НАРЕДБА № 24 ЗА УСТРОЙСТВО И БЕЗОПАСНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВЪЖЕНИ ЛИНИИ
В сила от 25.06.1979 г.
Издадена от Председателя на Държавния комитет за стандартизация
Обн. ДВ. бр.40 от 22 Май 1979г., обн. ДВ. бр.41 от 25 Май 1979г., попр. ДВ. бр.55 от 13 Юли 1979г., изм. ДВ. бр.86 от 3 Ноември 1989г., отм. ДВ. бр.58 от 15 Юли 2014г.
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Наредбата е задължителна за всички министерства и други ведомства, народни съвети, учреждения, организации, фирми и техните поделения, длъжностните лица и гражданите, дейността на които е свързана с проектирането, производството, вноса, монтажа, ремонта, преустройството, поддържането и експлоатацията на въжените линии.
Чл. 3. Разпоредбите, техническите условия и упътванията, издавани от министерствата и другите ведомства за проектиране, внос,
строителство, монтаж, приемане и експлоатация на въжени линии, трябва да съответствуват на изискванията на тази наредба.
Глава втора.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ВЪЖЕНИТЕ ЛИНИИ
Чл. 4. Скоростите на пътуване на въжените линии са:
1. работна - това е действителната скорост на теглещото (транспортното) въже при установено движение на главния двигател на едноскоростни линии или по-малката скорост на двускоростни линии;
2. увеличена работна - това е по-голямата скорост на двускоростни линии;
3. кратковременна намалена - това е намалената скорост на теглещото въже на ПВЕЛ при слизане и качване на пътниците от и на превозните средства;
4. резервна - това е скоростта при работа на резервното задвижване;
5. ревизионна - това е скоростта, при която се извършва визуална проверка на теглещото и носещото въже;
6. скорост за дефектоскопия - това е скоростта, при която се извършва проверка на теглещото и носещото въже с дефектограф.
Чл. 5. Въжените линии са с дясно, респективно с ляво, движение, ако излизащите превозни средства пътуват по десния, респективно левия, клон на въжето, гледано от станцията към трасето.
Чл. 6. Превозните средства при въжените линии са:
1. седалка - открита или полузакрита, с едно или няколко места за сядане;
2. платформа - открита или полузакрита, с носещ под за един или няколко пътника, които пътуват прави;
3. кабина - закрито или полузакрито превозно средство, в което пътниците пътуват седнали;
4. теглич - устройство за теглене на един или няколко пътника;
5. вагонетка.
Чл. 10. Зони на въжените линии са:
1. (доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) за ПВЕЛ, ПВЕЛИ и ПВДЛ - район с граници, отстоящи на 1 м от проекцията върху терена на разлюлените на 0,2 радиана навън от оста на линията превозни средства и на 5 м от габаритите на сградите на станциите;
2. за ТВДЛ - район с граници, отстоящи на 2 м от проекцията върху терена на разлюлените на 0,2 радиана навън от оста на линията превозни средства и на 5 м от габаритите на сградите на станциите;
3. ски-път на ССВ е подготвената ивица на снежната покривка под теглещото въже, която се използува от теглените скиори.
Чл. 11. (1) ПВЕЛ според движението се делят на:
1. линии с равномерно движение - без възможност за кратковременно намаляване на работната им скорост при качване и слизане на пътниците от всяко превозно средство;
2. линии с пулсиращо движение - с единично или групово окачване на превозните средства, при които качването и слизането на пътниците от превозното средство се извършват със спиране или намаляване на работната скорост на линията.
(2) ТВДЛ според срока на експлоатирането им се делят на:
1. кратковременни - със срок на експлоатиране до 5 години;
2. дълговременни (постоянни) - със срок на експлоатиране над 5 години.
Раздел II.
Конструиране, проектиране и придружителна документация на въжените линии
Чл. 12. (1) Проекти и конструкторска документация за въжени линии и отделни възли и съоръжения за въжени линии се възлагат на специализирани организации, които разполагат със специалисти, запознати с нормите за проектиране, производство и експлоатация на линиите и с изискванията на тази наредба.
(2) Проектите за въжени линии се съгласуват с органите за държавен технически надзор при издаване на разрешение за строеж на основание и по реда на чл. 226, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 62 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 24 от 1975 г., бр. 87 от 1976 г. и бр. 37 от 1978 г.) и Инструкция № 11 за реда за издаване на разрешения по чл. 226, ал. 2 ППЗТСУ (ДВ, бр. 6 от 1978 г.).
