Отменена с § 51, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета - ДВ, бр. 17 от 6 март 2015 г., в сила от 10.03.2015 г.

Сертификатите за одобряване на типа, издадени по реда на наредбата по ал. 1 и/или Правило № 85 на ИКЕ на ООН преди 5 март 2014 г., се считат за валидни до 31 август 2018 г.

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) условията и редът за ЕО одобряване типа на моторни превозни средства (МПС) по отношение мощността на двигателя;

2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) методът за определяне на мощността на двигатели с вътрешно горене, с атмосферно или принудително пълнене, принадлежащи към един от следните видове:

а) бутални двигатели с вътрешно горене (с принудително запалване на горивото или запалване чрез сгъстяване), с изключение на двигатели със свободно бутало;

б) роторни бутални двигатели.

Чл. 2. Наредбата се прилага за МПС от категории М и N, посочени в приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).

Чл. 3. Типът на МПС по отношение мощността на двигателя се одобрява по реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Производителят подава заявление за ЕО одобряване типа на превозно средство по отношение на мощността на двигателя до изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни по ал. 2, се предоставят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или папка с размер А4. Снимките, ако има такива, показват съответните компоненти с достатъчни и ясно различими подробности.

(4) За системите, компонентите или отделните технически възли с електронно управление към списъка с данни по ал. 2 се прилага информация за неговото действие.

(5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага документ за платена държавна такса.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Производителят предоставя на техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитването, двигател от типа, за който се иска одобряване, заедно с допълнителното оборудване, изброено в табл. 1 от приложение № 2.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" издава ЕО сертификат за одобрение на типа на превозно средство по отношение на мощността на двигателя, когато:

1. са извършени изпитванията при спазване на техническите изисквания по метода по глава трета;

2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздели II и III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Образец на ЕО сертификата за одобрение на типа е даден в приложение № 3.

Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) За всеки одобрен тип МПС по отношение на мощността на двигателя се издава номер на одобрение съгласно част 1 на приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови МПС и техните ремаркета.

(2) За всички одобрени типове изпълнителният директор на ИА "АА" издава различни номера на одобряване.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" не може да откаже издаване на ЕО сертификат за одобрение типа на превозно средство по отношение мощността на двигателя, когато то отговаря на изискванията на наредбата.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Отказът да се издаде ЕО сертификат по чл. 6 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) В случай на изменения на одобрен в съответствие с тази наредба тип МПС по отношение на мощността на двигателя се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мерките за осигуряване на съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с разпоредбите на глава четвърта, раздел II на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 13. Методът за определяне на мощността на двигателя е посочен в приложение № 4.

Чл. 14. За извършените изпитвания техническата служба издава протокол, съдържащ резултатите и всички изчисления за определяне на ефективната (нето) мощност, посочени в приложение № 5.

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

Приложение № 2 към чл. 5

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

(1a) Комплектните стандартни всмукателни системи да бъдат монтирани за предвиденото приложение:

когато има риск от значителен ефект върху мощността на двигателя;

в случай на двутактови двигатели, двигатели с принудително запалване;

когато това поиска производителят да бъде направено.

При други случаи може да се използва равностойна система и да се направи проверка, че входното налягане не се различава с повече от 100 Ра от границата, определена от производителя за чист въздушен филтър.

(1b) (доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Комплектните стандартни изпускателни системи да бъдат монтирани за предвиденото приложение:

когато има риск от значителен ефект върху мощността на двигателя;

в случай на двутактови двигатели, двигатели с принудително запалване;

когато това поиска производителят, да бъде направено.

При други случаи може да се използва равностойна система, осигуряваща, че измереното на изхода на изпускателната система налягане не се различава с повече от 1000 Ра от предписаното от производителя. Изходът на изпускателната система е дефиниран като точка, отстояща на 150 mm от края на частта от изпускателната система, монтирана на двигателя.

(2) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Ако моторна спирачка е вградена в двигателя, дроселната й клапа да бъде фиксирана в напълно отворено положение.

