НАРЕДБА № 5 ОТ 11 МАЙ 1999 Г. ЗА РЕДА, НАЧИНА И ПЕРИОДИЧНОСТТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА РИСКА
Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на
здравеопазването
Обн. ДВ. бр.47 от 21 Май 1999г., доп. ДВ. бр.100 от 24 Ноември 2020г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 2. (1) Наредбата се прилага във всички предприятия, места и дейности, обхванати от разпоредбите на
чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
(2) Лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други, оценяват риска по тази наредба.
Чл. 3. Оценяването на риска обхваща:
1. работните процеси;
2. работното оборудване;
3. помещенията;
4. работните места;
5. организацията на труда;
6. използването на суровини и материали;
7. други странични фактори, които могат да породят риск.
Чл. 5. (1) На основата на оценката на риска работодателят:
1. планира и прилага подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато това не е възможно, осигурява защита на работниците и служителите и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до мястото, където има риск;
2. степенува по приоритети мерките за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска, като отчита установения риск, причините за възникване на опасностите, алтернативните решения, вкл. новостите по съответните проблеми, осъществимостта на решенията и възможността за инвестиции;
3. осъществява контрол за изпълнението и ефикасността на предприетите мерки.
(2) Работодателят внася за обсъждане в комитетите и групите по условия на труд въпросите, свързани с оценяването на риска, предложените и предприетите мерки и резултатите от тях.
Глава втора.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА РИСКА
Чл. 7. Работодателят утвърждава и изпълнява програма за оценяването на риска, която включва:
1. организацията и координацията на дейностите по оценяването на риска;
2. подходите и методите за извършване на оценката на риска, включително осигуряването на достоверност на резултатите и разработването при необходимост на подходящи за предприятието методи;
3. оценителите на риска;
4. необходимите ресурси за оценяване на риска;
5. начините за осигуряване на информация, обучение и консултации на оценителите;
6. етапите, последователността и сроковете за оценяване на риска;
7. начина за допитване и консултации с работниците и служителите, работещи на или свързани с конкретното оценявано място.
Чл. 8. Оценителите на риска трябва да могат:
1. да прилагат
процедурата за оценяване на риска, като на оценяваните работни места и дейности:
а) да анализират риска за здравето и безопасността при работа;
б) да оценяват риска и да определят приоритетите;
в) да оценяват наличните мерки за защита;
г) да предлагат достъпни мерки за предотвратяване или намаляване на риска, да обосновават/представят техните предимства и оценяват тяхната ефикасност;
2. да определят случаите, в които е необходима компетентна помощ, и да се обръщат за такава помощ към подходящи специалисти;
3. когато е необходима количествена оценка на риска, да осигуряват прилагането на подходящи техники и методи;
4. да работят в екип.
Чл. 9. Оценителите на риска трябва да притежават знания и информация относно:
1. опасности и рискове, чиито източници, съществуване, прояви и начини за предотвратяване, намаляване и ограничаване са известни;
2. материалите, работното оборудване и технологиите, използвани при работа;
3. работните процеси, организацията на работа и взаимодействието на работещите с използваните материали и оборудване;
4. вида, вероятността, честотата и продължителността на излагане на опасности;
5. нормативната уредба за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
6. това, което се приема като добра практика за областите, в които няма специфични нормативни разпоредби.
Чл. 10. (1) Източници на информация за оценяване на риска са:
1. нормативните разпоредби;
2. българските и европейските стандарти, стандарти на ISO и IEC;
3. анализи на производствени процеси и професионални дейности по отношение здравето и безопасността при работа;
4. становища и оплаквания от работниците и служителите и/или техни представители и резултати от анкети с тях;
5. данни, предоставяни от производители и доставчици на суровини, материали и оборудване;
6. данни от проведени наблюдения и измервания на факторите на работната среда и на специфични показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;
7. данни за злополуки и за общата и професионална заболяемост на работниците и служителите;
8. данни за аварии;
9. данни от медицински наблюдения и изследвания;
10. ръководства и други материали за съответната дейност;
11. периодични издания и база данни относно здраве и безопасност при работа;
12. информация, предоставяна от национални служби и институции, компетентни в областта на здравето и безопасността при работа;
13. научна и техническа литература;
14. всякаква друга информация, полезна за оценяване на риска.
