ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА
В сила от 01.09.1999 г.
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.20 от 5 Март 1999г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2000г., изм. ДВ. бр.43 от 26 Април 2002г., изм. ДВ. бр.76 от 6 Август 2002г., доп. ДВ. бр.16 от 18 Февруари 2003г., доп. ДВ. бр.22 от 11 Март 2003г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.85 от 28 Септември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.61 от 28 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.64 от 8 Август 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.85 от 20 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.22 от 13 Март 2007г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.88 от 10 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.75 от 18 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.10 от 1 Февруари 2011г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.48 от 24 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.20 от 9 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.47 от 22 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.75 от 2 Октомври 2012г., доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 13 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.37 от 22 Май 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., доп. ДВ. бр.92 от 27 Ноември 2015г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., доп. ДВ. бр.86 от 1 Ноември 2016г., изм. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 20 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 31 Януари 2017г., изм. ДВ. бр.54 от 5 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 26 Септември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.2 от 3 Януари 2018г., доп. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г., доп. ДВ. бр.55 от 3 Юли 2018г., изм. ДВ. бр.59 от 17 Юли 2018г., доп. ДВ. бр.62 от 27 Юли 2018г., доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г., изм. ДВ. бр.13 от 12 Февруари 2019г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 30 Юли 2019г., доп. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.69 от 4 Август 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 11 Август 2020г., изм. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020г., доп. ДВ. бр.109 от 22 Декември 2020г., доп. ДВ. бр.18 от 2 Март 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 19 Март 2021г., изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 2021г., изм. ДВ. бр.80 от 24 Септември 2021г., изм. ДВ. бр.84 от 8 Октомври 2021г., изм. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2023г., изм. ДВ. бр.59 от 11 Юли 2023г., изм. ДВ. бр.65 от 28 Юли 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.66 от 1 Август 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 4 Август 2023г., изм. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., изм. ДВ. бр.102 от 8 Декември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 13 Февруари 2024г., изм. ДВ. бр.41 от 10 Май 2024г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове.
(2) Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и
околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Чл. 2. (1) Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.
(2) Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя е определено друго. Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.
Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да бъдат лесно разпознавани.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) Условията и редът за създаване на временна организация за безопасност на движението по пътищата се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи.
Глава втора.
ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА
Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
2. трябва да опазва
околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава.
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните имоти, като спазва действащите норми за шум и вредни емисии на отработени газове от моторното превозно средство, както и други норми и изисквания за опазване на
околната среда;
3. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
4. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство е забранено:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
2. да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.
Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
Чл. 7. (1) Когато има несъответствие между сигналите на регулировчика и светлинните сигнали или пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със сигналите на регулировчика.
(2) Когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните сигнали.
(3) Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци.
(4) Когато има несъответствие между пътен знак, поставен на преносима стойка върху платното за движение, и останалите пътни знаци, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътния знак, поставен на преносимата стойка.
(5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При
строителство и ремонт, когато има временна пътна маркировка, положена с цел организация на движението за определен период от време, участниците в движението трябва да се съобразяват с временната пътна маркировка.
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено движението на самобалансиращи се превозни средства, верижни машини и използването на гуми с шипове. Движение на пътни превозни средства с вериги за сняг е разрешено само когато пътните условия изискват това.
(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Редът и условията за движение на верижни машини и машини с гуми с шипове от въоръжените сили се определят с наредба на министъра на отбраната и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.
Раздел II.
Сигнали за регулиране на движението от упълномощените длъжностни лица. Пътни светофари. Пътни знаци. Пътна маркировка
Чл. 10. (1) Всяко лице, упълномощено да регулира движението по пътищата, наричано по нататък "регулировчик", носи задължителни отличителни знаци, по които участниците в движението лесно да го разпознават и добре да го виждат както през деня, така и през нощта. Той може да ползва регулировъчна палка и полицейска свирка, а когато регулира движението при
строително-ремонтни работи на пътя - червен флаг.
(2) Сигнали на регулировчика са следните положения на тялото и ръцете му:
1. дясна ръка, вдигната вертикално - означава "ВНИМАНИЕ, СПРИ!"; това не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до регулировчика, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението; при подаване на този сигнал на кръстовище участниците в движението, които са навлезли в кръстовището, трябва да го освободят;
2. ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани - след като е направил този жест, регулировчикът може да свали ръката или ръцете си. Сигналът означава:
а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите, които се намират срещу лявото или дясното рамо на регулировчика и ще преминат направо или ще завият надясно, както и за пешеходците, които искат да преминат пред гърдите или зад гърба на регулировчика;
б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в движението;
3. дясна ръка, протегната хоризонтално напред, означава:
а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите на пътни превозни средства, които се намират срещу лявото рамо на регулировчика, и за пешеходците, които искат да преминат зад гърба му;
б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в движението.
(3) Освен сигналите, посочени в ал. 2, регулировчикът може да използва и допълнителни разбираеми жестове за даване на други указания и разпореждания на участниците в движението.
Чл. 11. (1) На железопътен прелез движението на пътните превозни средства може да се регулира от железопътен служител, който подава следните сигнали за спиране на пътните превозни средства пред прелеза:
1. през деня - изпъната хоризонтално напред и напречно на оста на пътя дясна ръка с червен флаг;
2. през нощта - описваща полукръг червена светлина.
(2) Сигналите на железопътните служители са задължителни за водачите на пътни превозни средства, приближаващи прелеза и от двете му страни.
Чл. 12. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.
(2) За регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се използват поставени над лентата пътни светофари, които подават сигнали с немигащи светлини с червен и зелен цвят.
(3) За регулиране движението на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници се използват пътни светофари с четири светещи полета, които подават сигнали с немигащи светлини с лунно бял цвят на светлината. Значението на светлинните сигнали се определя съобразно разположението на светещите полета.
(4) За регулиране движението на пешеходците се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен и зелен цвят.
(5) За забраняване на пътните превозни средства да преминават през железопътен прелез се използва сигнал от мигаща червена светлина. Този сигнал може да се използва и пред подвижни мостове, на фериботи, пристанища и на места, където на пътя излизат моторни превозни средства със специален режим на движение.
(6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.08.2013 г.) На кръстовища с интензивно движение се поставят устройства за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал.
Чл. 13. (1) За предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране.
(2) За насочване движението на пътните превозни средства и на пешеходците по пътя, за отбелязване на определени площи от платното за движение, на обекти, намиращи се в опасна близост до платното за движение, и за даване на полезна информация на участниците в движението върху платното за движение и обектите, намиращи се в обхвата на пътя, се поставя съответната пътна маркировка.
Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14, изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредби условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) Условията и редът за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия се определят с наредбата по чл. 36б, ал. 9 от Закона за пътищата.
(3) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) За осигуряване на безопасността на участниците в движението се използват ограничителни системи за пътища при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в която се определят и изискванията към тях.
Раздел III.
Разположение на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя
Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на моторно превозно средство може да използва за движение най-удобната за него пътна лента в следните случаи:
1. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 km/h;
3. когато навлизането по пътната лента се разрешава от светлинен сигнал.
(3) Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях.
(4) Когато има път, платно за движение, пътна лента или алея, предназначени за движение на определени пътни превозни средства, водачите на тези превозни средства са длъжни да се движат по тях.
(5) Когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението.
(6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства, с изключение на пътните превозни средства, извършващи случаен или специализиран превоз на деца и/или ученици.
(7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2015 г.) Забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
Чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
2. когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне;
3. когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.
(2) На път с две или три самостоятелни платна за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза в крайното ляво платно.
Раздел IV.
Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Чл. 21. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
|
Пътно превозно средство от: |
Населено място |
Извън населено място |
Автомагистрала |
Скоростен път |
|
Категория А |
50 |
80 |
100 |
90 |
|
Категория В |
50 |
90 |
140 |
120 |
|
Категории С, D |
50 |
80 |
100 |
90 |
|
Категории В+Е, С+Е, D+Е |
50 |
70 |
100 |
90 |
|
Категории Т |
50 |
50 |
- |
- |
|
Категория М |
45 |
45 |
- |
- |
|
Самоходни машини |
40 |
40 |
- |
- |
(2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Чл. 22. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.
(2) Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска скорост и поради това причинява създаването на колона от пътни превозни средства, трябва да ги пропусне при първа възможност.
(3) На водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с ниска скорост без включени аварийни светлини.
Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) За ограничаване на скоростта на движение се използват изкуствени неравности или други средства, които се изграждат или монтират на платното за движение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи определят с наредба условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях.
(3) Не се допуска изграждане или монтиране на изкуствени неравности върху платното за движение по републиканските пътища извън населените места.
Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Чл. 27. При наличие на остров или препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна страна, освен в случаите, когато:
1. пътен знак указва страната, от която да се премине;
2. островът или препятствието са разположени в средата на пътното платно с двупосочно движение; в този случай водачът е длъжен да премине от неговата дясна страна.
Раздел VI.
Сигнали, подавани от участниците в движението
Чл. 28. (1) За предупреждаване на останалите участници в движението за намерението си да извърши маневра водачът на пътно превозно средство подава следните сигнали:
1. ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани - за завиване наляво или за отклонение наляво;
2. десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре - за завиване надясно или за отклонение надясно.
(2) Като допълнителен сигнал при маневра водачът може да използва превключването на светлините, а извън населените места - и звуков сигнал.
Раздел VII.
Завиване надясно или наляво
Чл. 35. (1) Завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване надясно.
(2) Когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.
(4) Завой надясно е позволен при червена светлина на светофара само при наличие на съответен пътен знак или светлинен сигнал, като водачът е длъжен да пропусне пешеходците, да не пречи на движението и да завие, когато се е уверил, че пътят е свободен за преминаване.
Чл. 37. (1) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.
(2) Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.
(3) Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
Раздел VIII.
Завиване в обратна посока. Движение назад
Чл. 38. (1) Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението.
(2) При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.
(3) При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.
(4) При завиване в обратна посока на кръстовище не се разрешава движение назад.
Чл. 42. (1) Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:
1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;
2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
(2) Водач, който изпреварва, е длъжен:
1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;
2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;
3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.
(3) Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.
Чл. 43. Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение;
2. на кръстовище на равнозначни пътища;
3. на железопътен прелез без бариери;
4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;
5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека;
6. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред и върху сигнализирана пешеходна пътека.
Чл. 45. (1) На планински пътища и на пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Това правило не се прилага в случаите, когато местата за разминаване са разположени така, че водачът на изкачващото се превозно средство би могъл да спре на намиращото се пред него място за разминаване, без да възниква необходимостта от движение назад.
(3) Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи:
1. водачът на единичното пътно превозно средство по отношение на съставите от превозни средства и на съчленените пътни превозни средства;
2. водачът на по-лекото пътно превозно средство по отношение на по-тежкото;
3. водачът на товарния автомобил по отношение на автобуса.
(4) Когато превозните средства са от една и съща категория, назад е длъжен да се придвижи водачът на спускащото се превозно средство, освен в случаите, когато е очевидно, че това е по-безопасно за изкачващото се превозно средство, както и когато последното е по-близо до специално устроеното място за разминаване.
Раздел XI.
Преминаване през кръстовище
Раздел XII.
Железопътен прелез
Чл. 51. (1) Всеки участник в движението трябва да проявява особено внимание при приближаване към железопътен прелез и преминаване през него.
