навсякъде
справочник
нормативни актове
 закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

НАРЕДБА № 3 ОТ 9 ЮНИ 2004 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ УРЕДБИ И ЕЛЕКТРОПРОВОДНИТЕ ЛИНИИ

В сила от 15.01.2005 г.
Издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси

Обн. ДВ. бр.90 от 13 Октомври 2004г., обн. ДВ. бр.91 от 14 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 22 Октомври 2013г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Юни 2015г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Част първа.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Глава първа.
ОБЩА ЧАСТ

Раздел I.
Област на приложение. Определения


Чл. 1. С наредбата се урежда устройството на електрическите уредби и електропроводните линии за постоянен и променлив ток с напрежение до 750 kV, свързано с технологията на извършваната дейност, критериите за избора на съоръженията и техническите средства за експлоатация.





Чл. 2. (1) Наредбата не се отнася за специалните електрически уредби и електропроводни линии, устройството на които се урежда с други нормативни актове.
(2) Отделни изисквания на тази наредбата могат да се прилагат и за специалните електрически уредби и електропроводни линии до степен, до която те са аналогични по изпълнение и условия на работа с посочените в наредбата.


Чл. 3. Наредбата не се отнася за действащите електрически уредби и електропроводни линии, но се прилага за частите от тях, на които се извършват реконструкции.


Чл. 4. Пожарната и аварийната безопасност на електрическите уредби се осигуряват съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).


Чл. 5. Устройството на строителната част на електрическите уредби и мрежи се урежда с наредбата за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия (съгласно чл. 83, ал. 3 ЗЕ) и допълнителните изисквания, посочени в тази наредба.


Чл. 6. За целите на наредбата се използват определенията:
1. устройство на електрическа уредба - съвкупност от проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на електрическа уредба;
2. електрическа уредба - съвкупност от машини, апарати, линии, спомагателни съоръжения, строителни конструкции и електрически помещения, в които са разположени, предназначени за производство, преобразуване, трансформация, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия;
3. открита електрическа уредба - електрическа уредба, която не е защитена със сграда от атмосферни въздействия; използван синоним - открита разпределителна уредба (ОРУ);
4. закрита електрическа уредба - електрическа уредба, разположена в сграда, която я защитава от атмосферни въздействия; използван синоним - закрита разпределителна уредба (ЗРУ);
5. електрическо помещение - помещение или отделена част от него (с мрежа и др.), в което са монтирани електрически съоръжения и е достъпно само за обслужващ персонал;
6. сухо помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха не надвишава 60%; когато в такова помещение няма условията, посочени в т. 10, 12 и 13, помещението се нарича нормално;
7. влажно помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха е по-голяма от 60%, но не надвишава 75%;
8. мокро помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха надвишава 75%;
9. особено мокро помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха е близко до 100% (таванът, стените, подът и предметите са покрити с влага);
10. топло (горещо) помещение - помещение, в което температурата надвишава постоянно или периодично (повече от едно денонощие) +35°С;
11. студено помещение - помещение, в което температурата на въздуха е по-ниска от 1°С;
12. прашно помещение - помещение, в което се отделя технологичен или друг вид прах, който може да полепне по тоководещи части, проникне вътре в машини, апарати и др.; прашното помещение се дели на помещение с токопроводим прах и помещение с нетокопроводим прах;
13. помещение с химически активна или органична среда - помещение, в което постоянно или за дълъг период от време има агресивни пари, газове, течности, образуват се наслоявания или плесен, действащи разрушаващо на електрическата изолация и тоководещите части;
14. помещение с повишена опасност за поражение от електрически ток - помещение, характеризиращо се с наличие в него на едно от следните условия, създаващи повишена опасност:
а) влажност или токопроводим прах (вж. т. 7 и 12);
б) токопроводими подове (метални, землени, стоманобетонни, тухлени и др.);
в) повишена температура (вж. т. 10);
г) възможност за едновременно докосване на човек до съединени със земята метални конструкции на сградата, технологичните апарати, механизмите, тръбопроводите и др., от една страна, и с металния корпус на електрическите съоръжения, от друга;
15. особено опасно помещение за поражение от електрически ток - помещение, характеризиращо се с наличие на едно от следните условия, създаващи особена опасност:
а) влага съгласно т. 9;
б) химически активна среда съгласно т. 13;
в) наличие едновременно на две или повече условия, създаващи повишена опасност (вж. т. 14);
16. помещение без повишена опасност за поражение от електрически ток - помещение, в което липсват условията, създаващи повишена и особена опасност.


Чл. 7. (1) Приетите в наредбата значения на величините означават:
1. "не по-малко" - най-малкото значение на посочената стойност;
2. "не по-голямо" - най-голямото значение на посочената стойност;
3. "от" и "до" - за всички значения на величините е " включително".
(2) Използваните характерни думи означават:
1. "като правило" - даденото изискване се явява преобладаващо, а отстъпленията от него се обосновават;
2. "допуска се" - даденото решение се приема като принудено изключение вследствие на някои ограничителни условия;
3. "препоръчва се" - даденото решение се явява едно от най-добрите, но не е задължително;
4. "може" и "разрешава се" - даденото решение се явява правомерно.

Раздел II.
Общи изисквания към електрическите уредби


Чл. 8. Електрическите уредби се устройват и обзавеждат със съоръжения, технически средства и материали в съответствие с действащите стандарти и техническите условия в договорите с производителя.


Чл. 9. Конструкциите, изпълнението, начините на разполагане, класът и характеристиките на използваните машини, апарати, средства за измерване, защити и автоматики, кабели и проводници да съответстват на параметрите на електрическите уредби и мрежи, режимите на работа, условията на околната среда и изискванията на тази наредба.


Чл. 10. Строителната и санитарно-техническата част (конструкция на сгради, фундаменти на съоръжения, портали, стълбове, елементи и системи за отопление, вентилация, водоснабдяване, канализация и др.) се изпълняват съгласно нормативните изисквания и правила, които ги уреждат, и допълнителните изисквания по тази наредба.


Чл. 11. Проектирането и изборът на схеми, компановката и конструкцията на електрическите уредби и мрежи се извършват на базата на технико-икономически сравнения на варианти с отчитане изискванията за осигуряване на безопасност на обслужването и надеждност на схемите, внедряването на енергоспестяващи технологии и добрите практики на експлоатационния опит.


Чл. 12. За електрическите уредби и мрежи се изисква осигуряването на възможност за бързо и лесно ориентиране, както и разпознаване на частите към отделните елементи (простота и нагледност на схемите, надписи, маркировка, оцветяване и др.).


Чл. 13. Цветовото и цифрово означение на отделните изолирани и неизолирани проводници и токопроводи се изпълнява по стандарт.


Чл. 14. (1) Проводниците за защитно заземяване във всички електрически уредби и мрежи, а също и неутралните (нулевите) проводници в електрическите мрежи с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала, в т.ч. и шините, се обозначават буквено с "PE" и цветово с редуващи се надлъжни или напречни ивици с еднаква широчина (за шините от 15 до 100 mm) в жълт и зелен цвят.
(2) Неутралните проводници се обозначават буквено с "N" и цветово в светлосин цвят. Проводникът, съвместяващ ролята на защитен и неутрален проводник, се обозначава буквено с "PEN" и цветово в светлосин цвят по цялата си дължина и с жълто-зелени ивици на двата си края .


Чл. 15. (1) Буквено-цифровото и цветовото обозначаване на едноименните шини в електрическата уредба/мрежа е еднакво за цялата уредба/мрежа.
(2) Шините на трифазна система за променлив ток се обозначават буквено и цветово, както следва:
1. шина L1 (А) - жълт цвят;
2. шина L2 (B) - зелен цвят;
3. шина L3 (C) - червен цвят.
(3) Самостоятелните шини на еднофазна система за променлив ток се обозначават:
1. шина L1 (А) - жълт цвят, присъединена към началото на намотката на източника на захранване;
2. шина L2 (B) - червен цвят, присъединена към края на намотката на източника на захранване.
(4) Еднофазните отклонения от шините на трифазна система се обозначават със съответстващите на трифазната система обозначения.
(5) Шините за постоянен ток се обозначават:
1. положителна шина - L + (червен цвят);
2. отрицателна шина - L - (син цвят);
3. неутрална работна шина - M (светлосин цвят).


Чл. 16. (1) В разпределителните устройства (освен в КРУ 6 ё 10 kV, капсуловани шини с едностранно обслужване и панели 400 ё 690 V заводско изпълнение) шините се разполагат на "плоскост" или на "ребро", както следва:
1. в разпределителни устройства с напрежение от 6 до 220 kV - за събирателни, обходни шини и всички видове секционирани шини:
а) хоризонтално разположение: една под друга от горе на долу - L1 (A), L2 (B), L3 (C); една зад друга, наклонено или в триъгълник - най-отдалечената шина L1, средната L2, най-близката към коридора за обслужване L3 ;
б) вертикално разположение (в една плоскост или в триъгълник): от ляво на дясно L1, L2, L3; най-отдалечената шина L1, средната L2, най-близката към коридора за обслужване L3;
в) отклонения от събирателни шини, ако се гледа към шините от коридора за обслужване (от централния при три коридора): при хоризонтално разположение - от ляво на дясно L1, L2, L3; при вертикално разположение (в една плоскост или в триъгълник) - от горе на долу L1, L2, L3;
2. в разпределителни устройства с напрежение до 1000 V при пет- и четирипроводникови вериги на трифазна система за променлив ток:
а) хоризонтално разположение: една под друга от горе на долу L1, L2, L3, N, PE и съответно L1, L2, L3, PEN; една зад друга - най-отдалечената шина L1, следват L2, L3, N, PE (най-близката към коридора за обслужване) и съответно L2, L3, PEN (най-близката към коридора за обслужване);
б) вертикално разположение: от ляво на дясно L1, L2, L3, N, PE и съответно L1, L2, L3, PEN; най-отдалечената шина L1, следват L2, L3, N, PE (най-близката към коридора за обслужване) и съответно L2, L3, PEN (най-близката към коридора за обслужване);
в) отклонение от събирателни шини, ако се гледа към шините от коридора за обслужване: при хоризонтално разположение - от ляво на дясно L1, L2, L3, N, PE, съответно L1, L2, L3, PEN; при вертикално разположение - от горе на долу L1, L2, L3, N, PE, съответно L1, L2, L3, PEN;
3. в разпределителни устройства за постоянен ток:
а) събирателни шини при вертикално разположение - най-горната M, средната L - (отрицателна), най- долната L+ (положителна);
б) събирателни шини при хоризонтално разположение - най-отдалечената M, средната L - (отрицателна), най-близката L+ (положителна), ако се гледа към шините от коридора за обслужване;
в) отклонение от събирателни шини - лявата шина M, средната L - (отрицателна), дясната L + (положителна), ако се гледа към шините от коридора за обслужване;
(2) Допускат се в отделни случаи отклонения от изискванията по ал. 1, ако изпълнението е свързано със съществени усложнявания на уредбите (например необходимост от специални стълбове до подстанцията за транспозиция на проводниците на ВЛ) или в подстанцията се използват две и повече степени на трансформация.


Чл. 17. По условията за електробезопасност електрическите уредби се разделят на уредби с напрежение до 1000 V и уредби с напрежение над 1000 V.


Чл. 18. Безопасността на обслужващия персонал и на външните лица, освен с изпълнение на мерките за защита, предвидени в глава седма, се осигурява и с мероприятията:
1. спазване на съответните разстояния до тоководещите части или закриване/ограждане на тези части;
2. прилагане на блокировки на апаратите с ограждащите устройства за предотвратяване на грешни манипулации и достъпа до тоководещите части;
3. използване на предупредителна сигнализация, надписи и табели;
4. прилагане на устройства за намаляване на напрегнатостта на електрическите и магнитните полета до допустимите стойности;
5. използване на средства и приспособления за защита, в това число и от въздействие на електрическо и магнитно поле, ако напрегнатостите им надвишават нормираните.


Чл. 19. Електрическите уредби при въвеждането им в експлоатация се изпитват съгласно изискванията, посочени в част осма.

Глава втора.
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ

Раздел I.
Област на приложение. Определения


Чл. 20. Разпоредбите в тази глава се прилагат за частта от електроенергийната система, която обхваща електроснабдяването на потребителите.


Чл. 21. Потребител (консуматор) на електрическа енергия (електропотребител) - апарат, агрегат и др. или група от тях, обединени по технологични процеси, разположени на определена територия и предназначени за преобразуване на електрическата енергия в друг вид енергия.


Чл. 22. Електроснабдяване - осигуряване на потребителите с електрическа енергия от система, съвкупност от електрически уредби и мрежи.


Чл. 23. Електрическа мрежа - съвкупност от подстанции, разпределителни уредби, токопроводи, въздушни и кабелни линии за пренос и разпределение на електрическа енергия на определена територия.


Чл. 24. Електропреносна мрежа - частта от електрическата мрежа с високо напрежение, която служи за пренасяне на електрическа енергия.


Чл. 25. Електроразпределителна мрежа - частта от електрическата мрежа с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.


Чл. 26. Нормален режим на потребител на електрическа енергия - режим, при който се осигуряват зададените стойности на параметрите за неговата работа.


Чл. 27. Следавариен режим - режим, в който се намира потребител на електрическа енергия в резултат на нарушение в системата на електроснабдяване до установяване на нормалния режим след отстраняване или ограничаване на нарушението.


Чл. 28. Независим източник на захранване - източник на захранване, който в следавариен режим запазва напрежението си в определени граници при отпадане на напрежението на другия/другите източници на захранване.


Чл. 29. Към независими източници на захранване се отнасят: две секции или системи шини от една/две електрически централи и подстанции, ако едновременно са спазени условията:
а) всяка секция или система шини има захранване от независим източник;
б) секциите (системите шини) не са свързани помежду си или имат връзка, която автоматично се изключва при нарушение на нормалната работа на едната от тях.

Раздел II.
Общи изисквания


Чл. 30. При избор и проектиране на системата за електроснабдяване, както и при реконструкция на действаща система за електроснабдяване се отчитат:
1. перспективното развитие на системата за електроснабдяване и рационалното съчетаване с действащата система и класовете на напрежение;
2. осигуряването на електроснабдяването на всички потребители на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа, независимо от формата на собственост;
3. ограничаването на токовете на къси съединения до пределните нива, определени с перспективното развитие на електрическата мрежа, най-малко за 10 години;
4. намаляването на загубите на електрическа енергия;
5. изискванията и нормите за опазване на околната среда и ограничаване на нанасянето на щети на земеделските земи и горския фонд.


Чл. 31. При осигуряването на външното и вътрешното електроснабдяване на потребителите се отчитат възможностите за използване на технологичното резервиране на потребителите, тяхната икономичност и целесъобразност.


Чл. 32. При осигуряване на резервиране на електроснабдяването се отчита способността за претоварване на съоръженията на електрическите уредби и наличието на технологично резервиране.


Чл. 33. При прогнозата за развитие на системата за електроснабдяване се отчитат ремонтните, аварийните и следаварийните режими на работа.


Чл. 34. При избор на независими взаимно резервиращи източници на захранване от състава на електроенергийната система се отчита вероятността от едновременно краткотрайно понижаване или пълно отпадане на напрежението за времето на действие на релейните защити и автоматики в случаи на повреди в електроенергийната система. Отчита се и вероятността за едновременно продължително отпадане на напрежението на резервиращите източници на захранване при тежки системни аварии.


Чл. 35. Изискванията по чл. 30, 31, 32, 33 и 34 се отнасят и за всички междинни етапи от развитието на електроенергийната система и системите за електроснабдяване.


Чл. 36. При устройството на електрическите мрежи задължително се отчитат начините на оперативното обслужване - постоянно дежурство, домашно дежурство, оперативно-ремонтни бригади и др.

Раздел III.
Категории на потребителите на електрическа енергия по осигуреност на електроснабдяването


Чл. 37. Осигуреността на електроснабдяването на потребителите на електрическа енергия се определя в проекта на основание на нормативните и технологичните изисквания.


Чл. 38. По осигуреност на електроснабдяването потребителите на електрическа енергия се разделят на четири категории - нулева, първа, втора и трета.


Чл. 39. (1) Към нулева категория се отнасят потребители, при които прекъсването на електроснабдяването може да застраши живота и здравето на хора, предизвика заплаха за сигурността на държавата, значителни материални щети, разстройване на сложни технологични процеси, нарушаване функционирането на особено важни за икономиката обекти, системи за свръзка и телевизия.
(2) Към потребители нулева категория се включват:
1. специалните инсталации и животоподдържащи системи в болници;
2. сигналните и охранителните системи;
3. системите за информиране на населението при бедствия;
4. местата с ползване на аварийно и евакуационно осветление и др.


Чл. 40. Към първа категория се отнасят потребителите, при които прекъсването на електроснабдяването предизвиква нарушаване на функциите на важни обекти от инфраструктурата на населени места, разстройване на сложни технологични процеси, масов брак на продукция със значителни загуби.


Чл. 41. (1) Към втора категория се отнасят потребителите, при които прекъсването на електроснабдяването предизвиква спиране на производството на масова продукция, престой на работници, съоръжения и промишлен транспорт, както и нарушаване на нормалните условия на живот на голям брой хора.
(2) Към потребители втора категория се включват и жилищни сгради с високо застрояване, административни и обществени сгради и др.


Чл. 42. Към трета категория се отнасят всички останали потребители, които не попадат в категориите - нулева, първа и втора.