(2) Необходимите за оценяването на риска измервания се извършват от звена на работодателя и/или от юридически и физически лица, упълномощени по съответния ред. Измерват се:
1. специфичните показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;
2. стойностите на елементите за микроклимата, токсичните вещества и праха във въздуха, шума, вибрациите, осветлението и лъченията;
3. физическото натоварване на работниците и служителите.
Чл. 11. (1) Оценката на риска се преразглежда, когато:
1. настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска - въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;
2. след настъпили промени в нормативната уредба;
3. оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;
4. има условия оценката да бъде подобрена;
5. прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни;
6. резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.
(2) Преразглеждане на оценката се извършва:
1. по преценка на работодателя;
2. по предписание на контролните органи;
3. (нова - ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 24.11.2020 г.) при извънредна епидемична обстановка.
(3) Периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.
Глава трета.
ПРОЦЕДУРА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА РИСКА
Чл. 14. Оценяването на риска включва следните етапи:
1. класификация на трудовите дейности;
2. идентифициране на опасностите при различните трудови дейности;
3. определяне на работниците и служителите, изложени на опасности;
4. определяне елементите на риска;
5. оценка на риска;
6. документиране.
Чл. 15. Класификацията на трудовите дейности включва:
1. изготвяне на списък на трудовите дейности на оценяваните обекти;
2. групирането им по рационален за оценяването на риска начин;
3. събиране на необходимата информация за тях - характерни опасности, нормативни разпоредби, мерки за защита и всякаква друга информация, необходима за оценяване на риска.
Чл. 16. (1) Идентифицирането на опасностите включва:
1. установяване на:
а) наличие на опасности и сравнителен анализ на опасностите по приоритети;
б) възможни пътища и начини за въздействие на опасностите;
в) обекти, които могат да бъдат увредени - хора, имущество, работна или околна среда;
2. систематично проучване на всички аспекти на дейността:
а) анализиране на всички дейности, които се извършват на оценявания обект;
б) отчитане на необичайни операции по време на работа;
в) отчитане на непланирани, но предвидими събития;
г) отчитане възможността за възникване на промишлени аварии;
д) анализ на разпоредбите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на приложените предпазни мерки;
3. определяне на тези аспекти на дейността, които могат да причинят вреди;
4. отчитане не само на опасностите, но и на начина на взаимодействие на работниците и служителите с опасностите и как това изменя риска.
(2) Идентифицираните опасности се категоризират по групи в зависимост от вида и естеството им.
Чл. 17. При определянето на изложени на опасности работници и служители се отчитат:
1. работниците и служителите, чиято дейност е пряко свързана с опасността;
2. работниците и служителите, чиято дейност не е свързана с опасността, но могат да бъдат изложени на нейното въздействие;
3. външните лица, които могат да бъдат изложени на въздействието на опасността;
4. работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила, включително работници и служители, ненавършили 18 г., бременни и кърмещи работнички и служителки и тези с ограничена трудоспособност.
Чл. 18. (1) За всяка идентифицирана опасност се определят елементите на риска, които тя създава, а именно:
1. тежестта на вредата;
2. вероятността за нанасяне на тази вреда.
(2) Тежестта на вредата се преценява съобразно:
1. вида на обектите, подлежащи на защита - хора, имущество, работна и околна среда;
2. тежестта на възможните наранявания или уврежданията на здравето - незначителни, сериозни, опасни, фатални;
3. обхвата на вредата.
(3) Вероятността за нанасяне на вреда се преценява по:
1. честотата, продължителността и спецификата на излагане;
2. вероятността от възникване на опасно събитие;
3. техническите възможности за избягване или ограничаване на вредата;
4. човешките възможности за избягване или ограничаване на вредата - квалификация, опит и практически знания и умения, осмисляне на рисковете, взаимодействие между хората, психологични, социални и ергономични аспекти и други аспекти, които могат да окажат въздействие върху риска;
5. стойността на показателите и факторите по чл. 10, ал. 2.
