ПРАВИЛНИК ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА ПРИ ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ
В сила от 01.07.1997 г.
Утвърден със Заповед № 294 от 28.12.1996 г. на министъра на труда и социалните грижи (ДВ, бр. 3 от 10 януари 1997 г.)
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Дял първи.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I.
Област и приложение на правилника
Чл. 1. (1) С този правилник се определят изискванията за безопасност при извършване на промишлени взривни работи (по-нататък в текста "взривни работи"), както и на всякакъв вид дейности с промишлени взривни материали.
(2) По смисъла на този правилник към промишлени взривни материали (по-нататък в текста "взривни материали") се отнасят взривни вещества, барути, пиротехнически състави, смеси и изделия от тях и средства за взривяване, предназначени за употреба в народното стопанство и бита, за взривни работи, пиротехнически и илюминационни ефекти, спортни, ловни и културни нужди, както и технически средства, използващи енергията на взрива.
Чл. 2. (1) Изискванията на този правилник са задължителни за всички юридически и физически лица, които извършват промишлени взривни работи и други дейности с промишлени взривни материали (производство, употреба, транспорт, съхранение, търговия, внос, износ, изпитване, покупко-продажби, унищожаване, товаро-разтоварни работи).
(2) Изискванията на този правилник са задължителни и за системите на Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, за войските от Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощите и далеко-съобщенията и
Строителните войски в случаите, когато извършват дейностите по ал. 1.
Чл. 3. (1) Взривни работи и дейности с взривни материали се извършват от основен и помощен персонал.
(2) Към основен персонал за работа с взривни материали се отнасят:
1. проектант на взривни работи - първа и втора степен;
2. ръководител на взривни работи;
3. ръководител производство взривни материали;
4. пиротехник — ръководител;
5. взривник;
6. изпитател на взривни материали;
7. пиротехник;
8. браковчик;
9. завеждащ склад за взривни материали;
10. магазинер на взривни материали;
11. лаборант по взривни вещества.
(3) Към помощен персонал за работа с взривни материали се отнасят:
1. технически изпълнител при проектиране на взривни работи;
2. работници, извършващи спомагателни дейности с взривни материали.
Чл. 5. (1) Придобилите право да извършват дейности с взривни материали се допускат до самостоятелна работа ако имат най-малко едномесечна практика, под ръководството на опитен правоспособен специалист по конкретния вид дейност.
(2) Завършването на практиката се отразява в протокол с мнение за допускане до самостоятелна работа.
Чл. 9. (1) Контролът върху качеството на взривните материали се извършва съгласно Инструкцията за контрол върху качеството на взривните материали - приложение № 3.
(2) Всички взривни материали се изпитват и при:
1. съмнение в тяхното качество (годност);
2. установени откази, дефлаграция, възпламеняване на метановъздушна и праховъздушна смес по причини на взривните материали;
3. изтичане на гаранционния срок на партидата от взривни материали;
4. злополуки при работа с взривни материали.
(3) Изпитванията се извършват съгласно Българските държавни стандарти (БДС) или други стандартизационни и нормативни документи.
(4) Изпитванията по ал. 2, т. 1 и 3 се извършват от акредитирана изпитвателна лаборатория, а по ал. 2, т. 2 и 4 -от упълномощена акредитирана изпитвателна лаборатория (по-нататък в текста "упълномощена лаборатория").
(5) Изпитвателната лабораторията се акредитира по ред, определен от председателя на Комитета по стандартизация и метрология (КСМ).
(6) Акредитирана изпитвателна лаборатория се упълномощава от Главната инспекция по труда при Министерство по труда и социалните грижи (ГИТ при МТСГ) и органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) по определен ред.
Чл. 11. (1) Разрешение за проектиране се изисква само при специални взривни работи.
(2) Разрешението по ал. 1 се дава от ГИТ при МТСГ за срок не по-голям от 3 години.
(3) Минималният състав на проектантската група за специални взривни работи е трима души, от които един проектант на взривни работи - първа степен. Проектантът - първа степен може да бъде проектант на взривни работи - втора степен, завършил висше училище, в което е изучавал дисциплината "взривно дело".
(4) За получаване на разрешение се подават следните документи:
1. заявление;
2. копие от съдебното решение за регистрация на заявителя;
3. копия от свидетелството за правоспособност, дипломата за завършено висше образование и договора за трудовите правоотношения със заявителя на проектанта първа степен;
4. копия от свидетелството за правоспособност на останалите членове от проектантската група.
Чл. 12. (1) Разрешение за извършване на специални взривни работи се издава от районната инспекция по труда (РИТ) след подаване на заявление и представяне на съгласуван с всички заинтересовани проект за извършване на тези работи, изработен от проектантска група, получила разрешение за проектиране по чл. 12.
(2) Титулната страница на проекта за взривни работи и чертежите към него се подписват от проектанта - първа степен.
(3) В заявлението се посочват:
1. наименованието на юридическото или физическото лице;
2. характерът, методите и сроковете за извършване на взривните работи, вкл. и опасността от взривяване на прах и газ;
3. сведения за ръководителя на взривните работи;
4. данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали относно принадлежността му, типа и местонахождението му.
(4) Към заявлението се прилагат:
1. копие от разрешително за проектиране на специални взривни работи;
2. копие от съдебното решение за регистрация на заявителя;
3. копия от свидетелствата за правоспособност на лицата, участвали при изработването на проекта;
4. копие от трудовия договор на ръководителя на взривните работи със заявителя както и копие от свидетелството за правоспособност на ръководителя на взривните работи;
5. копие от свидетелството за правоспособност на взривниците, участващи във взривните работи;
6. инструкция за безопасна работа с взривни материали;
7. копие от разрешително (договор, писмо) за ползване на склада за взривни материали;
8. заповед за отговорното лице;
9. списък на лицата, имащи достъп до взривни материали.
Чл. 13. (1) Разрешението за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи се издава от РИТ след подаване на заявление и представяне на технологичен проект за тези работи, изработен от съответното юридическо или физическо лице.
(2) В заявлението се посочват:
1. наименованието на юридическото или физическото лице;
2. характерът и методите за извършване на взривни работи, вкл. и опасността от взривяване на прах и газ;
3. сведения за ръководителя на взривни работи;
4. данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали, относно принадлежността, типа и местонахождението му.
(3) Към заявлението се прилагат:
1. копие от свидетелството за правоспособност на ръководителя на взривните работи;
2. копие от трудовия договор на ръководителя на взривните работи със заявителя както и копия от свидетелствата за правоспособност на взривниците, имащи достъп до взривните материали.
Раздел V.
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ДЕЙНОСТИ С ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ
Чл. 17. (1) Взривните материали, по степен на опасност при дейности с тях, се разделят на следните групи:
1. първа група - взривни вещества със съдържание на нитроестери над 15 % (динамити), хексоген, тетрил, нитропента, октаген;
2. втора група - амониевоселитрени взривни вещества, тротил, смеси на тротила с други нитросъединения, динитротолуол, динитронафталин, взривни вещества със съдържание на нитроестери до 15 %, флегматизиран хексоген, детониращ шнур, нафтоселитрени, водонапълнени, емулсионни и грубодисперсни взривни вещества;
3. трета група - димен барут, бездимен барут, пиротехнически състави и изделия от тях, огнепроводен шнур и средства за неговото запалване;
4. четвърта група - капсул детонатори, електродетонатори, закъснители за детониращ шнур, неелектрически системи и други средства за взривяване;
5. пета група - окончателно снаражени прострелващи взривни апарати и противоградови изделия.
(2) При международни превози (внос, износ и транзит) се спазват и международните норми за разделяне по степен на опасност (съвместимост).
Чл. 19. (1) Взривните материали се опаковат и маркират съгласно изискванията на стандартизационните документи.
(2) Взривните материали се опаковат по начин, който не позволява движението им в опаковката.
(3) Брутната маса на една опаковка взривни материали не може да е по-голяма от 32 кг.
(4) Всяка партида взривни материали се съпровожда с удостоверение за качество (сертификат), издаден от производителя.
(5) За всяка партида от взривни материали трябва да има инструкция за употребата им в не по-малко от 5 екземпляра, която съдържа данни за класа, групата на опасност (съвместимост), основните показатели, условия за употреба, гаранционен срок, правила за безопасна работа и унищожаване за съответната марка (тип) взривни материали.
(6) При употреба, съхраняване и унищожаване на взривните материали се спазват и изискванията за безопасност, определени в съответната инструкция за употреба.
Глава втора.
ТРАНСПОРТИРАНЕ, ТОВАРНО-РАЗТОВАРНИ РАБОТИ И ДОСТАВКА НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ
Раздел I.
Транспортиране на взривни материали
Чл. 40. (1) При необходимост се допуска съвместно транспортиране на взривни материали от различни групи при спазване на изискванията на Наредбата за устройство на предприятията за производство и складовеme за съхраняване на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и контрола на различните дейности с тях (НУППССВВОБ - обн. ДВ бр. 45 от 1968 г.; изм. и доп. бр. 27 о т 1971 г. и бр. 106 от 1993 г.).
(2) В случаите по ал. 1 се спазват следните изисквания:
1. средствата за взривяване се поставят в предната част на транспортното средство в специални плътно затварящи се сандъци;
2. опаковките с взривни вещества се отделят от сандъците със средствата за взривяване по начин, изключващ тяхното съприкосновение;
3. опаковките с взривни материали се закрепват така, че да не се допускат удари и триене по време на транспортирането им.
Чл. 42. (1) Транспортирането на взривни материали с каруци се извършва само, ако те са с ресори и са снабдени с пожарогасител.
(2) Пределната маса на взривните материали, транспортирани с каруци, не може да превишава 300 кг при каруца с един кон и 500 кг при каруца с два коня.
(3) При транспортиране на взривни материали се разрешава поставянето на опаковките на височина не повече от 2 реда, като товарът се вмества в габаритите на каруцата.
Чл. 44. При няколко транспортни средства с взривни материали между тях се спазват следните дистанции:
1. при движение по равни пътища и при спиране:
а) за товарни животни - 10 м;
б) за каруци - 20 м;
в) за автомобили - 100 м;
2. при стръмен път (спускане и изкачване):
а) за товарни животни - 50 м;
б) за каруци - 100 м;
в) за автомобили - 300 м.
Чл. 45. (1) Спиране за почивка по време на транспортирането на взривни материали се допуска само извън населени места на разстояние не по-малко от 100 м от пътя и 200 м от жилищни, административни и стопански сгради.
(2) При невъзможност да се напусне пътя, се разрешава транспортът с взривни материали да спре на банкета на пътя.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 двигателите на автомобилите се изключват, а животните се разпрягат или разтоварват. През студено време се допуска периодичното включване на двигателите за подгряване.
Раздел II.
Товарно-разтоварни работи на взривни материали
Чл. 57. (1) При установяване на нарушение на целостта на каросерията, люковете, вратите и пломбите по тях, транспортното средство се отваря от комисия, която проверява наличността на взривните материали.
(2) Ако се констатират повредени опаковки, те се пренасят за допълнителна проверка на безопасно място на разстояние най-малко 50 м от мястото на разтоварването.
(3) В случаите на установяване на липси се съставя протокол и незабавно се уведомяват органите на МВР.
(4) Взривните материали от повредените опаковки се поставят в изправни опаковки, върху които се нанасят необходимите означения -марка (тип) на взривните материали, номер на партидата, дата на производство, маса (количество) и др.
Раздел III.
Доставка на взривни материали до работните места
Чл. 62. (1) При спускането или подемът на взривни материали с руднични подемни устройства се забранява присъствието на хора в клетката, освен придружаващите взривници.
(2) При товарене, разтоварване и пренасяне на взривни материали в шахтата, в рудничния двор и над шахтовите сгради се допуска присъствието само на ангажираните с това взривници, магазинер на взривни материали, помощен персонал, сигналисти и охрана.
(3) Доставката на взривни материали от шахтата до подземния склад се възлага на най-малко 2 души.
Чл. 63. (1) Спускането или подемът на взривни материали в шахтите се извършва само след като отговорникът за това уведоми сигналиста.
(2) Опаковките със средствата за взривяване и взривните вещества от първа група се подреждат в клетката само в един ред, а останалите взривни вещества се подреждат в клетката до височината на вратите.
(3) Взривните материали от различни групи се превозват самостоятелно.
Чл. 64. (1) Спускането и подемът на взривни материали no вертикални или наклонени шахти, както и в наклонени изработки се извършват със скорост не по-голяма от 2 м/сек за взривните вещества от първа група и средствата за взривяване, и със скорост не по-голяма от 4 м/сек - за останалите взривни материали.
(2) При наклонени изработки взривните материали се превозват самостоятелно, в отделни вагонетки, при спазване изискванията на чл. 63, ал. 3.
(3) Машинистът е длъжен да пуска в движение и да спира подемната машина, лебедката или електролокомотива плавно и без тласъци.
(4) При спускането и подема на взривните материали в забоя на изработките по ал. 1, могат да присъстват само лицата, заети с извършване на взривните работи, а при необходимост - и помпиерът.
(5) Забранява се движението на хора по пътеходното отделение, когато се превозват взривни материали.
Чл. 65. (1) При доставка с вагонетки не се разрешава опаковките с взривни материали да излизат (стърчат) извън бордовете на вагонетките.
(2) При спускане и подем в шахтите вагонетките с взривни материали се закрепват здраво към клетката.
(3) При превозването на взривни материали с локомотиви се спазват следните изисквания:
1. взривните материали се превозват самостоятелно, като в композицията не може да има вагонетки, натоварени с други товари; допуска се съвместното превозване на взривни вещества и средства за взривяване, когато те са в различни вагонетки и са разделени помежду си с 3 празни вагонетки;
2. взривните материали от първа група и средствата за взривяване се превозват в закрити вагонетки с дървен кош, като опаковките се подреждат в един ред;
3. между вагонетките с взривни материали и локомотива не може да има по-малко от 6 празни вагонетки;
4. взривните материали с е придружават от взривник;
5. лицата, ангажирани с превозването на взривни материали, с изключение на машиниста се намират във вагонетка за хора, която се закачва в края на композицията;
6. скорост на движение не може да бъде по-голяма о т 10 км/ч;
7. забранява се превозването на електродетонатори с контактни електролокомотиви;
8. забранява се всяко друго движение по пътя на композицията с взривни материали.
Чл. 67. При прокарване на шурфове и кладенци спускането и подемът на взривни материали се извършва при спазване на следните условия:
1. да има само един взривник на забоя;
2. при използване на ръчен подем спускането или подема се осъществява от 2 работника;
3. спускането или подемът се извършва със скорост не по-голяма от 1 м/сек;
4. подемните устройства се оборудват със сигурно действащи спирачки, а прикачващите куки са със заключващи устройства.
Глава трета.
СЪХРАНЯВАНЕ И ОТЧЕТ НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ
Раздел I.
Дългосрочно съхраняване на взривни материали
Раздел II.
