ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
В сила от 01.01.2007 г.
Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., доп. ДВ. бр.41 от 5 Юни 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.94 от 4 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г., доп. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 8 Ноември 2016г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., изм. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г., доп. ДВ. бр.65 от 7 Август 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2018г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., доп. ДВ. бр.33 от 19 Април 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.96 от 6 Декември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.102 от 31 Декември 2019г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2020г., доп. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2020г., изм. ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 19 Юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 11 Август 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 18 Декември 2020г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2021г., изм. ДВ. бр.111 от 31 Декември 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 4 Март 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 5 Юли 2022г., изм. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.66 от 1 Август 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.106 от 22 Декември 2023г., изм. ДВ. бр.108 от 30 Декември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 14 Май 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.70 от 20 Август 2024г., изм. ДВ. бр.79 от 17 Септември 2024г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Цел на закона
Чл. 1. Този закон урежда облагането с
данък върху добавената стойност (ДДС).
Обект на облагане
Чл. 2. С
данък върху добавената стойност се облагат:
1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки.
Данъчно задължени лица
Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
(2) (Обявена за противоконституционна в частта относно думите "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" с РКС № 7 от 2007 г. - ДВ, бр. 37 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
(3) Не е независима икономическа дейност:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение, по правоотношение, приравнено на трудово, или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
(4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:
1. следните дейности или доставки:
а) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) електронни съобщителни услуги;
б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;
в) превоз на стоки;
г) пристанищни и летищни услуги;
д) превоз на пътници;
е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;
ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;
з) организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;
и) складова дейност;
к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;
л) туристически услуги;
м) (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2021 г.) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи, както и възлагането или предоставянето на концесия;
н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер;
о) (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) услуги, предоставяни от държавен съдебен изпълнител.
2. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.
(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на
данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.
Стока
Чл. 5. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.
(2) Не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Доставка на стока
Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:
1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето;
4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.
(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването и е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;
2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването и е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;
3. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване.
(4) Алинея 3 не се прилага при:
1. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло и на лични предпазни средства от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;
2. безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри;
3. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила;
4. (нова - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка, когато към момента на предоставянето едновременно са изпълнени следните условия:
а) единичната бройка от хранителна стока е с незначителна стойност;
б) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) операторът на хранителна банка е вписан в регистър по чл. 103 от Закона за храните;
в) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) хранителната стока е включена в списъка по чл. 96, ал. 2 от Закона за храните;
г) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) не е изтекъл срокът по чл. 96, ал. 3 от Закона за храните, до който може да се доставя хранителната стока;
д) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) операторът на хранителна банка, преди извършване на дарението, е предоставил по електронен път на Националната агенция за приходите изискуемата информация, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на агенцията;
е) (изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки към оператори на хранителна банка за текущата календарна година не надхвърля 1 на сто от общата стойност на извършените от лицето облагаеми доставки на хранителни стоки през календарната година преди текущата и за всяко предоставяне е бил съставен документ с посочени вид, количество, единична и обща стойност на хранителните стоки, с който се удостоверява тяхното предаване на съответния оператор на хранителна банка;
ж) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) лицето, предоставило безвъзмездно хранителните стоки, няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, в който стоките са предоставени, като задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната му сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не се смята за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 3 от Закона за особените залози.
(6) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Алинея 3, т. 2 се прилага и в случаите на извършване на безвъзмездна вътреобщностна доставка на стока, когато при производството, придобиването или вноса и е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
(7) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Алинея 3, т. 3 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, определени в правилника за прилагане на закона, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Когато за доставката е приложена ал. 3, т. 3 и впоследствие лицето докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 3, т. 3. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, и редът за извършване на корекцията се определят с правилника за прилагане на закона.
Вътреобщностна доставка на стоки
Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.
(2) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
(3) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на акцизни стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
(4) Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
(5) Не е вътреобщностна доставка:
1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;
2. доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
3. доставката на стоки по чл. 18;
4. доставките на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;
5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
6. доставките от регистрирано по този закон лице - посредник в тристранна операция, до придобиващия в тристранна операция;
7. (изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) вътреобщностната дистанционна продажба на стоки;
8. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
9. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на другата държава членка, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
10. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, ако са налице едновременно следните условия:
а) вносът на същите стоки от трета страна или територия на територията на другата държава членка би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита;
б) стоките се връщат на изпращача на територията на страната не по-късно от 24 месеца от изпращането им;
11. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) доставката по ал. 1, когато доставчикът не е подал VIES-декларация по чл. 125 или когато подадената VIES-декларация не съдържа точните данни за съответната доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за допуснатите от него пропуски или грешки, включително когато в следваща VIES-декларация лицето е отстранило същите.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 5, т. 8 - 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка.
Доставка на услуга
Чл. 9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
(2) За доставка на услуга се смята и:
1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;
2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;
3. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) извършването на услуга от държател/ползвател за:
а) ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
б) подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
(3) За възмездна доставка на услуга се смята и:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
3. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
(4) Алинея 3 не се прилага при:
1. безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
3. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
4. безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.
(5) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Алинея 3, т. 1 не се прилага за използвани стоки, за които е упражнено право на данъчен кредит по чл. 71а, 71б и 73б.
Липса на доставка на стоки или услуги
Чл. 10. (1) Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:
1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;
3. извършване на непарична вноска в търговско дружество;
4. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) преобразуване на бюджетни организации, държавни или общински предприятия, в резултат на което новообразуваните организации или предприятия са универсални правоприемници на преобразуваните;
5. (нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) предоставяне за ползване на имоти от държавата и общините на заявителите за нуждите на частни детски градини и училища по Закона за предучилищното и училищното образование и последващото им преминаване към държавата и общините от заявителите при закриване на детските градини и училищата.
(2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
(3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.
(4) Редът и необходимите документи за прилагане на ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
Липса на доставка на стоки или услуги в други случаи
Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Не е доставка на стока или услуга внасянето на стока или услуга от съдружник за постигане общата цел по договор за създаване на неперсонифицирано дружество и при условие, че изрично не е договорено възнаграждение.
(2) За получените стоки или услуги по ал. 1, внесени за общо ползване, за неперсонифицираното дружество не възникват права и задължения по този закон. Съдружникът, който внася стоките или услугите, изпълнява всички права и задължения по този закон във връзка с използването им от неперсонифицираното дружество, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задължението за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
(3) Когато стоките и услугите по ал. 1 се използват от неперсонифицираното дружество, както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които не е налице такова право, съдружникът начислява
данък или извършва корекция на ползвания данъчен кредит по закона, като използва коефициента по
чл. 73 за годината на настъпване на изменението, изчислен на база на оборота на неперсонифицираното дружество.
Липса на доставка при безвъзмездно изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура - публична държавна или публична общинска собственост
Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Не е доставка безвъзмездното предоставяне от данъчно задължено лице на изградени, подобрени или ремонтирани за негова сметка елементи на техническа инфраструктура, които на основание на закон са публична държавна или публична общинска собственост и се използват от данъчно задълженото лице в рамките на неговата независима икономическа дейност, включително и в случай, че елементите на техническа инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.
(2) Данъчно задълженото лице има правото на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона, когато направените разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура по ал. 1 са част от общите разходи на лицето и/или са елемент, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги, извършени в рамките на икономическата дейност на това лице.
(3) Алинея 1 не се прилага за изградените, подобрените или ремонтираните елементи на техническа инфраструктура по ал. 1, за които е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги.
Доставчик и получател
Чл. 11. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.
(2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.
Облагаема доставка
Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
(2) Доставката, по която получателят е платец на
данъка по
глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.
Вътреобщностно придобиване
Чл. 13. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
(2) За вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
(4) Не е вътреобщностно придобиване:
1. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка;
2. придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
3. придобиването на стоки по чл. 18;
4. придобиването на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;
5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) придобиването на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, придобиването на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
6. придобиването на стоки от регистрирано по този закон лице - придобиващ в тристранна операция, от посредник в тристранна операция;
7. (отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г., нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) придобиването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка за извършване на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение на територията на страната;
8. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;
9. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;
10. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната, ако са налице едновременно следните условия:
а) (изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) вносът на същите стоки на територията на страната би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от мита;
б) стоките се връщат на изпращача на територията на друга държава членка не по-късно от 24 месеца от изпращането им.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 4, т. 8 - 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване.
(6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 3 се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
Дистанционна продажба на стоки
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
(2) Продажбата на акцизни стоки е вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по ал. 1, т. 1 и 3, когато получател е данъчно незадължено физическо лице или лице по чл. 173, ал. 5 и ал. 6, т. 1.
(3) Дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от трети страни или територии до получателя в държава членка;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките не са:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
4. стоките се изпращат или транспортират от трети страни или територии към момента на доставката им.
(4) Случаите, при които стоките се считат за изпратени или транспортирани от доставчика или от негово име, включително когато се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките, за целите на този член са тези по смисъла на чл. 5а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (ОВ, L 313/14 от 4 декември 2019 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026".
Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс
Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства.
(2) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя.
(3) Стоки, опаковани заедно и изпратени едновременно от един и същ изпращач до един и същ получател и обхванати от един и същ договор за транспорт, са пратка.
(4) Основен доставчик е данъчно задължено лице, което доставя стоки или извършва дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни или територии, чрез използване на електронен интерфейс.
(5) Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс, са доставките на:
1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;
2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни, или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, от данъчно задължено лице, независимо дали е установено, или не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки са доставките на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят - данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз;
4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, установено на територията на Европейски съюз, и/или на дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, надвишаваща 150 евро.
(6) Данъчно задълженото лице по ал. 2, когато улеснява извършването на доставката по ал. 5, т. 1 - 3 на стока, се счита за доставчик и получател, като се приема, че са налице едновременно две доставки:
1. доставка между основен доставчик и получател - данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс;
2. доставка на стоката, предмет на доставката по т. 1, между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, и получател - данъчно незадълженото лице.
(7) Данъчното събитие за доставките на стоки по ал. 6 възниква и данъкът става изискуем в момента на приемане на плащането.
(8) Моментът на приемане на плащането по ал. 7 се определя съгласно чл. 41а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
(9) За данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс и улеснява извършването на доставка по ал. 5, за която се счита за доставчик, когато не прилага режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии за доставката, се прилагат правилата за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
(10) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а, е длъжно да води електронен регистър по чл. 159г за доставките по ал. 5, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (ОВ, L 284/1 от 26 октомври 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013".
(11) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, установено на територията на страната, включително по постоянен обект, когато не е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а, е длъжно да води електронен регистър, който съдържа обобщена информация за съответния данъчен период за доставките по ал. 5, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013. Съдържанието на обобщената информация се определя с правилника за прилагане на закона.
(12) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс за доставките по ал. 5, за които не се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които не участва и не се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, води отчетност за тези стоки и услуги.
(13) Информацията от регистрите по ал. 10 и 11 и отчетността по ал. 12 се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника за прилагане на закона файлов формат.
(14) Лицата по ал. 10, 11 и 12 съхраняват отчетността по ал. 12 и информацията в електронните регистри по ал. 10 и 11 за срок 10 години, считано от края на годината, през която е била извършена доставката.
(15) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени условията на чл. 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
(16) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Алинея 7 не се прилага за доставките по ал. 6, т. 1 на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, независимо дали е приложен режимът по чл. 157а.
(17) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Алинея 7 не се прилага за доставките по ал. 6, т. 2 на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато за тези доставки не е приложен режимът по чл. 157а.
(18) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) В случаите по ал. 6 изпращането или транспортирането на стоката се отнася само за доставката, извършена от данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс към получател - данъчно незадълженото лице.
Тристранна операция
Чл. 15. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
Режим складиране на стоки до поискване
Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Данъчно задължено лице може да прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на една държава членка до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване.
(2) Прехвърлянето по ал. 1 под режим на складиране на стоки до поискване не е възмездна доставка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:
1. стоките са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице или за негова сметка от трето лице от територията на една държава членка до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, при наличие на договор между двете данъчно задължени лица, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик;
2. данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, не е установено и няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва;
3. данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и неговият идентификационен номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, е предоставен на данъчно задълженото лице, посочено в т. 2, към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоките;
4. стоките са вписани в регистъра по чл. 123, ал. 5 към момента, в който започва изпращането или транспортирането им от данъчно задълженото лице по т. 2;
5. идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице, посочено в т. 3, издаден му от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, е включен във VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките от данъчно задълженото лице по т. 2.
