В сила от 01.01.2006 г.
Обн. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.54 от 4 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 15 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.41 от 1 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.86 от 2 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., доп. ДВ. бр.94 от 4 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г.
, отм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г.
Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1. (1) Този кодекс урежда:
1. застраховането и презастраховането;
2. застрахователното и презастрахователното посредничество;
3. условията за започване, извършване и прекратяване на дейностите по т. 1 и 2;
4. застрахователния договор;
5. задължителното застраховане, и
6. застрахователния надзор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейността по допълнително социално осигуряване, доколкото друго не е предвидено в закон.
Цели
Чл. 2. Целите на този кодекс са:
1. осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги, и
2. създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.
Застраховане
Чл. 3. Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително:
1. оценка на застрахователния риск;
2. определяне на застрахователната премия;
3. установяване на настъпило застрахователно събитие;
4. определяне размера на причинените вреди;
5. управление на собствените средства и на активите, които служат за покритие на техническите резерви на застрахователя;
6. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) прехвърляне на всички или на част от застрахователните рискове, покрити от застраховател, на презастраховател или на друг застраховател (пасивно презастраховане);
7. предоставяне от застрахователя на услуги по застраховка "Помощ при пътуване" по раздел II, буква "А", т. 18 от приложение № 1 чрез наети от него лица и със собствени технически средства.
Застрахователно и презастрахователно посредничество
Чл. 5. (1) Застрахователно и презастрахователно посредничество е извършване по занятие на дейност, изразяваща се в оказване на съдействие при подготовката, сключването и изпълнението на застрахователни, съответно презастрахователни договори, в сключването от името на застрахователя, съответно по възлагане от потребител на застрахователни услуги, на такива договори и в съдействие във връзка с упражняване на правата и изпълнение на задълженията по такива договори, включително в случаите на настъпване на застрахователно събитие, както и в предоставянето на консултации във връзка с такива договори.
(2) Не е застрахователно или презастрахователно посредничество:
1. извършването на дейностите по ал. 1 от застраховател, съответно презастраховател, или негови служители;
2. инцидентното предоставяне на информация при извършването на друга професионална дейност, чийто предмет не е съдействие на потребители на застрахователни услуги при подготовката, сключването и изпълнението на застрахователни, съответно презастрахователни договори;
3. извършването по занятие на дейност по уреждане на претенции, и
4. извършването на дейност по изготвянето на експертни оценки.
Доброволност на застраховането
Чл. 6. (1) Застраховането се извършва на принципа на доброволност.
(2) Задължително застраховане се установява със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
Лица, които могат да извършват дейностите по този кодекс
Чл. 8. (1) Застраховател е:
1. акционерно дружество, кооперация, както и застраховател от трета държава чрез клон, регистриран по Търговския закон, получили лиценз при условията и по реда на този кодекс;
2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) застраховател от друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Презастраховател е:
1. акционерно дружество, получило лиценз за активно презастраховане по този кодекс;
2. лице, получило лиценз за активно презастраховане по седалището си в друга държава членка;
3. лице, получило лиценз за активно презастраховане по седалището си в трета държава (презастраховател от трета държава):
а) чрез клон, регистриран по Търговския закон и получил лиценз по този кодекс, или
б) от седалището си или от клон в трета държава, когато са изпълнени условията на този кодекс.
(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лиценз за застраховане или за презастраховане по този кодекс може да се издава и на лице, учредено като Европейско дружество (SE). Застраховател, съответно презастраховател, Европейско дружество, се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Регламент (EО) № 2157/2001 на Съвета относно Устава на Европейското дружество (SЕ) и на този кодекс. За застраховател Европейско дружество се прилагат разпоредбите за застрахователите акционерни дружества по този кодекс.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователен или презастрахователен посредник е:
1. застрахователен брокер или застрахователен агент, регистриран при условията и по реда на този кодекс;
2. застрахователен посредник от трета държава, регистриран при условията и по реда на този кодекс;
3. застрахователен посредник от държава членка, който извършва дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
Ограничения на дейността
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Не се допуска извършването от един и същ застраховател на застраховане по видове застраховки по раздел I и по раздел II от приложение № 1, с изключение на застраховка "Злополука" и застраховка "Заболяване", като застраховател, лицензиран само по т. 1 и/или 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1, може да получи допълнителен лиценз за нов вид застраховка по раздел І, а застраховател, лицензиран по раздел І, може да получи допълнителен лиценз за нов вид застраховка по т. 1 и/или 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователно акционерно дружество може да извършва и активно презастраховане по видовете застраховки и съответните рискове, за които е получило лиценз за застраховане. Презастраховател не може да извършва застраховане.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Не се допуска извършването от застраховател, съответно презастраховател, на друга търговска дейност. Не представлява друга търговска дейност уреждането на претенции от застраховател на лица, застраховани от застрахователи със седалище извън Република България, на територията на Република България. Тази дейност се извършва по договор срещу заплащане и без поемане на застрахователен риск.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застраховател или презастраховател не може да участва като неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, както и да обезпечава чужди задължения със свои активи.
(5) Не се допуска извършването на дейност по застрахователно посредничество като застрахователен брокер и застрахователен агент от едно и също лице.
Прилагане на правилата на международни договори и практиката на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзори
Чл. 9б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Когато с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, съответно за Европейската общност, при упражняване на нейната международна договорна правосубектност са предвидени различни правила относно дейностите по чл. 1, ал. 1, се прилагат тези правила.
(2) Комисията приема наредби, указания или практики във връзка с прилагането на международните договори по ал. 1, когато това е предвидено в тях или е необходимо за целите на добрата надзорна практика.
(3) Комисията и заместник-председателят могат да прилагат протоколите и другите документи, приети в рамките на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзори в съответствие с директивите на Европейския съюз.
Част втора.
ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ
Дял първи.
УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ
Глава първа.
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИ СЪС СЕДАЛИЩЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Раздел I.
Застрахователно акционерно дружество
Общи изисквания
Чл. 10. (1) Застрахователното акционерно дружество е акционерно дружество, получило лиценз за извършване на застраховане по този кодекс.
(2) Застрахователното акционерно дружество се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Търговския закон, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(3) Застрахователното акционерно дружество може да открива повече от един клон по Търговския закон в едно населено място, включително в населеното място по седалището си.
(4) Застрахователното акционерно дружество има право да извършва застраховане само по посочените в лиценза видове застраховки, освен в случаите на покриване на спомагателни рискове при условията на раздел II, буква "В" от приложение № 1.
(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Каптивен застраховател е застрахователно акционерно дружество, което е собственост на финансово предприятие, което не е застраховател или презастраховател или застрахователна или презастрахователна група, или е собственост на нефинансово предприятие, който има за цел да осигурява застрахователно покритие изключително за рисковете на лицето или на лицата, които са негови собственици, или на лицето или на лицата от групата, в която участва каптивният застраховател. Обстоятелството, че застрахователно акционерно дружество е каптивно, се вписва в неговия устав.
(6) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) За каптивен застраховател се прилагат разпоредбите за застрахователното акционерно дружество, доколкото не е предвидено друго в този кодекс.
Фирма
Чл. 11. (1) Фирмата на застрахователното акционерно дружество съдържа думата "застраховане" или нейни производни на български език и може да съдържа думата "застраховане" или нейни производни и на чужд език.
(2) Лице, което не притежава лиценз за извършване на дейност като застраховател, не може да използва в своето наименование, в рекламната си или друга дейност думата "застраховане" или нейни производни на български или на чужд език.
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Когато застрахователното акционерно дружество е лицензирано само по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" от приложение № 1, фирмата му може да съдържа поотделно или в комбинация думите "доброволен", "здравен" и "осигуряване" или техни производни на български или на чужд език.
(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Лице, което не отговаря на изискванията на ал. 3, не може да използва в своето наименование, в рекламната си или друга дейност в комбинация думите "здравен" и "осигуряване" или техни производни на български или на чужд език. Забраната по изречение първо не се прилага за Националната здравноосигурителна каса и за нейните подразделения.
Капитал и акции
Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Размерът на вписания капитал на застрахователното акционерно дружество не може да бъде по-малък от минималния размер на гаранционния капитал по чл. 82, ал. 1, т. 1 или 2.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Капиталът по ал. 1 трябва да бъде изцяло записан и внесен към датата на подаване на заявление за получаване на лиценз. При последващо увеличаване на капитала той трябва да бъде изцяло внесен към датата на подаване на заявлението за вписване в Търговския регистър.
(3) Вноските в капитала на застрахователното акционерно дружество са само парични и не могат да се правят със заемни средства, със средства с недоказан произход или със средства, получени в резултат от незаконна дейност.
(4) Застрахователното акционерно дружество издава само поименни безналични акции с право на един глас всяка.
Изисквания за професионална квалификация, опит и добра репутация
Чл. 13. (1) Всеки член на управителен или контролен орган на застрахователното акционерно дружество, както и всяко лице, оправомощено да управлява или да представлява застрахователното акционерно дружество, трябва да:
1. има висше образование и да притежава подходяща професионална квалификация, необходима за управление на дейността на застрахователното акционерно дружество;
2. притежава професионален опит в сферата на икономиката или финансите;
3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
4. не е било през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не е обявявано в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;
6. не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до трета степен с друг член на управителен или контролен орган на дружеството;
7. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;
8. не е било през последната една година преди акта на съответния компетентен орган член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на дейност, подлежаща на лицензионен режим, освен в случаите, когато лицензът е бил отнет по искане на дружеството, както и ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред;
9. не е било освобождавано от длъжност в управителен или контролен орган на търговско дружество въз основа на приложена принудителна административна мярка, освен в случаите, когато актът на компетентния орган е бил отменен по надлежния ред.
(2) Изискванията на ал. 1 се отнасят и за физическите лица, които представляват юридически лица - членове на управителните и контролните органи на застрахователното акционерно дружество.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Член на управителен или контролен орган на застрахователно акционерно дружество, както и лице, оправомощено да го управлява или представлява, трябва да бъде лице, което се ползва с добра репутация и не застрашава управлението на застрахователя, интересите на потребителите и не възпрепятства застрахователния надзор. В производството по одобряване по ал. 6 заявителят подава и декларации за обстоятелствата по чл. 16а, ал. 1, т. 8, букви "б" - "е".
(4) Изпълнителен директор или друго лице, което е оправомощено да управлява и представлява застрахователното акционерно дружество, трябва да има висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен "магистър" или образователна и научна степен "доктор" и да не заема другаде платена длъжност по трудово правоотношение, освен като сътрудник в научен институт или преподавател във висше училище. Физическите лица - граждани на трета държава, трябва да имат и разрешение за продължително пребиваване в Република България.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват за български граждани със свидетелство за съдимост и декларация за липса на осъждане извън Република България, а за лицата, които не са български граждани - с декларация за липса на осъждане, когато в държавата по обичайното им местопребиваване не се издава официален документ за удостоверяване липса на предходно осъждане. Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 - 9 се удостоверяват с декларация. Документите по изречение първо и второ се признават, в случай че са представени до три месеца от датата на издаването им, съответно изготвянето. Разрешение за продължително пребиваване в Република България на лице от трета държава се представя не по-късно от три месеца от датата на издаване на одобряването.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 и 2 подлежат на одобряване от заместник-председателя преди вписването в
търговския регистър, съответно преди назначаването на длъжност, за която вписване не се изисква. Заместник-председателят се произнася в едномесечен срок от постъпване на заявлението.
(7) При констатиране на непълноти или противоречия със законовите изисквания в документите към заявлението по ал. 6 заместник-председателят изисква от заявителя отстраняването на нередовностите в едномесечен срок. Срокът за произнасянето по ал. 6 спира да тече в периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите до получаването на допълнителните документи.
Независими членове
Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Най-малко една трета от съвета на директорите или от надзорния съвет на застрахователя се състои от независими членове - физически лица. За независимите членове се прилага чл. 13.
(2) Независимият член на съвета не може да е:
1. служител в застрахователя;
2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) лице, което е свързано със застрахователя по смисъла на § 1, т. 12, букви "а" и "в" от допълнителните разпоредби;
3. лице, което е в трайни търговски отношения със застрахователя;
4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) член на управителен или контролен орган, прокурист или служител на лице по т. 2 или 3;
5. свързано лице с друг член на управителен или контролен орган на застрахователя.
(3) Лицата, избрани за независими членове на съвета на директорите или на надзорния съвет, за които след датата на избора им възникнат обстоятелствата по ал. 2, са длъжни незабавно да уведомят съответния орган на застрахователя. В този случай лицата престават да осъществяват функциите си и не получават възнаграждение.
(4) Кандидатите за независими членове доказват липсата на обстоятелствата по ал. 2 с декларация.
Професионален опит
Чл. 14. (1) Лице по чл. 13, ал. 4 притежава професионален опит, ако:
1. в продължение на не по-малко от 3 години е заемало длъжност в управителен орган на застраховател, презастраховател, здравноосигурително или пенсионноосигурително дружество;
2. в продължение на не по-малко от 5 години е заемало длъжност в контролен орган или друга ръководна длъжност в застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество или банка;
3. в продължение на не по-малко от 5 години е заемало длъжност като представляващ застрахователен брокер, непосредствено ръководещ дейността по застрахователно посредничество, когато дейността на брокера по застрахователни сделки е съизмерима с дейността на застрахователя;
4. в продължение на не по-малко от 10 години е заемало ръководна длъжност в държавна институция в сферата на икономиката и финансите, а ако лицето е с икономическо или юридическо образование - не по малко от 5 години;
5. е хабилитирано лице в областта на икономиката или правото.
(2) Член на управителен или контролен орган на застрахователно акционерно дружество, извън случаите по ал. 1, може да бъде лице, което е работило поне три години на друга ръководна длъжност в застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, банка, държавна институция или като представляващ застрахователен брокер, непосредствено ангажиран с дейността по застрахователно посредничество.
Квалифицирано участие
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Лице, което пряко, заедно със, чрез свързани лица или действащо в съгласие с други лица притежава 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание на едно застрахователно акционерно дружество или друго участие, което му дава възможност да го контролира (квалифицирано участие), трябва да бъде безспорно установено и да отговаря на изискванията на:
1. член 13, ал. 1, т. 3, 4, 5, 7, 8 и 9 и ал. 3, както и да има подходяща квалификация и опит, които да гарантират благоразумното управление на застрахователя - ако е физическо лице;
2. член 13, ал. 1, т. 4, 5, 8 и 9 - ако е юридическо лице.
(2) Изискванията на ал. 1, т. 1 се прилагат и за физическите лица - членове на управителен или контролен орган на юридическо лице по ал. 1, както и за физическите лица, които представляват юридическо лице по ал. 1.
(3) Лице, което възнамерява да придобие участие в капитала на застрахователно акционерно дружество при условията на ал. 1, както и да увеличи впоследствие участието си, така че да придобие пряко, заедно със, чрез свързани лица или действащо в съгласие с други лица 20, 30, 50 или повече от 50 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователно акционерно дружество, уведомява писмено за това заместник-председателя преди придобиването.
(4) При определяне размера на квалифицираното участие се вземат предвид и правата на глас съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 - 8 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. При определяне размера на квалифицираното участие не се вземат предвид правата на глас или акциите, които инвестиционни посредници или кредитни институции държат в резултат от предоставяне на услугите по чл. 5, ал. 2, т. 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти, при условие че тези права не се упражняват или по друг начин се използват, за да се повлияе върху управлението на застрахователя или презастрахователя, както и при условие че тези права бъдат прехвърлени в срок една година от придобиването.
(5) Заместник-председателят извършва оценка на предвижданото придобиване, съответно увеличаване на квалифицирано участие, с оглед осигуряване на стабилното и благоразумното управление на застрахователното акционерно дружество, в което ще бъде извършено придобиването. При извършване на оценката заместник-председателят отчита възможното влияние на заявителя върху застрахователното акционерно дружество, съобразно което преценява доколко заявителят е подходящ и финансово стабилен. Преценката се извършва при прилагане на следните критерии:
1. репутация на заявителя;
2. репутация и професионален опит на всяко лице, което може да оказва влияние върху дейността на застрахователното акционерно дружество в резултат на придобиването;
3. финансовата стабилност на заявителя във връзка с видовете дейности, които застрахователното акционерно дружество извършва или предвижда да извършва;
4. дали застрахователното акционерно дружество ще е в състояние да изпълни или да продължи да изпълнява изискванията на закона и по-конкретно дали групата, част от която той ще стане след придобиването, има структура, която позволява да бъде упражняван ефективен надзор и ефективен обмен на информация между компетентните органи и определяне и разпределение на отговорностите между тях;
5. дали могат да бъдат направени обосновани предположения, че във връзка с придобиването е извършено, се извършва или е имало опит за извършване на изпиране на пари по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или финансиране на тероризма по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, или че осъществяването на заявеното придобиване би увеличило риска от това.
(6) В случай че са подадени две или повече уведомления за придобиване или увеличаване на квалифицирано участие в едно и също застрахователно акционерно дружество, заместник-председателят извършва оценка на всяко от придобиванията на недискриминационна основа.
Процедура по уведомяване
Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Уведомяването по чл. 16, ал. 3 се извършва чрез подаване на заявление, в което се посочва размерът на предвиденото участие. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. декларация по образец, утвърден от заместник-председателя, относно произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записани акции, и че те не са заемни;
2. декларация за свързани лица по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби;
3. за липса на предходно осъждане по чл. 13, ал. 5 за лицата по чл. 16, ал. 1, т. 1 и по чл. 16, ал. 2;
4. копие от документ за самоличност на физическото лице или удостоверение за актуално правно състояние на юридическото лице;
5. за професионалната квалификация и опита на физическото лице или на членовете на управителния орган на юридическото лице, както и описание на дейността на юридическото лице до датата на подаване на заявлението;
6. устав или други аналогични учредителни документи за юридическите лица;
7. заверен препис от решението на компетентния орган съгласно закона, устава или учредителния договор за участие на лицето в капитала на застрахователното акционерно дружество;
8. декларации за:
а) липсата на обстоятелствата по чл. 13, ал. 1, т. 4, 5, 7, 8 и 9 за лицата по чл. 16, ал. 1 и 2;
б) наличието или липсата на предходни висящи или приключили съдебни наказателни производства, в които лицето по чл. 16, ал. 1, т. 1 или членовете на управителните и контролните органи на лицето по чл. 16, ал. 1, т. 2 са били привличани, както и за изхода от тези производства;
в) наличието или липсата на предходни висящи или приключили производства за налагане на административни наказания и/или за прилагане на принудителни административни мерки срещу лице по чл. 16, ал. 1, членовете на управителните и контролните органи на лице по чл. 16, ал. 1, т. 2, както и за изхода от тези производства, включително от такива производства срещу всяко друго юридическо лице, ръководено от тези лица;
г) наличието или липсата на предходни висящи или приключили граждански дела, по които лица по чл. 16, ал. 1 и членовете на управителните и контролните органи на лице по чл. 16, ал. 1, т. 2 са били ответници, както и за изхода от тези производства, включително от такива дела, по които са били ответници всички други юридически лица, ръководени от тези лица;
д) наличието или липсата на предходни случаи на отказ за издаване на лиценз или регистрация от компетентен орган, или за допускане до членство в търговска или професионална организация, както и за заличаване на регистрация, отнемане на лиценз, изключване от търговска или професионална организация спрямо лице по чл. 16, ал. 1 и членовете на управителните и контролните органи на лице по чл. 16, ал. 1, т. 2, както и за изхода от тези производства, включително от такива производства срещу всички други юридически лица, ръководени от тези лица;
е) наличието и естеството на финансови или всякакви други интереси или връзки на лице по чл. 16, ал. 1 или на членовете на управителните и контролните органи на лице по чл. 16, ал. 1, т. 2 спрямо застрахователя като такъв, други негови акционери и/или членове на неговите управителни или контролни органи;
ж) наличието или липсата на писмени или мълчаливи споразумения с други акционери на застрахователя и/или с други лица във връзка с придобиването на квалифицираното участие, като към декларацията се прилагат текстовете на съществуващите споразумения;
9. за платените
данъци за последните три години и за липсата на задължения към държавата и общините от съответните органи по постоянния адрес, седалището и мястото на стопанска дейност на лицето;
10. одитираните финансови отчети за последните три години, ако лицето е било длъжно да ги изготвя;
11. референция от компетентен орган, осъществяващ финансов надзор по постоянния адрес или седалището на лицето;
12. информация за кредитния рейтинг на заявителя и на търговските дружества, контролирани от него, както и на групата, от която той е част, когато такива рейтинги са присъдени;
13. информация за предприятията в групата, които подлежат на финансов надзор, и за компетентните институции, които го осъществяват;
14. информация за целите на придобиването на квалифицираното участие;
15. план за дейността, когато след придобиването на квалифицираното участие ще последва промяна в контрола на застрахователя, включващ:
а) стратегически план за развитие, съдържащ основните цели на придобиването и основните начини за тяхното постигане, и по-конкретно:
аа) обосновка на придобиването;
бб) средносрочни финансови цели;
вв) очаквано пренасочване на цели, дейности и продукти, както и очаквано преразпределение на ресурси в рамките на застрахователя;
гг) съществените обстоятелства по включване и интегриране на застрахователя в груповата структура на заявителя, в т.ч. взаимодействието, което ще се осъществява с други дружества в групата, заедно с описание на политиката, която ръководи вътрешногруповите отношения;
б) прогнозни финансови отчети на застрахователя поотделно и на консолидирана основа за период три години напред, включващи:
аа) прогнозен баланс и отчет за доходите;
бб) прогноза за коефициента на щетимост и за коефициента на разходите;
вв) информация за рисковата експозиция по видове рискове;
гг) прогноза за очакваните вътрешногрупови сделки;
в) въздействието на придобиването върху управлението на предприятието, организационната структура на застрахователя, в т.ч. въздействието върху:
аа) структурата и задълженията на управителните и контролните органи, на ръководителя на службата за вътрешен контрол и на други органи в организационната структура на застрахователя;
бб) административните и счетоводните процедури и процеса по вътрешен контрол;
вв) информационната система на застрахователя;
гг) политиката и процедурите във връзка с прехвърляне на дейности на трети лица.
(2) Уведомлението по чл. 16, ал. 3, както и документите по ал. 1 се подават в комисията и в случай на придобиване на участие в настоящ пряк или непряк акционер, притежаващ квалифицирано участие в застрахователно акционерно дружество.
(3) В срок, не по-дълъг от два работни дни от датата на получаване на заявлението, заместник-председателят уведомява писмено заявителя за приемането на заявлението и за датата, на която изтича срокът за произнасяне по ал. 5. Когато към заявлението не са приложени всички документи по ал. 1, срокът за произнасяне по ал. 5 започва да тече от датата на представяне на всички изискуеми документи. Изречение първо се прилага съответно при всяко последващо подаване на документи от заявителя.