Чл. 43. (1) Потребителите от нулева категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника на захранване и от трети автономен независим източник.
(2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител нулева категория е само за времето, необходимо за автоматичното му възстановяване от резервния източник.
(3) При животоподдържащи системи и специални случаи, недопускащи прекъсване на електроснабдяването и за времето на автоматичното възстановяване, непрекъснатостта на електроснабдяването се осигурява от автономния независим източник.


Чл. 44. (1) Потребителите от първа категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника.
(2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител от първа категория е само за времето на автоматичното превключване от единия източник към другия.


Чл. 45. (1) Потребителите от втора категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника.
(2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител от втора категория е за времето на ръчното превключване от единия източник към другия, извършвано от оперативен или оперативно-ремонтен персонал.


Чл. 46. Потребителите от трета категория се електроснабдяват от един източник на захранване при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент от системата на електроснабдяване, не надвишава 24 часа.


Чл. 47. За трети независим източник при електроснабдяване на потребителите от нулева категория и в качеството си на втори независим източник за потребителите от първа категория могат да се използват освен електроцентралите и предназначените за тази цел агрегати и системи за непрекъсваемо захранване, акумулаторните батерии и др.

Глава трета.
ИЗБОР НА ПРОВОДНИЦИ, КАБЕЛИ И ШИНИ ПО УСЛОВИЯТА НА НАГРЯВАНЕ

Раздел I.
Област на приложение


Чл. 48. (1) Разпоредбите в тази глава се прилагат при избора на сечението на електрически проводници (неизолирани и изолирани, кабели и шини) по условията на нагряване.
(2) Когато сечението на проводника, определеното по условията на нагряване, е по-малко от сечението, определено по другите условия - термична и електродинамична устойчивост при токове на късо съединение, загуба на напрежение, механична якост и др., се избира най-голямото сечение, определено от тези условия.

Раздел II.
Избор на сечения


Чл. 49. (1) Сеченията на проводниците с различно предназначение се избират при спазването на изискванията за пределно допустимо нагряване с отчитане на нормалните и следаварийните режими, както и ремонтните режими и възможните неравномерности за разпределение на токовете между отделните линии, секции на шини и др.
(2) За изчисляване на нагряването се приема максималният ток - най-големият от средните токове за дадения елемент от мрежата в 30-минутен интервал.


Чл. 50. При повторно кратковременен режим и кратковременен режим на работа на електропотребителите (с обща продължителност на цикъла до 10 min и продължителност на работния период до 4 min) за изчислителен ток за проверка на сечението на проводниците по нагряване се приема:
1. за медни проводници със сечение до 6 mm2 и за алуминиеви проводници със сечение до 10 mm2 - токът за продължителен режим на работа;
2. за медни проводници със сечение над 6 mm2 и за алуминиеви проводници със сечение над 10 mm2 - токът за продължителен режим на работа, умножен с коефициента 0,875 ЦТпв, където Тпв е продължителността на работния период в относителни единици (продължителността на включването, отнесена към продължителността на цикъла).


Чл. 51. (1) При кратковременен режим на работа с продължителност на включването до 4 min и прекъсвания между включванията, достатъчни за охлаждането на проводниците до температурата на околната среда, най-големите допустими стойности на тока се определят по нормите за повторно кратковременен режим на работа по чл. 50.
(2) При продължителност на включването над 4 min, както и при прекъсвания, недостатъчни за охлаждане на проводниците, максимално допустимият ток се определя както за уредби с продължителен режим на работа.


Чл. 52. (1) Допуска се по време на ликвидиране на следаварийни режими за кабелите с напрежение до 10 kV, с полиетиленова изолация, претоварване до 10%, а за кабелите с РVС изолация - до 15% от номиналния товар за времето на максимално натоварване, с продължителност до 6 h в денонощието в продължение на 5 денонощия, ако товарът през тези денонощия не превишава номиналния.
(2) За кабели, които са в експлоатация над 15 г., претоварванията се намаляват с 10%.


Чл. 53. Претоварване на кабелни линии с напрежение 20 - 35 kV не се допуска.


Чл. 54. Изискванията към нормалното натоварване и в следавариен режим се отнасят за кабелите заедно с монтираните съединителни и крайни муфи.


Чл. 55. Неутралните проводници в четирипроводните трифазни системи за променлив ток се избират със сечение не по-малко от 50% от сечението на фазовите проводници, а при необходимост и до 100% от сечението на фазовите проводници.

Раздел III.
Допустими продължителни токове за проводници, шнурове и кабели с каучукова или пластмасова изолация


Чл. 56. Допустимите продължителни токове за проводници с каучукова или РVС изолация, шнурове с каучукова изолация и кабели с каучукова и пластмасова изолация в оловна, РVС и каучукова обвивка са посочени в табл. от 1 до 7. Стойностите на токовете се отнасят за температура на жилата +65°С, температура на околния въздух +25°С и на земята +15°С.


Чл. 57. (1) При определяне на броя на полаганите проводници в една тръба неутралният проводник в четирипроводните системи за трифазен ток и защитните и заземяващите проводници не се отчитат.
(2) Посочените стойности на тока в проводниците по табл. 1 и 2 остават непроменени независимо от броя на тръбите и мястото на полагането им (въздух, фундаменти, настилки или на закрито).
(3) Допустимите продължителни токове за проводници и кабели, положени в затворени канали и на лавици на снопове, се приемат:
1. за проводници - съгласно табл. 1 и 2 като за проводници, положени в тръби;
2. за кабели - съгласно табл. от 3 до 5 като за кабели, положени във въздух.
(4) При брой на едновременно натоварените проводници над четири, положени в тръби, закрити канали и на лавици на снопове, се приемат стойностите за тока съгласно табл. 1 и 2 като за проводници, положени на открито (във въздух), с въвеждане на корекционните коефициенти:
1. за 5 до 6 проводника - 0,68;
2. за 7 до 9 проводника - 0,63;
3. за 10 до 12 проводника - 0,6.
(5) За проводниците на вторични вериги корекционни коефициенти не се въвеждат.

Таблица 1

Допустим продължителен ток за проводници и шнурове
с каучукова и РVС изолация с медни жила
 
Сечение на Ток, А, за проводници, положени
тоководещи открито в една тръба
жила, кв.мм   два три чети- един един
    1-жил- 1-жил- ри 2-жи- 3-жи-
    ни ни 1-жилни лен лен
1 2 3 4 5 6 7
0,5 11 - - - - -
0,75 15 - - - - -
1 17 16 15 14 15 14
1,5 23 19 17 16 18 15
2,5 30 27 25 25 25 21
4 41 38 35 30 32 27
6 50 46 42 40 40 34
10 80 70 60 50 55 50
16 100 85 80 75 80 70
25 140 115 100 90 100 85
35 170 135 125 115 125 100
50 215 185 170 150 160 135
70 270 225 210 185 195 175
95 330 275 255 225 245 215
120 385 315 290 260 295 250
150 440 360 330 - - -
185 510 - - - - -
240 605 - - - - -
             

Таблица 2

Допустим продължителен ток за проводници и шнурове
с каучукова и РVС изолация с алуминиеви жила
 
Сечение на Ток, А, за проводници, положени
тоководещи открито в една тръба
жила, кв.мм   два три чети- един един
    1-жил- 1-жил- ри 2-жи- 3-жи-
    ни ни 1-жилни лен лен
2,5 24 20 19 19 19 16
4 32 28 28 23 25 21
6 39 36 32 30 31 26
10 60 50 47 39 42 38
16 75 60 60 55 60 55
25 105 85 80 70 75 65
35 130 100 95 85 95 75
50 165 140 130 120 125 105
70 210 175 165 140 150 135
95 255 215 200 175 190 165
120 295 245 220 200 230 190
150 340 275 255 - - -
185 390 - - - - -
240 465 - - - - -
             

Таблица 3

Допустим продължителен ток за проводници с медни жила
с каучукова изолация и метална защитна обвивка и
кабели с медни жила с каучукова изолация в оловна,
РVС или каучукова обвивка, бронирани и небронирани
 
Сечение на Ток *, А, за проводници и кабели
тоководещите едножилни двужилни трижилни
жила, кв.мм при полагане
  във във в във в
  въздух въздух земя въздух земя
1,5 23 19 33 19 27
2,5 30 27 44 25 38
4 41 38 55 35 49
6 50 50 70 42 60
10 80 70 105 55 90
16 100 90 135 75 115
25 140 115 175 95 150
35 170 140 210 120 180
50 215 175 265 145 225
70 270 215 320 180 275
95 325 260 385 220 330
120 385 300 445 260 385
150 440 350 505 305 435
185 510 405 570 350 500
240 605 - - - -
* Стойностите се отнасят за проводници и кабели със или без
неутрално жило
 

Таблица 4

Допустим продължителен ток за кабели с алуминиеви жила
с каучукова или пластмасова изолация в оловна, РVС или
каучукова обвивка, бронирани и небронирани
 
Сечение на Ток *, А, за проводници и кабели
тоководещите едножилни двужилни трижилни
жила, кв.мм при полагане
  във във в във в
  въздух въздух земя въздух земя
2,5 23 21 34 19 29
4 31 29 42 27 38
6 38 38 55 32 46
10 60 55 80 42 70
16 75 70 105 60 90
25 105 90 135 75 115
35 130 105 160 90 140
50 165 135 205 110 175
70 210 165 245 140 210
95 250 200 295 170 255
120 295 230 340 200 295
150 340 270 390 235 335
185 390 310 440 270 385
240 465 - - - -
Забележка. Допустимите продължителни токове за четирижилни
кабели с пластмасова изолация за напрежение до 1000 V се
избират като за трижилни кабели, умножени с коефициент 0,92.
 

Таблица 5

Допустим продължителен ток за преносими шлангови кабели
(шнурове) - лек, среден и тежък тип, руднични и
прожекторни кабели и други преносни проводници
с медни жила
 
Сечение на Ток *, А, за шнурове, кабели и
тоководещите проводници
жила, кв.мм едножилни двужилни трижилни
0,5 - 12 -
0,75 - 16 14
1,0 - 18 16
1,5 - 23 20
2,5 40 33 28
4 50 43 36
6 65 55 45
10 90 75 60
16 120 95 80
25 160 125 105
35 190 150 130
50 235 185 160
70 290 235 200
* Стойностите се отнасят за шнурове, кабели и проводници със
или без неутрално жило
 

Таблица 6

Допустим продължителен ток за шлангови кабели с медни жила
и каучукова изолация за подвижни електропотребители
 
Сечение Ток *, А, Сечение Ток *, А,
на токо- за кабели на токо- за кабели
водещи- с напре- водещи- с напре-
те жила, жение, kV те жила, жение, kV
кв.мм 3 6 кв.мм 3 6
16 85 90 70 215 220
25 115 120 95 260 265
35 140 145 120 305 310
50 175 180 150 345 350

* Стойностите се отнасят за шнурове, кабели и проводници със или без неутрално жило

Таблица 7

Допустим продължителен ток за проводници с медни жила
с каучукова изолация за електрифицирания транспорт -
1 kV, 3 kV и 4 kV
 
Сечение Ток, Сечение Ток, Сечение Ток,
на токо- А на токо- А на токо- А
водещи-   водещи-   водещи-  
те жила,   те жила,   те жила,  
кв.мм   кв.мм   кв.мм  
1 20 16 115 120 390
1,5 25 25 150 150 445
2,5 40 35 185 185 505
4 50 50 230 240 590
6 65 70 285 300 670
10 90 95 340 350 745

Таблица 8

Корекционни коефициенти за кабели, полагани в закрити канали
 
Начини на Количество на Корекционен коефициент
полагане положените за проводници,
  проводници захранващи
  и/или кабели  
      отделни група
  едно- много- електро- електро-
  жилни жилни потреби- потреби-
      тели с тели и
      коеф. на отделни
      използва- потреби-
      не до 0,7 тели с
        коеф. на
        използва-
        не над 0,7
Много- - до 4 1,0 -
слойно 2 5-6 0,85 -
и на сно- 3-9 7-9 0,75 -
пове 10-11 10-11 0,7 -
  12-14 12-14 0,65 -
  15-18 15-18 0,6 -
Едно- 2-4 2-4 - 0,67
слойно 5 5 - 0,6


Чл. 58. (1) Допустимите продължителни токове за проводниците, положени на лавици (скари) при едноредно полагане (не на снопове), се приемат като за проводници, положени във въздух (на открито).
(2) Допустимите продължителни токове за проводници и кабели, полагани в закрити канали, се приемат съгласно табл. от 1 до 4, като за единични проводници или кабели, положени открито (във въздуха), се прилагат корекционните коефициенти, посочени в табл. 8.
(3) При избор на корекционни коефициенти не се отчитат резервните и контролните проводници и кабели.

Раздел IV.
Допустими продължителни токове за неизолирани проводници и шини


Чл. 59. Допустимите продължителни токове за неизолирани проводници и боядисани шини са посочени в табл. от 9 до 15. Стойностите се отнасят за допустима температура на нагряване +70°С и околна температура на въздуха +25°С.


Чл. 60. При разполагане на шини с правоъгълно сечение на плоската им страна стойностите от табл. 9 се намаляват: с 5% за шини с широчина до 60 mm; с 8% за шини с широчина над 60 mm.


Чл. 61. За шините с големи сечения се избира конструктивно решение, което е най-икономично по условията на пропускателна способност на шините, най-малки допълнителни загуби от повърхностния ефект на тока и ефекта на близостта и най-добри условия на охлаждане.

Таблица 9


Допустим продължителен ток за неизолирани проводници
 
Номи- Сечение Ток, А, за проводници
нално (алуми- мед алуми- мед алуми-
сече- ний/сто-   ний   ний
ние, мана), вън от поме- вътре в поме-
кв.мм кв.мм щение щение
10 10/1,8 95 - 60 -
16 16/2,7 133 105 102 75
25 25/4,2 183 136 137 106
35 35/6,2 223 170 173 130
50 50/8 275 215 219 165
70 70/11 337 265 268 210
95 95/16 422 320 341 255
120 120/19 485 375 395 300
  120/27        
150 150/19        
  150/24 570 440 465 355
  150/34        
185 185/24        
  185/29 650 500 540 410
  185/43        
240 240/32        
  240/39 760 590 685 490
  240/56        
300 300/39        
  300/48 880 680 740 570
  300/66        
400 400/22        
  400/51 1050 815 895 690
  400/64        
500 500/27        
  500/64 - 980 - 820
600 600/72 - 1100 - 955
           

Таблица 10

Допустим продължителен ток за шини с кръгло и пръстеновидно (тръбно) сечение
 
Кръгли шини Медни тръби Алуминиеви тръби Стоманени тръби
диа- ток*, А вътрешен/ ток, вътрешен/ ток, условен дебелина външен променлив
ме-     външен А външен А диаметър, на стена- диаметър, ток, А
тър, мед алуми- диаметър,   диаметър,   mm та, mm mm без- шевни
mm   ний mm   mm         шевни  
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
6 155/155 120/120 12/15 340 13/16 295 8 2,8 13,5 75 -
7 195/195 150/150 14/18 460 17/20 345 10 2,8 17,0 90 -
8 235/235 180/180 16/20 505 18/22 425 15 3,2 21,3 118 -
10 320/320 245/245 18/22 555 27/30 500 20 3,2 26,8 145 -
12 415/415 320/320 20/24 600 26/30 575 25 4,0 33,5 180 -
14 505/505 390/390 22/26 650 25/30 640 32 4,0 42,3 220 -
15 565/565 435/435 25/30 830 36/40 765 40 4,0 48,0 255 -
16 610/615 475/475 29/34 925 35/40 850 50 4,5 60,0 320 -
18 720/725 560/560 35/40 1100 40/45 935 65 4,5 75,5 390 -
19 780/785 605/610 40/45 1200 45/50 1040 80 4,5 88,5 455 -
20 835/840 650/655 45/50 1330 50/55 1150 100 5,0 114 670 770
21 900/905 695/700 49/55 1580 54/60 1340 125 5,5 140 800 890
22 955/965 740/745 53/60 1860 64/70 1545 150 5,5 165 900 1000
25 1140/ 885/900 62/70 2295 74/80 1770 - - - - -
  1165                    
27 1270/ 980/ 72/80 2610 72/80 2035 - - - - -
  1290 1000                  
28 1325/ 1025/ 75/85 3070 75/85 2400 - - - - -
  1360 1050                  
30 1450/ 1120/ 90/95 2460 90/95 1925 - - - - -
  1490 1155                  
35 1770/ 1370/ 95/100 3060 90/100 2840 - - - - -
  1865 1450                  
38 1960/ 1510/ - - - - - - - - -
  2100 1620                  
40 2080/ 1610/ - - - - - - - - -
  2260 1750                  
42 2200/ 1700/ - - - - - - - - -
  2430 1870                  
45 2380/ 1850/ - - - - - - - - -
  2670 2060                  
* Посочените в числителя стойности са за променлив ток, а в знаменателя - за постоянен ток
 

