НАРЕДБА № РД-02-20-1 ОТ 26 ОКТОМВРИ 2023 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗЕМНИ РАБОТИ, ЗЕМНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, ЗЕМНА ОСНОВА И ФУНДАМЕНТИ
В сила от 12.05.2024 г.
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството
Обн. ДВ. бр.94 от 10 Ноември 2023г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят техническите изисквания за изпълнение, контрол и приемане на:
1. земни работи и земни съоръжения (скатни и заимствени изкопи, изкопи за
строителни работи и траншеи, насипи, обратно засипване и др.);
2. земната основа при: естествени почви, уплътняване на пропадъчни почви, понижение нивото на почвените води, заздравяване на почви чрез силикатизация, глинизация и изкуствено замразяване;
3. плоскостно и пилотно фундиране на сгради и съоръжения (плитко и дълбоко заложени фундаменти), укрепителни съоръжения на
строителни изкопи, фундиране по метода "Шлицова стена", шпунтови огради, опънни фундаменти, земни анкери, фундиране със спускаеми кладенци и кесони, изпълнявани по различни методи.
Чл. 2. (1) Изискванията на наредбата се прилагат при изпълнение на нови строежи, както и при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради и съоръжения.
(2) Изискванията на наредбата не се прилагат при приемане на земни работи и земни съоръжения, свързани с изпълнението на:
1. пътни, железопътни и хидротехнически тунели, брегозащитни съоръжения, вертикални шахти, камери и наклонени галерии;
2. открити и закрити минни изработки;
3. фундаменти под машини.
(3) При изпълнение, контрол и приемане на обратно засипване на траншеи за водопроводни, канализационни, газопроводни и електронни съобщителни мрежи, в т.ч. качество и степен на уплътняване на материалите, класификация на почвите по отношение на пригодността им за обратни засипки, клас и начин на уплътняване на зоните около тръбите, оборудване за уплътняване и други специфични за инфраструктурните мрежи и съоръжения разпоредби се спазват изискванията на наредбите за проектиране, изграждане и експлоатация на водопроводни, канализационни, газопроводни, електропроводни и електронни съобщителни мрежи.
Чл. 3. (1) Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове и техническите спецификации, с които се определят техническите правила и норми за осигуряване на изискванията към строежите по чл. 169 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
(2) При изпълнение на
строителните работи по
чл. 1, т. 1 се спазват: одобреният инвестиционен проект с предвидените в него технологии (включително технологични карти); план по безопасност и здраве (ПБЗ), предписаните мерки, свързани с изискванията за хигиена, здраве и околна среда; проектът за организация и изпълнение на
строителството (ПОИС), включително и предвидената организация на движението по време на извършване на работите.
(3) В процеса на изпълнението на
строителните работи по ал. 1 се осигуряват здравословни и безопасни условия на труд в съответствие с
Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2 от 2004 г.) (ДВ, бр. 37 от 2004 г.),
Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 1999 г.) и
Правилника по безопасността на труда при взривните работи (ДВ, бр. 3 от 1997 г.).
(4)
Строителните работи по
чл. 1, т. 1 се документират с актовете и протоколите съгласно
Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба № 3 от 2003 г.) (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) и с дневниците съгласно тази наредба. Дневниците се водят от техническия ръководител на строежа.
(5) За завършените работи по земната основа и фундаментите, които подлежат на закриване или не могат да бъдат установени по-късно, се съставя Акт обр. 12 от приложение № 12 на Наредба № 3 от 2003 г.
Чл. 5. При изпълнение на строителните работи по фундиране не се допуска:
1. влошаване на естествените качества на
околната среда, включително на земната основа (неопазване на хумуса, разпиляване и нерегламентирано депониране на земни маси, запрашаване или друго опасно замърсяване на приземния въздух, преовлажняване на земната основа от течове на хидропреносните системи или от разливи на укрепителни разтвори, увреждания от взривявяне, създаване на наднормен шум и вибрации от работа на строителна механизация и транспортни средства и др.);
2. увреждане качествата (свойствата) на разкритата естествена земна основа поради забавяне на работите по фундирането от невзети (или ненавременни) мерки за предпазване на изкопите от подземни или повърхностни води от замръзване и други атмосферни въздействия;
3. загуба на устойчивост и/или недопустими допълнителни слягания на сградите и съоръженията, разположени в непосредствена близост до изгражданите обекти;
4. започване на строителството, без да е извършено инженерно-геоложко проучване на естествена земна основа и върху насипи, които не са консолидирали;
5. увреждане или унищожаване на водохващания, на действаща подземна инфраструктура, както и на обекти от културното и историческото наследство;
6. създаване на условия за активизиране на свлачища, срутища или загуба на устойчивост на оформените с изкопите земни откоси (особено при наклонени терени и наклонен пласторед на земната основа);
7. непредвидено в проекта оводняване на земната основа и вследствие на това допълнителни слягания на сградите и съоръженията.
Чл. 6. (1) При установени различия между действителните качества на земната основа и проведените инженерно-геоложки проучвания преди изпълнението на фундаментите и/или укрепителните съоръжения се извършват допълнителни изследвания на земната основа. Промените в инвестиционния проект се извършват по реда на ЗУТ.
(2) При поява на недопустими премествания/слягания в зоната на строителството (на обекта или в близост до него) изпълнението на строителните и монтажни работи (СМР) по фундирането се преустановяват, което се документира съгласно Акт, обр. 10 от приложение № 10 на Наредба № 3 от 2003 г., до провеждането на мероприятия за стабилизиране на основата и/или реконструкция на фундаментите.
(3) След отпадане на основанията за спиране на строителството продължаването на СМР по земната основа, фундирането и следващите работи, предвидени по проектите, се разрешава с Акт, обр. 11 от приложение № 11 на Наредба № 3 от 2003 г.
(4) Когато с проекта се предвижда система за повърхностно и/или дълбочинно отводняване на строителната площадка, временните сгради, съоръженията и комуникациите, предвидени в ПБЗ и/или в ПОИС, се разполагат така, че да не пречат на отводнителните дейности. Временната водоснабдителна мрежа се изгражда съгласно изискванията на действащите нормативни актове.
Строителните работи по повърхностното отводняване на строителната площадка се съгласуват и изпълняват в съответствие с проекта, съгласувано с изискванията на
Наредба № 1 от 1996 г. за проектиране на плоско фундиране (Наредба № 1 от 1996 г.), както и на БДС EN 1997-1 "Еврокод 7: Геотехническо проектиране, Част 1: Основни правила" (БДС EN 1997-1), т. 6. Плоскостни фундаменти.
Чл. 7. (1) При изпълнени фундаменти в "особени почви", в т.ч. пропадащи, набъбващи, органични (с органични примеси, тинести, заторфени) и засолени почви, както и почви с изкуствен произход, се извършват постоянни инструментални наблюдения за слягането на фундаментите и въздействието му върху състоянието на изгражданите сгради и съоръжения. След завършване на строителството данните от наблюденията се предават на възложителя (собственика), който продължава контролните измервания през време на експлоатацията, ако дотогава сляганията не са затихнали под допустимите по проекта.
(2) Допустимите окончателни премествания (слягания) по ал. 1 се определят в съответствие с изискванията на табл. 5.1 и табл. 5.2 от Норми за проектиране на плоско фундиране, приложение към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 1996 г. или изискванията на БДС EN 1997-1 и Национално приложение БДС EN 1997-1/NA (БДС EN 1997-1/NA), включително техническите спецификации, в зависимост от категорията на строежа и прилаганата система за проектиране на строителни конструкции, съгласно Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции (ДВ, бр. 2 от 2012 г.).
Част втора.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА ЗЕМНИ РАБОТИ И ЗЕМНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Глава първа.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАТЕРИАЛИТЕ, СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ И МЕХАНИЗАЦИЯТА
Чл. 8. (1) Материалите и строителните продукти, използвани при изпълнението на земни работи и земни съоръжения, трябва да отговарят по вид и качество на изискванията на проекта, на предвидените с инвестиционния проект технически спецификации и на изискванията на действащите нормативни актове и документи.
(2) Добиваните и произведени на обекта или доставяни строителни продукти се придружават от изискваните по Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. документи, а когато материалите се добиват на обекта без допълнителна обработка, от протоколи на акредитирани лаборатории или други документи, доказващи тяхната годност за влагане в строителството при извършване на земни работи и съответствието им с изискванията на инвестиционния проект, както и националните изисквания, когато такива са определени.
(3) Взривните вещества и средствата за взривяване се придружават от документи съгласно приложение № 3 "Инструкция за контрол върху качеството на взривните материали" от Правилника по безопасността на труда при взривните работи и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели, приета с Постановление № 47 на Министерския съвет (ПМС) от 2016 г. (ДВ, бр. 23 от 2016 г.).
Чл. 9. (1) Материалите, доставяни или добивани и впоследствие използвани при изпълнението на земните работи, се класифицират по отношение физико-механичните им характеристики в зависимост от приложената система за проектиране на строителни конструкции съгласно приложение № 2.
(2) Когато се изисква по договор, за материалите и строителните продукти по чл. 8 се извършва входящ контрол за съответствие с проектните и нормативните изисквания.
(3) Не се допуска използването на материали и строителни продукти без документите, посочени в чл. 8, ал. 2, които определят показателите на техните характеристики и доказват тяхната годност за извършване на земните работи и съответствие с изискванията на инвестиционния проект и националните изисквания, когато такива са определени.
(4) Транспортирането и съхранението на материалите и строителните продукти трябва да съответстват на изискванията на проекта, съответните стандартизационни документи и да отговарят и на указанията на производителя.
Чл. 10. (1) За изпълнение на земни работи и земни съоръжения се допускат само земекопни, разстилащи и уплътняващи машини:
1. които съответстват на изискванията, посочени в техническите им паспорти;
2. за които са налице документи, установяващи, че са спазени инструкциите на производителя за експлоатация, своевременно и качествено техническо обслужване и извършване на необходимите периодични прегледи и/или ремонтни работи, както и документи, доказващи техническата годност на машините;
3. които отговарят на изискванията на
"Глава втора. Строителни машини и устройства" на Наредба № 2 от 2004 г.
(2) Не се допуска:
1. ползването на технически неизправни машини;
2. управляването на машините от неправоспособни лица;
3. използването на машини, работата на които влошава параметрите на
околната среда (въздух, води, почви, растителност), предизвикват наднормен шум и/или оказват вибрационни и други вредни въздействия над допустимите норми върху операторите и близко разположените зони на обитаване от хора и представители на живата природа;
4. работа на машини за земни работи и транспортни средства при неосигурена възможност за ефективно почистване на ходовите им части, когато напускат обекта и предстои да се движат по пътища от републиканската пътна мрежа или по улици в населените места.
Глава втора.
УСЛОВИЯ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ЗЕМНИ РАБОТИ
Чл. 11. (1) За започването на земни работи следва да са изпълнени условията на Договора за строителство и в изпълнение на изискванията на Наредба № 3 от 2003 г. да е съставен и подписан протокол образец № 2 и/или образец № 2а за откриване на строителната площадка, определяне на строителна линия и ниво за строежите от първа до пета категория. Подписан протокол образец № 2 и/или образец 2а се изисква и за строежи от шеста категория, които са в обхвата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3 от 2003 г.
(2) Допълнително при изпълнение на нови строежи към условията по ал. 1 се изискват:
1. решение на Комисията за земеделските земи за предоставяне на терен за различните видове строителство съгласно Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) (ДВ, бр. 35 от 1996 г.) заедно с документите за платени вноски и обезщетения;
2. опис на дърветата и ценните (защитените) растителни видове на строителната площадка и около нея, които е необходимо да бъдат опазени от работещите и преминаващите строителни и транспортни машини, представен от възложителя, с указване на съответните защитни мероприятия;
3. опис и обхват на археологически обекти и съществуващи подземни съоръжения в периметъра на строителната площадка.
(3) До започването на земните работи следва да са изпълнени съгласно ПБЗ и/или ПОИС следните работи:
1. фиксирана строителна линия, геометрично очертаване на осите и геометричните контури в зоните на изкопните и насипните работи, трасетата на временните пътища, рампите, депата за временно складиране на хумус и изкопаните строителни почви, указване на места за съхраняване на строителни и битови отпадъци, както и на другите съоръжения, предвидени в проекта;
2. установяване и стабилизиране на изходен нивелачен репер;
3. изграждане на предпазни заграждения и предупредителна сигнализация, включително знаци и/или табели на подходящо място върху терена за съществуващите в обсега на строителната площадка подземни мрежи и съоръжения в план и дълбочина;
4. предотвратяване на достъпа на течащите води към строителната площадка и създаване на условия за ефективно отводняване на строителния изкоп по всяко време;
5. изпълнение на временни отводнителни (и снегозащитни, ако са предвидени) съоръжения, както и на постоянни съоръжения, разположени в насипните зони;
6. отстраняване от строителната площадка на елементи от старо строителство, фундаменти, стени, канали, окопи, тротоари, бордюри, огради, ако е заложено в проекта;
7. изключване и прекратяване на функционирането в обхвата на строителната площадка на всички действащи подземни комуникации - обслужващи и захранващи: водопровод, газопровод, канализация, кабели, както и въздушни ел. проводи (вкл. отстраняването им, ако е указано в проекта и ПБЗ), които попадат по дълбочина и височина в обсега на земекопните и други строителни машини;
8. почистване на строителната площадка от битови и промишлени отпадъци, химически и/или биологически замърсени почвени пластове, храсти, дървета, пънове и едри камъни (валуни); корените на дърветата и храстите се премахват на дълбочина не по-малка от 0,60 m под нивото на естествената земна основа при пътните насипи или под нивото на земното легло при изкопи; корените на растителността се премахват на дълбочина не по-малка от 0,30 m под нивото на прилежащия терен в площите извън зоните на пътните изкопи и насипи в обхвата на ограничителните ивици;
9. отстраняване от площадката на евентуални невзривени боеприпаси и други подобни опасни материали;
10. изграждане на временни пътища, временни паркинги, контролно-пропускателни пунктове и на предвидените в проекта рампи.
(4) Земните работи (изкопни и насипни) се извършват механизирано (при допускане на ръчни процеси) съгласно изискванията на проекта. Изкопите се извършват в съответствие с вида и категорията на почвите/скалите, посочени в приложение № 2. При транспортиране на изкопни строителни почви се отчита увеличението на техния обем в резултат на разбухването на почвите съгласно таблица 3 от приложение № 2.
(5) Когато земните работи на строителната площадка се изпълняват чрез взривяване въз основа на съответен проект, взривните работи се подготвят и осъществяват в съответствие с изискванията на Правилника по безопасността на труда при взривните работи (Заповед № 294 от 1996 г. на министъра на труда и социалните грижи (ДВ, бр. 3 от 1997 г.) и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели (ПМС № 47 от 2016 г.) (ДВ, бр. 23 от 2016 г.).
(6) Земните работи в строителството се извършват в светлата част на деня и в условия на добра видимост от страна на изпълнителите. За всички други условия следва да е изготвен и да се изпълнява разработеният проект за организация и изпълнение на отделните видове земни работи.
Чл. 12. (1) Извършените геодезични работи се посочват в протокола по чл. 11, ал. 1.
(2) Не се допуска приемането с протокола по чл. 11, ал. 1 на трайни геодезични маркировъчни знаци, когато:
1. получените геодезични отклонения са по-големи от предвидените в проекта;
2. те са поставени в зоната на предстоящи земни работи, изпълнявани със земекопни, уплътнителни и земесмукателни машини, както и на места, в които за строителния период се очакват слягане, хлъзгане или размиване (ерозиране) на почвите;
3. бреговите и плаващите маркировъчни знаци не са сигурно закрепени срещу действието на вълни, ледоход и други и не са означени (снабдени) с ясно видими светлинни съоръжения за работа при намалена видимост.
(3) Не се допуска извършването на земни работи при разрушени трайни маркировъчни знаци до пълното възстановяване на последните. Ако се наложи спиране на строителството, се прилагат разпоредбите на договора за строителство.
(4) Не се допуска извършването на земни работи, ако не са спазени изискванията за незамърсяващи
околната среда ходови части на напускащите обекта транспортни средства и машини съгласно
чл. 10, ал. 2, т. 4.
(5) Не се допуска разпиляване на почви в
околната среда при пренасянето им извън строителната площадка. За целта каросериите на транспортиращите средства следва да са оборудвани с покрития или други защитни средства.
Чл. 14. (1) Отстраняването на горния хумусен пласт на естествената земна основа се извършва в съответствие с указаното в проекта (въз основа на посоченото в инженерно-геоложкия доклад) или установеното на място чрез конкретни измервания. Дълбочината на изкопаване е не по-малка от 0,15 m. Не се допуска разпиляването на хумус. Изкопаната хумусна почва се превозва и складира на депо на предвидените и означени подходящи места или се влага веднага по проектното предназначение. Разрешението за извозването и депонирането на хумус се дава от общината, в която е разположен обектът, преди началото на изкопните работи, като се отразява в протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.
(2) Допуска се определянето на дебелината на хумусния слой да се извърши и на място преди началото на изкопните работи. Отстраняването на хумусния слой е задължително във:
1. зоните, определени за извършване на изкопи и насипи, включително заимствените изкопи и постоянните насипни депа;
2. зоните, определени за добиване на материали и складиране на готовата продукция.
(3) Не се допуска трайно депониране на земни маси от хумусен пласт:
1. върху замърсени терени;
2. ако не са изпълнени предвидените в проекта мероприятия срещу размиване или ветрово изнасяне на насипаните почви - например чрез стабилизиране на повърхностите посредством затревяване или по други технически способи, както и изграждане на съответни отводнителни съоръжения (окопи, канавки, дренажи).
(4) Допуска се рекултивацията на площите за добиване на материали (вкл. заимствените изкопи) и на зоните за временни депа, складове и други временни съоръжения да бъде извършена най-късно до една година или на етапи - съгласно проекта, след приключване на тяхното използване и преди приключване на договора за строителство.
Чл. 15. Изграждането на отводнителни съоръжения (предпазни канавки, отводнителни канавки, дренажни системи и др.) за отвеждане на повърхностни и почвени води или за понижаване на тяхното ниво се извършва съгласно изискванията на проекта. При липса на специфични указания в проекта:
1. при изкоп - се изграждат предпазни канавки (окопи) и различни видове дренажни системи със съответното заустване; предпазните канавки се изграждат от горната страна на скатните изкопи на разстояние не по-малко от 3 m от горния край на изкопа; надлъжният наклон на предпазната канавка следва да бъде в обхвата от 2 до 4 %;
2. при насип - се изграждат отводнителни канавки (окопи) и различни видове дренажни системи със съответното заустване; отводнителните канавки при насип се изграждат от страната на нарастващия терен или от всичките му страни при равнинен терен на разстояние не по-малко от 2 m от долния ръб на насипа; надлъжният наклон на отводнителната канавка следва да бъде не по-малък от 0,5 %.
Чл. 16. (1) Изграждането на временни пътища се извършва съгласно проекта. При липса на специфични изисквания в проекта се използват техническите параметри за временни автомобилни пътища, определени в приложение № 3.
(2) Не се допуска:
1. извършване на товарно-разтоварни работи на пътни отсечки с надлъжен и/или напречен наклон, по-голям от 1 %;
2. извършване на превози по временни пътища, технико-експлоатационното състояние на които не съответства на изискванията на проекта и параметрите на превозните средства;
3. изграждане на временни еднолентови пътища с габарит 3,5/6,0 m без уширения за разминаване, разположени в границите на видимост от двете посоки и отстоящи на разстояние не по-голямо от 300 m;
4. преминаване на реки и дерета от временни пътни съоръжения с широчина на пътното платно по-малко от 4,0 m - за еднолентови пътища, и 5,0 m - за двулентови.