(3) Когато са изпълнени условията на ал. 2, към момента на прехвърляне на правото на разпореждане със стоките като собственик на данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, при условие че прехвърлянето се извърши в рамките на 12-месечен срок от пристигането или завършването на превоза на стоките, се счита, че е налице:
1. вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
2. вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, на което тези стоки са доставени в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва.
(4) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3 бъде заместено от друго данъчно задължено лице, при изпълнение на всички други приложими условия на ал. 2 и вписване на заместването от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в регистъра по чл. 123, ал. 5, се продължава прилагането на режим на складиране на стоки до поискване до изтичането на този срок.
(5) Не е доставка на стоки връщането на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, когато правото на собственост или всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик не е било прехвърлено в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките и връщането им е отразено в регистъра по чл. 123, ал. 5 от лицето по ал. 2, т. 2.
(6) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките някое от условията по ал. 2 и 4 вече не е изпълнено, към този момент се счита, че е налице:
1. вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице, посочено в ал. 2, т. 2, в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
2. вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице, посочено в ал. 2, т. 2, в държавата членка, в която стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
(7) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките не са били доставени и не са възникнали обстоятелства по ал. 5, 9 или 10, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени в деня, следващ изтичането на 12-месечния срок, като към този момент се прилага ал. 6.
(8) (Изм. - ДВ, 14 от 2020 г.) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са доставени на лице, различно от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3 или ал. 4, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени непосредствено преди тази доставка, като към този момент се прилага ал. 6.
(9) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са изпратени или транспортирани до държава, различна от държавата членка, в която стоките първоначално са пристигнали или превозът е завършил, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени непосредствено преди да започне това изпращане или транспортиране, като към този момент се прилага ал. 6.
(10) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са унищожени, липсват или са бракувани, се счита, че условията по ал. 2 и 4 не са изпълнени на датата на възникване на съответното обстоятелство, или ако е невъзможно да се определи тази дата - датата на установяването му, като към този момент се прилага ал. 6.
(11) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване по ал. 6 възниква на датата на съответното обстоятелство. В тези случаи се прилагат чл. 51, ал. 3 и чл. 63, ал. 3.
Внос на стоки
Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната.
(2) Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Внос на стоки е и въвеждането на съюзни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.
(4) Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Алинеи 1, 2, 3 и 4 не се прилагат, когато при въвеждане на територията на страната стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит, вносът се смята за осъществен само когато стоките се допуснат за свободно обращение.
Част втора.
ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ
Глава първа.
МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Място на изпълнение при доставка на стока
Чл. 17. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
(2) Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя.
(3) Място на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.
(4) Място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.
(5) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Място на изпълнение при доставка на стока от вносителя, определен като платец на данъка върху добавената стойност, за която изпращането или транспортът на стоката започва от територията на трета страна или територия, е на територията на държавата членка на вноса на стоката. Мястото на изпълнение на последващата доставка е на територията на държавата членка на вноса на стоката.
Място на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети и влакове (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е на територията на страната, когато:
1. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава членка без спиране на територията на трета страна или територия, или
2. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на трета страна или територия със спиране на територията на друга държава членка, или
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) превозът на пътниците започва от територията на трета страна или територия и завършва на територията на друга държава членка и първото спиране на територията на Европейския съюз е осъществено на територията на страната, или
4. превозът на пътниците се извършва между две точки на територията на страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, се определя по реда на ал. 1, т. 2 и 3 само за частта от превоза на пътници, извършен между територията на страната и другите държави членки.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е извън територията на страната.
Място на изпълнение при доставка на природен газ и електрическа енергия
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или мрежа, свързана с такава система, при доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи е:
1. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, за когото се доставят стоките, а когато няма такова седалище или обект - постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя - търговец на природен газ, на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия;
2. мястото, където стоката ефективно се потребява - когато получател е лице, различно от лицето по т. 1;
3. мястото, където се намира седалището или постоянният обект, за който се доставят стоките на получателя по т. 2, а когато няма такова седалище или обект - постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя по т. 2 - когато цялото количество газ, електрическа енергия или топлинна, или хладилна енергия или част от него не са ефективно потребявани от получателя, а са предмет на последваща доставка.
Място на изпълнение при доставка на дистанционна продажба
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 5, т. 1 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а.
(3) Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2, внасяни от трети страни или територии в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е в тази държава членка, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а.
(4) Мястото на изпълнение при доставка на стока по чл. 14а, ал. 6, т. 1 е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и.
(5) Мястото на изпълнение на доставката по чл. 14а, ал. 5, т. 3 в случаите на вътрешна дистанционна продажба на стоки се определя по чл. 17, ал. 1.
Място на изпълнение при доставки на стоки и услуги на Граничния комбиниран мост "Видин - Калафат"
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Мястото на изпълнение на доставка на услуга, за която се събира такса за преминаване на Граничния комбиниран мост "Видин - Калафат", е:
1. на територията на Република България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния;
2. на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България.
(2) За целите на определяне мястото на изпълнение на доставка на стока или услуга, вътреобщностно придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на Граничния комбиниран мост "Видин - Калафат", се приема, че средата на моста е териториалната граница между Република България и Румъния. Доставката на стока или услуга, вътреобщностното придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на частта от моста на територията на Република България, е с място на изпълнение на територията на страната. Доставката на стока или услуга, вътреобщностно придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на частта от моста на територията на Румъния, е с място на изпълнение на територията на Румъния.
Праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път
Чл. 20б. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Не се прилагат чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;
2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
(2) Мястото на изпълнение на доставката по ал. 1 е в държавата членка, в която е установен доставчикът.
(3) Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по ал. 1, т. 3 през съответната календарна година, се определя по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6.
(4) Доставчикът, за който едновременно са налице условията по ал. 1, може да избере да определи мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6. В тези случаи изборът се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 16 или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, в която:
1. получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване - при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път;
2. завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя - при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.
(6) Доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка, упражнява правото на избор по ал. 4 по реда на чл. 96, ал. 9.
(7) При определяне на прага по ал. 1, т. 3 не се включват доставките на вътрешни дистанционни продажби на стоки от данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, за който се счита доставчик.
Място на изпълнение при доставка на услуга
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
(2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
(3) Когато получателят по ал. 2 използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение се определя по реда на ал. 1.
(4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е:
1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на
строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;
2. мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се провежда събитието - при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице;
4. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се извършва услугата, предоставена на данъчно незадължено лице, при:
а) услуги и съпътстващите ги услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (включително панаири и изложби), включително дейността по организирането им;
б) услуги, свързани с транспортна обработка на стоки;
в) услуги по оценка, експертиза или работа по движима вещ;
5. мястото, където услугите се извършват физически - при доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги.
(5) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. доставяните услуги са:
а) предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;
б) рекламни услуги;
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер;
г) обработка на данни или предоставяне на информация;
д) банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги с изключение на отдаването под наем на сейфове;
е) осигуряване на персонал;
ж) отдаване под наем на движими вещи с изключение на всички видове превозни средства;
з) (отм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
и) (отм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
к) (отм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
л) (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) услуги по осигуряване на достъп до система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или до мрежа, свързана с такава система, до електроенергийната система или до топлофикационните или охладителните мрежи, или услуги по пренос или по разпределение чрез тези системи или мрежи и доставката на други услуги, пряко свързани с тях;
м) поемане на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права по букви "а" - "л";
н) посреднически услуги, извършени от лице, действащо от името и за сметка на друго лице, във връзка с услугите по букви "а" - "м".
(6) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(8) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
(9) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
(10) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
(11) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
Място на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки извън Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Спедиторска услуга по ал. 4 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
Място на изпълнение при доставка на услуга по предоставяне под наем на всички видове превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.
(2) Краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване по ал. 1 е непрекъснатото държане или ползване на превозното средство в продължение на не повече от 30 дни, а по отношение на плавателни съдове - не повече от 90 дни.
(3) Не е налице краткосрочно отдаване/предоставяне в следните случаи:
1. когато е уговорено автоматично продължаване на държането/ползването при непредприемане на ново действие от страна на една от страните;
2. когато най-малко два срочни договора със срок до 30, съответно до 90 дни за плавателните съдове, следват един след друг, без прекъсване или с прекъсване до два дни, във връзка със същите превозни средства и надхвърлят заедно максималния период от 30/90 дни; това не се прилага, когато продължаването се дължи на ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката;
3. когато уговореният срок е над 30, съответно над 90 дни за плавателните съдове, но той бъде прекратен предсрочно по ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката и в резултат на това действителната му продължителност съответства на краткосрочно наемане.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на плавателен съд, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на плавателен съд, за развлекателни и за спортни цели или за лични нужди на данъчно незадължено лице, независимо от ал. 4, е мястото, където плавателният съд за развлечение фактически е предоставен на разположение на получателя по доставката, когато тази услуга фактически се предоставя от доставчика от мястото на установяване на стопанската му дейност или от постоянен обект, разположен на това място.
Място на изпълнение на посреднически услуги (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.
Глава втора.
ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ДАНЪЧНА ОСНОВА
Възникване на данъчно събитие и изискуемост на данъка
Чл. 25. (1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.
(3) Освен в случаите по ал. 2, данъчното събитие възниква на:
1. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 с изключение на случаите по ал. 9;
2. датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3;
3. датата на започването на транспорта по чл. 7, ал. 4;
4. датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път;
5. датата на изваждането на монетите или жетоните - при извършване на доставки чрез автомати за продажба или други подобни уреди, които се задействат с монети, жетони или други подобни;
6. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението на наетия или предоставен за ползване актив не е предвидено като условие и/или задължение по договора;
7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) последния ден от месеца, през който е предоставена услугата по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При доставка на стока или услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап.
(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Алинея 4, изречение първо не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4:
1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.
(9) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчното събитие за доставка по чл. 6, ал. 2, т. 4 на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител възниква на по-ранната от двете дати:
1. датата, на която комитентът/доверителят получи плащането от комисионера/довереника по чл. 127, или
2. последния ден на тримесечието, следващо данъчния период, през който е извършено фактическото предаване на стоката по чл. 6, ал. 2, т. 4.
(10) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъчно събитие по ал. 1 е и поставянето под режим реекспорт на стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, които при въвеждането им на територията на страната са били временно складирани стоки или поставени в свободна зона или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит.
(11) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъчното събитие по ал. 10 възниква и данъкът става изискуем на датата, на която стоките са поставени под режим реекспорт.
(12) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) В случаите, когато стоките пристигат директно в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, от трета страна или територия или от друга държава членка, когато за стоките не е налице вътреобщностно придобиване, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която стоките са пристигнали в континенталния шелф и изключителната икономическа зона.
Данъчна основа при доставка на територията на страната
Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в евро и евроцентове, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
(3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:
1. всички други
данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
(4) В данъчната основа на доставката се смята включена:
1. стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките;
2. стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.
(5) Данъчната основа не включва:
1. сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;
2. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;
3. разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки "Гражданска отговорност" и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени
данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;
4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на равностойността в евро на тази валута по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
(8) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга.
(9) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При доставки по чл. 25, ал. 5 данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.
(10) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу многоцелеви ваучер, е равна на платената за ваучера сума или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер, или в свързаната с него документация, без данъка по този закон, свързан с доставените стоки или услуги.
Особени случаи при определяне на данъчната основа
Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването и. При определяне на сумата на направените преки разходи за използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за недвижимите имоти за период от 20 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, съответно от началото на данъчния период, през който е започнало фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, а за останалите стоки за период от 5 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по предходното изречение. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия или предоставен за ползване актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.
(3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:
а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
2. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При доставки по договори за концесия за
строителство, за услуга или за добив, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), към датата на възникване на данъчното събитие:
1. за доставката от концедента към концесионера данъчната основа е договореното възнаграждение, включително определеното в стоки или услуги, при спазване изискванията на чл. 26, ал. 2, 3, 4 и 5; възнаграждението, определено в стоки или услуги, е равно на размера на договорената инвестиция, без компенсацията, когато такава е дължима от концедента на концесионера съгласно договора за концесия;
2. за доставката от концесионера към концедента данъчната основа е равна на данъчната основа при придобиването или на себестойността на предоставената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса и или на направените преки разходи, свързани с извършване на предоставената услуга, а ако не може да бъде определена по този ред, данъчната основа е пазарната цена на предоставената стока или услуга.