Таблица 11

Допустим продължителен ток за шини с правоъгълно сечение
 
Размери, Медни шини Алуминиеви шини Стоманени шини
mm ток *, А, при брой на лентите на полюс или фаза размери, ток *,
  1 2 3 4 1 2 3 4 mm А
15x3 210 - - - 165 - - - 16x2,5 55/70
20x3 275 - - - 215 - - - 20x2,5 60/90
25x3 340 - - - 265 - - - 25x2,5 75/110
30x4 475 - - - 365/370 - - - 20x3 65/100
40x4 625 -/1090 - - 480 -/855 - - 25x3 80/120
40x5 700/705 -/1250 - - 540/545 -/965 - - 30x3 95/140
50x5 860/870 -/1525 -/1895 - 665/670 -/1180 -/1470 - 40x3 125/190
50x6 955/960 -/1700 -/2145 - 740/745 -/1315 -/1655 - 50x3 155/230
60x6 1125/1145 1740/1990 2240/2495 - 870/880 1350/1555 1720/1940 - 60x3 185/280
80x6 1480/1510 2110/2630 2720/3220 - 1150/1170 1630/2055 2100/2460 - 70x3 215/320
100x6 1810/1875 2470/3245 3170/3940 - 1425/1455 1935/2515 2500/3040 - 75x3 230/345
60x8 1320/1345 2160/2485 2790/3020 - 1025/1040 1680/1840 2180/2330 - 80x3 245/365
80x8 1690/1755 2620/3095 3370/3850 - 1320/1355 2040/2400 2620/2975 - 90x3 275/410
100x8 2080/2180 3060/3810 3930/4690 - 1625/1690 2390/2945 3050/3620 - 100x3 305/460
120x8 2400/2600 3400/4400 4340/5600 - 1900/2040 2650/3350 3380/4250 - 20x4 70/115
60x10 1475/1525 2560/2725 3300/3530 - 1155/1180 2010/2110 2650/2720 - 22x4 75/125
80x10 1900/1990 3100/3510 3990/4450 - 1480/1540 2410/2735 3100/3440 - 25x4 85/140
100x10 2310/2470 3610/4325 4650/5385 5300/6060 1820/1910 2860/3350 3650/4160 4150/4400 30x4 100/165
120x10 2650/2950 4100/5000 5200/6250 5900/6800 2070/2300 3200/3900 4100/4860 4650/5200 40x4 130/220
                  50x4 165/270
                  60x4 195/325
                  70x4 225/375
                  80x4 260/430
                  90x4 290/480
                  100x4 325/535
* Посочените в числителя стойности са за променлив ток, а в знаменателя - за постоянен ток

Таблица 12

Допустим продължителен ток за неизолирани бронзови и стоманено-бронзови проводници
 
Проводник Бронзов Стоманено-бронзов
Сечение,кв.мм 50 70 95 120 150 185 240 300 185 240 300 400 500
Ток*, А 215 265 330 380 430 500 600 700 515 640 730 890 980

* Стойностите за тока при бронзови проводници са при специфично съпротивление r20- 0,03 Wmm2/m

Таблица 13

Допустим продължителен ток за неизолирани стоманени проводници
 
Тип на проводника Едножилен Многожилен
Сечение,кв.мм 3 4 5 25 35 50 70 95
Ток, А 23 30 35 60 75 90 125 135

Таблица 14

Допустим продължителен ток за четирилентови шини с "квадратно" разположение


Размери, mm Напречно Ток, А, за
  сечение шинния
  на четири- пакет
  лентова  
h b h1 H шина, кв.мм мед алуминий
80 8 140 157 2560 5750 4550
80 10 144 160 3200 6400 5100
100 8 160 185 3200 7000 5550
100 10 164 188 4000 7700 6200
120 10 184 216 4800 9050 7300

Таблица 15

Допустим продължителен ток за шини с напречно сечение тип "кутия"

Размери, mm Напречно Ток, А, за
  сечение двете
  на една шини
a b c r шина,кв.мм мед алуминий
75 35 4 6 520 2730 -
75 35 5,5 6 695 3250 2670
100 45 4,5 8 775 3620 2820
100 45 6 8 1010 4300 3500
125 55 6,5 10 1370 5500 4640
150 65 7 10 1785 7000 5650
175 80 8 12 2440 8550 6430
200 90 10 14 3435 9900 7550
200 90 12 16 4040 10500 8830
225 105 12,5 16 4880 12500 10300
250 115 12,5 16 5450 - 10800

Глава четвърта.
ИЗБОР НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ АПАРАТИ, ПРОВОДНИЦИ И НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ ПО УСЛОВИЯТА НА КЪСИ СЪЕДИНЕНИЯ

Раздел I.
Област на приложение. Общи изисквания


Чл. 62. Разпоредбите в тази глава се прилагат при избор на електрически апарати, проводници и носещи конструкции по условията на къси съединения (к.с.) в електрически уредби за променлив ток с честота 50 Hz и напрежение до и над 1000 V.


Чл. 63. (1) В електрическите уредби с напрежение над 1000 V, с изключение на посочените в чл. 65, ал. 1, при к.с. се проверяват:
1. електрическите апарати, тоководещите части и проводниците, опорните и носещите конструкции;
2. проводниците на въздушните електропроводни линии (ВЛ) и въводите им в подстанциите при ударен ток на к.с. 50 kА и по-голям - за преплитане от динамичното действие на тока на к.с.
(2) На ВЛ с разцепени проводници се проверяват и разстоянията между фиксаторите.
(3) Проводниците на ВЛ, съоръжени с устройства за бързодействащо автоматично повторно включване (АПВ), се проверяват по условията и на термична устойчивост.


Чл. 64. В електрическите уредби с напрежение до 1000 V при к.с. се проверяват само разпределителните табла, автоматичните прекъсвачи, разединители, тоководещите части и таблата за двигателите. Токовите трансформатори не се проверяват.


Чл. 65. (1) По условията на к.с. при напрежение над 1000 V не се проверяват:
1. апаратите и проводниците, защитени чрез предпазители със стопяеми вложки за номинален ток до 63 А - на динамична устойчивост;
2. апаратите и проводниците, защитени чрез предпазители със стопяеми вложки независимо от техния тип и номинален ток - на термична устойчивост.
(2) Веригата се приема за защитена чрез предпазител със стопяема вложка, ако неговата изключвателна способност е избрана в съответствие с изискванията на тази наредба и предпазителят може да изключи минималния възможен авариен ток във веригата.
(3) Проводниците във веригите на индивидуални консуматори, включително и към цехови трансформатори с обща мощност 2,5 МVА и с напрежение до 20 kV на страната високо напрежение не се проверяват, ако са спазени едновременно условията:
1. в електрическата или технологичната част е предвидена необходимата степен на резервиране и е изпълнена по такъв начин, че изключването на посочените консуматори не разстройва технологичния процес;
2. повредата на проводника при к.с. не може да предизвика взрив или пожар;
3. замяната на проводника е възможна без значителни затруднения.
(4) Не се проверяват проводниците към отделните консуматори, посочени в ал. 3, и към отделни малки разпределителни пунктове, които по своето предназначение са маловажни и за тях е изпълнено поне условието, представено в ал. 3, т. 2.
(5) Не се проверяват токовите трансформатори във веригите с напрежение до 20 kV, ако това налага увеличаване на коефициента на трансформация, при което не може да бъде осигурен необходимият клас на точност за присъединените измервателни апарати, например електромери за търговско измерване.
(6) Не се проверяват апаратите и шините във веригите на напреженовите трансформатори при условие, че са разположени в отделни килии или след допълнително съпротивление (резистор).
(7) Не се проверят проводниците на ВЛ при ударен ток на к.с. до 50 kA.


Чл. 66. (1) Изчислителната схема за определяне на тока на к.с. се избира за нормална и продължителна експлоатация.
(2) Ремонтните и следаварийните режими на работа на електрическата уредба не се отнасят към кратковременните изменения на схемата.
(3) Изчислителната схема на електрическата уредба се съобразява с развитието на външната електропроводна мрежа, както и на генериращите източници, за период не по-малък от 10 години след въвеждане в експлоатация.


Чл. 67. За провеждане на изчисления, оразмеряване и избор на съоръжения видът на късото съединение се приема, както следва:
1. трифазно к.с. - за определяне на динамичната устойчивост на апаратите и твърдите шини с отнасящите се към тях поддържащи и носещи конструкции;
2. трифазно к.с. - за определяне на термичната устойчивост на апаратите и проводниците; трифазно/двуфазно к.с. на генераторно напрежение в електрическите централи в зависимост от това, кое от тях води до по-голямо нагряване;
3. по-голямата от стойностите, получени при трифазно или еднофазно к.с. (в мрежи с голям ток на земно съединение) - за избора на апаратите по комутационна (включваща и изключваща) способност; когато прекъсвачът се характеризира с две стойности на комутационна способност (трифазна и еднофазна) - съответно и по двете значения;
4. еднофазно к.с. - за оразмеряване параметрите на заземителни уредби в открити и закрити уредби над 1 kV.


Чл. 68. (1) Изчислителният ток на к.с. се определя, като се изхожда от условието за повреда в такава точка от разглежданата верига, за която при к.с. апаратите и проводниците на тази верига се намират при най-тежки условия (изключения в чл. 69, ал. 1 и чл. 79, т. 3).
(2) Допуска се да не се разглеждат случаите на едновременно земно съединение на различни фази в две различни точки на мрежата.


Чл. 69. (1) Проводниците и апаратите на линии, разположени преди реактор в закрити разпределителни уредби и отделени от захранващите ги събирателни шини (при отклонения от линиите - от елементите на основната верига) чрез предпазна козирка, преграда и др., се избират по тока на к.с. след реактора, ако той е разположен в същата сграда и свързването му е изпълнено с шини.
(2) Отклоненията от събирателните шини преди предпазната козирка или преграда и вградените в тях проходни изолатори се избират по тока на к.с. преди реактора.
(3) Токоограничаващите реактори се избират по тока на к.с. след реактора.


Чл. 70. (1) При определяне на термичната устойчивост за изчислително време се приема сумата от времената на действието на основната защита (при отчитане действието на АПВ) за прекъсвача, разположен най-близо до мястото на к.с., и пълното време на изключване на този прекъсвач (включително и времето за горене на дъгата).
(2) Когато основната защита е със зона на нечувствителност (по ток, напрежение, съпротивление и др.), термичната устойчивост допълнително се проверява за времето, включващо времето на действието на защитата, реагираща на повредата в тази зона, и пълното време на изключване на прекъсвача.
(3) Апаратите и тоководещите части във веригите на генератори, блокгенератори-трансформатори с мощност 60 МVА и по-голяма се проверяват по термична устойчивост за ток на к.с. с продължителност 4 s.

Раздел II.
Определяне на тока на късо съединение за избор на апарати и проводници


Чл. 71. Токът на к.с. за избор на апарати и проводници в РУ с напрежение до и над 1000 V и неговото въздействие върху носещите конструкции се определя по условията:
1. източниците, които участват в захранването на разглежданата точка на к.с., работят едновременно с номинален товар;
2. синхронните машини имат автоматични регулатори на напрежение и устройство за бързодействаща форсировка на възбуждането;
3. късото съединение настъпва в момент, когато токът на к.с. е максимален;
4. електродвижещите напрежения на захранващите източници съвпадат по фаза;
5. изчислителното напрежение на всяка степен се приема с 5% по-високо от номиналното напрежение на мрежата;
6. отчита се влиянието върху тока на к.с. на присъединените към мрежата синхронни компенсатори, синхронни и асинхронни двигатели; влиянието на асинхронни двигатели с единична мощност до 100 kW, отдалечени от мястото на к.с. с една степен на трансформация, не се отчита върху тока на к.с.


Чл. 72. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V за изчислителни съпротивления се приемат индуктивните съпротивления на присъединените елементи - електрически машини, силови трансформатори и автотрансформатори, ВЛ и кабелни линии, токопроводи; активното съпротивление се отчита само при дълги кабелни линии с малки сечения и с големи активни съпротивления.


Чл. 73. В електрическите уредби с напрежение до 1000 V за изчислително съпротивление се приема пълното съпротивление на веригата (индуктивно и активно) за всички нейни елементи, включително и преходното съпротивление на контактите. Допуска се да не се отчита активното или индуктивното съпротивление, ако пълното съпротивление на веригата не се намалява с повече от 10%.


Чл. 74. При изчисляване на тока на к.с. на електрическите мрежи с напрежение до 1000 V, захранвани от понижаващи трансформатори, се приема, че подаденото към трансформатора напрежение е неизменно и е равно на номиналното.


Чл. 75. Елементите на веригите, защитени чрез предпазители със стопяема вложка, се проверяват на динамична устойчивост по максималната моментна стойност на тока на к.с. (ударен ток).

Раздел III.
Избор на проводници и изолатори, проверка на носещите конструкции по условията на динамично действие на тока на късо съединение


Чл. 76. (1) Силите, действащи върху твърдите шини, изолаторите и носещите конструкции, се определят по ударния ток при трифазно к.с., като се взема предвид дефазирането на тока между фазите. В отделни случаи (при достигане на границата на изчислителните механични напрежения) се отчитат механичните колебания на шините и шинните конструкции.
(2) Ударните сили, действащи върху гъвкавите тоководещи части и носещите ги изолатори и конструкции, се определят по средната квадратична стойност (за времето на протичане на тока) при двуфазно к.с. между съседните фази.
(3) При разцепени проводници и гъвкави шинопроводи действието на тока на к.с. върху проводниците на една и съща фаза се определя по ефективната стойност на тока при трифазно к.с. Гъвкавите проводници се проверяват и на преплитане.


Чл. 77. (1) Механичните усилия, предаващи се при к.с. от твърдите шини на подпорните и проходните изолатори, получени при изчисленията съгласно чл. 76, ал. 1, не трябва да надвишават:
1. при единични изолатори - 60% от гарантираната стойност на минималната разрушаваща сила;
2. при двойни подпорни изолатори - 100% от разрушаващата сила за един изолатор.
(2) При шини, изпълнени с профилни проводници (многополюсни, от два U профила и др.), механичното напрежение се определя като аритметична сума на напреженията между съставните елементи на всяка шина.
(3) Максималните механични напрежения в материала на твърдите шини не трябва да надвишават 70% от тяхното гарантирано съпротивление на скъсване.

Раздел IV.
Избор на проводници по условията на нагряване при къси съединения и проверка на съоръженията в режим на къси съединения


Чл. 78. Не се допуска температура на нагряване на проводниците при к.., по-висока от максимално допустимите стойности, посочени в табл. 16.

Таблица 16


Допустими температури на тоководещи части
при къси съединения
 
№ по Вид и материал на токово- Допустима
ред дещата част температу-
    ра,°С
1. Шини:  
  а) медни 300
  б) алуминиеви 200
2. Кабели с хартиено-импрегни-  
  рана изолация с медни или  
  алуминиеви жила:  
  а) до 6 kV 160
  б) за 10 kV 140
  в) за 20 kV 125
3. Кабели с медни и алуминиеви  
  жила и изолация от:  
  а) поливинилхлорид 160
  б) полиетилен 150
4. Неизолирани медни проводници,  
  подложени на опън:  
  а) под 20 N/кв.мм 250
  б) над 20 N/кв.мм 200
5. Неизолирани алуминиеви провод-  
  ници, подложени на опън:  
  а) под 10 N/кв.мм 200
  б) над 10 N/кв.мм 160
6. Алуминиевата част на стоманено- 200
  алуминиеви проводници  


Чл. 79. Проверката на кабелите на нагряване от тока на к.с., когато това се изисква в съответствие с чл. 63, ал. 1 и чл. 65, ал. 1, се извършва, както следва:
1. за единична линия с еднакво сечение на кабела - при к.с. в началото на линията;
2. за единична линия с различно сечение на кабела по нейната дължина - при к.с. в началото на всеки участък с различно сечение;
3. за пакет от два и повече паралелно включени кабела - при к.с. непосредствено след пакета.


Чл. 80. (1) При проверка по термична устойчивост на апаратите и проводниците на линиите, снабдени с бързодействащо АПВ, се взема под внимание повишаване на нагряването от увеличената продължителност на действието на тока на к.с.
(2) Разцепените проводници на ВЛ при проверка на нагряване при къси съединения се разглеждат като един проводник със сечение, равно на сумата от сеченията на разцепените проводници.


Чл. 81. Съоръженията (прекъсвачи, разединители, измервателни трансформатори и др.) задължително се проверяват на термична и динамична устойчивост в режим на къси съединения.

Раздел V.
Избор на апарати по комутационна способност


Чл. 82. Прекъсвачите с напрежение над 1000 V се избират по:
1. способност на изключване, като се отчита стойността на възстановяващото се напрежение;
2. способност на включване; прекъсвачите на генераторите на страна генераторно напрежение се проверяват само при несинхронно включване в противофаза.


Чл. 83. Предпазителите се избират по изключвателна способност. За изчислителен ток се приема ефективната стойност на периодичната съставяща на началния ток на к.с. без отчитане токоограничаващото действие на предпазителите.


Чл. 84. Прекъсвачите за включване под товар и късосъединителите се избират по максимално допустимия ток, който протича при включване на к.с.


Чл. 85. (1) Разединителите и отделителите не се проверяват по комутационна способност при к.с. Когато разединителите и отделителите се използват за изключване-включване на ненатоварени линии, ненатоварени трансформатори или изравнителни токове на паралелни вериги, те се проверяват в режим включване-изключване.
(2) Мощностните разединители се проверяват по ток на изключване под товар.

Глава пета.
ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Раздел I.
Област на приложение. Определения


Чл. 86. Изискванията в тази глава се отнасят за измерването на активната и реактивната електрическа енергия и към средствата/системите за измерване, избора и местата на поставянето им.


Чл. 87. Средствата/системите за измерване на електрическата енергия се избират като средства за търговско измерване и средства за техническо (контролно) измерване.


Чл. 88. Търговско измерване на електрическа енергия - измерване, по което се извършва търговска сделка.


Чл. 89. Техническо (контролно) измерване на електрическа енергия - измерване за вътрешен контрол и изготвяне на баланси на електрическата енергия на територията на един обект.