Чл. 17. Изграждането на временни пътища за скрепери и верижни машини се извършва съгласно изискванията на проекта. При липса на указания в проекта:
1. за скрепери - се използват техническите параметри, определени в приложение № 4;
2. за верижни машини - изискванията са определени в "Норми за проектиране на селскостопански пътища" (БСА, кн. 4 от 1987 г.).
Чл. 19. (1) Изпълнението на земни работи се спира при:
1. откриване на археологически обекти и подземни съоръжения, чиито зони не са отразени в протокола по чл. 11, ал. 2, т. 3, до пълното изясняване на характера, значимостта на обектите и предназначението на съоръженията;
2. установяване на обекти с природозащитен статус и възможното им засягане със строителството;
3. настъпване на неблагоприятни инженерно-геоложки и хидрогеоложки явления вследствие на природни бедствия.
(2) Продължаването на земните работи в съответните зони се допуска след писмено съгласие от съответните заинтересувани ведомства по т. 1 и 2 и при отпадане на причините по т. 3.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 отношенията между страните се уреждат съгласно договора за строителство.
Глава трета.
ИЗКОПНИ РАБОТИ. КОНТРОЛ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИЗКОПИ
Чл. 20. (1) Мониторингът и контролът при изпълнението на строителни изкопи са непрекъснати. Те се извършват от лицето, упражняващо авторски надзор, или техническия ръководител и включват проверки за:
1. завършването на всички работи, предшестващи започването на изкопите, съгласно чл. 11 и изискванията на проекта;
2. приемането на изкопите преди започване на следващите строителни работи съгласно проекта;
3. спазването на технологичните изисквания на проекта, на общите изисквания по т. 1 на приложение № 1 от Наредба № 2 от 2004 г.;
4. спазването на проектните изисквания по отношение на временните и окончателните откоси и контурите на изкопите, както и на специалните изисквания за разположение на машините спрямо откосите, дадени в приложението по т. 3 (т. 1.26, т. 1.27 и т. 1.28);
5. наличието на зони, предполагащи спиране на изкопните работи, съгласно чл. 19, ал. 1;
6. спазване на проектните изисквания по отношение недопускане на повърхностни нарушения на откосите вследствие на свличания, обрушвания, водна и/или въздушна ерозия;
7. състоянието на укрепителните съоръжения и укрепителните елементи (подпорни, шлицови стени, шпунтови стени и други стени, анкери, пилоти, подпори, подкоси, габиони, мрежи и др.);
8. състоянието на съществуващите прилежащи сгради и съоръжения, разположени в зоните на възможните обрушвания на изкопните откоси и депресионни водопонижения около изкопите;
9. изправността и ефекта от работата на водочерпателните/водопонизителните съоръжения;
10. почистването на работната площадка от строителни и други отпадъци, както и местата на тяхното временно съхранение;
11. завършването на всички предвидени в проекта работи след приключване на изкопите и рекултивацията на засегнатите от изкопните работи терени, както и съпътстващите ги дейности.
(2) Не се допуска започване на изкопи, когато не е представен Акт за завършването на работите, изброени в чл. 11, ал. 3, които предшестват изкопите.
Чл. 21. (1) Спазването на определените в проекта технологични изисквания и на здравословните и безопасните условия на труд по време на изпълнението на изкопите до тяхното завършване се установява със:
1. чертежи за извършените изкопи с нанесени точни данни за разкритите геоложки породи, наклоните на пластовете, установени пукнатини и каверни в почвата, възприетите фази за разработка на изкопите, реализираните прекопавания и недоработки и настъпили изменения в инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия (вкл. депресионни водопонижения) при извършването на изкопите;
2. дневник за извършени пробивно-взривни работи при изкопи в скални породи, попълнен съгласно приложение № 5:
а) след завършването на пробиването на взривните дупки и сондажи, включително с данни за диаметъра, разположението, дълбочината и наклона на дупките;
б) след взривяването с отразяване на резултатите от всеки заряд, отбелязване на невзривените заряди и взетите мерки за тяхното ликвидиране;
в) в процеса на разработката на взривена скална маса с установяване на обема на получените едрогабаритни късове, изискващи допълнителна обработка, както и резултатите от огледа на повърхността на дъното и откосите на разработката;
3. геодезична снимка след завършването на взривните работи и след изнасянето на взривената скална маса и другите изкопни маси изцяло от изкопите, а при необходимост и в междинните фази;
4. дневник за извършено водочерпене от инсталирани помпи или изградени водопонижаващи системи съгласно приложение № 6;
5. дневник за ползването на хидромониторни уредби съгласно приложение № 7;
6. протокол за установяване на различия между проекта и инженерно-геоложките проучвания спрямо разкритата земна или скална основа (вкл. за дебелината на хумусния слой) - съгласно приложение № 8;
7. протоколи за извършени лабораторни изследвания за установяване физико-механичните характеристики на почвата в основите на съоръженията, на добитите земни материали и пулпове според изискванията на проекта.
(2) Отклонения при изпълнението на изкопите се допускат единствено със съгласие на лицето, упражняващо авторски надзор, за увеличаване на дълбочините, широчините или дължините на всички видове изкопи, както и промяна на откосите им; за пътни и жп изкопи се спазват ограниченията от таблица 1.
Таблица 1
|
Допустими отклонения при изкопни работи в пътното и жп строителство
|
№ |
Вид на отклоненията |
Единица мярка |
Гранични отклонения |
|
1. |
Отклонение от проектната ос или от ръба в основата на изкопа |
m |
± 0,05 |
|
2. |
Отклонение от проектния надлъжен наклон по дъното на изкопи за канали, траншеи, дренажи и др. |
% |
± 0,005 |
|
3. |
Отклонение от размерите на напречното сечение на изкопите за канали при:
а) несъвършени дренажи
б) съвършени дренажи |
m
m |
± 0,05
не се
допускат |
|
4. |
Отклонение от проекта за вертикална планировка:
а) по отношение наклона на планираните площи (жп строителство)
б) по отношение нивата на нивата на планираните площи (пътища)
в) по отношение на отводнителните окопи
г) по отношение дебелината на хумусния слой |
%
m
%
% |
± 0,001
± 0,05
± 0,05
± 10 | |
(3) Не се допуска извършване на земни работи чрез подкопаване и оставяне на козирки над забоите, създаващи условия за поява на надлъжни пукнатини и обрушвания по горните ръбове на масива.
Чл. 22. (1) Контролът за спазването на проектните изисквания относно временните и окончателните откоси и контурите на изкопите по време на изпълнението им обхваща съблюдаване на:
1. наклона (включително и разположението) на временните и постоянните откоси на скатните, траншейните, заимствените изкопи, както и на изкопите за основи на сгради, съоръжения, конструкции, включително за машинни фундаменти, и за отделни строителни ями;
2. дълбочините, широчините на стените на изкопите с вертикални откоси без укрепяване;
3. разположението, широчината и напречния наклон на бермите на откосите (ако са предвидени в проекта);
4. дълбочините, физическата цялост и осигуряването на устойчивостта на укрепителните елементи към стените на изкопите с вертикални откоси, изпълнявани с укрепяване;
5. широчината на дъното при траншейните изкопи;
6. широчината на изкопите за пътно легло;
7. достигането на проектните коти на дъното на изкопите, включително и отстраняването на оставения защитен (резервен) слой, съобразно изискванията за недопускане на замръзване, прекопавания и недокопавания.
(2) Допустимите отклонения в широчината на изкопи за пътно легло са съгласно таблица 2.
Таблица 2
|
Допустими отклонения в широчината на изкопи за пътно легло
|
№ |
Видове почви |
Отклонение от широчината и дълбочината на изкопа спрямо проекта, m |
|
1. |
Песъчливи
и чакълести |
+/- 0,10 |
|
2. |
Глинесто-песъчливи и глинести |
+/- 0,05 |
|
Чл. 23. (1) Контролът върху наклона (включително и разположението) на временните и постоянните откоси на скатните, траншейните и заимствените изкопи, както и на изкопите за основи на сгради, съоръжения и конструкции за строителни ями, включва проверки за:
1. съответствието с проекта (включително и по разположение) на реализираните временни и постоянни откоси на изпълнените изкопи, като не се допускат откоси, по-стръмни от предписаните в проекта или в заповедната книга на обекта;
2. изпълнението на предвидените в проекта берми и/или целици по откосите;
3. съблюдаването на проектните изисквания относно запазването на сгради и съоръжения, попадащи в или прилежащи към зоната на изкопите, в т.ч. тръби, кабели, стени на съоръжения за подземни комуникации, археологическа инфраструктура и др.; в случаите, когато не са дадени такива указания в инвестиционния проект, се проверява съответствие с изискванията на приложение № 1, т. 1 от Наредба № 2 от 2004 г.;
4. наклоните на изкопите за пътища - съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2018 г. за проектиране на пътища (ДВ, бр. 79 от 2018 г.).
(2) В случаите, когато липсват проектни изисквания по ал. 1, т. 1 и 2, при проверките се ползват допустимите параметри, определени в приложение № 9.
Чл. 24. Контролът върху дълбочините и устойчивостта на стените на изкопите с вертикални откоси без укрепване в терени, разположени над нивото на почвените води, включва проверки (визуални и инструментални) за:
1. спазването на проектните дълбочини на изкопите, като не се допуска ръчно изпълнение на по-дълбоки неукрепени изкопи от посочените в проекта; при липса на проектни указания се следи спазването на допустимите параметри, определени в табл. 3 на приложение № 9;
2. устойчивостта на дъното и стените на изкопа, състоянието на почвата и нивото на подпочвените води, както и взетите мерки следващите СМР да бъдат извършени веднага след завършване на изкопите;
3. спазването на изискванията на приложение № 1, т. 2 от Наредба № 2 от 2004 г., като не се допуска слизането на работници в изпълнени неукрепени изкопи с вертикални стени, освен в предварително определени места, с необходимото укрепяване или в изпълнено уширение с подходящо откосиране;
4. спазването на указаните в проекта срокове, в рамките на които откосите могат да останат неукрепени.
Чл. 25. Контролът върху дълбочините и осигуряване на устойчивостта на стените на изкопи с вертикални откоси, изпълнявани с укрепяване, включва освен проверките в чл. 23, ал. 1, т. 1 и 2 и проверки за:
1. изпълнението и състоянието на укрепителната конструкция и нейните елементи в съответствие с предписанията на проекта при спазване изискванията на приложение № 1, т. 3 от Наредба № 2 от 2004 г., включително и на изискванията на БДС EN 13331 "Системи за укрепване на изкопи" част 1 и част 2;
2. спазването на предписаната в проекта технология за демонтаж на укрепителните елементи, като не се допуска премахването им без предприемане на следващите СМР, гарантиращи устойчивостта на изкопите;
3. спазването на указаните в проекта срокове, в рамките на които укрепителните елементи и конструкции съхраняват експлоатационната си годност.
Чл. 26. (1) Контролът върху широчината на дъното при траншейните изкопи, при липса на проектни указания, се реализира в съответствие с минималните технологично необходими широчини на траншейни изкопи, определени в приложение № 10. Той включва проверки, както следва:
1. при траншеи, изпълнявани механизирано - за размерите, посочени в технологичните карти за извършване на изкопите с определените в проекта земекопни машини, които следва да отговарят на определените в таблица 1 на приложение № 10;
2. при траншеи с наличие на укрепителни елементи на изкопа минималната светла широчина следва да отговаря на определената с таблица 2 на приложение № 10.
(2) При траншейно полагане на канализационни системи контролът на широчината на траншеята се извършва за съответствие с проекта и с изискванията на приложение № 7 от Наредба № РД-02-20-8 от 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи (ДВ, бр. 49 от 2013 г.).
(3) При изграждане на подземни газопроводи за широчината на основата на изкопа (траншеята) и обратното засипване се проверява спазването на изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ (ДВ, бр. 107 от 2004 г.).
Чл. 27. Контролът за достигане на проектните коти на дъното на изкопите включва проверки за:
1. отстраняването на защитния слой в дъното на изкопа съгласно изискванията на проекта или слой с дебелина най-малко 30 сm, ако не е специално посочен;
2. наличието на изоставени недоизкопани части от машинно изпълнените изкопи, за съответствие с допуските, посочени в проекта, а при липса на указания в проекта - с допуските, определени в таблица 1 на приложение № 11;
3. спазването на предвидената в проекта технология за отстраняването на недоизкопаните части и защитния слой, като при липса на други указания в проекта доизкопаването и оформянето на окончателния изкоп преди започването на следващите работи може да се извърши с малогабаритна техника или ръчно.
Чл. 28. (1) Прекопавания на изкопи в земни почви не се допускат. При констатирани прекопавания вследствие на извадени валуни и/или едри скални късове запълването на празнините се извършва съгласно проекта, а при липса на указания се изисква запълване на образуваните ями с несвързани (песъчливи) почви и уплътняването им до степен, равна на естествената плътност на околната почва. Случайни прекопавания по откосите се изравняват плавно към проектния профил, без да се запълват.
(2) Прекопавания на изкопи в скални породи след окончателното почистване на повърхностите се допускат до размера, посочен в проекта, в зависимост от предписаната технология, а при липса на указания се допускат съгласно таблица 2 на приложение № 11.
(3) Допуска се случайни прекопавания по дъното на изкопи в скални породи да бъдат запълнени с бетон (клас С12/15), трошен камък, отпадъчни скални материали или несвързани почви (чакъл, пясък), ако те осигуряват устойчивост на профила на съоръжението и ако не е предвиден в проекта или заповедната книга друг начин за запълването им.
Чл. 29. (1) Контролът при извършването на изкопи с оглед на възможен водоприток включва проверки за:
1. спазването на специфичните изисквания за водочерпене и безопасност на труда, посочени в проекта;
2. правилното попълване на дневника за работите по водочерпенето съгласно приложение № 6.
(2) При липса на указания в проекта:
1. изпълнението на изкопи при поява (наличие) на воден приток със скорост, която не причинява разрушаване на почвата в основата и/или откосите, свързано с извличане на фини почвени частици, се извършва чрез непосредствено изчерпване на водите от специално оформени по дъното на изкопа довеждащи канавки и събирателни шахти с размери не по-малки от 0,70 x 0,70 x 0,70 m;
2. изпълнението на изкопи при очаквано високо ниво на подпочвените води не се допуска до построяването и въвеждането на система от водопонижаващи съоръжения и до понижаване на нивото на подпочвените води под очертанието на проектните откоси и проектната кота на дъното на изкопа;
3. изпълнението на изкопи при поява/наличие на воден приток със скорост, която причинява разрушаване на почвата и извличане на почвени частици от основата и/или откосите, не се допуска или се прекратява до изграждането и въвеждането в експлоатация на ефективна водопонизителна система (сондажни или други черпателни кладенци, иглофилтри, хоризонтални сондажни дренажи и др.) или на укрепителна водонепропусклива ограда (шпунтова стена, шлицова стена, плътна пилотна стена, инжекционна завеса, екран от замразена почва и др.) по отделен проект.
(3) Изискванията по ал. 2 се изпълняват в съответствие с договора за строителство.
Чл. 30. Контролът при извършването на заимствени изкопи включва проверки за:
1. реализирането на мероприятия, предвидени в ПБЗ/ПОИС, за изграждането на отводнителни канавки/окопи за оттичане на дъждовните води от най-ниските части на заимствените изкопи извън габаритите на изгражданите съоръжения;
2. оформянето на наклона на дъното на заимствения изкоп, като се изисква наклонът да не е по-малък от 3 % и да е насочен към обратната на строителната площадка (съответно на забоя) страна; за изкопи с широчина над 10 m се изисква двустранен напречен наклон не по-малък от 2 % от краищата към средата на изкопа, ако не се изисква друго в проекта;
3. нивото на подпочвените води в зоната на заимствените изкопи, като не се допуска:
а) направа на заимствени изкопи под нивото на подпочвените води;
б) оставяне на неотводнени заимствени изкопни ями, освен когато почвите в зоната на дъното осигуряват бързо попиване на водите.
Чл. 31. (1) Контролът при извършването на изкопи в скални породи с приложение на пробивно-взривни работи включва проверки в съответствие с чл. 11, ал. 5:
1. за изпълнението на мероприятията, изискани от проекта и Правилника по безопасността на труда при взривните работи от 1997 г.;
2. за наличността на надеждна и правилно разположена предупредителна сигнализация и охрана на зоната, в която се извършват взривните работи, като успоредно с това се установява отсъствието на хора, домашни животни и машини в охраняваната зона непосредствено преди взривяването;
3. на данните, отразени в Дневника за извършване на пробивно-взривни работи съгласно приложение № 5.
(2) Не се допуска изпълнението на взривни работи до съоръжения, чийто бетон не е достигнал проектната си якост, освен когато с предписания са указани в проекта или заповедната книга на строежа.
Чл. 32. Контролът при ползването на хидромонитори за извършване на земни работи включва проверки:
1. на данните, отразени в Дневника за ползване на хидромониторни работи, съгласно приложение № 7;
2. на предвидените в проекта дейности по вземането на пробни образци и извършването на лабораторни изпитвания за установяване на характеристиките на получените земни материали;
3. за изпълнението на мероприятията в ПОИС по организацията на хидромониторните работи, като не се допуска инсталирането на хидромониторни уредби до въздушни електропреносни съоръжения и изходящи геодезически репери на разстояние, по-малко от двукратната дължина на действащата им водна струя.
Чл. 33. (1) При използването на плаващи земесмукателни и земекопни машини за извършване на изкопи под вода и подводен добив на земни строителни материали се спазват изискванията на приложението към Правилата за плаване по река Дунав, приети с ПМС № 154 от 2020 г.
(2) Контролът при извършването на подводни изкопни работи включва проверки на:
1. предвидените в проекта дейности по вземането на пробни образци и извършването на изпитвания за установяване характеристиките на добитите пулпове и земни материали;
2. данните, отразени в Дневник на работите, извършени от плаваща машина за изкопни работи, съгласно приложение № 12, при ползване на земесмукателни и земекопни машини (поотделно за всяка машина), включително и шаланите;
3. данните, отразени в Дневник за контролиране разположението, състоянието и действията на пулпопроводите при тяхната експлоатация, съгласно приложение № 13.
(3) При отсъствие на проектни указания за изкопи, извършени със земесмукателни машини, се допуска:
1. техническите параметри на работните зони да се установяват по данните, посочени в приложение № 14;
2. разработката на изкопи за основи на хидротехнически съоръжения да се извършва на пластове, като в първата проходка се изпълнява основният обем, а във втората се достигат проектните коти;
3. при изсушени изкопи (след изпомпване на водите) отстраняването на защитния слой да се извършва с други машини за земни работи;
4. при продължителна експлоатация на пулпопроводи и след техническа преценка тръбите да се обръщат на 180° около оста им с цел удължаване на периода на тяхното използване.
(4) Не се допуска извършването на изкопни работи в зони, в които се отделят газове, без провеждане на обезопасителни мероприятия съгласно проекта, съгласувано с органите за санитарно-хигиенен контрол и за безопасност при пожар.
Чл. 34. (1) При зимни условия се проверяват:
1. данните, отразени в Дневник за дейността по подготовката и изпълнението на строителни работи в зимни условия, съгласно приложение № 15, при регистриране на температурите и проведените мероприятия за зимно строителство - предпазване от замръзване, снегозадържане, засоляване, разкъртване, изграждане на защитни съоръжения и други;
2. дневникът за извършване на пробивно-взривни работи съгласно приложение № 5;
3. протоколите за извършване на лабораторните изследвания при употреба на затоплящи разтвори, разпръскване на негасена вар, сол, минерална луга и други.
