - при останалите пътища (L и А в m).
(12) Допуска се в участъка от q = -qпр, през q = 0,00 до qкр = qпр при инфлексни клотоиди косо преоформяне на напречния наклон (косо било) по схемата в приложение № 8. Дължината на участъка с косо било Lкб в m се определя по формулата:
Lкб = 0,10 В Vпр (15).
(13) При преоформянето на платното за движение в кривите се спазват и следните допълнителни изисквания, които осигуряват добро отводняване на пътната повърхност:
1. надлъжният наклон на нивелетата по дължината на преходната рампа е най-малко с 0,20 % по-голям от допълнителния надлъжен наклон ?i;
2. при пътища със средна разделителна ивица платното за движение, чийто напречен наклон преминава през нулев напречен профил с оглед минимум земни работи, може да се преоформя около ос на въртене, отстояща на х в m, ексцентрично навън от оста на платното за движение, като се спазват следните изисквания:
i - ?i >= 0,00 %,
i + ?i >= 0,70 %,
?i = 0,90 %,
където:
x = В / 2 - ?iвътр. ръб. Lp / 2 qкр + qпр (16).
(14) В случаите, когато две еднопосочни хоризонтални криви се допират, преоформянето се извършва изцяло в кривата с по-голям радиус и пълното надвишение се постига до началото на кривата с по-малък радиус.
(15) При върхова клотоида, симетрично на точките на допиране на двете клотоиди, се устройва постоянен напречен наклон на настилката в участък с обща дължина Lн = 0,30 Vпр (Lн е в m, Vпр - в km/h). Големината на напречния наклон е qкр - 2,00 %, като qкр се определя по таблица 10 съобразно радиуса в точката на допиране на двете клотоиди.
(16) При едновременно преоформяне на разширени или уширени платна за движение меродавен е допълнителният надлъжен наклон ?i по мислените ръбове на платното за движение без разширение.
(17) Чупките по ръбовете на платното за движение в началото и в края на рампата на надвишението се закръгляват с вертикални криви с радиуси Rp съгласно таблица 13.
Таблица 13
Радиуси за оформяне на чупките по ръбовете на платното за движение
|
Vпр
в km/h |
Rp
в m |
|
40 |
500 |
|
50 |
1000 |
|
60 |
1500 |
|
70 |
2000 |
|
80 |
2500 |
|
90 |
2750 |
|
100 |
3000 |
|
110 |
3500 |
|
120 |
4000 |
|
130 |
4500 |
|
140 |
5100 |
(18) Когато местните условия не позволяват прилагането на радиусите от таблица 13, се приемат възможно най-големите радиуси за закръгляване на чупките на рампите.
Фигура 7
Схеми за преоформяне на напречния наклон на платното за движение
Фигура 7 (продължение)
3. Преоформяне на напречния наклон с въртене около вътрешния ръб
Фигура 7 (продължение)
Чл. 44. (1) Обръщането на посоката на трасето на пътя с повече от 200 gon в планински склонове или при трудни теренни условия се постига с проектирането на серпантини. Елементите на серпантината са показани на фигура 8.
(2) Серпантините се проектират с размерите на геометричните им елементи съгласно таблица 14.
(3) Радиусите на спомагателните криви Rсп1 и Rсп2 не може да са по-малки от 80,00 m.
Фигура 8. Елементи на серпантината в ситуация
Таблица 14
Геометрични елементи на серпантини
|
Проектни елементи |
Единица мярка |
Проектна скорост
Vпр в km/h |
|
30,00 |
25,00 |
20,00 |
|
Радиус на основната крива по оста |
m |
30,00 |
25,00 |
20,00 |
|
Максимален надлъжен наклон |
% |
3,00 |
3,50 |
4,00 |
|
Максимален напречен наклон в основната крива |
% |
6,00 |
6,00 |
6,00 |
|
Максимална дължина на правата между спомагателната и основната крива при отсъствие на преходна крива |
m |
30,00 |
25,00 |
20,00 |
|
Уширение от едната страна на основната крива |
m |
3,00 |
3,50 |
4,50 |
|
Изпълнение на уширението от двете страни на кривата:
- по вътрешния ръб
- по външния ръб |
m
m |
2,20
0,80 |
2,25
1,25 |
3,00
1,50 |
(4) Допуска се проектиране на несиметрични серпантини, както и на серпантини с полигонов връх извън основната крива.