Раздел II.
Общи изисквания


Чл. 90. За отчитане на активната електрическа енергия се осигуряват средства/системи за измерване и определяне на количеството енергия:
1. произведена от генераторите на електрическите централи;
2. потребена за собствените нужди (технологични разходи) на електрическите централи и подстанции и отделно за стопанските им нужди;
3. отдадена (отпусната) на потребители по линии, директно свързани към шините на електрическите централи;
4. отдадена от електрическите централи към електрическите мрежи на преносното и разпределителните предприятия;
5. отдадена на потребителите от електрическата мрежа;
6. обменена (отдадена или постъпваща) между преносното и разпределителните предприятия;
7. обменена (отдадена или постъпваща) между разпределителни предприятия;
8. обменена (отдадена или постъпваща) с други електроенергийни системи.


Чл. 91. За отчитане на реактивната електрическа енергия се осигуряват средства/системи за измерване и определяне на количеството енергия:
1. произведена и потребена от генератори и синхронни компенсатори;
2. обменена между мрежите на преносното и разпределителните предприятия;
3. обменена с други електроенергийни системи;
4. получена и отдадена на електроразпределителното/електропреносното предприятие от потребители.

Раздел III.
Места за поставяне на средствата за измерване на електрическа енергия


Чл. 92. (1) Мястото за поставяне на средствата за измерване на електрическа енергия се избира възможно най-близо до границата на собственост на електрическите съоръжения, определена съгласно Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (по чл. 116, ал. 3 ЗЕ).
(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)


Чл. 93. (1) В електрическите централи електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят на:
1. всеки генератор за измерване на цялото количество произведена енергия;
2. повишаващите трансформатори, към които са присъединени генераторите - на страна високо напрежение на трансформаторите;
3. пусковите (станционни) трансформатори на блочни централи - на страна високо напрежение на трансформаторите;
4. всички присъединения към шините за генераторно напрежение, по които е възможен двупосочен обмен на електрическа енергия - по два електромера със спирачка (или един статичен);
5. всички изходящи от шините на централата електропроводни линии; на линиите, по които е възможен двупосочен обмен - по два електромера със спирачка (или един статичен);
6. всеки обходен прекъсвач/шиносъединителен прекъсвач - по два електромера със спирачка (или един статичен).
(2) В електрическите централи с мощност до 1 MW електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят само на генераторите и трансформаторите за собствени нужди или само на трансформаторите за собствени нужди и на изходящите линии.


Чл. 94. (1) В подстанциите на преносното и разпределителните предприятия електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят на:
1. всички електропроводни линии от шините на подстанцията към други подстанции, трансформаторни постове, електроцентрали; на линиите, по които е възможен двупосочен обмен - по два електромера със спирачка (или един статичен с две скали);
2. страна средно напрежение (СрН) на силовите трансформатори;
3. всеки обходен прекъсвач/шиносъединителен прекъсвач - по два електромера със спирачка (или един статичен).
(2) В електрическите уредби, собственост на потребители, електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят на:
1. въводите (на приемния край) на линиите в уредбите;
2. страна високо напрежение (ВН) или СрН на силовите трансформатори, когато от същата уредба се захранват и външни потребители или има връзка с уредбата на друг потребител.


Чл. 95. В електрическите централи електромери за търговско измерване на реактивна електрическа енергия се поставят на всеки генератор с мощност 1 MW и по-голяма.


Чл. 96. В подстанциите на преносното и разпределителните предприятия електромери за измерване на реактивна електрическа енергия се поставят в същите електрически вериги, в които са електромерите за активна енергия.


Чл. 97. (1) При потребителите електромери за измерване на реактивна електрическа енергия се поставят:
1. в същите електрически вериги, в които са поставени електромерите за активна енергия - за потребители, които заплащат електрическата енергия с отчитане на разрешената за ползване реактивна мощност;
2. на присъединени източници на реактивна мощност (кондензаторни батерии, синхронни компенсатори/синхронни двигатели), ако по тях се измерва отдадената в мрежата реактивна електроенергия или се осъществява контрол на зададения режим на работа.
(2) Когато предприятието потребител със съгласието на оператора на електрическата мрежа отдава реактивна енергия в мрежата, се поставят два електромера за реактивна енергия със спирачки в тези електрически вериги, в които са поставени търговските електромери за активна енергия. В останалите случаи се поставя по един електромер за реактивна енергия със спирачка.

Раздел IV.
Избор на електромери за търговско измерване


Чл. 98. (1) Електромерите за търговско измерване на електрическата енергия се избират с класове на точност:
1. за активна енергия - 0,2 S; 0,5 S; 1,0; 2,0;
2. за реактивна енергия - 2,0 (3,0).
(2) Броят на измервателните елементите се избира:
1. при трифазни линии с ниско напрежение - три, за присъединяване към четирипроводникова система;
2. при трифазни линии с високо напрежение - три; при трифазни линии за средно и високо напрежение на разпределителни мрежи се допускат два елемента.


Чл. 99. (1) За битови потребители се избират електромери само за преден монтаж.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)


Чл. 100. Изискванията за класа на точност на електромерите за търговско и техническо измерване и за измервателните трансформатори са посочени в табл. 17.

Таблица 17

Класове на точност за електромери, напреженови и токови измервателни трансформатори за търговско и контролно (техническо) измерване на активна и реактивна електрическа енергия


   
Напрежение на Клас на точност
мрежата в точка- напреженов токов електро-
та на мерене трансфор- трансфор- мер
  матор матор  
Ниско 0,5 (1,0) 0,5 (1) активна
напрежение     енергия - до 2
до 1 kV вкл.     реактивна
      енергия
      - до 3
Средно 0,5 0,5 S активна
напрежение     енергия - 1S
до 20 kV вкл.     реактивна
      енергия - 2
ВН 110 kV и по-      
високо при мощ-      
ност до 100 MW      
за търговско мерене 0,2 0,2 S активна
      енергия - 0,5 S
      реактивна
      енергия - 2
за техническо 0,5 0,5 S активна
мерене     енергия - 0,5 S
      реактивна
      енергия - 2
ВН 110 kV и по-ви-      
соко при мощност      
над 100 MW      
за търговско мерене 0,2 0,2 S активна
      енергия - 0,2 S
      реактивна
      енергия - 2
за техническо 0,5 0,5 S активна
мерене     енергия - 0,5 S
      реактивна
      енергия - 2

Раздел V.
Измерване с използване на измервателни трансформатори


Чл. 101. (1) Измервателните трансформатори за ток и напрежение (токови и напреженови трансформатори), към които се присъединяват електромерите за търговско мерене, се избират с клас на точност съгласно табл. 17. Допуска се използване на измервателни трансформатори с клас на точност 1,0 само при присъединяване на електромери за търговско мерене с клас на точност 2,0.
(2) При присъединяване на електромери за техническо (контролно) измерване се допуска използването на:
1. токови трансформатори с клас на точност 1,0, а също така и на вградени в апарати токови трансформатори с клас на точност, по-нисък от 1,0, ако за постигане на клас на точност 1,0 се изисква поставяне на допълнителен комплект токови трансформатори.
2. напреженови трансформатори с клас на точност, по-нисък от 1,0.


Чл. 102. (1) Токовите намотки на електромерите се присъединяват към самостоятелна намотка на токовите трансформатори последователно с измервателните апарати.
(2) Не се допуска използването на междинни токови измервателни трансформатори за включване на електромери за търговско измерване.


Чл. 103. (1) Не се допуска надвишаване на номиналната стойност на натоварване на вторичните вериги на измервателните трансформатори с присъединени електромери за търговско измерване.
(2) Сечението и дължината на проводниците и кабелите в напреженовите вериги на електромерите за търговско измерване се избират по загуба на напрежение в тях не по-голяма от номиналното напрежение:
1. с 0,25% - при захранване от напреженов трансформатор с клас на точност 0,5;
2. с 0,5% - при захранване от напреженов измервателен трансформатор с клас на точност 1,0.
(3) За осигуряване на изискванията по ал. 2 се допуска използване на отделни кабели от напреженовия трансформатор до електромерите.
(4) Допустимата загуба на напрежение от напреженов трансформатор до електромерите за техническо измерване е не по-голяма от 1,5%.


Чл. 104. Допуска се на електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо поставянето на допълнителни токови трансформатори (при липса на ядро за присъединяване на електромери, за осигуряване работа на електромера в необходимия клас на точност, по натоварване на вторичните вериги и др.), към които се присъединяват електромерите за търговско измерване.


Чл. 105. За захранване на веригите на електромерите могат да се използват както еднофазни, така и трифазни напреженови трансформатори.


Чл. 106. (1) Веригите на електромерите се извеждат на самостоятелни клемореди или самостоятелни секции в общия клеморед в близост до електромерите.
(2) На клеморедите за веригите на електромерите за всяка фаза се предвижда приспособление за шунтиране на веригите на токовите трансформатори и изключване на напреженовите вериги в случай на снемане на електромера за проверка или подмяна, както и за включване на контролен (еталонен) електромер.
(3) Клеморедите на електромерите за търговско измерване се закриват с кутия с възможност за пломбиране.
(4) За предпазителите на страна НН на напреженовите вериги се предвижда възможност за пломбиране.


Чл. 107. На напреженовите трансформатори, защитени с предпазители на страна ВН и захранващи електромери, се осигурява контрол за изправността на предпазителите.


Чл. 108. При няколко шинни системи се предвижда устройство за превключване на напреженовите вериги, на електромерите за всяко присъединение (извод), към напреженовия трансформатор на съответната шинна система, ако няма собствен напреженов трансформатор.


Чл. 109. (1) В уредбите на потребителите за решетките и вратите на клетките, в които са разположени предпазители на напреженови трансформатори на страна ВН, захранващи електромери за търговско измерване, се предвижда възможност за пломбиране.
(2) За ръчките на лостовите задвижвания на разединителите на напреженови трансформатори, захранващи електромери за търговско измерване, се предвижда приспособление за пломбиране.

Раздел VI.
Разполагане и свързване на електромери


Чл. 110. (1) Препоръчва се разполагане на електромерите в сухи помещения, удобни за обслужване и достъпни за проверка и отчитане.
(2) Допуска се разполагане на електромери за търговско измерване в неотоплявани помещения и коридори, а също и в табла за монтаж на открито.
(3) Забранява се електромери за търговско измерване с нормално конструктивно изпълнение да се поставят в производствени помещения, в които температурите трайно надвишават +40°С, както и в помещения с агресивна среда.


Чл. 111. (1) Електромерите за търговско измерване се поставят в табла, шкафове, на панели, щитове, ниши или на стени неподвижно закрепени с винтове, които се поставят и свалят от лицевата страна на електромера.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)


Чл. 112. На местата с опасност от механични повреди или замърсяване на електромерите, както и на достъпни за външни лица места (проходи, коридори, стълбища и др.) електромерите за търговско измерване се поставят в заключващ се шкаф (табло) с прозорче на височината на цифровите механизми. Аналогични шкафове се поставят и в случаите на съвместно разполагане на търговските електромери и токовите трансформатори при търговско измерване на страна НН на въводите на потребителя.


Чл. 113. (1) Конструкцията и размерите на шкафовете, нишите и таблата се избират с възможност за достъп до клемите на измервателните системи.
(2) При таблата откъм лицевата страна се осигурява възможност за демонтиране и замяна на електромерите.


Чл. 114. Не се допускат снаждания и запоявания на присъединителни проводници на електромерите.


Чл. 115. Сеченията на присъединителните проводници и кабели към електромерите за търговско измерване се избират в съответствие с изискванията на глава двадесет и трета.


Чл. 116. При свързване на електромерите за директно включване се оставя резерв на проводниците към и от електромера с дължина около 120 mm.


Чл. 117. (1) За безопасно монтиране и демонтиране на електромерите за напрежение до 400 V пред тях на разстояние до 10 m се осигурява видимо прекъсване на веригата с лостови прекъсвачи, автомати и др.
(2) Токовите измервателни трансформатори на електромерите за търговско измерване за напрежение до 400 V се разполагат след комутационните апарати на присъединението по посока на потока на мощността.


Чл. 118. Защитата срещу индиректен допир на електромерите за търговско измерване и токовите измервателни трансформатори към тях се изпълнява по изискванията в глава седма.


Чл. 119. За всеки електромер се предвижда надпис с наименованието на присъединението.

Раздел VII.
Техническо (контролно) измерване на електрическата енергия


Чл. 120. В електрическите централи, за които не е въведена автоматизирана система за управление на производствените процеси (АСУП), се предвиждат стационарни или преносими електромери за техническо (контролно) измерване на електроенергията в системата на собствените нужди, необходимо за определяне на технико-икономическите показатели.


Чл. 121. Електромерите по чл. 120 се предвиждат за всички трансформатори и електродвигатели за собствени нужди, захранвани от шините на разпределително устройство с напрежение, по-високо от 1000 V.


Чл. 122. (1) В подстанциите електромери за техническо измерване на активната електрическа енергия се предвиждат:
1. на страна СрН на всеки трансформатор;
2. на всяка изходяща линия с напрежение 6 kV и по-високо.
(2) Електромерите за техническо измерване на реактивната електрическа енергия се поставят на страна СрН на силовите трансформатори.


Чл. 123. (1) В промишлените предприятия се предвиждат стационарни или преносими електромери за техническо измерване на електрическата енергия и установяване лимита на разход на енергия на цехове, отделни технологични процеси, енергоемки агрегати, както и за определяне на разходните норми за единица продукт или полуфабрикат.
(2) Допуска се поставяне на контролни средства за измерване на въводите за промишлени предприятия, когато електроенергията се измерва от електромерите за търговско измерване, разположени в захранващата подстанция или електроцентрала.


Чл. 124. Минималните изисквания за клас на точност на измервателни системи за техническо измерване на активна и реактивна електроенергия са посочени в табл. 17.

Глава шеста.
ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЕЛИЧИНИ

Раздел I.
Област на приложение


Чл. 125. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за измерване на електрически величини със стационарни средства за измерване (показващи и регистриращи).
(2) Изискванията не се отнасят за лабораторни измервания и за измервания с преносими средства за измерване.
(3) Неелектрическите величини и другите електрически величини, нерегламентирани с тази наредба, необходими за контрол на технологични процеси или съоръжения, се измерват по съответните средства, заложени в проектите, и спазването на метрологичните изискванията за тях.

Раздел II.
Общи изисквания


Чл. 126. Средствата за измерването на електрически величини се избират по:
1. клас на точност на апаратите - не по-нисък от 2,5;
2. клас на точност на шунтове за измервания, добавъчни резистори, измервателните трансформатори и преобразователи - не по-нисък от посочения в табл. 18;
3. обхват на апаратите - избран с отчитане на най-големите продължителни отклонения на измерваните величини от номиналните им стойности.

Таблица 18

Клас на точност на средствата за електрически измервания


Апарати Шунтове Измерва- Преоб-
  и добавачни телни разователи
  резистори трансформа-  
    тори  
1,0 0,5 0,5 (0,2) (1) 0,5 (0,2) (1)
1,5 0,5 0,5 (1,0) (2) 0,5 (1,0) (2)
2,5 0,5 1,0 1,0
       
Забележки: 1. Клас 0,2 се изисква за присъединяване на електромери и апарати за търговско измерване в случаите, посочени в табл. 17.
2. Допуска се клас 1.


Чл. 127. Средствата за измерване като правило се разполагат в пунктовете за управление (командните зали).


Чл. 128. (1) Измерванията във веригите на ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо, генератори и трансформатори се извършват непрекъснато.
(2) Допуска се във ВЕЦ периодични измервания във веригите на генераторите и трансформаторите чрез средствата за централизиран контрол.
(3) Допуска се в РУ измервания чрез общ комплект показващи апарати - избирателно, без посочените в ал. 1.


Чл. 129. Допуска се при наличие на регистриращи апарати в оперативния контур на командните зали да не се предвиждат показващи апарати за непрекъснато измерване на същите величини.

Раздел III.
Измерване на ток


Чл. 130. Променлив ток се измерва във всички вериги, където е необходим контрол на технологичния процес или на параметрите на съоръженията.


Чл. 131. (1) Постоянен ток се измерва във веригите на:
1. генератори за постоянно напрежение и силови преобразователи;
2. акумулаторни батерии, зарядни, подзарядни и разрядни агрегати;
3. възбуждане на синхронни генератори и компенсатори и електродвигатели с регулируемо възбуждане.
(2) Амперметрите за постоянен ток се избират с двустранна скала, когато е възможно изменение на посоката на тока.


Чл. 132. (1) В трифазните вериги за променливо напрежение токът се измерва в едната или трите фази.
(2) Задължително измерване на тока в трите фази се извършва на:
1. синхронни генератори с мощност 12 MW и по-голяма;
2. електропроводни линии с пофазно управление, линии с надлъжна компенсация и линии, за които се предвижда продължителна работа в непълнофазни режими;
3. дъгови електропещи.

Раздел IV.
Измерване на напрежение


Чл. 133. Напрежението се измерва:
1. на всяка секция или шина за постоянно и променливо напрежение, когато могат да работят разделено, при което се допуска:
а) използване на един апарат с превключване на няколко точки за измерване;
б) измерване само на страната ниско напрежение в електрически подстанции, когато не се налага поставяне на напреженови трансформатори на страната високо напрежение за други цели;
2. във вериги на генератори за постоянно и променливо напрежение, синхронни компенсатори и специални агрегати; допуска се при автоматизирано пускане на генераторите и специалните агрегати да не се извършва непрекъснато измерване;
3. във вериги за възбуждане на синхронни машини с мощност 1 MW и по-голяма; допуска се във вериги на хидрогенератори напрежението да не се измерва;
4. във вериги на силови преобразователи, акумулаторни батерии, зарядни и подзарядни агрегати;
5. във вериги на дъгогасителни реактори.


