навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

В сила от 01.08.1993 г.
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.

Обн. ДВ. бр.56 от 29 Юни 1993г., изм. ДВ. бр.63 от 5 Август 1994г., изм. ДВ. бр.10 от 27 Януари 1998г., изм. ДВ. бр.28 от 4 Април 2000г., доп. ДВ. бр.107 от 28 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.74 от 13 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 25 Март 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 8 Март 2014г., доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Дял първи.
АВТОРСКО ПРАВО

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.


Възникване на авторското право




Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

Глава втора.
ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО


Закриляни обекти

Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание;
10. (нова - ДВ, бр. 29 от 2006 г.) кадастрални карти и държавни топографски карти.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.


Изключения

Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.

Глава трета.
НОСИТЕЛИ НА АВТОРСКО ПРАВО


Автори и други носители на авторско право

Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.


Предположение за авторство

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6, изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Алинея 1 се прилага съответно и за носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14.


Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно

Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.


Съавторство

Чл. 8. (1) Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.
(2) За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда.
(3) След като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин.
(4) Възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.
(5) Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.


Авторско право върху преводи и преработки

Чл. 9. Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.


Авторско право върху периодични издания и енциклопедии

Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.


Авторско право върху сборници, антологии, библиографии и бази данни

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.


Авторско право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата

Чл. 12. (1) (Предишен текст на чл. 12 - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект.


Авторско право върху портрети

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) (1) Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.
(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква, когато:
1. изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;
2. изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
3. изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.
(3) За използването на произведение по ал. 1 между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.


Авторско право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение

Чл. 14. Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.

Глава четвърта.
СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Раздел I.
Неимуществени права


Видове неимуществени авторски права

Чл. 15. (1) Авторът има право:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. За уточняване на начина на извършване на промените собственикът на произведението на архитектурата може да подаде искане до съответната организация за колективно управление на права, която е длъжна да извърши консултацията.


Неотчуждимост на неимуществени права

Чл. 16. Неимуществените права по т. 2 и 4 на ал. 1 от предходния член са неотчуждими. Отчуждаването на други неимуществени права може да става само изрично и в писмена форма.


Упражняване на неимуществени права след смъртта на автора

Чл. 17. След смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право неимуществените права, с изключение на правата по чл. 15, ал. 1, т. 6 и 8, се упражняват от наследниците на автора.

Раздел II.
Имуществени права


Видове имуществени авторски права

Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
(2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:
1. възпроизвеждането на произведението;
2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
3. публичното представяне или изпълнение на произведението;
4. излъчването на произведението по безжичен път;
5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предаването и препредаването на произведението по кабел;
6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
7. превеждането на произведението на друг език;
8. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) преработката и синхронизацията на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;
10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
11. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.
(3) Използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)


Прекратяване на правото на разпространение

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Първата продажба или друга сделка на територията на държавите - членки на Европейския съюз, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на тази територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбата на ал. 1 не засяга правото по чл. 20 и по чл. 22а, ал. 2.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право.


Право на възнаграждение за всеки вид използване

Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.


Право на отчисление при препродажба на произведение на изкуството (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) При препродажба на оригинално произведение на изкуството, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведения на изкуството, в т.ч. художествена галерия и аукционна къща, авторът на произведението има право да получи отчисление от цената на продажбата.
(2) По смисъла на този член оригинални произведения на изкуството са произведенията на графичното и пластичното изкуство като картини, колажи, рисунки, скици, гравюри, щампи, литографии, скулптурни фигури, гоблени, керамики, произведения от стъкло и фотографии, при условие че са създадени лично от автора, в т. ч. екземпляри, признати за оригинали съгласно § 4 от допълнителните разпоредби.
(3) Правото по ал. 1 е неотчуждимо, освен при наследяване.
(4) Алинея 1 не се прилага към препродажби с цена по-ниска от левовата равностойност на 300 евро.
(5) Алинея 1 не се прилага към препродажби, когато продавачът е придобил произведението направо от автора по-малко от 3 години преди датата на препродажбата и цената на препродажбата не надвишава левовата равностойност на 10 000 евро.
(6) Всеки отказ от правото по ал. 1 е недействителен.
(7) Правото по ал. 1 продължава, докато се закриля авторското право върху произведението.


Изплащане на отчисленията при препродажба на произведение на изкуството

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Отчисленията по чл. 20, ал. 1 се определят по следния начин:
1. пет на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 300,01 и 3 000 евро, плюс
2. четири на сто от цената на препродажбата между левовата равностойност на 3 000,01 и 50 000 евро, плюс
3. три на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 50 000,01 и 200 000 евро, плюс
4. едно на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 200 000,01 и 350 000 евро, плюс
5. нула цяло и пет десети на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 350 000,01 и 500 000 евро, плюс
6. нула цяло и двадесет и пет стотни на сто за частта от цената на препродажбата, надвишаваща левовата равностойност на 500 000 евро.
(2) Ако до изплащането на отчислението продавачът и/или посредникът са заплатили какъвто и да е данък по повод препродажбата, сумата от данъка се намалява от продажната цена при прилагането на ал. 1.
(3) Отчислението се изчислява за всеки препродаден обект поотделно.
(4) Общият размер на отчислението за един обект не може да надвишава левовата равностойност на 12 500 евро.
(5) Отчислението се дължи солидарно от продавача и посредника, ако има такъв.
(6) Продавачът или посредникът, ако има такъв, е длъжен да уведоми носителя на правото по чл. 20, ал. 1 за препродажбата в двумесечен срок от нея и да му изплати в същия срок дължимото отчисление чрез организация за колективно управление на права или пряко.
(7) Носителите на авторското право и техните организации за колективно управление на права могат в срок три години след препродажбата да изискат от всеки търговец на произведения на изкуството, който е участвал в нея, да им предостави всякаква информация, която може да им е необходима за осигуряване получаването на отчислението по чл. 20, ал. 1.
(8) Продавач по смисъла на този член е физическото или юридическото лице, от чието име се извършва продажбата.


Разрешено предаване по електронна съобщителна мрежа (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)

Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишен текст на чл. 21, доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му по всяка друга електронна съобщителна мрежа и за предоставянето на електронен достъп до него по реда на чл. 18, ал. 2, т. 10 от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение, при условие че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване. Не се дължи отделно възнаграждение в случаите, когато в рамките на полученото разрешение по предходното изречение първоначално предаване, съответно електронният достъп до произведението се осъществява от друга организация и това е единственият начин, по който то достига до крайния потребител.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение по всички други електронни съобщителни мрежи едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права, освен в случаите, когато правата за предаване на произведенията са отстъпени на доставчиците на медийни услуги в съответствие с чл. 91, ал. 5.
(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато автор е предоставил правото на препредаване по кабел на свое произведение на продуцент на звукозапис или на филм, или на друго аудио-визуално произведение, предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което препредава това произведение, дължи на автора възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото да събират това възнаграждение може да бъде предоставено от автора само на организации за колективно управление на съответната категория авторски права.
(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Възнагражденията по ал. 3 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането му се определят по споразумение между тези организации и задължените предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Разпоредбите на ал. 2, 3 и 4 не препятстват сключването на споразумения за разрешаване препредаването на програми между радио- и телевизионните организации, осъществяващи първоначалното излъчване или предаване на собствени програми, и препредаващите предприятия. Когато правата за препредаване на произведения, включени в програмите на радио- или телевизионни организации, са им надлежно отстъпени, разрешението, дадено от организациите, включва и тези права.


Разрешено излъчване чрез включване в непрекъсната съобщителна верига (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път обхваща и правото то да бъде включено в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация, по начин, позволяващ приемането му от публиката. Допустимо е приемането на сигнала от публиката да се извършва чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата, но само ако авторът е отстъпил на тази организация посредник правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде по всякакъв вид електронни съобщителни мрежи или да го изпълни публично по друг начин. В тези случаи организацията, изпращаща сигнала до спътника, не дължи възнаграждение.
(2) Когато сигналът по ал. 1 е кодиран, разрешението се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.


Право на възнаграждение при отдаване под наем или в заем

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Когато автор на музикално или аудио-визуално произведение е предоставил правото си на отдаване под наем на звуко- и видеоносители, съдържащи произведението му, на продуцента на съответния звукозапис или филм, лицето, което отдава под наем такива носители, дължи на автора справедливо възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото на това възнаграждение може да бъде предоставено предварително от автора чрез организации за колективно управление на права или пряко.
(2) За даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се отнасят до произведенията на архитектурата, приложните изкуства и народните художествени занаяти.
(4) Алинея 2 не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и читалищни библиотеки.
(5) Възнагражденията по ал. 2 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането им се определя по споразумение между тези организации и задължените лица.

Глава пета.
СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ


Допустимост на свободното използване (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.


Свободно използване без заплащане на възнаграждение (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:
а) предаване в мрежа чрез посредник, или
б) друго разрешено използване на произведение;
2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
6. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив;
13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;
14. използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;
15. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията и, извършено след съгласуване със съответната организация за колективно управление на права.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.


Свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.
(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 2 не се отнася до компютърните програми и архитектурните произведения. За компютърните програми се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.


Обвързване на свободното използване със запазването на техническите средства за защита

Чл. 25а. (1) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 25а - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Използването на произведения по чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 не може да се извършва по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, без съгласието на носителя на авторското право.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ползватели, които искат да се възползват от разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 3, 9, 10, 12 и 13 и чл. 25, ал. 1, т. 1, но са възпрепятствани от технически средства за защита, могат да поискат от носителя на правото да им осигури съответния достъп в оправдана от целта степен. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато произведения или други обекти на закрила са станали по договорен път достъпни за неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.


Възнаграждение при свободно използване (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) (1) Авторите на произведения, артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се възпроизвеждат за лично използване при условията на чл. 25, ал. 1, т. 2. Право на компенсационно възнаграждение имат и авторите и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения се възпроизвеждат по репрографски начин за лично използване, при условията на чл. 25, ал. 1, т. 1.
(2) Всеки отказ от правото на компенсационно възнаграждение от страна на носителите на права по ал. 1 е недействителен.
(3) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които:
1. произвеждат празни информационни носители;
2. внасят от трети държави празни информационни носители.
(4) Възнаграждението по ал. 1 се дължи от лицата по ал. 3 за извършените продажби на територията на страната на информационни носители, предназначени преимуществено за възпроизвеждане на произведения за лично използване от физическите лица по чл. 25, ал. 1, т. 2.
(5) Видовете информационни носители, чието преимуществено предназначение е възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1, за които се дължи възнаграждение по ал. 1, и размерът на възнаграждението се определят ежегодно от организациите по ал. 8, договорени с представителни организации на лицата по ал. 3 и 4, както и с други заинтересовани лица. При договаряне на видовете носители и на размера на възнагражденията се взема предвид капацитетът на запаметяване на носителите и в каква степен носителите се използват за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1. Размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от 1.0 на сто и по-висок от 1.5 на сто от доставната стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси за съответните празни информационни носители. За лицата по ал. 3 могат да се предвиждат отстъпки, като техният размер и условията, при които могат да се ползват, се определят по реда на договаряне на размера на основното възнаграждение.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)
(7) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)
(8) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Възнагражденията по ал. 1, изречение първо и по ал. 1, изречение второ се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, създадени по реда на дял втори "а" от сдружения, които представляват различните категории правоносители по отношение на правото им на компенсационни възнаграждения и притежават механизъм за индивидуално разпределение на тези възнаграждения между членовете си. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 30 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Национален фонд "Култура". С изплащането на съответните възнаграждения по ал. 1 на организация по изречение първо се счита, че лицата по ал. 3 са изпълнили изцяло задълженията си по този член.
(9) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една втора - за авторите;
б) една четвърт - за артистите-изпълнители;
в) една четвърт - за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто - за авторите;
б) 50 на сто - за издателите.
(10) Компенсационни възнаграждения за празни информационни носители не се дължат, а в случай, че са били събрани, подлежат на връщане, когато:
1. са доставени от територията на друга държава - членка на Европейския съюз;
2. са доставени от територията на трета държава и върху тях вече е начислено, без да е предвидено възстановяване, компенсационно възнаграждение за възпроизвеждане, аналогично на това по чл. 25, ал. 1 съгласно законодателството на съответната държава - членка на Европейския съюз, или трета държава;
3. са станали предмет на сделка за износ за трети държави или доставка за друга държава - членка на Европейския съюз;
4. са закупени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
5. са закупени от доставчици на аудио-визуални медийни услуги/радиоуслуги, които законно осъществяват своята дейност;
6. са закупени в страната от производители на филми и други аудио-визуални произведения;
7. са закупени от лечебни заведения, специализирани болници за рехабилитация, социални заведения и места за изтърпяване на наказания;
8. са закупени от юридически лица, еднолични търговци или физически лица, упражняващи свободни професии, чиято дейност не предполага използването им за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1.
(11) В случаите, когато компенсационни възнаграждения са били събрани и подлежат на връщане, фактите и обстоятелствата, на които се основава правото на връщане, трябва да бъдат доказани от лицата, които го претендират. Исканията, заедно с доказателствата, трябва да бъдат представени на съответните организации по ал. 8 в сроковете по ал. 12. Организациите по ал. 8 разглеждат исканията в едномесечен срок от тяхното получаване. Сумите, подлежащи на връщане, се изплащат от организациите по ал. 8 в срок до един месец след датата на протокола за одобряване на исканията заедно с доказателствата.
(12) Лицата, които са задължени съгласно ал. 4 да изплащат компенсационни възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко календарно шестмесечие да предоставят на съответните организации по ал. 8 обобщена информация за видовете и общата доставна стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси на продадените от всеки вид носители, за които се дължи възнаграждение. Не може да се иска предоставяне на по-подробна информация от тази, необходима за целите на разпределяне на възнагражденията по ал. 1 от организациите по ал. 8. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго освен за събиране и разпределяне на възнагражденията. Възнагражденията се изплащат на организациите, които ги събират, в срок един месец, следващ отчетния период.

Глава шеста.
ВРЕМЕТРАЕНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО


Общо правило

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.
(2) При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.
(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) При музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения срокът по ал. 1 изтича седемдесет години след смъртта на по-късно починалия измежду автора на музиката и автора на текста, независимо дали тези лица са посочени като съавтори, при условие че текстът и музиката са били създадени с цел да бъдат използвани заедно.


Анонимни и псевдонимни произведения

Чл. 28. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право върху произведение, използвано анонимно или под псевдоним, продължава седемдесет години след разгласяването му за първи път. Ако в този срок авторът стане известен или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност, се прилагат разпоредбите на предходния член.


Компютърни програми и бази данни

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху компютърна програма или база данни, възникнало за работодателя съгласно чл. 14, продължава 70 години след разгласяването на произведението.


Филми

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.


Сборни произведения

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30, изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху енциклопедии, периодични издания и други произведения по чл. 3, ал. 2, т. 3 продължава седемдесет години след разгласяването им. Ако в този срок се установи авторът, се прилагат разпоредбите на чл. 27.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) За произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът по ал. 1 се изчислява за всеки от тях поотделно.


Начало на сроковете

Чл. 31. Сроковете по предходните членове на тази глава започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението, съгласно чл. 27 до 30.


Наследяване на авторското право

Чл. 32. (1) След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството.
(2) Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.


Упражняване на правата при липса на наследници

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата. В случай че починалият автор или негов наследник е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.


Използване на произведение след изтичане на срока на времетраене

Чл. 34. След изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5, които продължават безсрочно. Органите по чл. 33 следят за спазването на тези права и по изключение могат да разрешат промени в произведението.


Закрила на непубликувани произведения

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Всяко лице, което разгласява произведение след изтичане на срока на времетраене на авторското право, ако то не е било публикувано дотогава, се ползва с правата по чл. 18. Това му право продължава 25 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено.


Закрила на произведения от неизвестни автори

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) За произведения, за които срокът на закрила не се изчислява от смъртта на автора или авторите, и които не са били разгласени в срок 70 години след тяхното създаване, правната закрила по този закон се прекратява.

Глава седма.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА

Раздел I.
Общи разпоредби


Съгласие на автора за използването на произведението

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго.


Договори за използване

Чл. 36. (1) С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.
(2) Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица.
(3) Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица.
(4) Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението.
(5) Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата - за пет години.
(6) Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, смята се, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Договорът по ал. 1 се сключва индивидуално, чрез организация за колективно управление на права или чрез независимо дружество за управление на права по реда на дял втори "а".