(5) Преходът от правата в основната кръгова крива по правило се изпълнява с преходна крива.
(6) Преходната крива се разбива по оста и по двата ръба на платното за движение. Трите клотоиди трябва да имат еднакъв параметър, който се определя от условието:
Ro <= A <= 1,20 Ro (17),
където:
Ro е радиусът по оста на основната крива съгласно таблица 14.
(7) Уширението на платното за движение се оформя самостоятелно по двата ръба на платното за движение съгласно приложение № 7.
(8) Преоформянето на напречния наклон се извършва съгласно фигура 7 при спазване изискванията на чл. 42. Максималният напречен наклон се осигурява по цялата дължина на кръговата крива.
(9) Промяната на надлъжния наклон на нивелетата се извършва извън серпантината.
Чл. 45. (1) Разстоянието за видимост по пътищата се определя за следните случаи:
1. видимост при спиране пред препятствие;
2. видимост при изпреварване.
(2) Разстоянието за видимост при спиране пред препятствие се определя за всички пътища.
(3) Разстоянието за видимост при изпреварване се определя само за двулентови пътища с двупосочно движение.
(4) Минималното разстояние за видимост при спиране пред препятствие min Lсп се определя по схемата в приложение № 9, т. 9.1 и се отчита от номограмата на фигура 9 в зависимост от Vпр и iср.
(5) Минималното разстояние за видимост при изпреварване min Lиз се определя по схеми в приложение № 9, т. 9.2 и е дадено в таблица 15.
Фигура 9. Номограма за определяне на минимално разстояние за видимост при спиране пред препятствие
Таблица 15
Минимално разстояние за видимост при изпреварване
|
Vпр
в km/h |
Минимално разстояние за видимост
при изпреварване min Lиз в m |
|
30 |
210 |
|
40 |
275 |
|
50 |
340 |
|
60 |
475 |
|
70 |
500 |
|
80 |
525 |
|
90 |
575 |
|
100 |
625 |
(6) Минималните разстояния за видимост по пътищата от III клас и местните пътища се определят за Vпр съгласно приложение № 1.
(7) Разстоянието за видимост min Lсп по ал. 4 се осигурява в двете посоки на движение по цялата дължина на пътя във всички ленти за движение.
(8) При двулентовите пътища разстоянието за видимост min Lиз от таблица 15 се осигурява в участъци с обща относителна дължина не по-малка от 20 % от дължината на пътя. Тези участъци се разпределят равномерно по дължината на трасето.
(9) В общата дължина на участъците с осигурено разстояние за видимост при изпреварване по ал. 8 се включват и дължините на хоризонталните криви с радиуси, по-големи от тези в таблица 16.
Таблица 16
Радиуси на хоризонтални кръгови криви с осигурено разстояние за видимост при изпреварване
|
Vпр
в km/h |
Радиуси на хоризонтални кръгови криви в m |
|
min Lиз е осигурено само в леви криви |
min Lиз е осигурено в леви и десни криви |
|
40 |
450 |
1300 |
|
50 |
700 |
2000 |
|
60 |
1050 |
2900 |
|
70 |
1400 |
3900 |
|
80 |
1850 |
5100 |
|
100 |
2850 |
8000 |
(10) При трудни теренни условия, когато изискването на ал. 8 не е изпълнено, в определени участъци от пътя могат да се проектират допълнителни ленти за изпреварване с дължина по-голяма и равна на 20 % от дължината на пътя с гарантирана видимост при изпреварване.
(11) Участъците от пътя, с осигурена видимост в границите от 0,50 Lиз до Lиз, създават условия за възникване на конфликтни ситуации при изпреварване и като правило трябва да се избягват.