(3) Налягането на подаване на гориво може да се настрои, ако това е необходимо, за да възпроизвежда налягането, което съществува при специално използване на двигателя (по-специално, когато се използва система за "връщане на гориво").

(4) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Въздушният всмукателен клапан е регулиращ клапан за пневматичния регулатор на горивонагнетателната помпа. Регулаторът или оборудването за впръскване на гориво могат да съдържат други устройства, които да оказват въздействие на количеството на впръскваното гориво.

(5) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Радиаторът, вентилаторът, направляващият кожух на вентилатора, водната помпа и термостатът да бъдат разположени относително по същия начин на изпитвателния стенд, както на превозното средство. Циркулацията на охлаждащата течност да се осъществява само с водната помпа на двигателя. Охлаждането на течността може да се извършва или от радиатора на двигателя, или от външен кръг при условие, че загубата на налягане и налягането на входа на помпата остават съществено същите като тези на охладителната система на двигателя. Жалузите на радиатора, ако са вградени, да бъдат в отворено положение.

В случая, когато за удобство вентилаторът, радиаторът и направляващият кожух на вентилатора не могат да бъдат монтирани на двигателя, погълнатата от вентилатора мощност, когато е монтиран отделно на своето правилно положение по отношение на радиатора и обтекателя (ако има такъв), да се определи при обороти на въртене, които съответстват на оборотите на двигателя, използвани за измерване на мощността на двигателя, или чрез изчисляване от стандартните характеристики, или чрез практически изпитвания. Тази мощност, съотнесена към стандартните атмосферни условия, определени в част II, т. 21 от приложение № 4, да се извади от коригираната мощност.

(6) Когато са вградени постоянно действащ или изключващ се вентилатор или нагнетател, изпитването да се извърши с изключен вентилатор (или нагнетател) или с изключващ се вентилатор или нагнетател, работещ с максимално буксуване.

(7) Термостатът може да бъде фиксиран в напълно отворено положение.

(8) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Минимална мощност на генератора. Мощността на генератора да бъде ограничена до точно необходимата за работа на спомагателните устройства, които са нужни за работата на двигателя. Ако е необходимо свързването на акумулатор, да се използва напълно зареден акумулатор в добро състояние.

(9) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Двигателите, охлаждани със сгъстен въздух, се изпитват с охлаждане със сгъстен въздух, независимо дали са въздушно или течно охладени, но ако производителят предпочита, система на стенда за изпитване може да замени охлаждания с въздух охладител. Във всеки случай, измерването на мощността на двигателя при всякакви обороти се извършва при същия пад на налягането и температурата на въздуха през охладителя със сгъстен въздух на системата на стенда за изпитване, както е предписано от производителя за комплектовано превозно средство.

(10) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Те могат да включват например система за рециркулация на отработилите газове (EGR), каталитичен конвертор, термичен реактор, вторична въздушно снабдителна система и предпазна система от горивните изпарения.

Приложение № 3 към чл. 7

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

Приложение № 4 към чл. 13

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.)

Метод за определяне на мощността на двигателя

Част I. Технически изисквания към точността на измерване на мощността при пълно натоварване на двигателя

Точността на измерваните параметри на двигателя по време на изпитването трябва да бъде в следните граници:

1. за измерения въртящ момент ± 1 %; системата за измерване на въртящия момент се калибрира, за да отчита и загубите от триене; точността на долната част на измервателния диапазон на динамометричния стенд е ± 2 % от измерения въртящ момент;

2. за измерването на оборотите ± 0,5%; оборотите на двигателя се измерват с автоматично синхронизиран оборотомер и хронометър (или скоростомер);

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) за разхода на гориво ± 1 % от измерения разход;

4. за температура на горивото ± 2°К;

5. за температура на входящия въздух в двигателя ± 2°К;

6. за барометрично налягане ± 100 Ра;

7. за налягане във всмукателния колектор (виж бележка 1а от табл. 1 на приложение 2) ± 50 Ра;

8. за налягане в изпускателния тръбопровод на МПС (виж бележка 1b от табл. 1 на приложение 2) ± 200 Ра.