Действие и срок на договора

Чл. 37. (1) Нищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив.
(2) Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.


Размер на възнаграждението

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Възнаграждението на автора за всеки начин на използване на негово произведение може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, като еднократна сума или по друг начин.
(2) Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.


Разваляне на договора, ако изпълнението не е започнало

Чл. 39. (1) Ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или от деня на предаването на произведението, когато това е станало след сключването на договора.
(2) Алинея 1 не се прилага за произведения на архитектурата.

Раздел I "а".
Колективно управление на права (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Раздел I "а".
Колективно управление на права (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)


Организации за колективно управление

Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Регистрация и контрол

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Придобиване качество на организация за колективно управление на авторски права

Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Заличаване на регистрацията

Чл. 40в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Регистър на организациите за колективно управление на авторски права

Чл. 40г. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Контрол върху дейността на организациите за колективно управление на авторски права

Чл. 40д. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Размер на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права

Чл. 40е. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Медиация

Чл. 40ж. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Такси

Чл. 40з. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Раздел I "б".
Особени случаи (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)


Произведение, създадено по трудово или служебно правоотношение (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)

Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато възнаграждението на автора по времето, през което е създал произведението по ал. 1, се окаже явно несъразмерно на приходите по смисъла на чл. 38, ал. 2, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.


Произведение, създадено по поръчка

Чл. 42. (1) Авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго.
(2) Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано.

Раздел II.
Издателски договор


Определение

Чл. 43. С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение.


Видове

Чл. 44. С издателски договор може да бъде отстъпено правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или на произведение, което авторът се задължава да създаде.


Разширяване на приложното поле

Чл. 45. (1) Когато с издателски договор автор е отстъпил на издател правото на използване на произведението и по други начини освен издаване, издателят може да преотстъпва използването на произведението по тези други начини на трети лица, ако това е уговорено изрично.
(2) При преотстъпване по ал. 1 издателят е длъжен да уведомява автора писмено.


Форма

Чл. 46. Издателският договор се сключва в писмена форма.


Особени диспозитивни правила

Чл. 47. Ако в издателския договор не е предвидено друго, смята се, че:
1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;
2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;
3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;
4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;
5. издателят има право да издаде произведението на езика, на който е предадено;
6. издателят може да разпространи изданието само на територията на страната, чийто гражданин е или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.


Внасяне на изменения

Чл. 48. Преди да пристъпи към следващо издание, издателят е длъжен да даде на автора възможност да внесе изменения и допълнения в произведението.


Връщане на предложени за публикуване оригинали

Чл. 49. Издателят е длъжен да връща оригиналите на произведенията на изобразителното изкуство, оригинални документи, илюстрации и други оригинали, предложени му за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.


Погинали екземпляри

Чл. 50. Ако възпроизведените, но непуснати в продажба екземпляри от произведението погинат изцяло или отчасти не по вина на издателя, последният може в едногодишен срок да възстанови погиналите екземпляри, без да заплаща за това възнаграждение на автора.


Прекратяване

Чл. 51. Ако не е уговорено друго, издателският договор се прекратява с изтичане на срока на договора или с изчерпване на тиража на изданието, а ако е било уговорено повече от едно издание - с изчерпване на тиража на последното издание.


Предсрочно прекратяване

Чл. 52. (1) Ако не е уговорено друго, авторът може да прекрати издателския договор едностранно, с писмено предизвестие, когато договорът е сключен за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи следващо издание, при условие, че авторът в същия срок е поискал от него да направи това.
Тиражът се смята за изчерпан, когато непродадените екземпляри не са повече от пет на сто от тиража на изданието.
(2) В случаите по ал. 1 полученото вече от автора възнаграждение не подлежи на връщане.


Издаване за сметка на автора

Чл. 53. (1) Авторът може да възложи за собствена сметка на издател да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението.
(2) Авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението.


Договори за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Ако в договора за възпроизвеждане и разпространение на произведението под формата на звукозаписи не е предвидено друго и авторът не е отстъпил управлението на тези права на организация за колективно управление, смята се, че:
1. ползвателят е длъжен да осъществи записването до шест месеца от деня, в който авторът е предал произведението във вид, позволяващ записването, а възпроизвеждането и разпространението - до шест месеца след осъществяване на записа;
2. на ползвателя е отстъпено правото да възпроизведе произведението в тираж не по-голям от 5000 екземпляра;
3. на автора се дължи възнаграждение в размер на съответната част от 10 на сто от цената на едро на всеки продаден екземпляр от звуконосителя, пропорционално на времетраенето на произведението му към общото времетраене на целия звуконосител;

4. ползвателят ще предостави на автора безплатно по 5 екземпляра от всяка произведена разновидност на звуконосителите.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Отстъпеното от автора право неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозаписи не включва правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано или препредавано по кабел. За включването на тези права страните се уговарят изрично.

Раздел III.
Договор за публично представяне или изпълнение


Определение

Чл. 55. С договор за публично представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползвател правото да представи произведението, а ползвателят се задължава да го представи и заплати на автора възнаграждение.


Диспозитивни правила

Чл. 56. Ако в договора не е предвидено друго, смята се, че:
1. авторът може да отстъпи правото на публично представяне и на други ползватели извън населеното място, в което ползвателят има седалището си;
2. срокът на действие на договора е три години;
3. ползвателят е длъжен да представи публично произведението в срок от една година от получаването му;
4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) възнаграждението на автора се определя в размер петнадесет на сто от реализирания бруто приход от всяко представяне на произведението;
5. ползвателят е длъжен да дава сметка на автора два пъти годишно за броя на публичните представяния и за реализирания от тях приход;
6. авторът може да прекрати договора, когато ползвателят прекрати публичното представяне на произведението за срок, по-дълъг от една година.


Договори за използване по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на т. 1, 2 и 3 от чл. 56 се прилагат и за договори за излъчване по безжичен път или за предаване и препредаване по кабел на сценично произведение, както и на неразгласено музикално или литературно произведение. Ако в договора не е уговорено друго, смята се, че авторът е отстъпил на ползвателя правото за еднократно излъчване или предаване на произведението.


Договори за публично изпълнение, за излъчване по безжичен път, за предаване или препредаване по кабел и за предлагане на достъп (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Чл. 58. (1) (Предишен текст на чл. 58, доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Авторът на музикално, литературно или аудио-визуално произведение, което е разгласено, дава предварително и писмено съгласие за публично изпълнение на живо или чрез запис, за излъчване по безжичен път, за предаване или препредаване по кабел и за предлагане по безжичен път или по кабел на достъп до произведение или до част от него на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. Съгласието може да се даде индивидуално от автора, чрез регистрирана организация за колективно управление на права или чрез регистрирано независимо дружество за управление на права, освен ако в закона е предвидено друго.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Договорите, с които се отстъпва правото за публично изпълнение на произведения по време на концерти, се сключват с лицата - организатори на концертите, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Мястото за провеждането на концерта се предоставя на организатора на концерта за ползване въз основа на заверени копия от договорите за отстъпване на право за публично изпълнение на произведенията, които предстои да бъдат изпълнени. При неизпълнение на задължението по изречение първо лицето, което предоставя мястото за ползване, отговаря солидарно с организатора на концерта за изплащане на дължимите възнаграждения на авторите за публичното изпълнение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) При публично изпълнение на произведения на концерти ползвателят предоставя на организацията за колективно управление на права в тридневен срок преди изпълнението предварителен списък с произведенията, които ще се изпълняват по време на концерта, и техните автори, а след публичното изпълнение - точен отчет с изпълнените произведения и техните автори, както и точен отчет за прихода от концерта.
(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Организатор по смисъла на ал. 2 е и всяко друго лице, което се афишира като такова в рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури и други.
(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Организаторът на концерт е длъжен да постави своето наименование, лого или друг идентифициращ знак върху рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури, концертни билети и други.

Раздел IV.
Договор за публикуване в периодично издание


Право на използване на поръчано произведение

Чл. 59. (1) Авторът на поръчано произведение няма право без съгласие на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание, както и за излъчване по безжичен път преди публикуването му от издателя.
(2) Ако не е уговорено друго, ограниченията по предходната алинея не се прилагат, когато са изтекли петнадесет дни - за вестниците, и три месеца - за списанията, от датата на предаването на ръкописа и издателят не го е публикувал или не е уведомил в тези срокове автора, че ще публикува произведението с посочване на броя, в който ще бъде публикувано.


Право на повторно използване

Чл. 60. Авторът има право да използва своето вече публикувано в периодично издание произведение след датата на публикацията, освен ако писмено не е било уговорено друго.


Връщане на предложени за публикуване материали

Чл. 61. Издателите на периодичните издания са длъжни да връщат оригинали на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации, предложени им за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.

Раздел V.
Създаване и използване на филми и други аудио-визуални произведения


Носители на права

Чл. 62. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.
(2) Авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.
(3) Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.


Договори за създаване и използване

Чл. 63. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго, или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста.
(2) Продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права. В този случай разпоредбите на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 не се прилагат.
(3) Ако някой от авторите по чл. 62 се откаже да завърши своята част при създаването на филм или друго аудио-визуално произведение или не може да я завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършената от него работа за завършване на произведението. Това не го лишава от авторско право върху извършеното с всички произтичащи от това последици.
(4) Аудио-визуалното произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант.
(5) Всякакви изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или промяна на някои от елементите му изискват съгласието на лицата по ал. 4.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на продуцент в несъстоятелност автор по чл. 62 има право да изкупи по най-високата предложена цена изходния материал на произведението, ако в срок от 3 дни след приключване на наддаването писмено поиска това.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) В случай че продуцентът не може да завърши произведението или след като го завърши иска да се освободи от изходните работни материали с първоначален запис или съответно от изходните материали на окончателния вариант на произведението, той е длъжен да ги предостави безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1.
(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) В срок до пет години след датата на разгласяване на произведението продуцентът или лицата, които са станали собственици на изходните материали на окончателния вариант на произведението, депозират тези материали в Националната филмотека. Това се отнася само за филми, чийто продуцент е българско физическо или юридическо лице.


Вторично използване

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава и препредава чрез електронна съобщителна мрежа и осигуряване на достъп по електронен път, да го възпроизвежда върху всякакви видове носители, като видеоносителите, които да разпространява или да представя за публичен показ, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго.


Възнаграждения

Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът, а при анимационните филми - и художник-постановчикът имат право на справедливо възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено. Възнагражденията за различните видове използване на произведението, предоставени от авторите на продуцента по чл. 63, ал. 1, както и начинът, по който авторът иска да ги получи в съответствие с ал. 2, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид използване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели. Възнагражденията според желанието на авторите могат да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението.
(3) Когато предварително обявено произведение се прожектира публично с платен вход, възнаграждението е пропорционално на прихода на продуцента.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Независимо от възнаграждението по ал. 2 авторите по ал. 1 имат право на процент от всеки приход на продуцента, реализиран от използването на произведението.
(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Независимо от договора между авторите и продуцента, когато произведението се показва на публични места, в които достъпът е свързан с плащането на входна такса или обща сума, авторите имат право на процент от приходите от всеки такъв показ. Всеки отказ от такова право на възнаграждение от страна на авторите е недействителен.
(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато използването се изразява в отдаване на екземпляри от произведението под наем или в заем, се прилагат разпоредбите на чл. 22а.
(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато използването се изразява в препредаване на произведението по кабел, се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 3, 4 и 5.


Отчитане пред авторите

Чл. 66. Продуцентът е длъжен по искане на лицата по чл. 62 да им предоставя най-малко веднъж годишно сметка за приходите от всеки вид използване на произведението.


Използване на части от филм

Чл. 67. Продуцентът може да използва части от произведението или отделни кадри в обем, оправдан от рекламата за филма, без съгласието на авторите и без заплащане на възнаграждение. Той може да използва такива части или кадри за други цели само със съгласието на авторите по чл. 62, ал. 1 и срещу заплащане на възнаграждение. Други лица могат да използват части или кадри само със съгласието на авторите по чл. 62, ал. 1 и срещу заплащане на възнаграждение.

Раздел VI.
Използване на произведения на изобразителното изкуство,архитектурата и фотографията


Предположение за отстъпване право за публично показване

Чл. 68. (1) (Предишен текст на чл. 68, изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) С прехвърлянето на собствеността върху произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин, се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго,и правото за публично показване на произведенията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) С прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на проекта.


Последващо използване на архитектурен проект

Чл. 69. За всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора.

Раздел VII.
Използване на компютърни програми


Диспозитивни правила

Чл. 70. Ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.


Императивни правила

Чл. 71. Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:
1. да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;
2. да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването и върху екран, изпълняването и, предаването и на разстояние или съхраняването и в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл. 70;
3. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.


Управление и контрол на софтуерни активи от органите на държавната власт и местното самоуправление

Чл. 71а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

Раздел VIII.
Особени правила при използването на осиротели произведения и звукозаписи (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)


Приложно поле

Чл. 71б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) От разпоредбите на този раздел могат да се ползват общодостъпни библиотеки, учебни заведения и музеи, както и архиви, институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, и обществени радио- и телевизионни организации със седалище в Република България само с оглед постигането на цели, свързани с тяхното обществено предназначение.
(2) Разпоредбите на този раздел се прилагат към:
1. произведения, публикувани под формата на книги, специализирани издания, списания, вестници и други писмени произведения, които са част от фондовете на общодостъпни библиотеки, учебни заведения или музеи, архиви или институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство;
2. филми или други аудиовизуални произведения и звукозаписи, които са част от фондовете на общодостъпни библиотеки, учебни заведения, музеи, архиви или институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство;
3. филми или други аудиовизуални произведения и звукозаписи, продуцирани от обществени радио- и телевизионни организации до 31 декември 2002 г. включително и намиращи се в техните архиви, които са обект на авторско право или право, сродно на авторското, и са били публикувани за първи път в държава - членка на Европейския съюз, или, в случай че не са били публикувани, са били излъчени за първи път в такава държава, доколкото се смятат за осиротели по смисъла на чл. 71в.
(3) Разпоредбите на този раздел се прилагат също така и към произведения и звукозаписи по смисъла на ал. 2, които не са били никога публикувани или излъчени, но са били направени публично достояние от организациите по ал. 1 със съгласието на носителите на права върху тях, при условие че има основание да се предположи, че правоносителите няма да се противопоставят на използвания по смисъла на чл. 71ж.
(4) Този раздел се прилага също така и към произведения и други обекти на закрила, които са били включени във или съставляват неразделна част от обектите по ал. 2 и 3.
(5) Разпоредбите на този раздел не засягат прилагането на правилата относно управлението на права.

Осиротели произведения и звукозаписи

Чл. 71в. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Произведение или звукозапис се смятат за осиротели, ако никой от носителите на права върху него не е идентифициран, или, в случай че са идентифицирани един или повече от тях, не може да се установи местонахождението на нито един от тях въпреки провеждането и документирането на надлежно издирване, направено в съответствие с чл. 71г.
(2) В случай че произведение или звукозапис има повече от един носител на права и не всички са били идентифицирани или макар и идентифицирани тяхното местонахождение не е известно след провеждането и документирането на надлежно издирване, направено в съответствие с чл. 71г, произведението или звукозаписът могат да бъдат използвани съгласно разпоредбите на този раздел, при условие че правоносителите, които са били идентифицирани и чието местонахождение е известно, са упълномощили по отношение на притежаваните от тях права организациите по чл. 71б, ал. 1 да възпроизвеждат и да предоставят достъп по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 и 10.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не може да засегне правата върху произведението или звукозаписа на правоносителите, които са били идентифицирани и чието местонахождение е известно.
(4) Разпоредбите на този раздел не засягат правилата относно произведения, разгласени под псевдоним или анонимно.

