НАРЕДБА № 16-116 ОТ 8 ФЕВРУАРИ 2008 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕНЕРГООБЗАВЕЖДАНЕТО
В сила от 07.03.2008 г.
Издадена от министъра на икономиката и
енергетиката
Обн. ДВ. бр.26 от 7 Март 2008г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Юни 2015г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Част първа.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ
Чл. 4. (1) С наредбата се определят съществените изисквания и правила за провеждане на нормална, икономична и безаварийна експлоатация на енергообзавеждането на потребителите.
(2) При провеждане на експлоатацията по ал. 1 потребителите в качеството им на ползватели на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа освен изискванията по тази наредба се спазват и изискванията на правилата по
чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
(3) В съответствие с изискванията на наредбата ръководителят на предприятието осигурява разработването на вътрешни експлоатационни инструкции с конкретни изисквания и правила от съответните нормативни актове, техническата документация на производителите и ги утвърждава.
Чл. 7. Персоналът по чл. 6 е длъжен да:
1. осигурява нормална, безаварийна и икономична работа на енергообзавеждането;
2. спазва оперативно-диспечерската дисциплина;
3. изпълнява тази наредба, вътрешните инструкции и другите нормативни актове, свързани с нея.
Чл. 8. (1) Техническата експлоатация на енергообзавеждането се осъществява от персонал, преминал специално обучение и проверка на знанията за заеманата длъжност.
(2) В зависимост от обема и сложността на работите по техническата експлоатация по ал. 1 ръководителят на предприятието създава специализирано енергийно звено с необходимия персонал.
(3) Допуска се техническата експлоатация да се осъществява по договор от външна специализирана организация/фирма.
(4) За пряко изпълнение на задълженията по организация и провеждане на техническата експлоатация ръководителят на предприятието назначава отговорно лице, наричано по-нататък "енергетик", а за потребители със специализирано енергийно звено - "главен енергетик".
(5) Енергетик може да не се назначава, когато електрическите уредби и съоръжения са за напрежение до 1000 V и потребителите не извършват производствена дейност.
(6) Когато не е назначен енергетик, задълженията му се възлагат на лице от управленския персонал, което може и да не е със специално образование, но да е преминало обучение и проверка на знанията по тази наредба.
Чл. 9. Организацията на техническата експлоатация обхваща:
1. управление на персонала;
2. оперативно обслужване;
3. технически контрол;
4. техническо обслужване, ремонт и модернизация;
5. управление и контрол на енергийната ефективност;
6. поддържане и съхраняване на техническа и оперативна документация.
Глава втора.
УПРАВЛЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА
Чл. 11. (1) Подборът на персонала се извършва по критерии, заложени в длъжностните характеристики и утвърдени от ръководителя на предприятието, свързани с извършваната дейност и работното място.
(2) В длъжностната характеристика се включват:
1. изисквания за образователна степен, професионална квалификация и стаж по специалността;
2. определен обем от знания, практически умения и професионални качества;
3. списък на наредби, инструкции и др., спазването на които е задължително;
4. правата, задълженията и отговорностите;
5. нивата в управлението - взаимоотношения с висшестоящия и подчинения персонал.
Чл. 13. Формите за работа с персонала включват:
1. подготовка за нова работа/длъжност с обучение на работното място, включваща етапите:
а) обучение;
б) проверка на знанията;
в) допускане до самостоятелна работа;
2. периодични инструктажи;
3. проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии;
4. допълнителна специална подготовка;
5. обучение за повишаване на квалификацията.
Раздел II.
Подготовка за нова работа/длъжност
Чл. 14. (1) Подготовката за нова работа/длъжност започва с обучение на работното място на новоназначените лица, преминаващите на нова длъжност или на друго работно място, както и прекъсналите работа по специалността за повече от 6 месеца.
(2) Подготовката се осъществява по програма, утвърдена от ръководителя на предприятието.
(3) Програмата за обучение включва изучаване на:
1. тази наредба и свързаните с нея нормативни актове в необходимия обем за съответната длъжност/професия;
2. длъжностните, експлоатационните инструкции и плановете/инструкциите за ликвидиране на аварии и бедствия;
3. технологичните схеми и процеси;
4. принципите на действие на съоръженията, контролните измервателни средства, средствата за управление и защита;
5. правилата за безопасност и други специални правила, ако се изискват при изпълнение на работата.
(4) За обект в
строителство и реконструкция подготовката и повишаването на квалификацията на експлоатационния персонал се извършва преди приемане на обекта.
Чл. 15. (1) Когато за изпълнение на задълженията по заеманата длъжност е необходимо стажуване, то се включва при подготовка за нова работа/длъжност.
(2) Стажуването се провежда под ръководството на опитно обучаващо лице по определена за работното място програма с отчитане нивото на професионалното образование на стажанта, техническите знания, стаж по сходни длъжности, заемана длъжност преди допускане за подготовка по новата длъжност.
(3) Продължителността на стажуването се определя от ръководителя на предприятието, но не по-малко от две работни смени.
(4) Допускането до стажуване е с писмена заповед на ръководителя на предприятието или упълномощено от него лице.
(5) През времето на стажуване обучаваният е длъжен да:
1. усвои и придобие необходимите практически познания, навици и техники за изпълнение на задълженията по новата работа/длъжност;
2. изучи схемите, експлоатационните инструкции, противоаварийните инструкции и планове за евакуация и действие при пожари и аварии и други материали, необходими за работата му;
3. отработи професионалните и трудовите навици за работното място.
Чл. 16. (1) Знанията на персонала по тази наредба се проверяват с първоначална - встъпителна, проверка, и периодична - поредна и извънредна.
(2) Списъци на длъжностите и професиите или на лицата, за които не се изисква проверка на знанията, се изготвят за всеки обект и се утвърждават от ръководителя на предприятието.
(3) Първоначална проверка на знанията се извършва след проведено обучение на работното място на всички новоназначени на работа, преминаващите на нова длъжност или на друго работно място, както и при прекъсване на работа за повече от 3 години.
(4) Периодичната поредна проверка се провежда не по-малко от веднъж на:
1. три години за ръководния персонал;
2. две години за изпълнителския персонал.
(5) Извънредна проверка се провежда при:
1. влизане в сила на нови или преработени норми и правила;
2. прекъсване на работа за повече от 6 месеца;
3. въвеждане на нови съоръжения и технологии, изменения на главни схеми, реконструкции и др., които изискват придобиване на допълнителни знания;
4. нарушение на изискванията на правила, водещи до аварии и пожари или инциденти с хора;
5. предписания на инспектиращи и надзорни органи при констатирани нарушения.
(6) Обемът от знания за извънредната проверка и датата за провеждане се определят от ръководителя на предприятието при спазване изискванията по тази наредба и на предписанията по ал. 5, т. 5.
Чл. 17. (1) За проверка на знанията ръководителят на предприятието назначава изпитна комисия, състояща се от председател и най-малко от двама членове.
(2) При малък брой на персонала, когато не е възможно или целесъобразно създаване на собствена комисия за проверка на знанията, ръководителят на предприятието може да организира провеждането на изпитите:
1. от създадени комисии на надзорните и контролните органи на регионално ниво;
2. в специализирани учебни центрове или институти за повишаване на квалификацията.
(3) Проверката на знанията се извършва с устен изпит пред комисия или чрез тест.
Чл. 20. (1) Резултатите от изпита се оформят с протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1.
(2) Протоколът се съставя в два екземпляра и се регистрира в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.
(3) Дневникът и един екземпляр от протокола за изпит се съхраняват от длъжностно лице, определено със заповед на ръководителя на предприятието, а другият екземпляр от протокола - в личното досие на изпитания.
Чл. 23. (1) След успешно положен изпит, когато е необходимо, се провежда дублиране на работното място. Дублиране се провежда и след продължително прекъсване на работа.
(2) Продължителността на дублирането след първоначалната проверка на знанията се определя от изпитната комисия, но не по-малко от две работни смени.
(3) След прекъсване на работа минималната продължителност на дублирането е две работни смени.
(4) Допускането до дублиране се оформя с писмена заповед на ръководителя на предприятието или на упълномощено длъжностно лице, в която се посочват срокът на дублиране и лицето, отговорно за подготовката на дубльора.
(5) За всички действия на дубльора на работното място еднаква отговорност носят както лицето, отговорно за подготовката му, така и самият дубльор.
(6) Когато по време на дублирането се установи професионална непригодност за дадената работа, ръководителят на предприятието взема решение за прекратяване на подготовката в съответствие с трудовото законодателство.
Чл. 25. След продължително прекъсване на работа персоналът се запознава с извършените изменения на:
1. съоръжения, схеми и режими на работа;
2. инструкции и нормативно-технически документи;
3. заповеди, технически разпореждания и други материали за дадената длъжност.
Раздел III.
Периодични инструктажи
Чл. 27. Целеви инструктажи се провеждат при:
1. изпълнение на еднократни работи, които не са свързани с преките задължения на работещия;
2. ликвидиране на последици от аварии и пожари, стихийни бедствия и катастрофи;
3. съпровождане на външни лица на територията на обекта.
Раздел IV.
Проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии
Чл. 28. (1) Проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии се провеждат най-малко един път годишно.
(2) Проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии за целия персонал, обслужващ енергообзавеждането, се провеждат един път на шест месеца.