(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 при едновременно използване на стоки и/или услуги и за независима икономическа дейност за целите на определянето на преките разходи по ал. 2, изречение първо, второ и трето, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност.
Глава трета.
ОСВОБОЖДАВАНЕ С ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 52 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2022 Г.)
Глава трета.
ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ С НУЛЕВА СТАВКА НА ДАНЪКА
Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
Чл. 28. Облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Специален ред за деклариране на доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз от доставчик, неустановен на територията на Европейския съюз
Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) При извършване на доставка на стоки по чл. 28 от доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз, в подадената митническа декларация за износ се посочва, че стоките се изпращат или превозват извън територията на Европейския съюз, като в "Допълнителна информация/представени документи/сертификати и разрешения" от декларацията за износ се вписват данни за идентификационния номер по ДДС на доставчика и номер на фактурата за извършената от него доставка на стоките, обект на износ, чрез съответните кодове, съгласно приложимото митническо законодателство на Съюза.
(2) Митническите органи разрешават изпращането или превозването на стоките извън територията на Европейския съюз, когато след извършване на проверка в базата данни за идентификационни номера по ДДС се установи, че вписаният индивидуален идентификационен номер в декларацията за износ на доставчика е валиден.
Международен транспорт на пътници
Чл. 29. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
2. от място извън страната до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника. Не са част от багажа на пътник моторни превозни средства, с които се изпълняват договори за превоз на товари, по отношение на водачите им.
Международен транспорт на стоки
Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Спедиторска услуга по ал. 2 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал. 1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.
(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.
Доставка, свързана с международен транспорт
Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;
2. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на:
а) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) плавателни съдове, предназначени и използвани за превоз на стоки или пътници в открито море, с изключение на използваните за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
б) (доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) плавателни съдове, предназначени и използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море;
в) плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море;
г) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) плавателни съдове с военно предназначение, попадащи под Код по КН 8906 10 00, напускащи територията на страната и плаващи по направление за пристанища или закотвяне извън територията на страната;
д) плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов, с изключение на зареждането им с провизии;
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доставката на услуги по
строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, и на плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква "г";
4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) отдаването под наем на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, и на плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква "г";
5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) обработката на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, и на плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква "г";
6. доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани със:
а) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква "г";
б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт;
7. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доставката на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, и на плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква "г";
8. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на услуги, за които се събират такси по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от летищен оператор-концесионер във връзка с въздухоплавателни средства в международен рейс, включително в Европейския съюз;
9. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доставката на услуги по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, оказвани на плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква "г";
10. доставката на услуги по спасяване на човешки живот и имущество на море;
11. (нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставката на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;
12. (нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) друга доставка на услуги за посрещане на непосредствените нужди на:
а) плавателни съдове по т. 2 с изключение на тези по буква "г";
б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт.
Доставка, свързана с международния стоков трафик
Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки, с изключение на посочените в приложение № 1, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и/или митническо оформяне, когато те са оказани във връзка с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1, с изключение на освободените по смисъла на закона.
Доставка по обработка на стоки
Чл. 33. Облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги, представляващи работа по стоки, като обработка, преработка или поправка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Европейския съюз;
2. след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя;
3. получателят на услугите не е установен на територията на страната.
Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници
Чл. 36. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато са свързани с доставките, посочени в тази глава.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Доставка на свързани с внос услуги
Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.
(2) Облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, размерът на начисления данък се коригира:
1. за издадени фактури и известия - по реда на чл. 116;
2. за издадени протоколи - по реда, определен с правилника за прилагане на закона.
Доставка на ваксини срещу COVID-19 и на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19
Чл. 36б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г.) (1) Облагаема доставка с нулева ставка с място на изпълнение на територията на страната е:
1. доставката на ваксини срещу COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези ваксини;
2. доставката на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, и услугите, пряко свързани с тези изделия.
(2) Алинея 1 се прилага, когато ваксините срещу COVID-19 и ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, отговарят на изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за медицинските изделия.
Документиране на доставките
Чл. 37. (1) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Алинея 2 не се прилага при получени авансови плащания.
Глава четвърта.
ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ И ПРИДОБИВАНИЯ
Общи положения
Чл. 38. (1) Освободени доставки са доставките, посочени в тази глава.
(2) Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.
(3) Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по тази глава.
Доставка, свързана със здравеопазване
Чл. 39. Освободена доставка е:
1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения;
2. доставката на човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;
3. доставката на протези, както и услугите по предоставянето им на хора с увреждания, когато доставките са част от здравните услуги по т. 1;
4. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) доставката на имплантируеми медицински изделия, задвижвани с енергия, генерирана в човешкото тяло, или от земното притегляне, както и активно имплантируеми медицински изделия, когато доставката им е част от здравните услуги по т. 1;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) доставката на зъбни протези от лекари по дентална медицина или зъботехници;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза. Доставките са освободени, когато Българският Червен кръст или други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и вписани в регистъра по чл. 103 от Закона за храните като оператор на хранителна банка, не извършват продажба на безвъзмездно предоставените хранителни стоки по чл. 6, ал. 4, т. 4.;
8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) предоставянето на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето.
Доставка, свързана със социални грижи и осигуряване
Чл. 40. Освободена доставка е:
1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) извършването на социални услуги по Закона за социалните услуги;
2. доставката на социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане;
3. задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това;
4. (нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) извършването на посредничество при международно осиновяване по Семейния кодекс.
Доставка, свързана с образование, спорт или физическо възпитание
Чл. 41. Освободена доставка е:
1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от:
а) (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) институции в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции;
б) висши училища по Закона за висшето образование;
2. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1;
3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) доставката на учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, одобрени от министъра на образованието и науката, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква "а", както и доставката на учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква "б";
4. услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност.
Доставка, свързана с култура
Чл. 42. Освободена доставка е:
1. продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:
а) циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;
б) музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;
в) зоологически и ботанически градини;
г) архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) дейността на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, за която получават плащане от държавния бюджет.
Доставка с нестопански характер
Чл. 44. (1) Освободена доставка е:
1. доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност;
2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или използвани за постигане на поставените цели;
3. доставката на стоки и предоставянето на услуги от организациите по т. 2 в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации;
4. предоставянето от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи.
5. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(2) Доставките по ал. 1 са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията.
Доставка, свързана със земя и сгради
Чл. 45. (1) Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването и под наем или аренда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж.
(3) Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
(4) Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:
1. прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови;
2. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността и;
3. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни;
4. прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени.
(6) Алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.
(7) В случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.
Доставка на финансови услуги
Чл. 46. (1) Освободена доставка е:
1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;
2. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора;
3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;
4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;
5. сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;
6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и услугата, предоставена от обвързан агент на инвестиционен посредник във връзка с услугите и дейностите по чл. 33 от Закона за пазарите на финансови инструменти, когато тези услуги и дейности представляват финансови услуги, и предоставянето на инвестиционни съвети по Закона за пазарите на финансови инструменти, както и управлението на дейността на Фонд на фондовете по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.);
7. сделката, включително договарянето, свързана с финансови фючърси и опции;
8. (нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) управлението на алтернативни инвестиционни фондове, определени като специални инвестиционни фондове в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз.
(2) В случаите на доставка при условията на договор за лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере предоставянето на кредита да е облагаема доставка.
(3) За стоките - предмет на договора за лизинг, за доставчика на финансовите услуги по ал. 1, т. 1 възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при спазване изискванията на чл. 71.
Доставка на пощенски марки и пощенски услуги
Чл. 49. Освободена доставка е:
1. доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка;
2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) извършването на универсална пощенска услуга при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.
Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит
Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50 - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освободена е доставката на стоки или услуги:
1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Алинея 1 не се прилага, когато по реда на чл. 79а и 79б е упражнено право на данъчен кредит чрез извършване на корекция.
Глава пета.
ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНИТЕ ДОСТАВКИ
Данъчно събитие и изискуемост при вътреобщностните доставки
Чл. 51. (1) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.
(2) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната.
(3) Данъкът при вътреобщностната доставка става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, съответно документа по чл. 168, ал. 8, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
(5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие.
(6) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При доставка с непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 7, ал. 1 - 4 с продължителност за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Данъчна основа при вътреобщностните доставки
Чл. 52. (1) Данъчната основа на вътреобщностните доставки се определя по реда на чл. 26.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 е данъчната основа по чл. 27, ал. 1, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа по ал. 2 не се увеличава със стойността на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данък като платец по чл. 82, ал. 2.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При доставки по чл. 51, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните от месеца на прекратяване на доставките.
Данъчна ставка и документиране на вътреобщностните доставки
Чл. 53. (1) Облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За прилагане на нулева ставка по ал. 1 доставчикът следва да разполага със:
1. документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и
2. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011", или определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, ал. 1 не се прилага. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 2, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Част трета.
ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА
Данъчно събитие при внос
Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато не възниква задължение за заплащане на вносни мита на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.
Данъчна основа
Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:
1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
(2) Данъчната основа се увеличава и с разходите по ал. 1, т. 2, свързани с превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за другата държава членка.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато стоките са били временно изнесени от територията на страната до място извън територията на Европейския съюз за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и се внасят обратно на територията на страната, данъчната основа е стойността на обработката, преработката или поправката, увеличена по реда на ал. 1.
(4) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя най-късно до датата на възникване на данъчното събитие при вноса.
(5) При внос на стоки по чл. 16, ал. 3 данъчната основа се определя по реда на чл. 26.
Начисляване от вносителя на данъка при внос
Чл. 57. (1) Начисляването на данъка при внос може да се извърши от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.
(2) В случаите по ал. 1 вносителят упражнява правото си на начисляване по реда на чл. 164, ал. 2.
(3) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54.
(4) В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
(5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г.) Независимо от чл. 56, начисляването на данъка при внос по чл. 16 може да се извърши от вносителя, ако отговаря на условията на чл. 167а.
(6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г.) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 5, вносителят начислява данъка за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54, върху данъчна основа, определена по реда на чл. 55, с протокол, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
2. посочи митническия документ за внос и отрази размера на данъка в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Внос на стоки по специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим.
(2) Митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент, когато:
1. при извършване на проверка в базата данни за идентификационни номера по ДДС по режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се установи, че декларираният индивидуален идентификационен номер по този режим е валиден;
2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) собствената стойност на стоките, внасяни от трети страни или територии, не надвишава 150 евро и стоките са различни от акцизни стоки;
3. стоките са предназначени за данъчно незадължени лица.
Специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57б. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Специалният режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос може да се прилага от данъчно задължено лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:
1. представя пред митническите органи стоки:
а) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро;
б) различни от акцизни стоки;
в) за които не е приложен специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, по чл. 152, ал. 5;
г) които се допускат за свободно обращение на територията на страната;
д) на които изпращането или транспортирането завършва на територията на страната;
е) (изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) на които получател е данъчно незадължено лице;
2. регистрирано е на основание чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1;
3. има разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза;
4. действа като косвен представител по митническото законодателство на Съюза.
Деклариране и отчитане на данъка при прилагане на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57в. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) В подадената митническа декларация за внос данъчно задълженото лице по чл. 57б задължително посочва:
1. че прилага специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос;
2. получателя, за когото е предназначена пратката.
(2) Начисляването на данъка при внос по специалния режим се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
(3) Когато данъчно задълженото лице отговаря на условията по чл. 57б, митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент.
(4) Периодът за отчитане на данъка е едномесечен.
(5) Лицето по чл. 57б подава месечна декларация по специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос пред Агенция "Митници" по образец, определен в правилника за прилагане на закона.
(6) В месечната декларация по ал. 5 се посочва общата сума на ДДС, събран през съответния период за отчитане.
(7) Месечната декларацията по ал. 5 се подава пред Агенция "Митници" по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 16-о число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
(8) Лицето по чл. 57б води електронен регистър за целите на специалния режим, който да позволява на митническите органи да проверяват правилното прилагане на този режим.
(9) Структурата и съдържанието на електронния регистър по ал. 8 се определят с правилника за прилагане на закона. Информацията от регистъра се предоставя при поискване от митническите органи по електронен път или на електронен носител в определен в правилника файлов формат.
(10) Лицето по чл. 57б съхранява информацията от електронния регистър по ал. 8 за срок 10 години, считано от годината, следваща годината, през която съответната пратка е представена пред митническите органи.
