НАРЕДБА № 6 ОТ 9 ЮЛИ 2019 Г. ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И КОНТРОЛ НА ОТДЕЛНИ ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ ПРЕДАВАНИ ПО ВЪЗДУШНО-КАПКОВ ПЪТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 97 ОТ 2022 Г.)
Издадена от министъра на
здравеопазването
Обн. ДВ. бр.56 от 16 Юли 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2022г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) С тази наредба се определят редът и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на следните заразни болести предавани по въздушно-капков път:
1. варицела;
2. епидемичен паротит;
3. коклюш;
4. менингококова болест, инвазивна (менингококов менингит и сепсис);
5. морбили;
6. рубеола;
7. скарлатина.
Чл. 2. (1) Болните от заразна болест по
чл. 1 се диагностицират в лечебни заведения.
(2) Лабораторна диагностика на болните от заразна болест по чл. 1 се извършва във:
1. медико-диагностична лаборатория - самостоятелна или към друго лечебно заведение;
2. Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ);
3. регионалните здравни инспекции (РЗИ).
(3) При изпращане на клинични проби за лабораторна диагностика в НЦЗПБ същите се придружават със съпроводителен талон съгласно приложението.
Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) (1) Болните от заразна болест по
чл. 1 подлежат на задължителна изолация за определен срок, когато такава е разпоредена със заповед на министъра на
здравеопазването по
чл. 61, ал. 3 от Закона за здравето.
(2) Задължителната изолация на лицата по ал. 1 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.
(3) Задължителната изолация на лицата по ал. 1 се извършва в домашни условия или в лечебно заведение за болнична помощ по преценка на лекуващия лекар или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на съответното заболяване.
(4) При извършване на оценката по ал. 3 лекарят взема предвид социално-битовите условия, при които лицето живее (многочислено семейство; лица, настанени в места, в които се предоставят социални услуги по смисъла на Закона за социалните услуги; в места за лишаване от свобода и др.) и възможността за изолация в дома, както и тежестта на протичане на заболяването и обективното здравословно състояние на заболелия.
(5) Лицата, които писмено и изрично са заявили отказ от изолация в лечебно заведение за болнична помощ, независимо от наличието на условията по ал. 4, се изолират в домашни условия.
(6) През периода на задължителна изолация в дома заболелите не напускат мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок.
(7) При влошаване на здравословното състояние поставени в домашна изолация уведомят лекаря, осъществяващ медицинското наблюдение, а в случай че не успеят да осъществят контакт с него - регионалния център за спешна медицинска помощ чрез тел. 112, като задължително информират за заболяването, поради което са поставени под задължителна изолация, за предприемане на необходимите противоепидемични мерки от екипа за спешна медицинска помощ.
(8) При необходимост от провеждане на медицински изследвания или прегледи, назначени от лекаря, осъществяващ медицинското наблюдение по време на домашна изолация, болните по ал. 1 уведомяват по телефон съответната регионална здравна инспекция за напускане на мястото на изолация, като посочват времевия период и лечебното заведение, в което ще се извърши прегледът или изследването.
Чл. 7б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) (1) На задължителна карантина, когато такава е разпоредена със заповед на министъра на
здравеопазването по
чл. 61, ал. 3 от Закона за здравето, подлежат близките контактни лица на лица, болни от заразна болест по
чл. 1.
(2) При определяне на близките контактни лица по ал. 1 се взема предвид датата на осъществяване на последния контакт с болното лице и неговата продължителност, видът на контакта (директен, без лични предпазни средства, на закрито), имунният статус на контактното лице по отношение на преболедуване и/или ваксинация срещу съответното заболяване, както и здравословното състояние на болния (напр. наличие на крусти върху обривните единици).
(3) В случаите по ал. 1 близките контактни лица се поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощен от него заместник-директор за срок, определен със заповед на министъра на
здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор.
Чл. 14. Лабораторна диагностика на варицела се извършва посредством:
1. доказване на специфичен антитяло отговор в серум (ELISA IgM/IgG);
2. доказване на нуклеинова киселина на варицела-зостер вирус в клинична проба;
3. изолация на варицела-зостер вирус в клинична проба;
4. доказване на антиген на варицела-зостер вирус в клинична проба.