(4) Когато в нормативните актове има изчерпателни разпоредби за осигуряване на защита от ясни и лесно определими опасности, разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 могат да не се прилагат. Когато ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, трябва да се провери осигурена ли е защита съгласно разпоредбите на нормативните актове от идентифицираните опасности.
Чл. 19. (1) С оценката на риска се установява допустимостта на определения риск и необходимостта от прилагане на мерки за неговото предотвратяване или намаляване и ограничаване.
(2) Основни критерии за установяване допустимостта на риска са:
1. съответствието с разпоредбите на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
2. приложението на принципите за превантивна дейност, посочени в чл. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
3. отчитането на информацията от източниците на информация, посочени в чл. 10, които нямат силата на нормативен акт, но прилагането им осигурява:
а) защита в случаите, когато няма нормативни изисквания;
б) по-добра защита в случаите, когато има нормативни изисквания.
(3) Когато в резултат на оценката на риска се прилагат мерки за неговото предотвратяване или намаляване и ограничаване:
1. етапите, посочени в чл. 14, се повтарят;
2. проверява се могат ли да възникнат нови опасности вследствие прилагането на новите мерки;
3. нововъзникналите опасности се включват в списъка на идентифицираните опасности.
Чл. 20. (1) Оценяването на риска се документира по ред и начин, определен от работодателя.
(2) Документацията се съхранява от работодателя.
(3) Документацията по оценяване на риска трябва да удостоверява:
1. че е съставена програма за оценяване на риска;
2. начините, средствата, обхвата и степента на изпълнение на програмата;
3. идентифицираните опасности и рискове, включително специфични или необичайни рискове;
4. групите работници и служители, изложени на рискове;
5. оценката на елементите на риска;
6. взетите решения при оценяването на риска, вкл. информацията, на която те се основават;
7. използваните нормативна уредба и информация съгласно чл. 10;
8. използваните данни от наблюдения, изследвания и проучвания от специализирани лаборатории и звена;
9. препоръчаните мерки от оценителите;
10. приетите мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини на контрол на изпълнението на тези мерки;
11. условията за преразглеждане на оценката съгласно чл. 11.
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Вреда" е физическо нараняване и/или увреждане на здравето.
2. "Опасност" е възможен източник на вреда.
3. "Идентификация на опасност" е процесът на установяване съществуването на опасност и на определянето на нейните характеристики.
4. "Риск" е вероятността за настъпване на вреда при конкретни условия на излагане и тежестта на вредата.
5. "Елементи на риска" са тежестта на вредата и вероятността за възникване на тази вреда.
6. "Опасно събитие" е ситуация, в която човек е изложен на опасност, която довежда до вреда.
7. "Анализ на риска" е използване на разполагаема информация за идентифициране на опасни събития и за определяне елементите на риска.
8. "Оценка на риска" е процес на взимане на решение относно допустимостта на риска на база на анализа на риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане на фактори като технически достижения, околна среда, психологически, икономически и социални аспекти.
9. "Оценяване на риска" е процесът на анализ и оценка на риска.
10. "Оценител на риска" е лице, което оценява риска.
11. "Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 17 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 124 от 1997 г.).
§ 3. Контролът по изпълнението на наредбата се извършва от Главната инспекция по труда.
§ 4. Министърът на труда и социалната политика и министърът на
здравеопазването дават указания по прилагане на наредбата.
§ 5. Първоначална оценка на риска се извършва в срокове, съобразени с изпълнението на § 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 4 ОТ 2002 Г. ЗА ЗАЩИТА НА РАБОТЕЩИТЕ ОТ РИСКОВЕ, СВЪРЗАНИ С ЕКСПОЗИЦИЯ НА БИОЛОГИЧНИ АГЕНТИ ПРИ РАБОТА
(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 24.11.2020 Г.)
§ 13. Наредбата влиза в сила от 24 ноември 2020 г.