(4) Заместник-председателят може до изтичането на 50 работни дни от датата на уведомяване на заявителя за приемане на заявлението, след като са били представени всички документи по ал. 1, да поиска допълнителна информация, която е необходима за произнасяне по заявлението. Искането за допълнителна информация е писмено и посочва необходимата информация. Срокът за произнасяне по ал. 5 спира да тече от датата на искането за допълнителна информация до датата на нейното получаване, но за не повече от 20 работни дни. Когато заявителят има седалище или подлежи на надзор извън Европейската общност или е физическо лице, или е юридическо лице, което не е застраховател, кредитна институция или инвестиционен посредник, максималният срок, за който спира да тече срокът за произнасяне, е 30 дни от датата на писменото искане за допълнителна информация. Последващи искания за допълнителна информация не спират срока за произнасяне.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) В срок 60 работни дни от датата на уведомяването на заявителя за приемане на заявлението, след като са били представени всички документи по ал. 1, заместник-председателят, като прилага критериите по чл. 16, ал. 5, издава забрана за придобиване на заявеното участие, ако има основателни причини за това или ако информацията, предоставена от лицето, е непълна или не могат да се идентифицират действителните му собственици, заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, както и ако не е била представена допълнителната информация, поискана по реда на ал. 4. Решението на заместник-председателя за издаване на забрана заедно с мотивите към него се изпраща на заявителя преди изтичането на срока за произнасяне и не по-късно от два дни от датата на издаване на решението. Решението се оповестява на страницата на комисията в интернет или по друг подходящ начин.
(6) В срока по ал. 5 заместник-председателят може да одобри извършването на промяната на акционерното участие, както и да определи максимален срок, в който да бъде извършено придобиването по чл. 16, ал. 3, след чието изтичане одобрението се обезсилва. Определеният максимален срок може да бъде продължен по искане на заявителя, ако са налице основателни причини за това.
(7) Лицата по чл. 16, ал. 1 и 3, придобили участие преди изтичането на срока по ал. 5, без да са подали уведомление, или в нарушение на забрана на заместник-председателя, не могат да упражняват правото си на глас. Правото на глас на лицата по изречение първо не се взема предвид при определяне наличието на кворум за провеждане на общото събрание.
(8) Ако заместник-председателят не издаде забрана в срока по ал. 5, лицето има право да придобие заявеното от него участие.
(9) Сделките, решенията и действията, извършени без предварително одобрение в случаите по чл. 16, ал. 1 или 3, са нищожни.
(10) Централният депозитар вписва в акционерната книга на застрахователя придобиването на акции, за което се изисква одобрение по реда на чл. 16, ал. 1 и 3, след представяне на одобрението. В случаите на ал. 8 Централният депозитар вписва придобиването на акции след получаване на потвърждение за това от комисията.
(11) Лице, което възнамерява да намали участието си пряко или непряко под 50, 30, 20 или 10 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователно акционерно дружество или по друга причина престава да упражнява контрол върху застрахователното акционерно дружество, предварително уведомява за това заместник-председателя, като в уведомлението посочва размера на участието, което ще има след прехвърлянето.
(12) Застрахователното акционерно дружество и Централният депозитар уведомяват заместник-председателя за всяко придобиване на участие по чл. 16, ал. 1 или 3, съответно за намаляване по ал. 11, в тридневен срок от узнаването.
(13) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Лице, което придобива едно или повече на сто от акциите на застрахователно акционерно дружество или увеличава участието си така, че то надхвърля едно на сто от акциите на дружеството, е длъжно в срок не по-късно от 14 дни от придобиването или увеличаването на участието да се идентифицира до действителен собственик пред заместник-председателя и да представи декларациите по ал. 1, т. 1 и 2 и декларация за липса на задължения към държавата и общините и документ за платените от него
данъци през последните три години.
(14) Декларациите по ал. 1, т. 1 и 2 се представят и при увеличаване на капитала на застрахователя чрез вноски, когато вноската на акционера надхвърля 30 000 лв. Декларациите по изречение първо се представят в 7-дневен срок от извършването на вноските.
(15) Застрахователното акционерно дружество представя в комисията ежегодно до 31 март справка по утвърден от заместник-председателя образец за лицата, които притежават пряко, заедно със или чрез свързани лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователното дружество.
Действия на заместник-председателя при придобиване на квалифицирано участие от лица, подлежащи на финансов надзор
Чл. 16б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Заместник-председателят сътрудничи със:
1. компетентните органи, осъществяващи застрахователния надзор в държави членки, когато застраховател или презастраховател със седалище в държава членка или друго юридическо или физическо лице, което упражнява контрол върху застраховател или презастраховател със седалище в държава членка, е подало заявление по чл. 16, ал. 3;
2. Българската народна банка и органите, осъществяващи банков надзор в държава членка, когато банка със седалище в Република България или в държава членка или друго юридическо или физическо лице, което упражнява контрол върху банка със седалище в Република България или в държава членка, е подало заявление по чл. 16, ал. 3;
3. компетентните органи, осъществяващи надзора върху инвестиционните посредници в държавите членки, когато инвестиционен посредник със седалище в държава членка или друго юридическо или физическо лице, което упражнява контрол върху инвестиционен посредник със седалище в държава членка, е подало заявление по чл. 16, ал. 3.
(2) Становищата и възраженията на компетентните органи, с които е било проведено съгласуване по реда на ал. 1, се посочват в решението на заместник-председателя по чл. 16а, ал. 5 или 6.
(3) Заместник-председателят сътрудничи с компетентните органи по ал. 1 в случаите, когато застраховател или презастраховател със седалище в Република България или физическо или юридическо лице, контролиращо застраховател или презастраховател със седалище в Република България, упражнява контрол върху застраховател или презастраховател, банка или инвестиционен посредник, подлежащи на надзора на тези органи, или е подал заявление за придобиване на квалифицирано участие в капитала им. В процеса на сътрудничество по изречение първо заместник-председателят представя на съответните компетентни органи по тяхно искане или служебно всяка информация, която е необходима или съществена за извършваната от тях проверка.
(4) Информацията по чл. 16а, ал. 1 може да не се изисква от заявителя, в случай че компетентният орган по ал. 1, осъществяващ надзор върху заявителя, предостави:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) информация за акционерите на заявителя до действителен собственик;
2. референция, че заявителят и лицата, които могат да оказват влияние върху дейността на застрахователното акционерно дружество в резултат на придобиването, притежават добра репутация и подходящ професионален опит;
3. информация относно финансовата стабилност на заявителя;
4. референция относно поведението на заявителя и на лицата, които могат да оказват влияние върху дейността на застрахователното акционерно дружество в резултат на придобиването, във връзка със спазването на изискванията на законите, които уреждат дейността им, включително относно изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(5) Информацията по чл. 16а, ал. 1 може да не се изисква от заявител, който е поднадзорно лице на комисията и за него са представяни документите по ал. 4.
Раздел II.
Взаимозастрахователна кооперация
Общи изисквания
Чл. 17. (1) Взаимозастрахователна кооперация е кооперация, получила лиценз за извършване на застраховане.
(2) Взаимозастрахователната кооперация се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Закона за кооперациите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(3) Предметът на дейност на взаимозастрахователната кооперация обхваща един или повече видове застраховки по раздел I на приложение № 1 със или без застраховка "Злополука".
(4) Взаимозастрахователната кооперация има право да извършва застраховане само по посочените в лиценза видове застраховки.
Наименование
Чл. 18. (1) Наименованието на взаимозастрахователната кооперация не може да съдържа името на член-кооператор.
(2) За взаимозастрахователната кооперация се прилага съответно чл. 11.
Учредители и член-кооператори
Чл. 19. (1) Взаимозастрахователната кооперация се учредява най-малко от 500 лица. Учредител и член на взаимозастрахователна кооперация може да бъде физическо лице, навършило 18-годишна възраст, което не е поставено под запрещение.
(2) Учредителите се застраховат във взаимозастрахователната кооперация, след като тя получи лиценз за извършване на застраховане, и внасят застрахователна вноска по избрана от тях застраховка по раздел I от приложение № 1 за първата година.
(3) Членството във взаимозастрахователната кооперация възниква или се прекратява едновременно със сключването или прекратяването на застрахователния договор съгласно общите условия.
Вноски и плащания на член-кооператорите
Чл. 20. (1) Всеки член-кооператор прави встъпителна и дялова вноска, размерът на които се определя в устава, и сключва с взаимозастрахователната кооперация застрахователен договор по застраховка "Живот" по раздел I от приложение № 1 със срок на действие, не по-кратък от три години. Дяловите вноски служат за попълване на минималния гаранционен капитал.
(2) За достигане на минималния гаранционен капитал и границата на платежоспособност общото събрание с обикновено мнозинство от всички член-кооператори може да вземе решение за събиране на допълнителни и целеви вноски от член-кооператорите. Всички вноски в капитала на кооперацията са парични. Допълнителните и целевите вноски могат да се връщат на член-кооператорите само когато по този начин собствените средства на взаимозастрахователната кооперация няма да намалеят под размера на границата на платежоспособност или на минималния гаранционен капитал. Връщането на допълнителни и целеви вноски се извършва с едномесечно писмено предизвестие до заместник-председателя. В срока на предизвестието заместник-председателят забранява връщането, ако в резултат от него собствените средства на взаимозастрахователната кооперация ще намалеят под размера на границата на платежоспособност или на минималния гаранционен капитал. След прекратяване на взаимозастрахователната кооперация дяловите, допълнителните и целевите вноски подлежат на връщане само след като са били изплатени всички останали задължения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) За взаимозастрахователната кооперация се прилага чл. 12, ал. 3. Когато допълнителната или целевата вноска надхвърля едно на сто от минималния гаранционен капитал на кооперацията, се прилага чл. 16а, ал. 13.
(4) Премиите на член-кооператорите и задълженията на взаимозастрахователната кооперация по застрахователните договори са еднакви, ако обстоятелствата по застраховката са еднакви.
(5) Когато взаимозастрахователната кооперация сключва застрахователни договори по няколко вида застраховки, за всеки вид се съставя отделен баланс. Натрупаните средства по всеки вид застраховка се използват за плащания на застрахователни суми по този вид застраховка, доколкото в устава не е предвидено друго.
(6) Общото събрание на взаимозастрахователната кооперация може да вземе решение за намаляване на плащанията по застраховките с мнозинство две трети от всички член-кооператори.
Съдържание на устава
Чл. 21. Уставът на взаимозастрахователната кооперация трябва да съдържа освен предвидените в Закона за кооперациите данни и следната информация:
1. видовете застраховки;
2. средствата на взаимозастрахователната кооперация, вида, начина на внасяне и размера на вноските, обема на отговорността на членовете и задълженията на взаимозастрахователната кооперация.
Раздел III.
Презастраховател
Общи изисквания
Чл. 23. (1) Презастраховател е акционерно дружество, получило лиценз за презастраховане.
(2) Презастрахователят се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Търговския закон, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Каптивен презастраховател е презастраховател, който е собственост на финансово предприятие, което не е застраховател или презастраховател или застрахователна или презастрахователна група, или е собственост на нефинансово предприятие, който има за цел да осигурява презастрахователно покритие изключително за рисковете на лицето или на лицата, които са негови собственици, или на лицето или на лицата от групата, в която участва каптивният презастраховател. Обстоятелството, че презастрахователят е каптивен, се вписва в устава на дружеството.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) За каптивния презастраховател се прилагат разпоредбите за презастрахователя, доколкото не е предвидено друго в този кодекс.
Фирма
Чл. 24. (1) Фирмата на презастрахователя задължително съдържа думата "презастраховане" или нейни производни на български език. Фирмата на презастрахователя може да съдържа думата "презастраховане" или нейни производни и на чужд език.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лице, което не притежава лиценз като презастраховател, няма право да използва в своето наименование, в рекламната си или друга дейност думата "презастраховане" или нейни производни на български или на чужд език.
Акции и капитал
Чл. 25. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Размерът на вписания капитал на презастрахователя не може да бъде по-малък от минималния размер на гаранционния капитал по чл. 82, ал. 1, т. 2. Размерът на вписания капитал на каптивния презастраховател не може да е по-малък от минималния размер на гаранционния капитал по чл. 82, ал. 1, т. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) За презастрахователя се прилагат чл. 12, ал. 2, 3 и 4, чл. 16, 16а и 16б.
Раздел IV.
Застрахователен холдинг. Застрахователен холдинг със смесена дейност
Застрахователен холдинг
Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователен холдинг е предприятие майка, което не е финансов холдинг със смесена дейност и чиято основна дейност е придобиване и притежаване на участия изключително или предимно в дъщерни дружества, които са застрахователи или презастрахователи, включително застрахователи или презастрахователи от държава членка или от трета държава, като поне едно от тези дъщерни дружества е застраховател или презастраховател със седалище в Република България или в друга държава членка.
(2) Член на управителен или контролен орган или друго лице, което по същество участва в управлението на дейността на застрахователен холдинг със седалище в страната, трябва да отговаря на изискванията по чл. 13, ал. 1, т. 3 - 9. Прилагат се чл. 13, ал. 3, 6 и 7, чл. 14, ал. 2 и чл. 15.
Застрахователен холдинг със смесена дейност
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователен холдинг със смесена дейност е предприятие майка, различно от застраховател, застраховател от трета държава, презастраховател, презастраховател от трета държава, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, като поне едно от дъщерните му дружества е застраховател или презастраховател със седалище в Република България или в друга държава членка.
Глава втора.
ИЗДАВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА ЛИЦЕНЗИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИ СЪС СЕДАЛИЩЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Раздел I.
Издаване на лицензи
Лицензи
Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лицензът на застраховател се издава за застраховане и за отделните видове застраховки.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лицензът на презастраховател се издава за презастраховане по раздел I от приложение № 1 (презастраховане по животозастраховане), за презастраховане по раздел II от приложение № 1 (презастраховане по общо застраховане) или за презастраховане по животозастраховане и по общо застраховане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Обхватът на лиценза на застраховател може да се разширява с допълнителен лиценз за вид застраховка. Лицензът на презастраховател, който е издаден за част от дейностите по ал. 2, може да се разширява с допълнителен лиценз за нови дейности.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лицензът е писмен и определя изчерпателно:
1. за застрахователя - видовете застраховки по смисъла на приложение № 1, по които той има право да извършва застраховане, освен в случаите на покриване на спомагателни рискове при условията на раздел II, буква "В" от приложение № 1;
2. за презастрахователя - дейностите по ал. 2, по които той може да извършва презастраховане.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лицензите по ал. 1 и 2, както и допълнителните лицензи по ал. 3, се издават от комисията по предложение на заместник-председателя.
(6) Комисията отказва да издаде лиценз, ако заявителят не отговаря на изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(7) Лиценз или допълнителен лиценз за вид застраховка може да се издаде за част от рисковете по смисъла на приложение № 1, които се отнасят към съответния вид:
1. когато заявителят е поискал да покрива само част от рисковете по смисъла на приложение № 1, отнасящи се към вида застраховка;
2. по преценка на комисията, когато от представените документи за издаване на лиценз се установи, че не се покриват всички рискове.
(8) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лицензът за презастраховане може да се издаде за част от дейностите по ал. 2, ако заявителят е поискал това, или по преценка на комисията, когато от представените документи за издаване на лиценз се установи, че не се предвижда извършване на съответната дейност.
Необходими документи за издаване на лиценз
Чл. 30. (1) За издаване на лиценз за извършване на застраховане от акционерно дружество се подава заявление, към което се прилагат:
1. уставът и другите учредителни документи;
2. списък на акционерите и размерът на участието им;
3. документ, издаден от банка, която извършва банкова дейност на територията на Република България, удостоверяващ извършените парични вноски за сметка на записаните акции;
4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) заявленията заедно с приложенията по чл. 16а, ал. 1 и декларация по образец относно действителните собственици - за лицата, които придобиват участие по чл. 16, ал. 1;
5. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) декларациите по
чл. 16а, ал. 1, т. 1 и 2, декларация за липса на задължения към държавата и общините, документ за платените от тях
данъци през последните три години - за лицата, които придобиват едно или повече на сто от акциите на застрахователното акционерно дружество;
6. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) списък на лицата по чл. 13, ал. 1 и 2 заедно с доказателствата за спазване на изискванията по чл. 13, 13а и 14;
7. данни за отговорния актюер и доказателства за спазване изискванията на чл. 96, ал. 1;
8. програмата за дейността на застрахователя;
9. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) За издаване на лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 се представя и документ за банкова гаранция в съответствие с устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, както и презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени с решение на комисията. При издаване на лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 застрахователят може да започне да извършва дейността по предлагане на тази застраховка, след като представи в комисията и в Гаранционния фонд списък с имената и адресите на представителите за уреждане на претенции във всяка от държавите членки.
(3) За издаване на лиценз за извършване на застраховане от взаимозастрахователна кооперация се подава заявление, към което се прилагат:
1. уставът и другите учредителни документи;
2. списък на член-кооператорите и размерът на дяловата им вноска;
3. документ, издаден от банка, която има право да извършва банкова дейност на територията на Република България, удостоверяващ извършените парични вноски в капитала на кооперацията;
4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) декларациите по чл. 16а, ал. 13 - за лицата, които правят допълнителна или целева вноска, която надхвърля едно на сто от минималния гаранционен капитал на кооперацията;
5. списък на членовете на управителните и контролните органи и на лицата, които представляват кооперацията, и доказателства за спазване на изискванията по чл. 22;
6. данни за отговорния актюер и доказателства за спазване изискванията на чл. 96, ал. 1;
7. програмата за дейността на застрахователя;
8. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) За издаване на лиценз за презастраховане се подава заявление, към което се прилагат:
1. приложенията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 7, 8 и 9;
2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) заявленията заедно с приложенията по чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 16а, ал. 1 - за лицата, които придобиват участие по чл. 25 във връзка с чл. 16, ал. 1;
3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) декларациите по
чл. 25, ал. 2 във връзка с
чл. 16а, ал. 1, т. 1 и 2 и декларация за липса на задължения към държавата и общините и документ за платените от тях
данъци през последните три години - за лицата, които придобиват едно или повече на сто от акциите на презастрахователното акционерно дружество;
4. списък на лицата по чл. 26 във връзка с чл. 13, ал. 1 и 2 заедно с доказателствата за спазване на изискванията по чл. 26 във връзка с чл. 13, 13а и 14.
Документи за разширяване обхвата на лиценза
Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) За издаване на допълнителен лиценз за разширяване предмета на дейност на презастраховател с нова дейност се подава заявление, към което се прилагат:
1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) препис от протокола на общото събрание с взетите решения за допълване предмета на дейност;
2. уставът;
3. (отм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
4. изменената и допълнената програма за дейността;
5. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(2) За издаване на допълнителен лиценз за нов вид застраховка или за допълване на лиценза по вид застраховка с нови рискове по смисъла на приложение № 1 се подава заявление, към което се прилагат:
1. изменената и допълнената програма за дейността;
2. доказателства, че застрахователят разполага със собствени средства, достатъчни за покриването на границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал;
3. при увеличаване на капитала, когато минималният гаранционен капитал по съответния вид застраховка е по-висок от собствените средства на дружеството:
а) справка за промените в акционерното участие и за промените в състава на акционерите, ако такива са настъпили;
б) документи, удостоверяващи внасянето на увеличението на капитала;
в) документите по чл. 30, ал. 1, т. 4 и 5;
4. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) За издаване на допълнителен лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 се представя и документ за банкова гаранция в съответствие с устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, както и презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени с решение на комисията. При издаване на допълнителен лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 застрахователят може да започне да извършва дейността по предлагане на тази застраховка след като представи на комисията и в Гаранционния фонд и списък с имената и адресите на представителите за уреждане на претенции във всяка от държавите членки.
Програма за дейността
Чл. 32. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Програмата за дейността на застрахователя, съответно на презастрахователя съдържа:
1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) организационната структура, включваща дейността на отделните организационни единици, разпределението на функциите и правомощията между изпълнителните директори и другите ръководни длъжности, организацията и управлението на информационната система на лицето и механизма за защита на информацията;
2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) видовете застраховки, които застрахователят възнамерява да сключва, и рисковете по приложение № 1, които възнамерява да покрива, съответно дейностите, които презастрахователят възнамерява да извършва, и рисковете, които възнамерява да покрива;
3. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) презастрахователната, съответно ретроцесионната политика и програма;
4. методите за образуване на техническите резерви;
5. прогноза за разходите за организиране и започване на дейността, финансовите ресурси за покриване на тези разходи, а за застраховка по т. 18 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 - и финансовите и техническите ресурси, предвидени за предоставяне на помощта;
6. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) финансова прогноза за дейността на лицето за първите три години, съдържаща:
а) (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) прогноза за приходите и разходите, включваща очаквания размер на премийния приход, очакваните претенции за застрахователни, съответно презастрахователни плащания, както и очакваните разходи за комисиони на застрахователни или презастрахователни посредници, аквизиционните, административните и други разходи;
б) прогнозен баланс, включващ очакван размер на техническите резерви и тяхното покритие с активи, както и границата на платежоспособност и покритието й със собствени средства;
7. източника, размера и разпределението на собствените средства, включително начините на финансиране в случай на недостиг за покритие на границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал;
8. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) мерки за прогнозиране, избягване и преодоляване на неблагоприятно развитие на рисковете, на които лицето е изложено и които могат да се предвидят на основата на благоразумна преценка;
9. описание на системата за вътрешен контрол;
10. (нова - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) програма за мерките за предотвратяване изпирането на пари.
(2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Програмата за дейността на презастрахователя съдържа и характеристика и основни параметри на презастрахователните договори, които той възнамерява да сключва с цедентите.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Програмата за дейността следва да отразява реалистично особеностите на пазара и тяхното влияние върху дейността на лицето по ал. 1, обема на извършваната дейност, финансовите, трудовите и другите ресурси, както и другите фактори, които имат отношение към нейното изпълнение в поставените срокове.
(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В случаите по чл. 31 програмата за дейността се отнася само до новия вид застраховка, с която застрахователят иска да разшири обхвата на лиценза си, съответно до новата дейност, с която презастрахователят иска да разшири обхвата на лиценза си.
Издаване и отказ за издаване на лиценз
Чл. 33. (1) По предложение на заместник-председателя комисията преценява дали са спазени изискванията за издаване на искания лиценз и се произнася най-късно в 4-месечен срок от постъпване на заявлението.
(2) Ако представените документи са нередовни или е необходима допълнителна информация, комисията изпраща на заявителя съобщение за констатираните нередовности и/или за исканата допълнителна информация и определя на заявителя достатъчен срок за отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация, който не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от два месеца. Срокът по ал. 1 спира да тече до изтичане на дадения срок за отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) При издаване на допълнителен лиценз за разширяване обхвата на лиценза на застрахователя с нов вид застраховка, съответно на презастраховател с нова дейност срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от един месец, а по ал. 2 - по-кратък от 7 дни. Срокът за произнасяне на комисията спира да тече до изтичане на дадения срок за отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Ако съобщението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, определеният на заявителя срок тече от поставянето на съобщението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.
(5) Комисията уведомява заявителя писмено за взетото решение в 7-дневен срок от постановяването му.