Надлежно издирване

Чл. 71г. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Организациите по чл. 71б, ал. 1 провеждат надлежно издирване за всяко едно произведение или звукозапис с цел да установят дали са осиротели чрез проверка в съответните източници на информация. Надлежното издирване трябва да бъде проведено преди използването на произведението или звукозаписа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Източниците, по които се прави надлежно издирване в Република България, се определят от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър след консултации със сдруженията на правоносителите и ползвателите. Списъкът на минимум източниците е посочен в приложение № 1 към този закон.
(3) В Република България се извършва надлежно издирване по отношение на:
1. произведенията и звукозаписите, които са били публикувани за първи път в Република България, или ако не са били публикувани, са били излъчени за първи път в страната;
2. филми или други аудиовизуални произведения, когато седалището или обичайното място за пребиваване на продуцента им се намира в Република България;
3. произведенията и звукозаписите по чл. 71б, ал. 3, когато седалището на организацията е установено в Република България.
(4) Ако има данни, че съответна информация за носителите на права може да бъде намерена в други държави, се извършва справка с източниците на информация, налични в тези други държави.
(5) Организациите по чл. 71б, ал. 1 поддържат документация за проведените надлежни издирвания и информират министъра на културата за:
1. резултатите от надлежните издирвания, които са проведени и които водят до заключението, че дадено произведение или звукозапис могат да се смятат за осиротели по смисъла на чл. 71в;
2. действията по използване на такива осиротели произведения или звукозаписи съгласно този раздел;
3. всякаква промяна по смисъла на чл. 71е в статута на използваните от тях осиротели произведения и звукозаписи;
4. своите координати за връзка.
(6) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър след получаване на информацията по ал. 5 я препраща на Службата за хармонизация във вътрешния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на задачи, свързани с гарантирането на спазването на правата на интелектуална собственост, включително обединяването на представители на публичния и частния сектор в Европейска обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост (ОВ, L 129/1 от 16 май 2012 г.).

Взаимно признаване на статута на осиротяло произведение или звукозапис

Чл. 71д. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Произведения или звукозаписи, които се смятат за осиротели по смисъла на чл. 71в в която и да е държава - членка на Европейския съюз, се смятат за такива и могат да бъдат използвани съгласно този раздел и в Република България. Това се прилага и за произведения и звукозаписи по чл. 71в, ал. 2, доколкото засяга правоносители, които не са идентифицирани или чието местонахождение не е известно.


Прекратяване на статута на осиротяло произведение или звукозапис

Чл. 71е. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Носител на права върху произведение или звукозапис, смятани за осиротели, може по всяко време да прекрати това положение, включително в случаите по чл. 71в, ал. 2, когато са засегнати неговите права.



Позволено използване на осиротели произведения и звукозаписи

Чл. 71ж. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Организациите по чл. 71б, ал. 1 могат без съгласието на носителя на авторското право или на сродно на него право и без заплащане на възнаграждение да използват осиротяло произведение или звукозапис, намиращи се в техните фондове, като:
1. предоставят достъп до него по реда на чл. 18, ал. 2, т. 10;
2. го възпроизвеждат с цел да го цифровизират, направят достъпно, индексират, каталогизират, съхранят или възстановят.
(2) Организациите по чл. 71б, ал. 1 могат да използват осиротяло произведение или звукозапис в съответствие с ал. 1 само с оглед постигането на цели, свързани с тяхното обществено предназначение, в частност със запазването, възстановяването и осигуряването на достъп за културни и образователни цели до произведенията и звукозаписите, съдържащи се в техните фондове. Тези организации могат да събират при това използване такси, но само доколкото това е необходимо, за да могат да покрият разходите си по цифровизирането на осиротелите произведения и звукозаписи и по осигуряването на публичен достъп до тях.
(3) Организациите по чл. 71б, ал. 1 са длъжни да осигурят при всякакво използване на осиротели произведения и звукозаписи посочване на имената на авторите и на другите правоносители, които са идентифицирани.
(4) Разпоредбите на този раздел не засягат правото на организациите по чл. 71б, ал. 1 да сключват договори в рамките на своята дейност, свързани с изпълнението на общественото им предназначение.
(5) Носители на права, които са прекратили статута на осиротяло произведение или друг обект на авторско или сродно на него право, имат право да получат справедливо възнаграждение за използване, извършено съгласно ал. 1 от организации по чл. 71б, ал. 1, които имат седалище в Република България. Възнагражденията по изречение първо са дължими за използвания, осъществени в 5-годишния период, предхождащ прекратяването статута на осиротяло произведение или друг обект на авторско или сродно на него право.

Приложимост във връзка с други закони

Чл. 71з. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Този раздел не засяга разпоредбите, уреждащи правната закрила на патентите за изобретения, марките, промишления дизайн, полезните модели, топологията на интегралните схеми, шрифтовете, условния достъп, достъпа до електронни съобщителни мрежи и/или услуги, опазването на националните богатства, изискванията за депозиране, установени със закон, защитата на конкуренцията, търговската тайна, защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот, закрилата на културните ценности, достъпа до обществена информация, законодателството, уреждащо договорните отношения, както и свободата на изразяване в медиите и свободата на печата.

Дял втори.
ПРАВА, СРОДНИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И ДРУГИ ОСОБЕНИ ПРАВА (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 77 ОТ 2002 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2003 Г.)

Глава осма.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ


Носители и обекти на сродни права

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Права, сродни на авторското, имат:
1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.


Колизия с авторски права

Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.


Предположение за притежаване на сродни права

Чл. 72б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на противното за носител на право по чл. 72 се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, или в хода на показване на програмата.


Упражняване на сродни права чрез организации за колективно управление

Чл. 73. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Имуществените права на артистите-изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, на продуцентите на филми или други аудио-визуални произведения и на радио- и телевизионните организации могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права или независими дружества за управление на права в съответствие с разпоредбите на дял втори "а" и § 5 от преходните и заключителните разпоредби.

Глава девета.
ПРАВА НА АРТИСТА-ИЗПЪЛНИТЕЛ


Носител на правото

Чл. 74. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.


Неимуществени права

Чл. 75. (1) Артистът-изпълнител има следните неимуществени права:
1. правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;
2. правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е друг начин.
(2) Правото по т. 1 от предходната алинея е неотчуждимо. Отчуждаването на правото по т. 2 може да става само изрично и в писмена форма.


Имуществени права

Чл. 76. (1) Артистът-изпълнител има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването по кабел на тези записи;
3. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях;
4. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Правата по ал. 1 се отстъпват от артиста-изпълнител срещу възнаграждение с отделен писмен договор. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите или по друг начин.
(3) Ако в договора между артиста-изпълнител и продуцента на звукозаписи не е уговорено друго, артистът-изпълнител има право да разрешава и на други лица да записват и разпространяват негови изпълнения. Всякаква уговорка, която ограничава правото на артиста-изпълнител да дава такова разрешение, не може да има действие за повече от пет години.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.)


Вторично използване на звукозаписи (Загл. изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.)

Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен текст на чл. 77 - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Размерът на възнагражденията на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни изпълнения и звукозаписи, които са били вече разгласени, се определя по реда на § 5 от допълнителните разпоредби, като половината от сумата се предоставя на артистите-изпълнители, а другата половина - на продуцентите на звукозаписи.
(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Когато артистът-изпълнител има право на възнаграждение под формата на периодични плащания, след петдесетата година от законното публикуване на звукозаписа или ако той не е бил публикуван - след петдесетата година от неговото законно съобщаване на публиката, от плащанията не могат да се приспадат евентуални авансово платени суми и каквито и да е удръжки, установени с договор, сключен преди изтичането на петдесетата година от законното публикуване, съответно съобщаване на публиката, на звукозаписа.
(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) В случай че петдесет години след законното публикуване на звукозаписа или ако не е бил публикуван - петдесет години след неговото законно съобщаване на публиката, продуцентът на звукозаписа не предлага достатъчен брой екземпляри от звукозаписа за продажба или не предлага по безжичен път или по кабел достъп на неограничен брой лица до звукозаписа по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, артистът-изпълнител може да прекрати договора, с който е отстъпил на продуцента правото да използва звукозаписа. Тази възможност може да бъде упражнена, ако продуцентът не осъществи някое от действията по използване на звукозаписа, указани в изречение първо, в срок една година от получаване на уведомлението на артиста-изпълнител за намерението му да прекрати договора. Отказът от страна на артиста-изпълнител от правото да поиска такова прекратяване е недействителен.


Допълнително възнаграждение

Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) В случай че в договор, с който артист-изпълнител е отстъпил на продуцент правото да използва звукозапис с негово изпълнение, е предвидено възнаграждението да се заплаща не под формата на периодични плащания, артистът-изпълнител има право да получава допълнително годишно възнаграждение от продуцента за всяка пълна календарна година след петдесетата година от законното публикуване на звукозаписа или ако той не е бил публикуван - след петдесетата година от неговото законно съобщаване на публиката. Отказът от страна на артиста-изпълнител от правото да получава допълнително възнаграждение е недействителен.
(2) Общата сума на допълнителното годишно възнаграждение за една година, която продуцентът дължи на артиста-изпълнител съгласно ал. 1, съответства на 20 процента от приходите, получени от продуцента през годината, предхождаща годината, за която се плаща допълнителното годишно възнаграждение. Продуцентът е длъжен при поискване веднъж годишно да предоставя на съответната организация за колективно управление на права на артистите-изпълнители и на артистите-изпълнители, които имат право на допълнително възнаграждение съгласно ал. 1, информацията, необходима за изплащането на това възнаграждение.
(3) Допълнителното възнаграждение по ал. 1 се събира, разпределя и изплаща само чрез организация за колективно управление на права.
(4) Приходи на продуцента по смисъла на ал. 2 са приходите, които произтичат от възпроизвеждането и разпространението на записа, както и от предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до записа или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, получени от продуцента преди приспадането на разходите.


Участие в заснемането на филм

Чл. 78. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ако в договора за изпълнение не е уговорено друго, смята се, че артистът-изпълнител, който участва в заснемането на филм или друго аудио-визуално произведение, е отстъпил на продуцента на произведението и правото за публично прожектиране на записаното изпълнение, за излъчването му по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и за възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение.
(2) Роля, изпълнена от артист-изпълнител във филм или друго аудио-визуално произведение, може да бъде озвучена на същия език от друго лице само със съгласието на артиста, изпълнил ролята.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Договорите по ал. 1 с артистите, изпълняващи главни роли, предвиждат и допълнително възнаграждение в процент от всеки бруто приход на продуцента от използването на произведението. Възнаграждението им се заплаща, съгласно уговореното, от продуцента или от съответните ползватели. Когато възнаграждението им се заплаща от съответния ползвател, продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението. Ако възнаграждението не е било уговорено, то се определя съгласно споразумение между сдруженията на актьорите, от една страна, и продуцентите или техни сдружения, от друга страна.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Артисти, изпълняващи главни роли по смисъла на ал. 3, са, до доказване на противното, лицата, които са посочени в титрите на филма по начин, недвусмислено показващ, че са смятани за такива. Когато липсват такива указания, се вземат под внимание евентуални изрични уговорки по този въпрос в договора между продуцента и артиста-изпълнител, а ако такива уговорки там няма или договорът не е представен, се взема под внимание изричното мнение на сценариста, дадено писмено, независимо по кое време.
(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) В случай че телевизионната организация е същевременно и продуцент на филм или на аудио-визуално произведение, лицата по ал. 3 имат право на допълнително възнаграждение при всяко използване на произведението от тази организация, като размерът на това възнаграждение се определя съгласно ал. 3, изречения второ и четвърто.
(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Лица, които изпълняват роля в аудиовизуално произведение с рекламно предназначение, имат право за срока, в който произведението се показва, на допълнително възнаграждение в процент от печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната. Това възнаграждение се уговаря в договора между продуцента и рекламодателя. Ако продуцентът и рекламодателят не се намират в пряка договорна връзка помежду си, продуцентът е длъжен да предвиди изплащането на това възнаграждение в договора си с лицето, което му е поръчало създаването на произведението.
(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато използването по ал. 3 се изразява в отдаване на екземпляри под наем или в заем, се прилагат и разпоредбите на чл. 22а.


Разрешение от колективни изпълнители

Чл. 79. Участниците в колективни изпълнения, като хор, оркестър, ансамбъл или друга артистична група, упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията съгласно тази глава за използването на техните изпълнения. Солистите и диригентът, както и режисьорът на сценично произведение дават разрешение отделно.


Посочване на имената при колективни изпълнения

Чл. 80. При колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценичното произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.


Изпълнение по трудово правоотношение

Чл. 81. Разрешение за използване по чл. 76, ал. 1 на изпълнение, осъществено в рамките на трудово правоотношение, се дава от работодателя, освен ако с артиста-изпълнител е уговорено друго.


Времетраене

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Правата на артистите-изпълнители продължават петдесет години след датата на изпълнението.
(2) В случай че на изпълнението е бил направен запис, който е различен от звукозапис и е законно публикуван или законно съобщен на публиката в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава петдесет години от датата на това събитие, а ако са настъпили и двете събития - от по-ранната от двете дати.
(3) В случай че на изпълнението е бил направен звукозапис, който е бил законно публикуван или законно съобщен на публиката в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава седемдесет години от датата на това събитие, а ако са настъпили и двете събития - от по-ранната от двете дати.
(4) Сроковете по ал. 1, 2 и 3 започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, през която е настъпило събитието, което ги поражда.


Закрила на наименованията на артистични групи

Чл. 83. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Наименованието на артистична група се регистрира от Министерството на културата по ред, определен от Министерския съвет. За подаване на искане за регистрация, за извършване на справка по регистъра и за издаване на документи за вписани в регистъра обстоятелства се събират такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Наименованията на артистичните групи се регистрират задължително на кирилица. По желание на заявителя в регистрацията може да бъде добавено същото наименование, изписано на друга азбука.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Регистрираното по ал. 1 наименование не може да се използва от друга група.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Ако друга група е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, тя може да поиска заличаване на регистрацията.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Споровете за сходство, както и коя от групите е започнала първа да използва наименованието, се решават от съда.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Правото на наименование по ал. 1 се закриля в продължение на десет години след прекратяване на дейността на артистичната група. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на прекратяването.


Прилагане по аналогия

Чл. 84. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Разпоредбите на чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34, 36, 37, 42 и чл. 58, ал. 1 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители, а на чл. 66 - относно правата на лицата по чл. 78, ал. 3.

Глава десета.
ПРАВА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ


Носител на правото

Чл. 85. Продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му.


Имуществени права

Чл. 86. (1) Продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. възпроизвеждането и разпространението на записа;
2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1;
3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел;
4. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях;
5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) преработката и синхронизацията на записа.
(2) Продуцентът може да отстъпва с договор отделни свои права по ал. 1 на други лица, в т.ч. автори и изпълнители на записаните произведения.


Неимуществени права

Чл. 87. (1) Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)


Вторично използване

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Възнагражденията на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни звукозаписи, които са били вече разгласени, се определят и заплащат по начина и реда, предвидени в чл. 77.


Времетраене

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Правата на продуцентите на звукозаписи продължават петдесет години след датата на осъществяването на записа.
(2) В случай че звукозаписът е бил законно публикуван в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава седемдесет години от това събитие. Ако звукозаписът не е бил законно публикуван, но е бил законно съобщен на публиката в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава седемдесет години след датата на това съобщаване.
(3) Сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, през която е настъпило събитието, което ги поражда.
(4) В случай че договор между продуцента на звукозапис и артист-изпълнител, участващ в записа, бъде прекратен по реда на чл. 77, ал. 3, правото на продуцента върху този запис се прекратява от момента на прекратяването на договора с артиста-изпълнител.


Прилагане по аналогия

Чл. 90. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.

Глава десета "а".
ПРАВА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2000 Г., В СИЛА ОТ 05.05.2000 Г.)


Съдържание на правото

Чл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. размножаването им;
2. публичното им прожектиране;
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) публичното им изпълнение и излъчването им по безжичен път;
4. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предаването и препредаването им по кабел;
5. възпроизвеждането им;
6. разпространението им;
7. превеждането, дублирането и субтитрирането им;
8. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
9. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) вноса и износа в трети държави на копия от филма в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1 или т. 5;
10. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) преработката и синхронизацията на записа.
(2) Продуцентът има право да изисква при използване на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин.


Времетраене

Чл. 90б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Правата на продуцента по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от 1 януари на годината, през която е направен записът, но ако записът е бил законно публикуван или законно съобщен на публиката през този период, срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на това събитие, а ако са настъпили и двете - от това, което е настъпило по-рано.


Прилагане по аналогия

Чл. 90в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.