(3) Ръководителят на предприятието може да определя и други срокове за проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии, но не по-големи от посочените в ал. 1 и 2, в зависимост от състоянието на обектите и подготовката на персонала.
Чл. 29. (1) Проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии се провеждат на работните места, а когато е необходимо - и с използване на съответни технически средства.
(2) Резултатите от проведените тренировки се регистрират в специален дневник.
(3) Лицата, получили незадоволителни оценки при тренировките, повтарят проверката в срокове, определени от ръководителя на предприятието.
Раздел V.
Допълнителна специална подготовка
Чл. 31. В специалната подготовка могат да се включват:
1. изучаване на внесени изменения в инструкциите, схемите и обслужваното енергообзавеждане;
2. анализи на отклонения от технологичните процеси, пускане и спиране на съоръжения;
3. други теми.
Раздел VI.
Обучение за повишаване на квалификацията
Глава трета.
ОПЕРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ
Раздел I.
Организация на оперативното обслужване
Чл. 37. (1) Дежурството се изпълнява по утвърден график от ръководителя на предприятието, като само той може да го променя.
(2) Промяна/разместване на дежурен персонал по работни места се извършва по ред, определен с вътрешна инструкция.
(3) Забранява се дежурство в продължение на две последователни смени освен в случаите при ликвидиране на аварии и пожари или невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен.
Чл. 38. Старшият дежурен или дежурният при еднолично дежурство по време на смяната отговаря за:
1. осигуряване на нормална, безопасна и безаварийна работа на повереното му енергообзавеждане;
2. правилно и своевременно водене на документацията съгласно инструкциите.
Чл. 41. (1) Дежурният персонал при ликвидирането на авария или пожар е длъжен самостоятелно да манипулира с органите за управление независимо от присъствието на лице от ръководния персонал, като носи пълна отговорност за действията си.
(2) Ръководният персонал има право да отстрани лице от оперативния персонал при ликвидирането на авария или пожар, да възложи на друго лице от оперативния персонал или сам да поеме ръководството, ако действията на отстраненото лице са опасни или неправилни.
(3) Отговорността за по-нататъшния ход на ликвидиране на аварията или пожара се носи от лицето, наредило отстраняване на дежурния, и от лицето, приело оперативното дежурство по ал. 2.
(4) Замяната на дежурния се оформя в оперативния дневник по реда за предаване и приемане на дежурство в смяна, като се записват фамилията и длъжността на лицето, разпоредило замяната.
Раздел II.
Ред за предаване и приемане на дежурство
Чл. 43. Предаващият дежурството в смяната е длъжен да запознае приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, направените изменения в схемите за захранване, управление, защити, контрол и сигнализация, както и за:
1. изведените съоръжения за ремонт и оставените съоръжения в оперативен резерв;
2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;
3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.
Чл. 44. Приемащият дежурство в смяна е длъжен да:
1. обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;
2. се запознае със записите в дневниците, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, както и с нарядите/нарежданията, по които се извършват работи;
3. провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;
4. запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;
5. съобщи на диспечера/дежурния инженер за встъпване в дежурство и забелязаните нередности при приемане на смяната.
Чл. 45. (1) Предаването и приемането на смяната се оформя в оперативния дневник с подписите на предаващия и приемащия дежурството.
(2) Забранява се предаване на дежурството по време на възникнала авария или пожар, както и по време на извършване на превключвания или операции за въвеждане/извеждане на основни съоръжения.
(3) Новопристигналият дежурен персонал е под разпореждането на лицето, което ръководи ликвидирането на аварията или пожара или извършването на превключванията.
Раздел III.
Извършване на обходи и огледи
Чл. 47. (1) Оперативният персонал е длъжен по време на дежурство в смяната да извършва периодично обходи и огледи на съоръженията по предварително определен маршрут. При обходите се оглеждат състоянието и чистотата на съоръженията, работните места и помещенията, състоянието на сигналните, защитните и противопожарните уреди и съоръжения и др.
(2) Периодичността и обхватът на огледите се определят с вътрешна инструкция, като се вземат под внимание видът и състоянието на съоръженията, условията и средата, при които работят, и други фактори.
(3) За извършените обходи се прави запис в оперативния дневник с отбелязване на часа на започване и завършване на обхода.
Раздел IV.
Оперативни превключвания
Чл. 55. (1) Оперативни превключвания в електрически уредби с напрежение над 1000 V се извършват:
1. без бланка за превключване - при наличие на блокиращи устройства, които изключват неправилни операции с разединители и заземяващи устройства в процеса на тяхното превключване, както и при превключвания без особена сложност - превключвания по един извод или присъединение;
2. с бланка за превключване - при отсъствие или неизправност на блокиращите устройства, а също така при сложни превключвания; с бланка за превключване се прехвърлят и повече от едно присъединение от една към друга шинна система независимо от наличието или състоянието на блокиращите устройства.
(2) Разрешава се сложни често повтарящи се оперативни превключвания да се извършват по предварително изготвена по образец бланка за превключване.
(3) Списъкът на извършваните по бланки сложни оперативни превключвания и редът за тяхното изпълнение се утвърждават от ръководителя на предприятието или упълномощено от него длъжностно лице.
Чл. 56. Оперативните превключвания в електрическите уредби се изпълняват, както следва:
1. лицето, получило нареждане за превключване, е длъжно да го повтори на нареждащия, да го запише в оперативния дневник, да отбележи фамилията на нареждащия и да уточни по оперативната схема/мнемосхема последователността на операциите, вкл. и тези по веригите на релейната защита и автоматика; при необходимост се съставя бланка за превключване или се използва типово попълнена бланка, като се запише номерът й в оперативния дневник;
2. когато превключванията се изпълняват от две лица, лицето, получило нареждането, е длъжно да обясни по оперативната схема на второто лице, участващо в превключванията, предстоящите действия;
3. при възникване на съмнения в правилността на извършваните операции превключванията се прекратяват и повторно се проверява изискваната последователност по оперативната схема;
4. когато не е ползвана бланка за превключване, извършените превключвания се описват в оперативния дневник;
5. след изпълнение на превключванията с бланка/без бланка се докладва на висшестоящия оперативен персонал за изпълнението им.
Чл. 57. (1) Бланката за оперативно превключване се попълва от лицето, получило нареждането, подписва се от лицето, изпълняващо операциите, и от контролиращото изпълнението лице, след което се занася на мястото на превключване.
(2) Операциите в бланката се записват по реда на тяхното изпълнение.
(3) В бланката освен операциите по първичната схема, в т.ч. със стационарните и преносимите заземители, се записват и операциите по веригите на релейната защита и автоматика, вкл. сваляне и поставяне на предпазители.
Глава четвърта.
ТЕХНИЧЕСКИ КОНТРОЛ
Чл. 62. (1) Ръководителят на предприятието организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергообзавеждането.
(2) Постоянният контрол се осъществява от оперативния и оперативно-ремонтния персонал, а периодичният - от отговорните за техническата експлоатация длъжностни лица.
(3) Контролът се осъществява по обем и вид в съответствие с изискванията по тази наредба и вътрешните инструкции.
(4) Резултатите от проведения контрол се отбелязват в дневници - за обходи и огледи, за установени дефекти, за разпореждания и др.
Чл. 63. (1) Техническият контрол за състоянието на енергообзавеждането се разделя на:
1. първоначален - извършва се преди въвеждане в експлоатация;
2. периодичен, пореден - извършва се в сроковете, определени с нормативни актове, тази наредба и инструкциите на производителите;
3. извънреден - извършва се след извеждане от експлоатация за повече от 12 месеца, модернизация и реконструкция, авария или пожар, инцидент или по предписание на техническите надзорни органи.
(2) Резултатите от контрола, наричани "техническо освидетелстване", се документират с протокол и запис в паспорта на съоръженията и/или мрежите с посочване срока на следващото техническо освидетелстване.
Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) Министърът на
енергетиката определя със заповед длъжностни лица, които осъществяват контрол:
1. за техническото състояние и експлоатацията на енергообзавеждането;
2. за спазване на оперативната дисциплина и на наредбите за определяне на условията за присъединяване към съответната мрежа, преустановяване на присъединяването или снабдяването с енергия, границите на собственост между производители и потребители;
3. при разследване на причините за крупни аварии или пожари и груби технологични нарушения в експлоатацията.
Чл. 68. Ръководителят на предприятието осигурява:
1. безпрепятствен достъп на упълномощените длъжностни лица за осъществяване на контрол върху техническото състояние и експлоатацията на енергообзавеждането в обекта;
2. необходимите условия за извършване на проверката и предоставя необходимите документи, свързани с нея.
Глава пета.
ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ, РЕМОНТ И МОДЕРНИЗАЦИЯ
Чл. 69. (1) Ръководителят на предприятието организира извършването на техническо обслужване, планови и извънпланови ремонти, модернизация и реконструкция на енергообзавеждането.
(2) За дейностите по ал. 1 ръководителят на предприятието осигурява необходимите:
1. финансови средства, ремонтна документация, специализирани инструменти и приспособления;
2. резервни части и материали за техническо обслужване и ремонти;
3. система за осигуряване на качеството;
4. изготвя план, съгласуван с териториалните органи за пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 70. В зависимост от приетата структура за техническо обслужване и ремонти функциите за подготовката и изпълнението им се разпределят между съответните звена и изпълнители, включващи:
1. отделите за подготовка на ремонтите;
2. ремонтния персонал и звената за ремонти;
3. фирмите за специализиран ремонт.