Съхраняване на взривни материали, доставени до работните места
Чл. 73. (1) Доставените на работните места взривни материали се съхраняват в раници или стандартна опаковка, като взривните вещества и средствата за взривяване се поставят на различни места.
(2) Взривните материали се съхраняват до електрически инсталации и съоръжения на разстояние не по-малко от:
1. за електрически инсталации до 1000 V - 1 м;
2. за електрически инсталации над 1000 V - 10 м.
Раздел III.
Ред за приемане, отпускане и отчитане на взривни материали
Чл. 83. (1) В складовете за взривни материали се съхраняват съгласуваните с органите на МВР списък с подписите на лицата, имащи право да разрешават получаването на взривни материали, списък на лицата, имащи право да получават взривни материали, както и списък на лицата, имащи право да посещават склада за взривни материали.
(2) Забранява се раздаването на взривни материали, когато документите са подписани от други лица, нефигуриращи в списъка.
(3) Взривните материали се отпускат само на правоспособни взривници, включени в списъка на лицата, имащи право да получават взривни материали.
Глава четвърта.
НАЧИНИ НА ВЗРИВЯВАНЕ
Раздел I.
Изготвяне на боевици и тяхното пренасяне
Чл. 86. (1) Боевиците се изготвят на мястото на взривните работи, в количество съгласно паспорта за пробивно-взривни работи.
(2) При прокарване на шахти от повърхността боевиците се изготвят на повърхността, в специални будки или навеси, разположени на разстояние не по-малко от 50 м от устието на шахтата и сгради, съоръжения и надземни комуникации. На мястото на изготвянето не се разрешава да има повече от 5 кг взривно вещество.
(3) При удълбаване на шахти се разрешава боевиците да се изготвят в специална камера, която се намира на разстояние не по-малко от 50 м от шахтата.
Чл. 89. (1) За работа в оводнени условия се използват боевици от водоустойчиви или водоизолирани взривни материали.
(2) При водоизолиране на боевици с горещи състави температурата им не може да надвишава 60° С.
(3) Забранява се при изолиране на боевици с помощта на метални обвивки запояването или заваряването им след поставянето на взривен материал в тях.
Чл. 91. (1) Забранява се съхраняването на боевици.
(2) От неизползваните боевици се отстраняват (изваждат) средствата за взривяване или детониращият шнур, като взривните материали могат да се използват повторно.
(3) При невъзможност да се отстранят средствата за взривяване или детониращият шнур, неизползваните боевици се унищожават.
Чл. 94. (1) Боевиците се спускат в шахтата с помощта на подемния съд, като скоростта на спускане не може да превишава 1 m/s, а при спускане по направляващи - 2 м/сек.
(2) Забранява се спускането на боевици със самообръщащи се и разтоварващи се откъм дъното подемни съдове.
(3) Боевиците се спускат отделно от взривното вещество в количество, необходимо за едно взривяване. Спускането се извършва при отсъствие на хора в подемния съд.
Раздел II.
Взривяване с капсул детонатор и огнепроводен шнур (огнево взривяване)
Чл. 95. (1) Взривяване с капсул детонатори огнепроводен шнур (огнево взривяване) се разрешава само в случаите, в които не може да бъде използван друг начин на взривяване.
(2) Забранява се огневото взривяване:
1. при взривни работи в подземни условия;
2. при взривяване на повече от един сондажен заряд;
3. при взривяване на заряди, покрити с предпазни приспособления;
4. при прострелване на сондажи и взривни дупки;
5. когато оттеглянето на взривника е затруднено.
Чл. 96. (1) Отрязъците от огнеповоден шнур се изготвят с дължина, която осигурява достатъчно време за запалването на всички отрязъци и за отдалечаване на взривниците на безопасно разстояние или в укритие, без използване на превозни средства.
(2) Дължината на най-късия отрязък от огнеповоден шнур не може да бъде по-малка от 1 м, с изключение на случаите по чл. 343, ал. 2 и чл. 358, ал. 2.
(3) Дължината на контролния отрязък от огнепроводен шнур трябва да е с 0,6 м по-малка от най-късия отрязък огнепроводен шнур, с изключение на случаите по чл. 376, ал. 3.
(4) Огнепроводният шнур трябва да излиза от взривната дупка или сондажа не помалко от 0,25 м.
Раздел III.
Взривяване с детониращ шнур
Раздел IV.
Взривяване с електродетонатор (електрическо взривяване)
Чл. 117. (1) Преди употребата на електродетонатори се проверява омическото им съпротивление и при наличието на електродетонатори със стойност на съпротивлението различно от посоченото в стандарта, те се отделят, бракуват и унищожават по установения ред.
(2) Съпротивлението на електродетонаторите се проверява от взривници или магазинери на склад за взривни материали в специално съоръжени помещения. При тази операция при един взривник (магазинер) не се разрешава да има повече от 100 електродетонатори. Проверяваните електродетонатори се поставят в метална тръба или зад дървена преграда с дебелина не по-малко от 0,10 м.
(3) Разрешава се използването и на стендове или устройства за определяне омическото съпротивление на електродетонатори, допуснати до употреба за тази цел.
(4) Проводниците на електродетонаторите, които са със зачистени краища, след проверката се съединяват "накъсо" и в това положение остават през цялото време до момента на присъединяването им към електровзривната мрежа.
(5) При гарантирано качество на омическото съпротивление, установено чрез проверката на не по-малко от три партиди, се допуска да се проверяват 20% от следващите партиди. При установяване на отклонения от посоченото в стандарта съпротивление се проверяват всички електродетонатори от партидата.
Чл. 118. (1) Проверката на електродетонаторите и на електровзривната мрежа се извършва само с уреди (омметри), даващи на клемите ток със сила не по-голяма от 50 мА и допуснати до употреба за тази цел.
(2) Уредите по ал. 1 се проверяват в срокове, определени в техническия паспорт, но не по-рядко от един път в годината, както и при смяна на батериите и при нарушения в конструкцията и корпуса.
(3) Проверката по ал. 2 се извършва от упълномощена лаборатория.
Чл. 120. (1) За магистрални проводници се използват стандартни проводници с многожични медни жила със сечение не по-малко от 0,75 мм2 с каучукова или пластмасова изолация. Изправността на магистралните проводници се проверява преди всяко взривяване.
(2) За удължителни проводници се използват стандартни проводници с едноличния или многожични жила, с каучукова или пластмасова изолация и със сечение не по-малко от 0,5 мм2.
(3) Токопроводимостта на електровзривната мрежа се осъществява от два изолирани проводника. Забранява се използването на вода, земя, релси, въжета и др. за втори проводник, с изключение на случаите по чл. 332, ал. 1 при използване на каротажен кабел, оплетката на който се използва за втори проводник.
Чл. 123. (1) Уредите за взривяване, предназначени за работа в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се проверяват не по-рядко от един път на шест месеца и след всеки ремонт, смяна на батериите или нарушения в конструкцията и корпуса.
(2) Останалите уреди за взривяване се проверяват не по-рядко от един път в годината, след всеки ремонт и при нарушения в конструкцията и корпуса.
(3) Проверките по ал. 1 и 2 се извършват от упълномощена лаборатория.
Чл. 127. (1) Електровзривната мрежа се монтира след като завърши зареждането и се постави забивката.
(2) Забранява се монтирането на електровзривната мрежа в посока от уреда за взривяване към зарядите.
(3) Краищата на проводниците на монтираната част от електровзривната мрежа се свързват "накъсо" до присъединяването им към проводниците на следващата част на електровзривната мрежа.
(4) Забранява се присъединяването на проводниците от монтираната част на електровзривната мрежа към следващите проводници, докато срещуположните им краища не бъдат свързани "накъсо".
(5) Краищата на магистралните проводници на електровзривната мрежа се свързват "накъсо" до присъединяването им към клемите на уреда за взривяване.
Чл. 130. (1) Общото съпротивление на цялата електровзривна мрежа се изчислява, а след това се измерва непосредствено преди взривяването. Измерването се извършва от мястото за взривяване, след като всички хора се изтеглят на безопасно разстояние или в укритие.
(2) Ако фактически измереното и изчисленото съпротивление на електровзривната мрежа се различават с повече от 10 %, необходимо е да се отстранят неизправностите (непочистени краища на жилата на проводниците, лоши връзки, нарушение на изолацията, утечки на ток, несвързани проводници и др.).
(3) Общото съпротивление на електровзривната мрежа, измерено или изчислено с 10 % завишение не може да надвишава съпротивлението, което уредът за взривяване може да преодолее за съответния клас електродетонатори и схема на взривяване.
Раздел V.
Взривяване с неелектрически системи (капсул детонатори вълновод)
Раздел VI.
Други начини за взривяване
Глава пета.
БЕЗОПАСНИ РАЗСТОЯНИЯ
Чл. 143. Безопасните разстояния за хора не могат да бъдат по-малки от посочените в таблица 1.
Табл. 1
| Вид и методи навзривните работи |
Минимално допустим радиус на опасната зона, м |
| 1 |
2 |
| Взривяване на земната повърхност |
|
| 1.При открити заряди |
300(1) |
| 2. При заряди във взривна дупка |
200(2) |
| 3. При заряди в сондажи при диаметър: |
|
| - до 110 mm |
300(2) |
| - от 110 до 250 mm |
500(2) |
| - над 250 mm |
по проект |
| 4. При камерни заряди |
по проект |
| Изкореняване на пънове |
200 |
| III. Прокарване на защитни ивици в почвата при борба с горски пожари |
100 |
| IV. Удълбаване на дъна |
по проект |
| V. Взривни работи по лед |
|
| 1. При взривяване на ледена покривка |
100 |
| 2. При взривяване на ледени натрупвания (задръствания) |
200 |
| VI. Взривни работи по метал |
|
| 1. На място или на полигони |
1500 |
| 2. При взривяване в яма |
30 |
| 3. При взривяване на горещи метали |
30 |
| 4. При щамповане във воден басейн |
25 |
| 5. При взривно заваряване (пликиране) |
100 |
| VII. Събаряне на сгради и съоръжения |
100 |
| VIII. Раздробяване на фундаменти |
|
| 1. На открито |
100 |
| 2. В помещения |
по проект |
| X. Взривни работи на строителни площадки |
по проект |
| X. Прострелване на взривни дупки за котлови заряди |
50 |
| XI. Прострелване на сондажи за котлови заряди |
150 |
| XII. Торпедиране и перфориране на нефтени и газови сондажи |
50(3) |
| XIII. При взривни работи за сеизмично проучване: |
|
| 1. В шурфове |
100 |
| 2. В сондажи |
30 |
| XIV. Други методи |
по проект |
| |
|
Забележки:
1. Масата на заряда не може да превишава 10 кг. При по-голяма маса на заряда минимално допустимият радиус се определя по проект.
2. При взривяване на склонове по направление надолу, радиусът на опасната зона трябва да бъде увеличен 1,5 пъти. Радиусът на опасната зона е оказан при взривяване със завивка.
3. Радиусът на опасната зона при торпедиране и перфориране на сондажи може да бъде намален на 20 м след спускането на апарата в сондажа на дълбочина повече от 50 м.
Глава шеста.
УНИЩОЖАВАНЕ НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ
Чл.144. (1) Разрешава се взривните материали да се унищожават чрез взривяване или чрез изгаряне.
(2) Допуска се и унищожаването (неутрализирането) на взривни вещества по химически начини, което се извършва по проект.
(3) За унищожаване на всеки конкретен тип взривен материал се избира най-подходящият начин, посочен в инструкцията за употребата му.
Чл. 145. (1) Взривните материали се унищожават след бракуване при спазване изискванията за взривна и пожарна безопасност и опазване на
околната среда.
(2) Бракуването на взривните материали се извършва с отделен протокол.
Чл. 147. (1) Площадката за унищожаване на взривните материали се изгражда на безопасно разстояние, определено съгласно разпоредбите на глава пета, но не по-малко от 1000 м от населени места, промишлени и
строителни площадки или складове за взривни материали.
(2) Площадката и 10 м около нея се разчистват от горими материали.
Раздел II.
Унищожаване чрез взривяване
Раздел III.
Унищожаване чрез изгаряне
Раздел IV.
Използване или унищожаване на опаковката на взривни материали
Чл. 166. (1) Опразнената опаковка се преглежда и почиства грижливо от остатъци от взривни вещества.
(2) Дървената опаковка от взривни вещества, съдържащи нитроестери, се проверява и за наличие на следи от ексудат и се измива с алкален разтвор при наличие на такива.
(3) Преди всяко изнасяне от склада опаковката се проверява за останали в нея взривни материали.
Дял втори.
ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВЗРИВНИ РАБОТИ
Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 169. (1) Взривните работи се извършват по проект или по паспорт.
(2) При технологични (повтарящи се) взривявания всяко от тях се извършва по паспорт, съставен на базата на проекта и отчитащ конкретните условия.
(3) Когато условията се повтарят, паспортът е типов.
(4) При единични взривявания за
строителни работи (изкопи за кладенци, септични ями, гаражи, основи и други подобни) се допуска взривни работи да се извършват по паспорт, предвиждащ и необходимите мерки за безопасност.
Чл. 172. (1) По време на взривни работи границите на зоната се охраняват от помощен персонал за взривни работи или специално инструктирани работници.
(2) При взривни работи на повърхността всеки пост се намира в зрителното поле на съседния пост. При невъзможност за пряка визуална връзка постовете на отцеплението се осигуряват с радиовръзка или друга техническа връзка.
(3) При подземни взривни работи подстъпите към забоя, където се извършват взривни работи, се поемат под охрана преди началото на зареждането.
(4) В изработки, по които се насочват токсичните газове от взрива, не се поставят постове, а те се преграждат с дъски и с надпис се забранява влизането в тях. След завършване на взривяването и пълното проветряване на изработките надписът и преграждението се свалят.
Чл. 174. (1) При извършване на взривни работи задължително се използват разбираеми звукови или светлинни сигнали, с които се запознават всички лица на обектa. Начините за подаване на сигналите и тяхното предназначение се определят в проекта.
(2) Сигналите се подават от взривника, старши взривника или от ръководителя на взривни работи в следния ред:
1. първи сигнал - "предупредителен"; той се подава при подготовката на боевиците като след този сигнал всички лица, които не са заети с взривни работи, се оттеглят зад границата на охраняемата зона или в безопасно укритие; постовете на отцеплението заемат местата си и не допускат влизането в охраняемата зона.
2. вторият сигнал - "боен"; той се подава след пълна готовност за подаване на началния импулс за взривяване на взривната мрежа;
3. трети сигнал - "отбой"; той се подава след окончателното завършване на взривяването, проветряването и проверката на мястото на взривяване.
Чл. 178. (1) Забранява се спускането на боевика чрез огнепроводен шнур.
(2) При спускане с други средства за взривяване не се разрешава масата на боевика да е по-голяма от:
1. при взривяване с електродетонатор - 2 кг;
2. при взривяване с неелектрически системи - 5 кг;
3. при взривяване с детониращ шнур - 15 кг.
Чл. 179. (1) Боевиците се поставят внимателно без удари и сътресения.