(3) При съгласуването по ал. 2 се представя следната работна документация:
1. ситуационна схема, определяща месторазположението на въжената линия;
2. ситуационна снимка в мащаб, не по-малък от 1:1000 (за ТВДЛ - 1:2000), по оста на въжената линия, с широчина най-малко 20 м (за ССВ - 15 м), на която да са нанесени намиращите се в непосредствена близост до линията или пресичащи я далекопроводи, телефонни линии, силнотокови и слаботокови инсталации, пътища, жп линии и други съществуващи съоръжения;
3. надлъжен профил на въжената линия в мащаб, не по-малък от 1:1000 (за ТВДЛ - не по-малък от 1:2000), разработен въз основа на геодезично заснет надлъжен профил на терена, с нанесени:
а) коти на терена;
б) пътища, транспортни спирки, електрически инсталации и други комуникации, пресичащи въжената линия;
в) хоризонтални разстояния между стълбовете;
г) разстояния от началото;
д) коти на въжето;
е) превишение между котите на въжето;
ж) номера на стълбовете;
з) височина на стълбовете;
и) вид на ролковите батерии и обувките;
к) крайни положения на провисване на въжетата в характерни места;
4. напречни сечения в специфични точки - траншеи, пресичания и скатни изкопи;
5. обяснителна записка, включваща изчисления на надлъжния профил и
строителните конструкции и избор на машини и съоръжения, както и справка за съответствието на проекта с изискванията на тази наредба и други действуващи нормативни документи;
6. монтажни чертежи и чертежи на възли от машинноконструктивната,
строителната и електрическата част със спецификации и технически условия за монтаж на:
а) превозните средства;
б) машините и съоръженията в станциите;
в) спасителните средства (не се отнася за ССВ и ТВДЛ);
г) електрообзавеждането (без външно захранване);
д) свръзка и сигнализация;
е) осигурителни устройства;
ж) опорите и съоръженията им и преминаването на превозните средства през тях;
з) станциите;
7. спецификации на основните машини и съоръжения с техническите им данни;
8. данни за материалите, заварките и методите за контрол и изпитвания на заварките и изделията, към качеството на които в проекта има повишени изисквания;
9. инструкции за монтаж на машините и съоръженията;
10. методика за провеждане на изпитвания на въжената линия;
11. схема за монтирането и сменянето на транспортното (теглещото) и носещото въже, като местата за стъпване на барабаните (стария и новия), за закотвяне и окачване при монтажа да са означени и оразмерени;
12. инструкция за експлоатация на въжената линия;
13. други документи към проекта, изисквани по преценка на органите за държавен технически надзор.
Чл. 13. (1) Теглото на един пътник или скиор при изчисляването на общото натоварване на въжените линии се приема равно на 750 H (75 кг).
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) При изчисляването на превозните средства на ПВЕЛ, ПВЕЛИ, ПВДЛ и ССВ натоварването от един пътник (скиор) се приема:
1. за едноместни превозни средства - 900 H (90 кг);
2. за дву- и триместни превозни средства - 850 H (85 кг);
3. за четириместни превозни средства - 800 H (80 кг);
4. за превозни средства с над 4 пътника - 750 H (75 кг).
Чл. 14. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Натоварването от вятъра върху въжетата, машините и съоръженията (без сградите) при работно състояние на въжените линии се изчислява със скоростен напор, не по-малък от 200 Н/м2:
1. (отм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.)
2. (отм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Натоварването от вятъра се определя съгласно изискванията на Натоварвания и въздействие. Норми за проектиране (утвърдени със Заповед № 3321 на Министерството на строежите и
строителните материали от 1979 г. и Заповед № 889 на комитета за архитектура и благоустройство от 1979 г.
(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.)
(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) При липса на измервания вертикалните въздушни течения се приемат със скоростен напор 500 H/м2 в неработно състояние на линията. Този напор се взема предвид при проверяване сигурното лягане на въжетата.
Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Земната основа под фундаментите се изчислява съгласно Плоско фундиране. Правилник за проектиране (утвърден със Заповед № РД-14-02-732 от 1982 г. на Министерството на
строителството и архитектурата).
(2) Изчислителният момент на обръщане на фундамента да бъде по-малък от изчислителния момент на задържане.