Основания за отказ
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Комисията отказва издаването на лиценз за застраховане или за презастраховане, когато:
1. капиталът на заявителя не отговаря на изискванията на този кодекс;
2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) някой от членовете на управителния и контролния орган на заявителя или лицата, оправомощени да го управляват и представляват, не отговаря на изискванията на този кодекс или ако с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;
3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) лицата, които притежават пряко, заедно със, чрез свързани лица или действащи в съгласие с други лица 10 на сто или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или капитала на заявителя или могат да го контролират:
а) не отговарят на изискванията на този кодекс;
б) с дейността или квалификацията си или с влиянието си върху вземането на решения могат да навредят на дейността на заявителя, или
в) (доп. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) не могат да бъдат идентифицирани до действителен собственик;
г) (нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) размерът на притежаваното от тях имущество и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя;
4. направените вноски в капитала не отговарят на изискванията на чл. 12, ал. 3;
5. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;
6. заявителят е свързано лице с физическо или юридическо лице и тази свързаност създава пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник-председателя;
7. са налице пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник-председателя, произтичащи от или във връзка с прилагането на нормативен или административен акт на трета държава, регулиращ дейността на едно или повече лица, с които заявителят се явява свързано лице;
8. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) не е представена програма за дейността или представената програма не съответства на изискванията на чл. 32 или не гарантира в достатъчна степен интересите на потребителите на застрахователни услуги или когато дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му надеждност и финансова стабилност;
9. (нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) средствата, с които лицата, записали едно и над едно на сто от капитала, са направили вноски, са заемни или са с неясен или незаконен произход;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) не са изпълнени други изисквания на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 8 и 10 комисията отказва издаването на лиценз само ако заявителят не е отстранил нередовностите или не е представил допълнителната информация в определения срок.
(3) Отказът на комисията да издаде лиценз се мотивира писмено.
(4) Ново заявление за издаване на лиценз може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Комисията отказва издаването на допълнителен лиценз за нов вид застраховка или за разширяване предмета на дейност на презастраховател с нова дейност на основанията по ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 8 и 10. Прилагат се ал. 2 и 3.
Вписване в търговския регистър
Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Търговец с предмет на дейност застраховане или презастраховане се вписва в
търговския регистър само след представяне на издадения от комисията лиценз.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят, съответно презастрахователят е длъжен да представи на комисията удостоверението за вписване в 7-дневен срок от вписването в
търговския регистър.
Раздел II.
Отнемане на лицензи
Отнемане на лиценз
Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Комисията отнема лиценза на застраховател или на презастраховател, ако:
1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) лицето е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на лиценза;
2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) лицето не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от издаването на лиценза;
3. броят на членовете на взаимозастрахователната кооперация спадне под установения минимум и до 6 месеца съставът не се попълни или ако са нарушени чл. 19, ал. 2 или чл. 20, ал. 1;
4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) лицето престане да отговаря на условията, при които е издаден лицензът му;
5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) лицето извършва друга търговска дейност освен дейността, за която е получило лиценз;
6. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) общата стойност на задълженията на лицето, в т. ч. техническите резерви, изчислени съгласно този кодекс и актовете по прилагането му, надвишава общата стойност на неговите активи;
7. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) лицето или негов акционер не изпълни приложена принудителна административна мярка по този кодекс;
8. застрахователят нарушава доброволността на застраховането;
9. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) има искане на лицето и са спазени изискванията на този кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Комисията може да отнеме лиценза на застраховател или презастраховател, ако:
1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) лицето престане да извършва дейност за повече от 6 месеца;
2. е налице основанието за прекратяване на акционерното дружество по чл. 252, ал. 1, т. 5 от Търговския закон;
3. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) застрахователят, презастрахователят и/или лица по чл. 13, съответно по чл. 22 или по чл. 26, са извършили и/или са допуснали извършването на груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;
4. планът по чл. 86, ал. 1 или 2 не е представен в определения срок, не е одобрен или не се изпълнява;
5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) лицето неправомерно отказва плащане, плаща със закъснение или частично изискуеми и ликвидни парични задължения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Когато основанията за отнемане на лиценз се отнасят до част от дейността на лицето, комисията може да отнеме лиценза за един или повече отделни видове застраховки, съответно за отделна част от дейността по презастраховане.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Комисията се произнася с мотивирано решение и уведомява писмено лицето за взетото решение в 7-дневен срок.
(5) С решението за отнемане на лиценза, с изключение на случаите по ал. 3, комисията назначава един или няколко квестори до назначаването на ликвидатор или синдик.
Задължения на застрахователя или презастрахователя след отнемане на лиценза (Загл. доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) След влизането в сила на решението за отнемане на лиценза лицето по чл. 36, ал. 1 или 2 не може да сключва нови застрахователни и/или презастрахователни договори и да предлага нови условия по договорите, както и да изменя условията по тях, включително срока, застрахователната сума и покритието по сключени договори.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Отнемането на лиценза не освобождава лицето от задълженията му по вече сключени договори.
Правомощия на комисията при отнемане на лиценза
Чл. 38. (1) След влизането в сила на решението за отнемане на лиценза комисията отправя искане до съответния съд за образуване на производство по ликвидация, а в случаите по чл. 36, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 и 5 - за образуване на производство по несъстоятелност, и предприема необходимите мерки за уведомяване на обществеността.
(2) Комисията, съответно заместник-председателят, може да извършва проверки и да прилага принудителните административни мерки по
чл. 302 до заличаване на дружеството, съответно кооперацията, от
търговския регистър.
Глава трета.
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ В ТРЕТА ДЪРЖАВА ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛ ИЛИ ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛ СЪС СЕДАЛИЩЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛ ИЛИ ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛ СЪС СЕДАЛИЩЕ В ТРЕТА ДЪРЖАВА (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 97 ОТ 2007 Г.)
Раздел I.
Извършване на дейност в трета държава от застраховател със седалище в Република България
Издаване на лиценз
Чл. 39. (1) За издаване на лиценз на застраховател със седалище в Република България за извършване на застрахователна дейност в трета държава чрез клон се подава заявление в комисията, в което се посочват:
1. държавата, в която застрахователят възнамерява да открие клон, и неговият адрес;
2. видовете застраховки, по които застрахователят ще извършва дейност в третата държава.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. програма за дейността с измененията и допълненията във връзка с откриването на клона;
2. документи, установяващи спазването на изискванията на чл. 13 и 14 за управителя на клона.
(3) Когато между компетентния орган в държавата по седалището на клона и комисията няма сключено споразумение за сътрудничество и обмен на информация, комисията може да поиска заявителят да удостовери изискванията, които законодателството на третата държава поставя във връзка с извършването на застрахователна дейност чрез клон.
(4) По предложение на заместник-председателя комисията се произнася в срок два месеца от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(5) Комисията отказва да издаде лиценз, когато:
1. откриването на клон в трета държава би застрашило финансовото състояние на застрахователя;
2. в представената програма за дейността се предвижда извършване на застрахователна дейност в съответната държава, която е извън обхвата на лиценза на застрахователя;
3. предлаганата организационна структура на клона не осигурява неговото надеждно и стабилно управление;
4. съществуват правни или административни пречки за осъществяване на надзор върху дейността на клона от страна на комисията или на заместник-председателя;
5. застрахователят е в
процедура по изпълнение на план по
чл. 86, ал. 1 или 2 или по
чл. 87;
6. не са спазени други изисквания на този кодекс или на актовете по прилагането му.
Раздел II.
Извършване на дейност в Република България от застраховател със седалище в трета държава
Условия за извършване на дейност
Чл. 41. (1) Застраховател със седалище в трета държава (застраховател от трета държава) има право да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, след получаване на лиценз от комисията при условията и по реда на този кодекс и на актовете по прилагането му. Лицензът може да обхваща застраховане само по видовете застраховки, за които застрахователят е получил разрешение за извършване на застрахователна дейност в държавата по седалището си.
(2) Комисията може да издаде лиценз по ал. 1, при условие че:
1. лицето има право по националното си законодателство да извършва застрахователна дейност;
2. клонът на застрахователя разполага с активи в Република България в размер на не по-малко от половината от минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 1 или 3;
3. е внесен депозит в размер една четвърт от размера на минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 1 или 3 в банка, която извършва банкова дейност в Република България;
4. е избран управител на клона, който отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1, 3 и 4 и чл. 14, разполагащ с представителна власт в обем, който му позволява да поема задължения за застрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на Република България;
5. е представена програма за дейността, която съдържа съответно информацията по чл. 32.
(3) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, застрахователят от трета държава има правата и задълженията на застраховател със седалище в Република България и за дейността си в страната подлежи на държавния застрахователен надзор, осъществяван от комисията и от заместник-председателя спрямо застрахователите със седалище в страната. Когато застраховател от трета държава е избрал компетентните органи на Република България по реда на чл. 47, ал. 3, комисията и заместник-председателят осъществяват надзора за платежоспособност относно дейността на всичките негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, и прилагат принудителните административни мерки по този кодекс.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Издаване на лиценз
Чл. 42. (1) За издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност чрез клон застрахователят от трета държава подава заявление, към което прилага:
1. заверен препис от акта за регистрация на застрахователя и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размера на записания капитал, системата на управление и лицата, които го управляват и/или представляват;
2. заверен препис от лиценза за извършване на застрахователна дейност, издаден от компетентния орган по седалището на застрахователя, включващ и описание на видовете застраховки, за които е получил лиценз;
3. заверен препис от акта на компетентния управителен орган на застрахователя за откриване на клон на територията на Република България и за избор на управител на клона;
4. удостоверение, издадено от органа, осъществяващ застрахователен надзор в държавата по седалището на застрахователя, че български застраховател може да открие и да извършва дейността си в тази държава по общия ред, установен за чуждестранните застрахователи;
5. документ, издаден от банка, която извършва банкова дейност в Република България, удостоверяващ внасянето на депозит съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3, и документи, удостоверяващи размера на активите по чл. 41, ал. 2, т. 2;
6. данни за управителя на клона;
7. програмата за дейността, както и правилата относно организацията и управлението на информационната система и относно организацията и дейността на службата за вътрешен контрол;
8. писмена декларация на компетентния управителен орган на застрахователя, че ще представя годишните отчети;
9. годишните финансови отчети на застрахователя за последните три години, съответно за периода на съществуване на застрахователя, ако той съществува от по-кратък срок;
10. данни за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя, или друго участие, което им дава възможност да го контролират;
11. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) когато се иска лиценз за застраховане, който обхваща застраховка по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1:
а) името и адреса на представителя за уреждане на претенции по тази застраховка във всяка от държавите членки;
б) документ за банкова гаранция в съответствие с устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, и
в) презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени с решение на комисията;
12. техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви;
13. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(2) Комисията се произнася в 4-месечен срок от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(3) При издаване на лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 клонът на застраховател от трета държава може да започне да извършва дейността по предлагане на тази застраховка след като представи на комисията и в Гаранционния фонд и списък с имената и адресите на представителите за уреждане на претенции във всяка от държавите членки.
Отказ за издаване на лиценз
Чл. 43. (1) Комисията отказва издаването на лиценз, ако са налице съответните основания по чл. 34, ал. 1, както и когато правната уредба по седалището на застрахователя от трета държава или осъществяваният върху него надзор от съответния компетентен орган възпрепятства осъществяването на държавния застрахователен надзор по този кодекс и по Закона за Комисията за финансов надзор или по друг начин застрашава интересите на потребителите на застрахователни услуги.
(2) Комисията може да откаже издаването на лиценз и когато установи, че компетентният надзорен орган в държавата по седалището на застрахователя не прилага принципа на реципрочност при осигуряването на достъп на български застрахователи до съответния чуждестранен застрахователен пазар, както и когато застрахователят от трета държава представлява опасност за националната сигурност на Република България.
(3) Отказът на комисията да издаде лиценз се мотивира писмено.
(4) Ново заявление за издаване на лиценз може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.
Вписване в търговския регистър
Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) В търговския регистър се вписва клон на застрахователя от трета държава с предмет на дейност застраховане и/или презастраховане след представяне на издадения от комисията лиценз.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Клонът на застрахователя от трета държава е длъжен да представи на комисията препис от удостоверението за вписване в 5-дневен срок от получаването му, но не по-късно от 7 дни от вписването в търговския регистър.
(3) Застрахователят от трета държава уведомява комисията за всяка промяна в документите или в обстоятелствата по чл. 42, ал. 1 в 7-дневен срок от вземане на решението, от узнаване за промяната или от вписването на обстоятелството, когато то подлежи на вписване в търговския регистър, но не по-късно от 14 дни от вписването.
Отнемане на лиценз
Чл. 45. (1) Комисията отнема лиценза на застрахователя от трета държава при условията и по реда на чл. 36. Прилагат се и чл. 37 и 38.
(2) Комисията отнема лиценза на застрахователя от трета държава съгласно ал. 1 и в случаите, когато разрешението му за извършване на застрахователна дейност е отнето от компетентния орган в държавата по седалището му, а също така от компетентния орган по чл. 47, ал. 3 на основание на неизпълнение на изискванията за платежоспособност. Когато органът по чл. 47, ал. 3 е уведомил комисията за отнемане на лиценза на застрахователя от трета държава на друго основание, комисията взема необходимите мерки за защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги.
(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Когато комисията в качеството си на орган по чл. 47, ал. 3 е отнела лиценза на застраховател от трета държава, тя незабавно уведомява компетентните органи на държавите членки, дали съгласие по реда на чл. 47, ал. 4, като посочва съображенията за взетото решение.
Изисквания към дейността
Чл. 46. (1) Клонът по Търговския закон на застрахователя от трета държава води търговските си книги на български език съобразно законодателството на Република България и съхранява по адреса си цялата налична документация, свързана с упражняваната от него дейност в Република България.
(2) В 7-дневен срок от прекратяването на застрахователя от трета държава управителят на клона предоставя на комисията решението на компетентния орган.
Предимства за чуждестранни застрахователи
Чл. 47. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Застраховател от трета държава, който иска или е получил лиценз за извършване на застрахователна дейност в Република България и в една или повече държави членки, може да поиска от комисията да се ползва със следните предимства, които могат да се предоставят само заедно:
1. границата му на платежоспособност да се изчислява спрямо целия обем на дейността, извършвана в държавите членки;
2. депозитът по чл. 41, ал. 2, т. 3 да бъде внесен само в една от държавите членки, в които извършва дейност;
3. активите, представляващи средствата в размер на гаранционния капитал, да се намират в една от държавите членки, в които застрахователят извършва дейност.
(2) За да се ползва от предимствата по ал. 1, застрахователят от трета държава подава заявление до комисията и до компетентните органи на останалите държави членки, в които иска да извършва или е получил лиценз да извършва дейност.
(3) В заявлението застрахователят от трета държава посочва компетентен орган на една от държавите членки, в която иска да извършва или е получил лиценз да извършва дейност, който да осъществява надзор върху платежоспособността му във връзка с дейността на всички негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, както и мотивите за избор на този орган. Депозитът по ал. 1, т. 2 се внася в държавата по изречение първо.
(4) Предимствата по ал. 1 се предоставят само при съгласие на компетентните органи на всички държави членки, до които е подадено заявление по ал. 2. Комисията дава своето съгласие с решение след преценка на финансовото състояние на застрахователя от трета държава, включително неговата платежоспособност.
(5) Застрахователят от трета държава може да се ползва от предимствата по ал. 1, след като компетентният орган по ал. 3 уведоми останалите компетентни органи, че ще осъществява надзор върху платежоспособността на застрахователя относно дейността на всички негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
(6) Комисията предоставя на съответния компетентен орган по ал. 3 цялата информация, необходима за осъществяване на надзор, с която разполага.
(7) Предоставените предимства се отнемат едновременно във всички държави членки, в които застрахователят от трета държава извършва дейност, по предложение на компетентния орган на някоя от тези държави членки.
Раздел III.
Извършване на дейност в трета държава от презастраховател със седалище в Република България. Извършване на дейност в Република България от презастраховател със седалище в трета държава (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Дейност на презастраховател със седалище в трета държава в Република България чрез клон по Търговския закон
Чл. 47б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Презастраховател от трета държава има право да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, след получаване на лиценз от комисията при условията и по реда на този кодекс и на актовете по прилагането му. Лицензът се издава за презастраховане само по видовете дейности, за които презастрахователят е получил разрешение в държавата по седалището си.
(2) Комисията издава лиценза по ал. 1, при условие че:
1. лицето има право по националното си законодателство да извършва презастрахователна дейност;
2. клонът на презастрахователя разполага с активи в Република България в размер не по-малко от половината от минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 1, т. 2;
3. е внесен депозит в размер една четвърт от размера на минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 1, т. 2 в банка, която извършва банкова дейност в Република България;
4. е избран управител на клона, който отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1, 3 и 4 и на чл. 14, разполагащ с представителна власт в обем, който му позволява да поема задължения за презастрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата в Република България;
5. е представена програма за дейността, която съдържа съответната информация по чл. 32.
(3) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, презастрахователят от трета държава има правата и задълженията на презастраховател със седалище в Република България и за дейността си в страната подлежи на държавния застрахователен надзор, осъществяван от комисията и от заместник-председателя спрямо презастрахователите със седалище в страната.
(4) За издаване и отказ за издаване на лиценз по ал. 1 се прилагат съответно чл. 42, ал. 1, т. 1 - 10 и 13 и чл. 43. Прилагат се съответно и чл. 44 и 46.
(5) Комисията отнема лиценза на клон на презастраховател от трета държава при условията и по реда на чл. 36, както и когато е било отнето разрешението за извършване на презастрахователна дейност от компетентния орган в държавата по седалището на презастрахователя. Прилагат се и чл. 37 и 38.
Глава четвърта.
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ В ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛ ИЛИ ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛ СЪС СЕДАЛИЩЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛ ИЛИ ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛ СЪС СЕДАЛИЩЕ В ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА (В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г., ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 97 ОТ 2007 Г.)
Раздел I.
Извършване на дейност в друга държава членка от застраховател със седалище в Република България (В сила от 01.01.2007 г.)
Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги
Чл. 48. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Застраховател със седалище в Република България, получил лиценз за извършване на застрахователна дейност при условията и по реда на този кодекс, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
(2) Взаимозастрахователната кооперация може да извършва дейност съгласно ал. 1 само ако притежава достатъчно собствени средства за покритие на гаранционния капитал по чл. 82, ал. 1.
Извършване на дейност при условията на правото на установяване
Чл. 49. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Застраховател със седалище в Република България, който възнамерява да създаде клон на територията на друга държава членка, трябва предварително да уведоми за това комисията.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:
1. посочване на държавата членка, в която застрахователят възнамерява да създаде клон, както и неговия адрес;
2. програма за дейността, включваща информация за видовете застраховки, по които застрахователят ще извършва дейност в държавата членка на клона, както и организационната структура на клона;
3. името на упълномощения представител на клона, който трябва да притежава представителна власт с обем, който му позволява да поема задължения за застрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на държавата членка на клона;
4. доказателства за членство в съответното национално бюро и национален гаранционен фонд на държавата членка на клона, ако застрахователят възнамерява да извършва дейност по застраховки по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1.
(3) Комисията предоставя на съответния компетентен орган на държавата членка на клона информацията по ал. 2 в срок три месеца от уведомяването по ал. 1, а когато са били поискани допълнителни документи и информация - в срок един месец от получаването им, както и удостоверение, че застрахователят разполага с достатъчно собствени средства за покритие на границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал. Комисията уведомява незабавно застрахователя за предоставянето на информацията по изречение първо.
(4) Комисията може да откаже в срока по ал. 3 да предостави информацията по ал. 2 на съответния компетентен орган на държавата членка на клона с мотивирано решение, ако административната структура на застрахователя, неговото финансово състояние или професионалната квалификация и опит на лицата, които го управляват и представляват, или на упълномощения представител на клона са неподходящи или недостатъчни с оглед застраховките, по които застрахователят възнамерява да извършва дейност в държавата членка, както и в случаите, когато застрахователят прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени. Комисията уведомява незабавно застрахователя за решението по изречение първо.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на държавата членка, след като комисията е получила уведомление от съответния компетентен орган на тази държава, съответно след изтичане на два месеца от уведомяването по ал. 3 на съответния компетентен орган, ако в този срок не е получено уведомление.
(6) Застрахователят уведомява писмено комисията, както и съответния компетентен орган на държавата членка на клона, за всяка промяна в данните и документите по ал. 2 в срок не по-кратък от един месец преди осъществяване на промяната. Алинея 4 се прилага съответно.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Извършване на дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги
Чл. 50. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Застраховател със седалище в Република България, който възнамерява да извършва застрахователна дейност в друга държава членка при условията на свободата на предоставяне на услуги, без да открива клон на територията й, трябва предварително да уведоми за това комисията, като посочи видовете застраховки, които възнамерява да сключва в тази държава членка.
(2) Комисията предоставя на съответния компетентен орган на държавата членка по ал. 1 в едномесечен срок от уведомлението по ал. 1 информация относно видовете застраховки, по които застрахователят има право да извършва дейност в Република България, видовете застраховки, които възнамерява да сключва в държавата членка по предоставяне на услуги, както и удостоверение, че застрахователят разполага с достатъчно собствени средства за покритие на границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал. Комисията уведомява незабавно застрахователя за предоставянето на информацията по изречение първо.
(3) Комисията може да откаже в рамките на срока по ал. 2 да предостави информацията по ал. 2 на съответния компетентен орган на държавата членка по ал. 1 с мотивирано решение, ако собствените средства на застрахователя не отговарят на границата на платежоспособност или застрахователят прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени.
(4) Застрахователят може да започне да извършва дейност на територията на съответната държава членка от датата, на която е уведомен за предоставянето на информацията по ал. 2 от комисията на съответния компетентен орган на държавата членка.
(5) Застрахователят уведомява писмено комисията за всяка промяна в данните и документите по ал. 2 най-малко един месец преди осъществяване на промяната. Комисията уведомява съответния компетентен орган в държавата членка за промените по изречение първо.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Предоставяне на информация
Чл. 51. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Застраховател със седалище в Република България, който извършва дейност в друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, представя по реда на чл. 99 тримесечни и годишни справки в комисията поотделно за сключените сделки и за размера на застрахователните премии, включващи частта на презастрахователя, посочени по държава членка и по видове застраховки.
(2) Комисията предоставя получената информация по ал. 1 в обобщен вид на компетентните органи на съответните държави членки по тяхно искане.
Раздел II.
Извършване на дейност в Република България от застраховател със седалище в друга държава членка (В сила от 01.01.2007 г.)
Извършване на дейност при условията на правото на установяване (В сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 53. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В двумесечен срок от получаването на информацията по чл. 49, ал. 2 от съответния компетентен орган относно застраховател от друга държава членка, който възнамерява да създаде клон на територията на Република България, заместник-председателят уведомява съответния компетентен орган на държавата членка по произход на застрахователя и ако е необходимо, му предоставя информация за условията, при които се извършва застрахователна дейност в Република България, с оглед защитата на обществения интерес.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на Република България, след като компетентният орган на държавата членка по произхода му е получил уведомление от заместник-председателя съгласно ал. 1, съответно след изтичане на срока по ал. 1, ако в този срок не е било получено уведомление.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят уведомява писмено комисията за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 49, ал. 2, при които извършва дейността си в срок не по-кратък от един месец преди осъществяване на промяната. Алинея 3 се прилага съответно.