(2) Водачът на пътно превозно средство, когато се приближава към железопътен прелез, трябва да се движи с такава скорост, която да му позволи при необходимост да спре пред прелеза.
(3) Спирането на пътните превозни средства е задължително пред железопътен прелез, който няма бариери.
(4) Ако няма други указания, дадени с пътни знаци или с пътна маркировка, пред железопътния прелез пътните превозни средства спират на разстояние не по-малко от 2 метра преди първата релса, а когато има бариери - на 1 метър от тях.
Чл. 52. На участниците в движението е забранено да преминават през железопътен прелез:
1. при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното за това устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза;
2. при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите.
Чл. 54. (1) В случай на принудително спиране на превозното средство върху релсите или на разстояние, по-малко от 2 метра преди първата или след последната релса, водачът е длъжен:
1. да изведе пътниците извън превозното средство на безопасно разстояние;
2. да вземе мерки за извеждането на превозното средство извън обсега на релсовия път, а ако това е невъзможно, да направи всичко необходимо за предупреждаване на водачите на релсовите превозни средства от двете посоки за създалата се опасност.
(2) Предупреждението за спиране на релсово превозно средство през деня се извършва с кръгово движение на ръката, в която се държи лесно забелязващ се предмет с ярък цвят, а през нощта - фенер или запалена факла.
Раздел XIII.
Автомагистрала и скоростен път. Автомобилен път (Загл. изм. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.)
Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) На път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) На автомагистрала или скоростен път е забранено движението на превозни средства с рекламна цел, провеждането на технически изпитания на автомобили и мотоциклети, организирането на демонстрации и движението на рекламни и други шествия.
Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Когато автомагистралата има три и повече пътни ленти за движение в една посока, на водачите на автомобили с допустима максимална маса над 3,5 тона, както и на водачите на състави от пътни превозни средства, чиято обща дължина, включително и товарът, е повече от 7 метра, е разрешено да се движат само в най-дясната и в съседната на нея пътна лента. Навлизането и движението по другите ленти е забранено, включително и при изпреварване.
Чл. 58. При движение по автомагистрала на водача е забранено:
1. да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места;
2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната;
3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;
4. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да се движи в платното за насрещно движение.
Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) При движение по скоростен път на водача е забранено:
1. да спира пътното превозно средство за престой извън специално обозначените за това места;
2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително на местата, където тя е прекъсната;
3. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да се движи в платното за насрещно движение.
Раздел XIV.
Особени правила за движение в жилищна зона
Чл. 62. В жилищната зона действат следните специални правила:
1. пешеходците могат да използват за движение, а децата за игра пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по-голяма от 20 km/h, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия за тяхното движение;
3. паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места;
4. при излизане от жилищна зона на друг път водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат участниците в движението, движещи се по него;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
Раздел XV.
Особени правила за движение в тунел
Чл. 63. При движение в тунел, началото на който е обозначено с пътен знак, водачът е длъжен:
1. (отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.)
2. да изключи двигателя при принудително спиране в тунела, ако това спиране не е кратковременно;
3. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да включи къси светлини.
Раздел XVI.
Спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници
Чл. 68. (1) Когато спирките са оформени със специално уширение на пътното платно, водачът на нерелсовото превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира в това уширение, а когато такова няма, да спира възможно най-близо до границата на платното за движение.
(2) Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците.
(3) Качването на пътници в превозното средство от редовните линии за обществен превоз на пътници и слизането от него е разрешено само на спирките, когато превозното средство е неподвижно.
Раздел XVII.
Използване на светлините
Чл. 70. (1) При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.
(2) Използването на дългите светлини е забранено:
1. при разминаване; в този случай превключването от дълги на къси светлини става, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 метра или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на светлините;
2. при движение по осветени участъци от пътя;
3. при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние, по-малко от 50 метра.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Раздел XVIII.
Особени правила за някои участници в движението
Чл. 79. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед и индивидуално електрическо превозно средство трябва да има изправни:
1. спирачки;
2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) механичен или електронен звънец и да няма друг звуков сигнал;
3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) за велосипеда - устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) за индивидуалното електрическо превозно средство - устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване на червена светлина отзад;
5. (предишна т. 4, доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на велосипедите.
Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Водачът на велосипед е длъжен:
1. да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост;
2. да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Водачът на индивидуално електрическо превозно средство при движение е длъжен:
1. да ползва в тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан;
2. да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава - възможно най-близо до дясната граница на платното за движение;
3. в тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост да управлява индивидуалното електрическо превозно средство с включени светлини;
4. да се движи с изправна спирачна система на управляваното индивидуално електрическо превозно средство;
5. да ползва каска, ако е на възраст до 18 години.
(2) На водача на индивидуалното електрическо превозно средство е забранено:
1. да се движи по пътища и улици, на които максимално разрешената скорост за движение е над 50 km/h; ограничението не се прилага за улици с изградена велосипедна инфраструктура;
2. да се движи в зони, обозначени с пътен знак В9 - "Забранено е влизането на велосипеди";
3. да се движи по улици, обозначени с пътен знак Г13 - "Пътна лента или платно за движение само на превозни средства от редовните линии";
4. да развива скорост, по-висока от 25 km/h;
5. да превозва други лица;
6. да се движи успоредно до друго индивидуално електрическо превозно средство или двуколесно пътно превозно средство;
7. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка;
8. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него;
9. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;
10. да управлява превозното средство по площите, предназначени само за пешеходци;
11. да използва мобилен телефон при управлението на индивидуално електрическо превозно средство.
(3) Минималната възраст на водача за управление на индивидуално електрическо превозно средство е:
1. шестнадесет години - по велосипедна инфраструктура и по пътища и улици с максимално разрешена скорост до 50 km/h;
2. четиринадесет години - само по велосипедни алеи.
(4) С наредба на общинския съвет се определят:
1. по-ниски максимално допустими скорости от определените в ал. 2, т. 4;
2. редът за определяне на задължителните зони за паркиране на индивидуални електрически превозни средства, включително и максимално допустимия брой, както и условията и реда за тяхното предоставяне и ползване.
Чл. 81. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) На водача на двуколесно пътно превозно средство, с изключение на индивидуално електрическо превозно средство е забранено:
1. да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно средство;
2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите, с които контролира превозното средство;
3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него;
4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;
5. да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.
Чл. 83. (1) Тегленето на повредено моторно превозно средство се извършва с гъвкава връзка, с твърда връзка или от автомобил със специално приспособление.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Тегленето на повредено моторно превозно средство с допустима максимална маса над 5 тона се извършва само с твърда връзка или от автомобил със специално предназначение за тази цел.
(3) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално - сигнала за спиране.
Чл. 87. Забранено е:
1. превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;
2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) тегленето на индивидуални електрически превозни средства, на двуколесни пътни превозни средства и на мотоциклети с кош и използването им за теглене;
3. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратното;
4. тегленето при намалена видимост под 50 метра;
5. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.
Чл. 91. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал.
(2) Специалният режим на движение се ползва само при необходимост.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Центрове за спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална сигурност", структури на Държавна агенция "Разузнаване", определени от председателя на агенцията, структури на Служба "Военно разузнаване", определени от директора на службата, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при министъра на правосъдието, служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, военнополицейските формирования от Българската армия, други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", определени от изпълнителния директор за осъществяване на контрол, Комисията за противодействие на корупцията при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност, Националното тол управление при Агенция "Пътна инфраструктура", определени от председателя на управителния съвет на агенцията, и структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, определени от председателя на комисията, звената за реакция при бедствия, аварии и аварийна помощ и превенция, определени от кметовете на съответната община, съгласувано с министъра на вътрешните работи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) Специален режим на движение може да ползват и предназначените за предоставяне на медицинска помощ при спешни състояния моторни превозни средства на лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на
здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по
чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на лечебните заведения за болнична помощ, които са получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на
чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения. Моторните превозни средства се обозначават с опознавателни знаци и постоянно монтирани устройства върху превозното средство или на специална стойка, излъчващи синя или червена проблясваща светлина, добре забележима от всички страни. Министърът на
здравеопазването със заповед определя моторните превозни средства със специален режим на движение, както и изискванията за тях.
(5) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда, при които се ползва специален режим на движение за моторните превозни средства.
Чл. 92. (1) Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може:
1. да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно;
2. да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество;
3. да не се съобразява с организацията на движението, когато това се отнася до посока на движение и завиване в определени направления;
4. да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този закон; през това време той може да подава само светлинни сигнали.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин.
Раздел XIX.
Престой. Паркиране. Пътно превозно средство, спряно поради повреда (Загл. доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
Чл. 94. (1) За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.
(2) За паркиране извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Паркирането на платното за движение е забранено.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.
Чл. 97. (1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него.
(2) На път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за движение.
(3) В случаите по ал. 1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.
(5) Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини.
(6) Правилата по ал. 4 и 5 се прилагат и за пътните превозни средства, които са спрели за оказване на помощ.
(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При извършване на пожарогасителни, аварийни и спасителни действия на пътното платно водачите на пътни превозни средства със специален режим на движение обозначават допълнително мястото със светлоотразителни конуси.
Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;
6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
(2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) на места, определени за хора с трайни увреждания;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 81 от 2016 г. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) на пътя - за регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е отнето или върнато в Министерството на вътрешните работи;
6. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.
Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) В населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието.
(2) Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането и от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Чл. 99а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2015 г.) Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Картата за паркиране по ал. 1 трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Картата за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улесненията при паркиране, издадено от друга държава - членка на Европейския съюз, е валидна на територията на Република България, ако е издадена в съответствие с изискванията на препоръката по ал. 2.
Раздел XX.
Задължения на водачите на пътни превозни средства
Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория;
2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;
3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;
4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) при напускане на територията на страната - валиден международен сертификат за "Гражданска отговорност" на автомобилистите за чужбина - "Зелена карта";
6. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното място, същият стикер на знака се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на моторно превозно средство, и при проверка се представя заедно с контролния талон.
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа:
1. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето върху тях на никакви предмети, материали и вещества;
2. устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти, видими, регулирани и в изправност;
3. стъклата и огледалата чисти.
Чл. 101. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка.
(2) Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности.
(4) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1.
Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., предишен текст на чл. 102 - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство:
1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.
2. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Чл. 104б. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) На водача на моторно превозно средство е забранено да:
1. организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;
2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.
(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Раздел XXI.
Правила за движение на пешеходците
Чл. 107. Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:
1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър;
2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) които бутат велосипед, мотопед, мотоциклет или индивидуално електрическо превозно средство;
3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) които са с трайни увреждания и които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.
Чл. 108. (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;
2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
Чл. 111. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Група пешеходци с водач, организирана група от военнослужещи, ученическа група и други подобни могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. В този случай те трябва да са обозначени от лявата страна, както следва:
1. през деня - отпред и отзад с червен флаг;
2. през нощта - отпред с бяла светлина, а отзад - с червена светлина; когато дължината на образуваната колона е над 20 метра, вървящите от лявата страна на всеки 10 метра носят допълнително светещо тяло, излъчващо бяла светлина.
(2) При намалена видимост или при интензивно движение движението на група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона един след друг.