Част II. Изпитване за измерване ефективната (нето) мощност на двигателя

1. При възможност необходимото спомагателно оборудване за функциониране на двигателя в зададен режим (посочено в табл. 1 на приложение 2) се монтира на изпитвателния стенд така, както ще се монтира при работа на двигателя по предназначение.

2.1 Спомагателното оборудване, необходимо за експлоатацията на МПС и което може да се монтира на двигателя, се отстранява при извършване на изпитването. Например непълен списък на оборудване, което се отстранява:

а) компресор за сгъстен въздух за спирачната уредба;

б) помпа за кормилна уредба с усилвател;

в) компресор за системата за пневматично окачване;

г) климатичната система.

2.2 Когато спомагателното оборудване не може да се отстрани, мощността, консумирана от него в ненатоварен режим на двигателя, се определя и добавя към измерената мощност на двигателя.

3. Настройките (регулировките) за извършване на изпитването за определяне на ефективната (нето) мощност са посочени в част III.

3.1. В случай на електрическо първоначално пускане в ход се монтира генератор, който захранва спомагателното оборудване, необходимо за работата на двигателя.

3.2. В случай на първоначално пускане в ход, различно от електрическото, се отстранява генераторът.

3.3. Ако има електрически задвижвано спомагателно оборудване, което е необходимо за работата на двигателя, се монтира генераторът, който го захранва.

3.4. В случаите по 3.2 и 3.3 системата за производство и акумулиране на енергията, необходима за стартиране, се монтира и работи в ненатоварено положение.

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Изпитването за определяне на ефективната (нето) мощност се извършва след пускане в ход при напълно отворена дроселна клапа за двигатели с принудително запалване и при фиксирано пълно натоварване на горивонагнетателната помпа за двигатели със запалване чрез сгъстяване, като двигателите са оборудвани, както е указано в табл. 1 на приложение 2.

5. Данните за работата на двигателя се отчитат при стабилизирани работни условия с достатъчно подаване на въздух на двигателя. Двигателят е пуснат в съответствие с препоръките на производителя. Горивните камери могат да съдържат нагар, но в ограничено количество.

6. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Условията по време на изпитване, като температурата на входящия въздух, се подбират, колкото е възможно по-близки до стандартните условия (виж част II, т. 21 на приложение № 4), за да се намали големината на корекционния коефициент.

7.1. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Температурата на входящия въздух в двигателя (въздух от околната среда) се измерва при 0,15 м по посока на течението от точката на входа на въздушния филтър или ако не се използва въздушен филтър - в границите на 0,15 м от входния тръбопровод.

7.2. Термометърът или термодвойката се защитават от излъчвана топлина и се разполагат пряко във въздушния поток. Те трябва да са защитени и от обратно връщане на гориво.

7.3. Използват се достатъчен брой измервателни точки, за да се получи представителна средна стойност на температурата на входящия въздух.

8. Не се отчитат данни, преди въртящият момент, оборотите и температурата да се задържат постоянни най-малко за една минута.

9. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Оборотите на двигателя при работа или отчитане не могат да се отклоняват от избраните с повече от ± 1% или ± 10 min^-1 в зависимост от това, кое отклонение е по-голямо.

10. Измерените стойности на натоварването на спирачката, разходът на гориво и температурата на входящия въздух се отчитат едновременно; показанията, приети за измерването, са средната стойност на две стабилизирани стойности, които се различават с по-малко от 2% за натоварването на спирачката и разхода на гориво.

11.1 (доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Температурата на охладителната течност на изхода от двигателя се поддържа в границите ± 5°К от горната стойност на термостатично контролираната и предписаната от производителя. Ако няма специално предписана температура от производителя, тя е 353°К ± 5 К.

11.2 (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) За двигатели с въздушно охлаждане температурата в точката, указана от производителя, се поддържа в границите + 0/ - 20°К от максималната стойност, предписана от производителя за стандартните условия.

12. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Температурата на горивото се измерва на входа на карбуратора или горивовпръскващата система и се поддържа в границите, установени от производителя на двигателя.

13. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Температурата на смазочното масло, измерена в маслената вана или на изхода на охладителя за маслото, ако има, се поддържа в границите, установени от производителя на двигателя.

14. При необходимост може да се използва допълнителна регулационна система за поддържане на температурата в границите, описани в т. 11.1, 11.2, 12 и 13.

15.1. Използваното гориво се описва в протокола от изпитването и следва да бъде:

15.2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) за двигатели с принудително запалване, работещи с бензин, едно от наличните на пазара използвани горива; в случай на разногласие се ползва еталонното гориво, описано в приложение IX, част А "Еталонни горива", т. 1, таблица 1 "Тип: Бензин (Е5)" на Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (Регламент (ЕО) № 692/2008) (OB L 199, 28.07.2008 г.); вместо посоченото гориво може да се ползват еталонни горива, дефинирани от СЕС1 за двигатели с принудително запалване в СЕС документ RF-08-А-85;

15.3. за двигатели с принудително запалване, работещи с втечнен нефтен газ (LPG):

а) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) който се самонагажда към ползваното гориво - едно от наличните на пазара; в случай на разногласие се ползва еталонното гориво, описано в приложение IX, част А "Еталонни горива", т. 1, таблица 3 "Тип: LPG" на Регламент (ЕО) № 692/2008;

б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) който не се самонагажда към ползваното гориво - еталонното гориво, описано в приложение IX, част А "Еталонни горива", т. 1, таблица 3 "Тип: LPG" на Регламент (ЕО) № 692/2008 и с най-ниско съдържание на С3; или

в) който е маркиран - една специфична горивна композиция, използваното гориво да бъде такова, за което двигателят е маркиран.

15.4. За двигатели с принудително запалване, работещи с природен газ (NG):

а) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) който се самонагажда към ползваното гориво - едно от наличните на пазара; в случай на разногласие се ползва еталонното гориво, описано в приложение IX, част А "Еталонни горива, т. 1, таблица 4 "Тип: NG" на Регламент (ЕО) № 692/2008;

б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) който не се самонагажда към ползваното гориво - едно от наличните на пазара с Wobbe индекс най-малко 52,6 МJm^-3 (0°C, 101,3 kРа); в случай на разногласие използваното гориво да бъде еталонно гориво G20, описано в приложение IX, част А "Еталонни горива, т. 1, таблица 4 "Тип: NG" на Регламент (ЕО) № 692/2008, т.е. гориво с най-висок Wоbbe индекс; или

в) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) който е маркиран, че използва горива от специфична серия - едно от наличните на пазара с Wobbe индекс най-малко 52,6 МJm^-3 (0°C, 101,3 kРа), ако двигателят е маркиран за газове от Н-серия, или най-малко 47,2 МJm^-3 (0°C, 101,3 kРа), ако двигателят е маркиран за газове от L-серия; в случай на разногласие използваното гориво е еталонно гориво G20, описано в приложение IX, част А "Еталонни горива, т. 1, таблица 4 "Тип: NG" на Регламент (ЕО) № 692/2008, ако двигателят е маркиран за газове от Н-серия, или еталонно гориво G23, ако двигателят е маркиран за газове от L-серия, т.е. с най-висок Wobbe индекс за съответната серия; или

г) който е маркиран, че използва една специфична горивна композиция - такова, за което двигателят е маркиран.

15.5. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) За двигатели със запалване чрез сгъстяване използваното гориво е едно от наличните на пазара. В случай на разногласие се ползва еталонното гориво, описано в приложение IX, част А "Еталонни горива", т. 2 на Регламент (ЕО) № 692/2008; вместо посоченото по-горе гориво може да се ползват еталонни горива, дефинирани от СЕС¹ за двигатели със запалване чрез сгъстяване в СЕС документ RF-03-А-84.

16. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Двигатели с принудително запалване за превозни средства, които могат да работят с бензин или с газово гориво, се изпитват с двете горива в съответствие с т. 15.2 - 15.4. Превозните средства, които могат да работят и с двете горива, но при които системата за бензин е предвидена за аварийни цели или за първоначално пускане на двигателя и на които бензиновият резервоар не може да съдържа повече от 15 l бензин, се считат при изпитванията като превозни средства, ползващи само газово гориво.

17. Измерванията се извършват при достатъчно различни обороти на двигателя, за да се определи изцяло кривата на мощността при пълно натоварване между най-ниските и най-високите обороти, препоръчани от производителя. Този диапазон на оборотите да включва тези, при които двигателят има максимална мощност. За всякакви обороти се взема средната стойност на два стабилизирани отчета.

18.1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) При двигатели със запалване чрез сгъстяване по време на изпитването се контролира дали отработилите газове удовлетворяват следните условия:

18.1.1. Основни изисквания към димомерите

18.1.1.1. Подлежащите на измерване газове се съхраняват в камера с неотразяваща вътрешна повърхност.

18.1.1.2. При определяне на действителната дължина на пътя на светлината, преминаваща през газовете, се отчита възможното влияние на устройствата, които предпазват светлинния източник и фотоелемента. Тази действителна дължина трябва да се укаже върху уреда.

18.1.1.3. Димомерът трябва да има две скали за измерване, едната в абсолютни стойности на коефициента на поглъщане на светлината от 0 до (m^-1), а другата - линейна, от 0 до 100; двете скали трябва да са с диапазон от 0 при невъзпрепятстван светлинен поток до максимална стойност на скалата при пълно затъмняване.

18.1.2. Изисквания към конструкцията

18.1.2.1. Общи положения

Конструкцията на димомера трябва да е такава, че при работа в стационарни условия измервателната камера да се запълва с газ с еднородна оптическа плътност.

18.1.2.2. Измервателна камера и корпус на димомера

18.1.2.2.1. Попадането върху фотоелемента на светлина от странични източници в резултат на вътрешно отразяване или разсейване трябва да бъде сведено до минимум (например чрез нанасяне на черни матови покрития върху вътрешните повърхности или чрез подходящо разположение).

18.1.2.2.2. Оптическите характеристики трябва да са такива, че общото влияние на отразяването и разсейването да не превишава стойността, съответстваща на едно деление по линейната скала, когато измервателната камера е запълнена с газ, имащ коефициент на поглъщане на светлината, приблизително равен на 1,7 ^-1.

18.1.2.3. Източник на светлина

За източник на светлина трябва да се използва лампа с нажежаема жичка с цветна температура в диапазона от 2800 до 3250 °К или светодиод (LED), излъчващ зелена светлина, с дължина на вълната между 550 и 570 nm (нанометри). Източникът на светлина се предпазва от замърсяване чрез средства, които не влияят върху дължината на оптичния интервал, спазвайки предвиденото в спецификациите на производителя.

18.1.2.4. Датчик

18.1.2.4.1. За датчик трябва да се използва фотоелемент със спектрална характеристика, аналогична на кривата на дневното зрение на човешкото око (максимална реакция при дължина на светлинната вълна в диапазона от 550 до 570 nm; по-малко от 4 % от максималната реакция при дължина на светлинната вълна под 430 nm и над 680 nm).

18.1.2.4.2. Схемата на електрическата верига, в която е включено показващото устройство на уреда, трябва да е такава, че напрежението на изхода на фотоелемента да е в линейна зависимост от силата на светлината в диапазона на работните температури на фотоелемента.

18.1.2.5. Скали за измерване

18.1.2.5.1. Коефициентът на поглъщане на светлината k се изчислява по формулата:

където:

L е действителната дължина на пътя на светлината, преминаваща през измерваните газове;

Ф_О - падащият в приемника светлинен поток;

Ф - излъчваният светлинен поток.