Извършване на дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги
Чл. 54. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Застраховател от друга държава членка, който възнамерява да извършва застрахователна дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, без да открива клон, може да започне да извършва дейност от датата, на която е уведомен от съответния компетентен орган на държавата членка по произход, че на комисията е предоставена информация относно рисковете, които застрахователят възнамерява да покрива в Република България, видовете застраховки, по които има право да извършва дейност в държавата членка по произход, както и удостоверение, че застрахователят разполага със собствени средства за покриване на границата на платежоспособност и гаранционния капитал.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги и е изразил намерение да извършва дейност по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1, уведомява писмено комисията за името и адреса на представителя, назначен по реда на чл. 55, ал. 3, и декларира обстоятелствата по чл. 55, ал. 2, когато тази информация не е била предоставена на комисията от компетентния орган в държавата членка по произход на застрахователя по реда на ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Алинея 1 се прилага съответно при всяка промяна на видовете застраховки, които застрахователят от държава членка възнамерява да предлага в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
Изисквания към застрахователите със седалище в друга държава членка
Чл. 55. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застраховател, който извършва дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги и който покрива рискове по застраховка по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1, е длъжен да членува в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и да участва във финансирането на Гаранционния фонд.
(3) Застраховател, който извършва в Република България дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги, назначава лице с постоянен адрес или седалище в Република България, което да го представлява в отношенията му със застраховани лица или увредени лица по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, които пребивават или имат седалище в страната. Представителят трябва да разполага с достатъчно правомощия да събира всички необходими сведения за уреждане на претенции на такива лица, както и да извършва плащания и да представлява застрахователя в съдебни и административни производства във връзка с уреждането на претенциите. Представителят е длъжен да удостоверява пред комисията и други компетентни органи наличието и валидността на застрахователни полици по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
(4) Назначаването на представителя по ал. 3 не се смята за установяване на застрахователя от държавата членка. Когато обаче този застраховател е установил и клон на територията на Република България, този клон може да осъществява функциите по представителството във връзка със задължителните застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключени при условията на свободата на предоставяне на услуги.
(5) С одобрението на комисията застрахователят, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в страната при условията на свободата на предоставяне на услуги, може да възложи дейностите по ал. 3 на представителя за уреждане на претенции в Република България по реда на чл. 269.
Раздел III.
Извършване на дейност в друга държава членка от презастраховател със седалище в Република България. Извършване на дейност в Република България от презастраховател със седалище в друга държава членка (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги
Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Презастраховател със седалище в Република България, получил лиценз за извършване на презастраховане при условията и по реда на този кодекс, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, след като уведоми за това комисията и при спазване на закона в държавата членка.
(2) Презастраховател със седалище в друга държава членка, получил лиценз за извършване на презастраховане по седалището си, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги и при спазване на закона в Република България.
Раздел IV.
Предоставяне на информация на Европейската комисия (В сила от 01.01.2007 г., предишен Раздел III - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Информация, която се предоставя на Европейската комисия
Чл. 56. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Комисията, съответно заместник-председателят, уведомяват Европейската комисия и компетентните органи, осъществяващи застрахователен надзор в държавите членки, за:
1. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) издаден лиценз на застраховател или на презастраховател, върху който упражняват контрол пряко или чрез свързани лица едно или повече предприятия майки, когато най-малко за едно от тях е приложимо правото на трета държава; в уведомлението се посочва и структурата на групата, към която принадлежат лицата по изречение първо;
2. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) придобито участие от предприятие майка по т. 1 в застраховател или презастраховател със седалище в Република България, което му дава възможност да упражнява контрол върху него;
3. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) наличието на пречки за извършване на дейност в трета държава от застраховател или презастраховател със седалище в Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) По искане на Европейската комисия комисията спира за срок три месеца производствата по подадени заявления от застраховател от трета държава за извършване на дейност в Република България, както и производствата във връзка с придобиване пряко или чрез свързани лица на участие от предприятие майка, за което е приложимо правото на тази трета държава.
(3) По решение на Съвета на Европейския съюз срокът по ал. 2 може да бъде продължен.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Алинеи 2 и 3 не се прилагат, когато застрахователи от трета държава или техни дъщерни дружества, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност в рамките на Европейския съюз, придобиват контрол или участие в застраховател със седалище в Република България.
(5) По искане на Европейската комисия в случаите, когато компетентен орган в трета държава не прилага принципа за реципрочност при осигуряването на достъп на застраховател със седалище в Република България или в друга държава членка до съответния чуждестранен застрахователен пазар или когато при извършване на дейност на територията на трета държава от застраховател със седалище в Република България или в друга държава членка не му е предоставен режим на национално третиране, комисията я уведомява за:
1. постъпили заявления за издаване на лиценз от лице по ал. 1, т. 1;
2. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) уведомление от предприятие майка по ал. 1, т. 1 за намерението му да придобие участие по ал. 1, т. 2.
(6) Уведомяването се преустановява след постигане на споразумение между органите на Европейския съюз и третата държава за възстановяване на националното третиране на застрахователите със седалище в Европейския съюз.
(7) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Алинеи 2 - 6 не се прилагат за презастрахователите.
Дял втори.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДЕЙНОСТТА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИ
Глава пета.
УПРАВЛЕНИЕ, СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА. ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ
Раздел I.
Управление, структура и организация на дейността на застрахователя и презастрахователя
Общи изисквания
Чл. 57. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Управителният или контролният орган на застрахователя или презастрахователя приема:
1. управленска и организационна структура на застрахователя или презастрахователя, определяща включително ръководните длъжности извън длъжностите по чл. 13, ал. 1 и техните функции и правомощия;
2. програма за дейността на застрахователя или презастрахователя за срок три години, която актуализира ежегодно;
3. правила за организация на оперативния контрол, включително правила и процедури за изпълнение и отчитане дейността на отделните организационни звена;
4. (нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) политика за възнагражденията на лицата, които работят за застрахователя или презастрахователя.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Органът по ал. 1 представя пред общото събрание на акционерите или член-кооператорите годишен отчет за изпълнението на програмите, политиките, правилата и процедурите по ал. 1.
(3) В седемдневен срок от тяхното приемане застрахователят или презастрахователят представя в комисията документите по ал. 1, техните последващи изменения и допълнения, както и отчета по ал. 2.
(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Комисията определя с наредба изискванията към политиката за възнагражденията и начина на оповестяването й.
Информационна система
Чл. 59. (1) Застрахователят или презастрахователят трябва да създаде и да поддържа в актуално състояние информационна система, в която информацията може да бъде обработвана, оформяна, съхранявана и архивирана на хартиен и/или на друг траен носител съобразно вътрешните актове на застрахователя и която следва да съдържа:
1. устава и другите вътрешни актове;
2. книгата на член-кооператорите;
3. протоколите от заседанията на общото събрание на акционерите, съответно от общото събрание на член-кооператорите, и на органите на управление;
4. счетоводна информация, отразяваща точно и ясно вида, размера и основанието на сключените сделки, отражението им върху резултатите и финансовото състояние на застрахователя;
5. актюерска информация, отразяваща точно и ясно методите и изходните данни, послужили за определяне на размера на премиите, техническите резерви и границата на платежоспособност, с изключение на премиите по застраховка на големи рискове.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователите, съответно презастрахователите, които подлежат на допълнителен надзор по реда на чл. 299, ал. 1, поддържат информационна система, която дава възможност да предоставят цялата информация, необходима за осъществяване на допълнителен надзор. В случаите на обмен на информация между застрахователи, съответно презастрахователи, които подлежат на допълнителен надзор по чл. 299, ал. 1, и свързаните с тях дружества, и участващите в тях дружества ограниченията за обмен на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор, не се прилагат, ако такъв обмен на данни е необходим за целите на допълнителния надзор и поне едно от тези дружества е със седалище в държава членка. Комисията може да ограничи обмена на информация с лица със седалище в трета държава.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В едномесечен срок от издаването на лиценза за застраховане или презастраховане лицето по ал. 1 приема вътрешни правила за организацията на информационната система. Правилата и техните последващи изменения и допълнения се предоставят в комисията в седемдневен срок от тяхното приемане.
Раздел II.
Прехвърляне на дейност от застраховател или презастраховател на трети лица (Загл доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Определение
Чл. 60. (1) Прехвърлянето на дейност от застраховател представлява трайно възлагане на отделни дейности, включени в обхвата на дейността по застраховане, за извършване от трети лица, които не са застрахователи и чиято дейност по занятие включва дейности по чл. 3, т. 1 - 7.
(2) Застрахователят отговаря за дейността на лицата, на които е прехвърлил част от дейността си по чл. 3, т. 1 - 7, като за свои действия.
(3) Прехвърлянето на дейност се извършва въз основа на писмен договор.
Извършване на прехвърлените дейности. Контрол. Държавен надзор
Чл. 61. (1) Прехвърлените дейности се извършват според изискванията, установени за застрахователя.
(2) Прехвърлените дейности и лицата, на които са възложени, се обхващат от системите за управление и за вътрешен контрол на застрахователя.
(3) Договорите за прехвърляне на дейност се представят на заместник-председателя при поискване. Заместник-председателят може да разпорежда извършването на проверка при трето лице, на което е прехвърлена дейност от застраховател - относно прехвърлената дейност за спазване на закона, по сигнали от страна на потребители на застрахователни услуги или във връзка с проверки при застраховател.
(4) Когато в дейността на лице, на което застраховател е прехвърлил дейност, са установени нарушения на закона, или практика, която застрашава стабилността на застрахователя, правата и интересите на потребителите на застрахователни услуги или възпрепятства осъществяването на държавния застрахователен надзор, заместник-председателят разпорежда тяхното отстраняване в определен от него срок. Когато разпореждането не е било изпълнено или, макар да е било изпълнено, лицето продължава да нарушава закона, да застрашава стабилността на застрахователя, правата на потребителите или да възпрепятства надзора, заместник-председателят разпорежда на застрахователя да прекрати взаимоотношенията си с това лице.
(5) Застрахователят не дължи неустойки и други обезщетения за вреди при предварително прекратяване на договор за прехвърляне на дейност в изпълнение на разпореждане по ал. 4.
Раздел III.
Вътрешен контрол
Специализирана служба за вътрешен контрол
Чл. 62. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят, съответно презастрахователят създава специализирана служба за вътрешен контрол, чийто ръководител се избира от общото събрание на акционерите, съответно на член-кооператорите. Ръководителят на специализираната служба за вътрешен контрол на клон по Търговския закон на застраховател или презастраховател от трета държава се назначава от органа, компетентен да назначи управителя на клона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Службата за вътрешен контрол подпомага органите на управление на лицето по ал. 1 при вземане на решения във връзка с дейността и следи за тяхното изпълнение.
(3) При извършване на своята дейност службата за вътрешен контрол проверява и оценява:
1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) спазването на закона и вътрешните актове при извършване дейността на лицето по ал. 1;
2. системата за отчетност и информация;
3. точността, пълнотата и навременността на изготвяните счетоводни и други документи и отчети;
4. системите за управление и методите за оценка на риска;
5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) защитата на активите на лицето по ал. 1 от безстопанственост и злоупотреби;
6. адекватността и спазването на вътрешните процедури за сключване на застрахователни и презастрахователни договори, за приемане и разглеждане на претенции и за определяне на плащанията по тях;
7. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) извършването и отчитането на всички дейности, прехвърлени от лицето по ал. 1.
(4) Ръководителят на службата за вътрешен контрол трябва да отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1 и 3 и чл. 14, ал. 2. Прилага се и чл. 13, ал. 6 и 7.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Ръководителят на службата за вътрешен контрол информира незабавно управителните органи за установените от него нарушения в дейността на лицето по ал. 1.
(6) Ръководителят на службата за вътрешен контрол изготвя годишен отчет за дейността на службата и го представя пред управителния орган и пред общото събрание на акционерите, съответно на член-кооператорите.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Ръководителят на службата за вътрешен контрол незабавно информира заместник-председателя в случаите, когато в резултат на извършена проверка са констатирани нарушения и слабости в управлението на лицето по ал. 1, които са довели или могат да доведат до съществени вреди и за които смята, че от управителния орган не са предприети достатъчни мерки за тяхното отстраняване.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В едномесечен срок от издаването на лиценза за застраховане или презастраховане лицето по ал. 1 приема вътрешни правила за организацията и дейността на службата за вътрешен контрол. Правилата и техните последващи изменения и допълнения се предоставят в комисията в седемдневен срок от тяхното приемане.
(9) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Комисията приема наредба, с която определя изискванията към организацията и дейността на службата за вътрешен контрол на застрахователя и презастрахователя и на лицата, включени в застрахователна или презастрахователна група.
Глава шеста.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ
Раздел I.
Изисквания за платежоспособност на застрахователя и презастрахователя
Общи положения
Чл. 63. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) С цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни и презастрахователни договори застрахователят, съответно презастрахователят е длъжен по всяко време да:
1. определя и прилага в дейността си премии, съответстващи на размера на поетия риск и на разходите си;
2. образува достатъчни по вид и размер технически резерви съгласно изискванията на закона;
3. покрива техническите резерви с подходящи активи;
4. разполага с достатъчно собствени средства, които да покриват границата на платежоспособност и гаранционния капитал.
Преизчисляване на финансови показатели за надзорни цели
Чл. 64. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Когато застрахователят или презастрахователят е изчислил размера на техническите резерви, стойността на активите, пасивите, приходите и разходите или други показатели, отразени в отчетите и справките, представени в комисията, в нарушение на закон или подзаконов нормативен акт, заместник-председателят може за целите на осъществявания застрахователен надзор да преоцени всеки от тези показатели.
(2) Когато в резултат на преоценката се констатират нарушения по този кодекс, се прилагат мерките, предвидени в него.
Застрахователни и презастрахователни премии (Загл. доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Чл. 65. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователните и презастрахователните премии трябва да бъдат достатъчни, изчислени на базата на разумно актюерско допускане, така че да осигуряват изпълнение на всички задължения на застрахователя, съответно презастрахователя, включително образуването на достатъчни технически резерви.
(2) За изпълнение на изискването на ал. 1 финансовото състояние на застрахователя и неговата платежоспособност в дългосрочен план се прогнозират само въз основа на премиите като единствен източник на приход.
Забрана за отчитане на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователната премия (Загл. изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г.)
Чл. 65а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2007 г., в сила от 20.12.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Не се допуска отчитане на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователната премия.
(2) Разходите, свързани с бременност и майчинство, не могат да водят до разлики при определянето на премиите.
Видове резерви
Чл. 66. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят, съответно презастрахователят е длъжен да създаде общи и технически резерви.
(2) Общите резерви се състоят от:
1. фонд "Резервен" по чл. 246 от Търговския закон, съответно чл. 34 от Закона за кооперациите;
2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) други фондове, ако е предвидено в устава на лицето по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лицето по ал. 1 е длъжно по всяко време да поддържа достатъчни по размер технически резерви, отговарящи на цялостната му дейност, с които да гарантира покритие на поетите застрахователни рискове.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Видовете технически резерви, които лицата по ал. 1 трябва да поддържат, се определят съгласно чл. 68.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Увеличението на техническите резерви се включва в присъщите разходи, а намалението - в присъщите приходи на лицата по ал. 1 при формиране на финансовия резултат.
Раздел II.
Технически резерви
Видове технически резерви
Чл. 68. (1) Застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел I от приложение № 1, образува технически резерви, както следва:
1. запасен фонд;
2. резерв за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. математически резерв;
5. капитализирана стойност на пенсиите;
6. резерв за бъдещо участие в дохода;
7. резерви по застраховки "Живот", свързани с инвестиционен фонд;
8. резерв за бонуси и отстъпки;
9. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.
(2) Застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел II от приложение № 1, образува технически резерви, както следва:
1. запасен фонд;
2. резерв за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. резерви за неизтекли рискове;
5. резерв за бонуси и отстъпки;
6. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.
(3) Клон на застраховател от трета държава, получил лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на Република България, образува технически резерви по ал. 1 или 2, които да покриват задълженията му по сключените застрахователни и презастрахователни договори в Република България.
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Презастрахователят образува технически резерви по ал. 1 за дейността си по раздел I от приложение № 1 и резервите по ал. 2 за дейността си по раздел II от приложение № 1.
(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Редът и методиката за образуване на техническите резерви и на запасния фонд, принципите, които се прилагат за изчисляване на размера им, правилата за определяне и оценка на активите за покритие на техническите резерви, както и максималният размер на техническата лихва за застраховките по раздел I от приложение № 1, се определят с наредба.
Общи правила за образуване на техническите резерви
Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Техническите резерви се изчисляват по всеки вид застраховка, по която се извършва дейност, като частта на презастрахователите, съответно на ретроцесионерите, не се приспада.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят, съответно презастрахователят поддържа достатъчни по размер техническите резерви по чл. 68 в съответствие с общия обем на неговата дейност и задълженията по сключените от него застрахователни и/или презастрахователни договори, доколкото е възможно основателното им предвиждане.
(3) Основата и методите за изчисляване на техническите резерви по застраховките по раздел I от приложение № 1 са публични. Застрахователят е длъжен да ги предостави на всяко заинтересувано лице при поискване.
Технически резерви при презастраховане и съзастраховане
Чл. 70. (1) При извършване на активно презастраховане техническите резерви по чл. 68 се образуват съгласно условията на презастрахователния договор.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) При извършване на пасивно презастраховане застрахователят отчита дела на презастрахователите в образуваните технически резерви съгласно условията на презастрахователните договори. Изречение първо се прилага съответно и при ретроцедиране.
(3) При извършване на съзастраховане застрахователят образува видовете резерви по чл. 68, като отчита дела си съгласно условията на съзастрахователния договор.
Валута, в която се образуват техническите резерви
Чл. 71. (1) Когато задълженията по застрахователен или презастрахователен договор са определени в чуждестранна валута или договорът съдържа клауза за индексация в чуждестранна валута, техническите резерви се образуват в същата валута.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Когато задълженията по ал. 1 не са определени в конкретна валута, резервите се образуват във валутата на държавата членка, в която е разположен рискът. В този случай застрахователят, съответно презастрахователят може да образува резервите във валутата, в която е договорена премията, ако може да се направи обосновано заключение, че изплащането на обезщетението ще се извърши в тази валута.
(3) Когато е предявена претенция за плащане в определена валута, различна от валутата, определена по реда на ал. 1 или 2, резервът за предстоящи плащания се образува във валутата, в която е предявена претенцията.
(4) (В сила от 01.01.2007 г.) В случаите на съзастраховане в рамките на Европейския съюз резервът за предстоящи плащания не може да бъде по-нисък от размера съгласно законодателството и установените практики в държавата членка по седалището на водещия съзастраховател.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Когато размерът на претенцията е определен във валута, различна от определената по ал. 1 - 3, и това е известно на застрахователя, съответно на презастрахователя, той може да определи резерва за предстоящи плащания в тази валута.
Раздел III.
Покритие на техническите резерви и на запасния фонд на застрахователя (Загл. изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Общи правила
Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят е длъжен да покрие брутния размер на техническите резерви и на запасния фонд със съответстващи активи при условията на този раздел. Застраховател от трета държава покрива техническите резерви, образувани по реда на чл. 68, ал. 3, и запасния фонд за своя клон при условията на този раздел.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Заместник-председателят може да забрани свободното разпореждане с активи на застраховател, който не изпълнява задължението по ал. 1 или по чл. 66, ал. 3, след като е уведомил за намерението си компетентните органи на държавите членки, където е разположен рискът.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Активите по ал. 1 трябва да отразяват особеностите на дейността на застрахователя по такъв начин, че да се гарантират сигурност, доходност и ликвидност посредством диверсификация и подходящо разпределение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат за презастрахователите, когато това е предвидено изрично.
Видове активи за покритие на технически резерви
Чл. 73. (1) За покритие на техническите резерви могат да се използват само следните активи:
1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар или многостранна система за търговия (МСТ) на ценни книжа в Република България или в друга държава членка, както и акции, квалифицирани облигации и други квалифицирани дългови ценни книжа, приети за търговия на международно признати и ликвидни регулирани пазари или многостранни системи за търговия на ценни книжа в трета държава;
2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България или от друга държава членка, както и квалифицирани дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от трети държави, техните централни банки или международни организации, в които членува Република България или друга държава членка;
3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.) дялове, издадени от колективни инвестиционни схеми, и дялове и акции на национални инвестиционни фондове по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, както и на дялове на колективни инвестиционни схеми със седалище в друга държава членка;
4. право на собственост върху земя и сгради;
5. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) вземания към презастрахователи, включително дела на презастрахователите в техническите резерви и към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
6. депозити и вземания към цеденти;
7. вземания от застраховани лица и посредници, произтичащи от застрахователни и презастрахователни договори;
8. вземания по заеми срещу застраховки "Живот";
9. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) парични средства на каса и по разплащателни сметки или депозити в банки, които имат право да извършват банкова дейност в Република България или в друга държава членка;
10. отложени аквизиционни разходи;
11. безспорно установени вземания във връзка с възстановяване на
данъци.
(2) Квалифицирани дългови ценни книжа по смисъла на ал. 1 са дългови ценни книжа с инвестиционен рейтинг от международно призната рейтингова агенция.
(3) Всички активи се оценяват в съответствие с принципа за предпазливост, като се отчита рискът от невъзможност за тяхното осребряване. Стойността на вземанията, признати за покритие на техническите резерви, се изчислява при спазване на принципа за предпазливост, като се отчита рискът от възможното им неудовлетворяване.
(4) Деривати на ценни книжа, включително опции, фючърси и суапове, свързани с активи за покритие на технически резерви, се признават за покритие на техническите резерви само ако допринасят за намаляването на инвестиционния риск или улесняват ефективното управление на портфейла. Те се оценяват при спазване на принципа за предпазливост и могат да се вземат предвид при оценката на базовите активи.
(5) Вземания към трети лица се признават за покритие на техническите резерви, след като се приспаднат всички насрещни задължения към третите лица.
(6) Не се признават за покритие на техническите резерви:
1. имуществени права, обременени със залог, ипотека или други тежести;
2. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) инвестиции в дъщерно дружество;
3. вземания, които са просрочени с повече от три месеца след датата на падежа.
(7) При извънредни обстоятелства и по мотивирано предварително искане на застрахователя комисията може временно да допусне използването на други видове активи за покритие на техническите резерви, ако са спазени изискванията на чл. 72, ал. 3.
Общи правила за диверсификация
Чл. 74. (1) Застрахователят инвестира брутния размер на образуваните технически резерви в активи по чл. 73 при спазване на следните ограничения:
1. до 20 на сто в недвижими имоти, но не повече от 10 на сто в отделен недвижим имот или в група недвижими имоти, които по своето местоположение могат да се смятат за една инвестиция;
2. до 80 на сто в ценни книжа по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 3, но не повече от 30 на сто в други активи, различни от квалифицирани облигации и други квалифицирани дългови ценни книжа;
3. неограничено в активи по чл. 73, ал. 1, т. 2;
4. до 5 на сто в ценни книжа, издадени от един емитент, като ограничението не се прилага за активите по чл. 73, ал. 1, т. 2;
5. до 50 на сто в банкови депозити, но не повече от 25 на сто от брутния размер в една банка;
6. до 3 на сто в парични средства на каса и по разплащателни сметки.