(3) Изчислителната хоризонтална сила да бъде по-малка от изчислителната сила на триене, която се получава от вертикалната изчислителна сила, умножена с коефициента на триене между бетона и земната основа.
(4) Когато вертикалните сили действуват благоприятно за удовлетворяване на изискванията по ал. 2 и 3, те се умножават с коефициенти за претоварване к, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) за теглото на стълба, засипката върху фундамента и за теглото на самия фундамент - съгласно Натоварвания и въздействие. Норми за проектиране;
2. за вертикалната компонента на поддържащите ролки - k - 1,0.
(5) Наклонът на фундамента в посока, напречна на оста на въжената линия, получен вследствие деформация на земната основа, да не превишава 0,01 B:H, където B е широчината на фундамента в тази посока, а H е височината на стълба от кота "долен ръб на фундамента" до кота "теглещо въже".
(6) Наклонът на фундамента в посока, надлъжна на оста на въжената линия, получен вследствие деформация на земната основа, да не надвишава 0,003 радиана.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Фундаментните болтове се проектират съгласно Норми за проектиране на стоманени конструкции (утвърдени със Заповед № РД-02-14/83 от 1986 г. на Комитета за териториално и селищно устройство).
(8) Фундаментите на съоръженията се оформят така, че да бъдат защитени от действието на повърхностните и подпочвените води.
(9) Съоръженията, натоварени от въжетата, се изчисляват и за монтажните натоварвания.
Чл. 17. (1) Стоманените профили и листове, употребени в металоконструкции на станции и стълбове на открито, нямащи трайно покритие срещу корозия (поцинковане, кадмиране), да са с дебелина на стената, не по-малка от 5 мм, а стоманените тръби - не по-малка от 2,5 мм.
(2) В металните конструкции на въжените линии се предвиждат отвори за отчитане на водата.
(3) Вътрешността на затворените конструкции да е предпазена от корозия вследствие на кондензационна влага и проникване на вода. За целта конструкцията се херметизира или има вътрешно антикорозионно покритие и отвори за оттичане на водата.
(4) При заваряване на носещи стоманени конструкции да се използуват заваръчни материали, осигуряващи механичните свойства на заваръчните съединения (граница на якост, граница на провлачане, относително удължение, ъгъл на огъване, ударна жилавост), не по-ниски от долната граница на свойствата на основния метал, посочени в стандартизационните документи. При използуване на различни марки стомана в едно съединение механичните свойства на напластения метал трябва да съответствуват на свойствата на стоманата с най-голяма якост.
Чл. 19. (1) Внесените от чужбина въжени линии и съоръжения и проекти за производство и монтаж на такива линии трябва да отговарят на изискванията на тази наредба.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Разрешения за внос на въжени линии, съоръжения и проекти за тях и за допустими отклонение от изискванията на тази наредба се издават от органите за държавен технически надзор по реда, установен в БДС 15796-83. Техника на безопасността. Правила за издаване на разрешения за внос на съоръжения с повишена опасност.
Чл. 20. (1) Новоизработените или доставени въжени линии се предават от главния изпълнител на инвеститора (собственика) с паспорт съгласно приложение № 1 и съпроводителна документация.
(2) Машините и агрегатите на въжените линии да имат табелки, които се поставят на видно място и съдържат данни за завода-производител, типа, заводския номер и годината на произвеждането на машината или агрегата.
Чл. 21. (1) Въжетата за въжените линии да се придружават със сертификати, издадени от заводите-производители или от специализирани лаборатории.
(2) Поръчката за доставяне на въже се прави съгласно приложение № 2.
(3) Въжетата да се доставят в запечатани барабани със здраво закрепени краища, а барабанът да има номер, който да е отбелязан в сертификата.
Чл. 22. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Заводите-производители доставят със сертификати за качеството следните детайли на ПВЕЛ, ПВЕЛИ, ПВДЛ и ССВ:
1. челюстите на хващачите;
2. носещата конструкция на носачите на превозните средства (тегличите);
3. носещите детайли на превозните средства;
4. осите на ролковите батерии и ролките;
5. осите или валовете на задвижващите и обръщателните шайби;
6. осите на шайбите за опъващото въже;
7. посочените в техническата документация отговорни части на машините и съоръженията, на стоманобетонната конструкция и на стоманената конструкция;
8. муфите за въжетата.
(2) Заводът-производител представя писмена справка, че заварките са изпълнени от заварчици-паспортчици първа степен.