Когато действителната дължина L за даден тип димомер не може да се изчисли непосредствено от неговите геометрични характеристики, действителната дължина L се определя:

- или чрез метода, описан в т. 18.1.3;

- или чрез сравнение с друг тип димомер с известна действителна дължина L.

18.1.2.5.2. Съотношението между линейната скала от 0 до 100 и коефициента на поглъщане на светлината k се получава по формулата:

K = 1/L.log_е(1 - N/100), където:

N е показанието на линейната скала, а k - съответната стойност на коефициента на поглъщане на светлината.

18.1.2.5.3. Скалата на димомера трябва да дава възможност за отчитане на коефициент на поглъщане на светлината 1,7 m^-1 с точност до 0,025 m^-1.

18.1.2.6. Регулиране и проверка на уреда за измерване

18.1.2.6.1. Електрическата верига на фотоелемента и на показващото устройство трябва да дава възможност за установяване на стрелката в нулево положение при преминаването на светлинния поток през измервателната камера, запълнена с чист въздух, или през камера с аналогични характеристики.

18.1.2.6.2. При изключена лампа и при прекъсната или свързана накъсо електрическа измервателна верига показанието върху скалата за коефициента на поглъщане на светлината трябва да е на позиция и да се задържа на нея след затваряне на измервателната верига.

18.1.2.6.3. Трябва да се извърши междинна проверка, като в измервателната камера се въвежда филтър, представляващ газ, чийто известен коефициент на поглъщане на светлината k, измерен, както е указано в т. 18.1.2.5.1, е между 1,6 и 1,8 m^-1. Стойността на k трябва да бъде известна с точност до 0,025 m^-1. Проверката се състои в потвърждаването, че тази стойност не се различава с повече от 0,05 m^-1 от стойността, отчетена върху скалата на димомера, когато филтърът е въведен между източника на светлината и фотоелемента.

18.1.2.7. Реакция на димомера

18.1.2.7.1. Времето за реакция на електрическата измервателна верига, т. е. времето, необходимо за достигане от показващото устройство на 90 % от обхвата на скалата след поставяне на екран, напълно засенчващ фотоелемента, трябва да бъде между 0,9 и 1,1 s.

18.1.2.7.2. Демпфирането на електрическата измервателна верига трябва да е такова, че първоначалното надвишаване на крайното устойчиво показание след каквото и да било моментно колебание на измерваната величина (например филтър за калибриране) не трябва да превишава 4 % от тази величина в единици по линейната скала.

18.1.2.7.3. Времето за реакция на димомера в резултат на физичните явления в измервателната камера представлява времето между момента на постъпване на газове в уреда за измерване и момента на пълното запълване на измервателната камера. Това време не трябва да превишава 0,4 s.

18.1.2.7.4. Тези разпоредби се отнасят само за димомери, които се използват за измерване на оптическата плътност при свободно ускоряване.

18.1.2.8. Налягане на измерваните газове и на продухващия въздух

18.1.2.8.1. Налягането на отработилите газове в измервателната камера не трябва да се различава с повече от 75 mm (воден стълб) от атмосферното налягане.

18.1.2.8.2. Колебанията в налягането на измерваните газове и на продухващия въздух не трябва да причиняват изменения на стойността на коефициента на поглъщане на светлината, по-големи от 0,05 m - 1 при измерване на газове с коефициент на поглъщане на светлината 1,7 m^-1.

18.1.2.8.3. Димомерът трябва да бъде оборудван с подходящи устройства за измерване на налягането в измервателната камера.

18.1.2.8.4. Пределните стойности за колебанията на налягането на газовете и на продухващия въздух в измервателната камера се посочват от производителя на уреда.

18.1.2.9. Температура на измерваните газове

18.1.2.9.1. Във всяка точка от измервателната камера температурата на газовете в момента на измерването трябва да бъде между 70 °С и максималната температура, определена от производителя на димомера, така че снетите в този температурен диапазон показания да не варират с повече от 0,1 m^-1, когато камерата е запълнена с газ с коефициент на поглъщане на светлината 1,7 m^-1.