Чл. 112. (1) (Предишен текст на чл. 112 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Организирана група деца на възраст до 10 години може да се движи само по тротоара или банкета, като първото и последното дете носят светлоотразителна жилетка, и задължително се води най-малко от две лица на възраст над 18 години. При пресичане на платното за движение водачът на групата е длъжен своевременно да подаде сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка, за да спре движението на пътните превозни средства.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) За осигуряване безопасното пресичане на платното за движение от деца всяко лице на възраст над 18 години може да подаде сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка.
Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Чл. 114. На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за движение;
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Раздел XXII.
Поведение на водачите към пешеходците
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
(2) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
(5) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.
Чл. 120. (1) Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;
2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;
3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.
(2) Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца.
Раздел XXIII.
Поведение при пътнотранспортно произшествие
Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;
в) (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
г) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;
д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;
е) (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.
Чл. 124. Водач на моторно превозно средство, който не е участник в пътнотранспортно произшествие, когато пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта е длъжен:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
2. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да уведоми за произшествието органите на Министерството на вътрешните работи или администрацията на общината, на чиято територия е станало произшествието, ако при произшествието има пострадали хора.
Чл. 125. Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;
7. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.
(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор определят с наредба документите, реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл. 125 и реда за информиране съгласно ал. 1.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Министърът на вътрешните работи и министърът на
здравеопазването определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи и лечебните заведения при оказване помощ на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и реда за отчитането им.
Раздел XXIV.
Особени правила при превоз на пътници и товари
Чл. 127. (1) Превозваните товари трябва:
1. да не създават опасност за участниците в движението;
2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя;
3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство;
4. да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка.
(2) Товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.
(3) Когато товарът излиза отстрани на най-издадената част от превозното средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад - с повече от 1 метър, товарът се обозначава с червен флаг, а при движение през нощта - с бял светлоотразител или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител или с червена светлина отзад.
(4) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на превозваните товари.
Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) Допустимата максимална скорост на движение на моторни превозни средства, превозващи опасен товар в населено място, е 40 km/h, извън населено място - 50 km/h, по скоростен път и по автомагистрала - 90 km/h.
(2) Паркирането на пътно превозно средство, което превозва опасен товар, се извършва само на паркинги, определени за тази цел, а когато няма такива - извън платното за движение, най-малко на 200 метра от населено място или от обозначена вододайна зона.
Чл. 132. При превозване на пътници водачът е длъжен:
1. да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация;
2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване;
3. да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение;
4. да постави на превозното средство отпред и отзад съответния опознавателен знак при превозване на организирана група деца; това изискване не се отнася за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) да спира за качване и слизане на пътници по допълнителна автобусна линия само на местата, определени за това от съответния общински съвет.
Чл. 134. (1) Забранява се превозването на пътници в туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини, в каросерията на самосвали и в товарни кошове на мотоциклети.
(2) В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност. Броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8. Тези изисквания не се отнасят до моторните превозни средства на Министерството на отбраната.
Чл. 137. На пътниците е забранено:
1. да застават в непосредствена близост до водача и да ограничават видимостта му; да стоят на стъпалата или на други опасни места; да отварят вратите по време на движение; да пречат на затварянето им и да се навеждат навън от превозното средство;
2. да пътуват в моторно превозно средство, извършващо обществен превоз на пътници, с облекло и вещи, включително и домашни животни, които могат да замърсят или да наранят другите пътници;
3. да излизат извън превозното средство, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган;
4. да изхвърлят или да разпиляват предмети или вещества, които създават опасност за движението или замърсяват пътя или
околната среда.
Раздел XXV.
Обезопасителни колани, защитни каски, системи за обезопасяване на деца (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
(2) Могат да не използват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;
3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
Чл. 137б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група 0 - за деца с тегло под 10 kg;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;
3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;
4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg;
5. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.
(2) Системите за обезопасяване на деца се подразделят на два класа:
1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;
2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.
Чл. 137в. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Пътниците в моторни превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) За деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите M1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в съответствие със:
1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 - за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1;
2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 2.
(3) В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.
(4) В таксиметрови автомобили, които не са оборудвани със системи за обезопасяване на деца, деца с ръст под 150 сантиметра се превозват на седалка, която не е предна.
(5) Не се допуска превозването на деца в система за обезопасяване на деца, обърната в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство, когато тя е закрепена на пътническа седалка, с предно разположена въздушна възглавница, освен ако възглавницата не е деактивирана.
Чл. 137г. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) (1) Системите за обезопасяване на деца са одобрени съгласно изискванията на:
1. Правило № 44, серия от изменения 03 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации или на наредба по чл. 138, ал. 4 относно одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на обезопасителните колани и на системите за обезопасяване и за одобряване типа на обезопасителни колани и системи за обезопасяване, или
2. Правило № 129 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
(2) Системите за обезопасяване на деца се монтират в съответствие с информацията за монтажа (инструкциите за употреба), предоставена от производителя на системата за обезопасяване на деца, в която се посочват начинът и типовете превозни средства, на които може да се използва безопасно.
Чл. 137д. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Всички седящи пътници в моторните превозни средства от категории М2 и М3, когато са в движение, използват системите за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани. Системите за обезопасяване на деца под 12 години и с ръст под 150 см се одобряват в съответствие с чл. 137г, ал. 1.
(2) Пътниците в превозните средства от категории M2 и M3 се уведомяват за задължението да поставят обезопасителен колан, когато са седнали и когато превозното средство е в движение. Те се уведомяват за това по един от следните начини:
1. от водача;
2. от придружителя или от лицето, посочено като ръководител на групата;
3. чрез аудио-визуални средства;
4. с табели и/или пиктограма, поставени на видно място над всяко място за сядане.
Глава трета.
ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е компетентният орган за одобряване на типа на нови превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли.
(3) Одобряването на типа на нови колесни и верижни трактори за селското и горското стопанство, на ремаркетата за тях и на сменяемата прикачна техника се извършва по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби за условията и реда за одобряване на типа на нови пътни превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, за индивидуално одобряване на нови превозни средства, както и наредби за осигуряване на прилагането на регламенти на Европейския съюз в областта на одобряването на типа на превозните средства.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Съответствието на превозните средства, системите, компонентите и отделните технически възли с приложимите към тях технически изисквания се установява чрез извършването на процедури за:
1. одобряване на типа на нови превозни средства, както следва:
а) ЕС одобряване на типа - за превозни средства от категория L;
б) ЕО одобряване на типа - за превозни средства от категории, различни от L;
2. одобряване на типа на нови превозни средства, произвеждани в малки серии, както следва:
а) ЕС одобряване на типа - за превозни средства от категория L;
б) ЕО одобряване на типа - за превозни средства от категории, различни от L;
в) национално одобряване на типа;
3. индивидуално одобряване на нови превозни средства;
4. одобряване на типа на нови превозни средства по отношение на система или определени технически характеристики;
5. одобряване на типа на нови системи, компоненти и отделни технически възли;
6. ЕС или ЕО одобряване на типа на нови превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, в които са вградени нови технологии или концепции;
7. одобряване на изменение в конструкцията на регистрираните превозни средства.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Министърът на икономиката и индустрията съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за създаване и начините за нанасяне на идентификационен номер (VIN код) на превозните средства, произведени в Република България.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Пускането на пазара, регистрацията или пускането в употреба на нови превозни средства, за които се изисква одобряване на типа на цялото превозно средство, се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие.
(8) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Пускането на пазара или пускането в употреба на нови компоненти или отделни технически възли за превозни средства, за които се изисква одобряване на типа, се извършва с нанесени обозначения в съответствие с изискванията на приложим регулаторен акт.
Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) При одобряване на типа на нови превозни средства и на системи, компоненти и отделни технически възли за нови превозни средства се прилагат процедурите и техническите изисквания, определени в приложим регулаторен акт.
(2) При подаване на заявление за извършване на процедури за одобряване на типа производителят представя пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" декларация, че не е направил искане пред друг орган по одобряването и не е започнала
процедура за одобряване на същия тип в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава от Европейското икономическо пространство. Декларацията се подава при процедури за:
1. одобряването на типа на ново превозно средство - базово, некомплектувано, комплектувано и напълно комплектувано;
2. одобряването на типа на ново превозно средство по отношение на система/определени технически характеристики, на система, компонент или отделен технически възел;
3. национално одобряване на типа на превозни средства, произвеждани в малки серии;
4. индивидуално одобряване на превозни средства;
5. одобряване на типа на части или оборудване за превозни средства.
(3) При превозни средства със специално предназначение производителят попълва и декларация за произход на базово/некомплектувано превозно средство.
(4) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" създава и поддържа национална информационна система за издадените от нея одобрения на типа на превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли и за получената информация по отношение на сертификатите за одобряване на типа, предоставена от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 138в. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Техническите служби са юридически лица или еднолични търговци, които отговарят на изискванията на приложим регулаторен акт и/или на чл. 61 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 168/2013".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Съответствието с изискванията по ал. 1 се удостоверява с оценъчен доклад. Докладът може да включва и сертификат за акредитация по стандартите, посочени в приложимите регулаторни актове, както и други документи, издадени от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, удостоверяващи възможността на техническите служби да извършват посочените в доклада дейности.
(3) Оценъчният доклад по ал. 2:
1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) се изготвя от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в резултат на проведена
процедура за оценка на техническа служба при спазване на изискванията, определени с приложимите регулаторни актове;
2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) се издава за дейностите, за които техническата служба кандидатства да извършва, и с обхват, в който да са включени методите за изпитване и/или проверки, съгласно приложимите регулаторни актове.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Техническа служба, която е определена и нотифицирана от друга държава - членка на Европейския съюз, се нотифицира за техническа служба и на Република България. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" признава оценъчен доклад, издаден от национален орган на друга държава - членка на Европейския съюз, определен за компетентен по чл. 42 на Директива 2007/46/ЕО или по чл. 66, т. 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013, когато техническата служба ще извършва изпитванията и проверките на територията на държавата, издала оценъчния доклад.
(5) Сертификатът за акредитация по ал. 2 се издава от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от националния орган по акредитация на държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 138г. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) (1) За издаване на удостоверение за определяне на техническа служба лицето по чл. 138в, ал. 1 или техническата служба по чл. 138в, ал. 4, или упълномощени техни представители подават заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" с приложени към него документи, посочени в наредбите по чл. 138, ал. 4.
(2) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" провежда
процедура за оценка на техническата компетентност на кандидата за определяне като техническа служба и на съответствието му с изискванията на приложимите регулаторни актове.
(3) Процедурата по ал. 2 се провежда и за определяне на техническа служба по чл. 138в, ал. 4, когато тя кандидатства за разширяване на обхвата, посочен в представения от нея оценъчен доклад.
(4) При непълноти и/или нередовности в заявлението или приложените към него документи в едномесечен срок от постъпването на заявлението изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" уведомява заявителя и му предоставя срок за отстраняване на непълнотите и/или нередовностите. Този срок не може да бъде по-кратък от един месец.
(5) В срок до 6 месеца от постъпването на заявлението или от отстраняването на непълнотите и/или нередовностите Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" изготвя доклад за резултатите от проведената
процедура за оценка.
(6) В срока по ал. 5 в зависимост от оценката в доклада (положителна или отрицателна) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издава удостоверение за определяне на техническата служба или съответно със заповед отказва издаването на удостоверение. Заповедта за отказ подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Техническите служби подлежат на периодичен надзор от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а техническите служби, чиито сертификати за акредитация са включени в доклада по ал. 5, подлежат на надзор и от акредитиралия ги орган.