Глава единадесета.
ПРАВА НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ


Съдържание на правото

Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) преизлъчването по безжичен път или препредаването по електронни съобщителни мрежи на програмата;
2. записването, възпроизвеждането и разпространението на записите от програмата;
3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) предлагането по безжичен път или по друга електронна съобщителна мрежа на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса.
(2) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато програма, изпратена от радио- или телевизионна организация чрез сигнал до телекомуникационен спътник, се преизлъчва или препредава, записва, възпроизвежда и разпространява от друго лице.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Когато радио- и телевизионната организация по ал. 1 или упълномощеното от нея лице ограничи кръга от лица, приемащи нейната програма, като кодира сигнала, който я съдържа, съгласието се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) При всяко използване на програмата по смисъла на ал. 1 използващата организация е длъжна да съобщава по подходящ начин наименованието на организацията, която е осъществила първото излъчване или предаване на програмата.
(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато радио- или телевизионна организация разрешава едновременното, изцяло и в непроменен вид предаване на програмата си чрез електронна съобщителна мрежа на друга организация, разрешението, дадено от радио- или телевизионната организация, включва изрично и правата за излъчване и предаване на произведенията, включени в програмата, ако тези права са и надлежно отстъпени.


Времетраене

Чл. 92. Правата на радио- и телевизионните организации по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на първото излъчване или предаване на програмата.


Прилагане по аналогия

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, чл. 21, ал. 1, чл. 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 12, 13 и 14, чл. 25а и 36 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.


Удостоверяване на правото за произвеждане и разпространение

Чл. 93а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.)

Глава единадесета "а".
ПРАВА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БАЗИ ДАННИ (НОВА - ДВ, БР. 77 ОТ 2002 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2003 Г.)


Носител на правото

Чл. 93б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Носител на правото е производителят на базата данни.
(2) Производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение.


Съдържание на правото

Чл. 93в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Производителят на база данни има право да забрани:
1. извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма;
2. повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път.
(2) Даването в заем не е извличане или повторно използване по смисъла на ал. 1.
(3) Правото по ал. 1 може да се отчуждава или да бъде отстъпвано на други лица.
(4) Производителят на база данни има право да забрани действията по ал. 1 и по отношение на несъществена част от съдържанието и, когато тези действия се извършват повторно и систематично по начин, който противоречи на нормалното и използване или може да увреди законните интереси на производителя.


Прекратяване на правото

Чл. 93г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Първата продажба на територията на държавите - членки на Европейския съюз на материално копие от база данни от носителя на правото по чл. 93в или с негово съгласие води до прекратяване на правото му да контролира по-нататъшните продажби на копието от нея на тази територия.
(2) Когато база данни се предава в цифрова форма, включително в комуникационна мрежа, правото по чл. 93в не се прекратява по отношение на материализираните копия от базата данни, направени от получателя със съгласието на носителя на това право.


Колизия с други права

Чл. 93д. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Правото по чл. 93в възниква независимо от това, дали базата данни или частите от съдържанието и се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права.
(2) Правото по чл. 93в не може да бъде упражнявано по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторски или сродни на тях права върху съдържанието на базата данни.


Права и задължения на законните ползватели

Чл. 93е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Лицето, което законно е придобило правото да използва база данни или копие от нея, може свободно да извършва действията по чл. 18, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 8 с нея, както и действия, свързани с резултатите, евентуално получени от превода, преработката, обработката и каквито и да е други изменения, които е направило с нея, когато това е необходимо за достъп до съдържанието на базата данни и за нормалното и използване. Когато това лице има право да използва само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато една база данни е била разгласена по какъвто и да е начин, производителят и не може да възпрепятства извличането или повторното използване на несъществена част от съдържанието и за каквито и да е цели от лице, което е придобило по законен начин достъп до нея. Ако законният ползвател има право да извлича или използва повторно само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, не може да извършва действия, които противоречат на нормалното и използване или увреждат законните интереси на производителя и.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е било начин, не може да уврежда правата на носителя на авторско право или сродно на него право върху произведенията или другите обекти, съдържащи се в нея.
(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Всяка договореност, противоречаща на разпоредбите на ал. 1, 2, 3 и 4, е нищожна.


Изключения

Чл. 93ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, може без съгласието на производителя и да извлича или да използва повторно по смисъла на чл. 93в съществена част от нейното съдържание в следните случаи:
1. извличане за лично ползване на съдържание на база данни, която не е в електронна форма;
2. извличане без търговска цел за илюстриране при обучение или при научни изследвания в обем, оправдан от целта, при посочване на източника;
3. извличане или повторно използване за целите на националната сигурност или в административно или съдебно производство.


Времетраене

Чл. 93з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Правата по чл. 93в продължават петнадесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е завършено създаването на базата данни.
(2) В случай че базата данни е била разгласена по какъвто и да е начин преди изтичането на срока по ал. 1, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването.
(3) Всяка нова съществена инвестиция в базата данни, която води до съществено изменение в съдържанието на базата данни, поставя началото на нов самостоятелен срок на закрила по отношение на частта, която е резултат на тази инвестиция.

Дял втори "а".
КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АВТОРСКИ ИЛИ СРОДНИ НА ТЯХ ПРАВА (НОВ - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)

Глава единадесета "б".
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)


Основни положения

Чл. 94. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Колективно управление на авторски или сродни на тях права (колективно управление на права) e дейност по управлението на авторски и/или сродни на тях права едновременно от името и за сметка на повече от един носител на авторски и/или сродни на тях права (носител на права) в тяхна обща полза.
(2) Колективното управление на права включва:
1. отстъпване на ползватели на авторски и/или сродни на тях права за използване на произведения и други обекти на закрила;
2. събиране на приходите от упражняването на тези права, както и от права за получаване на дължими съгласно този закон възнаграждения, включително компенсационни;
3. разпределение и изплащане на събраните от използването суми на носителите на права;
4. защита на управляваните права;
5. наблюдаване на начина, по който правата се упражняват.
(3) Не се смята за колективно управление на права дейността на продуцентите на филми или други аудио-визуални произведения, на продуцентите на звукозаписи, на радио- и телевизионните организации и на издателите, в т.ч. издателите на книги, на музикални произведения и на периодични издания, както и на лицата, действащи като агенти или посредници, когато представляват автори или артисти-изпълнители в отношенията им с организации за колективно управление на права.

Субекти на колективното управление на права

Чл. 94а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Колективно управление на права може да се извършва от:
1. организация за колективно управление на права;
2. независимо дружество за управление на права.
(2) Организация за колективно управление на права е сдружение с нестопанска цел, което се учредява, управлява и контролира от своите членове - носители на права, и което по договори с носители на права или с друга организация за колективно управление на права, с която има сключен договор за взаимно представителство, е упълномощено да извършва колективно управление на права като негова единствена или основна дейност или това му е възложено по този закон.
(3) Независимо дружество за управление на права е търговско дружество, което не се притежава и не се контролира пряко или непряко, изцяло или частично от носители на права и e упълномощено по договори с носители на права да извършва дейност по колективно управление на права, като негова единствена или основна дейност. Договорите с носителите на права влизат в сила от деня на издаването на удостоверение за регистрация на независимото дружество.
(4) Организациите за колективно управление на права не може да упражняват по занятие дейности, при които произведения или други обекти на закрила се използват по смисъла на този закон.
(5) Организациите за колективно управление на права и независимите дружества за управление на права обработват предоставените им лични данни в съответствие със Закона за защита на личните данни.

Упълномощаване

Чл. 94а.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Упълномощаването за колективно управление на права се извършва писмено и изрично за всяка категория права, видове права, видове произведения или други видове обекти на закрила (видове права, произведения или други обекти на закрила).
(2) Носител на права, който е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или се е установил, или пребивава в такава държава, може с договор да упълномощи избрана от него организация за колективно управление на права, независимо от държавата членка, в която се намира седалището и, да извършва колективно управление на различните категории и видове негови права за всичките си произведения или други обекти на закрила, или за част от тях за избрани от него територии. Организацията за колективно управление на права може да откаже да извършва колективно управление на права, за което е получила регистрация по чл. 94б, само когато има обективно обосновани причини за това.
(3) Носителят на права може да упълномощи различни организации за колективно управление на права или независими дружества за управление на права да управляват различни категории негови права, видове права, произведения или други обекти на закрила. Носителят на права може да разрешава самостоятелно използването с нетърговска цел на свои произведения или други обекти на закрила, като уведомява за това организацията за колективно управление на права, в която членува. Във всички останали случаи на допустимо от устава на организацията индивидуално отстъпване на права за използване носителят на права дължи уведомление, ако уставът го изисква.
(4) Носителят на права може да прекрати упълномощаването на организацията за колективно управление на права или да оттегли от нея колективното управление на избрани от него категории права, видове права, произведения или други обекти на закрила за избрани от него територии с писмено предизвестие, чийто срок е не по-дълъг от 6 месеца. Организацията за колективно управление на права може да предвиди в устава си, че такова прекратяване или оттегляне има действие от началото на следващата календарна година. Когато колективното управление на права е задължително, носителят на права може да упълномощи само друга организация за колективно управление на права.
(5) Носителят на права запазва правата си по чл. 94л1, 94м, 94с1, 94т1, 94х2 и 94ч1 за суми, които организацията за колективно управление на права му дължи за използване на негови произведения или други обекти на закрила, осъществено преди влизането в сила на прекратяването или оттеглянето, или за суми, постъпили от разрешение за използване, предоставено от организацията до влизането в сила на прекратяването или оттеглянето.
(6) Организация за колективно управление на права не може да ограничава упражняването на правата по ал. 4 и 5 с изисквания управлението на правата, които се прекратяват или оттеглят, да бъде поверено на друга организация за колективно управление на права.

Приложимост

Чл. 94а.SUP>2. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат и за организациите и дружествата, притежавани или контролирани пряко или непряко, изцяло или частично от организации за колективно управление на права или от независими дружества за управление на права, когато упражняват дейност по колективно управление на права.

Глава единадесета "в".
РЕГИСТРАЦИЯ (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)


Изискване за регистрация

Чл. 94б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Колективно управление на права се извършва след регистрация от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.
(2) Регистрацията по ал. 1 е безсрочна.

Условия за регистрация

Чл. 94б.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Регистрацията се извършва след подаване на заявление от:
1. сдружение с нестопанска цел или търговско дружество, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. лице, което има право да управлява колективно авторски или сродни права съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, или на трета държава.
(2) Регистрацията се извършва, когато:
1. заявителят е упълномощен с два или повече писмени договора с носители на права или от друга организация за колективно управление на права по силата на договор за взаимно представителство да извършва от нейно име колективно управление на права съгласно посоченото в заявлението;
2. заявителят отговаря на условията по чл. 94ф1, ако заявлението е за многотериториално разрешаване на използването в интернет на музикални произведения по глава единадесета "и";
3. уставът, съответно дружественият договор или учредителният акт на заявителя предвижда колективно управление на категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, за които се отнася искането за регистрация, като единствена или основна дейност;
4. заявителят не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
5. заявлението за регистрация е подадено след изтичането на 12 месеца от влизането в сила на заповед за заличаване на регистрацията.
(3) Заявлението за регистрация е по образец, утвърден от министъра на културата, и в него се посочват правният статут на заявителя, категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които се иска регистрация, както и налице ли са условията по чл. 94в, ал. 3 или по глава единадесета "и".
(4) Към заявлението за регистрация се прилагат:
1. документ, удостоверяващ създаването, издаден до един месец преди датата на подаване на заявлението - за заявител чуждестранно лице;
2. заверено копие от устава - за заявител сдружение с нестопанска цел, съответно документ за учредяването - за заявител чуждестранно лице;
3. списък на членовете с посочване в какво качество членува съответното лице - за заявител сдружение с нестопанска цел, съответно списък на носителите на права, които са възложили колективно управление на права - за заявител търговско дружество;
4. декларация, че заявителят не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
5. декларация за адреса на интернет страницата на заявителя;
6. заверено копие от два или повече договора с носители на права;
7. заверено копие от споразумение за представителство;
8. информация за договорите по чл. 94а, ал. 3, с които е възложено колективно управление на права: носител на права, категории права, видове права, произведения и други обекти на закрила, срок и територия - за заявител търговско дружество;
9. заверени копия от договорите за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации за колективно управление на права, ако са сключени такива, и списък на тези организации, с посочване на срока, територията, категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила - за заявител сдружение с нестопанска цел;
10. декларация, че заявителят - организация за колективно управление на права, отговаря на условията по чл. 94ф1, ал. 2 - когато заявлението е по глава единадесета "и";
11. документ за платена такса.
(5) Заявлението за регистрация и приложените към него документи се подават на български език. Ако документ по ал. 4 е на чужд език, той трябва да бъде придружен от точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
(6) Заявлението за регистрация и приложените към него документи се подават в писмена форма или по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.

Регистрация

Чл. 94в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Когато заявлението е за регистрация за колективно управление на права съгласно глава единадесета "и" и по време на процедурата по регистрация постъпи заявление от друго сдружение с нестопанска цел, регистрация получава заявителят, който вече е регистриран за колективно управление на такива права на територията на Република България, а когато няма такова - заявителят с по-широка представителност. В случай че вече има регистрирана организация за колективно управление на права, заявителят трябва да представи споразумение за представителство по ал. 2 с регистрираната организация.
(2) Когато заявлението е за регистрация за колективно управление на права за излъчване по безжичен път, предаване или препредаване по кабел, публично изпълнение или предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведение или друг обект на закрила, или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен по време и по място, индивидуално избрани от всеки от тях или само за някое от тези права и за това вече има регистрирана организация за колективно управление на права, заявителят - организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права, получава регистрация след представяне на споразумение за представителство с вече регистрираната организация. Регистрираната организация не може необосновано да отказва сключването на такова споразумение. Необоснован е отказът, когато основанията за него не са свързани със съдържанието на споразумението за представителство и/или с регистрацията на организацията за колективно управление на права.
(3) Споразумение по ал. 2 не се изисква, когато заявлението за регистрация е подадено от заявител - независимо дружество за управление на права, и се отнася до колективно управление на права за публично изпълнение чрез озвучаване на публично достъпни помещения, площи и превозни средства. Заявителят поддържа на интернет страницата си информация за възложеното от носители на права колективно управление на права: носител на права, категории права, видове права, произведения и други обекти на закрила, срок и територия.
(4) Когато заявлението и приложените към него документи не отговарят на изискванията по ал. 1 - 3 и чл. 94б1, заявителят се уведомява за това, като му се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите заедно с указания, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
(5) Заявлението по чл. 94б1, ал. 3 и приложените към него документи се разглеждат в двумесечен срок от подаването им, а в случаите по ал. 4, изречение второ - от отстраняване на нередовностите.
(6) В срока по ал. 5 министърът на културата издава заповед за регистрация или за отказ за регистрация.
(7) Министърът на културата отказва регистрацията, когато:
1. от представените документи се установи, че заявителят не отговаря на изискванията по чл. 94б1, ал. 2;
2. съдържанието на споразумението за представителство по ал. 2 не отговаря на изискванията по чл. 94в1;
3. заявлението е подадено преди изтичането на 12 месеца от влизането в сила на заповед за заличаване на регистрацията.
(8) Отказът за регистрация може да бъде оспорван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) На регистриран заявител се издава удостоверение за регистрация. Удостоверението е безсрочно и съдържа:
1. номера и датата на издаване;
2. наименованието, седалището и адреса на управление, данните за регистрацията и представителството на регистрираното юридическо лице и единния идентификационен код, съответно кода по БУЛСТАТ;
3. категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които се отнася колективното управление на права;
4. наименованието на организацията, упълномощена със споразумението за представителство да управлява правата по т. 3 - в случаите по ал. 2;
5. информацията, че колективното управление на права се отнася само до категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, посочени на интернет страницата на регистрираното лице - в случаите по ал. 3;
6. информацията, че колективното управление на права се отнася и за многотериториалното разрешаване на използването в интернет на музикални произведения - в случаите по глава единадесета "и".
(10) При промяна в обстоятелствата, вписани в издаденото удостоверение, или по чл. 94б1,ал. 2 и 4, регистрираното лице в 14-дневен срок от настъпване на промяната уведомява министъра на културата и представя заверени копия от съответните документи и документ за платена такса. Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно.