(2) Максималният размер на инвестициите в недвижими имоти по ал. 1, т. 1 не може да надвишава 30 на сто от разликата между брутния размер на образуваните технически резерви и вземанията от презастрахователи, преобразувани по реда на чл. 75, ал. 1 и 2.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.) Максималният размер по ал. 1, т. 4 може да бъде 10 на сто, в случай че застрахователят инвестира не повече от 40 на сто от брутния размер на техническите резерви в ценни книжа на емитенти, към всеки от които има експозиция над 5 на сто от активите си. Максималният размер по ал. 1, т. 4 може да бъде 20 на сто, в случай че застрахователят инвестира техническите резерви в дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция със седалище в държава членка и подлежаща на специален надзор по смисъла на закона с цел защита на държателите на такива ценни книжа. По-специално вноските, получени срещу издаване на ценни книжа по изречение второ, трябва да се инвестират съгласно разпоредбите на закона в активи, които през целия период на валидност на ценните книжа могат да покриват вземанията по тези ценни книжа и които в случай на неплатежоспособност на емитента ще се използват за предпочтително удовлетворяване на вземанията за главницата и натрупаните лихви. Инвестицията в дялове и акции на национални инвестиционни фондове не може да надхвърля 15 на сто от брутния размер на техническите резерви, като се прилага и ал. 1, т. 4 и са спазени изискванията по чл. 72, ал. 3.
(4) Активите по ал. 1 не могат да се залагат, да се ипотекират и да се обременяват с други тежести.
(5) Активите за покритие на техническите резерви се диверсифицират и разпределят, така че нито една категория активи, инвестиционен пазар или отделна инвестиция да не е със значителен дял.
(6) Инвестиция в категории активи, които са с висока степен на риск поради същността си или характеристиките на емитента, както и делът на активите за покритие на техническите резерви, които имат ниска ликвидност, трябва да бъдат ограничени до благоразумни равнища.
Инвестиции във вземания
Чл. 75. (1) Вземане към презастраховател, включително делът на презастраховател в техническите резерви, може да се признае за покритие на техническите резерви, след като се приспаднат задържаните депозити и задълженията към съответния презастраховател.
(2) Вземане, съответно дял по ал. 1, се признава за покритие на технически резерви до:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2007 г.) преобразуваната по ал. 1 стойност без ограничение, ако презастрахователят има инвестиционен кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции, определени с решение на комисията;
2. петдесет на сто от преобразуваната по ал. 1 стойност, ако презастрахователят има кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по т. 1 извън инвестиционния клас;
3. двадесет на сто от преобразуваната по ал. 1 стойност, ако презастрахователят няма кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по т. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователите обявяват пред заместник-председателя презастрахователите, с които са сключили презастрахователни договори, както и сведения за кредитния им рейтинг, в 7-дневен срок от сключване на договора. Заместник-председателят има право да определи размери, различни от определените по ал. 2 за признаване на вземане към определен презастраховател или на дял на определен презастраховател в техническите резерви за покритие на техническите резерви, ако са налице обстоятелства, които позволяват да се направи различна обективна преценка за стабилността на презастрахователя. Заместник-председателят не може да забрани сключването на презастрахователен договор с презастраховател, лицензиран по този кодекс, или с презастраховател от държава членка.
(4) Депозити в цеденти и вземания към цеденти се признават за покритие на техническите резерви до размера на образуваните технически резерви във връзка със сключени презастрахователни договори със съответния цедент.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2007 г.) Вземания към застраховани, произтичащи от застрахователни договори, се признават за покритие на техническите резерви до разликата между брутния размер на образуваните пренос-премиен резерв, математически резерв или капитализирана стойност на пенсиите и дела на презастрахователя в тях, преобразуван по реда на ал. 1 и 2. Вземания към застрахователни посредници, произтичащи от застрахователни договори, се признават за покритие на техническите резерви на стойност до 20 на сто от разликата между брутния размер на образуваните пренос-премиен резерв, математически резерв или капитализирана стойност на пенсиите и дела на презастрахователя в тях, преобразувани по реда на ал. 1 и 2.
(6) Вземания по заеми, отпуснати по полици по застраховки "Живот", се признават за покритие на техническите резерви до размера на откупната стойност по съответните полици, по които са отпуснати заемите.
(7) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Алинеи 1 - 3 се прилагат и за вземанията по презастрахователни договори, сключени със застрахователи, съответно за дела в техническите резерви на такива застрахователи, които извършват активно презастраховане.
Вземания към схеми със специална цел
Чл. 75а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Вземане към схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск може да се признае за покритие на техническите резерви, след като се приспаднат задълженията към съответната схема със специална цел и при условие, че тя е лицензирана в Република България или в друга държава членка и отговаря на изискванията на Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/ЕО и 2002/83/ЕО.
(2) Вземане се признава за покритие на техническите резерви до:
1. осемдесет на сто от преобразуваната стойност по ал. 1, ако схемата има инвестиционен кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по чл. 75, ал. 2, т. 1;
2. четиридесет на сто от преобразуваната стойност по ал. 1, ако схемата има кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по чл. 75, ал. 2, т. 1 извън инвестиционния клас;
3. две на сто от преобразуваната по ал. 1 стойност, ако схемата няма кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по чл. 75, ал. 2, т. 1.
(3) Застрахователите обявяват пред заместник-председателя схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, с които са сключили договори, както и сведения за кредитния им рейтинг в 7-дневен срок от сключването на договора. Заместник-председателят има право да определи размери, различни от определените по ал. 2, за признаване на вземане към определена схема със специална цел за покритие на техническите резерви, ако са налице обстоятелства, които позволяват да се направи различна обективна преценка за стабилността на схемата. Заместник-председателят може да допусне покриване на технически резерви и с вземания към схема със специална цел, лицензирана в трета държава, когато тя отговаря на изисквания, сходни на изискванията по ал. 1, и може да се направи обективна преценка за нейната стабилност и платежоспособност.
Правила за териториално разпределение
Чл. 77. (1) Техническите резерви по застрахователни договори, покриващи рискове в Република България или в държава членка, се покриват с активи, разположени на територията на Република България или на територията на държава членка. С разрешение на заместник-председателя, издадено за всеки отделен случай, техническите резерви по договори по изречение първо могат да се покриват и с активи, разположени на територията на трета държава.
(2) Изискването за териториално разпределение на активите по ал. 1 не се отнася за случаите, когато техническите резерви са покрити от инвестиции във вземания към презастрахователи в съотношението, определено в чл. 75.
(3) Активите, покриващи техническите резерви, образувани от клон на застраховател от трета държава, който не се ползва от предимствата по чл. 47, ал. 1, покриващи рискове в страната, трябва да бъдат разположени на територията на Република България.
(4) Местоположението на активите е:
1. за правото на собственост върху недвижим имот - местоположението на недвижимия имот;
2. за ценните книжа:
а) седалището на емитента;
б) седалището на банката - когато ценните книжа са гарантирани от банка;
в) седалището на депозитаря - когато ценните книжа са безналични;
3. за депозитите - мястото, където е сключен договорът за влог;
4. за останалите вземания - седалището на длъжника;
5. за дяловете в инвестиционни фондове - местоположението на активите с преобладаващ дял, включени във фонда, определени съгласно условията на т. 1 - 4.
(5) (В сила от 01.01.2007 г.) В случаите на съзастраховане застрахователят може да инвестира техническите резерви, създадени по съзастрахователните договори със застрахователи, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност от компетентния орган на държавата членка, в активи по чл. 73, разположени в Република България или в държавата членка по седалището на водещия съзастраховател.
Правила за валутно съответствие
Чл. 78. (1) Когато покритието по застрахователен договор е определено в дадена валута, задълженията на застрахователя се отчитат като дължими в същата валута. Активите, покриващи техническите резерви, са в същата валута, в която са задълженията, възникващи от договорите, по които техническите резерви са образувани.
(2) Застрахователят може да не прилага правилото по ал. 1 при покриването на техническите резерви, включително на математическия резерв, с активи, ако прилагането на този принцип би довело до поддържане на активи в тази валута в размер не повече от 7 на сто от активите в други валути.
(3) Алинея 1 не се прилага за покритието на технически резерви във валута, различна от лева или от валутата на една от държавите членки, ако инвестициите в тази валута са регулирани, ако тя е обект на трансферни ограничения или поради други подобни причини не е подходяща за покритие на техническите резерви.
(4) До 20 на сто от общия размер на техническите резерви може да се покрива с активи във валута, различна от тази, в която те са образувани, при условие че общият размер на активите за покритие на техническите резерви във всички валути е най-малко равен на общия размер на задълженията във всички валути.
(5) Когато техническите резерви са образувани в левове, в евро или в друга валута на държава членка, активите за тяхното покритие могат да бъдат в евро.
Особени правила за покритието на резерва по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд
Чл. 79. (1) Резервът по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, когато инвестиционният риск се носи от застрахованото лице, се покрива с активите, договорени в застрахователния договор. Когато задълженията на застрахователя по такъв договор са обвързани със стойността на индекс, резервите се покриват с активи, които възможно най-пълно отразяват стойността на този индекс и имат подходяща сигурност и ликвидност.
(2) Членове 72, ал. 3, чл. 74, 75 и 78 не се прилагат за активите по ал. 1.
(3) Когато по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, част от задълженията на застрахователя са гарантирани, техническите резерви, които представляват тяхната стойност, се покриват с активи по общия ред.
Раздел III "а".
Покритие на техническите резерви и на запасния фонд на презастрахователя (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Общи положения
Чл. 79а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Презастрахователят е длъжен да покрие брутния размер на техническите резерви и на запасния фонд с активи в съответствие с този раздел.
(2) Заместник-председателят може да забрани свободното разпореждане с активи на презастраховател, който не изпълнява задължението по ал. 1 или по чл. 66, ал. 3, след като е уведомил за намерението си компетентните органи на приемащите държави членки.
(3) Този раздел не се прилага за застрахователите, които извършват активно презастраховане.
Изисквания към избора на активи за покритие на техническите резерви
Чл. 79б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) При избора на активи за покритие на техническите резерви презастрахователят е длъжен да вземе предвид особеностите на извършваната от него дейност, в т. ч. естеството, количеството и дюрацията на очакваните плащания по претенции, по такъв начин, че да гарантира достатъчност, ликвидност, сигурност, качество, доходност и съответствие на своите инвестиции.
(2) Презастрахователят е длъжен да осигури диверсификация и подходящо разпределение на активите за покритие на техническите резерви, които да гарантират неговата възможност за изпълнение на поетите задължения при неблагоприятни промени на икономическите обстоятелства, в т. ч. при неблагоприятни промени на финансовите пазари, на пазарите на недвижими имоти или при значителни катастрофични събития.
(3) Презастрахователят поне веднъж годишно оценява въздействието на неблагоприятни или неочаквани промени в пазарните обстоятелства върху активите за покритие на техническите резерви, като ги диверсифицира така, че да намали възможния неблагоприятен ефект.
(4) Активите за покритие на техническите резерви, с изключение на тези по чл. 73, ал. 1, т. 2, се диверсифицират и разпределят така, че нито една категория активи, инвестиционен пазар или отделна инвестиция да не е със значителен дял. Презастрахователят е длъжен да не допуска инвестиции в активите на един емитент или на емитенти, които са част от група свързани лица, които да го излагат на висока концентрация на риск.
(5) Инвестиции в ценни книжа, които не са приети за търговия на регулиран пазар или МСТ на ценни книжа в Република България, в друга държава членка, или на международно признат и ликвиден регулиран пазар или МСТ на ценни книжа в трета държава, трябва да бъдат ограничени до благоразумни равнища.
(6) За инвестициите в деривати на ценни книжа се прилага чл. 73, ал. 4, като презастрахователят е длъжен да избягва значителна рискова експозиция в отношенията с отделно лице, както и в други деривативни операции.
(7) За вземанията на презастрахователите по ретроцесионните договори и за дела на ретроцесионерите в техническите резерви на презастрахователите се прилага чл. 75, ал. 1 - 3 и 7.
(8) За вземанията на презастрахователите към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск се прилага чл. 75а.
Инвестиционна политика
Чл. 79в. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) В съответствие с чл. 79б управителният орган на презастрахователя приема инвестиционна политика в едномесечен срок от издаването на лиценза за презастраховане и я актуализира ежегодно.
(2) Инвестиционната политика по ал. 1 съдържа:
1. анализ на дейността на презастрахователя, на поеманите рискове и на извършваните от него плащания;
2. анализ на състоянието на макроикономическата среда, в това число на състоянието и тенденциите на финансовите пазари и на пазарите на недвижими имоти;
3. прогноза за очакваната честота и размери на предявяваните претенции, в т. ч. за събития с катастрофичен характер, и за възможния ефект върху застрахователния пазар, финансовите пазари и пазарите на недвижими имоти;
4. обосновано определяне на активите за покритие на техническите резерви и запасния фонд, на тяхната диверсификация и разпределение, които в най-висока степен съответстват на дейността на презастрахователя, на макроикономическите условия и тенденции, в които тя се извършва, и на предвижданията по т. 3 с оглед постигане на целите по чл. 79б, ал. 1;
5. анализ на рисковете, присъщи на активите, пасивите и тяхната взаимна обвързаност и съотношенията по т. 4 в практиката на презастрахователя и определяне на начина за тяхното текущо идентифициране, проследяване, управление и ограничаване;
6. определяне на случаите на отклонение от приетата политика, на условията, при които това се допуска, и на допълнителните мерки за сигурност, които ще се прилагат в такива случаи.
(3) Презастрахователят изрично предвижда в инвестиционната си политика при какви условия и при спазването на какви мерки за ограничаване на риска ще допуска инвестиции, които надвишават:
1. тридесет на сто от брутния размер на техническите резерви в активи във валута, различна от тази, в която резервите са образувани;
2. тридесет на сто от брутния размер на техническите резерви в ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар или МСТ на ценни книжа по чл. 79б, ал. 5;
3. пет на сто от брутния размер на техническите резерви в ценни книжа, издадени от един и същ емитент;
4. десет на сто от брутния размер на техническите резерви в ценни книжа, издадени от повече от един емитент, които са свързани лица от една група.
(4) Презастрахователят създава звено, което прилага инвестиционната политика, идентифицира, проследява, оценява, управлява и прави предложения за ограничаване на рисковете, свързани с инвестиционната дейност.
(5) Службата за вътрешен контрол на презастрахователя контролира изпълнението на инвестиционната политика и дейността на звеното по ал. 4.
(6) Комисията и заместник-председателят осъществяват текущ надзор върху инвестиционната политика на презастрахователя и върху дейността на звеното по ал. 4 и могат да приложат мерки по чл. 302 в предвидените в закона случаи и когато в инвестиционната си дейност презастрахователят се излага на рискове, които не е в състояние ефективно да управлява.
(7) Изборът на една или повече от възможностите по ал. 3 се допуска след уведомяване на заместник-председателя, който има право в срок 60 дни от датата на уведомяването да забрани извършването на определени инвестиции, когато вследствие на тяхното извършване презастрахователят ще се изложи на риск, който не е в състояние да управлява.
Раздел IV.
Собствени средства. Граница на платежоспособност. Гаранционен капитал
Собствени средства
Чл. 80. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Собствените средства на застрахователя или презастрахователя, намалени с нематериалните активи, трябва да бъдат по всяко време най-малко равни на границата на платежоспособност или на минималния размер на гаранционния капитал, когато той е по-висок от границата на платежоспособност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Собствените средства на лицето по ал. 1 се състоят от неговите активи, намалени с предвидимите задължения. Елементите, които се включват при изчисляване размера на собствените средства, се определят с наредба.
(3) Взаимозастрахователна кооперация, чийто брутен годишен премиен приход не превишава 10 000 000 лв., е длъжна да поддържа собствени средства в размер на границата на платежоспособност или на минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 4, когато той е по-висок от нея.
(4) Когато в продължение на три последователни години взаимозастрахователната кооперация ежегодно е надхвърляла размера на премийния приход по ал. 3 от четвъртата година, тя е длъжна да поддържа собствени средства в размера по чл. 82, ал. 1, т. 2, при условие че границата й на платежоспособност не надвишава този размер.
(5) (В сила от 01.01.2007 г.) Собствените средства на клон на застраховател от трета държава в размер на минималния изискуем гаранционен капитал се инвестират в Република България, а над този размер - в Република България или в друга държава членка.
Граница на платежоспособност
Чл. 81. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Границата на платежоспособност е минималният размер, на който трябва да са равни собствените средства на застрахователя или презастрахователя, намалени с нематериалните активи, необходим за осигуряване изпълнението на договорните задължения на лицето в дългосрочен план, в съответствие с общия обем на неговата дейност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лицето по ал. 1 е длъжно да поддържа собствени средства, необходими за осигуряване изпълнението на договорните му задължения в дългосрочен план в съответствие с общия обем на дейността му.
(3) Границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява, се определят с наредбата по чл. 80, ал. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) За изчисляването на границата на платежоспособност на клон на застраховател, съответно на презастраховател от трета държава се взема предвид само дейността на клона.
Гаранционен капитал
Чл. 82. (1) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от:
1. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) четири млн. и шестстотин хиляди лв. - за застраховател, получил лиценз за застраховане, който обхваща видове застраховки по раздел II, буква "А", т. 1 - 9 и т. 16 - 18 от приложение № 1;
2. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) седем млн. лв. - за застраховател, получил лиценз за застраховане, който обхваща видове застраховки по раздел I и раздел II, буква "А", т. 10 - 15 от приложение № 1 и за презастраховател;
3. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) два млн. и двеста хиляди лв. - за каптивен презастраховател.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Когато застраховател извършва застраховане по няколко вида застраховки по раздел II от приложение № 1, за минимален размер на гаранционния капитал се приема по-голямата стойност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Когато застраховател по ал. 1, т. 1 извършва дейност по активно презастраховане, за минимален размер на гаранционния капитал се приема стойността по ал. 1, т. 2, ако е налице някое от следните условия:
1. премиите, записани по активно презастраховане, надхвърлят 10 на сто от брутния размер на записаните премии или 97 800 000 лв., или
2. техническите резерви, образувани във връзка с активно презастраховане, надхвърлят 10 на сто от брутния размер на образуваните технически резерви.
(4) Взаимозастрахователната кооперация по чл. 80, ал. 3 поддържа минимален гаранционен капитал съгласно приложение № 2.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Гаранционният капитал на клон на застраховател, съответно на презастраховател от трета държава съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от половината от размера по ал. 1, т. 1 или 2, съобразно получения от комисията лиценз. Част от гаранционния капитал е депозитът по чл. 41, ал. 2, т. 3, съответно по чл. 47б, ал. 2, т. 3.
Раздел V.
Допълнителни изисквания за платежоспособността на застрахователи и презастрахователи от застрахователна или презастрахователна група (Загл. изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Информация за сделките в рамките на застрахователна или презастрахователна група (Загл. доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Чл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Подлежат на надзор сделките на лицето по чл. 299, ал. 1 със следните лица:
1. свързано с него дружество;
2. участващо в него дружество;
3. свързано с участващо в него дружество;
4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) физическо лице, което притежава участие в лицето по чл. 299, ал. 1 или в свързано с него дружество;
5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) физическо лице, което притежава участие в дружество, което участва в лицето по чл. 299, ал. 1;
6. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) физическо лице, което притежава участие в дружество, свързано с дружество, участващо в лицето по чл. 299, ал. 1.
(2) Сделките по ал. 1 включват:
1. заеми и други форми на кредитиране;
2. гаранции и задбалансови операции;
3. сделки със собствени средства, които служат за покритие на границата на платежоспособност;
4. инвестиции;
5. презастрахователни операции;
6. разпределяне на разходи;
7. други.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Процедурите за управление на риска, за вътрешен контрол и счетоводно отчитане на лицето по чл. 299, ал. 1 трябва да осигуряват условия за наблюдение, оценка и контрол на сделките по ал. 1. Заместник-председателят може да предписва изменение и допълнение на тези процедури, когато те не гарантират в достатъчна степен платежоспособността на лицето по чл. 299, ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Лицето по чл. 299, ал. 1 предоставя заедно с тримесечните справки отчет за значителните сделки по ал. 1.
(5) Ако въз основа на прегледа на процедурите по ал. 3 или на предоставената информация по ал. 4 заместник-председателят прецени, че е застрашена платежоспособността, той прилага следните мерки:
1. разпорежда изготвянето на план по чл. 86;
2. прилага принудителна административна мярка по чл. 302.
Коригирана платежоспособност на застрахователи или презастрахователи в рамките на застрахователна или презастрахователна група (Загл. доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Коригираната платежоспособност на лицата по чл. 299, ал. 1, т. 1 се изчислява по методи, определени с наредба.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) При изчисляване на коригираната платежоспособност в съответствие с ал. 1 се включват дружествата, които са:
1. свързани с лицето по чл. 299, ал. 1, т. 1;
2. участващи в лицето по чл. 299, ал. 1, т. 1, и
3. свързани с участващите в лицето по чл. 299, ал. 1, т. 1 дружества.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Ако коригираната платежоспособност, изчислена по реда на ал. 1, е отрицателна величина, заместник-председателят прилага мерките по чл. 83, ал. 5 спрямо лицето по чл. 299, ал. 1, т. 1.
Допълнителен надзор върху застраховател или презастраховател, чието предприятие майка е застрахователен холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, застраховател от трета държава или презастраховател от трета държава (Загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., загл. доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.)
Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) По отношение на лицата по чл. 299, ал. 1, т. 2 се прилага метод за допълнителен надзор, определен с наредба.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) При прилагането на метода по ал. 1 се взема предвид дейността на всички дружества, които са свързани със застрахователния холдинг, финансовия холдинг със смесена дейност, застрахователя от трета държава или презастрахователя от трета държава.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Ако в резултат на приложения метод по ал. 1 се установи, че платежоспособността на лицето по чл. 229, ал. 1, т. 2 е или може да бъде застрашена, заместник-председателят прилага спрямо него мерките по чл. 83, ал. 5.
Раздел VI.
Мерки за оздравяване на финансовото състояние
План за възстановяване на платежоспособността и краткосрочен план
Чл. 86. (1) Когато собствените средства на застрахователя спаднат под размера на границата на платежоспособност, застрахователят е длъжен да изготви план за достигане на платежоспособността и да го представи за одобряване от заместник-председателя.
(2) Когато собствените средства на застрахователя спаднат под размера на гаранционния капитал, застрахователят е длъжен да изготви краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства и да го представи за одобряване от заместник-председателя.
(3) При настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 2 застрахователят е длъжен в тридневен срок да уведоми комисията, а в 30-дневен срок да представи съответния план.
(4) Когато обстоятелствата по ал. 1 или 2 са установени от заместник-председателя, той разпорежда незабавно на застрахователя изготвянето на съответния план и определя срок за изготвянето му, който не може да бъде по-дълъг от 30 дни.
(5) В плановете по ал. 1 и 2 се посочват срокът, в който застрахователят ще осигури собствени средства за покритие на границата на платежоспособност, съответно на гаранционния капитал, конкретните мерки за привеждането им в съответствие с изискванията на кодекса, както и източниците на средствата за изпълнението им. Срокът за покриване на гаранционния капитал не може да бъде по-дълъг от 6 месеца, а за достигане на границата на платежоспособност - по-дълъг от 12 месеца.
(6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Заместник-председателят се произнася в срок 30 дни от представянето на плана, като отказва да го одобри, когато предлаганите мерки не гарантират в достатъчна степен платежоспособността на застрахователя, интересите на застрахованите или изпълнението на задълженията, произтичащи от презастрахователни договори.
(7) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) С произнасянето по плана заместник-председателят може да понижи нормата на намаление, основаваща се на презастраховането, при определяне границата на платежоспособност, когато надеждността на презастрахователното покритие е променена значително за последната финансова година или чрез презастрахователните договори не се прехвърля или се прехвърля незначителен риск.