Чл. 15. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) Всеки болен от варицела подлежи на самоизолация и лечение в дома до преминаване на острите клинични прояви, завяхване на всички обривни единици и образуване на крусти. В случаите, когато със заповед на министъра на
здравеопазването по
чл. 61, ал. 3 от Закона за здравето е разпоредена задължителна изолация на болни от варицела, се прилагат сроковете и редът по
чл. 7а.
Раздел III.
Епидемичен паротит
Чл. 23. (1) Лабораторна диагностика на епидемичен паротит се извършва посредством:
1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) доказване на специфичен антитяло отговор срещу вируса на епидемичния паротит, характерен за остра инфекция, в серум или в слюнка (EIA IgM);
2. доказване на нуклеинова киселина на вируса на епидемичния паротит в клинична проба;
3. изолация на вируса на епидемичния паротит в клинична проба.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) Най-подходящ клиничен материал за доказване на специфичен антитяло отговор (серологична диагностика) са серумни проби, взети от болен между 4-тия и 28-ия ден след началото на клиничните симптоми. За отхвърляне на фалшиво отрицателни резултати в случаите, когато първата серумна проба е взета по-рано от четири дни от началото на клиничните симптоми, както и при получаване на неопределен IgM резултат, се изследва втора серумна проба за наличие на специфични паротитни антитела, взета 14 дни след първата проба.
(3) Клиничният материал (урина, слюнка, ликвор), подходящ за изолиране на вируса на епидемичния паротит, трябва да бъде събран в първите 3 - 4 дни след появата на клиничните симптоми на инфекцията, когато вирусът присъства в най-висока концентрация.
(4) Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния статус на пациента.
Чл. 31. (1) Медицински специалист в контакт с болен от епидемичен паротит се изследва серологично за наличие на протективен имунитет срещу епидемичен паротит при липса на писмени данни за проведена имунизация с два приема ваксина срещу епидемичен паротит с интервал минимум 28 дни между тях.
(2) При отрицателен резултат за протективен имунитет срещу епидемичен паротит от серологичното изследване медицинският специалист се отстранява от работа от 11-ия ден от първия контакт с болен от епидемичен паротит до 25-ия ден след последния контакт.
(3) При положителен резултат за протективен имунитет срещу епидемичен паротит от серологичното изследване медицинският специалист се възстановява на работа.
Чл. 33. При заболяване от епидемичен паротит се прилагат хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването, като:
1. влажно почистване, дезинфекция и проветряване на помещенията;
2. дезинфекция на предмети, използвани от болния и замърсени с носни и/или гърлени секрети.
Чл. 34. (1) Лабораторна диагностика на коклюш се извършва посредством:
1. изолация на Bordetella pertussis от клинична проба;
2. доказване на нуклеинова киселина на Bordetella pertussis в клинична проба;
3. доказване на специфичен антитяло отговор срещу Bordetella pertussis.
(2) Клиничният материал (секрет от задната и горната страна на назофаринкса) е подходящ за изолиране на причинителя на коклюш само в катаралния стадий на болестта, когато кашлицата не е характерна. Клиничните проби се посяват на мястото на вземането им, в случай че е осигурена специална селективна хранителна среда, или се поставят в транспортна хранителна среда и се изпращат незабавно с оглед доставянето им до втория час след вземане на материала в микробиологична лаборатория, която предварително е информирана.
(3) Подходящ клиничен материал за доказване на нуклеинова киселина на причинителя на коклюш е назофарингеален секрет, взет сутрин на гладно. Материалът за генетично изследване трябва да се вземе по възможност преди започване на антибиотично лечение, но е допустимо и през първите 7 дни от започване на терапията. Тампонът с взетия материал се поставя в стерилна пластмасова епруветка без транспортна среда. При невъзможност за незабавно транспортиране е необходимо да се съхранява в хладилник под 8 °С.
(4) Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния статус на пациента.