18.1.2.9.2. Димомерът трябва да бъде оборудван с подходящи устройства за измерване на температурата в измервателната камера.

18.1.3. Действителна дължина "L" на димомера

18.1.3.1. Общи положения

18.1.3.1.1. При някои типове димомери газовете между светлинния източник и фотоелемента или между прозрачните части, които предпазват източника и фотоелемента, нямат постоянна оптическа плътност. В такива случаи действителната дължина L е дължината на газов стълб с еднородна оптическа плътност, който предизвиква същото поглъщане на светлина, както поглъщането, получено при нормални условия на преминаване на газовете през димомера.

18.1.3.1.2. Действителната дължина на пътя на светлината се получава чрез сравняване на показанието N на нормално работещия димомер с показанието N_о, получено на димомера, изменен така, че изпитваните газове да запълват точно определена дължина L_о.

18.1.3.1.3. Необходимо е да се отчетат бързо следващи едно след друго сравнителни показания, за да се определи корекцията във връзка с изместването от нулата.

18.1.3.2. Метод за оценка на L

18.1.3.2.1. Изпитваните газове трябва да бъдат отработили газове с постоянна оптическа плътност или светлопоглъщащи газове с относително тегло, приблизително равно на относителното тегло на отработените газове.

18.1.3.2.2. Извършва се точно определяне на стълб с дължина L_о от димомера, който може да бъде запълнен равномерно с газове за изпитване и чиито основи са приблизително перпендикулярни на пътя на светлинните лъчи. Тази дължина L_о трябва да е близка до предполагаемата действителна дължина на димомера.

18.1.3.2.3. Измерва се средната температура на изпитваните газове в измервателната камера.

18.1.3.2.4. Ако е необходимо, с цел намаляване на колебанията на газовия поток върху тръбата за вземане на проби и възможно най-близо до сондата може да се монтира неголям ресивер с достатъчна вместимост. Допуска се монтирането и на охлаждащо устройство. Добавянето на ресивер и на охлаждащото устройство не трябва да влияе значително върху състава на отработилите газове.

18.1.3.2.5. Изпитването за определяне на действителната дължина се състои в последователно пропускане на проба от изпитваните газове през нормално работещия димомер и през същия уред, изменен в съответствие с т. 18.1.3.1.2.

18.1.3.2.5.1. В хода на изпитването се извършва непрекъснато отчитане на показанията на димомера чрез регистриращо устройство, чието време за реакция е равно на или е по-малко от времето за реакция на димомера.

18.1.3.2.5.2. При нормално работещ димомер показанието за оптическа плътност по линейната скала се обозначава с N, а показанието за средната температура на газовете в градуси Келвин - с T.

18.1.3.2.5.3. Когато със същите газове за изпитване е запълнена предварително известната дължина L_о, показанието за оптическа плътност по линейната скала се обозначава с N_о, а показанието за средната температура на газовете в градуси Келвин - с T_о.

18.1.3.2.6. Действителната дължина е равна на:

18.1.3.2.7. Изпитването се повтаря с използването най-малко на четири газа за изпитване, като получените показания за оптическата плътност трябва да са разпределени равномерно върху линейната скала между точките 20 и 80.

18.1.3.2.8. За действителна дължина L на димомера се приема средноаритметичната стойност от действителните дължини, получени при използване на всички изпитвани газове в съответствие с т. 18.1.3.2.6.

18.2. В случай на двигатели, снабдени с устройство за автоматичен контрол на температурата и ако то е такова, че при пълно натоварване при 25°C не се добавя загрят въздух, изпитването се провежда при напълно затворено устройство. Ако устройството работи при 25°C, тогава изпитването се извършва при нормално работещо устройство, като степента на температурния фактор при корекционния коефициент трябва да бъде нула.

19. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Данните, които се записват по време на изпитването, са показаните в приложение № 5.

20. Измерената мощност се определя по формулата:

Po =