ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА АКАДЕМИЯТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
В сила от 07.11.2014 г.
Приет с ПМС № 339 от 27.10.2014 г.
Обн. ДВ. бр.92 от 7 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 5 Юли 2019г., изм. ДВ. бр.62 от 27 Юли 2021г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 2. (1) Академията е университет, създаден с Решение на Народното събрание - държавно висше училище за професионална подготовка на специалисти и извършване на научноизследователска дейност за нуждите на МВР и на гражданското общество в Република България.
(2) Академията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
Чл. 5. (1) Дейността на академията се основава на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), подзаконовите нормативни актове по прилагането му и този правилник.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) За неуредените в този правилник въпроси се прилагат Законът за висшето образование (ЗВО), Законът за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), Правилникът за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ) и други нормативни актове в областта на науката и образованието.
Глава втора.
УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ
Раздел I.
Структура и управление на академията
Чл. 6. (1) Основни структурни звена на академията са факултетите.
(2) В академията могат да се създават и други основни структурни звена при условията и по реда на ЗМВР, ЗВО и подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане.
(3) С решение на академичния съвет основните структурни звена си взаимодействат при обучение по отделни специалности.
Чл. 10. (1) Съставът на академичния съвет се определя със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.
(2) Председател на академичния съвет е ректорът.
(3) Предложението по ал. 1 се извършва въз основа на проведен избор на членовете на академичния съвет от общото събрание на академията.
Чл. 11. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:
1. определя образователната политика на академията;
2. одобрява квалификационната характеристика и приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен;
3. одобрява учебните програми по съответните дисциплини, изготвени от катедрите и обсъдени от факултетните съвети;
4. приема план за научноизследователската и научно-приложната дейност и план за редакционно-издателската дейност на академията;
5. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;
6. открива процедури за провеждане на конкурси за прием на редовни и задочни докторанти и за заемане на академични длъжности;
7. взема решения за приемане на преподаватели на академични длъжности от друго висше училище и за привличане на гост-преподаватели и външни съвместители по трудов договор;
8. взема решения за привличане на специалисти от практиката и други хонорувани преподаватели, като определя възнаграждението им;
9. приема система за управление на качеството в академията;
10. избира ръководството и състава на университетската комисия по качеството;
11. избира ръководството и състава на атестационната комисия;
12. избира комисии и помощни органи за изпълнение на определени задачи;
13. приема правилници за организиране на отделни направления от дейността на академията;
14. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) присъжда утвърдени от физически и юридически лица стипендии на курсанти;
15. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза" за заслуги към развитието на науката и висшето образование;
16. изпълнява други функции, произтичащи от ЗМВР и нормативните актове в областта на науката и висшето образование.
(2) Академичният съвет се свиква на заседание от председателя с писмена покана до неговите членове, изпратена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането му.
Чл. 12. (1) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи за държавен служител.
(2) Ректорът:
1. представлява академията;
2. утвърждава учебните планове и учебните програми за обучение по степените на висше образование;
3. разпорежда се с бюджета на академията и контролира правилното използване на финансовите и материалните средства;
4. сключва и прекратява договори в съответствие със своите компетенции;
5. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, подготовката и статута на обучаваните;
6. изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове или възложени му от министъра на вътрешните работи.
Чл. 14. Заместник-ректорът е хабилитирано лице, държавен служител в МВР, и:
1. подпомага дейността на ректора и го представлява в случаите, когато е оправомощен от него;
2. организира и отговаря за отделни направления на дейност, произтичащи от нормативните актове и/или възложени от ректора.
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) В академията се избира общо събрание от 41 членове, което се състои от представители на общностите на академичния състав, на останалите служители в академията, на курсантите, студентите и докторантите от всички звена.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Членовете на общото събрание на академията се избират чрез тайно гласуване на събрания на общностите по ал. 1 при условия и по ред, регламентирани от изборен правилник, приет от академичния съвет.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Събранията на общностите по ал. 1 се свикват по решение на академичния съвет. Изборите за членове на общото събрание са валидни, ако в тях са участвали не по-малко от половината от списъчния състав на представляваната общност.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
(5) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
(6) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
(7) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
(8) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
(9) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
(10) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Общото събрание на академията се свиква от неговия председател не по-късно от 7 дни преди датата на заседанието чрез писмена покана, към която се прилага проект на дневен ред и се посочва мястото за запознаване с материалите, предвидени за обсъждане.
(2) При липса на кворум заседанието се отлага с един час. При невъзможност да се събере отново кворум заседанието се отлага за друг ден.
(3) Заседанията на общото събрание са открити за всички членове на академичната общност.
Чл. 17. (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на академията е контролният съвет.
(2) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на курсантите, студентите и докторантите, а останалите са хабилитирани лица. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат:
1. членове на академичния съвет на университета;
2. заместник-ректори, помощник-ректор, декани или директори на филиали.
(3) Контролният съвет:
1. проверява законосъобразността на изборите за органи на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;
2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание;
3. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.
(4) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от общото събрание на висшето училище.
Раздел II.
Управление на факултета
Чл. 19. (1) Факултетният съвет се състои от не по-малко от 25 членове и включва представители на академичния състав с основно служебно/трудово правоотношение в академията, курсанти, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.
(2) Факултетният съвет:
1. обсъжда квалификационните характеристики, учебните планове по специалности и учебните програми по съответните дисциплини;
2. (отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
3. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав на факултета;
4. обсъжда привличането на учени и преподаватели от страната и чужбина за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели, както и на външни съвместители и хонорувани преподаватели;
5. взема решения и прави предложения до ректора за освобождаване на служители от преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав;
6. обсъжда ползването на до една академична година за изпълнение на конкретна творческа задача от членове на академичния състав и приема отчета за извършената работа;
7. избира ръководството и състава на факултетната комисия по качеството;
8. обсъжда основни въпроси на научната и научно-приложната дейност на факултета;
9. обсъжда плановете за научноизследователската и научно-приложната дейност и плана за редакционно-издателската дейност на факултета;
10. взема решение за обявяване на теми за докторантури;
11. взема решения за зачисляване, прекъсване на обучението, отчисляване с право на защита и отстраняване на докторанти;
12. утвърждава индивидуалния учебен план, определя и променя темата на дисертационния труд и избира научен ръководител на докторантите по предложение на катедрения съвет;
13. по предложение на катедрения съвет взема решение за промяна на научния ръководител на докторант не по-късно от 3 месеца преди защитата;
14. утвърждава предложението на катедрения съвет за атестация на докторант и съдържанието на индивидуалния учебен план за следващата година;
15. утвърждава състава на научното жури за конкретната
процедура по оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" въз основа на предложението на катедрения съвет;
16. избира лица за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор";
17. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на факултета;
18. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.
Чл. 20. Деканът на факултета е хабилитирано лице, държавен служител в МВР, и:
1. представлява факултета, ръководи и отговаря за цялостната му дейност;
2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;
3. изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове или възложени му от ректора.
Чл. 21. Заместник-деканите на факултети са хабилитирани лица, държавни служители в МВР, и:
1. подпомагат дейността на декана и имат право да го представляват в случаите, когато са оправомощени от него;
2. организират и носят отговорност за работата на отделни направления в дейността на факултета, определени със заповед на декана;
3. изпълняват и други функции, произтичащи от нормативните актове.
Чл. 23. (1) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав с основно служебно/трудово правоотношение в академията, от представители на останалите служители във факултета, на курсантите, студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на курсантите, студентите и докторантите - най-малко 15 на сто от състава на общото събрание.