Чл. 38. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) При поява на коклюш в детска ясла, детска градина или училище контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се поставят под медицинско наблюдение за 14 дни и засегнатата група/клас се поставя под карантина в рамките на детското заведение или училище за същия срок.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) През периода по ал. 1 в засегнатата група/клас на детската ясла, детската градина или училището не се приемат неболедували или неимунизирани срещу коклюш деца/ученици, а деца/ученици от засегнатата група/клас, които са контактни на болния, не се преместват в други групи/класове. В засегнатата група/клас могат да се приемат само деца, имунизирани с най-малко три приема ваксина срещу коклюш, или ученици с редовен за възрастта имунизационен статус срещу заболяването. Последната доза ваксина срещу коклюш трябва да е поставена преди повече от 30 дни от датата на приемането в детската ясла, детската градина или училището.
Чл. 42. При заболяване от коклюш се прилагат хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването, като:
1. покриване на устата и носа с кърпичка при кашляне и кихане и изхвърляне на използваната кърпичка в коша с отпадъци;
2. измиване на ръцете с вода и сапун и/или използване на дезинфектант за ръце;
3. влажно почистване, дезинфекция на повърхности в помещенията и проветряване на помещенията.
Раздел V.
Менингококова болест, инвазивна (менингококов менингит и сепсис)
Чл. 43. Лабораторна диагностика на менингококова болест се извършва посредством:
1. изолиране на Neisseria meningitidis в проба от нормално стерилно място, включително пурпурични кожни лезии;
2. доказване на нуклеинова киселина на Neisseria meningitidis в проба от място, което нормално е стерилно, включително и пурпурични кожни лезии;
3. доказване на антиген на Neisseria meningitidis в ликвор;
4. откриване на грам-отрицателни диплококи в ликвор.
Чл. 56. (1) Лабораторна диагностика на морбили се извършва посредством:
1. доказване на специфичен антитяло отговор срещу вируса на морбили, характерен за остра инфекция, в серум или в слюнка (ELISA IgM/IgG);
2. откриване на нуклеинова киселина на вируса на морбили в клинична проба;
3. изолиране на вируса на морбили в клинична проба.
4. (отм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.)
(2) Най-подходящ клиничен материал за доказване на специфичен антитяло отговор срещу вируса на морбили (серологична диагностика) са серумни проби, взети от болен между 4-тия и 28-ия ден след началото на обрива. За отхвърляне на фалшиво отрицателни резултати в случаите, когато първата серумна проба е взета по-рано от четири дни от началото на обрива, както и при получаване на неопределен ELISA IgM резултат, се изследва втора серумна проба за наличие на специфични морбилни антитела, взета 7 - 14 дни след първата проба.
(3) Клиничният материал (гърлени, назофарингеални натривки, носни аспирати и урина), подходящ за изолиране на вируса на морбили, се събира в първите 3 дни след появата на обрива и клиничните симптоми на инфекцията, когато вирусът присъства в най-висока концентрация.
Чл. 63. (1) Медицински специалист в контакт с болен от морбили се изследва серологично за наличие на протективен имунитет срещу морбили при липса на писмени данни за проведена имунизация с два приема ваксина срещу морбили с интервал минимум 28 дни между тях.
(2) При отрицателен резултат за протективен имунитет срещу морбили от серологичното изследване на медицинския специалист се предлага да бъде ваксиниран с една доза ваксина срещу морбили и се отстранява от работа от 5-ия ден от първия контакт с болен от морбили до 21-вия ден след последния контакт.
(3) При наличие на положителен резултат за протективен имунитет срещу морбили от проведеното серологично изследване медицинският специалист се възстановява на работа.
Чл. 67. (1) Лабораторна диагностика на рубеола се извършва посредством:
1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) доказване на специфичен антитяло отговор срещу вируса на рубеола, характерен за остра инфекция, в серум (EIA IgM);
2. откриване на нуклеинова киселина на вируса на рубеола в клинична проба;
3. изолиране на вируса на рубеола от клинична проба;
4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) сероконверсия на IgG срещу рубеола или четирикратно повишение на титъра на IgG антителата срещу рубеола в двойни проби.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) Най-подходящ клиничен материал за откриване на антитяло IgM срещу рубеола (серологична диагностика) са серумни проби, взети от болен между 4-тия и 28-ия ден след началото на обрива. За отхвърляне на фалшиво отрицателни резултати в случаите, когато първата серумна проба е взета по-рано от четири дни от началото на обрива, както и при получаване на неопределен IgM резултат, се изследва втора серумна проба за наличие на специфични рубеолни антитела, взета 7 - 14 дни след първата проба.