Чл. 134. (1) В трифазни мрежи като правило се измерва едно линейно напрежение.
(2) Допуска се в мрежи с напрежение, по-високо от 1000 V, с голям ток на земно съединение измерване на трите линейни напрежения с един волтметър с превключвател.


Чл. 135. На събирателните шини с напрежение 110 kV и по-високо в електрически централи и подстанции, на които по напрежението се водят режимите на електрическата система, се предвижда регистрация на едно линейно напрежение.

Раздел V.
Контрол на изолацията


Чл. 136. (1) Автоматичен контрол на изолацията, действащ на сигнал при намаляване на изолационното съпротивление на една от фазите (или полюсите) под дадена стойност, с последващ контрол на асиметрията на напрежението чрез показващ апарат с превключвател, се предвижда във:
1. мрежи за променливо напрежение над 1000 V с изолирана или заземена неутрала чрез дъгогасителен реактор;
2. мрежи за променливо напрежение до 1000 V с изолирана неутрала;
3. мрежи за постоянно напрежение с изолирани полюси или с изолирана средна точка.
(2) Допуска се периодичен контрол на изолацията чрез измерване на напрежението за визуален контрол на асиметрията на напрежението.

Раздел VI.
Измерване на мощност


Чл. 137. Мощност се измерва във веригите на:
1. генератори - активната и реактивната мощност, при което:
а) за генератори с мощност 100 MW и по-голяма показващите апарати на таблата се избират с клас на точност не по-нисък от 1,0;
б) в електрическите централи с мощност 200 MW и по-голяма се предвижда измерване на сумарната активна мощност;
2. кондензаторни батерии с мощност 25 MVAr и по-голяма и синхронни компенсатори - реактивната мощност;
3. трансформатори и електропроводни линии за собствени нужди на електрически централи и подстанции с напрежение 6 kV и по-високо - активната мощност;
4. повишаващи двунамотъчни трансформатори на електрически централи - активната и реактивната мощност, при което:
а) за повишаващи тринамотъчни трансформатори измерването се извършва на страните за средно и ниско напрежение;
б) за блочен трансформатор на генератор измерването се извършва на страната за ниско напрежение във веригите на генератора;
5. понижаващи трансформатори за напрежение 110 kV и по- високо - активната и реактивната мощност, при което за двунамотъчни трансформатори измерването се извършва на страната с по-ниското напрежение, а при тринамотъчни на страните средно и ниско напрежение;
6. линии за напрежение 110 kV и по-високо - активна и реактивна мощност;
7. обходни прекъсвачи - активна и реактивна мощност.


Чл. 138. (1) Във веригите, в които е възможно изменение на посоката на мощността, измервателните показващи апарати се избират с двустранна скала.
(2) Регистрация на мощност се предвижда за:
1. активната мощност на генератори с мощност 60 MW и по-голяма;
2. сумарната мощност на електрически централи с мощност 200 MW и по-голяма.

Раздел VII.
Измерване на честота


Чл. 139. Честотата се измерва на:
1. всяка секция на шини за генераторно напрежение;
2. всеки блок "генератор-трансформатор";
3. всяка шинна система (секции) с високо напрежение на електрически централи;
4. точките за възможно разделяне на електроенергийната система на несинхронно работещи части.


Чл. 140. Регистрация на честотата се извършва на:
1. електрическите централи с мощност 200 MW и по-голяма;
2. електрическите централи до 6 MW, работещи изолирано от електроенергийната система.

Раздел VIII.
Измерване при синхронизация


Чл. 141. При точна синхронизация (ръчна или полуавтоматична) за паралелна работа за измерването се предвиждат:
1. два волтметъра или двоен волтметър;
2. два честотометъра или двоен честотометър;
3. синхроноскоп.

Раздел IX.
Регистрация на електрически величини при преходни процеси


Чл. 142. За регистриране на изменението на електрическите величини по време на преходни процеси се предвиждат автоматични регистратори на:
1. електромагнитни преходни процеси (ЕМАГ);
2. електромеханични преходни процеси (ЕМЕХ).


Чл. 143. Регистраторите на преходни процеси се присъединяват във вторичните вериги на токовите измервателни трансформатори към:
1. ядрото за релейни защити - за ЕМАГ;
2. ядрото за мерене - за ЕМЕХ.


Чл. 144. Мястото и броят на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси в зависимост от напрежението на електрическите уредби и вида на мрежата, към която принадлежат, се избират по начина, посочен в табл. 19.

Таблица 19

Избор на място и брой на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси


Напрежение на Функция на Брой на регистра-
разпределител- мрежата торите и място
ната уредба, kV   на поставяне
220 kV, 400 kV Преносна По един за всеки
и по-високо   извод - при минимал-
    на конфигурация с 8
    аналогови входа и 32
    дискретни
110 kV Преносна Един, два или повече -
    на всяка шина или
    секция (в зависимост от
    броя на изводите), при
    минимална конфигура-
    ция на входовете
110 kV Разпредели- Един на захранващия
  телна въвод - при минимална
    конфигурация на вхо-
    довете


Чл. 145. Най-малкият брой на електрическите величини, които се регистрират от автоматичните регистратори на ЕМАГ преходни процеси, са посочени в табл. 20.

Таблица 20

Минимален брой величини за автоматично регистриране


Номинално напрежение Величини за регистрация
на разпределителната  
уредба, kV  
220 kV, 400 kV 1. Аналогови величини за
и по-високо всеки извод:
  а) фазовите напрежения на
  трите фази;
  б) фазовите токове;
  в) напрежение и ток на
  нулева последователност.
  2. Дискретни величини:
  а) състояние на прекъсвача
  на извода (положение на
  блокконтактите му) за вся-
  ка фаза;
  б) изключвателен сигнал от
  всички защити и автомати-
  ки на извода (изходни реле-
  та) за всяка фаза;
  в) изключвателен сигнал от
  защита на шини;
  г) заработила основна защи-
  та на извода;
  д) заработили резервни за-
  щити и автоматики на изво-
  да (всички поотделно);
  е) сигнал за включване от
  АПВ;
  ж) изключване от УРОП;
  з) сигнал за ускоряване на
  защитата на извода;
  и) сигнал от БННВ и др.
110 kV 1. Аналогови величини:
  а) фазовите напрежения на
  трите фази и напрежението
  на нулева последователност
  на секцията или шинната
  система;
  б) трите фазови тока и тока
  на нулева последователност
  на захранващите въводи;
  в) тока на нулева последо-
  вателност на всеки от изво-
  дите, включени към секци-
  ята или шинната система.
  2. Дискретни величини:
  а) положение на шиносъе-
  динителния прекъсвач и/или
  куплунга;
  б) положение на прекъсва-
  ча на всеки извод (за трите
  фази);
  в) изключвателен сигнал от
  защита на извод;
  г) изключвателен сигнал от
  защита на шини;
  д) включване от АПВ;
  е) изключване от УРОП на
  всяка секция (шина);
  ж) заработила основна за-
  щита на извод;
  з) заработила резервна за-
  щита на извод;
  и) ускоряване на защита на
  извод и др.
   


Чл. 146. За автоматичните регистратори на ЕМАГ преходни процеси се изисква:
1. да имат осигурена възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на записаната информация в преносими компютри и/или операторски станции;
2. да са синхронизирани по време за един енергиен обект (електрическа централа или подстанция).


Чл. 147. За определяне на мястото на повреда на електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо и с дължина, по-голяма от 10 km, се предвиждат отделни фиксиращи прибори (локатори), ако защитите или регистраторите не изпълняват тази функция.


Чл. 148. Видът на съоръженията и местата, където се разполагат автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, се избират, както следва:


Място за разполагане Вид на съоръжението
Междусистемна връзка Електропроводна линия за
с ниво на напрежение междусистемна връзка
220 kV и по-високо  
Шини на генераторно Генератор с единична мощ-
напрежение ност 200 MW и по-голяма
   


Чл. 149. Електрическите величини, които се регистрират от автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, са посочени в табл. 21.

Таблица 21


Вид на съоръжението Величини за регистрация
Електропроводна 1. Аналогови величини:
линия за ВН а) фазови напрежения на
  трите фази;
  б) фазови токове на трите фази;
  в) фазова разлика между на-
  прежението и тока на всяка
  фаза;
  г) трифазна активна мощност;
  д) трифазна реактивна мощ-
  ност;
  е) честота.
  2. Дискретни величини:
  Дискретните величини, подле-
  жащи на регистрация, се изби-
  рат индивидуално.
Генератор с единична 1. Аналогови величини:
мощност 200 MW и по- а) фазови напрежения на три-
вече - шини на генера- те фази;
торно напрежение б) фазови токове на статора;
  в) фазова разлика между на-
  прежението и тока на всяка
  фаза;
  г) трифазна активна мощност;
  д) трифазна реактивна мощ-
  ност;
  е) честота;
  ж) напрежение на ротора на
  генератора;
  з) ток на ротора на генерато-
  ра;
  и) управляващо въздействие
  на регулатора на възбуждане.
  2. Дискретни величини:
  Дискретните величини, подле-
  жащи на регистрация, се изби-
  рат индивидуално.
   


Чл. 150. За автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, поставени на междусистемни връзки и в електрически централи с обща мощност 200 MW и по-голяма, се изисква:
1. да са синхронизирани по време (радиосинхрон);
2. да имат осигурена възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на записаната информация в преносими компютри и/или операторски станции.


Чл. 151. Изискванията към регистраторите на преходни процеси за точност и допустими грешки на измерване са, както следва:
1. регистратори на ЕМАГ преходни процеси:
а) грешка за токов вход < 5% In;
б) грешка за напреженов вход < 0,5% Un;
2. регистратори на ЕМЕХ преходни процеси:
а) за аналогови входни величини: клас на точност 0,5;
б) грешка за фазова разлика Ј 1°;
в) грешка за честота < 0,01 Hz.


Чл. 152. Входните вериги на регистраторите на преходни процеси, поставени на електропроводи, осъществяващи връзка между обекти с различни собственици, се пломбират.

Глава седма.
ЗАЗЕМЯВАНЕ И ЗАЩИТА СРЕЩУ ПОРАЖЕНИЯ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК

Раздел I.
Област на приложение. Термини и определения


Чл. 153. (1) Разпоредбите в тази глава се прилагат за заземяване и защита срещу поражения от електрически ток в електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V при нормална работа (защита срещу директен допир или основна защита) и при условия на дефект на изолацията (защита при индиректен допир или защита при дефект).
(2) Допълнителни изисквания в съответствие със спецификата на различните електрически уредби са посочени в съответните глави на наредбата.


Чл. 154. Основните термини, използвани в наредбата, във връзка със заземяването и защитата срещу поражения от електрически ток и техните определения са:
1. Земя - токопроводимата маса на земята, чийто електрически потенциал във всяка точка условно е приет за нула.
2. Заземител (заземително устройство) - токопроводима част или група от токопроводими части в непосредствен допир със земя и осигуряваща електрическа връзка със земя.
3. Общо съпротивление на заземителя (заземителното устройство) - съпротивлението между главната заземителна клема и земята.
4. Електрически независими заземители - заземители, достатъчно отдалечени едни от други, така че максималният ток, който би могъл да протече през един от тях, да не влияе забележимо върху потенциала на останалите.
5. Заземителен проводник - проводник, който свързва главна заземителна клема (шина) със заземител.
6. Главна заземителна (защитна) клема (шина) - клема или шина, предвидена за свързване към заземителя (заземителното устройство) на защитни проводници, включително проводници за изравняване на потенциалите, и проводници за функционално заземяване, ако има такива.
7. Заземителна уредба - съвкупност от заземители, заземителни проводници, главна заземителна клема (шина) и принадлежащите им елементи на даден обект (сграда). Заземителната уредба включва и проводниците за изравняване на потенциалите, когато има такива.
8. Заземяване е създаване на електрическа връзка на част от електрическа уредба със заземител или заземителна уредба.
9. Защита срещу поражения от електрически ток - система от организационни и технически мерки и средства, която осигурява защита от вредни и опасни въздействия на електрическия ток при преминаване през човешко тяло.
10. Защита срещу директен допир (защита при нормална работа, при нормално състояние на изолацията или основна защита) - защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток поради допиране или опасно приближаване до части под напрежение.
11. Защита при индиректен допир (защита при наличие на дефект на изолация) - защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток поради възникване на опасни напрежения на частите, които нормално не се намират под напрежение, при дефект на електрическа изолация.
12. Защита чрез ограничаване на установения ток и на количеството електричество - защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток чрез проектиране на електрическа верига или избор на съоръжение така, че и при нормални условия, и при повреда установеният ток или количеството електричество да са ограничени до стойности, по-ниски от опасните.
13. Тоководеща част (част под напрежение) - проводник или токопроводима част, която в процеса на нормална работа може да се намира под напрежение, включително неутралния проводник N, с изключение на проводника PEN (обединения защитен и неутрален проводник).
14. Електрическо корпусно съединение (корпусно съединение) - случайно електрическо съединение на част под напрежение с част, която нормално не се намира под напрежение.
15. Достъпна токопроводима част (корпус) - токопроводима част на електрическо съоръжение, която е достъпна за допиране и която нормално не е под напрежение, но може да попадне под напрежение при дефект на изолация.
16. Достъпни за едновременно допиране части - проводници или токопроводими части, които могат да бъдат допрени едновременно от човек. Достъпни за едновременно допиране части могат да бъдат:
а) тоководещи части;
б) достъпни токопроводими части;
в) непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части;
г) защитни проводници;
д) заземители.
17. Непринадлежаща (чужда) на уредбата част - токопроводима част, която не е част от електрическа уредба, но е в състояние да разпространява потенциал, обикновено електрическия потенциал в мястото на заземяване.
18. Зона на досегаемост - част от пространството между всяка точка от повърхност, върху която обикновено стоят или се движат хора, и повърхността, която човек може да достигне с ръка във всички направления, без спомагателни средства.
19. Ток на утечка - токът, който протича към земя или към непринадлежаща (чужда) на уредбата токопроводима част, при отсъствие на дефект на изолацията.
20. Ток с нулева последователност - алгебрична сума на моментните стойности на токовете през всички тоководещи проводници на една верига в една точка на електрическата уредба.
21. Ток на късо (метално) съединение - свръхток при повреда с пренебрежимо малък импеданс между тоководещи части, които при нормални работни условия имат различни потенциали.
22. Ток на земно съединение - ток, който протича през земята в мястото на повредата на изолацията.
23. Електрическа уредба с голям ток на земно съединение - уредба с напрежение над 1000 V, в която еднофазният ток на земно съединение е над 500 А.
24. Електрическа уредба с малък ток на земно съединение - уредба с напрежение над 1000 V, в която еднофазният ток на земно съединение е до 500 А.
25. Директно заземена неутрала - неутрала (звезден център) на генератор или трансформатор, която е присъединена към заземително устройство непосредствено или чрез малко съпротивление, например токов трансформатор.
26. Изолирана неутрала - неутрала (звезден център) на генератор или трансформатор, която не е присъединена към заземително устройство или е присъединена към такова през голямо съпротивление (чрез напреженов трансформатор, апарат за компенсиране на капацитивния ток на мрежата или чрез друг апарат).
27. Електрическа мрежа с ефективно заземена неутрала - трифазна мрежа с напрежение над 1000 V, в която коефициентът на земно съединение не надвишава 1,4 (отношението на разликата на потенциалите на неповредена фаза към земя в точката на земно съединение на друга фаза /други две фази към разликата на потенциалите на неповредената фаза в тази точка, преди земното съединение).
28. Изравняване на потенциалите - електрическа връзка между различни достъпни токопроводими части и непринадлежащи (чужди) за уредбата токопроводими части, осигуряваща им един и същ потенциал или приблизително равни потенциали.
29. Проводник за изравняване на потенциалите - защитен проводник за изравняване на потенциалите.
30. Неутрален проводник (означение N) - проводник, свързан с неутралата на мрежата и предназначен да участва в пренасяне на електрическа енергия.
31. Защитен проводник (означение РЕ) - проводник, използван при мерки за защита при индиректен допир, чрез който се свързват електрически някои от следните части:
а) достъпни токопроводими части;
б) непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части;
в) главна заземителна клема;
г) заземител;
д) неутралата на захранващия източник, свързана със земя или с изкуствена неутрална точка.
32. Защитна клема - клема, която служи само за свързване на защитни проводници.
33. Проводник PEN (защитен неутрален проводник) - заземен проводник, който изпълнява едновременно функциите на защитен проводник и на неутрален проводник.
34. Допирно напрежение (напрежение при допир) - напрежение, възникващо при повреда на изолация между части, достъпни за едновременно допиране. Терминът се използва условно само във връзка със защитата при индиректен допир.
35. Изчислително допирно напрежение - най-високото допирно напрежение, което може да възникне при повреда на изолация с незначителен импеданс в електрическата уредба.
36. Допустимо допирно напрежение (означение UL) - най-високото допирно напрежение, за което се допуска да се задържи неограничено дълго време при определени условия на външни въздействия.
37. Крачно напрежение - напрежението между две точки от земната повърхност, разположени на разстояние 1 m една от друга, радиално по посока към заземител, през който протича електрически ток.
38. Безопасно свръхниско напрежение (означение на български език БСНН, означение на английски език SELV) - свръхниско напрежение, получавано от източник със защитно разделяне, например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което никоя точка от вторичната верига няма връзка със земя, а достъпните за допиране токопроводими части не са преднамерено свързани със земя или със защитен проводник.
39. Предпазно свръхниско напрежение (означение на български език ПСНН, означение на английски език PELV) - безопасно свръхниско напрежение, получавано от източник със защитно разделяне, например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което вторичната верига може да има точка, свързана със земя, а достъпните токопроводими части могат да бъдат заземени или свързани със защитен проводник.
40. Функционално свръхниско напрежение (означение на български език ФСНН, означение на английски език FELV) - свръхниско напрежение, което се получава от източник без защитно разделяне, например трансформатор само с основна изолация, а достъпните токопроводими части трябва да са свързани със защитния проводник на първичната верига. Функционалното свръхниско напрежение се използва само за функционални цели, а не за цели на безопасността.
41. Обвивка - част, предназначена да осигурява защита на съоръжение срещу външни въздействия и защита срещу директен допир от всички направления.
42. Преграда - част, осигуряваща защита срещу директен допир от всяко възможно направление за достъп.
43. Препятствие - част, предназначена да възпрепятства случаен директен допир, но не и преднамерено допиране.
44. Основна изолация - изолация на тоководещи части, предназначена да осигурява основната защита срещу поражения от електрически ток.
45. Допълнителна изолация - независима изолация, предвидена в допълнение към основната изолация, за да осигури защита срещу поражения от електрически ток при повреда на основната изолация.
46. Двойна изолация - изолация, която се състои от основна и допълнителна изолация.
47. Усилена изолация - изолация на тоководещи части, която осигурява защита срещу поражения от електрически ток, равностойна на тази на двойна изолация.
48. Защитно заземяване - заземяване на части, които подлежат на защита при индиректен допир при спазване на допълнителни изисквания.
49. Зануляване - свързване на части на електрическата уредба, които подлежат на защита при индиректен допир, с многократно заземения неутрален проводник (в мрежите за постоянно напрежение - средния проводник), при спазване на допълнителни изисквания.
50. Защитно изравняване на потенциалите - взаимно свързване и заземяване на части от електрическата уредба, които подлежат за защита при индиректен допир.
51. Защитно изолиране - отделяне на частите под напрежение от частите, които подлежат на защита при индиректен допир с двойна или усилена изолация.
52. Защитно разделяне - сигурно електрическо отделяне на определен токов кръг от захранващата мрежа и от земята за осъществяване на защитата при индиректен допир.
53. Автоматично изключване на захранването - автоматично изключване на захранващото напрежение на фазата (полюса), в която е възникнал дефект на изолацията, или на всички фази (полюси), чрез задействане на устройство за максималнотокова защита или на специално предвиден защитен прекъсвач.
54. Защитен прекъсвач - прекъсвач, който изключва всички фази (полюси) на захранващото напрежение при възникване на опасност за поражение от електрически ток, в резултат на дефект на изолация, и се задейства на изключване при достигане на определена стойност на тока с нулева последователност, на корпусното напрежение или на съпротивлението на основна изолация.
55. Защитно изключване - изключване на захранващото напрежение на всички фази (полюси) чрез специално предвиден защитен прекъсвач.
56. Разединяване - действие, предвидено да осигурява изключване на напрежението на цялата уредба или на част от нея, като отделя уредбата или частта от уредбата от всички източници на електрическа енергия, за целите на безопасността.
57. Клас на защита срещу поражения от електрически ток - характеристика, която служи за изразяване на начина на електрообезопасяването при електротехнически и електронни изделия за напрежение до 1000 V.
58. Изделие от клас I на защита срещу поражения от електрически ток - изделие, което има навсякъде основна изолация и има защитна клема; изделията от клас I могат да имат части с двойна или усилена изолация или части, които работят при безопасно свръхниско напрежение.
59. Изделие от клас II на защита срещу поражения от електрически ток - изделие, което има навсякъде двойна или усилена изолация и няма защитна клема; изделията от клас II могат да имат части, които работят при безопасно свръхниско напрежение.
60. Изделие от клас III на защита срещу поражения от електрически ток - изделие, което е предназначено да работи само при безопасно свръхниско напрежение; изделията от клас III нямат вътрешни вериги за напрежение, по-високо от номиналното, и нямат защитни клеми.
61. Трансформатор за безопасност (трансформатор за защитно разделяне или за безопасно свръхниско напрежение) - трансформатор, който служи за сигурно електрическо разделяне на дадена токова верига от захранващата мрежа.
62. Квалифицирано лице - лице, което има подходящо образование и достатъчен опит, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.
63. Инструктирано лице - лице, на което са дадени достатъчно инструкции или е надзиравано от квалифицирано лице, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.
64. Лице без подготовка - лице, което не е нито квалифицирано, нито инструктирано.