(3) Заварките се контролират по методите на завода-производител.
Чл. 23. (1) Осите на въжените линии в план са прави линии.
(2) Допускат се отклонения от правата линия при стълбовете при условие, че е доказано сигурното водене на въжето с отчитане на допустимите отклонения при монтажа. Максималното отклонение на оста на въжето в план не трябва да превишава 0,005 радиана на стълб.
(3) При необходимост от по-големи отклонения от допустимите по ал. 2 се използуват ъглови станции. Използуването на ъглови станции за ПВДЛ не се разрешава.
Чл. 24. (1) Трасетата на въжените линии минават през места, които не са изложени на опасност от лавини, падащи камъни, навеи, свлачища, наводнения, пожари и силни бури.
(2) Ако не могат да се избягнат опасностите по ал. 1, в проекта се предвиждат и се изпълняват съоръжения за предпазване от повреди на сградите и съоръженията на линиите и за осигуряване безопасността на пътниците и обслужващия персонал по време на експлоатация.
(3) Допуска се профилът на терена да не е с постоянен и плавноизменящ се наклон, като се избягват силно пресечени терени. За ТВДЛ избягването на силно пресечени терени не е задължително.
Чл. 25. (1) Пресичанията и успоредното водене на новоизграждани въжени линии със съществуващи или проектиращи се жп линии, пътища, електропроводи, канали и въжени линии, а също и разположението на такива линии в близост до летища се съгласува със заинтересуваните ведомства.
(2) Пресичанията и успоредното водене на въжени линии с електропроводи и електрически контактни линии се осъществяват така, че да не съществуват взаимни смущения и опасности при експлоатацията им и при спасяването на пътниците.
(3) В случаите по предходната алинея се вземат мерки да се избягнат смущенията в работата на телефонните, осигурителните, сигнализационните и други инсталации и системи.
(4) Забранява се преминаването на въжени линии над въздушни електропроводи и електрически контактни линии без предпазни съоръжения под въжената линия (мостове или мрежи за ограждане на проводниците на електропроводите и контактните линии).
Глава трета.
УСТРОЙСТВО НА ПЪТНИЧЕСКИ ВИСЯЩИ ЕДНОВЪЖЕНИ ЛИНИИ (ПВЕЛ) С ОБИКОЛНО ДВИЖЕНИЕ, С ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, НЕПОДВИЖНО ЗАХВАНАТИ КЪМ ТРАНСПОРТНОТО ВЪЖЕ
Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Скоростта на пътуване в момента на качване и слизане на пътници да не превишава 2,25 м/сек.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) При дължина на носача на превозното средство, измервана от мястото на сядане или пода на платформата до хващача към въжето, равна или по-голяма от 2,7 м, се допуска скоростта в момента на качване и слизане на пътниците при зимна експлоатация да е до 3 м/сек, а при лятна експлоатация - до 2,5 м/сек.
(3) При скорост на пътуване над 2 м/сек да е осигурена възможност за кратковременно намаляване на скоростта при слизане и качване на пътниците до 1 м/сек.
(4) При линии с пулсиращо движение увеличената работна скорост да не е по-голяма от 3,20 м/сек при условие, че произведението от скоростта в м/сек и синусът на най-големия ъгъл на наклона на въжето при спускащия се клон не е по-голямо от 1,8.
Чл. 31. Минималният интервал по време между две последователни превозни средства (групи превозни средства при линии с пулсиращо движение) да е:
1. за едноместни седалки - 5 сек;
2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) за двуместни и триместни седалки, при които пътниците се качват и слизат едновременно - с общо предназначение 8 сек, и за скиори със ски на краката 6 сек;
3. за двуместни седалки, на които пътниците могат да се качват и слизат само един след друг - 10 сек;
4. за едноместни платформи - 6 сек;
5. за двуместни платформи - 8 сек.
Раздел II.
Надлъжен профил
Чл. 32. (1) Работният проект на надлъжния профил на въжените линии се разработва в мащаб, не по-малък от 1:1000, на основата на геодезично заснет надлъжен профил на терена.
(2) Надлъжният профил на терена се заснема по осите на въжените линии в мащаб, не по-малък от 1:1000, и се придружава от теренно-ситуационна снимка в същия мащаб по осите на въжените линии с широчина най-малко 20 м.
(3) Котите на заснетите точки се дават с абсолютните им стойности.