(2) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 1.
(3) Общото събрание на факултета:
1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;
2. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;
3. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние;
4. се представлява от своя председател.
(4) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от състава му.
Раздел III.
Управление на катедрата
Чл. 25. (1) Съставът на катедрения съвет се определя в съответствие с изискванията на ЗВО.
(2) Председател на катедрения съвет е ръководителят на катедрата.
(3) Катедреният съвет се свиква на заседание от ръководителя на катедрата.
Чл. 26. (1) Катедреният съвет:
1. обсъжда организацията и съдържанието на учебния процес и предприема мерки за тяхното усъвършенстване;
2. изготвя учебни програми по преподаваните дисциплини и ги предлага на факултетния съвет за обсъждане;
3. обсъжда и приема тематичните планове по преподаваните дисциплини;
4. разпределя учебната заетост на преподавателския състав;
5. предлага обявяване на конкурси за заемане на академични длъжности;
6. предлага обявяване на конкурси за преподаватели и привличане на специалисти, експерти и гост-преподаватели;
7. предлага обявяване на теми за докторантури;
8. обсъжда индивидуалните планове на докторантите;
9. определя специфични изисквания към дисертационния труд;
10. открива и провежда
процедура за предварително обсъждане на дисертационен труд и взема решение за готовността за защита пред научно жури;
11. предлага за определяне от факултетния съвет състав на научно жури;
12. обсъжда и приема отчетите за преподавателската, научноизследователската и служебната дейност на членовете на катедрата;
13. обсъжда и приема атестационните отчети и оценките на академичния състав на катедрата;
14. обсъжда научни трудове и прави предложения за публикуването им в изданията на академията;
15. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на катедрата;
16. избира катедрен отговорник по качеството;
17. обсъжда и решава други въпроси във връзка с дейността на катедрата.
(2) При обсъждане на отделни въпроси на заседанията на катедрения съвет могат да се канят представители на структури на МВР и на обучаваните.
Чл. 27. Ръководителят на катедра е служител на МВР, хабилитирано лице в съответното професионално направление, и:
1. ръководи и отговаря за цялостната работа на катедрата;
2. изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове и/или възложени му от ректора.
Раздел IV.
Административно ръководство
Чл. 28. (1) Административното ръководство на академията се състои от ректора, заместник-ректора, помощник-ректора, деканите, заместник-деканите, ръководителите на катедри, директорите, заместник-директорите, ръководителите на секции в центровете за специализация и професионална подготовка и началници на обслужващи звена.
(2) Помощник-ректорът е държавен служител в МВР, който подпомага ректора по въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и с управлението на имуществото на академията.
(3) Структурата и съставът на обслужващите звена се определят с щата на академията.
Чл. 29. Административното ръководство е длъжно:
1. да организира работата на състава в съответствие със заеманите от служителите длъжности и длъжностната им характеристика за осъществяване дейността на академията;
2. да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на служителите.
Чл. 30. За поддържането на реда и дисциплината на обучаваните в курсовете в академията отговарят началниците на курсове, като:
1. следят за успеха и контролират присъствието в учебния процес, дисциплината и спазването на изискванията за носене на униформата от обучаваните;
2. поддържат тясна връзка с академичния състав по въпросите на обучението и възпитанието на курсантите и специализантите;
3. правят предложение до декана за определяне на старши на курса и на групите и секретчици;
4. контролират спазването на реда за ползване на сградите на академията и поддържането на хигиената в тях и в прилежащите им територии;
5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) съставят ежегодно служебни характеристики на курсантите, които се прилагат към личните им дела;
6. (нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) провеждат веднъж седмично строеви преглед на курсантите;
7. (нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) организират запознаването на обучаемите с нормативни актове, ръководни документи и служебна документация, свързана с учебния процес;
8. (нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) контролират и обработват документи, свързани с награди, наказания, прекъсване, отстраняване и възстановяване на курсанти, студенти и специализанти.
Глава трета.
АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ
Раздел I.
Структура на академичния състав
Чл. 31. Академичният състав се състои от:
1. хабилитирани лица - доценти и професори;
2. асистенти и главни асистенти;
3. преподаватели и старши преподаватели;
4. гост-преподаватели за определен срок.
Раздел II.
Условия и ред за заемане на академични длъжности
Чл. 36. (1) За асистент може да бъде назначено лице с образователно-квалификационна степен "магистър" и 2 години трудов стаж по специалност от висшето образование, както и ако отговаря на други изисквания за съответната катедра.
(2) Академичната длъжност "асистент" за държавен служител се заема след конкурс по ЗМВР и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане.
(3) Академичната длъжност "асистент" за лице по трудово правоотношение се заема след предварителен подбор на срочен трудов договор за срок не по-дълъг от 4 години.
(4) Докторант, отчислен с право на защита, но незавършил
процедурата по защита на дисертационния си труд, може да бъде назначен на длъжност "асистент" за лице по трудово правоотношение за срок не по-дълъг от 2 години.
(5) След придобиване на образователна и научна степен "доктор" асистентът може да участва в обявен от академията конкурс за заемане на академичната длъжност "главен асистент".
(6) Обявите за свободните места за академична длъжност "асистент", необходимите документи и сроковете за тяхното подаване се публикуват на
интернет страницата на академията.
(7) Кандидатите за заемане на академична длъжност "асистент" подават заявление и необходимите документи в сектор "Човешки ресурси" на академията.
(8) Когато държавен служител е назначен на академична длъжност "асистент" и в срок до 4 години не е придобил образователната и научна степен "доктор", се счита, че са налице незадоволителни резултати в служебната дейност.
Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Предварителният подбор за назначаване на лице по трудово правоотношение на академична длъжност "асистент" включва изпит по учебната дисциплина, съответстваща на длъжността, за която се кандидатства.
(2) Подборът се обявява със заповед на ректора, в която се определят:
1. вакантната длъжност;
2. условията за участие;
3. необходимите документи за участие, място и срок за подаването им;
4. начин за провеждане;
5. въпросник, по който ще се проведе изпитът;
6. срок за провеждане;
7. състав на комисията за подбор.
(4) В срок до 10 дни от изтичането на срока за подаване на документи комисията изготвя и публикува на
интернет страницата на академията списък с допуснатите до участие кандидати.
(5) Изпитът се провежда не по-рано от 14 дни след датата на публикуване на заповедта.
(6) Комисията обявява на
интернет страницата на академията датата и часа на изпита най-малко 3 дни преди провеждането му.
(7) В срок до 10 дни от датата на провеждане на изпита комисията класира участниците в низходящ ред според оценките, получени на изпита, и изготвя и публикува на
интернет страницата на академията протокол, отразяващ извършеното класиране.
(8) За неуредените в ал. 1 - 6 въпроси се прилага редът за провеждане на изпит, предвиден в чл. 59, ал. 1 - 4. Изпитът не включва предварително подготвен доклад.
Чл. 38. (1) Конкурсите за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" за държавни служители се обявяват със заповед на министъра на вътрешните работи.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите, необходимите документи, срокът и мястото на тяхното подаване.
(3) Конкурсите по ал. 1 се провеждат при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ.