(2) При изпълнение на изкопни работи в зимни условия се спазват предписанията на проекта. При липса на указания се изисква спазването на начините за разработване на замръзнали почви от приложение № 16.
Чл. 35. При изпълнение на земни работи в зимни условия не се допуска:
1. извършване на засоляване върху замръзнали почви, когато предстои полагане на тръби, стоманобетонни конструкции или метални съоръжения на разстояние, по-малко от 10 m от участъка на засоляването;
2. оставяне на изкопни ями и траншеи в замръзнали почви с незавършени строителни работи до настъпването на пролетното затопляне без укрепване на стените и без мерки против замръзване на почвата от дъното на ямата, ако с изкопите е достигната котата на фундиране.
Глава четвърта.
НАСИПНИ РАБОТИ. КОНТРОЛ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАСИПИ
Чл. 36. (1) Контролът при изпълнението на насипи се извършва от лицето, упражняващо авторски надзор и строителен надзор, и включва проверки за:
1. спазването на проектните изисквания, изискванията при извършване на насипни работи и вертикална планировка съгласно приложение № 1, т. 5 от Наредба № 2 от 2004 г. и изискванията на част трета от тази наредба;
2. вида, зърнометричния състав и водните съдържания на влаганите в насипите строителни почви и скални материали (съобразно изискванията на проекта и съответните норми за проектиране);
3. изпълнената по вид и количество уплътнителна работа (съобразно изискванията на проекта) и използваните по вид уплътнителни средства;
4. достигнатите плътности, обезпечаващи устойчивостта и проектното деформационно поведение на насипите през строителния и експлоатационния период.
(2) Не се допуска започване на насипни работи, когато не са изпълнени изброените в чл. 11, ал. 3 работи за изградени в зоната на насипите постоянни или временни съоръжения (мостове, водостоци, противофилтрационни зъби, дюкери, подпорни стени и др.), както и стабилизиране (ако е предвидено) на земната основа на насипите.
Чл. 37. (1) Контролът по подготовката на земната основа на насипите се извършва в съответствие с изискванията на проекта.
(2) При липса на указания в проекта се спазват изискванията, определени в таблица 1 на приложение № 17.
(3) В случаите, когато се установи несъответствие между действителните и заложените в проекта данни за физико-механичните характеристики на основата, се съставя протокол съгласно приложение № 8 не по-късно от 7 дни след разкриване на несъответствието, като отношенията между страните се уреждат съгласно договора за строителство.
Чл. 38. (1) Спазването на определените в проекта технологични изисквания относно: тип на уплътнителните средства, начин на разстилане, дебелина и разположение в план на уплътняемите пластове, зърнометрия и водни съдържания на влаганите в насипите почви, вид и размер (обем) на уплътнителните работи, указания за постигане на връзка между отделните пластове, както и между съществуващи и нови насипи, на правилата по безопасността на труда по време на изпълнението на насипите до тяхното завършване, се установява и документира със:
1. Акт за приемане на отделните пластове при земни работи съгласно приложение № 18, включително и протоколи от изпитвания на място и/или лабораторни изпитвания на взети контролни проби и/или декларации, когато се изискват, както и резултати от получените "откази" при провеждане на импулсно уплътняване;
2. Акт за установяване количествата и качеството на извършените работи, които подлежат на закриване или са свързани с изграждане на временни съоръжения съгласно приложение № 19 и Акт за приемане на отделни пластове при насипни работи при изпълнение на пътни насипи, с изключение на автомагистрали, съгласно приложение № 18;
3. Отчет за извършени периодични измервания и наблюдения с помощта на контролно-измервателни прибори и репери съгласно приложение № 20.
(2) При изпълнението на насипи се контролират:
1. изпълнението на приетото проектно решение за извършване на насипите;
2. видът, водните съдържания и качеството на строителните почви, които се влагат в тялото на насипа;
3. наклоните на временните и окончателните откоси на насипа;
4. разположението, размерите и наклоните на бермите по откосите;
5. дебелините и наклоните на горната повърхност на уплътнените конструктивни пластове; дебелините на пластовете не трябва да се отклоняват от проектните с повече от 10 %;
6. укрепяването на окончателните насипни откоси и короните на транспортните и хидротехническите земнонасипни съоръжения;
7. постигнатите след изграждането на насипите коефициенти на филтрация на уплътнените почвени пластове, когато това се изисква в проекта.
Чл. 39. Не се допуска изпълнение на насипи без одобрен технически проект за тях, когато:
1. височината на насипа е над 6 m (за пътища: над 4 m);
2. насипът се изгражда върху основа с наклон, по-голям от 1:5;
3. насипните работи се извършват във водна среда;
4. насипът подлежи на постоянно или временно заливане;
5. основата на насипа лежи в льосови, съдържащи гипс, блатисти, слаби или набъбващи почви;
6. насипът се изгражда с влагане на отпадъчни материали от промишлеността,
енергетиката, миннодобивните и миннообогатителните предприятия или на изкуствени материали.
Чл. 40. (1) В насипите се влагат строителни почви, скални материали, както и строителни продукти с характеристики съгласно определените в проекта. Допуска се използване на:
1. скален материал с едрина на зърната съгласно изискванията за съответния вид строителство;
2. несвързани почви (пясъци, чакъли, песъчливи чакъли, слабо заглинени чакъли);
3. баластра (слабо до силно заглинени песъчливи чакъли);
4. лесно изветряващи скали, мергели и мергелни глини;
5. глинести и прахови пясъци и песъчливи глини с показател на пластичност до 17 %;
6. льос - съгласно указанията в проекта;
7. почви, неотговарящи на горните изисквания, но при влагане на стабилизиращи добавки и/или при прилагане на нетрадиционни уплътнителни технологии - само по разработен проект и след направа на пробен участък;
8. рециклирани материали от промишлеността,
енергетиката, миннодобивните и миннообогатителните предприятия или изкуствени материали - след доказване на тяхната дълготрайност, уплътняемост и екологична допустимост.
(2) Не се допускат за вграждане в насипи:
1. органични почви (хумус, торф, торфени наноси, тини) или група А-8 съгласно Класификацията на почви и смеси от почви и зърнести материали от Наредба № 02-20-2 от 2018 г. за проектиране на пътища;
2. почви, съдържащи водоразтворими соли: хлориди - повече от 8 %, и сулфати - повече от 4 %, количествата на които са определени по БДС 11301 "Почви строителни. Методи за определяне на водоразтворими соли и на техните компоненти" или по БДС EN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ;
3. глинести почви с показател (индекс) на пластичност Ip > 34 %;
4. глинести почви с граница на протичане wL >= 45 % и с показател на пластичност Ip >= 27 %;
5. несвързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 10 % оптималното водно съдържание;
6. свързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 5 % оптималното водно съдържание;
7. почви, съдържащи над 5 % от общия им обем замръзнали материали;
8. почви, съдържащи съставки, предполагащи възможност за горене и/или самозапалване;
9. отпадъчни материали от промишлеността,
енергетиката, миннодобивните и миннообогатителните предприятия или от изкуствени материали с неизяснени произход и характеристики, без изпълнение на пробен участък и без доказване на тяхната уплътняемост и експлоатационна годност;
10. почви и материали, които са източници на вредни емисии и лъчения, както и почви с други опасни физични и химични характеристики, изискващи специални мерки за изкопаване, обработка, транспортиране, депониране и обезвреждане.
Чл. 41. Полагането и уплътняването на материалите за насип, ако не е посочено в проекта, се извършва на пластове с максимална дебелина, както следва:
1. за свързани почви - 25 сm;
2. за несвързани почви - 50 сm, след доказване качеството на уплътнените насипи с изпълнение на пробен участък;
3. за рециклирани материали от промишлеността,
енергетиката, миннодобивните и миннообогатителните предприятия или от изкуствени материали - до 50 сm, след доказване качеството на уплътнените насипи с изпълнение на пробен участък;
4. при армираните насипи - дебелината, полагането и уплътняването на пластовете се извършва съгласно указаното в проекта.
Чл. 42. (1) Височината, наклонът и начинът за укрепване на откосите на насипите се определя в проекта. При липса на указания в него се прилага чл. 39 и/или се прилагат изискванията на таблица 2 от приложение № 17.
(2) Не се допуска укрепването на откосите за хидротехнически съоръжения, пътни и жп насипи, попадащи във водна среда, без филтрационни подложки от обемно постоянни във водна среда трошен камък, чакъл или едрозърнест пясък.
(3) Изисква се повърхностно укрепване на откосите: чрез директно уплътняване (с плочи и други технически средства), чрез плетчета и фашини, използване на геомрежи, клетъчни мембрани, както и незабавно защитно покритие (чрез затревяване, захрастяване, полагане на чимове, биорогозки и др.).
(4) Изискват се мерки (чрез повърхностна обработка - например чрез периодично навлажняване) за недопускане на интензивна ветрова ерозия на откосите, водеща до недопустимо според санитарните норми запрашване на прилежащата приземна атмосфера.
(5) Начините и мерките за контрол на мероприятията за ускоряване на самоуплътняването на насипи се прилагат съгласно предвиденото в съответния проект.
Чл. 43. (1) Методите за определяне на специфичните физико-механични характеристики (водни съдържания и плътности), които се контролират при насипните съоръжения в съответствие с изискванията на проекта, са посочени в таблица 1 на приложение № 21.
(2) Допуска се:
1. отклонението на водното съдържание спрямо оптималното (определено съгласно БДС 17146 "Почви строителни. Определяне на максималната плътност на скелета и оптималното водно съдържание на почвите. Метод по Проктор" и БДС EN 13286-2 "Несвързани и хидравлично свързани смеси. Част 2: Методи за изпитване за определяне на стандартна плътност при оптимално водно съдържание в лабораторни условия. Уплътняване по Proctor)" и предписаното в проекта да е в границите, посочени в чл. 40 ал. 2;
2. в случай че в проекта не са определени стойности за оптималните водни съдържания на влаганите в насипите почви, да се прилагат посочените в таблица 3;
Таблица 3
|
Стойности на оптималното водно съдържание (wopt) при различни почви
|
№ |
Вид почва |
wopt, % |
|
1. |
Пясък |
8 - 13 |
|
2. |
Глинест пясък |
9 - 15 |
|
3. |
Песъчлива глина |
12 - 18 |
|
4. |
Глина |
16 - 26 |
|
5. |
Песъчлив льос |
12 - 14 |
|
6. |
Типичен льос |
14 - 16 |
|
7. |
Глинест льос |
18 - 21 | |
3. предписаната степен на уплътняване да се постига при съблюдаване на ограниченията по т. 1 и предвиденото в проекта уплътняване чрез увеличаване на количеството на ударите или продължителността на импулсите, или промяна на вида или броя на преминаванията на уплътнителните средства, когато водното съдържание не може да достигне стойностите по т. 1; начинът на постигане на указаната в проекта степен на уплътняване се определя на място с изпълнение на пробен участък;
4. химично или физико-химично заздравяване на почвата съгласно проектните изисквания.
(3) Не се допуска:
1. започване или продължаване на уплътнителните работи, когато отклоненията във водните съдържания на почвата превишават посочените в чл. 40, ал. 2; при по-сухи почви се извършва тяхното навлажняване и хомогенизиране, докато при по-влажни почви се изчаква чрез въздушно изсушаване водните съдържания на уплътняемата почва да са в обхвата на границите за wopt съгласно чл. 40, ал. 2 или таблица 3;
2. коефициентът (степента) на уплътняване, "k" (отношение между обемната плътност на почвения скелет, постигната на обекта, и лабораторно определената стандартна плътност за същата почва) да е по-малък от предписаното в проекта, а при липса на конкретни стойности в проекта този коефициент да е по-малък от 0,9;
а) за автомагистрали, хидротехнически съоръжения, пътища І клас и жп насипи "k" да е под границите 0,97 - 1,0;
б) при подложки, обратни засипки на фундаменти и подравнителни насипи - да се различава от определеното в чл. 44 и таблица 4;
в) за всички други насипи коефициентът "k" да е под границите 0,9 - 0,95;
3. показателят на пластичност за всички взети проби да е по-голям от съответните стойности, дадени в чл. 40, освен ако в проекта няма други изисквания;
4. коефициентът на водопропускливост на материали, използвани за филтри и дренажи, да е по-малък от 0,0058 m/sec, а водопропускливостта на дренажните материали за пътища (трошен камък, баластра, едър пясък, металургична шлака и др.) е 0,0015 m/sec (1,50.10- 1 cm/s).
Чл. 44. (1) Изискванията към характеристиките на уплътнената почва: обемна плътност на почвения скелет, коефициент на филтрация, модули на еластичност и на деформация, се доказват чрез лабораторни средства и/или изпитване на място, ако е посочено в проекта.
(2) Модулът на еластичност или на деформация се определя съгласно БДС 15130 "Определяне на еластичния и деформационен модул чрез натоварване с кръгла плоча", БДС 8004 "Почви строителни. Определяне на обща деформация" или по методи за пробно натоварване, напр. с динамична плоча - лек тип, чрез пенетрация (вкл. "Уред на Проктор", CBR или други стандартизирани технически средства), или чрез получените "откази" на уплътняващото средство, ако изискванията (критериите) за необходимата уплътненост са посочени в проекта. Минималните стойности на модулите за различните видове пътни, жп и други насипи и отделните им зони се определят в инвестиционния проект в съответствие с изискванията на приложимите за тях нормативни актове.
(3) При липса на изисквания в проекта се допуска един пласт да се смята за уплътнен, когато при измерване по БДС 15130 отношението на модулите на деформацията при втори и първи цикъл на натоварване чрез корава натискова плоча (Е2/Е1) е по-малко или равно на:
1. 2,0 - за дребнозърнести несвързани почви;
2. 2,2 - за едрозърнести несвързани почви и за свързани почви, включително вложени в зона "В" на пътни насипи на автомагистрали;
3. 2,5 - за свързани почви, вложени в зона "Б" на пътни насипи на автомагистрали.
(4) При упражняване на контрол съгласно ал. 2 се извършва най-малко едно измерване на 300 m3 уплътнен пласт, ако не е предписано друго в проекта.
(5) При дебелина на пластовете от несвързана почва до 50 сm измерването се извършва най-малко на всеки 300/0,5 = 600 m2.
(6) За свързани почви при дебелина на пласта до 25 сm измерването се извършва на всеки 300/0,25 = 1200 m2.
(7) По метода CBR за почвите от пътните земни насипи (зони "Б" и "В") се изисква съотношението да е най-малко 10 %.
(8) При влагане в насипите на рециклирани материали от промишлеността,
енергетиката, миннодобивните и миннообогатителните предприятия или от изкуствени материали измерването се извършва най-малко на всеки 600 m
2.
(9) При различие в характеристиките на уплътнената почва, постигнати чрез използване на различни средства за установяването им, за меродавни се приемат резултатите от лабораторното изпитване, освен ако в проекта е посочено друго. Когато с проекта не са определени минимални стойности на коефициента на уплътняване на насипи от свързани почви, се спазват стойностите, определени в таблица 4.
Таблица 4
|
Минимални стойности на коефициента на уплътняване на насипи от свързани почви
|
Вид и предназначение на насипа |
Коефициент на уплътняване "k" |
|
1. Насипи за подложки под фундаменти на сгради и съоръжения, под технологично оборудване и тежко натоварени подове |
1,00 - 1,04 |
|
2. Насипи за вътрешнозаводски пътища, настилки, тротоари и засипки на фундаменти на сгради и съоръжения |
0,97 - 1,00 |
|
3. Насипи без натоварване (пълнежи, благоустройствени и пр.) |
0,94 - 0,97 |
|
Чл. 45. (1) Контролът при извършване на насипни работи за вертикални планировки включва проверки за спазването на изискванията на проекта за:
1. предварително отстраняване и временно депониране на горния хумусен пласт;
2. предварително запълване и уплътняване на съществуващи ями и неравности в основите на насипите за планировка или на разположени непосредствено до петите на насипите ями или вдлъбнати теренни форми;
3. оформяне на наклона на полаганите и уплътнявани пластове в посоката на оттичане на повърхностните води за извеждането им извън насипа;
4. честотата на вземане на контролните проби от уплътнената почва и методите за определяне на физико-механичните характеристики на почвите, влагани в пътни насипи, са съгласно таблица 5;
5. честотата на вземане на контролните проби от уплътнената почва и методите за определяне на показателите на физико-механичните характеристики на почвите, влагани в жп и хидротехническото строителство, са съгласно таблица 6 и таблица 7;
6. допустимите отклонения от котите, формата, размерите и наклоните на изпълнените насипи при хидротехническото, пътно и жп строителство са съгласно таблица 8.
|
Таблица 5
Честота и методи за изпитване на почвите, влагани в пътни насипи
|
№ |
Контролирани материали и показатели по време на строителството |
Нормативен документ |
Максимален обем уплътнена почва, за която се взема и изпитва една проба |
|
1. |
Водно съдържание
|
БДС EN ISO 17892-1
БДС EN ISO 17892-4
|
На всеки 1000 m3 или при всяка промяна на източника или видима промяна на материала |
|
2. |
Зърнометричен състав,
Показател на пластичност и определяне вида на почвата по показателя на пластичност |
БДС EN ISO 14688-1
БДС EN ISO 14688-2
БДС EN ISO 17892-12 |
На всеки 1000 m3 или при всяка промяна на източника или видима промяна на материала |
|
3. |
Стандартна плътност при оптимално водно съдържание и Калифорнийски показател1 за носимоспособност (CBR) |
БДС 17146
БДС ЕN
13286-47 |
На всеки 2500 m3 и при всяка промяна на източника или видима промяна на материала |
|
4. |
Плътност на място |
БДС EN ISO 17892-2
БДС EN ISO 17892-3 |
На всеки 1000 m3 уплътнен материал |
|
5. |
Коти на повърхността |
- |
На всеки 100 m на лента или банкет (мин. 3 точки в напречен профил) |
|
6. |
Дебелина на насипа |
- |
На всеки 100 m |
|
7. |
Широчина на насипа |
- |
На всеки 100 m |
|
Забележка.