Ред за плащане на данъка при прилагане на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57г. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Получателят - данъчно незадълженото лице, за което е предназначена пратката, е длъжен да заплати данъка по митническата декларация за внос на лицето по чл. 57б при приемане на пратката.
(2) Лицето по чл. 57б събира данъка от всички получатели, приели пратките през съответния период.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Лицето по чл. 57б е длъжно да внесе по реда на чл. 90 събрания от получателите - данъчно незадължени лица, данък за съответния период в срок не по-късно от 16-о число на месеца, следващ месеца на приемането на пратката от получателя, за когото е предназначена.
Приложимост на специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, при внос на стоки и специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57д. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Когато не са налице условията по чл. 57а и чл. 57б, се прилагат общите правила на закона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) За внесения данък по чл. 57г за лицето по чл. 57б не възниква право на данъчен кредит при условията на глава седма.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Когато стоките под формата на пратки са със собствена стойност, надвишаваща 150 евро, или са акцизни стоки, се прилагат общите правила за внос на закона.
Отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки
Чл. 57е. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки може да се прилага от данъчно задължено лице, което притежава разрешение за централизирано оформяне на стоки, издадено при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза и към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:
1. притежава идентификационен номер по чл. 94, ал. 2, издаден в страната, и този номер е вписан в разрешението за централизираното оформяне на стоки;
2. притежава разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено или съгласувано от митническите органи в страната при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза.
Деклариране и начисляване на данъка с отсрочено плащане при централизирано оформяне при внос на стоки
Чл. 57ж. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) (1) В митническата декларация за централизирано оформяне при внос на стоки се декларират:
1. номер на разрешение за централизирано оформяне при внос на стоки, издадено при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза;
2. номер на разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено или съгласувано от митническите органи в страната при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза;
3. начин на плащане, код "Е" за отсрочено или отложено плащане съгласно Приложение Б, Дял II от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/235 на Комисията от 8 февруари 2021 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 по отношение на форматите и кодовете на общите изисквания за данните, някои правила относно наблюдението и митническото учреждение, компетентно за поставяне на стоките под митнически режим (ОВ, L 63/386 от 23 февруари 2021 г.).
(2) Начисляването на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
Освобождаване от данък при внос
Чл. 58. (1) Освободен от данък е вносът на:
1. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, внасяни от:
а) (изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) дипломатически представителства, консулства или членовете на персонала им, които отговарят на условията за освобождаване от мита при внос;
б) Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията;
в) (изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) международни организации, различни от посочените в буква "б", признати за такива от публичните органи на приемащата държава, или извършен от членове на такива организации, при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
г) (нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.01.2021 г.) Европейската комисия или от агенция или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз, когато Европейската комисия или такава агенция или орган внасят тези стоки при изпълнението на задачи, възложени им от правото на Европейския съюз в отговор на пандемията от COVID-19, с изключение на внесените стоки, които се използват незабавно или на по-късна дата от Европейската комисия или от такава агенция или орган за последващи доставки срещу възнаграждение;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) зъбни протези, внасяни от лекари по дентална медицина или зъботехници, човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;
4. учебници и учебни помагала по чл. 41, т. 3 от организациите по чл. 41, т. 1;
5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) продукти на морския риболов, извлечени извън териториалните води на Европейския съюз от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация, преди да бъдат доставени.
6. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, когато вносът е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:
а) идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;
б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;
в) доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
7. злато от Българската народна банка;
8. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) въздухоплавателни средства и плавателни съдове по чл. 31, т. 7, както и на резервни части за тях;
9. инвестиционно злато;
10. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) газ чрез система за природен газ или чрез мрежа, свързана с такава система, или захранен от плавателен съд, транспортиращ газ, в система за природен газ или мрежа от газопроводи преди такава система, на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
11. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) официални публикации, издадени под контрола на органите на държавата или територията на износа, на международни организации, публични структури и публичноправни образувания, установени в държавата или територията на износа, и печатни материали, разпространявани в условията на избори за Европейския парламент или в условията на национални избори в държавата, в която печатните материали се издават от чуждестранни политически организации, официално признати като такива в държавите членки, доколкото тези публикации и печатни материали са обложени с данък в държавата или територията на износа и не се ползват от освобождаване от данък при износ;
12. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) чистокръвни коне на възраст не повече от 6 месеца, които са родени в трета държава или територия от животно, оплодено в Европейския съюз и впоследствие временно изнесено за раждането;
13. стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на митническото законодателство, както и на безвъзмездно предоставени стоки, които са изоставени и отнети в полза на държавата, с изключение на моторни превозни средства;
14. стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;
15. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
16. стоки, които са били временно изнесени за ремонт или поправка, ако са изпълнени условията, предвидени в митническото законодателство;
17. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) стоки, които се връщат от лицето износител при запазване на състоянието, в което са били изнесени, освен нормалното износване при тяхната употреба, когато същите стоки са освободени от вносни мита;
18. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) моторни превозни средства, противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни мита са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство;
19. (нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) стоки, за които данъкът се декларира по специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и когато най-късно при подаване на митническата декларация за допускане за свободно обращение е предоставен индивидуален идентификационен номер по ДДС за прилагане на специалния режим.
(2) Когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.
(3) Данъкът по ал. 2 става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54.
(4) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с правилника за прилагане на закона.
(5) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойността на личния багаж на пътник, който се внася временно или повторно след неговия временен износ, и стойността на лекарствените продукти, необходими за лични нужди на пътника, се освобождават от данък, без да се вземат предвид праговете по ал. 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) За целите на паричните прагове по ал. 4 стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна.
(7) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, в количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона. Това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години.
(8) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Горивото за всяко отделно превозно средство на пътници, пристигащи от трета страна или територия, съдържащо се в стандартния резервоар, както и не повече от 10 литра гориво в преносим съд е освободено от данък.
(9) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойностите на стоките по ал. 7 и 8 не се вземат предвид при определяне на паричните прагове по ал. 4.
(10) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Всяка комбинация на тютюневи изделия за всеки отделен пътник и всяка комбинация на алкохол и алкохолни напитки за всеки отделен пътник не може да надвишава 100 на сто от сбора на процентите, формирани от отделните допустими количества.
(11) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, внасяни в личния багаж, и вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия, на базата на парични и количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона.
(12) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Паричните и количествените прагове се прилагат и в случаите, когато пътуването между държави членки включва преминаване транзит през територията на трета страна или започва от трета територия. Прелитане без кацане не се смята за транзит.
(13) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Алинея 12 не се прилага, когато пътникът може да докаже, че транспортираните в багажа стоки са обложени в държавата членка, където са придобити, и не са обект на възстановяване на данък върху добавената стойност.
(14) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освободен от данък е вносът на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато се:
1. (отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
2. (доп. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност от 45 евро при условията на Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 г. относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни;
3. внася лично имущество, получено като наследство;
4. внася употребявано лично имущество от физически лица, които преместват обичайното си място на пребиваване в Европейския съюз;
5. внася имущество във връзка с встъпване в брак;
6. внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Европейския съюз;
7. внасят ордени, медали и почетни награди;
8. внасят образци на стоки с незначителна стойност;
9. внасят подаръци, получени в рамките на международните отношения;
10. внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави;
11. внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;
12. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) внасят ковчези, съдържащи тела на починали, и урни, съдържащи прах на покойници, както и цветята, погребалните венци и другите предмети за украса, които обикновено ги съпровождат;
13. внасят материали за защита на стоки по време на превоз и слама за постилане, фуражи и храни за животни по време на превоз;
14. внася документация;
15. внасят учебни принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване за ученици или студенти;
16. внасят продукти, добити от селскостопански производител от имоти, разположени в трети страни, намиращи се в непосредствена близост до основното място на стопанска дейност на производителя;
17. внасят семена, торове и продукти за обработка на почвата и посевите за имот, разположен в непосредствена близост с трета страна, обработван от селскостопански производител, чието основно място на стопанска дейност се намира в съответната трета страна в непосредствена близост до имота;
18. внасят видео- и аудиоматериали от образователен, научен или културен характер, които се предоставят от Организацията на обединените нации или от някоя от нейните специализирани агенции, независимо от тяхното предназначение;
19. внасят предмети от колекции и произведения на изкуството от образователен, научен или културен характер, които не са предназначени за продажба и се внасят от музеи, галерии или други институции; освобождаването се прилага само когато стоките са внасят безвъзмездно или ако се внасят възмездно, не се доставят от данъчно задължено лице;
20. внасят лабораторни животни и биологични или химически вещества, предназначени за изследвания;
21. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) внасят терапевтични вещества с човешки произход и реактиви за определяне на кръвната група и тъканно типизиране;
22. внасят референтни вещества за качествения контрол на медицински продукти;
23. внасят фармацевтични продукти, използвани при международни спортни прояви;
24. внасят стоки от държавни организации, благотворителни или филантропски организации, получени безвъзмездно от тях;
25. внасят стоки от институции или организации, получени безвъзмездно от тях, за подпомагане на слепи лица и други лица с увреждания;
26. внасят печатни рекламни материали и предмети с рекламен характер;
27. внасят стоки за използване или консумиране по време на търговски изложения или други подобни прояви;
28. внасят стоки с цел изпитване, анализиране или проучване;
29. внасят пратки, предназначени за организации за защита на авторското право или за защита на правата на индустриалната и търговската собственост;
30. внасят издания с туристическа информация;
31. внасят гориво и смазочни материали, намиращи се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства и в специални контейнери;
32. внасят от упълномощени за тази цел от компетентните органи организации за използване при
строителството, поддръжката или украсата на гробища, гробове и паметници на жертви на война от трета държава, погребани в Европейския съюз.
(15) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освободен от данък е вносът от трети територии на стоки, чийто внос от трети страни би бил освободен на основание ал. 14.
(16) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.01.2021 г.) Когато Европейската комисия или агенция, или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз, при вноса на стоките по ал. 1, т. 2, буква "г" не разполага с писмени документи, удостоверяващи, че вносът на стоките е в изпълнение на задачи, възложени им от правото на Европейския съюз, или стоките ще се използват незабавно или на по-късна дата от Европейската комисия или от такава агенция или орган за последващи доставки срещу възнаграждение, данъкът по вноса става изискуем от Европейската комисия или агенция, или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз.
(17) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.01.2021 г.) Когато условията за освобождаване при внос, предвидени в ал. 1, т. 2, буква "г", престанат да се прилагат, Европейската комисия или съответната агенция или орган информира страната, че приложеното освобождаване при внос на тези стоки подлежи на облагане с данък при условията, приложими към този момент.
Обезпечаване на данъка при внос
Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митата, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносните мита по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Лице, получило разрешение за управление на съоръжения за митническо складиране по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.
(4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.
Плащане на данъка при внос
Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на вносните мита.
(2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.
(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) В случаите на внос по чл. 16 под режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита" начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет преди вдигането на стоките.
Част четвърта.
ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНОТО ПРИДОБИВАНЕ
Място на изпълнение на вътреобщностното придобиване
Чл. 62. (1) Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.
(2) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
(4) Ако вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал. 2 и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2.
(5) Независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия:
1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;
2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция;
3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция;
4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VIES-декларацията за съответния данъчен период.
(6) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, 4 и 5, и редът за извършване на корекцията по ал. 4 се определят с правилника за прилагане на закона.
Данъчно събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване
Чл. 63. (1) Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.
(2) Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.
(3) Данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура - на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата или документът, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, са издадени във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.
(6) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При доставка с непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 13, ал. 1 - 3 с продължителност за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Данъчна основа при вътреобщностно придобиване
Чл. 64. (1) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26.
(2) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 е равна на данъчната основа, формирана за целите на вътреобщностната доставка в държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират.
(3) В данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани. Ако след придобиването акцизът подлежи на възстановяване на получателя, данъчната основа се намалява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва данъчната основа на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2.
(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При доставки по чл. 63, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните на месеца на прекратяване на доставките.
Освободени вътреобщностни придобивания
Чл. 65. (1) Освободени са вътреобщностните придобивания на стоки с място на изпълнение на територията на страната, чиято доставка на територията на страната е посочена в глава четвърта.
(2) Освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната на стоки:
1. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.)
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на чл. 58, с изключение на вноса на стоки по чл. 58, ал. 1, т. 6;
3. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) когато получатели са институции на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията;
4. от лице - посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Част четвърта "а".
ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ДОСТАВКИ НА СТОКА (НОВА - ДВ, БР. 96 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)
Определяне на вътреобщностната доставка при последователни доставки на стока
Чл. 65а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Доставките на една и съща стока във верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, са последователни доставки на стоката.
(2) Междинен доставчик по ал. 1 е доставчик във верига от последователни доставки на стока, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име.
(3) В случаите по ал. 1 за целите на чл. 53 изпращането или транспортирането се отнася само за доставката, извършена към междинния доставчик.
(4) Когато междинният доставчик е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоката е изпратена или транспортирана, за целите на чл. 53, независимо от ал. 3, изпращането или транспортирането се отнася само към доставката на стоката, извършена от междинния доставчик.
(5) Мястото на изпълнение на останалите доставки във веригата се определя, както следва:
1. на доставките, извършени преди доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката - мястото на изпълнение е в държавата членка, от която е изпратена или транспортирана стоката;
2. на доставките, извършени след доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката - мястото на изпълнение е в държавата членка, в която стоката е пристигнала или превозът и е завършил.
(6) При възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС на някой от доставчиците в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката по ал. 5, се прилагат правилата на тази държава членка.
Част пета.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Глава шеста.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ
Стандартна ставка на данъка
Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) (1) Стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
(2) Ставката по ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
Намалена ставка на данъка
Чл. 66а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Ставката на данъка е 9 на сто за:
1. доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната;
2. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения - вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;
3. доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4.
Размер на данъка
Чл. 67. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.
(2) Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
(3) Данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки - предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.
Глава седма.
ДАНЪЧЕН КРЕДИТ
Данъчен кредит и право на приспадане на данъчен кредит
Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
3. осъществен от него внос;
4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
(2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
(3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:
1. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) на датата на вписване на обстоятелството по
чл. 10 в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице;
2. на датата на регистрацията по чл. 132, ал. 3.
(4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.
(5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.
(6) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка на стоки или услуги, за която е приложен специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Доставки с право на приспадане на данъчен кредит
Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
(2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:
1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.
Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит
Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
2. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
4. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;
6. стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.
(2) Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:
1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);
3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;
4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1;
5. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
(3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;
2. транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
4. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
5. безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри;
6. храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;
7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;
8. стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129;
9. (нова - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безвъзмездното предоставяне на стоки по чл. 6, ал. 4, т. 4.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99, ал. 1 - 6 и чл. 100, ал. 2 или лице, установено на територията на страната, регистрирано само по чл. 156.
(5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
Условия за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит
Чл. 71. Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:
1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от получателя като платец по чл. 82, с изключение на ал. 6, т. 1; в случаите по чл. 161 или 163а, когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и документ, копие от документ или документ, доказващ че данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 - в случаите на внос по чл. 16;
4. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите по чл. 57, ал. 1 и 4;
5. притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите на вътреобщностно придобиване;
6. притежава документ по чл. 131, ал. 1, т. 2;
7. притежава документите, определени в правилника за прилагане на закона - в случаите на правоприемство по чл. 10;
8. (нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и протокол по чл. 151в, ал. 8 - за доставки, при които доставчикът прилага глава седемнадесета "а";
9. (нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и е издало протокол по чл. 151г, ал. 8 - за доставки, при които доставчикът не прилага глава седемнадесета "а";
10. (нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г.) притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, и е спазило изискванията на чл. 57, ал. 6 - в случаите по чл. 57, ал. 5;
11. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) притежава митнически документ за реекспорт, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите по чл. 82, ал. 6, т. 1.
Право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност при придобиване или изграждане на недвижими имоти
Чл. 71а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) За начислен данък при придобиване или изграждане на недвижим имот, който ще се използва едновременно както за независима икономическа дейност, така и за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, лицето има право на приспадане на данъчен кредит в съответствие с правилата на тази глава само за частта от начисления му данък, съответстваща на използването на имота за независима икономическа дейност.
(2) Частта от начисления данък по ал. 1, съответстваща на използването на имота за независима икономическа дейност, се определя пропорционално на степента на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност, като начисленият данък при придобиване или изграждане на недвижимия имот се умножи по пропорцията на очакваното му използване за независима икономическа дейност спрямо общото му използване както за независима икономическа дейност, така и за цели, различни от независимата икономическа дейност, изчислена до втория знак на десетичната запетая.
(3) Регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 за определения по реда на ал. 2 данък за приспадане по отношение на недвижими имоти, които в рамките на независимата си икономическа дейност използва както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право.
(4) Пропорцията по ал. 2 се определя чрез прилагането на критерий за разпределяне, който гарантира максимално точно изчисляване на размера на данъка, съответстващ на използването на недвижимия имот за осъществяване на независима икономическа дейност, като се отчита спецификата на имота.
(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и за учредено в полза на регистрираното лице вещно право върху недвижим имот, който ще се използва едновременно както за независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.
(6) При придобиване или изграждане на недвижим имот регистрираното лице преценява дали да включи в стопанските си активи целия или само част от имота, която може да се обособи и разграничи. За невключената в стопанските активи част от имота разпоредбите на този закон не се прилагат.
Право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност при производство, придобиване или внос на различни от недвижими имоти стоки, които са или биха били дълготрайни активи
Чл. 71б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) За различни от недвижими имоти стоки, които са или биха били дълготрайни активи и които ще се използват едновременно от регистрирано лице, както за извършване на независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, лицето прилага разпоредбите на чл. 71а, ал. 1 - 5.
Период за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит
Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
Право на приспадане на частичен данъчен кредит
Чл. 73. (1) Регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.
(3) Оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, включва:
1. данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки;
2. данъчните основи на получените от лицето плащания, за които данъкът е станал изискуем преди настъпване на данъчното събитие по облагаема доставка;
3. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;
4. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките по т. 3;
5. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данъчната основа на доставките на стоки или услуги, за които не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 - 5.
(4) Оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва:
1. оборота по ал. 3;
2. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) данъчните основи на извършените освободени доставки, с изключение на тези по чл. 50, ал. 1, т. 2;
4. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето с изключение на тези, за които не се приспада данъчен кредит на основание чл. 71а и 71б;
5. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките и дейностите по т. 2, 3 и 4;
6. размерът на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа.
(5) Коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват - на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.
(6) Размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година.
(7) В случаите на дерегистрация размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в края на последния данъчен период на базата на показателите по ал. 3 и 4 за частта от текущата календарна година, през която лицето е било регистрирано.
(8) Разликата в резултат на преизчислението по ал. 6 и 7 се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период.
Право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя
Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.
(2) В случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2.
Право на приспадане на данъчен кредит при производство, придобиване или внос на стоки или получаване на услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи
Чл. 73б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) За стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер, когато използва стоката или услугата:
1. за независима икономическа дейност и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, и/или
2. в рамките на независимата си икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки или дейности, за които няма такова право, като не прилага чл. 73.
Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация
Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Регистрирано лице по чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1, чл. 102, 132 или 132а има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.
(2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:
1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;
2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.
(3) Регистрираното лице по ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните условия:
1. услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон;
2. услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон;
3. лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4. за получените услуги лицето притежава фактура по чл. 71, т. 1;
5. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата.
6. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) За налични стоки на регистрираното лице по ал. 1, които са или биха били дълготрайни активи, които се използват едновременно както за извършване на независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, право на данъчен кредит по ал. 2 възниква при условията на чл. 71а и 71б.
Възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди регистрацията
Чл. 75. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответните документи по чл. 71 се отразяват в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи или получените услуги данъчна основа и данък.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
Право на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация
Чл. 76. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.
(2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:
1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;
2. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите с изключение на случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период;
3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;
4. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството след датата на дерегистрацията му, които са налични към датата на последващата му регистрация. Правото на данъчен кредит възниква при условията на чл. 74, ал. 2.
Възникване и упражняване на правото на приспадане на начислен данък при дерегистрация и последваща регистрация на лицето
Чл. 77. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 възниква на датата на повторната регистрация по този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като документът, с който е начислен данък при дерегистрацията, се отразява в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи данъчна основа и данък.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
Корекции на ползван данъчен кредит (Загл. изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
Чл. 78. (1) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Ползван данъчен кредит е стойността на данъка, който регистрирано по този закон лице е приспаднало в годината на упражняване на право на данъчен кредит.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Регистрирано лице - получател по доставка, е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит и при намаляване на данъчната основа и начислен данък на доставка по чл. 126а.
(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Корекцията по ал. 2, изречение първо се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, с отразяването на документа по чл. 115 или на анулирания документ по чл. 116 в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. Корекцията по ал. 2, изречение второ се извършва за данъчния период на получаване на кредитно известие, издадено от доставчика по чл. 126б, ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие.
(5) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Алинеи 2 и 4 се прилагат и когато е прекратена регистрацията по този закон на доставчика или на получателя.
(6) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Корекциите по чл. 79, ал. 1, чл. 79а и 79б в случаите на действащ договор за лизинг, за който е приложен чл. 6, ал. 2, т. 3, се извършват от лизингополучателя.
(7) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Корекциите по чл. 79, 79а и 79б в случаите на извършена услуга по чл. 9, ал. 2, т. 4, буква "б" срещу възнаграждение се извършват от наемодателя или лицето, предоставило правото на ползване на актива.
(8) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Корекциите по чл. 79, 79а и 79б в случаите на извършена услуга по чл. 9, ал. 3, т. 3 се извършват от държателя/ползвателя.
(9) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За целите на ал. 7 и 8 корекциите се извършват според вида на наетия актив.
(10) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато регистрираното лице извърши пълно или частично плащане по доставка, за която е извършена корекция по ал. 2, изречение второ, или погаси изцяло или частично задължението по доставката по друг възмезден начин, то има право на данъчен кредит, при условие че притежава дебитно известие, издадено в съответствие с изискванията на чл. 126б, ал. 6 през данъчния период, през който е извършено плащането или погасяването.
Право на приспадане на данъчен кредит след корекция на погрешно данъчно третиране на доставка
Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) При погрешно съставени документи по чл. 116, ал. 2, 3 и 6 и по чл. 117а, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72, ал. 1.
(2) При погрешно данъчно третиране на доставка, при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72, ал. 1 и установеното задължение с акта е внесено в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или е прихванато по чл. 92.
Корекции на ползван данъчен кредит за стока или услуга (Загл. изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, кражба, установяване на загуба или на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
(2) Регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
(3) За стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:
1. за недвижимите имоти:
а) за които при придобиването или изграждането е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС x 1/20 x БГ, или
б) за които при придобиването или изграждането е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС x 1/20 x К0 x БГ, или
в) за които при придобиването или изграждането е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71а:
ДД = НДДС x 1/20 x ПрНИД0 x К0 x БГ, където:
ДД е дължимият данък;
НДДС - начислен ДДС при придобиване или изграждане на имота;
ПрНИД0 - пропорция на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за него;
К0 - коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит;
2. за останалите стоки:
а) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС x 1/5 x БГ, или
б) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС x 1/5 x К0 x БГ, или
в) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71б:
ДД = НДДС x 1/5 x ПрНИД0 x К0 x БГ, където:
ДД е дължимият данък;
НДДС - начисленият ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката;
ПрНИД0 - пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото и използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея;
К0 - коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит;
3. за услуги:
а) за които при получаването е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС x 1/5 x БГ, или
б) за които при получаването е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС x 1/5 x К0 x БГ, където:
ДД е дължимият данък;
НДДС - начисленият ДДС при получаване на услугата;
К0 - коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит.
(4) Начисляването на данъка по ал. 1 - 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Регистрирано лице, което е приспаднало данъчен кредит частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност за произведена, придобита или внесена от него стока, включително за придобиване или изграждане на недвижим имот, или е приспаднало частично данъчен кредит за получена услуга, които са или биха били дълготрайни активи и извърши облагаема доставка на стоката или услугата има право да приспадне неползван при придобиването данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
1. за недвижимите имоти:
а) за които при придобиването или изграждането е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДК = НДДС x 1/20 x (1 - К0) x БГ, или
б) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за които при придобиването или изграждането е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71а:
ДК = НДДС x 1/20 x (1 - ПрНИД0 x К0) x БГ,
където:
ДК е размерът на неползвания при придобиването или изграждането на имота данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС - начисленият ДДС при придобиване или изграждане на имота;
ПрНИД0 - пропорция на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за него;
К0 - коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато частично е приспаднат данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит;
2. за останалите стоки:
а) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДК = НДДС x 1/5 x (1 - К0) x БГ, или
б) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71б:
ДК = НДДС x 1/5 x (1 - ПрНИД0 x К0) x БГ,
където:
ДК е размерът на неползвания при производството, придобиването или вноса на стоката данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС - начисленият ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката;
ПрНИД0 - пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото и използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея;
К0 - коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато частично е приспаднат данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 5, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит;
3. за услуги, за които при получаването е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДК = НДДС x 1/5 x (1 - К0) x БГ, където:
ДК е размерът на неползвания при получаване на услугата данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС - начисленият ДДС при получаване на услугата;
К0 - коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато частично е приспаднат данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 5, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит.