(4) Кандидатите за първоначално назначаване на държавна служба в МВР на академичните длъжности по ал. 1, успешно преминали конкурсните етапи за постъпване на такава служба, продължават участието си в конкурса за заемане на съответната академична длъжност по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Назначаването на академична длъжност или на длъжност за хабилитирано лице може да се извърши без конкурс по реда на ЗРАСРБ по предложение на съответния катедрен съвет след решение на факултетния и академичния съвет при спазване на реда за назначаване или преназначаване на служба в МВР, ако лицата отговарят на следните изисквания:
1. заемат същата длъжност в друго българско висше училище или научна организация или същата или съответстваща на нея длъжност в чуждестранно висше училище или научна организация;
2. отговарят на минималните национални изисквания за съответната академична длъжност;
3. отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР.
(6) Лицата по предходната алинея трябва да отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР.
(7) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Кандидатите подават заявление и справка с необходимите доказателства за съответствие с минималните национални изисквания за заемане на съответната длъжност.
(8) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Лица, заемащи академична длъжност или длъжност за хабилитирано лице в академията, могат да заемат същата академична длъжност по различен вид правоотношение без провеждане на конкурс по предложение на съответния катедрен съвет с решение на факултетния и академичния съвет при спазването на условията и реда за нейното заемане, уредени в ЗМВР и в подзаконовите актове за прилагането му.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) При участие в конкурси за академични длъжности придобитите в чужбина научни степени се признават от академията в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 39. (1) Научните журита провеждат своите заседания в академията.
(2) Датата и часът на първото заседание на научно жури се определят със заповед на ректора. Следващите заседания на журито се свикват и се водят от председателя му. На всички заседания се води протокол.
(3) Журито оценява научните публикации, в това число монографични трудове, равностойни публикации на монографичен труд и студии, представени от кандидатите за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор", при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ.
(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Заседанията на научното жури може да се провеждат и неприсъствено чрез използване на технически средства по начин, достъпен за всички членове на научното жури и протоколчика. За използването на технически средства се води протокол, подписан от всички присъстващи членове на научното жури и протоколчика, обозначени с три имена, адрес и телефон за връзка.
Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Когато член на научното жури установи или се получи писмен сигнал за плагиатство, който е мотивиран и не е анонимен, научното жури дава възможност на кандидата в срок три дни да даде становище по него.
(2) Всеки член на научното жури в седемдневен срок от научаването на обстоятелствата по ал. 1 изготвя писмен доклад.
(3) Научното жури се произнася с решение относно наличието или липсата на плагиатство в срок не по-късно от 7 дни от крайната дата за представяне на рецензиите и становищата. Решението се взема с обикновено мнозинство.
Чл. 40. (1) Факултетният съвет гласува последователно в низходящ ред за кандидатите за академична длъжност, класирани от научното жури, до успешен избор или до отпадане на всички кандидати.
(2) Академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат след успешен избор на кандидата от съответния факултетен съвет при условията и по реда на ЗРАСРБ и нормативните актове за неговото прилагане.
(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) За произнасяне по процедурите за заемане на академична длъжност "професор" деканът на факултета издава заповед за разширяване състава на факултетния съвет с всички членове на академичния състав, които заемат академична длъжност "професор" или имат научна степен "доктор на науките".
(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Когато в разширения състав на факултетния съвет по реда на ал. 3 професорите и лицата, които притежават научна степен "доктор", са по-малко от една трета, факултетният съвет избира необходимия брой външни за факултета професори и доктори на науките, които се включват в разширения му състав.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Назначаването на академични длъжности за държавни служители се извършва по реда на ЗМВР.
Раздел III.
Права и задължения на академичния състав
Чл. 41. (1) Членовете на академичния състав имат право:
1. да участват в ръководните органи на академията, ако не са гост-преподаватели;
2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с учебния план, учебните програми и тематичните планове;
3. да извършват научни изследвания и да представят резултатите от тях под формата на научни публикации, като монография, студия, учебник, учебно пособие (помагало), научен доклад, статия в научно издание и други;
4. да ползват базата на академията за своето научно развитие;
5. да осъществяват научна и преподавателска дейност или упражняване на авторски права извън академията по ред, определен от министъра на вътрешните работи;
6. да членуват в професионални общности, творчески съюзи и други сдружения, доколкото това не е забранено със ЗМВР;
7. да специализират у нас и в чужбина;
8. да получават допълнително възнаграждение за научноизследователска, редакционна и рецензентска дейност.
(2) Лицата, заемащи академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор", имат право на всеки 7 последователни години да ползват до една академична година за творческото си развитие, през която не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън академията с продължителност повече от 3 месеца.
(3) Упражняването на правото по предходната алинея се разрешава от ректора по предложение на факултетния съвет, ако преподавателят е изпълнил нормативите за учебна заетост и научноизследователска натовареност в последните 7 академични години.
(4) В почивни дни и в извънработно време преподавателската дейност в академията не се заплаща допълнително.
Чл. 42. Членовете на академичния състав са длъжни:
1. да изпълняват своите задължения в съответствие с утвърдените разписания за учебния процес, плановете за научноизследователската, научно-приложната и редакционно-издателската дейност и длъжностната си характеристика;
2. да поддържат на необходимото равнище своята специална подготовка и професионална квалификация;
3. да спазват научната и служебната етика;
4. да провеждат учебните занятия на високо научно-теоретично и методическо равнище;
5. да разработват учебен фонд и материали за онагледяване на учебния процес;
6. да участват в разработването и усъвършенстването на учебните програми и тематичните планове по преподаваните дисциплини;
7. да изготвят експертни заключения, становища, доклади и други документи за нуждите на ръководството на академията и на МВР;
8. да участват в дейността на катедрата и да прилагат нейните решения в учебния процес;
9. да проявяват взискателност към подготовката на обучаваните, да контролират вписването на отсъствията и реда по време на занятията;
10. да поддържат непрекъснат творчески и делови контакт с представители от структурните звена на МВР, чийто предмет на дейност е най-близо до преподаваната от тях дисциплина, и системно да информират ръководителя на катедрата за резултатите;
11. да съдействат за професионалното възпитание на обучаваните;
12. да пазят и да развиват традициите на академията;
13. да допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане на престижа и авторитета на академията.
Раздел IV.
Система за управление на качеството на обучение и на академичния състав
Чл. 48. (1) Университетската комисия по качеството е специализиран колективен орган за управление на качеството, който се избира от академичния съвет.
(2) Председател на университетската комисия по качеството е заместник-ректорът.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Членове на университетската комисия по качеството са заместник-деканите на факултети, началникът на отдел "Учебна и информационна дейност" и специалист от административното звено по качеството. Членове на комисията могат да бъдат и изявени преподаватели.
Чл. 49. (1) Факултетната комисия по качеството е колективен орган по управление на качеството на обучение и на академичния състав във факултета.
(2) Председател на факултетната комисия по качеството е заместник-декан на факултета.
(3) Членове на факултетна комисия по качеството са катедрените отговорници по качеството.
Раздел I.
Категории обучавани, условия и ред за обучение
Чл. 54. (1) Обучаваните в академията са курсанти, студенти, докторанти и специализанти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсант е този, който се обучава за придобиване на образователно-квалификационната степен "бакалавър" за нуждите на МВР.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър". Студентите в задочна форма на обучение могат да са служители на МВР или такива, които не са служители на МВР.
(4) Докторант е този, който притежава образователно-квалификационна степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".
(5) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Специализант е този, който придобива или повишава професионалната си квалификация по специализиран учебен план, без да получава по-висока образователна степен или нова специалност. Специализантите могат да са служители на МВР или такива, които не са служители на МВР.
Чл. 58. (1) За докторанти в академията се приемат лица с образователно-квалификационна степен "магистър".
(2) За придобиване на образователната и научна степен "доктор" лицето по ал. 1 трябва да защити дисертационен труд при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ.