(8) Докладът за оценката по ал. 5 се преразглежда най-малко веднъж на три години по график, определен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и при условия и по ред, определени с наредбите по чл. 138, ал. 4.
(9) Техническите служби по чл. 138в, ал. 4 предоставят на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" копие от доклада за извършените повторни оценки или за преразглеждането на оценката, както и информация за всички промени в нотификацията и докладите от извършените надзорни проверки в другите държави - членки на Европейския съюз, в които са определени за технически служби и за които е нотифицирана Европейската комисия, в едноседмичен срок от тяхното издаване. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" може да поиска техническата служба да предостави доклад за актуалните акредитации на службата.
(10) Правата, произтичащи от удостоверението за определяне на техническа служба, се прекратяват със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация":
1. когато при надзора по ал. 7 се установи, че техническата служба е престанала да отговаря на изискванията на чл. 138в, ал. 1;
2. когато резултатът от
процедурата по преразглеждане на доклада за оценката е отрицателен;
3. когато докладът за оценката не е преразгледан повече от три години по вина на техническата служба или когато техническа служба по чл. 138в, ал. 4 не е представила копия от докладите за повторни оценки или за преразглеждането на оценката;
4. по искане на лицето по чл. 138в, ал. 1;
5. при повторно нарушаване на процедурите, определени в приложим регулаторен акт.
(11) Заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по ал. 10 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" нотифицира Европейската комисия за прекратените права на техническата служба.
(13) За дейностите по оценка, надзор и повторна оценка на технически служби Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" събира такси в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.
Чл. 139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:
1. технически изправни;
2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;
3. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) обозначени със съответните опознавателни знаци;
4. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март.
(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със:
1. обезопасителен триъгълник;
2. аптечка;
3. пожарогасител;
4. светлоотразителна жилетка.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2000 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Допуска се обозначаване на автомобили с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози само ако са включени в списък към лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(5) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 85 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г. (*)) Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 81 от 2016 г. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г. (*), изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. С наредбата се определят и случаите, в които на моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност и тяхното комплектуване. Спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране.
(3) Редът за регистриране и отчет на превозните средства - собственост на чуждестранни физически и юридически лица, се съгласува с министъра на външните работи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Редът за извършване на регистрация и/или издаване на табели с регистрационни номера за превозни средства във връзка с опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, подпомагане борбата с тежките умишлени престъпления и организираната престъпност и осъществяване на дейностите по защитата на националната сигурност се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Пътните превозни средства от поделенията на въоръжените сили и бронираната, колесната и верижната техника, влекачите и специалната техника на Министерството на вътрешните работи се регистрират и отчитат по ред, определен от съответния министър. Формата, размерът и видът на регистрационните номера на превозните средства на въоръжените сили се съгласуват с министъра на вътрешните работи.
(6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.
(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(8) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.07.2017 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Исторически превозни средства се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2. При регистриране на историческо превозно средство се представят документ за собственост и идентификационна карта, издадена от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея организация на територията на държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) За всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2.
(2) Дубликат на свидетелството за регистрация на пътно превозно средство се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва декларация.
(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Декларацията за обстоятелствата по ал. 2 може да бъде подадена по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис.
Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) (1) Министърът на вътрешните работи определя ред за служебно предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на заинтересованите лица. Службата за регистриране е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните.
(2) Право на безплатен достъп в реално време имат всички държавни органи, организации и юридически лица, които обработват данните по силата на закон или акт на министъра на вътрешните работи.
(3) Министърът на вътрешните работи публикува ежемесечно данни за регистрираните пътни превозни средства в портала за отворени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., обявена за противоконституционна в частта относно предл. второ с РКС № 11 от 2021 г. - ДВ, бр. 84 от 2021 г.) Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.
(4) Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Не се регистрират:
1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) нови превозни средства, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда на чл. 138, ал. 4;
2. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) трактори за селското и горското стопанство, които подлежат на регистрация по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;
3. пътни превозни средства, които не са внесени по законоустановения ред;
4. пътни превозни средства с изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл. 146;
5. пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Прекратяване на регистрацията на изоставено регистрирано моторно превозно средство се извършва след писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 3, и предоставяне на табелите с регистрационните номера. В този случай се представят документи, че моторното превозно средство е прието за разкомплектуване.
(8) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Прекратяване на регистрацията на изоставено регистрирано моторно превозно средство, на което табелите с регистрационните номера липсват и не могат да бъдат издирени по надлежния ред, се извършва след писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 3, като моторното превозно средство се идентифицира по номера на рамата или друг идентификационен номер. В този случай се представят документи, че моторното превозно средство е прието за разкомплектуване.
(9) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.
(10) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
(11) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
(12) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Възстановяването на служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство по реда на ал. 11 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(13) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган.
(14) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.07.2017 г.) По искане на собственика регистрираното пътно превозно средство може да бъде пререгистрирано като историческо превозно средство при условията и по реда за регистриране на такива превозни средства, определени с наредбата по чл. 140, ал. 2. В този случай предоставените при първоначалната регистрация оригинални документи за регистрация на пътното превозното средство може да бъдат върнати на собственика.
(15) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
(15а) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Забранява се манипулацията на километропоказателя на моторните превозни средства, с изключение на смяната на километропоказателя при установена повреда, което се удостоверява с декларация от извършилия ремонта, в която са посочени дата на ремонта, показанието на стария километропоказател и показанието на поставения километропоказател.
(16) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 06.06.2018 г.) Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" обменят данни за регистрираните превозни средства и за периодичните им технически прегледи.
(17) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г.) В случаите, когато при извършване на периодичен технически преглед се установи опасна техническа неизправност, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" уведомява Министерството на вътрешните работи за временно отнемане регистрацията на неизправното превозно средство.
(18) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г.) След получаване на уведомлението по ал. 17, с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство и се уведомява собственикът на превозното средство.
(19) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г.) След отстраняване на опасната техническа неизправност и след като неизправното превозно средство по ал. 17 е преминало периодичен технически преглед, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" уведомява МВР и ползването на превозното средство се разрешава отново, като не се осъществява нова процедура за неговата регистрация.
(20) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 06.06.2018 г.) Условията, редът и начините за обмен на информация по ал. 16, вида и форматите на данните и използваните класификатори се определят с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(21) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г.) За целите на регистрацията на превозните средства може да се извършва обмен на информация с държавите - членки на Европейския съюз, относно правния статут на превозните средства и преди регистрация на превозно средство - да се извършва проверка в държавата - членка на Европейския съюз, в която то е било регистрирано. За да се улесни този обмен, проверката може да се извършва чрез използването на електронна мрежа, включваща данни от националните електронни бази от данни.
Чл. 144. (1) Собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm3, включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Изречение първо не се прилага за:
1. излезлите от употреба превозни средства;
2. моторните превозни средства, за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната;
3. моторните превозни средства с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Прехвърляне собствеността на регистрирано превозно средство на лице без постоянен адрес или адресна регистрация в Република България се извършва по реда на ал. 2 след прекратяване регистрацията на превозното средство и връщане на табелите с регистрационен номер в съответната служба за регистрация на пътното превозно средство.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара обменят по електронен път информация за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори.
(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) При сделка с пътно превозно средство приобретателят може да заяви предварително изготвяне на свидетелството за регистрация, в случай че не се извършва подмяна на регистрационни табели, като информацията се подава към Министерството на вътрешните работи заедно с информацията за сключения договор.
Чл. 145. (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.
Чл. 145а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) Преди прехвърляне на собствеността на регистрирано моторно превозно средство собственикът на прехвърляното превозно средство може да подаде заявление за запазване на регистрационния номер на превозното средство за регистрацията на друго превозно средство от същата категория и прекратяване на регистрацията на превозното средство, като заплати такса в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.
(2) В случаите по ал. 1 заявлението се подава по ред, определен с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(3) В случаите по чл. 143, ал. 6 при прекратяване на регистрация на превозно средство за запазване на регистрационния номер се подава заявление по реда на ал. 2.
(4) В срок до един месец от подаване на заявлението заявителят има право да регистрира друго моторно превозно средство със запазените табели в случаите по ал. 1 и 3 по ред, определен с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(5) Когато в срока по ал. 4 не е регистрирано друго моторно превозно средство със запазения номер, прехвърлянето на собствеността на моторно превозно средство, за което е подадено заявление по ал. 1 или 3, се извършва след прекратяване на регистрацията и връщане на регистрационните табели в съответното звено на "Пътна полиция". Табелите с регистрационния номер се унищожават.
(6) При регистрация на друго превозно средство след срока по ал. 4 се поставят нови табели с регистрационен номер.
Чл. 146. (1) (Предишен текст на чл. 146, доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изменение в конструкцията на колесни трактори и теглените от тях ремаркета се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.
(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Колесните трактори, с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h и ремаркетата, теглени от тях, и самоходните машини, регистрирани по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и по реда на наредбата по чл. 140, ал. 2 относно регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, подлежат на периодични прегледи за проверка на техническата изправност по реда, определен в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както следва:
1. (В сила от 20.05.2018 г.) превозните средства от категория N1 и превозните средства от категория М1, с изключение на леките таксиметрови автомобили, къмпинг-автомобилите и линейките - преди изтичане на третата и петата година от датата на първоначалната им регистрация като нови, след което всяка година;
2. (В сила от 20.05.2018 г.) леките таксиметрови автомобили и превозните средства от категории M2 и М3, с изключение на къмпинг-автомобилите - на всеки 6 месеца;
3. (В сила от 20.05.2018 г.) тролейбусите и трамвайните мотриси - на всеки 6 месеца;
4. (В сила от 20.05.2018 г.) превозните средства от категории N2, N3, O2, O3 и О4, с изключение на къмпинг-ремаркетата, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години - всяка година, след което - на всеки 6 месеца;
5. на всеки две години - превозните средства от категории:
а) (В сила от 20.05.2018 г.) L3, L3e, L4, L4e, L5, L5e, L7, L7e и О1;
б) (В сила от 01.01.2023 г.) L1, L1e, L2, L2e, L6, L6e;
6. (В сила от 20.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) линейките, специалните пътни превозни средства на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, къмпинг-автомобилите, къмпинг-ремаркетата от категории O2, O3 и О4, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, надвишаваща 40 km/h, и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел - всяка година.
(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Пътните превозни средства, превозващи опасни товари, подлежат на преглед за установяване на годността им да превозват определени опасни товари всяка година.
(5) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Пътните превозни средства се представят на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като сроковете по ал. 3 не се прилагат при:
1. временно спиране от движение на превозно средство поради техническа неизправност, възникнала вследствие на произшествие и предизвикала някои от повредите и/или неизправностите по чл. 101, ал. 3, или при нарушаване на системата за активна или пасивна безопасност на превозното средство;
2. изменение в конструкцията на превозното средство, свързано с безопасността на превозното средство или опазването на околната среда, или промяна на категорията му.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Прегледът за проверка на техническата изправност обхваща комплектността и изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които имат връзка с безопасността на движението, опазването на околната среда, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства, определени в наредбата по ал. 1.
(7) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Прегледът за проверка на техническата изправност на леките таксиметрови автомобили, автобусите и превозните средства, с които се извършват превози на опасни товари, включва освен елементите по ал. 6 и допълнителни елементи, свързани с предназначението на превозните средства, определени с наредбата по ал. 1.