(2) Забранява се уплътняването на боевиците при зареждането, удрянето им с шомпола, както и свободното им пускане.
(3) Забранява се пробутването и пробиването с шомпола на заседнали боевици. Те се взривяват заедно с останалите заряди.
Чл. 181. (1) Забранява се използването на едрозърнести или горими материали за забивка.
(2) Забивката се поставя внимателно, като първите порции от нея са малки и се следи да не се уплътняват силно.
(3) При поставяне на забивката детониращият шнур, огнепроводният шнур, проводниците на електродетонаторът или вълноводът не трябва да бъдат обтегнати.
Чл. 188. (1) Работата след извършване на взривни работи се възобновява само след разрешение на ръководителя на взривните работи или началника на смяната след като те са установили, че работното място е безопасно.
(2) Получените след взривяването скални навеси, козирки, увиснали дървета, опасни пукнатини и скални късове се отстраняват под ръководството на ръководителя на взривните работи или началника на смяната. При невъзможност за бързото им отстраняване мястото се огражда и сигнализира с предупредителни табели и знаци.
(3) Намерените остатъци от взривни материали се събират и унищожават по установения ред.
Глава втора.
МЕХАНИЗАЦИЯ НА ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ
Раздел I.
Стационарно приготвяне на взривни вещества в близост до мястото на
употреба
Чл. 189. (1) Площадките за стационарно приготвяне на взривни вещества в близост до мястото на употребата им се изграждат съгласно Правилника за прилагане на закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (ППЗКВВОБ - обн., ДВ, бр. 45 от 1968 г.; изм., бр. 95 от 1981 г., бр.68 от 1988 г., бр. 101 от 1993 г. и бр. 79 от 1996 г.) и НУППССВВОБ.
(2) Взривни вещества се приготвят съгласно стандартизационните документи и утвърдената техническа документация.
Чл. 192. (1) Технологичното оборудване се изгражда с конструкция, която не допуска уплътняване, претоварване, задръстване и попадане на странични материали.
(2) Технологичното оборудване се изгражда с конструкция, която позволява редовно и периодично промиване, почистване, разглобяване и проверка.
(3) Електрическите двигатели се осигуряват с подходяща защита срещу претоварване.
(4) Всички лагери и задвижващи възли се монтират извън смесителя и се защитават от натрупване на прах.
Чл. 195. (1) Местата и сградите за товарене, смесване, прехвърляне и опаковане на взривни вещества или на техните компонентите задължително се обезопасяват.
(2) Визуална проверка на смесващите, транспортните и електрическите съоръжения се прави ежедневно и се отразява в специален дневник.
(3) Помещенията и външните повърхности на съоръженията ежедневно се почистват от окислители, горива, сенсибилизатори и др. Взривоопасните отпадъци се почистват, събират и унищожават по определен ред.
(4) Празният амбалаж ежедневно се изнася и се съхранява или се унищожава по безопасен начин.
Раздел II.
Механизирано зареждане
Чл. 201. (1) Механизираното зареждане на взривни вещества се извършва със зарядни машини или устройства, допуснати до употреба за тази цел.
(2) Машините и устройствата по ал. 1 могат да са специализирани за:
1. зареждане на взривни вещества;
2. транспортиране и зареждане на взривни вещества;
3. приготвяне, транспортиране и зареждане на взривни вещества.
Чл. 203. (1) Взривните вещества се транспортират и зареждат по тръбопроводи, отговарящи на изискванията за електростатична и фрикционна искробезопасност и при задължително заземяване на цялата система.
(2) Тръбопроводите по ал. 1 са еднослойни, с постоянно електрическо съпротивление по цялата дължина, гъвкави, масло -, топло- и студоустойчиви.
(3) При монтажа на тръбопроводите не се допуска огъване на тръбите с радиус по-малък от 0,6 м.
Чл. 209. (1) Боевиците се поставят ръчно.
(2) При взривяване с електродетонатори, боевиците се поставят след окончателното зареждане и отдалечаване на зарядните машини или устройствата от мястото на зареждане.
(3) При използване на средства за взривяване, защитени или нечувствителни към заряди от статично електричество (електродетонатори с висока електрическа устойчивост, неелектрически системи), боевикът може да се постави и пръв, като се защити с не по-малко от един патрон от въздействието на взривното вещества, което се зарежда механизирано. При използване на непатронирани взривни вещества първите порции от тях са малки и не се уплътняват силно.
Глава трета.
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МАСОВИ ВЗРИВЯВАНИЯ
Чл. 214. По смисъла на този правилник към масови взривявания се отнасят:
1. при взривни работи под земята - едновременно взривяване в една взривна мрежа на повече от 400 кг взривно вещество и взривни работи, при които необходимото време за проветряване и възобновяване на работата е по-голямо от предвиденото в разчета за всекидневната организация на работа;
2. при взривни работи на земната повърхност - едновременно взривяване в една взривна мрежа на повече от 5 т взривно вещество.
Раздел II.
Масови взривявания в подземни изработки
Раздел III.
Масови взривявания на земната повърхност
Чл. 223. (1) Ако месторождението се разработва едновременно по открит и по подземен начин и при непосредствена близост на открития обект до подземните изработки, при масови взривявания ръководителят издава заповед, съдържаща характеристиката на взрива, времето на взривяване и мерките за безопасност.
(2) Със заповедта по ал. 1 се запознава техническото ръководство на открития обект и на подземния рудник или дренажните изработки.
(3) Всички хора, работещи в подземния рудник или в дренажните изработки, в които може да постъпят продуктите от взрива, своевременно се извеждат на повърхността. Работите в тези изработки се подновяват само след проверката на рудничната атмосфера и привеждането на изработките в безопасно състояние.
Глава четвърта.
ЛИКВИДИРАНЕ НА ОТКАЗАЛИ ЗАРЯДИ
Чл. 225. (1) При откриване на отказ и при взривни работи на земната повърхност или при съмнение за такива взривникът поставя отличителен знак (червен флаг) при невзривилия се заряд, а в подземни условия затваря забоя. И в двата случая взривникът уведомява за това ръководителя на взривните работи, началника на участъка или началника на смяната.
(2) Дейността, свързана с непосредственото ликвидиране на отказите, се извършва по указание на ръководителя на взривните работи или на началника на смяната.
(3) В местата, където има откази, се забранява извършването на други работи, несвързани с ликвидирането на отказите.
Чл. 230. (1) Отказали заряди във взривни дупки се ликвидират чрез взривяване на заряди във взривни дупки, прокарани успоредно на отказалите и на разстояние не помалко от 0,30 м от тях. При откази в котлови взривнидупки това разстояние не може да бъде по-малко от 0,50 м от стените на котела.
(2) Броят и местата на допълнителните взривни дупки се определят от ръководителя на взривните работи или началника на смяната.
(3) За определяне на направлението на взривната дупка се разрешава внимателно да се извади част от забивката на разстояние до 0,20 м от устието.
Чл. 231. Отказали заряди в сондажи се ликвидират по следните начини:
1. чрез повторно взривяване на отказалия заряд в случай, че отказът е произлязъл в резултат на нарушаване цялостта на външната взривна мрежа и няма опасност от разлитане на късове извън границите на опасната зона;
2. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и ръчно събиране на взривните материали от заряда; при взривяване с детониращ шнур на заряди от взривни вещества от втора група, несъдържащи нитроестери или хексоген, се разрешава да се изземе и изчисти скалната маса с изкопно-товарачна техника;
3. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и взривяване на заряди в подкопни (наклонени) сондажи на разстояние или дълбочина не по-малка от 3 м от отказалия заряд; броят, направлението и дължината на сондажите се определят от ръководителя на взривните работи;
4. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и разкриване на отказалия заряд чрез взривяване на заряди във взривни дупки, пробити на разстояние не по-малко от 1 м от оста на сондажа; броят, направлението, дължината на взривните дупки и масата на отделните заряди се определят от ръководителя на взривните работи;
5. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и взривяване на заряд в сондаж, пробит успоредно на сондажа с отказалия заряд на разстояние не по-малко от 3 м;
6. чрез разтваряне с вода, когато се използват разтворими във вода взривни вещества.
Чл. 238. Отказалите заряди при изкореняване на пънове се ликвидират по следните начини:
1. при заряди, поставени в почвата под пъна, внимателно се изважда забивката от дупката, след което върху открития отказал заряд, без да се изважда боевикът се поставя нов боевик и се извършва повторно взривяване или при спазване на изискването на чл. 230;
2. отказали заряди, поместени вътре в пъна, се ликвидират с нови заряди, заложени на разстояние най-малко 0,10 м от отказалия заряд.
Дял трети.
ВЗРИВНИ РАБОТИ В ПОДЗЕМНИ ИЗРАБОТКИ
Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 243. Забранява се извършването на взривни работи, когато:
1. закрепването е изостанало повече от предвиденото в паспорта или ако е нарушено;
2. до 20 м от мястото на зареждането има неизвозена скална маса, вагонетки или предмети, затварящи повече от една трета о т сечението на изработката.
Раздел II.
Взривни работи в хоризонтални и наклонени изработки
Чл. 247. При прокарване на изработки с насрещни забои (сбойки) взривните работи се извършват при спазване на следните условия:
1. при разстояние между двата забоя 20 м маркшайдерската служба измерва и уведомява техническото ръководство за изменението на това разстояние след всяко взривяване;
2. при разстояние между насрещните забои по-малко от 15 м взривяването се извършва по различно време в двата забоя;
3. при разстояние между насрещните забои по-малко от 7 м взривяването се извършва в един от двата забоя, като задължително се пробиват проучвателни дупки с дължина по-голяма с 1,0 м от дължината на взривните дупки;
4. при разстояние между насрещните забои по-малко от 3 м всички лица, намиращи се в изработките, в които се извършва сбойката, се отдалечават на безопасно по отношение на токсичните газове място, като се вземат допълнителни мерки за проветряване на тези изработки;
5. всяко взривяване се извършва след писмено разрешение от ръководството на рудника (обекта);
6. взривните работи се извършват в присъствието на началника на смяната;
7. взривяването може да бъде извършено само след като се получи съобщение за това, че хората от насрещния забой са изведени и е поставена охрана на входа;
8. охраната на противоположния забой се освобождава със знанието на взривника, който извършва взривяването.
Раздел III.
Взривни работи при прокарване и удълбаване на шахти
Глава втора.
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВЗРИВНИ РАБОТИ ВЪВ РУДНИЦИ, ОПАСНИ ПО ГАЗ И ПРАХ И ВНЕЗАПНИ ИЗХВЪРЛЯНИЯ НА ВЪГЛИЩА И ГАЗ
Раздел I.
Взривни работи във рудници, опасни по метан и въглищен прах
Чл. 255. (1) Взривните работи в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се извършват при осъществяване на определени за всеки забой мероприятия, които се включват
в паспорта за пробивно-взривни работи.
(2) Използваните взривни материали се избират в зависимост от опасността в забоя, категорията на рудника, условията на взривяване и класа на взривните вещества.
Чл. 256. В рудници, опасни по метан и въглищен прах взривните работи се разрешават при:
1. използване на предпазни (предохранителни) взривни вещества, взривни вещества в предпазни обвивки и средства за безпламъчно взривяване;
2. използване на предпазни (антигризутни) електродетонатори и уреди за взривяване, допуснати до употреба в тези рудници;
3. непрекъснато проветрявани забои съгласно изискванията на Правилника по безопасността на труда в подземни въглищни рудници (В-01-01-01);
4. съдържание на метан в забоя, на мястото за взривяване и 20 м пред забоя не повече от 1 %;
5. спазване на изискванията за предотвратяване и локализация на експлозии от въглищен прах.
Чл. 259. (1) В рудници, опасни по метан и въглищен прах може да се използват само предпазни електродетонатори, като при употреба на взривни вещества до IV клас включително се спазват изискванията:
1. в особено опасни по метан изработки (забои) максималното време на закъснение, с отчитане на разсейването, не може да е по-голямо от 90 мсек;
2. в забои, опасни по метан или въглищен прах максималното време на закъснение, с отчитане на разсейването, не може да е по-голямо от 150 мсек;
3. в скални забои, опасни по метан, закъснението не може да е по-голямо от 200 мсек;
4. закъснението между отделните серии (степени) не може да бъде по-голямо от 35 мсек.
(2) При употреба на взривни вещества от V и VI клас максималното време на закъснение, с отчитане на разсейването, не може да е по-голямо от 300 мсек.
Чл. 260. (1) Забоят на подготвителните изработки, прокарвани по въглища, се взривява на един път.
(2) В подготвителни изработки, прокарвани по въглища с подкопаване на страничните скали, се допуска забоят да се взривява на не повече от 2 пъти, като първо се зареждат и взривяват зарядите по въглища. Зарядите по скала се зареждат и взривяват само след проветряването на забоя, извозването на отбитите въглища и при спазване на останалите изисквания, осигуряващи безопасната работа в забоя.
(3) Забоят на подготвителни изработки, прокарвани само по скала, може да бъде взривяван на няколко пъти, без ограничения на броя на взривяванията.
Чл. 263. (1) Преди зареждане на взривните дупки, непосредствено преди взривяването и при оглеждане на забоя след всяко взривяване, съдържанието на метан в забоя и 20 м пред него се измерва от лице от вентилационния надзор в присъствието на взривника или от самия взривник. Измерването в забоя се извършва на 0,10 м от неговото чело и по цялото сечение.
(2) Съдържанието на метан се измерва и на мястото, откъдето ще се извърши проверката на електровзривната мрежа и взривяването.
(3) Ако рудникът е опасен по взривяемост на въглищен прах, взривникът проверява забоя и 20 м пред него за изпълнението на изискванията за предотвратяване на експлозии от въглищен прах.
Чл. 267. (1) Минималното разстояние между съседните взривни дупки при употреба на взривни вещества до IV клас включително, не може да бъде по-малко от:
1. при взривяване във въглища - 0,6 м;
2. при взривяване в скали с коефициент на якост по М. Протодяконов по-голям от 7-0,3 м;
3. при взривяване в скали с коефициент на якост по-малък или равен на 7 - 0,45 м.
(2) При употреба на взривни вещества от V клас разстоянията по ал. 1 не могат да бъдат по-малки от 0,5 м при взривяване във въглища и 0,3 м при взривяване в скала, а при употреба на взривни вещества от VI клас 0,4 м - във въглища и 0,25 м - в скала.
Чл. 270. (1) Забранява се в рудници, опасни по метан и въглищен прах, взривяването на заряд без забивка.
(2) При взривяване по въглища и скала дължината на забивката при устието на взривната дупка е:
1. при дължина на взривната дупка до 1,0 м - равна на половината от дължината на взривната дупка;
2. при дължина на взривната дупка от 1 до 3 м - не по-малко от 0,6 м;
3. при дължина на взривната дупка над 3 м - не по-малко от 1 м.