(3) Приемането на редовни и задочни докторанти се извършва чрез конкурс по предварително обявени теми, приети от факултетен съвет по предложение на катедрен съвет.
(4) Конкурсът се провежда не по-рано от един месец след изтичане на срока за подаване на документи. Когато конкурсът е за нуждите на МВР, могат да се определят и допълнителни изисквания към тематиката на дисертационния труд и стаж на кандидата в съответните структури на МВР.
Чл. 59. (1) Конкурсът за редовни и задочни докторанти включва изпит по специалността и по чужд език. Изпитът по специалността включва и оценка на предварително подготвен доклад по темата за кандидатстване.
(2) Изпитът по специалността се провежда от комисия от три лица, определена със заповед на декана по предложение на ръководителя на катедрата, обявила темата на кандидатстване. Оценката от този изпит е основен критерий за класирането на кандидатите.
(3) Съставът на комисията по ал. 2 включва три хабилитирани лица в областта на професионалното направление на катедрата или най-малко едно хабилитирано лице и лица с образователна и научна степен "доктор" в областта на професионалното направление на катедрата.
(4) Изпитът по специалността се провежда на два етапа - писмен - с времетраене до четири часа, и устен - с времетраене по решение на комисията. До устен етап се допускат получилите оценка най-малко много добър (4,50) от писмения етап. Успешно положили изпита са кандидатите, получили средна оценка от писмения и устния етап най-малко много добър (5,00).
(5) Със заповед на декана се определя съставът на комисията за изпита по чужд език. Оценката от този изпит е допълнителен критерий за класирането на кандидатите при еднакви резултати от изпита по специалността.
(6) Успешно положили изпита по чужд език са кандидатите, получили оценка най-малко добър (4,00) на ниво В 1 от Общата европейска езикова рамка.
(7) В заповедите на декана за провеждане на изпитите се определят място, дата и час.
(9) Последен допълнителен критерий за класиране при еднакви резултати след включване на оценката от изпита по чужд език е средният успех от дипломата за придобита образователно-квалификационна степен "магистър".
(10) Български граждани, завършили чуждестранни висши училища с признато висше образование в Република България, или чужденци могат да кандидатстват и да се обучават като докторанти по реда за български граждани, които не са служители на МВР, при заплащане на такси и при условие, че могат да се обучават на български език.
Чл. 62. (1) Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на ЗВО, ЗРАСРБ, подзаконовите им нормативни актове и този правилник.
(2) Редовната и самостоятелната форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната - до 4 години.
(3) Срокът на докторантурата може да бъде удължаван до една година при наличие на уважителни причини.
(4) Докторантите имат право да прекъсват обучението си по уважителни причини.
(5) Правото на прекъсване се упражнява след решение на факултетния съвет по заявление на докторанта, одобрено от катедрения съвет. Началната дата на прекъсването се определя със заповед на декана.
(6) Прекъснал докторант продължава обучението си при отпадане на причината със заповед на декана по заявление на докторанта. Заповедта се издава в двуседмичен срок от подаване на заявлението.
Чл. 62а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) В едномесечен срок от изтичането срока за обучение на докторанта съответната катедра прави предложение до съответния факултетен съвет за неговото отчисляване.
(2) Докторантът се отчислява с право на защита при изпълнение на всички дейности по обучението, включени в неговия индивидуален план за обучение.
(3) Докторантът се отчислява без право на защита при неизпълнение на една или повече от дейностите по обучението в индивидуалния план.
Чл. 63. (1) След положително решение на катедрения съвет за готовността за защита докторантът подава заявление до декана за защита на дисертацията, като прилага дисертацията, автореферат и други документи, свързани с нея.
(2) Деканът е длъжен в двуседмичен срок да свика факултетен съвет за обсъждане и утвърждаване на състава на научното жури.
(3) Ректорът в 7-дневен срок от решението на факултетния съвет издава заповед за определяне на научно жури.
(4) Защитата на дисертацията протича по правилата на ППЗРАСРБ, като докторантът отговаря на въпросите на научното жури и на другите присъстващи на заседанието.
(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Придобитото от докторанта право на защита може да бъде упражнено не по-късно от 5 години от решението на факултетния съвет за неговото придобиване.
Чл. 63а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Докторантите, по отношение на които научното жури е приело решение за наличие на плагиатство в изготвения от тях дисертационен труд и които не са допуснати до защита, имат право да обжалват решението в четиринадесетдневен срок пред факултетния съвет.
(2) Деканът на факултета назначава петчленна комисия от преподаватели на академични длъжности от съответното професионално направление на висше образование, която събира доказателства и изготвя предварително становище по подадената жалба.
(3) В едномесечен срок факултетният съвет се произнася с мотивирано решение по жалбата на докторанта.
Чл. 64. (1) Разходите за обучение на докторанти и за придобиване на научната степен "доктор на науките" за служители на МВР, включително една
процедура за защита пред научно жури, са за сметка на академията.
(2) Докторантите и кандидатите за научна степен "доктор на науките", които не са служители на МВР, заплащат разходите по съответните процедури в размери, определени от академичния съвет.
Чл. 65. (1) Научната степен "доктор на науките" се придобива от лице с образователна и научна степен "доктор".
(2) За придобиване на научната степен "доктор на науките" кандидатът трябва да защити дисертационен труд при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ.
(3) Кандидатът за научна степен "доктор на науките" подава документи за защита по реда, определен за докторанти.
Раздел II.
Права и задължения на обучаваните
Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите имат право:
1. да получават квалифицирано ръководство и помощ по време на своето обучение;
2. да участват в научноизследователската работа на академията, като им се гарантира закрила на интелектуалната собственост;
3. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;
4. да ползват ведомствено медицинско обслужване;
5. да ползват ваканция 30 дни в рамките на всяка учебна година съгласно утвърдения учебен план;
6. да ползват безплатно вещево доволствие;
7. да ползват общежитие и цялата база на академията за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност;
8. да получават издръжка (стипендия), чийто размер е в зависимост от постигнатите резултати в обучението;
9. да получават стипендии, учредени от физически и юридически лица, които се определят с решение на академичния съвет;
10. да бъдат застраховани.
(2) Преминаване от редовна в задочна форма на обучение се допуска по изключение след завършване на втори курс преди началото на новата учебна година, при условие че курсантът постъпи на служба в системата на МВР.
(3) Преминаването по ал. 2 се извършва със заповед на ректора по предложение на декана.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите, служители на МВР, имат правата на курсантите по ал. 1, т. 1 - 4, 7 и 9.
Чл. 67. (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите редовно обучение, които не са служители на МВР, имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 7, 9 и други съгласно действащото законодателство.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите задочно обучение, които не са служители на МВР, имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3 и други съгласно действащото законодателство.
Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) На курсантите се издават курсантски карти, удостоверяващи статута им на обучавани в академията.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) На студентите, които не са служители на МВР, се издават студентски карти, удостоверяващи статута им на обучавани в академията.
(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) За всеки курсант се съставя и се води лично дело. Редът за съставяне, водене, съхраняване и ползване на личните дела се определя със заповед на ректора.
Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите са длъжни:
1. да усвояват системно теоретичните знания и практическите умения по избраната от тях специалност в установените срокове;
2. да спазват установените ред и дисциплина;
3. да изпълняват разпоредбите на този правилник, нормативните актове, регламентиращи дейността на МВР, както и заповедите и разпорежданията на своите началници;
4. да участват редовно във всички занятия и мероприятия съгласно учебното разписание и графика на учебния процес;
5. да полагат изпитите си в определените срокове;
6. да не носят оръжие по време на изпити и занятия, с изключение на случаите, когато учебният процес налага това;
7. да изпълняват задачи, свързани с дежурствата и охраната на академията;
8. да носят униформа по време на учебни занятия и дежурства;
9. да спазват изискванията на нормативните актове, свързани със защитата на класифицирана информация;
10. да не членуват в политически партии, да не осъществяват политическа дейност, да не изразяват политически възгледи, както и да не предприемат други действия по време на обучението, с които се нарушава политическият им неутралитет;
11. да не отказват изпълнение на своите задължения по религиозни мотиви;
12. да заплащат такса за ползване на социални услуги в размер, определен от академичния съвет;
13. да пазят имуществото на академията и да възстановяват причинените щети;
14. да уведомяват писмено началника на курса при напускането на територията на София;
15. да поддържат необходимата хигиена в сградите на академията и в прилежащите им територии;
16. да пазят и да развиват традициите на академията;
17. да допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане на престижа и авторитета на академията.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите, служители на МВР, имат задълженията на курсантите по ал. 1, т. 1 - 13, 15 - 17.
Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Курсантите от четвърти курс подлежат на психологично изследване.
(2) Психологичното изследване по ал. 1 се провежда във втория семестър на четвърти курс от Института по психология при МВР по специализирана методика, утвърдена от министъра на вътрешните работи.
(3) Комисията за централизирано разпределение по наредбата по чл. 156, ал. 1 от ЗМВР може да вземе предвид резултатите от психологичното изследване по ал. 1.
(4) Резултатите от психологичното изследване по ал. 1 не могат да послужат за изключване от разпределението.
Чл. 73. (1) (Предишен текст на чл. 73, изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите, които не са служители на МВР, имат задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 6, 9, 12, 13, 15 - 17, чл. 73, ал. 2 и други съгласно действащото законодателство, отнасящо се до науката и висшето образование.
(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите редовна и задочна форма на обучение заплащат такса за обучение до началото на всеки семестър.
Чл. 74. (1) Докторантите редовно обучение имат задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 6, 9 - 13, 15 - 17, а за служителите на МВР - и по т. 10 и 11.
(2) Докторантите задочно, дистанционно обучение и на самостоятелна подготовка имат задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 9, 12, 13, 15 - 17, а за служителите на МВР - и по т. 10 и 11.
Раздел III.
Преместване на курсанти и студенти
Чл. 77. (1) Преместване на курсанти и студенти, обучаващи се в редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър", от една специалност в друга се допуска, когато условията за приемане са еднакви и при наличие на свободни места в съответната специалност, преди записването в следващ курс и при показан общ успех не по-нисък от много добър (5,00).
(2) Когато броят на кандидатите за преместване по ал. 1 превишава броя на свободните места, класирането се извършва съобразно общия успех.
(3) Преместването по ал. 1 се извършва със заповед на ректора, като курсантите полагат допълнително изпити по дисциплините от учебния план на новата специалност, които не са изучавали, по индивидуален план, утвърден от декана на факултета.
(4) Паралелно обучение на курсантите и докторантите по повече от една специалност не се допуска.
Чл. 78. (1) Преместване на курсанти в друго висше училище се допуска по изключение след изтичане на предходната, но не по-късно от започването на новата учебна година.
(2) Преместването по ал. 1 се решава от двамата ректори по взаимно съгласие.
(3) Преместване на студенти в друго висше училище се извършва при условия и по ред, уредени в нормативните актове в областта на висшето образование.
Раздел IV.
Особен режим на обучение
Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Режимът на обучение на курсанти и студенти - бременни и майки с деца до 2-годишна възраст, се избира от тях и може да се проведе по един от следните начини:
1. по индивидуален план, включващ посещение на не по-малко от 50 на сто от учебните занятия през семестъра, и индивидуален график за явяване на изпити, съгласувани с преподавателите по съответните дисциплини и утвърдени от декана;
2. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) с присъствие на очните занятия със задочните студенти и изпълнение на учебните задължения съгласно учебния план за задочно обучение.
Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Деканът може да разреши на задочни студенти, завършили втори курс, които имат общ успех най-малко много добър (5,00) от предходната година, да завършат в съкратен срок.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите по ал. 1 се обучават по индивидуални план и график за явяване на изпити, съгласувани с преподавателите по отделните дисциплини и утвърдени от декана.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите по ал. 1 могат да се явяват на изпити и извън редовните сесии.
Раздел I.
Организация на учебния процес
Чл. 83. (1) Основните форми на обучение в академията са:
1. редовна;
2. задочна;
3. дистанционна.
(2) На курсантите и студентите, завършили различните форми на обучение, се признава еднаква степен на висше образование и професионална квалификация, при условие че са изпълнили учебния план на съответната специалност.
(3) Специализанти могат да се обучават в присъствена (редовна), дистанционна и комбинирана форма.
Чл. 84. (1) Обучението за придобиване на степени от висшето образование в академията се провежда по учебна документация за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, която обхваща: квалификационни характеристики, учебни планове, учебни програми и тематични планове на изучаваните дисциплини, ежегоден график на учебния процес и разписания на учебните занятия.
(2) Квалификационните характеристики за всяка специалност се подготвят от факултетите, съгласуват се със съответните основни структури на МВР, обсъждат се от академичния съвет и се утвърждават от министъра на вътрешните работи.
(3) Учебният план за всяка специалност на висшето образование се изготвя от факултетите, съгласува се със съответните основни структури на МВР, приема се от академичния съвет и се утвърждава от ректора.
(4) Учебните програми се изготвят от катедрите, одобряват се от факултетните съвети, приемат се от академичния съвет и се утвърждават от ректора.
(5) Учебните планове на курсовете за специализанти се изготвят от факултетите, съгласуват се със съответните основни структури на МВР и се утвърждават от ректора.
Чл. 85. (1) Учебните планове, по които се провежда обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени от висшето образование, са основни документи, които съдържат в себе си: областта на висшето образование и професионалното направление; специалността; професионалната квалификация; образователно-квалификационната степен; срока и формата на обучение; наименованието, хорариума и кредитите на дисциплините и курса, в който ще се изучават; учебните форми; формата на контрол при проверка на знанията; разпределението на учебното време по семестри, сесии и учебен стаж; годишната ваканция; държавните изпити и начина и срока за дипломиране.
(2) Учебните планове, по които се провежда обучение в курсовете за професионално обучение, са основни документи, които съдържат: вида на курса; целите и задачите; срока и формата на обучение; наименованието на модулите и хорариума на дисциплините, които ще се изучават; учебните форми; формата на контрол при проверка на знанията и разпределението на учебното време.
Чл. 91. Учебният процес се осъществява чрез: лекции, семинари, упражнения, практически занятия, ситуативни игри и учения, лабораторни занятия, учебна практика и стаж, разработване на реферати, курсови работи, дипломни работи и проекти, консултации, самостоятелна работа и други форми, предвидени в учебните планове и програми.
Чл. 93. (1) Изпитите се провеждат в сесии, които се определят от учебния план и ежегодния график на учебния процес. Промяна на графика за провеждане на изпитните сесии се прави по изключение с разрешение на ректора.
(2) За всеки семестър за курсантите и студентите редовно обучение се определят редовна и поправителна сесия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) На студентите задочно обучение се определят три редовни и една поправителна сесия за всеки семестър, като по всяка дисциплина те се явяват на една редовна и на една поправителна сесия.