(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Прегледите за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се извършват от комисия, която се състои от председател и поне един технически специалист.
(9) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Резултатите от извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се регистрират в информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Информационната система за електронно регистриране отчита извършените от контролно-техническите пунктове прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в реално време. Изискванията към информационната система се определят с наредбата по ал. 1.
(10) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Издадените удостоверения за техническа изправност и знаци за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства запазват валидността си при промяна на собственика на пътното превозно средство, когато не се подменят табелите с регистрационните номера.
(11) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
(12) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) В регистъра по ал. 11 се съдържа информация за:
1. идентифицирането на превозното средство;
2. показанието на километропоказателя и техническите характеристики на превозното средство, необходими за извършването на прегледа;
3. лицето, представило превозното средство на преглед;
4. контролно-техническия пункт, в който е извършен прегледът;
5. датата, на която е извършен прегледът;
6. председателя на комисията и техническия специалист, които са извършили прегледа;
7. резултатите и заключението от извършения преглед;
8. описание на неизправностите, ако са констатирани такива;
9. датата за извършване на следващия преглед;
10. издадените документи за техническа изправност на превозното средство.
(13) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице със заповед обявява за невалидни издадените удостоверения за техническа изправност и знаци за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, когато:
1. при проверка от контролните органи се установи, че:
а) превозното средство не е било представено за преглед;
б) издадените документи за техническа изправност не съответстват на категорията на представеното за преглед превозно средство;
в) за извършване на прегледа не са представени документите, определени с наредбата по ал. 1, или е представен неистински документ или документ с невярно съдържание;
2. при проверка от контролните органи в контролно-техническите пунктове непосредствено след приключване на прегледа се установи, че:
а) прегледът не е извършен по реда, определен с наредбата по ал. 1;
б) прегледът е извършен от председател на комисия или от технически специалист, който към датата на прегледа не е отговарял на изискванията, определени с наредбата по ал. 1;
в) прегледът е извършен със съоръжения, оборудване, уреди или средства за измерване, които към датата на прегледа не са отговаряли на изискванията, определени с наредбата по ал. 1;
г) резултатите от прегледа са манипулирани или е нарушена маркировката или пломбата на оборудването или техниката, с които е извършен прегледът.
(14) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Заповедта по ал. 13 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция "Технически операции", Националната служба за охрана и учебни заведения по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование, физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и на лица, регистрирани по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) За издаване на разрешението лицата по ал. 2 подават заявление, към което прилагат документи, удостоверяващи съответствието с изискванията към лицето, извършващо прегледите, към контролно-техническия пункт, към председателя на комисията, извършваща прегледите, и към техническите специалисти, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1.
(4) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава при следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) обектите, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване отговарят на изискванията и осигуряват изпълнението на целия обем проверки, предвидени в наредбата по чл. 147, ал. 1;
2. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) председателят на комисията, извършваща прегледите и техническите специалисти, които извършват прегледите, притежават необходимите образование, специализация и квалификация съгласно изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1 и са включени в регистъра по ал. 9;
3. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) лицата по ал. 2 отговарят на изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаването на заявлението. Неразделна част от разрешението е списък на председателя на комисията, извършваща прегледите, и на техническите специалисти.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването на разрешение, когато:
1. кандидатът не отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;
2. сградите, в които е разположен контролно-техническият пункт, или съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване, с които ще се извършват периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;
3. председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническите специалисти не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;
4. (доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) не са представени документите по ал. 3 или е представен неистински документ или документ с невярно съдържание;
5. на кандидата е издавано разрешение, което е било отнето за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Разрешението по ал. 1 се издава за всеки контролно-технически пункт за срок 5 години. Срокът на валидност на разрешението може да бъде удължен с нови 5 години, ако лицето по ал. 2 е подало заявление за това преди изтичане на срока и отговаря на изискванията по ал. 4. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице удължава срока на валидност на разрешението в срок до 14 дни от датата на подаване на заявлението.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър за издадените разрешения по ал. 2, на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти.
(10) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) Председателят на комисията, извършваща прегледите, и техническите специалисти се вписват в регистъра по ал. 9, когато отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, и се заличават от регистъра:
1. по искане на лицето, получило разрешение по ал. 2;
2. по искане на лицето, вписано в регистъра;
3. при повторно извършени нарушения на правилата за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства;
4. (доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) когато са разпоредили да се издаде или са издали документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без то да е представено на преглед или без да е извършен преглед по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1;
5. (доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) при повторно нарушение на изискването председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в определения с наредбата по чл. 147, ал. 1 срок, че индивидуалният му печат е изгубен, откраднат или унищожен;
6. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) когато председателят на комисията, извършваща прегледите, е предоставил паролата си за достъп до информационната система по чл. 147, ал. 9 на друго лице и то я използва;
7. (доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) когато председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист предостави индивидуалния си печат за заверка на документите, удостоверяващи, че пътното превозно средство е технически изправно, на друго лице и то го използва;
8. когато председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист престанат да отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;
9. (нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) когато председателят на комисията, извършваща прегледите, въведе некоректни данни за идентификация на пътното превозно средство, представено на преглед, в информационната система по чл. 147;
10. (нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) когато са извършили периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство от категория, за която контролно-техническият пункт няма издадено разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
(11) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Не се заличават от регистъра по ал. 9 председателят на комисията, извършваща прегледите, и/или техническите специалисти, когато искането за това е направено от лицето, получило разрешение по ал. 2, или от лицето, вписано в регистъра, ако по отношение на съответното лице е образувано производство за заличаване по реда на ал. 10, т. 3 - 10.
(12) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Заличаването от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти се извършва със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на оправомощено от него длъжностно лице.
(13) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.., предишна ал. 12, изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Заповедта по ал. 12 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.
(14) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.., предишна ал. 13, изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Председател на комисията, извършваща прегледите, или технически специалист, заличени от регистъра по ал. 9 на някое от основанията, предвидени в ал. 10, т. 3 - 10, не могат да бъдат вписани отново в регистъра в продължение на две години от датата на заличаването.
(15) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.., предишна ал. 14 - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяването на дейността на лицето по ал. 2;
3. с изтичането на срока, за който е издадено;
4. по искане на неговия притежател;
5. с отнемането на разрешението по реда на чл. 148б.
(16) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) В случаите на ал. 15, т. 4 преди прекратяване на правата Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" извършва инвентаризация на документите за удостоверяване на техническата изправност, предоставени на лицето, и комплексна проверка на дейността на пункта. Не се прекратяват правата, произтичащи от разрешението, по искане на неговия притежател, когато за него е образувано производство за отнемане на разрешението и списъка към него по реда на чл. 148б.
Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, са длъжни да:
1. (доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) извършват прегледите за техническа изправност безпристрастно, обективно и с високо качество, в съответствие с условията и реда, определени в наредбата по чл. 147, ал. 1;
2. (доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) поддържат материалната база, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване в съответствие с изискванията, определени в наредбата по чл. 147, ал. 1;
3. (доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) осигуряват на контролните органи по чл. 166 възможност за проверка на материалната база, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване, както и да им предоставят за проверка цялата документация, свързана с извършването на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства.
Чл. 148б. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишен текст на чл. 148а - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разрешението и списъкът към него се отнемат, когато:
1. контролно-техническият пункт или лицето по чл. 148, ал. 2 престанат да отговарят на изискванията на този закон или на наредбата по чл. 147, ал. 1;
2. (доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се извършват от председател на комисията, извършваща прегледите, или технически специалист, който не е вписан в регистъра по чл. 148, ал. 9;
3. контролно-техническият пункт е оборудван със средства за измерване, които не са одобрени по реда на Закона за измерванията или не са преминали задължителна проверка по реда на същия закон;
4. не е спазен срокът за уведомяване на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", определен с наредбата по чл. 147, ал. 1, за изгубени, откраднати или унищожени документи, с които се удостоверява, че превозното средство е технически изправно;
5. (доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) в контролно-техническия пункт, в който лицето по чл. 148, ал. 2 извършва дейността, е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1;
6. при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на периодични прегледи за проверка на пътните превозни средства, определени с този закон или с наредбата по чл. 147, ал. 1, извън случаите по т. 5.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) В заповедта по ал. 2 се постановява:
1. отнемане на предоставените на лицето по чл. 148, ал. 2 документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед;
2. (доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) отнемане на индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и техническите специалисти, включени в списъка към разрешението, издадено на лицето по чл. 148, ал. 2;
3. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) прекратяване на достъпа на председателя на комисията, извършваща прегледите, до информационната система по чл. 147, ал. 9.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Отнемането подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) За нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви:
1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория L - моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013;
2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория М - моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж:
а) категория М1 - превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача);
б) категория М2 - превозни средства от категория М с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 t; в превозните средства от категория М2, освен местата за сядане, може да има място за стоящи пътници;
в) категория М3 - превозни средства от категория М с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, с технически допустима максимална маса над 5 t; в превозните средства от категория М3 може да има място за стоящи пътници;
3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория N - моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари:
а) категория N1 - превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t;
б) категория N2 - превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 12 t;
в) категория N3 - превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 t;
4. (отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
5. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория О - ремаркета, проектирани и конструирани за превоз на товари или пътници, както и за настаняване на пътници:
а) категория О1 - превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса не повече от 0,75 t;
б) категория О2 - превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса над 0,75 t, но не повече от 3,5 t;
в) категория О3 - превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 10 t;
г) категория О4 - превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса над 10 t;
6. категория G - моторни превозни средства с характеристики на моторните превозни средства от категория M или N и с повишена проходимост.
(2) Моторните превозни средства от категориите M2 и M3 за превоз на повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са:
1. клас I - превозни средства, в чиято конструкция са предвидени площи за стоящи пътници с възможност за тяхното придвижване в салона на автомобила;
2. клас II - превозни средства, конструирани за превоз предимно на седящи пътници със или без площ за стоящи пътници; площта, предназначена за стоящите пътници, е в прохода между седалките; когато има обособено място за превоз на стоящи пътници, неговата площ не трябва да превишава площта на две двойни седалки;
3. клас III - превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.
(3) Моторните превозни средства от категориите M2 и M3 за превоз на не повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са следните класове, обозначени с латински букви:
1. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) клас А - превозни средства, конструирани за превоз и на стоящи пътници; автобусите от този клас разполагат с места за сядане;
2. клас В - превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
Глава четвърта.
ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви:
1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория АМ - мотопеди - двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "е" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L6e);
2. категория А1:
а) мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 cm3, с максимална мощност не повече от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,1 kW/kg;
б) триколесни моторни превозни средства с мощност, която не превишава 15 kW;
3. категория А2 - мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW, и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg, като удвоената реална мощност не е по-голяма от нетната мощност на двигателя;
4. категория А - мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW:
а) (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) мотоциклети - двуколесни превозни средства без кош (категория L3e) или с кош (категория L4e), с двигател с работен обем над 50 cm3, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са определени съответно в чл. 4, параграф 2, букви "в" и "г" от Регламент (ЕС) № 168/2013;
б) (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) триколесни моторни средства - превозни средства с три симетрично разположени колела (категория L5e), с двигател с работен обем на цилиндъра над 50 cm3, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "д" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013;
5. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория В1 - четириколесни превозни средства (без тези от категория L6e) с маса без товар не повече от 400 kg (категория L7e) (550 kg за превозните средства, предназначени за превоз на товари), в която маса не се включва масата на акумулаторните батерии на електрическите превозни средства и които имат максимална нетна мощност на двигателя не повече от 15 kW, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "ж" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013; тези превозни средства трябва да отговарят на техническите изисквания, които се прилагат към триколесни моторни средства от категория L5e, освен ако в нормативен акт са предвидени отделни технически изисквания за тях;
6. категория В - моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg;
7. категория ВЕ - без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg;
8. категория С1 - моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D, с допустима максимална маса над 3500 kg, но не по-голяма от 7500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg;
9. категория С1Е:
а) без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от превозни средства с теглещо превозно средство/влекач от категория С1 и ремарке или полуремарке с допустима максимална маса на ремаркето или полуремаркето над 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 12 000 kg;
б) без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от превозни средства с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке с допустима максимална маса на ремаркето или полуремаркето над 3500 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 12 000 kg;
10. категория С - моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg;
11. категория СЕ - без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке или полуремарке с допустима максимална маса над 750 kg;
12. категория D1 - моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 16 пътници плюс водача и с максимална дължина, непревишаваща 8 m; към моторните превозни средства от тази категория може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg;
13. категория D1E - без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от превозни средства с теглещо превозно средство от категория D1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 kg;
14. категория D - моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача; към моторните превозни средства, които могат да се управляват със свидетелство от категория D, може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg;
15. категория DE - без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от превозни средства, при които теглещото превозно средство е от категория D, и ремарке с допустима максимална маса над 750 kg;
16. категория Т - колесни трактори (Ткт); към тази категория се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.)
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) Минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство е:
1. шестнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категория АМ;
2. шестнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категория А1;
3. осемнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категория А2;
4. двадесет и четири години - за управление на моторно превозно средство от категория А, или:
а) двадесет години - ако водачът притежава свидетелство за управление на мотоциклет от категория А2 от не по-малко от две години;
б) двадесет и една години - за управление на триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 kW;
5. седемнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категория В1;
6. осемнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категории В и ВЕ;
7. осемнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категории С1 и С1Е, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
8. двадесет и една години - за управление на моторно превозно средство от категории С и СЕ, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
9. двадесет и една години - за управление на моторно превозно средство от категории D1 и D1Е, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
10. двадесет и четири години - за управление на моторно превозно средство от категории D и DЕ, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
11. двадесет и една години - за управление на трамвайна мотриса от категория Ттм;
12. осемнадесет години - за управление на колесен трактор от категория Ткт по републиканските и общинските пътища.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2022 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за правоспособност за работа със самоходните машини от Българската армия и за тяхното управление се издава при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.
(4) (Отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни.
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.
(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство трябва да отговарят на изискванията на ал. 5.
(7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.
(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) Когато на водач на моторно превозно средство са наложени ограничения за управление на превозни средства, в свидетелството му за управление чрез съответния код на Европейския съюз, определен в наредбата по чл. 159, ал. 1, се указват условията, при които водачът има право да управлява моторно превозно средство.
(9) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2023 г.) При издаване на дубликат или при подмяна на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство или на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от друга държава, не се изисква копие от документ за завършено образование, а от българските граждани, пребиваващи в друга държава извън Европейския съюз, не се изисква попълване на декларация по чл. 151, ал. 5 за удостоверяване на обичайно пребиваване в Република България. Подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност, при подмяна на стар образец с нов и при промяна в данните на водача и при замяна на чуждо свидетелство за управление на моторно превозно средство. Дубликат на свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава при повреждане, унищожаване, изгубване или кражба.
Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;
2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на:
а) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С, D, С1, D1, трамвайна мотриса и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки;
б) (доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.02.2017 г.) на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии;
в) (нова - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) водачите, които са лишени от право да управляват моторно превозно средство на основание чл. 174, ал. 2, водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по реда на чл. 171, т. 1, буква "а", както и на водачите, които са лишени от правото да управляват моторно превозно средство на основание чл. 343г от Наказателния кодекс;
3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) съгласувано с министъра на образованието и науката с наредба определя условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение;
4. с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква "в".
(2) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Изследвания за психологическа годност на водачи на моторни превозни средства могат да се извършват и извън случаите на ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на физически или на юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или на лица, регистрирани по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на професионални гимназии, професионални колежи, средни училища с паралелки за професионална подготовка и акредитирани по реда на Закона за висшето образование висши училища, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) За издаване или за удължаване на срока на разрешението лицата по ал. 3 подават заявление, към което прилагат декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност, и документите, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Разрешение за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на лицата по ал. 3 за всеки учебен център поотделно при следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) учебният кабинет, учебната площадка, офисът и учебните пътни превозни средства отговарят на изискванията и осигуряват извършването на обучението съгласно наредбата по ал. 1, т. 3;
2. преподавателите, които извършват обучението, притежават необходимите образование и квалификация съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3 и са включени в регистъра на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по ал. 17;
3. обучението е организирано съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3;
4. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) ръководителят на учебната дейност и техническият сътрудник отговарят на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Издаването на разрешението и удължаване на срока му се извършват в 30-дневен срок от получаването на заявлението.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице отказва издаването на разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на условията в наредбата по ал. 1, т. 3. Отказът се мотивира.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Разрешението по ал. 1, т. 3 се издава за срок 5 години. Срокът на разрешението се удължава за нови 5 години, когато лицето по ал. 3 е подало заявление за това преди изтичането на срока на разрешението и отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.
(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията води регистър за издадените разрешения по ал. 1, т. 3.
(11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяване дейността на търговеца или с прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел;
3. когато в 6-месечен срок от издаването на разрешението лицето не започне дейността си или в течение на 6 месеца не е упражнявало дейността си;
4. с изтичане на срока, за който е издадено;
5. по молба на неговия притежател.
(12) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разрешението се отнема, когато:
1. учебният кабинет, учебната площадка, офисът или учебното пътно превозно средство престанат да отговарят на изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3;
2. лицето, получило разрешение по ал. 3, разпореди или допусне провеждането на обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство в нарушение на условията и реда, определени с наредбата по ал. 1, т. 3 и учебната документация по чл. 153, т. 1;
3. лицето, получило разрешение по ал. 3, разпореди или допусне извършването на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство:
а) в помещение, което не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3;
б) с моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3;
в) с преподавател, който не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3;
г) на учебна площадка, която не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.
(13) (Предишна ал. 12 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 165 и 166.
(14) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 13 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(15) (Предишна ал. 14 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.
(16) (Предишна ал. 15 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Професионалните гимназии, професионалните колежи, средните училища с паралелки за професионална подготовка, както и висшите училища на бюджетна издръжка, обучаващи ученици и студенти за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно съответните учебни планове и утвърдения им държавен прием, не заплащат такса за издаване на разрешението по ал. 1, т. 3.
(17) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" се създава и поддържа регистър на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В регистъра се вписват:
1. имената на преподавателя и единният му граждански номер;
2. датата на вписване в регистъра;
3. образованието и квалификацията на преподавателя;
4. категориите превозни средства, за които преподавателят притежава правоспособност за управление;
5. номерът и датата на удостоверението за допълнително обучение или специализация;
6. номерата на всички разрешения по ал. 3, към които преподавателят има издадени удостоверения;
7. данни за влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на условията и реда за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство;
8. датата на заличаване от регистъра.
(18) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Заличаването от регистъра се извършва:
1. по молба на преподавателя;
2. при прекратяване на правата, произтичащи от разрешенията за обучение в списъците, към които е включен като преподавател;
3. при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от преподавателя;
4. когато преподавателят престане да отговаря на изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3.
(19) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Преподавател, заличен от регистъра на основание ал. 18, т. 3, не може да бъде вписван отново в регистъра в продължение на две години.
(20) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Преподавателите подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията им с продължителност не по-малка от 32 учебни часа на всеки 4 години. След завършване на обучението се издава удостоверение за допълнително обучение или специализация.
(21) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Обучението по ал. 20 се извършва в курсове, организирани от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Чл. 152а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на
здравеопазването:
1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории;
2. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) съвместно с министъра на образованието и науката с наредба определят условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства.
Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката:
1. утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства;
2. утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на моторни превозни средства;
3. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) след съгласуване с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства;
4. съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление.
Чл. 153а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) (1) Председателите на изпитни комисии за провеждане на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на:
1. знанията и уменията им за провеждане на изпити с продължителност не по-малко от 32 учебни часа на всеки 2 години;
2. практическите умения за управление на моторно превозно средство с продължителност 5 дни на всеки 5 години.
(2) Обучението се извършва в курсове, организирани от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". След завършване на обучението се издава удостоверение за допълнително обучение или специализация.
Чл. 153б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) Психологическите изследвания по чл. 152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 се организират и провеждат:
1. първото и второто психологическо изследване - от регистрирани при условията и по реда на този закон и притежаващи удостоверение за регистрация:
а) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) болници за активно лечение и от групови практики за медицинска помощ, в които работи поне един психолог;
б) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.) медицински центрове и диагностично-консултативни центрове, в които работи поне един психолог;
в) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) центрове за психично здраве, в които работи поне един психолог;
2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) третото психологическо изследване - в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Методическото ръководство за извършване на психологическите изследвания се извършва от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(3) Удостоверение за регистрация за извършване на психологически изследвания се издава на лицата по ал. 1, т. 1 при следните условия:
1. кабинетите и специализираното оборудване отговарят на изискванията и осигуряват извършването на изследването съгласно наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2;
2. лицата, които извършват изследванията, притежават необходимите образование и квалификация съгласно изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 и са включени в регистъра по чл. 153в, ал. 1;
3. изследването е организирано съгласно изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2.
Чл. 153в. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) Регистрацията на лицата по чл. 153б, ал. 1, т. 1 се извършва от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) За вписване в регистъра лицата по чл. 153б, ал. 1, т. 1 подават заявление до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, комплектувано с документите, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2.
(3) При непълноти на представените документи по ал. 2 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по ал. 3 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 и са приложили документите по ал. 2.
(5) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 или не е приложило към заявлението документите по ал. 2.
(6) Отказът да се извърши регистрация подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Правото да се организират и извършват психологически изследвания се прекратява от органа, извършил регистрацията:
1. когато регистрацията е извършена въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) когато при извършване на дейността по организиране и провеждане на психологически изследвания от лице, работещо при притежателя на удостоверението за регистрация, е използван неистински документ или документ с невярно съдържание;
3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) когато при извършване на дейността по организиране и провеждане на психологически изследвания от лице, работещо при притежателя на удостоверението за регистрация, е издадено удостоверение за психологическа годност, без да е извършено психологическо изследване;
4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) при преотстъпване на правата, предоставени с удостоверението за регистрация за организиране и провеждане на психологически изследвания;
5. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на изследванията;
6. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;
7. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) с прекратяването на дейността на регистрираното лице.