(3) Клиничният материал (гърлени, назофарингеални натривки, носни аспирати и орална течност), подходящ за детекция и изолация на вируса на рубеола, се събира в първите 3 дни след появата на обрива и клиничните симптоми на инфекцията, когато вирусът присъства в най-висока концентрация.
Чл. 72. (1) При съмнение за заразяване с вируса на рубеола на бременни жени до първия триместър от бременността, дори и при липса на клинична изява на инфекцията, задължително се извършва серологично изследване и диагнозата се уточнява съвместно с лекар - специалист по инфекциозни болести.
(2) На бременните жени, заразени с вируса на рубеола през първия триместър от бременността, се разяснява опасността за плода и се препоръчва аборт по медицински показания при лабораторно доказана инфекция.
(3) При заболяване от рубеола на бременна жена незабавно се уведомява лекарят - специалист по акушерство и гинекология, който проследява бременността.
Чл. 77. (1) Работещи в лечебно заведение в структурно звено за патологична бременност при контакт с болен от рубеола извън структурното звено се изследват серологично и се отстраняват от работа до получаване на резултата.
(2) При отрицателен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване лицето по ал. 1 не се допуска в структурното звено за патологична бременност в продължение на 24 дни от момента на контакта.
(3) При положителен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване лицето по ал. 1 се възстановява на работа.
Чл. 78. (1) При контакт на бременна жена в първия триместър от бременността с болен от рубеола се преустановява незабавно контактът и бременната жена се изследва серологично.
(2) При положителен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване на бременната жена не се предприемат по-нататъшни противоепидемични мерки.
(3) При отрицателен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване на бременната жена се препоръчва повторно изследване след 3 - 4 седмици. При положителен резултат от повторното изследване се препоръчва прекъсване на бременността по медицински показания.
Чл. 79. (1) Бременна жена, изложена на контакт с болен от рубеола поради професионалната си заетост, се отстранява от работа и се подлага на серологично изследване.
(2) При отрицателен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване отстраняването от работа на бременната жена продължава до края на първия триместър от бременността.
(3) При положителен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване бременната жена се възстановява на работа.
Чл. 83. (1) Лабораторна диагностика на скарлатина се извършва посредством:
1. изолиране на Streptococcus pyogenes от клиничен материал;
2. доказване на специфичен антиген от Streptococcus pyogenes в клинична проба;
3. доказване на специфичен имунен отговор срещу Streptococcus pyogenes (антистрептолизинов титър - AST). Изследването се извършва независимо от приложението на антибактериална терапия и може да бъде единствен маркер за ретроспективна диагноза, както и прогностичен за развитие на автоимунно усложнение.
(2) Клиничен материал за изолиране на причинителя на скарлатина се взема задължително от гърлото, а при симптоматика - и от носната лигавица. Пробите, взети със сух стерилен тампон, се изпращат за изследване в микробиологична лаборатория най-късно до 3-тия час след вземането им. При използване на транспортни среди пробите могат да се съхраняват до 24 часа. Клиничният материал (гърлен секрет), подходящ за доказване на специфичен антиген от Streptococcus pyogenes с бърз имунохроматографски тест, се взема със сух стерилен тампон в епруветка без хранителна среда и се изпраща незабавно в микробиологична лаборатория. При необходимост може да се съхранява в хладилник при 4 - 8 °С до 18 часа.
(3) Изследването с бърз тест се съпровожда от културелно изследване.
Чл. 87. (1) Контактен, работещ в лечебно заведение в структурно звено по акушерство или по неонатология, в детска ясла, детска градина, училище или в млекопроизводство, подлежи на 7-дневно медицинско наблюдение от момента на изолация на болния.