(4) Явяването на поправителни изпити на редовни сесии не се разрешава освен в случаите, определени с този правилник.
(5) При неуспех на редовен и на поправителен изпит курсантите и студентите имат право на ликвидационен изпит до началото на следващата учебна година.
(6) При два неположени изпита за една учебна година на студентите се разрешава записване в по-горен курс.
(7) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Промяна в датата на изпита се извършва по уважителни причини, след разрешение на декана.
(8) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Специализантите имат право на поправителен и ликвидационен изпит в едноседмичен срок от получаването на слабата оценка.
Чл. 95. (1) Курсантите и студентите се допускат до изпити при заверен семестър.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Заверката на семестъра се прави от декана въз основа на студентските книжки. В тях по всяка дисциплина преподавателите удостоверяват с подпис участие в учебния процес и изпълнението на учебните задачи.
(3) Семестърът не се заверява при:
1. повече от три отсъствия от занятията от курсанти без уважителна причина по една и съща задължителна или избираема учебна дисциплина;
2. повече от допустимите по този правилник отсъствия за студенти;
3. неизпълнени учебни задачи по учебна дисциплина;
4. отсъствия по уважителни причини за срок над 50 на сто от учебното време;
5. (нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) незаплатена такса за обучение.
(4) По изключение деканът на факултета може да разреши административна заверка на семестъра веднъж по време на целия курс на обучение, като преценява причините за неизпълнение на задълженията.
Чл. 97. (1) Студент, неполучил заверка по една учебна дисциплина, има право да се яви на изпити по останалите дисциплини, по които е получил заверка.
(2) При успешно полагане на изпитите по ал. 1 студентът придобива право да премине в по-горен курс, като неизпълнените задължения от предишния курс, дали основание за неполучаване на заверка, се изпълняват до края на новата учебна година.
(3) Студент, повторно неизпълнил задълженията по учебната дисциплина, за която не е получил заверка, ако няма възможност за административна заверка, се отписва.
Чл. 98. (1) На курсанти и студенти редовно обучение с продължителност на заболяване до 10 дни се разрешава явяване на изпит в рамките на сесията или в удължен срок в съответствие с продължителността на заболяването. При продължителност на заболяването повече от 10 дни срокът на явяването на изпит може да бъде удължен от декана, но в рамките на учебната година.
(2) Болничният лист се представя на началника на курса най-късно 3 дни след края на заболяването.
(3) Промяната на датата на изпита се разрешава от декана въз основа на болничен лист.
(4) Курсантите и студентите, освободени от физическо натоварване с медицинско удостоверение, присъстват на учебните занятия, като покриват нормативите или полагат изпити след възстановяването си.
Чл. 99. (1) С разрешение на ректора курсантите, които имат един неположен изпит и общ успех, не по-малък от много добър (4,50), от положените изпити за съответния курс, включително оценка слаб (2,00), имат право да се явят на изпит в срок един месец след започване на новата учебна година. До полагането на изпита те са длъжни да посещават всички учебни занятия и да изпълняват задълженията, произтичащи от учебния план за по-горния курс на обучение. Положилите успешно изпита се записват в по-горен курс.
(2) Студент, записан в по-горен курс с до два неположени изпита, в новата учебна година има право на една редовна и една поправителна сесия за изпитите от предходната година.
(3) Студент със слаба комплексна текуща оценка има право да се яви на заключителен изпит по съответната дисциплина.
Чл. 100. (1) За провеждане на семестриалните изпити катедрените съвети разработват и приемат: въпросници, изпитни тестове, изпитни билети и други материали.
(2) Въпросниците се раздават на обучаваните не по-късно от 30 дни преди началото на изпитната сесия.
(3) Предварително запознаване на обучаваните с изпитните тестове и задачи е забранено.
Чл. 101. (1) Изпитът се провежда от преподавателя, изнесъл лекционния курс по съответната дисциплина.
(2) Преподавателите, провеждали упражненията, семинарните занятия и учебните практики, са длъжни да присъстват и да участват в изпита.
(3) По изключение, по предложение на ръководителя на катедрата или на декана и с разрешение на ректора обучаван може да се яви на изпит при друг преподавател, изнасящ лекционен курс по същата учебна дисциплина.
Чл. 102. (1) Знанията и уменията на обучаваните се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).
(2) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).
(3) Критериите за оценка на знанията и уменията на обучаваните се определят в Правилника за организацията на учебната дейност в академията, приет от академичния съвет.
(4) За преписване на изпит се поставя слаба оценка.
(5) При неявяване на изпит без уважителна причина се поставя административно слаба оценка.
Чл. 103. (1) Оценката от изпита или комплексната текуща оценка се обявява на обучавания, вписва се и се подписва собственоръчно от изпитващия преподавател в изпитен протокол и в курсантската или студентската книжка непосредствено след изпита, а текущата оценка - в края на семестъра.
(2) Изпитните протоколи се предават в канцеларията на отдел "Учебна и информационна дейност" на академията непосредствено след приключването на изпита.
(3) Оценките от изпитните протоколи се вписват в главната книга лично от преподавателя, провел изпита, не по-късно от 5 дни след изпита.
(4) Главната книга и изпитните протоколи се съхраняват в канцеларията на отдел "Учебна и информационна дейност" на академията в съответствие със Закона за Националния архивен фонд и подзаконовите актове по неговото прилагане.
Чл. 104. (1) Обучението на докторантите се осъществява по индивидуален учебен план.
(2) Индивидуалният учебен план определя насочеността на докторантурата и се състои от общ учебен план за целия период на обучение и работен план по години. Индивидуалният учебен план съдържа:
1. темата на дисертационния труд;
2. разпределението на всички дейности по години;
3. изпитите и сроковете за полагането им;
4. посещението на определен цикъл лекции и упражнения, участието в курсове, семинари, конференции и други публични научни изяви;
5. етапите и сроковете за подготовка на дисертационния труд.
Чл. 105. (1) Обучението на докторантите включва следните дейности:
1. научноизследователска (художественотворческа) дейност;
2. посещение и участие в работата на курсове (семинари, тюториали от докторско ниво);
3. преподавателска или експертна дейност, участие в научни форуми (национални или международни);
4. изпити за докторски минимум;
5. защита на докторска дисертация.
(2) Разпределението по видове дейности за срока на докторантското обучение се извършва на базата на стандарт при спазване на следните задължителни изисквания:
1. една трета от срока е за дейности по ал. 1, т. 2 - 4;
2. една втора от срока е за научноизследователска дейност;
3. една шеста от срока е за защита на дисертация.
(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 не се провеждат при незаплатена такса за обучение.
Раздел II.
Отписване, отстраняване, прекъсване и възстановяване на курсантите, студентите и специализантите
Чл. 108. (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите и студентите, служители на МВР, се отписват от академията със заповед на ректора в следните случаи:
1. при успешно завършване курса на обучение;
2. по собствено желание;
3. по здравословни причини въз основа на медицинско удостоверение, издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР;
4. (отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
5. при закриване на специалността;
6. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) при отказ или отнемане на достъп до класифицирана информация;
7. (нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) при смърт.
Чл. 109. (1) (Предишен текст на чл. 109 - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите се отстраняват от академията със заповед на ректора преди завършване срока на обучение при:
1. незаверен семестър;
2. слаб успех;
3. неявяване за повече от два последователни работни дни за провеждане на учебен стаж или неизпълнение на програмата за учебния стаж, с изключение на непроведен стаж поради болест, бременност или майчинство;
4. представяне на неверни данни и документи, въз основа на които са приети в академията;
5. осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;
6. извършени дисциплинарни нарушения, които са основание за отстраняване от академията;
7. (нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация;
8. (нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 27.07.2021 г.) отказ от изследване за употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози.