Чл. 71. (1) Техническото обслужване и плановите ремонти се извършват във вид и по обем, осигуряващ поддържането в изправно и работоспособно състояние на енергообзавеждането, като се отчита фактическото състояние, променящите се условия на работа и периодичните възстановявания.
(2) За плановите ремонти се разработват графици - годишни, тримесечни и месечни.
(3) Периодичността на ремонтите се определя съобразно техническото състояние на съоръженията, изискванията на нормативните актове и предписанията на производителите, както и приетата система за ремонт.
(4) Времетраенето на ремонтите се определя съобразно вида на ремонта и производствената програма на предприятието.
Чл. 73. (1) След основен ремонт съоръженията се приемат от комисия по програма, съгласувана с изпълнителите и утвърдена от ръководителя на предприятието.
(2) Енергообзавеждане, на което е извършен основен ремонт, подлежи на изпробване под товар с продължителност не по-малка от 24 h.
(3) Когато при изпробването по ал. 2 се открият дефекти, които възпрепятстват работата с номинален товар или изискват незабавно спиране, ремонтът се смята за незавършен до отстраняване на дефектите, след което изпробването се повтаря.
Чл. 74. (1) При приемане на съоръжения след ремонт се извършва оценка на ремонта, включваща качество на изпълнените ремонтни работи и постигнатите качествени показатели.
(2) Оценката по ал. 1 се извършва на два етапа:
1. предварителна - след изпробването под товар при предавателно-приемателните изпитвания;
2. окончателна - след получаване на резултатите от едномесечната гаранционна експлоатация, по време на която е завършила проверката на работата при всички експлоатационни режими и са проведени следремонтни изпитвания и настройки.
(3) При окончателната оценка се преценяват:
1. съответствието на техническото състояние на ремонтираните възли, механизми и системи с изискванията по тази наредба и на действащата техническа нормативна уредба;
2. постигнатата стабилност и надеждност в работата при едномесечната гаранционна експлоатация;
3. постигнатите технико-икономически показатели и съответствието им с предвидените.
Глава шеста.
УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
Чл. 76. Ръководителят на предприятието разработва и изпълнява организационно-технически мероприятия за повишаване на енергийната ефективност на енергообзавеждането, които включват:
1. изготвяне на инструкции, таблици и графици за ефективно управление на технологичните режими;
2. упражняване на контрол на ефективността на работата по определени технико-икономически показатели (ТИП), определени в практиката и техническата документация;
3. извършване на периодичен анализ на ТИП за оценяване състоянието на съоръженията, режимите на работа, разхода на електрическа енергия и ефективността на извършените организационно-технически мероприятия;
4. водене на отчетност - сменна, месечна, годишна, на получената и обработена технико-икономическа информация.
Чл. 77. (1) Ръководителят на предприятието осигурява разработването на нормативни енергийни характеристики на енергообзавеждането, които съдържат най-малко:
1. показатели за икономична и ефективна работа на съоръженията;
2. данни, необходими за оптимално разпределение на товарите между съоръженията;
3. условията, при които са разработени, и качеството на електрическата енергия;
4. поправките за отклоненията от нормалната схема и работните параметри.
(2) В енергийните характеристики по ал. 1 се документират отчитаните данни за показателите:
1. специфичен разход на енергия за единица произведена продукция;
2. технологичен разход на енергия за собствени нужди.
Глава седма.
ТЕХНИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНА ДОКУМЕНТАЦИЯ
Чл. 78. (1) При експлоатацията на енергообзавеждането ръководителят на предприятието използва и съхранява следната документация:
1. актове за приемане на енергообзавеждането в експлоатация;
2. генерален план с нанесени сгради, съоръжения, пътища, включително и на подземните кабелни мрежи;
3. утвърдена проектна документация - технически проект, чертежи, обяснителни записки и др., с всички последвали изменения;
4. изпълнителни работни схеми и чертежи;
5. технически паспорти на енергообзавеждането;
6. сертификати на съоръжения и материали, подлежащи на задължителна сертификация;
7. експлоатационни инструкции;
8. длъжностни инструкции;
9. документация, която се изисква от държавните контролни и надзорни органи.
(2) Пълен комплект от документацията по ал. 1 се описва и съхранява в технически архив. При промяна на собственика/ползвателя документацията се предава в пълен обем на новия собственик/ползвател, който е длъжен да осигури нейното съхраняване.
(3) За всяко производствено структурно звено се изготвя списък на необходимите инструкции, технологични и оперативни схеми.
(4) Извършените в процеса на експлоатацията изменения в оперативните и технологичните схеми своевременно се нанасят в екзекутивните чертежи от упълномощени длъжностни лица, които се подписват и отбелязват датата на внасяне на изменението.
(5) Направените изменения по ал. 4 се довеждат до знанието на персонала със запис в специален дневник за разпореждане.
(6) Изпълнителните схеми се проверяват за съответствие с фактическото им състояние най-малко веднъж на две години.
(7) Списъците с необходимите документи за структурните звена и експлоатационните инструкции се преразглеждат най-малко веднъж на 3 години, а също и при излизане на нови наредби, правила, технически условия и др.
Чл. 79. (1) За обслужващия персонал се осигуряват необходимите вътрешни инструкции и схеми за работните места.
(2) Инструкциите се подписват от ръководителя на структурното звено и се утвърждават от ръководителя на предприятието или упълномощено от него лице.
(3) В инструкциите за експлоатация на енергообзавеждането, системите и техническите средства за управление, контрол и защита се записват:
1. кратка характеристика за предназначението, устройството и действието;
2. параметрите за нормална експлоатация, разрешените технологични отклонения в работата на съоръженията, ограничителните стойности на параметрите за безопасна експлоатация;
3. редът за пускане, спиране и обслужване;
4. действията на персонала при нарушение на нормалната експлоатация;
5. редът за извършването на прегледи, ремонти и изпитвания;
6. специфичните изисквания за безопасност при работа на персонала.
Чл. 80. Оперативният дежурен или оперативно-ремонтният персонал, който обслужва електрообзавеждането, разполага със:
1. еднолинейна електрическа схема или схема-макет;
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията;
4. дневник за релейните защити и автоматика;
5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;
6. дневник за разпорежданията;
7. дневник за повредите на съоръженията;
8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;
9. бланки за превключвания;
10. списък на лицата, които имат право на едноличен оглед и/или проверки в електрическите уредби и мрежи и право да издават оперативни разпореждания;
11. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
Чл. 83. Оперативната документация, диаграмите на регистриращата апаратура и оперативните разговори, записани на магнитен носител, както и документите от оперативно-информационния комплекс на автоматизираните системи за управление подлежат на строг отчет и се съхраняват по определен ред, както следва:
1. записите на регистриращата апаратура - 3 години;
2. записите на оперативните разговори при нормални режими на работа - 10 денонощия, ако няма указание за удължаване на този срок;
3. записите на оперативните разговори при аварии и други нарушения в работата - 3 месеца, ако няма указание за удължаване на този срок.
Част втора.
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И МРЕЖИ
Глава осма.
СИЛОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ, АВТОТРАНСФОРМАТОРИ И РЕАКТОРИ
Чл. 91. (1) Принудената циркулация на маслото в системата за охлаждане на трансформатора се осигурява непрекъснато и независимо от натоварването на трансформатора.
(2) Не се разрешава експлоатацията на трансформатори с принудена циркулация на маслото без сигнализация за спирането на циркулацията на маслото, охлаждащата вода или вентилаторите.
(3) Налягането на маслото в маслоохладителя се поддържа по-високо от налягането на охлаждащата вода.
(4) Допуска се за трансформаторите с принудено охлаждане режим на работа със спряна циркулация на маслото или охлаждащата вода или със спрени вентилатори. Продължителността на този режим се определя с вътрешни инструкции след изпитванията и инструкциите на производителя.
Чл. 92. (1) При включване в действие на водно-масленото охлаждане на трансформаторите редът за включване на помпите е: маслената помпа, а след това - водната. Водната помпа се включва при температура на маслото не по-ниска от +10°C.
(2) При спиране на охлаждането редът за изключване на помпите е обратен на този по ал. 1.
(3) При експлоатацията на трансформаторите не се допуска замръзването на маслоохладителя, помпите и водните магистрали.
Чл. 93. (1) По паспортните данни за всеки трансформатор се определя максимално допустима температура на горните слоеве на маслото. За трансформатори без принудена циркулация на маслото тази температура е не по-висока от +95°C. При товари, по-малки от номиналните, температурата на маслото не трябва да превишава температурата на околния въздух с повече от 60°C.
(2) Обслужващият персонал следи температурата на горните слоеве на маслото по монтираните термометри и термосигнализатори и повишението на налягането при херметичните трансформатори, като при налягане над 50 kPa се намалява натоварването на трансформатора.
(3) Трансформаторите, снабдени с вентилатори за въздушно охлаждане, могат да работят със спрени вентилатори, ако температурата на горните слоеве на маслото не превишава +50°C и товарът им е по-малък от номиналния. При температура на маслото над +55°C или товар, равен на номиналния, независимо от температурата на маслото вентилаторите се включат автоматично.