(6) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Регистрирано лице, което е приспаднало данъчен кредит в резултат на извършена корекция по чл. 79а или 79б, но не е приспаднало данъчен кредит на основание чл. 70 при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаването на услуга, които са или биха били дълготрайни активи, когато извърши облагаема доставка на стоката или услугата, има право да приспадне неползван при придобиването данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
1. за недвижимите имоти:
ДК = НДДС х 1/20 х БГ, където:
ДК е размерът на неползвания при придобиването или изграждането на имота данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС - начисленият ДДС при придобиване или изграждане на имота;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок;
2. за всички останали стоки и услуги:
ДК = НДДС х 1/5 х БГ, където
ДК е размерът на неползвания при производството, придобиването или вноса на стоката или при получаване на услугата данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС - начисленият ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката или при получаване на услугата;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1.
(7) (Предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Правото на данъчен кредит за данъка по ал. 5 и 6 се упражнява в данъчния период, през който е извършена доставката на стоката или услугата, или в един от следващите 12 данъчни периода чрез съставяне на протокол за определяне размера на неползвания при придобиването данъчен кредит, който лицето може да приспадне, и отразяването му в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период.
(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Алинеи 2, 3, 5 и 6 се прилагат и в случаите на доставка по чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 111, ал. 1 предвид данъчния режим на доставката към датата на възникване на данъчното събитие.
(9) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За целите на този член при извършено подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, се извършват отделни корекции, като:
1. за начисления данък за извършеното подобрение се брои нов 20-годишен срок, считано от:
а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок;
2. в случаите на т. 1 НДДС по ал. 3, т. 1, ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 е начисленият ДДС за извършените разходи за извършеното подобрение;
3. за начисления данък при придобиването или изграждането на сградата преди извършеното подобрение не възниква нов 20-годишен срок.
(10) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти, различни от сграда, и услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок.
Корекция на ползван данъчен кредит за придобити, произведени или внесени стоки, включително за придобити или изградени недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи
Чл. 79а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) За стоки, включително недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването на съответната стока за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира, когато е по-голям или по-малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако придобиваше стоката в годината на настъпване на изменението.
(2) Алинея 1 се прилага независимо дали при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижимия имот, е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, или не е приспаднат данъчен кредит.
(3) Корекцията по ал. 1 се определя по следната формула:
1. за недвижими имоти:
а) за които при придобиването или изграждането не е приспаднат данъчен кредит на основание чл. 70:
ИРПДК = НДДС x 1/20 x ПрНИДх x Кх, или
б) за които при придобиването или изграждането е приспаднат изцяло данъчен кредит, когато лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС x 1/20 x (Кх - 1), или
в) за които при придобиването или изграждането е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС x 1/20 x (Кх - К0), или
г) (изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.12.2017 г.) за които при придобиването или изграждането е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71а:
ИРПДК = НДДС x 1/20 x (ПрНИДх x Кх - ПрНИД0 x К0), където:
ИРПДК е изменение в размера на ползвания данъчен кредит за годината на настъпване на изменението в използването на недвижимия имот;
НДДС - начислен ДДС при придобиване или изграждане на имота;
ПрНИД0 - пропорция на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за него;
ПрНИДх - пропорция на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване за годината на настъпване на изменението в използването на имота до изтичане на 20-годишния срок, считано от:
- началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
- началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок;
К0 - коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
Кх - коефициентът по чл. 73 за годината на настъпване на изменението в използването на имота до изтичане на 20-годишния срок, считано от:
- началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
- началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок;
2. за останалите стоки:
а) за които при производството, придобиването или вноса не е приспаднат данъчен кредит на основание чл. 70:
ИРПДК = НДДС x 1/5 x ПрНИДх x Кх, или
б) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат изцяло данъчен кредит, когато лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС x 1/5 x (Кх - 1), или
в) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС x 1/5 x (Кх - К0), или
г) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71б:
ИРПДК = НДДС x 1/5 x (ПрНИДх x Кх - ПрНИД0 x К0), където:
ИРПДК е изменение в размера на ползвания данъчен кредит за годината на настъпване на изменението в използването на стоката;
НДДС - начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката;
ПрНИД0 - пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото и използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея;
ПрНИДх - пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото и използване за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, а когато не е упражнено право на данъчен кредит от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1;
К0 - коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
Кх - коефициентът по чл. 73 за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, а когато не е упражнено право на данъчен кредит от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.12.2017 г.) Корекцията по ал. 3 се извършва в последния данъчен период на календарната година, през която са настъпили съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на изменението в размера на ползвания данъчен кредит по този протокол в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период, както следва:
1. със знак (+), когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит;
2. със знак (-), когато е в посока намаление на размера на ползвания данъчен кредит.
(5) За учредено в полза на регистрираното лице вещно право върху стока ал. 1 се прилага за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по ал. 3.
(6) Корекцията по ал. 3 може да не се извършва, когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит.
(7) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.12.2017 г.) За календарната година, през която са настъпили обстоятелствата по ал. 1, корекция по този член не се извършва за стоки, включително за придобити или изградени недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи, когато не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция по чл. 79.
(8) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За целите на корекцията по този член 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок спира да тече за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70.
(9) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За целите на този член при извършено подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, се извършват отделни корекции, като:
1. за начисления данък за извършеното подобрение се брои нов 20-годишен срок, считано от:
а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок;
2. в случаите на т. 1 НДДС по ал. 3, т. 1 е начисленият ДДС за извършените разходи за извършеното подобрение;
3. за начисления данък при придобиването или изграждането на сградата преди извършеното подобрение не възниква нов 20-годишен срок.
(10) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти, различни от сграда, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок.
Корекция на ползван данъчен кредит за получени услуги, които са или биха били дълготрайни активи
Чл. 79б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) За услуги, които са или биха били дълготрайни активи, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването на съответната услуга за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира, когато е по-голям или по-малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако получаваше услугата в годината на настъпване на изменението.
(2) Алинея 1 се прилага независимо дали при получаване на услугата е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, или не е приспаднат данъчен кредит.
(3) Корекцията по ал. 1 се определя по следната формула:
1. за услуги, за които при получаването не е приспаднат данъчен кредит на основание чл. 70:
ИРПДК = НДДС x 1/5 x Кх, или
2. за услуги, за които при получаването е приспаднат изцяло данъчен кредит, когато лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС x 1/5 x (Кх - 1), или
3. за услуги, за които при получаването е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС x 1/5 x (Кх - К0), където:
ИРПДК е изменение в размера на ползвания данъчен кредит за годината на настъпване на изменението в използването на услугата;
НДДС - начислен ДДС при получаване на услугата;
К0 - коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
Кх - коефициентът по чл. 73 за годината на настъпване на обстоятелствата до изтичане на 5-годишния срок, считано от:
- началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, или
- началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато не е упражнено право на данъчен кредит.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.12.2017 г.) Корекцията по ал. 3 се извършва в последния данъчен период на календарната година, през която са настъпили съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на изменението в размера на ползвания данъчен кредит по този протокол в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период, както следва:
1. със знак (+), когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит;
2. със знак (-), когато е в посока намаление на размера на ползвания данъчен кредит.
(5) Корекцията по ал. 3 може да не се извършва, когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит.
(6) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.12.2017 г.) За календарната година, през която са настъпили обстоятелствата по ал. 1, корекция по този член не се извършва за услуги, които са или биха били дълготрайни активи, когато не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция по чл. 79.
(7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За целите на корекцията по този член 5-годишният срок спира да тече за всяка календарна година, през която услугата, която е или би била дълготраен актив, не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която услугата започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70.
(8) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 5-годишен срок.
Правила при изчисляване на корекции
Чл. 79в. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За целите на изчисляването на корекциите по чл. 79, 79а и 79б:
1. Кx е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за съответната година не се взема предвид;
2. Кx е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за съответната година не се взема предвид;
3. К0 е 1, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице изцяло е приспаднало данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, не се взема предвид;
4. К0 не може да е 0, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице е приспаднало частичен данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност както за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки, за които лицето няма такова право; в този случай се взема предвид коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
5. К0 е 0, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице не е приспаднало данъчен кредит на основание чл. 70 от закона, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо дали при придобиване на стоката, или при получаване на услугата лицето е възнамерявало да я използва и за цели извън рамките на независимата икономическа дейност; в този случай коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, не се взема предвид;
6. ПрНИДx е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за независима икономическа дейност;
7. ПрНИДx е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;
8. ПрНИД0 не може да бъде 0 или 1.
Ограничения за корекции
Чл. 80. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Корекции по чл. 79, 79а и 79б не се извършват:
1. в следните случаи:
а) стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3;
б) за доставката на стока или услуга към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в случаите по чл. 10, ал. 1;
в) за внасянето на стоки или услуги от съдружник за постигане общата цел по договор за създаване на неперсонифицирано дружество;
г) (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) за получени стоки или услуги, използвани за изграждането, подобряването или ремонтирането на елементи на техническата инфраструктура по чл. 10б, ал. 1;
2. ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон;
3. за недвижимите имоти, ако са изминали 20 години, считано от:
а) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) (доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок;
4. за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от:
а) началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато не е упражнено право на данъчен кредит;
5. когато документът по чл. 71 за придобиването на стоката или услугата не е посочен в дневника за покупките по чл. 124 в срока по чл. 72;
6. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) за подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, ако са изминали 20 години, считано от:
а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на:
1. доказано или потвърдено унищожаване, загуба или липса на стоки в резултат на:
а) непреодолима сила;
б) аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоките;
в) естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали;
г) други събития, различни от посочените по букви "а" - "в", извън контрола на данъчно задълженото лице, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;
2. унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
3. доказано или потвърдено унищожаване, включително изхвърляне на стоки по начин, който води до необратимото им изчезване в резултат на:
а) технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;
б) брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт или на фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
в) брак на стоки, които са станали обективно неизползваеми за независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице в резултат на тяхната обичайна употреба в независимата икономическа дейност на лицето;
г) брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност;
4. брак на стоки, които са обективно неизползваеми за независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, когато с тези стоки е извършена последваща облагаема доставка, включително по реда на глава деветнадесета "а".
(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) За целите на ал. 1, т. 3 при определянето на 20-годишния срок за недвижими имоти, съответно за целите на ал. 1, т. 4 при определяне на 5-годишния срок за стоки или услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не се включват календарните години, за които срокът спира да тече на основание чл. 79а, ал. 8 и чл. 79б, ал. 7.
Възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната
Чл. 81. (1) Възстановява се платеният данък на:
1. данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка - за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава - на реципрочен принцип;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, извършили са покупки на стоки за лично потребление с начислен данък - след напускане на територията на страната, при условие че стоките се изнасят в непроменен вид.
(2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите.
Глава осма.
НАЧИСЛЯВАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА
Лице - платец на данъка при извършване на облагаеми доставки
Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи - когато получателят е регистрирано по този закон лице;
2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;
3. доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
(3) Данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15.
(4) Данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, в случаите по чл. 161.
(5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а, ал. 2 независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице. Данъкът е изискуем от доставчика - регистрирано по този закон лице за доставки на стоки и услуги по приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата, държавните и местните органи.
(6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, за които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, данъкът е изискуем:
1. от регистрирано по този закон лице, за което тези стоки са поставени под режим реекспорт и при въвеждането им на територията на страната са били временно складирани или поставени в свободна зона или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит;
2. от получателя - регистрирано по този закон лице, когато стоките пристигат директно в континенталния шелф и изключителната икономическа зона от трета страна или територия или от друга държава членка, когато за стоките не е налице вътреобщностно придобиване.