Чл. 153г. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) В регистъра по чл. 153в, ал. 1 се вписват:
1. пореден номер и дата на вписване в регистъра;
2. наименование, седалище и адрес на управление на регистрираното лице - за юридическите лица и едноличните търговци;
3. номер на издаденото удостоверение за регистрация;
4. данни за психолозите, които ще извършват изследванията:
а) имената на психолога и единният му граждански номер;
б) образованието и квалификацията на лицето, извършващо психологически изследвания;
в) данни за влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на условията и реда за извършване на психологически изследвания;
г) данни за заличаване на регистрацията и основанието за това.
(2) Лицата, заличени от регистъра на основание чл. 153в, ал. 7, т. 1, не могат да кандидатстват отново за вписване в регистъра в продължение на две години от датата на заличаването.
(3) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(4) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на оправомощено от него длъжностно лице, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Редът за регистрация и заличаване от регистъра се определя с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2.
Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) За управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория В или С1.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория С или категория Ттб и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
(3) За управление на моторни превозни средства от категория В+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(4) За управление на моторни превозни средства от категория D+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D.
(5) За управление на моторни превозни средства от категория С1 може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) За управление на моторни превозни средства от категория С1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) За управление на моторни превозни средства от категории D1 и С+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
(8) За управление на моторни превозни средства от категория D1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D1.
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория Т - само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление.
(2) Водач с право за управление на моторни превозни средства от която и да е от категориите по чл. 150а има право да управлява и превозни средства от категория АМ, а водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1 или С - и моторни превозни средства от категория Т - колесен трактор.
(3) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория А2 има право да управлява и превозни средства от категория А1.
(4) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория А има право да управлява и превозни средства от категории А1 и А2.
(5) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категории В, С или D има право да управлява и превозни средства съответно от категории В1, С1 или D1.
(6) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категории С1Е, СЕ, D1Е или DЕ има право да управлява и състав от превозни средства от категория ВЕ.
(7) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория СЕ има право да управлява и превозни средства от категория DЕ, ако притежава правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория D.
(8) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категории СЕ и DЕ има право да управлява и състав от превозни средства от категории съответно С1Е и D1Е.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство от категория В и ремарке с допустима максимална маса над 750 kg, когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 kg, но не надвишава 4250 kg, се управлява от лица, преминали обучение и издържали съответния изпит. Правото да се управлява такъв състав се указва в свидетелствата за управление чрез съответния код на Общността.
(10) За управление на тролейбус водачите, притежаващи категория D, преминават допълнително обучение по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3. Правото да се управлява тролейбус се указва в свидетелствата за управление чрез съответния национален код.
Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.07.2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения.
(2) Когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
(4) Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността.
(6) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.)
(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.)
(8) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.)
Чл. 158. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи;
2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Броят на контролните точки по ал. 1 се възстановява до максималния размер, а за новите водачи - до две трети от максималния брой контролни точки.
Чл. 159. (1) (Предишен текст на чл. 159 - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Министърът на вътрешните работи определя условията и реда за:
1. издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство;
2. водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства;
3. отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление;
4. служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни средства; службата за отчет на водачите е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните.
(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2023 г. - ДВ, бр. 59 от 2023 г.) Не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби.
Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, което притежателят декларира в заявлението за издаване на дубликат.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Декларацията за обстоятелствата по ал. 1 може да бъде подадена по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Дубликат на свидетелство за управление не се издава на водач, на когото са отнети всички контролни точки.
Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.
(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за случаите по чл. 161, т. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.
(5) В случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит.
(6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско свидетелство за управление без полагане на изпит.
(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на водач, който е установил обичайното си пребиваване в Република България, се заменя с българско при установяване на административно нарушение, за което е предвидено отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление на моторното превозно средство.
(8) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) В случаите по ал. 4 - 7 замяната с българско свидетелство за управление се извършва след представяне на чуждестранно национално свидетелство. Замененото свидетелство се връща на държавата, в която е издадено, като се посочват причините за извършване на замяната.
(9) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) При изгубено или откраднато свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, се издава българско свидетелство въз основа на доказателства за придобитата правоспособност от компетентните органи на държавата, която е издала изгубеното или откраднатото свидетелство. За обстоятелствата по издаване на българското свидетелство се уведомява държавата, издала изгубеното или откраднатото свидетелство.
(10) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи обменя информация със съответните органи на друга държава при издаването или замяната на свидетелства за управление на моторно превозно средство.
Чл. 163. (1) (Предишен текст на чл. 161 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Международно свидетелство за управление се издава въз основа на валидно национално свидетелство за управление, издадено в Република България. Това международно свидетелство не е валидно на територията на Република България.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, на което е отнето издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно превозно средство, е длъжно да върне международното си свидетелство в съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, на което при пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Република България, е длъжно при завръщането си в България да уведоми за това съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в страната.
Глава пета.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЛУЖБИТЕ ЗА КОНТРОЛ И НАДЗОР НА ПАЗАРА (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 9 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 26.01.2017 Г.)
Глава пета.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЛУЖБИТЕ ЗА КОНТРОЛ
Чл. 164а. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) (1) Министерският съвет определя държавната политика по безопасност на движението по пътищата в Република България.
(2) Държавната политика по безопасност на движението по пътищата се интегрира в следните политики - сигурност и вътрешен ред, транспорт, регионално развитие и
строителство, промишленост,
здравеопазване, туризъм, заетост, образование и наука, електронно управление, селско и горско стопанство.
(3) Министерският съвет приема Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България и планове за действие за нейното изпълнение по предложение на председателя на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".
(4) Националната стратегия по ал. 3 определя визията, целите, тематичните направления с областите на въздействие и конкретните мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата за период 10 години.
(5) В изпълнение на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България Министерският съвет приема тригодишни планове за действие, съдържащи мерки за постигане на целите на стратегията, лицата, отговорни за изпълнението им, индикаторите за въздействие и за резултат, както и сроковете за изпълнение на мерките. Мерките по плановете за действие трябва да са финансово осигурени, когато е приложимо.
(6) Въз основа на тригодишните планове за действие Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" изготвя годишни оперативни планове за действие със съдържанието по ал. 5. Отговорните лица по изпълнението на мерките предоставят необходимата информация за тях съгласно Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България и методически указания на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".
(7) Министерският съвет приема ежегодно доклад за изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България и на плана за действие за предходната година. Докладът се изготвя от председателя на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" въз основа на информацията, предоставена от отговорните за изпълнението на мерките лица.
(8) В изпълнение на Националната стратегия по ал. 3 министърът на вътрешните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на образованието и науката и министърът на здравеопазването приемат секторни стратегии за безопасност на движението по пътищата, съгласувани с председателя на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".
Чл. 164в. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) (1) При изпълнение на функциите си председателят на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата":
1. разработва или участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с безопасността на движението по пътищата;
2. извършва периодично наблюдение върху съответствието на националната правна рамка в сферата на безопасността на движението по пътищата с източниците на право на Европейския съюз и анализира правилното им транспониране;
3. разработва и предлага на Министерския съвет проект на Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България и планове за действие към нея, като изисква от отговорните институции необходимата информация;
4. осъществява координация, наблюдение, анализ и оценка при изпълнението на мерките, предвидени в Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България и плановете за действие към нея;
5. разработва и утвърждава самостоятелно или съвместно с компетентните по безопасността на движението по пътищата органи насоки, критерии и методически указания;
6. разработва и утвърждава правила за дейността и състава на областните комисии по безопасност на движението по пътищата;
7. предлага пред Българския институт по стандартизация разработване и приемане на стандарти, свързани с осъществяване на политиката за безопасност на движението по пътищата, и участва в изработването и актуализирането на проекти на стандарти в рамките на своите правомощия;
8. одобрява годишни план-програми и приема годишни доклади за изпълнение на политиката по безопасност на движението по пътищата, разработени на областно ниво;
9. дава задължителни предписания за привеждане на програмите и докладите по т. 8 в съответствие с нормативните актове, стратегическите документи и плановете към тях, както и за съответствие с методическите указания за изготвянето им;
10. изготвя годишен доклад до Министерския съвет за състоянието на безопасността на движението по пътищата и за изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България;
11. дава препоръки на отговорните институции относно прилагане на мерки за повишаване на безопасността на движението по пътищата при изпълнението на нормативно определените им задължения, както и такива, произтичащи от стратегически документи и планове към тях, стандарти, правила, наръчници, критерии, насоки и методически указания;
12. председателства Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата и организира дейността и;
13. осъществява сътрудничество с Европейската комисия и международни организации по въпроси, свързани с безопасността на движението по пътищата;
14. изисква информация и предоставя становища по разработените програми за обучение за безопасност на движението по пътищата, включително използваните учебници и помагала;
15. осъществява сътрудничество с компетентните органи на други държави с функции в областта на безопасността на движението по пътищата;
16. осъществява сътрудничество с академичните среди, гражданското общество и икономически субекти по въпросите, свързани с безопасността на движението по пътищата;
17. извършва проверки върху дейността и задължения по чл. 3, ал. 1 на лицата, стопанисващи пътищата, и върху дейността по чл. 167б, ал. 1 - 3 и чл. 167в, ал. 1 и 3 на областните и общинските комисии по безопасност на движението по пътищата, и издава препоръки и задължителни предписания за отстраняване на констатирано неизпълнение;
18. оценява изпълнението на задължения, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, в областта на безопасността на движението по пътищата;
19. организира, координира и подпомага изпълнението на проекти в областта на безопасността на движението по пътищата;
20. организира и провежда инициативи, включително медийни и информационни кампании, в областта на безопасността на движението по пътищата.
(2) За осъществяване на функциите си по ал. 1 председателят на агенцията взаимодейства със и получава информация от:
1. Министерството на вътрешните работи относно:
а) пътнотранспортни произшествия и нарушения на правилата за движение, довели до тях;
б) обобщени данни за контролната дейност по закона;
в) дадени писмени предупреждения, сигнални писма и разпореждания за подобряване на безопасността на движението по пътищата, както и за тяхното изпълнение;
г) обобщени данни за регистрираните моторни превозни средства и техните собственици;
д) националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания;
е) текущи и бъдещи дейности, финансирани от Фонда за безопасност на движението по § 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби и със средствата по чл. 560, ал. 1 от Кодекса за застраховането;
2. собственика или управляващия пътя относно:
а) състоянието и качеството на пътищата, пътната сигнализация и тяхното гаранционно поддържане, сервитутните зони;
б) дейности по изграждане, реконструкция и ремонт на пътищата;
в) изпълнение на мерки и предписания от компетентните органи, свързани с подобряването на безопасността на пътищата;
г) оперативни и средносрочни програми за обезопасяване на участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия и изпълнението на мерките, предвидени в тях;
д) планирани и извършени инспекции, проверки, експертизи, одити и оценки на въздействието, свързани с безопасността на пътищата, и резултатите от тях;
е) данни от технически средства за контрол на трафика, организация на движението, пътни такси;
3. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" относно:
а) проведени изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства;
б) извършени периодични прегледи на техническа изправност на пътни превозни средства;
в) проведени психологически изследвания;
4. Министерството на здравеопазването относно:
а) данни за броя на регистрираните случаи и за обслужените от екипи от Центровете за спешна медицинска помощ пострадали при настъпили пътнотранспортни произшествия;
б) данни за времето за оказване на спешна медицинска помощ на пострадалите в пътнотранспортни произшествия, измерено от момента на подаване на сигнала в Регионалната координационна централа на Центъра за спешна медицинска помощ до момента на пристигане на екипа на спешната медицинска помощ на мястото на произшествието;
в) данни за поставените първоначални и за поставените окончателни диагнози на пострадали в пътнотранспортни произшествия съгласно Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето;
5. Гаранционния фонд по чл. 518, ал. 1 от Кодекса за застраховането относно:
а) регистрираните действащи полици по задължителни застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в обществения транспорт;
б) настъпилите пътнотранспортни произшествия, документирани с двустранни констативни протоколи;
в) броя изпратени уведомления от Информационния център към Гаранционния фонд на собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен.