Чл. 99. (1) При автоматично изключване на трансформатор от действието на газова или диференциална защита включването му под напрежение се извършва след отстраняване на причината за изключването.
(2) При изключване, което причинява прекъсване на електроснабдяването, се допуска едно повторно включване на трансформатора в случаите, когато има диференциална и газова защита и изключването е станало само от една от тези защити и трансформаторът няма видими признаци за повреда.
(3) При появяване на сигнал от газовото реле задължително се извършва оглед на трансформатора. При откриване в газовото реле на горими газове трансформаторът се изключва до установяване на причината за газоотделянето.
(4) Ако газът в релето е безцветен и при проверка не гори, трансформаторът може да остане включен под наблюдение от оперативния персонал.
Чл. 101. Паралелна работа на трансформаторите се допуска при следните условия:
1. да имат еднакви групи на свързване, а отношението между мощностите им е не по-голямо от 1:3 или 1:4;
2. коефициентите на трансформация са еднакви или се различават с не повече от ±0,5%;
3. напреженията на късо съединение се различават с не повече от ±10% от средната аритметична стойност на напрежението на късо съединение на включените в паралелна работа трансформатори;
4. да са сфазирани.
Чл. 104. (1) Огледи на трансформаторите без изключване на напрежението се извършват:
1. в уредби с постоянен дежурен персонал - един път на денонощие;
2. в уредби без постоянен дежурен персонал - един път на месец, а в трансформаторните постове - един път на 3 месеца.
(2) В зависимост от конкретните условия, конструкции, режим на работа и състояние на трансформаторите посочената в ал. 1 периодичност на огледите на трансформаторите без изключване може да бъде изменяна от
енергетика.
(3) Извънредни огледи на трансформаторите се извършват:
1. при рязко изменение на температурата на околния въздух;
2. при всяко изключване на трансформаторите от действието на газовата или диференциалната защита.
(4) При огледите на трансформаторите се проверяват:
1. показанията на термометрите и манометрите;
2. наличие на теч на масло и съответствие на нивото му с околната температура;
3. състоянието на маслоохлаждащите и маслосборните устройства, състоянието на изолаторите;
4. състоянието на шините и кабелите за нагряване на контактните съединения;
5. изправността на сигнализацията и на предпазителите;
6. състоянието на заземителните проводници;
7. състоянието на маслопречистващите устройства, термосифонните филтри и влагопоглъщащите устройства;
8. състоянието на трансформаторните помещения.
Чл. 105. (1) Текущи ремонти с изключване от работа се извършват:
1. на трансформаторите в разпределителни подстанции - по вътрешни инструкции, не по-малко от един път на година;
2. на трансформаторите, разположени в зони със силно замърсяване - по вътрешна инструкция;
3. на всички останали трансформатори - по необходимост, не по-малко от един път на три години.
(2) При трансформатори с превключватели на намотките за регулиране на напрежението под товар се извършват профилактични прегледи или ремонти на регулиращото устройство след определен брой превключвания в съответствие с изискванията на инструкцията на производителя.
Чл. 106. Основни ремонти с преглед на магнитопровода се извършват:
1. на трансформаторите в подстанциите - първия път не по-късно от 10 години след включването им в експлоатация, а след това - според необходимостта в зависимост от резултатите от измерванията и състоянието на трансформатора в срокове, определени от енергетика;
2. на останалите трансформатори - съобразно резултатите от измерванията/диагностиката.
Чл. 108. Трансформаторите се изключват при констатиране на:
1. силен неравномерен шум в трансформатора;
2. постоянно нарастване на загряването на трансформатора при нормално натоварване и охлаждане;
3. изхвърляне на масло от разширителния съд или разкъсване на диафрагмата на изпускателната тръба;
4. изтичане на масло, което е причинило понижаване на нивото под граничното ниво на маслото при температура - 20°C;
5. при спешна необходимост да се смени маслото, установена чрез лабораторен анализ.
Чл. 110. Намиращото се в експлоатация изолационно масло се подлага на лабораторни изпитвания:
1. не по-малко от един път на 3 години - за трансформаторите, работещи с термосифонни филтри;
2. след основен ремонт на трансформаторите;
3. един път в годината - за трансформаторите, работещи без термосифонни филтри.
Чл. 113. Непосредствено преди наливането на ново или регенерирано сухо електроизолационно масло то се изпитва по изискванията на стандартите за киселинно число, реакция на водния разтвор, съдържание на механични примеси и има пробивно напрежение не по-ниско от:
1. за съоръжения с номинално напрежение до 10 - 25 kV;
2. за съоръжения с номинално напрежение 20 - 30 kV;
3. за съоръжения с номинално напрежение 110 и 220 - 40 kV.
Чл. 114. Електроизолационното масло в експлоатация като правило отговаря на следните изисквания:
1. киселинното число е не по-голямо от 0,25 mg КОН;
2. реакцията на водния разтвор е неутрална, като се допуска съдържанието на водоразтворими киселини да не надвишава 0,01 mg КОН и 0,03 mg КОН за трансформатори до 630 kVА;
3. няма механични примеси, установени чрез визуална оценка;
4. понижението на температурата на възпламеняване спрямо първоначалната стойност е не повече от 5°C;
5. няма суспендиран въглерод в маслото на трансформаторите, а в маслото на прекъсвачите се допуска незначително количество;
6. пробивното напрежение, определено по действащите стандарти, е не по-ниско от:
а) за съоръжения с номинално напрежение до 10 - 20 kV;
б) за съоръжения с номинално напрежение 20 - 25 kV;
в) за съоръжения с номинално напрежение 110 и 220 - 35 kV;
7. тангенсът на ъгъла на диелектричните загуби (tg d) на маслото на трансформаторите е не по-голям от 2% при 20°C и от 7% при 70°C.
Чл. 115. (1) Допуска се смесване на трансформаторни масла с подобен произход и от една и съща марка.
(2) Смесването на масла с минерален произход се проверява за съвместимост на маслата.
(3) Допуска се за трансформаторни масла доливане до 5% от общото количество на маслото в съоръжението без проверка за съвместимост с изключение на съоръженията с напрежение 220 kV и по-високо.
Глава девета.
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ И ПОДСТАНЦИИ
Раздел I.
Разпределителни уредби за напрежение над 1000 V
Чл. 133. (1) Сушенето на сгъстения въздух може да се осъществи както по термодинамичен начин чрез повишаване на компресорното налягане на въздуха над работното не по-малко от два пъти, така и с помощта на влагопоглъщатели или и по двата начина едновременно.
(2) Ако отношението на налягането на нагнетения въздух от компресора към работното налягане е по-малко от 2, към частта на инсталацията с компресорното налягане се монтират постоянно действащи влагопоглъщатели.
(3) Местата за събиране и изпускане на кондензираната влага се затоплят. Нагревателите на отоплението се включват при необходимост по време на изпускане на влагата - при ниски температури на външния въздух.
Чл. 135. (1) Към въздухоструйните прекъсвачи и към другите апарати се подава чист и без механични примеси сгъстен въздух.
(2) Въздухът се пречиства с филтри, монтирани пред компресорите, прекъсвачите или апаратите.
(3) Участъците от въздухопроводите между разпределителния шкаф и резервоарите на прекъсвачите или апаратите са изпълняват от медни или други корозионноустойчиви тръби.
(4) Допуска се въздухопроводите към задвижванията на разединителите да се изпълняват и от безшевни стоманени тръби.
Чл. 138. (1) Фазите на сборните и съединителните шини се означават и оцветяват в различни цветове.
(2) При променлив ток шините се оцветяват, както следва:
1. фаза L1 (фаза А) - жълта; фаза L2 (фаза В) - зелена; фаза L3 (фаза С) - червена;
2. неутралната шина (шина N) при мрежа с изолиран звезден център - светлосиня, а при заземен звезден център - редуващи се жълто-зелени ивици.
(3) Резервната шина при променлив ток се оцветява с цвета на резервираната фаза.
(4) При еднофазен променлив ток фазовият проводник се оцветява в жълт цвят, а неутралният - в черен цвят.
(5) Шината на фазата при еднофазен ток се оцветява в съответния цвят на фазата от трифазния ток.
(6) При постоянен ток шината на положителния полюс (+) се оцветява в червен цвят, на отрицателния (-) - в син цвят, а шината на неутралата - в светлосин цвят.
Чл. 141. За предотвратяване на грешни манипулации:
1. всички разединители трябва да имат блокировки със съответните прекъсвачи в РУВН, а заземяващите ножове имат блокировки със своите разединители;
2. подвижните (монтираните върху колички) части на комплектното разпределително устройство имат блокировка с прекъсвачите, а отворите към тоководещите части на комплектното разпределително устройство - блокировки с автоматично затварящи се капаци;
3. достъпните за външни лица задвижвания на разединителите се заключват с катинар;
4. ръкохватките на задвижващите устройства на заземителните ножове трябва да имат различно оцветяване от оцветяването на ръкохватките на другите заземяващи устройства;
5. вратите на шкафовете за напрежение над 1000 V на комплектните трансформаторни постове са съоръжени с блокировки на разединители за високо напрежение.