(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите се отстраняват от академията със заповед на ректора преди завършване срока на обучение при:
1. представяне на неверни данни, въз основа на които са приети в академията, или подправяне на документи за студентското им положение;
2. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер;
3. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилника на академията;
4. извършени дисциплинарни нарушения, които са основание за отстраняване от академията.
Чл. 113. (1) Специализантите, отсъствали по уважителни причини повече от 25 на сто от учебното време, се отписват.
(2) Специализантите, които са допуснали повече от три отсъствия без уважителна причина, не са положили успешно изпитите или са извършили дисциплинарни нарушения, които са основание за отстраняване от академията, се отстраняват.
(3) За всички отписани и отстранени курсанти и специализанти се уведомява дирекция "Човешки ресурси" на МВР.
Чл. 114. (1) По преценка на ректора курсантите, предложени за отстраняване поради слаб успех или при неявяване за повече от два последователни работни дни за провеждане на учебен стаж или неизпълнение на програмата за учебния стаж, могат да прекъснат обучението си за срок една година само веднъж през целия курс на обучение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите и студентите, на които не е заверен зимният семестър и не са отстранени, прекъсват обучението за времето на летния семестър на текущата учебна година, а тези, на които не е заверен летният семестър, прекъсват обучението за времето на зимния семестър на следващата учебна година.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Прекъсване на обучението на курсанти и студенти се извършва при продължително боледуване, бременност и майчинство, когато са направени отсъствия повече от 50 на сто от учебното време.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите и студентите, които са прекъснали по реда на ал. 2 и 3, изпълняват повторно всички задължения, произтичащи от обучението по съответните дисциплини. За това време курсантите не получават издръжка.
(6) Курсантите, на които е разрешено прекъсване на обучението за една година, преминават в следващ семестър или курс след успешно полагане на невзетите изпити на една редовна и една поправителна сесия или успешно проведен учебен стаж.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Срокът на обучение на курсантите и студентите майки може да се удължи до 2 години след раждането на всяко дете.
Чл. 118. (1) Студентите се отписват, отстраняват, прекъсват и възстановяват обучението си съгласно ЗВО и този правилник.
(2) Студент, който едновременно не е получил заверка по една учебна дисциплина и има неположени до два изпита и/или комплексни текущи оценки, има право еднократно да прекъсне обучението за срок една година. През периода на прекъсването този студент изпълнява задълженията за придобиване на заверка и полага невзетите изпити и/или комплексни текущи оценки на една редовна и една поправителна сесия.
(3) Прекъснал студент се отписва от академията при неизпълнение на задълженията по учебния план.
(4) Студент, отписан за неизпълнение на задължителни учебни задачи по отделна дисциплина и неполучаване на заверка по учебна дисциплина, може една година след отписването да кандидатства за приемане по същата специалност и ако бъде приет, се записва в курса, в който е прекъснал.
(5) Възстановените студенти на основание ал. 4 продължават обучението си по учебния план, по който се обучава курсът, в който студентът е възстановен.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
Чл. 118а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Курсант или студент се отстранява временно с писмена заповед в следните случаи:
1. при явяване в състояние, непозволяващо изпълнение на задълженията му, докато възстанови годността си за изпълнение на задълженията си;
2. при наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест" по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, докато съответната мярка бъде отменена или заменена с гаранция или подписка.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 заповедите за отстраняване и за възстановяване се издават от декана на съответния факултет.
(3) В случаите по ал. 1, т. 2 заповедта за временно отстраняване се издава от ректора по предложение на декана на съответния факултет.
(4) Когато мярката за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест" бъде отменена или заменена с гаранция или подписка, курсантите и студентите се възстановяват с писмена заповед на ректора.
(5) За времето на отстраняване курсантите не получават издръжка.
(6) В случай на възстановяване за курсантите се прилага чл. 114, ал. 5, а за студентите - чл. 118, ал. 2, изречение второ и ал. 5.
Чл. 119. (1) По време на обучението курсантите, студентите и специализантите провеждат учебен стаж в съответните основни структури на МВР или във ведомството, за което се обучават.
(2) Учебният стаж се провежда по програма, утвърдена от главния секретар на МВР.
(3) Ръководителите на основните структури на МВР организират изпълнението на програмата. Непосредственото ръководство на курсантите, студентите и специализантите по време на учебния стаж се осъществява от служители, определени със заповеди на съответните началници.
(4) В 7-дневен срок след приключването на учебния стаж ръководителите на основните структури на МВР или упълномощени от тях длъжностни лица изпращат в академията справка за изпълнението на програмата от всеки обучаван.
(5) Не се допуска използването на курсанти, студенти и специализанти извън целите на обучението и освобождаването им от учебния стаж по-рано от установения срок.
Раздел IV.
Провеждане на държавни изпити и защити на дипломни работи
Чл. 124. (1) За провеждане на държавните изпити или защита на дипломните работи ректорът назначава държавни изпитни комисии съгласно действащото законодателство, в които се включват и представители на основните структурни звена на МВР.
(2) Председател на държавна изпитна комисия е хабилитирано лице от съответната научна област.
(3) Графикът за провеждане на държавните изпити се утвърждава от ректора.
Чл. 126. (1) Завършената дипломна работа се представя на ръководителя на катедрата не по-късно от 15 дни преди датата на защитата.
(2) Катедрените съвети определят рецензенти на дипломните работи, които се обявяват със заповед на ректора не по-късно от 10 дни преди началото на работата на държавната изпитна комисия.
(3) Рецензентите представят рецензиите си не по-късно от два дни преди защитата.
(4) Дипломантът се запознава предварително с рецензията на дипломната работа.
Чл. 127. (1) Придобилите право да положат държавен изпит или да защитят дипломна работа имат право да се явят на две сесии - редовна и поправителна.
(2) Поправителна сесия на държавен изпит или защита на дипломна работа се провежда не по-късно от 6 месеца след редовната.
(3) Когато по време на редовната или на поправителната сесия обучаваните са били тежко болни и заболяването е установено с медицинско удостоверение, издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР - за курсанти, или от съответната експертна лекарска комисия - за студенти, им се дава възможност да се явят на държавен изпит или на защита на дипломна работа един или два пъти в зависимост от пропуснатите сесии по време на боледуването.
(4) Неиздържалите държавния изпит на определените сесии имат право да се явят в срок не по-късно от 3 години от полагане на последния семестриален изпит на една редовна и на една поправителна сесия, като за целта подават заявление до ректора.
(5) Незащитилите дипломна работа избират нова тема за дипломна работа, която могат да защитят при условията и по реда на ал. 4.
Раздел V.
Документи за завършване на професионалната подготовка
Глава шеста.
ДРУГИ ДЕЙНОСТИ
Раздел I.
Научноизследователска дейност
Чл. 134. (1) Планът за научноизследователската дейност на академията се изготвя ежегодно на основата на плановете на факултетите.
(2) Планът за научноизследователската дейност на академията за календарната година се приема от академичния съвет до края на предходната календарна година и се утвърждава от ректора.
(3) Научноизследователската дейност се отчита ежегодно на заседание на академичния съвет въз основа на отчетите на факултетите.
Раздел II.