(12) Обобщения на граничните стойности на проектните елементи са в таблица 17.
Чл. 46. (1) В хоризонталните криви зрителното поле до границата на видимостта се освобождава от препятствия съгласно приложение № 10.
(2) Границата на видимост в средата на кривите се очертава на разстояние С, което се определя по формулата:
С = min L2сп / 8 Rкр (18),
където:
С е разстоянието в m от оста на крайната лента за движение до границата на видимост, мерено по бисектрисата на кривата;
Rкр - радиусът на кривата в m;
min Lсп - минималното разстояние за видимост при спиране в m, което се отчита съгласно номограмата от фигура 9.
Таблица 17
Обобщение на граничните стойности на проектни елементи
|
Технически елементи |
Означение |
Единица мярка |
Определяща скорост |
Предписва се във: |
Проектни скорости в km/h |
|
30 |
40 |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
100 |
110 |
120 |
130 |
140 |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 |
12 |
13 |
14 |
15 |
16 |
17 |
|
Ситуация |
Максимална дължина на права |
max Lпр |
m |
Vпр |
чл. 30, ал. 1 |
600 |
800 |
1000 |
1200 |
1400 |
1600 |
1800 |
2000 |
2200 |
2400 |
2600 |
2800 |
|
Минимална дължина на права между еднопосочни хоризонтални криви |
min Lпр |
m |
Vпр |
чл. 30, ал. 2 |
30 |
35 |
40 |
50 |
65 |
90 |
115 |
150 |
190 |
250 |
325 |
400 |
|
Минимален радиус на хоризонтална крива при напречен наклон |
max q = 7,00 % |
min Rкр |
m |
Vпр |
чл. 31, ал. 1 |
30 |
45 |
80 |
120 |
180 |
250 |
340 |
|
- |
- |
- |
- |
|
max q = 6,00 % |
min Rкр |
m |
Vпр |
чл. 31, ал. 1 |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
600 |
700 |
870 |
1050 |
1250 |
|
min q = 2,50 % |
min Rкр |
m |
Vпр |
чл. 31, ал. 1 |
100 |
190 |
320 |
490 |
700 |
980 |
1300 |
1700 |
2100 |
2700 |
3300 |
3800 |
|
Мин. радиус при обратен наклон |
min q = -2,50 % |
min Rкр |
m |
Vпр |
чл. 42, ал. 7 |
- |
- |
- |
800 |
1500 |
2000 |
2200 |
2500 |
3000 |
3500 |
4000 |
4500 |
|
Минимален радиус на кръгова крива без преходна крива |
- |
m |
Vпр |
чл. 32, ал. 6 |
- |
- |
1500 |
1500 |
1500 |
1500 |
3000 |
3000 |
3000 |
3000 |
3000 |
3000 |
|
Минимален клотоиден параметър |
min A |
m |
Vпр |
чл. 32, ал. 4 |
20 |
25 |
35 |
45 |
60 |
80 |
110 |
200 |
240 |
290 |
350 |
420 |
|
Надлъжен
профил |
Максимален надлъжен наклон |
max i |
% |
Vпр |
чл. 34, ал. 1 |
9,00 |
8,50 |
8,00 |
7,50 |
7,00 |
6,50 |
6,00 |
5,50 |
5,00 |
4,50 |
4,00 |
4,00 |
|
Минимален надлъжен наклон |
min i |
% |
Vпр |
чл. 34, ал. 2 |
>= 0,50 (0,00 по изключение) |
|
Минимален радиус на изпъкнала вертикална крива |
min Rиз |
m |
Vпр |
чл. 35, ал. 2 |
1000 |
1000 |
1400 |
2400 |
3150 |
4400 |
5700 |
8300 |
11500 |
16000 |
21000 |
26000 |
|
Минимален радиус на вдлъбната вертикална крива |
min Rвд |
m |
Vпр |
чл. 35, ал. 5 |
500 |
500 |
500 |
750 |
1000 |
1300 |
2400 |
3800 |
6400 |
8800 |
11000 |
13000 |
|
Минимален радиус на изпъкнала вертикална крива, гарантиращ изпреварване в права |
min Rиз |
m |
Vпр |
чл. 35, ал. 2 |
- |
- |
28200 |
30000 |
35000 |
40000 |
48000 |
52000 |