Чл. 142. Във всяка РУВН се осигуряват:
1. необходимият брой преносими заземители;
2. защитни средства и средства за оказване на първа долекарска помощ съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа;
3. противопожарни средства съобразно вътрешните инструкции, съгласувани с органите по пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 145. Огледите на РУВН без изключване на напрежението се извършват със следната периодичност:
1. обектите с постоянно дежурство - един път на денонощието, а на тъмно - за откриване на разряди, корона ефект и други явления в срок, определен от вътрешни инструкции, най-малко един път в месеца;
2. обектите без постоянно дежурство - най-малко един път на месец; трансформаторните постове и разпределителните пунктове (възловите станции) - най-малко един път на 3 месеца.
Чл. 148. При огледите в РУВН се обръща особено внимание на:
1. състоянието на помещението, изправността на вратите и прозорците, отсъствието на теч от покрива и етажите и изправността на бравите;
2. изправността на отоплението и вентилацията;
3. изправността на осветлението и заземителната мрежа;
4. наличността на лични предпазни средства;
5. нивото и температурата на маслата в апаратите и липсата на теч на масло;
6. състоянието на контактите;
7. състоянието на включвателите за ниско напрежение;
8. състоянието на пломбите на електромерите и състоянието на електромерите;
9. състоянието на изолацията (замърсяване, наличие на пукнатини и следи от повърхностни пробиви);
10. работата на сигнализацията и др.
Чл. 153. Основен ремонт на съоръженията и апаратите в РУВН, включващ и вътрешен преглед, се извършва:
1. на маслените прекъсвачи и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 3 години;
2. на въздухоструйните прекъсвачи и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 2 - 3 години;
3. на разединителите, заземителните ножове, късосъединителите и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 3 години; ремонтът на разединителите, изискващ изключване на напрежението или превключване на съоръженията от една шинна система на друга, се извършва само при откриване на дефекти по разединителите или при необходимост от почистване на изолаторите им;
4. на всички останали апарати в РУВН - токови трансформатори, напреженови трансформатори и др., в зависимост от резултатите от профилактичните изпитвания и прегледи.
Чл. 156. Планово профилактичните изпитвания на съоръженията и апаратите в РУВН се извършват, както следва:
1. на прекъсвачите, разединителите, заземителните ножове и задвижващите ги механизми - по време на основните им ремонти; измерването на tg d на маслонапълнените съоръжения и апарати - най-малко един път на 6 години;
2. на сухите реактори, силовите кондензатори и на маслонапълнените измервателни трансформатори - най-малко един път на 3 години;
3. на пръчковидните изолатори - най-малко един път в годината;
4. на останалите апарати, на подпорните и верижните изолатори - най-малко един път на 3 години;
5. на местата на снаждане на шините и на присъединенията към апаратурата, при липса на термоиндикатори - най-малко един път на 3 години.
Раздел II.
Разпределителни уредби за напрежение до 1000 V
Чл. 161. (1) Таблата се маркират с четливи надписи, които показват машините и монтираните апарати.
(2) Надписите се поставят на лицевата страна, а при двустранно обслужване - и на задната страна на уредбите.
(3) На задвижващото устройство на комутационните апарати ясно се означават положенията "включено" и "изключено".
Чл. 162. (1) Електрическото съпротивление на изолацията на разпределителните уредби до 1000 V се измерва периодично.
(2) Изолацията на разпределителните уредби се изпитва едновременно с изпитванията на електрическите силови и осветителни инсталации, присъединени към разпределителните уредби.
(3) Съпротивлението на изолацията на всяка секция от разпределителната уредба е не по-малко от 0,5 МW.
Глава десета.
ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДИ
Раздел I.
Въздушни електропроводи за напрежение над 1000 V
Чл. 170. (1) Въздушният електропровод се приема и въвежда в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове.
(2) За ВЕ се съставя досие, което съдържа най-малко:
1. проект за електрически и механични изчисления и чертежи за всички съоръжения, а за ВЕ с напрежение 220 kV - и изчисления за влиянието върху съобщителните мрежи с проект за защитата им (ако се налага), съгласувани със заинтересуваните ведомства и организации;
2. изпълнителен чертеж на трасето;
3. трифазна схема с нанесени цветове на фазите, транспозициите на проводниците и номерата им и местата на съединяване на проводниците и въжетата на ВЕ с напрежение 110 kV и по-високо;
4. монтажни таблици или криви за регулиране на проводниците и въжетата - за ВЕ с напрежение 110 kV и по-високо;
5. протокол за предавателно-приемателни изпитвания по норми и в обем, предвидени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии;
6. актове за скрити работи на фундаментите и заземяващите устройства;
7. актове за кръстосвания и пресичания, изготвени съвместно с представители на заинтересуваните организации;
8. екзекутивен проект с чертежи за фактическото изпълнение;
9. паспорт на ВЕ;
10. инвентарен опис на линията, помощните съоръжения и наличния авариен резерв от материали;
11. документи за собственост или учредено право на строеж на необходимите земни площи за стъпките на стълбовете по трасето на линията, съгласувани със съответните органи;
12. удостоверение или договор за учредени сервитутни права съгласно разпоредбите на Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти (ДВ, бр. 88 от 2004 г).
Чл. 177. (1) Разстоянието от най-ниския проводник на ВЕ при най-голям провес до повърхността на земята в урбанизирани територии е не по-малко от:
1. за ВЕ с напрежение до 1 kV - 6 m;
2. за ВЕ с напрежение над 1 kV до 110 kV - 7 m;
3. за ВЕ с напрежение 220 kV - 8 m.
(2) Разстоянието от най-ниския проводник на ВЕ при най-голям провес до повърхността на земята в земеделски, горски, защитени и нарушени територии е не по-малко от:
1. за ВЕ с напрежение до 110 kV - 6 m;
2. за ВЕ с напрежение до 220 kV - 7 m.
Чл. 178. На стълбовете на ВЕ се поставят и поддържат в изправност следните знаци:
1. номер на стълба и годината на строежа - на всички стълбове;
2. номер на ВЕ или условното й наименование - на всички стълбове;
3. означения на местата на транспозициите - за ВЕ с напрежение 35 kV и по-високо;
4. на всеки стълб - предупредителни надписи или табелки "Не се качвай! Високо напрежение! Опасно за живота!" на височина от 2,5 до 3 m от земята.
Чл. 182. (1) При огледите на ВЕ се регистрират:
1. състоянието на проводниците и мълниезащитните въжета;
2. обгарянията, пукнатините и броят на счупените изолатори;
3. повредите по стълбовете - наклоняване, обгаряне, цялост на бандажите и заземителните проводници;
4. разрегулирането на проводниците;
5. повредите по тръбните и искровите отводи и комутационната апаратура по ВЕ;
6. наличността и състоянието на предупредителните надписи и табели по стълбовете;
7. липсата на болтове и гайки, целостта на отделните елементи на стълбовете, заваръчни шевове и съединения на металните стълбове;
8. състоянието на стоманобетонните стълбове и приставки;
9. състоянието на просеката.
(2) При откриване на дефекти с авариен характер се вземат срочни мерки за тяхното отстраняване.
Чл. 186. Разрешава се да се извършват без изключване на ВЕ следните проверки и изпитвания при планово профилактични огледи:
1. определяне степента на загниване на частите на дървени стълбове;
2. проверка на степента на корозия и на състоянието на антикорозионното покритие на метални стълбове и метални конструкции на стоманобетонни и дървени стълбове;
3. проверка на степента на корозия на метални стълбове с разкриване на основата;
4. проверка за наличието и определяне на широчината на пукнатините в стоманобетонни стълбове и стоманобетонни приставки при спазване изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа;
5. проверка на състоянието на изолаторите на ВЕ чрез оглед;
6. измерване на температурата с термовизионна камера на пресовите и болтовите съединения на проводниците на ВЕ, захранващи потребители от първа категория по осигуреност на електроснабдяването;
7. измерване на преходното съпротивление на заземителите на стълбовете и на мълниезащитните въжета;
8. визуална оценка на разстоянието от проводниците на ВЕ до стълбовете, мълниезащитните въжета, повърхността на земята и различните обекти в местата на приближения и пресичанията;
9. проверка и затягане на болтовите съединения на стоманорешетъчни стълбове в основата и затягане на болтовете на приставките.
Чл. 190. (1) Не се разрешава съединяване на проводници в междустълбия, където се осъществява пресичане с други обекти.
(2) По изключение се допуска най-много по едно съединение на проводник или мълниезащитно въже в междустълбия на ВЕ с напрежение 220 kV и сечение не по-малко от 240 mm2 при пресичането им с други ВЕ и съобщителни линии.
(3) Две съединения на проводниците в едно междустълбие се допускат само в случаите, когато по време на експлоатацията при проверките и прегледите са установени дефекти, които са наложили срязване на проводниците и последващото им съединяване.
Чл. 192. (1) Когато са скъсани няколко жички, чието общо сечение е до 17% от сечението на проводника или мълниезащитното въже, мястото на скъсването се бандажира или се поставя ремонтна муфа.
(2) Когато на стоманено-алуминиеви проводници са скъсани жички с общо сечение до 34% от сечението на алуминиевата част на проводника, се поставя ремонтна муфа.
(3) При по-голямо сечение на скъсаните жички по ал. 1 и 2 проводникът или мълниезащитното въже се срязват и съединяват с помощта на съединители - кербов, пресов, спирален.