Чл. 155. (1) Електрическите уредби по отношение на мерките за електробезопасност се разделят на:
1. уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с директно заземена или ефективно заземена неутрала;
2. уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с изолирана или заземена през дъгогасителен реактор неутрала;
3. уредби с напрежение до 1000 V в мрежи с директно заземена неутрала.
4. уредби с напрежение до 1000 V в мрежи с изолирана неутрала.
(2) За уредбите по ал. 1, т. 3 и 4 се прилагат следните схеми на свързване:
1. схема ТN, при която неутралата на източника на захранване е свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към неутралата чрез защитни проводници; прилагат се три разновидности на схемата ТN:
а) схема ТN-S, при която по цялата дължина на мрежата защитният и неутралният проводник са разделени (фиг. 1);
Фиг. 1. Схема TN-S
Функциите на защитния и на неутралния проводник са разделени за цялата схема

б) схема ТN-С-S, при която функциите на защитния и неутралния проводник са обединени и се осъществяват от един проводник, от източника на захранване само за част от дължината на мрежата (фиг. 2);
Фиг. 2. Схема TN-C-S
Функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени в един проводник за част от схемата

в) схема ТN-С, при която функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени и се осъществяват от един проводник, от източника на захранване за цялата дължина на мрежата (фиг. 3);

Фиг. 3. Схема TN-C
Функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени в един проводник за цялата схема

2. схема ТТ, при която неутралата на източника на захранване е свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към заземители, електрически отделени от директно заземената неутрала на източника (фиг. 4);

Фиг. 4. Схема ТТ
3. схема IТ, при която неутралата на източника на захранване е изолирана от земя или е свързана със земя посредством импеданс, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към заземители отделно, общо или към заземителя на импеданса (фиг. 5);

Фиг. 5. Схема IT
4. описаните в т. 1 до 3 схеми се прилагат и при постояннотокови мрежи, като решението за заземяване на положителната или на отрицателната полярност се определя от условията за функциониране или от друго съображение (фиг. 6).

Фиг. 6. Схема TN-S при постояннотокови мрежи
(3) В схемите по ал. 3 се използват условните знаци:

Раздел II.
Общи положения за заземяването


Чл. 156. (1) За заземяване на електрическите уредби се използват изкуствени и естествени заземители.
(2) Когато естествените заземители осигуряват съпротивлението на заземителното устройство или допирното напрежение в допустимите стойности и е осигурена нормираната стойност за напрежението на заземителното устройство и допустимата плътност на тока в естествените заземители, не е задължително да се използват изкуствени заземители в уредбите с напрежение до 1000 V.
(3) Токът на късо съединение, който протича през естествени заземители, трябва да не предизвиква тяхното увреждане и нарушаване работата на устройствата, с които са свързани.


Чл. 157. (1) В електрическите уредби с различни предназначения и напрежения, които се намират на една територия, като правило се използва обща заземителна уредба.
(2) Заземителната уредба по ал. 1 се избира така, че да удовлетворява всички изисквания към заземяването - защита срещу поражения от електрически ток, режими на работа на мрежите, защита на електрообзавеждането от пренапрежения и др. в течение на целия експлоатационен срок.
(3) Заземителните уредби за сгради или за външни съоръжения в общия случай се обединяват със заземителните уредби за мълниезащита при втора и трета категория на мълниезащита.


Чл. 158. (1) За обединяване (взаимно свързване) на заземителни устройства на различни електрически уредби в обща заземителна уредба се използват естествени и/или изкуствени заземителни проводници.
(2) Естествените заземители се свързват със заземителната уредба най-малко с два проводника.


Чл. 159. При необходимост от отделен независим заземител за работно заземяване на чувствително към смущения обзавеждане, например за информационни технологии, се предвиждат специални мерки за защита срещу поражения от електрически ток, изключващи едновременното допиране до части, които могат да се окажат под опасни потенциали, при дефект на изолацията.


Чл. 160. (1) Стойностите на съпротивлението на заземителите и напреженията при допир, при протичане на токове на земно съединение или нулева последователност не трябва да надвишават нормираните при най-неблагоприятните условия през годината.
(2) При определяне на съпротивлението на заземителните устройства се отчитат изкуствените и естествените заземители.
(3) Специфичното съпротивление на почвата, в която ще се полагат изкуствени заземители, се определя чрез измерване, като се отчитат сезонните изменения. За изчислително съпротивление се приема най-неблагоприятната стойност.


Чл. 161. Заземителите (заземителните устройства) се избират по механична якост, термична и динамична устойчивост на токовете на земно съединение и корозоустойчивост.


Чл. 162. (1) За естествени заземители се използват:
1. положени в земята водопроводни и други метални тръбопроводи, с изключение на тръбопроводите за горими течности, горими или взривоопасни газове, а също и тръбопроводите, покрити с изолация за защита от корозия;
2. метални конструкции и арматура на стоманобетонните конструкции на сградите и съоръженията, които имат връзка със земята;
3. метални шпунтове на хидротехническите съоръжения;
4. оловни обвивки на кабели, положени в земята; не се допуска използване на алуминиеви обвивки на кабели и неизолирани алуминиеви проводници за естествени заземители.
(2) Когато обвивките на кабелите се използват като естествени заземители, те се отчитат при изчисляване на заземителните инсталации само в случай, че кабелите са най-малко два.
(3) Препоръчва се за заземители на електрически съоръжения и апарати да се използват и стълбовете на изходящите електропроводи, когато са свързани със заземителното устройство на електрическата уредба посредством неизолирано от стълбовете мълниезащитно въже.


Чл. 163. (1) 3а изкуствени заземители се използват стоманени тръби, ленти, профили, прътове и др.
(2) Когато съществува опасност от интензивна корозия, се използват помеднени или поцинковани заземители.
(3) Не се разрешава нанасяне на бои, лакове, битуми или други изолиращи покрития на елементите на заземителите и неизолираните защитни проводници, полагани в земята.

Раздел III.
Общи изисквания към защитните клеми, защитните проводници и проводниците за изравняване на потенциалите


Чл. 164. (1) Защитните клеми служат само за свързване на защитни проводници към частите, които подлежат на защита при индиректен допир и не изпълняват каквито и да било други функции (например крепежни).
(2) Електрическото съединение на защитните клеми се избира с отчитане на измененията на работната температура, сътресения, удари и вибрации.
(3) Всяка отделно разположена защитна клема се означава със знак "земя". Специални шини, планки и други с по-голям брой защитни клеми се означават с един знак, разположен на шината (планката) или в непосредствена близост до нея.


Чл. 165. (1) При нормално състояние на изолацията на електрическите уредби през защитните проводници не протича работен ток.
(2) Допуска се през защитни или помощни защитни проводници да протича ток в случаите, когато този ток се използва за контролиране изправността на защитната верига.
(3) Защитните проводници, разположени във вътрешността на електрически машини и съоръжения, са изолирани с изолация, равностойна на изолацията на тоководещите проводници.
(4) Защитните проводници, разположени извън машини и съоръжения, могат да са изолирани или неизолирани.


Чл. 166. (1) Сеченията на защитните проводници се оразмеряват в съответствие с изискванията за ефективност на съответната защита мярка.
(2) Най-малките сечения на защитните проводници по отношение на фазовите проводници са, както следва:


Сечения на фазовите Най-малки сечения на защит-
проводници, кв.мм ните проводници, кв.мм
S <= 16 S
16 < S <= 35 16
S > 35 S/2
   

(3) Минимално допустимите сечения на медни и алуминиеви защитни проводници са посочени в табл. 22.

Таблица 22

Минимални сечения на медни и алуминиеви защитни проводници

Вид на проводниците Мед, Алуминий,
  кв.мм кв.мм
Изолирани проводници, които    
не образуват част от захранващ    
кабел или кабелна обвивка:    
1. без механична защита 4,0 16,0
2. с механична защита 2,5 6,0
Защитни жила на кабели и 0,75 2,5
шнурове    


Чл. 167. (1) Металните конструктивни части на електрическите уредби могат да се използват като защитни проводници при условие, че не се намалява ефективността на съответната защитна мярка.
(2) За защитни проводници се използват още:
1. стоманени тръби, в които се полагат тоководещи проводници;
2. алуминиеви обвивки на кабели;
3. открито положени метални тръбопроводи с различно предназначение, с изключение на тръбопроводи за пожаро- и взривоопасни смеси, за канализация и за централно отопление.


Чл. 168. За защитни проводници не се използват:
1. метални обвивки на тръбни проводници;
2. метални обвивки на инсталационни тръби (канали);
3. оловни обвивки на кабели.


Чл. 169. Защитните проводници се свързват помежду си чрез защитни клеми или чрез заварка. Дължината на заваръчния шев е равна на двойната широчина при правоъгълно сечение или на шесткратния диаметър при кръгло сечение.


Чл. 170. Когато за защитни проводници се използват стоманени тръби, в които се полагат тоководещи проводници, се осигурява качествена електрическа връзка както между отделните тръби, така и между тръбите и корпусите на електрическите съоръжения, в които се въвеждат тръбите.


Чл. 171. Връзките между защитни проводници и тръбопроводи, използвани като защитни проводници или заземители, се изпълняват чрез заварка. Когато това не е възможно, се използват гривни с антикорозионно покритие. Когато в тръбопроводите има елементи (арматура и др.) от изолационен материал, се предвиждат шунтиращи електрически връзки.


Чл. 172. Защитните проводници се свързват с металните обвивки на кабелите и проводниците чрез запояване.


Чл. 173. (1) Допуска се в сухи, несъдържащи агресивни пари или газове, помещения полагането на защитните проводници непосредствено по стените.
(2) Във влажни, особено влажни помещения и в помещения, които съдържат агресивни пари или газове, защитните проводници се разполагат на разстояние от стените най-малко 10 cm.


Чл. 174. В местата на пресичания на защитни проводници с кабели, тръбопроводи, жп линии, а също и на други места, където е възможно те да бъдат подложени на механични натоварвания, се вземат мерки за предпазване на защитните проводници от повреди.


Чл. 175. Цветната маркировка на защитните проводници е на жълти и зелени ивици.


Чл. 176. (1) Проводниците за изравняване на потенциалите отговарят на общите изисквания за защитни проводници.
(2) Сечението на свързващите проводниците по ал. 1 с главната система за изравняване на потенциалите е не по-малко от 1/2 от най-голямото сечение на защитния проводник, ако при това сечението на свързващия проводник не надвишава 25 mm2 - за меден проводник или друг метал със сечение, еквивалентно по проводимост на сечението на медния проводник. Най-малките допустими сечения на проводниците за основната система за изравняване на потенциалите са:
1. за медни проводници - 6 mm2;
2. за алуминиеви проводници - 16 mm2;
3. за стоманени проводници - 50 mm2.
(3) Сечението на проводниците за допълнителната система за изравняване на потенциалите е не по-малко от:
1. най-малкото от сеченията на защитните проводници, присъединени към тези части - при свързване на две достъпни токопроводими части;
2. половината от сечението на защитния проводник, присъединен към достъпната токопроводима част - при свързване на достъпна токопроводима част и непринадлежаща към уредбата токопроводима част.

Раздел IV.
Общи изисквания за прилагане на защита срещу поражения от електрически ток


Чл. 177. Уредбите се разполагат така, че тоководещите части на уредбите да не са достъпни за случайно допиране, а достъпните за допиране токопроводими части - да не са под опасно напрежение както при нормална работа, така и при дефект на изолацията.


Чл. 178. (1) Частите на електрическите уредби за напрежения до и над 1000 V, които нормално се намират под опасно за човека напрежение, се изолират, разполагат или ограждат по такъв начин, че не е възможно приближаването на хора на опасно разстояние или допиране до тези части без използване на помощни средства.
(2) За защита срещу директен допир поотделно или съвместно се прилагат следните мерки:
1. основна изолация на тоководещите части;
2. обвивки и прегради;
3. ограждения;
4. разполагане извън зоната на досегаемост;
5. безопасно свръхниско напрежение до 25 V (променливо или постоянно).
(3) При наличие на изисквания, посочени в други глави на наредбата, като допълнителна защитна мярка срещу директен допир в уредбите с напрежение до 1000 V могат да се използват защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност с номинален ток на задействане не по-голям от 30 mА.
(4) Защита срещу директен допир може да не се прилага:
1. при напрежения до 25 V (постоянно или променливо);
2. при особени условия (например заваръчни и галванотехнически уредби, изпитателни стендове и др.), като в такива случаи за осигуряване на безопасността се използват лични предпазни средства.