- |
- |
- |
- |
|
Напречен профил |
Напречен наклон в прав участък |
qпр |
% |
|
чл. 41, ал. 2 |
2,50 - за асфалтобетонни покрития; 2,00 - за бетонни настилки |
|
Максимален напречен наклон в хоризонтална крива |
max qкр |
% |
Vпр |
чл. 42, ал. 2 |
7,00 |
6,00 |
|
Максимален допълнителен надлъжен наклон при надвишение |
max ?i |
% |
Vпр |
чл. 43, ал. 5 |
0,50.B0
или 2,00
(B0 >= 4,00 m) |
0,40.B0
или 1,60
(B0 >= 4,00 m) |
0,25.B0
или 1,00
(B0 >= 4,00 m) |
0,225.B0
или 0,90
(B0 >= 4,00 m) |
|
Минимален допълнителен надлъжен наклон при надвишение |
min ?i |
% |
Vпр |
чл. 43, ал. 5 |
0,10.B0
B0 - разстояние от ръба на настилката до оста на въртене |
|
Радиус на закръгление ръбовете на настилката в рампа |
Rp |
m |
Vпр |
чл. 43, ал. 17 |
- |
500 |
1000 |
1500 |
2000 |
2500 |
2750 |
3000 |
3500 |
4000 |
4500 |
5100 |
|
Видимост |
Минимално разстояние за видимост при спиране |
min Lсп |
m |
Vпр |
чл. 45 |
22 |
32 |
48 |
62 |
85 |
110 |
136 |
170 |
210 |
254 |
305 |
360 |
|
Минимално разстояние за видимост при изпреварване |
min Lиз |
m |
Vпр |
чл. 45 |
210 |
275 |
340 |
475 |
500 |
525 |
575 |
625 |
- |
- |
- |
- |
|
Минимален % от дължината на пътя с гарантирана видимост за изпреварване |
|
% |
|
чл. 45, ал. 10 |
20 |
|
Носимоспособност в t/ос |
За автомагистрали, скоростни пътища и за пътища I и II клас - 11,5 t/ос
За пътища III клас и местни пътища - 10 t/ос |
Глава четвърта.
ПРОСТРАНСТВЕНО ПРОЕКТИРАНЕ
Чл. 47. (1) Проектните елементи на трасето трябва да са хармонично съчетани в трите си проекции и да осигуряват възможно най-добро пространствено развитие и зрително възприятие на пътя.
(2) Пространствените елементи, които се получават при съчетанието на правите и кривите, са съгласно фигура 10. Те трябва да са взаимнообвързани и подходящо съгласувани в своята последователност по дължината на пътя така, че да се получи необходимото плавно пространствено развитие на пътното платно.
Фигура 10. Пространствени елементи на пътя
Чл. 48. (1) Проектирането на дълги прави участъци по правило трябва да се избягва освен в случаите, когато характерът на терена налага това или трябва да се осигурят условия за изпреварване.
(2) За подобряване на зрителното възприятие на еднообразните и монотонните дълги прави участъци трябва да се предвиждат вдлъбнати вертикални криви с големи радиуси (фигура 11).
Фигура 11. Права в хоризонтален участък и във вдлъбната вертикална крива
(3) Късите прави участъци между еднопосочни хоризонтални криви създават впечатление за сплескване на трасето и трябва да се избягват. В този случай правите трябва да са с дължина, по-голяма от посочената в таблица 2, или да се заменят с яйцевидна клотоида.
(4) Късите прави между вдлъбнати вертикални криви създават впечатление за оптическо издуване на пътя (фигура 12). За подобряване на зрителното възприятие на тези участъци правата трябва да се заменя с вертикална крива с по-голям радиус (фигура 13).
Фигура 12. Къса права между вдлъбнати вертикални криви с голям радиус
Фигура 13. Вдлъбната вертикална крива