1 Калифорнийски показател за носимоспособност на дадена почва (CBR) е отношението в проценти между съпротивленията за проникване с постоянна скорост на метален цилиндър с диаметър на основата 20 cm2 в изпитваната почва и в стандартна основа от трошен камък.
|
Таблица 6
Честота и методи за изпитване на почвите, влагани в жп насипи
|
№ |
Контролирани физико-механични показатели |
Нормативен документ |
Максимален обем уплътнена почва, за която се взема и изпитва една проба |
|
1. |
Водно съдържание |
БДС EN ISO 17892-1 |
На всеки 300 m3 |
|
2. |
Зърнометричен състав за определяне вида на почвата - свързана или несвързана |
БДС EN ISO 17892-4
БДС EN ISO 14688-1
БДС EN ISO 14688-2 |
На всеки 2000 m3 за несвързани почви (чакъли и пясъци) и при всяка видима промяна на същите |
|
3. |
Показател на пластичност и определяне вида на почвата по показателя на пластичност |
БДС EN ISO 17892-12
БДС EN ISO 14688-1
БДС EN ISO 14688-2 |
На всеки 300 m3 за свързани почви и при всяка видима промяна на същите |
|
4. |
Максимална плътност на скелета при оптимално водно съдържание |
БДС 17146
БДС ЕN 13286-47 |
На всеки 5000 m3 и при всяка видима промяна на същите |
|
5. |
Коефициент на водопропускливост |
БДС 8497 |
На всеки 50 m3 за филтри и дренажни съоръжения |
Таблица 7
Минимален брой контролни проби в зависимост от методите за доказване на физико-механичните характеристики при хидротехническите съоръжения, включително екрани и ядра
|
Видове почви |
Вид и метод на вземане на пробата |
Характеристика на почвата |
Максимален обем на вложената почва, за която се взема една проба |
|
Глинести и песъчливи почви без едри включения |
ненарушена, с режещ пръстен |
обемна плътност и водно
съдържание |
200 m3 |
|
нарушена, от неуплътнена почва или шурфове |
други характеристики на почвата (за съоръжения I и II клас) |
по проект |
|
Чакълесто-алувиални и дребнозърнести почви с включения на едри фракции |
нарушена, съчетано с пясъчно-насипен метод |
обемна плътност и водно
съдържание |
400 m3 |
|
нарушена, от неуплътнена почва или шурфове |
зърнометричен състав |
2000 m3 |
|
други характеристики на почвата (за съоръжения I и II клас) |
по проект |
Таблица 8
Допустими отклонения при насипите
|
№ |
Вид на отклоненията |
Допустимо отклонение |
Начин на проверка |
|
1. |
Отклонения от проектното положение на осите за:
а) железопътни насипи
б) хидротехнически съоръжения |
± 0,10 m
± 0,20 m |
Геодезично заснемане
''
''
''
''
''
''
''
'' |
|
2. |
Отклонения от котата на ръба или оста на короната на пътни насипи спрямо проектните коти или оси |
0,0 до + 0,05 m |
|
3. |
Уширяване на короната |
0,20 m |
|
4. |
Стесняване на короната
а) жп насипи
б) пътни насипи |
0,10 m
не се допуска |
|
5. |
Намаляване на наклона на откосите на насипа |
до 5 % с увеличаване широчината на основата |
|
6. |
Увеличаване на наклона на осите |
не се допуска |
|
7. |
Отклонение от широчината на насипните берми |
± 0,10 m |
|
8. |
Увеличаване на наклона на откосите на насипите |
не се допуска |
|
9. |
Увеличаване широчината на насипните берми |
± 0,10 m |
|
10. |
Отклонения от наклона на планираната площ при вертикалната планировка |
± 0,1 % |
"
"
" |
|
11. |
Пренамиване
а) в широчина на короната
б) по нормала на откосите |
0,20 m
0,20 m |
|
(2) Не се допуска:
1. засипване на дрениращи и други водоотвеждащи съоръжения преди те да бъдат завършени, включително филтри, предпазни водопропускливи пластове и други;
2. наклонът на полаганите и уплътнявани пластове в посоката на оттичане на повърхностните води да бъде по-малък от 0,4 % и по-голям от 0,6 %;
3. засипване с дрениращи материали при основа от пропадъчни (льосови) почви.
Чл. 46. (1) При извършване на насипни работи на сухо от земни почви се контролира спазването на следните изисквания:
1. полагането на пластове с ниски дрениращи качества се извършва с двустранен наклон към откосите в границите от 4 % до 1 %;
2. броят на преминаванията на валиращата (уплътнителната) машина в една следа съответства на предвиденото в проекта, съответно на заповедта на лицето, упражняващо авторски надзор след извършено пробно уплътняване;
3. броят на ударите или получаваните "откази" при прилагане на технологии, основани на динамично (ударно, импулсно) уплътняване, съответства на указаното в проекта (съответно на резултатите от пробно уплътняване);
4. дебелината на уплътнения пласт се контролира чрез измерване, което включва нивелация във всеки напречен профил преди разстилането на материала за уплътняване и след процеса на уплътняване.
(2) Допуска се отделни пластове на насипите от дрениращи почви да се изпълняват без напречен наклон.
(3) Не се допуска:
1. влагането и смесването на почви с различни физико-механични характеристики в един и същ пласт, освен ако това е предвидено в проекта;
2. разстилане на насипен материал и неговото уплътняване върху пласт, чиито характеристики не отговарят на изискванията на проекта или чл. 40, документирани по реда на чл. 38;
3. задържане на вода и/или образуване на лед върху повърхността на незавършен насип при временни прекъсвания на насипните работи;
4. възобновяване на насипно-уплътнителните работи преди насипаната почва да се размрази или отстрани;
5. извършване на насипни работи при наличие на преовлажнени зони в долулежащия пласт и/или на водно съдържание на насипния материал, несъответстващо на изискванията на проекта или на ограниченията на чл. 43;
6. уширяване и надграждане (реконструкция) на насипите без изготвен проект, съдържащ съответни детайли на връзката между съществуваща и нова конструкция;
7. уплътняване на почви с тежки трамбовъчни машини с ударно действие над водостоци, ако дебелината на изпълнената засипка е под 2 m или страничното разстояние от вътрешния хоризонтален габарит на водостока е по-малко от 3 m.
Чл. 47. (1) При изпълнението на насипни работи от скални материали се контролират съгласно проекта:
1. дебелината на пласта и броят на преминаванията на уплътнителните средства в една следа съгласно изискванията на проекта или препоръките след проведено пробно уплътняване;
2. количеството (броят) на ударите при динамично (ударно, импулсно, вибрационно и др.) уплътняване съгласно изискванията на проекта или препоръките след проведено пробно уплътняване;
3. резултатите от изпитването с корава натискова плоча по БДС 15130 или по други методи за пробно натоварване за определяне характеристиките на уплътняването съгласно чл. 44, ал. 1, когато това е предписано в проекта.
(2) Не се допуска влагането на скални късове с размери над 2/3 от проектната, съответно от получената при разстилането, дебелина на уплътняемия пласт.
Чл. 48. (1) При извършване на насипни работи под вода спазването на проектните изисквания се документира със:
1. дневник за извършване на насипни работи под вода - съгласно приложение № 22;
2. протоколи от изпитвания на място и/или лабораторни изпитвания на взети контролни проби;
3. отчети от извършени текущи и окончателни геодезически измервания чрез поставени контролно-измервателни прибори и репери за наблюдение съгласно изискванията на проекта - приложение № 20.
(2) Необходимите изпитвания на място и/или контролни проби за извършените насипни работи под вода се определят по изисквания и методи, посочени в проекта.
(3) При извършване на насипни работи под вода не се допуска:
1. използване на скална маса от породи, които се разпадат във вода (глинести мергели, глинести шисти и други подобни);
2. изпълнение на откоси, по-стръмни от 1:1,33.
Чл. 49. (1) При извършване на насипни работи в особени случаи за обратно засипване се контролира:
1. предписаната в проекта технология на изпълнение и изискване за плътност до фундаменти и съоръжения;
2. материалите, предвидени за обратно засипване зад фундаменти и съоръжения (като подпорни стени, мостови устои, кейови стени, масивни анкериращи устройства) и техните деформационни характеристики, да са в съответствие с проекта; модулът на еластичност на материала за "преходни клинове" зад устои на жп мостове трябва да достигне Е = 60 МРа;
3. сроковете за извършване на обратното засипване са съобразно указаното в проекта.
(2) Не се допуска степента на уплътняване при обратно засипване на строителни изкопи с льосови и глинести почви да е по-малка от нормативно установените стойности съгласно Наредба № 1 от 1996 г.
(3) Не се изисква уплътняване на обратните насипи върху тръбопроводи (водопроводи, канализация и други), когато те преминават през обработваеми (разоравани) площи. Самоуплътняването в тези случаи се осигурява с предвидено в проекта надвишение на обратната засипка спрямо околния (прилежащия) терен.
(4) Не се изисква уплътняване на обратните насипи върху газопроводи и продуктопроводи. Самоуплътняването се осигурява чрез предвидено в проекта надвишение на обратните засипки спрямо околния терен.
(5) Уплътняването на обратните засипки над оптични кабели и други подобни комуникации се извършва съгласно предвиденото в съответния проект.
(6) Уплътняването на насипите за обваловки и други земнонасипни ограждения около сгради и съоръжения за производство, обработка и съхранение на взривоопасни материали се извършва съгласно предвижданията на проекта.
(7) Уплътняването на обратните засипки около съоръжения, чиято устойчивост зависи от пасивното съпротивление на вложените почви и/или триенето между съоръжението и почвите, се извършва и контролира съгласно предвижданията на проекта.
(8) Уплътняването на глинени екрани и ядра, диги, обратни филтри и контранасипи се извършва и контролира съгласно отделен проект.
(9) Насипните работи върху основа, усилена с пилоти, се извършват по отделен проект.
(10) Насипните работи, съчетани с механична стабилизация на почвите, се изпълняват чрез влагане в тях на кариерни отпадъчни материали, фрезовани материали от пътни настилки, баластра, пясък, шлака съгласно предвижданията на проекта.
(11) Насипните работи, съчетани с химична стабилизация на почвите, се изпълняват чрез влагане в тях на стабилизиращи вещества и материали въз основа на проекта. Допуска се използването на цименти, варо-циментови смеси, полимерни химически добавки, хидравлични свързващи вещества (HRB) и други съгласно предписанията на проекта.
Чл. 50. При вземането на лабораторни проби от насипи и провеждането на контролни изпитвания на място се спазват следните изисквания:
1. местата за вземане на проби са разположени равномерно във вертикално и хоризонтално отношение по насипа;
2. при обратни засипвания на мостови устои, подпорни стени и фундаменти пробите се вземат (съответно точките за изпитвания на място се разполагат) на разстояние не по-малко от 0,20 m и не по-голямо от 0,30 m при изпитване чрез пенетрация и до 1,00 m при изпитване с плоча спрямо най-близката част на съоръжението;
3. когато в проекта липсват указания за контрол, честотата на вземане на проби и провеждане на изпитвания се определя съгласно таблица 2 на приложение № 21;
4. ако липсват проектни данни, минималният брой на контролните проби за определяне на основните якостни, деформационни и филтрационни характеристики на хидротехническите съоръжения, включително техните екрани и ядра, се приема съгласно таблица 2 на приложение № 21;
5. изпитването на място (пенетрационно и др. п.) обхваща целия уплътнен пласт, а пробите за лабораторно изпитване се вземат от средната част на уплътнения пласт;
6. вземането, транспортирането и съхраняването на контролните проби следва да не предизвиква промени в техните физико-механични и/или други изисквани в проекта характеристики.
Чл. 51. (1) Не се допуска извършване на насипни работи при зимни условия или при отрицателни температури на въздуха без разработен проект за тяхното изпълнение.
(2) При зимни условия лицето, упражняващо авторски надзор, проверява:
1. спазването на съответните изисквания на проекта;
2. данните, отразени в дневника за дейността по подготовката и изпълнението на строителни работи в зимни условия съгласно приложение № 15;
3. протоколите от лабораторните изпитвания на взети контролни проби.
(3) При изпълнение на насипни работи при отрицателни температури на въздуха не се допуска:
1. полагане и уплътняване на пластове върху замръзнали повърхности на основата и на насипа;
2. влагане на замръзнала почва в тялото на насипа;
3. осоляване (с цел размразяване) на почвите на разстояние, по-малко от 10 m, до местата, където са положени или ще се полагат стоманени или стоманобетонни конструкции и тръбопроводи, незащитени с битумна или с друга изолация;
4. влагане на високопластични глини (с висока степен на пластичност - Ip над 30 %) и почви, съдържащи гипс, както и органични съставки над 5 % в тялото на насипа;
5. влагане на почви с водно съдържание, по-високо от предписаното в проекта;
6. полагане на замръзнали пясъци и чакъли във филтрите на дренажните съоръжения.
Чл. 52. Контролът върху изпълнението на хидромеханизирани (намивни) насипи включва проверки при:
1. изграждането и ползването на пулпопроводните съоръжения;
2. полагането на хидромеханизирани насипи, като:
а) дебелината на отделните намивни пластове и интензитета на намиването трябва да отговарят на посоченото в проекта;
б) съставът на почвата, която се употребява за намиване, трябва да се контролира непрекъснато както в кариерата, така и в намитото съоръжение;
в) водочерпните кладенци след завършването на намивните работи се запълват с почвите, които са използвани за изграждане на съоръжението.
Чл. 53. При изграждането и ползването на пулпопроводи се контролира спазването на следните изисквания:
1. за пулпопроводи с напорно действие не се допуска:
а) монтаж на пулпопровод без приспособление за изпразване в най-ниските участъци и без обезвъздушителни кранове във високите участъци;
б) включване на криви участъци в пулпопроводите с радиус, по-малък от 3-кратното увеличение на най-големия тръбен диаметър;
в) експлоатация на пулпопроводи, без да е извършено изпитване на напорните тръбопроводи на максимално работно налягане, съгласно изискванията на приложимите нормативни актове и стандарти;
г) ползване на пулпопроводи, съединени чрез заваряване, без наличие на температурни компенсатори;
д) ползване на тръби с наличие на зони с износеност над 80 %;
е) пресичане на пътища, жп линии, електропреносни съоръжения и имоти от пулпопроводи, без местоположението им да е съгласувано със съответните организации и собственици;
2. за безнапорни тръби и открити канали - движението на пулпа да се извършва със скорости не по-малки от посочените в проекта, а при липса на указания скоростите да се приемат съгласно приложение № 23.
Чл. 54. (1) Полагането на хидромеханизирани насипи се допуска след:
1. окончателното изграждане на оградните съоръжения за:
а) намивните площадки (басейни);
б) защитните съоръжения на съществуващи в непосредствена близост насипи на железопътни линии, пътища, обработваеми площи, дворове, сгради и други съоръжения;
2. построяването на система от отводнителни съоръжения с капацитет, който не допуска разливането на води върху околни терени и/или повишаването на естественото водно ниво на подпочвените води там, както и навлажняване, създаващо предпоставки за пропадане на льосове ІІ тип и други;
3. изграждането на дренажните устройства и отводнителните канавки (окопи) в намивните съоръжения, включително и в техните насипни части, с които се осигурява предвидената в проекта защитна зона, ограничаваща директно изтичане на пулп;
4. изграждането на предвидените в проекта носещи и опорни конструкции на пулпопроводите;
5. поставянето на определените в проекта дълбочинни репери със специални измервателни устройства.
(2) Не се допуска изграждането на оградни съоръжения за намивните площадки и защити на съществуващи съоръжения от земни материали, които съдържат:
1. повече от 5 % гипс;
2. хлориди над 4 % и сулфати над 8 %;
3. замръзнали глинести почви, глини и прахово-глинести почви.
Чл. 55. (1) При изпълнението на хидромеханизирани насипи се проверява:
1. съставянето и съдържанието на дневници за:
а) ползване на хидромониторни уредби, когато се ползват, съгласно приложение № 7;
б) работите, извършени от плаващи машини за изкопни работи, съгласно приложение № 12;
в) разположението, състоянието и действието с пулпопроводи съгласно приложение № 13;
г) извършването на намивни работи съгласно приложение № 24;
д) извършването на водочерпене съгласно приложение № 6;
2. съставянето и съдържанието на протоколи за лабораторно изследване на взетите почвени проби и пулпове;
3. реализирането на мероприятия, предвидени в проекта, с които се осигурява равномерно разпределение на праховите и глинестите частици по цялата повърхност на намитата почва;
4. използваните води за намива да бъдат включени в затворен оборотен цикъл, а при необходимост от изхвърляне това да се извършва през съответните утаечни и пречиствателни инсталации, гарантиращи незамърсяване на водоприемниците;
5. съставянето и съдържанието на работни чертежи, в които своевременно да бъдат нанесени фазите на намивните работи, състава на използваните пулпове, местоположението на взетите проби и инсталираните специални измерителни устройства (напр. датчици).
(2) Не се допуска извършването на хидромеханизирани насипи:
1. под железопътни линии и пътища от републиканската пътна мрежа, без специална обосновка и съответен пробен участък за постигането на изискваните в проекта характеристики;
2. когато консистенцията на пулпа е нарушена от смесване с повърхностни отточни и поройни води, части от замръзнали почви и лед;
3. когато не са изнесени елементите от ползвани дървени или метални конструкции за естакади, събирателни кладенци и други съоръжения, с изключение на подпорите, поддържащи пулпопроводите;
4. когато не е организирано изпитването на място или вземането на почвени проби за определяне на плътността, влажността и зърнометричния състав на положения с намива материал (най-малко по една проба на всеки 2000 m3, ако няма други указания в проекта).
Чл. 56. (1) Изпълнението на насипи, при които устойчивостта се постига чрез влагане на геосинтетични продукти, се прави само по разработен технически проект.
(2) Декларираните показатели на предвидените за влагане геосинтетични строителни продукти се изисква да отговарят на определените в инвестиционния проект характеристики и националните изисквания, когато такива са определени.
Декларациите могат да бъдат:
1. декларация за експлоатационни показатели, в случай че в проекта е предвиден геосинтетичен строителен продукт, за който има издадена хармонизирана техническа спецификация по смисъла на Регламент (ЕС) № 305/2011;
2. декларация за характеристиките на строителен продукт, когато той не е обхванат от хармонизирани европейски технически спецификации или декларация за съответствие с изискванията на инвестиционния проект за конкретен строеж.
(3) При изпълнението на насипите по ал. 1:
1. се изискват протоколи за скрити работи - за подготовката на основата за полагане, за начина на полагане, за физико-механичните показатели на вложените строителни почви, за дебелините на пластовете и тяхното уплътняване (съгласно посоченото в приложение № 25), за застъпването/свързването на отделните елементи (геосинтетични платна, мрежи и др.);
2. не се допуска смяна на типа на предвидените в проекта геосинтетични продукти без съгласието на проектанта;
3. се изисква повърхностна защита на откосите срещу атмосферни и други въздействия, които могат да нарушат целостта и характеристиките на геосинтетичните продукти.
Чл. 57. При изпълнението на насипи се допуска използването на химични стабилизиращи субстанции, подобряващи уплътняването на смеси и цименти в основата и в тялото на насипите само при наличие на технически проекти след изпълнението на пробен участък. Изискват се:
1. декларации/сертификати и/или протоколи от лабораторни изпитвания на физико-механични и якостни показатели (качествата) на вложените материали и почви, вкл. за въздействието им върху
околната среда (почви и почвени води);
2. протоколи за извършените работи - за подготовката и начина на полагане, за дебелините на пластовете и тяхното уплътняване, съгласно приложение № 26;
3. резултати от лабораторни изпитвания и изпитвания на място на вече стабилизираната основа и пластове;
4. съгласие на проектанта при промяна на вида, рецептурите и начина на уплътняване на стабилизираните почви;
5. не се допуска влагане в насипи на стабилизиращи субстанции, които влияят негативно на околната среда (вкл. на почвените води).
Глава пета.
ИЗМЕРВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАВЪРШЕНИТЕ ЗЕМНИ РАБОТИ
Чл. 60. Обемите на извършените изкопни и насипни работи се определят, както следва:
1. за траншейни, скатни и заимствени изкопи и за насипи - чрез геодезично заснемане на напречни профили в местата, предвидени по проекта, перпендикулярно на главната трасировъчна ос на съоръжението, отстоящи един от друг на разстояние не по-голямо от 20 m; общият обем на извършените изкопи и насипи се получава като сума от обемите на всички призматични (призматоидни) обеми между всеки два съседни профила;
2. за строителни ями и траншейни изкопи с вертикални стени, изпълнени от подравнени строителни площадки, се допуска обемите на изкопите да се определят като обеми на прости геометрични тела - призми, паралелепипеди и цилиндри;
3. за изкопи на основи на съоръжения със сложна геометрична форма в промишленото, хидротехническото, пътното, железопътното и друго строителство се допуска при определянето на обемите им изкопите да бъдат разчленени на няколко прости геометрични тела, с отчитане на наклона на откосите; общият обем на изкопите е сбор от изчислените обеми на отделните прости геометрични тела;
4. за насипни работи при обратно засипване на строителни ями, траншейни изкопи, колектори и други се допуска обемите им да се определят като разлика между обемите на изкопите, определени съгласно т. 2 и 3, и обемите на засипаните части на фундаментите и съоръженията;
5. при вертикални планировки на площадки се допуска обемите на извършените изкопни и насипни работи да се определят по метода на триъгълните (или четириъгълните) призми, образувани върху цялата площ, с предварително трасирана и нивелирана във всеки връх квадратна мрежа; след определяне на нулевата (граничната) линия между изкопа и насипа обемът на изпълнените изкопи (насипи) се определя като сума от обемите на всички триъгълни призми (вкл. на части от тях) от цялата мрежа, попадащи в зоната на изкопа (насипа);
6. при изкопи и насипи, изпълнени под вода, за определяне на обема на отстранената или насипана почва в изкопите, респективно насипите, се прилага описаният в т. 1 метод; в тези случаи се изисква:
а) измерванията за определяне на котите по дъното в установените от проекта профили да са проведени не по-рано от 10 денонощия преди започването на изкопните или насипните работи и не по-късно от 10 денонощия след приключването на изкопа, при отстояние на точките една от друга не повече от 10 m;
б) не се допускат измервания за определяне на котите на дъното и по очертанията на насипната повърхност при вълнение, по-голямо от два бала;
в) при наличие на плаващи пясъци, тини и други подвижни дънни материали се допуска да се отчетат допълнителните обеми на изкопа чрез непосредствени измервания на образуваните празни пространства или чрез измерване на отлаганията на отместените извън работната зона на изкопите наносни материали.
Чл. 61. (1) Количествата на изпомпаната от изкопите вода при водочерпене се измерва в m3, както следва:
1. при ръчно водочерпене (ръчни помпи или изваждане чрез преносими съдове) - чрез измерване на вместимостта на използваните съдове (кофи, варели и др.), умножена с коефициент 0,70 и броя на запълнените (извадените) съдове с вода, което се отразява в дневника съгласно образец, даден в приложение № 6;
2. при ползване на моторни или електрически помпи (вкл. потопяеми, тип "бибо") - с изчисление на дебита на водата, преминала през помпите при дадената им мощност, височина на изпомпване, понижение на водните нива и времето на действителното водочерпене, отразено в дневника, даден в приложение № 6.
(2) Допуска се определянето на разходите за водочерпене да се извършва с броя на действително отработените помпочасове или помпосмени, отразени в дневника по приложение № 6, умножени по цената на един помпочас или една помпосмяна.
Чл. 62. Количествата на извършените укрепвания в изкопи се измерват с тяхната повърхнина в m2, както следва:
1. при плътно укрепване - с площта (лицето) на цялата укрепена повърхност в изкопите, вкл. площта в дълбочина на запъване в основата на използваните конструктивни елементи, за укрепване на изкопите;
2. при неплътно укрепване - с площта (лицето) на конструктивните елементи за укрепване на изкопите (вкл. площта в дълбочина на запъване в основата).
Чл. 63. (1) При хидромеханизираните насипи за всеки даден в проекта профил се извършват измервания за:
1. установяването на дължините, широчините и котите на подготвените площадки за намивни работи, както и на включените в тях сухи насипни съоръжения;
2. реализираните широчини и дължини на площадките от намитите насипни материали за всяка от предписаните в проекта фази на намиване;
3. достигането на проектните коти на насипите, извършени по хидромеханизиран начин, включително на котите и петите, бермите и короната на съоръжението.
(2) Обемите на извършените насипни работи в m3 положен насип чрез планиметриране или други изчислителни методи на площите на изградените сухи насипни заграждения и реализираните фази от намиване за всеки профил от работните чертежи и изчисление, извършено съгласно чл. 60, т. 1.
Чл. 65. Приемането на изкопни работи се извършва въз основа на:
1. съставени екзекутивни чертежи съгласно изискванията на чл. 21, ал. 1, т. 1, като във всеки профил се вписва и лицето на изкопните площи за всеки вид от извършените изкопи;
2. съставени дневници за извършени пробивно-взривни работи, водочерпателни работи, ползване на водопонизителни уредби, хидромонитори, плаващи земекопни и земесмукателни машини и за работи, изпълнени в зимни условия;
3. наличието на протоколи от лабораторни изследвания, с които се установяват количествата на почвата, включително на оставения защитен слой по дъното на извършените изкопи;
4. наличността на цялостна документация за оформяне на измененията, промените на изкопните параметри и допълнително извършени строителни работи при евентуално настъпила промяна на инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия;
5. съставени актове за скрити работи - съгласно приложение № 19 и приложение № 27.
Чл. 66. Не се допуска приемането без съгласието на проектанта и възложителя на изкопни работи, когато при проверката на трасировъчните елементи на съоръжението се констатират отклонения, по-големи от посочените в таблица 9.
Таблица 9
|
Гранични отклонения от трасировъчните елементи при изкопи
|
№ |
Вид на отклоненията |
Мярка |
Гранични отклонения |
|
1. |
Отклонение от проектната ос или от ръба в основа на изкопа |
m |
±0,05 |
|
2. |
Отклонения от проектния надлъжен наклон по дъното на канали, траншеи, дренажи и др. |
|
±0,0005 |
|
3. |
Отклонения в размерите на напречното сечение на каналите при: |
|
|
|
а) несъвършени дренажи |
m |
±0,05 |
|
б) съвършени дренажи |
m |
±0,05/
-0,00 |
|
4. |
Отклонение от проекта за вертикална планировка: |
|
|
|
а) по отношение наклона на планираните площи |
m |
±0,001 |
|
б) по отношение на водоотвеждащите канавки |
% |
±0,0005 |
|
в) по отношение дебелината на плодородния почвен слой |
% |
±10 |
|
Чл. 68. Приемането на насипни работи се извършва въз основа на:
1. направена геодезическа снимка на предвидените в проекта напречни профили;
2. съставени екзекутивни чертежи, съдържащи надлъжен профил, напречен профил и ситуационен план;
3. съставени дневници за извършени насипни работи под вода (когато е необходимо) - съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1;
4. наличието на декларации, когато се изискват, и протоколи от лабораторни изпитвания, с които се установяват характеристиките на вложените в насипите материали, вид и състояние, зърнометричен състав, водни съдържания, пластичности и консистенции, особености в строежа, произход (кариери и/или заимствани изкопи) и др.;
5. наличието на протоколи от лабораторни и/или полеви изпитвания, с които се установяват постигнатите модули на деформация и еластичност, показатели на водопропускливостта, коефициент на леглото, обемни плътности на почвения скелет и др.;
6. съставени актове за приемане на отделните пластове от насипите - съгласно приложение № 18, и за скрити работи - съгласно приложение № 19, приложение № 25 и приложение № 26.
Чл. 69. Не се допуска без съгласието на проектанта и възложителя приемането на насипни работи, когато:
1. не са изпълнени всички предписания на проекта;
2. са получени отклонения, по-големи от посочените в таблица 10;
3. при изпълнени хидромеханизирани насипи са констатирани отклонения, по-големи от посочените в таблица 11;
4. при хидромеханизирани насипи са установени недонамити части по откосите, бермите и короните на съоръжението.
Таблица 10
|
Гранични отклонения от трасировъчните елементи при насипи
|
№ |
Вид на отклоненията |
Допустими отклонения |
Начин на проверка |
|
1. |
Отклонения от котата на ръба или оста на короната на насипа спрямо проектните коти или оси |
±0,05 m |
Геодезично заснемане на дадените в проекта профили |
|
2. |
Уширяване на короната |
0,20 m |
" |
|
3. |
Стесняване на короната |
0,10 m |
" |
|
4. |
Намаляване на наклона на откосите на насипа |
до 5 % увеличаване на широчината на основата |
" |
|
5. |
Увеличаване на наклона на осите |
не се допуска |
" |
|
6. |
Отклонение от широчината на насипните берми |
±0,10 m |
" |
|
7. |
Отклонения от наклона на планираната площ при вертикалната планировка |
±0,1 % |
Нивелация на квадратна мрежа в работната зона на планираната площ |
|
Таблица 11
|
Гранични отклонения от проектните оси и коти при насипи
|
№ |
Вид на отклоненията |
Гранични стойности на отклоненията, m |
|
1. |
Отклонение от проектното положение на осите за: |
|
|
а) железопътни насипи |
±0,10 |
|
б) автомобилни пътища и хидротехнически съоръжения |
±0,20 |
|
2. |
Средно превишение на котите по короната на насипа |
±0,10 |
|
3. |
Колебание в единични измервания |
от 0,2
до +0,3 |
|
4.
|
Пренамиване |
|
|
а) в широчина на короната |
0,20 |
|
б) по нормала на откосите |
0,20 |
|
Част трета.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ФУНДИРАНЕ, КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА ЗЕМНА ОСНОВА И НА ФУНДАМЕНТИ
Глава първа.
ПЛОСКОСТНО ФУНДИРАНЕ
Чл. 71. (1) Плоскостните (плоските) фундаменти са носещи конструктивни елементи на сгради и съоръжения съгласно Наредба № 1 от 1996 г. Тяхното изпълнение е свързано с осъществяване на съответни проектни решения по изкопаване, укрепване и отводняване на строителна яма и изграждане на фундаментите в нея. Разкритата с изкопните работи естествена земна основа се оценява геотехнически и приема с Акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи, обр. 6 от приложение № 6 на Наредба № 3 от 2003 г.
Плоскостните фундаменти предават натоварването върху земната основа чрез основната си плоскост - хоризонтална или наклонена, включително оформена стъпаловидно. Плоскостните фундаменти се класифицират:
1. в зависимост от материала, от който са изпълнени - бетонни и стоманобетонни (по изключение - от каменна зидария);
2. според конструкцията им - единични, ивични, фундаментни плочи и фундаментни скари;
3. според технологията на изграждане - монолитни и сглобяеми.
(2) Бетоновите работи за монолитни и сглобяеми плоскостни фундаменти се изпълняват в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции (Наредба № 3 от 1994 г.) (ДВ, бр. 97 от 1994 г.) и БДС EN 13670 "Изпълнение на бетонни и стоманобетонни конструкции" (БДС EN 13670) и националното приложение БДС EN 13670/NA (БДС EN 13670/NA).
(3) Бетоните за изграждане на фундаментите и свързаните с фундирането укрепителни конструкции трябва да отговарят на БДС EN 206 "Бетон. Спецификация, свойства, производство и съответствие" (БДС EN 206) и Националното приложение БДС EN 206/NA (БДС EN 206/NA), а влаганата армировка - на БДС EN 10080 "Стомани за армиране на стоманобетонни конструкции. Заваряема армировъчна стомана. Общи положения", БДС 9252 "Стомана за армиране на стоманобетонни конструкции. Заваряема армировъчна стомана В500" и БДС 4758 "Стомани за армиране на стоманобетонни конструкции. Заваряема армировъчна стомана В235 и В420" и на националните изисквания за определяне и деклариране на характеристиките на стоманени продукти за армиране на стоманобетонни конструкции.
Чл. 72. (1) Дълбочината на фундиране - най-малкото разстояние от повърхността на терена (естествен или планиран) до основната плоскост на фундаментите, се приема съгласно изискванията на Наредба № 1 от 1996 г. в зависимост от:
1. дълбочината на замръзване на почвите (съгласно приетото географско райониране);
2. дебелината на хумусния слой, включително и изискванията за опазването му съгласно чл. 14 от ЗОЗЗ, Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 84 от 1996 г.) и Наредба № 5 от 31 юли 2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им (ДВ, бр. 68 от 2014 г.);
3. нивото на подземните води, котата на залягане на здравите почвени пластове;
4. изискванията за сеизмична осигуреност и определяне на благоприятните (респ. неблагоприятните) от сеизмична гледна точка условия за фундиране съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (Наредба № РД-02-20-2 от 2012 г.) (ДВ, бр. 13 от 2012 г.) или БДС EN 1998-1?6 "Еврокод 8: Проектиране на конструкции за сеизмични въздействия, Част 1?6" и националните приложения към тях БДС EN 1998-1?6/NA.
(2) Минималната дълбочина на фундиране, при най-добро съчетание на посочените фактори в ал. 1, е 0,40 m или 0,80 m в зависимост от групата почва (групите са дефинирани в Наредба № РД-02-20-2 от 2012 г.), като вкопаването на фундамента в пласта, в който се фундира, е най-малко 0,20 m при непропадъчни почви, 0,10 m при скали и 2,0 m при пропадъчни (льосови) почви.
(3) Основните изкопни работи за плоскостното фундиране (изпълнявани обикновено със земекопни машини) се извършват до нива, които надвишават проектните коти с 10?30 cm. Окончателното доизкопаване и оформяне на дъното на строителните ями се извършва ръчно, с малогабаритни машини или по специално указана в проекта технология непосредствено преди изпълнението на фундаментите (вкл. изкопите за най-долните стъпки на единичните фундаменти) при спазване на изискванията на чл. 24, т. 3 от наредбата.
(4) Не се допуска презимуване на изкопани до проектните коти строителни ями без осъществяване на мерки за недопускане на влошаване на качествата на земната основа, както и прекъсване на изкопни работи (респ. престояване на окончателно изпълнени строителни изкопи) за периоди от време, създаващи предпоставки за възникване на проблеми при фундирането.
(5) При проектиране по европейската система за проектиране на строителни конструкции дълбочината на фундиране се определя съгласно изискванията на БДС EN 1997-1 и БДС EN 1997-1/NA и приложимите технически спецификации.
Чл. 73. (1) Не се допуска прекопаване на дъната на строителните ями.
(2) В случаи на извършено прекопаване (изкопаване до по-ниски коти спрямо проектните) изкопаната почва се връща на мястото и и се уплътнява на пластове до достигане характеристиките на естествената основа (респ. естествената плътност и/или деформируемост) преди изкопните работи.
(3) Допуска се за случаите по ал. 2 (при льосова земна основа - по изключение) прекопаните обеми почва да се заместят с уплътнен пясък или баластра, а при скална основа - с подложен бетон.
(4) Когато дъното на строителна яма се оформя под котата на фундиране на намиращи се в непосредствена близост сгради или съоръжения, откъм тяхната страна укрепяването на строителния изкоп се извършва съгласно указанията на проекта. Разкриването на изкопа и укрепяването му се прави на отделни етапи (участъци) по протежение на контактната зона и в съответствие с предвиденото в проекта.
(5) Когато под приетата дълбочина на фундиране са разположени пластове от слаби почви, на основание на конкретна технико-икономическа оценка се допуска да се извърши тяхната подмяна, уплътняване или заздравяване с цел подобряване на физико-механичните им характеристики.
Чл. 81. (1) Обратното засипване на строителни ями с изградени фундаменти и съоръжения в тях се извършва след доказана проектна якост на бетона и съставен Акт, обр. 12 от приложение № 12 на Наредба № 3 от 2003 г.
(2) Засипването се извършва постепенно и едновременно от всички страни, като не се допуска възникването на деформации на засипваните фундаменти (съоръжения) в резултат на едностранен земен натиск и/или неравномерно вертикално натоварване. Обратното засипване се извършва с уплътняване на засипката така, че да не се увреждат конструкцията и хидроизолацията на фундаментите и сутеренните стени и до нива, осигуряващи отвеждането на повърхностните води, при спазване изискванията за започване на земни работи.
(3) Когато изискванията по ал. 2 не са изпълнени, обратните засипки се доуплътняват или се отстраняват и извършват отново.
(4) При зимни условия не се допускат обратни засипки от замръзнала почва.
(5) Контролът на качеството на обратните засипки около и над фундаментите (независимо от вида им) трябва да отговаря на изискванията за изпълнение и контрол на насипни работи съгласно Нормите за проектиране на пилотно фундиране, глава 4 (БСА, бр. 6 от 1993 г.).
Чл. 82. (1) Преди започване на фундирането се съставя акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи - Акт, обр. 6 от приложение № 6 на Наредба № 3 от 2003 г., от представители на изпълнителя (строител), от технически правоспособни физически лица по части "Конструктивна" и "Инженерна геология и хидрогеология", от лицето, упражняващо строителен надзор, и представители на проектанта (конструктор, инженер-геолог и хидрогеолог).
(2) Актът по ал. 1 съдържа данни за разположението и размерите на фундаментите, котата (котите) на терена и на дъното на изкопа, категорията и групата на разкритите почвени пластове, както и оценка дали са установени различия спрямо данните от инженерно-геоложкото проучване. При липса на различия спрямо инженерно-геоложкото проучване се разрешава започването на работите по фундирането.
(3) Установяването на характеристиките на почвата от земната основа, когато тя не отговаря на инженерно-геоложкото проучване, се извършва чрез взети и лабораторно изследвани почвени проби, чрез пенетрационни или други стандартизирани изпитвания на място. Съгласно заключенията от тази проверка могат да се правят корекции в проектите за фундиране и конструкциите на сградите (съоръженията) при спазване на реда и изискванията на ЗУТ и Наредба № 3 от 2003 г.
Глава втора.
ПИЛОТНО ФУНДИРАНЕ
Чл. 83. (1) Пилотите са конструктивни елементи (бетонни, стоманобетонни, каменни, метални или дървени стълбове), които в преобладаващите случаи имат постоянно предназначение и които се прилагат както като дълбоко заложени фундаменти, така и за укрепяване на строителни изкопи. Съобразно достигнатата с върховете (петите) недеформируема или деформируема почва пилотите се подразделят на стоящи и висящи в съответствие с Нормите за проектиране на пилотно фундиране, глава 4 (БСА, бр. 6 от 1993 г.).
(2) По форма, конструкция и положение пилотите са съответно цилиндрични, призматични, конусовидни или пирамидални, плътни или кухи, вертикални или наклонени. В зависимост от конструкцията им те са в състояние да изпълняват и противофилтрационни или дренажни функции, както и да служат за дюбели и за поемане на опънни товари. По начина на изпълнение те са забивни, изливни, набивни, винтови и др.
Чл. 88. (1) Изпълнението на пилотно фундиране започва след проучени и оценени инженерно-геоложки условия на строителната площадка, уточнени в проекта брой, дължини, разположение и наклони на пилотите, както и технология на влагането им в земната основа.
(2) Промени в първоначалния проект се допускат на основание на проведени изпитвания на място. Основният метод за определяне на носимоспособността на пилотите съгласно БДС EN 1997-1 е базиран на пробно натоварване - статично или динамично. Експерименталните изпитвания се организират и провеждат въз основа на проект и сметна документация.
(3) Изпитването (статично и динамично) на пробни пилоти се провежда при спазване на съответните изисквания и процедури, посочени в Нормите за проектиране на пилотно фундиране (БСА, бр. 6 от 1993 г.) или регламентирани от следните стандарти: БДС EN 1997-1; БДС EN ISO 22477-1 "Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 1: Изпитване на пилоти: пробно натоварване посредством статичен натиск"; БДС EN ISO 22477-4 "Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 4: Изпитване на пилоти: изпитване с динамично натоварване"; БДС EN ISO 22477-10 "Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 10: Изпитване на пилоти: изпитване при ударно натоварване".