(2) В случай че болният не е изолиран и лицето по ал. 1 е в постоянен контакт с него, медицинското наблюдение на лицето по ал. 1 продължава 10 дни.
(3) За периода на наблюдението контактното лице се отстранява от работа.
Чл. 92. При заболяване от скарлатина се прилагат хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването, като:
1. покриване на устата и носа с кърпичка при кашляне и кихане и изхвърляне на използваната кърпичка в коша с отпадъци;
2. измиване на ръцете с вода и сапун и/или използване на дезинфектант за ръце;
3. влажно почистване, дезинфекция на повърхности в помещенията и проветряване на помещенията;
4. дезинфекция на предмети, използвани от болния и замърсени с носни и/или гърлени секрети.
§ 1. (Предишен параграф единствен - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) По смисъла на тази наредба:
1. "Противоепидемични мерки" са мерките спрямо болния (заразоносителя), механизма на предаване на инфекцията, контактните лица и външната среда за бързо ликвидиране на епидемичния процес.
2. "Профилактични мерки" са мерките за недопускане възникването на нови случаи на заразни болести чрез хигиенни мероприятия, дезинфекция, дезинсекция, дератизация и специфична имунопрофилактика.
3. (нова - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) "Медицинско наблюдение" е регулярно проследяване на здравословното състояние чрез физикален преглед, измерване на телесна температура и провеждане на лабораторни изследвания на контактно лице, в рамките на определен период от датата на последния контакт с болен от заразна болест, в който може да се проявят симптоми и признаци на съответната болест.
4. (нова - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) "Задължителна изолация" е по смисъла на § 1, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.
5. (нова - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) "Задължителна карантина" е по смисъла на § 1, т. 47 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.
6. (нова - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) "Карантина в рамките на детското заведение или училище" е отделяне на контактната (засегнатата) група/клас от общи дейности с други групи/класове и недопускане смесване на децата/учениците от засегнатата група/клас с други деца/ученици, които не са били в контакт с болните деца/ученици и не са преболедували или не са ваксинирани срещу съответната заразна болест, когато това е приложимо съгласно тази наредба.
§ 2. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) Наредбата се издава на основание чл. 60, ал. 5, чл. 61, ал. 17 и 18 и чл. 61а, ал. 7 от Закона за здравето.
Приложение към чл. 2, ал. 3
(Изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.)
|
СЪПРОВОДИТЕЛЕН ТАЛОН
към клинична проба за провеждане на лабораторна диагностика за отделни заразни болести предавани по въздушно-капков път
1. Данни за пациента - име, възраст, дата на раждане, адрес, телефон за връзка
……………………………………………………………………………………………...…..
……………………………………………………………………………………………….....
2. Епидемиологични данни - пътувания, епидемиологична връзка, дата на заболяване/контакт, имунизационен статус, ако заболяването е ваксинопредотвратимо, др.
……………………………………………………………………………………………….....
……………………………………………………………………………………………….....
3. Клинични данни - описание на симптомите
……………………………………………………………………………………………….....
……………………………………………………………………………………………….....
4. Приложено лечение, продължителност
……………………………………………………………………………………………….....
……………………………………………………………………………………………….....
5. Вид на клиничния материал - кръв, серум, урина, слюнка, ликвор, носогърлен секрет, др.
……………………………………………………………………………………………….....
……………………………………………………………………………………………….....
6. Дата на вземане на клиничния материал
……………………………………………………………………………………………….....
……………………………………………………………………………………………….....
7. Начин на съхранение и транспортиране на клиничната проба
…………………………………………………………………………………………...……..
……………………………………………………………………………………………...…..
8. Координати на лечебното заведение, изпратило клиничната проба - телефон, електронна поща, и име на лекаря, поставил диагнозата
………………………………………………………………………………………………..
………………………………………………………………………………………………..
Предал клиничната Приел клиничната
проба: проба:
................................ .........................................
................................ .........................................
................................ .........................................
(дата, подпис, (дата, подпис,
длъжност) длъжност)
|