Раздел II.
Въздушни електропроводи за напрежение до 1000 V
Чл. 199. За въздушните електропроводи за напрежение до 1000 V техническата документация съдържа най-малко:
1. проект за мрежата с необходимите изчисления и нанесените изменения по време на
строителството;
2. работни чертежи за мрежата с количествата и марките на проводниците, типовете на стълбовете, защитните заземления, защитните съоръжения срещу пренапрежения и др.;
3. акт за извършена проверка на преминаванията и пресичанията;
4. акт за скрити работи по монтажа на заземителите и за дълбочината на дупките за стълбовете;
5. описание на конструкцията на заземителите и протоколи за измерените преходни съпротивления;
6. протокол за проверка на провеса за проводниците и габаритите на ВЕ.
Чл. 200. След основен ремонт на въздушния електропровод за напрежение до 1000 V се извършват проверки за:
1. техническото състояние на линията в съответствие с проекта за нея;
2. равномерното разпределение на товарите по фази;
3. защитните съоръжения от пренапрежение и заземителните устройства;
4. големината на провеса, вертикалното разстояние от най-ниската точка на проводника в междустълбието до земята и разстоянието между проводниците на мрежите в местата на кръстовките.
Чл. 201. (1) Периодичните огледи, проверки и профилактичните изпитвания се провеждат, както следва:
1. огледи на въздушната мрежа - един път на шест месеца;
2. проверка за пукнатини в стоманобетонните стълбове - един път на шест години, като се започне от четвъртата година на експлоатацията;
3. определяне степента на загниване на дървените стълбове - един път на 3 години;
4. проверка за степента на корозия на металотръбните стълбове - един път на 6 години;
5. проверка на провесите на проводниците в местата на пресичанията с други съоръжения - при всички случаи, когато възникнат съмнения за неизправности;
6. измерване на преходните съпротивления на заземителите - един път в първата година от експлоатацията и след това - един път на всеки 3 години;
7. проверка и притягане на болтовите съединения - ежегодно в първите 2 години от влизането в експлоатация, след това - при необходимост;
8. контролен оглед от инженерно-техническия персонал на предприятието - един път на година.
(2) При аварии, урагани, силни заледявания, наводнения, пожари близо до линията и др. се извършват извънредни огледи.
Чл. 202. (1) Междуремонтните периоди и обемът на основния ремонт се определят въз основа на резултатите от обходите, огледите, профилактичните изпитвания и измерванията.
(2) Основният ремонт обхваща подмяна на стълбове, поставяне на заземления, подменяне на приставки, проводници и осветители за улично или районно осветление (ако има такива).
(3) При всички видове ремонти се забранява промяната на конструкцията на стълбовете без необходимата проектна документация.
(4) При текущ ремонт се извършват следните видове работи:
1. отвесиране на стълбове;
2. боядисване на стоманотръбни стълбове;
3. направа на номерация и възстановяване на предупредителните табели;
4. притягане на приставки;
5. подмяна на болтове и изолатори;
6. притягане на превръзките на проводниците и пререгулиране на проводниците;
7. подмяна на некачествени заземления.
Чл. 203. При периодичните огледи се установява състоянието на:
1. изолаторите - има ли обгорени, пукнати или счупени изолатори;
2. проводниците и големината на провесите им - има ли проводници с прегорели и с накъсани жички и разрегулирани проводници;
3. стълбовете, приставките и заземленията;
4. превръзките, клемите и бандажните съединения;
5. въводите и главните предпазители;
6. кабелните глави и кабелните отклонения.
Глава единадесета.
КАБЕЛНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V
Чл. 205. (1) Кабелният електропровод се приема и въвежда в експлоатация по ред, определен в нормативни актове.
(2) За КЕ се съставя досие, което съдържа най-малко следната документация:
1. проект на КЕ с всички внесени отклонения от проекта и с кого са съгласувани;
2. изпълнителен, екзекутивен чертеж на трасета с означенията на координатите на КЕ по отношение на съществуващите основни съоръжения или по отношение на специално установените знаци по цялата дължина на трасето;
3. актове за скритите работи, включително актовете за пресичане и сближаване на кабелите с всички подземни комуникации, а също и актове за монтажа на кабелните муфи и за огледа при полагането на кабела в кабелния канал преди заравянето му;
4. протоколи за изпитванията на КЕ след полагането им;
5. монтажни чертежи с означения на местата и отклоненията от проекта при направата на крайните кабелни глави и апаратурата за поддържане на постоянно налягане на маслото за КЕ с напрежение до 110 kV;
6. актове за изпълнение на антикорозионни мероприятия и на защита от блуждаещи токове.
Чл. 206. При приемане в експлоатация на основно ремонтиран КЕ се извършват изпитвания в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, в т.ч.:
1. определяне целостта на жилата и сфазировката им;
2. определяне на активните съпротивления на жилата на кабела и на работните им капацитети за КЕ с напрежение 20 kV и по-високо;
3. измерване съпротивлението на заземителите на корпусите на крайните муфи и на металните конструкции в кабелните шахти;
4. измерване на равномерното разпределение на товарите между паралелно работещи кабели;
5. проверка на действието на монтираните уредби за антикорозионна защита от блуждаещи токове;
6. изпитване на изолацията с постоянен ток с повишено напрежение.
Чл. 207. (1) Всеки КЕ има свой единен за мрежата номер или наименование. Ако линията се състои от няколко паралелни кабела, всеки от тях има един и същ номер и допълнителна буква: А, Б, В и т. н.
(2) На територията на предприятието подземните КЕ се маркират посредством пикетажни колчета (блокчета):
1. на всеки 100 m от трасето;
2. над кабелните муфи;
3. в местата на пресичанията с други подземни съоръжения;
4. при изменение на посоката на трасето.
Чл. 214. (1) За КЕ с напрежение 110 kV с проекта се установяват границите и скоростта на допустимите изменения на налягането на маслото.
(2) При излизане извън посочените граници КЕ или отделна негова секция се изключва.
(3) Включването на КЕ или секция по ал. 2 се допуска само след изясняване на причините за недопустимото увеличаване на налягането на маслото.
Чл. 217. (1) Огледите на КЕ с напрежение до 35 kV се извършват, както следва:
1. трасета на положените в земята кабели - съгласно вътрешни инструкции най-малко един път на три месеца;
2. кабели, положени в колектори, тунели и по мостове - най-малко един път на три месеца;
3. крайни кабелни глави на линии с напрежение над 1000 V - един път на шест месеца, на линии под 1000 V - един път годишно; огледите на кабелни глави, монтирани в трафопостове, разпределителни пунктове и в подстанции, се извършват едновременно с огледите на другите съоръжения;
4. кабелни шахти - два пъти годишно;
5. подводни кабели - съгласно местни инструкции.
(2) Сроковете за огледите на КЕ от инженерно-техническия персонал се определят съобразно местните условия.
(3) При наводнения и силни дъждове се извършват извънредни обходи.
Чл. 218. (1) Огледите на трасето и съоръженията на маслонапълнените кабелни електропроводи с напрежение 110 kV се извършват, както следва:
1. трасета на положени в земята кабели - два пъти месечно;
2. положени в колектори и тунели кабели - един път на три месеца;
3. кабелни шахти със спирателни или полуспирателни муфи - един път на три месеца;
4. апаратури за поддържане на постоянно налягане на маслото в кабелите, които имат сигнализация за изменение на налягането на маслото - един път месечно;
5. апаратури за поддържане на постоянно налягане на маслото в кабелите, които нямат сигнализация за изменение на налягането на маслото - съгласно вътрешни инструкции.
(2) Установените по време на огледите нередности се вписват в дневник за огледите.
Чл. 225. (1) Разкопаване на кабелните трасета или извършване на изкопни работи близо до тях се извършва само след предварително разрешение на собственика или субекта, който ги експлоатира.
(2) По време на изкопните работи се осигурява надзор от упълномощено лице от ръководителя на предприятието за запазването на кабелите, тяхното укрепване против провисване и защита от механични повреди.
(3) Мястото на изкопните работи се обезопасява с поставяне на сигнални лампи, предупредителни ленти и знаци.
Чл. 228. (1) Разкопаването на дълбочина, по-голяма от 0,4 m, в местата, където са положени кабели, се извършва внимателно, като се има предвид, че най-малката дебелина на земния слой около кабела е 0,25 m.
(2) При навлизане в земния слой по ал. 1 пръстта се изважда от кабелния канал много внимателно и само с лопата.
(3) В случаите по ал. 2 не се използват кирки и други остри инструменти.
Чл. 229. (1) Не се разрешава разкопаване/разравяне на кабели със земекопни машини, ако разстоянието до кабелите е по-малко, а също използването на въздушни пистолети за разравяне на почвата над кабелите на дълбочина, по-голяма от 0,4 m, при нормална дълбочина на полагане на кабелите.
(2) Не се разрешава използване на клинове и други подобни инструменти на разстояние, по-малко от 5 m от трасето на кабелите.
(3) Преди започване на работа под надзор на упълномощено лице от персонала на предприятието/организацията, експлоатиращо КЕ, се извършва контролно разкриване на кабелите за уточняване на разположението и дълбочината им и се поставя временно ограждане, ограничаващо обсега на действие на
строителните работи. При пробиване със сонди и извършване на взривни работи се дават специални инструкции.