(4) Точността на геодезичните измервания да е:
1. за дължини - до ±0,05 м на 100 м;
2. за височини - до ±0,03 м.
(5) Началната и крайната точка на надлъжния профил на терена се стабилизират върху терена с трайни знаци.
(6) При проектиране на надлъжния профил се проучват и местата, които се навяват със сняг през зимния сезон.
Чл. 33. (1) Най-малкото допустимо разстояние между два стълба на ПВЕЛ е 10 м, измерено по хордата, освен ако ролковите батерии на двата съседни стълба са една до друга.
(2) Най-големите допустими наклони на транспортното въже на ПВЕЛ спрямо хоризонталата е 100%.
Чл. 34. (1) Воденето на транспортното въже по трасето се осъществява от ролкови батерии с две или четири ролки. Триролкови и шестролкови батерии се използуват в технически обосновани случаи.
(2) Силата от транспортното въже, която действува върху всеки стълб, да осигурява воденето на въжето от ролковите батерии и да го предпазва от изпадане от ролките при най-неблагоприятните случаи на натоварване.
(3) При движение със свалени превозни средства въжето да лежи върху ролките и ролковите батерии.
(4) Най-малката сила върху всеки стълб от прегъване на транспортното въже в нютони да не е по-малка от увеличената десет пъти сума на дължините на хордите на прилежащите междустълбия в метри.
(5) При ролкови батерии или единични ролки, намиращи се между водещите ролки за задвижващата или обръщателната шайба или площадката за слизане и качване в долна и горна станция, се допуска силата от прегъване на въжето да е по-малка от предписаната.
Чл. 35. (1) При поддържащи ролкови батерии силата, предавана от въжето върху всяка ролкова батерия, да е по-голяма от 1000 H.
(2) При поддържащи ролкови батерии, намиращи се под правата линия, съединяваща батериите на два съседни стълба, освен предписаната в предходната алинея сила се спазва и изискването транспортното въже да не се отделя от ролките при увеличаване с 30% на максималната сила на опън във въжето.
(3) При затискащи ролкови батерии силата върху всяка ролкова батерия да е по-голяма от:
1. за ПВЕЛ с едноместни превозни средства - 1800 H;
2. за ПВЕЛ с двуместни превозни средства - З000 H.
(4) Силата на въжето върху една ролка трябва да е по-голяма от:
1. при поддържащи ролкови батерии - 500 H;
2. при затискащи ролкови батерии - 900 H.
(5) Най-голямата допустима сила върху една стоманена ролка е 2000 H. Когато ролката е облицована с еластична материя, допустимата сила се определя въз основа на качествата на бандажа, като силата в нютони не трябва да превишава произведението 50 Д . д, където: Д е диаметърът на ролката, а д е диаметърът на въжето, изразени в сантиметри.
Чл. 36. (1) Най-големият допустим ъгъл на прегъване на транспортното въже върху стоманени ролки е 0,04 радиана, а върху ролки, облицовани с еластична материя - 0,08 радиана.
(2) Разликата между ъгъла на наклона на транспортното въже при стълбовете за натоварени превозни средства и ъгъла на наклона при празни превозни средства да не е по-голяма от 0,15 радиана.
Раздел III.
Свободни разстояния
Чл. 37. (1) Максималното допустимо вертикално разстояние от мястото на сядане или пода на платформата до терена е 10 м. Това разстояние може да бъде увеличено до 15 м на къси разстояния с обща дължина до 10% от дължината на ПВЕЛ и до 20 м за отделни долове.
(2) Максималното вертикално разстояние до терена се определя при установено движение, като се отчита минималното провисване на транспортното въже, при което едно от превозните средства в разглежданото междустълбие е натоварено с 500 H полезен товар, а останалите не са натоварени.
Чл. 38. (1) Минималното вертикално разстояние от най-ниската част на превозните средства до терена, достъпен за хора, а за ПВЕЛ, които се експлоатират и през зимата - до нормалната снежна покривка е 2,5 м.
(2) Допуска се намаляване на минималното вертикално разстояние до терена в близост до станциите и в отделни отсечки по трасето до 1 м, като местата, леснодостъпни за хора, където минималното разстояние е под 2,5 м, се ограждат. По трасето оградата да се намира на 1,5 м встрани от проекцията на въжетата на двата клона на линията.