Споразумение за представителство

Чл. 94в.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Споразумението за представителство по чл. 94в, ал. 2 съдържа:
1. упълномощаването на регистрираната организация да разрешава използването на произведенията и другите обекти на закрила, за които на заявителя е възложено колективно управление на права;
2. упълномощаването на регистрираната организация да събира съгласно своите тарифи възнагражденията, дължими за използването по т. 1;
3. категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, както и носителите на права, за които споразумението се отнася;
4. видовете произведения и други обекти на закрила, за които на заявителя е възложено колективно управление на права;
5. срока и територията на представителството;
6. доказателствата от заявителя относно представляваните от него носители на права и произведения и други обекти на закрила, както и периодичността на актуализирането им;
7. начина за определяне на дела от събраните възнаграждения, дължими на заявителя съгласно използването на произведенията и другите обекти на закрила, за които е възложено колективното управление на права, и сроковете за изплащането им на заявителя; регистрираната организация не носи отговорност за последващото разпределение на възнагражденията, изплатени на заявителя;
8. начина за обмяна на информация за идентифициране на произведенията или другите обекти на закрила и носителите на права;
9. начина и срока за уреждане на отношенията между страните по споразумението и ползвателите при прекратяване или разваляне на споразумението за представителство;
10. начина и срока за уведомяване на министъра на културата за прекратяването или развалянето на споразумението за представителство, който не може да бъде по-дълъг от 14 дни от прекратяването или развалянето.
(2) Споразумението за представителство може да съдържа и други уговорки.

Регистър

Чл. 94г. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Министърът на културата води и поддържа публичен регистър на лицата, получили регистрация по чл. 94б за колективно управление на права. Регистърът се публикува на интернет страницата на Министерството на културата.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа два раздела:
1. първи раздел - за организации за колективно управление на права;
2. втори раздел - за независими дружества за управление на права.
(3) В раздела по ал. 2, т. 1 се вписват:
1. номерът и датата на удостоверението;
2. наименованието, седалището, адресът на управление, данните за регистрация на юридическото лице и единният идентификационен код, съответно кодът по БУЛСТАТ;
3. членовете на изборните органи на управление и представляващите лица;
4. телефонен номер, електронен адрес и лице за контакти;
5. категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които се отнася колективното управление на права;
6. организацията за колективно управление на права, упълномощена съгласно споразумение за представителство да разрешава използването на видовете произведения и други обекти на закрила, за които на регистрираното лице - организация за колективно управление на права, е възложено колективно управление на права в случаите по чл. 94в, ал. 2;
7. сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които са сключени договори за взаимно представителство, с посочване на категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, срокът и територията съгласно договора;
8. промените в обстоятелствата по т. 2 - 7;
9. основанието и датата на изменение на издаденото удостоверение;
10. заличаването на регистрацията;
11. информацията за лицата, подали заявление за регистрация, броят и видът на приложените документи.
(4) В раздела по ал. 2, т. 2 се вписват:
1. номерът и датата на удостоверението;
2. наименованието, седалището, адресът на управление, данните за търговска регистрация и единният идентификационен код;
3. представляващите лица;
4. телефонен номер, електронен адрес и лице за контакти;
5. категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които се отнася колективното управление на права;
6. организацията за колективно управление на права, упълномощена съгласно споразумение за представителство да разрешава използването на видовете произведения и другите обекти на закрила, за които на регистрираното лице - независимо дружество за управление на права, е възложено колективно управление на права в случаите по чл. 94в, ал. 2;
7. информацията, че колективното управление на права се отнася само до категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, посочени на интернет страницата на регистрираното лице в случаите по чл. 94в, ал. 3;
8. носителите на права, които с договор са упълномощили регистрираното лице да извършва дейност по колективно управление на права;
9. промените в обстоятелствата по т. 2 - 8;
10. основанието и датата на изменение на издаденото удостоверение;
11. заличаването на регистрацията;
12. информацията за лицата, подали заявления за регистрация, броят и видът на приложените документи.
(5) При промяна във вписани в регистъра обстоятелства - министърът на културата го актуализира.

Заличаване на регистрацията

Чл. 94г.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър, когато:
1. регистрацията на юридическото лице бъде заличена;
2. регистрираното лице подаде писмено искане за заличаване на регистрацията изцяло или за отделни категории права, видове права, произведения или други обекти на закрила;
3. по надлежния ред се установят неверни данни в приложените към заявлението за регистрация документи по чл. 94б1, ал. 4;
4. регистрираното лице е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
5. регистрираното лице - независимо дружество за управление на права, не публикува или системно не актуализира на своята интернет страница данните по чл. 94в, ал. 3, изречение второ;
6. споразумението за представителство бъде прекратено или развалено, когато то е условие за регистрация;
7. регистрираното лице няма сключени договори с ползватели в продължение на две години от датата на регистрацията;
8. регистрираното лице - организация за колективно управление на права, системно не разпределя събраните възнаграждения от колективно управление на права на членовете си съгласно изискванията на този закон и/или вътрешните правила за разпределение по чл. 94з, ал. 2, т. 5;
9. е установено с влязъл в сила съдебен акт, че регистрираното лице - независимо дружество за управление на права, не изпълнява задълженията си по договори с повече от трима носители на права, чиито права управлява;
10. регистрираното лице не изпълни задължително предписание по чл. 94щ, ал. 9;
11. регистрираното лице извършва системни нарушения на този дял.
(2) Заповедта за заличаване на регистрацията може да бъде оспорвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Такси

Чл. 94д. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) За разглеждане на заявления за регистрация, за вписване на промени в регистрация, за издаване на удостоверение на регистрирано лице и за утвърждаване на тарифата по чл. 94р, включително за изменението и допълнението и, се събират такси в размери, определени с тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на културата, одобрена от Министерския съвет.

Глава единадесета "г".
ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВ-ЛЕНИЕ НА ПРАВА (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)


Учредяване

Чл. 94д.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организация за колективно управление на права се учредява от носители на права.
(2) Издател, на когото авторът е отстъпил освен правото за възпроизвеждане и разпространение и други права, може да предостави управлението на тези права на организация по ал. 1.
(3) Организацията за колективно управление на права не може да реализира печалба и е длъжна да разпределя и изплаща всички суми, получени от колективното управление на права, между носителите на права, след като удържи необходимото за издръжката на своята дейност.

Членство в организация за колективно управ-ление на права

Чл. 94е. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Членове на организация за колективно управление на права могат да бъдат физически и юридически лица - носители на права, други организации за колективно управление на права, сдружения на носители на права и други организации, които отговарят на изискванията за членство, предвидени в устава на организацията.
(2) Изискванията за членство в организация за колективно управление на права не могат да включват условия, които водят до дискриминация на членовете въз основа на тяхната националност, място на пребиваване или място на установяване.
(3) Организацията за колективно управление на права е длъжна да публикува изискванията за членство на своята интернет страница.
(4) Организация за колективно управление на права може да откаже да приеме за член лице, което:
1. желае да упълномощи организацията да управлява категории права, видове права, произведения или други обекти на закрила, чието управление не попада в предмета на нейната дейност;
2. се представлява от друга организация или сдружение - член на организацията за колективно управление.
(5) Когато организация за колективно управление на права откаже членство, тя е длъжна да предостави на носителя на права мотивиран писмен отказ.
(6) Дейността на организацията за колективно управление на права се осъществява в интерес на лицата, чиито права управлява, и не може да им налага задължения, които не са обективно необходими за защитата на правата и интересите им или за ефективното им управление.
(7) Членовете на организация за колективно управление на права имат право да бъдат информирани за нейната дейност и да участват в процеса на вземане на решения, свързани с тази дейност.
(8) Организацията за колективно управление на права е длъжна да създаде условия за комуникация със своите членове по електронен път.
(9) Организацията за колективно управление на права е длъжна да води досие за всеки свой член и да го актуализира редовно.

Права на носители на права, които не са членове на организация за колективно управление на права

Чл. 94ж. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Разпоредбите на чл. 94е, ал. 8, чл. 94т1, чл. 94ц, ал. 2 и чл. 94ч1 се прилагат и за носители на права, които по договор или по закон имат пряка връзка с организация за колективно управление на права, но не са нейни членове.

Устав и организация на дейността

Чл. 94ж.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Уставът на организацията за колективно управление на права съдържа:
1. категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, които организацията управлява колективно; в устава се посочва дали правата за колективно управление се отстъпват на изключителна или на неизключителна основа;
2. правата и задълженията на членовете;
3. изискванията за членство в организацията;
4. критериите, въз основа на които може да се откаже членство в организацията, и реда за обжалване на отказите;
5. реда за приемане на нови членове и за прекратяване на членството;
6. реда за свикване на общото събрание, вземането на решенията, воденето и документирането на заседанията;
7. органите на управление и надзор на организацията;
8. условията, при които едно лице не може да бъде избрано за член на органите за управление и надзор, които могат да включват и ограничения, свързани с продължителността на членството и/или размера на получените суми от организацията;
9. условията и процедурата за смяна на член на управителния съвет преди изтичане на мандата му;
10. възможностите за предсрочно прекратяване на мандата на член на управителния съвет, включително случаите, в които юридическите лица - членове на управителния съвет, са длъжни да отзоват своя представител в съвета;
11. реда за свикване на управителния съвет, вземането на решенията, воденето и документирането на заседанията му;
12. реда за участие на членовете при вземане на решенията и критериите за ограничаването му;
13. реда за вземане на решение за сключване на споразумение за представителство;
14. прекратяването и ликвидацията на организацията.

Общо събрание

Чл. 94з. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Общото събрание на организацията за колективно управление на права се свиква най-малко веднъж годишно.
(2) Общото събрание:
1. приема, изменя и допълва устава;
2. избира и освобождава членовете на управителния съвет и на надзорния съвет;
3. одобрява размера на възнагражденията и другите придобивки, които членовете на управителния съвет и на надзорния съвет получават от организацията;
4. взема решение за прекратяване на организацията;
5. приема, изменя и допълва правилата за разпределение на приходите от колективно управление на права;
6. взема решения относно:
а) правилата за използване на сумите, които не могат да бъдат разпределени;
б) общата инвестиционна политика по отношение приходите от колективното управление на права и от инвестираните приходи от колективното управление на права;
в) общата политика относно удръжките от приходите от колективното управление на права и от всеки приход от инвестирането на тези приходи;
г) използването на сумите, които не могат да бъдат разпределени;
д) политиката за управление на риска;
е) одобряването на всяко придобиване, продажба или ипотекиране на недвижимо имущество на организацията;
ж) одобряването на всякакви сливания, сдружавания, създаването на дъщерни дружества, както и на придобиването на предприятия, акции или права в други предприятия;
з) одобряването на предложения за вземането на заеми, предоставянето на заеми и предоставянето на обезпечения по заеми, свързани с дейността на организацията;
7. назначава и освобождава регистриран одитор;
8. одобрява годишния отчетен доклад;
9. определя критериите, условията и реда за предоставянето на социални, културни или образователни услуги;
10. взема и други решения, предвидени в устава.
(3) Общото събрание може да делегира правомощията по ал. 2, т. 6, букви "д", "е", "ж" и "з" на надзорния съвет с решение или съгласно устава.

Участие в общото събрание

Чл. 94з.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Членовете на организацията за колективно управление на права имат право да участват в общото събрание и да гласуват, освен ако в устава е предвидено друго.
(2) Организацията може да предвиди в устава си ограничения на правото по ал. 1 въз основа на един или два от следните критерии, при условие че са установени по справедлив и пропорционален начин:
1. продължителност на членството;
2. размер на получените или дължимите суми от организацията.
(3) Когато в организацията има различни категории или групи членове в зависимост от категориите права или видовете произведения и други обекти на закрила, включително по жанрове, те трябва да бъдат справедливо и балансирано представени в общото събрание.
(4) Критериите по ал. 2 са публично достъпни в съответствие с чл. 94т и 94у.

Гласуване в общото събрание

Чл. 94и. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Всеки член на организация за колективно управление на права, който има право да участва в общото събрание, при гласуване на решенията на събранието, има право на един глас.
(2) Когато в устава на организацията не е предвидено друго, всеки член, който има право да участва в общото събрание, може да упълномощи друг член - физическо или юридическо лице, да присъства и да гласува от негово име, при условие че това не води до конфликт на интереси. Конфликт на интереси е налице винаги, когато упълномощителят и упълномощеният принадлежат към различни категории или групи носители на права.
(3) Упълномощаването по ал. 2 е в писмена форма и важи за съответното общо събрание.

Управителен съвет

Чл. 94и.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права има управителен съвет.
(2) Съставът на управителния съвет и срокът, за който членовете му се избират, се определят в устава на организацията. Юридическо лице - член на управителния съвет, се представлява в съвета от своя законен представител или от изрично упълномощено физическо лице.
(3) Управителният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание.
(4) Всеки член на управителния съвет ежегодно представя пред общото събрание индивидуална декларация с информация относно:
1. интересите, свързани с организацията за колективно управление на права;
2. формите на материални и нематериални възнаграждения и придобивки, които е получил през предходната календарна година от организацията, включително от пенсионни, социални, културни и други фондове;
3. сумите, които е получил през предходната календарна година от организацията в качеството му на носител на права;
4. действителния или потенциалния конфликт на интереси между личните интереси на декларатора и тези на организацията, или между всякакви други задължения към организацията и задължения към други физически или юридически лица.
(5) Всяко лице, което е предложено за член на управителния съвет, преди провеждане на избора, представя пред общото събрание декларация за липса на пречки, поради които то да не може да бъде избрано съгласно устава, както и за обстоятелства по ал. 4, т. 1 и 4.
(6) Управителният съвет:
1. подготвя и внася за гласуване в общото събрание правилата за разпределение на приходите от управлението на права от организацията;
2. избира или назначава административен ръководител на организацията и определя възнаграждението му;
3. приема и изключва членове на организацията, освен ако в устава е предвидено друго;
4. изпълнява и други задължения, предвидени в закон или в устава.

Надзорен съвет

Чл. 94к. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление има надзорен съвет. Надзорният съвет не участва в управлението на организацията и не я представлява.
(2) Надзорният съвет се състои най-малко от трима членове на организацията. Те се избират за срок не по-дълъг от 5 години.
(3) Изискванията на чл. 94и1, ал. 4 и 5 се прилагат и по отношение на членовете на надзорния съвет.
(4) Надзорният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание.
(5) Надзорният съвет:
1. наблюдава дейността и изпълнението на задълженията на лицата, които управляват организацията, включително изпълнението на решенията на общото събрание, взети на основание чл. 94з, ал. 2, т. 1 - 5;
2. упражнява правомощията, възложени му от общото събрание или устава на организацията съгласно чл. 94з, ал. 3.
(6) Надзорният съвет докладва за дейността си пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

Субсидиарно прилагане

Чл. 94к.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) За неуредените в тази глава въпроси се прилага Законът за юридическите лица с нестопанска цел.

Глава единадесета "д".
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ ОТ КОЛЕКТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВА (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)


Събиране и използване на възнаграждения

Чл. 94л. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права посочва отделно в своя счетоводен отчет:
1. приходите от колективното управление на права и от инвестирането на тези приходи;
2. всички собствени активи и приходите от тях, от удръжките за собствената издръжка и от други дейности.
(2) Организацията по ал. 1 не може да използва приходите от колективното управление на права или приходите от инвестирането на тези приходи за цели, различни от разпределението им между носителите на права, освен когато в съответствие с решение, взето по реда на чл. 94з, ал. 2, т. 6, буква "в", е разрешено да се намалят или да се компенсират удръжките за собствената издръжка, или да се използват приходите от колективното управление на права или от инвестирането на тези приходи в съответствие с решение, взето по реда на чл. 94з, ал. 2, т. 6.
(3) Организацията по ал. 1 инвестира приходите от колективното управление на права и приходите от инвестирането на тези приходи в интерес на носителите на права, които представлява, в съответствие с общата инвестиционна политика и политиката на управление на риска по смисъла на чл. 94з, ал. 2, т. 6, букви "б" и "д". Инвестирането трябва да съответства и на следните изисквания:
1. когато е налице потенциален конфликт на интереси, организацията гарантира, че инвестициите са направени само в интерес на носителите на права;
2. активите се инвестират така, че да се гарантира сигурността, качеството, ликвидността и рентабилността на инвестицията като цяло;
3. активите се разпределят така, че да се избегне прекомерната зависимост от определен актив, както и прекомерното акумулиране на риск в инвестициите.

Удръжки

Чл. 94л.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права предоставя предварително на всеки носител на права, който желае да стане член, информация за извършваните от организацията удръжки от приходите от колективното управление на права и от всеки приход от инвестирането на тези приходи.
(2) Удръжките се определят въз основа на обективни критерии и трябва да са съобразени с услугите, предоставени на носителите на права, включително услугите, предоставени по ал. 5.
(3) Удръжките не могат да надхвърлят оправданите и документирани разходи по колективното управление на права, направени от организацията.
(4) Изискванията, отнасящи се до използването и до прозрачността при използването на сумите, събрани като удръжки или компенсирани с удръжки, трябва да се прилагат към всяко друго отчисление, направено с цел да покрие разходите по колективното управ-ление на права.
(5) В случай че организацията предоставя социални, културни или образователни услуги, които се финансират от удръжките от приходите или от друг приход, произтичащ от инвестиране на тези приходи, услугите се предоставят въз основа на справедливи критерии по отношение на достъпа до тях и на техния обхват.