Чл. 274. При прокарване на шахти от повърхността в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се допуска използването на непредпазни взривни вещества и непредпазни електродетонатори с милисекундно закъснение при спазване на следните изисквания:
1. в забоя метанът е не повече от 1 %;
2. преди взривяване забоят се потопява с вода на височина най-малко 0,20 м;
3. взривяването се извършва от повърхността при отсъствие на хора в шахтата и на разстояние от устието й не по-малко от 50 м.
Чл. 275. (1) В изработки, прокарвани само по скала, в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се допуска използването на непредпазни взривни вещества и непредпазни електродетонатори при спазване на следните изисквания:
1. изработките непрекъснато се проветряват със свежа струя въздух;
2. в забоя няма въглищни пластове и прослойки от въглища;
3. в забоя метанът е не повече от 0,5%.
(2) При приближаване на изработките по ал. 1 до въглищен пласт на разстояние 5 м от него и 20 м след пресичането му се спазват изискванията за взривни работи в условия, опасни по газ метан и въглищен прах.
Раздел II.
Разтърсващо взривяване в пластове, склонни към внезапни изхвърляния на въглища и газ
Чл. 278. (1) За извършване на разтърсващо взривяване се използват само предпазни взривни вещества, допуснати до употреба за тази цел.
(2) Зарядите се инициират с предпазни електродетонатори, като максималното времето на закъснение с отчитане на разсейването е не по-голямо от 90 мсек.
(3) В скални забои или при използването на водонапълнени патрони или чували се допуска максималното време на закъснение да бъде не по-голямо от 150 мсек.
Чл. 282. При разкриване на пластове, склонни към ВИВГ, се разрешава използването на разсредоточени заряди, като зарядът се разделя само на две части и се спазват следните изисквания:
1. дължината на забивката между двете части и в устието на взривната дупка е равна на дължината на заряда, поставен пръв във взривната дупка (дънния заряд) и не може да е по-малка от 0,6 м;
2. степента на закъснение на поставения заряд в дъното на взривната дупка е по-голяма от степента на закъснение на заряда до устието на взривната дупка.
Чл. 289. (1) Преди извършване на разтърсващо взривяване хората се извеждат на безопасни места, определени от ръководството на рудника.
(2) Безопасните места се определят на разстояние най-малко 1000 м от взривявания забои, като се проветряват от чистата вентилационна струя. При невъзможност да се изпълнят тези условия хората се извеждат на повърхността.
(3) При разкриване на пластове, склонни към ВИВГ, хората се извеждат на повърхността.
Чл. 291. (1) Взривяването при разтърсващото взривяване се извършва от разстояние не по-малко от 200 м от забоя, при което взривникът се намира на безопасно място, проветрявано от чистата вентилационна струя.
(2) При невъзможност да се изпълнят условията по ал. 1 взривяването се извършва от повърхността.
(3) При разкриване на пластове, склонни към ВИВГ, взривяването се извършва от повърхността.
Чл. 293. След разтърсващо взривяване концентрацията на метана се измерва по влизащата струя въздух от двама работници. Работникът измерва метана като се намира на 3 -4 м пред работника, който го придружава.
(2) При необходимост метанът се измерва и във вентилационната галерия.
(3) При концентрация на метана 2 % и повече лицата, проверяващи изработката, веднага се връщат назад и се вземат мерки за дегазиране.
Раздел III.
Взривни работи в серни и пиритни рудници
Чл. 297. (1) Преди зареждането всяка взривна дупка се очиства от праха.
(2) Челото на забоя, подът, таванът и стените на изработката се оросяват с вода до пълното намокряне на утаения прах. Изработката се оросява на разстояние най-малко 20 м от забоя.
(3) При взривяване на заряди в сондажи се извършва оросяване до пълното намокряне на утаения прах в цялото призабойно пространство на разстояние най-малко 30 м от крайния сондаж.
(4) Забранява се зареждането преди завършване на оросяването.
Дял четвърти.
ВЗРИВНИ РАБОТИ НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 306. (1) При камерни заряди изработката, която съединява зарядната камера с повърхността, се прокарва със светло сечение не по-малко от 1,2 м2 (височина 1,5 м и широчина 0,8 м), а на шурфа - не по-малко от 1 м2.
(2) След прокарване на изработките и камерите фактическото им положение се нанася на плана на участъка въз основа на точна маркшайдерска снимка.
(3) Преди началото на зареждането се проверява здравината на закрепването на устието на входа на камерата.
(4) На разстояние не по-малко от 3 м от устието на щурфовете и щолните се създава площадка за взривните вещества, предназначени за зареждане.
(5) Боевиците се поставят в сандъци или в други здрави и твърди обвивки.
(6) Взривниците и помощните работници се спускат с подемни устройства, оборудвани със спирачки. При дълбочина до 5 м се разрешава спускането по дървени стълби.
Чл. 310. (1) Зарядите се взривяват от укритие или извън границите на опасната зона.
(2) Местата за извършване на взривяването или на укритията се определят в паспорта за пробивно-взривни работи в зависимост от конкретните условия.
(3) Изкуствените или естествените укрития се изграждат здрави и с достатъчна площ за да осигуряват сигурна защита от изхвърлените при взривяването късове. Те се разполагат на разстояние не по-малко от изчисленото по фактора поразяващо действие на ударно-въздушната вълна за хора и на безопасно разстояние по отношение на токсичните газове от взрива. Пътищата към укритията се оставят свободни, входовете на укритието се създават на противоположната страна спрямо мястото на взривяване.
(4) Взривяването извън укритие (на открито) се извършва извън границите на опасната зона и от страната, противоположна на посоката на вятъра.
Глава втора.
ВЗРИВНИ РАБОТИ ПРИ СЕИЗМОПРОУЧВАНЕТО
Чл. 315. (1) Разрешава се използваната за свръзка радиостанцията да се постави във взривната станция, в специално изолирано помещение от автомобилната каросерия, трактора или ремаркето. В това помещение се забранява да се съхраняват и превозват взривни материали.
(2) Мощните радиостанции с генераторни групи се разполагат извън пределите на опасната зона.
(3) Преди началото на взривните работи радиостанцията се проверява за токови утечки.
(4) Забранява се внасянето на магистралния проводник в помещението на радиостанцията. Тази забрана не се отнася за магистрали от екраниран двупроводен кабел със заземен екран.
Глава трета.
ВЗРИВНИ РАБОТИ В НЕФТЕНИ, ГАЗОВИ И ВОДНИ СОНДАЖИ
Раздел I.
Прострелващи взривни работи
Чл. 325. Подготовката и зареждането на прострелващи взривни апарати се извършват съгласно инструкциите за тяхното приложение:
1. в подвижни зарядни работилници или лаборатории на перфораторните станции;
2. в специални за целта помещения (навес, будка и др.), разположени на разстояние не по-малко на 20 м от сондажа.
Чл. 327. Омическото съпротивление на електрозапалките, предназначени за прострелващи взривни апарати, се проверява:
1. преди поставянето им в камерата на апарата;
2. след поставянето им в камерата на апарата;
3. преди взривяването на апарата в сондажа.
Чл. 334. Забранява се извършването на прострелващи взривни работи:
1. по време на виелица, буря, мъгла и други случаи на ограничена видимост на разстояние, по-малко от 50 м;
2. в сухи, отделящи газ и поглъщащи разтвори сондажи без използването на специална уредба.
Раздел II.
Гасене на пожари в сондажи с помощта на взривни вещества
Глава четвърта.
ВЗРИВНИ РАБОТИ ПРИ ВЗРИВЯВАНЕ НА ЛЕД И ПОД ВОДА
Раздел I.
Взривни работи при взривяване на лед
Чл. 343. (1) Допуска се хвърлянето на заряди върху плаващи ледове, участъци с уплътнени ледени парчета или при задръстване, от брега или непосредствено от защитаваното съоръжение, само от опитни взривници.
(2) Дължината на огнепроводните шнурове на зарядите, които се хвърлят, е не помалка от 0,15 м и не по-голяма от 0,25 м.
(3) Всяко руло от огнепроводен шнур, употребявано за тази цел, се изпитва за равномерност и скорост на горене.
Раздел II.
Взривни работи под вода
Чл. 347. (1) При обща маса на зарядите над 40 кг се използват самоходни плавателни съдове, специално оборудвани за транспортиране на взривни материали.
(2) При използване на лодки зарядите (с обща маса до 40 кг) се поставят в кърмовата част на лодката, така че да не може да се разместват. 3арядите се подреждат от взривника.
(3) Забранява се превозването на странични товари в плавателния съд.
Чл. 348. (1) Заряди във водата се поставят от един водолаз, като други лица в опасната зона не се допускат.
(2) Зарядите се взривяват само след излизане на водолаза от водата и отдалечаването му на безопасно разстояние или влизане в сигурно укритие.
(3) Забранява се огневото взривяване на заряди, поставени от водолаз.
Глава пета.
ВЗРИВНИ РАБОТИ ЗА РАЗРУШАВАНЕ И ОБРАБОТКА НА МЕТАЛИ
Раздел I.
Взривни работи за разрушаване на метали
Чл. 354. (1) Ямата по чл. 351 се устройва с конструкция, изключваща възможността за нейното разрушаване и за разлитане на късове.
(2) Масата на капака на ямата и неговата конструкция се избират така, че да се изключва възможността за неговото отхвърляне и разрушаване.
(3) Преди влизане в експлоатация на ямата и след ремонт тя се изпитва чрез трикратно взривяване на заряд с удвоена големина, за който е оразмерена.
(4) На разстояние не по-малко от 30 м около ямата се поставя ограда.
Раздел II.
Взривни работи за разрушаване на горещи метали
Чл. 359. (1) При температура над 80°С зарядът се поставя в термоизолираща обвивка, която осигурява запазване и невзривяване на заряда от взривни вещества.
(2) Термоизолиращата обвивка трябва да издържа най-малко 2 пъти по-висока температура от температурата на горещия метал.
(3) Целият заряд се изработва като един боевик с термоизолираща обвивка.
Чл. 361. (1) При температура по-ниска от 80°С се разрешава едновременното зареждане на не повече от 5 заряда, а при температура над 80°С - само на 1 заряд.
(2) Времето за зареждане и запалване на огнепроводните шнурове е не повече от 4 мин.
(3) Зареждането и поставянето на забивката се извършват от двама взривници в присъствието на ръководителя на взривните работи. Единият от взривниците запалва огнепроводния шнур и поставя заряда, а другият поставя забивката.
(4) Ако в продължение на 4 мин взривниците не са заредили всички взривни дупки, ръководителят на взривните работи подава команда за незабавно прекратяване на зареждането, за запалване на огнепроводния шнур и за оттегляне на взривниците.
Раздел III.
Взривни работи за обработка на метали
Чл. 368. (1) При използване на воден басейн зарядът се поставя над обработвания детайл извън басейна, след което щампата с детайла и зарядът се поставят в басейна,
който е напълнен или последващо се напълва с вода.
(2) Басейнът се напълва с вода от взривника или неговия помощник. Забранява се присъствието на други лица до басейна.
Глава шеста.
СПЕЦИАЛНИ ВЗРИВНИ РАБОТИ
Чл. 373. (1) При взривни работи в населени места, след завършване на зареждането, се подава първият сигнал, при който лицата, заети със зареждането на взривните дупки, напускат обекта и се оттеглят зад пределите на опасната зона. Охраната заема своите места и спира движението по съседните улици.
(2) След монтажа на взривната мрежа ръководителят на взривните работи е задължен лично да констатира, че няма хора в опасната зона.
(3) След втория сигнал ръководителят на взривните работи извършва взривяването.
(4) Сигналът "отбой" се подава след оглеждане мястото на взрива о т ръководителя на взривните работи, придружен от взривник.
(5) Забранява се в населени места да се подават звукови сигнали чрез взривяване на заряди.
Глава седма.
ВЗРИВНИ РАБОТИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ПЪНОВЕ, ПОВАЛЯНЕ НА ДЪРВЕТА И БОРБА С ГОРСКИ ПОЖАРИ
Чл. 376. (1) При огнево взривяване отделно работещите по изкореняването на пънове взривници или отделни групи взривници се разполагат един от друг на разстояние не по-малко от 200 м и следят за точното разположение и посока на движение на своите съседи.
(2) Ръководителят на взривните работи:
1. показва направлението, в което е длъжен да се движи всеки взривник след запалване на огнепроводния шнур;
2. подава общите за всички сигнали;
3. осигурява охраната на опасната зона.
(3) Контролните отрязъци от огнепроводен шнур са по-къси от останалите огнепроводни шнурове с не по-малко от 0,85 м при равен терен и с не по-малко от 1 м при пресечен или трудно проходим терен.
Дял пети.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА ПРИ РАБОТА С ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ. КОНТРОЛ ПО ПРИЛАГАНЕТО И АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Глава първа.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА
Чл. 382. Лицата, които ръководят и управляват трудовите процеси, са длъжни да:
1. определят и провеждат стратегията по въпросите на безопасността на труда и противопожарната охрана при дейностите с взривни материали;
2. одобряват инструкциите и други вътрешни актове, свързани с различни дейности при работа с взривни материали;
3. осигуряват цялостното и навременното изпълнение на мерките по безопасността на труда при работа с взривни материали и правилното използване на предназначените за тази цел средства и съоръжения;
4. осигуряват въоръжената охрана на складовете за взривни материали и спазването на реда за съхраняването, приемането, отпускането и отчитането на взривните материали;
5. осигуряват охраната на взривните материали и спазването на реда при разтоварването и пренасянето им до складовете и до работните места;
6. организират правилното отчитане, разследване и анализ на производствените злополуки и аварии с взривни материали и разработването на мерки за недопускането им;
7. изпълняват предписанията на контролните органи (държавни и ведомствени) по безопасността на труда и противопожарната охрана при работа с взривни материали;
8. уведомяват незабавно РИТ и органите на МВР при трудови злополуки при работи с взривни материали и произшествия с тях ;
9. организират снабдяването на лични предпазни средства, специално работно облекло и необходимите спомагателни приспособления за работещите с взривни материали.
Чл. 383. Ръководителите на обект (клон, рудник, кариера и др.) са длъжни да осигуряват:
1. организирането на производствения процес в съответствие с изискванията за безопасност и противопожарна охрана, определени с този правилник;
2. обучаване на работещите с взривни материали по безопасност на труда при работа с тези материали;
3. разработването на инструкции по безопасността на труда при работа с взривни материали;
4. работещите с взривни материали с подходящо за условията на техния труд специално работно облекло, необходимите лични предпазни средства и спомагателни приспособления;
5. ежемесечна проверка на реда за съхраняване, приемане и отчитане на взривните материали;
6. реда и охраната при разтоварване и пренасяне на взривни материали до складовете и работните места;
7. своевременно разследване на злополуките и авариите при работа с взривни материали и разработване на мерки за недопускането им;
8. изпълняване на предписанията на контролните органи по безопасността на труда при работа с взривни материали.