(3) При преминаване над пешеходни пътеки и алеи минималното вертикално разстояние от най-ниската част на превозното средство до платното, а за ПВЕЛ, които се експлоатират и през зимата - до нормалната снежна покривка да е по-голямо от 3,0 м. При пресичане на ски-писти това разстояние да е по- голямо от 4,0 м.
(4) При преминаването над сгради и промишлени съоръжения и при наличие на предпазни съоръжения под ПВЕЛ минималното разстояние до тях да е 1,0 м.
(5) При кръстосване с шосета, жп линии, водни пътища, въжени линии и други подобни съоръжения да се спазват предписаните за тези съоръжения свободни габарити.
Чл. 39. (1) Минималното вертикално разстояние до терена или други места под ПВЕЛ се определя въз основа на максималното провисване на транспортното въже при най-неблагоприятно разположение на натоварените превозни средства.
(2) За условно отчитане колебанията на въжето при пускане и спиране на линията изчислените максимални провисвания да се увеличават с по-голямата стойност на:
1. 1% от разстоянието между разглежданата точка и най-близкия стълб;
2. 10% от максималното провисване на транспортното въже в разглежданата точка.
Чл. 40. (1) Междувъжието трябва да осигури хоризонтално разстоянието между две превозни средства, по-голямо от 1 м, при наклоняването им на 0,2 радиана едно към друго.
(2) По трасето на ПВЕЛ трябва да се осигури хоризонтално разстояние от превозните средства до неподвижни странични предмети, включително и клони на дървета, по-голямо от 0,5 м, при отклонение на превозните средства на 0,2 радиана.
Чл. 41. (1) Свободното разстояние между превозните средства и неподвижните части на станциите или задвижващата машина да е по-голямо от 0,1 м към вътрешната страна и 0,5 м към външната страна, когато превозните средства се направляват.
(2) Когато превозните средства не се направляват, да се осигури при отклоняването им на 0,2 радиана свободно разстояние, по-голямо от 0,4 м към вътрешната страна и 0,5 м към външната страна.
Чл. 43. (1) Транспортното въже да е стоманено, с шест кръгли снопчета, несаморазсукващо се, с паралелно усукване, с неметална сърцевина, изработено от светли или поцинковани телове.
(2) Опъващото въже да е кръглоснопово с кръстосано или паралелно усукване и неметална сърцевина.
(3) Не се допуска употребата на транспортни въжета с диаметър на външните телове, по-малък от 1,5 мм и по-голям от 2,8 мм, и опъващи въжета с диаметър на външните телове, по-малък от 1,0 мм.
(4) За сърцевина на транспортните и опъващите въжета да се използуват органични влакна или пластмаса.
(5) Сърцевината да не съдържа водоразтворими киселини, а съдържанието на хлориди и други вещества да е такова, че да не оказва вредно влияние върху теловете.
Чл. 44. (1) Номиналната якост на опън на теловете да не превишава при транспортните въжета 200 . 10Е7 H/м2, а при опъващи въжета 180 . 10Е7 H/м2. Номиналната якост на опън на тел, влизащ в състава на сърцевината на снопчето, да е по-малка от якостта на другите телове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Коефициентът на сигурност на транспортното въже да е по-голям от 5,0. Той се определя като отношение на сумарната разкъсващата сила на теловете във въжето към максималната сила на опън във въжето, която се появява при най-неблагоприятните условия на работа на въжената линия.
(3) При определяне на силата на опън на въжето се вземат предвид:
1. теглото на противотежестта;
2. силата от собственото тегло на транспортното въже;
3. силата от теглото на превозните средства със или без полезен товар;
4. силата на съпротивление при движение на транспортното въже по ролковите батерии при коефициент на съпротивление от 0,025 до 0,035;
5. инерционните сили при пускане и спиране на линията, които се изчисляват само за постъпателно движещи се маси, при средно ускорение при пускане 0,25 м/сек2 и при спиране 0,5 м/сек2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Коефициентът на сигурност на опъващото въже да е по-голям от 5,5. Той се определя като отношение на сумарната разкъсваща сила на теловете във въжето към максималната сила на опън във въжето, която се появява при най-неблагоприятните условия на работа на въжените линии.
Чл. 45. (1) (Попр. - ДВ, бр. 55 от 1979 г.) Отношението между теглото на натовареното превозно средство и минималната сила на опън в транспортното въже при установен режим и нормална експлоатация да не е по-голямо от 1:15.