Чл. 89. Преди започване на строителните работи по изпълнение на пилотното фундиране и ограждане на строителните ями с пилоти следва:
1. да са установени и взети под внимание данните за: разположените в зоната на обекта на елементи от старо строителство, подземни съоръжения и/или кабели, включително дълбочината на полагането им; намиращите се в близост далекопроводи, сгради и съоръжения, мерките за тяхното опазване, както и мерките по безопасността на работещите (съгласно изискванията на Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V (ДВ, бр. 21 от 2005 г.);
2. да е извършена подготовка на строителната площадка за работа, съобразена с конкретните условия (терен, габаритни ограничения и др.) и типа на прилаганата механизация (сондажна, забивна или друга);
3. да са отчетени данните за хидрометеороложките и хидродинамическите условия при работа в акватория, включително мерките за избягване на повреди на пилотите, като работите по изливните или набивните пилоти се изпълняват при допустимо, посочено в проекта, вълнение;
4. консистенцията на бетонните смеси за изливните пилоти, определена по БДС EN 12350-2 "Изпитване на бетонна смес. Част 2: Изпитване на слягане" или разстилането и, определено по БДС EN 12350-5 "Изпитване на бетонна смес. Част 5: Определяне на разстилането чрез стръскване", да отговарят съответно на клас S3 (съобразено с изискванията на БДС EN 1536) или клас F4 съгласно БДС EN 206, като за подобряване на консистенцията се допуска добавянето на пластификатори;
5. да са уточнени количествата и характеристиките на доставените бетони - класът на бетоните за изливни пилоти според БДС EN 1992-1-1 "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 1-1: Общи правила и правила за сгради." да е С30/37; минималното количество на цимента в бетона да е 350 kg/m3; едрината на добавъчните материали следва да позволява свободното им преминаване между прътите на армировъчните скелети при гарантиране на бетоново покритие на армировката минимум 5 сm.
Чл. 91. (1) Забиването на пилоти в почвата се извършва посредством чукове (сонетки) с единично или двойно действие, чрез вибратори или чрез хидравлични натискови устройства. За оптимално забиване с чукове се изисква съотношението между масата на пилота и масата на забивното устройство да е в границите, посочени от производителя на устройството.
(2) Не се допуска забиването на стоманобетонни пилоти без използване на "каски" с горен и долен амортисьор, като луфтът между околните стени на набивния пилот и стените на "каската" не трябва да позволява разрушаване в зоната на "главата" на пилота.
(3) Закрепването на виброуреди към забивните пилоти трябва да е кораво. Не се допуска забиване с виброуреди на снадени пилоти или пилоти в пакет. При забиване на пилоти с малко тегло се препоръчва използването на високочестотни вибратори (700?1500 оборота/min), а при пилоти с голямо тегло - нискочестотни (300?500 оборота/min).
(4) При работа в открити води и при вълнение до два бала (ако не е посочено друго в проекта) се допуска набиването на пилоти от плаващи кранове (оборудвани с направляващи мачти) при условие, че плавателните съдове са закотвени.
Чл. 92. (1) При предвидено в проекта преминаване на пилоти през здрави земни прослойки се препоръчва използването на инвентарни метални пилоти-пробивачи, оформящи предварителни отвори за забиване на постоянните пилотите. Пилотите-пробивачи трябва да имат напречни сечения, по-малки от тези на постоянните пилоти, и да са с надлъжно скосяване - пирамидално или конусовидно. Необходимата опънна сила за изтегляне на пилотите-пробивачи трябва да бъде 1,2?1,5 пъти по-малка от възможностите (капацитета) на изтеглящия механизъм.
(2) Посочените в ал. 1 изисквания за капацитета на изтеглящите механизми за пилоти-пробивачи се отнасят и за обсадните тръби на изливните пилоти.
(3) Не се допуска изтегляне на метални пилоти-пробивачи или обсадни тръби със скорост, по-голяма от 3 m/min при песъчлива земна основа и съответно 1 m/min при глинеста земна основа.
(4) Забивните пилоти от стомана трябва да отговарят на изискванията на БДС EN 10025-2 "Горещовалцувани продукти от конструкционни стомани. Част 2: Технически условия на доставка за нелегирани конструкционни стомани."
Чл. 94. (1) Изисква се измерване на "отказа" (забиването от един удар) на всички пилоти за последния метър от забиването, с точност до 1 mm, за не по-малко от три последователни серии. За достоверен "отказ" се приема минималната средноаритметична стойност на "отказите" за трите серии. При забиване на пилотите с окачен на стрелата на кран чук с единично действие за една серия се считат 10 удара. При чукове с двойно действие за една серия се счита броят на ударите за продължителност на забиването - 2 минути. При вибрационно забиване за равнозначен на една серия се приема резултатът от работата на виброуреда за 2 минути. При използване на друг вид набивни устройства се спазват инструкциите на производителя и/или тези, посочени в проекта.
(2) При затруднено набиване, когато пилотите са дълги до 10 m и са недонабити повече от 15 % от проектната дълбочина, или когато са дълги над 10 m и са недонабити повече от 10 % от проектната дълбочина, независимо дали са показали при трите последователни серии проектния "отказ", забиването се спира до прилагането на по-мощна техника или до ново проектно решение.
(3) Когато се измерят "откази", по-големи от предписаните в проекта, набиването трябва да се преустанови временно, както следва:
1. 3 дни - при достигнати пясъци;
2. 7 дни - при достигнат глинест пясък;
3. 10 дни - при достигнати песъчливи глини и глини.
(4) След изтичане на срока по ал. 3 се допуска дозабиване с ново измерване на отказите.
(5) При нови незадоволителни резултати се допуска удължаване на срока с още от 3 до 10 дни. Когато и в тези случаи "отказите" са по-големи от проектните, изпълнението се прекратява до вземане на ново проектно решение.
(6) Не се допуска приемане на пилоти:
1. които не са достигнали до предвидения в проекта почвен пласт или чиито "откази" надвишават заложените в проекта контролни стойности;
2. когато амплитудата на трептене на плътните и кухите пилоти, набивани с виброуред, надвишава допустимата максимална амплитуда.
(7) Допустимата амплитуда по ал. 6, т. 2 се приема в границите 3?5 mm, ако не е посочена в проекта
Чл. 95. (1) Допуска се използването на воден подмив при забиване на стоманобетонни пилоти, ако те са отдалечени най-малко на 20 m от съществуващи сгради и съоръжения и ако в резултат на подмива няма опасност от последващи недопустими деформации (наклоняване на пилотите и/или слягания на изгражданите пилотни фундаменти).
(2) Подмивът се извършва чрез нагнетяване с налягане 0,4?1,6 МРа на вода около набивните пилоти. За намаляване на напора и разхода на влаганата вода, съответно на мощността на използваните помпи, които трябва да са с минимален капацитет 40?50 m3/h, се допуска подмивът да се съчетава със забиването на пилотите (с прекъсване или без прекъсване по време на забиването).
(3) Допуска се при набиване с подмив на плътни и кухи пилоти на дълбочини над 20 m в песъчливи почви подмивът да се съчетава с нагнетяване на сгъстен въздух.
(4) Подмивът се извършва от стоманени тръби с диаметър 37?106 mm, забити около периметъра на плътните пилоти. За кухи пилоти с диаметър до 1 m, забивани с подмив, се допуска използването на една подмивна тръба, разположена в центъра на сечението им. За кухи пилоти с диаметър над 1 m подмивните тръби се разполагат през 1,0?1,5 m по периметъра на пилота, ако не е предвидено друго решение в проекта.
(5) Не се допуска набиването да се извършва с подмив при последните 1,0?1,5 m от дължината на пилотите. Окончателното набиване се извършва без подмив до достигане на проектната кота.
Чл. 101. (1) Не се допуска:
1. започване на бетонирането на изливен пилот, ако не е осигурена доставката на количества бетонна смес за цялостно запълване на съответния сондаж;
2. прекъсвания в бетонирането, водещи до начално втвърдяване на частично положената бетонна смес.
(2) Допуска се бетонната смес за пилоти да се приготвя със забавящи свързването на цимента добавки, ако производствените условия го налагат и е в съответствие с проекта.
(3) Бетонирането на пилотите в горния им край се изпълнява с височина 40?60 сm над главите на пилотите, като надлетият бетон се отстранява непосредствено след края на бетонирането.
Чл. 103. (1) За укрепяване на стените на сондажите за изливни пилоти се допуска да се прилагат глинени (или други) укрепителни разтвори (бентонитови суспензии).
(2) Укрепяване на стените на сондажите за изливни пилоти чрез използване на воден напор се допуска само при строителни площадки, на които няма съществуващи постройки и при отстояние на сондажите от съществуващи сгради и съоръжения най-малко 40 m. Оптималният воден напор се определя на място при първите сондажи, като не се допуска да е над стойността, съответстваща на 4 m воден стълб.
(3) В зимни условия при сондиране под защитата на глинени разтвори или укрепяване на стените на сондажите чрез воден напор не се допуска замръзване на глинения (бентонитовия) разтвор или на водата в сондажите.
(4) Не се допуска нивото на глинения разтвор в сондажите по време на сондирането, почистването и бетонирането им да е по-малко от 0,5 m над нивото на подземните води.
(5) Не се допуска бетонирането на изливните пилоти да се извършва по-късно от 24 часа, а при пропадъчни почви - по-късно от 8 часа - след завършване на сондирането за тях.
Чл. 105. (1) При бетониране на изливни пилоти по метода "вертикално преместваща се тръба" (ВПТ/контракторна) се спазват следните изисквания:
1. в приемната фуния преди напълването и с бетонна смес се поставя подходяща тапа за изтласкване на навлязлата в бетониращата тръба вода в началото на бетонирането;
2. бетонната смес се подава непрекъснато в приемната фуния, като бетониращата тръба се изтегля постепенно нагоре и се скъсява с премахване на тръбни звена (с дължини 0,5?3 m);
3. приемната фуния трябва да бъде постоянно пълна с бетонна смес, а бетониращата тръба да бъде потопена във вече бетонираната част на пилота на дълбочина от 0,8 m до 1,5 m.
(2) От всеки 50 m положен бетон в сондажи за пилоти се вземат не по-малко от 3 броя проби за лабораторно изпитване за доказване на съответствие с проекта.
(3) За контрол на еднородността на бетонния стълб на изливните пилоти, изпълнявани по метода ВПТ, могат да се извършват ударно-акустични проверки, а от един пилот на всеки 100 броя пилоти, но не по-малко от 2 броя пилоти за целия обект, се изваждат и изследват бетонни ядки от цялата му дължина.
Чл. 106. (1) Уширенията при върховете (петите) на набивните, изливните, кухите забивни пилоти се формират чрез нанасяне на удари, чрез локални взривове или електрошокове с раздробяващо или раздробяващо-изхвърлящо действие.
(2) При използване на взривяване или електрошокове бетонната смес в изливните пилоти се полага така, че горната и повърхност в сондажа преди взривяването, съответно предизвикването на волтова дъга, да е по-високо спрямо зоната на зарядите (електроразрядите).
(3) За нивото на бетонната смес в сондажите за изливни пилоти, чиято пета е уширена чрез механични приспособления към работните органи на сондажните машини, се спазват изискванията на чл. 105, ал. 1.
(4) Обемът на бетонната смес, положена преди образуването на уширенията по ал. 1, трябва да е достатъчен за цялостното запълване на уширенията и най-малко 2 m от стъблото на пилота над тях, включително след взривяването (респ. след електрошока).
(5) По време на образуването на уширението (наричано "камуфлетно") на всеки пилот се контролира нивото на спуснатия в забоя заряд (електроизлъчвател) и нивото на бетонната смес в тръбата преди и след взривяването.
Чл. 107. (1) Не се допуска:
1. полагане на армировката на изливните пилоти без почистване на сондажите от тинята, останала на дъното след сондирането;
2. спускане на армировъчните пакети в сондажите, без да е осигурена вертикалността им и без да е фиксирано центричното им положение спрямо устието и стените на сондажите.
(2) При пилоти, които се изпълняват с едновременно сондиране и изливане на бетоновите или цименто-пясъчните смеси, се допуска армировъчните пакети да се спускат (гравитачно, чрез затежаване или посредством вибриране) до проектното им положение в прясно излятата бетонна смес, непосредствено след изваждането на сондиращо-бетониращия шнек.
Чл. 108. (1) Допустимите отклонения от проектното положение на забивните пилоти и кухите пилоти в план и на котата на главата на пилота се изисква да са съгласно приложение № 29 и приложение № 30.
(2) Допустимите отклонения на осите на изливните пилоти спрямо вертикалното направление (за всички посоки) се допускат до стойност 0,5 % от дължината на изливния пилот.
(3) Броят на пилотите с максимално допустими отклонения не трябва да превишава 25 % от общия брой пилоти при ивично разположение на пилотите в план и 5 % - при стоящи пилоти.
Чл. 109. Микропилотите се изпълняват съгласно БДС EN 14199. Те са:
1. забивни - изготвени от стоманобетон, стомана или дърво;
2. инжекционни - изпълнени на място чрез еднократно или неколкократно инжектиране на циментов разтвор под контролирано високо налягане в предварително изготвени сондажи с малък диаметър (от 70 mm до 100 mm); инжектирането се осъществява на тактове с помощта на специално впръскващо устройство (пакер); втори или трети цикъл на инжектиране може да бъде изпълнен в почви с ниска плътност на следващия ден след предния инжекционен цикъл.
Глава трета.
ФУНДИРАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ ИЗКОПИ ПО МЕТОДА "ШЛИЦОВА СТЕНА"
Чл. 118. (1) Стоманобетонни (монолитни или сглобяеми) конструкции по метода "шлицова стена" се прилагат за укрепяване на строителни изкопи, като дълбоко заложени фундаменти, противоземетръсни шайби и елементи на подземни съоръжения.
(2) Шлицовите стени се изграждат според изискванията на БДС EN 1538 "Изпълнение на специални геотехнически работи. Шлицови стени" чрез бетониране или спускане на готови стоманобетонни панели в тесни вертикални изкопи (шлицове), укрепени с глинени (бентонитови) или други разтвори. По изключение (и със съгласието на проектанта) се разрешава спускане и в неукрепени шлицове.
(3) Когато шлицовите стени изпълняват и постоянни водозащитни функции, между отделните им части (шлицови ламели) се поставят уплътнители (Waterstop приспособления). В горния край стените могат да бъдат свързани посредством монолитни обединителни (тип "ростверк") греди или други конструкции.
(4) Шлицовите стени се изпълняват като част от проектите за фундиране или по отделни конструктивни проекти, когато са предназначени за укрепяване на строителни изкопи.
Чл. 121. (1) Съставът, техническите показатели и качествата на разтворите за укрепване на шлицовите изкопи трябва да осигуряват устойчивост на стените на изкопите до запълването им с бетонни смеси по метода ВПТ, респективно до приключване на изпълнението на сглобяемите шлицови стени.
(2) Водата за приготвяне на глинените разтвори се изисква да е в съответствие с БДС EN 1008 "Вода за направа на бетон. Изисквания за вземане на проби, изпитване и оценяване на годността на вода, включително на рециклирана вода от производството на бетон като вода за направа на бетон".
(3) За техническите характеристики на укрепващите глинени разтвори за шлицови стени се спазват следните изисквания:
1. водоотдаване - до 17 сm3 за 30 min;
2. дебелина на глинената кора по стените на шлицовите изкопи - до 4 mm;
3. условен вискозитет - 19?30 s;
4. съдържание на пясък - до 4 %;
5. стабилност - до 0,02 g/сm3;
6. избистряне - до 3 % за 24 часа (градуиран цилиндър 0,10 dm3);
7. водороден показател рН - от 8 до 11,5 (определен с индикаторна хартия).
(4) За да осигури устойчивостта на вертикалните изкопи, обемната плътност на укрепващия разтвор трябва да е в следните граници:
1. за разтвори от бентонитова глина - от 1,03 до 1,10 g/сm3;
2. за разтвори от други глини - от 1,13 до 1,25 g/сm3;
3. за полимерни разтвори - съгласно указанията на производителя им.
(5) При работа в неустойчива земна основа и/или при наличие на напорни подземни води за повишаване на обемната плътност на укрепващите глинени разтвори се допуска влагането на добавки от фино смлян барит, магнетит и др. Количеството на добавките е в зависимост от изискващата се за устойчивостта на шлицовете плътност на разтвора, но не повече от 7 % от масата на глината в него. При едрозърнеста земна основа (съдържаща водопропускливи прослойки от пясъци и чакъли) за намаляване на водоотдаването и загубите на разтвор се допуска добавянето на водно стъкло (калиев или натриев силикат) - от 2 до 6 % от масата на глината в разтвора.
(6) При сглобяемите шлицови стени след спускането им до проектното положение укрепващият разтвор или се заменя с втвърдяващ се разтвор, или в него се въвеждат реагенти за втвърдяване. За укрепване на изкопа и замонолитване на готови стоманобетонни шлицови панели се използват и самовтвърдяващи се двуфункционални разтвори, като в състава им се включват цимент и добавки, забавящи началото на свързване на цимента. Видът на тези разтвори се предписва в проекта, като за регулиране на сроковете за свързване и втвърдяване се изисква съставът им да е проверен експериментално в реални работни условия.
Чл. 124. Не се допуска:
1. нивото на укрепващия разтвор по време на изкопните работи да е по-ниско от 0,2 до 0,6 m спрямо горния ръб на водещите бордюри;
2. нивото на укрепващия разтвор да бъде по-ниско от 1 m спрямо нивото на подземните води в зоната на шлицовия изкоп.
Чл. 126. (1) Не се допуска при изпълнение на монолитни (изливни) шлицови стени под защита на укрепващи разтвори преминаването на бетонни смеси от една секция в друга.
(2) Ограничители (напр. фуговите тръби) между отделните секции и армировъчните скелети се поставят преди полагането на бетонната смес не по-късно от 8 часа след изкопаването на секцията. Конструкцията на тръбните ограничители, които след започване втвърдяването на бетона се изтеглят нагоре и изваждат от траншеята, трябва да поема натоварването от запълващия материал преди началото на втвърдяването.
(3) Допустимо е за ограничители между секциите да се използват сглобяеми стоманобетонни елементи, които остават вбетонирани в шлицовата стена и осигуряват водонепропускливост на фугите и. В съответствие с проекта се допускат и други технически решения за разграничаване на шлицовите секции.
(4) При спускане на армировъчните скелети в шлицовите отвори се изисква осигуряване на пространство за проектното бетоново покритие на армировката, което трябва да е с дебелина най-малко 5 cm.
(5) При бетонирането на монолитните и спускането на сглобяемите шлицови стени се измества укрепващият разтвор, който се отвежда (или изпомпва), но без да се допуска понижаване на нивото му в секцията съгласно изискванията по чл. 123.
(6) Минималната дълбочина на потапяне на бетониращите (бетононаливните, контракторните) тръби в запълващата бетонна смес е в следната зависимост от дълбочината на шлицовия изкоп: до дълбочина 10 m - потапяне 1 m; при дълбочина от 10 m до 15 m - 1,2 m; при дълбочина над 15 m - 1,5 m.
(7) Бетонната смес за шлицови стени трябва да отговаря на изискването за клас по якост на натиск на бетона С30/37, а консистенцията и - на клас по диаметър на разстилане F4 или на клас по слягане S3 съгласно БДС EN 206.
(8) Когато е предвидено върху шлицовите стени да се изпълняват други стоманобетонни конструкции, включително когато стените служат за фундаменти, бетонирането им в края се изпълнява с надвишение 40?60 сm, което се отстранява веднага след приключване на бетонирането.