Чл. 384. Ръководителите на взривни работи са длъжни да организират и осигуряват:
1. точното спазване, от подчинения им персонал, на изискванията за съхраняване, отчитане, изразходване, пренасяне и употреба на взривни материали;
2. допускането до работа с взривни материали само на лица, които имат право на това;
3. контрола за своевременното отчитане от взривниците за изразходваните взривни материали и връщането на остатъка от тях в складовете;
4. спазването на проекта и паспорта за пробивно-взривни работи;
5. работните места с инструкции по безопасността на труда, предупредителни знаци и сигнали;
6. изпълнението на предписанията на контролните органи по безопасност на труда;
Чл. 385. Завеждащите складове за взривни материали са длъжни да:
1. спазват изискванията за съхраняване, поддържане, приемане, отчитане и отпускане на взривни материали;
2. заприходяват взривните материали;
3. недопускат повреждане, липси или излишъци на взривни материали в склада;
4. съхраняват печата (клещите за пломбиране) и ключовете от хранилищата, като недопускат загубването или предаването им на други лица;
5. осигуряват пожарна безопасност и чистотата на склада и района около него;
6. отпускат взривни материали само на лица, които имат право на това;
7. не допускат съхраняване на взривни материали в количества, които надвишават определения капацитет на склада за взривни материали.
Чл. 386. Взривниците са длъжни да:
1. осигуряват постоянно наблюдение на получените от тях взривни материали без да допускат предаването им на други лица както и загубването, самоволното унищожаване или оставянето им в изработките или на повърхността;
2. спазват паспорта за пробивно-взривни работи;
3. връщат своевременно в склада за взривни материали неизползваните от тях взривни материали след приключване на взривните работи и правилно и точно посочват разхода им;
4. спазват изискванията за безопасна работа с взривни материали;
5. извършват взривни работи само при наличие на постове за отцепление;
6. съобщават своевременно на ръководителя на взривните работи за отказали заряди.
(2) Нарушенията на този правилник се констатират с актове и се налагат наказания по реда на Кодекса на труда и Закона за административните нарушения и наказания.
Глава втора.
КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
§ 1. По смисъла на този правилник:
1. "Акредитирана изпитвателна лаборатория" е лаборатория, на която е предоставена акредитация.
2. "Амониево селитрени взривни вещества" са взривни вещества (взривни смеси) със сенсибилизатор тринитротолуол, основен окислител амониев нитрат и други добавки.
3. "Боевик" е чувствително към детонатор взривно вещество с поставено в него средство за взривяване, вкл. и детониращ шнур, предназначено за възбуждане на детонация в заряда от взривно вещество.
4. "Безопасно разстояние" е отстояние от мястото на взривяване, при което няма вредно въздействие на взрива върху охранявани обекти и хора.
5. "Браковчик" е лице унищожаващо всекидневния брак при производството на взривни материали.
6. "Вертикални заземители" са стоманени пръти, профили или тръби, вертикално разположени, като горният край е на дълбочина от 0,6 до 0,7 м под повърхността на терена, а дълбочината при набиване е от 2,5 до 3 м и при навиване - от 4,5 до 5 м.
7. "Взривна мрежа" е изградената в съответствие с паспорта за пробивно-взривни работи система от средства за взривяване и заряди от взривно вещества в определена във времето и пространството последователност.
8. "Взривни работи в подземни изработки" са взривни работи, които се извършват под земната повърхност.
9. "Взривна смес" е смес от химични вещества, склонна под влияние на външно въздействие към бързо, саморазпространяващо се взривно превръщане, съпроводено с отделяне на голямо количество топлина, газове и пари.
10. "Взривна техника и технология" са машините, апаратите, съоръженията, взривните и спомагателните материали, методите и начините за извършване на промишлени взривни работи.
11. "Взривоопасна метановъздушна смес" е смес от метан и въздух в такава концентрация, че окислението и вследствие външно въздействие протича с взрив.
12. "Взривоопасна праховъздушна смес" е смес на въглищен прах и въздух в такава концентрация, че окислението и вследствие външно въздействие протича с взрив.
13. "Взривяване (иницииране)"е процес на възбуждане на детонация в заряди от взривни вещества, в предварително определени последователност и време.
14. "Вид взривни вещества" са взривни вещества, предназначени за употреба в еднакви условия и с едни и същи основни компоненти.
15. "Внасяне на опасни потенциали" е пренасяне в обекта на породени от мълния високи потенциали, по външните метални комуникации (естакади, монорелси, тръбопроводи, електропроводи и др.);
16. "Водонапълнени (водосъдържащи) взривни вещества" са взривни вещества, в чиито компонентен състав е включена вода.
17. "
Вредни въздействия при взривните работи" са нежелателни последствия (поражения) върху
околната среда от възникващите при взрива сеизмична, ударно-въздушна и детонационна вълна, разлитане на късове от разрушена скална маса и отделящите се токсични газове.
18. "Вълновод" е средство за пренасяне и предаване на детонационната вълна за иницииране на чувствителен към нея детонатор.
19. "Горива" са високо енергетични твърди или течни вещества с голямо съдържание на въглерод и водород, които влизат във взривна реакция с окислителя, при което се отделя голямо количество топлина и газообразни продукти.
20. "Гранулирани взривни вещества" са твърди взривни вещества или смеси, чиито компоненти или по-голяма част от тях са под формата на гранули.
21. "Грубодисперсни взривни вещества" са взривни смеси, в които основните компоненти са под формата на гранули или на гранули и люспи.
22. "Група заряди" са няколко единични заряди, свързани в една взривна мрежа.
23. "Детонатор" е средство за взривяване на чувствителни към въздействието му взривни вещества. Към детонаторите се отнасят капсул детонатори или електродетонатори.
24. "Дефлаграция" е процес на преминаване на детонацията в горене поради промяна на условията, необходими за нормално протичане на процеса.
25. "Доставка на взривни материали" е превозване или пренасяне на взривни материали от склад за взривни материали до мястото на употреба при спазване на определени изисквания.
26. "Достъп до взривни материали" е право на лица, одобрени по съответен ред, да извършват дейности с взривни материали.
27. "Единичен заряд" е заряд, който не е свързан във взривна мрежа.
28. "Едновременно взривяване в една взривна мрежа" е мигновеното или със закъснение взривяване на всички заряди, свързани във взривна мрежа.
29. "Ексудирали взривни вещества" са взривни вещества, чиито качества са променени в следствие на отделяне на течния компонент от общата маса на взривната смес.
30. "Електромагнитна индукция" е допълнителното въздействие на мълнията, обусловено от индуктиране на напрежение в токопроводимите части на обекта при пряко попадение на мълния в близост до обекта.
31. "Електростатична индукция" е допълнителното въздействие на мълниеносни облаци, обусловено от индуктирането на заряди от статично електричество в надземни обекти, което може да предизвика искрене или електрически разряд с опасни последствия.
32. "Електростатична искробезопасност" е състояние на обекта, при което се изключва възможността от възникване на пожар или взрив от разряди на статично електричество.
33. "Емулсионни взривни вещества" са взривни вещества, представляващи емулсия на течно гориво и наситен воден разтвор на окислител и други добавки.
34. "Забивка" е подходящ инертен материал (пясък, влажна глина, водонапълнени патрони, ръкави, чували и др.), поставен в устието на взривната дупка, сондаж, камера, ръкав или върху открит заряд.
35. "Заземител" е устройство за отвеждане на електрически ток (вкл. и ток от мълния) в земята.
36. "Зареждане на взривни материали" са дейности и процедури по поставяне на взривните материали в обекта, който ще бъде взривяван.
37. "Заряд от взривно вещество" е определено количество взривно вещество, приготвено за взривяване.
38. "Импулс за взривяване" е външно въздействие, необходимо за възбуждане на взривното превръщане в средството за взривяване или взривното вещество.
39. "Комбинирани заземители" са вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система. Токоотводите по правило се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.
40. "Ликвидиране на отказали заряди" са мероприятия от организационен и технически характер по отстраняване или унищожаване на невзривил се заряд.
41. "Магистрален детониращ шнур" е част от взривната мрежа, изградена от детониращ шнур, предаващ иницииращия импулс към детониращия шнур на отделните заряди.
42. "Марка взривно вещество" е взривно вещество с конкретен химически състав и наименование.
43. "Магистрален проводник" е проводник, който се свързва с уреда за взривяване и удължителните проводници или проводниците на електродетонатора.
44. "Материали, съвместими със състава на взривната смес" са материали, които не влизат в химична реакция с компонентите на взривното вещество и не предизвикват промени в качествата му.
45. "Мълниезащита" е комплекс от технически мероприятия и средства за защита от опасните и вредни въздействия на мълниите, осигуряващи опазване на сгради, съоръжения, машини, материали и други от разрушаване, пожари и взривове, а така също и безопасността на хора и домашни животни.
46. "Мълниезащитна зона" е част от пространството около мълниеотвода, във вътрешността на което обектът е защитен от преки попадения на мълнии с определена вероятност.
47. "Мълниезащитна зона тип А" е мълниезащитна зона с вероятност на защита 99,5 % и повече.
48. "Мълниезащитна зона тип Б" е мълниезащитна зона с вероятност на защита 95 %.
49. "Мълниеотвод" е система, състояща се от мълниеприемник, токоотводи заземител.
50. "Мълниеприемник" е устройство за приемане на пряко попадение на мълния.
51. "Място на взривяване" е надземно взривно поле или подземен забои, в които се извършват взривни работи.
52. "Нафтоселитрени взривни вещества" са взривни смеси, които основно съдържат дизелово гориво или масла, окислител (амониев нитрат) и други добавки.
53. "Неелектрическа система за взривяване" е съвкупност от вълновод и детонатор, чувствителен към разпространяващата се във вълновода ударна вълна,
54. "Непредпазни взривни вещества и средства за взривявяне" са взривни вещества и средства за взривяване, предназначени за открити и подземни работи, освен в рудници, опасни по газ и прах.
55. "Непълна детонация" е процес на затихваща детонация в резултат на влошаване условията на протичане на процеса, водещ до отказ.
56. "Нитроестерни взривни вещества" са взривни вещества с основен сенсибилизатор нитроестери (нитроглицерин, нитрогликол).
57. "Окислител" е вещество, което има в молекулата си излишък от кислород, който се използва за окисление на горящите добавки и на сенсибилизатора при негов недостиг на кислород.
58. "Опасна зона" е територията, в която вредните въздействия на взрива може да нанесат поражения.
59. "Опасни по въглищен прах" са условия, в които е възможно образуването на взривоопасна праховъздушна смес.
60. "Опасни по метан" са условия, в които е възможно образуването на взривоопасна метановъздушна смес.
61. "Особено опасни по метан" са минни изработки (забои), при които в процеса на извършване на взривните работи е възможен контакт на заряда от взривни вещества или продуктите на взрива с образувала се взривоопасна метановъздушна смес. Към особено опасни по метан задължително се отнасят изработки (забои):
1. опасни по внезапни изхвърляния на въглища и метан (ВИВГ);
2. със суфлярно отделяне на метан;
3. опасни по метан и прокарвани отдолу нагоре с ъгъл на наклона над 10°, без предварително прокаран вентилационен сондаж;
4. с две или повече открити повърхности на забоя, при което се създават условия за образуване на взривоопасна метановъздушна смес или изхвърляне на заряда (нап. при използването на машинен подкоп, когато една или повече от повърхностите не се проветряват или няма възможност за измерване на метана към някоя от повърхностите и др.).
62. "Отговорно лице" е правоспособен, определен със заповед специалист или изрично натоварен да отговаря за работата на персонала или извършването на определени дейности с взривни материали.
63. "Охраняема зона" е обозначена територия около мястото на взривяване, включваща опасната по отношение вредните въздействия от взрива зона и охранявана за недопускане на хора и животни в нея.
64. "Отчетност на взривни материали" е съвкупност от регламентирана отчетна документация за прихода, разхода и наличността на взривни материали по видове, марки и типове, правилата и изискванията за нейното системно и точно водене.
65. "Отказ" е прекъсване на взривния процес в резултат на некачествени взривни вещества и средства за взривяване, технологични, организационни или проектантски грешки.
66. "Паспорт за пробивно-взривни работи" е задължителен документ за извършване на всяко конкретно взривяване.
67. "Патрон от взривно вещество" е определено количество взривно вещество, поставено във влагоизолационна обвивка или обвивка, покрита с влагоизолационен слой.
68. "Пиротехнически състави" са химични вещества или смеси за получаване на пиротехнически ефекти (звукови, светлинни, димни или топлинни), чиято основна форма на взривно превръщане е горенето.
69. "Подземни взривни работи" са взривни работи, които се извършват в подземни условия.
70. "Помощен персонал за взривни работи" са лица, привлечени за извършване на спомагателни дейности с взривни материали.
71. "Прахообразни взривни вещества" са твърди взривни вещества с диаметър на частиците до 0,5 мм.
72. "Предупредителни признаци, предшестващи внезапни изхвърляния на въглища и газ (ВИВГ)" са признаци, които се проявяват самостоятелно или съвместно и са:
1. периодично или рязко повишаване на газоотделянето;
2. обрушване на въглища и отскачане на въглищни частици (оръсване) от челото на забоя;
3. пукане, глухи удари и шум в масива;
4. подуване (изтласкване), напукване, омекване, охлаждане и промяна блясъка на въглищата;
5. сближаване и напукване на вместващите скали, пукане на крепежа.
73. "Предпазни взривни материали (взривни вещества и средства за взривяване)" са взривни вещества и средства за взривяване с понижена способност да възпламеняват горими газове и прахове, предназначени за употреба в условия, опасни по газ и прах.
74. "Пресовани взривни вещества" са взривни вещества, които в края на производствения процес се подлагат на пресоване.
75. "Проект за пробивно-взривни работи" е основната техническа документация за извършване на пробивно-взривни работи.
76. "Промишлени взривни работи" са взривни работи, извършвани при добива на полезни изкопаеми, строителството, промишлеността, селското и горското стопанство, както и за исторически, културни, учебни, спортни, развлекателни и битови цели, при които се използват промишлени взривни материали.
77. "Противоградови изделия" са реактивни снаряди, снабдени с реагент за борба с градушки.
78. "Пряко попадение на мълния" е непосредствен контакт на мълнията с даден обект, съпроводено с протичане на тока на мълнията през обекта.
79. "Разтърсващо взривяване" е взривяване, целящо предизвикване на ВИВГ, ако има условия за това, като са предвидени необходимите мерки за безопасност.
80. "Раници за взривни материали" са раници от антистатичен материал за пренасяне на взривни материали от склада за взривни материали до обекта на взривяване.
81. "Сбити взривни вещества" са взривни вещества, които са загубили прахообразния или грубодисперсния си строеж.
82. "Склад за взривни материали" е въведена в експлоатация по съответен ред съвкупност от подземни или надземни хранилища за взривни материали с принадлежащите им изработки, оградената, осветената и охраняваната територия и разположените на нея спомагателни сгради и съоръжения за подготовка, изпитване и раздавана на взривни материали, съхраняване на амбалажа от тях както и за противопожарни, защитни, охранителни и други нужди. По своето устройство складовете за взривни материали са надземни, вкопани и подземни. По предназначението си складовете са базисни и раздавателни. В зависимост от срока на ползване складовете са:
1. постоянни - за срок над 2 години;
2. временни - за срок от 6 месеца до 2 години;
3. кратковременни - за срок до 6 месеца.