Чл. 179. (1) За защита при индиректен допир поотделно или съвместно се прилагат следните мерки:
1. защитно заземяване;
2. автоматично изключване на захранващото напрежение;
3. защитно изключване;
4. изравняване на потенциалите;
5. защитно изолиране (двойна или усилена изолация);
6. защитно разделяне;
7. безопасно свръхниско напрежение БСНН или ПСНН;
8. изолиращи (нетокопроводими) помещения, зони, площадки.
(2) Защита при индиректен допир се предвижда във всички случаи, когато напрежението на уредбата превишава 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение.
(3) В условия на повишена или особена опасност за поражения от електрически ток защита при индиректен допир се предвижда и при по-ниски напрежения от определените в ал. 2 (например 25 V променливо или 60 V постоянно напрежение, 6 V променливо или 12 V постоянно напрежение), когато има такова изискване в други глави на наредбата или нормативни актове.
(4) Защита при индиректен допир не се изисква за:
1. електрически уредби с напрежение до 250 V спрямо земя, които се захранват от източници с вътрешно съпротивление, по-голямо от 10 kW, или с мощност, по-малка или равна на 2 VА;
2. метални обвивки на проводници и кабели и метални носачи на кабели и свързаните с тях метални части в електрически уредби с напрежение до 1000 V.


Чл. 180. (1) Мерките за защита срещу поражения от електрически ток се предвиждат за цялата електрическа уредба или за нейните части или се прилагат в елементите на електрообзавеждането и потребителите, като те се реализират при производството на електрообзавеждането, изграждането на електрическата уредба или и в двата случая.
(2) Прилагането на комбинации от различни мерки да не намалява ефективността на всяка от тях.


Чл. 181. (1) При дефект на изолация допустимото напрежение при допир, което може да се задържи неограничено време, да не превишава 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение. Когато при изправено напрежение пулсациите са над 10%, допустимото напрежение при допир е 60 V.
(2) За условия с особена опасност за поражения от електрически ток се определят и по-ниски от посочените в ал. 1 допустими напрежения, както следва:
1. в среда с особена опасност и на открито - до 25 V променливо или до 60 V постоянно напрежение;
2. при работа в котли, резервоари, кладенци и др. подобни - до 12 V променливо или до 25 V постоянно напрежение.
(3) Най-високото допустимо напрежение при допир за деца до 16 г. е 25 V променливо или постоянно напрежение.


Чл. 182. (1) Електрическите уредби в сгради и външните уредби с напрежение до 1000 V като правило се захранват от мрежи с директно заземена неутрала по схеми TN.
(2) За защита срещу поражения от електрически ток като правило се използва автоматично изключване на захранването.
(3) Указания за избор на конкретна схема - TN-C, TN-S или TN-C-S, са посочени в съответните глави на наредбата.


Чл. 183. (1) Когато условията на функциониране на електрическа уредба с напрежение до 1000 V не допускат прекъсване на електрозахранването при първи дефект на изолацията, като правило се предвижда захранване от източник с изолирана неутрала по схема IT.
(2) За защита срещу поражения от електрически ток при първи дефект на изолацията се използва защитно заземяване в съчетание с контрол на съпротивлението на изолацията.
(3) При второ земно съединение се осигурява защитно изключване на захранването.


Чл. 184. (1) Когато условията за защита срещу поражения от електрически ток за схема TN не могат да бъдат спазени, се допуска захранване на електрическа уредба с напрежение до 1000 V от източник по схема TT.
(2) За защита срещу поражения от електрически ток се използва защитно изключване на захранването посредством защитен прекъсвач при спазване на условието:
Ra x Ia Ј 50 V,
където:
Ia е токът на сработване на защитния прекъсвач;
Ra - общото съпротивление на заземителя и заземителния проводник на потребителя; при използване на един защитен прекъсвач за защита на няколко потребителя се взема съпротивлението на най-отдалечения потребител.


Чл. 185. Когато за защита при индиректен допир се използва автоматично изключване на захранването, се изпълнява главна система за изравняване на потенциалите, а при необходимост - и допълнителна система за изравняване на потенциалите.


Чл. 186. (1) При схемите TN се изпълнява повторно заземяване на защитния проводник PE и на проводника PEN. Препоръчва се повторното заземяване да се изпълнява при главното разпределително табло. За повторно заземяване с предимство се използват естествените заземители.
(2) В големи или високоетажни сгради изравняването на потенциалите чрез свързване на проводника PE към главната заземителна клема (шина) изпълнява същата функция, както повторното заземяване.
(3) Съпротивлението на заземителя за повторно заземяване е не по-голямо от посоченото в чл. 228 независимо от вида на въвода - въздушен или кабелен.


Чл. 187. Като алтернатива на автоматичното изключване на захранването при схеми TN или IT за части на електрическата уредба или за отделни потребители може да се използват защитно изолиране (двойна изолация), безопасно свръхниско напрежение или предпазно свръхниско напрежение, защитно разделяне, изолационни (нетокопроводими) помещения, зони или площадки.


Чл. 188. Когато мрежа IТ с напрежение до 1000 V е свързана чрез трансформатор с мрежа за напрежение над 1000 V, защитата от опасностите, които възникват при дефект на изолацията между намотките за високо и ниско напрежение на трансформатора, се изпълнява чрез пробивен предпазител, свързан в неутралата или фаза на страна ниско напрежение на всеки трансформатор.


Чл. 189. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V и изолирана неутрала за защита срещу поражения от електрически ток достъпните токопроводими части се заземяват, като се предвижда и възможност за бързо откриване на земни съединения.


Чл. 190. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V и ефективно заземена неутрала за защита срещу поражения от електрически ток достъпните токопроводими части се заземяват.


Чл. 191. Зануляването в мрежи TN и защитното заземяване в мрежи IТ на електрообзавеждане, разположено на стълбовете на въздушни линии (силови и измерителни трансформатори, предпазители, кондензатори, разединители и други апарати), се изпълняват съобразно изискванията на съответните глави на наредбата.

Раздел V.
Мерки за защита срещу директен допир


Чл. 192. (1) За основната изолация на тоководещите части се изисква да ги закрива и издържа на всички въздействия, на които може да бъде подложена в процеса на експлоатацията.
(2) Изолационни покрития от емайли, оксидации, лакове, текстилни оплетки и други такива не се приемат за защитно изолиране.
(3) Когато основната изолация е поставена по време на монтажа на електрическата уредба, тя трябва да издържа предвиденото изпитвателно напрежение.
(4) Когато основната изолация се осигурява чрез въздушна междина, защитата срещу директен допир или опасно приближаване (за уредбите с напрежение над 1000 V) се осъществява посредством обвивки, прегради, ограждения или разполагане извън зоната на досегаемост.


Чл. 193. При изолиране на работно място за защита срещу директен допир се изпълняват условията:
1. невъзможност от осъществяване на едновременно допиране до тоководещи части с различен потенциал;
2. невъзможност от осъществяване на допир до токопроводими части (метални тръби, мрежи и др.), които имат връзка с части на електрическата уредба и при повреда на изолацията могат да попаднат под опасно напрежение;
3. изолацията на работното място е конструирана и изпълнена така, че защитното й действие не се намалява от очакваните при работа климатични, механични, електрически, топлинни натоварвания и от замърсявания.


Чл. 194. За обвивките и преградите в уредбите с напрежение до 1000 V се осигуряват:
1. степен на защита най-малко IР 2Х, с изключение на случаите, когато за нормалната работа на електрообзавеждането са необходими по-големи отвори;
2. сигурно закрепване и достатъчна механична якост;
3. възможен достъп зад преграда или отварянето на обвивка само с помощта на специален ключ или инструмент, след изключване на напрежението на тоководещите части; когато това условие не може да се спази се поставят допълнителни прегради със степен на защита най-малко IР 2Х, отстраняването на които също е възможно само с помощта на специален ключ или инструмент.


Чл. 195. (1) Огражденията са предназначени за защита срещу директен допир до тоководещи части с напрежения до 1000 V или за защита срещу приближаване на опасно разстояние до тоководещи части с напрежение над 1000 V, но не възпрепятстват преднамерено допиране или приближаване при заобикаляне на ограждението.
(2) За отстраняване на огражденията не се изисква използване на ключ или инструмент, но те се закрепват така, че е избегнато случайното им сваляне.
(3) Огражденията са от електроизолационен материал.


Чл. 196. (1) Разполагане извън зоната на досегаемост за защита срещу директен допир до тоководещи части с напрежения до 1000 V или за защита срещу приближаване на опасно разстояние до тоководещи части с напрежение над 1000 V се използва, когато изискванията на чл. 194 и 195 не могат да се спазят или са недостатъчни.
(2) Разстоянието между достъпни за едновременно допиране токопроводими части в електрически уредби с напрежение до 1000 V е най-малко 2,5 m.
(3) В зоната на досегаемост се изисква да няма достъпни за едновременно допиране части с различни потенциали.
(4) Посочените размери на зоната на досегаемост при напрежения до 1000 V (фиг. 7) не отчитат възможността за използване на спомагателни средства, например инструменти, стълби, дълги предмети.

Фиг. 7. Зона на досегаемост при напрежения до 1000 V


Чл. 197. Поставяне на ограждения и разполагане извън зоната на досегаемост се допускат само в помещения, достъпни за квалифициран персонал.


Чл. 198. В електрически помещения на уредби с напрежение до 1000 V не се изисква защита срещу директен допир, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. електрическите помещенията са ясно означени и достъпът в тях е възможен само с помощта на ключ;
2. осигурена е възможност за излизане от помещението без помощта на ключ, дори и когато то е заключено отвън;
3. осигурено е съответствие с минималните размери на проходите за обслужване.

Раздел VI.
Мерки за едновременна защита срещу директен и индиректен допир


Чл. 199. (1) В електрическите уредби с напрежение до 1000 V безопасното свръхниско напрежение (БСНН) се използва за защита срещу поражения от електрически ток срещу директен и/или индиректен допир в съчетание със защитно разделяне на електрическите вериги или в съчетание с автоматично изключване на захранването.
(2) За източници на БСНН се използват разделящи трансформатори или други източници, които осигуряват същата степен на безопасност.
(3) Тоководещите части на веригите за БСНН електрически се отделят от другите вериги така, че се осигурява електрическо разделяне, равностойно на това между първичната и вторичната намотка на разделящ трансформатор.
(4) Проводниците на веригите БСНН се полагат отделно от проводниците на останалите вериги и от защитните проводници или се отделят от тях със заземен метален екран (обвивка), или се затварят в неметална обвивка, поставена допълнително към тяхната основна изолация.
(5) Щепселите и контактите за БСНН са с конструкция, която не допуска включване към контакти или щепсели за други напрежения.
(6) Щепселните съединения за БСНН са без защитни контакти.


Чл. 200. Когато големината на БСНН е над 25 V променливо или 60 V постоянно, се изпълнява защита срещу директен допир чрез обвивки, прегради или изолация, издържаща променливо синусоидално изпитвателно напрежение 500 V в продължение на 1 min.


Чл. 201. (1) Когато безопасното свръхниско напрежение се използва в съчетание със защитно разделяне на вериги, достъпните токопроводими части не се свързват преднамерено със заземител, защитен проводник или достъпни токопроводими части на други вериги или с непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части, с изключение на случаите, когато е необходимо свързване с непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части и напрежението на тези части не може да превиши големината на безопасното свръхниско напрежение.
(2) Безопасно свръхниско напрежение в съчетание със защитно разделяне на веригите се използва, когато с помощта на безопасното свръхниско напрежение е необходимо да се осигури защита срещу поражения от електрически ток не само при дефект на изолацията във веригата за безопасно свръхниско напрежение, но и при дефект на изолацията в други вериги (например във веригата на захранващия източник).
(3) Когато се използва предпазно свръхниско напрежение (ПСНН) в съчетание с автоматично изключване на захранването, един от изводите на източника на ПСНН и неговият корпус се свързват към защитния проводник на веригата, която захранва източника.


Чл. 202. Когато в електрическата уредба се използва електрообзавеждане с най-голямо работно (функционално) напрежение, непревишаващо 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение, такова напрежение може да се използва за целите на защитата срещу директен и индиректен допир само ако са спазени изискванията по чл. 199, 200 и 201.

Раздел VII.
Мерки за защита при индиректен допир


Чл. 203. (1) Изискванията за защита при индиректен допир се отнасят за:
1. метални корпуси на въртящи се електрически машини, трансформатори, електрически апарати, осветители и др.;
2. метални задвижващи механизми и приспособления на електрическите апарати;
3. метални конструкции на комплектни комутационни устройства (разпределителни и командни табла, електрически шкафове и др.), както и на техни части, които се снемат или отварят, когато на тези части е разположено електрообзавеждане за напрежение над 50 V променливо или 120 V постоянно (за случаите, предвидени в съответните глави на наредбата - съответно 25 V променливо или 60 V постоянно);
4. метални конструкции на разпределителни устройства, конструкции носещи кабели, кабелни муфи, метални обвивки и брони на контролни и силови кабели, обвивки на проводници, електроинсталационни тръби (канали), метални конструкции, на които се разполага електрообзавеждане;
5. метални обвивки и брони на контролни и силови кабели и проводници за напрежения, които не превишават посочените в чл. 179, ал. 2 и 3, положени на общи метални конструкции, включително общи тръби, кутии и други подобни, с кабели за по-високи напрежения;
6. метални корпуси на подвижни и преносими електропотребители;
7. електрообзавеждане, разположено на движещи се части на машини и механизми.
(2) Когато за защитна мярка се използва автоматично изключване на захранването, посочените в ал. 1 достъпни токопроводими части се присъединяват към директно заземената неутрала при схема TN и се заземяват при схемите IТ и ТТ.


Чл. 204. Не се изисква преднамерено присъединяване към директно заземената неутрала при схема TN и заземяване при схемите IТ и ТТ на:
1. корпуси на електрообзавеждане и апарати, разположени на метални основи: конструкции на разпределителни устройства, табла, шкафове, тела на машини и механизми, които са присъединени към неутралата на захранващия източник или са заземени, при осигуряване на надежден електрически контакт на тези корпуси с основите;
2. конструкции, изброени в чл. 203, при осигуряване на надежден електрически контакт между тези конструкции и разположеното на тях електрообзавеждане, присъединено към защитния проводник;
3. снемащи или отварящи се части на металните конструкции на разпределителни устройства, шкафове, ограждения и други подобни, ако по тях няма електрообзавеждане или ако напрежението на разположеното електрообзавеждане не превишава стойностите, определени в чл. 179, ал. 2 и 3;
4. арматурата на изолаторите на въздушни електропреносни линии и присъединяваните към нея крепежни детайли;
5. достъпни токопроводими части на защитно изолирано електрообзавеждане (с двойна изолация);
6. метални скоби, парчета от метални тръби за механична защита на кабели в местата на преминаване през стени и други подобни елементи на електрическите инсталации с площ до 100 cm2, включително съединителни и разклонителни кутии на скрити електрически инсталации.


Чл. 205. (1) При използване на автоматично изключване на захранването в електрически уредби с напрежение до 1000 V всички достъпни токопроводими части се свързват към директно заземената неутрала (зануляване) при схема TN и се заземяват при схеми IТ и ТТ.
(2) Характеристиките на защитните устройства и параметрите на защитните проводници се съгласуват така, че се осигурява нормираното време за изключване на повредената верига от защитното устройство в съответствие с номиналното фазно напрежение на захранващата мрежа.
(3) Автоматичното изключване на захранването се прилага заедно с мерките за изравняване на потенциалите.


Чл. 206. (1) Не се допуска при схема TN времето за автоматично изключване на захранването да превишава стойностите, посочени в табл. 23. Тези времена се считат за достатъчни за осигуряване на защитата срещу поражения от електрически ток, включително при групови вериги, захранващи подвижни и преносими електропотребители и ръчни електроинструменти от клас I на защита срещу поражения от електрически ток.

Таблица 23


Номинално фазно напрежение Максимално време
на мрежата, V за изключване, s
220 (230) 0,4
380 (400) 0,2
над 380 (400) 0,1
   
(2) За вериги, захранващи разпределителни, групови, етажни и други табла, времето за изключване не превишава 5 s.
(3) Допускат се времена за изключване, превишаващи посочените в табл. 23, но не повече от 5 s, във вериги, захранващи само стационарни електропотребители от електроразпределителни табла, при изпълнение на специални условия.
(4) Допуска се използване на защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност.


Чл. 207. При схема IT времето за автоматично изключване на захранването при двойно земно съединение не превишава стойностите, посочени в табл. 24.

Таблица 24


Номинално напре- Без изведена С изведена
жение на мрежата, V неутрала, неутрала,
  максимално максимално
  време за време за
  изключване, s изключване, s
250/400 0,4 0,8
400/690 0,2 0,4
580/1000 0,1 0,2


Чл. 208. (1) Главната система за изравняване на потенциалите в електрическите уредби с напрежение до 1000 V свързва взаимно следните токопроводими части:
1. защитния проводник РЕ или проводника PEN на захранващата мрежа, при схема TN;
2. заземителния проводник, присъединен към заземителното устройство на електрическата уредба, при схеми IТ и ТТ;
3. заземителния проводник, присъединен към заземителя за повторно заземяване, ако има такъв;
4. металните тръби на комуникации, входящи в сградата - инсталации за студена и гореща вода, канализация, отопление, газоснабдяване;
5. металните части на конструкцията на сградата;
6. металните части на инсталациите за централно вентилиране и кондициониране; при наличие на децентрализирани инсталации за вентилиране и кондициониране металните въздуховоди се присъединяват към шината на защитните проводници (РЕ) в таблата за захранване на вентилаторите и кондиционерите;
7. заземителните устройства за целите на мълниезащитата, когато мълниезащитата е от втора или трета категория;
8. заземителния проводник за функционално (работно) заземяване, ако има такова, и няма ограничения за присъединяване на веригата на работното заземяване към заземителното устройство за защита срещу поражения от електрически ток;
9. металните обвивки на кабелите за телекомуникация при съгласие на собствениците/ползвателите на тези кабели.
(2) Когато някои от токопроводимите части по ал. 1 влизат в сградата, те се свързват колкото е възможно по-близо до мястото на въвода в сградата.
(3) За свързване с главната система за изравняване на потенциалите токопроводими части по ал. 1 се присъединяват към главната заземителна клема (шина) с помощта на проводници за изравняване потенциалите.