Чл. 133. (1) При шлицови стени се допускат отклонения от проектните размери относно:
1. нивелета на водещите бордюри:
а) при изливни стени - до ±50 mm;
б) при сглобяеми стени - до ±20 mm;
2. широчина на изкопа - до +100 mm;
3. дълбочина на изкопа - до +150 mm;
4. вертикалност - напречните отклонения се ограничават от по-ниската стойност между 0,15 d при изливните стени, съответно 0,12 d при сглобяемите стени и 0,005 L (където d е широчината на шлицовия изкоп, а L е височината на шлицовата стена);
5. изкривяване по дължината на стоманобетонните елементи - до 10 mm при дължина на елементите до 7 m и до 12 mm при дължина на елементите над 7 m.
(2) Допуска се да не се контролира прекопаване/недокопаване на шлицов изкоп до 2 % от дълбочината на секцията, мерено от горната повърхност на водещите бордюри, ако друго не е предвидено в проекта.
Чл. 134. Завършените шлицови стени се приемат със:
1. Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа (с осите на стените и специалните указания за терена и чертежите на водещите бордюри), обр. 2 или 2а от приложение № 2, респ. № 2а на Наредба № 3 от 2003 г.;
2. Акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи (шлицовия изкоп преди спускането на армопакетите), обр. 6 от приложение № 6 на Наредба № 3 от 2003 г.;
3. Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция (армопакетите - преди и след спускането в шлицовия изкоп), обр. 7 от приложение № 7 на Наредба № 3 от 2003 г.;
4. Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта (приемане на шлицовата стена или части от нея), обр. 12 от приложение № 12 на Наредба № 3 от 2003 г.;
5. технологични схеми и график за монтаж и демонтаж на бетоноизливните (контракторните) стоманени тръби;
6. График на извършването на бетонирането съгласно проекта;
7. протоколи от извършени лабораторни и/или на място изследвания на укрепителните суспензии и запълващите бетони за шлицовите отвори.
Глава четвърта.
ФУНДИРАНЕ ВЪРХУ МЕХАНИЧНО ЗАЗДРАВЕНА ЗЕМНА ОСНОВА ЧРЕЗ УПЛЪТНЯВАНЕ ИЛИ ЗАМЯНА НА ЧАСТ ОТ ЗЕМНАТА ОСНОВА. ПОЧВЕНИ ПИЛОТИ
Чл. 137. (1) Механични заздравителни работи в естествената земна основа се извършват, когато са предвидени в проекта и е доказано от проектанта, че натоварването от проектираните фундаменти върху естествената земна основа ще предизвика загуба на устойчивост и/или недопустими слягания на земната основа - по-големи от посочените в приложение № 5 към чл. 82 от Наредба № 1 от 1996 г. или на БДС EN 1997-1 и БДС EN 1997-1:NA.
(2) За случаите по ал. 1 почвите в земната основа трябва предварително да бъдат оценени като изцяло или частично неподходящи за фундиране без заздравяване. Оценката се извършва от проектанта въз основа на литоложко описание и физико-механични характеристики от доклада за инженерногеоложко проучване, като в нея се аргументира необходимостта от повърхностно и/или дълбочинно уплътняване на земната основа в нейното естествено състояние.
(3) Уплътняването на земната основа се осъществява чрез трамбоване, използване на вибромашини, прилагане на импулсни методи и др., след което се прилага метод на фундиране, съобразен с подобрените физико-механични характеристики на земната основа.
Чл. 138. (1) Когато под котата на фундиране са разположени почви, оценени в инженерногеоложкото проучване и/или в проекта като слаби (или относително слаби), земната основа частично или изцяло се замества от почвена подложка от несвързани или свързани почви. Почвените подложки ("възглавници") се използват за намаляване на слягането на плоскостните фундаменти и ускоряване на консолидацията на естествената земна основа под тях. Параметрите на подложките се определят с проекта за фундиране.
(2) Полагането на почвени подложки ("възглавници") се извършва на пластове, а уплътняването им - чрез валиране или трамбоване, като се спазват следните изисквания:
1. дебелината на насипваните пластове да е определена съобразно изискванията в проекта и предвидената уплътняваща механизация;
2. почвата, влагана в подложките, да е с оптимално водно съдържание в съответствие с чл. 43 от наредбата;
3. почвата, влагана в подложките в зимни условия, да не е замръзнала; при температури на приземния въздух под 0оС подготвените, но неуплътнени участъци от подложките се покриват с топлоизолиращи материали или със суха рохкава почва;
4. всеки следващ пласт от подложките да се насипва само след доказване (лабораторно или на място) достигането на предписаната в проекта плътност (деформируемост) на предшестващия пласт; не се допуска насипване на почва за уплътняване върху замръзнал пласт;
5. да се спазват предписанията, дадени в чл. 46 и 47 от наредбата.
Чл. 139. При повърхностно уплътняване на дъното на строителни ями за изпълнение на плоскостни фундаменти чрез валиране, трамбоване или с прилагане на импулсни методи се спазват следните изисквания:
1. уплътняването (изцяло или на участъци) се извършва при заравнено дъно на ямата, като задължително след уплътняването се подравнява отново цялото дъно или само в зоните на предвидените фундаменти; уплътняването с импулсни методи може да се извърши неколкократно при спазване на същата
процедура; фундирането се осъществява върху окончателно подравнена и валирана основа;
2. за постигане на оптималната влажност в дълбочина на уплътнявания пласт се допуска доовлажняване и механично хомогенизиране на естествената почва при последващо уплътняване, ако е предвидено в проекта;
3. допуска се уплътняване на почвите, с влагане в тях (с хомогенизиране) на стабилизиращи вещества, въз основа на проведено изпитване на място и съгласно проекта;
4. допуска се уплътняване след размразяване на замръзнала почва в земната основа по цялата дълбочина на замръзването (на участъци или по цялото дъно на строителната яма) след хомогенизиране и естествено изсушаване на почвата до оптимална влажност - съгласно писмени указания на проектанта;
5. не се допуска прилагането на импулсно уплътняване на земна основа без доказване на приложимостта на метода с изпитване на място;
6. не се допуска механично уплътняване на почви с консистенция, която не позволява удовлетворяване на изискванията относно тяхната проектна плътност и деформируемост;
7. не се допускат динамични методи на повърхностно и дълбочинно уплътняване, ако създават въздействия, които са несъвместими със сигурността и експлоатацията, включително условията за обитаване на околните сгради и съоръжения.
Чл. 141. При строителни работи за подобряване качествата на земната основа чрез дълбочинно уплътняване се допуска прилагането на методи за насипване и уплътняване на почви с чакъли и валуни, трошен камък с подходяща зърнометрия и други в сондажни отвори в земната основа и създаване на уплътнени обеми почва (т. нар. почвени пилоти), като се спазват следните изисквания:
1. при изпълнение на уплътнителни сондажи в почвата в съответствие с БДС EN 14731 "Изпълнение на специални геотехнически работи. Обработване на земната основа с дълбоко вибриране" или при оформяне и запълване на вертикални отвори чрез удари, параметрите на вибрационното въздействие или масата на ударната трамбовка и височината на падането и (прилаганата кинетична енергия) са съгласно проекта, съобразени с характеристиките на земната основа и вида на насипваните почви;
2. критериите за уплътненост на материалите в уплътнителните сондажи и почвите извън (встрани от) тях се посочват в проекта; същото се отнася и при запълване на отвори, получени в почвата чрез взривяване или други динамични методи;
3. за осушаване на почвите в земната основа в състава на влаганите материали (почви) в почвените пилоти може да се добавя негасена вар (в изпълнение на "варови пилоти") или други хигроскопични субстанции;
4. приложимостта на дълбочинното уплътняване се доказва с изпитвания на място;
5. влаганите материали (почви) в отворите за дълбочинно уплътняване не трябва да са замръзнали и с консистенция, несъответстваща на проектната.
Глава пета.
ФУНДИРАНЕ ВЪРХУ ХИМИЧНО И ФИЗИКО-ХИМИЧНО ЗАЗДРАВЕНА ЗЕМНА ОСНОВА. ЦИМЕНТАЦИЯ, ГЛИНИЗАЦИЯ, СИЛИКАТИЗАЦИЯ И СМОЛИЗАЦИЯ
Чл. 145. (1) Химични и физико-химични заздравителни работи в естествената земна основа се допускат, когато в активната зона под фундаментите почвите са с ниска носимоспособност и са силно деформируеми, според критериите на Наредба № 1 от 1996 г. или на БДС EN 1997-1 и БДС EN 1997-1/NA, или имат несъответстваща на изискванията в проектите водопропускливост.
(2) Заздравителните работи се извършват, когато са определени с инвестиционния проект, чрез въвеждане на стабилизиращи (свързващи) вещества в земната основа по следните начини:
1. размесване с почвата (миксиране), съчетано с повърхностно или дълбочинно уплътняване, в съответствие с БДС EN 14227-15 "Хидравлично свързани смеси. Изисквания. Част 15: Хидравлично стабилизирани почви" и БДС EN 14679 "Извършване на специални геотехнически работи. Уплътняващи смеси";
2. инжектиране на разтвори в съответствие с БДС EN 12715 и БДС EN 12716.
(3) След установен в проекта метод за заздравяване на земната основа се прилага метод на фундиране, оптимизиран спрямо подобрените физико-механични характеристики на земната основа.
Чл. 146. (1) Методът чрез инжектиране на различни разтвори (реагенти) за заздравяване на почвата може да се прилага и за големи дълбочини в земна основа. Не се допуска заздравяване на земна основа чрез инжектиране на стабилизиращи вещества без постоянно наблюдение и контрол относно достигане на заложените в проекта параметри на заздравяването.
(2) Контролът се осъществява съгласно предвиденото в проекта, чрез лабораторно изследване на проби, взети на всеки 0,75 ? 1,0 m в дълбочина от заздравените почви в сондажи или от шурфове, чрез пробни натоварвания с корава плоча или чрез пенетрационни изпитвания на място.
(3) В зависимост от резултатите от проведеното заздравяване на земната основа се допускат изменения в първоначалните проекти за фундиране в съответствие с реда, регламентиран в ЗУТ и в Наредба № 3 от 2003 г.
Чл. 147. (1) Методът чрез инжектиране на разтвори от цименти и глини (циментация и глинизация) се прилага за подобряване на якостта, деформируемостта и водонепропускливостта на почви и скали, в които разтворите могат да проникват.
(2) При заздравяване на земна основа чрез инжектиране на циментови разтвори се допуска използването на смеси от различни видове цимент, но само след лабораторни изпитвания за определяне на състава (пропорциите на "циментовото мляко") и времето за начало и край на свързването им. С изпитвания на място се уточняват големината на налягането и условията за проникване на инжекционния разтвор в почвата и скалните пукнатини. За всяка партида на цимента, предназначен за приготвяне на циментовите разтвори, се проверяват характеристиките "якост" и "начало и край на свързване" съгласно БДС EN 196 "Методи за изпитване на цимент".
(3) Глините, използвани за глинизация, включително на льос, следва да имат съдържание на монтморилонит над 60 % (т.е. да са от категорията "бентонитови") и глинените разтвори да отговарят на указаното в проекта.
(4) Характеристиките на циментовите и глинените разтвори преди използването им се проверяват на пробен участък за уточняване на заздравителните им възможности и изискванията към тях. В процеса на изпълнение се контролират следните характеристики на разтворите: вискозитет, дисперсност и относително тегло.
Чл. 153. (1) Химическо заздравяване на почви (силикатизация, смолизация и др.) чрез инжектиране на водни разтвори (субстанции или реактиви) на неорганични или органични свързващи вещества се прилага само ако веществата са в съответствие с проектните изисквания и стандартизационните технически и екологични документи. Техническите изисквания към химическото заздравяване на почви трябва да отговарят на чл. 150 и 151.
(2) Допускат се отклонения в план до 5 сm спрямо проектните при геодезическото отлагане на местата на инжекторите и на сондажите за инжектиране. Не се допуска максималните напречни отклонения на инжекторите и сондажите от проектното им направление да превишават 1 % от тяхната дълбочина.
(3) Не се допуска изтичане на химически разтвори (субстанции) през съседни инжектори (респ. сондажи). Не се допуска разполагането в план на местата (точките) на инжекторите (сондажите), респ. извършване на нагнетяване на заздравяващи субстанции в земната основа на по-малко от удвоеното разстояние на тяхното проникване в почвата. Заздравителните работи се осъществяват през една инжекторна точка, като на "пропуснатите" точки се изпълнява последващо инжектиране.
Чл. 154. (1) Допуска се нагнетяването на заздравяващи субстанции да се извършва на отделни интервали в дълбочина на земната основа, като се осигуряват заложените в проекта изисквания за конфигурацията и монолитността на заздравявания масив. В еднородни по водонепропускливост почви заздравяването се извършва непрекъснато или на интервали в дълбочина, като се допуска инжектиране "от горе надолу" или "от долу нагоре".
(2) При нееднородно водонепропусклива земна основа първоначално се заздравяват пластовете с по-голяма водопропускливост съгласно реда, указан в проекта.
(3) При водоносна или водонаситена земна основа заздравяването се извършва съгласно проекта по ред и план, които осигуряват най-благоприятни условия за свободно изтласкване на почвената вода от нагнетяваните разтвори.
Чл. 155. (1) Не се допуска образуване на пукнатини в почвата и изтичане на заздравяващи реактиви (субстанции) при инжектиране. В случаите, когато се образуват пукнатини, нагнетяването на заздравителя се преустановява до втвърдяването му, след което образуваните пукнатини в зоната на заздравяванията се запълват. При скална основа се използват различни (тампониращи) материали и/или цименто-пясъчни разтвори, а при пропадъчни почви - глинесто-циментови разтвори, ако не е предписано друго в проекта.
(2) Не се допуска заздравяващ реактив да избие през пукнатини или кухини в земната основа в зоната на основната плоскост на съществуващи фундаменти. В тези случаи инжектирането се преустановява и след извършена оценка на състоянието им се прави спомагателна циментация на земната основа.
(3) За допълнително извършени инжекционни работи се внасят необходимите изменения в проектната документация, а при приемане на работите - и в екзекутивната документация на строежа.
Глава шеста.
ФУНДИРАНЕ ВЪРХУ ПРОПАДЪЧНИ ПОЧВИ
Чл. 162. (1) При повърхностно уплътняване на естествена пропадъчна земна основа се постига уплътнителен ефект до дълбочини от 1,5 ? 2 m при използване на тежки трамбовки до 10 t, падащи от височина около 10 m, и съответно над 3 m при използване на свръхтежки до 20 t трамбовки, падащи от по-големи височини. При използване на машини с ударно-импулсно действие уплътнителният ефект може да достигне до 4 ? 5 m. За уплътняване на пропадъчни почви са валидни методите и изискванията, посочени в глава девета на наредбата.
(2) При извършване на дейностите по уплътняване на льос с трамбоване се спазват следните изисквания:
1. не се допуска уплътняване на замръзнала льосова почва;
2. определя се пробно големината на "отказа" на трамбовката и според него се определя броят на ударите и за постигане на необходимия резултат;
3. контролират се технологията, обхватът и ефектът на уплътняване, в т.ч. обемната плътност на почвения скелет в дълбочината след уплътняването; изисква се минимална обемна плътност на почвения скелет след уплътняването 1,6 g/сm3 (Мg/m3), ако не е предписано друго в проекта, в ПБЗ и/или в ПОИС.
Чл. 163. (1) Дълбочинно уплътняване на земна основа от естествени пропадъчни почви чрез предварително заливане (оводняване), включително и чрез взривяване под вода, се допуска, ако е предвидено в отделен проект, при спазване на следните изисквания:
1. строителните ями, в които ще се прилага методът, се изкопават до 5 ? 10 сm над проектната "кота дъно"; по контура се оформят тесни траншеи, дълбоки 1 ? 1,5 m;
2. взривните заряди се залагат в обсадени сондажи, достигащи дълбочини, определени в проектите;
3. строителните ями се заливат с вода, чието ниво се поддържа постоянно над дъното;
4. около строителните ями се поставят репери за следене на сляганията на дъното, като най-малко четири репера са извън оводняваната яма, достатъчно отдалечени от периметъра на намокряне; измерванията се правят най-малко веднъж на 5 дни;
5. дълбочината на достигнатото намокряне се установява чрез сондиране до предполагаемите дълбочини на пропадане, като се вземат проби за проверка на водните съдържания от всеки метър премината дълбочина;
6. взривните уплътнителни работи се изпълняват в съответствие с посочените в проекта изисквания; взривяването се осъществява в съответствие с изискванията на Правилника по безопасността на труда при взривните работи (Заповед № 294 от 1996 г. на министъра на труда и социалните грижи) (ДВ, бр. 3 от 1997 г.) и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели, приета с ПМС № 47 от 2016 г. (ДВ, бр. 23 от 2016 г.);
7. приема се, че земната основа е уплътнена и позволява фундиране, когато слягането след взривяване е условно стабилизирано на по-малко от 1 сm за една седмица;
8. след изчакване на условното стабилизиране на слягането горният почвен пласт при дъното на строителната яма повърхностно се изсушава, подравнява и валира съгласно изискванията на проекта; над него се изпълнява почвена възглавница с плътност и дебелина, указани в проекта.
(2) Не се допуска оставянето в сондажите по т. 2 на невзривени заряди.
Чл. 164. (1) Качеството на уплътняването на земната основа при пропадъчни почви, независимо от приложения метод на уплътняване, се контролира лабораторно или на място чрез определяне на обема на макропорите, обемната плътност на почвения скелет и/или модула на деформация, респ. чрез изменението на коефициента на пропадъчност. На всеки 300 m2 уплътнена площ се вземат проби (или правят изпитвания) в дълбочина: при уплътняване чрез трамбоване - през 0,25 ? 0,50 m, а при импулсно уплътняване - на всеки 1,0 m от цялата уплътнена площ.
(2) Допуска се качеството на уплътняването да се контролира чрез отказа, определен най-малко веднъж на всеки 100 m2 уплътнена земна основа, когато е възможно да бъде измерен при уплътняване с тежки трамбовки. Допускат се и контролни пенетрационни изпитвания с различни уреди (динамични или статични) съгласно БДС EN ISO 22476-3 "Геотехнически изследвания и изпитвания. Полеви изпитвания. Част 3: Стандартизирано пенетрационно изпитване" и БДС EN ISO 22476-1 "Геотехнически изследвания и изпитвания. Полеви изпитвания. Част 1: Изпитване на проникване с електрически конус и с пиезоелектрически конус".
(3) Обратните засипки при строителство в льосови почви се изпълняват от уплътнени свързани почви: льос, глина, като не се допуска влагането в тях на дрениращи материали: строителни отпадъци, сгурии, пясък и чакъл. Върху обратните засипки се полагат водонепропускливи настилки от глина, бетон или други подходящи строителни материали.
Глава седма.
ПОНИЖАВАНЕ НА НИВОТО НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ ПРИ ФУНДИРАНЕ
Чл. 167. (1) Понижаването на нивото на подземните води при фундиране е:
1. директно - когато водочерпането е от дъното на строителната яма и се осъществява чрез ограничено по продължителност водочерпане от водосъбирателни ями във вътрешността на строителните изкопи (плитки шахти, открити канавки);
2. индиректно - когато водочерпането е от дълбоки сондажи или иглофилтри, разположени встрани от дъното и/или по откосите на строителните изкопи.
(2) При понижаване на нивото на подземните води по време на строителството се спазват изискванията на:
1. Наредба № 1 от 2007 г.;
2. БДС EN 1997-1, т. 2, 3, 4 и 10.
(3) Директно или индиректно водопонижение се изпълнява въз основа на инженерно-геоложка и хидрогеоложка обосновка, при отчитане на вида и състоянието на водоносните пластове и хоризонти, на нивата и очаквания дебит на подземните води, на възможностите за заустване на изпомпваните води, както и на продължителността на строителството.