Лице - платец при внос
Чл. 83. (1) Данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на вносни мита, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.
(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Когато не са налице условията на чл. 57а или 57б, лице - платец на данъка по ал. 1, е получателят - данъчно незадължено лице, за когото е предназначена пратката.
Лице - платец на данъка при режим извън Съюза, в Съюза или дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 85а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Данъкът е изискуем от регистрирано за прилагане на режим извън Съюза, в Съюза или дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, лице - доставчик по облагаема доставка, в обхвата на съответния режим с място на изпълнение на територията на страната, по която получател е данъчно незадължено лице.
Задължение за начисляване на данъка от регистрирано лице
Чл. 86. (1) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
(2) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
(3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
(4) Алинея 1, т. 1 и 2 и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.
Данъчен период
Чл. 87. (1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период.
(2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на акта за регистрация, включително датата на връчване, до края на данъчния период, освен в случаите по
глава осемнадесета. В случаите по
чл. 132 първият данъчен период обхваща времето от датата на вписването на обстоятелството по
чл. 10 в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или вписване в регистър БУЛСТАТ, включително датата на вписването на обстоятелството, до края на данъчния период.
(4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.
Резултат за данъчния период
Чл. 88. (1) Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.
(2) Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне.
(3) Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.
Внасяне на данъка от регистрирано лице
Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.
(2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1.
Внасяне на данъка при внос на стоки
Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по чл. 16 вносителят на стоки или негов представител по митническото законодателство на Съюза внася ефективно начисления от митническите органи данък в държавния бюджет, както следва:
1. по съответната сметка на Агенция "Митници" за вносни мита, данък върху добавената стойност при внос, акциз при внос, глоби, имуществени санкции и лихви;
2. чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез терминално устройство ПОС по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
(2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.
(3) В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Внасяне на данъка от нерегистрирано лице
Чл. 91. (1) При вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от нерегистрирано по този закон лице данъкът се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.
(2) При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, т. 4 данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът по ал. 1 и 2 се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Данъкът по ал. 4 се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 4.
Прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване
Чл. 92. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;
3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89;
4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;
5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала
процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;
6. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Органът по приходите няма право да извършва прихващане на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, от данъка за възстановяване, посочен в справка-декларациите за двата данъчни периода от
процедурата по приспадане по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато:
1. лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка; на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенски услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услуги по оценка, експертиза и работа върху движими вещи;
2. (в сила до 31.12.2026 г. (*) - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. относно датата на прилагане - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно датата на прилагане - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. относно датата на прилагане - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно датата на прилагане - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно датата на прилагане - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) лицето - земеделски производител, е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки със ставка 20 на сто на произведените от него стоки по приложение № 2, част втора, на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки;
3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) лицето е усвоило средства за изграждане, стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, финансирани с бюджетни средства или средства, предоставени по програми на Европейския съюз;
4. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лицето осигурява достъп до железопътната инфраструктура и е усвоило средства по проекти, финансирани по Оперативна програма "Транспорт 2007 - 2013", Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020", Европейска програма "Механизъм Свързана Европа" и Трансевропейска транспортна мрежа ТЕН-Т, до приключването им;
5. (нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) за управление на продажбите лицето е избрало да ползва в търговски обект софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16.
(4) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато лицето е получило разрешение по чл. 166.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на издаване на ревизионния акт или акта за прихващане и възстановяване, органът по приходите ги прихваща и възстановява остатъка, ако има такъв.
(6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
(7) Обстоятелствата по ал. 3 и 4 се удостоверяват писмено пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(8) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 - 5, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.
(9) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на обезпечението по ал. 8 в срок пет дни след предоставянето му.
(10) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.
(11) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите по ал. 3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на
данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или отказва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки. За невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал. 8.
Спиране и възобновяване на сроковете по чл. 92
Чл. 93. (1) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират:
1. при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;
2. при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;
3. при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;
4. когато лицето не може да бъде открито по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;
5. (отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)
(2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:
1. орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им;
2. спирането е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано досъдебно или съдебно производство.
(3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство.
Част шеста.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА
Общи положения
Чл. 94. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG".
(3) Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.
Регистрация във връзка с извършвани доставки на територията на страната
Чл. 95. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.
(2) На регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.
Задължителна регистрация
Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 84 874 евро или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
(2) Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал. 2, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1. В облагаемия оборот се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато същият е регистрирано лице на основание, различно от този член или чл. 100, ал. 1, или е нерегистрирано по този закон лице, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите - пропорционално на прехвърлените активи
(5) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Задължението за регистрация за данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1.
(6) При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В облагаемия оборот по ал. 2, т. 1 не се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6, когато са извършени от лице:
1. регистрирано на основание чл. 154 или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза;
2. регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което няма постоянен обект на територията на страната;
3. (отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
(8) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 1 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.
(9) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Независимо от облагаемия оборот по ал. 1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97.
(10) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
(11) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.
(12) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Алинея 9 не се прилага за доставките, за които се прилага режим в Съюза, режим извън Съюза, или за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато данъчно задълженото лице е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза, или за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(13) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Алинея 9 не се прилага в случаите, когато данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 извършва само доставки, за които е регистрирано по чл. 154 и 156.
Задължение за регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталиране
Чл. 97. (1) Независимо от облагаемия оборот по чл. 96 на регистрация по този закон подлежи всяко лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка.
(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие - за доставката по ал. 1.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато получателят по доставката е регистрирано по този закон лице.
Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя (Ново загл. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.
(3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното.
(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
Задължение за регистрация на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната (Загл. изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
Чл. 97б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
Задължение на данъчно задължени лица, които са установени само на територията на страната, при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, или на стоки при вътреобщностни дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
Чл. 97в. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Данъчно задължено лице, което не е регистрирано в страната за прилагане на режим в Съюза, ако е упражнило правото си на избор по чл. 20б, ал. 4, уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от издаването на идентификационен номер по ДДС от всяка държава членка, по електронен път, както и в случаите на отнемането му.
Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване
Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Алинея 1 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 10 000 евро.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) За лицата по ал. 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 10 000 евро. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.
(4) Стойността по ал. 2 е общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.
(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:
1. лицата по чл. 168, които придобиват нови превозни средства;
2. лицата по чл. 2, т. 4.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96 и 97 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
(7) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Независимо от стойността на извършените облагаеми вътреобщностни придобивания по ал. 2 на регистрация по този закон подлежи данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, което извършва вътреобщностно придобиване на стоки на територията на страната по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а.
(8) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За лицата по ал. 7 възниква задължение за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на обстоятелство по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а чрез подаване на заявление.
Регистрация по избор
Чл. 100. (1) Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
(2) Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за които не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1, имат право да се регистрират по този закон за вътреобщностно придобиване.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
(4) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Независимо от ал. 1 не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.
(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правото по ал. 1 и 2 може да се заяви от лицата пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на
глава втора от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Процедура за регистрация
Чл. 101. (1) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.) Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец или на основание чл. 100, ал. 5 заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.
(2) Заявлението се подава:
1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;
2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;
3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;
4. от акредитиран представител по чл. 135;
5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно;
6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.) от адвокат, изрично упълномощен за това от лицата по т. 1 - 4 с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.
(3) Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. В случаите на чл. 100, ал. 5 при заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не прилага справка за облагаем оборот.
(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) В случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията. Заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. (*)) Органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация в срок 7 дни от подаване на заявлението или от получаване на информацията за вписването и за упражнено право по чл. 100, ал. 5 в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите от Агенцията по вписванията.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В срок 7 дни от приключване на проверката по ал. 6 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.
(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Независимо от ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 96, ал. 9, чл. 97, 97а и 99 се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация.
Регистрация по инициатива на органа по приходите
Чл. 102. (1) Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.
(2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 84 874 евро, от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.
(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
(6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Регистрирано по ал. 1 лице за всяка извършена от него облагаема доставка, документирана с фактура и/или известие към фактура без начислен данък, за която дължи данък по ал. 3 или 4, в първия или в следващия данъчен период може да анулира издадените документи без начислен данък по реда на чл. 116 и да издаде нова фактура по чл. 113, в която да посочи данъка на отделен ред. При определяне на размера на дължимия данък за всяка извършена облагаема доставка се приема, че той е включен в договорената цена, освен ако при издаване на новата фактура е договорено изрично, че данъкът ще се дължи отделно. Новата фактура се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадена.
(7) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато не е издало нова фактура по реда на ал. 6, регистрираното по ал. 1 лице начислява дължимия данък за извършената от него облагаема доставка с протокол в първия или в следващия данъчен период. Протоколът задължително съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2, т. 1 - 8, като се посочват и издадените документи, с които е документирана доставката без начислен данък. Издаденият протокол се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.
(8) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Регистрираното по ал. 1 лице за извършените облагаеми доставки, които не са документирани с фактура и/или известие към фактура без начислен данък, за които дължи данък по ал. 3 или 4, в първия или в следващия данъчен период съставя отчет по чл. 119, в който определя размера на дължимия данък съгласно чл. 67, ал. 2 или 3, и го отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.
(9) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Регистрираното по ал. 1 лице начислява дължимия по ал. 3 или 4 данък за всяка получена облагаема доставка на стоки или услуги, за която данъкът е изискуем от получателя, с протокол по чл. 117 в първия или в следващия данъчен период. Протоколът се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.
(10) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За доставки по чл. 163а, ал. 2, за които данъкът е начислен от доставчик, регистрираното по ал. 1 лице не дължи данък по реда на този член.
(11) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За дължимия данък по ал. 3 или 4 лицето дължи лихва, считано от изтичането на срока, в който данъкът е следвало да бъде внесен, ако лицето е било регистрирано по този закон в срок.
(12) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по ал. 6 получателят по доставката - регистрирано по този закон лице, може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона през данъчния период, през който е издадена новата фактура, или през следващия данъчен период само когато е бил регистрирано лице към датата на доставката и е отразил първоначално издадената фактура и/или известие към нея в дневника за покупките по чл. 124, ал. 1, т. 1 в срока по чл. 72, ал. 1.
Дата на регистрация
Чл. 103. (1) За дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
Документи, удостоверяващи регистрацията
Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Едновременно с връчването на акта за регистрация на регистрираното лице и по негово искане се предоставя и удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При писмено искане от регистрираното лице в 7-дневен срок органът по приходите издава удостоверение в един или повече екземпляра съгласно искането на лицето.
(3) При писмено искане от регистрираното лице директорът на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава в 7-дневен срок отделно удостоверение за доказване на регистрацията по този закон в чужбина по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
Загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението
Чл. 105. (1) При загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението регистрираното лице е длъжно в 7-дневен срок от настъпване на което и да е от обстоятелствата да уведоми писмено за това компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.
(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите издава дубликат на удостоверението в 7-дневен срок от уведомлението.
Глава десета.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА (ДЕРЕГИСТРАЦИЯ)
Общи положения
Чл. 106. (1) Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е
процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.
(2) Регистрацията се прекратява:
1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;
2. по инициатива на органа по приходите, когато:
а) е установил основание за задължителна дерегистрация;
б) е налице обстоятелство по чл. 176.
Основания за задължителна дерегистрация
Чл. 107. Основание за задължителна дерегистрация е:
1. смъртта на физическото лице;
2. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) смъртта на физическото лице - едноличен търговец, със или без заличаване от
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
3. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) заличаването на едноличния търговец от
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, освен ако:
а) лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2;
б) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) не са налице условията по буква "а" и лицето в 7-дневен срок от вписване на заличаването в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация, в което заявява продължаване на регистрацията при условията на чл. 100, ал. 1;
4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) прекратяването на юридическото лице:
а) без ликвидация;
б) (доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията;
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
6. (нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса;
7. (нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) заличаване на клонове на чуждестранни юридически лица.
Основания за дерегистрация по избор
Чл. 108. (1) Основание за дерегистрация по избор възниква:
1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 1, 97 или чл. 100, ал. 1, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация;
2. (отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
3. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 99, ал. 3 и чл. 100, ал. 2, когато:
а) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 10 000 евро, и
б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;
4. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 97а, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;
5. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 9, когато за последните 12 месеца преди текущия месец не е извършвало облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12;
6. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 99, ал. 7, когато:
а) за последните 12 месеца преди текущия месец лицето не е извършвало облагаеми вътреобщностни придобивания, и
б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Регистрирани лица по избор съгласно чл. 100 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1 по-рано от 12 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 132 и 132а, може да подаде заявление за дерегистрация, когато към датата на подаване на заявлението не е налице основание за задължителна регистрация.