План за оздравяване
Чл. 87. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Заместник-председателят може да задължи застрахователя да изготви план за оздравяване, когато прецени, че с оглед финансовото му състояние са застрашени интересите на застрахованите или изпълнението на задълженията, произтичащи от презастрахователни договори.
(2) Планът за оздравяване обхваща дейността за три години считано от датата на изготвянето му и съдържа най-малко:
1. оценка на разходите за управление и комисионите;
2. детайлна прогноза за приходите и разходите от основната дейност, активното и пасивното презастраховане;
3. прогнозен баланс;
4. оценка на финансовите средства, които трябва да покрият предстоящите задължения, и границата на платежоспособност;
5. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) обща презастрахователна, съответно ретроцесионна програма.
(3) Заместник-председателят може да приложи мерките по чл. 302, ал. 2, както и да:
1. определи увеличен размер на границата на платежоспособност на застрахователя въз основа на данните по представения план;
2. преизчисли размера на техническите резерви, както и да преоцени всички елементи на собствените средства, особено в случаите, когато е налице значителна промяна на пазарната оценка на тези елементи в сравнение с предходната финансова година;
3. понижи нормата на намаление, основаваща се на презастраховането, при определяне границата на платежоспособност, когато надеждността на презастрахователното покритие е променена значително за последната финансова година или чрез презастрахователните договори не се прехвърля или се прехвърля незначителен риск.
Раздел VII.
Надзор върху финансовото състояние във връзка с дейността при условията на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги
Надзор върху финансовото състояние
Чл. 88. (1) Комисията и заместник-председателят осъществяват надзор по прилагане разпоредбите на тази глава върху застрахователите със седалище в Република България и във връзка с дейността им при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
(2) Надзорът по ал. 1 включва контрол върху платежоспособността, образуваните технически резерви и активите, които служат за покритието им, с оглед цялостната дейност на застрахователя. Надзорът по ал. 1 включва и надзора върху техническите ресурси за непосредствено предоставяне на помощ при пътуване от застрахователи, получили лиценз по т. 18 от раздел II, буква "А" на
приложение № 1. При извършване на проверка на техническите ресурси по изречение второ министърът на транспорта, министърът на
здравеопазването и други компетентни органи са длъжни да оказват съдействие на комисията и на заместник-председателя.
(3) (В сила от 01.01.2007 г.) При осъществяване на надзора по ал. 1 комисията, след като предварително уведоми за това компетентния орган на държавата членка на клона, може да извършва проверки на място самостоятелно или съвместно с този орган.
(4) Компетентен орган на държава членка може, след като предварително е уведомил за това комисията, да извършва проверки на място в клонове на застрахователи със седалище в пределите на неговата национална юрисдикция, установени на територията на Република България. Комисията може да изпрати представител за участие в проверката.
Глава седма.
РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ТАЙНА
Раздел I.
Конфликт на интереси
Разкриване на конфликт на интереси
Чл. 90. (1) Всеки член на управителен или контролен орган, всяко друго лице на ръководна длъжност, както и всяко друго лице, оправомощено да управлява или представлява застраховател, уведомява писмено управителния орган на застрахователя, когато сключва със застрахователя договор, който излиза извън обичайната дейност на застрахователя или съществено се отклонява от обичайните пазарни условия.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато страна по сделка със застрахователя е:
1. член на семейството на лице по ал. 1;
2. дружество, в което лице по ал. 1 или член на неговото семейство притежава пряко или чрез свързани лица квалифицирано участие по чл. 16, ал. 1;
3. дружество, в което лице по ал. 1 или член на неговото семейство е съдружник, член на управителен или контролен орган, длъжностно лице с ръководни функции или лице, оправомощено да управлява или представлява дружеството.
(3) Всяко лице по ал. 1 уведомява писмено най-малко веднъж на 6 месеца управителния орган на застрахователя за дружествата, в които лицето или членовете на неговото семейство притежават пряко или чрез свързани лица квалифицирано участие по чл. 16, ал. 1, в които са съдружници, членове на управителен или контролен орган, длъжностни лица с ръководни функции или лица, оправомощени да управляват или представляват дружеството.
(4) Лице по ал. 1 не участва в преговорите, обсъждането и вземането на решение за сключване на сделка със застрахователя, по която е страна или по която е страна лице по ал. 2.
(5) Лицата по ал. 1, както и другите служители на застрахователя, са длъжни при изпълнение на функциите си да предпочитат интересите на застрахователя и на неговите потребители пред своите собствени интереси.
(6) Застрахователят е длъжен да изгради вътрешната организация на дейността си по начин, който да не позволява лицата по ал. 1 да се поставят в положение, при което техните задължения към потребител на застрахователна услуга влизат в конфликт със задълженията им към друг потребител или техните собствени интереси влизат в конфликт със задълженията им към потребител.
(7) Застрахователят приема правила, с които урежда реда за разкриване на конфликт на интереси и за осигуряване на доверителност, за да не се допуска увреждане на интерес на потребител на застрахователна услуга за сметка на друг потребител, на лице по ал. 1 или на служител на застраховател, както и на интерес на застраховател за сметка на интерес на негов служител или на лице по ал. 1.
Особени изисквания за избягване на конфликт на интереси
Чл. 92. Застраховател, който покрива рискове по застраховка срещу правни разноски, трябва да предприеме необходимите мерки за избягване на конфликт на интереси, като изпълни поне едно от следните условия:
1. не допуска негови служители, на които е възложено уреждането на претенции или даването на юридически съвети по застраховка на правни разноски, едновременно с това да извършват сходна дейност във връзка с други видове застраховки по раздел II от приложение № 1 за негова сметка или за сметка на друг застраховател, с който застрахователят се намира в търговски, финансови или административни връзки;
2. ако извършва покритие на рискове по застраховки на правни разноски и по други застраховки по раздел II от приложение № 1, да прехвърли уреждането на претенции по застраховки на правни разноски на друго юридическо лице при условията и по реда на чл. 60, което трябва да отговаря на условията по т. 1;
3. да предостави на застрахованото лице правото да упълномощи адвокат по свой избор за защита на неговите интереси от момента, в който за застрахованото лице е възникнало правото да получи обезщетение по застраховката.
Раздел II.
Застрахователна тайна
Опазване на застрахователната тайна
Чл. 93. (1) Застрахователят, членовете на управителните и контролните органи, одиторите, актюерите, както и всички други лица, които работят за застрахователя, включително лицата, с които застрахователят е сключил договори по чл. 60, са длъжни да пазят в тайна информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнение на техните функции. Лицата по изречение първо не могат да използват придобитата информация за лично облагодетелстване или за облагодетелстване на друго лице, както и за други цели, освен за изпълнение на техните функции.
(2) Задължението по ал. 1 се отнася и за застрахователните и презастрахователните посредници и техните служители.
(3) Всички служители и членове на управителни и контролни органи на застрахователя при назначаване на длъжност подписват декларация за опазване на застрахователната тайна. Задължението по изречение първо се отнася и за физическите лица, които представляват юридически лица - членове на управителните и контролните органи на застрахователя и застрахователния и презастрахователния посредник.
(4) Застрахователните агенти и лицата, с които застрахователят е сключил договори по чл. 60, подписват декларация по ал. 3 при сключване на договора, с който се уреждат отношенията им със застрахователя. Лицата по изречение първо са длъжни да запознаят своите служители със задълженията по ал. 1.
(5) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за случаите, когато лицата по ал. 1 - 4 са прекратили правоотношението си със застрахователя, във връзка с което е възникнало задължението за опазване на застрахователната тайна.
Разкриване на застрахователната тайна
Чл. 94. Освен на комисията, на заместник-председателя и на оправомощените служители от администрацията на комисията информацията по чл. 93, ал. 1 може да се разкрива само:
1. с изричното писмено съгласие на лицето, за което се отнася;
2. пред органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи по установения в закона ред;
3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) пред Държавна агенция "Национална сигурност" при условията и по реда, определени в Закона за мерките срещу изпирането на пари;
4. пред Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с дейността им по този кодекс;
5. за целите на създаването на информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами;
6. (нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) пред директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато:
а) с акт на орган по приходите е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;
б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице;
7. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) пред презастраховател, когато това е необходимо във връзка със сключването на презастрахователен договор;
8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите във връзка с прилагането на чл. 142б, ал. 1 и чл. 143з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Глава осма.
АКТЮЕРСКО ОБСЛУЖВАНЕ. ОТЧЕТНОСТ
Раздел I.
Актюерско обслужване
Отговорен актюер
Чл. 95. (1) Актюерското обслужване на застраховател или презастраховател се извършва от отговорен актюер. Отговорен актюер е физическо лице с призната правоспособност, което организира, ръководи и отговаря за актюерското обслужване на застрахователя или презастрахователя.
(2) Отговорният актюер трябва да:
1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
2. не е бил в последните 3 години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;
4. не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;
5. има висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен "магистър" или образователна и научна степен "доктор" с покрит хорариум по висша математика съгласно изисквания, определени в наредба на комисията;
6. има поне тригодишен опит като актюер на застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство;
7. е с призната правоспособност на отговорен актюер от комисията след успешно полагане на изпит.
(3) Условията и редът за провеждането на изпита и за признаване на правоспособността по ал. 2, т. 7, както и за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, се определя с наредба на комисията. За целите на този кодекс се признава правоспособността на отговорния актюер, призната по реда на Кодекса за социално осигуряване или по Закона за здравното осигуряване, когато положеният изпит за правоспособност включва преценка на знанията в областта на застраховането.
(4) По предложение на заместник-председателя комисията отнема правоспособността на отговорен актюер, ако се установи, че той:
1. е престанал да отговаря на изискванията на ал. 2, т. 1 - 4;
2. при извършване на дейност по актюерско обслужване на застраховател или презастраховател е извършил груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;
3. е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е била призната правоспособността му;
4. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) не е упражнявал дейността за повече от две последователни години от признаването на правоспособността или от освобождаването от длъжност като отговорен актюер, освен ако е извършвал дейност като актюер.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В случаите на отнемане на правоспособност по ал. 4, т. 1, 2 и 3 лицето може да иска признаване правоспособност на отговорен актюер не по-рано от три години след влизането в сила на решението. С отнемането на правоспособност на някое от основанията по ал. 4 се смята за отнета и правоспособността на лицето като отговорен актюер, призната по реда на Кодекса за социално осигуряване или на Закона за здравното осигуряване.
Допълнителни изисквания към отговорния актюер
Чл. 96. (1) Отговорният актюер не може да бъде съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до трета степен с член на управителен или контролен орган на застрахователя, както и член на управителен или контролен орган на друг застраховател.
(2) Отговорният актюер се избира от общото събрание на застрахователя или презастрахователя, пред което предварително удостоверява с декларация липсата на обстоятелства по ал. 1. Застрахователят или презастрахователят уведомява заместник-председателя за взетото решение за избор на отговорен актюер в срок 7 дни от датата на вземане на решение, като представя и заверено копие на декларацията по изречение първо.
(3) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 или при отнемане правоспособност на отговорен актюер по чл. 95, ал. 4 общото събрание на застрахователя или презастрахователя е длъжно да освободи отговорния актюер и да избере нов в тримесечен срок от узнаване на обстоятелствата.
Актюерско обслужване
Чл. 97. (1) Отговорният актюер отговаря за:
1. разработване на достатъчни по размер премии, с изключение на премиите по застраховки на големи рискове;
2. образуване на достатъчни по размер технически резерви, за правилното изчисляване на границата на платежоспособност, както и за коректното използване на актюерските методи в практиката на застрахователя или презастрахователя;
3. коректността на схемата за разпределение на дохода от инвестиции на активите между застрахования и застрахователя в животозастраховането.
(2) Във връзка с дейността по ал. 1 отговорният актюер:
1. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) изготвя и заверява справките на застрахователя или презастрахователя във връзка с актюерската дейност;
2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) изготвя и представя в комисията годишен актюерски доклад - до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася докладът.
(3) При изпълнение на задълженията си отговорният актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните органи и служителите на застрахователя или презастрахователя са длъжни да му оказват съдействие.
(4) Актюерът уведомява незабавно комисията за всяко обстоятелство, което му е станало известно при изпълнение на неговите функции и което се отнася до застрахователя или презастрахователя и съставлява съществено нарушение на този кодекс или на актовете по прилагането му или може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на застрахователя или презастрахователя.
(5) В случаите по ал. 4 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор. Отговорният актюер не носи отговорност за добросъвестното разкриване на информация по ал. 4 пред комисията и заместник-председателя.
(6) Формата на актюерската заверка и формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките, които отговорният актюер заверява, се определят с наредба на комисията.
Организация на счетоводната отчетност
Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Управителните органи на застрахователя отговарят за организацията и функционирането на счетоводната отчетност, която да гарантира точното отразяване на неговите резултати и финансово състояние.
(2) Органите по ал. 1 съобразяват процедурите във връзка с документооборота и отчетността с особеностите и обема на дейността на предприятието.
(3) Застрахователи, получили лиценз по раздел I от приложение № 1, и застрахователи, получили лиценз по раздел II от приложение № 1 и които са свързани в рамките на застрахователна група, не могат да сключват споразумения и да прилагат други уговорки, които водят до некоректно представяне на финансовите им резултати и по-специално влияят на структурата на техните приходи и разходи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат и за презастрахователите, с изключение на чл. 99, ал. 1, т. 4.
Годишни и периодични отчети на застрахователи и презастрахователи (Загл. доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
Чл. 99. (1) Застрахователят представя за целите на финансовия надзор в комисията:
1. годишен финансов отчет - до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася отчетът;
2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) годишни справки, доклади и приложения - до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнасят;
3. тримесечни отчети, справки, доклади и приложения - до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят;
4. месечни справки - до края на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
(2) Застраховател от трета държава, който е получил лиценз да открие клон в Република България, представя също и консолидираните годишни отчети, които е длъжен да изготвя съгласно закона по своето седалище заедно с превод на български език, извършен от заклет преводач.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Минималните изисквания за организацията на счетоводната отчетност на застрахователите и презастрахователите, както и формата и съдържанието на отчетите, справките, докладите и приложенията по ал. 1, се определят с наредба. Справките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се подават във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис.
(4) (В сила от 01.01.2007 г.) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Комисията и заместник-председателят обменят документи и сведения във връзка с осъществявания надзор върху застраховането и презастраховането с компетентните органи, осъществяващи застрахователния надзор в държавите членки.
Уведомления
Чл. 101. (1) Застрахователят е длъжен да уведомява комисията за:
1. нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра на комисията;
2. промени на вписаните в търговския регистър обстоятелства;
3. други обстоятелства, определени с наредбата по чл. 99, ал. 3.
(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява в 7-дневен срок от настъпване или узнаване на съответния факт или обстоятелство, а когато то подлежи на вписване в търговския регистър - в 7-дневен срок от вписването. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна.
Одит и заверка на годишния финансов отчет
Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Годишният финансов отчет по чл. 99, ал. 1, т. 1 и справките по чл. 99, ал. 1, т. 2 се заверяват от двама регистрирани одитори или специализирано одиторско предприятие съгласно Закона за независимия финансов одит, включени в списък, утвърден от заместник-председателя.
(2) Одиторите по ал. 1 трябва да отговарят на изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 3, 4, 5, 7, 8 и 9, както и най-малко на едно от следните изисквания:
1. да имат не по-малко от три години опит в одитирането на застраховател, презастраховател, банка или друга финансова институция;
2. да имат не по-малко от три години професионален опит като счетоводител или служител от службата за вътрешен контрол на застраховател или презастраховател, или като хабилитиран преподавател в областта на застрахователното счетоводство;
3. да са били членове на управителен или контролен орган на застраховател или презастраховател в продължение на не по-малко от три години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато регистрираният одитор е специализирано одиторско предприятие, годишният финансов отчет по чл. 99, ал. 1, т. 1 и справките по чл. 99, ал. 1, т. 2 се заверяват от двама регистрирани одитори и изискванията по ал. 2 се прилагат за регистрираните одитори, които са отговорни за одита по ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Одиторите по ал. 1 уведомяват незабавно в писмена форма комисията за всяко обстоятелство, което им е станало известно при извършване на одита и което се отнася до застрахователя или до лице по чл. 299, ал. 1 или 2, когато застрахователят е част от застрахователна група, и:
1. съставлява съществено нарушение на този кодекс или на актовете по прилагането му;
2. може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на застрахователя;
3. представлява основание за отказ за изразяване на мнение, основание за изразяване на резерви или основание за изразяване на отрицателно мнение;
4. е свързано с действия на лицата по чл. 13 или на лицата, заемащи ръководни длъжности в застрахователя, причиняващи или можещи да причинят значителни вреди на застрахователя или на потребителите на предлаганите от него застрахователни услуги, или
5. е свързано с неверни или непълни данни в отчетите, справките и докладите, които застрахователят представя в комисията.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Одиторите по ал. 1 уведомяват комисията и за всяко обстоятелство по ал. 4, което им е станало известно при извършване на одит на свързано лице със застрахователя.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В случаите по ал. 4 и 5 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор. Одиторът не носи отговорност за добросъвестното разкриване на информация по ал. 4 и 5 пред комисията и заместник-председателя.
Утвърждаване на одитори
Чл. 103. (1) За включване в списъка по чл. 102, ал. 1 регистрираният одитор подава до комисията писмено заявление по образец, към което прилага необходимите документи.
(2) Заместник-председателят се произнася в едномесечен срок от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Заместник-председателят отказва включване в списъка по чл. 102, ал. 1, ако:
1. заявителят не отговаря на изискванията на чл. 102, ал. 2;
2. заявителят не е отстранил констатираните непълноти или несъответствия или не е представил поисканата допълнителна информация и документи в определения срок;
3. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;
4. са налице обстоятелства, които поставят под съмнение добрата репутация и професионалните качества на заявителя.
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Специализираните одиторски предприятия се включват в списъка по чл. 102, ал. 1 въз основа на подадено заявление заедно с документите за регистрираните одитори, отговарящи на изискванията по чл. 102, ал. 2.
(5) (Новa - ДВ, бр. 54 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Заместник-председателят заличава от списъка по чл. 102, ал. 1 регистриран одитор, който не изпълни някое от задълженията си по чл. 102, ал. 4 или 5 или който е заверил неверен отчет на застраховател или презастраховател, без това да е било отразено в изразеното от него мнение. Одиторът може да кандидатства за ново включване в списъка не по-рано от три години от датата на влизане в сила на решението за заличаване.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 54 от 2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Заместник-председателят публикува на страницата на комисията в Интернет актуален списък на лицата, които могат да бъдат одитори на застраховател.
Глава девета.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА ПО УРЕЖДАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПРЕТЕНЦИИ
Вътрешни правила
Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В едномесечен срок от издаване на лиценза за застраховане управителният съвет, съответно съветът на директорите на застрахователя, приема вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори. Правилата не се прилагат за уреждане на претенции за застраховки на големи рискове, освен ако в тях е предвидено друго.
(2) Правилата уреждат процедурите, по които застрахователят приема претенциите по застрахователните договори, събира доказателствата за установяване на техните основания и размер, извършва оценка на причинените вреди, определя размерите на обезщетенията, извършва разплащанията с потребителите и разглежда жалби, подадени от тях.
(3) Правилата не могат да противоречат на закона и трябва да гарантират правата на потребителите за бързо, прозрачно и справедливо уреждане на техните претенции.
(4) Правилата заедно с последващите им изменения и допълнения се предоставят на комисията в 7-дневен срок от приемането им. Заместник-председателят може да дава задължителни предписания за отстраняване на противоречия със закона, както и в случаи на необосновано ограничаване правата на потребителите.
(5) Правилата са публични. Застрахователят ги публикува на страницата си в Интернет и осигурява безплатно достъп до тях в местата, където извършва дейност.
Забрана за отчитане на пола като фактор при определяне на застрахователното обезщетение или сума
Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2007 г., в сила от 20.12.2007 г.) (1) Застрахователят не може да отчита пола като фактор при определяне размера на застрахователното обезщетение или сума.
(2) Разходите, свързани с бременност и майчинство, не могат до водят до разлики при определяне размера на застрахователното обезщетение или сума.
Завеждане на застрахователни претенции. Доказателства
Чл. 105. (1) Застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя.
(2) Застрахователят удостоверява всяка заведена претенция.
(3) Когато потребителят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които то трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията си. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждане по изречение първо.
(4) Когато потребителят на застрахователната услуга е страна по застрахователния договор, застрахователят го уведомява за допълнителните доказателства най-късно в срок 45 дни от представянето на доказателствата, определени с договора и правилата по чл. 104, които не са били предвидени в застрахователния договор при сключването му и които са необходими за установяване на основанието и размера на неговата претенция.
(5) Не се допуска изискване на доказателства, с които потребителят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на
процедурата по уреждане на претенцията.
(6) Алинеи 3 и 4 не се прилагат в дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове.
Съдействие от държавни органи и трети лица
Чл. 106. (1) За нуждите на установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето, което търси обезщетение, Гаранционният фонд или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи има право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато исканата информация е част от материалите по предварителното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея.
(2) Когато информацията по ал. 1 представлява защитена от закона тайна, при предоставянето й на лицата писмено и срещу подпис се разясняват задълженията им да не я разгласяват, както и последиците от нейното нерегламентирано разгласяване.
Заключение на застрахователя. Плащане
Чл. 107. (1) В срок 15 дни от представянето на всички доказателства по чл. 105 застрахователят трябва:
1. да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
2. мотивирано да откаже плащането.
(2) Срокът по ал. 1 не се прилага в дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове.
Глава десета.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПОРТФЕЙЛ
Прехвърляне
Чл. 108. (1) Застраховател може да прехвърли всички или част от застрахователните си портфейли (прехвърлящ застраховател) на друг застраховател (поемащ застраховател) след писмено разрешение на заместник-председателя.
(2) В застрахователния портфейл се включват сключените от застрахователя договори по отделен вид застраховка.
(3) Прехвърляне на застрахователен портфейл се допуска, при условие че:
1. поемащият застраховател притежава лиценз за видовете застраховки, включени в застрахователния портфейл, който е предмет на прехвърляне;
2. след прехвърлянето поемащият застраховател разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност;
3. с прехвърлянето на застрахователния портфейл не се засягат интересите на застрахованите.
Заявление за издаване на разрешение за прехвърляне на застрахователен портфейл
Чл. 109. (1) За издаване на разрешение за прехвърляне на застрахователен портфейл се подава заявление, към което се прилагат:
1. договор за прехвърляне на застрахователния портфейл;
2. списък на прехвърляните застрахователни договори, посочени общо и по видове застраховки;
3. справка за техническите резерви, съответстващи на договорите - предмет на прехвърляне, и за активите, които ще се прехвърлят за покритието им, както и доказателства за притежаването на активите;
4. прогноза за размера на границата на платежоспособност и собствените средства на поемащия застраховател след прехвърлянето на портфейла;
5. други документи.
(2) Заместник-председателят се произнася по заявлението за прехвърляне на застрахователен портфейл в двумесечен срок от постъпването му. Член 33, ал. 2, 4 и 5 се прилагат съответно, като срокът за отстраняване на нередовности или предоставяне на допълнителна информация е не по-дълъг от един месец.