Разпределение на дължимите суми на носителите на права

Чл. 94м. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права или неин колективен член, който представлява носители на права, разпределя и изплаща редовно, точно и с дължимата грижа дължимите суми съгласно правилата за разпределение на приходите от колективно управление на права. Организацията или колективният и член изплащат на правоимащите носители на права, които представляват, дължимите суми във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 30 септември на годината, следваща тази, през която сумите са събрани. Този срок може да не бъде спазен само по обективни причини, свързани с постъпването на информация от ползвателите, с установяването на правата, с идентифицирането на носителите на права или с установяването на съответствие между информацията за използваните произведения и други обекти на закрила с информацията за носителите на правата върху тях.
(2) Организацията за колективно управление на права предприема действия за идентифициране и установяване на местонахождението на носителите на права.
(3) Суми, които не могат да бъдат разпределени в срока по ал. 1 поради това, че носителите на права не могат да бъдат идентифицирани или местонахождението им не може да бъде установено и не са налице обективни причини срокът да не бъде спазен, се посочват отделно в счетоводния отчет на организацията.
(4) В тримесечен срок след изтичането на срока по ал. 1, изречение второ организацията за колективно управление на права предоставя достъп до информацията за произведенията и другите обекти на закрила, за които един или повече носители на права не са били идентифицирани или чието местонахождение не е било установено, на:
1. носителите на права, които представлява, или на своите колективни членове;
2. организациите за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство.
(5) Информацията по ал. 4 включва, ако е възможно:
1. заглавието на произведението или обекта на закрила;
2. името на носителя на права;
3. името на съответния издател или продуцент;
4. всякаква друга налична относима информация, включително от досиетата на носителите на права, която би могла да помогне за идентифицирането на носителя на правата.
(6) Когато носителите на права не може да бъдат идентифицирани или местонахождението им не може да бъде установено, в едногодишен срок след изтичането на срока по ал. 4, организацията за колективно управление на права оповестява публично на интернет страницата си информацията по ал. 5.
(7) Възнагражденията, дължими на носителите на права, които не могат да бъдат разпределени в тригодишен срок, считано от края на годината, през която са събрани, и за които организацията за колективно управление на права е предприела действия съгласно ал. 2 за идентифициране на носителите на права и установяване на местонахождението им, се смятат за неподлежащи на разпределение.
(8) Сумите, неподлежащи на разпределение, се използват по решение на общото събрание, взето по реда на чл. 94з, ал. 2, т. 6, буква "г". Те могат да бъдат разходвани за финансиране на социални, културни и образователни дейности в полза на носителите на права.
(9) Всеки носител на права може да предяви иск към организацията за колективно управление на права за дължимото му възнаграждение по общия исков ред.

Глава единадесета "е".
КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВА ОТ ИМЕТО НА ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВА (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)


Задължение за равно третиране

Чл. 94м.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Организацията за колективно управление на права не допуска дискриминация спрямо носителите на права, чиито права управлява по договор за взаимно представителство, особено по отношение на прилагането на своите тарифи, условията за събиране на възнагражденията, удръжките за собствената си издръжка и разпределението на сумите, дължими на носителите на права.

Удръжки и разплащане при договори за взаимно представителство

Чл. 94н. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права редовно, точно и с дължимата грижа разпределя и изплаща сумите, събрани от колективното управление на права или от доходи от инвестирането на такива суми, които съгласно договори за взаимно представителство са дължими на други организации за колективно управление на права.
(2) Организацията за колективно управление на права може да прави удръжки върху сумите по ал. 1 само за издръжката си, освен ако организацията, с която е сключен договорът за взаимно представителство, изрично е дала съгласие да се правят и друг вид удръжки.

Изплащане на събраните суми

Чл. 94н.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права разпределя и изплаща сумите по чл. 94н, ал. 1 не по-късно от 30 септември на годината, следваща тази, в която сумите са събрани.
(2) Срокът по ал. 1 може да не бъде спазен само по обективни причини, свързани с постъпването на информация от ползвателите, с установяването на правата или с идентифицирането на носителите на права, или с установяването на съответствие между информацията относно произведения и други обекти на закрила с информацията относно носителите на права.

Разпределение и изплащане на получените суми

Чл. 94о. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Организацията за колективно управление на права или нейни колективни членове, които представляват носители на права, разпределят и изплащат сумите, получени по реда на чл. 94н, ал. 1, на носителите на права, които представляват, в 6-месечен срок от получаването им. Този срок може да не бъде спазен само по обективни причини, свързани с постъпването на информация от ползвателите, с установяването на правата, с идентифицирането на носителите на права или с установяването на съответствие между информацията за използваните произведения и другите обекти на закрила с информацията за носителите на правата върху тях.

Глава единадесета "ж".
ОТНОШЕНИЯ С ПОЛЗВАТЕЛИТЕ (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)


Отстъпване на права за използване

Чл. 94о.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права или независимото дружество за управление на права отстъпва на ползвателите с договор колективно управляваните права за използване на произведения или на други обекти на закрила.
(2) Преговорите за сключване на договори по ал. 1 се водят добросъвестно. Всяка една от страните предоставя на другата страна информацията, необходима за сключването на договор, ако разполага с такава.
(3) Условията на договорите по ал. 1, сключени от организация за колективно управление на права, се основават на обективни и недискриминиращи критерии.
(4) Когато организацията за колективно управление на права отстъпва права за използване чрез услуга в интернет от нов вид, която се предлага на територията на държавите - членки на Европейския съюз, по-малко от три години, организацията не е обвързана от договорените условия с ползвател за отстъпване на права за други видове използване чрез услуга в интернет.

Сключване на договори с ползватели

Чл. 94п. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права в разумен срок отговаря на искане от ползвател за сключване на договор за отстъпване на колективно управляваните права. Организацията съобщава на ползвателя информацията, необходима за подготвяне на проект на договор. Когато получи тази информация, организацията за колективно управление на права изпраща проект на договор заедно с тарифата си за съответния вид използване или връчва мотивиран писмен отказ.
(2) Организацията за колективно управление на права създава условия за обмен на информация по електронен път, включително на информацията, свързана с отчетите от ползвателите, за използването на отстъпените права.
(3) Организацията за колективно управление на права предоставя на ползвателите списък на носителите на права, които са изразили изрично несъгласие организацията да ги представлява или да получават възнаграждения от нея, категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които това несъгласие се отнася, както и адреса на интернет страницата си за допълнителна информация, ако има такава.

Задължения на ползвателите

Чл. 94п.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Ползвател, който е сключил договор с организация за колективно управ-ление на права, предоставя наличната при него информация, необходима за събирането, разпределението и изплащането на сумите, дължими на носителите на права.
(2) Форматът на отчетите и сроковете за предоставянето им се определят предварително от организацията за колективно управление на права в зависимост от отстъпените права и начините на използване или се определят в договора с ползвателя, като се отчитат добрите практики, данните от публичните регистри, както и друга публично достъпна информация.

Утвърждаване на тарифите

Чл. 94р. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Договорите по чл. 94о1, ал. 1, сключени с организация за колективно управление на права, предвиждат възнаграждение за носителите на права въз основа на тарифи. Тарифите по договорите трябва да са съобразени с икономическата стойност на използването на правата в търговската дейност, като отчитат характера и обхвата на използването на произведенията и другите обекти на закрила, както и икономическата стойност на услугите, предоставяни от организацията за колективно управление на права, и да третират равнопоставено ползвателите от една и съща категория. Тарифите не са задължителни при договарянето на използването на сценични произведения по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3. При поискване организацията за колективно управление на права информира ползвателите за икономическите критерии, използвани при определянето на тарифите.
(2) Тарифите по ал. 1 се изготвят след предварително обсъждане с представителната организация на ползвателите за всеки вид използване, ако има такава. Представителна организация на ползватели е организация, която представлява ползватели с по-голям пазарен дял за съответния начин на използване на съответната категория и вид права, а когато няма обективни данни за този дял - по-голям брой ползватели, и уставът и предвижда водене на преговори с организации за колективно управление на права.
(3) Обсъждането по ал. 2 започва по предложение на организацията за колективно управление на права до представителната организация на ползвателите, придружено с проект на тарифа и икономическа обосновка. При постигане на съгласие страните подписват писмено споразумение за тарифа. Организацията за колективно управление на права подава писмено заявление до министъра на културата за утвърждаване на тарифа. Тарифата се утвърждава със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър въз основа на писменото споразумение за тарифа.
(4) Когато в 9-месечен срок от получаване на предложението по ал. 3 не се постигне споразумение, организацията за колективно управление на права подава писмено заявление до министъра на културата за утвърждаване на тарифа. Към заявлението се прилагат документите по ал. 13. Заявлението се разглежда от комисия, назначена от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър за всеки конкретен случай. Комисията се назначава за срок не по-дълъг от три месеца и се състои от 5 членове - по един представител, предложен от организацията за колективно управление на права и от представителната организация на ползвателите, и трима експерти, одобрени съвместно от организациите.
(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 4 министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър изпраща покана до организацията за колективно управление на права и до представителната организация на ползвателите за посочване на членове на комисията съгласно ал. 4. Когато в 20-дневен срок от получаването на поканата организациите не изпълнят някое от изискванията на ал. 4, изречение четвърто, министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър определя представител на организацията, която не е направила предложение, измежду лицата, които по закон имат право да я представляват, съответно допълва комисията с експерти от списъка на медиаторите по чл. 94ш, ал. 1. Министърът на културата определя датата за първото заседание на комисията. Комисията работи по правила, приети от нея. Тримата експерти имат право на възнаграждение, което се заплаща поравно от организациите, в размери, определени по споразумение между тях.
(6) Заседанията на комисията са редовни, ако на тях присъстват най-малко 4 членове. Решенията се вземат с мнозинство не по-малко от 4 гласа от членовете на комисията.
(7) Комисията разглежда заявлението по ал. 4 и приложените към него документи и взема решение по реда на ал. 6 за окончателен вариант на тарифа. Комисията незабавно изпраща решението с тарифата на министъра на културата. Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър със заповед утвърждава тарифата въз основа на решението в 14-дневен срок от получаването му.
(8) Когато комисията не вземе решение за утвърждаване на тарифа в срока по ал. 4, изречение четвърто и по реда на ал. 6, незабавно уведомява министъра на културата, който в 14-дневен срок от уведомяването прекратява процедурата.
(9) Когато за съответния начин на използване на съответната категория или вид права няма представителна организация на ползватели, организацията за колективно управление на права подава писмено заявление до министъра на културата. Към заявлението се прилагат документите по ал. 13. В 14-дневен срок от получаването на заявлението министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър публикува проекта на тарифа, икономическата обосновка и методиката към нея на интернет страницата на Министерството на културата. В 30-дневен срок от публикуването на проекта на тарифа заинтересованите лица може да представят мотивирани писмени предложения по него. В 14-дневен срок след изтичането на срока по изречение четвърто министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър изпраща предложенията, ако има такива, на организацията за колективно управление на права, която в 14-дневен срок след получаването им представя мотивирано писмено становище. В 30-дневен срок от получаването на становището по изречение пето министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър със заповед утвърждава тарифата или отказва утвърждаването и.
(10) Възнагражденията, прилагани по договорите по чл. 94о1, ал. 1, сключени с Българското национално радио и Българската национална телевизия, за използваните от тях произведения и други обекти на закрила, се определят след договаряне с тях поотделно и трябва да отговарят на условията на ал. 1, изречения първо и второ и да третират равнопоставено ползвателите от една и съща категория. За възнагражденията се прилагат съответно ал. 3 - 8.
(11) Тарифите може да се изменят и допълват по предложение на:
1. организация за колективно управление на права;
2. представителна организация на ползватели:
а) когато тарифата е утвърдена по реда на ал. 9, или
б) с мотивирано искане за допускане на изменение или допълнение на тарифата от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър, когато са изтекли три години от влизането в сила на тарифата или при непреодолима сила или стопанска непоносимост; в този случай заповедта за допускане на изменение или допълнение на тарифата подлежи на обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс, като съдът се произнася в 6-месечен срок.
(12) За измененията и допълненията на тарифите се прилагат съответно ал. 3 - 8. Измененията и допълненията на тарифите се утвърждават от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.
(13) В случаите по ал. 3, 4, 9, 10 и 11 към заявлението се прилагат:
1. проект на тарифа или проект за изменение или допълнение;
2. решение на компетентния орган на организацията за колективно управление на права за приемане на проекта по т. 1;
3. договор с Българската национална телевизия, Българското национално радио, споразумение с представителна организация на ползватели по ал. 3 или доказателства, че преговорите по ал. 3 са завършили без споразумение;
4. декларация по ал. 9, че за съответния начин на използване на съответната категория или вид права няма представителна организация на ползватели;
5. методика за определяне размера на предложените възнаграждения, съобразена с икономическата стойност на правата за конкретния вид използване, както и с икономическата стойност на услугите, предоставяни от организациите за колективно управление на права;
6. икономическа обосновка на проекта по т. 1;
7. документ за платена такса.
(14) Когато заявлението не е придружено с документите по ал. 13, министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър уведомява организацията за колективно управление на права и предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че при неотстраняването им процедурата ще бъде прекратена.
(15) Заповедта на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър за утвърждаване на тарифата или за отказ за утвърждаване на тарифата, включително за изменение или допълнение на тарифата и за прекратяване на процедурата, подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(16) До утвърждаването на тарифа или на изменение и допълнение в нея ползвателят е длъжен да заплаща възнаграждение за използваните произведения и други обекти на закрила съгласно последния договор, сключен с организацията за колективно управление на права, или ако няма такъв - съгласно действащата тарифа на организацията.

Представителство на организациите за колективно управление на права и независимите дружества за управление на права

Чл. 94р.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организация за колективно управление на права и независимо дружество за управление на права може да отстъпват на ползвател само права, за които изрично са упълномощени за колективно управление от носителите на права или ги представляват по договор за взаимно представителство или по споразумение за представителство.
(2) Организация за колективно управление на права и независимо дружество за управление на права може да отстъпват на ползвател само права в рамките на категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, посочени в издаденото удостоверение по чл. 94в, ал. 9.
(3) Когато законът предвижда разрешението за използване да се предоставя само чрез организация за колективно управление на права, всяка организация, регистрирана за управлението на съответните права, действа и от името на носители на права, които не са нейни членове, или не се представляват от нея по договор за взаимно представителство или по споразумение за представителство. В тези случаи организацията за колективно управление на права трябва да уреди отношенията си с всеки от носителите на права по същия начин, както със своите членове.
(4) Организация за колективно управление на права може да получава и да изплаща на носители на права, които не са нейни членове или не се представляват от нея, възнаграждения, които им се дължат в резултат на разпределението на възнагражденията, получени от организацията за съответния вид използване, ако това не противоречи на споразумение за представителство, или доколкото някои от тези носители на права не са изразили изрично и писмено несъгласие за това. Такова несъгласие има действие от началото на календарната година, следваща годината, през която е направено.
(5) В случаите, които се отнасят до управлението на права за публично изпълнение на живо или чрез запис, за излъчване по безжичен път, за предаване или препредаване по кабел или за предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведения или до други обекти на закрила, или до части от тях по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен по време и по място, индивидуално избрани от всеки от тях, или само на някое от тези права, сключването на договор с първата регистрирана организация, която управлява тези права, и заплащането на уговореното по този договор възнаграждение освобождават от отговорност ползвателя както по отношение на членовете на тази организация, така и по отношение на всички останали носители на права за същите категории права, видове права, произведения и други обекти на закрила, освен по отношение на тези носители на права, които изрично и писмено са изразили пред тази организация несъгласие с това. Такова несъгласие има действие от началото на календарната година, следваща годината, през която е направено.

Представителство при защита на правата

Чл. 94с. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права има право да представлява своите членове, други организации за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защитата на поверените им за колективно управление права.
(2) За защитата на правата по ал. 1 организациите за колективно управление на права могат от свое име да предприемат юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 95, 95а и 95б и да искат налагане на мерки по чл. 95д, 95е, 96б и 96г, като се прилага и чл. 95в, ал. 2.