83. "Сенсибилизатор" е вещество, което повишава детонационната способност и чувствителността на взривната смес към иницииращ импулс.
84. "Спомагателни дейности с взривни материали" са дейностите и манипулациите с взривни материали, свързани с тяхното товарене, разтоварване, съхраняване, изпитване, подготовка и зареждане, транспортиране, за които не се изисква правоспособност.
85. "Статично електричество" е съвкупност от явления, свързани с възникване, запазване и релаксация на свободни електрически заряди на повърхността и в обема на диелектрически, проводими и полупроводими вещества, материали и изделия.
86. "Степен на опасност (съвместимост)"е вероятна възможност за възникване на детонация или горене в конкретен взривен материал при манипулация с него, определяща специфични предпазни мерки.
87. "Съхраняване на взривни материали" е постоянното (дълговременното), временното или краткосрочното престояване на взривни материали в складови условия, както и в местата за производство или употреба, свързано с тяхната подготовка, изпитване или зареждане.
88. "Тип средство за взривяване" е средство за взривяване с конкретни показатели (характеристики) и наименование.
89. "Токоотвод" е проводник, предназначен за отвеждане тока на мълнията от мълниеприемника до заземителя.
90. "Удължителни проводници" са проводници, свързващи магистралния проводник с поводниците на електродетонатора.
91. "фрикционни искри" са искри, които представляват нагорещени частици, отделени от повърхността на контактуващите материали вследствие удар или триене.
92. "фрикционна искробезопасност" е състояние на обекта, при което енергията на фрикционните искри не е достатъчна за възпламеняването или запалването му.
93. "Хоризонтални заземители" представляват кръгла или плоска стомана, разположена в един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът. Тези заземители се използват като самостоятелни или за свързване на електродите на вертикалните заземители помежду им.
94. "Хранилище за взривни материали" е надземно помещение, сграда, фургон или подземна изработка, съоръжени и специално предназначени за съхраняване на взривни материали в съответствие с действащите нормативни актове.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Този правилник се издава на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда.
§ 3. Правилникът влиза в сила от 01.07.1997 г. и отменя Правилника по безопасността на труда при взривните работи (Д-01-009), утвърден 1971 г. в сила от 01.01.1973 г.
§ 4. Юридическите и физическите лица, които извършват дейности с взривни материали, в 6-месечен срок от влизане в сила на правилника привеждат дейностите си в съответствие с неговите разпоредби.
§ 5. Министърът на труда и социалните грижи и министърът на вътрешните работи съобразно своята компетентност дават указания по приложението на този правилник.
ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ОСНОВНИЯ ПЕРСОНАЛ ЗА РАБОТА С ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ
Чл. 2. (1) Курсовете за обучение се организират и провеждат от юридически и физически лица, на които е предоставено това право от ГИТ при МТСГ.
(2) За придобиване на право за обучение по ал. 1 организаторите на курса трябва да имат:
1. учебна база (условия за теоретични и практически занимания и полигон за извършване на взривни работи);
2. преподавателски състав;
3. утвърдени учебни програми.
Чл. 3. Обучението на персонала за взривни работи се извършва по програми, съгласувани с органите на МВР и утвърдени от:
1. Главната инспекция по труда при МТСГ -за проектанти на взривни работи, ръководители на взривни работи, ръководители производства на взривни материали и пиротехници-ръководители;
2. районните инспекции по труда - за останалия основен персонал.
Чл. 5. (1) Квалификационната комисия за даване правоспособност за проектант на взривни работи, ръководител на взривни работи, ръководител на производство на взривни материали и пиротехник-ръководител се състои от председател-представител на ГИТ при МТСГ и членове - представители на органите на МВР и на организаторите на курса.
(2) Квалификационната комисия за придобиване правоспособност за взривник, завеждащ склад за взривни материали, магазинер на склад за взривни материали, лаборант по взривни вещества, изпитател на взривни материали, пиротехник, браковчик и за работа със зарядни машини или устройства за взривни вещества се състои от председател - представител на РИТ и членове - представители на органите на МВР и на организаторите на курса.
Чл. 11. (1) За придобиване на правоспособност и за презаверка на свидетелствата за правоспособност се изисква разрешение от органите на МВР и медицинско свидетелство.
(2) Медицинското освидетелстване се извършва по изискванията на Министерството на
здравеопазването за работа с взривоопасни и токсични вещества.
ИНСТРУКЦИЯ ЗА ДОПУСКАНЕ ДО УПОТРЕБА НА НОВОРАЗРАБОТЕНИ ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ, УРЕДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ВЗРИВНАТА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ И НА ВНОСНИ ТАКИВА
Раздел I. Допускане до употреба на новоразработени взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология
Чл. 2. (1) Лабораторно-полигонните изпитвания се извършват от упълномощена лаборатория съгласно действащите стандартизационни документи.
(2) При отсъствие на действащ стандартизационен документ изпитванията се извършват по утвърдени методики, които се съгласуват с ГИТ при МТСГ.
Чл. 3. (1) Юридическото или физическото лице, разработило новото изделие (разработчикът), представя в упълномощената лаборатория:
1. писмо - заявка за изпитване;
2. обяснителна записка;
3. проект за стандартизационен документ, ако няма действащ такъв документ;
4. копие от разрешителното за изготвяне на опитната партида, издадено от органите на МВР (само за взривните материали);
5. работни чертежи (за уреди и съоръжения);
6. образци от новото изделие в количества съгласно стандартизационните документи или методиката за изпитване.
(2) За изпитване на устройствата за механизирано зареждане на взривни вещества или поставяне на забивка, измервателна и контролна апаратура, уреди за взривяване или други приспособления, свързани с взривната техника и технология, в упълномощената лаборатория се представя един образец от подлежащите на изпитване изделия, придружени с комплект работни чертежи.
(3) Допуска се машините или устройствата за механизирано зареждане на взривни вещества или поставяне на забивка да се изпитват на място.
Чл. 4. (1) Резултатите от изпитванията на упълномощената лаборатория се оформят в протокол, съдържащ заключение за съответствието на изпитаните образци с изискванията на стандартизационните документи и определяне на възможностите за допускане до промишлени изпитвания от гледна точка на безопасността.
(2) При положителни резултати от изпитванията в заключението се посочват условията, при които да се извършат промишлените изпитвания (рудници, опасни по газ и прах, рудници, неопасни по газ и прах, за взривни работи на земната повърхност, сухи или оводнени условия, при повишена температура и др.).
(3) Протоколът със заключението се изпраща на разработчика и на ГИТ при МТСГ.
Чл. 5. (1) На базата на заключението от протокола по чл. 4 разработчикът представя в ГИТ при МТСГ писмо с искане за разрешаване провеждането на промишлени изпитвания, в което посочва един или няколко обекти (рудник, кариера и др.), подходящи за извършването им.
(2) Към писмото се прилагат:
1. заповедта за извършване на промишлените изпитвания с посочен състав на комисията;
2. протоколът от упълномощената лаборатория;
3. обяснителна записка;
4. проектът за стандартизационен документ;
5. копие от разрешението за изготвяне на опитната партида, издадено от органите на МВР (само за взривните материали);
6. протоколът от изпитванията, проведени от разработчика (ако са извършени такива изпитвания на опитната партида);
7. работните чертежи (за уреди и съоръжения);
8. инструкцията за употреба.
(3) В комисията за извършване на промишлените изпитвания задължително се включват представители на съответния обект, на разработчика и на ГИТ или на РИТ при МТСГ.
Чл. 7. (1) Промишлените изпитвания на взривни материали се извършват по съставена от комисията програма, в която се определят:
1. паспортът за пробивно-взривни работи с новите взривни материали, като се вземе под внимание приетият паспорт за използваните до момента взривни материали;
2. обемът работи, който следва да се извърши с новите взривни материали по избрания паспорт за определяне на приложимостта им;
3. начинът за определяне на отделяното количество токсични газов в промишлени условия (само за взривни вещества).
(2) Отказите, непълната детонация и дефлаграцията на зарядите от взривни вещества се разследват от членовеme на комисията за установяване на причините за това.
(3) При метановъздушна или праховъздушна експлозия, предизвикани от качествата на взривните вещества, по-нататъшните изпитвания с това взривно вещество се прекратяват.
(4) Промишлени изпитвания на уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология, се извършват по програма, съставена от комисията. Промишлените изпитвания се извършват на образци, в количество определено от комисията, като срокът на изпитване е по-голям от 1 месец.
Чл. 9. (1) За допускане до употреба на новото изделие разработчикът представя в ГИТ при МТСГ:
1. писмо-искане за допускане до употреба;
2. протокол от промишлените изпитвания;
3. съгласуван и утвърден по съответния ред стандартизационен документ.
(2) Стандартизационните документи за взривни материали задължително се съгласуват с ГИТ при МТСГ и органите на МВР, а за останалите изделия - с ГИТ при МТСГ.
Раздел II. Допускане до употреба на взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология от внос
Чл. 13. (1) Когато се прави внос на взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология, вносителят е задължен преди доставянето им, да представи образци от тях в упълномощената лаборатория за пълни изпитвания.
(2) Количеството на образците се определя по чл. 3, ал. 1, т .6 или чл. 3, ал. 2.
(3) Образците се придружават от следните документи:
1. писмо-заявка;
2. протоколи от изпитвания на акредитирана лаборатория на страната производител или нормативен документ, по които се изпитва (произвежда) изделието;
3. инструкция за употреба;
4. удостоверение (сертификат) за годност;
5. удостоверение (сертификат) за произход.
(4) При изпитванията по ал. 1 се определят качеството на внесените изделия, условията за тяхната употреба и съхраняване съгласно изискванията на Правилника по безопасността на труда при взривните работи и действащите БДС.
(5) До употреба в страната се допускат вносни взривни материали, уреди и съоръжения, отговарящи на националните норми за безопасност.
ИНСТРУКЦИЯ ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ВЗРИВНИТЕ МАТЕРИАЛИ
Раздел I. Контрол върху качеството на взривните материали
Чл. 2. (1) Производителите и вносителите на взривни материали са длъжни веднъж на 6 месеца да изпращат проби от всички марки (типове), произвеждани или внасяни взривни материали, за изпитване в упълномощена лаборатория, която дава заключение за съответствието на качеството им с изискванията на стандартизационните документи.
(2) Производителите или вносителите на предпазни взривни вещества са длъжни да изпращат проби от тези взривни вещества за изпитване и по показателите "безопасност по газ метан и въглищен прах" и "склонност към дефлаграция" в сроковете, определени в съответния стандартизационен документ.
Чл. 7. Пробата от взривни материали се придружава от:
1. писмо-заявка за извършване на изпитванията;
2. протокол на комисията, взела пробата, в който са посочени номерът и датата на производство на партидата, производителят и количеството на партидата;
3. сертификат за годност на партидата;
4. инструкция за употреба;
5. разрешително за пренасяне на взривни материали.
Чл. 9. (1) Главната инспекция по труда при МТСГ може да спре употребата на взривни материали в случаи на:
1. злополуки, вследствие лошо качество на взривни материали;
2. несъответствие между показателите на взривни материали с изискванията на стандартизационните документи и националните норми по безопасност;
3. неспазване изискванията на тази инструкция.
(2) В случаите по ал. 1 ГИТ при МТСГ писмено уведомява органите на МВР.
Раздел II. Контрол върху качеството на взривни материали при съхраняване и употреба
Чл. 10. (1) При постъпване на взривни материали в склад на потребител се извършва външен оглед на опаковката им.
(2) При нарушена опаковка се проверява наличността на взривните материали.
(3) При несъответствие на вида (типа) на взривните материали и надписите на опаковката и при констатиране на липси или излишък от взривни материали се съставя констативен протокол, който се изпраща на производителя за рекламация и на органите на МВР и ГИТ при МТСГ.
Чл. 11. (1) Преди използването им взривниците извършват външен оглед на взривните материали и отстраняват онези, които имат видими дефекти.
(2) Освен външен оглед на взривните материали взривниците, след инструктиране от ръководителя на взривните работи, имат право да извършват:
1. определяне наличието на спичане на взривните вещества;
2. изпитване на скорост, пълнота и равномерност на горенето на огнепроводни шнурове;
3. изпитване на капсул детонатори, електродетонатори и неелектрически системи за инициираща способност;
4. изпитване на електродетонатори за съответствие на групово взривяване;
5. определяне наличието на ексудация при нитроестерните взривни вещества;
6. изпитване на детониращи шнурове и закъснители за детониращ шнур за инициираща способност и безотказно взривяване.
(3) Изпитванията по ал. 2 се извършват съгласно действащите стандартизационни документи.
ИНСТРУКЦИЯ ЗА РЕДА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ
Раздел I. Общи изисквания
Чл. 2. (1) Юридическите и физическите лица, които произвеждат, търгуват или ползват взривни материали, са задължени да разполагат със складове за тяхното съхраняване, отговарящи на изискванията на НУППССВВОБ и на тази инструкция.
(2) За учебни и научноизследователски цели при подходящи условия могат да се съхраняват взривни материали в малки количества и при наличието на инструкция, съгласувана с органите на МВР.
Чл. 5. (1) Всяко хранилище или склад трябва да има паспорт, поставен на видно място.
(2) Екземпляр от паспорта и съпровождащата го документация се представят в териториалното полицейско управление за получаване на разрешение за съхраняване на взривни материали.
(3) При необходимост от промяна на вида и количеството на взривни материали в хранилищата паспортът може да бъде изменен след съгласуване с органите на МВР.
Чл. 6. (1) Изборът на площадка за изграждане на склад за взривни материали, съгласуването на документацията за строителство или преустройство, приемането на строителномонтажните работи, получаването на разрешение от органите на МВР за съхраняване на взривни материали в склада, съставът и начинът на охраната се организират и извършват съгласно ППЗКВВОБ и НУППССВВОБ.
(2) За подсилване на охраната на складовете за взривни материали се използват постови кучета, които се издържат от собственика на склада.
(3) Допуска се използването на технически средства за охрана и сигнализация.
Чл. 9. (1) Базисните складове служат за снабдяване на раздавателните складове с взривни материали, като в тях не се допуска разопаковането и раздаването на взривни материали на взривниците.
(2) При масови взривявания се допуска директно извозване на взривните материали от базисните складове до взривното поле.
(3) В постоянните раздавателни складове взривните материали се раздават в преддверието или в предназначената за целта сграда.
Раздел II. Устройство на складовете за взривни материали
Чл. 14. (1) В подземни условия хранилищата за взривни материали се устройват в специални камери или ниши, разположени така, че при евентуално взривяване на взривните материали в една от тях да не се предизвика детонация на взривните материали в съседните камери или ниши.
(2) Срещу всяка камера или ниша се устройва глуха буферна изработка.