Чл. 230. (1) Металните брони, екрани и мантия на силова линия се заземяват в началото и в края на линията.
(2) Допуска се заземяване само в единия край на линията, ако тя е с ограничена дължина и след извършена техническа обосновка за загубите в линията и величината на напрежението в незаземения край.
(3) Незаземеният край на КЕ се третира като проводник под напрежение и се спазват правилата по техническа безопасност при манипулация и работа по нея.
Чл. 233. (1) Кабелните електропроводи, положени в тунели, канали, колектори, в сградите на електрическите централи и подстанции, които не са подложени на корозия, механични повреди (закрити трасета), нямат съединителни муфи и монтирани на открито крайни муфи с остаряла конструкция, се изпитват най-малко един път на три години.
(2) Изпитването на кабелите, захранващи агрегати, се извършва по време на основните ремонти на агрегатите.
Чл. 236. (1) Повредените в процеса на работата или изпитванията КЕ в най-кратък срок се възстановяват и включват в работа.
(2) Образци от повредените кабели и кабелни муфи се подлагат на лабораторни изследвания за установяване на причините, предизвикали повредите, и за разработване на мероприятия за тяхното предотвратяване.
(3) При рекламации пред производителя образци от кабелите с производствени дефекти се пазят за експертизи.
Чл. 237. Лабораториите на организациите, които експлоатират КЕ, се снабдяват с апарати, уреди и подвижни измервателни и изпитвателни уредби за:
1. изпитване на действащите и новите кабелни линии и други съоръжения на мрежата;
2. провеждане на мрежови измервания и определяне на местата на повредите на КЕ;
3. изпитване на щанги, ръкавици, боти и други защитни средства.
Глава дванадесета.
ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛИ
Чл. 243. Изборът и монтажът на електродвигателите, пусково-регулиращата апаратура, средствата за измерване, устройствата за защита и всички електрически и спомагателни съоръжения към тях съответстват на изискванията по
Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и на условията на
околната среда, в която се експлоатират.
Чл. 247. (1) Защитата на електродвигателите се изпълнява в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
(2) На електродвигателите, които е възможно да се претоварват по технологични причини, се поставя защита срещу претоварване, която действа на сигнал, автоматично разтоварване или изключване.
(3) Когато от действието на защитата изключи електродвигател на отговорен механизъм и липсва резерв, допуска се повторно включване на електродвигателя след щателна проверка на схемата на управление, защитата и самия двигател.
Чл. 248. (1) Напрежението на шините на разпределителните устройства, от които се захранват електродвигателите, се поддържа в границите 100 ё 105% от номиналното.
(2) За осигуряване на дълготрайна експлоатация на електродвигателите не се препоръчва работата им при напрежение над 110% и под 90% от номиналното.
(3) Допуска се работа на електродвигателите с номинална мощност при изменение на честотата на захранващата мрежа в границите ±2,5%, ако това не нарушава работата на задвижвания механизъм.
(4) Номиналната мощност на електродвигателите се запазва при едновременно отклонение на напрежението в границите ±10% и честотата в границите ±2,5% от номиналните стойности, ако при работа с повишено напрежение и понижена честота или номинално напрежение и повишена честота сумата от абсолютната стойност на отклонението на напрежението и честотата не надвишава 10%.
Чл. 255. (1) Електродвигателят се изключва незабавно от мрежата при:
1. нещастен случай с човек или при опасност от поражение от електрически ток;
2. появяване на дим или огън от електродвигателя или неговата пусково-регулираща апаратура;
3. вибрации над допустимите граници, които застрашават целостта на електродвигателя;
4. авария в задвижвания механизъм;
5. нагряване на лагерите над допустимата температура, посочена в инструкцията на производителя;
6. значително намаляване на скоростта на въртене, съпроводено с бързо нагряване на електродвигателя.
(2) В местни инструкции могат да бъдат посочени и други случаи, при които електродвигателите се изключват аварийно.
Чл. 257. (1) Периодичността за извършване на текущите и основните ремонти на електродвигателите се определя от енергетика и се утвърждава от ръководителя на предприятието.
(2) Преди всеки планов ремонт се извършват предремонтни изпитвания на електродвигателите за диагностика, а след ремонтите - следремонтни изпитвания.
(3) Обемът на изпитването на електродвигателите се извършва съобразно приложение № 8 или местни инструкции.
Глава тринадесета.
ЗАЗЕМИТЕЛНИ УРЕДБИ И МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ПОРАЖЕНИЯ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК
Чл. 258. (1) Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на заземителните уредби, предназначени за функциониране на електрическите уредби и електропроводи, за защита срещу поражения от електрически ток и за мълниезащита, както и за мерките за защита срещу поражения от електрически ток и видовете проверки и сроковете за тяхното извършване.
(2) Заземителните уредби се проектират, изпълняват и въвеждат в експлоатация в съответствие със специализираната нормативна уредба.
(3) Защита срещу поражения от електрически ток се избира и изпълнява в съответствие с Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Чл. 259. (1) За всяка заземителна уредба в нормална експлоатация се създава техническо досие, съдържащо:
1. документите, съставени при нейното изграждане и въвеждане в експлоатация;
2. документите за извършените ремонти и изменения;
3. резултатите от проверките за състоянието на заземителната уредба и мерките за отстраняване на установените несъответствия.
(2) Документите по ал. 1, т. 1 включват:
1. изпълнителни чертежи и схеми на заземителната уредба с разположението на подземните й елементи;
2. актове за подземните работи по полагането на елементите на заземителната уредба;
3. протоколи за предавателно-приемателните изпитвания на заземителната уредба по норми и обем, предвидени в специализираната нормативна уредба.
(3) Документите по ал. 1, т. 2 включват чертежи и схеми на заземителната уредба с означения на местата на извършените ремонти и изменения, както и актове за подземните работи, ако са извършвани такива.
(4) Документите по ал. 1, т. 3 включват протоколи за проведените периодични и извънредни проверки на:
1. съпротивлението на заземителите спрямо земя;
2. непрекъснатостта на заземителните проводници;
3. състоянието на положените в земята елементи на заземителната уредба.
Чл. 261. (1) Периодичните проверки включват:
1. външен оглед на видимите части на заземителната уредба;
2. оглед за целостта на веригите между заземителя и заземените съоръжения и отстраняване на прекъсвания и лоши контакти;
3. оглед на местата за присъединяване на преносими заземители в стационарни електрически уредби;
4. оглед на маркировката на заземителите, на заземителните и защитните проводници, на заземителните и защитните клеми;
5. проверка на съединенията на заземителната уредба с естествените и изкуствените заземители;
6. измерване на съпротивлението на заземителите спрямо земя;
7. измерване на съпротивлението на неутралния проводник спрямо земя - в мрежи с директно заземен звезден център, в които се използва зануляване;
8. проверка за състоянието на пробивните предпазители;
9. проверка за степента на корозиране на намиращите се в земята елементи на заземителната уредба чрез разкопаване.
(2) Проверките по т. 1 - 5 се извършват визуално, като правило заедно с огледа на електрическите съоръжения.
(3) Сроковете по т. 6 са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от една година.
(4) Сроковете по т. 7 са съгласно проекта на съответната електрическа уредба, но не по-дълги от пет години.
(5) Състоянието на пробивните предпазители се проверява при всяко тяхно задействане.
(6) Сроковете за извършване на проверките за степента на корозиране са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от 10 години.
Чл. 266. (1) Защитата срещу поражения от електрически ток по отношение на индиректен допир се поддържа в състояние, равностойно на това при въвеждането на съответната уредба в експлоатация.
(2) Съпротивлението на електрическата изолация на тоководещите части по отношение на достъпните за допир токопроводими части на електрическите уредби, включително и на приемниците на електрическа енергия, се проверява периодично в обхват и срокове, определени от енергетика.
(3) Съпротивлението на електрическата изолация в уредбите с напрежение до 1000 V се проверява с мегаомметри за напрежение 500 V. Допуска се използване и на мегаомметри за напрежение 1000 V, но не се препоръчва.
(4) Минимално допустимата стойност за съпротивление на изолацията за уредби с напрежение до 1000 V като правило е 0,5 МW, а за вторични вериги за управление, защита, измерване и пр. - 1,0 МW, ако в нормативен акт или в проекта не е предвидена по-голяма стойност.
(5) Съпротивлението на изолацията се измерва:
1. за главни разпределителни табла, разпределителни табла, командни табла и табла за управление на машини и съоръжения, табла за осветление и други подобни - в изключено положение на приемниците на електрическа енергия, захранвани от тези табла;
2. за силови и осветителни инсталации - в участъците до съседните или след последните защитни апарати или стопяеми предпазители, отсъединени приемници на електрическа енергия;
3. за вторични вериги за управление, защита, измерване и пр. - за всяко отделно отклонение от шини и вериги за захранване, като към изпитваните вериги трябва да бъдат присъединени всички нормално свързани с тях бобини на контактори и релета, вторични намотки на измервателни трансформатори и др.;
4. за приемниците на електрическа енергия - между всеки тоководещ проводник, включително неутралния проводник, и достъпните за допиране токопроводими части (корпуса или масата) на приемника.