Глава единадесета "з".
ПРОЗРАЧНОСТ И ОТЧЕТНОСТ (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)


Информация, предоставяна на носителите на права

Чл. 94с.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права и независимото дружество за управление на права най-малко веднъж годишно предоставят на носителите на права, на които са начислени приходи от колективното управление на права или към които са извършени плащания през съответния период, информация за:
1. данните, предоставени от носителя на права за използване с цел идентифицирането и определяне на местонахождението му;
2. начислените на носителя на права приходи от колективното управление на права;
3. изплатените на носителя на права суми по категория права и по вид използване;
4. периода, през който е осъществено използването, за което са начислени приходи и са изплатени суми на носителя на права, освен когато организацията или дружеството по обективни причини, свързани с постъпването на информация от ползвателите, не може да предостави тази информация;
5. удръжките за колективното управление на права за съответния вид използване;
6. удръжките, направени за друга цел, включително удръжките за социални, културни или образователни услуги, дължими по други закони;
7. приходите от колективното управление на права, които са начислени, но не са изплатени на носителя на права.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя от организацията за колективно управление на права на нейните колективни членове, които представляват носители на права, между които разпределят приходи от колективното управление на права. Информацията се предоставя от организацията, когато е начислила приходи от колективно управление на права и ако колективните членове не разполагат с нея. Информацията по ал. 1 се предоставя най-малко веднъж годишно на носителите на права, които представляват, и на които са начислени приходи от колективното управление на права, или към които са извършени плащания през периода, за който се отнася информацията.

Информация, предоставяна на други организации за колективно управление на права

Чл. 94т. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Организацията за колективно управление на права най-малко веднъж годишно предоставя на организациите за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство, информация в електронен вид за съответния период, която включва:
1. начислените приходи и изплатените суми от колективното управление на права, управлявани по договора за взаимно представителство, по категории и видове права, както и всички начислени, но неизплатени приходи от колективно управление на права;
2. удръжките по чл. 94н, ал. 2:
а) за собствената издръжка;
б) други удръжки;
3. информацията за сключените договори с ползватели и отказите за сключване на такива договори, които засягат колективното управление на права по договора за взаимно представителство;
4. решенията на общото събрание, които засягат колективното управление на права по договора за взаимно представителство.

Информация, предоставяна при поискване на носители на права, на други организации за колективно управление на права или на ползватели

Чл. 94т.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права, след получаване на над-лежно обосновано искане от друга организация за колективно управление на права, с която е сключен договор за взаимно представителство, от носител на права или от ползвател, предоставя по електронен път и в разумен срок най-малко информация за произведенията и другите обекти на закрила, които представлява, за правата, които управлява пряко или по договори за взаимно представителство, и за обхванатите територии.
(2) Когато поради обхвата на дейността на организацията произведенията или обектите не могат да бъдат установени, организацията е длъжна да съобщи по реда на ал. 1 вида на произведенията и другите обекти на закрила, които представлява, правата, които управлява, и обхванатите територии.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за независимите дружества за управление на права.

Информация, която задължително се оповестява публично

Чл. 94у. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права оповестява на интернет страницата си най-малко следната информация:
1. съдържанието на устава;
2. условия за прекратяване на упълномощаването за колективно управление на права, ако те не са включени в устава;
3. стандартни договори за отстъпване на колективно управляваните права и действащите тарифи, включително предвидените отстъпки;
4. списък на членовете на изборните органи на управление и надзор и представляващите лица;
5. общата политика за разпределение на суми, дължими на носителите на права;
6. общата политика за удръжките за собствената издръжка;
7. общата политика за удръжките от приходи от колективно управление на права и от приходи от инвестиране на приходите от колективно управление на права, включително удръжки за социални, културни или образователни услуги, различни от удръжките за собствената издръжка;
8. списък на договорите за взаимно представителство и споразуменията за представителство, както и наименованията на организациите или независимите дружества, с които са сключени;
9. общата политика за използването на суми, които не може да бъдат разпределени;
10. списък на членовете;
11. списък на носителите на права, които са изразили изрично несъгласие организацията да ги представлява или да получават възнаграждения от нея, както и категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които това несъгласие се отнася;
12. списък на носителите на права, за които има разпределени и непотърсени възнаграждения;
13. реда за разглеждане на жалби и решаване на спорове по чл. 94ч1, 94ч2 и 94ш1.
(2) Независимите дружества за управление на права оповестяват на интернет страницата си най-малко информацията по ал. 1, т. 1 - 3, т. 5 - 7, както и информацията по чл. 94в, ал. 3.
(3) Организациите за колективно управление на права и независимите дружества за управление на права поддържат актуална информацията по ал. 1 и 2.

Годишен отчетен доклад

Чл. 94у.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права оповестява ежегодно, но не по-късно от 30 август, годишен отчетен доклад. Докладът се публикува на интернет страницата на организацията за срок не по-кратък от 5 години.
(2) Годишният отчетен доклад трябва да съдържа информацията съгласно приложение № 2.
(3) Докладът по ал. 1 задължително включва отделен отчет за използването на сумите, удържани за социални, културни и образователни услуги. Отчетът съдържа информацията съгласно раздел III от приложение № 2.
(4) Счетоводната информация, която се съдържа в годишния отчетен доклад, подлежи на независим финансов одит от страна на един или повече регистрирани одитори. Докладът на одиторите трябва да бъде включен в цялост в годишния отчетен доклад. Счетоводна информация е информацията от годишния финансов отчет по раздел I, т. 1 от приложение № 2, както и финансовата информация по раздел I, т. 7 и 8 и раздел II от същото приложение.

Глава единадесета "и".
МНОГОТЕРИТОРИАЛНО РАЗРЕШАВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО В ИНТЕРНЕТ НА МУЗИКАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)


Общи положения

Чл. 94ф. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Многотериториално разрешаване на използването в интернет на музикални произведения от страна на носителите на авторски права чрез организации за колективно управление на права, регистрирани в Република България, се осъществява по реда на тази глава.
(2) Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение разрешаването на използване в интернет на литературни произведения, свързани с музика, както и по отношение на музикални произведения, включени във филм или в друго аудио-визуално произведение.
(3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на разрешения за използването в интернет на музикални произведения под формата на партитури.

Правоспособност

Чл. 94ф.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Многотериториално разрешаване на използването по интернет на музикални произведения се извършва само от организация за колективно управление на права, която може да обработва данни по електронен път по ефикасен и прозрачен начин и която разполага с достатъчно информация, за да може да идентифицира репертоара и да проследява използването му, да издава фактури на ползвателите, да събира приходите от управлението на правата и да разпределя сумите, дължими на носителите на права.
(2) Организацията за колективно управление на права трябва да може да:
1. установява точно, изцяло или частично, музикалните произведения, които е упълномощена да представлява;
2. установява точно, изцяло или частично, по отношение на всяка релевантна територия правата и техните носители за всяко музикално произведение или част от него, които е упълномощена да представлява;
3. използва уникални кодове за идентифициране на носителите на права и музикалните произведения, като държи сметка, ако е възможно, за стандартите и практиките, прилагани на международно ниво или на ниво Европейски съюз;
4. използва подходящи средства за установяване и отстраняване, бързо и ефективно, на несъответствия в данните, с които разполагат другите организации за колективно управление на права, които разрешават многотериториалното използване в интернет на музикални произведения.

Прозрачност на информацията за репертоара при разрешаване на многотериториално използване в интернет на музикални произведения

Чл. 94ф.SUP>2. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организация за колективно управление на права, която разрешава многотериториално използване в интернет на музикални произведения, изпраща на доставчиците на услуги в интернет, на носителите на права, които представлява, и на други организации за колективно управление на права актуална информация, позволяваща идентифицирането на музикалния репертоар, който представлява. Информацията се изпраща по електронен път след получаване на обосновано искане и включва:
1. музикалните произведения, които представлява;
2. правата, които представлява, изцяло или частично;
3. обхванатите територии.
(2) Организацията за колективно управление на права може да вземе подходящи мерки за защита на целостта и точността на данните, които предоставя по реда на ал. 1, както и за контрола върху тяхното повторно използване или за защита на информацията, която може да има търговско значение.

Точност в информацията за многотериториалния репертоар

Чл. 94х. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права, която разрешава многотериториално използване в интернет на музикални произведения, в разумен срок нанася необходимите корекции в данните или в наличната информация по чл. 94ф1, ал. 2 и чл. 94ф2, когато носителите на права, други организации за колективно управление на права и доставчици на услуги в интернет сметнат, въз основа на обосновано искане с доказателства, че данните или информацията по отношение на техни права върху музикални произведения за използване в интернет са неточни.
(2) Организацията за колективно управление на права предоставя на носителите на права, чиито музикални произведения са включени в нейния собствен репертоар, и на носителите на права, които са и поверили управлението на своите права върху музикални произведения за използване в интернет, възможност да и изпращат по електронен път информация за произведенията, правата върху тях и териториите, по отношение на които са и предоставили права за управление. Информацията се предоставя в съответствие със стандартите и практиките, прилагани при обмяна на данни на международно ниво или на ниво Европейски съюз.
(3) Когато организация за колективно управление на права упълномощи друга организация да разрешава многотериториално използване в интернет на музикални произведения в съответствие с чл. 94ц и 94ц1, упълномощената организация прилага разпоредбата на ал. 2 по отношение на носителите на права, чиито музикални произведения са включени в репертоара на упълномощаващата организация, освен ако между двете организации е уговорено друго.

Размяна на отчети и фактури

Чл. 94х.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организация за колективно управление на права, която е разрешила многотериториално използване в интернет на музикални произведения, наблюдава използването им от доставчиците на услуги.
(2) Организацията за колективно управление на права предоставя на доставчиците на услуги в интернет възможност да отчитат по електронен път действителното използване на отстъпените им права, а доставчиците са длъжни да отчитат точно действителното използване на произведенията. Организацията предлага използването поне на една методика за отчитане, която да е съобразена с международните стандарти или практики, използвани при обмяна на такива данни по електронен път. Когато организацията допуска отчитане чрез използване на отраслов стандарт за електронен обмен на данни, тя може да откаже да приеме отчет от доставчик, който не отговаря на стандарта.
(3) Организация за колективно управление на права издава фактури на доставчиците на услуги в интернет по електронен път, като предлага прилагането на поне един формат, който да е съобразен с международните стандарти или практики. Фактурата трябва да позволява идентифицирането на произведенията и отстъпените за тях права на основата на данните по чл. 94ф1, ал. 2, както и на действителното им използване, ако това е възможно, на основата на информацията, подадена от доставчика на услуги, и използвания формат. Доставчикът не може да откаже приемането на фактурата заради нейния формат, при условие че организацията за колективно управление на права е използвала стандарт на фактуриране, възприет в практиката.
(4) Организацията за колективно управление на права издава фактура на доставчика точно и в разумен срок, след като получи отчета за действителното използване на отстъпеното право върху съответното музикално произведение, освен когато това е невъзможно поради причини, дължащи се на доставчика.
(5) Организацията за колективно управление на права прилага подходящи процедури, даващи възможност на доставчиците да оспорят точността на фактурата, включително когато получават фактури от една или повече организации за същите права върху едно и също произведение.

Разплащане с носителите на права

Чл. 94х.SUP>2. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организация за колективно управление на права, която разрешава многотериториално използване в интернет на музикални произведения, разпределя получените за това възнаграждения на носителите на права точно и в разумен срок, след като получи информация за използването на произведенията, освен когато това е невъзможно по причини, дължащи се на доставчика на услугата.
(2) Организацията за колективно управ-ление на права предоставя на носителите на права заедно с всяко плащане по ал. 1 най-малко следната информация:
1. период, през който е осъществено използването, за което се дължат възнаграждения, и териториите, където това използване е осъществено;
2. събраните суми, направените удръжки и разпределените суми за всеки използван вид право върху всяко музикално произведение, за което носителите на права са упълномощили организацията да ги представлява изцяло или частично;
3. събраните суми, направените удръжки за управлението на правата и разпределените суми по отношение на всеки доставчик на услуги.
(3) Когато организация за колективно управление на права упълномощи друга организация за колективно управление на права да разрешава многотериториално използване в интернет на музикални произведения по реда на чл. 94ц и 94ц1, упълномощената организация разпределя точно и в разумен срок сумите по ал. 1 и изпраща информацията по ал. 2 на упълномощаващата организация, която е отговорна за последващото разпределение на тези суми и предоставянето на информация на носителите на права, освен ако между двете организации е уговорено друго.

Споразумения между организации за колективно управление на права

Чл. 94ц. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Споразумението за представителство между организации за колективно управление на права, с което една организация упълномощава друга организация да разрешава многотериториално използване в интернет на музикални произведения от своя репертоар, може да бъде само на неизключителна основа. Упълномощената организация управлява получените права, без да допуска дискриминация.
(2) Упълномощаващата организация за колективно управление на права информира своите членове за условията на споразумението по ал. 1, включително за срока на действието му и за разходите по услугите, оказвани от упълномощената организация.
(3) Упълномощената организация за колективно управление на права информира упълномощаващата организация за условията, при които дава разрешение за използване в интернет на репертоара на упълномощаващата организация, включително за видовете права и произведения, размера на възнаграждението, срока на разрешението, сроковете за плащане и обхванатите територии.

Задължение да се представлява друга организация за колективно управление на права

Чл. 94ц.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) В случай че организация за колективно управление на права, която не разрешава или не предлага предоставянето на разрешение за многотериториално използване в интернет на музикални произведения, включени в нейния собствен репертоар, отправи предложение към друга организация за колективно управление на права за сключване на споразумение за представителство по отношение на този репертоар, организацията, към която е отправено предложението, е длъжна да го приеме, ако вече предоставя или предлага предоставяне на разрешение за същата категория права за многотериториално използване в интернет на музикални произведения от репертоара на една или повече други организации за колективно управление на права.
(2) Организацията, която е получила предложение по ал. 1, отговаря на предложението писмено и незабавно.
(3) Упълномощената организация управлява репертоара на упълномощаващата при същите условия, при които управлява собствения си репертоар.
(4) Упълномощената организация включва репертоара на упълномощаващата организация във всички предложения за предоставяне на разрешения, които отправя до доставчиците на услуги в интернет.
(5) Упълномощената организация не може да прави удръжки за собствената си издръжка, по-големи от обичайните за изпълнение на упълномощаването.
(6) Упълномощаващата организация предоставя на упълномощената организация цялата информация за собствения си музикален репертоар, която би била необходима за многотериториалното разрешаване на използването в интернет на музикални произведения. В случай че тази информация се окаже недостатъчна или във форма, която не би позволила на упълномощената организация да действа в съответствие с изискванията на тази глава, тя ще може да извърши необходимото, за да удовлетвори тези изисквания с цената на разумно оправдани разходи или да изключи от обхвата на действие на споразумението тези произведения, за които информацията е недостатъчна или не може да бъде използвана.

Изключение за радио- и телевизионните организации

Чл. 94ч. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Тази глава не се прилага за организациите за колективно управление на права, когато те предоставят разрешение за многотериториално използване в интернет на музикални произведения на радио- или телевизионни организации, чиито програми се използват в интернет едновременно или след първоначалното им излъчване, включително в материали като предварителни прегледи и самопромоционални съобщения, които са спомагателни към началните радио- или телевизионни програми.

Глава единадесета "к".
РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)


Подаване на жалби и сигнали

Чл. 94ч.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права осигурява на своите членове и на другите организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, прилагането на процедури за подаване на жалби и сигнали, както и за разрешаване на спорове, свързани с упълномощаването за колективно управление на права, оттеглянето или прекратяването му, условията за членство, събирането на възнагражденията, дължими на носителите на права, удръжките от тях и разпределението им.
(2) Организацията за колективно управление на права отговаря писмено на всяка жалба по ал. 1 в едномесечен срок от получаването и. Отговорът може да се предостави и по електронен път. Отказът да се уважи жалбата се мотивира.

Медиация

Чл. 94ч.SUP>2. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Чрез медиация може да се решават спорове по глава единадесета "и", свързани с организация за колективно управление на права, установена на територията на Република България, която разрешава или предлага за разрешаване многотериториално използване в интернет на музикални произведения по прилагането на:
1. членове 94о1, 94ф2, 94х и 94х1 с действителен или потенциален доставчик на услуги;
2. членове 94ф2 - 94ц1 с един или повече носители на права;
3. членове 94ф2 - 94ц1 с друга организация за колективно управление на права.
(2) Чрез медиация може да се решават и други спорове за прилагането на закона, извън тези по ал. 1, между организации за колективно управление на права и:
1. нейни членове;
2. носители на права;
3. представителни организации на ползватели;
4. ползватели.