(3) Спомагателните изработки се ползват за проверка на електродетонатори, присъединяване на огнепроводни шнурове към капсул детонатори, съхраняване на амбалаж и др.
Чл. 20. (1) За съхраняване на взривни материали в качеството на надземни временни складове могат да се използват пригодени постройки, в конструкцията на които няма горими строителни материали и елементи.
(2) Подът на временните складове може да бъде дървен.
(3) Преддверия и противопожарни водоеми към временните хранилища не се изискват.
Чл. 21. (1) Надземни кратковременни складове за взривни материали се устройват по изключение.
(2) Във вид на открити площадки, подвижни платформи и фургони складовете по ал. 1 се разполагат на необходимите безопасни разстояния помежду си и до околни обекти, подлежащи на опазване.
(3) При кратковременно съхраняване на взривни вещества на открито те се покриват с брезент. Наличието на инсталация за защита от мълния и на рефлекторно осветление не са задължителни.
Раздел III. Противопожарна защита
ИНСТРУКЦИЯ ЗА МЪЛНИЕЗАЩИТА НА СКЛАДОВЕ ЗА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ
Раздел I. Изисквания за сигурност на складове за взривни материали
Раздел II. Начини за мълниезащита на складове за взривни материали
Чл. 10. (1) За защита от прякото попадение на мълния в складовете за взривни материали се употребяват стълбови мълниеотводи.
(2) Стълбовите мълниеотводи се изграждат изолирано от обекта и от всички метални предмети, разположени в земята и имащи връзка със защитавания обект.
(3) Разстоянията от елементите на мълниеотвода до различните части на обекта по въздуха и земята се определят в съответствие с раздел III от тази инструкция.
Чл. 12. (1) Защитата на складовете за взривни материали от индуктирани напрежения от електростатична индукция се осъществява чрез присъединяване на всички съоръжения, разположени в сградата, към заземителната инсталация, която е предназначена за защита от вторичното въздействие на мълнията.
(2) За защита от вторичното въздействие на мълнията се изгражда специален заземител във вид на контур, прокаран в земята отвън и около склада на разстояние 0,5 до 1,0 м от основите и на дълбочина до 0,8 м, като всички метални корпуси и метални конструкции на сградите се свързват към него по най-късия път.
(3) Общото импулсно съпротивление на заземителната инсталация не може да бъде по-голямо от 10 Ома.
(4) За намаляване на импулсното съпротивление на заземителя се допуска към него да се присъединяват всички производствени тръбопроводи, разположени в земята (водопроводи и др.).
Чл. 14. (1) Допуска се вместо заземяване на всички метални предмети и уредби на склада за взривни материали защитата от електростатичната индукция да се изпълни чрез прокарване по външните стени на склада на вертикални токоотводи на разстояние 15-25 м един от друг, които се присъединяват към заземителя за защита от вторичното въздействие на мълнията.
(2) Когато сградата на склада е с метален покрив, тези токоотводи се свързват с него.
(3) Когато покривът е от токонепроводящ материал, върху него се монтира метална мрежа със странични връзки през 4 -5 м, която с помощта на положени по стените токоотводи се присъединява към заземителя.
(4) Сечението на металната мрежа е не по-малко от 16-25 мм2, а размерите на отворите й - не по-малко от 4 х 4 м.
Чл. 15. (1) За защита от електромагнитна индукция всички метални комуникации (тръбопроводи, обвивки на кабели и др.), които се въвеждат в сградата на склада за взривни материали, се свързват сигурно помежду си в мястото на сближаването им (50 -100 мм) и през 15 -20 м от дължината им при паралелно разполагане.
(2) Свързванията по ал. 1 се правят и при всички случаи на сближаване на метални предмети, железните конструкции на склада, уредбите, металните обвивки на кабелите и пр. с оглед недопускане образуването на отворени контури.
(3) фланцовите съединения на тръбопроводите се шунтират с гъвкав стоманен или меден проводник със сечение 16 -25 мм2.
Чл. 16. (1) Не се допуска въвеждането на въздушни електропроводи в складовете за взривни материали за да се предотврати внасянето на високи потенциали.
(2) Допуска се въвеждането на електрическата мрежа в склада чрез подземен кабел от разпределителния пункт, като за защита от вторичното въздействие на мълнията в мястото, където става въвеждането на кабела в склада, бронята му се свързва със заземителната инсталация.
(3) За защита от прякото попадение на мълния се спазва минималното разстояние до заземителите.
Чл. 17. (1) За складове, получаващи захранване с електроенергия от въздушен електропровод, се изгражда кабелен въвод с дължина на подземния участък не по-малка от 100 м, като в мястото на преминаване от въздушна в кабелна линия се използва нисковолтов вентилен разрядник между всяко жило на кабела и заземените елементи.
(2) Двата края на кабелната броня или металната обвивка се заземят, като в мястото на въвеждане в сградата се използва заземител за защита от вторичното въздействие на мълнията, а в мястото на прехода от въздушна към кабелна линия се монтира отделен заземител с импулсно съпротивление не по-голямо от 5 Ома.
(3) Куките на изолаторите от въздушната електропроводна линия на най-близките два стълба до мястото на прехода се заземяват, като импулсното съпротивление на заземителя не може да бъде по-голямо от 10 Ома (фиг.1).
фиг. 1 Схема за защита на склада за взривни материали от внасяне на високи потенциали чрез въздушни електропроводи.
Раздел III. Защита от пряко попадение на мълнията
Чл. 20. Границите на защитната зона на мълниеотвода се определят съгласно табл. 2.
Забележка: Значенията на използваните означения във формули са следните: L - разстояние между мълниеотводите, m
h - Височина на мълниеотвода, м
h0 - Височина на мълниезащитните конуси, м
r0 - радиус на мълниезащитния конус на ниво терен, м
rх - радиус на мълниезащитния конус на височина hc, м
hc - минимална височина на защитната зона, м
rc - размер на защитната зона на ниво терен, съответстващ на височина hc, м
Чл. 23. За защита от внасяне на опасни потенциали в защитаваните обекти по подземните метални комуникации и кабели с различно предназначение заземителите за защита от преки попадения на мълния и токоотводите към тях се проектират на разстояния, чиято числена стойност е в зависимост от импулсното съпротивление на съответния заземител и се определя по формулите:
- за прътови мълниеотводи L3 = 0,5 R., м (1)
- за мълниеприемни въжета L3 - 0,3 R, м (2)
където R. е импулсното съпротивление, Ома
Определените разстояния L3 не могат да бъдат по-малки от 3 м.
h - височина на мълнеотвода;
h0 - височина на мълниезащитния конус;
ro - радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена;
rx - радиус на мълниезащитния конус на височина h.
Фиг. 2 Мълниезащитна зона на един прътов мълнеотвод с височина до 150 м.
L - разстояние между мълниеотводите;
h - височина на мълнеотводите;
h0 - височина на мълниезащитните конуси;
hc - мин. височина на защитната зона;
r0 - радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена;
rx1 - радиус на мълниезащитния конус на височина hx1;
- радиус на мълниезащитния конус на височина h^;
rc - размер на защитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc;
rcx - размер на защитната зона на височина hx.
фиг. 3 Мълниезащитна зона на два прътови мълниеотвода с равна височина до 150 м.
L - разстояние между мълниеотводите;
h1 и h2 - височини на мълниеотводите;
h01 и h02 - височини на мълниезащитните конуси;
hc - минимална височина на защитната зона;
r01 и r02 - радиуси на мълниезащитните конуси на нивото на терена:
rx1 и rx2 - радиуси на мълниезащитните конуси на височина hx;
rc - размер на защитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc;
rcx - размер на защитната зона на височина hx.
фиг. 4 Мълниезащитна зона на два прътови мълнеотвода с различна височини до 150 м.
L1, L2 u L3 - разстояния между мълниеотводите;
r0 - радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена;
rx - радиус на мълниезащитната зона на височина hx;
rcx1, rcx2 и rcx3 - Размеp на защитната зона на височина hx.
фиг. 5 Мълниезащитна зона на три прътови мълниеотвода с равна височина до 150 м.
L - разстояние между опорите;
h - разстояние на въжето от терена в зоната на най-големия провес;
hоп - височина на опорите;
h0 - височина на защитната зона;
r0 - радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена;
rх - размер на защитната зона на височина hх.
фиг. 6 Мълниезащитна зона на единично мълниеотводно въже на височина до 150 м.
L - разстояние между мълниеотбодните въжета;
h - разстояние на въжетата от терена в зоната на най-големия провес;
h0 - височина на защитната зона;
hm - минимална височина на защитната зона;
r0 - радиус на защитната зона на нивото на терена;
rx1 - радиус на мълниезащитния конус на височина hx1;
rh - радиус на мълниезащитния конус на височина hx;
rcx - размер на защитната зона на височина hc.
фиг. 7 Мълниезащитна зона на две успоредни мълниеотводни въжета на височина до 150 м.
А - точка от мълниеотвода, съответстваща на най-високата част на защитавания обект;
Lp - изчислена дължина на мълниеотвода;
LB - минимално разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект;
LM - минимално разстояние между заземителя и подземни метални комуникации.
фиг. 8 Мълниезащита чрез отделно стоящ прътов мълниеотвод.
LA - минимално разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект;
LВ - минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода;
L (l) - изчислена дължина на мълниеотвода;
Rимп - импулсно съпротивление на заземителя.
фиг. 9 Минимални разтояния между токоотвода и защитавания обект и минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, за различни изчислени дължини на мълниеотвода.
А - точка от мълниеотводното въже, намираща се на минимално разстояние от защитавания обект;
С - точка от опората на мълниеотводното въже, намираща се на минимално разстояние от защитавания обект;
l1 - височина на опорите на мълниеотводното въже;
l2 - изчислена височина на опората на мълниеотводното въже;
l3 - изчислена дължина на мълниеотвода;
lв1 -минимално разстояние по въздух между мълниеотводното въже и защитавания обект;
lв2 -минимално разстояние по въздух между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект;
lМ - минимално разстояние между заземителя и метални конструкции.
фиг. 10 Мълниезащита чрез мълниеотводно въже разположено на височина до 150 м.
lB2.,, -минимално разстояние по въздух между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект;
l2 - изчислена височина на опората;
Rимп - импулсно съпротивление на заземителя.
фиг.11 Минимални разстояния по въздух между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни изчислени височини на опората.
lв1 - минимално разстояние по въздух между мълниеотводното въже и защитавания обект;
l3 - изчислена дължина на мълниеотвода;
Rимп импулсно съпротивление на заземителя.
фиг. 12 Минимални разстояния по въздух между мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни изчислени дължини на мълниеотвода.
Раздел IV. Конструктивно изпълнение на мълниеприемници и токоотводи
Чл. 26. (1) Токоотводите се проектират и изготвят от стоманени профили със сечение не по-малко от 50 мм2, като отделните части на токоотвода се свързват чрез заварка и токоотводите се защитават от корозия чрез поцинковане, калайдисване, боядисване и други методи.
(2) За проверка на съпротивлението на заземителите се предвиждат разглобяеми съединения на токоотводите, които са към отделни заземители и имат електрическа връзка с останалите токоотводи (например посредством метален покрив или мълниеприемно въже), при което разглобяемите съединения се разполагат на височина 1,0 до 1,5 м над терена в метална кутия с капак и имат преходно съпротивление не по-голямо от 0,05 Ома
(3) Токоотводите се прокарват по най-кратките пътища към заземителите.
Чл. 29. Сечението на елементите на заземителите се определя:
1. за вертикални и хоризонтални електроди с кръгло сечение - диаметър не по-малък от 10 мм;
2. за електроди с правоъгълно сечение -не по-малко от 160 мм2, при дебелина не по-малка от 4 мм;
3. за електроди - тръби, дебелината на стената е не по-малка от 3,5 мм.
Чл. 30. Съединенията на заземителите помежду си и с токоотводите се изпълняват чрез заварка с дължина на заваръчния шев не по-малка от:
1. удвоената широчина - при правоъгълно сечение;
2. шест пъти диаметъра - при кръгло сечение.
Чл. 31. Изборът на вида на заземителя се определя от специфичното съпротивление на почвата и нормените стойности за импулсното съпротивление на заземителя. Специфичното съпротивление при 50 Hz при различни почви е посочено в табл. 3.
Табл. 3.
Забележка (*) За бетон стойностите на R3 за прътови заземители не се нормират.
За постен бетон стойностите се увеличават с 24 %.
Чл. 32. (1) Зависимостта между съпротивлението на заземителя R3 и импулсното съпротивление R при токове с промишлена честота 50 Hz се изразява чрез формулата:
R. = а.R3, W, (3) където а. е импулсен коефицент, чийто стойности са дадени в табл. 4.
Табл. 4.
Забележки (*) 1. За междинните стойности на rЕ стойностите на а. се получават чрез интерполиране.
* 2. За стойностите на rЕ над 1000 W.м стойностите на a. са в границите от 0,5 до 0,25.
(2) Стойностите на съпротивлението на вертикален заземител, изпълнен чрез водопроводни тръби и на хоризонтален заземител, изпълнен чрез кръгъл проводник или правоъгълни ленти, са посочени в табл. 5 и 6.
Табл. 5.
Табл. 6.
Чл. 35. (1) В процеса на експлоатация всички мълниезащитни инсталации се подлагат на периодични ежегодни прегледи, които включват:
1. външен оглед на видимите части;
2. оглед за целостта на веригата между заземителя и заземените съоръжения и отстраняване на прекъсванията и лошите контакти;
3. измерване на преходното съпротивление към земя.
(2) Резултатите от измерванията на заземителната инсталация се оформят в протокол.
ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ОГНЕПРОВОДНИ ШНУРОВЕ КЪМ КАПСУЛ ДЕТОНАТОРИ
Чл. 1. (1) Присъединяването на огнепроводни шнурове към капсул детонатори и изготвянето на контролни отрязъци се извършва в определено за целта помещение.
(2) Забранява се извършването на операциите по ал. 1 в помещенията за съхраняване и раздаване на взривни материали.
(3) При еднократни и периодични работи с продължителност не повече от 6 месеца се разрешава присъединяването на огнепроводни шнурове към капсул детонатори и изготвянето на контролните отрязъци да се извършва в приспособени помещения, палатки, навеси или на открито.
Чл. 2. (1) Операциите по изготвянето на отрязъците и присъединяването им към капсул детонатора се извършва на маси с первази, облицовани с мек, антистатичен материал.
(2) При присъединяването на огнепроводни шнурове към капсул детонатори на масата на всеки взривник не се разрешава да има повече от 100 броя капсул детонатори и съответното количество огнепроводен шнур.
(3) Огнепроводните шнурове с присъединените към тях капсул детонатори се сортират по дължина, а контролните отрязъци се свързват в снопчета, на които се поставят отличителни знаци.
(4) При извършване на операции по ал. 3 от няколко взривника масата се разделя между тях по цялата дължина с дървени прегради с дебелина не по-малка от 0,10 м и височина 0,70 м. Разстоянието между преградите или преградата и края на масата трябва да бъде най-малко 1,50 м.