Чл. 267. (1) В електрически уредби с директно заземен звезден център за напрежение до 1000 V, в които се прилага зануляване, ефективността на зануляването периодично се проверява съобразно критериите и показателите, определени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
(2) За стационарните електрически уредби импедансът на защитния контур "фаза - защитен проводник" или "фаза - проводник PEN" се измерва и оценява с периодичност, определена:
1. в проекта за електрическата уредба или за съответната част от нея;
2. във вътрешни инструкции, които отразяват специфичните особености на отделни приемници на електрическа енергия, както и след основен ремонт на уредбите;
3. от енергетика - но най-малко веднъж на пет години.
(3) За електрическите уредби с временен характер на монтаж и експлоатация импедансът на защитния контур "фаза - защитен проводник" или "фаза - проводник PEN" се измерва и оценява:
1. при всяко първоначално въвеждане в експлоатация на уредби, съоръжения, машини, апарати, инсталации и др.;
2. след всяко преместване и въвеждане в експлоатация на ново работно място на съоръжения, машини, апарати и др.;
3. след ремонти и преустройства, оказващи влияние върху ефективността на зануляването.
Чл. 268. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защита от токове с нулева последователност, на периодична проверка подлежат:
1. изправността на защитния прекъсвач;
2. съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване;
3. електрическата връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване.
(2) Изправността на защитния прекъсвач за токове с нулева последователност се проверява, като при нормално захранен и поставен във включено положение прекъсвач се натиска бутонът за проверка, при което прекъсвачът трябва да изключи. Проверката се извършва в срокове, препоръчани от инструкциите на производителя, съпровождащи защитния прекъсвач, или в срокове, определени от енергетика, съобразно местните условия.
(3) Проверката за съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване се извършва чрез измерване и съпоставка с максимално допустимата стойност, определена като отношение на допустимото напрежение при допир за конкретните условия и номиналния ток на задействане на защитния прекъсвач, в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от една година.
(4) Проверката за електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване се състои в измерване съпротивлението на защитния проводник между корпуса и защитната клема, разположена най-близо до мястото на инсталиране на защитния прекъсвач, и се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.
(5) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 2 може да се извършва със специализиран уред, който дава възможност за проверка на задействането на прекъсвача с измерване на тока на задействане и/или времето за изключване.
(6) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 3 и 4 може да се извършва общо, със специализиран уред, който дава възможност за проверка без задействане на защитния прекъсвач, с измерване на съпротивлението на предпазното заземяване и/или на допирното напрежение.
(7) Проверките по ал. 5 и 6 се извършват съобразно инструкцията на производителя на съответния специализиран уред.
Чл. 269. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защита от опасно напрежение, на периодична проверка подлежат:
1. изправността на защитния прекъсвач;
2. съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване;
3. електрическата връзка между защитаваните приемници на електрическа енергия и защитния прекъсвач;
4. електрическата връзка между защитния прекъсвач и предпазното заземяване;
5. отсъствието на електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване.
(2) Изправността на защитния прекъсвач за опасно напрежение се проверява, като при нормално захранен и поставен във включено положение прекъсвач се натиска бутонът за проверка, при което прекъсвачът трябва да изключи. Проверката се извършва в срокове, препоръчани от инструкцията на производителя, съпровождаща защитния прекъсвач, или в срокове, определени от енергетика, съобразно местните условия.
(3) Съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване се проверява чрез измерване на съпротивлението спрямо земя на съответната клема на защитния прекъсвач и съпоставяне с максимално допустимата стойност, определена от инструкцията на производителя, съпровождаща защитния прекъсвач. Проверката се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от една година.
(4) Електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и защитния прекъсвач се проверява чрез измерване на съпротивлението на защитния проводник между корпуса на приемника и съответната защитна клема на защитния прекъсвач, в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.
(5) Отсъствието на електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване се проверява чрез измерване съпротивлението между корпуса на приемника и предпазното заземяване, в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.
(6) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 2 може да се извършва със специализиран уред, даващ възможност за проверка на задействането на прекъсвача, с измерване на напрежението на задействане и/или времето за изключване и допирното напрежение. Проверката се извършва съобразно инструкцията на производителя на съответния специализиран уред.
Чл. 270. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защитно разделяне, на периодична проверка подлежи съпротивлението на защитно разделената верига спрямо веригата на захранващата мрежа.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.
(3) Когато в електрическа уредба с напрежение до 1000 V, в която се прилага защитно разделяне, се използва и устройство за контрол на съпротивлението на изолацията спрямо земя - устройство за контрол на изолацията, на периодична проверка подлежи и изправността на защитното устройство. Проверката се извършва съобразно инструкцията на производителя на защитното устройство в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от три години.
Глава четиринадесета.
ЗАЩИТА ОТ ПРЕНАПРЕЖЕНИЯ
Чл. 273. Системите за защита от пренапрежения се комплектуват със следната техническа документация:
1. екзекутивен проект за защитната инсталация, съгласуван с преносното/разпределителното предприятие и с органите за пожарна и аварийна безопасност;
2. протоколи за изпитване на вентилните отводи до и след монтажа им;
3. протоколи за монтиране на тръбните отводи;
4. протоколи за измерването на преходното съпротивление на заземленията на защитните устройства.
Чл. 274. Предприятията, които експлоатират защитните устройства, разполагат с актуални схеми и данни за:
1. разположението на вентилните, тръбните и искровите отводи (тип на отвода, разстояние по ошиновката от вентилните отводи до защитаваните електрически съоръжения - силовите и измервателните трансформатори, разединителите и др.);
2. заземителните съпротивления на стълбовете, на които са монтирани мълниезащитни устройства;
3. специфичното електрическо съпротивление на почвата в близост до подстанциите и по трасето на линиите на територията на електрическите уредби;
4. пресичането на въздушните електропроводи с други електропроводни и съобщителни линии, отклонения от въздушни мрежи, положени кабели и др.;
5. степента на замърсяване на изолацията на електрическите уредби и електропроводите.
Чл. 275. (1) Проверка с демонтиране на тръбните отводи, които през зимния период се оставят включени, се извършва един път на три години.
(2) Върхова ревизия без демонтиране на тръбните отводи в зоните с интензивно замърсяване се извършва по местна инструкция.
(3) След преминаване на гръмотевичния сезон задействалите отводи се подлагат на извънредна проверка след демонтиране.
Чл. 277. При профилактични изпитвания на вентилните отводи се извършва:
1. измерване на съпротивлението на отводите с мегаомметър за 2500 V - един път на три години и при ремонт на съоръжението, към което е включен отводът; оценката за състоянието на отвода се извършва чрез съпоставяне на стойността на съпротивлението с резултатите от предишните измервания;
2. измерване на тока на проводимостта при прилагане на постоянно напрежение; измерванията се извършват за всички отводи един път на 3 години, а също и след разместването им или след основен ремонт; извънредни измервания се извършват и в случаите, когато измерванията с мегаомметър показват значително - 30% и повече, изменение на съпротивлението на отвода;
3. измерване на пробивното напрежение на искровите междини при промишлена честота - един път на шест години.
Чл. 278. Оглед на тръбните отводи, мълниезащитните въжета и линейната изолация се извършва от земята при:
1. всеки пореден обход на ВЕ;
2. изключване на ВЕ или при задействане на устройството за АПВ след гръмотевична буря, ако има съмнение за пробив в изолацията - земно съединение.
Чл. 279. Оглед на средствата за защита от пренапрежения на електрически уредби се извършва:
1. в подстанции с дежурен персонал - по време на поредния обход, а също и след гръмотевична буря, причинила трайно земно съединение;
2. в подстанции без постоянен дежурен персонал - при огледа на всички съоръжения.
Чл. 281. (1) В мрежи, които работят с компенсация на капацитивните токове, се допуска напрежение на несиметрия не по-голямо от 0,75% от фазното напрежение.
(2) При нормален режим без земно съединение се допуска напрежение спрямо земя на звездния център на мрежата, ненадвишаващо:
1. продължително време - 15% от фазното напрежение;
2. за един час - 30% от фазното напрежение.
(3) Намаляването на напрежението на несиметрия и напрежението спрямо земя на звездния център се постига чрез изравняване на капацитетите на фазите спрямо земя.
Чл. 289. Начинът на заземяване на звездния център се избира в зависимост от вида на мрежата и съотношението на кабелната и въздушната част, както следва:
1. въздушни мрежи - чрез дъгогасителен реактор или комбинирано с активно съпротивление;
2. кабелни мрежи - чрез активно съпротивление;
3. смесени мрежи - чрез активно съпротивление, когато кабелната част е по-голяма от 40% от общата дължина на мрежата, и комбинирано - когато кабелната част на мрежата е по-малка от 40%.
Глава петнадесета.
КОНДЕНЗАТОРНИ УРЕДБИ
Чл. 295. В помещенията за кондензаторни батерии се осигуряват:
1. принципна еднополюсна схема на уредбата с данни за номиналния ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, част от уредбата или цялата кондензаторна батерия, съответно за настройката на максималнотокова защита, в случай че се използва защитно реле;
2. термометър или друг уред за измерване на температурата на околния въздух;
3. щанга за разреждане на кондензаторите;
4. противопожарни уреди и съоръжения, съгласувани с органите за пожарна и аварийна безопасност.