Процедура по медиация

Чл. 94ш. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Медиатор по чл. 94ч2 може да бъде само лице, което отговаря на условията по Закона за медиацията, вписано е в единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието, притежава специални знания в областта на авторското право и сродните му права и е вписано в специалния списък на медиаторите към министъра на културата, съгласуван с регистрираните организации по чл. 94б и представителните организации на ползвателите.
(2) Процедурата по медиация се провежда по реда на Закона за медиацията.
(3) При спор между организация за колективно управление на права и ползвател или представителна организация на позватели започването на процедура по медиация не отменя задължението на ползвателя да заплати възнаграждение за отстъпените права за съответния начин на използване съгласно последното договорено възнаграждение или ако няма такова - съгласно тарифата на организацията.

Разрешаване на спорове

Чл. 94ш.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Подаването на жалба по чл. 94ч1 или започването на процедура по медиация по чл. 94ч2 или процедура по чл. 94р не е пречка всяка от страните да отнесе спора до съда или да подаде искане пред Комисията за защита на конкуренцията.

Глава единадесета "л".
КОНТРОЛ ВЪРХУ КОЛЕКТИВНОТО УПРАВ-ЛЕНИЕ НА ПРАВА (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)


Контрол

Чл. 94ш.SUP>2. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър упражнява предварителен, текущ и последващ контрол върху законосъобразността на начина, по който се извършва колективното управление на права.
(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез проверки по реда на чл. 94щ.

Действия за осъществяване на контрола

Чл. 94щ. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър може да изиска от организация за колективно управление на права или независимо дружество за колективно управление на права информация, свързана с дейността по колективното управление на права, както и необходимите документи във връзка с осъществяването на контрола. Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър определя срок за предоставяне на информацията.
(2) Когато са налице данни за нарушение на този дял от организация за колективно управление на права или независимо дружество за колективно управление на права, министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър възлага извършването на проверка.
(3) Проверката по ал. 2 се извършва от длъжностни лица, определени от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.
(4) Длъжностните лица по ал. 3 имат право да изискват:
1. в определени от тях срокове справки, заверени копия от документи и друга информация, включително на електронен носител;
2. необходимите данни, сведения, обяснения и друга информация, свързана с дейността по колективното управление на права.
(5) Длъжностните лица по ал. 3 са длъжни да:
1. отразяват точно фактите при извършената проверка;
2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваната проверка;
3. не разгласяват данни от проверката;
4. обработват личните данни при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.
(6) Управителните органи на проверяваната организация или дружество са длъжни да оказват съдействие на длъжностните лица по ал. 3 при осъществяване на проверката, да предоставят исканите документи и доказателства и да осигурят подходящи помещения и технически средства за извършване на проверката, включително ползване на телекомуникационни средства. Управителните органи не може да се позовават на търговска или друга защитена от закон тайна при извършване на проверката. Когато предоставят информация на длъжностните лица, управителните органи посочват материалите, за които смятат, че съдържат търговска или друга защитена от закон тайна и трябва да се разглеждат от проверяващите като поверителни. В този случай материалите се предоставят, като данните, които се смятат за поверителни, се заличават.
(7) Проектът на доклад от проверката се връчва на организацията за колективно управление на права или на независимото дружество за колективно управление на права. Организацията или дружеството може да подаде писмено становище и допълнителни доказателства по доклада в 14-дневен срок от връчването му.
(8) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър въз основа на проекта на доклад, становищата и допълнителните доказателства по ал. 7 одобрява окончателен доклад. Окончателният доклад се изпраща на организацията за колективно управление на права или на независимото дружество за колективно управление на права и се публикува на интернет страницата на Министерството на културата.
(9) При установяване на нарушение на този дял от организация за колективно управление на права или независимо дружество за колективно управление на права министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър издава задължително предписание и определя подходящ срок за изпълнението му. Предписанието се връчва на лицето и се публикува на интернет страницата на Министерството на културата в тридневен срок от издаването му.
(10) Задължителното предписание по ал. 9 може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Обмен на информация

Чл. 94щ.SUP>1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Министерството на културата отговаря в разумен срок на всяко мотивирано искане, получено от съответния орган на друга държава - членка на Европейския съюз, определен да упражнява контрол върху дейността по колективно управление на права, за дейността на регистрираните организации за колективно управление на права.
(2) Когато Министерството на културата смята, че организация за колективно управление на права, установена в друга държава - членка на Европейския съюз, но действаща на територията на Република България, не изпълнява разпоредбите на националното си законодателство относно колективното управление на права, министерството може да изпрати необходимата информация на компетентния орган на тази държава, придружена, ако е необходимо, с искане към този орган да предприеме съответни мерки в рамките на неговите правомощия.

Дял трети.
ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И НА СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Глава дванадесета.
ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА


Иск за обезщетение

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 94 - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.
(2) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
(3) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.
(4) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.


Особени случаи на иск за обезщетение

Чл. 95а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 94а - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4, или
2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.
(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.


Други искове

Чл. 95б. (Предишен чл. 95 - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 95 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава единадесета "а" се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред:
1. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) установяване факта на нарушението;
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 1 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;
3. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 или базите данни по глава единадесета "а", както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
4. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;
5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) да му бъдат предадени вещите по т. 3;
6. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Изземване по смисъла на ал. 1, т. 3 и 4 може да се иска както по отношение на предмети, намиращи се на определено място, така и по отношение на предмети, намиращи се в търговската мрежа като цяло.


Особени ищци

Чл. 95в. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 95а - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Право на иск по чл. 95, 95а и 95б освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и организациите за колективно управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Организациите по ал. 1, т. 1, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не следва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство на техни членове. В тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага.


Носене на отговорност

Чл. 95г. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 95б - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.


Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства

Чл. 95д. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 95в - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да представи тези доказателства.
(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.
(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.
(4) Представянето на доказателство за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.
(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект.


Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение

Чл. 95е. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 95г - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.
(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:
1. държи стоки - предмет на нарушение, или
2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице по т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.
(3) Информацията по ал. 2 може да включва:
1. имената и адресите на продуцентите, производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;
2. информация за продуцираните, произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и средствата, получени за въпросните стоки или услуги.
(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението и може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.
(5) Разпоредбите на ал. 1 - 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.


Подсъдност на споровете

Чл. 96. Споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища.


Обезпечителни или привременни мерки (Загл. доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)

Чл. 96а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) При нарушение на авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната или привременната мярка за това, да допусне и някои от следните мерки:
1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение, обект по чл. 72 или база данни по глава единадесета "а";
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) изземване на екземплярите от произведението, от обектите по чл. 72 или от базата данни по глава единадесета "а", за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите, както и други доказателства от значение за доказване на нарушението;
3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;
4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните или привременните мерки стават по реда на чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Обезпечителната или привременната мярка забрана за извършване на дейността се налага със съобщаването и от съда.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Обезпечителните или привременните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане обезпечението на ответника в тридневен срок от постъпването на молбата на ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната или привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта и. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Ищецът или негов представител имат право да присъстват и съдействат при налагането на обезпечителните или привременните мерки.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.)
(7) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Ако се установи, че наложена обезпечителна или привременна мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да и заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Обезпечителна или привременна мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
(9) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Носителят на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, е длъжен да не разгласява информация, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.

Глава дванадесета "а".
МЕРКИ НА ГРАНИЦАТА (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2000 Г., В СИЛА ОТ 05.05.2000 Г.)


Основания и приложно поле

Чл. 96б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Носителят на авторско, сродно на него право или право по чл. 93в, както и лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право. За покриване на разходите по задържането се дължи такса, чийто размер се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Когато молителят е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.
(3) Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение временния внос и износ.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Не се задържат стоки с нетърговски характер, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ.


Процедура по задържането

Чл. 96в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Задържането се осъществява въз основа на писмена молба от лице по чл. 96б, ал. 1, придружена от доказателства относно правата на молителя и основанието да се смята, че те са нарушени.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 96б, ал. 1, митническите органи задържат стоките.
(3) Митническите органи уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат право да огледат задържаните стоки и да получат информация за тях.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ако в срок 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 3 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки при условие, че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още десет работни дни.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Компетентните органи, пред които е започната законната процедура по ал. 4, решават по жалба на заинтересуваната страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.
(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато искането за задържане не е било последвано от процедура по ал. 4 или се е оказало неоснователно, засегнатата страна има право на обезщетение.


Действия по инициатива на митническите органи

Чл. 96г. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно от този закон право.
(2) В тези случаи митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 96б, ал. 1, изпращача и получателя на стоките и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от носителя на авторски или сродни на него права всякаква информация за извършване на експертиза.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Ако в срок 10 работни дни от задържането на стоките не последва процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ.
(5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.


Допълнителна регламентация

Чл. 96д. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) По прилагането на тази глава Министерският съвет издава наредба.

Глава дванадесета "б".
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ (НОВА - ДВ, БР. 25 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 25.03.2011 Г.)


Принудителни административни мерки

Чл. 96е. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения по този закон, както и за предотвратяване или отстраняване на вредни последици от тях министърът на културата или определен от него заместник-министър има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. да разпореди писмено на нарушителя предприемането на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок;
3. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
4. да разпореди прекратяване на всяко нарушение на този закон и ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване на нарушението обществено достояние.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър. В заповедта се определят видът на принудителната административна мярка, както и подходящ срок, в който да се представят доказателства за нейното изпълнение.
(3) Заповедта по ал. 2 се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез общинската администрация по постоянния адрес на лицето, а за едноличните търговци и юридическите лица - по седалище и адрес на управление, съгласно съдебната, съответно търговската регистрация.
(4) Заповедта, с която е приложена принудителна административна мярка, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава тринадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


Наказания

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1998 г.) Който в нарушение разпоредбите на този закон:
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвежда или разпространява видеоносители с възпроизведени на тях филми или други аудио-визуални произведения, изпълнения, записи на филми или други аудио-визуални произведения;
2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвежда или разпространява звуконосители с възпроизведени на тях произведения, изпълнения или звукозаписи;
3. организира, независимо по какъв начин, публично прожектиране на филми и други аудио-визуални произведения;
4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) предоставя звукозаписни или видеозаписни услуги на други лица с цел изготвяне на единични копия от произведения или други обекти, защитени от този закон;
4а. (нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) организира публично изпълнение на произведения на живо;
5. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) използва чрез публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми;
5а. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) организира публично представяне на произведение;
6. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения или радио- или телевизионни програми;
7. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) издава, възпроизвежда или разпространява издадени произведения;
8. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) притежава компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това е незаконно;
9. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвежда, съхранява в паметта на компютър, разпространява или използва по друг начин компютърни програми;
10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) възпроизвежда или разпространява произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти, фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
11. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) използва неправомерно произведение по чл. 3, ал. 1, т. 6 и 8;
12. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) запаметява под цифрова форма в електронен носител филми или други аудио-визуални произведения, музикални произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения;
13. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлага по безжичен път или по кабел достъп на неограничен брой лица до произведението, обекта по чл. 72 или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
14. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)
15. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 13, изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)
16. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 14 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)
(изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Предметът на нарушението, независимо чия собственост е, може да се отнеме в полза на държавата. Отнетите вещи се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 в едногодишен срок от налагане на предишното наказание глобата или имуществената санкция е от три хиляди до тридесет хиляди лева и предметът на нарушението, независимо чия собственост е се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.
(3) При системни нарушения мястото, в което те се извършват, като магазин, студио, заведение, киносалон, театър, седалище на търговец и други подобни, се запечатва за срок от три до шест месеца.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) На организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права, което упражнява дейност в нарушение на чл. 94р1, ал. 1 или 2, се налага имуществена санкция в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лв.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) На лице, което произвежда, разпространява, рекламира или внася, както и притежава с търговска цел декодиращо средство, което може да осигури достъп до кодиран сигнал на лица, извън определената от излъчващата организация аудитория, се налагат санкциите по ал. 1 или 2.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., идм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) На лице, което умишлено премахне, повреди, унищожи или разстрои или по друг начин заобиколи, без да има право на това, технически средства за защита, които използват носителите на права, закриляни от този закон като знае или има основания да предполага, че тези средства имат именно такова предназначение, се налагат санкциите по ал. 1 или 2.
(7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Санкциите по ал. 1 или ал. 2 се налагат и на лице, което произвежда, внася, разпространява, продава, дава под наем, предлага за продажба, рекламира с цел продажба или отдаване под наем или притежава с търговска цел устройства, изделия или съставни части, или предоставя услуги, които:
1. се предлагат или рекламират като средства за заобикаляне на технически средства за защита, или
2. имат само ограничено търговско предназначение, или приложение, различни от това да заобикалят технически средства за защита, или
3. са основно предназначени, произведени, пригодени или използвани да направят възможно или да улеснят заобикалянето на технически средства за защита.
(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Санкциите по ал. 1 или 2 се налагат и на лице, което, без да има право на това и като знае или има основание да предполага, че това действие ще причини, позволи, улесни или укрие нарушение на закриляно от този закон право:
1. премахне или измени представена в електронна форма информация за режима на правата върху обект на авторско или сродно на него право;
2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) разпространява, включително и като внася с цел разпространение, публично изпълнява, излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел обект на авторско или сродно на него право, както и предлага достъп на неограничен брой лица до такъв обект по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, знаейки, че представена в електронна форма информация за режима на правата върху този обект е била премахната или изменена без право на това.
(9) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Информация за режима на правата по смисъла на ал. 8 е информацията, позволяваща да се идентифицират обектът на авторско или сродно на него право, носителят на такова право, както и информация за условията за използване на такъв обект, а също и всякакъв номер или код, водещ до такава информация, при условие че който и да е от тези елементи на информацията фигурира върху екземплярите от обекта или се показва при неговото разгласяване.
(10) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не представи в определения срок доказателства за изпълнението на приложена принудителна административна мярка по чл. 96е.
(11) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което възпрепятства изпълнението на обезпечителна или привременна мярка по чл. 96а.
(12) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не изпълнява свое задължение по чл. 20а, ал. 6, чл. 26, чл. 58, ал. 6, чл. 95д, ал. 3 или по чл. 96а, ал. 9.
(13) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което наруши забрана по чл. 93в.
(14) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) На организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права, което не изпълни задължително предписание по чл. 94щ, ал. 9, се налага имуществена санкция в размер от пет хиляди до двадесет и пет хиляди лв. При повторно и всяко следващо нарушение в едногодишен срок от налагане на предишното наказание имуществената санкция по изречение първо се налага в двоен размер.
(15) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) На лице, което упражнява дейност по колективно управление на права без регистрация или чиято регистрация е заличена, се налага глоба или имуществена санкция от две хиляди до двадесет хиляди лв.
(16) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) На лице, което не изпълни задължение по чл. 94щ, ал. 6 или чл. 98б, се налага глоба или имуществена санкция от петстотин до пет хиляди лв.

Установяване на нарушенията и правомощия на длъжностните лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Нарушенията по чл. 97 се установяват с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени със заповед на министъра, отговарящ за културата, след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) Длъжностните лица по ал. 1 имат право да:
1. изискват достъп до подлежащите на контрол обекти и да извършват проверки;
2. изискват необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки;
3. предприемат мерки за обезпечаване на доказателства чрез изземване на трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с установяване на нарушението;
4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) дават задължителни разпореждания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;
5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) дават заключения по възраженията във връзка с установените нарушения;
6. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) уведомяват съответния специализиран орган за контрол в случаите, когато смятат, че е налице нарушение на друг нормативен акт.
(3) Длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да:
1. отразяват точно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;
2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваните проверки;
3. не разгласяват данни от проверките;
4. използват информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.


Протокол за изземване

Чл. 98а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с нарушението, се изземват от длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 с протокол.
(2) В протокола по ал. 1 се посочват: датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; лицата, които са участвали; констатираните факти и обстоятелства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива; събраните доказателства - брой, вид на носителите, както и други данни.
(3) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от проверяваното лице и поне от един свидетел.
(4) В случаите, когато проверяваното лице откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва поне от още един свидетел.