(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Освен в случаите по ал. 1, основание за дерегистрация по избор възниква и когато данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 9, се регистрира:
1. в друга държава членка - за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
2. в страната - по чл. 154 или 156, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза или режим в Съюза.
Процедура за дерегистрация по инициатива на лицето
Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) В случаите по чл. 107, т. 3 и при прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) В случаите по чл. 108, ал. 1 и 3 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В случаите по чл. 108, ал. 4 регистрираното лице подава в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство заявление за дерегистрация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София.
(3) Заявлението по ал. 1 и 2 трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.
(5) В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107.
(7) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) В случаите по ал. 2, изречение първо за дата на дерегистрацията се смята датата на връчването на акта за дерегистрация по ал. 5.
(8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) В случаите по ал. 2, изречение второ за дата на дерегистрацията се смята датата на регистрация на лицето в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или датата на регистрация в страната по чл. 154 и 156.
Процедура за дерегистрация по инициатива на органа по приходите
Чл. 110. (1) Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато:
1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 1, 2, 6 и 7, при прекратяване на юридическото лице без ликвидация и при заличаване на юридическото лице, избрало да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
2. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация по чл. 109, ал. 1;
3. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) е налице основание за дерегистрация по чл. 176.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107. В останалите случаи датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация.
Доставка във връзка с дерегистрацията и определяне на задълженията за последния данъчен период
Чл. 111. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са:
1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.
(2) Алинея 1 не се прилага:
1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) при дерегистрация поради смърт на физическо лице или физическо лице - едноличен търговец, когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по чл. 27, ал. 5, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е ползвало данъчен кредит, е до 12 782 евро включително; когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги надвишава 12 782 евро, данък се начислява върху общата сума на данъчните основи на стоките и услугите;
2. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и/или услуги надвишава 12 782 евро при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което:
а) не е едноличен търговец, ако независимата икономическа дейност на починалото лице бъде продължена от лице, регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит - само за приетите по наследство или по завет стоки и услуги, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице - само за приетите по наследство или по завет стоки и услуги, налични към датата на регистрация;
б) е едноличен търговец, ако предприятието му е поето по наследство или по завет и независимата му икономическа дейност бъде продължена от лице, което е регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице - само за стоките и услугите, налични към датата на регистрация;
3. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) при преобразуване на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132 - само за наличните стоки и услуги към датата на регистрация;
4. за наличните активи - публична държавна или публична общинска собственост;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) при дерегистрация и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период - за стоките и услугите, които се били налични, както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89, ал. 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато към датата на дерегистрация лицето е в
процедура по приспадане по реда на
чл. 92, се приема, че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли.
Глава единадесета.
ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ
Общи положения
Чл. 111а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Документирането на доставките с място на изпълнение на територията на страната се извършва по реда на тази глава.
(2) Документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на тази глава, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект - има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
(3) Документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект - има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) В случаите по чл. 113, ал. 11, когато фактурата или известието към фактурата се издава от лицето, на което се доставят стоките или услугите, ал. 2 и 5 не се прилагат.
(5) Доставчикът не прилага ал. 1 за доставки с място на изпълнение на територията на страната, когато данъкът е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:
1. лицето не е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или неговият постоянен обект на територията на страната не взема участие в доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект - няма постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето е установено в друга държава членка или има постоянен обект в друга държава членка, от който е извършена доставката.
Данъчни документи
Чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:
1. фактурата;
2. известието към фактура;
3. протоколът.
(2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано.
(3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.
Издаване на фактура
Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Фактурата на хартиен носител се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.
(3) Фактура може да не се издава:
1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
4. за продажби на самолетни билети;
5. при безвъзмездни доставки;
6. (изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) за доставки по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или режим извън Съюза;
7. (нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон, или
б) се издава сметка за изплатени суми или документ по
чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или
в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
(5) Независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.
(6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури и известия към фактури от негово име.
(8) Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1.
(9) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които са регистрирани само на основание чл. 156, нямат право да посочват данък в издаваните от тях фактури и известия към фактури за доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режим в Съюза.
(10) Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.
(11) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице
процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.
(12) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Електронни фактури и електронни известия към фактури се смятат за издадени на датата, на която доставчикът или друго лице, действащо от негово име, предостави фактурите и известията към фактурите, така че да могат да бъдат получени от клиента.
(13) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 - 15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем, а при вътреобщностни доставки - в срока по ал. 5.
(14) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, може да не прилага ал. 1 за извършена доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки или вътрешни дистанционни продажби на стоки, когато лицето е регистрирано за прилагане на режим в Съюза по този закон.
(15) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, не прилага ал. 3 за извършена доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки или вътрешни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето не е регистрирано за прилагане на режим в Съюза по този закон или в друга държава членка.
Изисквания към фактурите
Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:
1. наименование на документа;
2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;
3. дата на издаване;
4. име и адрес на доставчика;
5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;
6. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
7. име и адрес на получателя по доставката;
8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;
9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;
10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането и, както и основанието за неначисляване на данък;
13. размера на данъка;
14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл. 141 2006/112/ ЕО".
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва "обратно начисляване", както и основанието за това.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в евро при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.
(7) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.
(8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по чл. 111а, ал. 3 издадената от данъчно задълженото лице - доставчик, фактура може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12 и 13.
(9) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Документирането на доставките с електронни фактури и електронни известия към фактури се извършва, при условие че това документиране се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие.
(10) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги.
(11) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освен чрез контрола на стопанската дейност по ал. 10 автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:
1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, или
2. електронен обмен на данни.
(12) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Данъчно задължено лице, регистрирано за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, посочва идентификационния номер за този режим само в митническата декларация за внос по чл. 57а.
Дебитни и кредитни известия
Чл. 115. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума.
(3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.
(4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:
1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;
2. основанието за издаване на известието.
(5) Известието се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.
(6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.
(7) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Известието към фактура може да не съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 12, 14 и 15, освен когато се документират доставките с място на изпълнение на територията на държава членка, вътреобщностните доставки и дистанционните продажби на стоки.
Коригиране на фактурите и известията
Чл. 116. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
(2) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.
(3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
(5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(6) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които за доставката е приложена грешна ставка на данъка.
(7) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Корекция на фактури и известия при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършва по ал. 1 - 6, когато установеното задължение с акта е внесено в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или прихванато от орган по приходите.
Издаване на протоколи
Чл. 117. (1) Протокол се издава задължително:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 и чл. 84 - от регистрираното лице - получател по доставката;
2. в случаите по чл. 57 - от регистрираното лице - вносител;
3. в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 - от регистрираното лице - доставчик;
4. (нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) в случаите по чл. 161 и 163а, ал. 2 - от регистрираното лице - получател по доставката;
5. (нова - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) в случаите по чл. 6, ал. 4, т. 4 - от регистрирано лице, предоставило безвъзмездно хранителни стоки.
(2) Протоколът по ал. 1 задължително съдържа:
1. номер и дата;
2. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) името и идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 на лицето по ал. 1;
3. количеството и вида на стоката или вида на услугата;
4. датата на възникване на данъчното събитие по доставката;
5. данъчната основа;
6. ставката на данъка;
7. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето по ал. 1;
8. размерът на данъка;
9. (нова - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и номер и дата на фактурата - когато такава е издадена до датата на издаване на протокола;
10. (нова - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки по приложение № 2, част втора, и номер и дата на фактурата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. В случаите на безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки по чл. 6, ал. 4, т. 4 протоколът се издава не по-късно от 5 дни от датата, на която са предоставени хранителните стоки.
(4) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:
1. номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;
2. основанието за издаване на новия протокол;
3. увеличението/намалението на данъчната основа;
4. увеличението/намалението на данъка.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът по ал. 4 се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4.
Коригиране на протоколи
Чл. 117а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) (1) Поправки и добавки в протоколите не се разрешават. Погрешно съставени или поправени протоколи се анулират и се издават нови.
(2) За погрешно съставен протокол се смята и издаденият протокол, в който:
1. не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен;
2. е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен;
3. за доставката е приложена грешна ставка на данъка.
(3) Когато погрешно съставен протокол е отразен в отчетните регистри на получателя, за анулирането не се съставя протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулирането.
(4) Екземплярите на анулираните протоколи се съхраняват при издателя, като отчитането им се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Корекция на протоколи при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършва по ал. 1 - 4.
Касови бележки, заместващи документи и подаване на данни (Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.)
Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
(1а) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г.) Когато регистрирано или нерегистрирано по този закон лице не издаде документ по ал. 1, получателят има право да задържи плащането на стойността на доставката/продажбата. Изречение първо не се прилага, когато:
1. този закон или наредбата по ал. 4 допускат при доставки или продажби в търговски обект да не се издава фискален или системен бон;
2. клиентът е заявил издаване на фискалния или системния бон в електронен вид в случаите по ал. 21.
(2) Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 22.11.2013 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г.) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.
(3а) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се определят с наредбата по ал. 4.
(4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им;
6. (нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);
7. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер;
8. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин;
9. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При експлоатацията на ФУ/ИАСУТД лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лица, получили разрешение по реда на наредбата по ал. 4.
(6) Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(8) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 8 не се прилага от лице - получател по доставка на течни горива, което е бюджетна организация по смисъла на Закона за публичните финанси или общинско предприятие и не извършва продажби на течни горива.
(10) Данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
(11) Данни по ал. 10 не се подават от:
1. доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз;
2. доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни пред Агенция "Митници", че горивата са освободени за потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
3. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) доставчика за доставки, които е отчел чрез електронната си система с фискална памет, с изключение на доставки, извършени от обект, който не е краен разпространител и използва като средство за измерване на разход измервателна система или разходомер;
4. получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител;
5. получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет;
6. (отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
7. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) доставчика и получателя по доставки за битови нужди на гориво в бутилки с вместимост до 50 кг или транспортирано чрез изградена газопреносна мрежа.
(12) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато органите по приходите констатират, че краен разпространител извършва продажби на течни горива от търговски обект и не разполага със стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари, незабавно уведомяват съответните компетентни органи за предприемане на действия по констатираните нарушения.
(13) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 12 не се прилага за продажби на течни горива за целите на речния и морския транспорт.
(14) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Производител/разпространител на софтуер за управление на продажбите в търговски обект може да декларира в Националната агенция за приходите следните данни и обстоятелства за такъв софтуер:
1. наименованието и версията на произвеждания/разпространявания от него софтуер;
2. че софтуерът по т. 1 отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 4;
3. че не произвежда/не разпространява софтуер, предназначен за промяна на функционалността на софтуера по т. 1 и за промяна, изтриване или друг вид манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът.
(15) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) Редът за деклариране на данните и обстоятелствата по ал. 14 се определя с наредбата по ал. 4.
(17) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Алинея 14 не се прилага към интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност и електронните системи с фискална памет.
(18) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Лице, за което е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да ползва софтуер за управление на продажбите в търговски обект, може да избере за управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите му и към софтуера се определят с наредбата по ал. 4. В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер.
(19) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Алинея 18 не се прилага за лица, ползващи интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност и електронни системи с фискална памет.
(20) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 19 - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Националната агенция за приходите създава и поддържа
публичен електронен списък на електронните магазини, за които са подадени данни по ал. 4, т. 5. Списъкът е достъпен на интернет страницата на агенцията. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4.
(21) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г.) Фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и да се предостави на получателя по електронен път, без да се издава хартиен документ, при условия, ред и начин, определени с наредбата по ал. 4 от лица, които:
1. извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин;
2. са избрали да използват в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16;
3. използват интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
4. използват електронна система с фискална памет в търговския обект.
(22) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2024 г.) В случаите по ал. 21 при поискване от клиент фискалният/системният бон се издава на хартия.
(23) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2024 г.) Допуска се фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност да имат възможност за посочване на общата сума за плащане в издаваните документи и в друга валута. Изискванията към ФУ/ИАСУТД, както и условията и редът за прилагане на тази разпоредба се определят с наредбата по ал. 4.
Отчет за извършените продажби
Чл. 119. (1) За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
(2) Отчетът за извършените продажби с