(3) Заместник-председателят отказва да издаде разрешение, когато поемащият застраховател изпълнява план за оздравяване, ако не са спазени изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му или не са защитени интересите на застрахованите.
(4) Заместник-председателят може по искане на прехвърлящия и поемащия застраховател да разреши прехвърляне на активи за покритие на техническите резерви, които не съответстват на изискванията на чл. 73, но са достатъчно ликвидни и са оценени по справедлива стойност, когато това се налага за защита на интересите на застрахованите и финансовото състояние на поемащия застраховател няма да бъде застрашено. В изключителни случаи заместник-председателят може да разреши прехвърляне на активи с недостатъчна ликвидност или в по-малък размер от необходимия за покритие на техническите резерви.
Уведомяване на заинтересованите лица. Право на прекратяване на договора
Чл. 110. (1) Поемащият застраховател уведомява писмено застрахованите за прехвърлянето на застрахователния портфейл и за неговите условия в 14-дневен срок от прехвърлянето.
(2) Застрахованият има право да прекрати договора, като писмено уведоми поемащия застраховател в срок 60 дни от получаване на уведомлението.
(3) Застрахованите по застраховки "Живот" имат право да получат премийния резерв, който съответства на застрахователния договор към деня на прехвърлянето, а застрахованите по други застраховки - съответната част от премията за неизтеклия срок на договора, при условие че не е платено или не предстои плащане на застрахователно обезщетение.
Действие на прехвърлянето
Чл. 111. (1) Прехвърлянето на застрахователен портфейл има действие от издаване на разрешението по чл. 108, ал. 1.
(2) В случай че застрахованият не се е възползвал от правото си по чл. 110, ал. 2, прехвърлянето поражда действието си по отношение на всички лица, които имат права или задължения по договора.
(3) След прехвърлянето прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори.
(4) Едновременно с прехвърлянето на застрахователните договори се прехвърлят и активите за покритие на техническите резерви.
Прехвърляне на застрахователен портфейл в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство
Чл. 112. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Застраховател може да прехвърли всички или част от застрахователните си портфейли от договори, сключени при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, на поемащ застраховател със седалище в друга държава членка след разрешение от заместник-председателя. Прилагат се чл. 108 - 111.
(2) Заместник-председателят издава разрешение след получаване от компетентния орган на държавата членка по произход на поемащия застраховател на документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност.
(3) Когато застрахователят прехвърля застрахователни договори, сключени чрез негов клон, заместник-председателят иска становището на компетентния орган на държавата членка на клона.
(4) В случаите по ал. 1 и 3 заместник-председателят издава разрешение след получаване съгласието на компетентните органи на държавите членки, където е разположен рискът.
(5) Ако в тримесечен срок заместник-председателят не е получил отговор от компетентните органи по ал. 2 - 4, смята се, че е дадено положително становище, съответно мълчаливо съгласие.
(6) В случаите по ал. 1 и 3 поемащият застраховател публикува съобщение за прехвърлянето на застрахователния портфейл съгласно законодателството на държавата членка, където е разположен рискът.
Прехвърляне на застрахователен портфейл от клон на застраховател от трета държава в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство
Чл. 113. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Клон по Търговския закон на застраховател от трета държава, регистриран в Република България, може да прехвърли всички или част от застрахователните си портфейли на поемащ застраховател със седалище в Република България или в друга държава членка след разрешение от заместник-председателя. Прилагат се чл. 108 - 111.
(2) При прехвърляне на застрахователен портфейл на поемащ застраховател от друга държава членка заместник-председателят издава разрешение след получаване от компетентния орган на държавата членка по произход на поемащия застраховател на документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето застрахователят ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност.
(3) В случаите, когато застрахователният портфейл се прехвърля на клон по Търговския закон на застраховател от трета държава, регистриран на територията на Република България, ако е необходимо, заместник-председателят издава разрешение след получаване на документ от компетентния орган по чл. 47, ал. 3, удостоверяващ, че след прехвърлянето застрахователят ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност. В случаите, когато застрахователният портфейл се прехвърля на клон на застраховател от трета държава, създаден на територията на друга държава членка, заместник-председателят издава разрешение след получаване на документ от компетентния орган на държавата членка на клона или ако е необходимо, от компетентния орган по чл. 47, ал. 3, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност, че законодателството на държавата членка на клона позволява такова прехвърляне и компетентният орган е съгласен то да бъде извършено.
(4) В случаите по ал. 1 - 3 заместник-председателят издава разрешение след получаване на съгласие на компетентния орган на държавата членка, където е разположен рискът, когато тази държава не е Република България.
(5) Ако в тримесечен срок заместник-председателят не е получил отговор от компетентните органи по ал. 2 - 4, смята се, че е дадено положително становище, съответно мълчаливо съгласие.
(6) В случаите по ал. 1 - 3 поемащият застраховател публикува съобщение за прехвърлянето на застрахователния портфейл съгласно законодателството на държавата членка, където е разположен рискът.
Даване на съгласие при прехвърляне на застрахователен портфейл в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство
Чл. 114. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) При прехвърляне на застрахователен портфейл в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, включващ договори, по които Република България е държавата членка, където е разположен рискът, заместник-председателят дава съгласие за прехвърлянето в тримесечен срок от получаването на искането на компетентния да издаде разрешение за прехвърлянето орган, ако са защитени интересите на застрахованите лица.
(2) При непроизнасяне в срока по ал. 1 се смята, че е налице мълчаливо съгласие.
Удостоверяване границата на платежоспособност на застраховател със седалище в Република България при прехвърляне на застрахователен портфейл от застраховател от трета държава със седалище в държава членка
Чл. 115. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) В тримесечен срок от получаване на искане от съответния компетентен орган на държавата членка по произход на прехвърлящия застраховател, който възнамерява да прехвърли застрахователен портфейл от договори, сключени при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, на застраховател със седалище в Република България, заместник-председателят издава документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност.
(2) Заместник-председателят отказва издаването на документ по ал. 1, ако след прехвърлянето поемащият застраховател няма да разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност, както и когато поемащият застраховател прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени.
Удостоверяване границата на платежоспособност на застраховател със седалище в Република България при прехвърляне на застрахователен портфейл от застраховател от трета държава, установен в държава членка
Чл. 116. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) В тримесечен срок от получаване на искането на съответния компетентен орган на държавата членка на клона на застраховател от трета държава, който възнамерява да прехвърли застрахователен портфейл на застраховател със седалище в Република България или на клон по Търговския закон на застраховател от трета държава, регистриран в Република България, както и в случаите, когато комисията е компетентен орган по чл. 47, ал. 3, заместник-председателят издава документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност.
(2) Заместник-председателят отказва издаването на документ по ал. 1, ако след прехвърлянето поемащият застраховател няма да разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност, както и в случаите, когато негов клон прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени.
Глава десета "а".
ОСОБЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА ПО ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ С ОГРАНИЧЕНО ПОЕМАНЕ НА РИСК (НОВА - ДВ, БР. 97 ОТ 2007 Г.)
Законова делегация
Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Комисията може да определи с наредба особени изисквания към извършването на дейността по презастраховане с ограничено поемане на риск относно:
1. задължителните клаузи, които трябва да се съдържат във всички сключени договори;
2. надеждността на административните и счетоводните процедури и адекватността на механизмите за вътрешен контрол и на изискванията за управление на риска;
3. изискванията към счетоводството, към правилата за благоразумие и към статистическата информация;
4. образуването на техническите резерви, за да се гарантира тяхната достатъчност, надеждност и обективност;
5. инвестирането на активите за покритие на техническите резерви, за да се гарантира, че те отчитат особеностите на дейността, извършвана от презастрахователя, и по-специално характера, обема и дюрацията на очакваните плащания по претенции с цел постигане на достатъчност, ликвидност, сигурност, качество, доходност и съответствие на инвестициите, и/или
6. границата на платежоспособност, собствените средства, минималния гаранционен капитал, които презастрахователят е длъжен да поддържа във връзка с дейността по презастраховане с ограничено поемане на риск.
Уведомяване на Европейската комисия
Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Комисията уведомява Европейската комисия за изискванията, приети в съответствие с
чл. 116б, не по-късно от датата на обнародване на съответната наредба в "
Държавен вестник".
Дял трети.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 97 ОТ 2007 Г.)
Глава единадесета.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 97 ОТ 2007 Г.)
Условия за преобразуване на застраховател
Чл. 117. (1) Преобразуване на застраховател се извършва с разрешение на комисията, при условие че:
1. се гарантират правата на потребителите на застрахователни услуги;
2. след преобразуването застрахователят разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност.
(2) Доколкото в тази глава не е предвидено друго, се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон или на Закона за кооперациите. Преобразуване чрез промяна на правната форма, както и чрез промяна на предмета на дейност, не се допуска.
(3) Преобразуване чрез сливане или вливане се извършва само между застрахователи при спазване изискването на чл. 9, ал. 1.
(4) При преобразуване чрез разделяне или отделяне новоучредените дружества също трябва да бъдат застрахователи.
Разрешение за преобразуване на застраховател
Чл. 118. (1) За издаване на разрешение по чл. 117, ал. 1 се подава заявление по образец, определен от заместник-председателя, към което се прилагат:
1. решението на компетентния орган на всяко от преобразуващите се дружества за осъществяване на преобразуването;
2. договор или план за преобразуване;
3. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) доклад на управителния орган на всяко от преобразуващите се и приемащите дружества по чл. 262и от Търговския закон, посочващ и причините, поради които се налага преобразуването;
4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) докладът на проверителя по чл. 262м от Търговския закон, който включва и становище относно финансовата обезпеченост на застрахователя и неговата платежоспособност след преобразуването, както и относно гаранциите за запазване на правата на застрахованите лица;
5. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) разчет за размера на границата на платежоспособност и собствените средства на всяко дружество, участващо в преобразуването, към момента на вземане на решението за преобразуване;
6. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) прогноза за размера на границата на платежоспособност и собствените средства на всяко дружество, което възниква след преобразуването;
7. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) баланс и отчет за доходите на всяко дружество, участващо в преобразуването, към края на месеца, предхождащ датата на подаване на заявлението;
8. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) разрешение от Комисията за защита на конкуренцията - при преобразуване чрез сливане или вливане;
9. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) приложенията по чл. 30, ал. 1, т. 1, 2 и 6 - 9 - за всяко застрахователно дружество, което възниква след преобразуването, както и за всеки приемащ застраховател с отразени изменения в резултат на преобразуването;
10. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) приложенията по чл. 30, ал. 3, т. 1, 2 и 5 - 8 - за всяка взаимозастрахователна кооперация, която възниква след преобразуването, както и за всяка приемаща кооперация с отразени изменения в резултат на преобразуването;
11. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) други документи във връзка с установяване на обстоятелствата по чл. 117, ал. 1.
(2) Комисията се произнася по заявлението за преобразуване в 4-месечен срок от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилагат чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(3) Комисията издава разрешението за преобразуване едновременно с издаването на лиценз за извършване на застрахователна дейност на новоучредените дружества.
(4) Комисията отказва да издаде разрешение, ако не са спазени изискванията на кодекса или не са защитени интересите на застрахованите лица.
(5) Застрахователите, участващи в преобразуването, са длъжни да уведомят застрахованите лица за осъщественото преобразуване. Прилага се съответно чл. 110.
Глава дванадесета.
ЛИКВИДАЦИЯ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Прекратяване на застраховател
Чл. 119. (1) (Предишен текст на чл. 119 - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят се прекратява:
1. доброволно - само по решение на общото събрание и при спазване разпоредбите на чл. 120 и 121;
2. принудително - при отнемане на лиценз по чл. 36, ал. 1, т. 1 - 5, 7 и 8 и ал. 2, т. 1 - 3;
3. при обявяване в несъстоятелност.
(2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) При ликвидация и несъстоятелност на застраховател или презастраховател вземанията на кредитори от държави членки, в т. ч. и по договори, сключени чрез клон или при условията на свободата на предоставяне на услуги, се удовлетворяват по същия начин както вземанията на кредиторите от Република България.
Доброволно прекратяване
Чл. 120. (1) Доброволно прекратяване се извършва по решение на общото събрание и след получаване на разрешение на комисията. За издаване на разрешение за прекратяване застрахователят подава заявление по образец, определен от заместник-председателя, към което се прилагат:
1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) протокол от общото събрание, на което е взето решение за доброволно прекратяване, и предложение за назначаване на ликвидатор;
2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) план за ликвидация, приет от общото събрание, който съдържа:
а) срок, в който ликвидацията да приключи;
б) възнаграждение на ликвидатора или ликвидаторите;
в) предложение за прехвърляне на портфейла от застрахователни или презастрахователни договори;
г) размер на имуществото - общо и по видове, парични средства, дълготрайни и краткотрайни материални и нематериални активи, финансови активи, вземания;
д) размер на задълженията - общо и по видове, по застрахователния, съответно презастрахователния, портфейл и други задължения;
е) график за погасяване на задълженията;
ж) план за събиране на вземанията;
з) разходи по ликвидацията;
и) прогноза за размера на имуществото след удовлетворяване на кредиторите;
к) управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия при осъществяването на плана.
3. договор с друг застраховател за прехвърляне на застрахователния портфейл;
4. документите по чл. 109, ал. 1, т. 2 - 5.
(2) Договорът за прехвърляне на застрахователен портфейл по ал. 1, т. 3 може да бъде сключен с повече от един застраховател и предвижда прехвърляне на всички застрахователни договори, включително договорите, по които са заведени претенции за плащане, както и на активите за покритие на техническите резерви.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) След вземане на решението по чл. 119, ал. 1, т. 1 застрахователят е длъжен да преустанови сключването на нови договори, както и продължаването на срока и разширяването на покритието на действащите застрахователни договори.
Издаване на разрешение за доброволно прекратяване
Чл. 121. (1) Комисията се произнася в двумесечен срок от постъпване на заявлението по чл. 120, ал. 1. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилагат чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(2) Едновременно с разрешението за прекратяване комисията отнема лиценза на застрахователя.
(3) Последващи изменения в плана за ликвидация се извършват по реда на неговото приемане и последващо одобрение.
Вписване на прекратяването (Загл. изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Застрахователят представя в Агенцията по вписванията необходимите документи за вписване на прекратяването и за образуване на производство по ликвидация в срок три работни дни след получаване на разрешението по чл. 121, ал. 2, като прилага и заверен препис от решението на комисията.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Застрахователят е длъжен да представи в комисията удостоверение за вписването по ал. 1 в срок три работни дни от извършване на вписването.
Принудително прекратяване
Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В случаите по чл. 119, ал. 1, т. 2 производството по ликвидация се открива с решение на комисията. Решението съдържа основанието за отнемане на лиценза и с него се определя ликвидатор, неговото възнаграждение и срок за извършване на ликвидацията. Решението се изпраща на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Агенцията по вписванията вписва прекратяването на застрахователя и името на ликвидатора.
(3) В тримесечен срок от назначаването му ликвидаторът изготвя и представя на заместник-председателя план за ликвидация по чл. 120, ал. 1, т. 2. Планът може да предвижда прехвърляне на застрахователния портфейл.
(4) В едномесечен срок от получаването на плана за ликвидация заместник-председателят се произнася с решение, с което одобрява плана или определя други условия в него.
Ликвидатор
Чл. 124. (1) Ликвидатор е физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1 и не е свързано лице със застрахователя по смисъла на Търговския закон.
(2) Когато с действията си ликвидаторът нарушава разпоредбите на този кодекс, актовете по прилагането му, одобрения план за ликвидация или застрашава правата на застрахованите лица, заместник-председателят издава задължителни предписания на ликвидатора във връзка с дейността му, които подлежат на незабавно изпълнение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 2 комисията може да освободи ликвидатора, за което изпраща решението си на Агенцията по вписванията за вписване.
Раздел II.
Несъстоятелност
Основания за откриване на производство по несъстоятелност
Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Производство по несъстоятелност се открива, когато комисията е отнела лиценза на някое от основанията по чл. 36, ал. 1, т. 6, ал. 2, т. 4 или 5.
(2) Застрахователят е неплатежоспособен, когато общата стойност на задълженията му, в това число техническите резерви, изчислени съгласно този кодекс и актовете по прилагането му, надвишава общата стойност на неговите активи.
(3) Неплатежоспособността се предполага, когато:
1. планът по чл. 86, ал. 1 или 2 не е представен в определения срок, не е одобрен или не се изпълнява;
2. застрахователят неправомерно отказва плащане, плаща със закъснение или частично изискуеми и ликвидни парични задължения.
(4) Производство по несъстоятелност се открива и когато в хода на производството по ликвидация се установи някое от обстоятелствата по ал. 2 или по ал. 3, т. 2.
(5) Застраховател, който стане неплатежоспособен, е длъжен в 15-дневен срок да уведоми заместник-председателя.
(6) Уведомлението по ал. 5 се подава от управителния орган, съответно от квестора или ликвидатора на застрахователя.
Откриване на производството по несъстоятелност
Чл. 130. (1) Производство по несъстоятелност на застраховател се открива само по искане на комисията.
(2) В искането се посочват само основанието за отнемане на лиценза и предложение за назначаване на синдик и се прилага заверен препис от влязлото в сила решение за отнемане на лиценза за извършване на застрахователна дейност.
(3) Съдът образува делото в деня на получаване на искането по ал. 1 и насрочва заседание не по-късно от 14 дни след образуването му.
(4) Искането по ал. 1 се разглежда от съда в заседание при закрити врата с участието на прокурор, като се призовават застрахователят и комисията.
Решение на съда за откриване на производството по несъстоятелност
Чл. 131. (1) Ако искането на комисията отговаря на изискванията на чл. 130, ал. 2, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността и определя началната й дата;
2. открива производство по несъстоятелност;
3. обявява застрахователя в несъстоятелност;
4. прекратява правомощията на органите на застрахователя;
5. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на застрахователя;
6. лишава застрахователя от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество;
8. назначава синдик.
(2) От датата на постановяване на решението по ал. 1 се смятат за прекратени застрахователните договори със срок на действие повече от една година. Когато по договора няма право на откупна стойност, застрахователят дължи връщането на частта от премията, съответстваща на неизтеклия срок, след приспадане на аквизиционните разноски. Когато според договора е възникнало право на откупна стойност, застрахователят дължи връщането на откупната стойност.
(3) Съдът е длъжен в деня на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или най-късно на следващия работен ден да изпрати препис от решението на комисията.
Синдик
Чл. 132. (1) Синдикът е физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 655 от Търговския закон и:
1. има висше икономическо или юридическо образование и стаж по специалността не по-малко от 5 години, от които поне три години в областта на застраховането, счетоводството или финансите;
2. не е бил член на управителен или контролен орган на застрахователя през последните 5 години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
3. не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;
4. не е временен синдик или синдик на друг търговец;
5. не е бил член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. е включен в утвърден от комисията списък на лицата, които могат да бъдат синдици на застраховател.
(2) Освен на основанията по чл. 657 от Търговския закон съдът освобождава синдика и в случай, че престане да отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2 - 6.
(3) Освобождаване на синдик може да иска и комисията в случаите, когато синдикът не изпълнява задълженията си и с действията си застрашава правата на застрахованите.
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В случаите на предсрочно освобождаване на синдика комисията предлага на съда нов синдик от списъка по ал. 1, т. 6.
Предявяване на вземанията
Чл. 134. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред синдика в срок два месеца от обнародването на решението по чл. 131.
(2) Кредиторите по ал. 1 посочват в молбата си основанието, размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, адреса за кореспонденция и прилагат писмени доказателства.
(3) Вземанията на застрахованите се смятат за предявени. Това не отменя правото на застрахованите да предявят пред синдика вземанията си в срока по ал. 1.
Осребряване на имуществото на застрахователя
Чл. 135. (1) Комисията или синдикът може да поиска от съда да разреши продажбата на застрахователя като предприятие.
(2) Когато искането по ал. 1 е направено от синдика, съдът одобрява продажбата след получаване на писмено становище от комисията. Становището се представя не по-късно от 30 дни след поискването му.
(3) Прехвърляне на собствеността преди окончателното плащане на цената не се допуска.
Класове вземания
Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) При извършване разпределение на осребреното имущество задълженията се изплащат по следния ред:
1. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
3. разноски по несъстоятелността;
4. вземания по договорите за задължително застраховане;
5. вземания по застраховки "Живот";
6. вземания по останалите видове застраховки;
7. вземания на обезпечителния фонд по чл. 311р;
8. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
9. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
10. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
11. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 1 от Търговския закон;
12. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 2 от Търговския закон;
13. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 3 от Търговския закон;
14. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 4 от Търговския закон.
Приложимост на Търговския закон
Чл. 138. Доколкото в този раздел и в раздел III не е предвидено друго, прилагат се разпоредбите на Търговския закон, с изключение на чл. 607, 608, 610, 611, чл. 614, ал. 2 - 4, чл. 615, 625, чл. 629, ал. 1, чл. 631, 631а, 635, 656, чл. 658, ал. 1, т. 3, 11 и 12, чл. 666 - 684, 696 - 709, 734, 740, 741 и 743.
Раздел III.
Особени правила за производствата по ликвидация и несъстоятелност
Действие на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност
Чл. 139. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Вписването на откриването на производството по ликвидация, както и решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България имат действие за всички негови клонове на територията на другите държави членки и третите държави.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Едновременно с вписването в търговския регистър на откриването на производството по ликвидация и обявяването в търговския регистър на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност Агенцията по вписванията изпраща решението на съда за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз, както и информация за приложимия закон, компетентния съд и вписания ликвидатор, съответно синдик.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на другите държави членки за вписването на откриването на производството по ликвидация или за решението за откриване на производството по несъстоятелност на застрахователя и за неговите правни последици.
Действие на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка
Чл. 140. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава членка.
(2) Когато комисията е била уведомена за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност от компетентния орган на друга държава членка, комисията взема мерки за уведомяване на обществеността.
Правомощия на ликвидатора или синдика
Чл. 141. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Назначаването на ликвидатор или синдик на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, се доказва чрез представяне на заверен препис на решението на съответния компетентен орган за назначаването му, придружен с превод на български език, който не се легализира.
(2) Ликвидаторът или синдикът по ал. 1 може да упражнява на територията на Република България всички правомощия, с които разполага съгласно законодателството на държавата членка, където застрахователят е получил лиценз, освен използване на принуда и произнасяне по правни спорове.
(3) При упражняване на правомощията си ликвидаторът или синдикът по ал. 1 спазва законодателството на Република България.
Уведомяване на известните кредитори от държавите членки
Чл. 143. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Ликвидаторът или синдикът изпраща писмено съобщение по образец, определен от заместник-председателя, на известните кредитори с постоянно пребиваване или седалище в друга държава членка за откритото производство по ликвидация или по несъстоятелност. В съобщението се посочват правото им да предявят вземанията си, органът, пред който се предявяват, срокът за тяхното предявяване и последиците при неспазване на срока, както и дали кредиторите с привилегировани или обезпечени вземания е необходимо да предявяват вземанията си.
(2) Съобщението по ал. 1 се изготвя на български език и е с наименование "Покана за предявяване на вземане. Спазете срока!", съответно "Покана за представяне на обяснения във връзка с вземане. Спазете срока!" на всички официални езици на Европейския съюз.
