Чл. 1. С тази наредба се определя редът за установяване владеенето на български език от лица, желаещи да получат българско гражданство по натурализация.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Лицата, завършили степен на висше, основно или средно образование в българско училище в страната или в чужбина, удостоверяват владеенето на български език с копие от дипломата, издадена от съответното училище, и/или удостоверение за семестриално завършен курс на обучение в акредитирано българско висше училище, които се представят в Министерството на правосъдието заедно с документите, необходими за придобиване на българско гражданство по натурализация.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Лицата, извън тези по чл. 2, подават заявление по образец (приложение № 1) до министъра на образованието и науката за издаване на удостоверение за владеене на български език, към която прилагат копие от документ за самоличност и документ за завършена езикова подготовка по български език от оторизирана институция, ако притежават такъв.

Чл. 4. (1) Документите могат да се подават и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България, когато лицето живее в чужбина.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2000 г.) Документите, издадени на чужд език, трябва да бъдат легализирани, а копията на документите - и нотариално заверени, с изключение на документа за самоличност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2011 г.) При подаване на документите в Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование (ЦКОКУО) или в дипломатическото или консулското представителство лицата представят на длъжностното лице и оригинал на документите за сверяване.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2011 г.) Изпитът за установяване на владеенето на български език от лицата по чл. 3 се организира и провежда от ЦКОКУО.

(2) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Директорът на ЦКОКУО назначава комисия от експерти, която провежда изпита.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Въз основа на предложение на директора на ЦКОКУО след решение на комисията министърът на образованието и науката или упълномощено от него лице издава удостоверение за владеене на български език (приложение № 2).

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 71 от 2011 г.) Удостоверението може да служи за установяване владеене на български език само с оглед разпоредбата на чл. 12, т. 5 от Закона за българското гражданство.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Когато към заявлението е приложено копие от документ за завършена езикова подготовка по български език от оторизирана институция, директорът на ЦКОКУО след решение на комисията прави предложение до министъра на образованието и науката да издаде удостоверение за владеене на български език.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) В останалите случаи владеенето на български език се установява от комисията чрез писмен изпит, провеждан ежемесечно от ЦКОКУО по предварително оповестен график, с който се установява владеенето на български език, позволяващо нормална комуникация на елементарно ниво.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г.) За незрящи лица, за инвалиди I и II група и за лица, по-възрастни от 70 години, владеенето на български език се установява чрез устно събеседване с член на комисията по чл. 5, ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Въз основа на резултатите от проведения изпит или събеседване директорът на ЦКОКУО след решение на комисията предлага на министъра на образованието и науката да издаде или да откаже издаване на удостоверение.

(5) (Попр. - ДВ, бр. 82 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Лицата, на които е отказано издаване на удостоверение по реда на ал. 4, могат да се явят повторно на изпит не по-рано от три месеца от провеждането на предходния изпит.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) За лица, живеещи в чужбина, изпитът може да се проведе и в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България, в което са постъпили заявленията на тези лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Материалите за изпита се изпращат от ЦКОКУО по искане на дипломатическото или консулското представителство на Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Материалите от проведения изпит се изпращат от дипломатическото или консулското представителство на Република България чрез Министерството на външните работи с дипломатическа или командирска поща, по електронен път или телефакс в ЦКОКУО за оценка от комисията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) В случаите, когато материалите от проведения изпит са изпратени по електронен път или телефакс, оригиналите им се изпращат допълнително чрез Министерството на външните работи в ЦКОКУО с дипломатическа или командирска поща.

(5) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2000 г.) При лицата, кандидатстващи по реда на чл. 15, т. 1 от Закона за българското гражданство, владеенето на български език може да бъде установено и чрез устно събеседване от лица, оторизирани от управляващите дипломатически представителства на Република България в чужбина. С това събеседване се установява владеенето на български език на елементарно ниво в неговото разнообразие от диалектни форми.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 35 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 получават информация за решенията по заявленията, както и издадените удостоверения в ЦКОКУО или в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България.

Приложение № 1 към чл. 3

(Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.)

Приложение № 2 към чл. 5, ал. 3

(Предишно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2, изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.)