(2) Отношението между теглото на натовареното превозно средство в нютони и металното сечение на транспортното въже в квадратни милиметри да е по-малко от 10.
Чл. 46. (1) Крайните муфи на опъващото въже да бъдат разположени така, че въжето пред тях да не се огъва на разстояние, равно най-малко на 80 пъти диаметъра на въжето.
(2) Конструкцията на муфите да позволява проверка на залятата глава чрез избиването й от муфата.
(3) Закотвянето на опъващите въжета вместо с крайна муфа може да се изпълни със заплетен кауш, с минимален радиус на кривината, мерен по оста на въжето, не по-малък от трикратния диаметър на въжето, или върху навиващ барабан.
(4) Закотвянето на въжето върху кауша да е направено чрез заплитане с дължина най-малко 15 пъти диаметъра на въжето, а броят на промушванията за всяко снопче да не е по-малък от 6.
(5) Закрепването на въжето към барабана да е с не по-малко от две притискащи планки, като дължината на въжето след последната притискаща планка да е по-голяма от два пъти диаметъра на въжето.
Раздел V.
Превозни средства
Чл. 47. (1) Превозните средства (столчета, кабини или платформи) трябва да осигуряват качването и слизането на пътниците с лице по посока на движението. Превозните средства на ПВЕЛ с пулсиращо движение, при които качването и слизането става със спиране на линията, могат да бъдат закрити.
(2) Превозните средства да запазват вертикално положение независимо от наклона на въжето. Допустимото отклонение от вертикалата, произлизащо от недобро балансиране на превозното средство, да не превишава 2%.
(3) Седалките и платформите да са заградени от трите страни, а от четвъртата страна да имат подвижно застопоряващо се средство за затваряне. Когато застопоряващото средство е предпазен лост, той да се отваря лесно след повдигането му нагоре.
(4) При седалки със стъпенки за краката предпазните лостове да са свързани със стъпенките за краката така, че при застопоряването им стъпенките да заемат положение за стъпване, а при отварянето им да се изместват встрани или нагоре така, че да не пречат на пътниците при качване и слизане.
(5) Ако местата за сядане са неподвижни, през зимата за тях да има подложки за сядане, които при необходимост да се поставят и свалят от обслужващия персонал.
Чл. 48. (1) Местата за сядане и облегалките да имат наклон назад и светла широчина между парапетите от О,50 до 0,60 м.
(2) Височината на парапетите от двете страни на мястото за сядане и на предпазния лост да не е по-малка от 0,24 м, а на облегалката - не по-малка от 0,36 м.
(3) Разстоянието от въжето до мястото за сядане да е по-голямо от 2,5 м, а до пода на платформата - по-голямо от 3 м.
Чл. 49. (1) Площта на пода при едноместни платформи, в които пътниците пътуват прави, да е над 0,22 м2, а за двуместни - над 0,40 м2.
(2) Височината на ограждането на платформата да е най-малко 1,10 м от пода, като на тази височина площта, затворена от оградата, да не е по-малка от 0,28 м2 за един пътник и 0,50 м2 за двама пътника.
Чл. 51. (1) Превозните средства да са захванати за транспортното въже посредством хващачи, които да осигуряват връзката при най-неблагоприятни експлоатационни условия.
(2) Елементите на хващачите да са изработени от валцована, кована или щампована стомана. Забранява се използуването на лети елементи в хващачите.
(З) Елементите на хващачите да са без дефекти и пукнатини, което да се установи чрез дефектоскопия. Заварки върху тялото и челюстите на хващача не се разрешават.
Чл. 52. (1) Хващачите да могат да се освобождават лесно и се преместват по дължината на въжето.
(2) Конструкцията на хващача да е такава, че силата, която противодействува при приплъзването му, да е осигурена автоматично и при намаляване на диаметъра на въжето с 3%. Когато хващачите са изпълнени с пружини, при счупване на една пружина силата на притискане на челюстите да не намалява с повече от 15%.
(3) Силата, с която хващачът притиска транспортното въже, да не превишава 1/15 от разкъсващата сила на цялото въже. При това специфичният натиск върху въжето да не превишава 300 . 10Е5 Н/м2.
(4) Хващачите да са конструирани така, че да могат да се захващат за транспортното въже с диаметър, 10% по-малък от номиналния, при запазване на изискванията за сигурността срещу приплъзване.
(5) Силата на сцепление на хващача с въжето се изчислява по формулата
(P1/P2) .