Чл. 5. (1) Огнепроводният шнур се реже с остър нож, като едновременно може да се режат няколко огнепроводни шнура под формата на сноп. Краят на огнепроводния шнур, който ще се присъединява към капсул детонатора, се отрязва перпендикулярно на оста му.
(2) При рязане на огнепроводния шнур на масата не може да има капсул детонатор, а при присъединяване на огнепроводния шнур към капсул детонатора - режещи инструменти (ножове).
Чл. 9. (1) Огнепроводният шнур се вкарва в капсул детонатора с праволинейно движение на ръката докато опре в чашката без да се въртят както огнепроводният шнур, така и капсул детонаторът.
(2) Огнепроводният шнур се закрепва към капсул детонатора чрез притискане на гилзата на капсул детонатора при отвора с помощта на допуснати за тази цел приспособления, осигуряващи безопасна работа.
(3) Забранява се капсул детонаторът да се притиска в зоната, в която се намира взривното вещество.
ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ПРИ ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ
Глава първа. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ МАСА ИЛИ РАЗСТОЯНИЕ ПО СЕИЗМИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА ВЗРИВА
Чл. 1. (1) Масата на заряда от взривно вещество при еднократно взривяване, в зависимост от разстоянието между мястото на взривяване и охраняваните обекти, се определя от допустимото трептене на скалата (почвата) в непосредствена близост до обекта по формулата:
Qбез = KС.R3, kg (4)
където: Qбез е безопасната маса на заряда, взривен мигновено или с един интервал на закъснение, кг;
KС е интегрален коефицент, отчитащ факторите, влияещи върху генерирането и разпространението на взривосеизмичната вълна;
R е фактическото разстояние между мястото на взривяване и охранявания обект, м.
(2) За преобладаващите акустични и вълнопроводни свойства на реалния скален масив у нас и прагова стойност на скоростта на трептения на масива 3 см/сек интегралният коефициент KС е 0,000138.
Чл. 2. Не се допуска определянето на безопасната маса на заряда по
чл. 1 в случаите:
1. когато се извършват периодични, многократно повтарящи се взривни работи в открити рудници, кариери и на други открити обекти и се охраняват съоръжения от производствения комплекс;
2. при охраняване на сгради и съоръжения от уникален характер и за сложни съоръжения (кули, атомни обекти, реактори, газопроводи, петролопроводи, телефонни централи, радиомачти, компютърни зали, телевизионни станции, хидротехнически обекти, учебни и здравни заведения, детски градини, обществени сгради и др.;
Глава втора. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ПО ДЕЙСТВИЕТО НА УДАРНО-ВЪЗДУШНАТА ВЪЛНА
Чл. 5. (1) Разстоянието, на което ударно-въздушната вълна от заряди не нанася поражения с определена степен, се изчислява по формулите:
Rу = KM. 3Ц.Q, м (5)
Rу = KnЦ.Q, м (6)
където:
Rу е минимално допустимо разстояние, м;
Q е маса на заряда, кг;
Км и Кп са коефиценти на пропорционалност, зависещи съответно от масата на зарядите и от характера на повредите.
(2) Стойностите на коефициентите Км и Кп за открит заряд се определят по табл. 7, като се спазват следните условия:
1. за открити заряди, по-големи от 10 т, при 1-ва, 2-ра и 3-та степен на безопасност и заряди, по-големи от 20 т, които изцяло са вкопани, при 1-ва и 2-ра степен на безопасност се приема коефицент КП и се използва формула (6);
2. за всички останали степени на безопасност се използва формула (5);
3. при избора на степента на безопасност и значенията на коефициентите се отчита цялата съвкупност от местни условия; в сложни случаи, при избора на степента на безопасност се съставя протокол с участието на проектанта на взривните работи и представители на всички заинтересовани страни;
4. коефициентите в табл. 7 се дават в известни граници; една или друга стойност се избира в зависимост от състоянието на обекта, за който се определя радиусът на безопасната зона; колкото по-здрав е обектът, толкова по-малка стойност на коефициента може да се приеме;
5. заряд, поставен във вода на дълбочина по-малка от половината от височината на заряда, се приема като открит заряд;
6. далекопроводите се отнасят към категорията на устойчивите конструкции по отношение на действието на ударно-въздушната вълна;
7. показателите на взривните вещества не се отчитат.
Чл. 9. (1) За намаляване на поразяващото действие на ударно-въздушната вълна може да се използват следните средства:
1. засипване на откритите заряди с прахообразна маса с височина най-малко 5 пъти височината на заряда и широчина не по-малко от 6 пъти височината на заряда в основата на засипването; в такива случаи радиусът на опасната зона може да бъде намален 4 пъти;
2. за защита на остъкляването на сгради се свалят рамките на прозорците или се използват здрави щитове, плътно закриващи прозорците. Допуска се отваряне и закрепване на прозорците в отворено положение, което не изключва отделни поражения на остъкляването;
3. защита с чували от пясък или сандъци, напълнени с пясък или пръст.
(2) Използването на чували и сандъци, пълни с пясък, се препоръчва да се прилага за защита на прозорци и врати в случаи, когато е необходимо да се защити от ударновъздушната вълна вътрешното оборудване на сградата.
N
Табл. 7
| Степен на безопасност |
Възможни повреди |
Открит заряд |
Заряд, вкопан до своята височина |
При п=3 |
| |
|
Q, t |
Kм |
Кп |
Q, t |
Kм |
Кп |
|
| 1 |
отсъствие на повреди |
по-малко от 10 |
50-150 |
- |
по-малко от 20 |
20-50 |
- |
3-10 |
| |
|
повече от 10 |
- |
400 |
повече от 20 |
- |
200 |
- |
| 2 |
случайни повреди по остъкляването |
по-малко от 10 |
10-30 |
- |
по-малко от 20 |
5-12 |
- |
- |
| |
|
повече от 10 |
- |
60-100 |
повече от 20 |
- |
50 |
1-2 |
| 3 |
пълно разрушаване на остъкляването; частични повреди на рамките, вратите, нарушаване на мазилката и вътрешните леки прегради |
по-малко от 10 |
5-8 |
- |
- |
- |
- |
- |
| |
|
повече от 10 |
- |
30-50 |
- |
2-4 |
- |
0,5-1 |
| 4 |
разрушаване на вътрешни прегради, рамки, врати, бараки, навеси и др. |
|
2-4 |
- |
- |
1-2 |
- |
Разрушения в границите на взривната фуния |
| 5 |
разрушение на дървени, тухлени постройки, преобръщане на жп състави |
|
1,5-2 |
- |
- |
0,5-1 |
- |
- |
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
Глава трета. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ПО РАЗЛИТАНЕ НА ОТДЕЛНИ КЪСОВЕ
Раздел I. Определяне на безопасните разстояния при взривяване на заряди в сондажи или взривни дупки при дробящо действие на взрива (взривяване на разбухване)
Чл. 11. (1) Минимално допустимите безопасни разстояния за хора при разлитане на скални късове при взривяване на заряди в сондажи Rр, пресметнати на дробящо действие, се определя по формулата:
където: Rр е минимално допустимото разстояние за хора;
r3 е коефицент на запълване на сондажа с взривно вещество;
L3 е дължината на заряда в сондажа, м;
L е дължината на сондажа, м.
rзаб е коефициент на запълване на сондажа със забивка;
Lс е дължината на свободната горна част от сондажа, м
lз е дължината на забивката, м.
f е коефицент на якост по М.Протодяконов;
d е диаметърът на сондажа, м;
а е разстоянието между сондажите в ред, м.
Раздел II. Определяне на безопасните разстояния при взривяване на изхвърляне и отхвърляне
Чл. 22. Приеманите максимални значения на радиусите на опасни зони за хората са не по-малки от посочените в чл. 143 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи.
Табл. 8
| Линия на най - малкото съпротивление (W)не повече от, м |
Радиус на опасната зона за хора м, при значение на показателя на взрива на заряда (п) |
| |
1 |
1,5 |
2 |
2,5-3,0 |
| 1,5 |
200 |
300 |
350 |
400 |
| 2 |
200 |
400 |
500 |
600 |
| 4 |
300 |
500 |
700 |
800 |
| 6 |
300 |
600 |
800 |
1000 |
| 8 |
400 |
600 |
800 |
1000 |
| 10 |
500 |
700 |
900 |
1000 |
| 12 |
500 |
700 |
900 |
1200 |
| 15 |
600 |
800 |
1000 |
1200 |
| 20 |
700 |
800 |
1200 |
1500 |
| |
|
|
|
|
Забележки: 1. При Взривяване в местности с наклон по-голям или равен на 30°, радиусът на опасната зона се увеличава 1,5 пъти по посока надолу по наклона
2. Когато мястото на взрива превишава терена с 30 м и повече, радиусът на опасната зона се увеличава 1,5 пъти по посока надолу по наклона
Глава четвърта. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ПО ДЕЙСТВИЕТО НА ТОКСИЧНИТЕ ГАЗОВЕ
ИНСТРУКЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕТО НА ПРОЕКТИ И ПАСПОРТИ ЗА ПРОБИВНО-ВЗРИВНИ РАБОТИ
Чл. 2. Общата част съдържа:
1. утвърдена титулна страница;
2. въведение с кратка характеристика на района и обекта;
3. задание за проектиране, утвърдено от възложителя.
Чл. 4. (1) В изчислителната част се определят параметрите на пробивно-взривните работи, избира се механизация, посочват се методите за извършване на вторичните взривни работи и се дава организацията и реда за извършване на различните видове работи.
(2) В параметрите на пробивно-взривните работи се посочват:
1. избраното взривно вещество и относителният разход на взривно вещество;
2. диаметърът, дължината и наклонът на взривните дупки или сондажите;
3. разстоянието между взривните дупки или сондажите;
4. дължината на забивката и на заряда;
5. видът на подкопа;
6. конструкцията на заряда и неговата маса;
7. схемата на свързаване;
8. закъснението между сериите и други данни в зависимост от вида на взривните работи и метода на взривяване,
(3) При вторичните взривни работи се посочват методите и параметрите на взривните работи, при раздробяване на негабарити, при отстраняване на прагове и козирки, оформяне на забоя и ликвидиране на откази.
Чл. 5. В раздела за безопасност на труда се определят:
1. безопасността на труда при пробивните работи;
2. безопасността на труда при взривните работи;
3. границата на опасната зона по различните фактори;
4. мерките за ограничаване вредното въздействие от взрива;
5. специфичните и общите мерки за безопасност на труда, сигналите и задълженията на работещите с взривни материали.
Чл. 6. В графичната част се дават ясни и точни данни за извършваното взривяване и тя съдържа:
1. план, на който е нанесена охраняемата зона и постовете на отцеплението; когато няма подходящ план, на който да се нанесе охраняемата зона, към проекта се прилага скица, а местата на постовете се описват точно и подробно; в този случай радиусът на опасната зона се увеличава с 20 %;
2. план и разрези на взривяемия обект, разположение на взривните дупки (сондажите), конструкция на зарядите, схема на свързване, детайли на конструктивни елементи и др.;
3. защитно покритие - конструкция, захващане и разположение на обекта.
Чл. 8. (1) Паспортът за пробивно-взривни работи е документ, по които се изписват взривните материали, материалите за защита, уредите, пособията и приспособленията, и се изпълнява взривяването.
(2) Паспортът се изготвя на основа проекта на пробивно-взривни работи.
(3) Паспортът задължително съдържа:
1. план, разрез и разположение на зарядите;
2. точните стойности на параметрите на взривяване и конструкция на зарядите;
3. схема на взривяване;
4. схема на разположение на постовете от отцеплението;
5. отговорници за определени дейности;
6. рекапитулация на всички материали - взривни, за защита и спомагателни;
7. утвърдена челна страница;
8. списък с подписите на отговорните лица за различните дейности при взривните работи;
9. списък с подписите на лицата, извършващи отцеплението;
10. страница за данните след взривяването.
ИНСТРУКЦИЯ ЗА МЕРКИТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТОКСИЧНИТЕ ГАЗОВЕ, ОБРАЗУВАЩИ СЕ ПРИ МАСОВИТЕ ВЗРИВЯВАНИЯ
Раздел I. Мерки за безопасност в подземни изработки
Чл. 2. (1) Едно денонощие преди взривяването вентилационният надзор съвместно с личния състав на минноспасителната служба (МСС) проверяват вентилаторите, вентилационните устройства (врати, прегради, въздушни мостове и др.), както и степента на готовност на другите съоръжения, предвидени в проекта и връзките му с другите рудници, ако има такива.
(2) При наличие на вентилационна връзка с други рудници взривяването се извършва при отсъствие на хора в тях.
(3) Преди провеждане на взривяването вентилационните устройства отново се проверяват. Проверява се цялата вентилационна схема на рудника и на участъка, в който ще се извършва взривяването.
(4) Ако се открият неизправности по вентилационните устройства взривяването не се допуска.
Чл. 6. (1) При самостоятелно проветряване на участък след взривяването в сградата на вентилатора на повърхността се поставя пост от МСС, през цялото време на проветряването на участъка.
(2) В задълженията на поста от МСС влизат:
1. вземане на проби през един час; при смукателен режим на работа на вентилатора пробите се вземат от дифузора, а при нагнетателен режим -от изходящата струя на участъка, където е проведено взривяването;
2. обслужване на вентилатора при пробив на газове в сградата на вентилатора.
Чл. 8. Отделението на МСС извършва следните работи (с изключение в изработките в района на взрива):
1. включва вентилаторите и ги обслужват до пълното проветряване на изработките;
2. оглежда всички изработки на рудника и ги привежда в безопасно състояние;
- взема проби от въздуха във всички действащи забои, местата за движение на хора и общата изходяща струя на рудника;
- след определеното по чл. 7 време проверява газонепроницаемостта на прековките в района на взривяването, при необходимост извършва ремонта им, включва вентилаторите и ги обслужва, взема проби от въздуха.
Раздел II. Мерки за безопасност на земната повърхност
Чл. 14. (1) Към открития рудник или обект се организира специализирано звено, обучено и оборудвано с необходимите средства за вземане на газови проби и анализ на токсичните газове от взривни работи.
(2) Звеното по ал. 1 се обучава съгласно изискванията на Правилника за минноспасителната и газоспасителната дейност - 1994 г.
(3) Звеното се ръководи от ръководителя на взривните работи на рудника или обекта.
Чл. 15. (1) Членовете от специализираното звено се допускат в опасната зона не порано от 15 мин след взривяването, като те задължително са снабдени със самоизолиращи самоспасители.
(2) В задълженията на специализираното звено влизат:
1. вземане на проби от въздуха от ниските нива на рудника или обекта и извършване на анализи с прибор с непрекъснато действие за установяване съдържанието на въглероден окис, азотни окиси и въглероден двуокис; измерването се извършва през определени интервали от време до намаляване на токсичните газове до пределно допустимите концентрации;
2. оглеждане състоянието на взривения район.