Чл. 209. (1) Допълнителната система за изравняване на потенциалите свързва взаимно всички достъпни за едновременно допиране токопроводими части на стационарното електрообзавеждане и непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части, включително достъпните за допир метални части на строителната конструкция на сградата, а така също проводниците PEN при схема TN и проводниците за защитно заземяване при схеми IТ и ТТ, включително защитните проводници на инсталационните контакти.
(2) За изравняване на потенциалите се използват специално предвидени проводници или налични достъпни токопроводими части, ако отговарят на изискванията за защитни проводници по отношение на проводимост и непрекъснатост на електрическата верига.


Чл. 210. (1) Защитно изолиране (двойна или усилена изолация) се осигурява чрез използване на електротехнически изделия от клас II на защита срещу поражения от електрически ток или чрез разполагане на електрообзавеждане от клас I (само с основна изолация на тоководещите части) в изолационна обвивка.
(2) Достъпните токопроводими части на електрообзавеждане от клас II не се свързват към защитен проводник и към система за изравняване на потенциалите.


Чл. 211. (1) Защитно електрическо разделяне на вериги като правило се прилага само за една верига, чието най-голямо работно напрежение не превишава 500 V.
(2) Разделената верига се захранва от разделящ трансформатор или от друг източник, осигуряващ същата степен на безопасност.
(3) Препоръчва се проводниците на защитно разделените вериги да се полагат отделно от проводниците на останалите вериги. Когато това не е възможно, за тези вериги се използват кабели без метални обвивки, брони или екрани или изолирани проводници, положени в изолационни тръби или канали, при условие че номиналното напрежение на тези кабели и проводници съответства на най-голямото напрежение в съвместно положените вериги и всяка от веригите е защитена срещу свръхтокове.
(4) Когато разделящият трансформатор захранва само един потребител, достъпните токопроводими части на потребителя не се присъединяват нито към защитен проводник, нито към достъпни токопроводими части на други потребители.
(5) Допуска се захранване на няколко потребителя от един разделящ трансформатор при едновременно изпълнение на следните условия:
1. достъпните токопроводими части на разделената верига нямат електрическа връзка с металния корпус на захранващия източник;
2. достъпните токопроводими части на разделената верига са свързани помежду си посредством изолирани незаземени проводници на допълнителната система за изравняване на потенциалите, която няма електрическа връзка със защитни проводници и достъпни токопроводими части на други вериги;
3. всички инсталационни контакти са със защитен контакт, свързан с допълнителната система за изравняване на потенциалите;
4. всички гъвкави кабели, с изключение на захранващите електрообзавеждане от клас II на защита срещу поражения от електрически ток, имат защитен проводник, използван в този случай като проводник за изравняване на потенциалите;
5. времето за изключване на устройството за защита при двойно корпусно съединение към достъпните токопроводими части не превишава времето, посочено в табл. 24.


Чл. 212. (1) Изолирани (нетокопроводими) помещения, зони и площадки се използват в електрически уредби с напрежение до 1000 V, когато не могат да бъдат изпълнени всички изисквания за автоматично изключване на захранването, а използването на други мерки за защита при индиректен допир е невъзможно или нецелесъобразно.
(2) Съпротивлението спрямо земя на изолационните подове и стени на изолираните (нетокопроводими) помещения, зони и площадки, в която и да е точка е:
1. не по-малко от 50 kW - при напрежение на електрическата уредба до 500 V включително, измерено с мегаомметър при напрежение 500 V;
2. не по-малко от 100 kW - при напрежение на електрическата уредба над 500 V, измерено с мегаомметър при напрежение 1000 V.
(3) Допуска се в изолирани (нетокопроводими) помещения, зони и площадки използването на електрообзавеждане от клас 0 за защита срещу поражения от електрически ток при спазване на най-малко на едно от условията:
1. достъпните токопроводими части са отделени една от друга и от непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части на разстояние най-малко 2 m; допуска се намаляване на това разстояние до 1,25 m извън зоната на досегаемост;
2. достъпните токопроводими части са отделени от непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части с ограждения от електроизолационен материал, като от едната страна на ограждението са осигурени разстояния не по-малки от определените в т. 1;
3. непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части са покрити с изолация, която издържа изпитвателно променливо синусоидално напрежение най-малко 2000 V в продължение на 1 min.
(4) В изолирани (нетокопроводими) помещения и зони не се предвижда защитен проводник, но се предвиждат мерки срещу внасяне на опасен потенциал върху непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части.
(5) Подовете и стените на изолираните (нетокопроводими) помещения се изолират от въздействието на влага.

Раздел VIII.
Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала


Чл. 213. (1) Заземителните устройства на електрическите уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала се изпълняват в съответствие с изискванията за:
1. допустимо съпротивление по чл. 215 или допустимо допирно напрежение по чл. 216;
2. конструктивно изпълнение по чл. 217, 218 и ограничаване на напрежението на заземителното устройство по чл. 214.
(2) За заземителните устройства на стълбовете на ВЛ не се прилагат изискванията от чл. 214 до чл. 218.


Чл. 214. (1) Напрежението на заземителното устройство като правило не превишава 10 kV при протичане през заземителното устройство на тока на земно съединение.
(2) Допуска се напрежение над 10 kV за заземителни устройства, при които е изключена възможността за изнасяне на потенциали извън границите на сградите и външните огради на електрическите уредби.
(3) При напрежение на заземителното устройство над 5 kV се предвиждат мерки за защита на изолацията на изходящите кабели за свръзки и телемеханика и за предотвратяване на изнасянето на опасни потенциали извън границите на електрическата уредба.


Чл. 215. (1) Когато заземителното устройство се изпълнява по условието за допустимо съпротивление, съпротивлението на заземителното устройство е не по-голямо от 0,5 W, през който и да е период на годината с отчитане и на съпротивленията на естествените заземители.
(2) За изравняване на потенциалите и осигуряване на присъединяването на електрообзавеждането към заземителя на територията, на която е разположено електрообзавеждането, надлъжно и напречно се разполагат хоризонтални заземители, обединени в заземителна мрежа.
(3) Надлъжните заземители се полагат по оста на електрообзавеждането от страната на обслужване на дълбочина 0,5 ё 0,7 m от повърхността на земята и на разстояние 0,8 ё 1,0 m от фундаментите или основите на електрообзавеждането. Допуска се увеличаване на разстоянията от фундаментите или основите на електрообзавеждането до 1,5 m с полагане на един заземител за два реда електрообзавеждане, когато страните на обслужване са обърнати една към друга, а разстоянието между фундаментите или основите на двата реда не превишава 3,0 m.
(4) Напречните заземители се полагат на подходящи места между електрообзавеждането на дълбочина 0,5 ё 0,7 m от повърхността на земята. Препоръчва се разстоянието между тях да се увеличава от периферията към центъра на заземителната мрежа. При това първото и последващите разстояния, като се започне от периферията, да не превишават съответно 4,0, 5,0, 6,0, 7,5, 9,0, 11,0, 13,5, 16,0, 20,0 m. Размерите на клетките на заземителната мрежа, които са близо до местата на присъединяване на неутралите на силовите трансформатори и на късосъединителите към заземителното устройство, да не превишават 6 x 6 m.
(5) Хоризонталните заземители се полагат по краищата на територията, която заема заземителното устройство, така че тяхната съвкупност да образува затворен контур.
(6) Когато контурът на заземителното устройство се разполага в границите на външната ограда на електрическата уредба, при входовете и изходите на нейната територия потенциалите се изравняват чрез набиване на два вертикални заземителя, присъединени към външния хоризонтален заземител срещу входовете или изходите. Вертикалните заземители са с дължина 3 - 5 m, а разстоянието между тях е равно на широчината на входа или изхода.


Чл. 216. (1) Когато заземителното устройство се изпълнява по изискванията за допустимо допирно напрежение при протичане през заземителното устройство на тока на земно съединение, допирното напрежение не трябва да превишава нормираните стойности през който и да е период на годината. Съпротивлението на заземителното устройство се изчислява по допустимото напрежение и тока на земно съединение.
(2) При определяне на стойността на допустимото допирно напрежение като разчетно време за въздействие се приема сумата от времето за действие на защитата и пълното време за изключване на изключвателя.
(3) При определяне на стойностите на допустимото допирно напрежение за работни места (места за оперативно обслужване на електрически апарати), където при извършване на оперативни превключвания могат да възникнат къси съединения към конструкции, достъпни за допиране от персонала, извършващ превключванията, се приема времето за действие на резервната защита, а за останалата територия - на основната защита.
(4) Надлъжното и напречното разполагане на хоризонтални заземители се определя от изискванията за ограничаване на допирните напрежения до нормираните стойности и за удобство при присъединяване на заземяваното електрообзавеждане. Разстоянието между надлъжните и напречните хоризонтални изкуствени заземители не превишава 30 m, а дълбочината на полагането им е не по-малка от 0,3 m. За намаляване на допирното напрежение при необходимост на работните места се насипва трошен чакъл с дебелина 0,1 ё 0,2 m.
(5) Когато заземителните устройства за открити разпределителни устройства с различни напрежения се обединяват в една заземителна уредба, допирното напрежение се определя по най-големия ток на земно съединение на обединяваните разпределителни устройства.


Чл. 217. (1) При изпълнение на заземителни устройства по изискванията за допустимо съпротивление или допустимо допирно напрежение в допълнение на чл. 215 и 216 се извършва:
1. полагане в земята на заземителните проводници, чрез които електрообзавеждане или конструкции се присъединяват към заземителя на дълбочина най-малко 0,3 m;
2. полагане на надлъжни и напречни хоризонтални заземители (в четирите направления) близо до местоположението на заземяванията на неутралите на силови трансформатори и късосъединители.
(2) Когато заземителното устройство излиза извън оградата на електрическата уредба, хоризонталните заземители, които се намират извън територията на електрическата уредба, се полагат на дълбочина не по-малка от 1,0 m. В този случай се препоръчва външният контур на заземителното устройство да се изпълнява във вид на многоъгълник с тъпи или заоблени ъгли.


Чл. 218. (1) Не се препоръчва присъединяване на външната ограда на електрическата уредба към заземително устройство.
(2) Когато от електрическата уредба излизат ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, оградата се заземява с помощта на вертикални заземители с дължина от 2 до 3 m, разположени до стойките на оградата по целия й периметър през 20 ё 50 m. Не се изисква поставяне на вертикални заземители при огради с метални стойки или със стоманобетонни стойки, чиято арматура е свързана електрически с металните звена (платна) на оградата.
(3) За избягване на електрическа връзка на външната ограда със заземителното устройство разстоянието от оградата до елементите на заземителното устройство, разположени по нейното протежение от вътрешната, външната или от двете страни, е най-малко 2,0 m.
(4) Излизащите извън границите на оградата хоризонтални заземители, тръби и кабели с метална обвивка или броня, както и другите метални комуникации се разполагат по средата между стойките на оградата на дълбочина не по-малка от 0,5 m.
(5) В местата на сближаване на външната ограда със сгради и съоръжения, както и в местата на сближаване на външната ограда с вътрешни метални ограждения се правят тухлени отделяния с дължина най-малко 1,0 m.
(6) Електропотребителите, разположени на външната ограда, се захранват от разделителни трансформатори, които не се разполагат на оградата. Линията, която свързва вторичната намотка на разделящия трансформатор с разположения на оградата електропотребител, се изолира от земята за разчетното напрежение на заземителното устройство.
(7) Когато изпълнението дори и на една от указаните мерки в ал. 2, 3, 4 и 5 не е възможно, металните части на оградата се присъединяват към заземителното устройство и се прави изравняване на потенциалите така, че допирното напрежение от вътрешната и от външната страна на оградата не превишава допустимите стойности.
(8) Изпълнението по ал. 7 се осъществява чрез полагане на хоризонтален заземител от външната страна на оградата на разстояние 1,0 m от нея и на дълбочина 1,0 m, присъединен към заземителното устройство най-малко в четири точки.


Чл. 219. (1) Когато заземителното устройство на електрическа уредба в мрежи с ефективно заземена неутрала с напрежение над 1000 V е свързано със заземителното устройство на друга електрическа уредба с помощта на кабел с метална обвивка, броня или други метални връзки, изравняването на потенциалите около посочената друга електрическа уредба или сграда, в която тя е разположена, се осъществява чрез:
1. полагане в земята на дълбочина 1,0 m и на разстояние 1,0 m от основите на сградата или от периметъра на заеманата от електрообзавеждането територия на заземител, свързан със системата за изравняване на потенциалите на тази сграда или тази територия;
2. разполагане до входовете и изходите на сградата на проводници на разстояние 1 m и 2 m от заземителя по т. 1, на дълбочина съответно 1,0 m и 1,5 m и свързването им с него;
3. използване на стоманобетонните фундаменти в качеството на естествени заземители, ако се осигурява необходимото изравняване на потенциалите.
(2) Не се изисква изпълнение на условията, посочени в ал. 1, когато около сградата има асфалтирани пояси, в това число до входовете и изходите. Ако до някой вход (изход) няма асфалтиран пояс, до този вход (изход) се изпълнява изравняване на потенциалите чрез разполагане на два проводника, както е посочено в ал. 1, т. 1 и 2, или се спазва условието по ал. 1, т. 3. Освен това във всички случаи се спазват изискванията на чл. 220.


Чл. 220. (1) Не се разрешава захранване на електропотребители извън границите на заземителните устройства на РУ с напрежение над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала, от намотките на трансформатори с напрежение до 1000 V със заземена неутрала, които се намират в границите на контура на заземително устройство на РУ с напрежение над 1000 V. Изискването е за избягване изнасянето на потенциал от РУ с напрежение над 1000 V.
(2) При необходимост електропотребителите по ал. 1 се захранват от трансформатори с изолирана неутрала на страната с напрежение до 1000 V по кабелна линия, изпълнена с кабел без метална обвивка/броня или по въздушна линия. При това напрежението на заземителното устройство не трябва да превишава напрежението на пробивния предпазител, разположен на страната на най-ниското напрежение на трансформатора с изолирана неутрала.
(3) Електропотребителите по ал. 1 може да се захранват от разделящ трансформатор. Разделящият трансформатор и линията от неговата вторична намотка към потребителя, когато тя преминава по територия, заемана от заземително устройство на електрическа уредба с напрежение над 1000 V, е с изолация спрямо земя, равна или по-голяма от изчислителната стойност на напрежението на заземителното устройство.

Раздел IX.
Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения над 1000 V в мрежи с изолирана неутрала


Чл. 221. (1) Съпротивлението на заземителното устройство в електрически уредби с напрежения над 1000 V, в мрежи с изолирана неутрала, при преминаването на изчислителния ток на земно съединение през който и да е период на годината с отчитане съпротивлението на естествените заземители отговаря на условието:
R Ј 250/I, но не повече от 10 W,
като I е разчетният ток на земно съединение, А.
(2) За изчислителен ток на земно съединение се приема:
1. в мрежите без компенсация на капацитивните токове - токът на земно съединение;
2. в мрежите с компенсация на капацитивните токове:
а) за заземителни уредби, към които са свързани компенсиращи устройства - ток, равен на 125% от номиналния ток на най-мощното от тези устройства;
б) за заземителни уредби, към които не са свързани компенсиращи устройства - остатъчният ток на земно съединение, който може да се получи в дадената мрежа при изключване на най-мощното от компенсиращите устройства, но най-малко 30 A.
(3) Изчислителният ток на земно съединение се определя за експлоатационна схема на мрежата, при която токът на земно съединение има най-голяма стойност.


Чл. 222. (1) При използване на заземителното устройство едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V с изолирана неутрала се спазват условията по чл. 229.
(2) При използване на заземителното устройство едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала съпротивлението на заземителното устройство е не по-голямо от посоченото в чл. 226 или към заземителното устройство са присъединени металните обвивки (броните) най-малко на два кабела с напрежение до или над 1000 V, или за двете напрежения, при обща дължина на кабелите не по-малка от 1 km.


Чл. 223. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За подстанции с напрежение 6 ё 20/0,4 kV се изпълнява една обща заземителна уредба, към която се присъединяват:
1. неутралата на трансформатора на страната с напрежение до 1000 V;
2. корпусът на трансформатора;
3. металните обвивки и брони на кабелите с напрежение до и над 1000 V;
4. достъпните токопроводими части на електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V;
5. непринадлежащите на уредбата достъпни токопроводими части.
(2) Около площадката, заемана от подстанцията, на дълбочина не по-малко от 0,5 m и на разстояние не повече от 1,0 m от края на основата на сградата на подстанцията или на края на фундамента на електрообзавеждане, разположено на открито, се полага затворен хоризонтален заземител (контур), свързан към заземителното устройство.


Чл. 224. Когато заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с изолирана неутрала е обединено със заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с ефективно заземена неутрала, общата заземителна уредба отговаря на изискванията по чл. 214 и