Чл. 170. (1) Сондажни работи за индиректно водопонижаване на подземните води при фундиране не се допускат, ако при сондирането се създават предпоставки за изкуствено смесване на подземни води с различно състояние и качество (съгласно Наредба № 1 от 2007 г., глава 5).
(2) Започване на работи по директно и индиректно понижаване на нивото на подземните води не се допуска, ако в съответствие с проекта не е проверено и уточнено техническото състояние на сградите, съоръженията и подземните комуникации в зоните на очакваните депресионни понижения.
(3) При изпълнение на строителните работи за фундиране се спазват основните правила и условия съгласно БДС EN 1997-1, т. 5.4.
(4) В случай на вредни въздействия от понижението на подземните води върху здравината и деформационното поведение на сградите, съоръженията и подземните комуникации следва да се предприемат и изпълнят мерките за предотвратяване или ограничаване на тези въздействия.
Чл. 171. Не се допуска изграждане на сондажи за индиректно водопонижение и поставяне на филтри в тях без спазване на следните изисквания:
1. забоят при сондажите да е с дълбочина най-много 0,5 m над долния край на обсадната тръба, а просондираните почви да се изваждат със скорост, която да не предизвиква обрушване на сондажите или засмукване на почвени материали под обсадната тръба; при достигане на почви, при които е възможно да се образуват затапвания, водата в обсадните тръби се поддържа на ниво, по-високо от статичното ниво на подземните води;
2. не се допуска въртеливо сондиране без промивка - права или обратна;
3. не се допускат сондажи с глинена промивка, без ефективността им да е доказана експериментално на площадката;
4. отклонението от вертикалното положение на сондажите, предназначени за дълбочинно действащи помпи, да не надвишава 0,5 % от дълбочината на сондажите;
5. преди спускането на филтрите и изваждането на обсадните тръби сондажите да са почистени от тиня; когато сондирането е извършено в песъчливи глини или глинести пясъци, както и в редуващи се водоносни и водоупорни пластове, обсадните тръби да се промиват с вода и да се осъществи контролно измерване на дълбочината на сондажите непосредствено преди полагането на филтрите;
6. по време на сондирането да се вземат почвени проби за уточняване на границите на водоносните почвени пластове, като се определя и зърнометричният им състав по БДС EN ISO 17892-4 "Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 4: Определяне на зърнометричния състав".
Чл. 172. При експлоатацията на машините, съоръженията и сондажното оборудване, включително и за безопасната и ефективна работа с тях (при индиректно понижаване нивото на подземните води около строителните изкопи), трябва да се спазват техническите спецификации, дадени от производителите им, както и:
1. БДС EN 16228 - 1?7 "Машини за сондиране и фундиране. Безопасност". Части от 1 до 7;
2. БДС 10175 "Уредби за геологопроучвателни сондажи. Помпи сондажни. Основни параметри";
3. БДС 11769 "Оборудване за хидрогеоложки сондажи. Филтри. Основни параметри и размери";
4. БДС 13161 "Оборудване за хидрогеоложки и инженерно-геоложки сондажи. Инструменти сондажни за ударно-въжено сондиране. Основни размери";
5. БДС 13463 "Оборудване за хидрогеоложки и инженерно-геоложки сондажи. Филтри с устообразни и продълговати отвори. Основни параметри и размери".
Чл. 177. (1) След въвеждането на системата за водопонижение в действие не се допуска безпричинно прекъсване на водочерпането (водопонижението). За всички проблеми, които съпътстват експлоатацията на системата за водопонижение около строителни ями, включително за непредвидени спирания на водопонижението, се осигурява възможност за своевременно оповестяване на отговорните технически лица.
(2) В случай на аварийно прекратяване на работата на помпите трябва незабавно да се затварят съответните спирателни кранове или вентили по тръбопроводната система (независимо от наличието или не на обратни клапани), за да се предотвратят водни удари и връщане на водата от колекторните тръби по гравитачен път обратно в изкопите.
(3) Помпените агрегати, монтирани в резервни сондажи, както и резервните помпи (които при водопонижаване са задължителни) се проверяват периодично и при доказана необходимост се ремонтират или подменят.
Чл. 179. (1) В процеса на понижение на нивото на подземните води не се допуска:
1. технически необосновано и рязко регулиране на режима на работа на водопонижаващата система, ако не е осигурена възможност за пълно, частично или периодично изключване на помпите в зависимост от намалението на дебита на водата за черпане;
2. експлоатация на водопонижаващите системи в зимни условия, без да е осигурена защитата им срещу замръзване (посредством отопление и/или поставяне на топлоизолация на откритите части на помпените инсталации и комуникации), както и на възможности за тяхното пълно и безопасно изпразване след спиране на работата им.
(2) По време на водопонижаването се води Дневник на извършеното водочерпане съгласно приложение № 6 от наредбата. В него се записват показанията на приборите за всяка работна смяна, продължителността на непрекъснатата работа и причините за прекъсванията. Водят се и хидрогеоложки наблюдения, с които се регистрират статичното и динамичното ниво на подземните води на местата, откъдето са взети водни проби. Чрез данните за динамичното ниво на водата (чрез пиезометрични отчети) се дефинира депресионната линия и се проследява изменението и.
Чл. 182. (1) Приемането и въвеждането в действие на системи за водопонижаване се допуска, ако преди това е извършено пробно водочерпане, при което се проверява:
1. съответствието на количеството на изпомпваната вода и налягането на помпите с паспортните им данни, а при ежекторните устройства - съответствието на налягането на циркулационната вода с предвиденото в проекта;
2. херметичността на уплътнителните възли във вакуумните сондажи, надеждността на глинените тампони в горната част на сондажите, плътността на сглобките на тръбопроводите и обезвъздушаването на смукателните комуникации;
3. в края на водочерпането да няма количество почвени частици в изпомпаната вода над посочените в проекта ограничения;
4. съответствието на разположението на елементите от системата и местата за отвеждане на водата с определените в проекта.
(2) При пробното водочерпане се измерват количеството на изпомпваната вода и понижението на нивото в контролните сондажи и в пиезометрите, като се отчитат показанията на вакуумметъра и манометъра на всяка помпа в момента на измерване на количеството изпомпана вода и пониженото водно ниво.
(3) Пробното водочерпане продължава 72 часа или до достигане на относителната ("псевдо") стабилизация на водното ниво. Системата за водопонижение се въвежда в редовна експлоатация, ако е работила изправно най-малко едно денонощие след приключването на монтажа и.
Чл. 183. (1) Въвеждането на системата за водопонижение в експлоатация се оформя с акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи съгласно обр. 6 от приложение № 6 на Наредба № 3 от 2003 г.
(2) Към акта по ал. 1 се прилагат уточнени геоложки разрези и данни, необходими за изпълнение на проекта за фундиране, както следва:
1. при отвеждане на подземните води: разположението в план и означенията на нивата на водопонижаващите и водоотвеждащите системи, сондажите за наблюдение, характеристиките на помпените инсталации;
2. при хоризонтални сондажни дренажи: разположението на дренажите с указания за техния тип, номерация на наблюдателните шахти, надлъжни профили на дренажите, конструкция на филтрите и характеристики на помпените станции;
3. при иглофилтърни уредби: начинът на полагане на иглофилтрите, котите на иглофилтърните звена, начинът на засипване, положението на помпата, разположението на сондажите за наблюдение, данните от пробното водочерпане;
4. при ежекторните устройства, в т.ч. с вакуумни концентрични сондажи: начинът на направа на сондажите, конструкцията на филтрите и сондажите, начинът на засипване, котите на филтърната част и на работните органи на ежекторите, местата на контролно-измервателната апаратура, както и на пиезометрите, сондажите за наблюдение и нивото на водата в тях, данните от пробното водочерпане;
5. при открити сондажи за понижение на нивото на подземните води: местата и котите на дъното на сондажите, конструкцията и начинът на тяхното изпълнение, а на филтрите - и начинът на засипването им, типът на помпите и котите на местата на смукателните и напорните им тръби, местата на контролните пиезометри, сондажите за наблюдение и нивото на водата в тях, както и данните от пробното водочерпане.
Глава осма.
УКРЕПЯВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ ИЗКОПИ ЗА ФУНДИРАНЕ ЧРЕЗ ЗАМРАЗЯВАНЕ
Чл. 186. (1) Замразяването на почвите е алтернативен метод за укрепяване на откосите на строителните изкопи за фундиране и спиране на водопритока към тях. Замразяването се осъществява чрез инсталирана в почвата тръбна система, по която преминава флуид (калциево-хлориден разтвор, наричан "разсол") с отрицателна температура от -20 °С до -25 °С. Полагането на тръбите (колоните) на място за замразяване на почвата се осъществява съгласно проект, съобразен с трасировъчните планове (с основните оси и контурите) на проектираните сгради и съоръжения.
(2) Охладителните тръби се полагат в праволинейни (вертикални или наклонени) сондажи с диаметри, позволяващи свободното инсталиране на тръбите. Допуска се използване на глинени укрепващи разтвори при сондажи с дълбочина не по-малка от 1 m под проектната дълбочина за замразяване. Замразяване на дъното на строителните ями се допуска при условие, че охладителните тръби не достигат в дълбочина водоупор и ако няма опасност от неблагоприятно за прилежащите фундаменти и съоръжения разуплътняване на почвата след размразяване.
(3) В процеса на сондирането не се допускат значителни отклонения от проектните оси и направления на сондажите с водещо устройство (кондуктор) или извършвани по друг начин. Максималните отклонения са съгласно проекта, но не трябва да превишават 1 % от дълбочината при вертикалните и 2 % при наклонените сондажи. При недопустими отклонения следва да се възстанови правилното изпълнение на сондажите или да се направят нови сондажи.
Чл. 191. (1) По време на експлоатацията на охладителните тръби се контролира подаването на охладителния разтвор в тях. Температурата на излизащия от колоната "разсол" след стабилизиране на режима на работа не трябва да се различава с повече от 2?3 °С от тази на "разсола" във входящата тръба.
(2) Не се допуска прекъсване на работата на хладилната инсталация през целия период на активно замразяване на почвата. След създаване на необходимия обем замразен почвен масив се допуска активният режим на работа на хладилната инсталация да премине в пасивен с поддържане на постоянна температура в замразената почва.
(3) По време на замразяването на водоносни пластове, които се намират между глинести прослойки, чрез разтоварващи сондажи се осигурява и контролира безпрепятственото повдигане на нивото на подземните води в замразявания масив и над него.
Чл. 192. Проектните размери и еднородността на замразения почвен масив се приемат за постигнати след установяване на следните данни:
1. наличие на отрицателна температура на различни дълбочини във всички термометрични (контролни) сондажи, разположени в границите на предвидения за замразяване почвен масив;
2. повишаване на нивото на подземните води в хидроложките наблюдателни (разтоварващи) сондажи, ситуирани по затворен контур;
3. еднаквост и стабилност на температурата на входящия и изходящия от тръбите "разсол" съгласно чл. 186, ал. 1.
Глава девета.
ШПУНТОВО УКРЕПЯВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ ИЗКОПИ
Чл. 197. (1) Шпунтовите стени за ограждане на строителни изкопи при фундиране се изпълняват от различни по материал профили - стоманени, стоманобетонни, пластмасови и дървени (по изключение) - съгласно БДС EN 12063 "Изпълнение на специални геотехнически работи. Шпунтови стени".
(2) Шпунтовото ограждане на строителни ями се изпълнява при следните условия:
1. наличие на данни за разположените в зоната на обекта останки от съществуващо строителство, подземни съоръжения и/или кабели и за взетите мерки за тяхното опазване или отстраняване, както и на данни за мерките по безопасността на работещите;
2. съобразяване на подготовката за забиване на шпунтовете с теренните, инженерно-геоложките и хидроложките условия на строителната площадка, геометричните характеристики на шпунтовите профили и типа на наличната забивна механизация (ударна или вибрационна);
3. взети мерки за избягване на повреди в шпунтовите профили при транспортирането, изправянето и забиването им;
4. предварително подравнен строителен терен в зоните на изпълнение на шпунтово ограждане;
5. устойчиво закрепване към дъното на водоема на платформа, от която се забиват шпунтовете в открити води.
Чл. 199. (1) Стоманените шпунтове се забиват след предварително смазване по цялата дължина на ключовете им.
(2) Не се допускат деформации, промени в напречните сечения или увреждане на ключовете на шпунтовете при скъсяване (чрез рязане) или удължаване (чрез равноякостно заваряване).
(3) Допуска се ограничаване или спиране на водопритока в строителните ями и чрез използването на шпунтове от синтетични материали, които се забиват в почвата съгласно указанията в проекта.
(4) Когато шпунтовите стени се укрепяват чрез анкериране, отворите за изпълнението на анкерите и местата на анкерните глави се оформят в неогънатата част от широчината на шпунтовите профили (равно отдалечени от шпунтовите ключове). Препоръчително е шпунтовите профили да се обединяват чрез хоризонтални греди.
Чл. 200. (1) Не се допуска забиване на шпунтови профили със сонетки (чукове) без монтирани "шапки" в горната им част за предотвратяване на деформации.
(2) При използване на виброуреди за забиване закрепването им към шпунтовите профили трябва да е кораво. Металните и дървените шпунтови профили се забиват в групи по два броя.
(3) В открити води се допуска забиването на шпунтови профили от плаващи кранове и сонетки при вълнение в акваторията до два бала и при условие, че плавателните съдове, върху които те са закрепени, са добре закотвени.
Чл. 203. (1) Горещо- и студеновалцуваните конструкционни шпунтови профили от нелегирана стомана или листове нелегирана стомана за шпунтови профили трябва да съответстват на стандартите: БДС EN 10248-1 "Горещовалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 1: Технически условия за доставка" и БДС EN 10248-2 "Горещовалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 2: Допустими отклонения от формата и размерите", БДС EN 10249-1 "Студеновалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 1: Технически условия за доставка", БДС EN 10249-2 "Студеновалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 2: Допустими отклонения от формата и размерите".
(2) Горещообработените конструкционни кухи профили от стомана за шпунтови стени трябва да съответстват на стандартите: БДС EN 10210-1 "Горещообработени конструкционни кухи профили от нелегирана и дребнозърнеста конструкционна стомана. Част 1: Технически условия на доставка", БДС EN 10210-2 "Горещообработени конструкционни кухи профили от стомана. Част 2: Допустими отклонения, размери и свойства на профила".
(3) Студенообработените заварени конструкционни кухи профили от стомана за шпунтови стени трябва да съответстват на стандартите: БДС EN 10219-1 "Студенообработени заварени конструкционни кухи профили от нелегирани и дребнозърнести стомани. Част 1: Технически условия на доставка" и БДС EN 10219-2 "Студенообработени заварени конструкционни кухи профили от стомана. Част 2: Допустими отклонения, размери и свойства на профила".
Глава десета.
ОПЪННИ ФУНДАМЕНТИ. АНКЕРИ. АНКЕРИРАНИ ФУНДАМЕНТИ
Чл. 205. (1) Анкерите, с които се укрепяват фундаменти и/или строителни изкопи, са конструктивни елементи (метални пръти, тръби, въжета, струни), закотвяни в почви ("земни") или в скали ("скални"). Според предназначението и антикорозионната им защита те са: временни или постоянни. В зависимост от това дали са предварително напрегнати, или не, те могат да са: активни или пасивни.
(2) Земните анкери се изпълняват в дълги сондажни отвори в съответствие с вида на конструкцията им и приложимите технически спецификации. Закотвят се в земната основа чрез инжектиране на циментови разтвори, с които се увеличават напречните им сечения.
(3) Въжените и струнните анкери, които имат свободна (неинжектирана) дължина, могат предварително да се напрягат, като сондирането, инжектирането и конструкцията се изпълняват съгласно проекта.
(4) Допускат се следните отклонения в разположението на сондажите за активни анкери: в план - до 100 mm; за наклона на оста на сондажа - до 0,5°.
(5) При полагането на анкерите не се допуска дължините на елементите, които се подават извън отвора на сондажа, да са по-малки от: 400 mm - за инжекционната колона, 300 mm - за защитната тръба, и 800 mm - за армировката (въжета, струни, пръти, тръби).
Чл. 206. (1) Инжекционните почвени анкери се изпълняват съгласно БДС EN 1537 "Извършване на специални геотехнически работи. Инжекционни почвени анкери" и БДС EN 14490 "Изпълнение на специални геотехнически работи. Земни анкери".
(2) Физико-механичните характеристики на материалите, които се използват при изпълнението на инжекционните анкери, се определят в лаборатории в съответствие с техническите спецификации и определените с проекта изисквания.
(3) При изпълнение на инжекционни анкери, включително с временно предназначение, не се допуска поставянето в сондажите на стоманена корозирала армировка.
Чл. 207. (1) Не се допуска приемане на анкерите за експлоатация (работни анкери), без носимоспособността им да е проверена чрез контролни изпитвания.
(2) Изпитването на инжекционните почвени анкери се извършва по стандартната
процедура на БДС EN ISO 22477-5 "Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 5: Изпитване на инжекционни анкери". Допуска се изпитване и по други стандарти, ако се изисква в проекта.
Чл. 208. (1) Контролни изпитания на пробните анкери се правят чрез статични, нарастващи на стъпала, опънни натоварвания. Всяко товарно стъпало трябва да е част от максималния изчислителен товар за анкера, а продължителността на задържането на товара на всяко стъпало и съответните измервания да са съгласно предписания в проекта стандартен метод за пробно изпитване.
(2) Преди приемане и включване на анкерите в работа те се натоварват еднократно на опън до максималния им изчислителен товар. Носимоспособността им се оценява въз основа на преместванията им, ако в проекта не е посочен друг критерий.
(3) След изпитване на натоварване анкерите се разтоварват до указаното в проекта работно натоварване и се закрепват за (блокират към) опорната конструкция (опънния фундамент).
(4) Ако при контролните изпитвания анкерите се окажат негодни за експлоатация, те се отпускат и дублират.
(5) След приключване на строителните работи по фундирането временните активни анкери задължително се отпускат.
Чл. 209. (1) За проведените контролни и приемателни изпитвания се съставя акт за подлежащи на закриване работи - Акт, обр. 12 на Наредба № 3 от 2003 г. Към него се прилагат:
1. протокол за извършените сондажни работи за анкерите;
2. протокол за осъщественото инжектиране на анкерите;
3. протокол за напрягане на анкерите съгласно указания в проекта стандарт.
(2) Анкерната (анкерираната) конструкция се приема с акт за приемане на СМР по нива и елементи - Акт, обр. 7 на Наредба № 3 от 2003 г.
Глава единадесета.
ФУНДИРАНЕ СЪС СПУСКАЕМИ КЛАДЕНЦИ И КЕСОНИ
Чл. 212. (1) Изграждането на фундаменти на други съоръжения, входни и изходни колектори, както и монтаж на тръбопроводи и комуникации във възможната призма на обрушване на почвата около кладенците (кесоните), се допуска след:
1. приключване на спускането;
2. окончателно фиксиране на проектната кота след бетонирането на дъното;
3. възстановяването на естественото състояние на околния почвен масив, включително на естественото ниво на подземните води.
(2) Допуска се разполагане в границите на възможната призма на обрушване на временни технически съоръжения и инсталации, свързани с изграждането на самите кладенци и кесони, като стационарни или мобилни цехове за бетонни смеси, инсталации за глинени разтвори, компресорни станции при осигуряване на нормалната им експлоатация в съответствие с нормативната база.