(3) В съобщението по ал. 1 до кредиторите, чиито вземания произтичат от застрахователен договор, се посочва правото им да представят обяснения, както и последиците от ликвидацията или от несъстоятелността за техните права и задължения, и се изготвя на официалния език на държавата членка, където е постоянното им пребиваване или седалище. Вземания, които произтичат от застрахователен договор, са и застрахователните премии, които застрахователят дължи при прекратяване на застрахователния договор в съответствие със закона, приложим към тези договори преди откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност. Резервите за предстоящи плащания също се смятат за вземания по застрахователния договор.
Предявяване на вземания от кредитори от държави членки
Чл. 144. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Кредиторите, които имат постоянно пребиваване или седалище в друга държава членка, се ползват от същите права, които имат кредиторите с постоянен адрес или седалище в Република България, и имат право да предявят своите вземания, съответно да представят обяснения във връзка с вземанията си.
(2) Кредиторите по ал. 1 предявяват вземанията си, като посочват вида на вземането си, неговия размер, датата на възникването му, както и дали се позовават на залог, ипотека, право на запазване на собствеността по договор за продажба или друга привилегия, и представят доказателства.
(3) Вземанията, съответно обясненията във връзка с тях се предявяват на официалния език на държавата членка по тяхното постоянно пребиваване или седалище с наименование "Предявяване на вземане", съответно "Обяснения във връзка с вземане" на български език.
Предоставяне на информация за хода на производството
Чл. 145. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Ликвидаторът или синдикът публикува по подходящ начин периодичните отчети за дейността си.
(2) При поискване от съответните компетентни органи на другите държави членки комисията предоставя информация за хода на производството по ликвидация или по несъстоятелност.
Приложимо право
Чл. 146. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) В производството по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател се прилага българското законодателство, доколкото друго не е предвидено в този раздел.
(2) За трудовите договори и трудовите правоотношения се прилагат разпоредбите на правото на държавата членка, приложимо към тези договори или правоотношения.
(3) За договори, с които се предоставя право на ползване или се прехвърля право на собственост върху недвижима вещ, чието местонахождение е на територията на държава членка, се прилага правото на тази държава членка.
(4) За правата на застрахователя върху недвижима вещ, кораб или самолет, вписани в публичен регистър в държава членка, се прилага правото на тази държава членка.
Последици от откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност
Чл. 147. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност не засяга вещните и обезпечителните права на кредиторите или на третите лица по отношение на имущество на застрахователя, включващо материални или нематериални активи, недвижими или движими вещи, поотделно или в съвкупност, което към датата на откриването на производството се намира на територията на друга държава членка.
(2) Правата по ал. 1 включват:
1. правото на разпореждане с това имущество и удовлетворяване от цената или от доходите от него по силата на залог или ипотека;
2. правото на предпочтително удовлетворение по силата на залог върху вземането или по силата на прехвърляне на вземането като обезпечение;
3. правото да се иска връщане и/или възстановяване на имуществото от всяко трето лице, което го владее или ползва без правно основание;
4. правото на ползване на имуществото;
5. всяко вписано в публичен регистър и противопоставимо на трети лица право, по силата на което може да се придобие вещно или обезпечително право по т. 1 - 4.
(3) Откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател не засяга:
1. правата на продавача по сключен със застрахователя договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, когато към датата на откриване на производството вещта се намира на територията на друга държава членка;
2. правото на купувача да придобие собствеността върху продадената от застрахователя вещ и не е основание за прекратяване или разваляне на договора за продажба, ако вещта е предадена на купувача, когато към датата на откриване на производството вещта се намира на територията на друга държава членка;
3. правото на прихващане на кредиторите на застрахователя, когато прихващането е допустимо по закона, приложим към вземането на застрахователя.
(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 последиците от откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност върху правата и задълженията по сделки, сключени на регулиран пазар, се уреждат от правото, приложимо към този регулиран пазар.
(5) Когато след откриване на производството по ликвидация или по несъстоятелност застрахователят се е разпоредил възмездно с недвижим имот, кораб или самолет, които подлежат на вписване в публичен регистър, както и с прехвърлими или други ценни книжа, чието съществуване или прехвърляне предполага вписване в регистър или сметка, водени на законно основание, или които са включени в централна депозитарна система, регулирана от закона на друга държава членка, действителността на сделката или действието се урежда от правото на държавата членка, на чиято територия се намира недвижимият имот, съответно в която се води регистърът, сметката или депозитарната система.
(6) Действието на откритото производство по ликвидация или несъстоятелност върху висящо съдебно производство относно вещ или право, отнето от застрахователя, се урежда от закона на държавата членка по седалището на съда, пред който се разглежда делото.
Права на ликвидатора, синдика и кредиторите за запазване имуществото на застрахователя
Чл. 148. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и 3 не ограничават правата на ликвидатора, синдика или кредиторите съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност на действия или сделки по отношение на кредиторите.
(2) Разпоредбата на чл. 147, ал. 4 не ограничава правата на ликвидатора, синдика или кредиторите съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност по отношение на кредиторите на действия или сделки, сключени на регулиран пазар съгласно приложимото към него право.
(3) Ликвидаторът, синдикът или кредиторите не могат да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност по отношение на кредиторите на действия или сделки съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, ако трето лице, което е придобило права по тях, докаже, че действието или сделката се уреждат от правото на друга държава членка и че съгласно него те са действителни.
Прилагане на правилата за ликвидация и несъстоятелност при изпълнение на принудителни административни мерки
Чл. 149. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Член 139, ал. 1 и 3, чл. 140, 146 и 147 се прилагат съответно при прилагане на принудителните административни мерки по чл. 302, ал. 2, т. 3 и 11.
(2) Решение за прилагане на мярка по ал. 1 се обнародва в "
Държавен вестник" и в "Официален вестник" на Европейския съюз заедно с информация за приложимия закон, компетентния орган, който осъществява надзор върху прилагането на оздравителната мярка, и за назначения квестор, ако такъв е бил назначен.
Част трета.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПОСРЕДНИЦИ
Глава тринадесета.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Определение
Чл. 150. (1) Застрахователни и презастрахователни посредници са застрахователните брокери и застрахователните агенти, които срещу възнаграждение извършват застрахователно и/или презастрахователно посредничество.
(2) Застрахователните и презастрахователните посредници могат да извършват и друга търговска дейност, доколкото в този кодекс или в друг закон не е предвидено друго.
(3) Не са застрахователни и презастрахователни посредници лицата, които предоставят услуги по посредничество във връзка със застрахователни договори, ако едновременно са налице следните условия:
1. застрахователният договор изисква само познаването на предоставяното застрахователно покритие;
2. застрахователният договор не покрива рискове по застраховка "Живот";
3. застрахователният договор не покрива рискове по т. 10 - 13 от раздел II, буква "А" на приложение № 1;
4. основната професионална дейност на лицето не е застрахователно посредничество;
5. застраховката е допълнение към предоставен продукт или услуга и покрива:
а) риска от погиване, загуба или повреда на предоставена стока, или
б) повреда или загуба на багаж и други рискове, свързани с пътуване, включително когато застраховката покрива рискове по т. 2 или 3, при условие че това покритие е спомагателно по отношение на основното покритие, свързано с пътуването;
6. размерът на годишната премия не надхвърля 1000 лв. и общата продължителност на застрахователния договор, включително след подновяването му, е не повече от 5 години.
Изключения
Чл. 151. (1) Разпоредбите на тази част не се прилагат по отношение на извършвано застрахователно и презастрахователно посредничество относно рискове, разположени в трети държави.
(2) Разпоредбите на тази част не се прилагат относно дейността на застрахователите и презастрахователите, осъществявана чрез застрахователни и презастрахователни посредници, разположени в трети държави.
Глава четиринадесета.
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР
Определение
Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.) Застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор, който срещу възнаграждение по възлагане от потребител на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество.
(2) Отношенията между потребителя на застрахователни услуги, съответно застрахователя или презастрахователя, и застрахователния брокер се уреждат с писмен договор, освен при посредничество във връзка със задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 и 2.
(3) При извършване на застрахователно посредничество възнаграждението на застрахователния брокер се включва в застрахователната премия и се дължи от застрахователя, освен ако в договора по ал. 2 е уговорено друго.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) При осъществяване на дейността си застрахователният брокер извършва пълен анализ на застрахователните рискове, на предложенията за застрахователно или презастрахователно покритие, предоставя консултантски услуги, от името и по възлагане на потребител на застрахователни услуги договаря условията или сключва застрахователния или презастрахователния договор, следи сроковете за подновяване на договорите и съдейства на потребителя на застрахователни услуги при уреждането на претенциите при настъпване на застрахователно събитие.
Ограничения на дейността
Чл. 154. (1) Застрахователният брокер не може да извършва дейност като застрахователен агент.
(2) Ограничението по ал. 1 се прилага и за членовете на управителните и контролните органи на застрахователния брокер, за всички други лица, оправомощени да управляват и представляват застрахователния брокер, както и за неговите служители, непосредствено заети с извършване на застрахователно или презастрахователно посредничество.
(3) Застрахователният брокер не може да бъде акционер или съдружник, или член на управителен или контролен орган на застрахователен агент.
Раздел II.
Условия за извършване на дейност като застрахователен брокер
Гаранции за дейността на застрахователния брокер
Чл. 155. (1) Застрахователният брокер е длъжен да гарантира изпълнението на задълженията си да прехвърли платена на него застрахователна премия, предназначена за застрахователя, или да прехвърли на потребителя на застрахователни услуги, платено от застрахователя застрахователно обезщетение или парична сума по един от следните начини:
1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) като поддържа постоянно собствени средства в размер 4 на сто от общия размер на застрахователните премии по застрахователни и/или презастрахователни договори, сключени с неговото посредничество през предходната финансова година, но не по-малко от 33 606 лв., или
2. като създаде специална клиентска сметка, по която да се превеждат застрахователните премии за застрахователя и застрахователните обезщетения или парични суми за потребителя на застрахователни услуги.
(2) Когато застрахователният брокер не е създал условия за гарантиране изпълнението на задълженията си по начините по ал. 1, паричните средства, които са му били платени от потребителите на застрахователни услуги, се смятат за изплатени на застрахователя, а паричните средства, платени на застрахователния брокер от застрахователя, не се смятат за изплатени на потребителя на застрахователни услуги, докато последният не ги получи, освен ако те са изплатени на застрахователния брокер от застрахователя по изричното упълномощаване за това, дадено от потребителя на застрахователната услуга с пълномощно с нотариална заверка на подписа.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Паричните средства по ал. 1, т. 2 не са част от имуществото на застрахователния брокер, не подлежат на запориране и не влизат в масата на несъстоятелността при откриване на производство по несъстоятелност за застрахователния брокер. При смърт на застрахователен брокер - едноличен търговец, заместник-председателят назначава ликвидатор на клиентската сметка, който установява вземанията и извършва разплащанията по нея. За ликвидатора на сметката се прилагат изискванията на чл. 157, ал. 1, т. 1 и 3 - 6.
(4) Застрахователният брокер уведомява заместник-председателя кой от начините за гарантиране изпълнението на задълженията по ал. 1 ще прилага в своята дейност, за неговата последваща промяна, както и за начина, по който ще се гарантират правата на потребителите в процеса на промяна на този начин. Заместник-председателят може да дава допълнителни предписания за защита на интересите на потребителите при преминаване от един начин за гарантиране изпълнението на задълженията по ал. 1 към друг.
Поддържане на задължителна застраховка "Професионална отговорност"
Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Застрахователният брокер е длъжен постоянно да поддържа задължителна застраховка "Професионална отговорност", валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно и/или презастрахователно посредничество вследствие на негово виновно действие или бездействие. Минималната застрахователна сума е 2 240 400 лв. за всяко застрахователно събитие и 3 360 600 лв. за всички застрахователни събития за една година.
(2) Застраховката по ал. 1 покрива отговорността за вреди, причинени и от виновно действие или бездействие на служители на застрахователния брокер при или по повод извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество.
Изисквания към застрахователния брокер
Чл. 157. (1) Когато застрахователният брокер е физическо лице - едноличен търговец, той трябва да:
1. има висше образование;
2. има професионален опит в областта на застраховането или да е преминал успешно изпит за професионална квалификация, организиран от комисията;
3. не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;
4. не е лишаван от право да заема материалноотговорна длъжност;
5. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) не е бил през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Когато застрахователният брокер е юридическо лице, членовете на неговия управителен и контролен орган и всички други лица, оправомощени да го управляват или представляват, трябва да отговарят на изискванията на ал. 1
(3) Когато член на управителен или контролен орган на застрахователния брокер е юридическо лице, изискванията по ал. 1 се отнасят за физическите лица, които ги представляват в тези органи.
(4) Служителите на застрахователния брокер, непосредствено заети с извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество, трябва да имат поне средно образование и да отговарят на изискванията на ал. 1, т. 3 - 6.
(5) Професионален опит по ал. 1, т. 2 означава най-малко две последователни години работа на ръководна длъжност или на длъжност непосредствено свързана със сключването и изпълнението на застрахователни договори в застраховател, презастраховател, застрахователен брокер или застрахователен агент.
(6) Застрахователният брокер е длъжен да осигури обучение на служителите по ал. 4.
(7) Условията и редът за провеждане на изпит за професионална квалификация по ал. 1, т. 2, както и за признаване на квалификация, придобита в държава членка, се определят от комисията с наредба.
(8) Професионалните изисквания по този член към застрахователните брокери - физически лица или еднолични търговци, както и към членовете на техните органи на управление и техните служители, когато са юридически лица, са задължителни.
Раздел III.
Регистрация на застрахователен брокер
Необходими документи за вписване в регистъра
Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.) За вписване на застрахователен брокер в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор се подава заявление по образец, определен от заместник-председателя, към което се прилагат:
1. уставът или дружественият договор - ако е юридическо лице;
2. данни за лицата по чл. 157, ал. 2 и 3 - ако е юридическо лице, и документи, удостоверяващи спазването на изискванията на чл. 157, ал. 1 - ако е физическо лице - едноличен търговец;
3. данни за адреса на офиса или клона, където ще се извършва дейността по застрахователно посредничество;
4. удостоверение за актуално правно състояние;
5. доказателства за притежаване на собствени средства по чл. 155, ал. 1, т. 1, когато заявителят е избрал този начин за гарантиране на изпълнението на задълженията си;
6. удостоверение от банка, извършваща дейност в Република България за разкриване на клиентска сметка по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато заявителят е избрал този начин за гарантиране на изпълнението на задълженията си;
7. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) документ за платена такса за разглеждане на документи.
Удостоверение за регистрация
Чл. 160. (1) След вписването на застрахователния брокер в регистъра комисията му издава удостоверение за регистрация по образец, определен от заместник-председателя, който съдържа фирмата, седалището и адреса на управление на застрахователния брокер, регистъра, в който е вписан, начините, по които вписването може да се удостовери, както и имената на лицата, оправомощени да управляват и представляват застрахователния брокер.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Удостоверението за регистрация се предоставя на застрахователния брокер след представяне в комисията на заверено копие от сключена задължителна застраховка "Професионална отговорност" съгласно изискванията на чл. 156.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Удостоверението за регистрация по ал. 1 се прилага към искането за вписване на промяна на предмета на дейност и на фирмата на брокера в търговския регистър, и е условие за разглеждането му от съда.
Основания за отказ
Чл. 161. (1) Заместник-председателят отказва вписване в регистъра, когато:
1. не са изпълнени изискванията на този кодекс;
2. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание.
(2) Отказът на заместник-председателя за вписване в регистъра се мотивира писмено.
(3) В случай на отказ заявителят може да подаде ново заявление за вписване в регистъра не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението по ал. 1.
Уведомления
Чл. 162. (1) Застрахователният брокер е длъжен да уведомява комисията за:
1. нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра на комисията;
2. промени на вписаните в търговския регистър обстоятелства.
(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява в 7-дневен срок от настъпването или узнаването на съответния факт или обстоятелство, а когато то подлежи на вписване в търговския регистър - в 7-дневен срок от вписването. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна.
(3) (Новa - ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Застрахователният брокер представя в комисията:
1. годишни справки и отчети - до 31 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят;
2. шестмесечни справки и отчети - до 31 юли на съответната година.
(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Годишните и шестмесечните справки и отчети се представят по образец, утвърден със заповед на заместник-председателя.
Основания за заличаване от регистъра
Чл. 163. (1) Заместник-председателят заличава с решение застрахователния брокер от регистъра:
1. когато е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за вписването му в регистъра;
2. когато не е започнал да извършва дейност по застрахователно посредничество в срок една година от вписването му в регистъра;
3. когато е престанал да извършва дейността си за повече от 6 месеца;
4. когато е престанал да отговаря на условията за извършване на дейност като застрахователен брокер;
5. когато срещу него бъде открито производство по обявяване в несъстоятелност или ликвидация;
6. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) когато е извършил груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му или други съществени нарушения на закона, установени с влязъл в сила акт;
7. при смърт на физическото лице - едноличен търговец;
8. по искане на застрахователния брокер.
(2) След заличаването от регистъра застрахователният брокер не може да извършва застрахователно и презастрахователно посредничество. Застрахователният брокер е длъжен да върне издаденото от комисията удостоверение за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е уведомен за заличаването.
Глава петнадесета.
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН АГЕНТ
Определение. Видове
Чл. 164. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.) Застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Застрахователните агенти биват обвързани и необвързани.
(2) Обвързаният застрахователен агент не може да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.
(3) Отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор - "договор за застрахователно агентство". Видът на агента задължително се указва в застрахователния договор.
Ограничения на дейността
Чл. 165. (1) Застрахователният агент не може да работи за застрахователен брокер.
(2) Упражняването на дейност като застрахователен агент от физическо лице е свободна професия.
(3) Застрахователният агент - физическо лице, не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател.
Особени ограничения
Чл. 166. (1) Застрахователният агент може да посредничи за един застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане, обхващащо застраховки по раздел I от приложение № 1, и за един застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане, обхващащо застраховки по раздел II от приложение № 1.
(2) Със съгласието на лицата по ал. 1 застрахователният агент може да извършва застрахователно посредничество и за други застрахователи, ако извършва посредничество по застраховки, различни от вида на застраховките, за които е упълномощен от застрахователите по ал. 1.
Раздел II.
Условия за извършване на дейност като застрахователен агент
Гаранции за дейността на застрахователния агент
Чл. 167. (1) Застрахователният агент - физическо лице, или лицата, които управляват и представляват застрахователния агент - юридическо лице, трябва да се ползват с добро име, да имат поне средно образование и да отговарят на изискванията на чл. 157, ал. 1, т. 3 - 6. Служителите на застрахователния агент, непосредствено заети със застрахователно посредничество, трябва да отговарят на изискванията на чл. 157, ал. 4.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Застрахователният агент е длъжен да поддържа задължителна застраховка "Професионална отговорност", валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която да покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно посредничество вследствие на неговото виновно действие или бездействие. Минималната застрахователна сума на застраховката е 2 240 400 лв. за всяко застрахователно събитие и 3 360 600 лв. за всички застрахователни събития за една година.
(3) Застраховката по ал. 2 покрива отговорността за вреди, причинени и от виновно действие или бездействие на застрахователен агент - физическо лице, или на негови служители, ако той е юридическо лице, по повод извършването на застрахователно посредничество.
(4) Задължението по ал. 2 и 3 се смята за изпълнено, ако застрахователният агент представи декларация от застрахователя/застрахователите, които са го упълномощили да извършва застрахователно посредничество, за поемане на пълна отговорност за неговите действия като посредник
(5) За застрахователния агент - юридическо лице или едноличен търговец, се прилагат разпоредбите на чл. 155. Застрахователният агент - юридическо лице, декларира обстоятелствата по чл. 155, ал. 4 пред застрахователя.
(6) За застрахователния агент - физическо лице, се прилагат разпоредбите на чл. 155, ал. 1, т. 2 и ал. 3, освен ако е налице декларация по ал. 4.
(7) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Изискването за разкриване на клиентска сметка от застрахователния агент не се прилага, когато застрахователят е упълномощил агента да оперира с негова сметка, по която да се превеждат непосредствено застрахователните премии, предназначени за застрахователя, и застрахователните обезщетения или парични суми, предназначени за потребителя на застрахователни услуги.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Паричните средства, платени на застрахователния агент от потребителите на застрахователни услуги, се смятат за изплатени на застрахователя, а паричните средства, платени на застрахователния агент от застрахователя, не се смятат за изплатени на потребителя на застрахователни услуги, докато последният не ги получи.
Обучение на застрахователните агенти
Чл. 168. (1) Застрахователите са длъжни да осигурят обучение на застрахователните агенти, с които са сключили договор за застрахователно агентство, както и на техните служители, непосредствено заети с извършването на застрахователно посредничество. Обучението трябва да съответства на изискванията, свързани с предлаганите от застрахователните агенти застраховки.
(2) Застрахователят е длъжен да проведе изпит накрая на обучението и да издаде удостоверение на успешно издържалите изпита застрахователни агенти, което да удостоверява наличието на професионална квалификация, свързана с познаването и предлагането на застраховките, както и правото да предлага посочените в удостоверението видове застраховки.
Проверка за спазване на изискванията
Чл. 169. (1) Преди да сключи договор за застрахователно агентство, застрахователят установява дали лицето, с което сключва договор, отговаря на изискванията на чл. 167, ал. 1 във връзка с чл. 157, ал. 1, т. 3 - 6.
(2) В случай че лицето по ал. 1 няма застраховка "Професионална отговорност" или не отговаря на изискванията на чл. 167, застрахователят, който е сключил договор с него, носи пълна отговорност за неговите действия във връзка с извършването на застрахователното посредничество по договора.
Вписване в регистъра
Чл. 170. (1) Застрахователят води списък на лицата, с които има сключени договори за застрахователно агентство, по образец, определен от заместник-председателя. Към списъка се прилагат съответните документи по чл. 158.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.) Застрахователят подава заявление до комисията за вписване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор на лицата, включени в списъка по ал. 1. Застрахователният агент е длъжен самостоятелно да подаде заявление за вписване в регистъра на комисията, когато извършва посредничество за застраховател от друга държава членка, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, като прилага съответните документи по чл. 158 в 14-дневен срок от подписването на договора за застрахователното агентство.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят отразява всяка промяна във фактите и обстоятелствата в списъка по ал. 1 и уведомява за това комисията. В случаите по ал. 2, изречение второ уведомяването за промяна във фактите и обстоятелствата се извършва от застрахователния агент.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Задължението по ал. 3 се изпълнява в 7-дневен срок от узнаването на съответния факт или обстоятелство.
Удостоверение за легитимация
Чл. 171. След вписването на застрахователния агент в регистъра застрахователят му издава удостоверение за легитимация по образец, определен от заместник-председателя, което съдържа най-малко следните данни:
1. името и адреса на физическото лице, съответно фирмата, седалището и адреса на управление на застрахователния агент - едноличен търговец;
2. адреса на офиса или клона, в който се извършва дейността;
3. видовете застраховки, които може да предлага, и максималния размер на застрахователната сума, до която може да сключва такива застраховки;
4. имената на лицата, оправомощени да управляват и представляват застрахователния агент - юридическо лице;
5. регистъра, в който е вписан, и начините, по които вписването може да се удостовери.