(3) В изпълнение на функциите си председателят на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" може да изисква допълнителна информация, включително от други органи.
(4) При наличие на техническа възможност информацията по ал. 2 се предоставя чрез достъп до автоматизирани информационни системи и регистри, поддържани от органите по ал. 2.
Чл. 164г. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) (1) Длъжностни лица, определени от председателя на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", със съдействието на администрацията, управляваща пътя, могат да извършват проверки на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата.
(2) Действията и резултатите от извършените проверки се обобщават в доклад, който съдържа направените констатации, изводи, оценки и препоръки и се утвърждава от председателя на агенцията.
(3) Докладът по ал. 2 се публикува на
интернет страницата на агенцията и се изпраща на отговорните за изпълнението на препоръките лица.
(4) Председателят на агенцията или оправомощено от него длъжностно лице проследява изпълнението на препоръките в доклада по ал. 2.
(5) Отговорните лица предприемат мерки за изпълнение на препоръките и уведомяват за това председателя на агенцията в определен в доклада срок, който трябва да бъде съобразен с характера на препоръките.
(6) При неизпълнение на препоръките председателят на агенцията изпраща доклад с предложения на Министерския съвет или на съответния общински съвет.
(7) Условията, редът и начинът за извършване на проверките по ал. 1 и изискванията към длъжностните лица, които ги извършват, се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 165. (1) Определени от министъра на вътрешните работи служби:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост;
2. при необходимост регулират движението по пътищата;
3. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) следят за състоянието на пътя и пътните принадлежности и издават писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до фирмата, поддържаща пътния участък, за отстраняване на установени неизправности по тях;
4. регистрират и водят отчет на пътнотранспортните произшествия;
5. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) извършват анализ на пътнотранспортните произшествия и предоставят информация на държавни органи, общини, обществени организации и на средствата за масово осведомяване;
6. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) водят националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните;
7. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях;
8. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) въвеждат временна организация на движението съвместно със собственика или администрацията, управляваща пътя;
9. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) могат да въвеждат временни промени в организацията на движението при внезапно появила се опасност за движението - аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или заледяване, пътнотранспортни произшествия, като незабавно уведомяват собственика или администрацията, управляваща пътя.
10. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) осъществяват контрол по изпълнение на учебните програми за извършване на допълнително обучение по чл. 157, ал. 3, като извършват проверки по документи и на място;
11. (нова - ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осъществяват контрол по спазване на задължението за движение на пътните превозни средства по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, след заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата;
12. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) предотвратяват нарушения, свързани с опазването на пътя, на пътните съоръжения и пътните принадлежности.
13. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
14. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) изпълняват наказателните постановления или решенията на съда, с които е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
(2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби:
1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата;
2. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) не допускат движение на пътно превозно средство, което има някоя от повредите или неизправностите, посочени в чл. 101, ал. 3;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) имат право да отвеждат в поделенията на Министерството на вътрешните работи участници в пътнотранспортно произшествие, когато това е необходимо за разследване на произшествието;
6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство;
7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане;
8. (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г.)
9. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози; в случай че при осъществяването на контрол с техническо средство или тест е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, длъжностното лице от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване;
10. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) прекратяват служебно регистрацията на регистрирано пътно превозно средство;
11. (нова - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
12. (нова - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.05.2019 г.) имат право да обработват картови плащания на дължими глоби чрез терминални устройства ПОС.
(3) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г. (*)) Условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 166. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза;
2. дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148 да извършват периодичен преглед за техническа изправност на регистрираните пътни превозни средства;
3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) състоянието на материалната база и изпълнението на учебната документация в учебните центрове за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3;
4. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) състоянието на материалната база и спазването на условията и реда за извършване на психологически изследвания от лицата по чл. 153б, ал. 1;
5. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) съответствието с изискванията към техническите служби по чл. 138б.
6. (нова - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби:
1. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) имат право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата изправност, обезопасяването на превозваните товари и транспортната годност на пътните превозни средства;
2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;
3. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) дават предписания във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебната документация в учебните центрове за подготовка на водачи на моторни превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за отнемане на разрешението за обучение, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3;
4. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) дават предписания във връзка с периодичната проверка на техническата изправност на моторните превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за отнемане на разрешението, издадено по реда на чл. 148;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) имат право да проверяват документите за самоличност на пътниците, превозвани с моторни превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници или за извършване на превоз за собствена сметка;
6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) не допускат движение на пътно превозно средство, предназначено за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници или товари, което има някоя от повредите или неизправностите, посочени в чл. 101, ал. 3;
7. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) имат право да спират учебните автомобили, с които се провежда обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства, да проверяват документите за самоличност на обучаващия и обучавания, както и техническата изправност на превозното средство, с което се извършва обучението;
8. (нова - ДВ, бр. 22 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари;
9. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) дават задължителни предписания във връзка със състоянието на материалната база и спазването на условията и реда за извършване на психологически изследвания;
10. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия с изискванията към техническите служби по чл. 138б;
11 (нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) имат право да извършват повторни проверки на техническата изправност на пътните превозни средства в контролно-техническите пунктове на лицата по чл. 148, ал. 2 и на пътя.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.)
Чл. 166а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията, нейните регионални звена и звената за защита на потребителите към общинската администрация в рамките на възложените им по чл. 166 от Закона за защита на потребителите компетенции контролират спазването на изискванията за:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) наличие на валиден сертификат за съответствие на пуснатите на пазара нови моторни превозни средства, различни от категория L, и ремаркета;
2. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) обозначения на пуснатите на пазара нови компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства, различни от категория L, и ремаркета;
3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) спазването на изискването за предоставяне на информация на потребителите, когато предоставянето и се изисква по силата на регулаторен акт;
4. осигуряване изпълнението на мерките, свързани с провеждането на кампании по изтегляне от пазара;
5. контролиране спазването на изискванията за пускането на пазара и търговията с одобрени части и оборудване, които могат да създадат значителен риск за правилното функциониране на основни системи, свързани с безопасността на превозните средства при движението им по пътищата или с техните екологични характеристики.
(2) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Председателят на Комисията за защита на потребителите е компетентният орган за надзор на пазара по смисъла на чл. 6, т. 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Председателят на Комисията за защита на потребителите организира и извършва дейности по надзор на пазара на превозни средства от категория L, както и на системи, компоненти или отделни технически възли за тях, в съответствие с чл. 8 от Регламент (ЕС) № 168/2013 и глава III от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.), което включва извършването на проверки за:
1. наличието на валиден сертификат за съответствие;
2. наличието на задължителните табели и маркировки за одобряване на типа, нанесени върху превозни средства, компоненти или отделни технически възли в съответствие с чл. 39 от Регламент (ЕС) № 168/2013;
3. нанесено наименование на производителя, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и адреса в Европейския съюз върху произведените от него превозни средства, компоненти или отделни технически възли, предоставяни на пазара, или, ако това не е възможно, върху опаковката или в документ, който придружава компонента или отделния технически възел;
4. предприетите мерки от икономическите оператори по глава II и глава XII на Регламент (ЕС) № 168/2013 в случаите, в които задължението се отнася за органа по надзор на пазара;
5. съответствието на предоставените на пазара превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли с одобрения тип;
6. предоставянето на информация на потребителите съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013, включително делегираните актове и актовете за изпълнение, издадени на основание на този регламент;
7. осигуряване изпълнението на мерки, свързани с провеждането на кампании по изтегляне от пазара, в случаите, в които съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 се изисква участие на органа по чл. 166а, ал. 2;
8. частите и оборудването, които могат да изложат на сериозен риск правилното функциониране на основни системи, свързани с безопасността на превозните средства при движението им по пътищата или с техните екологични характеристики.
(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) При осъществяване на дейностите по надзор на пазара по ал. 2, т. 5, 7 и 8 на пътни превозни средства от категория L, както и на системи, компоненти или отделни технически възли за тях органът по чл. 166а, ал. 2 може да изисква необходимата му информация за осъществяване на надзора от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и от органа по регистрацията на пътните превозни средства в страната.
(4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) При осъществяване на контролната си дейност органите по ал. 1 и 2 имат право:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) на свободен достъп до обектите, в които са пуснати на пазара и се извършва търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, компоненти или отделни технически възли за тях;
2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) да изискват валиден сертификат за съответствие;
3. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) да проверяват за наличие на необходимите маркировки и обозначения върху компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и ремаркета;
4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) да вземат образци и мостри от компоненти или отделни технически възли, предназначени за монтиране в моторни превозни средства и ремаркета, за извършване на лабораторни изследвания за проверка на съответствието с одобрения тип;
5. да привличат при необходимост експерти в съответната област;
6. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нормативни нарушения;
7. да съставят актове за установяване на нарушения.
(5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Органите по ал. 1 и 2 са длъжни да:
1. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) установяват фактите при извършвания от тях контрол или надзор на пазара;
2. опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват получената при проверките информация извън предназначението и;
3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) уведомяват Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", когато са констатирани нарушения при пускането на пазара и извършването на търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, компоненти и/или отделни технически възли за тях;
4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) уведомяват Министерството на земеделието и храните, когато е констатирано нарушение на изискванията към нови компоненти или отделни технически възли за колесни трактори;
5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) ползват акредитирани лаборатории или да привличат при констатиране на нарушения и извършване на проверки органите за контрол за изследване на съответствието на нови компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и ремаркета с одобрения тип.
(6) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Органите по ал. 1 и 2 осъществяват контрол или надзор на пазара върху търговията с употребявани резервни части за моторни превозни средства съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи.
(7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) При осъществяване на функциите по ал. 1 и 2 Комисията за защита на потребителите ползва данни от националната информационна система по чл. 138а, ал. 4.
Чл. 166б. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) Когато въз основа на резултатите от проведени изпитвания са констатирани несъответствия на пуснати на пазара нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства с одобрения тип, разходите за изпитванията, както и взетите образци и мостри, са за сметка на неизправната страна.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Когато резултатите от проведени изпитвания на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства са удовлетворителни и не са констатирани техни несъответствия с изискванията за одобрения тип, разходите за изпитванията, както и взетите образци и мостри, са за сметка на Комисията за защита на потребителите.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) В 7-дневен срок от приключване на изпитванията за съответствие на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства с одобрения тип Комисията за защита на потребителите уведомява писмено лицето - обект на контрол, за резултатите, като му предоставя и копие от издадения протокол.
(4) Плащанията по ал. 1 се извършват в 14-дневен срок от датата на уведомлението по ал. 3.
Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра.
(2) Служби за контрол, определени от кметовете на общините:
1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана;
2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2015 г.) използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство;
3. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2006 г.) контролират на територията на общината спазването на изискванията на Закона за управление на отпадъците по отношение на изоставените или снетите от отчет моторни превозни средства;
4. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) регистрират пътните превозни средства с животинска тяга.
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната.