Редакционно-издателска дейност
Чл. 138. Академията издава:
1. учебници, учебни пособия (помагала) и други материали, необходими за учебния процес;
2. монографии, студии и друга научна литература за нуждите на научноизследователския и учебния процес;
3. годишник, научни бюлетини на факултетите и други периодични издания;
4. вътрешноакадемични нормативни актове и други документи, свързани с дейността на академията;
5. рекламни и информационни материали на академията.
Раздел III.
Международна дейност
Чл. 142. Международното сътрудничество се осъществява чрез:
1. подготовка и реализация на проекти за обучение на служители от МВР по международни програми;
2. сътрудничество с аналогични международни образователни институции;
3. сътрудничество с представители на неправителствения сектор - неправителствени организации и международни организации в областта на обучението по проблемите на сигурността и обществения ред;
4. участие в международни конференции, симпозиуми, семинари, образователни стажове и други международни прояви;
5. обмен на академичен състав;
6. участие в съвместни международни научни разработки по актуални въпроси на сигурността и обществения ред;
7. обмен на добри практики и новости в обучението по проблемите на сигурността и обществения ред.
Раздел IV.
Културно-информационна и музейна дейност
Чл. 144. Културно-информационната дейност се осъществява чрез:
1. събиране, поддържане и обмен на библиотечен фонд;
2. изграждане и поддържане на културно-информационни фондове в съответствие със задачите на академията и действащите вътрешноведомствени нормативни актове;
3. културно-просветна и разяснителна работа сред обществото;
4. създаване на условия за развитие на курсантското и студентското творчество;
5. подпомагане на клубната културна дейност;
6. поддържане на контакти с творчески съюзи, организации и институции.
Чл. 145. (1) Музейната дейност на Академията се осъществява от Музея на МВР.
(2) Музеят на МВР е културна и научна структура на Академията, която осъществява дейността по опазване на културните ценности и музейното дело, свързани с националната сигурност, опазването на обществения ред, граничния контрол, пожарната безопасност и защитата на населението, като:
1. издирва, изучава, събира, придобива, съхранява, опазва, документира, популяризира и представя културни ценности и образци, свързани с българската история в областта на националната сигурност, опазването на обществения ред, граничния контрол, пожарната безопасност и защитата на населението, с познавателна, образователна и естетическа цел;
2. изпълнява културно-възпитателни, образователни и информационни дейности в сферата му на компетентност;
3. извършва научноизследователска дейност, подчинена на основната му дейност;
4. организира и провежда научни прояви (конференции, работни срещи, дискусии, кръгли маси и др.) в сферата му на компетентност.
Чл. 147. Академията насърчава развитието на физическата култура и спорта, като:
1. изгражда и поддържа спортна база;
2. осигурява ползването на спортните зали и съоръжения от академичния състав, обучаваните и служителите на МВР;
3. подпомага дейността на изградените спортни клубове и секции;
4. организира състезания, турнири и други спортни мероприятия.
Раздел VI.
Социално-битова дейност
Чл. 149. Социално-битовата дейност се осъществява чрез:
1. изграждане и поддържане на сградния фонд и прилежащите територии на академията;
2. изграждане и поддържане на обекти със социално-битово предназначение;
3. подпомагане на социално слаби служители и обучавани.
Глава седма.
ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ
Чл. 155. Разходната част на бюджета на академията осигурява средства за:
1. издръжка на обучението;
2. научни изследвания;
3. социално-битова, културна и спортна дейност на курсантите, студентите, специализантите и докторантите.
Чл. 158. (1) На курсантите и студентите редовно обучение се дават следните награди:
1. писмена похвала;
2. обявяване на благодарност;
3. парична или предметна награда.
(2) Наградите по ал. 1 се дават от министъра, главния секретар, ректора, деканите и техните заместници по реда, определен в МВР.
Глава девета.
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Раздел II.
Дисциплинарни нарушения
Чл. 162. Дисциплинарни нарушения са:
1. неизпълнение или отказ за изпълнение на заповед на началник;
2. закъснение или отсъствие без уважителна причина от учебни занятия;
3. други нарушения, свързани с учебния процес;
4. неизпълнение или нарушаване на задълженията, свързани с дежурствата и охраната на академията;
5. нарушаване на дисциплината и нормативно установения ред в академията;
6. нарушаване на правилата за опазване на класифицираната информация;
7. повреждане или унищожаване на имущество на академията;
8. действия, нарушаващи политическия неутралитет;
9. грубо поведение спрямо граждани или служители на МВР;
10. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) морална разпуснатост, злоупотреба с алкохол;
11. (нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 27.07.2021 г.) употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози;
12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) уронване престижа на академията.
Чл. 162а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 27.07.2021 г.) Курсантите и студентите подлежат на проверка за употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози.
(2) Проверките се възлагат със заповед на ректора.
(3) Проверките се извършват от комисия, определена със заповедта по ал. 2.
(4) За условията и реда за извършване на проверките по ал. 1 се прилага наредбата по чл. 203, ал. 3 от ЗМВР.
Раздел III.
Дисциплинарни наказания
Чл. 163. На обучаваните се налагат следните дисциплинарни наказания:
1. мъмрене;
2. писмено предупреждение;
3. порицание;
4. отстраняване от академията.
Раздел IV.
Определяне и ред за налагане на дисциплинарни наказания
Чл. 167. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение.
(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
(3) Дисциплинарно нарушение, извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание, се санкционира със следващо по тежест наказание.
Чл. 168. Отстраняване от академията може да бъде наложено в следните случаи:
1. при допуснати общо 18 и повече отсъствия без уважителна причина по различни учебни дисциплини или отсъствие от учебни занятия в два последователни дни;
2. демонстративно неподчинение, неизпълнение или отказ да се изпълни заповед на началник;
3. нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
4. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание";
5. уронване престижа на академията;
6. (нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 27.07.2021 г.) употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) извършване на други особено тежки дисциплинарни нарушения, характерът и последиците от които са несъвместими с продължаване на обучението за служба в МВР.
Чл. 170. Наказанията се налагат със заповеди от:
1. ректора - за всички дисциплинарни наказания;
2. декана - за наказанията "мъмрене", "писмено предупреждение" и "порицание".
Чл. 171. (1) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(2) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които е установено нарушението; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
(3) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на обучавания, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на обучавания тя му се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
(4) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на обучавания или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
Раздел V.
Взаимоотношения в академията
Глава десета.
АКАДЕМИЧНИ СИМВОЛИ И РИТУАЛИ
Чл. 178. (1) Знамето на академията е пурпурночервено с размери 120 на 120 см. Върху него двустранно е извезан цветният вариант на знака на академията, разположен във венец от лаврови клонки. В горната част на венеца е изписано "МВР", а под венеца - "Академия".
(2) Знамето се съхранява в заседателната зала на кабинета на ректора.
(3) Знамето на академията се изнася в тържествени случаи и се носи от определени със заповед на ректора знаменосец и двама асистенти.
§ 1. По смисъла на този правилник:
1. (отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
2. (отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.)
4. "Равностойни публикации на монографичен труд" са значителна част от монографичен труд и 3 други научни публикации, или 2 студии, или 1 студия и 5 други научни публикации.
§ 2. Правилникът се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
§ 3. Изпълнението на правилника се възлага на ректора на академията.
§ 4. Контролът по прилагането на правилника се възлага на ресорния за академията заместник-министър на вътрешните работи.
Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 244 ОТ 22 ЮЛИ 2021 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА АКАДЕМИЯТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 339 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2014 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 62 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 27.07.2021 Г.)
§ 5.
Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "
Държавен вестник".
